Официален вестник C 81/9 ма

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/3

Преюдициално запитване от Ustavno sodišče (Словения), постъпило на 20 ноември 2015 г. — Tadej Kotnik и др., Jože Sedonja и др., Fondazione cassa di risparmio di Imola, Imola, Repubblica italiana, Andrej Pipuš и Dušanka Pipuš, Tomaž Štrukelj, Luka Jukič, Angel Jaromil, Franc Marušič и др., Stajka Skrbinšek, Janez Forte и др., Marija Pipuš, Državni svet Republike Slovenije, Varuh človekovih pravic Republike Slovenije/Državni zbor Republike Slovenije

(Дело C-526/14)

(2015/C 081/04)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Ustavno sodišče

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Tadej Kotnik и др., Jože Sedonja и др., Fondazione cassa di risparmio di Imola, Imola, Repubblica italiana, Andrej Pipuš и Dušanka Pipuš, Tomaž Štrukelj, Luka Jukič, Angel Jaromil, Franc Marušič и др., Stajka Skrbinšek, Janez Forte и др., Marija Pipuš, Državni svet Republike Slovenije, Varuh človekovih pravic Republike Slovenije

Ответник: Državni zbor Republike Slovenije

Преюдициални въпроси

Следва ли Съобщението относно банковия секто (1), с оглед на конкретните правни последици, които поражда, като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз последният притежава изключителна компетентност в сектора на държавните помощи и че съгласно член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията e компетентна да взема решения в сектора на държавните помощи, да се тълкува в смисъл, че същото има задължителна сила за държавите членки, които възнамеряват да приемат мерки за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката чрез държавна помощ за кредитни институции, при положение че тази помощ има постоянен характер и не може лесно да бъде отменена?

Точки 40 — 46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи, насочени към преодоляването на сериозни затруднения в националната икономика, с изпълнението на задължението за отписване на собствения капитал, хибридния капитал и подчинения дълг и/или за преобразуване в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструменти за подчинен дълг с цел ограничаване на помощите до минимално необходимото с оглед на отчитането на моралния риск, съвместими ли са с членове 107, 108 и 109 от Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото надхвърлят правомощията на Комисията, определени в посочените разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз в областта на държавните помощи?

При отрицателен отговор на втория въпрос, точки 40 — 46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или преобразуване в собствен капитал, доколкото това задължение се отнася до акциите (собствения капитал), хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг, емитирани преди публикуването на Съобщението относно банковия сектор и които към момента на емитирането им са можели да бъдат изцяло или частично обезсилени без предоставяне на обезщетение единствено при несъстоятелност на банката, съвместими ли са с принципа за защита на оправданите правни очаквания, закрепен в правото на Съюза?

При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия въпрос, точки 40 — 46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал, хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг и/или преобразуване в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг, без да е образувано и приключено производство по несъстоятелност с осребряване на имуществото на длъжника в съдебно производство, в рамките на което притежателите на подчинени финансови инструменти биха могли да встъпят като страни, съвместими ли са с правото на собственост, предвидено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия и четвъртия въпрос, точки 40 — 46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал, хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг и/или преобразуване в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг, доколкото изпълнението на тези мерки изисква намаляване и/или увеличаване на базовия капитал на акционерно дружество с решение на компетентния управителен орган, а не на общото събрание на акционерното дружество, несъвместими ли са с членове 29, 34, 35 и 40 — 42 от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойн (2).

Съобщението относно банковия сектор, що се отнася до точка 19 от него, и по-специално до предвиденото в тази точка изискване за зачитане на основните права, до точка 20 от него и до утвърждаването на принципното задължение, съдържащо се в точки 43 и 44 от Съобщението, за преобразуване или намаляване на хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг преди отпускането на държавни помощи, може ли да се тълкува в смисъл, че посочената мярка не задължава държавите членки, които възнамеряват да преодолеят сериозни затруднения в икономиката чрез държавни помощи в полза на кредитни институции, да въведат задължение за осъществяване на посоченото преобразуване или намаляване като условие за отпускането на държавни помощи на основание член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, или в смисъл, че за да бъде съвместима държавната помощ, е достатъчно мярката по преобразуване или намаляване да е приложена само пропорционално?

Може ли член 2, седмо тире от [от Директива 2001/24/ЕО (3) да се тълкува в смисъл, че към мерките по оздравяване спадат и предвидените мерки за споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори съгласно точки 40 — 46 от Съобщението относно банковия сектор (намаляване на собствения базов капитал от първи ред, хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг, както и преобразуването в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг).

(1) Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (ОВ C 216, стр. 1, наричано по-нататък „Съобщение относно банковия сектор“).

(2) ОВ L 315, стр. 74.

(3) Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34).

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/4

Преюдициално запитване от Tribunale di Udine (Италия), постъпило на 28 ноември 2014 г. — Degano Trasporti S.a.s. di Ferruccio Degano & C. в ликвидация

(Дело C-546/14)

(2015/C 081/05)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Udine

Страни в главното производство

Молител: Degano Trasporti S.a.s. di Ferruccio Degano & C. in liquidazione

Преюдициален въпрос

Допустима ли е с оглед на съдържащите се в член 4, параграф 3 от ДЕС и в Директива 2006/112/ЕС (1) на Съвета принципи и норми според даденото им вече тълкуване в Решение на Съда на ЕС от 17 юли 2008 г. по дело С-132/06, Решение на Съда на ЕС от 11 декември 2008 г. по дело С-174/07 и Решение на Съда на ЕС от 29 март 2012 г. по дело С-500/10, национална правна норма (а следователно, що се отнася до разглеждания тук случай, тълкуване на членове 162 и 182ter от Закона за обявяване в несъстоятелност), според която може да се приеме предложение за предпазен конкордат, в което се предвижда чрез ликвидацията на имуществото на длъжника само частично плащане на вземането на държавата за ДДС, когато не се използва инструментът на фискалната сделка и въз основа на заключение на независим експерт и след формален контрол от страна на съда, за това вземане не може да се предвиди плащане в по-голям размер в случай на ликвидация чрез обявяване в несъстоятелност?“

(1) Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр 1, Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, поправки ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249 от 2012 г., стр. 15).

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/5

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 5 декември 2014 г. — MM/Minister for Justice and Equality, Ирландия, и Attorney General

(Дело C-560/14)

(2015/C 081/06)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court, Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподател: MM

Ответник: Minister for Justice and Equality, Ирландия, и Attorney General

Преюдициални въпроси

Изисква ли „правото на изслушване“, уредено в правото на Европейския съюз, на лицето, което търси субсидиарна закрила, поискана съгласно Директива 2004/83/ЕО на Съвета (1), да се осигури устно изслушване по подадената от него молба, включително правото да призовава или разпитва свидетели, когато молбата е подадена при обстоятелства, характеризиращи се с това, че засегнатата държава членка провежда последователно две отделни производства за разглеждане съответно на молбите за получаване на статут на бежанец и на молбите за субсидиарна закрила?

(1) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 септември 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/5

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 11 декември 2014 г. — Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH/Amazon EU Sàrl

(Дело C-572/14)

(2015/C 081/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH

Ответници: Amazon EU Sàrl, Amazon Services Europe Sàrl, Amazon.de GmbH, Amazon Logistik GmbH, Amazon Media Sàrl

Преюдициални въпроси

Правото да се иска заплащане на „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното обществ (1), което съгласно австрийското право може да се претендира от предприятията, пуснали за първи път на пазара на територията на страната възмездно и с търговска цел информационни носители, представлява ли право да се иска ангажиране на отговорността за „delict или quasi delict“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2)?

(1) ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.

(2) ОВ 2001, L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/6

Преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия), постъпило на 12 декември 2014 г. — Argenta Spaarbank NV/Belgische Staat

(Дело C-578/14)

(2015/C 081/08)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Argenta Spaarbank NV

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

Нарушава ли член 198 10o от WIB92, в редакцията му в сила през 2000 и 2001 данъчни години, член 4, параграф 2 от Директивата от 23 юли 1990 година относно данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества (Директива 90/435/EИО (1) на Съвета), доколкото първата разпоредба гласи, че не се считат за оперативни разходи лихвите до размера на подлежащите на приспадане по членове 202 — 204 дивиденти, които дадено дружество е получило от дяловете или акциите, които към момента на прехвърлянето това дружество не е притежавало за непрекъснат срок от минимум една година, като не се прави разлика дали посочените разходи за лихви са във връзка, или не са във връзка с (финансирането на) придобиването на капиталовото участие, въз основа на което са получени подлежащите на освобождаване от облагане дивиденти?

Представлява ли член 198 10o от WIB92 , в редакцията му в сила през 2000 и 2001 данъчни години, разпоредба за предотвратяване на данъчните измами и злоупотребите по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата от 23 юли 1990 година относно данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества (Директива 90/435/EИО на Съвета) и при утвърдителен отговор в конкретния случай надхвърля ли член 198 10oот WIB92 необходимото за предотвратяване на подобни данъчните измами и злоупотребите, доколкото той предвижда, че не се считат за оперативни разходи лихвите до размера на подлежащите на приспадане по членове 202 — 204 дивиденти, които дадено дружество е получило от дяловете или акциите, които към момента на прехвърлянето това дружество не е притежавало за непрекъснат срок от минимум една година, като не се прави разлика дали посочените разходи за лихви са във връзка, или не са във връзка с (финансирането на) придобиването на капиталовото участие, въз основа на което са получени подлежащите на освобождаване от облагане дивиденти?

(1) Директива относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 225, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97).

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/7

Иск, предявен на 18 декември 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-584/14)

(2015/C 081/09)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и D. Loma-Osorio Lerena)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—	да се установи, че като не е предприела необходимите мерки за изпълнение на решението, постановено от Съда на 10 септември 2009 г. по дело C-286/08, Комисия/Република Гърция, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, първа алинея от ДФЕС,

—

да се осъди Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 72 864,00 EUR за всеки ден забава в изпълнението на решението, постановено по дело C-286/08, считано от датата на постановяване на решение по настоящото дело, до деня на изпълнението на решението по дело C-286/08,

—

да се осъди Република Гърция да заплати на Комисията еднократно платима сума в размер на 8 096,00 EUR дневно, считано от датата на постановяване на решението по дело C-286/08, до датата на постановяване на решението по настоящото дело или до датата на изпълнение на решението, постановено по дело C-286/08, ако същата настъпи преди нея,

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В решението от 10 септември 2009 г. по дело C-286/08, Комисия/Република Гърция, Съдът е постановил следното:

„1)

Република Гърция

—

като не е изготвила и приела в разумен срок план за управление на опасните отпадъци, съответстващ на изискванията на приложимото общностно законодателство и като не е създала интегрирана и адекватна мрежа от инсталации за обезвреждане на опасните отпадъци, която да се характеризира с използване на най-подходящите методи, за да се осигури висока степен на закрила на околната среда и на общественото здраве;

—

като не е приела всички необходими мерки, за да гарантира по отношение на управлението на опасните отпадъци съобразяване с членове 4 и 8 от Директива 2006/12/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците и член 3, параграф 1, членове 6 — 9, 13 и 14 от Директива 1999/31/ЕО (2) на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци,

не е изпълнила задълженията си, първо, по член 1, параграф 2 и член 6 от Директива 91/689/ЕИО (3) на Съвета от 12 декември 1991 година относно опасните отпадъци във връзка с член 5, параграфи 1 и 2, и член 7, параграф 1 от Директива 2006/12/EО, второ, по член 1, параграф 2 от Директива 91/689 във връзка с членове 4 и 8 от Директива 2006/12/EО, както и трето, по член 3, параграф 1, членове 6 — 9, 13 и 14 от Директива 1999/31.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски“.

Комисията образува производство срещу Република Гърция за изпълнение на посоченото по-горе решение на Съда на основание член 260 ДФЕС. Според предоставената от Република Гърция информация и, по-специално въз основа на данните за 2009 г., представени на Комисията в отговор от 16 май 2011 г., става ясно, че общото производство на опасни отпадъци за 2011 г. възлиза на 1 84 863,50 тона, че отпадъците за минали периоди са от порядъка на 3 23 452,40 тона, а износът възлиза на 5 147,40 тона. От гореизложеното е видно, че решението на Съда по дело С-286/08 не е изпълнено в продължение на повече от седем години от постановяването му.

Поради това Комисията предявява иск пред Съда на основание член 260, параграф 2 ДФЕС, който предвижда, че когато Комисията сезира Съда с иск поради това, че държава членка не е приела мерките за изпълнение на решение на Съда в определения от Комисията срок, последната посочва размера на еднократно платимата сума и/или периодичната имуществена санкция, която тази държава членка трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата. Окончателното решение относно налагане на предвидените в член 260 ДФЕС имуществени санкции се приема от Съда в пределите на правомощието му за пълен съдебен контрол.

Като прилага критериите, установени в Съобщението ѝ от 13.12.2005 г. относно прилагането на член 260 ДФЕС (актуализиран текст от 17.9.2014 г.), Комисията иска от Съда да установи, че като не е приела необходимите мерки за изпълнение на решението, постановено от Съда на 10 септември 2009 г. по дело C-286/08, Комисия/Република Гърция, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, първа алинея от ДФЕС, да осъди Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 72 864,00 EUR за всеки ден забава на изпълнението на решение по дело C-286/08, считано от деня на постановяване на съдебното решение по настоящото дело до деня на изпълнение на решението по дело C-286/08, да осъди Република Гърция да заплати на Комисията еднократно платима сума в размер на 8 096,00 EUR дневно, считано от датата на постановяване на решение по дело C-286/08 до датата на постановяване на решението по настоящото дело или до датата на изпълнение на решението по дело C-286/08, ако същата настъпи преди нея и да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ L 114, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45.

(2) ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94.

(3) ОВ L 377, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 91.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/8

Преюдициално запитване от High Court of Justice (England and Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство), постъпило на 19 декември 2014 г. — European Federation for Cosmetic Ingredients/Secretary of State for Business, Innovation and Skills

(Дело C-592/14)

(2015/C 081/10)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England and Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Ищец: European Federation for Cosmetic Ingredients

Ответници: Secretary of State for Business, Innovation and Skills, Attorney General

Встъпили страни: British Union for the Abolition of Vivisection, European Coalition to End Animal Experiments

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (1) да се тълкува в смисъл, че забранява пускането на общностния пазар на козметични продукти, съдържащи съставки или комбинация от съставки, които са били обект на изпитване върху животни, когато това изпитване е извършено извън Европейския съюз с цел да се изпълнят законодателните или регулаторните изисквания на трети държави, за да се пуснат на пазара в тези държави козметични продукти, съдържащи такива съставки?

Зависи ли отговорът на първия въпрос от:

а)

това дали направената съгласно член 10 от Регламента оценка на безопасността, за да се докаже, че козметичният продукт е безопасен за човешкото здраве, преди да бъде предоставен на общностния пазар, включва използването на данни, произтичащи от изпитването върху животни, извършено извън Европейския съюз;

б)	това дали законодателните или регулаторните изисквания на третите държави са свързани с безопасността на козметичните продукти;

в)	това дали е било разумно предвидимо, към момента, когато това изпитване на […] съставка върху животни е извършено извън Европейския съюз, че дадено лице би могло да се опита на някакъв етап да пусне на общностния пазар козметичен продукт, съдържащ тази съставка, и/или

г)	какъвто и да е друг фактор, и в този случай, какъв фактор?

(1) OВ L 342, стp. 59.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/9

Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 29 декември 2014 г. — Bookit, Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-607/14)

(2015/C 081/12)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bookit, Ltd

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

Относно освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), предвидено в член 135, параграф l, буква г) от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, тълкувано от Съда в решение Sparekassernes Datacenter (SDC), C-2/95, (EU:C:1997:278), кои релевантни принципи трябва да се приложат, за да се определи дали „услуги по обработване на плащания с дебитни и кредитни карти“ (като предоставяните в настоящия случай) имат за „последица прехвърлянето на средства и [...] водят до правни и финансови промени“ по смисъла на точка 66 от това решение?

По кои критерии се разграничава по принцип: a) услуга, която се състои в предоставянето на финансова информация, при липсата на което не би могло да бъде извършено плащане, но за която не се прилага освобождаването от ДДС (както в решение Nordea Pankki Suomi, C-350/10, (EU:C:2011:532), от б) услуга по обработване на данни, която на практика има за последица прехвърлянето на средства и за която Съдът е приел, че поради това може да попада в приложното поле на освобождаването от ДДС (както в точка 66 от решение SDC)?

По-специално в контекста на услугите по обработване на плащания с дебитни и кредитни карти:

а)	Прилага ли се освобождаването от ДДС за такива услуги, когато те имат за последица прехвърлянето на средства, но не обхващат задачата да се дебитира една сметка и да се кредитира друга със съответната сума?

б)	Зависи ли правото на освобождаване от отговора на въпроса дали самият доставчик на услугата получава кодовете за разрешение пряко от банката на притежателя на картата, или ги получава с посредничеството на своята обслужваща банка?

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/10

Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 7 ноември 2014 г. по дело T-219/10, Autogrill España/Комисия

(Дело C-20/15 P)

(2015/C 081/13)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková)

Друга страна в производството: Autogrill España, S.A.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното съдебно решение,

—	делото да се върне на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане,

—	произнасянето по съдебните разноски да се отложи за окончателното съдебно решение.

Основания и основни доводи

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като неправилно е тълкувал член 107, параграф 1 от Договора и по-специално понятието за селективен характер на държавните помощи съгласно този член.

Това основание включва две части, изведени от твърдяната грешка при прилагане на правото:

—	на първо място Общият съд неправилно счита, че за да се докаже, че определена мярка е селективна, трябва да се определи група от предприятия със собствени вътрешно присъщи особености (предварително установими) и

—	на второ място Общият съд тълкува неправилно понятието за селективен характер, като провежда изкуствено разграничение между помощите за износ на стоки и помощите за износ на капитал.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/11

Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 7 ноември 2014 г. по дело T-399/11, Banco Santander и Santusa/Комисия

(Дело C-21/15 P)

(2015/C 081/14)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková)

Други страни в производството: Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното съдебно решение,

—	делото да се върне на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане,

—	произнасянето по съдебните разноски да се отложи за окончателното съдебно решение.

Основания и основни доводи

Това основание включва две части, изведени от твърдяната грешка при прилагане на правото:

—	на първо място Общият съд неправилно счита че, за да се докаже, че определена мярка е селективна, трябва да се определи група от предприятия със собствени вътрешно присъщи особености (предварително установими) и

—	на второ място Общият съд тълкува неправилно понятието за селективен характер, като провежда изкуствено разграничение между помощите за износ на стоки и помощите за износ на капитал.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/12

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Ocean Capital Administration и др./Съвет

(Съединени дела T-420/11 и T-56/12) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Сила на прeсъдено нещо - Последици от отмяна на ограничителните мерки за образувание, притежавано или контролирано от образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение - Съобразяване на последиците от отмяната във времето))

(2015/C 081/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ocean Capital Administration GmbH (Хамбург, Германия) и останалите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение към решението (дело T-420/11), IRISL Maritime Training Institute (Техеран, Иран), Kheibar Co. (Техеран), Kish Shipping Line Manning Co. (остров Киш, Иран); IRISL Multimodal Transport Co. (Техеран) (дело T-56/12) (представители: F. Randolph, QC, M. Taher, solicitor и M. Lester, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop, както и по дело T-420/11 — P. Plaza García, а по дело T-56/12 — M.-M. Joséphidès)

Предмет

По дело T-420/11, жалба за отмяна на Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 65), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 26) и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), в частта от тези актове, отнасяща се до жалбоподателите, а по дело T-56/12 — жалба за отмяна на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11) и на Регламент № 267/2012, в частта от тези актове, отнасяща се до жалбоподателите.

Диспозитив

Отменя в частта, отнасяща се до Ocean Capital Administration GmbH и останалите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложението към настоящото решение:

—	Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010.

Отменя в частта, отнасяща се до IRISL Maritime Training Institute, Kheibar Co., Kish Shipping Line Manning Co. и IRISL Multimodal Transport Co.:

—	Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент № 267/2012.

Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, изменено с Решение 2011/299 и с Решение 2011/783, продължава да се прилага, от една страна, по отношение на Ocean Capital Administration и на останалите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложението към настоящото решение, и от друга страна, по отношение на IRISL Maritime Training Institute, Kheibar, Kish Shipping Line Manning и IRISL Multimodal Transport, до момента, когато отмяната на Регламент № 267/2012 породи действие.

Съветът на Европейския съюз понася освен направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени, от една страна, от Ocean Capital Administration и останалите 35 жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложението към настоящото решение, и от друга страна, от IRISL Maritime Training Institute, Kheibar, Kish Shipping Line Manning и IRISL Multimodal Transport.

(1) ОВ C 290, 1.10.2011 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/13

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Teva Pharma и Teva Pharmaceuticals Europe/EMA

(Дело T-140/12) (1)

((Лекарствени продукти за хуманна употреба - Лекарствени продукти сираци - Заявление за издаване на разрешително за продажба на генеричен вариант на лекарствения продукт сирак imatinib - Решение на EMA, с което се отхвърля заявката за издаване на разрешително за пускане на пазара - Търговска изключителност))

(2015/C 081/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Teva Pharma BV (Утрехт, Нидерландия); и Teva Pharmaceuticals Europe BV (Утрехт) (представители: D. Anderson, QC, K. Bacon, barrister, G. Morgan и C. Drew, solicitors)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (EMA) (представители: T. Jabłoński, M. Tovar Gomis и N. Rampal Olmedo)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Европейска комисия (представители: E. White, П. Михайлова и M. Šimerdová)

Предмет

Искане за отмяна на решението на EMA от 24 януари 2012 г., с което се отхвърля заявлението на жалбоподателите за издаване на разрешително за продажба на генеричен вариант на лекарствения продукт сирак imatinib, а именно imatinib Ratiopharm, по отношение на терапевтични показания, свързани с лечението на хронична миелогенна левкемия

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Teva Pharma BV и Teva Pharmaceuticals Europe BV да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската агенция по лекарствата (EMA).

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 165, 9.6.2012 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/14

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Bank Tejarat/Съвет

(Дело T-176/12) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Грешка в преценката))

(2015/C 081/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Tejarat (Техеран, Иран) (представители: S. Zaiwalla, P. Reddy, F. Zaiwalla и Z. Burbeza, solicitors, D. Wyatt, QC, и R. Blakeley, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и S. Cook)

Предмет

Искане за частична отмяна с незабавно действие на Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 19, стр. 22), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2012 на Съвета от 23 януари 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 19, стр. 1) и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 709/2012 на Съвета от 2 август 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 (ОВ L 208, стр. 2).

Диспозитив

Отменя, в частите, които се отнасят до Bank Tejarat:

—	точка I Б 2 от приложение I към Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	точка I Б 2 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2012 на Съвета от 23 януари 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	точка I В 105 от приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010,

—	точка 5 от приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) № 709/2012 на Съвета от 2 август 2012 година за прилагане на Регламент № 267/2012.

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

Правните последици на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, изменена с Решение 2012/35, се запазват по отношение на Bank Tejarat до влизане в сила на отмяната на Регламент № 267/2012 и на Регламент за изпълнение № 709/2012.

4)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски..

(1) ОВ C 174, 16.6.2012 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/15

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — MIP Metro/СХВП — Holsten-Brauerei (H)

(Дело T-193/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейската общност - Фигуративна марка „H“ - По-ранна национална фигуративна марка „H“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8 параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Липса на мотиви - Член 75 от Регламент № 207/2009))

(2015/C 081/18)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Holsten-Brauerei AG (Хамбург, Германия) (представители: N. Hebeis и R. Douglas, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 23 февруари 2012 г. (преписка R 2340/2010-1), постановено в производство по възражение със страни Holsten-Brauerei AG и MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 194, 30.6.2012 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/15

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Tsujimoto/СХВП — Kenzo (KENZO)

(Дело T-393/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „KENZO“ - По-ранна словна марка на Общността „KENZO“ - Относително основание за отказ - Репутация - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент № 207/2009 - Късно представяне на документи - Правомощие за преценка на апелативния състав - Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009))

(2015/C 081/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kenzo Tsujimoto (Осака, Япония) (представител: A. Wenninger-Lenz, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Kenzo (Париж, Франция) (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti и N. Parrotta, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 май 2012 г. (преписка R 1659/2011-2), постановено в производство по възражение със страни Kenzo и г-н Kenzo Tsujimoto.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Kenzo Tsujimoto да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 355, 17.11.2012 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/16

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Pro-Aqua International/СХВП — Rexair (WET DUST CAN’T FLY)

(Дело T-133/13) (1)

((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „WET DUST CAN’T FLY“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2015/C 081/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pro-Aqua International GmbH (Ансбах, Германия) (представител: T. Raible, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: M. Rajh и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Rexair LLC (Трой, Мичиган, САЩ) (представител: A. Bayer, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 17 декември 2012 г. (преписка R 211/2012-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Pro-Aqua International GmbH и Rexair LLC.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Pro-Aqua International GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 123, 27.4.2013 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/17

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Novomatic/СХВП — Simba Toys (AFRICAN SIMBA)

(Дело T-172/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „AFRICAN SIMBA“ - По-ранна национална фигуративна марка „Simba“ - Относително основание за отказ - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент № 207/2009 - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009))

(2015/C 081/21)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Novomatic AG (Gumpoldskirchen, Австрия) (представител: W. Mosing, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Schifko)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Simba Toys GmbH & Co. KG (Fürth, Германия) (представители: O. Ruhl и C. Sachs, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 15 януари 2013 г. (преписка R 157/2012-4), постановено в производство по възражение със страни Simba Toys GmbH & Co. KG и Novomatic AG

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Novomatic AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 141, 18.5.2013 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/17

Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Tsujimoto/СХВП — Kenzo (KENZO)

(Дело T-322/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „KENZO“ - По-ранна словна марка на Общността „KENZO“ - Относително основание за отказ - Репутация - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Късно представяне на документи - Правомощие за преценка на апелативния състав - Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009))

(2015/C 081/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kenzo Tsujimoto (Осака, Япония) (представител: A. Wenninger-Lenz, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално M. Rajh и J. Crespo Carrillo, впоследствие M. Rajh и P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Kenzo (Париж, Франция) (представители: P. Roncaglia, G. Lazzaretti, F. Rossi и N. Parrotta, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 25 март 2013 г. (преписка R 1364/2012-2), постановено в производство по възражение със страни Kenzo и г-н Kenzo Tsujimoto.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Kenzo Tsujimoto да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/18

Определение на Общия съд от 14 януари 2015 г. — Bolívar Cerezo/СХВП —Renovalia Energy (RENOVALIA)

(Дело T-166/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „RENOVALIA“ - По-ранни национални словни марки „RENOVA ENERGY“ и „RENOVAENERGY“ - Частичен отказ за регистрация - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна))

(2015/C 081/23)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Juan Bolívar Cerezo (Гранада, Испания) (представител: I. Barroso Sánchez-Lafuente, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Mondéjar Ortuño)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Renovalia Energy, SA (Вийаробледо, Испания) (представител: A. Velázquez Ibáñez, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 26 януари 2012 г. (преписка R 663/2011-1), свързано с производство по възражение между Renovalia Energy, SA и Juan Bolívar Cerezo.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Juan Bolívar Cerezo да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 194, 30.6.2012 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/19

Определение на Общия съд от 14 януари 2015 г. — SolarWorld и др./Комисия

(Дело T-507/13) (1)

((Жалба за отмяна - Дъмпинг - Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китай - Приемане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура - Промишленост на Общността - Липса на пряко засягане - Недопустимост))

(2015/C 081/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: SolarWorld AG (Бон, Германия); Brandoni solare SpA (Кастелфидардо, Италия); Global Sun Ltd (Слиема, Малта); Silicio Solar, SAU (Мадрид, Испания); Solaria Energia y Medio Ambiente, SA (Пуертояно, Испания) (представители: L. Ruessmann, avocat, и J. Beck, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland, T. Maxian Rusche и A. Stobiecka-Kuik)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2013/423/ЕС на Комисията от 2 август 2013 година за п[ри]емане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 209, стр. 26) и на Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията от 4 декември 2013 година за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (ОВ L 325, стр. 214).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда SolarWorld AG, Brandoni solare SpA, Global Sun Ltd, Silicio Solar, SAU и Solaria Energia y Medio Ambiente, SA да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 325, 9.11.2013 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/19

Определение на Общия съд от 13 януари 2015 г. — Vakoma/СХВП — VACOM (VAKOMA)

(Дело T-535/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „VAKOMA“ - По-ранна словна марка на Общността „VACOM“ - Искова молба или жалба - Неспазване на изискванията за форма - Явна недопустимост))

(2015/C 081/25)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vakoma GmbH (Магдебург, Германия) (представител: P. Kazzer, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: VACOM Vakuum Komponenten & Messtechnik GmbH (Йена, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 1 август 2013 г. (преписка R 908/2012-1), постановено в производство по възражение със страни VACOM Vakuum Komponenten & Messtechnik GmbH иVakoma GmbH.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима. .

2)	Осъжда Vakoma GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 367, 14.12.2013 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/20

Определение на Общия съд от 13 януари 2015 г. — Istituto di vigilanza dell’urbe/Комисия

(Дело T-579/13) (1)

((Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Обществени поръчки за услуги - Покана за представяне на оферти - Доставяне на услуги по охрана и посрещане - Отхвърляне на офертата на оферент - Възлагане на поръчката на друг оферент - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна))

(2015/C 081/26)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Istituto di vigilanza dell’urbe SpA (Рим, Италия) (представители: D. Dodaro и S. Cianciullo)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Cappelletti и F. Moro)

Предмет

От една страна, искане за отмяна както на решението на Комисията за отхвърляне на офертата, подадена от жалбоподателя във връзка с публикуваното в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз (2013/S 101-172120) обявление за поръчка, и за възлагане на друг оферент на лот № 1 относно доставянето на услуги по охрана и посрещане, така и на всеки предходен, свързан или последващ акт, включително сключения с избрания оферент договор, и от друга страна, искане за обезщетение за вредата, претърпяна вследствие от възлагането на поръчката на избрания оферент.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Istituto di vigilanza dell’urbe SpA понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия, включително тези за обезпечителното производство, в съответствие с исканията на последната.

(1) ОВ C 377, 21.12.2013 г.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/21

Определение на председателя на Общия съд от 15 декември 2014 г. — August Wolff и Remedia/Комисия

(Дело T-672/14 R)

((Обезпечително производство - Разрешение за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2015/C 081/27)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel (Бийлефелд, Германия); и Remedia d.o.o (Загреб, Република Хърватска) (представители: P. Klappich, C. Schmidt и P. Arbeiter, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Šimerdová, A. Sipos и B.-R. Killmann)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение за изпълнение на Комисията C(2014) 6030 окончателен от 19 август 2014 година относно разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба с локално приложение с високо съдържание на естрадиол в съответствие с член 31 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Отменя определението от 2 октомври 2014 г.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/21

Жалба, подадена на 4 декември 2014 г. — Tempus Energy и Tempus Energy Technology/Комисия

(Дело T-793/14)

(2015/C 081/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Tempus Energy Ltd (Рединг, Обединено кралство) и Tempus Energy Technology Ltd (Челтнам, Обединено кралство) (представители: J. Derenne, J. Blockx, C. Ziegler и M. Kinsella, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, и

—	да осъди ответника да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателите искат да бъде отменено Решение на Комисията C (2014) 5083 окончателен от 23 юли 2014 г. по дело SA.35980 (2014/N-2) — Обединено кралство, Electricity Market Reform: Capacity Market.

В подкрепа на жалбата жалбоподателите излагат две правни основания.

Първо, те поддържат, че като не е започнала официалната процедура по разследване, Комисията е нарушила член 108, параграф 2 ДФЕС и принципите за недопускане на дискриминация, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания и неправилно е преценила фактите. Жалбоподателите твърдят, че:

—	Комисията не е преценила правилно потенциалната роля на оптимизацията на потреблението в схемата за пазара на мощности в Обединеното кралство,

—	ограниченията за срока на договорите за гарантиране на мощност чрез оптимизация на потреблението съгласно схемата за пазара на мощности са в разрез с принципите за защита на оправданите правни очаквания и недопускане на дискриминация и се основават на неправилна преценка на фактите,

—	изискването операторите, които гарантират мощност чрез оптимизация на потреблението, да избират между участие във временните и участие в постоянните търгове, е в разрез с принципите за защита на оправданите правни очаквания и недопускане на дискриминация,

—	методологията за възстановяване на разходите по схемата за пазара на мощности е в разрез с принципите за недопускане на дискриминация, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност,

—	включването на неограничени вместо на ограничени във времето заявки за мощност в постоянните търгове по схемата за пазара на мощности е в противоречие с принципите за недопускане на дискриминация и защита на оправданите правни очаквания,

—	изискването за внасяне на гаранция, за да бъде получен достъп до търговете по схемата за пазара на мощности, е в разрез с принципите за недопускане на дискриминация и защита на оправданите правни очаквания, и

—	непредвиждането в схемата за пазара на мощности на допълнително възнаграждение за избегнатите при оптимизацията на потреблението загуби от пренос и разпределение е в разрез с принципите за недопускане на дискриминация и защита на оправданите правни очаквания.

2.	Второ, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е мотивирала надлежно решението си.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/22

Жалба, подадена на 5 декември 2014 г. — Gazprom Neft/Съвет

(Дело T-799/14)

(2015/C 081/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gazprom Neft OAO (Санкт Петербург, Русия) (представители: L. Van den Hende, lawyer и S. Cogman, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени член 1, параграф 3 от Решение 2014/659/ОВППС на Съвета от 8 септември 2014 г. (1), с който се вмъква член 4a в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета,

—	да отмени член 1, параграф 3 от Регламент № 960/2014 на Съвета от 8 септември 2014 г. (2), с който се вмъква член 3a в Регламент № 833/2014 на Съвета,

—	да отмени член 1, параграф 1 и приложението към Решение 2014/659/ОВППС на Съвета в частите, с които се вмъкват член 1, параграф 2, букви б)—г), член 1, параграф 3 и приложение III в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета, доколкото посочените разпоредби се отнасят до жалбоподателя,

—	да отмени член 1, параграф 5, член 1, параграф 9 и приложение III към Регламент № 960/2014 на Съвета в частите, с които се вмъкват член 5, параграф 2, букви б)—г), член 5, параграф 3 и приложение VI в Регламент № 833/2014 на Съвета, доколкото посочените разпоредби се отнасят до жалбоподателя,

—	да отмени член 1 параграф 4 от Решение 2014/659/ОВППС на Съвета, заменящ член 7, параграф 1, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС на Съвета, доколкото посочената разпоредба се отнася до жалбоподателя,

—	да отмени член 1, параграф 5, буква a) от Регламент (ЕС) № 960/2014 на Съвета, заменящ член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета, доколкото посочената разпоредба се отнася до жалбоподателя, и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от твърдението за нарушение на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) поради липса на мотиви, тъй като по-специално както в Решение 2014/659/ОВППС на Съвета, така и в Регламент № 960/2014 на Съвета дори и не се правило опит да се обоснове защо неконвенционалните петролни проекти на жалбоподателя са обект на целеви ограничителни мерки.

2.	Второто основание е изведено от твърдението, че член 215 ДФЕС не е подходящо правно основание за оспорваните разпоредби от Регламент (ЕС) № 960/2014 на Съвета и че член 29 ДЕС не е подходящо правно основание за оспорваните разпоредби от Решение 2014/659/ОВППС на Съвета.

3.	Третото основание е изведено от твърдението, че оспорваните разпоредби нарушават Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия (3).

Четвъртото основание е изведено от твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права. Оспорените разпоредби представлявали непропорционално накърняване на свободата на стопанска инициатива на жалбоподателя и на неговото право на собственост, тъй като не били подходящи за постигане на преследваната с тях цел (поради което и не били необходими) и във всеки случай налагали задължения, които значително превишавали някакви евентуални ползи.

(1) Решение 2014/659/ОВППС на Съвета от 8 септември 2014 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 271, стр. 54).

(2) Регламент № 960/2014 на Съвета от 8 септември 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 271, стр. 3).

(3) Решение на Съвета и на Комисията от 30 октомври 1997 година за сключване на Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна (ОВ, L 327, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 228).

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/23

Жалба, подадена на 30 декември 2014 г. — Nutria/Комисия

(Дело T-832/14)

(2015/C 081/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Nutria AE (Agios Konstantinos Locrida, Гърция) (представител: M.-J. Jacquot, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да осъди Комисията да му изплати сумата от 5 2 04 350 EUR за претърпени вреди,

—	да осъди Комисията да му изплати допълнително обезщетение в размер на 12 000 EUR за процедурни разноски, които той е претърпял.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 191 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 (1), поради отказа на Комисията да удължи крайния срок за изпълнение на гръцката част от европейската програма за разпределяне на храна за най-нуждаещите се в Общността през 2010 г.

(1) Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ L 299, стр. 1).

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/24

Жалба, подадена на 8 януари 2015 г. — Leopard/СХВП — Smart Market (LEOPARD true racing)

(Дело T-7/15)

(2015/C 081/31)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Leopard SA (Ховалд, Люксембург) (представител: P. Lê Dai, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Smart Market, SLU (Алкантария, Испания)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „LEOPARD true racing“ — заявка за регистрация № 10 139 202

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 2.10.2014 г. по преписка R 1866/2013-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени частично обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/24

Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Banco Santander и Santusa/Комисия

(Дело T-12/15)

(2015/C 081/32)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Banco Santander, SA (Santander, Испания) и Santusa Holding, SL (Boadilla del Monte, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и J. Panero Rivas, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	Да обяви за допустими и да уважи изтъкнатите в настоящата жалба основания за обжалване;

—

да отмени член 1 от решението в частта му, в която се обявява, че новото административно тълкуване на член 12 TRLIS [texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Изменение на испанския закон за корпоративния данък)], възприето от испанската администрация, трябва да счита за държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар;

—	да отмени член 4, параграф 1 от решението, доколкото в него се изисква от Кралство Испания да сложи край на това, което Комисията счита за схема за помощи, описана в член 1 от решението;

—	да отмени член 4, параграфи 2, 3, 4 и 5 от решението, доколкото с тях се налага на Кралство Испания възстановяване на сумите, считани от Комисията за държавна помощ;

—	при условията на евентуалност, да ограничи обхвата на задължението за възстановяване, наложено на Кралство Испания в член 4, параграф 2 от решението, така че то се извърши при същите условия като тези в първото и второто решение, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са подобни на изтъкнатите по дело T-826/14, Испания/Комисия.

По-специално, изтъква се наличието на грешка при прилагане на правото що се отнася до правната квалификация на мярката като държавна помощ, идентифицирането на бенефициера на мярката и факта, че административното тълкуване е квалифицирано като държавна помощ, различна от разгледаната в решенията на Комисията, както и нарушението на принципите на оправданите правни очаквания, на естопел и на правна сигурност.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/25

Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Lufthansa AirPlus Servicekarten/СХВП — Mareea Comtur (airpass.ro)

(Дело T-14/15)

(2015/C 081/33)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Lufthansa AirPlus Servicekarten GmbH (Ной Изенбург, Германия) (представител: R. Kunze, Solicitor, и G. Würtenberger, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: SC Mareea Comtur SRL (Deva, Румъния)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „airpass.ro“ — заявка за регистрация № 10 649 358

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 17.10.2014 г. по преписка R 1918/2013-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до услугите от клас 35,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б), член 64 и член 76 от Регламент № 207/2009.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/26

Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Costa/Парламент

(Дело T-15/15)

(2015/C 081/34)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Paolo Costa (Венеция, Италия) (представители: G. Orsoni и M. Romeo, avvocati)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви решението на председателя на Европейския парламент от 11 ноември 2014 г., съобщено на 28 ноември 2014 г., и всички предходни, свързани и последващи актове за недействителни съгласно членове 263 и 264 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

—	да осъди Европейския парламент да заплати изцяло съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е решение № 318189 на председателя на Европейския парламент от 11 ноември 2014 г. за спиране на пенсията за прослужено време на жалбоподателя, считано от юни 2010 г., и възстановяване на получените суми от юли 2009 г. до май 2010 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на правни норми, нарушение на Правилника за разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент, както и нарушение на член 12 от Regolamento per gli assegni vitalizi dei deputati italiani [Правилник за пожизнените надбавки на италианските членове на ЕП].

—

В това отношение се посочва нарушение на член 12, параграф 2а, буква v) от Regolamento per gli assegni vitalizi dei deputati italiani, към който препраща Правилникът за разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент, доколкото е посочен неправилно като основание за спиране на плащането на пенсия поради длъжността председател на пристанищна администрация на Венеция.

—

Освен това се посочва, че длъжността председател на пристанищна администрация на Венеция не е включена в приложното поле на разпоредбата на член 12, параграф 2а, буква v) от Regolamento [per gli assegni vitalizi dei deputati italiani], тъй като, както се признава от Съда в решение от 10 октомври 2014 г. (C-270/13), посочената длъжност е експертна и се основава единствено на доказани професионални компетенции на кандидата в областта на икономиката и транспорта, като е освободена от всякаква политическа връзка, не е свързана с правителствени назначения от политически характер и не предполага осъществяване на политически функции.

Второто правно основание, изведено от нарушение на Договорите и правните норми, нарушение на членове 4 ДЕС, 6 ДЕС и 15 ДЕС, нарушение на член 1 от Протокола към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) относно защитата на правото на собственост, нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, както и нарушение на принципа за добросъвестност.

—	В това отношение се посочва нарушение на членове 4 ДЕС и 13 ДЕС, които възлагат на Европейския парламент, наравно с останалите институции, задължение за закрила на оправданите правни очаквания от положения, породени в сферата на общностното право за всеки от съставляващите го субекти.

—

Посочва се също така нарушение на принципите за защита на оправданите правни очаквания и добросъвестност — общи и основни принципи на правото на Съюза, признати и утвърдени в самата практика на Съда на Европейския съюз, който винаги налага зачитането им при възстановяване на суми, платени на добросъвестни физически лица.

—

На последно място се посочва нарушение на член 1 от Протокола към ЕКЗПЧ относно защитата на правото на собственост, към който препраща член 6 ДЕС и която има същата правна сила като Договорите, който член възлага задължение за защита на оправданите правни очаквания, породени у физически лица относно съществуването на право на вземане и правомерното му събиране.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/27

Жалба, подадена на 15 януари 2015 г. — Италия/Комисия

(Дело T-17/15)

(2015/C 081/35)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: P. Gentili, avvocato dello Stato, G. Palmieri)

Ответник: Комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обявление за конкурс на общ основание EPSO/AD/294/14 — Администратори (AD 6) в областта на защитата на данните,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на членове 263 ДФЕС, 264 ДФЕС, 266 ДФЕС.

—	Комисията не се е съобразила с решението на Съда по дело C-566/10 P, с което са обявени за незаконосъобразни обявленията, ограничаващи само до английски, френски и немски езиците, които участниците в конкурсите на общо основание на Съюза могат да посочват като език 2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 342 ДФЕС; членове 1 и 6 Регламент 1/58.

—	В това отношение се посочва, че като ограничава до три езика езиците, които участниците могат да избират като език 2 в конкурсите на общо основание на Съюза, Комисията на практика е установила нов езиков регламент на институциите, изземвайки изключителната компетентност на Съвета в тази област.

Третото основание е изведено от нарушение на член 12 ДЕО, понастоящем член 18 ДФЕС; член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6, параграф 3 ДЕС; член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица; членове 1 и 6 от Регламент 1/58; член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, параграф 2, член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица.

—

В това отношение се посочва, че езиковото ограничение, въведено от Комисията е дискриминиращо, тъй като посочените разпоредби забраняват налагането на езикови ограничения на европейските граждани и самите длъжностни лица на институциите, които не са предвидени по общ и обективен начин във вътрешните правилници на институциите, посочени в член 6 от Регламент 1/58, и които до момента не са приети, и забраняват въвеждането на подобни ограничения при липса на конкретен и мотивиран интерес на службата.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 6, параграф 3 ДЕС в частта, в която обявява принципа на защитата на оправданите правни очаквания за основен принцип, следващ от общите конституционни традиции на държавите членки.

—	В това отношение се посочва, че Комисията е нарушила правното очакване на гражданите относно възможността да избират като език 2 всеки един от езиците на Съюза, каквато е постоянната практика до 2007 г. и както авторитетно е потвърдено в решение на Съда по дело C-566/10 P.

Петото основание е изведено от злоупотреба с власт и нарушение на материалноправно норми, свързани с характера и целите на обявленията за конкурси, по-специално член 1г, параграфи 1 и 6, член 28, буква е), член 27, параграф 2, член 34, параграф 3 и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, както и от нарушение на принципа на пропорционалност.

—

В това отношение се посочва, че като предварително и по общ начин е ограничила до три езиците, които могат да бъдат избирани като език 2, Комисията фактическите е изместила проверката на езиковите умения на кандидатите във фазата на съставяне на обявлението за конкурса и на определяне на изискванията за допускане до участие, а тази проверка следва да бъде направена на етапа на конкурса. По този начин езиковите познания стават определящи по отношение на професионалните умения.

Шестото основание е изведено от нарушение на член 18 и член 24, параграф 4 ДФЕС; член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент 1/58; член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица.

—

В това отношение се посочва, че като е предвидено, че заявленията за участие трябва да бъдат съставени на английски, френски или немски и че на същия език EPSO ще изпраща съобщения на кандидатите във връзка с протичането на конкурса, е нарушено правото на европейските граждани да комуникират с институциите на собствения си език и е въведена допълнителна дискриминация по отношение на лицата, които не притежават задълбочени познания по посочените три езика.

Седмото основание е изведено от нарушение на членове 1 и 6 от Регламент 1/58; член 1г, параграфи 1 и 6, член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника за длъжностните лица; член 296, параграф 2 ДФЕС (липса на мотиви), както и от нарушение на принципа на пропорционалност и изопачаване на фактите.

—

В това отношение се посочва, че Комисията е мотивирала ограниченията до трите езика с необходимостта новоназначените служители да са в състояние да общуват веднага в рамките на институциите. Този мотив представлява изопачаване на фактите, тъй като няма данни, че въпросните три езика са най-използваните при общуване между различни езикови групи в рамките на институциите; той е и непропорционален спрямо ограничението на основно право като правото да не бъдеш подлаган на езикова дискриминация, когато съществуват по-малко ограничителни начини за гарантиране на бърза вътрешна комуникация в институциите.

9.3.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/28

Жалба, подадена на 21 януари 2015 г. — International Management Group/Комисия

(Дело T-29/15)

(2015/C 081/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: International Management Group (Брюксел, Белгия) (представители: M. Burgstaller и C. Farrell, solicitors, и E. Wright, barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени измененото приложение към Решение за изпълнение на Комисията от 7 ноември 2013 г. относно годишна програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар, която следва да бъде финансирана от общия бюджет на Европейския съюз, прието на 16 декември 2014 г., и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания.

1.	Първото правно основание е твърдението, че Комисията не е доказала неизпълнение от страна на жалбоподателя на изискванията, предвидени в член 53г, параграф 1 от Финансовия регламент за 2002 г. (1) и член 60, параграф 2 от Финансовия регламент за 2012 г. (2).

Второто правно основание е липса на промени по отношение на стандартите, които жалбоподателят прилага в своето счетоводство, одит, вътрешен контрол и при процедурите за възлагане на поръчки, които промени да обосновават решението на Европейската комисия, че жалбоподателят вече не е надежден изпълнител на задачи по изпълнението на бюджета.

3.	Третото правно основание е твърдението, че Комисията на е изпълнила задължението си да зачита принципите на добра администрация и добро финансово управление.

4.	Четвъртото правно основание е твърдението, че Комисията е нарушила своите задължения във връзка с принципа на прозрачност.

5.	Петото правно основание е твърдението, че Комисията не е предоставила на жалбоподателя възможност за обжалване.

6.	Шестото правно основание е твърдението, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране.

7.	Седмото правно основание е твърдението, че приемането на обжалваната мярка представлява нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, изменен (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

(2) Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 81

Издание на български език	Информация и известия	Година 58 9 март 2015 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2015/C 081/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2015/C 081/02	Дело C-243/14: Определение на Съда (седми състав) от 6 ноември 2014 г. (преюдициално запитване от Philippe Adam Krikorian — Франция) — Grégoire Krikorian и др. (Член 267 ДФЕС — Пряко сезиране от страните — Явна липса на компетентност на Съда)	2
2015/C 081/03	Дело C-313/14: Преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Szczecinie (Полша), постъпило на 1 юли 2014 г. — ASPROD sp. z o.o./Dyrektor Izby Celnej w Szczecinie	2
2015/C 081/04	Дело C-526/14: Преюдициално запитване от Ustavno sodišče (Словения), постъпило на 20 ноември 2015 г. — Tadej Kotnik и др., Jože Sedonja и др., Fondazione cassa di risparmio di Imola, Imola, Repubblica italiana, Andrej Pipuš и Dušanka Pipuš, Tomaž Štrukelj, Luka Jukič, Angel Jaromil, Franc Marušič и др., Stajka Skrbinšek, Janez Forte и др., Marija Pipuš, Državni svet Republike Slovenije, Varuh človekovih pravic Republike Slovenije/Državni zbor Republike Slovenije	3
2015/C 081/05	Дело C-546/14: Преюдициално запитване от Tribunale di Udine (Италия), постъпило на 28 ноември 2014 г. — Degano Trasporti S.a.s. di Ferruccio Degano & C. в ликвидация	4
2015/C 081/06	Дело C-560/14: Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 5 декември 2014 г. — MM/Minister for Justice and Equality, Ирландия, и Attorney General	5
2015/C 081/07	Дело C-572/14: Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 11 декември 2014 г. — Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH/Amazon EU Sàrl	5
2015/C 081/08	Дело C-578/14: Преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия), постъпило на 12 декември 2014 г. — Argenta Spaarbank NV/Belgische Staat	6
2015/C 081/09	Дело C-584/14: Иск, предявен на 18 декември 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция	7
2015/C 081/10	Дело C-592/14: Преюдициално запитване от High Court of Justice (England and Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство), постъпило на 19 декември 2014 г. — European Federation for Cosmetic Ingredients/Secretary of State for Business, Innovation and Skills	8
2015/C 081/11	Дело C-605/14: Преюдициално запитване от Korkein oikeus (Финландия), постъпило на 30 декември 2014 г. — Virpi Komu, Hanna Ruotsalainen, Ritva Komu/Pekka Komu, Jelena Komu	9
2015/C 081/12	Дело C-607/14: Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 29 декември 2014 г. — Bookit, Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs	9
2015/C 081/13	Дело C-20/15 P: Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 7 ноември 2014 г. по дело T-219/10, Autogrill España/Комисия	10
2015/C 081/14	Дело C-21/15 P: Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 7 ноември 2014 г. по дело T-399/11, Banco Santander и Santusa/Комисия	11
	Общ съд
2015/C 081/15	Съединени дела T-420/11 и T-56/12: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Ocean Capital Administration и др./Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Сила на прeсъдено нещо — Последици от отмяна на ограничителните мерки за образувание, притежавано или контролирано от образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение — Съобразяване на последиците от отмяната във времето)	12
2015/C 081/16	Дело T-140/12: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Teva Pharma и Teva Pharmaceuticals Europe/EMA (Лекарствени продукти за хуманна употреба — Лекарствени продукти сираци — Заявление за издаване на разрешително за продажба на генеричен вариант на лекарствения продукт сирак imatinib — Решение на EMA, с което се отхвърля заявката за издаване на разрешително за пускане на пазара — Търговска изключителност)	13
2015/C 081/17	Дело T-176/12: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Bank Tejarat/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Грешка в преценката)	14
2015/C 081/18	Дело T-193/12: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — MIP Metro/СХВП — Holsten-Brauerei (H) (Марка на Общността — Производство по възражение — Международна регистрация, посочваща Европейската общност — Фигуративна марка H — По-ранна национална фигуративна марка H — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8 параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Липса на мотиви — Член 75 от Регламент № 207/2009)	15
2015/C 081/19	Дело T-393/12: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Tsujimoto/СХВП — Kenzo (KENZO) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността KENZO — По-ранна словна марка на Общността KENZO — Относително основание за отказ — Репутация — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009 — Късно представяне на документи — Правомощие за преценка на апелативния състав — Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009)	15
2015/C 081/20	Дело T-133/13: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Pro-Aqua International/СХВП — Rexair (WET DUST CAN’T FLY) (Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността WET DUST CAN’T FLY — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Описателен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)	16
2015/C 081/21	Дело T-172/13: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Novomatic/СХВП — Simba Toys (AFRICAN SIMBA) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността AFRICAN SIMBA — По-ранна национална фигуративна марка Simba — Относително основание за отказ — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009 — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009)	17
2015/C 081/22	Дело T-322/13: Решение на Общия съд от 22 януари 2015 г. — Tsujimoto/СХВП — Kenzo (KENZO) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността KENZO — По-ранна словна марка на Общността KENZO — Относително основание за отказ — Репутация — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Късно представяне на документи — Правомощие за преценка на апелативния състав — Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009)	17
2015/C 081/23	Дело T-166/12: Определение на Общия съд от 14 януари 2015 г. — Bolívar Cerezo/СХВП —Renovalia Energy (RENOVALIA) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността RENOVALIA — По-ранни национални словни марки RENOVA ENERGY и RENOVAENERGY — Частичен отказ за регистрация — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)	18
2015/C 081/24	Дело T-507/13: Определение на Общия съд от 14 януари 2015 г. — SolarWorld и др./Комисия (Жалба за отмяна — Дъмпинг — Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китай — Приемане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура — Промишленост на Общността — Липса на пряко засягане — Недопустимост)	19
2015/C 081/25	Дело T-535/13: Определение на Общия съд от 13 януари 2015 г. — Vakoma/СХВП — VACOM (VAKOMA) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността VAKOMA — По-ранна словна марка на Общността VACOM — Искова молба или жалба — Неспазване на изискванията за форма — Явна недопустимост)	19
2015/C 081/26	Дело T-579/13: Определение на Общия съд от 13 януари 2015 г. — Istituto di vigilanza dell’urbe/Комисия (Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Обществени поръчки за услуги — Покана за представяне на оферти — Доставяне на услуги по охрана и посрещане — Отхвърляне на офертата на оферент — Възлагане на поръчката на друг оферент — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)	20
2015/C 081/27	Дело T-672/14 R: Определение на председателя на Общия съд от 15 декември 2014 г. — August Wolff и Remedia/Комисия (Обезпечително производство — Разрешение за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	21
2015/C 081/28	Дело T-793/14: Жалба, подадена на 4 декември 2014 г. — Tempus Energy и Tempus Energy Technology/Комисия	21
2015/C 081/29	Дело T-799/14: Жалба, подадена на 5 декември 2014 г. — Gazprom Neft/Съвет	22
2015/C 081/30	Дело T-832/14: Жалба, подадена на 30 декември 2014 г. — Nutria/Комисия	23
2015/C 081/31	Дело T-7/15: Жалба, подадена на 8 януари 2015 г. — Leopard/СХВП — Smart Market (LEOPARD true racing)	24
2015/C 081/32	Дело T-12/15: Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Banco Santander и Santusa/Комисия	24
2015/C 081/33	Дело T-14/15: Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Lufthansa AirPlus Servicekarten/СХВП — Mareea Comtur (airpass.ro)	25
2015/C 081/34	Дело T-15/15: Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Costa/Парламент	26
2015/C 081/35	Дело T-17/15: Жалба, подадена на 15 януари 2015 г. — Италия/Комисия	27
2015/C 081/36	Дело T-29/15: Жалба, подадена на 21 януари 2015 г. — International Management Group/Комисия	28
2015/C 081/37	Дело T-258/14: Определение на Общия съд от 12 януари 2015 г. — Люксембург/Комисия	29
	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2015/C 081/38	Дело F-142/14: Жалба, подадена на 24 декември 2014 г. — ZZ/Евроюст	30
2015/C 081/39	Дело F-30/14: Определение на Съда на публичната служба от 15 януари 2015 г. — Speyart/Европейска комисия	30
2015/C 081/40	Дело F-49/14: Определение на Съда на публичната служба от 12 януари 2015 г. DQ и др./Европейски парламент	30