—

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената от Gesetz über den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват каквото и да било предоставяне на ресурси, принадлежащи или контролирани от държава членка. Всички свързани с квалифицирането на тези мерки обстоятелства били установени в рамките на производството между Комисията и Федерална република Германия. Нямало каквито и да било съмнения, въз основа на които да се започне производство по член 108, параграф 2 ДФЕС съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

По този въпрос жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила член 108, параграф 1 ДФЕС и принципа на правна сигурност, тъй като при преразглеждане на предварителната си оценка за EEG като помощ е приложила производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо това за съществуваща помощ по член 17 от Регламент № 659/1999. В това отношение той по-специално посочва, че с решението си от 22 май 2002 г. Комисията не класифицира EEG 2000 като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС поради липсата на каквото и да било предоставяне на ресурси на държава членка. Спрямо решението на Комисията от 22 май 2002 г. промените, настъпили от EEG 2000 до EEG 2012, не били съществени. Комисията следователно трябвало да може да представи различно свое правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да затруднява жалбоподателя.

—

По-нататък жалбоподателят изтъква, че ответникът е приел обжалваното решение, без да даде възможност на жалбоподателя да представи коментарите си.

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в досъдебната процедура със страни Комисията и Федерална република Германия. Повече няма съмнения, които Комисията да е длъжна да установява в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е прибягнала до производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо до производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната оценка на EEG като помощ. В това отношение те по-специално посочват, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси. В сравнение с решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателите.

—

По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът е приел обжалваното решение, без преди това да им даде възможност да изразят становище.

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в предходното производство между Комисията и Федерална република Германия. Не би трябвало да има повече съмнения, които Комисията да установява в производство по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е приложила производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си преценка за EEG като помощ. В това отношение те посочват по-специално, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е било налице прехвърляне на държавни ресурси. Спрямо решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателя.

—

По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът е издал обжалваното решение, без преди това да им даде възможност да изразят становище.

—

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в предходното производство между Комисията и Федерална република Германия. Не би трябвало да има повече съмнения, които Комисията да установява в производство по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е приложила производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си преценка за EEG като помощ. Във връзка с това той посочва по-специално, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е било налице прехвърляне на държавни ресурси. Спрямо решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателя.

—

По-нататък жалбоподателят твърди, че ответникът е издал обжалваното решение, без преди това да му даде възможност да изрази становище.

—

да отмени решенията за прилагане спрямо жалбоподателите на решението на Съвета на директорите на ЕИБ от 13 декември 2011 г., ограничаващо нарастването на заплатите до 2,8 %, и решението на Управителния комитет на ЕИБ от 14 февруари 2012 г. за въвеждане на таблица за класиране, предвиждаща намаляване с 1 % на заплатите, които решения се съдържат в извлеченията от платежната ведомост за април 2012 г., както и да се отменят по същия начин всички решения, които се съдържат в последвалите извлечения от платежната ведомост,

—

вследствие на което

—

да осъди ЕИБ да заплати всички съдебни разноски,

—

да отмени решенията за прилагане спрямо жалбоподателите на обезщетения съгласно новата система на функциониране, произтичаща от решението от 14 декември 2010 г. на Съвета на директорите и от решенията от 9 ноември 2010 г. и от 16 ноември 2011 г. на Управителния комитет, като индивидуалното решение за прилагане се съдържа в известието от април 2012 г., доведено до знанието на заинтересованите лица не по-рано от 22 април 2012 г.,

—

вследствие на което,

—

ако ответникът не представи сам следните документи, да му бъдат изискани в рамките на процесуално-организационните действия:

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски,

—

Поставянето в по-благоприятно положение със закон без използване на държавни ресурси не било достатъчно, за да е налице хипотезата на държавна помощ. Що се отнася до допълнителната такса по EEG, изискването да са използвани държавни ресурси не било изпълнено, тъй като таксата се заплащала единствено от субекти на частното право, а събраните ресурси не можело да се разглеждат като ресурси на държавата поради липсата на постоянен контрол и на свързаната с това възможност за разпореждане с тях.

—

Изключено било да е налице държавен контрол върху самата допълнителна такса по EEG, най-малкото защото размерът ѝ се определял не от държавни органи, а от цената на електроенергията на борсата и от количеството предлагана там електроенергия от възобновяеми източници. Освен това държавата нямала възможност за влияние върху отношенията между доставчиците на енергия и крайните потребители на петия етап от компенсационния механизъм по EEG. Прехвърлянето на разходите тук се осъществявало в рамките на правоотношение, което се урежда изцяло от частното право.

—

Следователно, поради задължителната връзка между квалифицирането на допълнителната такса по EEG и намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители изискваният държавен контрол не бил налице и що се отнася до т.нар. компенсационен режим по EEG. Не можело да се приеме, че такъв контрол е налице поради това, че решението относно контрола се взема от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа), тъй като на тази служба били възложени просто изпълнителни, съответно установителни функции.

—

Освен това с намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители държавата не се отказвала от ресурси, които иначе би могла да получи. Поради особената организация на компенсационния механизъм по EEG намаляването на допълнителната такса не водело до спад на общите приходи от допълнителната такса по EEG. Напротив, намаленията на допълнителната такса за енергоемките потребители се компенсирали чрез по-високите допълнителни такси за всеки доставен киловатчас електроенергия за непривилегировани крайни потребители.

—

Комисията неправилно приела, че в рамките на финансовите потоци, предвидени с EEG, са използвани ресурси на държава членка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

Допълнителната такса по EEG се заплащала само от частни лица. Освен това събраните ресурси не можели да бъдат считани за държавни. По отношение както на допълнителната такса по EEG, така и на намалението ѝ в полза на енергоемките потребители липсвал изискваният постоянен държавен контрол и свързаната с него възможност за действителен достъп от страна на органите.

—

Във всички случаи с намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители държавата не се отказвала от приходи, които иначе можела да събере. Средствата за намалението се осигурявали само от частни ресурси, и по-специално от по-високите допълнителни такси за всеки доставен киловатчас електроенергия за непривилегировани крайни потребители. Поради това т.нар. особен компенсационен режим по EEG не водел до спад на общите приходи от допълнителната такса по EEG, а само до вътрешното преразпределение на разходите.

—

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в предходното производство между Комисията и Федерална република Германия. Не би трябвало да има повече съмнения, които Комисията да установява в производство по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е приложила производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си преценка за EEG като помощ. Във връзка с това той посочва по-специално, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е било налице прехвърляне на държавни ресурси. Спрямо решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателя.

—

По-нататък жалбоподателят твърди, че ответникът е издал обжалваното решение, без преди това да му даде възможност да изрази становище.

—

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в досъдебната процедура със страни Комисията и Федерална република Германия. Повече няма съмнения, които Комисията да е длъжна да установява в производство по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е приложила производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери оценката на EEG като помощ. В това отношение той посочва по-специално, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси. Спрямо решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателя.

—

По-нататък жалбоподателят твърди, че ответникът е издал обжалваното решение, без преди това да му даде възможност да изрази становище.

—

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в досъдебната процедура със страни Комисията и Федерална република Германия. Повече няма съмнения, които Комисията да е длъжна да установява в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е прибягнала до производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо до производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си оценка на EEG като помощ. В това отношение той по-специално посочва, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси. В сравнение с решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не са били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателя.

—

По-нататък жалбоподателят твърди, че ответникът е приел обжалваното решение, без преди това да му даде възможност да изрази становище.

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в досъдебната процедура със страни Комисията и Федерална република Германия. Повече няма съмнения, които Комисията да е длъжна да установява в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е прибягнала до производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо до производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си оценка на EEG като помощ. В това отношение те по-специално посочват, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси. В сравнение с решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не са били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателите.

—

По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът е приел обжалваното решение, без преди това да им даде възможност да изразят становище.

—

Жалбоподателят твърди, че като цяло механизмът за подкрепа, предвиден в Gesetzes für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закона за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“), и по-специално особеният компенсационен режим за енергоемките потребители не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като няма пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси. Подкрепата се финансирала само от частни източници, чиито финансови потоци не се контролирали от държавата.

—

Жалбоподателят твърди също и че особеният компенсационен режим не поставя в по-благоприятно положение енергоемките потребители. От една страна, на посочените потребители не се предоставяло каквото и да било предимство, което иначе те не биха могли да получат при нормални пазарни условия, тъй като операторите по EEG трябвало да продават електроенергията си на пазарни цени, по отношение на които нямало предвидена допълнителна такса по EEG. От друга страна, особеният компенсационен режим се прилагал за енергоемките потребители, които единствени били застрашени от загуба на международна конкурентоспособност поради допълнителната такса по EEG, без да се прави разлика в зависимост от техния производствен сектор.

—

Дори и обаче да представлявал помощ, особеният компенсационен режим във всички случаи бил съвместим с вътрешния пазар и с правилата относно държавните помощи по член 107, параграф 3, букви б) и в) с оглед на целта, която преследвал и която съответствала на интересите на Общността, а именно за опазване на околната среда и климата, като същевременно гарантирал устойчива и стабилна европейска икономика.

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в досъдебната процедура със страни Комисията и Федерална република Германия. Повече няма съмнения, които Комисията да е длъжна да установява в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е прибягнала до производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо до производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си оценка на EEG като помощ. В това отношение те по-специално посочват, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси. В сравнение с решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не са били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателите.

—

По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът е приел обжалваното решение, без преди това да им даде възможност да изразят становище.

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в досъдебната процедура със страни Комисията и Федерална република Германия. Повече няма съмнения, които Комисията да е длъжна да установява в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е прибягнала до производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо до производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си оценка на EEG като помощ. В това отношение те по-специално посочват, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси. В сравнение с решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не са били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателите.

—

По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът е приел обжалваното решение, без преди това да им даде възможност да изразят становище.

—

Жалбоподателят посочва, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси.

—

В това отношение той твърди, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти.

—

Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова неправомерно въведена схема за държавна помощ.

—

Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г. и следователно не представлява селективно предимство.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17 — 19 от Регламент № 659/1999 и преди откриването на официална процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове.

—

Освен това жалбоподателят посочва, че при всички случаи Комисията е следвало да го изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици.

—

На последно място жалбоподателят посочва, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивирано.

—

Жалбоподателите посочват, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси.

—

В това отношение те твърдят, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и че чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти.

—

Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси, и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова, неправомерно въведена схема за държавна помощ.

—

Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г., и следователно не представлява селективно предимство.

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17 — 19 от Регламент № 659/1999 и преди откриването на официалната процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове.

—

Освен това жалбоподателите посочват, че при всички случаи Комисията е следвало да ги изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици.

—

На последно място жалбоподателите посочват, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивирано.

—

Жалбоподателят посочва, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси.

—

В това отношение той твърди, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и че чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти.

—

Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси, и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова, неправомерно въведена схема за държавна помощ.

—

Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г., и следователно не представлява селективно предимство.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17 — 19 от Регламент № 659/1999 и преди откриването на официалната процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове.

—

Освен това жалбоподателят посочва, че при всички случаи Комисията е следвало да го изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици.

—

На последно място жалбоподателят посочва, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивирано.

—

Жалбоподателят посочва, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси.

—

В това отношение той твърди, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и че чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти.

—

Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси, и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова, неправомерно въведена схема за държавна помощ.

—

Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г., и следователно не представлява селективно предимство.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17 — 19 от Регламент № 659/1999 и преди откриването на официалната процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове.

—

Освен това жалбоподателят посочва, че при всички случаи Комисията е следвало да го изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици.

—

На последно място жалбоподателят посочва, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивирано.

—

Жалбоподателите посочват, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси.

—

В това отношение те твърдят, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и че чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти.

—

Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси, и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова, неправомерно въведена схема за държавна помощ.

—

Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г., и следователно не представлява селективно предимство.

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17 — 19 от Регламент № 659/1999 и преди откриването на официалната процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове.

—

Освен това жалбоподателите посочват, че при всички случаи Комисията е следвало да ги изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици.

—

На последно място жалбоподателите посочват, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивирано.

—

Жалбоподателите твърдят, че предвиденият в Закона за приоритета на възобновяемите енергийни източници (Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien, наричан по-нататък „EEG“) особен компенсационен режим не представлява предимство като цяло за енергоемките предприятия от стоманодобивната индустрия и в частност за жалбоподатели 2 — 24.

—

В допълнение жалбоподателите твърдят, че особеният компенсационен режим още по-малко съдържа селективно предимство за жалбоподателите по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

На следващо място, жалбоподателите посочват, че особеният компенсационен режим не представлява подкрепа, „предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

Жалбоподателите твърдят, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията в Европейския съюз.

—

На следващо място жалбоподателите посочват, че особеният компенсационен режим не засяга и търговията между държавите членки.

—

Жалбоподателите посочват, че ако особеният компенсационен режим се квалифицира като помощ или съществено се намали неговият обхват, не само биха били прекрачени ясно определените от Съда на Европейския съюз граници на член 107 ДФЕС, но би било нарушено и основното изискване за действителна справедливост при разпределение на тежестите. Поради това премахването или същественото намаляване на обхвата на особения компенсационен режим би било и в нарушение на основните права на жалбоподателите, в частност на техните права съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз.

—

На следващо място, жалбоподателите посочват, че в своето решение от 22 май 2002 г. Комисията изрично е установила, че EEG и установеният в него „компенсационен режим“ не отговарят на изискванията за помощ (1). Това решение обхващало и особения компенсационен режим.

—

Освен това жалбоподателите изтъкват, че Комисията не е направила достатъчна проверка и поради това не е забелязала, че режимите на изключения за енергоемките предприятия са обосновани с оглед на целта, естеството, респ. структурата на EEG, и следователно не представляват селективно предимство.

—

Освен това жалбоподателите твърдят, че преди постановяването на решение с такива тежки правни последици, Комисията е трябвало във всеки случай да ги изслуша.

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателите твърдят, че предвиденият в Закона за енергията от възобновяеми източници (Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien, наричан по-нататък „EEG“) особен компенсационен режим не представлява предимство като цяло за енергоемките предприятия, осъществяващи дейност в областта на закаляването и облицоването, и в частност за жалбоподателите.

—

В допълнение жалбоподателите твърдят, че особеният компенсационен режим още по-малко съдържа селективно предимство за жалбоподателите по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

На следващо място, жалбоподателите посочват, че особеният компенсационен режим не представлява подкрепа, „предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

Жалбоподателите твърдят, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията в Европейския съюз.

—

На следващо място жалбоподателите посочват, че особеният компенсационен режим не засяга и търговията между държавите членки.

—

Жалбоподателите посочват, че ако особеният компенсационен режим се квалифицира като помощ или съществено се намали неговият обхват, не само биха били прекрачени ясно определените от Съда на Европейския съюз граници на член 107 ДФЕС, но би било нарушено и основното изискване за действителна справедливост при разпределение на тежестите. Поради това премахването или същественото намаляване на обхвата на особения компенсационен режим би било и в нарушение на основните права на жалбоподателите, в частност на техните права съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз.

—

На следващо място, жалбоподателите посочват, че в своето решение от 22 май 2002 г. Комисията изрично е установила, че EEG и установеният в него „компенсационен режим“ не отговарят на изискванията за помощ (1). Това решение обхващало и особения компенсационен режим.

—

Освен това жалбоподателите изтъкват, че Комисията не е направила достатъчна проверка и поради това не е забелязала, че режимите на изключения за енергоемките предприятия са обосновани с оглед на целта, естеството, респ. структурата на EEG, и следователно не представляват селективно предимство.

—

Освен това жалбоподателите твърдят, че преди постановяването на решение с такива тежки правни последици, Комисията е трябвало във всеки случай да ги изслуша.

—

Накрая, жалбоподателите твърдят, че решението за откриване на производството се отличава с липсата на мотиви в някои основополагащи аспекти.

—

Жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим, предвиден от Gesetzes für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“), не го поставя в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а само намалява значителното затруднение пред конкурентоспособността му, възникнало за първи път след въвеждането на допълнителната такса по EEG. Тя служела само за частично компенсиране на поставяне в по-неблагоприятно положение, а не за предоставяне на предимство.

—

жалбоподателят също твърди, че особеният компенсационен режим не е селективен, тъй като не се отнася само до определени предприятия или производствени отрасли. Освен това кръгът от предприятия, които се ползвали от компенсационния режим, бил много разнообразен. Уредбата безспорно съответствала на EEG 2012 и допускала въвеждането на тежестите, присъщи за системата на EEG.

—

в допълнение жалбоподателят посочва, че приходите от допълнителната такса по EEG не представляват държавни или свързани с държавата ресурси. Допълнителната такса по EEG служела за покриване на гражданскоправните претенции на операторите на преносни системи (наричани по-нататък „ОПС“) спрямо доставчиците на електроенергия за възстановяване на направените от тях във връзка с продажбата на електроенергия разходи. Размерът на таксата бил определен от ОПС без каквато и да било участие на държавата. Възложените на Bundesnetzagentur (Федералната агенция за мрежите) правомощия предвиждали контрол само по отношение на правомерното определяне на таксата от ОПС. Те не предоставяли право на този орган да упражнява постоянен контрол или да се разпорежда с приходите от таксата.

—

жалбоподателят твърди, че тъй като приходите от допълнителната такса по EEG не представляват държавни ресурси, намаляването ѝ не представлява отказ от държавни ресурси. Липсата на отказ от държавни ресурси се потвърждавала и от обстоятелството, че евентуално по-ниските приходи се компенсирали с частни средства посредством увеличаване на таксата за непривилегированите крайни потребители.

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение.

—

По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG.