Официален вестник C 269/14 а

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/2

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 15 май 2017 г. — C, A/Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-257/17)

(2017/C 269/03)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: C, A

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициални въпроси

Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива 2003/86/EО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г.; Специално издание на български език, глава 19, том 6, стр. 164; с поправка в ОВ L 71, 2012 г.) и решението Nolan (EU:C:2012:638), компетентен ли е Съдът да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?

Следва ли член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86/EО […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че заявлението за предоставяне на самостоятелно право на пребиваване — подадено от чужденец, пребивавал законно на територията на държавата членка в продължение на пет последователни години с цел събиране на семейството — може да бъде отхвърлено на основание, че чужденецът не е изпълнил предвидените като условие в националното право мерки за интегриране?

Следва ли член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86/EО […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която самостоятелното право на пребиваване може да бъде предоставено с действие най-рано от датата, на която е подадено заявлението?

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/3

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 17 май 2017 г. — Rhenus Veniro GmbH & Co. KG/Kreis Heinsberg

(Дело C-267/17)

(2017/C 269/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rhenus Veniro GmbH & Co. KG

Ответник: Kreis Heinsberg

Преюдициални въпроси

Приложим ли е член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (1) към възлагана пряко обществена поръчка за услуги по смисъла на член 2, буква и) от Регламента, които по смисъла на член 5, параграф 1, второ изречение от Регламента не са под формата на договори за концесии за услуги съгласно Директиви 2004/17/ЕО или 2004/18/ЕО?

При положителен отговор на първия въпрос:

Предвиждат ли член 2, буква б) и член 5, параграф 2 от Регламент № 1370/2007, поради използването на съюза „или“, изключителна компетентност или на индивидуален орган или на група от органи, или съгласно тази разпоредба индивидуален орган може да бъде и член на група от органи и да прехвърли на тази група правомощия, но същевременно да запази правото на участие по член 2, буква б) и да бъде компетентен местен орган по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламента?

С изискването да се извършва самостоятелно по-голямата част от обществената услуга за пътнически превоз изключва ли член 5, параграф 2, второ изречение, буква д) от Регламент № 1370/2007 възможността вътрешният оператор да предоставя тази по-голяма част от услугата чрез изцяло притежавано от него дъщерно дружество?

4)	Към кой момент следва да са изпълнени условията за пряко възлагане по член 5, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 — още при публикуването на планираното пряко възлагане съгласно член 7 от Регламент № 1370/2007 или към момента на самото пряко възлагане?

(1) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, ОВ L 315, стр. 1.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/3

Преюдициално запитване от Okresní soud v Českých Budějovicích (Чешка република), постъпило на 19 май 2017 г. — Česká pojišťovna a.s./WCZ spol. s r.o.

(Дело C-287/17)

(2017/C 269/05)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Okresní soud v Českých Budějovicích

Страни в главното производство

Ищец: Česká pojišťovna a.s.

Ответник: WCZ spol. s r.o.

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2011/7/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки да се тълкува в смисъл, че изисква от съда, ако уважи исканията на ищеца по спор във връзка със събирането на вземане по търговска сделка по смисъла на член 3 или член 4 от посочената директива, да му присъди сумата от 40 EUR (или еквивалента в местна валута) и съдебните разноски, включително разноските за покана за изпълнение до ответника преди предявяването на иска, в съответния размер съгласно процесуалните норми на държавата членка?

(1) ОВ L 48, 2011 г., стр. 1.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/4

Преюдициално запитване от Kúria (Унгария), постъпило на 24 май 2017 г. — Hochtief AG/Budapest Főváros Önkormányzata

(Дело C-300/17)

(2017/C 269/06)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Hochtief AG

Ответник: Budapest Főváros Önkormányzata

Преюдициални въпроси

Съвместима ли е с правото на Съюза национална процесуална разпоредба, която предвижда като условие за предявяването на граждански иск, основан на нарушение на правилата за обществените поръчки, арбитражната комисия за обществени поръчки или съдебен орган — който се произнася по жалба срещу решението на арбитражната комисия за обществени поръчки — да са обявили с окончателен акт наличието на нарушение на тези правила?

Може ли да бъде заместена, като се вземе предвид правото на Съюза, национална правна разпоредба, която предвижда като условие за предявяването на иск за обезщетение за вреди арбитражната комисия за обществени поръчки или съдебен орган — който се произнася по жалба срещу решението на арбитражната комисия за обществени поръчки — да са обявили с окончателен акт наличието на нарушение на съответните правила? С други думи, допустимо ли е засегнатото лице да използва други средства, с които да докаже нарушението на съответните правила?

Съвместима ли е национална процесуална разпоредба относно производство по иск за обезщетение на вреди с правото на Съюза, и по-конкретно, с принципите на ефективност и равностойност, или е възможно да породи противоречащ на тези принципи ефект, когато ограничава съдебния контрол на дадено решение само до правните основания, изложени в производството пред арбитражната комисия за обществени поръчки, при положение че засегнатото лице може да обоснове твърдяното от него нарушение единствено чрез позоваване на незаконосъобразността съгласно практиката на Съда на Европейския съюз на отстраняването му от участие поради конфликт на интереси, в резултат на което, съгласно правилата на самата процедура на договаряне, отстраняването му от участие би настъпило на друго основание — поради промяна на офертата му?

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/5

Преюдициално запитване от Krajský súd v Bratislave (Словакия), постъпило на 24 май 2017 г. — PPC Power a.s./Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty

(Дело C-302/17)

(2017/C 269/07)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Krajský súd v Bratislave

Страни в главното производство

Жалбоподател: PPC Power a.s.

Ответници: Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty

Преюдициален въпрос

Следва ли целите и принципите на Директива 2003/87/ЕО (1) за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО (наричана по-нататък „Директивата“), а именно (i) целта за намаляване на емисиите благодарение на технологичния напредък (член 1 и съображения 2 и 20), (ii) целта за запазване на икономическото развитие и целостта на вътрешния пазар, както и на условията за конкуренция (съображения 5 и 7), (iii) целта за осигуряване на финансово и икономически изгодни условия за намаляване на емисиите (член 1), принципът на правна сигурност за операторите по член 3, буква е), във връзка с обстоятелството, че съгласно член 9 операторите са в правото си да разчитат на неизменяемостта на Националния разпределителен план, считано от поне 18 месеца преди началото на релевантния период (т.е. за периода 2008—2012 г. най-малко от 30 юни 2006 г.), (iv) изискването, че квотите следва да се разпределят безплатно (член 10), (v) правото на лицата по член 13, параграф 3, втора алинея да им бъдат разпределени квоти за емисии в замяна на притежаваните от тях квоти, които държавите членки са отменили по смисъла на член 13, параграф 3, първа алинея, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, която налага на операторите по член 3, буква е) от Директивата, подлежащи на данъчно облагане на територията на тази държава членка, задължение за заплащане на специален данък, (i) чието правно основание се състои в това, че на облагане с данък подлежи управлението на квоти за емисии (в случаите на неизползване и на продажба), без да се вземе предвид дали в резултат на това операторът получава изгода, (ii) при положение че тези квоти за емисии са били разпределени на тези оператори въз основа на Националния разпределителен план, представен от държавата членка на Европейската комисия за периода 2008—2012 г. по смисъла на член 9 от Директивата (т.е. за този план са били уведомени Комисията и държавите членки съгласно член 9, параграф 1 от Директивата и същият не е бил отхвърлен от Европейската комисия по смисъла на член 9, параграф 3 от Директивата), който предвижда, съгласно член 10 от Директивата, че за петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., 100 % от квотите за емисии се разпределят безплатно, (iv) когато ставката на този данък представлява 80 % от облагаемата основа на квотите за емисии, установена като сума от резултатите, получени чрез умножаване на прехвърлените (продадените) квоти за емисии през всеки календарен месец, по средната пазарна цена на квотите за емисии през календарния месец, предхождащ месеца, в който е било извършено прехвърлянето им, и от резултата, получен чрез умножаване на неизползваните квоти за емисии по средната пазарна цена на квотите за емисии през съответната календарна година, (v) когато средните пазарни цени се изчисляват като осреднена стойност на цените на последната осъществена за деня сделка на борсата (т.е. данъкът не зависи от цената, на която действително са продадени квотите за емисии)?

(1) ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/6

Преюдициално запитване от Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 24 май 2017 г. — Headlong Limited/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása

(Дело C-303/17)

(2017/C 269/08)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Headlong Limited

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása

Преюдициални въпроси

От значение ли е за целите на отговора на въпросите, поставени в преюдициално производство по дело [C-3/17] от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság, че административното наказание не се изразява в глоба, а във временно спиране на достъпа до електронните данни за срок от 90 дни, като характеристиките на наказанието са съществено различни (например, временно се спира предоставянето на услугата, решението за налагане на наказание не се съобщава и не е гарантирана ефективна съдебна защита срещу това решение), и че националният административен орган може кумулативно да наложи със същия акт и глоба?

Може ли с оглед на естеството, тежестта и начина на налагане на административното наказание „временно спиране на достъпа до електронни данни за срок от 90 дни“, по-специално предвид липсата на ефективна съдебна защита срещу това наказание да се приеме съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), че само по себе си наказанието представлява сериозно и непропорционално ограничение на член 56 ДФЕС и на член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като в настоящата си форма това ограничение не може да се обоснове с цели, свързани със защитата на потребителя, преследвани от държавата членка в областта на хазартните игри?

От значение ли е за целите на отговора на въпросите, поставени в преюдициално производство по дело [C-3/17] от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság, че държавата членка не е приела необходимите разпоредби за издаване — било чрез обществена поръчка за възлагане на концесии, било чрез подаване на оферти [за договаряне] — на разрешение за организирането на онлайн казино игри и по тази причина доставчиците на услуги не могат да получат необходимите административни разрешения за предлагане на услугата?

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/6

Преюдициално запитване от Obersten Gerichtshof (Австрия), постъпило на 24 май 2017 г. — Helga Löber/Barclays Bank PLC

(Дело C-304/17)

(2017/C 269/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Helga Löber

Ответник: Barclays Bank PLC

Преюдициални въпроси

Съгласно член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела за претенции на извъндоговорно основание (1) поради отговорност във връзка с проспект, когато

—	инвеститорът е взел по местоживеенето си породеното от ненадлежно изготвен проспект решение за инвестиране

—	и въз основа на това решение е превел покупната цена за придобитата на вторичния пазар ценна книга от своята сметка в австрийска банка по сметка за сетълмент в друга австрийска банка, откъдето цената след това е преведена на продавача по поръчка на ищеца,

a)	компетентен ли е съдът, в чийто съдебен район е местожителството на инвеститора,

б)	компетентен ли е съдът, в чийто съдебен район се намира седалището или управляващият сметката клон на банката, където ищецът има сметка, от която е превел инвестираната сума по сметката за сетълмент,

в)	компетентен ли е съдът, в чийто съдебен район се намира управляващият сметката клон на банка, в която е сметката за сетълмент,

г)	компетентно ли е едно от посочените съдилища по избор на ищеца,

д)	или нито едно от посочените съдилища не е компетентно?

(1) ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/7

Преюдициално запитване от Okresný súd Bratislava (Словакия), постъпило на 26 май 2017 г. — FENS spol. s r.o./Словашка република — Úrad pre reguláciu sieťovych odvetví

(Дело C-305/17)

(2017/C 269/10)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Okresný súd Bratislava

Страни в главното производство

Жалбоподател: FENS spol. s r.o.

Ответник: Словашка република — Úrad pre reguláciu sieťovych odvetví

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 30 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 12, алинея 9 от Nariadenie vlády Slovenskej republiky č. 317/2007 Z. z., ktorým sa ustanovujú pravidlá pre fungovanie trhu s elektrinou (Постановление № 317/2007 на правителството на Словашката република за приемане на правила за функционирането на пазара на електроенергия) [наричано по-нататък „Постановлението“], която въвежда конкретно парично задължение за износа на електроенергия от територията на Словашката република, без разграничение дали износът на електроенергия от словашка територия се извършва към държави — членки на Европейския съюз, или към трети страни, в хипотезата, при която производителят на електроенергия не е доказал, че изнесената електроенергия е била внесена на територията на Словашката република, т.е. парично задължение, прилагано изключително за електроенергията, произведена на територията на Словашката република и изнесена от тази територия?

Представлява ли такса с равностоен на мито ефект по смисъла на член 28, параграф 1 ДФЕС и парично задължение като въведеното с разпоредбата на член 12, алинея 9 от [Постановлението], т.е. задължение, прилагано изключително за електроенергията, произведена в Словашката република и същевременно изнесена от територията на Словашка република, без разграничение между износ към трети страни и износ към държави — членки на Европейския съюз?

3)	Съвместима ли е национална разпоредба като тази на член 12, алинея 9 от [Постановлението] с принципа на свободното движение на стоки, закрепен в член 28 ДФЕС?

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/8

Преюдициално запитване от Tatabányai Törvényszék (Унгария), постъпило на 26 май 2017 г. — Éva Nothartová/Sámson József Boldizsár

(Дело C-306/17)

(2017/C 269/11)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Tatabányai Törvényszék

Страни в главното производство

Ищец: Éva Nothartová

Ответник: Sámson József Boldizsár

Преюдициални въпроси

Когато насрещен иск произтича от договор или факти, различни от тези, на които се основава първоначалният иск:

а)	единствено член 8, точка 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) (наричан по-нататък „Регламент Брюксел I а“) ли може да се приложи, за да се определи кой съд е компетентен да разгледа този иск, тъй като само тази разпоредба се отнася до насрещните искове, или

б)

член 8, точка 3 от Регламент Брюксел I а се отнася единствено до насрещните искове, произтичащи от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск и поради тази причина не може да се приложи за насрещните искове, които не произтичат от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск, поради което въз основа на останалите правила за компетентност по Регламент Брюксел I а за тези последни насрещни искове трябва да се приеме, че съдът, компетентен да разгледа първоначалния иск, е компетентен да разгледа и насрещния иск?

(1) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351., стр. 1).

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/8

Преюдициално запитване от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Нидерландия), постъпило на 29 май 2017 г. — Levola Hengelo/BV Smilde Foods BV

(Дело C-310/17)

(2017/C 269/12)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Levola Hengelo BV

Ответник: Smilde Foods BV

Преюдициални въпроси

a)	Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкуса на даден хранителен продукт като собствено интелектуално творение на автора? По-специално:

б)

Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, която е обвързваща за всички държави — членки на Съюза, включва по-конкретно „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, но посочените в тази разпоредба примери се отнасят само до произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?

в)	Допуска(т) ли (възможният) нетраен характер на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото изживяване класифициране на вкуса на хранителен продукт като произведение, закриляно от авторското право?

г)	Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО (1) авторскоправната закрила на вкуса на даден хранителен продукт?

При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):

a)	Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на даден хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право?

б)	Основава ли се авторскоправната закрила на даден вкус единствено и само на вкуса сам по себе си или (също) на рецептата за хранителния продукт?

в)

Докъде се простира доказателствената тежест за страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на даден хранителен продукт? Може ли тази страна да се ограничи до представянето на хранителния продукт в производството пред съда с цел съдът да изгради — чрез вкусване и помирисване — собствена преценка дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила?

г)

Как съдът в дадено производство за установяване на нарушение следва да установи дали вкусът на представения от ответника хранителен продукт съответства по такъв начин на вкуса на представения от ищеца хранителен продукт, че вследствие на това се нарушава авторското право? Във връзка с това от значение ли е (също) обстоятелството дали e налице съответствие между общите въздействия на двата вкуса?

(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/9

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Zaragoza (Испания), постъпило на 29 май 2017 г. — Pilar Centeno Meléndez/Universidad de Zaragoza

(Дело C-315/17)

(2017/C 269/13)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Zaragoza

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pilar Centeno Meléndez

Ответник: Universidad de Zaragoza

Преюдициални въпроси

Приложима ли е клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение, съставляващо приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. (1) към претендираната от жалбоподателя премия във връзка с хоризонталното кариерно развитие, на основание на това, че получаването на премията съставлява условие за наемане на работа, или обратното, тя е вид възнаграждение с посочените в акта за преюдициално запитване характеристики и зависи от субективните качества на получаващото я лице, придобити при работата в течение на няколко години въз основа на критериите за увеличаване на сложността и отговорността, както и за стабилност, специализиране и професионализъм?

2)	При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако Съдът приеме, че [получаването на премията] съставлява условие за наемане на работа по смисъла на клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение, обоснована ли е обективно разликата във възнаграждението?

(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 5, стр. 129).

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/10

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 29 май 2017 г. — Marle Participations SARL/Ministre de l’Économie et des Finances

(Дело C-320/17)

(2017/C 269/14)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Касатор: Marle Participations SARL

Ответник: Ministre de l’Économie et des Finances

Преюдициален въпрос

Съдът е приканен да се произнесе по въпроса дали и евентуално при какви условия отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерно дружество изразява пряка или косвена намеса в управлението на същото дъщерно дружество, водеща до това да придаде на придобиването и притежаването на дялове от дъщерното дружество характер на икономически дейности по смисъла на Директивата от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (1).

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/10

Преюдициално запитване, отправено от Върховен касационен съд (България) на 6 юни 2017 година — Нели Вълчева/Георгиос Бабанаракис

(Дело C-335/17)

(2017/C 269/15)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен касационен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Нели Вълчева

Ответник: Георгиос Бабанаракис

Преюдициален въпрос

Следва ли понятието „право на лични отношения“, използвано в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. (1) на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители-деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?

(1) OB 2003, L 338, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 6, стр. 183

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/11

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 7 юни 2017 година — Виржини Мари Габриел Гиго/Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“

(Дело C-338/17)

(2017/C 269/16)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Виржини Мари Габриел Гиго

Ответник: Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“

Преюдициални въпроси

Следва ли нормите на чл. 151 и чл.153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива 2008/94/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения три месечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.

При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите-членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива 2008/94/ЕО социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени.

Следва ли разпоредбата на чл. 20 от Хартата за основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение от една страна между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по- рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна — с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда.

Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива 2008/94/ЕО и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания.

(1) Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)

OB 2008, L 283, стр. 36

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/12

Преюдициално запитване от Tallinna Ringkonnakohus (Естония), постъпило на 13 юни 2017 г. — Eesti Pagar AS/Ettevõtluse Arendamise Sihtasutus, Majandus- ja Kommunikatsiooniministeerium

(Дело C-349/17)

(2017/C 269/17)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tallinna Ringkonnakohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eesti Pagar AS

Ответници: Ettevõtluse Arendamise Sihtasutus, Majandus- ja Kommunikatsiooniministeerium

Преюдициални въпроси

Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 800/2008 (1) на Комисията относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) да се тълкува в смисъл, че за целите на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако насърчаваната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен? Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за оттегляне от явяващия се пречка пред изпълнението на изискването за стимулиращ ефект договор? В случай че органите на държавите членки имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи поради оттегляне от договора могат да се считат за достатъчно незначителни от гледна точка на изпълнение на изискването за стимулиращ ефект?

2)	Задължен ли е орган на държава членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ, дори и когато Европейската комисия не е приела такова решение?

Може ли орган на държава членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията за групово освобождаване, но която в действителност е неправомерна — да породи с действията си оправдани правни очаквания у получателите на помощта? За пораждането на оправдани правни очаквания у получателите достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се търси баланс между обществения и личния интерес? При търсенето на такъв баланс от значение ли е дали Европейската комисия е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар?

Какъв давностен срок е приложим към решение на орган на държава членка за възстановяване на неправомерна помощ? Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (2) на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (3) на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности?

Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз или Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности?

5)	Когато приема решение за възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея? При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока?

(1) ОВ L 214, 2008 г., стр. 3.

(2) ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

(3) ОВ L 312, 1995 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/13

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 13 юни 2017 година — „Варна Холидейс“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-364/17)

(2017/C 269/18)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Варна Холидейс“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

Разпоредбите на чл.90, пар.1 и чл.185, пар.1 от Директива 2006/112 (1) трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изискват извършването на корекция на ползвания за доставка данъчен кредит и в случаите, като този в главното производство, в които с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, във връзка с която е упражнено правото на приспадане или в контекста на дефиницията по чл.14, пар.1 от Директива 2006/112 за тези случаи следва да се приеме, че не е налице доставка и изначално не е настъпила изискуемостта на данъка?

Разпоредбите на чл.185, пар.1 и пар.2 от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при липса на национална уредба за извършване на корекция на ползван данъчен кредит в случай на установена със съдебно решение нищожност на сделката, се допуска корекцията да се извърши директно на основание чл.90, пар.1 от Директивата.

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/13

Иск, предявен на 23 юни 2017 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-377/17)

(2017/C 269/19)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls, H. Tserepa-Lacombe, L. Malferrari, пълномощници)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът моли,

1.	да се установи, че тъй като задължителните хонорари на архитектите и инженерите продължават да се определят съгласно HOAI, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО и по член 49 ДФЕС,

2.	да се осъди Федерална Република Германия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Германската Honorarordnung für Architekten und Ingenieure (Наредба за хонорарите на архитектите и инженерите, наричана по-нататък HOAI) съдържа система с минимални и максимални цени за услугите на лицата, упражняващи посочените професии. Въпросната система затруднява установяването на архитекти и инженери, които искат да встъпят в конкуренция с наложилите се доставчици на услуги, като предлагат услуги извън допустимата ценова рамка. На посочените доставчици на услуги се пречи да предоставят услуги със същото качество на по-ниски цени и услуги с по-високо качество на по-високи цени.

Това представлявало ограничение на свободата на установяване, както по смисъла на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/EО, така и по смисъла на член 49 ДФЕС.

Ограничението не било обосновано, по-специално от гледна точка на интереса от запазване качеството на услугите, тъй като то не се намира в пряка връзка с цената.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/15

Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — Ruiz Molina/EUIPO

(Дело T-233/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Срочен трудов договор, който съдържа клауза за прекратяването му, в случай че служителят не е включен в списъка с резерви от следващия конкурс на общо основание - Прекратяване на договора на основание клаузата за прекратяване - Преобразуване на договор за определен срок в договор за неопределено време - Сила на пресъдено нещо - Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Задължение за мотивиране))

(2017/C 269/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: José Luis Ruiz Molina (Сан Хуан де Аликанте, Испания) (представители: N. Lhoëst и S. Michiels, адвокати)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukošiūtė, подпомагана от B. Wägenbaur, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 2 март 2016 г., Ruiz Molina/СХВП (F-60/15, EU:F:2016:28), насочена към отмяната на това решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н José Luis Ruiz Molina понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) в рамките на настоящото производство.

(1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/15

Определение на Общия съд от 7 юни 2017 г. — De Masi/Комисия

(Дело T-11/16) (1)

((Жалба за отмяна - Достъп до документи - Регламент (EО) № 1049/2001 Липса на потвърдително решение - Заявление за достъп в рамките на на междуинституционалното сътрудничество на основание член 230 ДФЕС - Документи относно работата на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), създадена от Съвета - Акт, неподлежащ на обжалване - Явна недопустимост))

(2017/C 269/21)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Fabio De Masi (Брюксел, Белгия) (представител: A. Fischer-Lescano, professeur)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher, J. Baquero Cruz и A. Buchet)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението, съдържащо се в писмото на Комисията от 9 декември 2015 г. в отговор на заявлението за достъп до документите на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), подадено от жалбоподателя на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 73), и от друга страна, решението, съдържащо се в писмото на Комисията от 9 ноември 2015 г. в отговор на заявление за достъп до същите документи, подадено от председателя на специалната комисия на Европейския парламент относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Г-н Fabio De Masi понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 78, 29.2.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/16

Определение на Общия съд от 13 юни 2017 г. — Uniwersytet Wrocławski/REA

(Дело T-137/16) (1)

((Жалба за отмяна - Искова молба или жалба - Изисквания за форма - Липса на представителство от адвокат - Явна недопустимост))

(2017/C 269/22)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Uniwersytet Wrocławski (Вроцлав, Полша) (представител: D. Dubis, адвокат)

Ответник: Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) (представители: S. Payan-Lagrou и V. Canetti, подпомагани от M. Le Berre и G. Materna, адвокати)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решенията на REA, взети при упражняване на делегирани ѝ от Европейската комисия правомощия, да прекрати споразумението за отпускане на безвъзмездни средства Cossar (№ 252908) и да задължи жалбоподателя да възстанови сумите от 36 508,37 EUR, 58 031,38 EUR и 6 286,68 EUR, както и да заплати обезщетение за вреди в размер на 5 803,14 EUR, и от друга страна, искане REA да върне въпросните суми заедно с лихвите, считано от деня на плащането до деня на връщането им

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата по дело T-137/16 като явно недопустима.

2)	Осъжда Uniwersytet Wrocławski да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA).

(1) ОВ C 200, 6.6.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/17

Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — Megasol Energie/Комисия

(Дело T-152/16) (1)

((Жалба за отмяна - Дъмпинг - Субсидии - Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи), изпращан от Малайзия и Тайван - Разширяване по отношение на този внос на обхвата на окончателното антидъмпингово мито и на окончателното изравнително мито, наложени върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китай - Липса на правен интерес - Недопустимост))

(2017/C 269/23)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Megasol Energie AG (Ванген ан де Ааре, Швейцария) (представител: T. Wegner, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: Т. Maxian Rusche, A. Demeneix и K. Blanck-Putz)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/184 на Комисията от 11 февруари 2016 година за разширяване на обхвата на окончателното изравнително мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за да включва вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи), изпращан от Малайзия и Тайван, независимо дали е с деклариран произход от Малайзия и Тайван (ОВ L 37, 2016 г., стp. 56), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/185 на Комисията от 11 февруари 2016 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за да включва вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи), изпращан от Малайзия и Тайван, независимо дали е с деклариран произход от Малайзия и Тайван (ОВ L 37, 2016 г., стp. 76), доколкото се прилагат към жалбоподателя.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Megasol Energie AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 211, 13.6.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/17

Решение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER SMOKY)

(Дело T-179/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER SMOKY“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание - Член 126 от Процедурния правилник))

(2017/C 269/24)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Guinot (Париж) (представител: A. Sion, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2905/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/18

Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER SHAPE)

(Дело T-180/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER SHAPE“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание - Член 126 от Процедурния правилник))

(2017/C 269/25)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2907/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/19

Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER PRECISE)

(Дело T-181/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER PRECISE“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание - Член 126 от Процедурния правилник))

(2017/C 269/26)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2911/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/19

Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER DUO)

(Дело T-182/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER DUO“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание - Член 126 от Процедурния правилник))

(2017/C 269/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2916/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/20

Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER DRAMA)

(Дело T-183/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MASTER DRAMA“ - По-ранна национална фигуративна марка „MASTERS COLORS PARIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание - Член 126 от Процедурния правилник))

(2017/C 269/28)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 2500/2014-5) относно производство по възражение между Guinot и L’Oréal

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда L’Oréal да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/20

Определение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — Inox Mare/Комисия

(Дело T-289/16) (1)

((Жалба за отмяна - Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 - Външно разследване на OLAF - Доклад и препоръки - Необжалваеми актове - Недопустимост))

(2017/C 269/29)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Inox Mare Srl (Римини, Италия) (представител: R. Holzeisen, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Baquero Cruz, D. Nardi и L. Grønfeldt, впоследствие J. Baquero Cruz и D. Nardi)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) във връзка с външно разследване OF/2013/0086/B1 [THOR(2015) 40189 от 26 ноември 2015 г.], на препоръката на генералния директор на OLAF във връзка с доклада [THOR(2015) 42057 от 9 декември 2015 г.] и на предварителните и тясно свързани актове на OLAF

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Inox Mare Srl понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/21

Определение на Общия съд от 20 юни 2017 г. — CSL Behring/EUIPO — Vivatrex (Vivatrex)

(Дело T-346/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Vivatrex“ - Отмяна на по-ранната марка на Европейския съюз - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 269/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: CSL Behring AG (Берн, Швейцария) (представители: M. Best, U. Pfleghar и S. Schäffner, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Lukošiūtė)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Vivatrex GmbH (Ахен, Германия) (представител: F. Stangl, адвокат)

Предмет

Жалба против решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 27 април 2016 г. (съединени дела R 1263/2015-4 и R 1221/2015-4) относно производство по възражение между CSL Behring и Vivatrex

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 305, 22.8.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/22

Определение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — Inox Mare/Комисия

(Дело T-347/16) (1)

((Жалба за отмяна - Митнически съюз - Решение на Комисията, с което се констатира, че възстановяването на вносните мита не е оправдано в конкретен случай - Жалба на друг оператор - Липса на пряко засягане - Недопустимост))

(2017/C 269/31)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Inox Mare Srl (Римини, Италия) (представител: R. Holzeisen, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Caeiros, J. Baquero Cruz и D. Nardi)

Предмет

Жалба, основана на член 263 ДФЕС и целяща отмяната на Решение C(2015) 9672 окончателен на Комисията от 6 януари 2016 година, констатиращо, че възстановяването на вносните мита не е оправдано в конкретен случай (REM 02/14)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Inox Mare Srl понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/22

Определение на Общия съд от 22 юни 2017 г. — Vankerckhoven-Kahmann/Комисия

(Дело T-582/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Възстановяване на кариерата - Отказ за повишаване - Прехвърляне от друга институция - Класиране в степен - Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника - Разумен срок - Недопустимост))

(2017/C 269/32)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Monique Vankerckhoven-Kahmann (Ангиан, Белгия) (представител: N. Lhoëst, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално G. Berscheid и C. Berardis-Kayser, впоследствие G. Berscheid и L. Radu Bouyon)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на Комисията от 17 април 2015 г. за отказ да преразгледа степента на жалбоподателя при прехвърлянето му и, от друга страна, на решението на Комисията от 9 ноември 2015 г. за отхвърляне на жалбата му по административен ред, подадена на 17 юли 2015 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Г-жа Monique Vankerckhoven-Kahmann понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-11/15, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/23

Определение на Общия съд от 14 юни 2017 г. — Márquez Alentà/EUIPO — Fiesta Hotels & Resorts (Représentation d’une fourmi)

(Дело T-657/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща мравка - Оттегляне на обжалваното решение - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 269/33)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Marc Márquez Alentà (Сервера, Испания) (представител: J. Carbonell Callicó, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Zaera Cuadrado)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Fiesta Hotels & Resorts, SL (Ибиса, Испания)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 30 юни 2016 г. (преписка R 1242/2015-1), постановено в производство по възражение със страни Fiesta Hotels & Resorts и г-н Márquez Alentà

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на г-н Marc Márquez Alentà.

(1) ОВ C 410, 7.11.2016 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/23

Определение на Общия съд от 29 май 2017 г. — Le Pen/Парламент

(Дело T-863/16) (1)

((Жалба за отмяна - Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент - Надбавка за парламентарно сътрудничество - Възстановяване на недължимо платени суми - Частична явна недопустимост - Частична липса на основание за произнасяне по същество))

(2017/C 269/34)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Marie Le Pen (Saint-Cloud, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Seyr и G. Corstens)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС, целящо отмяната на решението на генералния секретар на Парламента от 29 януари 2016 г. за възстановяването от жалбоподателя на сумата от 320 026,23 EUR, недължимо платена за парламентарно сътрудничество, на свързаното с него дебитно известие от 4 февруари 2016 г. и на решението на квесторите от 4 октомври 2016 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателя срещу решението от 29 януари 2016 г.

Диспозитив

Отхвърля жалбата като явно недопустима в частта ѝ, свързана с искането за отмяна на решението на генералния секретар на Европейския парламент от 29 януари 2016 г. за възстановяването от г-н Jean-Marie Le Pen на недължимо платената за парламентарно сътрудничество сума от 320 026,23 EUR, на свързаното с това решение дебитно известие от 4 февруари 2016 г., както и с искането да се осъди Парламентът да плати на жалбоподателя 50 000 EUR на основание подлежащи на възстановяване съдебни разноски.

2)	Липсва основание за произнасяне по същество на жалбата в частта ѝ, свързана с искането за отмяна на решението на квесторите от 4 октомври 2016 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателя срещу решението от 29 януари 2016 г.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 38, 6.2.2017 г.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/24

Определение на председателя на Общия съд от 26 юни 2017 г. — Jalkh/Парламент

(Дело T-26/17 R)

((Обезпечително производство - Институционално право - Член на Европейския парламент - Привилегии и имунитети - Снемане на парламентарния имунитет на член на Европейския парламент - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 269/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-François Jalkh (Грец-Арменвилер, Франция) (представители: първоначално J.-P. Le Moigne, впоследствие M. Ceccaldi, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: M. Dean и S. Alonso de León)

Предмет

Жалба на основание членове 278 и 279 ДФЕС и молба за спиране на изпълнението на решението на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. за снемане на имунитета на г-н Jalkh с оглед разследване в досъдебно производство (№ 1422400530), образувано пред Tribunal de grande instance de Paris (Франция)

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/24

Определение на председателя на Общия съд от 26 юни 2017 г. — Jalkh/Парламент

(Дело T-27/17 R)

(2017/C 269/36)

Език на производството: френски

Страни

Ответник: Европейски парламент (представители: M. Dean и S. Alonso de León)

Предмет

Жалба на основание членове 278 и 279 ДФЕС и молба за спиране на изпълнението на решението на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. за снемане на имунитета на г-н Jalkh с оглед разследване в досъдебно производство (№ 14142000183), образувано пред Tribunal de grande instance de Nanterre (Франция)

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/25

Жалба, подадена на 16 май 2017 г. — PC/EASO

(Дело T-610/16)

(2017/C 269/37)

Език на производството: фински

Страни

Жалбоподател: PC (представител: Lauri Railas, адвокат)

Ответник: Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени отрицателния атестационен доклад за срока за изпитване на жалбоподателя и да осъди EASO да изготви нов атестационен доклад за жалбоподателя с предложение за назначаването му на длъжност,

—	да отмени решение EASO/ED/2015/358,

—	да установи, че органът, оправомощен да сключва трудови договори (наричан по-нататък „ОСТД“), не е взел участие в уволнението на жалбоподателя,

—

да отмени решение EASO/HR/2015/607, с което се прекратява трудовото правоотношение на жалбоподателя след изтичане на срока за изпитване, като с оглед на това установи, че трудовото му правоотношение действа без прекъсване от 1 март 2015 г. до 28 февруари 2020 г. (датата, на която в договора е предвидено, че трудовото правоотношение се прекратява),

—	ако EASO не може да възстанови жалбоподателя на работа на досегашната му длъжност, да осъди EASO да му заплати като обезщетение, ведно със съответните лихви, дължимите от работодателя за тази длъжност възнаграждение, надбавки и пенсионни вноски за периода 1 декември 2015 г.—28 февруари 2020 г.,

—

ако EASO може да възстанови жалбоподателя на работа на досегашната му длъжност, да осъди EASO да заплати на жалбоподателя като обезщетение, ведно със съответните лихви, дължимите от работодателя за тази длъжност възнаграждение, надбавки и пенсионни вноски за периода от 1 декември 2015 г. до датата на възстановяването му,

—	да осъди EASO да заплати на жалбоподателя възнаграждение за шест месеца и дължимите от работодателя вноски съгласно приетото в решение по дело F-113/13, точка 5, както и

—	да осъди EASO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

Първото основание е че оценителят допуснал явна грешка в преценката при изготвянето на отрицателния атестационен доклад за изпитателния срок и при публичното отправяне на необосновани критики по отношение на жалбоподателя. Според жалбоподателя EASO не се позовал на съдебна практика или на какъвто и да било друг източник на правото, като приел, че (всеки) „оценител има особено широко право на преценка по отношение на работата на лицето, за което изготвя атестационен доклад, тъй като в него той изразявал свободно становището си“.

Второто основание е че при изготвянето на атестационния доклад за срока за изпитване EASO нарушила критерия за справедливо оценяване. Оценката на срока за изпитване, въз основа на която било прието решението за уволнение, не отчитала „фактите такива, каквито са“, нарушавала правилата за персонала или ръководството на EASO за оценка на персонал в изпитателен срок, както и не била съобразена с писмените коментари по атестационния доклад за изпитателния срок.

3.	Третото основание е че EASO нарушила принципа на равно третиране и тълкувала неправилно разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, когато ги прилагала по отношение на жалбоподателя.

Четвъртото основание е че EASO допуснала грешка в преценката, като подписала официалния документ на Европейския съюз EASO/ED/2015/358 (пълномощно), който бил приет неправомерно поради липса на установени от управителния съвет на EASO задължителни правила за прилагане, разкривал явен конфликт на интереси и носел невярна според жалбоподателя дата.

5.	Петото основание е че EASO неправилно използвала за целите на атестационния доклад за изпитателния срок и за по-нататъшната процедура документ EASO/ED/2015/358, тъй като той бил приет със задна дата.

Шестото основание е че по време на цялата процедура по оценяване за изпитателния срок EASO нарушавала процедурните правила, приложими по отношение на процедурата за оценка, правилата за административни разследвания и на правото на защита на жалбоподателя. Според жалбоподателя решението за атестационния доклад за изпитателния срок би могло да бъде различно, а именно положително, ако EASO нарушила установените в Европейския съюз правила за персонала или ръководството на EASO за оценка на персонала в изпитателен срок.

Седмото основание е че жалбоподателят правомерно изложил доводи срещу валидността на решението за уволнението му. Според жалбоподателя решението на EASO да прекрати трудовия му договор било основано на погрешна преценка, на нарушения от страна на EASO в хода на процедурата по оценяване за срока за изпитване, включително незаконно назначаване на лицето, изготвило решението за уволнение, липса на професионализъм по въпросите за персонала, неопитност, що се отнася до документи относно оценяване за изпитателен срок, грешки в преценката, както и твърдения за нарушения и коментари на жалбоподателя.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/26

Жалба, подадена на 15 март 2017 г. — Ostvesta/Комисия

(Дело T-175/17)

(2017/C 269/38)

Език на производството: латвийски

Страни

Жалбоподател: Ostvesta SIA (Рига, Латвия) (представител: J. Davidovičs, advokāts)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени доклад на мисията на Европейската служба с борба с измамите (OLAF) THOR (2013) 11413-07/05/013, заедно с неговите 15 приложения, окончателен доклад OF/2010/0827/B1, както и доклад OF/2020/0827 и доклад THOR (2011) 27463 предвид съществените нередности на тези актове и препоръчаните мерки, приети въз основа на тях,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първото основание е изведено от твърдението, че обжалваните актове обвързват държавните данъчни служби и съдебни органи и пораждат пряко правни последици, които накърняват интересите и личните и имуществените права на жалбоподателя, като изменят неговото правно положение по такъв начин, че трябва да се считат за обжалваеми актове, предвид:

—	естеството на митата и произтичащите от тях задължения за държавите членки, които са длъжни да ги събират, като „собствени ресурси на Съюза“,

—	характера на OLAF като орган, извършващ административно разследване, заместващ Европейската комисия при външни разследвания,

—	ролята на Европейската комисия като институция на Европейския съюз, на която са поверени изпълнителни функции при прилагането на Митническия кодекс на Европейския съюз.

Второто основание е изведено от незаконосъобразността на обжалваните актове и опорочаващите ги нередности, тъй като:

—

в тях не се съдържа нито един от съществените елементи, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г., а именно не се посочват нито процедурните гаранции при разследването, нито участващите в разследването лица, нито изслушването на процесуалните представители на жалбоподателя, нито първоначалната правна квалификация,

—	в тях необосновано и противоречиво се отрича отговорността на компетентните органи,

—	OLAF не е изпълнило задължението си да проведе обективно и безпристрастно разследване при спазване на принципа за презумпцията за липса на отговорност,

—	в доклада на мисията и в окончателния доклад се съдържа погрешна информация вследствие на недостатъци и пропуски в рамките на разследването,

—	общностната правна уредба в областта на антидъмпинговите права е нарушена и е приложена неправилно,

—	както общностната правна уредба, така и правната уредба на Тайван във връзка със задължението на BOFT [Bureau of foreign trade] на Тайван да провери произхода на стоките, които сертифицира, са нарушени и са приложени неправилно,

—	член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността е нарушен и е приложен неправилно,

—	Договорите и правните норми по прилагането им, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, и по специално член 41 от нея са нарушени.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/27

Жалба, подадена на 10 май 2017 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-281/17)

(2017/C 269/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Dynamics Luxembourg SA (Люксембург, Люксембург), Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: M. Sfyri и C-N. Dede, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решението на ответника, свързано с етап 2 на ограничената процедура за обществена поръчка (референтен номер EuropeAid/138143/DH/SER/AL), за което с писмо от 6 март 2017 г. той уведомил жалбоподателите, че не е приел тяхната оферта и че поръчката се възлага на друг оферент;

—	да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 240 000 EUR (двеста и четиридесет хиляди евро) за претърпяната от жалбоподателите вреда поради загубата на възможност да им бъде възложен договорът;

—	да осъди ответника да заплати назидателно обезщетение за вреди в размер на 40 000 EUR (четиридесет хиляди евро);

—	да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски, както и всички разходи, понесени във връзка с жалбата им, дори ако тя бъде отхвърлена.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три основания.

С първото основание се твърди, че ответникът нарушил правото на ЕС относно обществените поръчки, принципите на прозрачност и на равно третиране, както и разпоредбите на Финансовия регламент, като не съобщил на жалбоподателите решението за възлагане на поръчката по същото време, по което го съобщил на другите оференти и като не спазил периода на изчакване. Жалбоподателите твърдят, че ответникът нарушил принципа на добра администрация, като не зачел правото им на ефективни правни средства за защита срещу оспореното решение.

С второто основание се твърди, че ответникът променил спецификациите няколко дни преди крайния срок за подаване на оферти, въвеждайки нови условия. Така ответникът нарушил член 112 от Финансовия регламент, доколкото промените в документацията за обществената поръчка са настъпили в резултат на контакти по време на процедурата и по-конкретно в резултат на дадени на оферентите пояснения.

3.	С третото основание жалбоподателите твърдят, че ответникът допуснал редица явни грешки в преценката, които са описани в части от доклада за оценка, изплатен на жалбоподателите, и че ответникът въвел нови и неизвестни критерии на етапа на оценяване на офертите.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/28

Жалба, подадена на 6 юни 2017 г. — Aide et Action France/Комисия

(Дело T-357/17)

(2017/C 269/40)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Aide et Action France (Париж, Франция) (представител: A. Le Mière, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решенето от 6 април 2017 г. на Европейската комисия и дебитното известие № 3241607987, получено на 8 август 2016 г., като изведе всички правни последици от това,

—	да осъди Европейската комисия да заплати на Aide et Action France сумата от 8 000 EUR на основание член 134 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първото основание е за наличие на правен интерес и процесуална легитимация на жалбоподателя, тъй като решението от 6 април 2017 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) пораждало правни последици по отношение на него.

Второто основание е за непълнота на мотивите на обжалваното решение, тъй като:

—	нарушавало член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),

—	не излагало каквито и да било ясни и безспорни фактически и правни доводи,

—	в него Комисията само отбелязвала наличието на неизпълнение на договора, без обаче да посочи конкретната позволяваща да се установи това обстоятелство договорна разпоредба, като освен това не разкривала на какво основание определила размера на твърдяното задължение,

—	мотивите на решението не били съобразени със самия му контекст,

—	разследванията и краткото изложение на фактите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) не позволявали на жалбоподателя да установи обхвата на наложената му мярка.

Третото основание е за отказ на достъп до окончателния доклад, който OLAF изпратил до Европейската комисия, тъй като:

—	обжалваното решение нарушавало член 15, параграф 3 ДФЕС, член 42 от Хартата и Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията,

—	след издаването на дебитното известие и приемането на решението за събиране на задължението чрез прихващане на жалбоподателя трябвало да се предостави достъп до окончателния доклад на OLAF, за да може да се ползва в пълна степен от правото си на защита,

—	Комисията трябвало да се съобрази с предвидените в националното право условия за достъп до представляващи основание за неблагоприятно решение документи,

—	принципът, че докладите за разследванията и проверките на Комисията следва да се съобщават, бил установен със споразумението за отпускане на безвъзмездни средства,

—	при всички положения Комисията можела да съобщи документ, като закрие някои негови пасажи.

Четвъртото основание е за пълна необоснованост на обжалваното решение и оттам за нарушение на ДФЕС, тъй като:

—	обжалваното решение нарушавало член 209 ДФЕС, Регламент № 966/2012 от 25 октомври 2012 г. и Регламент № 1268/2012 от 29 октомври 2012 г.,

—	обжалваното решение не било прието въз основа на установено безспорно, ликвидно и изискуемо задължение,

—	всички получени от жалбоподателя средства били изцяло използвани за нуждите на програмата, за която били отпуснати, в съответствие с член 14 от приложение 2 към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства „Grant Contract“.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/30

Жалба, подадена на 14 юни 2017 г. — Полша/Комисия

(Дело T-376/17)

(2017/C 269/41)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение C (2017) 2104 окончателен на Комисията от 4 април 2017 година за продължаване на мярката спиране на месечните плащания за Полша във връзка с помощта за предварителното признаване на групи производители в сектора на плодовете и зеленчуците по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ),

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание: нарушение на член 41, параграф 2, втора алинея, второ изречение във връзка с първа алинея, буква б) от Регламент № 1306/2013 (1), тъй като мярката спиране на месечните плащания е продължена въз основа на неправилни фактически констатации и неправилно тълкуване на приложимото право, въпреки че не са налице условията за спиране на месечните плащания.

2.	Второ основание: нарушение на принципа на пропорционалност и на член 41, параграф 3 от Регламент № 1306/2013, тъй като процентът на спиране на месечните плащания е явно несъразмерен на риска от евентуална финансова загуба за бюджета на Съюза.

(1) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/31

Жалба, подадена на 16 юни 2017 г. — Acsen/Парламент

(Дело T-381/17)

(2017/C 269/42)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Ibram Acsen (Букурещ, Румъния) (представител: C. Gagu, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	частична отмяна на член 22, параграф 1, буква в) от Директива 2011/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно сливанията на акционерни дружества, доколкото той се отнася до обявяване на недействителността на сливанията

Основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква като правно основание нарушаване на принципа на непогасяемост на абсолютната недействителност

—

Като се има предвид, че член 22, параграф 1, буква в) от Директива 2011/35/ЕС не прави разлика между относителна и абсолютна недействителност, шестмесечният срок за подаване на жалба за отмяна се прилага и по отношение на абсолютната недействителност, което нарушава непогасяемия характер на този вид недействителност.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/31

Жалба, подадена на 20 юни 2017 г. — Hansol Paper/Комисия

(Дело T-383/17)

(2017/C 269/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hansol Paper Co. Ltd (Сеул, Република Корея) (представители: J.-F. Bellis, B. Servais и A. Tel, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/763 от 2 май 2017 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на наложеното временно мито върху вноса на някои видове лека термична хартия с произход от Република Корея,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първото основание е че Комисията нарушила член 2, параграф 11 и член 17, параграф 2 от основния регламент (1) и изчислила неправомерно дъмпинговия марж на жалбоподателя:

—	жалбоподателят твърди, че Комисията, макар да отрича, използвала извадка по член 17 от основния регламент, като нарушила член 17, параграф 2 от този регламент и не дала възможност на жалбоподателя да представи коментари по извадката,

—	жалбоподателят освен това твърди, че Комисията изчислила неправилно и неправомерно дъмпинговия марж на жалбоподателя, като нарушила член 2, параграф 11 от основния регламент.

Второто основание е че Комисията нарушила член 9.3 от Антидъмпинговото споразумение на СТО и член 9, параграф 4, втори параграф от основния регламент, както и основния принцип на добра администрация:

—	според жалбоподателя Комисията нарушила член 9.3 от Антидъмпинговото споразумение на СТО и член 9, параграф 4, второ изречение от основния регламент, тъй като наложеното антидъмпингово мито надхвърляло установения при разследването дъмпингов марж,

—	жалбоподателят освен това твърди, че Комисията нарушила принципа на добра администрация, като неправилно и неправомерно изчислила адвалорния дъмпингов марж на жалбоподателя чрез използване на формирана, а не на реална CIF стойност.

3.	Третото основание е че Комисията приложила неправилно член 2, параграфи 9 и 10 от основния регламент, тъй като погрешно извършила корекции в продажбите на малки ролки, направени от доставени от Schades Ltd. джъмбо ролки, на европейските производители.

4.	Четвъртото основание е че Комисията нарушила член 2, параграф 1 от основния регламент, като на два пъти формирала неправилно нормалната стойност по член 2, параграф 3 от основния регламент.

Петото основание е че Комисията нарушила член 1, параграф 1 и член 3, параграфи 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8 от основния регламент, а също и практиката на Съда на Европейския съюз и на СТО, както и собствената си досегашна практика и принципите на справедливо сравнение и на равно третиране при изчисляването на дъмпинговия марж:

—	жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила член 1, параграф 1, член 3, параграфи 2, 3 и 6 от основния регламент, като включила препродажбата на малки ролки (който продукт не трябвало да се включва) при изчисляването на маржа на вредата,

—

жалбоподателят освен това твърди, че Комисията нарушила член 3, параграфи 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8 от основния регламент, а също и практиката на Съда на Европейския съюз и на СТО, както и собствената си досегашна практика и принципите на справедливо сравнение и на равно третиране, като приложила по аналогия член 2, параграф 9 от основния регламент за целите на изчисляване на маржа на вредата,

—	накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила член 3, параграфи 2, 3 и 6 от основния регламент, тъй като не преценила правилно значението, което има установеният негативен марж за съответния продукт.

(1) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/33

Жалба, подадена на 21 юни 2017 г. — Кипър/EUIPO — M. J. Dairies (BBQLOUMI)

(Дело T-384/17)

(2017/C 269/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz, QC и V. Marsland, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: M. J. Dairies EOOD (София, България)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: цветна фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „BBQLOUMI“ — заявка за регистрация № 13 069 034

Производство пред EUIPO: Производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 10 април 2017 г. по преписка R 496/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/33

Жалба, подадена на 28 юни 2017 г. — Румъния/Комисия

(Дело T-391/17)

(2017/C 269/45)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Румъния (представители: R. Radu, C-M. Florescu, E. Gane и L. Liţu)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението (ЕС) на Комисията от 29 март 2017 година относно предложението за Европейска гражданска инициатива с наслов „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първото основание е изведено от нарушение на договорите на Европейския съюз по отношение на компетентността на Съюза

—	Предложението за гражданска инициатива е насочено изключително към подобряване на закрилата на правата на лицата, които принадлежат към национални и езикови малцинства, и няма пряка връзка с културното разнообразие по смисъла на разпоредбите на член 3 ДЕС и на член 167 ДФЕС.

Второто основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС

—	Комисията се ограничава с това да изброи предложенията за актове, за които ще се събират декларации за подкрепа от страна на гражданите, и не излага никакъв правен довод, обосноваващ извода, че те попадат в кръга на нейните правомощия.

14.8.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/34

Жалба, подадена на 27 юни 2017 г. — Tengelmann Warenhandelsgesellschaft/EUIPO — C & C IP („T“)

(Дело T-401/17)

(2017/C 269/46)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Tengelmann Warenhandelsgesellschaft KG (Мюлхайм ан дер Рур, Германия) (представител: H. Prange, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: C & C IP Sàrl (Люксембург, Люксембург)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „T“ — заявка за регистрация № 11 623 022

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 4 април 2017 г. по преписка R 502/2015-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да отхвърли възражението изцяло,

—	да осъди EUIPO, и евентуално другата страна в производството пред апелативния състав, да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 269

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 14 август 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2017/C 269/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2017/C 269/02	Дело C-22/17 P: Жалба, подадена на 16 януари 2017 г. от Neonart svetlobni in reklamni napisi Krevh d.o.o. срещу определението на Общия съд (втори състав), постановено на 14 ноември 2016 г. по дело T-221/16 — Neonart svetlobni in reklamni napisi Krevh/EUIPO (NEONART)	2
2017/C 269/03	Дело C-257/17: Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 15 май 2017 г. — C, A/Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie	2
2017/C 269/04	Дело C-267/17: Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 17 май 2017 г. — Rhenus Veniro GmbH & Co. KG/Kreis Heinsberg	3
2017/C 269/05	Дело C-287/17: Преюдициално запитване от Okresní soud v Českých Budějovicích (Чешка република), постъпило на 19 май 2017 г. — Česká pojišťovna a.s./WCZ spol. s r.o.	3
2017/C 269/06	Дело C-300/17: Преюдициално запитване от Kúria (Унгария), постъпило на 24 май 2017 г. — Hochtief AG/Budapest Főváros Önkormányzata	4
2017/C 269/07	Дело C-302/17: Преюдициално запитване от Krajský súd v Bratislave (Словакия), постъпило на 24 май 2017 г. — PPC Power a.s./Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty	5
2017/C 269/08	Дело C-303/17: Преюдициално запитване от Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 24 май 2017 г. — Headlong Limited/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása	6
2017/C 269/09	Дело C-304/17: Преюдициално запитване от Obersten Gerichtshof (Австрия), постъпило на 24 май 2017 г. — Helga Löber/Barclays Bank PLC	6
2017/C 269/10	Дело C-305/17: Преюдициално запитване от Okresný súd Bratislava (Словакия), постъпило на 26 май 2017 г. — FENS spol. s r.o./Словашка република — Úrad pre reguláciu sieťovych odvetví	7
2017/C 269/11	Дело C-306/17: Преюдициално запитване от Tatabányai Törvényszék (Унгария), постъпило на 26 май 2017 г. — Éva Nothartová/Sámson József Boldizsár	8
2017/C 269/12	Дело C-310/17: Преюдициално запитване от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Нидерландия), постъпило на 29 май 2017 г. — Levola Hengelo/BV Smilde Foods BV	8
2017/C 269/13	Дело C-315/17: Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Zaragoza (Испания), постъпило на 29 май 2017 г. — Pilar Centeno Meléndez/Universidad de Zaragoza	9
2017/C 269/14	Дело C-320/17: Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 29 май 2017 г. — Marle Participations SARL/Ministre de l’Économie et des Finances	10
2017/C 269/15	Дело C-335/17: Преюдициално запитване, отправено от Върховен касационен съд (България) на 6 юни 2017 година — Нели Вълчева/Георгиос Бабанаракис	10
2017/C 269/16	Дело C-338/17: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 7 юни 2017 година — Виржини Мари Габриел Гиго/Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите	11
2017/C 269/17	Дело C-349/17: Преюдициално запитване от Tallinna Ringkonnakohus (Естония), постъпило на 13 юни 2017 г. — Eesti Pagar AS/Ettevõtluse Arendamise Sihtasutus, Majandus- ja Kommunikatsiooniministeerium	12
2017/C 269/18	Дело C-364/17: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 13 юни 2017 година — Варна Холидейс ЕООД/Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика — гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите	13
2017/C 269/19	Дело C-377/17: Иск, предявен на 23 юни 2017 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия	13
	Общ съд
2017/C 269/20	Дело T-233/16 P: Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — Ruiz Molina/EUIPO (Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Срочен трудов договор, който съдържа клауза за прекратяването му, в случай че служителят не е включен в списъка с резерви от следващия конкурс на общо основание — Прекратяване на договора на основание клаузата за прекратяване — Преобразуване на договор за определен срок в договор за неопределено време — Сила на пресъдено нещо — Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Задължение за мотивиране)	15
2017/C 269/21	Дело T-11/16: Определение на Общия съд от 7 юни 2017 г. — De Masi/Комисия (Жалба за отмяна — Достъп до документи — Регламент (EО) № 1049/2001 Липса на потвърдително решение — Заявление за достъп в рамките на на междуинституционалното сътрудничество на основание член 230 ДФЕС — Документи относно работата на групата Кодекс за поведение (Данъчно облагане на предприятия), създадена от Съвета — Акт, неподлежащ на обжалване — Явна недопустимост)	15
2017/C 269/22	Дело T-137/16: Определение на Общия съд от 13 юни 2017 г. — Uniwersytet Wrocławski/REA (Жалба за отмяна — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Липса на представителство от адвокат — Явна недопустимост)	16
2017/C 269/23	Дело T-152/16: Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — Megasol Energie/Комисия (Жалба за отмяна — Дъмпинг — Субсидии — Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи), изпращан от Малайзия и Тайван — Разширяване по отношение на този внос на обхвата на окончателното антидъмпингово мито и на окончателното изравнително мито, наложени върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китай — Липса на правен интерес — Недопустимост)	17
2017/C 269/24	Дело T-179/16: Решение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER SMOKY) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз MASTER SMOKY — По-ранна национална фигуративна марка MASTERS COLORS PARIS — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 126 от Процедурния правилник)	17
2017/C 269/25	Дело T-180/16: Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER SHAPE) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз MASTER SHAPE — По-ранна национална фигуративна марка MASTERS COLORS PARIS — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 126 от Процедурния правилник)	18
2017/C 269/26	Дело T-181/16: Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER PRECISE) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз MASTER PRECISE — По-ранна национална фигуративна марка MASTERS COLORS PARIS — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 126 от Процедурния правилник)	19
2017/C 269/27	Дело T-182/16: Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER DUO) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз MASTER DUO — По-ранна национална фигуративна марка MASTERS COLORS PARIS — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 126 от Процедурния правилник)	19
2017/C 269/28	Дело T-183/16: Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — L’Oréal/EUIPO — Guinot (MASTER DRAMA) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз MASTER DRAMA — По-ранна национална фигуративна марка MASTERS COLORS PARIS — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 126 от Процедурния правилник)	20
2017/C 269/29	Дело T-289/16: Определение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — Inox Mare/Комисия (Жалба за отмяна — Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 — Външно разследване на OLAF — Доклад и препоръки — Необжалваеми актове — Недопустимост)	20
2017/C 269/30	Дело T-346/16: Определение на Общия съд от 20 юни 2017 г. — CSL Behring/EUIPO — Vivatrex (Vivatrex) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз Vivatrex — Отмяна на по-ранната марка на Европейския съюз — Липса на основание за произнасяне)	21
2017/C 269/31	Дело T-347/16: Определение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — Inox Mare/Комисия (Жалба за отмяна — Митнически съюз — Решение на Комисията, с което се констатира, че възстановяването на вносните мита не е оправдано в конкретен случай — Жалба на друг оператор — Липса на пряко засягане — Недопустимост)	22
2017/C 269/32	Дело T-582/16: Определение на Общия съд от 22 юни 2017 г. — Vankerckhoven-Kahmann/Комисия (Публична служба — Длъжностни лица — Възстановяване на кариерата — Отказ за повишаване — Прехвърляне от друга институция — Класиране в степен — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Разумен срок — Недопустимост)	22
2017/C 269/33	Дело T-657/16: Определение на Общия съд от 14 юни 2017 г. — Márquez Alentà/EUIPO — Fiesta Hotels & Resorts (Représentation d’une fourmi) (Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща мравка — Оттегляне на обжалваното решение — Отпадане на предмета на спора — Липса на основание за произнасяне)	23
2017/C 269/34	Дело T-863/16: Определение на Общия съд от 29 май 2017 г. — Le Pen/Парламент (Жалба за отмяна — Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Надбавка за парламентарно сътрудничество — Възстановяване на недължимо платени суми — Частична явна недопустимост — Частична липса на основание за произнасяне по същество)	23
2017/C 269/35	Дело T-26/17 R: Определение на председателя на Общия съд от 26 юни 2017 г. — Jalkh/Парламент (Обезпечително производство — Институционално право — Член на Европейския парламент — Привилегии и имунитети — Снемане на парламентарния имунитет на член на Европейския парламент — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	24
2017/C 269/36	Дело T-27/17 R: Определение на председателя на Общия съд от 26 юни 2017 г. — Jalkh/Парламент (Обезпечително производство — Институционално право — Член на Европейския парламент — Привилегии и имунитети — Снемане на парламентарния имунитет на член на Европейския парламент — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	24
2017/C 269/37	Дело T-610/16: Жалба, подадена на 16 май 2017 г. — PC/EASO	25
2017/C 269/38	Дело T-175/17: Жалба, подадена на 15 март 2017 г. — Ostvesta/Комисия	26
2017/C 269/39	Дело T-281/17: Жалба, подадена на 10 май 2017 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Комисия	27
2017/C 269/40	Дело T-357/17: Жалба, подадена на 6 юни 2017 г. — Aide et Action France/Комисия	28
2017/C 269/41	Дело T-376/17: Жалба, подадена на 14 юни 2017 г. — Полша/Комисия	30
2017/C 269/42	Дело T-381/17: Жалба, подадена на 16 юни 2017 г. — Acsen/Парламент	31
2017/C 269/43	Дело T-383/17: Жалба, подадена на 20 юни 2017 г. — Hansol Paper/Комисия	31
2017/C 269/44	Дело T-384/17: Жалба, подадена на 21 юни 2017 г. — Кипър/EUIPO — M. J. Dairies (BBQLOUMI)	33
2017/C 269/45	Дело T-391/17: Жалба, подадена на 28 юни 2017 г. — Румъния/Комисия	33
2017/C 269/46	Дело T-401/17: Жалба, подадена на 27 юни 2017 г. — Tengelmann Warenhandelsgesellschaft/EUIPO — C & C IP (T)	34
2017/C 269/47	Дело T-713/16: Определение на Общия съд от 26 юни 2017 г. — Fair deal for expats и др./Комисия	35
2017/C 269/48	Дело T-826/16: Определение на Общия съд от 9 юни 2017 г. — Casasnovas Bernad/Комисия	35