Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2019/C 182/01)

Последна публикация

ОВ C 172, 20.5.2019 г.

Предишни публикации

ОВ C 164, 13.5.2019 г.

ОВ C 155, 6.5.2019 г.

ОВ C 148, 29.4.2019 г.

ОВ C 139, 15.4.2019 г.

ОВ C 131, 8.4.2019 г.

ОВ C 122, 1.4.2019 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Австрия), постъпило на 22 август 2018 г. — DP, Finanzamt Linz

(Дело C-545/18)

(2019/C 182/02)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподател: DP, Finanzamt Linz

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Braunau am Inn, Bezirkshauptmannschaft Linz-Land

Встъпили страни: Finanzamt Braunau-Ried-Schärding, EO

С определение от 4 април 2019 г. Съдът на Европейския съюз (осми състав) е постановил, че отправеното от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich с акт от 16 август 2018 г. преюдициално запитване е очевидно недопустимо.

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 14 ноември 2018 г. — WN/Land Niedersachsen

(Дело C-710/18)

(2019/C 182/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: WN

Ответник: Land Niedersachsen

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 45, параграф 2 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 16, параграф 2 от колективния договор, която за целите на класирането на отново назначавани лица в степените на предвидената с този договор система на възнагражденията привилегирова придобития при досегашния работодател релевантен трудов стаж, доколкото съгласно член 16, параграф 2, второ изречение от колективния договор този стаж се зачита без ограничения, докато съгласно член 16, параграф 2, трето изречение от колективния договор от придобития при други работодатели релевантен трудов стаж се зачитат не повече от три години, при положение че тази привилегия е изискване на правото на Съюза съгласно клауза 4, точка 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)?

---

(1)  ОВ L 141, 2011 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 17 декември 2018 г. от Pracsis SPRL, Conceptexpo Project срещу определението, пост новено от Общия съд (втори състав) на 3 октомври 2018 г. по дело T-33/18, Pracsis и Conceptexpo Project/Комисия и EACEA

(Дело C-794/18 P)

(2019/C 182/04)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Pracsis SPRL, Conceptexpo Project (представител: J.-N. Louis, адвокат)

Други страни в производството: Европейска комисия и Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA)

С определение от 11 април 2019 г. Съдът (седми състав) отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

Преюдициално запитване от Arbeitsgericht Hamburg (Германия), постъпило на 20 декември 2018 г. — IX/WABE e.V.

(Дело C-804/18)

(2019/C 182/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Arbeitsgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: IX

Ответник: WABE e.V.

Преюдициални въпроси

1)

Едностранно нареждане на работодателя, забраняващо носенето по видим начин на какъвто и да бил символ на политически, философски или религиозни убеждения, дискриминира ли пряко въз основа на тяхната религия по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) работници, които с оглед на религиозни предписания за покриване на тялото спазват определени правила за обличане?

2)

Едностранно нареждане на работодателя, забраняващо носенето по видим начин на какъвто и да бил символ на политически, философски или религиозни убеждения, дискриминира ли непряко въз основа на религия и/или пол по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО работничка, която поради ислямското си вероизповедание носи забрадка ? По-специално: a) Може ли с оглед на Директива 2000/78/ЕО дискриминация, основана на религия и/или пол, да бъде обоснована със субективния стремеж на работодателя да провежда политика на политически, философски и религиозен неутралитет и в случая, когато по този начин работодателят иска да вземе предвид субективните желания на клиентите си? б) Допускат ли Директива 2000/78/ЕО и/или основното право на свобода на стопанска инициатива по член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз с оглед на член 8, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО национална разпоредба, по смисъла на която за защита на основното право на свобода на религията забрана на религиозно облекло може да бъде обоснована само с наличието на достатъчно конкретна опасност, и по-специално с конкретна опасност работодателят или засегнато трето лице да понесе неблагоприятни икономически последици, а не просто с абстрактна годност за заплашване на неутралитета на работодателя?

---

(1)  ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 17 януари 2019 г. — Telecom Italia SpA/Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero dell’Economia e delle Finanze

(Дело C-34/19)

(2019/C 182/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Telecom Italia SpA

Ответници: Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерството на икономическото развитие, Министерство на икономиката и финансите)

Преюдициални въпроси

1)

Може ли член 22, параграф 3 от Директива 97/13/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че позволява да се запази и за 1998 г. задължението за плащане на налог или сума, която, тъй като е изчислена въз основа на същата част от оборота, съответства на сумата, която се е дължала по действалия преди влизането в сила на посочената директива режим?

2)

Допуска ли Директива 97/13/ЕО, с оглед на решенията на Съда на ЕС от 18 септември 2003 г. по съединени дела C-292/01 и C-293/01 и от 21 февруари 2008 г. по дело C-296/06, придобило сила на пресъдено нещо решение на национален съд, което е резултат от погрешно тълкуване и/или изопачаване на самата директива, вследствие на което това съдебно решение да може да се остави без приложение от друга юрисдикция, сезирана да се произнесе по спор, основан на същото материално правоотношение, но който се различава поради акцесорния характер на исканото плащане по отношение на плащането — предмет на производството, по което е постановено придобилото сила на пресъдено нещо решение?

---

(1)  Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 година относно общата рамка на генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги (ОВ L 117, 1997 г., стр. 15).

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 21 януари 2019 г. — CV/Iccrea Banca SpA Istituto Centrale del Credito Cooperativo

(Дело C-37/19)

(2019/C 182/07)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: CV

Ответник: Iccrea Banca SpA Istituto Centrale del Credito Cooperativo

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 (1) и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват заедно или поотделно в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение не е налице право на финансово обезщетение за полагаем, но неизползван отпуск (и за т.нар. „отменени празници“ — правен институт, аналогичен по естеството и функцията си на годишния отпуск), в случай че работникът не е могъл да го ползва преди прекратяването на трудовото правоотношение вследствие от противоправно действие на работодателя (уволнение, констатирано с влязло в сила решение на национален съд, с което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила), конкретно за периода между действието на работодателя и последващото възстановяване на работа?

---

(1)  Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 5 февруари 2019 г. — Rieco SpA/Comune di Lanciano, Ecolan SpA

(Дело C-89/19)

(2019/C 182/08)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rieco SpA

Ответници: Comune di Lanciano, Ecolan SpA

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално принципът на оперативна самостоятелност на публичните органи и принципът на равностойност по същество между отделните начини за възлагане и управление на услуги от интерес за публичните органи) национална правна уредба (като съдържащата се в член 192, параграф от Codice dei contratti pubblici [Кодекс на обществените поръчки], Законодателен декрет № 50 от 2016 г.), който поставя вътрешното възлагане на поръчки в подчинено и извънредно положение спрямо възлаганията чрез обществени поръчки: i) като допуска такива възлагания единствено в случай на доказана неефективност на съответния пазар и ii) като при всички положения задължава администрацията, която възнамерява да възложи поръчка в режим делегиране между органи да предостави конкретна обосновка за ползите за обществото, свързани с такъв тип възлагане?

2)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално член 12, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС (1) относно вътрешното възлагане в режим на аналогичен съвместен контрол между няколко администрации) национална правна уредба (като съдържащата се в член 4, параграф 1 от Консолидирания текст на дружествата, в които се придобива участие — Законодателен декрет № 175 от 2016 г.), която възпрепятства публична администрация да придобие дялово участие (при всички положения годно да гарантира контрол или право на вето) в орган, в който няколко други администрация притежават дялово участие, когато съответната администрация възнамерява все пак да придобие в бъдеще положение на съвместен контрол и следователно възможност да извършва преки възлагания в полза на образувание, в което участват няколко органа?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 5 февруари 2019 г. — Rieco SpA/Comune di Ortona, Ecolan SpA

(Дело C-90/19)

(2019/C 182/09)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rieco SpA

Ответници: Comune di Ortona, Ecolan SpA

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално принципът на оперативна самостоятелност на публичните органи и принципът на равностойност по същество между отделните начини за възлагане и управление на услуги от интерес за публичните органи) национална правна уредба (като съдържащата се в член 192, параграф от Codice dei contratti pubblici [Кодекс на обществените поръчки], Законодателен декрет № 50 от 2016 г.), който поставя вътрешното възлагане на поръчки в подчинено и извънредно положение спрямо възлаганията чрез обществени поръчки: i) като допуска такива възлагания единствено в случай на доказана неефективност на съответния пазар и ii) като при всички положения задължава администрацията, която възнамерява да възложи поръчка в режим делегиране между органи да предостави конкретна обосновка за ползите за обществото, свързани с такъв тип възлагане?

2)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално член 12, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС (1) относно вътрешното възлагане в режим на аналогичен съвместен контрол между няколко администрации) национална правна уредба (като съдържащата се в член 4, параграф 1 от Консолидирания текст на дружествата, в които се придобива участие — Законодателен декрет № 175 от 2016 г.), която възпрепятства публична администрация да придобие дялово участие (при всички положения годно да гарантира контрол или право на вето) в орган, в който няколко други администрация притежават дялово участие, когато съответната администрация възнамерява все пак да придобие в бъдеще положение на съвместен контрол и следователно възможност да извършва преки възлагания в полза на образувание, в което участват няколко органа?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 5 февруари 2019 г. — Rieco SpA/Comune di San Vito Chietino, Ecolan SpA

(Дело C-91/19)

(2019/C 182/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rieco SpA

Ответници: Comune di San Vito Chietino, Ecolan SpA

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално принципът на оперативна самостоятелност на публичните органи и принципът на равностойност по същество между отделните начини за възлагане и управление на услуги от интерес за публичните органи) национална правна уредба (като съдържащата се в член 192, параграф от Codice dei contratti pubblici [Кодекс на обществените поръчки], Законодателен декрет № 50 от 2016 г.), който поставя вътрешното възлагане на поръчки в подчинено и извънредно положение спрямо възлаганията чрез обществени поръчки: i) като допуска такива възлагания единствено в случай на доказана неефективност на съответния пазар и ii) като при всички положения задължава администрацията, която възнамерява да възложи поръчка в режим делегиране между органи да предостави конкретна обосновка за ползите за обществото, свързани с такъв тип възлагане?

2)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално член 12, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС (1) относно вътрешното възлагане в режим на аналогичен съвместен контрол между няколко администрации) национална правна уредба (като съдържащата се в член 4, параграф 1 от Консолидирания текст на дружествата, в които се придобива участие — Законодателен декрет № 175 от 2016 г.), която възпрепятства публична администрация да придобие дялово участие (при всички положения годно да гарантира контрол или право на вето) в орган, в който няколко други администрация притежават дялово участие, когато съответната администрация възнамерява все пак да придобие в бъдеще положение на съвместен контрол и следователно възможност да извършва преки възлагания в полза на образувание, в което участват няколко органа?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 5 февруари 2019 г. — Burgo Group SpA/Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE

(Дело C-92/19)

(2019/C 182/11)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Burgo Group SpA

Ответник: Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли Директива 2004/8/ЕО (1) (по-специално член 12) тълкуване на членове 3 и 6 от Законодателен декрет № 20/2007 в смисъл, че те позволяват предоставянето на предимствата, посочени в Законодателен декрет № 79/1999 (и по-конкретно в член 11 и Решение № 42/02 от 19 март 2002 г. на Autorità dell’energia elettrica e del gas (Регулаторен орган за електроенергия и газ) — решение, с което се прилага горната разпоредба), и по отношение на невисокоефективни съоръжения за комбинирано производство на енергия, включително след 31 декември 2010?

2)	Допуска ли член 107 ДФЕС тълкуване на членове 3 и 6 от Законодателен декрет № 20/2007 в смисъла, посочен в [точка 1], доколкото съгласно това тълкуване посочената разпоредба може да представлява „държавна помощ“ и по този начин да се окаже в противоречие с принципа на свободната конкуренция?

3)

Съответства ли на принципите на общностното право на равенство и недопускане на дискриминация, с оглед на посоченото в [точки 1 и 2] и предвид изричното становище на жалбоподателя, национална правна уредба, която позволява съществуването на схеми за подпомагане на невисокоефективно комбинирано производство на енергия до 31 декември 2015 г., тъй като такова може да бъде тълкуването на италианското национално право съгласно член 25, параграф 11, буква c), точка 1 от Законодателен декрет № 28 от 3 март 2011 г. за отмяна на разпоредбите на член 11 от Законодателен декрет № 79/1999, считано от 1 януари 2016 г., а понастоящем до 19 юли 2014 г. (съгласно член 10, параграф 15 от Законодателен декрет № 102 от 4 юли 2014 г.)?

---

(1)  Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/42/ЕИО (ОВ L 52, 2004 г., стр. 50; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 107).

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 6 февруари 2019 г. — San Domenico Vetraria SpA/Agenzia delle Entrate

(Дело C-94/19)

(2019/C 182/12)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: San Domenico Vetraria SpA

Ответник: Agenzia delle Entrate

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 2 и 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) на Съвета от 17 май 1977 година, както и принципът на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която не се считат за релевантни за целите на данъка върху добавената стойност наемането или командироването на персонал на дружеството майка, срещу които се възстановява само размерът на средствата за съответния разход от страна на дъщерното дружество?

---

(1)  Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 6 февруари 2019 г. — Agenzia delle Dogane/Silcompa SpA

(Дело C-95/19)

(2019/C 182/13)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agenzia delle Dogane

Ответник: Silcompa SpA

Преюдициален въпрос

Може ли разпоредбата на член 12, параграф 3 от Директива 76/308/ЕИО (1) на Съвета относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки, изменена с Директива 2001/44/ЕО (2) на Съвета, във връзка с член 20 от Директива 92/12/ЕИО (3) на Съвета относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, да се тълкува в смисъл, че в производството срещу действията по изпълнение на събирането може да се разглежда, и евентуално в какви граници, условието за мястото (на действително освобождаване за потребление), в което нередовността или нарушението действително са били извършени, ако, както в разглеждания случай, една и съща претенция, основана на едни и същи сделки за износ, се предявява самостоятелно срещу данъчнозадълженото лице от запитващата и от запитваната държава, и пред последната са висящи едновременно както производството по вътрешната претенция, така и производството относно действията по събиране в полза на другата държава, като такова разглеждане представлява пречка за искането за съдействие и следователно за всички действия по изпълнение?

---

(1)  Директива на Съвета от 15 март 1976 година относно взаимопомощта при изплащането на вземания, произтичащи от операции, представляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, както и от селскостопански такси и мита (ОВ L 73, 1976 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 1, стр. 35).

(2)  Директива 2001/44/ЕО на Съвета от 15 юни 2001 година за изменение на Директива 76/308/ЕИО относно взаимопомощта при изплащането на вземания, произтичащи от операции, представляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, както и от селскостопански такси и мита, и на данък добавена стойност и на някои видове акциз (ОВ L 175, 2001 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 14, стр. 148).

(3)  Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129).

Преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 8 февруари 2019 г. — Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG/Hauptzollamt Köln

(Дело C-97/19)

(2019/C 182/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG

Ответник: Hauptzollamt Köln

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 78, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническа декларация следва да се преразгледа и коригира така че данните на декларатора да се заменят с наименованието на лицето, на което е издадена лицензия за внос за внесената стока, и последното лице да бъде представлявано от лицето, което e посочено като декларатор в митническата декларация и е представило на митническото учреждение пълномощно от титуляря на лицензията за внос?

---

(1)  OB L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 11 февруари 2019 г. — Raggio di Sole Società Cooperativa Onlus/Comune di Cisternino, Consorzio per L’Inclusione Sociale dell’Ats Fasano —Ostuni — Cisternino

(Дело C-109/19)

(2019/C 182/15)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Raggio di Sole Società Cooperativa Onlus

Ответници: Comune di Cisternino, Consorzio per L’Inclusione Sociale dell’Ats Fasano — Ostuni — Cisternino

Преюдициален въпрос

Изключва ли правото на Европейския съюз (и по-специално принципите на оправданите правни очаквания, правна сигурност, свободно движение, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги) национална правна уредба (като тази по член 83, параграф 9, член 95, параграф 10 и член 97, параграф 5 от италианския Codice dei contratti pubblici (Кодекс за обществените поръчки), въз основа на която неотразяването от кандидат в процедура за възлагане на обществена поръчка на разходите за труд и за осигуряване на безопасност на работниците при всички положения налага изключването му от участие в посочената процедура без същият да може да има достъп на по-късен етап до благоприятните условия на т. нар. „правомощие за изпращане на указания до страните“, макар наличието на това декларативно задължение да произтича от достатъчно ясни и известни разпоредби и независимо от обстоятелството, че в обявлението за обществената поръчка не се упоменава изрично посоченото законово задължение за отделно отразяване?

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 11 февруари 2019 г. — Raggio di Sole Società Cooperativa Onlus/Comune di Ostuni, Consorzio per L’Inclusione Sociale dell’Ats Fasano — Ostuni — Cisternino

(Дело C-110/19)

(2019/C 182/16)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Raggio di Sole Società Cooperativa Onlus

Ответници: Comune di Ostuni, Consorzio per L’Inclusione Sociale dell’Ats Fasano — Ostuni — Cisternino

Преюдициален въпрос

Изключва ли правото на Европейския съюз (и по-специално принципите на оправданите правни очаквания, правна сигурност, свободно движение, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги) национална правна уредба (като тази по член 83, параграф 9, член 95, параграф 10 и член 97, параграф 5 от италианския Codice dei contratti pubblici (Кодекс за обществените поръчки), въз основа на която неотразяването от кандидат в процедура за възлагане на обществена поръчка на разходите за труд и за осигуряване на безопасност на работниците при всички положения налага изключването му от участие в посочената процедура без същият да може да има достъп на по-късен етап до благоприятните условия на т. нар. „правомощие за изпращане на указания до страните“, макар наличието на това декларативно задължение да произтича от достатъчно ясни и известни разпоредби и независимо от обстоятелството, че в обявлението за обществената поръчка не се упоменава изрично посоченото законово задължение за отделно отразяване?

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 11 февруари 2019 г. — Industria Italiana Autobus SpA/Comune di Palermo

(Дело C-111/19)

(2019/C 182/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Industria Italiana Autobus SpA

Ответник: Comune di Palermo

Преюдициален въпрос

Изключва ли правото на Европейския съюз (и по-специално принципите на оправданите правни очаквания, правна сигурност, свободно движение, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги) национална правна уредба (като тази по член 83, параграф 9, член 95, параграф 10 и член 97, параграф 5 от италианския Codice dei contratti pubblici (Кодекс за обществените поръчки), въз основа на която неотразяването от кандидат в процедура за възлагане на обществена поръчка на разходите за труд и за осигуряване на безопасност на работниците при всички положения налага изключването му от участие в посочената процедура без същият да може да има достъп на по-късен етап до благоприятните условия на т. нар. „правомощие за изпращане на указания до страните“, макар наличието на това декларативно задължение да произтича от достатъчно ясни и известни разпоредби и независимо от обстоятелството, че в обявлението за обществената поръчка не се упоменава изрично посоченото законово задължение за отделно отразяване?

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 18 февруари 2019 г. — Azienda Sanitaria Provinciale di Catania/Assessorato della Salute della Regione Siciliana

(Дело C-128/19)

(2019/C 182/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Azienda Sanitaria Provinciale di Catania

Ответник: Assessorato della Salute della Regione Siciliana

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли да се приеме, с оглед на членове 87 и 88 от Договора за ЕО (понастоящем членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС), както и на Насоки[те] на Общността за държавните помощи за земеделския сектор в Съобщение 2000/C 28/02 на Европейската комисия, публикувано в Официален вестник на Европейските общности от 1 февруари 2000 г., че разпоредбите на член 25, параграф 16 от Регионален закон на Сицилия № [19] от 22 декември 2005 г. — доколкото предвиждат, че „за постигане на целите по член 1 от Регионален закон № 12 от 5 юни 1989 г., в съответствие с разпоредбите на член 134 от Регионален закон № 32 от 23 декември 2000 г., се одобряват разходи в размер на 20 млн. евро за плащане на сумите, дължими от AUSL [местни здравни служби] в Сицилия на собствениците на унищожени животни след заразяване с инфекциозни и широко разпространени заболявания в периода от 2000 г. до 2006 г., както и за плащане на възнагражденията за същите години на свободно практикуващите ветеринарни лекари, участвали в дейностите по реорганизация. За целите на настоящия параграф се одобряват разходи в размер на 10 млн. евро за финансовата 2005 г. (UPB [основно бюджетно перо] 10.3.1.3.2, глава 417702). За следващите финансови години се процедира в съответствие с член 3, параграф 2, буква i) от Регионален закон № 10 от 27 април 1999 г. и последващите изменения и допълнения“ — представляват държавна помощ, която, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или определени производства, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?

2)

Макар да е възможно разпоредбите на член 25, параграф 16 от Регионален закон на Сицилия № 19 от 22 декември 2005 г. — доколкото предвиждат, че „за постигане на целите по член 1 от Регионален закон № 12 от 5 юни 1989 г., в съответствие с разпоредбите на член 134 от Регионален закон № 32 от 23 декември 2000 г., се позволяват разходи в размер на 20 млн. евро за плащане на сумите, дължими от AUSL [местни здравни служби] в Сицилия на собствениците на унищожени животни след заразяване с инфекциозни и широко разпространени заболявания в периода от 2000 г. до 2006 г., както и за плащане на възнагражденията за същите години на свободно практикуващите ветеринарни лекари, участвали в дейностите по реорганизация. За целите на настоящия параграф се одобряват разходи в размер на 10 млн. евро за финансовата 2005 г. (UPB [основно бюджетно перо] 10.3.1.3.2, глава 417702). За следващите финансови години се процедира в съответствие с член 3, параграф 2, буква i) от Регионален закон № 10 от 27 април 1999 г. и последващите изменения и допълнения“ — по принцип да представляват държавна помощ, която като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или определени производства, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, може ли все пак да се приеме, че тези разпоредби са в съответствие с членове 87 и 88 от Договора за ЕО (понастоящем членове 107 и 108 от ДФЕС), като се вземат предвид мотивите, с които Европейската комисия е обявила в Решение C(2002)4786 от 6 декември 2002 г., че ако са изпълнени условията, предвидени в „Насоки[те] на Общността за държавните помощи за земеделския сектор“, съдържащи се в Съобщение 2000/C 28/02 на Европейската комисия, публикувано в Официален вестник на Европейските общности от 1 февруари 2000 г., разпоредбите с подобно съдържание, и по-конкретно член 11 от Регионален закон № 40/1997 и член 7 от Регионален закон № 22/1999, са съвместими с членове 87 и 88 от Договора за ЕО?

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 19 февруари 2019 г. — Presidenza del Consiglio dei Ministri/BV

(Дело C-129/19)

(2019/C 182/19)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Presidenza del Consiglio dei Ministri

Ответник: BV

Преюдициални въпроси

При обстоятелства като тези по делото в главното производство с предмет иск за обезщетение за вреди, предявен от италианска гражданка, живееща постоянно в Италия, срещу държавата, в качеството ѝ на законодател, поради неизпълнение и/или неправилно и/или непълно изпълнение на задълженията, предвидени в Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (1), и по-специално на задължението, предвидено в член 12, параграф 2, държавите членки да въведат до 1 юли 2005 г. (както е предвидено в член 18, параграф 1) общ режим за справедливо и подходящо обезщетение на жертвите на тежки предумишлени престъпления, извършени на тяхна територия (включително на престъпления, свързани със сексуално насилие, на каквото ищцата е станала жертва), в случаите, в които те не могат да получат пълно обезщетение за претърпените вреди от извършителите, които са пряко отговорни:

1)

задължава ли правото [на Европейския съюз] — във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления, която няма директен ефект (non self executing), що се отнася до предвиденото в нея задължение за създаване на режим за обезщетяване на жертвите на тежки предумишлени престъпления, въз основа на което се установява задължение на държавата членка за обезщетяване на чуждестранните лица, за които Директивата се отнася единствено, по силата на принципите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (в решения, сред които са „Francovich“ и „Brasserie du Pecheur e Factortame III“) — да се предвиди аналогична отговорност на държавата членка по отношение на нечуждестранни лица (тоест местни лица), които не се ползват пряко от прилагането на Директивата, но за да се избегне нарушение на принципа на равенство/недопускане на дискриминация съгласно това право [на Европейския съюз], те би трябвало и биха могли — ако Директивата е била транспонирана своевременно и напълно — да се ползват от разширяването на полезното действие на тази директива (тоест от посочения режим за обезщетяване)? при условие че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен:

2)

може ли обезщетението в полза на жертвите на тежки предумишлени престъпления (и по-конкретно на престъпления, свързани със сексуално насилие по член 609-bis от Наказателния кодекс), определено с Декрет на министъра на вътрешните работи от 31 август 2017 г. [издаден съгласно член 11, параграф 3 от Закон № 122 от 7 юли 2016 г. (за приемане на разпоредби за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Италия в Европейския съюз — Европейски закон 2015–2016) и неговите последващи изменения (посочени в член 6 от Закон № 167 от 20 ноември 2017 г. и член 1, параграфи 593–596 от Закон № 145 от 30 декември 2018 г.)], с фиксиран размер от 4 800 EUR, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“ в приложение на разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?

---

(1)  Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, 2004 г., стр. 15)

Жалба, подадена на 15 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-743/16 RENV, CX/Комисия

(Дело C-131/19 P)

(2019/C 182/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: G. Berscheid, T. S. Bohr, C. Ehrbar)

Друга страна в производството: CX

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решение на Общия съд от 13 декември 2018 г. по дело T-743/16 RENV, CX/Комисия, в частта, в която се отменя дисциплинарното решение за освобождаване от длъжност,

—	да се върне делото за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе по останалите основания на жалбата,

—	да няма произнасяне по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: нарушение на членове 4 и 22 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица поради грешка в тълкуването на обхвата на правото на лично явяване.

Доводите в подкрепа на първото основание са разделени на няколко части.

В първата част Комисията твърди, че решението нарушава приложимите правни критерии за преценка на способността на длъжностно лице да се яви лично, както и задължението за мотивиране и правилата за тежестта на доказване.

Във втората част Комисията твърди, че решението неправилно прилага понятието за съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, когато разглежда въпроса за способността на длъжностното лице да се яви лично на съдебните заседания, и че Общият съд не е разгледал напълно всички представени му доказателства.

В трета част Комисията твърди, че две от представените доказателства са опорочени в решението.

Второ основание: нарушение на членове 4 и 22 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица поради грешка в тълкуването на обхвата на правото на изслушване чрез представяне на писмено становище или чрез упълномощаване на представител.

Доводите в подкрепа на второто основание са разделени на две части.

В първата част се твърди нарушение на приложимите правни критерии за преценка на способността на длъжностното лице да изрази становище писмено или чрез представител, нарушение на задължението за мотивиране и на правилата за тежестта на доказване на обстоятелството, че длъжностното лице не е в състояние да се защити на съдебните заседания, и неправилно прилагане на понятието за съвкупност от съвпадащи косвени доказателства.

Във втората част се твърди, че мотивите относно обстоятелството, че длъжностното лице не е в състояние сам да осигури защитата си, са противоречиви.

Трето основание: нарушение на задължението за мотивиране относно последиците от нарушението на правото на изслушване.

Общият съд не излага мотиви относно представляващото процесуално нарушение непровеждане на изслушване и налагащата се поради това отмяна на обжалваното решение.

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 20 февруари 2019 г. — Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación S.A./Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI) и Artistas e Intérpretes o Ejecutantes, Sociedad de Gestión de España (AIE)

(Дело C-147/19)

(2019/C 182/21)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación S.A.

Ответници: Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI) и Artistas e Intérpretes o Ejecutantes, Sociedad de Gestión de España (AIE)

Преюдициални въпроси

1)	Обхваща ли понятието „възпроизвеждане на [публикуван с търговска цел] звукозапис“ в член 8, параграф 2 от Директиви 92/100 (1) и 2006/115 (2), възпроизвеждането на публикуван с търговска цел звукозапис в аудиовизуален запис, съдържащ аудиовизуално произведение?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дължи ли се заплащане на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в член 8, параграф 2 от тези директиви, от страна на субект, който извършва телевизионно радиоразпръскване и който за всякакъв вид публично съобщаване използва аудиовизуален запис, съдържащ кинематографично или аудиовизуално произведение, в което е възпроизведен публикуван с търговска цел звукозапис?

---

(1)  Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, 1992 г., стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120).

(2)  Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).

Жалба, подадена на 19 февруари 2019 г. от BTB Holding Investments SA и Duferco Participations Holding SA срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 11 декември 2018 г. по дело T-100/17, BTB Holding Investments SA и Duferco Participations Holding SA/Комисия

(Дело C-148/19 P)

(2019/C 182/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: BTB Holding Investments SA и Duferco Participations Holding SA (представители: J.-F. Bellis, R. Luff, M. Favart, Q. Declève, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Foreign Strategic Investments Holding (FSIH)

Искания

—	да се отмени Решение на Общия съд от 11 декември 2018 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия (T-100/17),

—	да се върне делото за ново разглеждане от Общия съд,

—	да се осъди ответната страна да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

С жалбата си против решение T-100/17 жалбоподателите твърдят, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил правото на справедлив процес, като е приел постулата, че „за да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в [сложната икономическа] преценка на фактите и това е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, представените от жалбоподателя доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност фактическите изводи, възприети в спорното решение“. Жалбоподателите поддържат по-конкретно, че Общият съд е нарушил принципите, свързани с тежестта на доказване, и принципа на равните процесуални възможности.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Köln (Германия), постъпило на 22 февруари 2019 г. — FZ/DER Touristik GmbH

(Дело C-153/19)

(2019/C 182/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Köln

Страни в главното производство

Ищец: FZ

Ответник: DER Touristik GmbH

Преюдициални въпроси

Представляват ли допълнително обезщетяване по член 12 от Регламент 261/2004 (1) исковете за намаляване на цената на туристическо пътуване, с които пътуващият разполага спрямо организатора въз основа на договор за туристическо пътуване поради несъответствие на изпълнението на полета, свързано със закъснението му, и могат ли обезщетения, платени поради закъснението на полета в съответствие с член 7 от Регламента, да се приспадат съгласно член 12 от Регламента от сумите по тези искове?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen (Германия), постъпило на 25 февруари 2019 г. — Jobcenter Krefeld — Widerspruchsstelle/JD

(Дело C-181/19)

(2019/C 182/24)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jobcenter Krefeld — Widerspruchsstelle

Ответник: JD

Преюдициални въпроси

1)

Съвместимо ли е изключването на граждани на Съюза, които имат право на пребиваване на основание член 10 от Регламент № 492/2011 (1), от кръга на лицата с право на социално подпомагане по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 (2) с принципа на равно третиране по смисъла на член 18 ДФЕС във връзка с членове 10 и 7 от Регламент № 492/2011? а) Представлява ли социалното подпомагане по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011? б) Прилага ли се ограничителната разпоредба на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 по отношение на принципа на равно третиране по смисъла на член 18 ДФЕС във връзка с членове 10 и 7 от Регламент № 492/2011?

2)

Съвместимо ли е изключването на граждани на Съюза от кръга на лицата с право на специални парични обезщетения, независещи от вноски, по смисъла на член 3, параграф 3, член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004 (3) с принципа на равно третиране по смисъла на член 18 ДФЕС във връзка с член 4 от Регламент № 883/2004, когато тези граждани на Съюза имат право на пребиваване на основание член 10 от Регламент № 492/2011 и са включени в социалноосигурителна схема или в схема на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

(2)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

(3)  Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 26 февруари 2019 г. — Spenner GmbH & Co. KG/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-189/19)

(2019/C 182/25)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Spenner GmbH & Co. KG

Ответник: Bundesrepublik Deutschland (Umweltbundesamt, Deutsche Emissionshandelsstelle (Федерална агенция за околната среда, германски орган за търговия с квоти за емисии)

Преюдициални въпроси

1)

Изисква ли член 9, параграф 9 от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета (1) значителното увеличение на капацитета на работеща инсталация да е настъпило през базовия период, определен от държавата членка съгласно член 9, параграф 1 от Решение (2011/278/ЕС)?

2)

Трябва ли в случаите на значителни увеличения на капацитета член 9, параграф 9, първа алинея във връзка с параграф 1 от Решение 2011/278/ЕС да се тълкува в смисъл, че при определянето на историческите равнища на активност за базовия период от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2010 г. историческите равнища на активност на добавения капацитет трябва да се изключват от изчисленията (дори) и при значително увеличение на капацитета, настъпило през базовия период от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г.?

3)

a) При утвърдителен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 9, параграф 1 от Решение 2011/278/ЕС да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на държавата членка трябва сам да определи базовия период от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г. или от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2010 г., или държавата членка може да предостави на оператора на инсталация правото да избере базовия период? б) В случай че държавата членка може да предостави на оператора на инсталация правото на избор: Трябва ли държавата членка да прилага базовия период, който съответно показва по-високи исторически равнища на активност, въпреки че съгласно правото на държавата членка операторът на инсталацията има право свободно да избира между базовите периоди и решава да избере базов период с по-ниски исторически равнища на активност?

4)

Трябва ли Решение (ЕС) 2017/126 на Комисията от 24 януари 2017 година за изменение на Решение 2013/448/ЕС по отношение на установяването на единен коефициент за междусекторна корекция в съответствие с член 10а от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета (2) да се тълкува в смисъл, че коефициентът за междусекторна корекция трябва да се прилага — за квоти, разпределени преди 1 март 2017 г. за периода 2013—2020 г., в първоначалната редакция на член 4 от Решение 2013/448/ЕС и на приложение II към него, а за по-големи дялове квоти за емисии, разпределени след 28 февруари 2017 г. по силата на съдебно решение — по отношение на общото количество по-големи дялове квоти за емисии, разпределени за периода 2013—2020 г., или този коефициент следва да се прилага само за по-големия дял квоти за емисии, разпределени за периода 2018—2020 г.?

---

(1)  ОВ L 130, 2011 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 19, 2017 г., стр. 93.

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 6 март 2019 г. — TN/Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

(Дело C-210/19)

(2019/C 182/26)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: TN

Ответник: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че ефективната съдебна защита е гарантирана от държавата членка и когато нейните съдебни органи не могат да изменят постановените в процедури по предоставяне на убежище решения, а само да ги отменят и да връщат преписката за ново произнасяне от административния орган?

2)

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), отново с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че не е в противоречие с тях законодателство на държава членка, което предвижда императивен срок от общо шестдесет дни за всички съдебни производства във връзка с убежището, независимо от каквито и да било лични обстоятелства и без да се отчитат особеностите на случая, нито възможните доказателствени затруднения?

---

(1)  Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 12 март 2019 г. — XR/Conseil de l’ordre des avocats au barreau de Paris, Bâtonnier de l’ordre des avocats au barreau de Paris, Procureur général près la cour d'appel de Paris

(Дело C-218/19)

(2019/C 182/27)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: XR

Ответници: Conseil de l’ordre des avocats au barreau de Paris, Bâtonnier de l’ordre des avocats au barreau de Paris, Procureur général près la cour d'appel de Paris

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли принципът, според който Договорът за Европейската икономическа общност, понастоящем, след изменения, Договорът за функционирането на Европейския съюз, създава собствен правов ред, който е част от правните системи на държавите членки и е задължителен за техните юрисдикции, национално законодателство, което обуславя освобождаването от спазване на условията за обучение и за диплома, предвидени по принцип за достъпа до адвокатската професия, от изискването лицето, което иска освобождаване, да познава достатъчно приетото във Франция национално право, като по този начин изключва възможността да се вземе предвид подобно познаване само на правото на Европейския съюз?

2)

Допускат ли членове 45 и 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз национално законодателство, което запазва възможността за освобождаване от условията за обучение и за диплома, предвидени по принцип за достъпа до адвокатската професия, за определени служители на публичната служба на същата държава членка, упражнявали в това качество във Франция дейност като юристи в администрация, в публична служба или в международна организация, и изключва възможността от това освобождаване да се ползват служителите или бившите служители на европейската публична служба, които в това качество са упражнявали дейност като юристи в Европейската комисия в една или повече области на правото на Европейския съюз?

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Senāts) (Латвия), постъпило на 20 март 2019 г. — A/Veselības ministrija

(Дело C-243/19)

(2019/C 182/28)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (Senāts)

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник: Veselības ministrija

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност — във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 20, параграф 1 от същия регламент, ако в държавата по пребиваване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?

2)

Трябва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 8, параграф 5 от Директива 2011/24/ЕС (2) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване — във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — да се тълкуват в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 8, параграф 1 от същата директива, ако в държавата по осигуряване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?

---

(1)  OB L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82.

(2)  ОВ L 88, 2011 г., стр. 45.

Преюдициално запитване от Handelsgericht Wien (Австрия), постъпило на 21 март 2019 г. — GB/Decker KFZ-Handels u. -Reparatur GmbH und Volkswagen AG

(Дело C-244/19)

(2019/C 182/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: GB

Ответник: Decker KFZ-Handels u. –Reparatur GmbH, Volkswagen AG

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2007 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства да се тълкува в смисъл, че е забранено оборудване на превозни средства по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 715/2007, при което клапанът за рециркулация на отработилите газове (компонент, който може да окаже влияние върху емисиите) е проектиран така, че степента на рециркулация на отработилите газове (тоест частта от отработилите газове, която се рециркулира) се регулира по начин, който осигурява режим на слабо замърсяване само между 15oC и 33oC и само под 1000 m надморска височина, а извън този температурен интервал в рамките на 10oC, и над 1000 m надморска височина в рамките на 250 m надморска височина, степента на рециркулация на отработилите газове намалява линейно до 0, като по този начин се стига до увеличение на емисиите на NOx над граничните стойности по Регламент № 715/2007?

2)	Има ли значение за преценката по първия въпрос дали посоченото в него оборудване на превозното средство е необходимо за предпазване на двигателя от повреда?

3)	Има ли значение за преценката по втория въпрос дали частта от двигателя, която следва да бъде предпазена от повреда, е клапанът за рециркулация на отработилите газове?

4)

Има ли значение за преценката по първия въпрос дали посоченото в него оборудване на превозното средство е монтирано още при производството на превозното средство, или описаното в първия въпрос регулиране на клапана за рециркулация на отработилите газове трябва да бъде извършено в превозното средство като ремонт по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (2)?

5)

Трябва ли член 3, параграф 6 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции да се тълкува в смисъл, че липсата на съответствие не е незначителна, когато е сключен договор за продажба на превозно средство, въз основа на който се дължи съответстващо на законовите (предвидените в правото на Съюза) разпоредби превозно средство, а полученото превозно средство функционира според „логика на превключване“, съгласно която при пускането му в експлоатация същото се намира в режим 1 и ако софтуерът установи тестова ситуация, тоест функционирането на превозното средство в рамките на NEDC (Нов европейски цикъл на движение), превозното средство остава в режим 1 (NEDC), но ако софтуерът установи, че превозното средство се движи извън определените допустими отклонения съгласно NEDC (отклонения от скоростния профил от +/- 2 km/h, съответно +/- 1 s), същото преминава в режим 0 (режим на движение), при който клапанът за рециркулация на отработилите газове се регулира така, че граничните стойности по Регламент № 715/2007 вече не могат да бъдат спазени, като посоченото превключване се случва толкова бързо, че превозното средство се управлява почти изцяло в режим 0?

---

(1)  ОВ L 171, 2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 171, 1999 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89.

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Белгия), постъпило на 25 март 2019 г. — B. O. L./État belge

(Дело C-250/19)

(2019/C 182/30)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподател: B. O. L.

Ответник: État belge

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според жалбоподателя му е предоставено с член 4 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (1), тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди да навърши пълнолетие?

2)

Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 18 от Директива 2003/86/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?

---

(1)  OB L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164.

Жалба, подадена на 25 март 2019 г. от Comprojecto-Projetos e Construções, Lda и др. срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 14 февруари 2019 г. по дело T-768/17, Comprojecto-Projetos e Construções, Lda и др./Европейска централна банка

(Дело C-251/19 P)

(2019/C 182/31)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподатели: Comprojecto-Projetos e Construções, Lda, Paulo Eduardo Matos Gomes de Azevedo, Julião Maria Gomes de Azevedo, Isabel Maria Matos Gomes de Azevedo (представител: M. Ribeiro, advogado)

Друга страна в производството: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

—	Съдът да обяви жалбата за допустима и да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по същество;

—	Съгласно член 61 от Статута Съдът да отмени решението и да върне делото на Общия съд, който да определели съдебните разноски по справедливост съгласно член 138 от Процедурния правилник на Съда.

Жалба, подадена на 31 март 2019 г. от Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 22 януари 2019 г. по дело T-166/17, EKETA/Европейска комисия

(Дело C-273/19 P)

(2019/C 182/32)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (представители: Vasileios Christianos, Dimitrios Karagounis, dikigori)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда на Европейския съюз:

1.	да отмени точки 2, 3 от диспозитива и свързаните с тях мотиви от решение на Общия съд от 22 януари 2019 г. по дело T-166/17 (1),

2.	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

3.	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят не оспорва точка 1 от диспозитива, нито свързаните с нея точки 142, 143, 145, 171, 173, 187—189 и 191—193 от мотивите на обжалваното съдебно решение.

Жалбоподателят твърди, че точки 2 и 3 от диспозитива и свързаните с тях мотиви на обжалваното съдебно решение трябва да бъдат отменени с оглед на следните основания:

—

Първо основание за обжалване: Общият съд не се е произнесъл съобразно закона и не е съобразил всички доказателства, представени от EKETA. Той също е изопачил фактите, произтичащи от тези доказателства, допуснал е грешка при прилагане на правото, що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест, и не е изпълнил задължението си за мотивиране (т. 5 и сл. от жалбата).

—	Второ основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е интерпретирал неправилно наличието на риск от конфликт на интереси (т. 78 и сл. от жалбата).

—	Трето основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в изложения контекст е възприел неправилно тълкуване относно задължението на Комисията да упражни контрол съобразно международните одитни стандарти (т. 94 и сл. от жалбата).

—	Четвърто основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на принципа на пропорционалност, който е нарушил (т. 103 и сл. от жалбата).

---

(1)  ECLI:EU:T:2019:26.

Жалба, подадена на 31 март 2019 г. от Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 22 януари 2019 г. по дело T-198/17, EKETA/Европейска комисия

(Дело C-274/19 P)

(2019/C 182/33)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (представители: Vasileios Christianos, Dimitrios Karagounis, dikigori)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда на Европейския съюз:

1.	да отмени решение на Общия съд от 22 януари 2019 г. по дело T-198/17 (1),

2.	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

3.	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че обжалваното съдебно решение трябва да се отмени с оглед на следните основания:

—

Първо основание за обжалване: Общият съд не се е произнесъл съобразно закона и не е съобразил всички доводи и доказателства, представени от EKETA. Той също е изопачил фактите, произтичащи от тези доказателства, допуснал е грешка при прилагане на правото, що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест, и не е изпълнил задължението си за мотивиране.

—	Второ основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е интерпретирал неправилно наличието на риск от конфликт на интереси.

—	Трето основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на принципа на пропорционалност, който е нарушил.

---

(1)  ECLI:EU:T:2019:27.

Жалба, подадена на 2 април 2019 г. от Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 17 януари 2019 г. по дело T-348/16 OP, Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis/ERCEA

(Дело C-280/19 P)

(2019/C 182/34)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) (представители: Francesca Sgritta и Miguel Pesquera Alonso, подпомагани от Evangelos Kourakis, dikigoros)

Друга страна в производството: Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis (APT)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна и да отмени решението в частта, установяваща, че: 1) сумата от 184 157,00 EUR, представляваща разходи за персонал, попада в допустимите разходи, и 2) са допустими непреките разходи във връзка с посочените разходи за персонал в размер на 36 831,40 EUR,

—	да преразгледа по същество дело T-348/16 OP (1) и да отхвърли жалбата на APS, внесена по дело T-348/16, що се отнася до поисканата сума от EUR 184 157,00 + EUR 36 831,40,

—	да осъди APT да понесе собствените си съдебни разноски и тези на ERCEA както в настоящото производството, така и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на настоящата жалба във връзка с отмяната на съдебното решение ERCEA сочи 4 основания:

1.

С първото се твърдят следните грешки, допуснати от Общия съд: i. нарушение на норми от общ интерес на правото на Съюза, по-специално относно Седмата рамкова програма за научни изследвания, на уредбата на тази програма (например Регламент (ЕО) № 1906/2006) и на Финансовия регламент (наричани по-нататък „регламентите“); ii. нарушение на правилата за тълкуване поради възприето неправилно и недопустимо тълкуване на разпоредбите на Споразумение за безвъзмездно подпомагане № 211166 (наричано по-нататък „СБП“), което е несъвместимо и с регламентите, поради което е в разрез със закона; iii. при условията на евентуалност, изопачаване на точния смисъл на релевантните разпоредби на СБП и съответно на представените доказателства; iv. липса на мотиви относно: 1) причините, поради които не е налице надзор в случай на работа от разстояние или 2) защо всички видове работа от разстояние по дефиниция отговарят на изискванията за надзор, тоест без да са необходими допълнителни мерки (ако се приеме, че надзорът е бил необходим и при работа от разстояние).

2.

Второто основание за отмяна е свързано с факта, че Общият съд — макар да е установил правилно законовите изисквания за допустимостта на предложението — е приел, че въпросното предложение е законосъобразно, въпреки че е било изпълнено само едно от условията (за ефективни часове положен труд), тъй като (по негова преценка) не е било оспорено от ERCEA. Поради това незаконосъобразно Общият съд не е спазил: i. регламентите; ii. правните норми относно договорите; iii. отново изискването за адекватно мотивиране на съдебните решения, ако се приеме, че не е пропуснал да прецени останалите условия (и го е направил съзнателно); iv. при всички положения — и тъй като не е пропуснал да прецени останалите условия и всъщност ги е преценил имплицитно — правилата относно тежестта на доказване.

3.

Третото основание за отмяна е свързано с факта, че Общият съд е приел, че договорът за изработка между APT и изследователите е допускал работата от разстояние, с което е допуснал следните грешки: i. нарушил е правилата за тълкуване на договорите, като е възприел очевидно неправилно и недопустимо тълкуване на договорите за изработка; ii. изопачил е съответните доказателства; iii. постановил е недостатъчно и противоречиво мотивирано решение по важни въпроси, предмет на разглеждане по делото.

4.

Четвъртото основание за отмяна е свързано със следните грешки на Общия съд: i. липса на преценка на обичайната практика на APT във връзка с работата от разстояние и използване на предмета на преценка (тоест на разглеждания договор за изработка) като основа за постановяването на решение. Поради това изложените мотиви са недостатъчни и явно неоснователни; ii. при условията на евентуалност, нарушение на правилата относно доказателствената тежест и справедливото мотивиране на съдебните решения, тъй като изобщо не е преценил каква е била обичайната практика на APT във връзка работата от разстояние на служителите и не е изложил никакви подробни съображения по същество.

---

(1)  EU:T:2019:14.

Решение на Общия съд от 4 април 2019 г. — Rodriguez Prieto/Комисия

(Дело T-61/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Дело „Евростат“ - Национално наказателно производство - Липса на основание за произнасяне по същество - Искане за съдействие - Лице, подало сигнал за нередности - Презумпция за невиновност - Иск за обезщетение и жалба за отмяна)

(2019/C 182/35)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Amador Rodriguez Prieto (Щайнсел, Люксембург) (представители: S. Orlandi, T. Martin и R. Garcia-Valdecasas y Fernandez, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Mongin и R. Striani)

Предмет

Главно искане на основание член 270 ДФЕС за присъждане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял и искане, при условията на евентуалност, за отмяна на решението на Комисията от 28 март 2017 г., с което тя отхвърля искане на ищеца за съдействие

Диспозитив

1)	Отхвърля исканията за обезщетение.

2)	Отменя решението на Европейската комисия от 28 март 2017 г., с което тя отхвърля искане за съдействие на г-н Amador Rodriguez Prieto.

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе собствените си разноски, както и тези, направени от г-н M. Rodriguez Prieto.

---

(1)  ОВ C 134, 16.4.2018 г.

Решение на Общия съд от 4 април 2019 г. — ABB/EUIPO (FLEXLOADER)

(Дело T-373/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „FLEXLOADER“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на описателен характер - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Неологизъм - Недостатъчно пряка и конкретна връзка с някои от стоките, посочени в заявката за регистрация на марката)

(2019/C 182/36)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ABB AB (Västerås, Швеция) (представители: M. Hartmann и S. Fröhlich, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Hanf и W. Schramek)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 29 март 2018 г. по преписка R 93/2018-1 относно заявка за регистрация на словния знак FLEXLOADER като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 29 март 2018 г. по преписка R 93/2018-1 в частта, в която се отказва регистрацията на словния знак FLEXLOADER за: — „механични инструменти за нанасянето на овлажняващи продукти, свързващи вещества, омаслители, смазки или оцветители“ от клас 7 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и — „електронни апарати за въвеждане и обработване на космически данни, микропроцесори, електронни входни и изходни модули, компакт-дискове, дискети, магнитни ленти и полупроводници за съхранение на технически данни“ от клас 9 по смисъла на Ницската спогодба.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	ABB AB и EUIPO понасят направените от тях съдени разноски.

---

(1)  ОВ C 268, 30.7.2018 г.

Жалба, подадена на 22 февруари 2019 г. — Hemp Foods Australia/EUIPO — Cabrejos (Sativa)

(Дело T-128/19)

(2019/C 182/37)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Hemp Foods Australia Pty Ltd (Сидни, Австралия) (представители: M. Holah и P. Brownlow, Solicitors)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: César Raúl Dávila Cabrejos (Лима, Перу)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на марката „Sativa“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 259 974

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 16 ноември 2018 г. по преписка R 1041/2018-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 22 март 2019 г. — Cognac Ferrand/EUIPO (Форма на оплетка върху бутилка)

(Дело T-172/19)

(2019/C 182/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Cognac Ferrand (Париж, Франция) (представител: D. Régnier, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на оплетка върху бутилка) — заявка за регистрация № 17 387 564

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 7 януари 2019 г. по преписка R 1640/2018-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 20 март 2019 г. — Kalai/Съвет

(Дело T-178/19)

(2019/C 182/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Nader Kalai (Халифакс, Канада) (представител: G. Karouni, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени следните актове, доколкото го засягат: — Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия; — Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—	да осъди Съвета да заплати сумата от 2 000 000,00 EUR като обезщетение за всички претърпени вреди;

—

да осъди Съвета да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, които жалбоподателят е направил и които той си запазва правото да докаже в хода на производството по силата на член 134 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първо основание: изведено от нарушение на правото на защита и на справедлив съдебен процес. В това отношение жалбоподателят поддържа, основавайки се на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и на практиката на Съда, че е трябвало да бъде изслушан, преди Съветът да приеме ограничителните мерки спрямо него и че като последица от това неговото право на защита не е било спазено.

2.

Второ основание: изведено от нарушение на задължението за мотивиране, произтичащо от член 296, втора алинея ДФЕС. Жалбоподателят упреква Съвета, че се е задоволил с неясни и общи съображения, без да посочи точно и конкретно причините, поради които счита, упражнявайки своето право на преценка, че на жалбоподателя трябва да се наложат въпросните ограничителни мерки. Така не са посочени никакви конкретни и обективни деяния, в които жалбоподателят би могъл да се упрекне и които биха могли да обосноват разглежданите мерки.

3.	Трето основание: изведено от явна грешка в преценката, доколкото в мотивите си в подкрепа на ограничителната мярка Съветът е приел данни, които явно не са подкрепени на фактическа основа. При това положение изтъкнатите данни били напълно несериозни.

4.

Четвърто основание: изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при накърняването на основните права. Жалбоподателят счита всъщност, че спорната мярка би трябвало да се отмени, доколкото тя не е пропорционална с оглед на изтъкнатата цел, и представлява несъразмерна намеса в свободата на стопанска инициатива и в правото на собственост, прогласени съответно в членове 16 и 17 от Хартата. Несъразмерността произтича от това, че мерките визират всяка влиятелна икономическа дейност без друг критерий.

5.

Пето основание: изведено от нарушение на правото на собственост. Жалбоподателят поддържа, основавайки се на членове 17 и 52 от Хартата, че мярка за замразяване на средства безспорно съдържа ограничение на използването на правото на собственост и че в случая замразяването на средства, произтичащи от дейностите на жалбоподателя, неминуемо води до несъразмерно накърняване на правото спрямо преследваната от Съвета цел.

Жалба, подадена на 29 март 2019 г. — Jalkh/Парламент

(Дело T-183/19)

(2019/C 182/40)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-François Jalkh (Грец-Арманвийер, Франция) (представител: F. Wagner, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Европейския парламент от 31 януари 2019 г. за изменение на Правилника за дейността,

—	да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първото основание е изведено от нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като спорното изменение установява дискриминация, основана на езика, не зачита езиковото многообразие и принуждава един френски депутат в Европейския парламент да не използва майчиния си език.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на член 14 от Конвенцията за защитата на правата на човека и основните свободи, тъй като новият Правилник за дейността на Парламента установява дискриминация във вреда на жалбоподателя — носител на френския език.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на Договора за Европейския съюз. В това отношение жалбоподателят изтъква, че като установява дискриминация във вреда на френския език новият правилник за дейността на Парламента засяга културното и езиковото многообразие в тази институция.

4.	Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гарантира зачитането на многоезичието и следователно използването на френски език.

5.	Петото основание е изведено от нарушение на Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3).

Жалба, подадена на 4 април 2019 г. — Knaus Tabbert/EUIPO — Carado (CaraTour)

(Дело T-202/19)

(2019/C 182/41)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Knaus Tabbert GmbH (Янделсбрун, Германия) (представител: N. Maenz, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Carado GmbH (Люткирх им Алгау, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „CaraTour“ — заявка за регистрация № 15 366 313

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 14 януари 2019 г. по преписка R 506/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли изцяло възражението на Carado GmbH от 27 юли 2016 г., основано на марка на Европейския съюз № 4 935 334 и германската марка № 30 611 776 (производство по възражение № B 2 742 784),

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 4 април 2019 г. — Knaus Tabbert/EUIPO — Carado (CaraTwo)

(Дело T-203/19)

(2019/C 182/42)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Knaus Tabbert GmbH (Янделсбрун, Германия) (представител: N. Maenz, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Carado GmbH (Лойткирх им Алгой, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „CaraTwo“ — заявка за регистрация № 15 170 145

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 14 януари 2019 г. по преписка R 851/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, постановено в производството по възражение,

—	да отхвърли изцяло възражението на Carado GmbH от 27 юли 2016 г., основано на марка на Европейския съюз № 4 935 334 и германска марка № 30 611 776 (преписка B 2 742 768),

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 5 април 2019 г. — Armani/EUIPO — Invicta Watch Company of America (GLYCINE)

(Дело T-209/19)

(2019/C 182/43)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Giorgio Armani SpA (Милано, Италия) (представители: J. Rether и M. Kinkeldey, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Invicta Watch Company of America, Inc. (Холивуд, Флорида, САЩ)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз в черен и бял цвят — заявка за регистрация № 15 910 301

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 4 февруари 2019 г. по преписка R 578/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 8 април 2019 г. — Apple/EUIPO (Стилуси)

(Дело T-212/19)

(2019/C 182/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Apple Inc. (Купертино, Калифорния, САЩ) (представители: H. Hartwig и A. von Mühlendahl, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорен промишлен дизайн: заявка за регистрация № 3012707 -0004

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 7 януари 2019 г. по преписка R 2533/2017-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията във връзка с член 5 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета;

—	Нарушение на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията във връзка с член 5 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 8 април 2019 г. — Fleximed/EUIPO — docPrice (Fleximed)

(Дело T-214/19)

(2019/C 182/45)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Fleximed AG (Тризен, Лихтенщайн) (представител: M. Gail, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: docPrice GmbH (Кобленц, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Fleximed“ — марка на Европейския съюз № 12 025 771

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 февруари 2019 г. по преписка R 1121/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.