—

позволяващи за целите на опазването на националната сигурност да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги да извършват общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и на данни за местонахождение в положения, при които съответната държава членка е изправена пред сериозна заплаха за националната сигурност, която е действителна и настояща или предвидима, като съдържащото това разпореждане решение трябва да подлежи на ефективен контрол от съд или от независима административна структура, чието решение има обвързващо действие, за да се провери за наличието на едно от тези положения, както и за спазването на условията и гаранциите, които трябва да бъдат предвидени, и посоченото разпореждане може да бъде издадено само за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен, ако заплахата продължи да съществува,

—

предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност целево съхраняване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което да е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен,

—

предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време,

—

предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, на борбата с престъпността и на опазването на обществената сигурност общо и неизбирателно съхраняване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства, и

—

позволяващи за целите на борбата с тежката престъпност и a fortiori за опазване на националната сигурност да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги посредством решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо съхраняване на данните за трафик и на данните за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги,

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че съхраняването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби.

1)

Член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията, разглеждани във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) — изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. — и в светлината на членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

следва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат законодателни мерки, предвиждащи превантивно общо и неизбирателно запазване на данните за трафик в продължение на една година, считано от деня на записването, за целите на борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, сред които е злоупотребата с вътрешна информация.

2)

Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да ограничава във времето действието на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национални разпоредби — които, от една страна, налагат на операторите на електронни съобщителни услуги общо и неизбирателно запазване на данните за трафик и от друга страна, позволяват предоставянето на такива данни на компетентния финансов орган без предварителното разрешение на съд или независим административен орган — поради това че тези разпоредби са несъвместими с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 — изменена с Директива 2009/136 — разглеждан в светлината на Хартата на основните права на Европейския съюз. В съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени в съответствие с национални законодателни разпоредби, несъвместими с правото на Съюза, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност.

1)

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че — ако се установи, че национална правна уредба за налагане на удръжка и за намаляване така на възнаграждението на концесионери на хазартни игри с игрални автомати съдържа ограничение на свободата, която тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС гарантира — не допуска това ограничение да се счита за обосновано с оглед на цели, основани изключително на съображения, свързани с подобряването на публичните финанси.

2)

Ако член 49 ДФЕС е приложим, принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национална правна уредба, която по време на действието на концесионните договори, сключени между дружествата и администрацията на съответната държава членка, временно намалява възнаграждението на концесионерите, определено в тези договори, освен ако не се окаже, че предвид степента на въздействие на това намаление върху рентабилността на инвестициите, направени от концесионерите, и евентуалната внезапност и непредсказуемост на тази мярка, на посочените концесионери не е предоставено необходимото време за адаптиране към това ново положение.

1)

Съединява дела C-619/20 P и C-620/20 P за целите на съдебното решение.

2)

Отхвърля жалбата по дело C-619/20 P.

3)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2020 г., IMG/Комисия (T-381/15 RENV, EU:T:2020:406), в частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането на International Management Group (IMG) за обезщетение за вредите, които тя претърпяла в резултат от решението на Европейската комисия повече да не сключва с нея нови споразумения за делегиране в рамките на непряко управление, съдържащо се в писмото на тази институция от 8 май 2015 г.

4)

Отхвърля жалбата по дело C-620/20 P в останалата ѝ част.

5)

Отхвърля жалбата по дело T-381/15 RENV в частта, в която се отнася до искането за обезщетение за неимуществените вреди, причинени на International Management Group (IMG) с решението, посочено в точка 3 от настоящия диспозитив.

6)

Връща дело T-381/15 RENV на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане на искането, посочено в точка 3 от настоящия диспозитив, доколкото се отнася до изтъкнатите от International Management Group (IMG) имуществени вреди.

7)

Осъжда International Management Group (IMG) да заплати съдебните разноски по дело C-619/20 P.

8)

Не се произнася по съдебните разноски по дела C-620/20 P и T-381/15 RENV.

1.

Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно държавния пристанищен контрол, изменена с Директива (ЕС) 2017/2110 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

2.

Член 11, буква б) от Директива 2009/16, изменена с Директива 2017/2110, във връзка с част II от приложение I към тази изменена директива трябва да се тълкува в смисъл, че държавата на пристанището може да извършва допълнителна проверка на кораби, които извършват систематично дейност по търсене и спасяване, и се намират в едно от нейните пристанища или във водите под нейната юрисдикция, след влизането им в тези води и след приключване на всички операции по трансбордиране или разтоварване на лицата, на които техният капитан е решил да окаже помощ, когато тази държава установи въз основа на подробни правни и фактически обстоятелства, че има сериозни признаци за наличието на опасност за здравето, безопасността, условията на работа на борда или за околната среда, с оглед на условията на експлоатация на тези кораби.

3.

Член 13 от Директива 2009/16, изменена с Директива 2017/2110, трябва да се тълкува в смисъл, че при задълбочени проверки, организирани по силата на този член, държавата на пристанището има правомощието да отчете факта, че корабите, които са били класифицирани и сертифицирани като кораби за превоз на товари от държавата на знамето, на практика се използват за целите на системна дейност по търсене и спасяване на хора в опасност или в бедствено положение в открито море, в рамките на проверка, целяща да се прецени, въз основа на подробни правни и фактически обстоятелства, наличието на опасност за лицата, имуществото или околната среда, с оглед на условията на експлоатация на тези кораби. За сметка на това държавата на пристанището няма правомощието да изисква доказателство, че посочените кораби разполагат с други сертификати, освен издадените от държавата на знамето, или че спазват всички предписания, приложими за друга класификация.

4.

Член 19 от Директива 2009/16, изменена с Директива 2017/2110, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай че се установи, че кораби, които на практика се използват за целите на системна дейност по търсене и спасяване на хора в опасност или в бедствено положение в открито море, въпреки че са били класифицирани и сертифицирани като кораби за превоз на товари от държава членка в качеството ѝ на държава на знамето, са били експлоатирани по начин, създаващ опасност за лицата, имуществото или околната среда, държавата членка, имаща качеството на държава на пристанището, не може да постави липсата на заповед за задържане на тези кораби или отмяната на подобно задържане в зависимост от условието те да притежават сертификати, отговарящи на тази дейност и да спазват всички съответни изисквания. За сметка на това тази държава може да наложи определени коригиращи мерки в областта на безопасността, предотвратяване на замърсяването и условията на живот и работа на борда на корабите, стига тези мерки да са обосновани от наличието на неизправности, представляващи явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда и водят до невъзможност за плаване при условия, годни да се осигури безопасността в открито море. Подобни коригиращи мерки трябва също да бъдат подходящи, необходими и пропорционални на тази цел. Освен това приемането и прилагането им от държавата на пристанището трябва да бъдат предмет на лоялно сътрудничество с държавата на знамето при спазване на съответните правомощия на тези две държави.

1)

Член 23, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 45, параграф 4 от тази директива и в светлината на общия принцип на правото на Съюза, свързан с правото на добра администрация, и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба, съгласно която когато решение за отхвърляне на молба за международна закрила или за отнемане на такава закрила се основава на информация, разкриването на която би било в разрез с националната сигурност на съответната държава членка, заинтересованото лице или неговият съветник може да получи достъп до тази информация само след съответно разрешение, на последните лица не може да се съобщи и същественото съдържание на мотивите за такива решения, и във всеки случай те нямат възможност да използват в административното или в съдебното производство информацията, до която евентуално им е предоставен достъп.

2)

Член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище.

3)

Член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска субсидиарната закрила на даден кандидат да бъде изключена по силата на тази разпоредба въз основа на осъдителна присъда, която е била известна на компетентните органи, когато в резултат от предходно производство са предоставили на този кандидат статут на бежанец, който впоследствие му е бил отнет.

1)

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, изменена с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г., разглеждана в светлината на принципа на ефективност и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не допуска национална правна уредба на съкратено производство за изпълнение на вземане за адвокатски възнаграждения, съгласно която решение по предявеното срещу клиента потребител искане постановява несъдебен орган, а участието на съда е предвидено едва на етапа на евентуалното преразглеждане на това решение, в който случай сезираният съд не може да проверява, ако е необходимо и служебно, дали са неравноправни клаузите, съдържащи се в договора, по който се претендират възнагражденията, нито да допуска страните да привеждат доказателства, различни от вече представените на несъдебния орган писмени доказателства.

2)

Член 4, параграф 2 от Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба изключение клауза от договор, сключен между адвокат и негов клиент, съгласно която клиентът се задължава да следва указанията на адвоката, да не действа без знанието му или против съвета му и да не оттегля сам иска по делото, за което го е наел, като в противен случай се предвижда финансова неустойка.

3)

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че:

прибавянето в договор, сключен между адвокат и негов клиент, на клауза, че последният плаща финансова неустойка, ако сам оттегли иска по делото, за което е наел този адвокат, която клауза препраща към тарифа на професионална организация и не е упомената нито в търговската оферта, нито в контекста на информацията преди сключването на договора, следва да се квалифицира като „заблуждаваща“ търговска практика по смисъла на член 7 от тази директива, доколкото подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, като националният съд трябва да провери дали това е така.

1)

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на когото само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?

2)

Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?

3)

Противоречи ли на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща този период?

1)

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на когото само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?

2)

Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?

3)

Противоречи ли на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща този период?

1)

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на когото само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?

2)

Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?

3)

Противоречи ли на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща този период?

1)

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на когото само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?

2)

Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?

3)

Противоречи ли на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща този период?

1)

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на когото само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?

2)

Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?

3)

Противоречи ли на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща този период?

1.

Валидно ли е Решение на Европейската Комисия от 27.7.2021 г. С (2021) [5739] за отмяна на част от приноса от Кохезионния фонд за Оперативна програма „Транспорт 2007—2013“ по цел „Сближаване“ в България, CCI2007BG161P0004, с оглед изискванията за обоснованост, мотивираност, пълнота и неедностранчивост на извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 296. пар. 3 от ДФЕС и принципа на добра администрация по чл. 41 от ХОПЕС?

2.

Следва ли разпоредбата на чл. 100 от Регламент 1083/2006 (1) на Съвета да се тълкува в смисъл, че за да бъде законосъобразно решението на ЕК, Комисията не следва да установява, анализира и квалифицира всички правнозначими факти в производството, а следва да ограничи и формира изводите си само на база на комуникацията и обмяната на позиции, респ. уведомления, с държавата-членка?

3.

В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила, акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава-членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли националните компетентни органи да проведат самостоятелно производство по установяване на нередност за да приложат законосъобразна финансова корекция в съответствие с чл. 98 от Регламент 1083/2006?

4.

При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли да се счита, че правото на участие на лицата в производството по определяне на финансова корекция от държавите членки е обезпечено в съответствие с правото на добра администрация по чл. 41 от ХОПЕС?

5.

В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с жалба срещу акт за определяне на финансова корекция на национален компетентен орган по отношение на една от тези поръчки, е обвързан от установеното и приетото от страна на ЕК, или посочената норма предполага, че съдът трябва, в рамките на пълен съдебен процес и с всички допустими от закона способи да установи и изследва правнозначимите факти и обстоятелства по спора, като даде дължимото правно разрешение?

6.

При отговор на предходния въпрос в смисъл, че националният съд е обвързан от решението на Европейската комисия, в това число и относно фактическите констатации в него, може ли да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на лицата, по отношение на които е наложена финансова корекция, е обезпечено в съответствие с чл. 47 от ХОПЕС?

1)

Трябва ли член 49 ДФЕС (право на установяване) и/или член 63 ДФЕС (свободно движение на капитали) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законова разпоредба или данъчна практика на държава членка, съгласно която при определяне на данъка върху доходите на физическите лица в тази държава членка се прилага данъчно облекчение, състоящо се в облагане на 50 % от печалбата от прехвърлянето на дружествени дялове, когато се прехвърлят дружествени дялове в дружества, учредени съгласно националното право, но не и при прехвърляне на дружествени дялове в дружество, учредено в друга държава членка?

2)

Трябва ли член 49 ДФЕС (право на установяване) и/или член 63 ДФЕС (свободно движение на капитали) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законова разпоредба или данъчна практика на държава членка, съгласно която при определяне на данъка върху доходите на физическите лица в тази държава членка се прилага данъчно облекчение, изразяващо се в облагане на 50 % от печалбата от прехвърлянето на дружествени дялове, когато се прехвърлят дялове в дружества с действително седалище на територията на страната, но не и при прехвърляне на дружествени дялове в дружества с действително седалище на територията на друга държава членка?

3)

Трябва ли член 49 ДФЕС (право на установяване) и/или член 63 ДФЕС (свободно движение на капитали) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законова разпоредба или данъчна практика на държава членка, съгласно която при определяне на данъка върху доходите на физическите лица в тази държава членка се прилага данъчно облекчение, състоящо се в облагане на 50 % от печалбата от прехвърлянето на дружествени дялове, когато се прехвърлят дружествени дялове в дружества с данъчна регистрация на територията на страната, но не и при прехвърляне на дялове в дружества, които са данъчно регистрирани на територията на друга държава членка?

4)

Трябва ли член 49 ДФЕС (право на установяване) и/или член 63 ДФЕС (свободно движение на капитали) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законова разпоредба или данъчна практика на държава членка, съгласно която при определяне на данъка върху доходите на физическите лица в тази държава членка се прилага данъчно облекчение, изразяващо се в облагане на 50 % от печалбата, произтичаща от прехвърляне на дружествени дялове, когато се прехвърлят дружествени дялове в дружества, които упражняват дейността си на територията на страната, но не и при прехвърлянето на дружествени дялове на дружества, които упражняват дейността си на територията на друга държава членка?

5)

Трябва ли принципът на забрана на практики, представляващи злоупотреба, да се тълкува в смисъл, че се прилага към прехвърляне на дружествени дялове като това в настоящия случай, чиито последици по същество са равностойни на изплащането на дивиденти, и чиято правна форма е избрана от данъчнозадълженото лице с основната цел да получи данъчно облекчение съгласно националното право, строго приложимо за капиталовите печалби, при обстоятелства като в настоящия случай, при които признаването на правото на данъчнозадълженото лице да получи въпросното данъчно облекчение зависи от възможността му да се позове и да упражни правото на установяване по член 49 ДФЕС и/или свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС?

6)

Трябва ли принципът на забрана на практики, представляващи злоупотреба, да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да се позовава и да упражнява правото на установяване (съгласно член 49 ДФЕС) или свободата на движение на капитали (по смисъла на член 63 ДФЕС), за да се ползва от предвидено в националното право данъчно облекчение за доходите от прехвърляне на дружествени дялове, когато с основната цел да се ползва това данъчно облекчение е извършило сделка, чиито последици по същество са равностойни на изплащането на дивиденти?

7)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли данъчнозадължено лице да се позове на правната сигурност или на оправданите правни очаквания, за да оспори отказа да му бъде признато правото на установяване и/или свободно движение на капитали съгласно принципа на забрана на практики, представляващи злоупотреба, и по този начин да легитимира подобна злоупотреба?

8)

Трябва ли принципът на забрана на практики, представляващи злоупотреба, да се тълкува в смисъл, че прилагането му зависи от проверката на условията за прилагане на общото правило за предотвратяване на практики, представляващи злоупотреба, съгласно националното право?

9)

Трябва ли принципът на забрана на практики, представляващи злоупотреба, да се тълкува в смисъл, че прилагането му зависи от позоваването на този принцип от страна на националните органи?

10)

Трябва ли принципът на забрана на практики, представляващи злоупотреба, да се тълкува в смисъл, че прилагането му зависи от спазването от националните данъчни органи на процедурата, предвидена за прилагане на общото правило за предотвратяване на практики, представляващи злоупотреба, съгласно националното право?

11)

Тъй като националната юрисдикция е компетентна само да прецени законосъобразността на данъчните актове и да реши дали да ги отмени или запази в правния ред, без да замества данъчната администрация, трябва ли принципът на забрана на практики, представляващи злоупотреба, да се тълкува в смисъл, че Арбитражният съд е компетентен да прекласифицира/предефинира/преквалифицира съставляващата злоупотреба сделка и да приложи вместо нея релевантната национална правна норма?

1)

Трябва ли член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1) да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от предписаните в правната уредба на Съюза, не само в областта на „правилата за производство“, посочени в буква б) от този член, но и във всички други области, посочени в букви a) и в)—н), за които той предвижда, че може да се поиска разширяване на обхвата на междубраншово споразумение?

2)

Трябва ли при липсата на специфични правила на Съюза за даден клас плодове или зеленчуци член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, в които се предвиждат правила, по-строги от приложимите стандарти, приети от Икономическата комисия на ООН за Европа, към които препраща европейското право?

1)

Трябва ли член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1) да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила в сравнение с предписаните [от] правната уредба на Съюза, не само в областта на „правилата за производство“, посочени в буква б) от този член, но и във всички области, посочени в букви a) и в)—н), за които той предвижда, че може да се поиска разширяване на обхвата на междубраншово споразумение, и по-специално, дали този член позволява — при положение че правната уредба на Съюза предвижда правила за предлагане на пазара и за пакетиране за даден клас плодове или зеленчуци — приемането на по-стриктни правила чрез междубраншово споразумение, и разширяването на обхвата им по отношение на всички оператори?

2)

Ако отговорът на предходния въпрос е различен в зависимост от това дали се касае за „правилата за предлагане на пазара“, посочени в буква [г]) [от параграф 4] от този член, или за „минималните стандарти за пакетиране и представяне“, посочени в буква к) от същия [параграф], определянето на диапазони за размера, предназначени да гарантират еднородността на продуктите от една и съща опаковка, към правилата за предлагане на пазара ли спада или към стандартите в областта на пакетирането?

1)

Трябва ли член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 (1) от 17 декември 2013 година да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от предписаните в правната уредба на Съюза, не само в областта на „правилата за производство“, посочени в буква б) от този член, но и във всички области, посочени в букви a) и в)—н), за които той предвижда, че може да бъде поискано разширяване на обхвата на междубраншово споразумение?

2)

Спада ли определянето на дати за събиране на реколтата, от една страна, и на дати за предлагане на пазара, от друга страна, към правилата, които могат да бъдат установени чрез междубраншово споразумение, чийто обхват може да бъде разширен на основание на член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и ако случаят е такъв, спада ли определянето на такива дати за събиране на реколтата и за предлагане на пазара към „правилата за производство“, посочени в буква б) от този член, или пък спада — както се е предвиждало по-рано в приложение XVIа към Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година (2) за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти — към „правилата за предлагане на пазара“, които понастоящем са посочени в буква г) от същия член?

1)

В хипотеза, при която, при абонирането за периодични издания на новите абонати се предоставя подарък (gadget), следва ли за целите на член 16 от Директивата за ДДС (1) тази доставка да се счита за:

2)

Ако на първия въпрос бъде отговорено в смисъл, че се касае за безвъзмездна сделка, съвместимо ли е с понятието „употреба на стоки като подаръци с малка стойност“ по смисъла на член 16, втора алинея от Директивата за ДДС установяването на годишен таван на общата стойност на подаръците, равняващ се на 0,5 % от оборота на данъчнозадълженото лице за предходната година (освен ограничението на единичната стойност)?

3)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос следва ли да се счита, че посоченият таван от 0,5 % от оборота на данъчнозадълженото лице за предходната година е толкова нисък, че лишава от полезно действие член 16, втора алинея от Директивата за ДДС?

4)

Отчитайки включително целите, за които е установен, нарушава ли този таван от 0,5 % от оборота на данъчнозадълженото лице за предходната година принципите на неутралност, на равно третиране или на недопускане на дискриминация и на пропорционалност?

1)

Може ли правото на Европейския съюз (член 110 ДФЕС) да се тълкува в смисъл, че размерът на такса, която е забранена от правото на Съюза, е включен в стойността на превозното средство и може да бъде прехвърлен заедно с правото на собственост върху него на трети лица приобретатели?

2)

Допуска ли тълкуването [на член] 110 ДФЕС национална правна уредба като член 1 от OUG № 52/2017, съгласно която възстановяването на забранена от правото на Съюза такса може да се извърши само в полза на данъчнозадълженото лице, което я е внесло, но не и на последващите приобретатели на превозното средство, за което е платена таксата, когато таксата не е възстановена на платеца?

1)

Трябва ли член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която запазва първоначалното и неконкурентно пряко предоставяне на лицензии за експлоатация на извори с минерални води на дружество с изцяло държавен капитал, чрез последователно и неограничено удължаване на изключителните лицензии (с които разполага държавното дружество)?

2)

Трябва ли член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 49 ДФЕС, член 119 ДФЕС и член 3 от Директива 2009/54/ЕО относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство и посочена по-горе, която въвежда необосновано ограничение на свободата на стопанска инициатива и на свободата на установяване?

1.

Следва ли определението за кредитна институция, дадено в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, да се тълкува в смисъл, че предоставянето на кредити се осъществява единствено със средства, които са от публично привлечени влогове или други възстановими средства[,] или кредитната институция може да извършва кредитиране и със средства, получени от други източници?

2.

Как следва да се тълкува съдържанието на „документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността“ по член 4, параграф 1, точка 42 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 и включва ли то както разрешителния лицензионен, така и разрешителния регистрационен режим за дейността по кредитиране?

1)

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), както и принципите на правна сигурност, на стабилитета на окончателните съдебни решения, на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че националният съд не може служебно да осъществи контрол върху неравноправни договорни клаузи и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява надзор върху производство по принудително изпълнение, провеждано от съдебен изпълнител въз основа на влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за плащане, издадена в производство, в което не се събират никакви доказателства?

2)

Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, член 47 от Хартата на основните права, както и принципите на правна сигурност, на ефективност, на пропорционалност и на право на изслушване от съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на национална правна уредба, съгласно което вписването на неравноправна договорна клауза в регистъра на неравноправните клаузи има за последица, че тази клауза се счита за неравноправна във всяко производство, в което участва потребител, включително:

—

в случай на подаване само на заявление за участие на почетен магистрат, в качеството на европейски работник на срочен договор и при непълно работно време, сравним с професионалния магистрат като европейски работник за неопределено време и при пълно работно време, в процедури за стабилизиране, които само формално прилагат клауза 5, точка 1 от сключеното на 18 март 1999 г. Рамковото споразумение за работа на срочен трудов договор, което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,

—

или в случай на неспазване на тези процедури или неподаване на заявлението, с получаването на обезщетение в размер, който е явно неадекватен и непропорционален на вредите, претърпени в резултат на липсата на транспониране на тези директиви?

1)

Следва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директива на Съвета 2006/112/ЕО (1) от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка да наложи ДДС върху задължителна медийна лицензионна такса с оглед на финансирането на нетърговски дейности на обществени радио- и телевизионни организации, независимо от липсата на „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива?

При утвърдителен отговор на този въпрос се иска Съдът да отговори на следните преюдициални въпроси:

2)

Следва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директива на Съвета 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Директива 77/388/ЕИО (2) на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста директива) държавата членка е изменила системата си за лицензиране, преминавайки от налагане на лицензионна такса за притежаването на радио- и телевизионни апарати към налагане на лицензионна такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?

3)

Следва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директива на Съвета 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста директива) държавата членка е изменила системата си за лицензиране така, че по-малка част от постъпленията от лицензионни такси се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?

1)

С оглед на принципа на равно третиране по член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/675/ПВР (1) и като се има предвид член 3, параграф 5 от него, може ли при положение, в което по същество е налице общо наказание при постановени в Германия и в друга държава — членка на Съюза, осъдителни присъди, да бъде наложено наказание за извършеното в страната престъпление дори ако теоретичното включване на наложеното в друга държава членка на Съюза наказание би довело до надвишаване на максимално допустимия съгласно германското право размер на общото наказание, когато наложените наказания са лишаване от свобода за определен срок?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли наложеното в друга държава — членка на Съюза, наказание да бъде взето под внимание съобразно предвиденото в член 3, параграф 5, втора алинея от Рамково решение 2008/675/ПВР по такъв начин, че при определянето на размера на наказанието за извършеното в страната престъпление конкретно да се посочи и обоснове неблагоприятната последица, произтичаща от невъзможността за последващо определяне на общо наказание в съответствие с предвидените в германското право принципи за определяне на общо наказание?

—

да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да обяви в съответствие с членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че Решение C(2020) 3970 final на Европейската комисия от 9 юни 2020 година относно държавна помощ SA.57410 (2020/N) — Финландия COVID-19: Рекапитализация на Finnair е недействително, и

—

да осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, както и да осъди встъпилите страни в първоинстанционното производство и в производството по обжалване (ако има такива) да понесат направените от тях съдебни разноски.

—

да установи, че като не е приела необходимите мерки, за да гарантира, че определеният от нея доставчик на услугите по обслужване на въздушното движение (ATS) ще се съобрази с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 29/2009 на Комисията (1), Република Гърци не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 29/2009 на Комисията,

—

да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да установи, че решенията на ЕСП от 23 февруари 2018 г. са недействителни по отношение на жалбоподателя и на дъщерното му дружество в Люксембург,

—

да осъди ЕСП да заплати разноските на жалбоподателя, както и съдебните разноски по настоящото производство по обжалване и

—

ако не се произнесе по същество, да върне делото за ново разглеждане на Общия съд.

—

Общият съд не се е съобразил с ограниченията на правомощията на ЕСП, които са ясно посочени в член 18 от Регламент 806/2014 и съгласно които действията на ЕСП имат външно правно действие само ако са изпълнени и трите условия по посочената разпоредба и ако Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз не възразят,

—

текстът на член 18 от Регламент 806/2014 не дава основание да се приеме, че ЕСП може да приема мерки с външно правно действие, ако са изпълнени само първите две условия,

—

ЕСП на практика е признал грешката си, като е възприел различен подход в следващи аналогични случаи,

—

Общият съд не е разгледал в пълнота законосъобразността на обжалваните решения (SRB/EES/2018/09 и SRB/EES/2018/10 от 23 февруари 2018 г.), като не е установил как точно — според тълкуването му на обжалваните решения — се е променило правното положение на жалбоподателя и на неговото дъщерно дружество,

—

Общият съд е изопачил ясното съдържание на обжалваните решения, като не е признал, че те съдържат решения за ликвидация на жалбоподателя и на неговото дъщерно дружество, и

—

Общият съд е допуснал редица свързани с това грешки, като по-специално е допуснал объркване между обжалваните решения и мерките, които ЕСП е приел по отношение на националните органи за преструктуриране за целите на изпълнението на обжалваните решения.

—

Общият съд е изопачил съдържанието на материалите по делото, като е приел, че е извършена имплицитна оценка дали съответният субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен, и като не е отбелязал, че ЕСП изрично е заявил в своя защита, че не е извършвал такава оценка, и

—

в същия контекст Общият съд е допуснал други свързани с това грешки и изопачаване на доказателства, като по-специално не е отговорил на доводите на жалбоподателя, не е разгледал последиците от мораториума за спиране на изпълнението на задълженията за плащане и е тълкувал неправилно понятието за ликвидност по смисъла на член 18 от Регламента.

—

да обяви, че като не е взела мерките, които са необходими, за да се гарантира, че избраният от Република Малта доставчик на ATS отговаря на условията по член 3, параграф 1 от Регламент на Комисията (ЕО) № 29/2009 (1), тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент на Комисията (ЕО) № 29/2009 и

—

да осъди Република Малта да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решението за изпълнение на Комисията от 2 юни 2022 г. относно прекратяването на процедурата за разрешаване на пускането на пазара на ларвите на Alphitobius diaperinus като нова храна, без да се актуализира списъкът на Съюза на новите храни (1),

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 6, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2017/2469 на Комисията (2), тъй като решението било прието, без да са съобразени процесуалните условия и гаранции, предвидени в тази разпоредба, поради което решението било незаконосъобразно.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално от:

3.

Третото основание е посочено при условията на евентуалност, в случай че бъде преценено, че нито първото, нито второто основание са налице, в която хипотеза жалбоподателите правят възражение за незаконосъобразност на основание член 277 ДФЕС срещу член 10, параграф 6 от Регламент 2015/2283 (3) и член 6 от Регламент за изпълнение 2017/2469 на Комисията, като твърдят, че тези разпоредби са невалидни поради нарушение на принципа на правната сигурност и на принципа на равно третиране.

—

да отмени Решение C (2020) 8550 окончателен на Комисията от 4 декември 2020 г. относно схемата на помощи SA.21259 (2018/C) (предишен 2018/NN), приложена за Португалия в полза на свободната зона на Мадейра (СЗМ) — Схема III,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: изпълнение на изискванията за съвместимост на Схема III за Свободна зона Мадейра, по-специално по отношение на произхода на печалбите и създаването и запазването на работни места в района.

2.

Второ основание: необосновано забавяне в действията на Комисията.

3.

Трето основание: недостатъчно неизпълнение на задължението за мотивиране.

4.

Четвърто основание: право на справедлив съдебен процес.

5.

Пето основание: защита на оправданите правни очаквания.

6.

Шесто основание: принцип на правна сигурност.

—

да отмени Решение C (2020) 8550 окончателен на Комисията от 4 декември 2020 г. относно схемата на помощи SA.21259 (2018/C) (предишен 2018/NN), приложена за Португалия в полза на свободната зона на Мадейра (СЗМ) — Схема III,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: изпълнение на изискванията за съвместимост на Схема III за Свободна зона Мадейра, по-специално по отношение на произхода на печалбите и създаването и запазването на работни места в района.

2.

Второ основание: необосновано забавяне в действията на Комисията.

3.

Трето основание: недостатъчно неизпълнение на задължението за мотивиране.

4.

Четвърто основание: право на справедлив съдебен процес.

5.

Пето основание: защита на оправданите правни очаквания.

6.

Шесто основание: принцип на правна сигурност.

—

да отмени Решение C (2020) 8550 окончателен на Комисията от 4 декември 2020 г. относно схемата на помощи SA.21259 (2018/C) (предишен 2018/NN), приложена за Португалия в полза на свободната зона на Мадейра (СЗМ) — Схема III,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: изпълнение на изискванията за съвместимост на Схема III за Свободна зона Мадейра, по-специално по отношение на произхода на печалбите и създаването и запазването на работни места в района.

2.

Второ основание: необосновано забавяне в действията на Комисията.

3.

Трето основание: недостатъчно неизпълнение на задължението за мотивиране.

4.

Четвърто основание: право на справедлив съдебен процес.

5.

Пето основание: защита на оправданите правни очаквания.

6.

Шесто основание: принцип на правна сигурност.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди CPVO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 6 от Регламент (EС) 2100/94 на Съвета;

—

Нарушение на член 7 от Регламент (EС) 2100/94 на Съвета;

—

Нарушение на член 76 от Регламент (EС) 2100/94 на Съвета;

—

Нарушение на член 81 от Регламент (EС) 2100/94 на Съвета.

—

да отмени член 2, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/973 на Европейската комисия от 14 март 2022 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на критерии за агрономична ефективност и безопасност за използването на странични продукти в ЕС продуктите за наторяване и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: в противоречие с правото на Съюза ответникът е превишил обхвата на делегирането или е злоупотребил с делегирането, като е приел член 2, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/973 (1) въз основа на делегирането по член 42, параграф 7, първо изречение от Регламент (ЕС) 2019/1009 (2)

Според жалбоподателя съгласно член 42, параграф 7, първо изречение от Регламент (ЕС) 2019/1009 ответникът може да приема делегирани актове само за целите на агрономичната ефективност и безопасност. В член 2, параграф 3, букви а) и в) от Делегиран регламент (ЕС) 2022/973 обаче ответникът е определил пределно допустимите стойности за параметрите общ хром и ванадий с цел защита на здравето и околната среда. Определянето на пределно допустимите стойности за общ хром и ванадий не се обхваща от делегирането по член 42, параграф 7, първо изречение от Регламент (ЕС) 2019/1009.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на предпазливост съгласно член 42, параграф 7, второ изречение от Регламент (ЕС) 2019/1009 поради неотчитане на сегашното състояние на научните познания

Според жалбоподателя при приемането на член 2, параграф 3, букви а) и в) от Делегиран регламент (ЕС) 2022/973 ответникът не е издирил, анализирал и оценил най-новите научни доказателства и не е основал на тях решението си да приеме Делегиран регламент (ЕС) 2022/973.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на служебното начало, и по-специално на служебното задължение на ответника да издири и да вземе предвид най-новите научни доказателства

Според жалбоподателя ответникът не е издирил в достатъчна степен най-новите научни доказателства и не ги е взел предвид във връзка с решението си за приемане на Делегиран регламент (ЕС) 2022/973.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на правната сигурност поради неотчитането на най-новите научни доказателства

Според жалбоподателя засегнатите от Делегиран регламент (ЕС) 2022/973 предприятия са очаквали, че ответникът ще определи нормативно само такива критерии, които от техническа гледна точка произтичат от най-новите научни доказателства. Освен това те са имали очаквания, че ответникът ще установи само критерии за агрономична ефективност и безопасност. Пределно допустимите стойности за общ хром и ванадий не са критерии за агрономична ефективност и безопасност. Адресатите на член 2, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/973 не са можели да предвидят определянето на пределно допустими стойности за общ хром и ванадий.

5.

Пето основание: нарушение на принципа на пропорционалност поради забраната на съдържащи варовик продукти за наторяване от стоманодобивната промишленост посредством приемането на член 2, параграф 3, букви а) и в) от Делегиран регламент (ЕС) 2022/973

Според жалбоподателя определените от ответника пределно допустими стойности за общ хром и ванадий не зачитат принципа на пропорционалност по член 5, параграф 1, второ изречение и параграф 4 ДЕС, тъй като с тези пределно допустими стойности съдържащите варовик продукти за наторяване от стоманодобивната промишленост се изключват от правото на Съюза относно продуктите за наторяване, а това ще има неблагоприятни последици за околната среда, за здравето на хората, животните и растенията, за обществения интерес от сигурно и изгодно снабдяване с продукти за наторяване и с хранителни продукти, както и за интересите на производителите и разпространителите.

6.

Шесто основание: нарушение от ответника на формалното му задължение за мотивиране

Според жалбоподателя определянето на пределно допустими стойности за общ хром и ванадий не е достатъчно мотивирано в съображенията на Делегиран регламент (ЕС) 2022/973. Ответникът не е посочил решаващите (определящите) обстоятелства, въз основа на които са установени пределно допустимите стойности. Той е обосновал определянето на пределно допустимите стойности с аспекти на защитата на здравето и околната среда. За сметка на това не са възприети изискваните съгласно делегирането по член 42, параграф 7, първо изречение от Регламент (ЕС) 2019/1009 критерии за агрономична ефективност и безопасност. Следователно мотивите, които могат да се изведат от съображенията, са недостатъчни и непълни от формална гледна точка. Съображенията не изпълняват задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС.

7.

Седмо основание: материална незаконосъобразност и непълнота на мотивите, която следва от незаконосъобразността и непълнотата на начина, по който пределно допустимите стойности за общ хром и ванадий са определени от техническа гледна точка.

—

да отмени решението на ответника от 17 декември 2021 г. да не изпълни точки 1 и 2 от диспозитива на решението на Общия съд на Европейския съюз, постановено на 16 декември 2020 г. по дело T-187/18, VP/Cedefop,

—

да отмени свързаното решение за неподновяване на трудовия договор на жалбоподателя като договор за неопределен срок, считано от 16 ноември 2017 г.,

—

да отмени решението на ответника от 17 юни 2022 г., с което се отхвърля жалбата му от 3 март 2022 г. срещу решението от 17 декември 2021 г.,

—

да присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, оценени по справедливост на сто хиляди евро,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: решението на ответника да не изпълни точки 1 и 2, които са от основно значение, от диспозитива на решението от 16 декември 2020 г. по дело T-187/18, VP/Cedefop, и вследствие на това да не поднови трудовия договор на жалбоподателя, било опорочено поради нарушение на задължението по член 266 ДФЕС за изпълнение на решението от 16 декември 2020 г. по дело T-187/18 и поради явна грешка в преценката.

2.

Второ основание: ответникът не изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа.

3.

Трето основание: ответникът нарушил принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания.

4.

Четвърто основание: ответникът допуснал злоупотреба с власт.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди всяка страна, която се противопоставя на жалбата, да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

—

да отмени обжалваното решение, доколкото с него се отказва регистрацията като марка на Европейския съюз на фигуративния знак ENDURANCE във връзка със стоки и услуги от класове 9, 25, 28 и 35,

—

да осъди EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително необходимите разходи, направени в производството по обжалване пред апелативния състав на EUIPO.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да обяви за невалидни член 74a и член 74б от Регламент (ЕС) 2016/794 (1), изменен с Регламент 2022/991 (2),

—

да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

—

да осъди Комисията да заплати незабавно лихва за забава в размер на 3 382 129,97 EUR по лихвения процент на ЕЦБ за рефинансиране плюс 3,5 % за периода от 19 юни 2017 г. до 25 май 2022 г. или, при условията на евентуалност, по такъв лихвен процент и за такъв период, каквито Общият съд прецени за подходящи (по първото и/или второто основание на жалбоподателя),

—

да осъди Комисията да заплати незабавно сложна лихва върху сумата от 3 382 129,97 EUR (или друга сума, която Общият съд определи като дължима на жалбоподателя) по лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ плюс 3,5 % за периода от 25 май 2022 г. до датата на изплащане на лихвата за забава или, при условията на евентуалност, по такъв лихвен процент и за такъв период, какъвто Общият съд прецени за подходящи,

—

наред с това или при условията на евентуалност да отмени решението за отказ на Комисията от 7 юли 2022 г., в резултат на което Комисията трябва незабавно да плати на жалбоподателя лихва за забава и сложна лихва върху нея, или при условията на евентуалност да обяви за незаконосъобразно бездействието на Комисията да плати лихвата за забава и сложната лихва върху нея (или на каквито и да било други лихви) и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните и други разноски на жалбоподателя, свързани с настоящото производство.

1.

Първо основание: жалбоподателят има право да получи лихва за забава в размер на 3 382 129,97 EUR или, при условията на евентуалност, лихва за период и в размер, които Общият съдът счете за подходящи по искане на основание член 266, първа алинея ДФЕС, тъй като Комисията е била длъжна да плати тези лихви, за да изпълни решението на Общия съд по дело T-341/17. В това отношение жалбоподателят се позовава при условията на евентуалност на член 277 ДФЕС, в случай че Комисията иска да се позове на вторичното законодателство и това законодателство бъде тълкувано по начин, който е несъвместим с правата на жалбоподателя, произтичащи от Договора.

2.

Второ основание: наред с това и/или при условията на евентуалност жалбоподателят има право да получи лихвата за забава, като предяви искане на основание член 266, втора алинея ДФЕС, член 268 ДФЕС, член 340 ДФЕС и член 41, параграф 3 от Хартата с оглед на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз, тъй като Комисията не е платила лихвите в съответствие с решението на Общия съд по дело T-341/17. В това отношение жалбоподателят отново и при условията на евентуалност се позовава на член 277 ДФЕС, в случай че Комисията иска се позове на вторичното законодателство и това законодателство бъде тълкувано по начин, който е несъвместим с правата на жалбоподателя, произтичащи от Договора.

3.

Третото основание: жалбоподателят има право да му бъде платена сложна лихва за неизпълнението на задължението на Комисията да плати лихвата за забава по искания на основание член 266, първа алинея ДФЕС или, при условията на евентуалност, член 266, втора алинея ДФЕС, член 268 ДФЕС, член 340 ДФЕС и член 41, параграф 3 от Хартата. В това отношение жалбоподателят отново се позовава при условията на евентуалност на член 277 ДФЕС, в случай че Комисията се позове на вторичното законодателство и това законодателство бъде тълкувано по начин, който е несъвместим с правата на жалбоподателя, произтичащи от Договора.

4.

Наред с това и доколкото е необходимо, като се позовава на четвъртото основание, жалбоподателят иска на основание член 263, параграф 4 ДФЕС отмяна на решението на Комисията от 7 юли 2022 г. за отказ да се платят лихвата за забава и сложната лихва върху нея поради нарушение на член 266 ДФЕС и/или на общия принцип на правото на Съюза, че институциите на Съюза трябва да поправят вредите след постановяване на решение за отмяна на техен акт.

5.

При условията на евентуалност спрямо четвъртото основание, с петото основание се иска да се установи на основание член 265 ДФЕС, че Комисията е действала незаконосъобразно, като не е платила на жалбоподателя лихвата за забава и сложната лихва върху нея след искането на жалбоподателя за това от 8 юни 2022 г., в нарушение на член 266 ДФЕС и/или на общия принцип на правото на ЕС, че институциите на ЕС трябва да поправят вредите след постановяване на решение за отмяна на техен акт.

—

да отмени Решение на Европейската комисия C(2022) 4761 final от 12 юли 2022 г. относно производство по член 101 ДФЕС (Дело AT.40.522 — Метални опаковки), в частта му, която се прилага към жалбоподателите, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от твърденията, че Комисията е нарушила принципа patere legem quam ipse fecisti, общ принцип на правото на Съюза, тъй като приела да ѝ бъде препратена преписката от Bundeskartellamt (германската федерална служба за защита на конкуренцията, наричана по-нататък „ФСЗК“), като по този начин се отклонила от установените в практиката ѝ правила, произтичащи от Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция.

2.

Второто основание е изведено от твърденията, че като е приела препращането на преписката от ФСЗК, Комисията е нарушила оправданите правни очаквания на жалбоподателите, че тя ще се съобрази с установените в практиката ѝ правила.

3.

Третото основание е изведено от обстоятелството, че като е приела препращането на преписката на толкова късен етап от процедурата пред ФСЗК, Комисията нарушила принципа на субсидиарност.

4.

Четвъртото основание е изведено от твърденията, че Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателите, като е приела препращането на преписката от ФСЗК няколко години след изтичането на първоначалния период на разпределение за два месеца.

5.

Петото основание е изведено от обстоятелството, че като е приела препращането на преписката изтичането на двумесечния първоначален период за нейното разпределение, Комисията е претеглила неправилно целите за прилагане на правото в областта на конкуренцията и тези за правна сигурност, оправданите правни очаквания и правото на защита на жалбоподателите, като по този начин нарушила принципа на пропорционалност.

6.

Шестото основание е изведено от търтенията, че като е приела препращането на преписката на ФСЗК след изтичането на първоначалния двумесечен период за преразпределение, Комисията е нарушила принципа на добра администрация.

—

да отмени членове 1, 4 и 5 от Решение на Европейската комисия от 4.12.2020 г. относно схемата на помощи SA.21259 (2018/C) (предишен 2018/NN), приложена от Португалия в полза на Свободната зона на Мадейра (СВМ) — Схема III,

—

да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: грешка при прилагането на правото, тъй като критерият, отнасящ се до „действително и фактически осъществени дейности в Мадейра“ е правилно тълкуван и приложен при изпълнението на схема III за СЗМ. Жалбоподателят се позовава на грешка на Комисията при тълкуването на критерия „печалбите да са резултат от действително и фактически осъществени дейности в Мадейра“. Печалбите на предприятията, регистрирани в СЗМ, които могат да се ползват с данъчни облекчения, не се ограничават до произтичащите от дейности, подлежащи на допълнителни разходи, свързани с крайна отдалеченост, т.е. дейности, осъществени основно на географската територия на автономен район Мадейра. С оглед на целите и контекста на Схема III на СЗМ, правилното тълкуване на този критерий допуска да се считат за действително и фактически осъществени дейности в Мадейра дейностите, които се отнасят до предприятия, разрешени в Мадейра, чийто център на вземане на решения се намира в този район, независимо от международната им дейност.

2.

Второ основание: грешка при прилагането на правото, тъй като критерият „запазване на работни места“ е правилно тълкуван и прилаган при изпълнението на Схема III за СЗМ. Жалбоподателят се позовава на грешка от страна на Комисията при тълкуването на критерия „запазване на работни места“. Тъй като не съществува понятие за „работно място“ на Европейския съюз и тъй като това понятие не е обяснено за целите на прилагането на Схема III, както в Решенията от 2007 и от 2013 г., така и в Насоките от 2007 г., следва да се приеме като правилно понятието за работно място, което се съдържа в националното трудово законодателство. Методологията за определяне на работни места в ЕПРВ (еквивалент на пълно работно време) и БГТЕ (брой на годишните трудови единици) е неприложим към Схема III на СЗМ.

3.

Трето основание: нарушение на общите принципи на правото на Европейския съюз за правна сигурност и оправдани правни очаквания. Жалбоподателят изтъква, че Решението на Европейската комисия от 4.12.2020 г. относно схемата на помощи SA.21259 (2018/C) (предишен 2018/NN), приложена от Португалия в полза на Свободната зона на Мадейра (СВМ) — Схема III, нарушава общите принципи на правото на Европейския съюз на правна сигурност и оправдани правни очаквания, а това не позволява на Комисията да изисква от португалските национални органи възстановяване на въпросните помощи наред с бенефициерите и по-конкретно наред с жалбоподателя.

—

в съответствие с член 264 ДФЕС да отмени обжалваното решение, доколкото се отнася до жалбоподателите, и

—

съгласно член 134 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

1.

Първо основание: липса на компетентност на ответника поради нарушение на принципа на субсидиарност

Ответникът не е бил компетентен да води производството срещу Silgan и да приеме обжалваното решение. С оглед на обстойното разследване и на обстоятелството, че националното производство е обявено за решаване, Bundeskartellamt е била пригодна да проведе докрай разследването по тази преписка. Ответникът не се е намирал в по-добра позиция да проведе производството.

2.

Второ основание: злоупотреба с власт

Започването на производството и приемането на решението от ответника се основават на ирелевантни съображения. Целта им е да се заобиколят предвидените в германското право разпоредби относно налагането на санкции за нарушения на член 101 ДФЕС и да се запълни твърдяна празнота в германската правна уредба относно налагането на санкции.

3.

Трето основание: накърняване на правото на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз

Ответникът е нарушил изискването за добра администрация и така е накърнил основното право на жалбоподателите по член 41 от Хартата, тъй като обжалваното решение е непропорционално, засяга оправданите правни очаквания на жалбоподателите и противоречи на принципа, че администрацията е обвързана от своите решения.

—

да отмени решението от 17 ноември 2021 г., с което на жалбоподателя е наложено наказание спиране на повишаването в стъпка за срок от шест месеца,

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, както и да заплати на жалбоподателя сумата от едно евро.

1.

Първо основание: явни грешки в преценката, които водели до незаконосъобразност на обжалваното решение. В това отношение се позовава на обстоятелството, че предполагаемите неизпълнения на служебните задължения, които обосновават обжалваното решение, не са установени и че това е видно по-специално от единодушно приетото становище на Дисциплинарния съвет.

2.

Второ основание: нарушение на правото на защита. Жалбоподателят по-конкретно се позовава на правото на изслушване, доколкото членовете на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси (IDOC) — на които са били делегирани правомощията на Органа по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) в хода на производството и които са съставили доклада от проверката, чийто заключения са били поставени под въпрос от Дисциплинарния съвет — са имали впоследствие определяща роля при приемането на решението, взето от тристранния орган по назначаването по непрозрачен начин.

3.

Трето основание: нарушение не принципа на пропорционалност.

—

да отмени обжалваното решение и решението на отдела по споровете на EUIPO от 12 ноември 2021 г. изцяло, а при условията на евентуалност — да измени обжалваното решение като уважи жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението на отдела по споровете,

—

да присъди на жалбоподателя разноските в производството съгласно приложимите правила.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 25 юли 2022 г. за изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2017 г. на Hypo Vorarlberg AG и на Portigon AG (SRB/ES/2022/41) включително приложенията към него, и във всеки случай частта от това решение, която засяга жалбоподателя, и

—

да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: съществено нарушение на процесуалните правила поради непълно оповестяване на обжалваното решение

Обжалваното решение не било оповестено в пълнота на жалбоподателя, в разрез с член 1, параграф 2 ДЕС, членове 15, 296 и 298 ДФЕС и членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Познаването на данните, които не били съобщени, като централен компонент на решението, било необходимо, за да може да се разбере как при изчисляването на вноските е отчетено личното положение на жалбоподателя, съпоставено с всички други заинтересовани институции.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на правна сигурност поради приемането със задна дата на обжалваното решение

Приемането със задна дата на обжалваното решение нарушавало принципа на правна сигурност, защото не било необходимо за постигането на целта.

3.

Трето основание: нарушение на член 102 от Директива 2014/59/ЕС (1), член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (2), член 3 и член 4, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 (3), както и на принципа на пропорционалност поради неправилно определяне на ценовото равнище, тъй като ответникът задал твърде високо ценово равнище, в противоречие с нормативната рамка на правото на Съюза

4.

Четвърто основание: съществено нарушение на процесуалните правила поради непълнота на мотивите на решението

В обжалваното решение било налице неизпълнение на задължението за мотивиране, залегнало в член 296, параграф 2 ДФЕС и в член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата, защото били оповестени само няколко подбрани частични извода. Не били спазени изискванията относно обхвата на задължението за мотивиране, прогласени от Съда в дело C-584/20 P (4).

5.

Пето основание: съществено нарушение на процесуалните правила поради непълнота на мотивите, що се отнася до достигането на пределите на широкото право на усмотрение

В обжалваното решение било налице неизпълнение на задължението за мотивиране, защото досежно правото на усмотрение на ответника не било посочено какви оценки е направил той и по какви съображения. Ето защо не било изключено ответникът да е упражнил произволно правото си на усмотрение.

6.

Шесто основание: нарушение на член 102 от Директива 2014/59/ЕС, член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 806/2014, член 4, параграф 2, член 6, параграф 2, буква а), член 7, параграф 2, буква а) и член 17, параграфи 3 и 4 и приложение 1 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, както и на принципите на ефективни правни средства за защита и на пропорционалност поради несъобразяване на фактическата обстановка

Обжалваното решение нарушавало нормативната рамка на правото на Съюза, както и принципите на ефективни правни средства за защита и на пропорционалност, защото при издаването на обжалваното решение ответникът не отчел актуалната фактическа обстановка и основал това решение на погрешни прогнози (в частност, що се отнася до ценовото равнище).

7.

Седмо основание: съществено нарушение на процесуалните правила поради липса на изслушване и нарушение на правото на безпристрастно разглеждане на делото

В нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата, на жалбоподателя не била дадена възможност да бъде изслушан нито преди да бъде издадено обжалваното решение, нито преди да бъде издадено основаното на него решение относно вноската. Извършеното консултиране не дало възможност да се представи ефективно и подробно становище.

8.

Осмо основание: незаконосъобразност на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 като правно основание за обжалваното решение и незаконосъобразност на методиката за корекция на риска, предвидена в Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, както и на правото на усмотрение, предоставено на ЕСП

Членове 4—7 и 9 и приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, на които се основавало обжалваното решение, създали непрозрачна система за определяне на вноските, която била в противоречие с членове 16, 17, 41 и 47 от Хартата и при която не били гарантирани спазването на членове 20 и 21 от Хартата и зачитането на принципите на пропорционалност и на правна сигурност. Ответникът имал широко право на усмотрение, пределите на което нямало как да бъдат проверени.

9.

Девето основание: незаконосъобразност на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 (5) като основание за обжалваното решение

Обжалваното решение нарушавало Договорите, защото член 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 излизал извън пределите, поставени с член 70, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 806/2014 във връзка с член 291 ДФЕС и нито за Регламента за изпълнение, нито за правното основание били изложени мотиви, които да са в съответствие с член 296, параграф 2 ДФЕС. Тази незаконосъобразност се пренесла в обжалваното решение.

10.

Десето основание: незаконосъобразност на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 като правно основание за Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 и за Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81, а оттам и за обжалваното решение

При условията на евентуалност се твърди незаконосъобразност на разпоредбите от Директива 2014/59/ЕС и от Регламент (ЕС) № 806/2014, които направили задължителна системата относно вноските и предоставили твърде широко право на усмотрение на ответника. Доколкото не можело да им бъде направено конформно тълкуване с първичното право, тези разпоредби били в разрез със задължението за мотивиране, с принципа на правна сигурност, както и с Договорите (в частност член 1, параграф 2 ДЕС и членове 15, 296 и 298 ДФЕС) и Хартата (в частност членове 16, 17, 41, 42 и 47 от Хартата).

—

да установи, че след като Frontex е била поканена да действа в съответствие с процедурата, установена в член 265 ДФЕС, Frontex незаконно не е предприела действия, въздържайки се да приеме решение за оттегляне на финансирането на всички или на част от дейностите ѝ в района на Егейско море, за спиране на тези дейности или за прекратяването им, изцяло или отчасти, в съответствие с член 46, параграф 4 от Регламент 2019/1896 (1), или не представяйки надлежно обосновани съображения за неизпълнението на съответната мярка по смисъла на член 46, параграф 6 от този регламент, както и да установи, че агенцията не е представила становището си в отговор на предварителното искане на ищеца,

—

при условията на евентуалност, да отмени решението от 27 юли 2022 г. на Frontex, с което агенцията отказва да действа при отправена покана в съответствие с член 46, параграф 4,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски в съответствие с член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

1.

Първо основание: след като Frontex е била поканена да действа в съответствие с процедурата, установена в член 265 ДФЕС, агенцията незаконно не е предприела действия, въздържайки да приеме решение за оттегляне на финансирането на всички или на част от дейностите си в района на Егейско море, за спиране на тези дейности или за прекратяването им, изцяло или отчасти, в съответствие с член 46, параграф 4 от този регламент, или не представяйки надлежно обосновани съображения за неизпълнението на съответната мярка по смисъла на член 46, параграф 6 от този регламент.

2.

Второ основание: при условията на евентуалност, ако Общият съд приеме, че отговорът на Frontex на предварителното искане съгласно член 265 ДФЕС представлява произнасяне, прекратявайки по този начин неизпълнението, тогава нейният отказ да действа в съответствие с поканата на ищеца е основанието на жалба за отмяна съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС.

—

да отмени решението на Съвета на Европейския съюз от 27 юли 2022 г.,

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да понесе изцяло съдебните разноски,

—

както и всички правни последици.

1.

Първо основание: незачитане на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация.

2.

Второ основание: незачитане на свободата на стопанската инициатива.

3.

Трето основание: неспазване на принципа на недопускане на дискриминация.