Официален вестник C 112/27 м

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/2

Решение на Съда (десети състав) от 9 февруари 2023 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-342/21) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2008/50/ЕО - Качество на атмосферния въздух - Член 13, параграф 1 и Приложение XI - Систематично и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за фините прахови частици (ПЧ10) в някои зони на Словакия - Член 23, параграф 1 - Приложение XV - „Възможно най-кратък“ период на превишаване на тези пределно допустими стойности - Подходящи мерки)

(2023/C 112/02)

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lindenthal и M. Noll-Ehlers)

Ответник: Словашка република (представител: S. Ondrášiková)

Диспозитив

Словашката република не е изпълнила:

—

задълженията си по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа във връзка с приложение XI към нея поради систематичното и постоянно превишаване на дневната пределно допустима стойност, приложима за фините прахови частици (ПЧ10) от 2005 г. до 2019 г. включително, с изключение на 2016 г., в зона SKBB01, Банскобистришки край, и, с изключение на 2009 г., 2015 г. и 2016 г., в агломерация SKKO01.1, Кошице, и

—

в тази зона и в тази агломерация, както и в зона SKKO02, Кошицки край, задълженията си по член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива във връзка с приложение XV към нея, като в плановете си за качество на въздуха не е предвидила подходящи мерки, така че периодът на превишаване на тази пределно допустима стойност да бъде възможно най-кратък.

2)	Осъжда Словашката република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 278, 12.7.2021 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/3

Решение на Съда (втори състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid/S и E, C/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-402/21 (1), Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid и др. (Отнемане на правото на пребиваване на турски работник)

(Преюдициално запитване - Споразумение за асоцииране ЕИО — Турция - Решение № 1/80 - Членове 6 и 7 - Турски граждани, които вече са интегрирани на пазара на труда в приемащата държава членка и имат корелативно право на пребиваване - Решения на националните органи за отнемане на правото на пребиваване на турски граждани, които законно пребивават в съответната държава членка от повече от 20 години, по съображение че представляват настояща, реална и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото - Член 13 - Клауза „standstill“ - Член 14 - Обосноваване - Съображения, свързани с обществения ред)

(2023/C 112/03)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid, E, C

Ответници: S, Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Диспозитив

Член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция

трябва да се тълкува в смисъл, че:

може да се изтъква от турски граждани, които притежават правата по член 6 или член 7 от това решение.

Член 14 от Решение № 1/80

трябва да се тълкува в смисъл, че:

турските граждани, които според компетентните национални органи на съответната държава членка представляват реална, настояща и достатъчно сериозна заплаха за даден обществен интерес, могат да изтъкват член 13 от Решението, за да се противопоставят на прилагането към тях на „ново ограничение“ по смисъла на тази разпоредба, което позволява на тези органи да прекратят правото им на пребиваване по съображения за обществен ред. Подобно ограничение може да се обоснове в съответствие с член 14 от посоченото решение, стига да е годно да гарантира осъществяването на следваната цел за защита на обществения ред и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ.

(1) ОВ C 391, 27.9.2021 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/4

Решение на Съда (шести състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — X-FAB Dresden GmbH & Co. KG/FC

(Дело C-453/21 (1), X-FAB Dresden)

(Преюдициално запитване - Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни - Регламент (ЕС) 2016/679 - Член 38, параграф 3 - Длъжностно лице по защита на данните - Забрана това лице да бъде освобождавано от длъжност за изпълнението на неговите задачи - Изискване за функционална независимост - Национална правна уредба, която забранява освобождаването от длъжност на длъжностно лице по защита на данните, ако липсва сериозно основание - Член 38, параграф 6 - Конфликт на интереси - Критерии)

(2023/C 112/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ответник, въззивник и жалбоподател в ревизионното производство: X-FAB Dresden GmbH & Co. KG

Жалбоподател, въззиваем и ответник в ревизионното производство: FC

Диспозитив

Член 38, параграф 3, второ изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която администраторът или обработващият лични данни може да освободи от длъжност длъжностно лице по защита на данните, което е член на персонала му, само при наличие на сериозно основание, дори когато освобождаването не е свързано с изпълнението на задачите на това длъжностно лице, стига тази правна уредба да не застрашава постигането на целите на този регламент.

Член 38, параграф 6 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че може да е налице „конфликт на интереси“ по смисъла на тази разпоредба, когато на длъжностно лице по защита на данните са възложени и други задачи или задължения, които биха го поставили в положение да определя целите и средствата за обработване на лични данни от администратора или от обработващия лични данни, което следва да се установи от националния съд във всеки отделен случай въз основа на всички релевантни обстоятелства, и по-специално на организационната структура на администратора или на обработващия лични данни и в светлината на всички приложими правила, включително на евентуалните вътрешни правила на последните.

(1) ОВ C 490, 6.12.2021 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/4

Решение на Съда (осми състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék — Унгария) — Euler Hermes SA Magyarországi Fióktelepe/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-482/21 (1), Euler Hermes)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 90 - Данъчна основа - Намаляване - Застраховател, който плаща обезщетение на застраховано лице за несъбираеми вземания с включен ДДС - Национална правна уредба, която не допуска намаляване на данъчната основа от застрахователя в качеството му на правоприемник - Принцип на данъчна неутралност - Принцип на ефективност)

(2023/C 112/05)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Euler Hermes SA Magyarországi Fióktelepe

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., и принципът на данъчна неутралност

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

допускат правна уредба на държава членка, съгласно която предвиденото в посочената разпоредба намаляване на данъчната основа в случай на неплащане не е приложимо за застраховател, който на основание договор за застраховане на търговски вземания е платил на застраховано лице като обезщетение за неплатено вземане част от сумата за данъчната основа за съответната облагаема сделка с включен данък върху добавената стойност, когато с този договор тази част от вземането и всички свързани с нея права се прехвърлят на застрахователя.

(1) ОВ C 471, 22.11.2021 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/5

Решение на Съда (трети състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — UniCredit Bank Austria AG/Verein für Konsumenteninformation

(Дело C-555/21 (1), UniCredit Bank Austria)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2014/17/ЕС - Договори за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители - Член 25, параграф 1 - Предсрочно погасяване - Право на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита, отнасящо се до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора - Член 4, точка 13 - Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“ - Независещи от срока на договора разходи)

(2023/C 112/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: UniCredit Bank Austria AG

Ответник: Verein für Konsumenteninformation

Диспозитив

Член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска национална правна уредба, съгласно която правото на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита в случаите на предсрочно погасяване на кредита обхваща само лихвата и зависещите от срока на кредита разходи.

(1) ОВ C 513, 20.12.2021 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/6

Решение на Съда (шести състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — ZS/Zweckverband „Kommunale Informationsverarbeitung Sachsen“ KISA, публичноправен субект

(Дело C-560/21, KISA) (1)

(2023/C 112/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZS

Ответник: Zweckverband „Kommunale Informationsverarbeitung Sachsen“ KISA, публичноправен субект

Диспозитив

(1) ОВ C 37, 24.1.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/6

Решение на Съда (осми състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Bremen — Германия) — LB GmbH./Hauptzollamt D

(Дело C-635/21) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Позиция 9401 - Обхват - Самонадуваеми легла (air loungers))

(2023/C 112/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Bremen

Страни в главното производство

Жалбоподател: LB GmbH.

Ответник: Hauptzollamt D

Диспозитив

Позиция 9401 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща вид надуваемо легло, съставено от вътрешна тръба от пластмасово фолио и външна текстилна обвивка.

(1) ОВ C 64, 7.2.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/7

Решение на Съда (шести състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Senāts) — Латвия) — „Druvnieks“ SIA

(Дело C-668/21 (1), Druvnieks)

(Преюдициално запитване - Селско стопанство - Обща селскостопанска политика - Подпомагане на развитието на селските райони - Общи правила - Регламент (ЕС) 1306/2013 - Член 60 - Клауза относно заобикалянето на разпоредби - Понятието „изкуствено създадени условия“ - Отхвърляне на заявление за помощ с оглед на хипотезата, в която се намира предприятие, принадлежащо на същия собственик като предприятието, поискало помощта)

(2023/C 112/09)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (Senāts)

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Druvnieks“ SIA

При участието на: Lauku atbalsta dienests

Диспозитив

Член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

хипотеза, при която предвидените в националната правна уредба условия за отхвърляне на заявление за помощ по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са налице не за съответния заявител, а за друго предприятие, принадлежащо на същия собственик като заявителя, който е поел селскостопанската дейност на това предприятие, може да попада в обхвата на понятието „изкуствено създадени условия“ по смисъла на този член, стига, от една страна, всички обективни обстоятелства да сочат, че макар предвидените в посочената правна уредба формални изисквания да са спазени, преследваната със секторното законодателство в областта на селското стопанство не е постигната, и от друга страна, да е установено намерението чрез изкуствено създаване на условията за това да се получи произтичащо от правната уредба на Европейския съюз предимство.

2)	Член 60 от Регламент № 1306/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим, макар на съответния заявител или на неговия собственик да не е наложена никаква административна санкция.

(1) ОВ C 37, 24.1.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/8

Решение на Съда (голям състав) от 7 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Confédération paysanne и др./Premier ministre, Ministre de l'Agriculture et de l'Alimentation

(Дело C-688/21 (1), Confédération paysanne и др. (Произволна мутагенеза инвитро)

(Преюдициално запитване - Околна среда - Съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми - Директива 2001/18/ЕО - Член 3, параграф 1 - Приложение IБ, точка 1 - Приложно поле - Изключения - Техники/методи на генетична модификация, които традиционно са използвани и чиято безопасност е отдавна известна - Произволна мутагенеза in vitro)

(2023/C 112/10)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Confédération paysanne, Réseau Semences Paysannes, Amis de la Terre France, Collectif Vigilance OGM et Pesticides 16, Vigilance OG2M, CSFV 49, OGM: dangers, Vigilance OGM 33, Fédération Nature et Progrès

Ответници: Premier ministre, Ministre de l'Agriculture et de l'Alimentation

при участието на: Fédération française des producteurs d’oléagineux et de protéagineux

Диспозитив

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета, във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

организмите, получени чрез прилагането на техника/метод на мутагенеза, която/който се основава на начините за модифициране, чрез мутагена, на генетичния материал на съответния организъм, присъщи на техниките/методите на мутагенеза, които традиционно са използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна, но която/който се различава от тези втори техники/методи на мутагенеза по други характеристики, по принцип са извън обхвата на предвиденото в тази разпоредба изключение, ако се установи, че тези характеристики могат да доведат до модификации на генетичния материал на този организъм, различни по своето естество или темп от модификациите, които са резултат от прилагането на тези втори техники/методи на мутагенеза. Присъщите на културите in vitro последици сами по себе си обаче не дават основание това изключение да не се прилага за организмите, получени чрез прилагането in vitro на техники/методи на мутагенеза, които традиционно са били използвани в редица приложения in vivo и чиято безопасност от гледна точка на тези приложения е отдавна известна.

(1) ОВ C 37, 21.1.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/9

Решение на Съда (шести състав) от 9 февруари 2023 г. — Évariste Boshab/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-708/21 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети спрямо някои лица и образувания с оглед на положението в Демократична република Конго - Регламент (ЕО) 1183/2005 - Член 2б и член 9, параграф 2 - Решение 2010/788/ОВППС - Член 3, параграф 2 и член 9, параграф 2 - Оставяне на жалбоподателя в списъците на посочените лица и образувания - Решение (ОВППС) 2019/2109 - Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101)

(2023/C 112/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Évariste Boshab (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, адвокати)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-C. Cadilhac и S. Lejeune)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Évariste Boshab да понесе, наред със собствените съдебни разноски, и тези, направени от Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 51, 31.1.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/9

Решение на Съда (седми състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — A/Finanzamt X

(Дело C-713/21 (1), Finanzamt X (Доставки от страна на собственика на конюшня)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1, буква в) - Понятие „доставката на услуги, извършвана възмездно“ - Единна доставка, състояща се от настаняването и тренирането на конете, както и от участието им в състезания - Възнаграждение чрез прехвърляне на 50 % от вземането, съответстващо на печалбите от награди, получени от конете при състезания)

(2023/C 112/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник: Finanzamt X

Диспозитив

Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

следва да се тълкува в смисъл, че:

единната доставка, предоставяна от собственика на конюшня за трениране на състезателни коне, състояща се в настаняване, трениране и участие на коне в състезания, представлява доставка на услуги, извършвана възмездно, когато собственикът на конете плаща възнаграждение за тази доставка чрез прехвърляне на 50 % от вземането, съответстващо на печалбите от награди, на което той има право в случай на успешно участие на неговите коне в дадено състезание.

(1) ОВ C 119, 14.3.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/10

Решение на Съда (девети състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Retten i Esbjerg — Дания) — Skatteministeriet Departementet/Global Gravity ApS

(Дело C-788/21 (1), Global Gravity)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Класиране на стоките - Комбинирана номенклатура - Подпозиции 7616 99 90 и 8609 00 90 - Tubular Transport Running System (TubeLock) - Понятие „контейнер“)

(2023/C 112/13)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Retten i Esbjerg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Skatteministeriet Departementet

Ответник: Global Gravity ApS

Диспозитив

Подпозиция 8609 00 90 от Комбинирана номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1001/2013 на Комисията от 4 октомври 2013 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

към нея не спада приспособление за транспортиране на тръби, съставено от определен брой двойки алуминиеви носещи профили, между които предназначените за транспортиране тръби се полагат перпендикулярно, като двойките профили се свързват помежду си посредством два стоманени опорни пръта, снабдени с прорези, като след това отгоре е възможно да се положат други тръби чрез същия способ, докато в товара се постави броят на подлежащите на транспортиране тръби, и тогава товаренето приключва със закачането на стоманени повдигателни въжета към опорните прътове, намиращи се в четирите ъгъла на товара (като въжетата се прекарат през прорезите), за да се улесни преместването на цялата сглобка, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 109, 7.3.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/11

Решение на Съда (десети състав) от 9 февруари 2023 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Италия) — VZ/CA

(Дело C-53/22 (1), VZ (ОКОНЧАТЕЛНО ИЗКЛЮЧЕН ОФЕРЕНТ)

(Преюдициално запитване - Производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство - Директива 89/665/ЕИО - член 1, параграф 3 - Правен интерес - Достъп до производствата по обжалване - Тежко професионално нарушение вследствие на антиконкурентно споразумение - Друг оператор, който е окончателно изключен от участие в съответната процедура за възлагане на обществена поръчка поради неизпълнение на минималните изисквания)

(2023/C 112/14)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia

Страни в главното производство

Жалбоподател: VZ

Ответник: CA

При участието на: RT, BO, Regione Lombardia, Regione Liguria

Диспозитив

Член 1, параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска правна уредба на държава членка, която не позволява на даден оператор — лишен от възможността да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като не отговаря на условие за участие, предвидено в съответната процедура по набиране на оферти за възлагане на обществена поръчка, като неговата жалба срещу решението за включване на това условие сред критериите на тази процедура е отхвърлено със съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо — да оспори отказа на съответния възлагащ орган да отмени решението за възлагане на тази обществена поръчка, след като със съдебно решение е потвърдено, че както спечелилият оферент, така и всички останали кандидати са участвали в сключването на споразумение, съставляващо нарушение на правилата за конкуренция в същия сектор като този, за който се отнася процедурата по възлагане на обществената поръчка.

(1) ОВ C 148, 4.4.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/12

Определение на Съда (осми състав) от 22 декември 2022 г. — Европейска комисия (C-341/21 P)/KM, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз и Съвет на Европейския съюз (C-357/21 P)/KM, Европейска комисия, Европейски парламент

(Съединени дела C-341/21 P и C-357/21 P) (1)

(Обжалване - Член 182 от Процедурния правилник на Съда - Публична служба - Пенсия - Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз - Член 20 от приложение VIII - Предоставяне на наследствена пенсия - Преживял съпруг на бивше длъжностно лице, което получава пенсия за осигурителен стаж - Брак, сключен след прекратяване на служебното правоотношение на длъжностното лице - Условие за минимална продължителност на брака от пет години към датата на смъртта на длъжностното лице - Член 18 от приложение VIII - Брак, сключен преди прекратяване на служебното правоотношение на длъжностното лице - Условие за минимална продължителност на брака само от една година - Възражение за незаконосъобразност на член 20 от приложение VIII - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 20 - Принцип на равно третиране - Член 21, параграф 1 - Принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст - Член 52, параграф 1 - Липса на произволно или явно неадекватно разграничение с оглед на преследваната цел от законодателя на Европейския съюз)

(2023/C 112/15)

Език на производството: немски

Страни

(Дело C-341/21 P)

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и B. Mongin)

Други страни в производството: KM (представител: M. Müller-Trawinski, Rechtsanwalt), Европейски парламент (представител: J. Van Pottelberge), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Alver и M. Bauer)

(Дело C-357/21 P)

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Alver и M. Bauer)

Други страни в производството: KM (представител: M. Müller-Trawinski, Rechtsanwalt), Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и B. Mongin), Европейски парламент (представител: J. Van Pottelberge)

Диспозитив

1)	Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 24 март 2021 г., KM/Комисия (T-374/20, непубликувано, EU:T:2021:162).

2)	Отхвърля жалбата на KM по дело T-374/20.

3)	Осъжда KM да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз както по дело T-374/20, така и по дела C-341/21 P и C-357/21 P.

4)	Европейският парламент понася съдебните разноски по дело T-374/20.

(1) ОВ C 303, 8.8.2022 г.

ОВ C 310, 2.8.2021 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/14

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia del País Vasco (Испания), постъпило на 14 октомври 2022 г. — XXX/Randstad Empleo SA, Serveo Servicios SA, Axa Seguros Generales SA de Seguros y Reaseguros

(Дело C-649/22)

(2023/C 112/18)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia del País Vasco

Страни в главното производство

Жалбоподател: XXX

Ответници: Randstad Empleo SA, Serveo Servicios SA, Axa Seguros Generales SA de Seguros y Reaseguros

Преюдициалeн въпрос

Трябва ли членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 2 ДЕС, както и член 3, [параграф 1,] буква е) и член 5 от Директива 2008/104 (1) на Европейския парламент и на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на испанската правна уредба, което изключва от понятието „основни условия на труд и заетост“ обезщетяването на нает чрез агенция за временна заетост работник, чийто трудов договор е прекратен поради признатата му пълна трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна в предприятието ползвател, където той е работил?

(1) Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 2008 г., стр. 9).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/14

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 1 de Sevilla (Испания), постъпило на 27 октомври 2022 г. — CCC/Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS), Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

(Дело C-673/22)

(2023/C 112/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no1 de Sevilla

Страни в главното производство

Жалбоподател: CCC

Ответници: Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS), Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

Преюдициални въпроси

Juzgado de lo Social no1 de Sevilla реши:

На основание член 267 ДФЕС отправя до Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси за тълкуването на член 5 и съображение 37 от Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (1):

В съответствие ли е с Директива [2019/1158] — която с оглед на определяне на условията за ползване на родителски отпуск и подробните правила за това изисква по-специално извършването на конкретна преценка в хипотезата на семейства на самотни родители — пропускът на испанския законодател да включи в член 48, параграф 2 от Texto Refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores (преработен текст на Закона за статута на работниците) и в членове 177, 178 и 179 от Texto Refundido de la Ley General de la Seguridad Social (преработен текст на Общия закон за социалното осигуряване) правна уредба, която предполага преценка на конкретните нужди на семействата на самотни родители от гледна точка на равновесието между професионалния и личния живот що се отнася до периода на полагане на грижи за новороденото, в сравнение с нуждите на семействата с двама родители, при които и двамата родители очакват да се ползват от платен отпуск по повод на раждането на детето, ако отговорят на условията за достъп до социалноосигурително обезщетение?

Трябва ли изискванията за ползване на отпуск при раждане на дете, условията за получаване на социалноосигурително обезщетение и режимът за ползване на родителски отпуск, и по-специално евентуалното удължаване на продължителността му поради липсата на втори родител, различен от биологичната майка, който да полага грижи за детето, да се тълкуват гъвкаво въз основа на правото на Съюза, при липса на приета от испанския законодател конкретна правна уредба?

(1) ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/15

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Alicante (Испания), постъпило на 7 ноември 2022 г. — Julieta, Rogelio/Agencia Estatal de la Administración Tributaria

(Дело C-687/22)

(2023/C 112/20)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Alicante

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Julieta, Rogelio

Ответник: Agencia Estatal de la Administración Tributaria

Преюдициални въпроси

Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от Директивата (1), когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задълженията) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство (преработеният текст на Закона за несъстоятелността, в редакцията му съгласно Кралски законодателен декрет 1/20) не е законът за транспониране на Директивата (Закон 16/22)?

ii)

Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от Директивата и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задължения вътрешна правна уредба като испанската, а именно преработеният текст на Закона за несъстоятелността (в редакцията съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020), която не съдържа обосновка за изключването на публичноправните вземания от опрощаването на неизплатените задължения? Доколкото изключва публичноправните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?

iii)

Съдържа ли член 23, параграф 4 от Директивата изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?

(1) Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността) (ОВ L 172, 2019 г., стр. 18).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/16

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 16 ноември 2022 г. — Asociación Española de Productores de Vacuno de Carne — ASOPROVAC/Administración General del Estado

(Дело C-708/22)

(2023/C 112/23)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Asociación Española de Productores de Vacuno de Carne — ASOPROVAC

Ответник: Administración General del Estado

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 4 и член 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година и член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Real Decreto 41/2021 (Кралски указ 41/2021), която за да препятства създаването на изкуствени условия за предоставяне на постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, на бенефициери, които не ги използват, предвижда, че пасищната дейност ще се допуска само ако се осъществява с животни от собственото стопанство?

Трябва ли член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, отнасящ се до създаването на изкуствени условия за получаването на помощи, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Real Decreto 41/2021 (Кралски указ 41/2021), която установява презумпция за изкуствено създаване на условия за достъп до помощта в случаите, когато селскостопанската пасищна дейност в постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, се извършва с животни, които не са от собственото стопанство на заявителя на помощта?

Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Real Decreto 1075/2014 (Кралски указ 1075/2014) от 19 декември 2014 г., съгласно която пашата в земеделски площи не може да се счита за дейност по поддържане на тези площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?

Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Real Decreto 1075/2014 (Кралски указ 1075/2014) от 19 декември 2014 г., съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти и които предоставят това право на трето лице, което използва затревените площи за изхранване на собствените си животни, не извършват селскостопанска дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент?

Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Real Decreto 1075/2014 (Кралски указ 1075/2014) от 19 декември 2014 г., съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти, предназначени за общо ползване, не може да се считат за управляващи затревените площи, върху които се разпростира това право на паша, за целите на извършването на дейности по поддържане на тези земеделски площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?

(1) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

(2) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/17

Жалба, подадена на 24 ноември 2022 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 14 септември 2022 г. по съединени дела T-371/20 и Т-554/20, Pollinis France/Комисия

(Дело C-726/22 P)

(2023/C 112/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: S. Delaude, C. Ehrbar, G. Gattinara)

Друга страна в производството: Pollinis France

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да осъди другата страна да заплати съдебните разноски по дела T-371/20 и T-554/20 и по настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

Европейската комисия изтъква две основания за обжалване.

Общият съд дал неправилно тълкуване на понятието „въпрос, по който [институцията] все още не е взела решение“ по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Общият съд приложил неправилно понятието „въпрос, по който [институцията] все още не е взела решение“, като приел, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 се прилага единствено за въпросите, които са представени за обсъждане в рамките на институцията или непосредствено представени за обсъждане.

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото във връзка с преценката дали „оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция“ по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001. По второто основание се изтъкват две твърдения.

Първо, Общият съд заместил обжалваните решения на Комисията със своето тълкуване за тях и изложил противоречиви мотиви.

Второ, Общият съд неправилно приел, че Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията и Стандартният процедурен правилник за комитети са ирелевантни за преценката дали „оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция“. Освен това той не приложил правилните правни критерии за преценка на релевантните обстоятелства и не преценил релевантните обстоятелства като част от съвкупност от съвпадащи косвени доказателства.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/18

Преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Liège (Белгия), постъпило на 2 декември 2022 г. — Casino de Spa SA и др.

(Дело C-741/22)

(2023/C 112/25)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Casino de Spa SA и др.

Ответник: État belge (SPF Finances)

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да третира по различен начин онлайн лотариите, предлагани от публичноправната организация Loterie nationale, които са освободени от данък върху добавената стойност, и другите, предлагани от частни оператори хазартни игри онлайн, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако се приеме, че става въпрос за предоставяне на сходни услуги?

В рамките на отговора на предходния въпрос трябва ли националният съд, за да установи дали става въпрос за две сходни категории, които са в конкуренция помежду си и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин по отношение на данъка върху добавената стойност, или става въпрос за отделни категории, за които е допустимо различно третиране, да има предвид само обстоятелството дали двете форми на игри са или не са в конкуренция помежду си от гледна точка на средния потребител — в смисъл, че услугите са сходни когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерия за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата услуга (критерий за взаимозаменяемост) — или трябва да има предвид други критерии като например наличието на дискреционно правомощие на държавата членка да освобождава определени категории игри, а да облага други с ДДС, принадлежността на лотариите към отделна категория игри, посочена в член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС, различната правна уредба, приложима към Loterie nationale и към другите хазартни игри, различните контролни органи или обществените цели и целите за защита на участниците в игрите, преследвани от приложимото към Loterie nationale законодателство?

Трябва ли принципът за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 от Договора за EС, във връзка с член 267 от Договора за функционирането на ЕС, разпоредбите на Директивата за ДДС и евентуално принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат конституционният съд на държава членка въз основа на общо позоваване на „бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платените данъци“, по собствена инициатива и без да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, въз основа на вътрешноправна разпоредба, в случая член 8 от Loi spéciale du 6 janvier 1989 sur la Cour constitutionnelle (Специален закон от 6 януари 1989 г. за Конституционния съд), да запази действието за минал период на национални разпоредби в областта на данъка върху добавената стойност, за които е установено, че противоречат на националната конституция и които са отменени на това основание, и чието несъответствие с правото на Съюза е изтъкнато и в подкрепа на жалбата за отмяна пред националния съд, без обаче това оплакване да е разгледано от последния, като по този начин напълно лишава данъчнозадължените лица от правото на възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза?

При отрицателен отговор на предходния въпрос, задължават ли същите разпоредби и принципи — тълкувани по-специално с оглед на решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C-309/06, съгласно което основните принципи на общностното право, включително и този на данъчна неутралност, предоставят на икономическия оператор, който е осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C-309/06) — съответната държава членка да възстанови на данъчнозадължените лица ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато, както в случая, това нарушение би произтекло впоследствие от решение на Съда, с което в отговор на преюдициални въпроси се обявява, от една страна, несъответствието на отменените национални разпоредби с Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, и от друга страна, несъответствието с правото на Съюза на решението на Cour constitutionnelle (Конституционен съд) за запазване на действието за минал период на отменените от него разпоредби?

Създава ли въведеното с членове 29, 30, 31, 32, 33 и 34 от Loi-programme du 1er juillet 2016 (Програмен закон от 1 юли 2016 г.) — които са отменени с решение № 34/2018 от 22 март 2018 г. на Cour constitutionnelle (Конституционен съд), но чиито последици се запазват след тази дата по отношение на вече платените данъци за периода 1 юли 2016 г.—21 май 201[8] г. — различно третиране между лотариите, независимо дали са традиционни или онлайн, и другите игри и залагания онлайн селективно предимство в полза на операторите на тези лотарии, и следователно помощ, предоставена от белгийската държава или чрез ресурси на белгийската държава, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, и която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос възможно ли е — въз основа на произтичащото по-конкретно от решение от 5 октомври 2006 г., Transalpine Ölleitung in Österreich, C-368/04 задължение на държавите членки да защитят правата на лицата, засегнати от неправомерното предоставяне на съответната помощ, принципа на лоялно сътрудничество и основните принципи на общностното право, включително и принципа на данъчна неутралност, които предоставят на икономическия оператор, осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C-309/06) — данъчнозадължените лица, начислили ДДС на основание неправомерната държавна помощ, да си върнат равностойността на платения данък под формата на обезщетение за поправяне на претърпяната вреда?

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/20

Преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Bergamo (Италия), постъпило на 7 декември 2022 г. — KH/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

(Дело C-747/22)

(2023/C 112/26)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Bergamo

Страни в главното производство

Ищец: KH

Ответник: Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 29 и 26 от Директива 2011/95 (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като съдържащата се в член 2, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 4/2019, която за отпускането на обезщетение за бедност и за подпомагане на достъпа до работа и социална интеграция, каквото е „универсалният базов доход“, предвижда изискване за десетгодишно пребиваване в Италия в допълнение към изискването за две години непрекъснато пребиваване преди подаване на молбата?

(1) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст) (ОВ L 337, 2011 г.,стр. 9).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/20

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 15 декември 2022 г. — Bayerische Ärzteversorgung, Bayerische Architektenversorgung, Bayerische Apothekerversorgung, Bayerische Rechtsanwalts- und Steuerberaterversorgung, Bayerische Ingenieurversorgung-Bau m. Psychotherapeutenversorgung/Deutsche Bundesbank

(Дело C-758/22, Bayerische Ärzteversorgung и др.)

(2023/C 112/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Bayerische Ärzteversorgung, Bayerische Architektenversorgung, Bayerische Apothekerversorgung, Bayerische Rechtsanwalts- und Steuerberaterversorgung, Bayerische Ingenieurversorgung-Bau m. Psychotherapeutenversorgung

Ответник: Deutsche Bundesbank

Преюдициални въпроси

Въпроси за тълкуването на Регламенти (ЕС) 2018/231 и (ЕС) № 549/2013 (1):

a)	Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към ЕСС всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени? При отрицателен отговор:

б)

Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?

Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към ЕСС винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от приложение А към ЕСС, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от приложение А към ЕСС?

3)	При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към ЕСС, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от приложение А към ЕСС?

a)	За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към ЕСС всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор? При утвърдителен отговор:

б)

Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?

Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към ЕСС, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от приложение А към ЕСС трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от приложение А към ЕСС?

а)

Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към ЕСС само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?

При утвърдителен отговор на последния въпрос:

б)

Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към ЕСС да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?

в)	Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към ЕСС само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от приложение А към ЕСС?

(1) Регламент (ЕС) 2018/231 на Европейската централна банка от 26 януари 2018 година относно изискванията за статистическа отчетност за пенсионни фондове (ЕЦБ/2018/2) (OB L 45, 2018 г., стр. 3) във връзка с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (OB L 174, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „ЕСС“).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/22

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 15 декември 2022 г. — Sächsische Ärzteversorgung/Deutsche Bundesbank

(Дело C-759/22, Sächsische Ärzteversorgung)

(2023/C 112/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sächsische Ärzteversorgung

Ответник: Deutsche Bundesbank

Преюдициални въпроси

Въпроси за тълкуването на Регламенти (ЕС) 2018/231 и (ЕС) № 549/2013 (1):

a)	Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към ЕСС всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени? При отрицателен отговор:

б)

3)	При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към ЕСС, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от приложение А към ЕСС?

a)	За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към ЕСС всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор? При утвърдителен отговор:

б)

а)

При утвърдителен отговор на последния въпрос:

б)

в)	Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към ЕСС само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от приложение А към ЕСС?

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/23

Преюдициално запитване от Amtsgericht München (Германия), постъпило на 16 декември 2022 г. — WD/Allane SE

(Дело C-766/22)

(2023/C 112/30)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht München

Страни в главното производство

Ищец: WD

Ответник: Allane SE

Преюдициални въпроси

Представляват ли договорите за лизинг на автомобил на база километричен пробег, сключени с потребител за срок от 24 месеца, услуги по „отдаване на автомобили под наем“ и попадат ли по тази причина в обхвата на изключението от предвиденото в законодателството в областта на продажбите от разстояние право на отказ съгласно член 16, буква л) от Директива 2011/83/ЕС (1)?

При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос:

Представляват ли договорите за лизинг на автомобил на база километричен пробег, сключени с потребител, договори за финансови услуги по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2002/65/ЕО (2), който е възпроизведен в член 2, точка 12 от Директива 2011/83?

(1) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

(2) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 2002 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/24

Преюдициално запитване от Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Австрия), постъпило на 19 декември 2022 г. — Bundesarbeitskammer/HDI Global SE

(Дело C-771/22, HDI Global)

(2023/C 112/31)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bezirksgericht für Handelssachen Wien

Страни в главното производство

Ищец: Bundesarbeitskammer

Ответник: HDI Global SE

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 17 от Директива (ЕС) 2015/2302 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (Директива за пакетните туристически пътувания) да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са обезпечени само ако пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността, или са защитени и плащанията, които са направени в полза на организатора преди откриването на производството по несъстоятелност, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 преди настъпването на несъстоятелността?

Трябва ли член 17 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (Директивата за пакетните туристически пътувания) да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, но несъстоятелността настъпи в периода на резервираното пътуване?

Трябва ли член 17 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (Директивата за пакетните туристически пътувания) да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, а несъстоятелността на организатора настъпи поради същите извънредни обстоятелства?

(1) ОВ L 326, 2015 г., стр. 1.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/25

Преюдициално запитване от Amtsgericht Nürnberg (Германия), постъпило на 21 декември 2022 г. — JX/FTI Touristik GmbH

(Дело C-774/22, FTI Touristik)

(2023/C 112/32)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Nürnberg

Страни в главното производство

Ищец: JX

Ответник: FTI Touristik GmbH

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че наред с правилото за международна компетентност тази разпоредба съдържа и правило за териториална компетентност на националните съдилища по дела, свързани с договори за туристическо пътуване, като сезираният съд е длъжен да вземе предвид това правило в случаите, когато както потребителят в качеството си на пътник, така и насрещната страна по договора, туроператорът, са установени в една и съща държава членка, но крайната дестинация на пътуването не е в тази държава членка, а в чужбина (т.нар. „привидни вътрешни положения“), поради което, в допълнение към националните правила за компетентност, потребителят може да предявява срещу туроператора претенции на договорно основание пред съда по местоживеенето си?

(1) ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/25

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hamburg (Германия), постъпило на 22 декември 2022 г. — flightright GmbH/TAP Portugal

(Дело C-778/22, flightright)

(2023/C 112/33)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: flightright GmbH

Ответник: TAP Portugal

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че въздушен превозвач трябва да предложи на пътник, който поради извънредно обстоятелство е изпуснал свързващ полет, първия възможен заместващ превоз — трансферна полетна връзка без „check through“ (директна регистрация до крайната дестинация), с която пътниците стигат до своята дестинация с 5 часа и 15 минути по-рано, отколкото с по-късна директна връзка на следващия ден, но при всички случаи с 18 часа и 15 минути закъснение, и с която освен това те трябва да използват три полета вместо един директен полет, като и на двете летища на прекачване съответно трябва да вземат багажа си, да напуснат зоната за сигурност и отново да се регистрират за новите полети съответно два часа преди часа на излитане по разписание и да предадат багажа си, както и след това да преминат през проверката за сигурност, при което два от тези полети се изпълняват от бразилски въздушни превозвачи за вътрешни полети, един от които е т.нар. „нискотарифна авиокомпания“?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/26

Жалба, подадена на 27 декември 2022 г. от Eulex Kosovo срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 19 октомври 2022 г. по дело T-242/17, SC/Eulex Kosovo

(Дело C-785/22 P)

(2023/C 112/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eulex Kosovo (представители: L.-G. Wigemark, както и E. Raoult, avocate)

Друга страна в производството: SC

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да уважи жалбата и да отмени изцяло обжалваното съдебно решение,

—	да отхвърли изцяло иска в първоинстанционното производство,

—	да осъди SC да плати съдебните разноски, свързани с производствата по дела T-242/17, C-730/18, T-242/17 RENV, както и с настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се основава на няколко групи съображения във връзка с обжалваното съдебно решение:

—	съображения относно изложеното от Общия съд относно допустимостта на иска на SC,

—	съображения относно изводите на Общия съд в съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, във връзка с компетентността на Общия съд и относно допустимостта на искането на SC,

—	възражения срещу направената от Общия съд преценка по същество на иска и

—	съображения относно заключенията на Общия съд във връзка с иска на SC за обезщетение.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/27

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 25 януари 2023 г. — Баща/Майка

(Дело C-35/23, Greislzel) (1)

(2023/C 112/35)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Молител и жалбоподател: баща

Ответник по молбата и ответник в производството по обжалване: майка

При участието на: дете L и адвокат (особен процесуален представител на детето)

Преюдициални въпроси

Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIа“) се прилага само за производства между държави — членки на ЕС?

По-конкретно:

Прилага ли се член 10 от Регламент „Брюксел IIа“, имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция [за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-нататък „Хагската конвенция“)] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето?

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:

2)	Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент „Брюксел IIа“, за да се установи запазването на компетентността?

Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент „Брюксел IIа“ и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?

(1) За обозначаването на настоящото дело е използвано фиктивно име, което не съответства на действителното име на страна в производството.

(2) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/27

Жалба, подадена на 27 януари 2023 г. от Kurdistan Workers’ Party (PKK) срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 30 ноември 2022 г. по съединени дела T-316/14 RENV и Т-148/19, PPK/Съвет

(Дело C-44/23 P)

(2023/C 112/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kurdistan Workers’ Party (PKK) (представители: A. van Eik и T. Buruma, advocates)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Френска република, Кралство Нидерландия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да отмени решението на Общия съд от 30 ноември 2022 г. по съединени дела T-316/14 RENV и T-148/19 в частта, в която се отхвърлят жалбите за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 на Съвета (1) от 26 март 2015 г., Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 на Съвета (2) от 31 юли 2015 г., Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 на Съвета (3) от 21 декември 2015 г., Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 на Съвета (4) от 12 юли 2016 г., Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 на Съвета (5) от 27 януари 2017 г., Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета (6) от 4 август 2017 г., Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета (7) от 8 януари 2019 г. и Решение (ОВППС) 2019/1341 на Съвета (8) of 8 август 2019 г. в частите, които се отнасят до PKK (a.k.a. KADEK a.k.a. KONGRA-GEL);

—	да се произнесе с окончателно решение по въпросите, предмет на настоящата жалба, и да отмени посочените регламенти и решения за изпълнение в частите, които се отнасят до PKK (a.k.a. KADEK a.k.a. KONGRA-GEL);

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство и в производството по съединени дела T-316/14 RENV и T-148/19, ведно с лихви.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал следните грешки в обжалваното решение:

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото по отношение на член 1, параграф 3 от Обща позиция на Съвета (9) 2001/931 (наричана по-нататък „ОПС 931“), и по-конкретно при тълкуването на използваното в тази разпоредба понятие „цели“, както и при прилагането му в разглеждания случай. Общият съд неправилно заключил, че твърдението за нарушение на член 1, параграф 3 от ОПС 931 трябва да се отхвърли.

II.

Общият съд неправилно приел, че Съветът може да счита заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 29 март 2001 г. (наричана по-нататък „решението на Обединеното кралство от 2001 г.“) за решение по член 1, параграф 4 от ОПС 931, тъй като последното било основано на неактуални факти, които не доказвали, че жалбоподателят е терористична група по смисъла на посочения член. Общият съд неправилно отхвърлил твърдението за нарушение на член 1, параграф 3 и член 1, параграф 4 от ОПС 931 с мотива, че обжалваните актове са основани на решението на Обединеното кралство от 2001 г.

III.

Общият съд неправилно приел, че преразглеждането от страна на Съвета отговаряло на член 1, параграф 6 от ОПС 931 и било извършено надлежно, поради което твърдението на жалбоподателя за нарушение на член 1, параграф 6 от Съвета с мерките от 2015 г. до 2017 г. и решенията от 2019 г. трябва да се отхвърли.

IV.	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото по отношение на принципа на пропорционалност и го приложил неправилно към разглеждания случай.

V.	Общият съд неправилно приел, че Съветът е изпълнил задължението за мотивиране.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 на Съвета от 26 март 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 (OВ L 82, 2015 г., стр. 1).

(2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 на Съвета от 31 юли 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 (OВ L 206, 2015 г., стр. 12).

(3) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 на Съвета от 21 декември 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 (ОВ L 334, 2015 г., стр. 1).

(4) Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 на Съвета от 12 юли 2016 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 (ОВ L 188, 2016 г., стр. 1).

(5) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 на Съвета от 27 януари 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 (OВ L 23, 2017 г., стр. 3).

(6) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета от 4 август 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 (OВ L 204, 2017 г., стр. 3).

(7) Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета от 8 януари 2019 година за изменение и актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 (OВ L 6, 2019 г., стр. 6).

(8) Решение (ОВППС) 2019/1341 на Съвета от 8 август 2019 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение (ОВППС) 2019/25 (OВ L 209, 2019 г., стр. 15).

(9) Обща позиция на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (OВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/30

Решение на Общия съд от 8 февруари 2023 г. — Aquind и др./Комисия

(Дело T-295/20) (1)

(Енергопотребление - Трансевропейска енергийна инфраструктура - Регламент (ЕС) № 347/2013 - Делегиран регламент за изменение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес - Член 172, втора алинея ДФЕС - Отказ на държава членка да одобри проект за междусистемна електроенергийна връзка с оглед на предоставянето на статут на проект от общ интерес - Невключване от Комисията на проекта в изменения списък - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Равно третиране - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Пропорционалност - Член 10 от Договора за Енергийната харта)

(2023/C 112/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Aquind Ltd (Уолсенд Обединено кралство), Aquind SAS (Руан, Франция), Aquind Energy Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: S. Goldberg, C. Davis, J. Bille, solicitors, и E. White, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: O. Beynet и B. De Meester)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: J. Möller и S. Costanzo), Кралство Испания (представител: M. Ruiz Sánchez), Френска република (представители: A.-L. Desjonquères, A. Daniel, W. Zemamta и R. Bénard)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите искат отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2020/389 на Комисията от 31 октомври 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 74, 2020 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Aquind Ltd, Aquind SAS и Aquind Energy Sàrl да заплатят съдебните разноски.

3)	Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 247, 27.7.2020 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/31

Решение на Общия съд от 8 февруари 2023 г. — Carpatair/Комисия

(Дело T-522/20) (1)

(Държавни помощи - Сектор на въздухоплаването - Мерки, приведени в действие от Румъния в полза на летище Тимишоара - Мерки, приведени в действие от летище Тимишоара в полза на Wizz Air и на авиокомпаниите, ползватели на летището - Решение, с което отчасти се установява липсата на държавна помощ в полза на летище Тимишоара и на използващите това летище авиокомпании - Летищни такси - Жалба за отмяна - Подзаконов нормативен акт - Лично засягане - Липса на съществено засягане на конкурентното положение - Пряко засягане - Правен интерес - Допустимост - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Селективен характер - Предимство - Критерий за частния оператор)

(2023/C 112/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Carpatair SA (Тимишоара, Румъния) (представители: J. Rivas Andrés и A. Manzaneque Valverde, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Tomat и Ц. Георгиева)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.) (Будапеща, Унгария) (представител: E. Vahida, S. Rating и I.-G. Metaxas-Maranghidis, avocats), Societăţii Naţionale „Aeroportul Internaţional Timişoara — Traian Vuia“ SA (AITTV) (Гирода, Румъния) (представител: V. Power и R. Hourihan, solicitors)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Carpatair SA иска отмяната на Решение (ЕС) 2021/1428 на Комисията от 24 февруари 2020 година относно държавна помощ SA.31662 31662 — C/2011 (ex NN/2011), приведена в действие от Румъния в полза на Timișoara International Airport — Wizz Air (ОВ L 308, 2021 г., стр. 1), доколкото в него e направен извод, че някои мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

Диспозитив

Член 2 от Решение (ЕС) 2021/1428 на Комисията от 24 февруари 2020 година относно Държавна помощ SA.31662 — C/2011 (ex NN/2011), приведена в действие от Румъния в полза на Timișoara International Airport — Wizz Air се отменя в частта, в която е прието, че летищните такси, съдържащи се в Сборника за аеронавигационна информация и публикация от 2010 г. и в споразуменията, сключени между Societăţii Naţionale „Aeroportul Internaţional Timişoara — Traian Vuia“ SA (AITTV) и Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.) през 2008 г. (включително споразуменията за изменение от 2010 г.), не представляват държавни помощи.

2)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Carpatair SA.

3)	Wizz Air Hungary и AITTV понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 378, 9.11.2020 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/32

Решение на Общия съд от 8 февруари 2023 г. — PBL и WA/Комисия

(Дело T-538/21) (1)

(Държавни помощи - Помощ в полза на футболен клуб - Отказ да се регистрира жалба, подадена от един от членовете на футболен клуб - Качество на заинтересована страна)

(2023/C 112/40)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Penya Barça Lyon: Plus que des supporters (PBL) (Брон, Франция) и WA (представител: J. Branco, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Stromsky и G. Braga da Cruz)

Предмет

С жалбите си жалбоподателите искат на основание член 263 ДФЕС, от една страна, да се отмени решение COMP/C.4/AH/mdr 2021(092342) на Комисията от 1 септември 2021 г. относно статута на жалба, подадена във връзка с държавна помощ, за която се твърди, че е предоставена на футболен клуб Paris Saint-Germain (SA.64489), и от друга страна, да се приемат няколко разпореждания по отношение на Европейската комисия

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Penya Barça Lyon: Plus que des supporters (PBL) и WA да заплатят съдебните разноски, включително тези във връзка с обезпечителното производство.

(1) ОВ C 431, 25.10.2021 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/32

Решение на Общия съд от 8 февруари 2023 г. — UniSkin/EUIPO — Unicskin (UNISKIN by Dr. Søren Frankild)

(Дело T-787/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „UNISKIN by Dr. Søren Frankild“ - По-ранна фигуративна национална марка „UNICSKIN YOUR EFFECTIVE SOLUTION“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките и услугите - Отличителен характер на по-ранната марка - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EС) 2017/1001)

(2023/C 112/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: UniSkin ApS (Силкеборг, Дания) (представител: M. Hoffgaard Rasmussen, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Śliwińska и T. Frydendahl)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Unicskin, SL (Мадрид, Испания)

Предмет

С подадената жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на четвърти апелативен състав на Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 20 октомври 2021 г. (преписка R 771/2021-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда UniSkin ApS да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 73, 14.2.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/33

Решение на Общия съд от 8 февруари 2023 г. — Bensoussan/EUIPO — Lulu’s Fashion Lounge (LOULOU STUDIO)

(Дело T-24/22) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „LOULOU STUDIO“ - По-ранна международна словна марка „LULU’S“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2023/C 112/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ugo Bensoussan (Париж, Франция) (представители: V. Bouchara и A. Maier, avocates)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. Frydendahl)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Lulu’s Fashion Lounge LLC (Чико, Калифорния, Съединени американски щати) (представители: C. Bercial Arias, K. Dimidjian-Lecompte и K. Henry, avocates)

Предмет

С жалбата си на основание на член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 12 ноември 2021 г. (преписка R 480/2021-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г.н Ugo Bensoussan да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 138, 28.3.2022. г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/34

Решение на Общия съд от 8 февруари 2023 г. — Sport1/EUIPO — SFR (SFR SPORT1)

(Дело T-141/22) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „SFR SPORT 1“ - По-ранна национална и международна фигуративни марки „sport1“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EС) 2017/1001) - Отличителен характер, придобит в резултат на използването - Взаимозависимост на факторите)

(2023/C 112/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sport1 GmbH (Изманинг, Германия) (представители: J. Krekel и C. Otto, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Société française du radiotéléphone — SFR (Париж, Франция) (представител: M. Pasquier, avocate)

Предмет

С подадената жалба на основание на член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 10 декември 2021 г. (преписка R 2329/2020-1)

Диспозитив

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 10 декември 2021 г. (преписка R 2329/2020 1) в частта му, в която апелативният състав е приел, че не е налице вероятност от объркване по отношение на услугите, посочени за заявената марка в точки 42—44 и 52—61 от посоченото решение.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда EUIPO да понесе своите съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Sport1 GmbH.

4)	Société française du radiotéléphone — SFR понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 191, 10.5.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/34

Определение на Общия съд от 9 февруари 2023 г. — Folkertsma/Комисия

(Дело T-778/21) (1)

(Иск за обезщетение - Договор за техническа помощ за подпомагане на преходния процес в Бангсаморо (Subatra) - Искане на Комисията ищецът да бъде заменен като експерт - Прекратяване на договора между спечелилия поръчката оферент и ищеца - Извъндоговорна отговорност - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Причинно-следствена връзка - Иск, явно лишен от всякакво правно основание)

(2023/C 112/44)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Rommert Folkertsma (Зиерикзее, Нидерландия) (представители: L. Levi и P. Baudoux, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Giolito и T. Van Noyen)

Предмет

С иска си на основание 268 ДФЕС ищецът иска да му бъде присъдено обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, които твърди че е претърпял от искането на Европейската комисия да бъде заменен като експерт в рамките на проект за техническа помощ от страна на Европейския съюз в полза на Република Филипини

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда г-н Rommert Folkertsma да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 84, 21.2.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/35

Определение на Общия съд от 7 февруари 2023 г. — Euranimi/Комисия

(Дело T-81/22) (1)

(Жалба за отмяна - Дъмпинг - Внос на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия - Окончателно антидъмпингово мито - Липса на лично засягане - Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение - Недопустимост)

(2023/C 112/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Association of Non-Integrated Metal Importers & distributors (Euranimi) (Брюксел, Белгия) (представители: M. Campa, D. Rovetta, P. Gjørtler и V. Villante, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Blanck и G. Luengo)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, сдружение, представляващо интересите на европейски вносители, дистрибутори, търговци и преработватели на неинтегрирани продукти от стомана, неръждаема стомана и метални изделия, иска да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2012 на Комисията от 17 ноември 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия (ОВ L 410, 2021 г., стр. 153)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Association Européenne de l’Acier (Eurofer).

3)	Осъжда European Association of Non-Integrated Metal Importers & distributors (Euranimi) да заплати съдебните разноски.

4)	Euranimi, Европейската комисия и Eurofer понасят направените от тях съдебни разноски, свързани с молбата за встъпване на последното.

(1) ОВ C 148, 4.4.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/36

Определение на председателя на Общия съд от 1 февруари 2023 г. — Grodno Azot и Khimvolokno Plant/Съвет

(Дело T-117/22 R)

(Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети с оглед на положението в Беларус - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2023/C 112/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Grodno Azot AAT (Гродно, Беларус), Khimvolokno Plant (Гродно) (представители: N. Tuominen и L. Engelen, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Boggio Tomasaz и A. Antoniadis)

Предмет

С молбата им на основание членове 278 и 279 ДФЕС жалбоподателите искат спиране на изпълнението на Решение за изпълнение (ОВППС) 2021/2125 на Съвета от 2 декември 2021 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки с оглед на положението в Беларус (ОВ L 430 I, 2021 г., стр. 16) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2124 на Съвета от 2 декември 2021 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 430 I, 2021 г., стр. 1), доколкото тези актове ги засягат

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/36

Определение на Общия съд от 30 януари 2023 г. — Beijing Unicorn Technology/EUIPO — WD Plus (Изображение на кръг с два заострени края)

(Дело T-631/22) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

(2023/C 112/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Beijing Unicorn Technology Co. Ltd (Пекин, Китай) (представители: M. Kinkeldey, S. Brandstätter и S. Clotten, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: WD Plus GmbH (Хановер, Германия)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 юли 2022 г. (преписка R 246/2022-2)

Диспозитив

1.	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2.	Осъжда Beijing Unicorn Technology Co. Ltd да понесе направените от него разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 463, 5.12.2022 г.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/37

Жалба, подадена на 25 януари 2023 г. — Stevi и The New York Times/Комисия

(Дело T-36/23)

(2023/C 112/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Matina Stevi (Брюксел, Белгия), The New York Times Company (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представител: B. Kloostra, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени потвърдителното решение на Комисията C(2022) 8371 final от 15 ноември 2022 г. (по-нататък „потвърдителното решение“),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално на член 3, параграф 1 от него, както и нарушение на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Като прилага неправен довод, основан на член 7, параграф 1 от Решение (ЕС) 2021/2121 на Комисията (2), последната незаконосъобразно е отхвърлила Регламент № 1049/2001 и по-специално член 3, буква a) от него, приемайки нерегистрираните текстови съобщения за неможещи да бъдат квалифицирани като документи по смисъла на Регламент № 1049/2001 и/или неприлагайки член 3, буква a) от Регламент № 1049/2001 по отношение на заявената информация, нарушавайки по този начин и основното право да се получава информация, защитено по силата на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второ основание: нарушение на Регламент № 1049/2001 и по-специално на член 2, параграф 3 от него.

Като прилага неправен довод, основан на член 7, параграф 1 от Решение 2021/2121, Комисията незаконосъобразно е отхвърлила член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, приемайки нерегистрираните текстови съобщения за неможещи да бъдат квалифицирани като документи, съхранявани от Комисията съгласно Регламент № 1049/2001 и/или тълкувайки член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 като водещ до извода, че заявената информация не била съхранявана от Комисията.

Трето основание: нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за мотивация.

В спорното решение Комисията не посочва причини, поради които заявената информация не съществува, противоречейки на председателя на Комисията, без каквото и да е основание, което е равнозначно на лоша администрация.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Решение (ЕС) 2021/2121 на Комисията от 6 юли 2020 година относно управлението на записи и архиви (ОВ L 430, 2021 г., стр. 30).

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/38

Жалба, подадена на 3 февруари 2023 г. — Pollen + Grace/EUIPO — Grace Foods (POLLEN + GRACE)

(Дело T-41/23)

(2023/C 112/49)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Pollen + Grace Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: P. Johnson, Barrister-at-Law, и L. Buckley, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Grace Foods Ltd (Кастрийс, Сент Лусия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „POLLEN + GRACE“ — заявка за регистрация № 17 099 623

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 13 декември 2022 г. по преписка R 1815/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да понесат направените от тях разноски и да заплатят направените от жалбоподателя разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/39

Жалба, подадена на 6 февруари 2023 г. — Kaili/Парламент и Европейска прокуратура

(Дело T-46/23)

(2023/C 112/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподателка: Eva Kaili (Иксел, Белгия) (представлявана от: S. Pappas, lawyer)

Ответници: Европейски парламент, Европейска прокуратура

Искания

Жалбоподателката иска от Общия съд:

—	да отмени решението на европейския главен прокурор от 15 декември 2022 г., с което се иска отнемане на парламентарния имунитет на жалбоподателката,

—	да отмени решението на председателя на Европейския парламент от 10 януари 2023 г., с което това искане се обявява на пленарната сесия на Парламента и го препраща на Комисията по правни въпроси,

—	да осъди ответниците да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателката в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката излага пет основания за жалбата си.

Първо основание: липса на компетентност на европейския главен прокурор за приемане на обжалваното решение от 15 декември 2022 г., тъй като към тази дата е приложим член 9 от Процедурния правилник на Европейския парламент, съгласно който право да приемат такива решения имат само държавите членки. Следователно европейският главен прокурор е приел решението от 15 декември 2022 г., без да има компетентност за това.

Второ основание: нарушение на следните две съществени процесуални изисквания:

—	липса на мотиви, тъй като актът на европейския главен прокурор не уточнява i) дали жалбоподателката е уличена в извършване на престъпление и ii) дали привилегиите и имунитетите на жалбоподателката представляват пречка за разследването на твърдените нередности;

—

нарушение на правото на защита, тъй като европейският главен прокурор и председателят на Европейския парламент не позволили предоставянето на жалбоподателката на преписи на документите, въз основа на които приели решенията си. Освен това жалбоподателката не била изслушана преди приемането на обжалваните актове.

Трето основание: непредставяне на достатъчно надлежни доводи в нарушение на член 29, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (1) и/или нарушение на разпоредбите на този регламент и на принципа на забрана на обратното действие.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

5.	Пето основание: нарушение на принципа на демокрация и на правото на справедлив съдебен процес.

(1) ОВ L 283, 2017 г., стр. 1.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/40

Жалба, подадена на 7 февруари 2023 г. — Vinet Miłosz Jeleń/EUIPO — The Animal Store, Food and Accessories (WILD INSPIRED)

(Дело T-47/23)

(2023/C 112/51)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Vinet Miłosz Jeleń (Мшалница, Полша) (представител: M. Bac-Matuszewska, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: The Animal Store, Food and Accessories, SL (Валенсия, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „WILD INSPIRED“ — заявка за регистрация № 18 334 973

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 8 декември 2022 г. по преписка R 1299/2022-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/40

Жалба, подадена на 8 февруари 2023 г. — Olive Line International/EUIPO — Santa Rita Harinas (SANTARRITA)

(Дело T-52/23)

(2023/C 112/52)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Olive Line International, SL (Мадрид, Испания) (представител: K. Guridi Sedlak, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Santa Rita Harinas, SLU (Лоранка де Тахуня, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „SANTARRITA“ — заявка за регистрация № 18 236 520

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2022 г. по преписка R 577/2022-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да постанови, че не съществува вероятност от объркване между сравняваните марки, тъй като другата страна в производството, титуляр на марката — предмет на възражение, не е доказала минималното и реално използване на знака си за стоката пържен лук,

—	заедно с това и при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение и да постанови, че не съществува вероятност от объркване между спорните марки във връзка със стоките маслини [обработени] и пържен лук от клас 29, като се има предвид, че те са различни стоки,

—	да осъди EUIPO и другата страна, в случай на участие на такава в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/41

Жалба, подадена на 8 февруари 2023 г. — TVR Automotive/EUIPO — TVR Italia (TVR)

(Дело T-53/23)

(2023/C 112/53)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: TVR Automotive Ltd (Уолисуд, Обединено кралство) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: TVR Italia Srl (Милано, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „TVR“ — заявка за регистрация № 12 185 922

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 24 октомври 2022 г. по преписка R 1493/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO, а също и TVR Italia S.R.L., ако то встъпи по делото, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/42

Жалба, подадена на 8 февруари 2023 г. — Tiendanimal/EUIPO — Salvana Tiernahrung (SALVAJE)

(Дело T-55/23)

(2023/C 112/54)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Tiendanimal Comercio Electronico de Articulos para Mascotas, SL (Малага, Испания) (представител: S. Correa Rodríguez, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Salvana Tiernahrung GmbH (Клайн Офензет-Шпарисхоп, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „SALVAJE“ — заявка за регистрация № 14 882 666

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 7 ноември 2022 г. по преписка R 2192/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и отказа да се регистрира марка на Европейския съюз № 14 882 666 „SALVAJE“ (и промишлен дизайн) за клас 31 и част от услугите от клас 35, и

—	да осъди ответника, а също и Salvana Tiernahrung GmbH, ако то реши да встъпи по настоящото дело, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/43

Жалба, подадена на 8 февруари 2023 г. — Laboratorios Ern/EUIPO — Ahlberg-Dollarstore (A’PEAL)

(Дело T-56/23)

(2023/C 112/55)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Laboratorios Ern, SA (Барселона, Испания) (представител: R. Guerras Mazón, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ahlberg-Dollarstore AB (Шиста, Швеция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „A’PEAL“ — заявка за регистрация № 18 337 467

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 15 ноември 2022 г. по преписка R 911/2022-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да отхвърли спорната марка за всички стоки в класове 3 и 5,

—	да осъди EUIPO и, в случай че Ahlberg-Dollarstore AB реши да встъпи в производството по настоящата жалба, Ahlberg-Dollarstore AB да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/43

Жалба, подадена на 9 февруари 2023 г. — Goldair Tourism/EUIPO — Gkolemis Etaireia (Goldair Tourism)

(Дело T-57/23)

(2023/C 112/56)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Goldair Tourism Touristikes Epicheiriseis AE (Паяния, Гърция) (представител: E. Ventouri, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gkolemis Etaireia Aeroporikon Exypiretiseon AE (Маруси, Гърция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Goldair Tourism“ — регистрация на марка на Европейския съюз № 18 275 928

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2022 г. по преписка R 1385/2022-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд да отмени обжалваното решение в частта, която го засяга, тоест в частта, с която е прието искането за отмяна.

Изложени основания

—	Нарушение на член 27, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията,

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/44

Жалба, подадена на 9 февруари 2023 г. — Supermac’s/EUIPO — McDonald’s International Property (BIG MAC)

(Дело T-58/23)

(2023/C 112/57)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Supermac’s (Holdings) Ltd (Голуей, Ирландия) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: McDonald’s International Property Co. Ltd (Чикаго, Илинойс, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „BIG MAC“ — регистрация на марка на Европейския съюз № 62 638

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 14 декември 2022 г. по преписка R 543/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното решение в частта относно:

—	„храни, приготвени от месни и птичи продукти, сандвичи с месо, сандвичи с пилешко месо“ по смисъла на клас 29 от ревизираната и изменената Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.,

—	„сандвичи за ядене, сандвичи с пилешко месо“ по смисъла на клас 30,

—	„услуги, които се предоставят или са свързани с дейности на ресторанти и на други заведения или обекти за предлагане на храни и напитки за консумация на място, за закупуване без напускане на превозното средство („драйв-ин“) и за вкъщи“ по смисъла на клас 42.

—	да измени обжалваното решение в смисъл, че жалбата на McDonald’s се отхвърля за всички стоки и услуги, с изключение на „сандвичи с месо“ по смисъла на клас 30,

—	да осъди EUIPO, а ако McDonald’s встъпи — McDonald’s International Property Company, Ltd. да плати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/45

Жалба, подадена на 10 февруари 2023 г. — DEC Technologies/EUIPO — Tehnoexport (DEC FLEXIBLE TECHNOLOGIES)

(Дело T-59/23)

(2023/C 112/58)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: DEC Technologies BV (Енсхеде, Нидерландия) (представител: R. Brtka, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Tehnoexport d.o.o. (Инджия, Сърбия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „DEC FLEXIBLE TECHNOLOGIES“ — марка на Европейския съюз № 18 194 573

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 6 декември 2022 г. по преписка R 2009/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/46

Жалба, подадена на 9 февруари 2023 г. — Ilovepdf/EUIPO (ILOVEPDF)

(Дело T-60/23)

(2023/C 112/59)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ilovepdf, SL (Барселона, Испания) (представител: J. Oriol Asensio, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словната марка „ILOVEPDF“ — заявка за регистрация №o 18 142 577

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 18 ноември 2022 г. по преписка R 641/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд да отмени обжалваното решение (както и спорното решение от 12 февруари 2021 г.) и да постанови ново решение, което да замени предходните с оглед на продължаване на производството по публикуване на заявената марка „ILOVEPDF“ в Бюлетин на марките на ЕС с цел да се разпореди регистрацията ѝ и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски и да му възстанови платените такси във връзка с жалбата, подадена пред апелативния състав на тази служба.

Изложени основания

—	липса на произнасяне по важен процесуален въпрос относно преразглеждането на решенията и последващо потвърждаване на мотивите за отказ, които не присъстват в решението на апелативния състав на EUIPO,

—	нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—	нарушение на член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/46

Жалба, подадена на 10 февруари 2023 г. — Ona Investigación/EUIPO — Formdiet (BIOPÔLE)

(Дело T-61/23)

(2023/C 112/60)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Ona Investigación, SL (Мадрид, Испания) (представител: T. Villate Consonni, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Formdiet, SA (Алкарас, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „BIOPÔLE“ — заявка за регистрация № 18 157 716

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 15 ноември 2022 г. по преписка R 1097/2022-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд да уважи исканията му и да отхвърли заявката за регистрация на спорната марка.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/47

Жалба, подадена на 13 февруари 2023 г. — Aesculap/EUIPO — Aeneas (AESKUCARE Food Intolerance)

(Дело T-64/23)

(2023/C 112/61)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Aesculap AG (Тутлинген, Германия) (представител: N. Hebeis, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Aeneas GmbH & Co. KG (Венделсхайм, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „AESKUCARE Food Intolerance“ — заявка за регистрация № 17 918 102

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 29 ноември 2022 г. по преписка R 21/2022-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която се отменя решението на отдела по споровете на EUIPO от 30 ноември 2021 г. и се отхвърля възражението относно заявените стоки и услуги от класове 5, 42 и 44;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски по производството пред Общия съд и да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски по производството пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/48

Жалба, подадена на 13 февруари 2023 г. — Aesculap/EUIPO — Aeneas (AESKUCARE)

(Дело T-65/23)

(2023/C 112/62)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Aesculap AG (Тутлинген, Германия) (представител: N. Hebeis, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Aeneas GmbH & Co. KG (Венделсхайм, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „AESKUCARE“ — заявка за регистрация № 17 789 025

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 12 ноември 2022 г. по преписка R 18/2022-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която се отменя решението на отдела по споровете на EUIPO от 30 ноември 2021 г. и се отхвърля възражението относно заявените стоки и услуги от класове 5, 42 и 44,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски по производството пред Общия съд и да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски по производството пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/48

Жалба, подадена на 13 февруари 2023 г. — Aesculap/EUIPO — Aeneas (AESKUCARE Allergy)

(Дело T-66/23)

(2023/C 112/63)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Aesculap AG (Тутлинген, Германия) (представител: N. Hebeis, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Aeneas GmbH & Co. KG (Венделсхайм, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „AESKUCARE Allergy“ — заявка за регистрация № 17 917 493

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 23 ноември 2022 г. по преписка R 20/2022-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която се отменя решението на отдела по споровете на EUIPO от 30 ноември 2021 г. и се отхвърля възражението относно заявените стоки и услуги от класове 5, 42 и 44,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски по производството пред Общия съд и да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски по производството пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

27.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/49

Жалба, подадена на 10 февруари 2023 г. — DEC Technologies/EUIPO — Tehnoexport (Изображение на квадрат със заоблени ъгли)

(Дело T-68/23)

(2023/C 112/64)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: DEC Technologies BV (Енсхеде, Нидерландия) (представител: R. Brtka, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Tehnoexport d.o.o. (Инджия, Сърбия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на квадрат със заоблени ъгли) — марка на Европейския съюз № 18 124 427

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 30 ноември 2022 г. по преписка R 2012/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 112

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 27 март 2023 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2023/C 112/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1