—

отмени решението на Общия съд от 6 декември 2018 г. по дело T-665/17,

—

постанови окончателно решение по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 (1) или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, и

—

осъди EUIPO и встъпилите страни в това производство по обжалване да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят направените от жалбоподателя разноски по това производство, както и тези в производството пред Общия съд по дело T-665/17.

1.

е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на ЕС, и

2.

не е изложил мотиви за постановеното от него, че по-ранната марка, на която се позовава встъпилата страна („по-ранната марка“), има силно изразен отличителен характер във връзка с „финансови дела, парични дела, банкови дела“ и/или

3.

е изопачил фактите във връзка с преценката си както на по-ранната марка, така и на оспорената марка, и когато е направил горепосочения извод за силно изразения отличителен характер.

1.

Общият съд е взел предвид репутацията на по-ранната марка на първия етап от преценката за сходството между марките, както и когато е извършвал цялостната преценка на вероятността от объркване, което е неправилен подход и е довело до недопустимо „двойно отчитане“,

2.

Общият съд погрешно е третирал по-ранната марка и оспорената марка, сякаш и двете са по същество словни марки, като не е обърнал достатъчно внимание на тяхното фигуративно естество, и това е засегнато неблагоприятно преценката както на визуалните, така и на звуковите прилики между разглежданите марки и относителната тежест, която трябва да се придаде на всяка от тях,

3.

Общият съд е допуснал редица грешки във връзка с идентифицирането на услугите от клас 36, поради което е постановил, че по-ранната марка е имала добра репутация и следователно — отличителен характер, и

4.

в резултат както на гореописаните грешки, така и на невземането предвид на допълнителни важни фактори, Общият съд не е провел надлежна цялостната преценка на вероятността от объркване между по-ранната марка и оспорената марка.

1.

изцяло да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (четвърти състав) от 4 декември 2018 г. по дело T-560/16;

2.

да се произнесе по първоинстанционното искане на жалбоподателя, като:

отмени решението на EUIPO (по-рано СХВП) от 2 октомври 2014 г., с което жалбоподателят е преместен от отдел „Международно сътрудничество и правни въпроси“ в отдел „Основна дейност“,

или, при условията на евентуалност, да отмени посоченото съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане;

3.

да осъди EUIPO да заплати всички съдебни разноски, а именно както разноските в производството пред Общия съд, така и разноските в производството по обжалване пред Съда.

1)

Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска привидно пряк данък като ДСПЕ [данък върху стойността на производството на електроенергия], който предвид истинската си същност се оказва косвен данък без специална цел, предназначен изключително за набиране на бюджетни приходи, чието квалифициране съгласно националното право не може да има предимство пред тълкуването на правото на ЕС, което се подчинява на присъщите на тази правна система цели и на обективните характеристики на данъка?

2)

Дали въпреки квалифицирането на ДСПЕ като екологичен данък с него се цели основно набиране на бюджетни приходи, като се облагат по един и същи начин дейности по производството и по включването в електроенергийната система на електроенергия, независимо от тяхната интензивност и въздействие върху околната среда, в нарушение на член 1 и член 3, параграфи 1 и 2 и параграф 3, буква а), последният във връзка с член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО (2)?

3)

Следва ли да се приеме, че принципът на свободната конкуренция и на насърчаването на енергията от възобновяеми източници не допуска ДСПЕ, доколкото от данъчна гледна точка по един и същи начин се третира енергията от невъзобновяеми източници и енергията от възобновяеми източници, като се дискриминира последната и се нарушава схемата за подпомагане по член 2, буква к) и съответните членове от Директива 2009/28/ЕО?

4)

Принципът на свободната конкуренция и членове 32, 33 и 34 (ГЛАВА VIII, ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОСТЪПА ДО СИСТЕМАТА) от Директива 2009/72/ЕО (3) изключват ли ДСПЕ, тъй като той позволява положителна дискриминация по отношение на чуждестранните производители на електроенергия в ущърб на испанските производители, като нарушава функционирането на вътрешния пазар на електроенергия и достъпа до системата?

1.

Трябва ли член 56 ДФЕС, както и Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (1) и Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО (2) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която предвижда много високи глоби или имуществени санкции, по-специално с висок минимален размер, налагани кумулативно за всеки засегнат работник при нарушение на формалните задължения във връзка с трансгранична заетост на работници, като например неизпълнение на задължението за предоставяне на документация относно трудовите възнаграждения или неизпълнение на задължението за уведомяване на Zentrale Koordinationsstelle (Централна координационна служба на Федералното министерство на финансите)?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 56 ДФЕС, както и Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат кумулативно налагане на глоби или имуществени санкции за нарушение на формалните задължения във връзка с трансгранична заетост на работници, ако горната граница на санкциите не е определена в абсолютен размер?

1)

Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16/ЕС (1) на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/99/ЕИО, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от притежаващото информацията трето лице срещу разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка го задължава да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от Модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, когато иска информация, отнасяща се до договори и свързани с тях фактури и плащания, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, свързани, първо, с факта, че са сключени от притежаващото информацията лице, второ, с обстоятелството, че са действали през годините на данъчно облагане, обхванати от разследването в запитващата държава, и трето, с връзката им със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?

1)

Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16/ЕС (1) на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/99/ЕИО, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от притежаващото информацията трето лице срещу разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка го задължава да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от Модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, когато иска информация, отнасяща се до договори и свързани с тях фактури и плащания, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, свързани, първо, с факта, че са сключени от притежаващото информацията лице, второ, с обстоятелството, че са действали през годините на данъчно облагане, обхванати от разследването в запитващата държава, и трето, с връзката им със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?

—

Ищецът иска от Съда да установи, че

1.

При липсата на интегрирана и функционална канализационна мрежа Република Кипър не е спазила крайния срок 31 декември 2012 г., определен в Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води (продължен с Договора за присъединяване на Република Кипър към Европейския съюз), по отношение на заустването (член 3) а в резултат на това и относно вторичната обработка на отпадъчните води (член 4), както и за структурите и контрола на тази обработка (членове 10 и 15), в четири населени места с повече от 10 000 еквивалент жители.

2.

При липсата на интегрирана и функционална канализационна мрежа Република Кипър не е спазила крайния срок 31 декември 2012 г., определен в Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води (продължен с Договора за присъединяване на Република Кипър към Европейския съюз), по отношение на заустването (член 3) а в резултат на това и относно вторичната обработка на отпадъчните води (член 4), както и за структурите и контрола на тази обработка (членове 10 и 15), в 27 населени места с еквивалент жители между 2 000 и 10 000.

1)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне що се отнася до национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституция си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че законодателят трябва да осигури, че тази правна гаранция е ефективна, а не чисто теоретична?

2)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне що се отнася до национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че съдия, който има съмнения: 1) относно законосъобразността на вътрешното разпределение на делата в съда, респ. 2) относно законосъобразността на вътрешно, пряко засягащо дейността му, решение (по-специално решение за разпределение на дела), изпълняващо вътрешното разпределение на делата в съда, трябва да има възможност да подаде жалба (която не натоварва финансово този съдия) по отношение на това съмнение пред друг съд, който е изцяло компетентен да разгледа законосъобразността на класифицирания като незаконосъобразен правен акт?

При отрицателен отговор: съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че даден съдия може да постигне законосъобразност относно спазването на отнасящите се до него законови разпоредби за съблюдаването на законовите (по-специално вътрешни) разпоредби за разпределението на делата?

3)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне по отношение на национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че страна в съдебното производство, която има съмнения: 1) относно законосъобразността на разпоредба за вътрешното разпределение на делата, която има преюдициално значение за произнасянето на делото, респ. 2) относно законосъобразността на разпределението на това дело на определен съдия, трябва да може да подаде жалба (която не натоварва финансово тази страна) още преди постановяването на съдебното решение във връзка с това съмнение пред друг съд, който е изцяло компетентен да разгледа законосъобразността на класифицирания като незаконосъобразен правен акт?

При отрицателен отговор: съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че още преди постановяването на съдебното решение е дадена възможност на страна по делото да постигне законосъобразност относно съблюдаването на нейното основно право на спазване на [принципа на] „законния съд“?

4)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне по отношение на национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че вътрешното разпределение на делата в съда и вътрешната входяща документация по делото трябва да са толкова прозрачни и разбираеми, че даден съдия, респ. дадена страна по делото, да може, без особени усилия, да провери дали разпределението на конкретно дело на даден съдия, респ. на определен съдебен състав, е в съответствие с разпоредбите за вътрешното разпределение на делата в съда?

При отрицателен отговор: съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че даден съдия, респ. дадена страна по делото, може да получи информация относно законосъобразността на конкретно разпределение на дело?

5)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне по отношение на национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че страните по делото и съдията трябва да могат, без да е необходим особен принос от тяхна страна, да разберат в съдържателно отношение правилата за разпределение на делата, както и че по този начин страните по делото и съдията трябва да могат да проверят законосъобразността на извършеното разпределение на делото на даден съдия, респ. на конкретен съдебен състав?

При отрицателен отговор: съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че даден съдия, респ. дадена страна по делото може да получи информация относно законосъобразността на конкретно разпределение на дело?

6)

Какви задължения поема даден съдия, който е задължен от (съдебен или извънсъдебен) правен акт, неподлежащ на обжалване от негова страна, да извърши действие, което нарушава правото на Съюза и накърнява правата на страните, с оглед на задължението си съгласно правото на Съюза да спазва процедурните изисквания на правото на Съюза?

—

да върне делото на Общия съд за разглеждане на иска при съобразяване с направените от Съда изводи,

—

да разпореди, не по-късно от 12 април 2019 г. (или друга дата, до която посоченият в член 50 ДФЕС срок може да бъде удължен)

—

да определи, че страните имат право да сезират Общия съд и с други искания, ако е необходимо,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

—

да установи, че като не е приела всички мерки за изпълнение на решение на Съда от 23 април 2015 г., Комисия/Република Гърция (C-149/14) (1), Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС,

—

да осъди Република Гърция за заплати предлаганата периодична имуществена санкция в размер на 23 753,25 EUR за всеки ден, с който е закъсняла да изпълни решение по дело C-149/14, считано от деня, в който бъде постановено решението по настоящото дело, до деня, в който ще бъде изпълнено решението по дело C-149/14,

—

да осъди Република Гърция да заплати еднократна сума в дневен размер от 2 639,25 EUR, считано от датата на постановяване на решение по дело C-149/14 до датата на постановяване на решение по настоящото дело или до датата на пълното изпълнение на решение по дело C-149/14, ако то бъде изпълнено по-рано, и ако въпросната сума е по-ниска, да наложи минимална еднократно платима сума в размер на 1 310 000 EUR,

—

да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

1.

Съгласно член 260, параграф 1 ДФЕС Република Гърция е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед изпълнението на решение на Съда по дело C-149/14. Република Гърция обаче не е приела всички необходими мерки, за да изпълни диспозитива на посоченото решение. По-специално тя не е изготвила програми за действие във връзка с уязвимите зони, характеризиращи се с наличие на повърхностни и подземни водни източници, замърсени с нитрати от селскостопански източници. Поради това Комисията предявява настоящия иск пред Съда.

2.

С настоящия иск Комисията иска Съдът да осъди Република Гърция да заплати еднократна сума в дневен размер от 2 639,25 EUR и периодична имуществена санкция в размер на 23 753,25 EUR на ден. Еднократната сума и периодичната имуществена санкция са изчислени съобразно тежестта и продължителността на нарушението, както и за постигането на възпиращ ефект, в съответствие с финансовите възможности на тази държава членка.

—

да установи, че като не е осигурила излагането на сертификати за енергийни характеристики в сгради с над 500 m2 полезна разгъната застроена площ, за които е издаден сертификат за енергийни характеристики в съответствие с член 12, параграф 1 от Директива 2010/31/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите и които често се посещават от граждани, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 2 от тази директива,

—

да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.

1.

Член 13, параграф 2 от Директива 2010/31/ЕС предвижда задължението за излагане на сертификата за енергийни характеристики, издаден в съответствие с член 12, параграф 1 от Директивата, когато страда с над 500 m2 полезна разгъната застроена площ се посещава често от граждани.

2.

Чешкото право обаче (изменения член 7a от Закон № 406/2000 за управление на енергията; zákon č. 406/2000 Sb., o hospodaření energií) предвижда задължението за излагане на сертификат или паспорт за енергийни характеристики на тези сгради само ако те са заети от публични органи. Така чешкото право не предвижда задължение за излагане на паспорт за енергийни характеристики, когато тези сгради са заети от образувания, които не са публични органи, и се посещават често от граждани. Необходимото законодателство все още се изготвя.

3.

Следователно Чешката република не е осигурила излагането на сертификати за енергийни характеристики в сгради с над 500 m2 полезна разгъната застроена площ, за които е издаден сертификат за енергийни характеристики в съответствие с член 12, параграф 1 от Директивата и които често се посещава от граждани, и по този начин не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 2 от Директивата.

1)

Прилага ли се член 56 и сл. от Договора за функционирането на ЕС спрямо национална правна уредба (задължителен акт с общо приложение под формата на наредба на общински съвет), която забранява предоставянето на определена услуга в част от една община, само защото част от клиентите на засегнат от тази правна уредба доставчик могат да бъдат или действително са от друга държава — членка на Европейския съюз?

При утвърдителен отговор, достатъчно ли е само да се твърди евентуално наличие на клиенти от друга държава членка, за да бъде приложим член 56 от Договора за функционирането на ЕС, или доставчикът на услуги е длъжен да докаже действителното предоставяне на услуги на клиенти от други държави членки?

2)

За отговора на първия въпрос от значение ли е, че:

—

да отмени решението на Общия съд (седми разширен състав) от 14 февруари 2019 г. по съединени дела T-131/16 и T-263/16, Белгия и Magnetrol International/Комисия, EU:T:2019:91, доколкото с него се приема, че Решение на Комисията (ЕС) 2016/1699 (1) от 11 януари 2016 година относно схемата за държавна помощ във връзка с освобождаването от данък на свръхпечалбата SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия, квалифицира неправилно схемата на „свръхпечалба“ като схема по смисъла на член 1, буква г) от Регламент 2015/1589 (2),

—

да върне делото на Общия съд за разглеждане на основанията, които не са били преценени, и

—

да не се произнася по съдебните разноски в производствата пред първата инстанция и по обжалването.

—

Да се приеме, че жалбата е допустима и основателна,

—

въз основа на това да се отмени решение от 28 февруари 2019 г., (T-414/16)

—

да бъдат отменени Решение (ОВППС) 2016/850 от 27 май 2016 година (1)и последващите актове за изпълнението му в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—

да бъде осъден Съветът да заплати разноските за тази инстанция.

—

Да се приеме, че жалбата е допустима и основателна,

—

Въз основа на това да се отмени решение от 28 февруари 2019 г. (T-415/16).

—

да бъдат отменени Решение (ОВППС) 2016/850 от 27 май 2016 (1) година и последващите актове за изпълнението му в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—

да бъде осъден Съветът да заплати разноските за тази инстанция.

—

Да се приеме, че жалбата е допустима и основателна,

—

въз основа на това да се отмени решение от 28 февруари 2019 г. (T-440/16).

—

да бъдат отменени Решение (ОВППС) 2016/850 от 27 май 2016 година (1) и последващите актове за изпълнението му в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—

да бъде осъден Съветът да заплати разноските за тази инстанция.

—

да приеме за установено, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 170 и 171 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), както и по член 5 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (2), като системно е отказвала да изисква допълнителна информация, липсваща в заявлението за възстановяване на ДДС и вместо това незабавно е отказвала възстановяването в случаите, в които тази информация е можело да бъде предоставена едва след срока 30 септември,

—

да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е нарушение на принципа на неутралност на ДДС

Федерална република Германия е нарушила принципа на неутралност на ДДС, уреден в членове 170 и 171 от Директива 2006/112 и в член 5 от Директива 2008/9, съгласно който платеният към момента на придобиването на стоки и услуги ДДС подлежи на възстановяване в полза на данъчнозадълженото лице.

Принципът на неутралност на ДДС изисква да бъде уважавано всяко заявление за възстановяване, което отговаря на изискванията по същество. В случай на съмнение относно наличието на материалните условия за възстановяване, заявленията за възстановяване по член 5 във връзка с член 21, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/9 могат да бъдат отхвърлени само, ако исканията за информация от държавата членка по възстановяването по член 20 от посочената директива са останали без резултат.

2.

Второто основание е нарушение на принципа на ефективност на правото на възстановяване на ДДС

Тълкуването на член 20, параграф 1 от Директива 2008/9 от Федерална република Германия е пречка за ефективното упражняване на правото на възстановяване на ДДС от данъчнозадължените лица, които не са установени в държавата членка по възстановяването. Административната практика на германската данъчна администрация засяга по този начин правата на тези данъчнозадължени лица, произтичащи от членове 170 и 171 от Директива 2006/112 и от член 5 от Директива 2008/9.

За да се обезпечи полезното действие на директиви 2006/112 и 2008/9 би трябвало заявленията за възстановяване на ДДС, които са оправдани по същество да бъдат уважавани, така че да се спази във възможно най-голяма степен принципа на неутралност. Тези правила имат за цел да гарантират, че при придобиването на стоки и услуги платеният ДДС ще бъде напълно възстановен и по този начин да създадат еднакви условия на конкуренция за всички данъчнозадължени лица, дори в случаите на трансгранични операции. За тази цел би трябвало да се вземат всички подходящи административни мерки, предвидени в Директивата, позволяващи възстановяването на ДДС.

3.

Третото основание е нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Системният отказ на Федерална република Германия да изисква допълнителна информация и доказателства съгласно член 20, параграф 1 от Директива 2008/9 противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания. След получаване на потвърждението, че заявлението за възстановяване на данъка е било получено, всяко данъчнозадължено лице би трябвало да бъде уверено, че заявлението му ще бъде разгледано в съответствие с разпоредбите на тази директива. Ако това не се случи, доверието му в законосъобразното развитие на производството ще бъде накърнено.

1)

Отменя решението от 26 януари 2016 година на Европейския парламент, с което се отхвърля молбата за оказване на съдействие на QH, така както е потвърдено с решението от 12 юли 2016 година, с което се отхвърля възражението.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Scor SE да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия и на Caisse centrale de réassurance (CCR), включително разходите, направени по повод на искането за поверително третиране.

3)

Френската република понася направените от нея съдебни разноски, включително разходите, направени по повод на искането за поверително третиране.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Федерална република Германия поема направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

1)

Отменя решението на Бюрото за разплащания по общата здравноосигурителна схема в Люксембург, както е посочено в нареждане за плащане № 244 от 25 януари 2017 г., с което се възлага на г-н Francis Wattiau да плати сумата от 843,01 EUR, съответстваща на 15 % от медицинската фактура от 30 май 2016 г.

2)

Европейският парламент понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г-н Wattiau.

3)

Association des seniors de la fonction publique européenne (SFPE) понася направените от нея съдебни разноски.

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 15 декември 2017 г. (преписка R 3111/2014-1).

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

1)

Съединява дела T-152/18—T-155/18 за целите на настоящото съдебно решение.

2)

Отменя решенията на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 20 декември 2017 г. (преписки R 1319/2017-4, R 1321/2017-4, R 1322/2017-4 и R 1323/2017-4).

3)

EUIPO и Solgar Holdings, Inc. понасят направените от тях съдебни разноски и всеки от тях понася половината от съдебните разноски на Sona Nutrition Ltd.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Г-н Steeve Briois понася собствените си съдебни разноски и заплаща тези на Европейския парламент.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г-н Walter Mauritsch да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда WP да заплати съдебните разноски.

1)

Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 28 март 2018 г. (преписка R 1326/2017-5).

2)

Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г-н Victor Lupu да заплати съдебните разноски.

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Осъжда Promeco NV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)

Aerts NV понася направените от него съдебни разноски.

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Осъжда Engel GmbH и F. Engel K/S да заплатят направените от тях съдебни разноски, а Engel GmbH — да понесе съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

1)

Липсва основание за произнасяне по същество.

2)

Осъжда Dermatest Gesellschaft für allergologische Forschung u. Vertrieb von Körperpflegemitteln mbH да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда Румъния да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

1)

Отхвърля молбата.

2)

Не се произнася по разноските.

—

да отмени обжалваното решение и да потвърди валидността на регистрацията на марка EUTM-013545181 от 5 май 2016 г. за всички стоки и услуги,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Неприложимост на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Липса на доказателства за нарушение на обществения интерес.

—

да приеме за установено, че от 18 декември 2018 г. — датата на електронно връчване на второто официално уведомително писмо на ищеца — поради бездействие ответникът не е изпълнил задължението си да постанови по отношение на ищеца, в качеството му на жалбоподател в административното производство, решение за приключване на предварителната проверка в процедура относно държавни помощи SA.48706 (RVV Rostocker Versorgungs- und Verkehrs-Holding GmbH и Nordwasser GmbH), което трябва да бъде изпратено, а именно или решение за започване на официалната процедура за разследване, или решение за незапочване,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, както и

—

като привременна мярка и при условията на евентуалност, в случай на преустановяване от страна на ответника на бездействието след момента на предявяване на иска, да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя,

—

също при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) , в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 %, за потребители на базова електроенергия с минимум 7 500 часа годишно пълно използване възстановяване от над 15 % и за потребители на базова електроенергия с минимум 8 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 10 % от публикуваните такси за мрежата,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) по отношение на жалбоподателя, в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 % от публикуваните такси за мрежата, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за допълнителни плащания на потребителите на базова електроенергия, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на базова електроенергия се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребители на базова електроенергия, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за допълнителни плащания.

Освен това се твърди, че във връзка с различното третиране ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 263, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Различното третиране нарушавало и забраната на дискриминацията съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО (1).

3.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя,

—

също при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) , в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 %, за потребители на базова електроенергия с минимум 7 500 часа годишно пълно използване възстановяване от над 15 % и за потребители на базова електроенергия с минимум 8 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 10 % от публикуваните такси за мрежата,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) по отношение на жалбоподателя, в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 % от публикуваните такси за мрежата, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за плащане за минал период на потребителите на електроенергия от електроцентрали, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на електроенергия от електроцентрали се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребителите на електроенергия от електроцентрали, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за плащане за минал период.

Освен това се твърди, че във връзка с различното третиране ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 263, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Различното третиране нарушавало и забраната на дискриминацията съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО (1).

3.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя,

—

също при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) , в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 %, за потребители на базова електроенергия с минимум 7 500 часа годишно пълно използване възстановяване от над 15 % и за потребители на базова електроенергия с минимум 8 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 10 % от публикуваните такси за мрежата,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) по отношение на жалбоподателя, в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 % от публикуваните такси за мрежата, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за допълнителни плащания на потребителите на базова електроенергия, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на базова електроенергия се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребители на базова електроенергия, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за допълнителни плащания.

Освен това се твърди, че във връзка с различното третиране ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 263, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Различното третиране нарушавало и забраната на дискриминацията съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО (1).

3.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя,

—

също при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) , в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 %, за потребители на базова електроенергия с минимум 7 500 часа годишно пълно използване възстановяване от над 15 % и за потребители на базова електроенергия с минимум 8 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 10 % от публикуваните такси за мрежата,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) по отношение на жалбоподателя, в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 % от публикуваните такси за мрежата, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за допълнителни плащания на потребителите на базова електроенергия, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на базова електроенергия се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребители на базова електроенергия, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за допълнителни плащания.

Освен това се твърди, че във връзка с различното третиране ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 263, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Различното третиране нарушавало и забраната на дискриминацията съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО (1).

3.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя,

—

също при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) , в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 %, за потребители на базова електроенергия с минимум 7 500 часа годишно пълно използване възстановяване от над 15 % и за потребители на базова електроенергия с минимум 8 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 10 % от публикуваните такси за мрежата,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) по отношение на жалбоподателя, в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 % от публикуваните такси за мрежата, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за допълнителни плащания на потребителите на базова електроенергия, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на базова електроенергия се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребители на базова електроенергия, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за допълнителни плащания.

Освен това се твърди, че във връзка с различното третиране ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 263, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Различното третиране нарушавало и забраната на дискриминацията съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО (1).

3.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

1.

Първо основание: неправилно тълкуване на член 150 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, в частта относно доказването на квалифицираното мнозинство на производителите, интересуващи се предложението за регулиране на предлагането.

2.

Второ основание: неправилно тълкуване на член 150 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, в частта относно необходимостта от установяване на материалноправните условия за равновесието на пазара за приемането на временни мерки за регулиране на предлагането и свързаното с това подходящо мотивиране.

3.

Трето основание: неправилно тълкуване на член 150 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, в частта относно забраната на планове за регулиране на предлагането с дискриминационно съдържание.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С второто основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя,

—

също при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) , в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 %, за потребители на базова електроенергия с минимум 7 500 часа годишно пълно използване възстановяване от над 15 % и за потребители на базова електроенергия с минимум 8 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 10 % от публикуваните такси за мрежата,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) по отношение на жалбоподателя, в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 % от публикуваните такси за мрежата, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за допълнителни плащания на потребителите на базова електроенергия, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на базова електроенергия се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребители на базова електроенергия, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за допълнителни плащания.

Освен това се твърди, че във връзка с различното третиране ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 263, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Различното третиране нарушавало и забраната на дискриминацията съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО (1).

3.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

—

да отмени Решението на ответника, нотифицирано под номер С(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1), от 28 май 2018 година относно схема за помощ SA.34045 (2013/c) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия за потребители на базова електроенергия съгласно член 19 от StromNEV (Stromnetzentgeltverordnung, Наредба за таксите за електроенергийната мрежа, наричан по-нататък „StromNEV“), и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решението на ответника, нотифицирано под номер С(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1), от 28 май 2018 година относно схема за помощ SA.34045 (2013/c) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия за потребители на базова електроенергия съгласно член 19 от StromNEV (Stromnetzentgeltverordnung, Наредба за таксите за електроенергийната мрежа, наричан по-нататък „StromNEV“), и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1) за годините 2012 и 2013,

—

при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 г. нотифицирано под номер C(2018) за годините 2012 и 2013 по отношение на жалбоподателя,

—

също при условията на евентуалност да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) , в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 %, за потребители на базова електроенергия с минимум 7 500 часа годишно пълно използване възстановяване от над 15 % и за потребители на базова електроенергия с минимум 8 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 10 % от публикуваните такси за мрежата,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното да отмени Решение SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN) от 28 май 2018 година нотифицирано под номер C(2018) по отношение на жалбоподателя, в частта, в която постановява за потребители на базова електроенергия с минимум 7 000 часа годишно пълно използване възстановяване от над 20 % от публикуваните такси за мрежата, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокат и пътните разходи.

1.

Неправилно е прието наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

С първото основание се твърди, че при проверката на разглежданото освобождаване от такси за мрежата ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото приемайки, че е налице използване на държавни ресурси.

Освен това при проверката на условието „селективност“ референтната система е определена неправилно и непълно.

В допълнение се твърди, че поради непълното определяне на референтната система ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

2.

Нарушение на принципа на равно третиране

С второто основание се твърди, че с решението на ответника се определят само задължения за допълнителни плащания на потребителите на базова електроенергия, които през годините 2012 и 2013 са били изцяло освободени от такси за мрежата. По този начин тези потребители на базова електроенергия се третират по различен начин и необосновано се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо потребители на базова електроенергия, които за същия период са се ползвали от фиксирани намаления на таксите за мрежата и за които не са определени задължения за допълнителни плащания.

Освен това се твърди, че във връзка с различното третиране ответникът е нарушил задължението си за мотивиране съгласно член 263, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Различното третиране нарушавало и забраната на дискриминацията съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО (1).

3.

Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

С третото основание се твърди, че въз основа на индивидуални за случая обстоятелства жалбоподателят е могъл да има оправдано правно очакване да продължи да ползва специалните такси за мрежата, които са му били предоставени.

—

да отмени Решението на Европейската комисия, нотифицирано под номер С(2018) (ОВ L 14, 2019 г., стр. 1), от 28 май 2018 година относно схема за помощ SA.34045 (2013/c) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия за потребители на базова електроенергия съгласно член 19 от Stromnetzentgeltverordnungden, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и разноските в производството пред апелативния състав, включително и необходимите разноски на жалбоподателя и в двете производства

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

нарушение на член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/67 на Комисията от 16 януари 2019 г. (1), и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание, в рамките на което се твърди, че ограничаването на понятието за производители в Европейския съюз до производителите на сходни или пряко конкурентни продукти, произведени от суровини (неолющен ориз), произведени в Европейския съюз, е в нарушение на член 22, параграф 1 и член 23 от Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. (2) При условията на евентуалност се твърди, че подходът на ответника е в нарушение на член 22, параграф 2 от Регламент № 978/2012.

2.

Второ основание, в рамките на което се твърди, че като се основава на неверни или неточни данни или данни, които не се отнасят конкретно до сходния продукт, ответникът не преценил правилно „сериозните затруднения“ в нарушение на член 23 от Регламент № 978/2012. Това довело до невъзможност да се прецени правилно дали са изпълнени условията по член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 978/2012 по отношение на сходния продукт съгласно определението по член 22, параграф 2 от Регламент № 978/2012.

3.

Трето основание: ответникът сравнил цените на вноса от Камбоджа и цените в Европейския съюз по начин, който бил в нарушение на член 22, параграф 1 и член 23 от Регламент № 978/2012.

4.

Четвърто основание: направеният от ответника анализ на причинно-следствената връзка бил в нарушение на член 22, параграф 1 от Регламент № 978/2012, тъй като сериозните затруднения, изпитвани от производителите в Европейския съюз, не били в достатъчна степен пряка последица от обема и цените на вноса от Камбоджа. Доколкото Регламент № 2019/67 се основава на кумулативен анализ, той бил и в нарушение на член 22, параграф 1 от Регламент № 978/2012.

5.

Пето основание: ответникът не оповестил редица съществени факти или съображения, или данни в подкрепа на тези съществени факти или съображения в нарушение на член 17, параграфи 1, 2, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 1083/2013 на Комисията от 28 август 2013 г. (3), член 38 от Регламент № 978/2012 и правото на защита на жалбоподателя.

6.

Шесто основание: съставената преписка в голяма степен е непълна, като в нея липсват значими набори от информация. Това представлявало нарушение на член 14 от Делегиран регламент № 1083/2013 на Комисията, член 38 от Регламент № 978/2012 и правото на защита на жалбоподателя.

—

да отмени решението на Европейския парламент P8_TA-PROV(2019)0137 от 12 март 2019 г. по искането за снемане на имунитета на жалбоподателя 2018/2267(IMM), с което действително е снет имунитета на жалбоподателя,

—

да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: нарушение на член 9 от Протокол №7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр.266), на член 5, параграфи 1 и 5 от Правилника за дейността на Европейския парламент (ОВ L 44, 2005 г., стр.1) и на съобщения до членовете на ЕП №11/2003 и №11/2016.

2.

Второ основание: злоупотреба с процесуални права, по-специално, нарушение на член 43 от съобщение №11/2016 до членовете на ЕП, доколкото целта на наказателното преследване била да се навреди на политическата дейност на жалбоподателя, което представлявало случай на fumus persecutionis спрямо него.

3.

Трето основание: нарушение на общите принципи на правото на Съюза „ne bis in idem“ и „una via electa“, злоупотреба с процесуални права и злоупотреба с власт.

—

да отмени решението та Европейската комисия по преписка M.8900 — Wieland/Aurubis Rolled Products/Schwermetall от 5 февруари 2019 г.,

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото производство.

1.

Първо основание: Комисията допуснала явна грешка, като основала обжалваното решение на неправилното понятие за т. нар. подсегмент „висок клас“, а не на определения от самата нея релевантен пазар на медни продукти.

2.

Второ основание: Комисията нито дефинирала, нито разграничила ясно понятието за т.нар. подсегмент „висок клас“, на което безспорно основала преценката си. Подходът на Комисията бил очевидно погрешен и спекулативен.

3.

Трето основание: Комисията допуснала явни грешки в преценката поради противоречие с направените от самата нея констатации в решение за уравняване на сметки по преписка M.8909 — KME/MKM.

4.

Четвърто основание: Комисията приложила безпрецедентна и несъстоятелна теория за sui generis вреди, която неправилно обвързвала хоризонталното и нехоризонталното действие, като обърквала ясните и строгите указания в насоките за сливанията.

5.

Пето основание: Комисията допуснала явни грешки в оценката от гледна точка на конкуренцията на твърдяното хоризонтално действие, тъй като не разгледала очевидни факти при установяването на конкурентната среда на съответния пазар.

6.

Шесто основание: явна грешка в преценката на Комисията относно възможностите за прехвърляне на клиенти.

7.

Седмо основание: Комисията не доказала твърдението си, че увеличението на цените се дължи на сделката.

8.

Осмо основание: Комисията допуснала явни грешки в преценката си относно преминаването от съвместен към самостоятелен контрол върху Schwermetall. Комисията не извършила по-специално необходимото разследване.

9.

Девето основание: Комисията допуснала явни грешки в преценката на поетите от жалбоподателя ангажименти.

10.

Десето основание: разглеждането от Комисията на предприетите действия за правна защита и на допитването до участниците на пазара не съответствало на изискванията за законосъобразност на производствата.

11.

Единадесето основание: Комисията нарушила съществени процесуални изисквания за законосъобразност. Тя отказала да извърши допитване до участниците на пазара за първите два ангажимента и предприела допитването до участниците на пазара на твърде късен етап от производството.

—

да отмени решението на Съвета, което се съдържа в писмо до жалбоподателя от 12 февруари 2019 г. и с което се отказва да се предостави пълен достъп до документ ST 13593 2018 INIT (становище на правната служба на Съвета от 25 октомври 2018 г.) на основание член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент 1049/2001 (1),

—

при условията на евентуалност, да разпореди на Съвета да предостави по-широк частичен достъп до документ ST 13593 2018 INIT на основание член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001 и

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя и на всички встъпили страни.

1.

С първото основание жалбоподателят твърди грешка при прилагане на правото и неправилно прилагане на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001, тъй като:

2.

С второто основание жалбоподателят твърди грешка при прилагане на правото и неправилно прилагане на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001, тъй като:

3.

С третото основание, което излага при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че ако изключенията, на които се основал, били приложими към искания документ, Съветът, като отказал достъп до целия отнасящ се до правния анализ раздел, нарушил член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001, тъй като очевидно не изпълнил задължението си да предостави (подходящия и изискван) частичен достъп до искания документ съгласно споменатия член 4, параграф 6.

—

да отмени решението на Европейския парламент от 18 май 2018 г. за прекратяване на договора на жалбоподателя,

—

ако е необходимо, да отмени решението на Европейския парламент от 4 януари 2019 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя от 16 август 2018 г., връчено на 9 януари 2019 г.,

—

да осъди ответника да обезщети жалбоподателя за претърпените от него вследствие на виновното поведение на ответника неимуществени вреди, оценени на стойност 50 000 EUR,

—

да осъди ответника да понесе съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за излагане на мотиви и на процедурните правила, приложими в случай на прекратяване на въпросния договор.

2.

Второ основание: нарушение на членове 12a и 24 от Правилника за длъжностните лица и във връзка с това, нарушение на правото на лицето делото му да бъде разгледано безпристрастно и справедливо, нарушение на задължението за полагане на дължима грижа и явна грешка в преценката.

—

да обяви, че член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 г. (1) и член 1 от Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 г. (2) са неприложими за жалбоподателя;

—

да отмени в частта, в която се отнасят до него, Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета и Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета;

—

да обяви, че името на жалбоподателя следва да бъде заличено от приложението (точка 266) към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета и от приложението (точка 266) към Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87; и

—

да осъди ответника да заплати разноските в производството.

1.

Първо основание: ответникът не е посочил достатъчно или надлежно обосновани доказателства за включването на жалбоподателя в списъка.

2.

Второ основание: жалбоподателят е включен в списъка въз основа на явна грешка в преценката или на фактите, тъй като ответникът не привел за посочените факти доказателства, които биха обосновали — или за които се предполага, че биха обосновали — изложението на мотивите за взетите мерки или извел неправилни заключения от тези факти.

3.

Трето основание: с включването в списъка е нарушено правото на жалбоподателя на защита.

4.

Четвърто основание: включването на жалбоподателя в списъка нарушава правото му на собственост, на свобода на търговията и принципа на пропорционалност.

—

да отмени решение Ares(2019)856949 на Комисията от 12 февруари 2019 г. относно изключването на IMAGINA MEDIA AUDIOVISUAL SL от процедурите за възлагане на обществени поръчки и отпускане на безвъзмездни средства по Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (1), в частта му, с която се изключва Imagina/dpa Consortium или се отхвърлят оферти на същите,

—

да отмени решение Ares(2019)2494476 на Комисията от 9 април 2019 г., доколкото то може да се счита за решение да се изключи консорциума от обществена поръчка № PO/2018-05/A4 или да се отхвърли неговата оферта,

—

да отмени акта или актовете, с които Комисията възлага поръчките или допуска друг кандидат, а не Imagina/dpa Consortium, да отразява аудиовизуално текущите работи на ЕС, във връзка с лотове I, III и VI, както са описани в обявлението за обществена поръчка,

—

да осъди Комисията да плати обезщетение на консорциума за вредите, които Комисията е причинила, като е възпрепятствала същия да изпълнява договорите за лотове I, III и VI,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

1.

Първо основание: Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е признала, че изключването на Imagina Media Audiovisual SL — което е един от членовете на консорциума — няма отражение върху изпълнението на договора по отношение на лотове I, III и VI от обявлението за обществена поръчка от консорциума. Изключването на Imagina Media Audiovisual SL не се отразява и на решенията, с които Комисията е възложила тези договори на консорциума.

2.

Второ основание: Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е изпълнила правилно документацията за обществената поръчка. Вследствие на това Комисията не е изискала от консорциума да замени Imagina Media Audiovisual SL с друг субект, който участва в консорциума, както е било предвидено в документацията.

3.

Трето основание: Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е приложила правилно член 136, параграф 9 от Регламент 2018/1046. Следователно разпоредителят с бюджетни кредити в Комисията не е изискал от консорциума да замени Imagina Media Audiovisual SL с друг субект, който участва в консорциума, както изисква Регламент 2018/1046.

4.

Четвърто основание: Комисията е нарушила правото на консорциума на ефективно правно средство за защита и принципа на добра администрация. Комисията незаконосъобразно е използвала своето решение Ares(2019) 856949 от 12 февруари 2019 г. относно изключването на Imagina Media Audiovisual SL или своето писмо Ares(2019) 2494476 от 9 април 2019 г., за да изключи консорциума от обявление № PO/2018-05/A4 за обществена поръчка.

5.

Пето основание: Комисията е нарушила правото на консорциума на ефективно правно средство за защита, своето задължение за излагане на мотиви и принципа на добра администрация. Комисията е допуснала процедурни грешки и незаконосъобразно е възложила договорите за лотове I, III и VI от обявление № PO/2018-05/A4 за обществена поръчка на друг кандидат, а не на консорциума.

6.

Шесто основание: Комисията е причинила на консорциума вреди с незаконосъобразното си поведение, вследствие на което консорциумът не може да изпълнява договорите за лотове I, III и VI от обявление № PO/2018-05/A4.

—

да отмени решение Ares(2019)856949 на Комисията, с което тя налага изключване на жалбоподателя за период от две години и е вписала жалбоподателя в базата данни за ранно откриване и отстраняване (1),

—

да осъди Комисията да плати на жалбоподателя обезщетение за вредите, причинени от обжалваното решение,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е извършила собствена проверка или анализ, а е разчитала само на установеното от US Department of Justice (Министерство на правосъдието на САЩ), без своя проверка и при неправилно тълкуване на констатациите на Министерството на правосъдието на САЩ. В резултат на това Комисията допуска грешка в преценката на фактите и по този начин нарушава задължението си за дължима грижа.

2.

Второ основание: Комисията неправилно изключва жалбоподателя и следователно нарушава член 136, параграф 1, буква в) от Регламент 2018/1046 и правото на защита на жалбоподателя, без да заявява ясно кое точно представлява тежко професионално провинение. По-нататък се твърди, че Комисията е допуснала грешка, приемайки, че жалбоподателят е изключен и от актуални обявления за обществени поръчки, тъй като това не произтича от диспозитивната част на обжалваното решение, като е изключила жалбоподателя за поведение във връзка с медийни и маркетингови права в спорта в обявление за аудиовизуално отразяване на текущите работи на ЕС, защото това са различни пазари, които не се влияят взаимно и надеждността на жалбоподателя в договори за Европейския съюз може да бъде доказана, и при решаването, че жалбоподателят трябва да бъде изключен поради това, че няма достатъчно доказателства за вземане на обжалваното решение и в споразумението за непреследване на жалбоподателя с Министерството на правосъдието на САЩ не се констатира, че жалбоподателят или неговият главен изпълнителен директор са виновни.

3.

Трето основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е решила, че изключването е пропорционално по смисъла на член 136, параграф 3 от Регламент 2018/1046 и не е взела предвид липсата на въздействие върху финансовите интереси и имиджа на Съюза, и времето, изтекло след въпросното поведение.

4.

Четвърто основание: Комисията е допуснала грешка, като е решила, че мерките за корекция, взети от жалбоподателя, са временни и недостатъчни с оглед на член 136, параграф 6, буква a) във връзка с член 136, параграф 7 от Регламент 2018/1046.

5.

Пето основание: Комисията нарушава основния принцип на равно третиране, като третира жалбоподателя различно от останалите кандидати по обявлението, които са сключили споразумение за непреследване с Министерството на правосъдието на САЩ.

6.

Шесто основание: Комисията е причинила на жалбоподателя вреди с незаконосъобразното си решение, че жалбоподателят трябва да бъде изключен от процедурите за възлагане на обществени поръчки по Регламент 2018/1046.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и разноските в производството пред апелативния състав на EUIPO, включително необходимите разноски на жалбоподателя и в двете производства.

—

Отказвайки защита на спорната марка, апелативният състав е нарушил член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени решението от 15 юни 2018 г. на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване (ООСД) към ЕСВД, с което се приема, че жалбоподателят не отговаря на всички условия за наемане на работа, предвидени в член 82 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (УРДС) и че той не може да бъде нает на работа като договорно нает служител 3б към ЕСВД,

—

да отмени решението от 14 януари 2019 г. на ООСД към ЕСВД, с което се отхвърля административната жалба, подадена от жалбоподателя на 14 септември 2018,

—

да осъди ЕСВД да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 36 992,52 EUR, съответстващо на едногодишно трудово възнаграждение по договор AC FG II по таблицата на заплатите, която е в сила от 1 ноември 2017 г., което ще бъде уточнено в хода на производството,

—

да осъди ЕСВД да изчисли загубата на права за получаване на пенсия вследствие от ненаемането му на работа,

—

да осъди ЕСВД да заплати на жалбоподателя обезщетение от 15 000 EUR за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат от уронването на достойнството и професионалната му репутация,

—

да осъди ЕСВД да заплати на жалбоподателя обезщетение от 15 000 EUR за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат от увреждане на здравето и личното му равновесие,

—

да осъди ЕСВД да заплати на жалбоподателя обезщетение от 15 000 EUR за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаването от страна на ЕСВД на Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни,

—

да осъди ЕСВД да заплати на жалбоподателя обезщетение от 10 000 EUR за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаване на лекарската тайна и поверителния характер на личните данни от медицинското досие на жалбоподателя,

—

да осъди ЕСВД да заплати на жалбоподателя обезщетение от 15 000 EUR за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат от дискредитирането и/или посегателството върху доброто име на жалбоподателя,

—

да осъди ЕСВД да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: нарушение на член 33, втора алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на членове 82 и 83 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, на принципите на пропорционалност и на състезателност, на правото на добра администрация и полагане на грижа, на принципа за недопускане на дискриминация, на правото на безпристрастно и справедливо третиране и на забраната на всеки психически тормоз.

2.

Второ основание: нарушение на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) и на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени както в настоящото производство, така и в производството пред отдела по отмяна и пред втори апелативен състав на EUIPO.

—

Нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени решението на ЕЦБ от 14 февруари 2019 г. за провеждане на проверка на място в помещенията на PNB Banka AS и дружествата от нейната група,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: ЕЦБ не е била компетентният надзорен орган за PNB Banka AS към момента на решението за провеждане на проверка на място.

2.

Второ основание: обжалваното решение не е било „необходимо“ по смисъла на член 12 от Регламента за пруденциалния надзор (1).

3.

Трето основание: ЕЦБ не е упражнила надлежно своята свобода на преценка съгласно член 12, параграф 1 от Регламента за пруденциалния надзор.

4.

Четвърто основание: ЕЦБ е нарушила принципа на пропорционалност.

5.

Пето основание: ЕЦБ е нарушила правото на жалбоподателите да бъдат изслушани.

6.

Шесто основание: ЕЦБ е нарушила задължението си да разгледа и прецени внимателно и безпристрастно всички релевантни аспекти на конкретния случай.

7.

Седмо основание: ЕЦБ е нарушила задължението да изложи адекватни мотиви за решението си.

8.

Осмо основание: ЕЦБ е нарушила принципите на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.

9.

Девето основание: ЕЦБ е нарушила принципа на равно третиране и е действала дискриминационно по отношение на жалбоподателите.

10.

Десето основание: ЕЦБ е нарушила член 19 и съображение 75 от Регламента за пруденциалния надзор и е допуснала détournement de pouvoir.

—

да отмени обжалваното решение на органа по назначаването (ОН), чието съдържние е отразено в електронното писмо от 20 септомври 2018 г. на началника на отдел Администрация, и обжалваното имплицитно решение на ОН, с коего е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя. Въз основа на това EASO да предприеме действия, за да се съобрази с решението на Общия съд в съответствие с член 266 ДФЕС с обратна сила,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски на жалбоподателя.

1.

Първото основание е нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

2.

Второто основание е липса на мотиви и поради това нарушение на съществени процесуални изисквания по смисъла на член 263 ДФЕС.

3.

Трето основание е недостатъчни мотиви на обжалваното решение, в което има фактическа грешка.

4.

Четвърто основание е грешка при прилагане на правото, доколкото в решението не е взет предвид интересът на службата и задължението на администрацията да полага грижа за собствените си служители.

—

да обяви, че обжалваното решение изпълнява неправилно решението на Общия съд (пети състав) от 23 ноември 2017 г. по дело T-140/15,

—

да измени обжалваното решение, да отмени решение № 010 на CPVO от 23 септември 2013 г. и да уважи искането за обявяване на недействителност на правната закрила на Общността на сорт растение № EU 15118, направено от жалбоподателя на 28 август 2012 г.

—

да обяви, че правната закрила на Общността на сорт растение № EU 15118 е нищожна ab initio,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя на основание член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, както и тези, направени от встъпилите страни.

—

Нарушение на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания,

—

Нарушение на задължения и отказ от правосъдие.

—

да отмени решението на Комисията, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя (дело SA.53105 — твърдяна помощ за Eurobank Ergasias чрез продажбата на Piraeus Bank Bulgaria), поне що се отнася до нарушенията на задълженията за преструктуриране по дело SA.43364 и дело SA.43363;

—

да осъди Комисията да понесе съдебните разноски.

1.

Първо основание: твърдение, че решението на Комисията нарушава съществени процесуални изисквания и е нарушило:

2.

Второ основание: твърдение, че Комисията неправилно е приела, че (i) задълженията, поети по дело Case SA.43364 във връзка с държавната помощ, получена от Piraeus Bank, и (ii) задълженията, поети по дело SA.43363 във връзка с държавната помощ, получена от Eurobank Ergasias, не са приложими ratione temporis, тъй като срокът за продажбата на Piraeus Bank Bulgaria изтича след 31 декември 2018 г.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да установи и обяви, че ищецът не дължи на Европейската комисия сумите, поискани от последната с дебитно известие № 3241902288, получено на 22 февруари 2019 г., и последно със записка, получена на 29 април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540, поискани на основание възстановяване на помощта и неустойка за твърдяно неизпълнение от Studio Galli Ingegneria на Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 във връзка с проекта, озаглавен „MARSOL“.

—

да установи и обяви липсата на твърдените от Комисията нарушения.

—

да установи и обяви незаконосъобразността, невалидността и при всички положения неоснователността на писмото за предварителна информация от 19 декември 2018 г., доклада от разследването на OLAF, дебитното известие от 22 февруари 2019 г., последващото напомняне от 2 април 2019 г. и окончателната записка — за определяне на нов размер на исканата сума и за отхвърляне на последващите искания на SGI — от април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540.

—

да установи и обяви липсата на твърдяното от Комисията вземане.

—

да установи и обяви правото на ищеца на действително отпуснатата помощ от Комисията по силата на Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 за проекта „MARSOL“.

—

При условията на евентуалност, да установи и обяви, че сумата, предмет на възстановяване от страна на Комисията, не може да надвишава 100 044,99 EUR.

—

При условията на евентуалност спрямо предходното искане, да осъди Комисията да изплати на SGI разходите за изпълнението на проекта „MARSOL“ поради неоснователно обогатяване.

1.

Първо основание: нарушение на принципите на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения, нарушение на правото на защита във фазата след приключването на разследването, нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), нарушение на правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата, нарушение на правото на достъп до документи по смисъла на член 42 от Хартата и нарушение на член II.22 от Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и член от белгийския Граждански кодекс.

2.

Второ основание: липса на твърдяното нарушение, липса на твърдяното от Европейската комисия вземане, незаконосъобразност и неоснователност на доклада от разследването на OLAF и следователно на писмото за предварителна информация и на дебитните известия на Комисията, нарушение на принципите на презумпцията за невиновност, тежестта на доказване, безпристрастността, закрепени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г., както и наличие на грешка в преценката на доказателствата и нарушение на член от белгийския Граждански кодекс.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, безпристрастност и добросъвестност при изпълнение на договорните задължения и нарушение на член II.22 от Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

4.

Четвърто основание, изтъкнато при условията на евентуалност: право на обезщетение поради неоснователно обогатяване на Европейската комисия.

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени в частта относно жалбоподателя Решение (ОВППС) 2019/354 на Съвета от 4 март 2019 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 64, 2019 г., стр. 7), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/352 на Съвета от 4 март 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 64, 2019 г., стр. 1),

—

на основание член 64 от Процедурния правилник на Общия съд да разпореди извършването на определени процесуално-организационни действия и по-специално:

—

съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да отмени обжалваното решение на втори апелативен състав на EUIPO от 22 февруари 2019 г. по преписка R 1785/2018-2,

—

да отмени решението на отдела по споровете от 10 юли 2018 г. (възражение B 2 598 285),

—

да регистрира спорната марка на Европейския съюз № 14 180 038 за всички посочени в заявлението стоки,

—

да осъди ответника да понесе направените от него и от жалбоподателя съдебни разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да установи, че жалбата на г-н Oleksandr Viktorovych Klymenko е допустима

—

да отмени Решение (ОВППС) 2019/354 на Съвета от 4 март 2019 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/352 на Съвета от 4 март 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна;

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски съгласно членове 87 и 91 от Процедурния правилник на Общия съд.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране, тъй като мотивите в обжалваните актове са недостатъчни.

2.

Второ основание: нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, гарантирани от основните принципи на европейското право и прогласени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

3.

Трето основание: липса на правно основание, тъй като член 29 от Договора за Европейския съюз не може да е правно основание за ограничителната мярка, приета по отношение на жалбоподателя.

4.

Четвърто основание: явна грешка в преценката, доколкото жалбоподателят представил доказателства, които удостоверяват липсата на достатъчно фактически основания за каквото и да било наказателно производство.

5.