1)

Нарушава ли член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. (1) предоставянето от съда на координатора по родителски грижи на лични данни на страните, включително на децата и юношите, както и разрешаването на достъпа до техните лични данни, обработвани в архиви (включително медицински) на трети лица, без да е налице законова или подзаконова разпоредба?

2)

Ако съдът може да предоставя личните данни на страните, на децата и на юношите, нарушава ли предоставянето на тези данни от съда на координатора по родителски грижи член 16 ДФЕС и член 7 (Зачитане на личния и семейния живот), член 8 (Защита на личните данни) и член 52 (Обхват и тълкуване на правата и принципите) от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“]?

3)

Съвместимо ли е с член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с член 24 от Хартата предоставянето на данни на координатора по родителски грижи без предварително изслушване на непълнолетното дете по този въпрос и без преценка на неговия висш интерес

4)

Представлява ли нарушение на член 48, параграф 1 от Истанбулската конвенция, който забранява задължителното извънсъдебно разрешаване на спорове, във връзка с членове 7 и 24 от Хартата обстоятелството, че личните данни на непълнолетното дете се предоставят на координатора по родителски грижи с цел вземането на решения, които засягат упражняването на родителските права и/или отглеждането, и/или режима на лични отношения в случаите на насилие?

5)

Налице ли е нарушение на член 47 от Хартата (право на ефективни правни средства за защита), в случай че съдът има право да предоставя личните данни на страните и че като последица от това предоставяне възнаграждението на координатора по родителски грижи задължително трябва да бъде поето от страните, тъй като това е разпоредено от съда, въпреки че им е признато право на безплатна правна помощ?