Официален вестник C 114/2013

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/2

Разпределение на съдиите по състави

2013/C 114/02

На 18 март 2013 г., вследствие на встъпването в длъжност на съдия Wetter, пленумът на Общия съд реши да измени решенията на Общия съд от 20 септември 2010 г. (1), от 26 октомври 2010 г. (2), от 29 ноември 2010 г. (3), от 20 септември 2011 г. (4), от 25 ноември 2011 г. (5), от 16 май 2012 г. (6), от 17 септември 2012 г. (7), от 9 октомври 2012 г. (8) и от 29 ноември 2012 г. (9) относно разпределението на съдиите по състави.

За периода от 18 март 2013 г. до 31 август 2013 г. разпределението на съдиите по състави е следното:

Първи (I-ви) разширен състав от петима съдии:

г-н Azizi, председател на състав, г-жа Labucka, г-н Frimodt Nielsen, г-н Gratsias, г-жа Кънчева и г-н Buttigieg, съдии.

Първи (1-ви) състав от трима съдии:

г-н Azizi, председател на състав;

а)	г-н Frimodt Nielsen и г-жа Кънчева, съдии;

б)	г-н Frimodt Nielsen и г-н Buttigieg, съдии;

в)	г-жа Кънчева и г-н Buttigieg, съдии.

Втори (II-ри) разширен състав от петима съдии:

г-н Forwood, председател на състав, г-н Dehousse, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-н Prek и г-н Schwarcz, съдии.

Втори (2-ри) състав от трима съдии:

г-н Forwood, председател на състав;

г-н Dehousse, съдия;

г-н Schwarcz, съдия.

Трети (III-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Czúcz, председател на състав, г-жа Labucka, г-н Frimodt Nielsen, г-н Gratsias, г-жа Кънчева и г-н Buttigieg, съдии.

Трети (3-ти) състав от трима съдии:

г-н Czúcz, председател на състав;

г-жа Labucka, съдия;

г-н Gratsias, съдия.

Четвърти (IV-ти) разширен състав от петима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състав, г-н Vadapalas, г-жа Jürimäe, г-н O’Higgins и г-н van der Woude, съдии.

Четвърти (4-ти) състав от трима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състав;

г-жа Jürimäe, съдия;

г-н van der Woude, съдия.

Пети (V-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Papasavvas, председател на състав, г-н Vadapalas, Г-жа Jürimäe, г-н O’Higgins и г-н van der Woude, съдии.

Пети (5-ти) състав от трима съдии:

г-н Papasavvas, председател на състав;

г-н Vadapalas, съдия;

г-н O’Higgins, съдия.

Шести (VI-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Kanninen, председател на състав, г-жа Martins Ribeiro, г-н Soldevila Fragoso, г-н Popescu, г-н Berardis и г-н Wetter, съдии.

Шести (6-ти) състав от трима съдии:

г-н Kanninen, председател на състав;

а)	г-н Soldevila Fragoso и г-н Berardis, съдии;

б)	г-н Soldevila Fragoso и г-н Wetter, съдии;

в)	г-н Berardis и г-н Wetter, съдии.

Седми (VII-ми) разширен състав от петима съдии:

г-н Dittrich, председател на състав, г-н Dehousse, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-н Prek и г-н Schwarcz, съдии.

Седми (7-ми) състав от трима съдии:

г-н Dittrich, председател на състав;

г-жа Wiszniewska-Białecka, съдия;

г-н Prek, съдия.

Осми (VIII-ми) разширен състав от петима съдии:

г-н Truchot, председател на състав, г-жа Martins Ribeiro, г-н Soldevila Fragoso, г-н Popescu, г-н Berardis и г-н Wetter, съдии.

Осми (8-ми) състав от трима съдии:

г-н Truchot, председател на състав;

г-жа Martins Ribeiro, съдия;

г-н Popescu, съдия.

За периода от 18 март 2013 г. до 31 август 2013 г.:

—

в I-ви разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 1-ви състав, четвъртият съдия от този състав и един съдия от 3-ти състав от трима съдии. Последният, който не е председателят на състава, се определя съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в III-ти разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са четирима — другите двама съдии от първоначално сезирания 3-ти състав и двама съдии от 1-ви състав. Последните двама съдии, никой от които не е председателят на състава, се определят съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд,

—

в VI-ти разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 6-ти състав, четвъртият съдия от този състав и един съдия от 8-ми състав от трима съдии. Последният, който не е председателят на състава, се определя съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в VIII-ми разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са четирима — другите двама съдии от първоначално сезирания 8-ми състав и двама съдии от 6-ти състав. Последните двама съдии, никой от които не е председателят на състава, се определят съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в 1-ви състав от трима съдии председателят на състава заседава последователно със съдиите по букви а), б) или в) в зависимост от заседаващия състав, в който е включен съдията-докладчик. По делата, в които председателят на състава е съдия-докладчик, председателят на състава заседава със съдиите от всеки от тези заседаващи състави последователно по реда на вписването на делата в регистъра, при съобразяване на връзката между тях;

—

в 6-ти състав от трима съдии председателят на състава заседава последователно със съдиите по букви а), б) или в) в зависимост от заседаващия състав, в който е включен съдията-докладчик. По делата, в които председателят на състава е съдия докладчик, председателят на състава заседава със съдиите от всеки от тези заседаващи състави последователно по реда на вписването на делата в регистъра, при съобразяване на връзката между тях.

(1) ОВ C 288, 23.10.2010 г., стр. 2.

(2) ОВ C 317, 20.11.2010 г., стр. 5.

(3) ОВ C 346, 18.12.2010 г., стр. 2.

(4) ОВ C 305, 15.10.2011 г., стр. 2.

(5) ОВ C 370, 17.12.2011 г., стр. 5.

(6) ОВ C 174, 16.06.2012 г. стр. 2.

(7) ОВ C 311, 13.10.2012 г., стр. 2.

(8) ОВ C 343,10.11.2012 г., стр. 2.

(9) ОВ C 9, 12.01.2013 г., стр. 3.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/5

Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2013 г. — Inalca SpA — Industria Alimentari Carni, Cremonini SpA/Европейска комисия

(Дело C-460/09 P) (1)

(Обжалване - Извъндоговорна отговорност на Европейския съюз - Установяване на нарушения във връзка с възстановявания при износ на говеждо месо с местоназначение Йордания - Разследване на ОЛАФ - Предоставяне на заключенията на ОЛАФ на национални органи - Учредяване на гаранции - Искане за възстановяване на свързаните с тях разходи - Причинно-следствена връзка - Насрещна жалба - Давностен срок - Начален момент)

2013/C 114/03

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Inalca SpA — Industria Alimentari Carni, Cremonini SpA (представители: F. Sciaudone и C. D'Andria)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и P. Rossi)

Предмет

Жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд (шести състав) от 4 септември 2009 г. по дело Inalca и Cremonini/Комисия (T-174/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля иск за реализиране на извъндоговорна отговорност с предмет поправяне на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие от предоставянето на италианските органи на уличаващи ищците заключения, изготвени в резултат от проведено от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) разследване за проверка на законосъобразността на някои възстановявания при износ на говеждо месо с местоназначение Йордания.

Диспозитив

1.	Отхвърля основната и насрещната жалба.

2.	Възлага на Inalca SpA — Industria Alimentari Carni и Cremonini SpA съдебните разноски, свързани с основната жалба.

3.	Възлага на Европейската комисия съдебните разноски, свързани с насрещната жалба.

(1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/5

Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2013 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-473/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Развитие на железниците в Общността - Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура - Събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура - Директиви 91/440/ЕИО и 2001/14/ЕО - Непълно транспониране)

2013/C 114/04

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk, B. Simon и A. Sipos)

Ответник: Унгария (представители: M. Fehér, K. Szíjjártó и G. Koós)

Встъпили страни, подпомагащи ответника: Чешка република (представители: M. Smolek, T. Müller и J. Očková), Република Полша (представители: M. Szpunar, B. Majczyna и M. Laszuk)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане в предвидения срок на всички разпоредби, необходими за съобразяване както с член 6, параграф 3 и приложение II към Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86), така и с член 4, параграф 2, член 6, параграфи 1 и 2, член 7, параграф 3, член 11 и член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66)

Диспозитив

Като не е приела в определения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с член 6, параграфи 1 и 2 и член 7, параграф 3 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2007/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г., Унгария не е изпълнила задълженията си по тези разпоредби.

2.	Отхвърля иска в останалата му част.

3.	Европейската комисия и Унгария понасят направените от тях съдебни разноски.

4.	Чешката република и Република Полша понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/6

Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-483/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Развитие на железниците в Общността - Директива 2001/14/ЕО - Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура - Таксуване - Такси - Независимост на управлението)

2013/C 114/05

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk и R. Vidal Puig)

Ответник: Кралство Испания (представители: S. Centeno Huerta и B. Plaza Cruz)

Встъпили страни, подпомагащи ответника: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Očková и T. Müller), Френска република (представители: G. de Bergues и M. Perrot)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение както на член 10, параграф 7 от Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86), така и на член 4, параграф 1, член 11, член 13, параграф 2, член 14, параграф 1 и член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66) — Такси — Независимост на управлението

Диспозитив

Като не е приело законовите, подзаконовите и административните мерки, необходими, за да се съобрази с член 4, параграф 1, член 11, член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2007/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г., Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по тези разпоредби.

2.	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

3.	Чешката република и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/6

Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2013 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-555/10) (1)

2013/C 114/06

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, B. Simon, R. Vidal Puig и H. Støvlbæk)

Ответник: Република Австрия (представители: C. Pesendorfer и U. Zechner)

Встъпила страна, подпомагаща ответника: Италианска република (представители: G. Palmieri и S. Fiorentino, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане в предвидения срок на всички разпоредби, необходими за съобразяване както с член 6, параграф 3 и приложение II към Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86), така и с член 4, параграф 2 и член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66)

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Италианската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 30, 29.1.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/7

Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2013 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-556/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Транспорт - Развитие на железниците в Общността - Директива 91/440/ЕИО - Член 6, параграф 3 и приложение II - Директива 2001/14/ЕО - Член 4, параграф 2 и член 14, параграф 2 - Управител на инфраструктурата - Независимост от гледна точка на организацията и вземането на решения - Холдингова структура - Директива 2001/14 - Член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 - Установяване на таксите въз основа на преките разходи - Таксуване - Преки разходи - Общи разходи - Директива 2001/14 - Член 6, параграф 2 - Липса на стимули за намаляване на разходите - Директива 91/440 - Член 10, параграф 7 - Директива 2001/14 - Член 30, параграф 4 - Регулаторен орган - Правомощия)

2013/C 114/07

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и H. Støvlbæk)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze, J. Möller, N. Graf Vitzthum и R. Van der Hout, advocaat)

Встъпили страни, подпомагащи ответника: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Očková и T. Müller), Италианска република (представители: G. Palmieri и S. Fiorentino, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане в предвидения срок на всички разпоредби, необходими за съобразяване както с член 6, параграф 3 и приложение II към Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86), така и с член 2, член 6, параграф 2, член 7, параграф 3, член 8, параграф 1, член 14, параграф 2 и член 30, параграф 4 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66)

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Чешката република и Италианската република понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 38, 5.2.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/7

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Haparanda tingsrätt — Швеция) — Åklagaren/Hans Åkerberg Fransson

(Дело C-617/10) (1)

(Харта на основните права на Европейския съюз - Приложно поле - Член 51 - Прилагане на правото на Съюза - Наказване на действия, които засягат собствен ресурс на Съюза - Член 50 - Принцип ne bis in idem - Национална система, която включва две отделни производства, административно и наказателно, за санкциониране на едно и също противоправно деяние - Съвместимост)

2013/C 114/08

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Haparanda tingsrätt

Страни в главното производство

Прокуратура: Åklagaren

Подсъдим: Hans Åkerberg Fransson

Предмет

Преюдициално запитване — Haparanda tingsrätt — Тълкуване на член 6 ДЕС и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Национална съдебна практика, която изисква ясно основание, изведено от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи или от практиката на Европейския съд по правата на човека, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem — Национална правна уредба, според която едно и също нарушение на данъчното право може да се санкционира, от една страна, по административен ред — с данъчна санкция и, от друга страна, в наказателно производство — с наказание лишаване от свобода — Съвместимост с принципа ne bis in idem на национална система, която предвижда две отделни производства за санкциониране на едно и също противоправно деяние.

Диспозитив

Принципът ne bis in idem, прогласен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, допуска държава членка да наложи последователно данъчна и наказателноправна санкция за едно и също деяние, изразяващо се в неизпълнение на задълженията за деклариране за целите на данъка върху добавената стойност, ако първата санкция няма наказателноправен характер — нещо, което националната юрисдикция трябва да провери.

Правото на Съюза не регламентира връзката между Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и правните системи на държавите членки и освен това не посочва какви последици трябва да бъдат изведени от националния съд при противоречие между гарантираните от тази конвенция права и разпоредба на националното право.

Правото на Съюза не допуска съдебна практика — съгласно която, за да бъде националният съд задължен да остави без приложение всяка разпоредба, която противоречи на гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз основно право, това противоречие трябва да произтича ясно от текста на Хартата или от свързаната с нея съдебна практика, — когато тя отказва на националния съд правомощието да направи цялостна преценка, евентуално със съдействието на Съда на Европейския съюз, за съвместимост на посочената разпоредба с Хартата.

(1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/8

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Allemagne) — Air France/Heinz-Gerke Folkerts, Luz-Tereza Folkerts

(Дело C-11/11) (1)

(Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Членове 6 и 7 - Свързан(и) полет(и) - Отчитане на закъснение при достигане на крайния пункт на пристигане - Продължителност на закъснението, равна на или по-голяма от три часа - Право на обезщетение на пътниците)

2013/C 114/09

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Air France

Ответници: Heinz-Gerke Folkerts, Luz-Tereza Folkerts

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) — Състоящ се от няколко отсечки междуконтинентален полет — Ситуация, в която полетът пристига в крайният пункт на пристигане със закъснение от десет часа, независимо че закъснението при излитане е в границите, определени в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 — Евентуално право на обезщетение

Диспозитив

Член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на посочения член се дължи обезщетение на пътник, пътуващ със свързани полети, ако първият от тях е излетял със закъснение, по-малко от установените в член 6 от посочения регламент прагове за продължителност на закъснението, но въпреки това пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от три часа или повече след предварително планираното време за пристигане по разписание, тъй като посоченото обезщетение не зависи от наличието на закъснение при излитането на полета и следователно от спазването на изискванията в посочения член 6.

(1) ОВ C 95, 26.03.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — A Oy

(Дело C-123/11) (1)

(Свобода на установяване - Член 49 ДФЕС - Данъчно законодателство - Вливане в дружество майка, установено в държава членка, на дъщерно дружество, установено в друга държава членка - Възможност за приспадане от дружеството майка на загубите на дъщерното дружество, които са резултат от дейността му - Изключване на чуждестранните дъщерни дружества)

2013/C 114/10

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: A Oy

Предмет

Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС — Свобода на установяване — Национален режим на данъчно облагане — Вливане в дружество майка, установено в държава членка, на дъщерно дружество, преустановило дейността си в друга държава членка — Възможност за приемащото дружество да приспадне в държавата членка, в която е установено, консолидираните загуби на преобразуващото се дружество, породени от дейността на последното в другата държава членка

Диспозитив

При обстоятелствата по главното производство членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС допускат национално законодателство, изключващо възможността дружество майка, което извършва вливане на дъщерно дружество — установено в друга държава членка, което е преустановило дейността си, — да приспадне от облагаемия си доход претърпените от това дъщерно дружество загуби през данъчните години отпреди вливането, когато това национално законодателство предоставя такава възможност, в случай че вливането е осъществено с местно дъщерно дружество. Такова законодателство обаче е несъвместимо с правото на Съюза, ако не предоставя на дружеството майка възможността да докаже, че нейното чуждестранно дъщерно дружество е изчерпало възможностите за отчитане на тези загуби и че не съществува възможност те да бъдат отчетени в неговата държава на установяване в следващите данъчни години било от самото дъщерно дружество, било от трети лица.

Правилата за изчисляване на загубите на чуждестранно дъщерно дружество с цел да бъдат поети от местното дружество майка, при сделка като разглежданата в главното производство не трябва да представляват неравно третиране в сравнение с правилата за изчисляване, които биха се приложили, ако това вливане се извършваше с местно дъщерно дружество.

(1) ОВ C 145, 14.5.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/9

Решение на Съда (втори състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Allemagne) — Manfred Beker, Christa Beker/Finanzamt Heilbronn

(Дело C-168/11) (1)

(Свободно движение на капитали - Данък върху доходите - Доходи от капитали - Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане - Дивиденти, разпределени от дружества, установени в държави членки и трети държави - Определяне на максималния праг на приспадане на удържания в чужбина данък от националния данък върху доходите - Неотчитане на личните и свързаните с издръжката за живот разходи - Обосноваване)

2013/C 114/11

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Manfred Beker, Christa Beker

Ответник: Finanzamt Heilbronn

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 56 ЕО — Национална правна уредба в областта на данъка върху доходите на физическите лица, която позволява да се приспаднат платените в чужбина данъци единствено от частта от националния данък върху доходите, отнасяща се до чуждестранните доходи — Метод за определяне на тази част от националния данък върху доходите, който има за резултат пропорционално разпределяне на особените и извънредни разходи, подлежащи на приспадане и от чуждестранните доходи, и който по този начин води до съответно намаляване на максималния праг на приспадане на платените в чужбина данъци

Диспозитив

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която в рамките на режим, който цели да ограничи двойното данъчно облагане, в случай на неограничено данъчнозадължени лица, чиито доходи от източник в чужбина са обложени в държавата, от която произхождат тези доходи, с данък, съответстващ на данъка върху доходите, събиран от посочената държава членка, приспадането на платения чуждестранен данък от размера на данъка върху доходите в тази държава членка се извършва чрез умножаване на размера на данъка, дължим върху облагаемите доходи в същата държава членка, включително доходите от източник в чужбина, и съотношението между посочените доходи от източник в чужбина и сумата на доходите, като последната сума не отчита особените и извънредните разходи като разходи във връзка с издръжката за живот или с личното или семейното положение.

(1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/10

Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel — Белгия) — RVS Levensverzekeringen NV/Belgische Staat

(Дело C-243/11) (1)

(Пряко животозастраховане - Годишен данък върху застрахователни дейности - Директива 2002/83/ЕО - Член 1, параграф 1, буква ж) и член 50 - Понятие „държава членка на задължението“ - Застрахователно предприятие, установено в Нидерландия - Титуляр на застрахователна полица, сключил застрахователен договор в Нидерландия, който след сключването на договора е преместил обичайното си местопребиваване в Белгия - Свободно предоставяне на услуги)

2013/C 114/12

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподател: RVS Levensverzekeringen NV

Ответник: Belgische Staat

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van eerste aanleg te Brussel — Тълкуване на член 50 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (ОВ L 345, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 192) — Национална правна уредба, съгласно която застрахователните дейности се облагат с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия било поради обичайното пребиваване на застрахованото физическо лице, било поради мястото на седалището на застрахованото юридическо лице — Застрахователно предприятие, установено в Нидерландия, което няма представител в Белгия, с изключение на едно от застрахованите при него лица, преместило се в Белгия след сключването на договора — Място на данъчно облагане — Членове 49 и 56 ДФЕС — Ограничения

Диспозитив

Член 50 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска държава членка да събира косвен данък върху премиите в животозастраховането, заплащани от титуляри на полици, които са физически лица с обичайно местопребиваване в тази държава членка, когато съответните застрахователни договори са сключени в друга държава членка, в която посочените титуляри на полици са имали обичайно местопребиваване към датата на сключването на застрахователния договор.

(1) ОВ C 252, 27.8.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/10

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2013 г. — Португалска република/Европейска комисия

(Дело C-246/11 P) (1)

(Обжалване - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) - Регламент (ЕИО) № 2052/88 - Член 13, параграф 3 - Регламент (ЕИО) № 4253/88 - Член 21, параграф 1 - Обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия - Намаляване на финансовата помощ)

2013/C 114/13

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, S. Rodrigues и A. Gattini)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: L. Flynn, A. Steiblytė и P. Guerra e Andrade)

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (осми състав) от 3 март 2011 г. по дело Португалия/Комисия, (T-387/07), с което Общият съд отхвърля искане за частична отмяна на Решение C(2007) 3772 на Комисията от 31 юли 2007 година за намаляване на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) във връзка с общата субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия по силата на Решение C(95) 1769 на Комисията от 28 юли 1995 година.

Диспозитив

1.	Отменя Решението на Общия съд на Европейския съюз от 3 март 2011 г. по дело Португалия/Комисия (T-387/07).

2.	Отменя Решение C(2007) 3772 на Комисията от 31 юли 2007 година за намаляване на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) във връзка с общата субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия по силата на Решение C(95) 1769 на Комисията от 28 юли 1995 година.

3.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и тези, направени в производството по обжалване.

(1) ОВ C 219, 23.7.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/11

Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Испания) — Concepción Salgado González/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

(Дело C-282/11) (1)

(Член 48 ДФЕС - Социална сигурност на работниците мигранти - Регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕО) № 883/2004 - Осигуряване за старост и смърт - Особен ред за прилагане на националното законодателство относно осигуряването за старост - Изчисляване на обезщетенията)

2013/C 114/14

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Galicia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Concepción Salgado González

Ответник: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Тълкуване на член 48 ДФЕС, на член 3 и на приложение VI, раздел Г, точка 4 (понастоящем буква ж) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), както и на член 87, параграф 5 и на приложение XI, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, стp. 1, поправка ОВ L 200, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82) — Осигуряване за старост и смърт — Особен ред за прилагане на националното законодателство относно осигуряването за старост — Изчисляване на обезщетенията — Национално законодателство, което определя размера на обезщетението в зависимост от осреднена основа на вноските за референтен период от петнадесет години

Диспозитив

Член 48 ДФЕС, член 3, член 46, параграф 2, буква а) и член 47, параграф 1, буква ж) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 629/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година, както и раздел З, точка 4 от приложение VI към този регламент трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на самостоятелно зает работник, мигрант или не, неизменно се изчислява въз основа на осигурителния доход на този работник през точно определен референтен период, предхождащ плащането на последната му вноска в социалното осигуряване на тази държава, към който доход се прилага точно определен делител, но нито продължителността на този период, нито използваният делител могат да се адаптират, за да се отчете фактът, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение.

(1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/11

Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België — Белгия) — ProRail NV/Xpedys NV, DB Schenker Rail Nederland NV, Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen NV, FAG Kugelfischer GmbH

(Дело C-332/11) (1)

(Регламент (ЕО) № 1206/2001 - Сътрудничество при събирането на доказателства по граждански и търговски дела - Директно събиране на доказателства - Назначаване на вещо лице - Задача, изпълнена отчасти на територията на държавата членка на запитващата юрисдикция и отчасти на територията на друга държава членка)

2013/C 114/15

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie van België

Страни в главното производство

Жалбоподател: ProRail BV

Ответници: Xpedys NV, DB Schenker Rail Nederland NV, Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen NV, FAG Kugelfischer GmbH

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van Cassatie van België — Тълкуване на членове 1 и 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138) и на член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел I“) (ОВ L 12, стp. 1) — Директно събиране на доказателства от запитващата юрисдикция — Назначаване на вещо лице и възлагане на същото от юрисдикциите на държава членка на задача, която трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на въпросните юрисдикции и отчасти на територията на друга държава членка — Задължително или незадължително прилагане на механизма, предвиден в член 17 от Регламент № 1206/2001

Диспозитив

Член 1, параграф 1, буква б) и член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на държава членка, който иска възложеното на вещо лице събиране на доказателства да се извърши на територията на друга държава членка, не е длъжен обезателно да прибегне до начина за събиране на доказателства, предвиден в тези разпоредби, за да може да разпореди събирането на доказателствата.

(1) ОВ C 269, 10.09.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/12

Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal Constitucional Madrid — Испания) — наказателно производство срещу Stefano Melloni

(Дело C-399/11) (1)

(Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Процедури за предаване между държавите членки - Решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично - Изпълнение на задочно постановена присъда - Възможност за преразглеждане на присъдата)

2013/C 114/16

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Constitucional Madrid

Страни в главното производство

Наказателно производство срещу: Stefano Melloni.

Другата страна: Ministerio Fiscal.

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Constitucional Madrid — Тълкуване на член 4а от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на Рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес (ОВ L 81, стр. 24), и на членове 47, 48 и 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Решения, постановени вследствие на процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично — Изпълнение на задочно постановена присъда — Възможност за преразглеждане на присъдата

Диспозитив

Член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва в посочените в тази разпоредба хипотези изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата държава.

2.	Член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, е съвместим с изискванията, произтичащи от член 47 и от член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Член 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да обвързва предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в издаващата държава членка с цел да се избегне нарушение на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, гарантирани от нейната конституция.

(1) ОВ C 290, 1.10.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/13

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Baden-Württemberg — Германия) — Katja Ettwein/Finanzamt Konstanz

(Дело C-425/11) (1)

(Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора - Равно третиране - Самостоятелно заети погранични работници - Граждани на държава - членка на Съюза - Трудови доходи, получени в тази държава членка - Промяна на местопребиваването в Швейцария - Отказ да се предостави данъчно предимство в посочената държава членка поради промяна в пребиваването)

2013/C 114/17

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Katja Ettwein

Ответник: Finanzamt Konstanz

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Baden-Württemberg — Тълкуване на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, сключено на 21 юни 1999 г., одобрено от името на Общността с решение на Съвета и на Комисията от 4 април 2002 г. (ОВ L 114, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр. 97), и по-специално на членове 1, 2, 11, 16 и 21 от това споразумение, както и на членове 9, 13 и 15 от приложение I към него — Пряко данъчно облагане на пограничните работници — Правна уредба на държава членка, която позволява съвместното данъчно облагане на съпрузите (Ehegattensplitting) в случай, че те пребивават в държава — членка на Съюза или в държава — членка на Европейското икономическо пространство, и която изключва тази възможност в случай че съпрузите пребивават в Конфедерация Швейцария

Диспозитив

Член 1, буква а) от Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., както и член 9, параграф 2, член 13, параграф 1 и член 15, параграф 2 от приложение I към това споразумение трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която отказва съвместното облагане посредством прилагането на предвидения в същата правна уредба метод, наречен „splitting“, на съпрузи, които са граждани на тази държава и подлежат на облагане в същата държава с данък върху доходите за всички техни облагаеми доходи, само поради това че местопребиваването им е на територията на Конфедерация Швейцария.

(1) ОВ C 331, 12.11.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/13

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Ирландия) — Margaret Kenny и др./Minister for Justice, Equality and Law Reform и др.

(Дело C-427/11) (1)

(Член 141 ЕО - Директива 75/117/ЕИО - Равно заплащане на мъжете и жените - Непряка дискриминация - Обективна обоснованост - Условия)

2013/C 114/18

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Margaret Kenny, Patricia Quinn, Nuala Condon, Eileen Norton, Ursula Ennis, Loretta Barrett, Joan Healy, Kathleen Coyne, Sharon Fitzpatrick, Breda Fitzpatrick, Sandra Hennelly, Marian Troy, Antoinette Fitzpatrick, Helena Gatley

Ответници: Minister for Justice, Equality and Law Reform, Minister for Finance, Commissioner of An Garda Síochána

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуване на член 157 ДФЕС и на Директива на Съвета 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (ОВ L 45, стр. 19, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 156) [заменена с Директива 2006/54/ЕО] — Понятие за обективна обоснованост в рамките на явна непряка дискриминация между мъже и жени —държавни служители — Критерии

Диспозитив

Член 141 ЕО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените трябва да се тълкуват в смисъл, че:

—	работници полагат равен труд или труд с равна стойност, ако предвид съвкупност от фактори, като естеството на работата, условията за обучение и условията на труд, може да се счита, че тези работници се намират в сравнимо положение, което националната юрисдикция следва да прецени,

—	в рамките на непряка дискриминация във връзка със заплащането работодателят следва да посочи обективна обосновка за разликата във възнаграждението, установена между работниците, които се считат за дискриминирани, и работниците от референтната група,

—

обосновката от работодателя за разликата във възнаграждението, показваща, че е налице признак за дискриминация, основана на пола, трябва да се отнася до работниците от референтната група, които, поради обстоятелството че за положението на тези работници свидетелстват валидни статистически данни, които са свързани с достатъчен брой лица, не са израз на изцяло случайни или конюнктурни явления и най-общо са показателни, са взети предвид от националната юрисдикция, за да се установи посочената разлика, и

—

интересът от добри трудови отношения може да бъде взет предвид от националната юрисдикция наред с останалите обстоятелства, които ѝ позволяват да прецени дали разликите между възнаграждението на две групи работници се дължат на обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола, и са в съответствие с принципа на пропорционалност.

(1) ОВ C 311, 22.10.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/14

Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (по-рано Fővárosi Bíróság) — Унгария) — Banif Plus Bank Zrt./Csaba Csipai, Viktória Csipai

(Дело C-472/11) (1)

(Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на дадена клауза - Задължение за националния съд, който е установил служебно неравноправния характер на дадена клауза, да поиска от страните да представят становищата си, преди да изведе последиците от тази констатация - Договорни клаузи, които трябва да се вземат предвид при преценката на неравноправния характер)

2013/C 114/19

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék (по-рано Fővárosi Bíróság)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Banif Plus Bank Zrt.

Ответници: Csaba Csipai, Viktória Csipai

Предмет

Преюдициално запитване — Fővárosi Bíróság — Тълкуване на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — Национално законодателство, което предвижда, че националната юрисдикция е ограничена при разглеждането на неравноправния характер на договорите, сключени при общи условия, когато страните не поискат от нея изрично да установи този неравноправен характер — Възможност националният съд, установил неравноправния характер на обща договорна клауза в договор, представен му за разглеждане, при липса на специално искане в този смисъл да поиска от страните да представят декларация относно тази договорна клауза, за да може да разгледа въпроса за нищожността на договора на това основание.

Диспозитив

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който е направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да представи декларация, с която иска отмяна на посочената клауза. Принципът на състезателност обаче поначало изисква националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националните процесуални разпоредби ред.

2.	При преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза, на която се основава жалбата, националният съд, който е сезиран с тази жалба, трябва да вземе предвид всички останали клаузи на договора.

(1) ОВ C 370, 17.12.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/15

Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Rheinland-Pfalz — Allemagne) — Helga Petersen, Peter Petersen/Finanzamt Ludwigshafen

(Дело C-544/11) (1)

(Свободно предоставяне на услуги - Свободно движение на работници - Правна уредба на държава членка, която позволява освобождаване от данък върху доходите, получени за работа, извършена в друга държава, в рамките на помощ за развитие - Условия - Установяване на работодателя на националната територия - Отказ, когато работодателят е установен в друга държава членка)

2013/C 114/20

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Rheinland-Pfalz

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Helga Petersen, Peter Petersen

Ответник: Finanzamt Ludwigshafen

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Rheinland-Pfalz — Тълкуване на член 56 ДФЕС — Ограничение на свободното предоставяне на услуги на територията на Съюза — Правна уредба на държава членка, която позволява ползването на освобождаване от данък върху доходите, получени за работа, извършена в чужбина, в рамките на помощ на развитие — Ограничително прилагане на това освобождаване към случаите, в които работодателят е установен на територията на съответната държава.

Диспозитив

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, според която доходите от дейности като заето лице, получени от данъчнозадължено лице, което пребивава и е неограничено данъчнозадължено в тази държава членка, са освободени от данък върху доходите, когато работодателят е установен в посочената държава членка, но не и когато той е установен в друга държава членка.

(1) ОВ C 25, 28.01.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/15

Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil de Alicante — Испания) — Fédération Cynologique Internationale/Federación Canina Internacional de Perros de Pura Raza

(Дело C-561/11) (1)

(Марки на Общността - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 9, параграф 1 - Понятие за трето лице - Притежател на последваща марка на Общността)

2013/C 114/21

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil de Alicante

Страни в главното производство

Ищец: Fédération Cynologique Internationale

Ответник: Federación Canina Internacional de Perros de Pura Raza

Предмет

Преюдициално запитване — Juzgado de lo Mercantil de Alicante — Тълкуване на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1) — Нарушение на правата върху марка на Общността или заплаха за подобно нарушение — Изключително право, предоставено с марката на Общността — Понятие за трето лице

Диспозитив

Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на притежателя на марка на Общността да забрани използването в процеса на търговия на идентични или сходни на марката му знаци на всяко трето лице обхваща третите лица, които притежават последваща марка на Общността, без да е необходимо предварително установяване на недействителността на последната марка.

(1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/16

Решение на Съда (трети състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail de Bruxelles — Belgique) — Patricia Dumont de Chassart/Национален институт за семейни добавки за заети лица (ONAFTS)

(Дело C-619/11) (1)

(Социална сигурност - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 72, член 78, параграф 2, буква б) и член 79, параграф 1, буква а) - Семейни помощи за сираци - Сумиране на осигурителни периоди и периоди на трудова заетост - Завършени периоди от преживелия родител в друга държава членка - Липса на отчитане)

2013/C 114/22

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: Patricia Dumont de Chassart

Ответник: Национален институт за семейни добавки за заети лица (ONAFTS)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal du travail de Bruxelles — Тълкуване на членове 17 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО, както и на член 72 и на член 79, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26 и поправка — ОВ L 32, 2008 г., стр. 31) — Обезщетения за сираци, изплащани от държавата на пребиваване — Допустимост от гледна точка на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация на общностна разпоредба, която поставя в зависимост придобиването на право на обезщетения от завършването на осигурителни периоди от страна на починалия родител, изключвайки преживелия родител — По-благоприятна национална правна уредба, която позволява и на преживелия родител да се ползва от правилата за приравняване на осигурителни периоди — Не толкова благоприятно третиране на работниците, които са преживели родители и са упражнили правото си на свободно движение — Дискриминация

Диспозитив

Член 72, член 78, параграф 2, буква б) и член 79, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1399/1999 на Съвета от 29 април 1999 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че когато национална нормативна уредба на държава членка предвижда, че когато обезщетението за сираци може да се основава както на положението на починалия родител, така и на положението на преживелия родител, когато притежават качеството заети лица, посочените разпоредби изискват осигурителните периоди и периодите на трудова заетост, завършени от преживелия родител в друга държава членка, да бъдат взети предвид за сумирането на необходимите периоди за придобиване на правото на обезщетение в първата държава членка. В това отношение е без значение обстоятелството, че преживелият родител не може да се позове на осигурителен период или период на трудова заетост в тази държава членка през определения от тази национална нормативна уредба референтен период за придобиването на това право.

(1) ОВ C 49, 18.02.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/16

Решение на Съда (втори състав) от 21 февруари 2013 г. — Seven for all mankind LLC/Seven SpA — Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-655/11 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Производство по възражение - По-ранна словна марка - Елемент „SEVEN“ - Сходство на знаците - Вероятност от объркване - Относително основание за отказ)

2013/C 114/23

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Seven for all mankind LLC (представители: A. Gautier-Sauvagnac и B. Guimberteau, avocats)

Други страни в производството: Seven SpA (представител: L. Trevisan, avvocato), Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (шести състав) от 6 октомври 2011 г. по дело SEVEN/СХВП — SEVEN FOR ALL MANKIND (SEVEN FOR ALL MANKIND) (T-176/10), с което Общият съд отменя Решение R 1514/2008-2 на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от28 януари 2010 г., отхвърлящо жалба срещу решението за отмяна на решението на отдела по споровете, с което се отхвърля частично възражението на притежателя на фигуративни марки на Общността и международни марки, съдържащи словния елемент „Seven“ за стоки от класове 3, 9, 12, 14, 45, 16, 18, 20, 25 и 28, срещу регистрацията на словната марка „SEVEN FOR ALL MANKIND“ за стоки от класове 14 и 18 — Тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 — Обстоятелства, които следва да се вземат предвид при преценката на сходството на знаците

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Seven for all mankind LLC да понесе освен направените от него съдебни разноски и разноските, направени от Seven SpA.

3.	Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 65, 3.3.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/17

Решение на Съда (втори състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal da Relação de Lisboa — Португалия) — Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas/Autoridade da Concorrência

(Дело C-1/12) (1)

(Организация на експерт-счетоводителите - Правна уредба относно системата на задължително обучение на експерт-счетоводителите - Член 101 ДФЕС - Сдружение на предприятия - Ограничаване на конкуренцията - Обосновки - Член 106, параграф 2 ДФЕС)

2013/C 114/24

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação de Lisboa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas

Ответник: Autoridade da Concorrência

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal da Relação de Lisboa — Тълкуване на членове 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 101 и 102 ДФЕС — Понятие за сдружение на предприятия — Организация на експерт-счетоводителите — Създаване на система на задължително професионално обучение за членовете на организацията — Обучение, провеждано единствено от организацията — Свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги

Диспозитив

Правилник като Правилника за образователните кредити (Regulamento da Formação de Créditos), който е приет от професионална организация като Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas (Организация на експерт-счетоводителите), трябва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Обстоятелството, че професионална организация като Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas е длъжна съгласно правната уредба да установи система на задължително обучение за своите членове, не може да изключи от приложното поле на член 101 ДФЕС нормите, приети от тази професионална организация, при условие че същите изцяло произтичат от самостоятелни действия на тази организация.

Обстоятелството, че тези норми нямат пряко отражение върху икономическата дейност на членовете на посочената професионална организация, не изключва прилагането на член 101 ДФЕС, тъй като нарушението, в което е упрекната тази организация, се отнася до пазар, на който самата тя извършва икономическа дейност.

Правилник като Правилника за образователните кредити, приет от професионална организация като Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas, с който се установява система на задължително обучение на експерт-счетоводителите, за да се осигури качеството на предлаганите от тях услуги, представлява забранено с член 101 ДФЕС ограничение на конкуренцията, доколкото премахва конкуренцията на съществена част от съответния пазар, с което облагодетелства въпросната професионална организация, и доколкото налага дискриминационни условия на другата част от този пазар в ущърб на конкурентите на тази професионална организация — обстоятелства, които запитващата юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 89, 24.3.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/18

Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud — Чешка република) — Město Žamberk/Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství

(Дело C-18/12) (1)

(Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, буква м) - Освобождаване - Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание - Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности - Общински аквапарк)

2013/C 114/25

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud

Страни в главното производство

Жалбоподател: Město Žamberk

Ответник: Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství

Предмет

Преюдициално запитване — Nejvyšší správní soud — Тълкуване на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр.1, Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Случаи на освобождаване — Доставки на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Възможно и нередовно упражняване на спортни и развлекателни дейности в плувен комплекс (аквапарк), стопанисван от градската управа и разполагащ със съоръжения за тези дейност.

Диспозитив

Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба.

Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. В светлината на насоките за тълкуване, дадени от Съда в настоящото решение, и с оглед на конкретните обстоятелства по делото в главното производство запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така в настоящия случай.

(1) ОВ C 98, 31.03.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/18

Решение на Съда (трети състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Ankenævnet for Uddannelsesstøtten — Дания) — LN/Styrelsen for Videregående Uddannelser og Uddannelsesstøtte

(Дело C-46/12) (1)

(Гражданство на Съюза - Свободно движение на работници - Принцип на равно третиране - Член 45, параграф 2 ДФЕС - Регламент (ЕИО) № 1612/68 - Член 7, параграф 2 - Директива 2004/38/ЕО - Член 24, параграфи 1 и 2 - Дерогиране на принципа на равно третиране във връзка с помощите за издръжка за обучение под формата на безвъзмездна помощ или студентски заеми - Гражданин на Съюза, студент в приемаща държава членка - Заетост като работник преди и след започването на обучението - Основна цел на лицето при идването му на територията на приемащата държава членка - Въздействие върху квалификацията му като работник и върху правото му на стипендия за обучение)

2013/C 114/26

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Ankenævnet for Uddannelsesstøtten

Страни в главното производство

Жалбоподател: LN

Ответник: Styrelsen for Videregående Uddannelser og Uddannelsesstøtte

Предмет

Преюдициално запитване — Ankenævnet for Uddannelsesstøtten — Тълкуване на член 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Равно третиране на гражданите на Съюза — Законодателство на държава членка, което предвижда възможност за гражданите на Съюза да получават помощ за обучение като работници с възнаграждение или самонаети лица в тази държава членка — Отхвърляне на искане за помощ за обучение, подадено от гражданин на Съюза, който получава възнаграждение в приемащата държава членка, като влизането му в тази държава е било с основна цел да премине там курс на обучение

Диспозитив

Член 7, параграф 1, буква в) и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО трябва да се тълкуват в смисъл, че на гражданин на Съюза, който се обучава в приемаща държава членка и същевременно извършва в нея съществуваща и ефективна дейност срещу заплащане, която е от естество да му предостави качеството „работник“ по смисъла на член 45 ДФЕС, не може да бъде отказана помощ за издръжка за обучение, предоставяна на гражданите на тази държава членка. Запитващата юрисдикция следва да извърши необходимите фактически проверки, за да прецени дали осъществяваната от жалбоподателя в главното производство дейност срещу възнаграждение е достатъчна да му предостави това качество. Обстоятелството, че заинтересованото лице е влязло на територията на приемащата държава членка с основно намерение да продължи там обучението си, не е от значение за определянето доколко той притежава качеството „работник“ по смисъла на член 45 ДФЕС и следователно дали има право на тази помощ при същите условия, които са валидни за гражданите на приемащата държава членка в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността.

(1) ОВ C 109, 14.4.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/19

Решение на Съда (десети състав) от 7 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словакия) — Protimonopolný úrad Slovenskej republiky/Slovenská sporiteľňa, a.s.

(Дело C-68/12) (1)

(Понятие за картел - Споразумение, сключено между няколко банки - Конкурентно предприятие, което осъществява дейността си на съответния пазар по начин, за който се твърди, че е незаконосъобразен - Действие - Липса)

2013/C 114/27

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Protimonopolný úrad Slovenskej republiky

Ответник: Slovenská sporiteľňa, a.s.

Предмет

Преюдициално запитване — Najvyšší súd Slovenskej republiky — Тълкуване на член 101, параграфи 1 и 3 от Договора за ФЕС — Понятие за картел — Споразумение, сключено между няколко банки и насочено към прекратяването и неподновяването на договорите за текущи банкови сметки с конкурентно предприятие, установено на територията на друга държава членка — Влияние на непосоченото към момента на сключване на споразумението обстоятелство, че конкурентното предприятие осъществява незаконосъобразна дейност на съответния пазар върху квалификацията като незаконен картел

Диспозитив

Член 101 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че предприятие, засегнато от картелно споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията, към момента на сключването на картелното споразумение е осъществявало дейността си на разглеждания пазар по начин, за който се твърди, че е незаконосъобразен, е без значение за определянето на това дали посоченото картелно споразумение нарушава тази разпоредба.

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се констатира наличието на ограничаващо конкуренцията споразумение, не е необходимо да се докаже наличието на лични действия на законния представител на дадено предприятие или на личното одобрение от този представител, под формата на упълномощаване, на действията на неговия служител, който е участвал в антиконкурентна среща.

3.	Член 101, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че може да се прилага към забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС споразумение само когато предприятието, което се позовава на тази разпоредба, е доказало, че са изпълнени четирите кумулативни условия, предвидени в този член.

(1) ОВ C 165, 09.06.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/20

Решение на Съда (осми състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia — Румъния) — SC Mora IPR SRL/Direcția Generală a Finanțelor Publice Sibiu, Direcția Județeană pentru Accize și Operațiuni Vamale Sibiu

(Дело C-79/12) (1)

(Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Член 211 - Отложено плащане на ДДС при внос)

2013/C 114/28

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Ищец: SC Mora IPR SRL

Ответници: Direcția Generală a Finanțelor Publice Sibiu, Direcția Județeană pentru Accize și Operațiuni Vamale Sibiu

Предмет

Преюдициално запитване — Curtea de Apel Alba Iulia — Тълкуване на член 211 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Тълкуване на член 26, параграф 2, членове 28, 30 и член 107 ДФЕС — Право на държавите членки да разрешават отложено плащане на ДДС при внос — Допустимост на национална правна уредба, която налага непредвидено в директивата условие за издаването на сертификат за отложено плащане — Нееднократни законодателни промени, освобождаващи от плащане на ДДС само определени данъчнозадължени лица — Дискриминация — Нарушаване на забраната на митата върху вноса

Диспозитив

Член 211 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на правна уредба на държава членка, като разглежданата в делото по главното производство, която поставя отложеното плащане на дължимия за внесени стоки данък върху добавената стойност в зависимост от получаването на сертификат, какъвто не се изисква по силата на тази директива, стига условията за получаването на подобен сертификат да зачитат принципа на данъчен неутралитет, което запитващата юрисдикция има задачата да провери.

(1) ОВ C 126, 28.4.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/20

Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt Köln-Nord/Wolfram Becker

(Дело C-104/12) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 17, параграф 2, буква а) - Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка - Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка - Критерий за определяне на тази връзка - Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност)

2013/C 114/29

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt Köln-Nord

Ответник: Wolfram Becker

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 17, параграф 2, буква a) и на член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Възникване и обхват на правото на приспадане — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между икономическата дейност на данъчнозадълженото лице и дадена доставка на услуги — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност

Диспозитив

Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице.

В настоящия случай доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки.

(1) ОВ C 138, 12.5.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/21

Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Ministero per i beni e le attività culturali и др./Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia и др.

(Дело C-111/12) (1)

(Директива 85/384/ЕИО - Взаимно признаване на звания в областта на архитектурата - Член 10 и член 11, буква ж) - Национално законодателство, което признава еквивалентността на званията архитект и строителен инженер, но запазва за архитектите строителните работи по сгради, които се категоризират като художествено наследство - Принцип на равно третиране - Изцяло вътрешно положение за държава членка)

2013/C 114/30

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ministero per i beni e le attività culturali, Ordine degli Ingegneri della Provincia di Venezia, Ordine degli Ingegneri della Provincia di Padova, Ordine degli Ingegneri della Provincia di Treviso, Ordine degli Ingegneri della Provincia di Vicenza, Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia, Ordine degli Ingegneri della Provincia di Rovigo, Ordine degli Ingegneri della Provincia di Belluno

Ответници: Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia, Consiglio Nazionale degli Ingegneri, Consiglio Nazionale degli Architetti, Pianificatori, Paesaggisti e Conservatori, Ordine degli Architetti Pianificatori Paesaggisti e Conservatori della Provincia di Verona, Alessandro Mosconi, Comune di S. Martino Buon Albergo (VR), Istituzione di Ricovero e di Educazione di Venezia (IRE), Ordine degli Architetti della Provincia di Venezia

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на членове 10 и 11 от Директива 85/384/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 година относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на архитектурата и за мерките за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги (ОВ L 223, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 117) — Взаимно признаване на звания в областта на архитектурата — Национално законодателство, което запазва за архитектите извършването на строителни работи по сгради, които се категоризират като художествено наследство — Проверка по всеки отделен случай на способността на притежателите на дипломи за архитект и за инженер, получени в други държави членки, да извършват такива строителни работи

Диспозитив

Членове 10 и 11 от Директива 85/384/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 година относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на архитектурата и за мерките за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която лицата, притежаващи звание, предоставено от държава членка, различна от приемащата държава членка, даващо достъп до дейностите в областта на архитектурата и посочено изрично в споменатия член 11, могат да упражняват в последната държава дейности по сгради с художествено значение само ако представят доказателства, евентуално в рамките на специфична проверка на професионалните им способности, че имат специална квалификация в сектора на културните блага.

(1) ОВ C 151, 26.5.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/21

Решение на Съда (втори състав) от 28 февруари 2013 г. — Ellinika Nafpigeia AE/Европейска комисия

(Дело C-246/12 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Корабостроене - Решение, с което се обявяват помощите за несъвместими с общия пазар - Защита на съществените интереси на националната сигурност - Условия за конкуренция във вътрешния пазар)

2013/C 114/31

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Ellinika Nafpigeia AE (представители: I. Drosos и V. Karagiannis, Δικηγόροι)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: C. Urraca Caviedes и M. Konstantinidis)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решението на Общия съд (седми състав) на 15 март 2012 г. по дело Ellinika Nafpigia/Комисия (T-391/08), с което се отхвърля жалба за частична отмяна на Решение C(2008) 3118 окончателен на Комисията от 2 юли 2008 година, с което се обявява за несъвместими с общия пазар помощите, приведени в действие от гръцките власти в полза на предприятието Ellinika Nafpigia AE (Hellenic Shipyards, „HSY“), в рамките на измененията в първоначалния инвестиционен план за преструктуриране на тази корабостроителница [държавна помощ C-16/2004, (ex NN29/2004, CP 71/2002 и CP 133/2005)]

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Ellinika Nafpigeia AE да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 200, 07.07.2012 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/22

Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Унгария) на 5 декември 2012 г. — BDV Hungary Trading Kft., в процедура на доброволна ликвидация/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága

(Дело C-563/12)

2013/C 114/33

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: BDV Hungary Trading Kft., в процедура на доброволна ликвидация

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága

Преюдициални въпроси

Може ли член 15 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) (наричана по-нататък „старата Директива за ДДС“) и член 146 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (2) (наричана по-нататък „новата Директива за ДДС“) да се тълкуват в смисъл, че превозът на предназначените за износ стоки извън територията на Общността трябва да се извърши в определен срок, за да може да се квалифицира като освободена доставка за износ?

От значение ли са за отговора на първия въпрос международните търговски клаузи, дали продавачът, купувачът или превозвачът са действали добросъвестно, с дължимата грижа или евентуално противоправно, обхванатият от декларацията период или обстоятелството, че превозът на стоките действително е извършен след изтичане на срока, но в рамките на срока за погасяване по давност на задължението за начисляване на данъка?

Съвместимо ли е с принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и пропорционалност в правната уредба на държава членка да се предвиждат допълнителни предпоставки освен установените в Директивите и разглеждането на износа като освободена доставка да зависи от кумулативното изпълнение на обективни предпоставки, които не са предвидени в Директивите?

Може ли член 15 от старата Директива за ДДС и членове 131 и 273 от новата Директива за ДДС да се тълкуват в смисъл, че държава членка може — с цел предотвратяване избягването на данъци, злоупотребите и данъчните измами и правилно начисляване и събиране на данъка — да предвиди предпоставки за освобождаванията при износ като тези по член 11, параграф 1 от Закон № LXXIV от 1992 г. за данъка върху добавената стойност и член 98, параграф 1 от Закон № CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност?

Съобразено ли е с основните принципи на правото на Съюза и с разпоредбите на Директивите преквалифицирането на освободена доставка от данъчния орган поради неспазване на предпоставки, които не са предвидени в членове 15 и 146 от Директивите, и изискването на данък от данъчно задълженото лице? При утвърдителен отговор, при какви обстоятелство е възможно това?

(1) ОВ L 145, стр. 1.

(2) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/23

Преюдициално запитване, отправено от Debreceni Munkaügyi Bíróság (Унгария) на 31 декември 2012 г. — József Dutka/Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal

(Дело C-614/12)

2013/C 114/34

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Debreceni Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: József Dutka

Ответник: Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal

Преюдициални въпроси

Предвид член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва ли да се счита, че е налице прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, когато националното право предвижда прекратяването на трудовото/служебното правоотношение по право или чрез едностранно волеизявление?

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, означава ли, че член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че установява забрана за неоснователно уволнение или че тази забрана е установена, доколкото изисква мотивите за уволнението да следват ясно от акта, с който се прекратява правоотношението, така че работникът да може да провери тяхната действителност и относимост?

При това положение противоречи ли на задължението за мотивиране на уволненията, предвидено в член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която предоставя на държавата членка възможност да отстрани от длъжност (уволни) немотивирано работника само при правоотношенията, при които държавата действа в качеството на работодател чрез органите на държавната администрация?

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/23

Преюдициално запитване, отправено от Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Германия) на 10 януари 2013 г. — Datenlotsen Informationssysteme GmbH/Technische Universität Hamburg-Harburg

(Дело C-15/13)

2013/C 114/36

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Datenlotsen Informationssysteme GmbH

Ответник: Technische Universität Hamburg-Harburg

Подпомагаща страна: Hochschul-Informations-System GmbH

Преюдициални въпроси

Следва ли като „обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (1) да се разглежда и договорът, при който възложителят наистина не упражнява спрямо изпълнителя аналогичен контрол като упражнявания спрямо собствените му служби, но все пак както възложителят, така и изпълнителят се намират под контрола на един и същ публичноправен субект, който също е възлагащ орган по смисъла на Директива 2004/18, и възложителят и изпълнителят извършват дейността си основно за контролиращия ги субект (хоризонтална вътрешна сделка)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2.	Трябва ли да е налице аналогичен на упражнявания спрямо собствените служби контрол по отношение на цялата дейност на изпълнителя, или е достатъчно този контрол да е ограничен в областта на снабдяването?

(1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/24

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 15 януари 2013 г. — Simon, Evers, & Co GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen

(Дело C-21/13)

2013/C 114/37

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Simon, Evers, & Co GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Hafen

Преюдициален въпрос

Следва ли Регламент (ЕО) № 499/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1174/2005 върху вноса на ръчни колички за палети и основните им части с произход от Китайската народна република, върху вноса на същия продукт, изпращан от Тайланд, независимо дали е декларирано, че е с произход от Тайланд или не (1) да се счита за невалиден, тъй като, несъобразявайки установените в член 13 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2) изисквания за установяване съществуването на заобикаляне на антидъмпинговите мита, Комисията приема, че е налице такова заобикаляне само защото след въвеждането на антидъмпинговите мерки значително се е повишил обемът на износа от Тайланд, независимо че, след като отчита липсата на сътрудничество от страна на износителите от Тайван, Комисията не е направила други констатации?

(1) ОВ L 151, стр. 1.

(2) ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г. глава 11, том 12, стр. 223.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/24

Жалба, подадена на 8 февруари 2013 г. от Groupement des cartes bancaires (CB) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 29 ноември 2012 г. по дело T-491/07, CB/Комисия

(Дело C-67/13 P)

2013/C 114/38

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Groupement des cartes bancaires (CB) (представители: F. Pradelles, avocat, J. Ruiz Calzado, abogado)

Други страни в производството: Европейска комисия, BNP Paribas, BPCE, с предишно наименование Caisse Nationale des Caisses d'Epargne et de Prévoyance (CNCEP), Société générale

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г., постановено по дело T-491/07, CB/Комисия,

—	да върне делото на Общия съд за ново произнасяне, освен ако Съдът не счете, че разполага с достатъчно данни, за да отмени Решение C(2007) 5060 окончателен на Комисията от 17 октомври 2008 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] (COMP/D1/38.606 — Groupement des cartes bancaires „CB“),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за настоящото производство, включително разноските, направени от жалбоподателя в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания.

На първо място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС относно съдържанието на мерките на Groupement des cartes bancaires „CB“ (наричано по-нататък „Groupement“). По-конкретно Общият съд тълкувал погрешно съдебната практика относно понятието за практика, която ограничава конкуренцията с оглед на целта, като приел, че горепосочените мерки представляват ограничение с оглед на целта, макар сами по себе си тези мерки да не разкриват достатъчна степен на засягане на конкуренцията. Освен това Общият съд бил допуснал други грешки при прилагане на правото като взел предвид „генезиса“ на приемането на мерките. Всъщност, Общият съд бил тълкувал погрешно съдебната практика относно понятието за решение за сдружаване на предприятия — като израз на волята на Groupement — и бил изопачил предоставените му доказателства, за да установи антиконкурентно намерение на Groupement при приемането на спорните мерки.

Общият съд бил допуснал грешки при прилагане на правото и при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС относно целите на мерките на Groupement. По-конкретно Общият съд бил тълкувал погрешно съдебната практика като приел, че борбата срещу паразитизма, която е законосъобразна и призната от Общия съд цел на приетите от Groupement мерки, може да бъде взета предвид само с оглед на член 101, параграф 3 ДФЕС, вместо на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Освен това Общият съд бил допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС относно надлежния контекст на мерките на Groupement. По-конкретно Общият съд бил тълкувал погрешно съдебната практика относно отчитането на правния контекст, като сгрешил по отношение на задължението си да вземе предвид установения опит. По-специално Общият съд бил тълкувал погрешно Решение C-209/07 на Съда по дело Beef Industry Development и Barry Brothers от 20 ноември 2008 г., тъй като искал да приложи това решение към настоящия случай, въпреки че в основата си двете положения били различни. Освен това Общият съд бил допуснал няколко грешки при прилагане на правото при отчитането на икономическия контекст и на двустранното функциониране на пазара в настоящия спор. На последно място Общият съд бил пренебрегнал съдебната практика относно естеството и обхвата на неговия контрол върху сложните икономически преценки, като не извършил контрола a minima, който бил длъжен да предприеме.

На второ място, жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. Общият съд бил допуснал грешки при прилагане на правото при проверката на последиците от мерките на Groupement. Всъщност, като не отговорил на доводите на жалбоподателя във връзка с твърдените антиконкурентни последици от мерките, Общият съд бил нарушил задължението си за мотивиране.

На трето място, Общият съд бил нарушил принципите на пропорционалност и на правна сигурност като не отменил разпореждането, което се съдържа в член 2, втора алинея от Решение C(2007) 5060 окончателен на Комисията. Нарушението на принципа на пропорционалност се изразявало в запазването на действието на разпореждането на Комисията, макар че последното не само не било необходимо за преустановяването на нарушението, за което се твърди, че е установено, но било и непропорционално по отношение на преследваната цел. Освен това Общият съд бил нарушил принципа на правна сигурност като не отменил горепосоченото разпореждане, въпреки че текстът на последното бил общ и двусмислен, от което произтичала несигурност за Groupement относно мерките, които може да вземе за борба с паразитизма и за защита на системата „CB“.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/25

Преюдициално запитване, отправено от Amtsgerichts Rüsselsheim (Германия) на 8 февруари 2013 г. — Markus Weiss/Condor Flugdienst GmbH

(Дело C-68/13)

2013/C 114/39

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Rüsselsheim

Страни в главното производство

Ищец: Markus Weiss

Ответник: Condor Flugdienst GmbH

Преюдициални въпроси

1.	Трябва ли извънредното обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента (1) да се отнася пряко за резервирания полет?

В случай че на първия въпрос се отговори отрицателно: колко курса на самолета, който е определен за планирания полет са от значение за едно извънредно обстоятелство? Съществува ли ограничение във времето за взимане под внимание на извънредното обстоятелство при курсовете на самолета? Ако да, как следва то да се изчисли?

В случай че извънредни обстоятелства, които са настъпили при осъществяване на курсове, са от значение и за по-късен полет, трябва ли необходимите мерки, които следва да се вземат от опериращия въздушен превозвач по член 5, параграф 3 от Регламента да бъдат насочени единствено към предотвратяване на извънредните обстоятелства или също и към избягване на по-голямо закъснение?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/26

Преюдициално запитване, отправено от Arbeidshof te Brussel (Белгия) на 15 февруари 2013 г. — Federaal agentschap voor de opvang van asielzoekers/Selver Saciri и др.

(Дело C-79/13)

2013/C 114/40

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Arbeidshof te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподател: Federaal agentschap voor de opvang van asielzoekers

Ответници: Selver Saciri, Danijela Dordevic, Danjel Saciri (представляван от Selver Saciri и Danijela Dordevic), Sanela Saciri (представлявана от Selver Saciri и Danijela Dordevic), Denis Saciri (представляван от Selver Saciri и Danijela Dordevic), Openbaar Centrum voor Maatschappelijk Welzijn van Diest

Преюдициални въпроси

Когато на основание член 13, параграф 5 от Директива 2003/9 от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (1), държавата членка реши да предоставя материално подпомагане под формата на финансови помощи, длъжна ли е пак да следи на търсещите убежище лица да е осигурена по един или друг начин минималната закрила по член 13, параграфи 1 и 2 и член 14, параграфи 1, 3, 5 и 8 от тази директива?

От кой момент трябва да се отпускат финансовите помощи, предвидени в член 13, параграф 5 от Директивата — от момента на подаване на молбата за убежище и приемане, от момента на изтичането на срока по член 5, параграф 1 от тази директива или от някакъв друг момент? Трябва ли финансовите помощи да са в такъв размер, че при невъзможност на държавата членка или на определената от нея институция да му осигури материални условия за приемане търсещото убежище лице да има възможност по всяко време да се погрижи самò за настаняването си, евентуално в хотел, докато му бъде предложено постоянно жилище или докато бъде в състояние самò да си осигури трайно жилище?

Съвместимо ли е с Директивата държавата членка да осигурява материални условия за приемане само доколкото наличните създадени от държавата структури за прием имат капацитет за настаняване, а търсещите убежище лица, за които няма място в тези структури, да препраща към достъпната за всички граждани на тази държава система за социално подпомагане, без да е предвидила необходимите законови разпоредби и структури, за да даде реална възможност на институциите, които не са учредени от самата държава, да осигуряват в кратки срокове достойни условия за приемане на търсещите убежище лица?

(1) ОВ L 31, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/26

Жалба, подадена на 15 февруари 2013 г. — Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-81/13)

2013/C 114/41

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: C. Murrell, A. Dashwood QC)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение 2012/776/ЕС на Съвета от 6 декември 2012 година относно позицията, която да бъде взета от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, по отношение на приемането на разпоредби относно координацията на системите за социална сигурност (1),

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалба по член 263 ДФЕС Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия иска отмяна съгласно член 264 ДФЕС на Решение 2012/776/ЕС на Съвета от 6 декември 2012 година относно позицията, която да бъде взета от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, по отношение на приемането на разпоредби относно координацията на системите за социална сигурност.

Обединеното кралство моли Съда:

i)	да отмени решението;

ii)	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

3.	Член 48 ДФЕС е посочен в решението като материалноправното основание за приемането му.

4.	Предложението за решение на Съвета за асоцииране, приложено към решението на Съвета, ще отмени и замени Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране за прилагането на схемите за социална сигурност на държавите — членки на Европейските общности, спрямо турски работници и членовете на техните семейства.

Според Обединеното кралство член 48 ДФЕС не може да бъде материалноправното основание за мерки, които ще породят подобни последици. Тази разпоредба има за цел да улесни свободното движение на гражданите на държавите членки в рамките на вътрешния пазар. Правилното правно основание е член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС. Той предоставя правомощие за приемане на мерки относно „определянето на правата на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в дадена държава членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави членки“. Решението на Съвета е именно такава мярка.

Член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС се съдържа в дял V от Част трета на ДФЕС. Съгласно Протокол № 21 към Договорите мерките, приети съгласно дял V, не са приложими за Обединеното кралство (или Ирландия) освен ако то не заяви намерението си да „участва“. Поради погрешния избор на член 48 ДФЕС като материалноправно основание на решението вместо член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС Съветът е отказал да признае правото на Обединеното кралство да не участва в приемането на решението и да не бъде обвързано от него.

7.	Ето защо се иска отмяната на Решение 2012/776/ЕС на Съвета с мотива, че то е прието на погрешно правно основание, което води до непризнаване на правата на Обединеното кралство по Протокол № 21.

В подкрепа на това твърдение Обединеното кралство се позовава на изричния текст на член 48 и член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС, тълкувани с оглед на мястото им в Договора и на съдебната практика. То изтъква също обстоятелството, че Решение 2012/776/ЕС на Съвета е почти идентично с девет решения на Съвета, приети съгласно други споразумения за асоцииране на основание член 79, параграф 2, буква б).

(1) ОВ L 340, стр. 19

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/28

Жалба, подадена на 22 февруари 2013 г. от 1. garantovaná a.s. срещу решението, постановено от Общия съд на Европейския съюз (трети състав) на 12 декември 2012 г. по дело T-392/09, 1. garantovaná a.s./Европейска комисия

(Дело C-90/13 P)

2013/C 114/43

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: 1. garantovaná a.s. (представители: B. Hartnett, Barrister, O. Geiss, Rechtsanwalt, P. Lasok QC, J. Holmes, Barrister)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да отмени Решението на Общия съд от 12 декември 2012 г. по дело T-392/09, доколкото се отнася до второто правно основание, изтъкнато от жалбоподателя в подадената от него жалба пред Общия съд,

—	да уважи същото като основателно,

—	да намали размера на глобата до размер от 2,1 милиона евро, който представлява 10 % от оборота на жалбоподателя за 2008 г., както е посочено в точка 84 от обжалваното решение, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, отхвърляйки второто му правно основание.

Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1) гласи: „[…] санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му[на въпросното предприятие] за предходната стопанска година“. „Предходната стопанска година“ представлява последната пълна стопанска година, която непосредствено предшества датата на приемане на решението на Комисията, с което се установява нарушението на правилата за конкуренция и се налага глоба.

В настоящия случай „оборотът за предходната стопанска година“ е този за 2008 г., а не взетият предвид от Комисията. Вземането предвид на оборота за 2007 г. има за последица увеличаване на размера на глобата, наложена на Garantovaná до ниво малко под 100 % от неговия оборот за стопанската година, предшестваща датата на приемане на решението на Комисията (22 юли 2009 г.).

Жалбоподателят твърди, че използването от Комисията на оборота за 2007 г. противоречи на ясния текст и на целта на член 23, параграф 2, и е незаконосъобразно. Както твърди Garantovaná във второто си правно основание в производството пред Общия съд, глобата трябва вследствие на това да бъде намалена или в съответствие с член 23, параграф 2, или по силата на неограничената компетентност на Съда съгласно член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2012 г., относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167).

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/28

Жалба, подадена на 25 февруари 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 13 декември 2012 г. по дело T-103/08, Versalis SpA, понастоящем Polimeri Europa SpA, Eni SpA/Европейска комисия

(Дело C-93/13 P)

2013/C 114/44

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, G. Conte, R. Striani)

Други страни в производството: Versalis SpA, понастоящем Polimeri Europa SpA, Eni SpA

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение в частта, в която намалява на 106 200 000 EUR размера на глобата, наложена с решението на ENI и на Versalis,

—	да се отхвърли изцяло първоинстанционнта жалба,

—	да се осъдят жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски по двете производства.

Правни основания и основни доводи

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че Комисията е нарушила правото на защита на ENI като е увеличила поради повторност на нарушението размера на глобата, наложена солидарно на ENI и на Versalis за две нарушения, извършени в миналото от изцяло или почти изцяло контролирани от ENI дружества, макар ENI да не е адресат на двете решения, с които се констатират тези нарушения (и следователно не е получило изложение на възраженията за посочените нарушения). По-специално Общият съд е пренебрегнал факта, че при твърдение за повторност на нарушението правото на защита е гарантирано ако в момента, в който Комисията обявява намерението си да констатира повторността на нарушението тя дава възможност на страните да докажат, че не са налице условията за това. Освен това Общият съд не взел предвид факта, че когато констатира повторност на нарушението поради последващо нарушение на правилата на конкуренция Комисията не санкционира с обратно действие първото нарушение, а само извежда последиците от това, че същото предприятие (стопански субект) е извършило ново нарушение.

ii)

Общият съд е превишил компетентността си и е нарушил принципа на диспозитивното начало, член 21 от Статута на Съда, както и член 44, параграф 1 е член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд като е разгледал правен въпрос (свързан с предполагаемо нарушение на принципа на равно третиране при изчисляването на глобата), който не е бил повдигнат от жалбоподателите в първоначалната жалба.

iii)

Общият съд е допуснал правна греша при тълкуване и прилагане на принципа на равно третиране във връзка с „коефициента за умножение“ за целите на възпиращия ефект и е допуснал грешка в мотивите. По-специално Общият съд е пренебрегнал свободата на преценка на Комисията при определяне на глобите в светлината на направените констатации, задължавайки я да направи чисто математическо изчисление, за да определи коефициента за умножение, който трябва да се приложи спрямо ENI и Versalis. Осен това Общият съд неправилно е поискал от Комисията да гарантира пряка пропорционалност между процентното увеличение на глобата за целите на възпиращия ефект и оборота на предприятията, а не между коефициентите за умножение или между глобите, произтичащи от прилагането на коефициенти за умножение (умножени глоби), и общия оборот на предприятията.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/29

Иск, предявен на 27 февруари 2013 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-100/13)

2013/C 114/45

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms и G. Zavvos)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Европейската комисия иска от Съда:

—

да установи, че тъй като германските органи използват списъците с нормативите за строителните продукти („Bauregellisten“), за да изискват допълнителни разрешения за предоставянето на действителен достъп до пазара и за използването на определени строителни продукти, вместо да възприемат необходимите методи и критерии за оценяване в съответствие с хармонизираните норми от правото на Европейския съюз, ответникът нарушава задълженията си по Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 4, параграф 2 и член 6, параграф 1 от тази директива.

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ответникът е нарушил членове 4 и 6 от Директива 89/106/ЕИО. В резултат на използването на списъците с нормативите за строителните продукти ответникът изисквал допълнителни предварителни разрешения, за да може да получи действителен достъп до пазара и да използва тези продукти. В много случаи тези мерки не засягали евентуални предписания относно нови характеристики на продуктите. Напротив съответните органи се придържали към установените още преди хармонизацията предписания, които е можело и е трябвало да бъдат покрити след възприемане на необходимите методи и критерии за оценка в хармонизираната област.

(1) ОВ L 40, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 3.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/30

Решение на Общия съд от 7 март 2013 г. — Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA

(Дело T-93/10) (1)

(REACH - Идентифициране на високотемпературната смола от въглен катран като пораждащо сериозно безпокойство вещество - Жалба за отмяна - Акт, подлежащ на обжалване - Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение - Пряко засягане - Допустимост - Равно третиране - Пропорционалност)

2013/C 114/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Bilbaína de Alquitranes, SA (Luchana-Baracaldo, Испания), Cindu Chemicals BV (Uithoorn, Нидерландия), Deza, a.s. (Valašske Meziříčí, Чешка република), Industrial Química del Nalón, SA (Oviedo, Испания), Koppers Denmark A/S (Nyborg, Дания), Koppers UK Ltd (Scunthorpe, Обединеното кралство), Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия) и Rütgers Poland sp. z o.o. (Kędzierzyn-Koźle, Полша) (представители: първоначално K. Van Maldegem, R. Cana, avocats, и P. Sellar, solicitor, впоследствие K. Van Maldegem и R. Cana)

Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: M. Heikkilä и W. Broere, подпомагани от J. Stuyck, avocat)

Предмет

Искане за частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в L 36/84 от 5.2.2009 г. и L 118/89 от 12.5.2010 г.) високотемпературната смола от въглен катран (ЕО № 266-028)2) е идентифицирана като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Bilbaína de Alquitranes, SA, Cindu Chemicals BV, Deza, a.s., Industrial Química del Nalón, SA, Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd, Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV и Rütgers Poland sp. z o.o. да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/30

Решение на Общия съд от 7 март 2013 г. — Rütgers Germany и др./ECHA

(Дело T-94/10) (1)

(REACH - Идентифициране на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество - Жалба за отмяна - Акт, подлежащ на обжалване - Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение - Пряко засягане - Допустимост - Равно третиране - Пропорционалност)

2013/C 114/47

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия), Deza, a.s. (Valašske Meziříčí, Чешка република), Industrial Química del Nalón, SA (Oviedo, Испания) и Bilbaína de Alquitranes, SA (Luchana-Baracaldo, Испания) (представители: първоначално K. Van Maldegem, R. Cana, avocats, и P. Sellar, solicitor, впоследствие K. Van Maldegem и R. Cana)

Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: M. Heikkilä и W. Broere, подпомагани от J. Stuyck, avocat)

Предмет

Искане за частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в L 36/84 от 5.2.2009 г. и L 118/89 от 12.5.2010 г.) антраценовото масло (ЕО № 292-602-7) е идентифицирано като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Deza, a.s., Industrial Química del Nalón, SA и Bilbaína de Alquitranes, SA да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/31

Решение на Общия съд от 7 март 2013 г. — Cindu Chemicals и др./ECHA

(Дело T-95/10) (1)

(REACH - Идентифициране на антраценовото масло с ниско съдържание на антрацен като пораждащо сериозно безпокойство вещество - Жалба за отмяна - Акт, подлежащ на обжалване - Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение - Пряко засягане - Допустимост - Равно третиране - Пропорционалност)

2013/C 114/48

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Cindu Chemicals BV (Uithoorn, Нидерландия), Deza, a.s. (Valašske Meziříčí, Чешка република), Koppers Denmark A/S (Nyborg, Дания) и Koppers UK Ltd (Scunthorpe, Обединеното кралство) (представители: първоначално K. Van Maldegem, R. Cana, avocats, и P. Sellar, solicitor, впоследствие K. Van Maldegem и R. Cana)

Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: M. Heikkilä и W. Broere, подпомагани от J. Stuyck, avocat)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално P. Oliver и G. Wilms, впоследствие P. Oliver и E. Manhaeve, подпомагани от K. Sawyer, barrister, а след това P. Oliver и E. Manhaeve)

Предмет

Искане за частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в ОВ L 36/84 от 5.2.2009 г. и ОВ L 118/89 от 12.5.2010 г.) антраценовото масло с ниско съдържание на антрацен (ЕО № 292-604-8) е идентифицирано като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Cindu Chemicals BV, Deza, a.s., Koppers Denmark A/S и Koppers UK Ltd понасят освен направените от тях съдебни разноски и разноските на Европейската агенция по химикалите (ECHA).

3.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/31

Решение на Общия съд от 7 март 2013 г. — Rütgers Germany и др./ECHA

(Дело T-96/10) (1)

(REACH - Идентифициране на антраценовото масло (антраценова паста) като пораждащо сериозно безпокойство вещество - Жалба за отмяна - Акт, подлежащ на обжалване - Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение - Пряко засягане - Допустимост - Равно третиране - Пропорционалност)

2013/C 114/49

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия), Deza, a.s. (Valašske Meziříčí, Чешка република), Koppers Denmark A/S (Nyborg, Дания) и Koppers UK Ltd (Scunthorpe, Обединеното кралство) (представители: първоначално K. Van Maldegem, R. Cana, avocats, и P. Sellar, solicitor, впоследствие K. Van Maldegem и R. Cana)

Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: M. Heikkilä и W. Broere, подпомагани от J. Stuyck, avocat)

Предмет

Искане за частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в L 36/84 от 5.2.2009 г. и L 118/89 от 12.5.2010 г.) антраценовото масло (антраценова паста) (ЕО № 292-603-2) е идентифицирано като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Deza, a.s., Koppers Denmark A/S и Koppers UK Ltd да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/32

Решение на Общия съд от 8 март 2013 г. — Mayer Naman/СХВП — Daniel e Mayer (David Mayer)

(Дело T-498/10) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „David Mayer“ - По-ранна национална словна марка „DANIEL & MAYER MADE IN ITALY“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1,буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Искане за доказване на сериозното използване, направено за първи път пред апелативния състав - Просрочие - Член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009)

2013/C 114/50

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: David Mayer Naman (Рим, Италия) (представители: първоначално S. Sutti, S. Cazzaniga и V. Fedele, впоследствие V. Fedele и M. Spolidoro, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Daniel e Mayer Srl (Милано, Италия) (представители: M. Andreolini и A. Parini, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 26 юли 2010 г. (преписка R 413/2009-1) относно производство за обявяване на недействителност между Daniel e Mayer Srl и M. David Mayer Naman

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-н David Mayer Naman да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/32

Решение на Общия съд от 7 март 2013 г. — Acino/Комисия

(Дело T-539/10) (1)

(Лекарствени продукти за хуманна употреба - Спиране на търговията и изтегляне от пазара на някои партиди лекарствени продукти, съдържащи активната съставка „Clopidogrel“ - Промяна на разрешението за търговия - Забрана за търговия с лекарствените продукти - Регламент (ЕО) № 726/2004 и Директива 2001/83/ЕО - Пропорционалност - Задължение за мотивиране)

2013/C 114/51

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Acino AG, с предишна фирма Acino Pharma GmbH (Мисбах, Германия) (представители: R. Buchner и E. Burk, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Sipos, G. Wilms, B.-R. Killmann и M. Šimerdová, впоследствие B.-R. Killmann и M. Šimerdová)

Предмет

Искане за отмяна на решенията на Комисията от 29 март и от 16 септември 2010 г., свързани със спирането на търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи произведената в определен обект активна съставка „Clopidogrel“, с изтеглянето от пазара на партидите от тези лекарствени продукти, с промяната на разрешенията за търговия и със забраната за търговия с посочените лекарствени продукти

Диспозитив

1.	Липсва основание за произнасяне по жалбата в частта ѝ, която е насочена срещу Решения C(2010) 2204 и C(2010) 2208 на Комисията от 29 март 2010 г. и срещу Решения C(2010) 6429 и C(2010) 6436 на Комисията от 16 септември 2010 г.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Осъжда Acino AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 30, 29.1.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/34

Определение на Общия съд от 26 февруари 2013 г. — Castiglioni/Комисия

(Дело T-591/10) (1)

(Жалба за отмяна - Иск за обезщетение - Обществени поръчки за строителство - Процедура за възлагане на обществена поръчка - Строителство, преустройство и поддръжка на сградите и инфраструктурите в обект Испра на Съвместния изследователски център - Критерии за подбор - Отхвърляне на офертата на един оферент и решение за възлагане на поръчката на друг оферент - Нови правни основания - Жалба, която отчасти е явно лишена от всякакво правно основание и отчасти е явно недопустима)

2013/C 114/56

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Castiglioni Srl (Busto Arsizio, Италия) (представител: G. Turri, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Delaude и N. Bambara, впоследствие S. Delaude и F. Moro, подпомагани от D. Gullo, avocat)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 29 октомври 2010 г., — с което се отхвърля офертата, подадена от жалбоподателя в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка ISM/2010/C05/004/0C за сключване на поредица от рамкови договори за изпълнение на работи по строителство, преустройство и поддръжка на сградите и инфраструктурите в обект Испра на Съвместния изследователски център на Комисията, — и на решението за възлагане на поръчката на друг оферент, както и на обявлението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, а от друга страна, искане за обезщетение.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Castiglioni Srl да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 55, 19.2.2011 г.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/35

Жалба, подадена на 29 януари 2013 г. — Club Hotel Loutraki и др./Комисия

(Дело T-57/13)

2013/C 114/57

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Club Hotel Loutraki (Лутраки, Гърция), Vivere Entertainment AE (Атина, Гърция), Theros International Gaming, Inc. (Патра, Гърция), Elliniko Casino Kerkyras (Атина), Casino Rodos (Родос, Гърция) и Porto Carras AE (Алимос, Гърция) (представител: S. Pappas, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение на Комисията COMP F3/MC/erg*2012/127386 от 29 ноември 2012 г., с което е отхвърлена жалбата, с която жалбоподателите твърдят, че гръцките власти са предоставили държавна помощ на OPAP,

—	да осъди Комисията да понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат четири основания в подкрепа на жалбата си.

С първото основание се твърди нарушение на установеното в член 108, параграф 2 ДФЕС право на жалбоподателите да бъдат изслушани, което Комисията допуснала, като не открила официалната процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4, член 6 и член 20 от Регламент № 659/1999 и което представлявало злоупотреба с власт.

—

Комисията нарушила член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4 и сл. от Регламента, доколкото фактически провела официална процедура по разследване, без да спази формалните изисквания във връзка с това и по този начин лишила жалбоподателите, както и останалите заинтересовани лица от правото да бъдат изслушани.

—	При условията на евентуалност жалбоподателите изтъкват нарушение на правото им да бъдат допуснати да участват в предварителната процедура по разследване.

С второто основание се твърди нарушение на задължението за мотивиране и на правото на жалбоподателите на добра администрация, установени съответно с член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—

Тъй като всички икономически данни и таблици, които са от съществено значение, не били включени в обжалваното решение, то не излагало по ясен и недвусмислен начин съображенията на Комисията, така че да даде възможност на жалбоподателите да се запознаят с причините за извода, че разглежданите мерки не представляват държавна помощ. Тези недостатъци не можели да се обосноват със задължението за спазване на търговска тайна.

—	Жалбоподателите оспорват и поверителния характер на съществените икономически показатели.

С третото основание се твърди нарушение на правото на жалбоподателите на ефективна съдебна защита, установено в член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—

По съображенията, изложени във връзка с второто основание, било нарушено правото на жалбоподателите на ефективна съдебна защита. Жалбоподателите се затруднявали да оспорят пряко съдържанието на обжалваното решение, тъй като по никакъв начин не били в състояние да се запознаят със съображенията за приемането му, което се дължало на обстоятелството, че решението се основава единствено на останали неоповестени икономически данни.

С четвъртото основание се твърди, че при преценката на съответствие на споразумението за ТВЛ и анекса и при извода, че те не предоставят икономическо предимство на OPAP, е допусната очевидна грешка при прилагане на правото.

—

Предоставянето на икономическо предимство, което е формално изискване за наличието на държавна помощ, трябвало да бъде преценено в рамките на отделен пазар и не общо с предимството от други подобни мерки, предоставено на същия получател, но на друг пазар, независимо от това дали пазарите са съпоставими. В противен случай защитата на конкуренцията щяла да бъде в голяма степен непълна.

—	При всяко положение подобна обща преценка не можела да бъде извършена по отношение на мерки, които трябва да се прилагат през различни периоди.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/36

Жалба, подадена на 29 януари 2013 г. — Club Hotel Loutraki и др./Комисия

(Дело T-58/13)

2013/C 114/58

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Club Hotel Loutraki (Лутраки, Гърция), Vivere Entertainment AE (Атина, Гърция), Theros International Gaming, Inc. (Патра, Гърция), Elliniko Casino Kerkyras (Атина), Casino Rodos (Родос, Гърция), Porto Carras AE (Алимос, Гърция) и Kazino Aigaiou AE (Сирос, Гърция) (представител: S. Pappas, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение на Комисията C(2012) 6777, окончателен от 3 октомври 2012 г. по преписка за държавна помощ SA 33988 (2011/N),

—	да осъди Комисията да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат четири основания в подкрепа на жалбата си.

—

—	Жалбоподателите оспорват и поверителния характер на съществените икономически показатели.

—

С четвъртото основание се твърди, че при преценката на съответствието на споразумението за ТВЛ и анекса и при извода, че те не предоставят икономическо предимство на OPAP, е допусната очевидна грешка при прилагане на правото.

—

—	При всяко положение подобна обща преценка не можела да бъде извършена по отношение на мерки, които трябва да се прилагат през различни периоди.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/37

Жалба, подадена на 30 януари 2013 г. от ВТ срещу определението, постановено на 3 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-45/12, ВТ/Комисия

(Дело T-59/13 P)

2013/C 114/59

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BT (Букурещ, Румъния) (представител: N. Visan, lawyer)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателката иска от Общия съд:

—	да отмени Определение на Съда на публичната служба от 3 декември 2012 г. по дело F-45/12,

—	да преразгледа делото и да уважи жалбата на жалбоподателката в първоинстанционното производство,

—	да осъди ответника в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателката излага седем правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на един от принципите, уреждащи административното производство, а именно служебното начало, тъй като Съдът на публичната служба е приел, че жалбата изобщо не съдържа правни основания, без да упражни служебно контрол за законосъобразността на обжалваното пред първата инстанция решение, който не е ограничен до посочените от жалбоподателката основания.

Второто правно основание е изведено от член 6, параграф 1 и член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз. Нарушение на принципа на „достъп до съд“ и на принципа на безпристрастност на съда, тъй като Съдът на публичната служба е отхвърлил жалбата на жалбоподателката като явно недопустима, без да ѝ даде възможност да я поправи и допълни, право, което е предвидено и признато в законодателството на всяка европейска държава и е признато също от европейските съдилища (например Европейският съд по правата на човека).

Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на „достъп до съд“, материализирано посредством незачитането от Съда на публичната служба на правото на представяне на реплика в отговор на писмената защита на ответника, въпреки че жалбоподателката изрично е поискала втора размяна на писмени становища. Незачитането на това право (на представяне на реплика) е лишило жалбоподателката от възможността да поправи посочената от Съда на публичната служба нередовност, при това в момент, в който жалбоподателката вече не е можела да подаде нова жалба, отговаряща на законовите изисквания, тъй като е изтекъл срокът за подаване на жалба (член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба).

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на защита пред съд и нарушение на публичния характер на процеса, тъй като не е проведено открито съдебно заседание; този принцип е предвиден в Процедурния правилник на Съда на публичната служба и в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

5.	Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на справедлив процес, тъй като Съдът на публичната служба не е изслушал жалбоподателката по въпроса за недопустимостта на жалбата ѝ (член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека).

Шестото правно основание е изведено от нарушение на член 21, параграф 1 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като Съдът на публичната служба е приложил в действителност „правило за кристализиране на производството“, като е приел, че жалбата изобщо не съдържа правни основания.

Седмото правно основание е изведено от обстоятелството, че осъждането на жалбоподателката от Съда на публичната служба да заплати съдебните разноски, въпреки че той не се е произнесъл по същество, в момент, в който жалбоподателката се е оказала финансово затруднена поради прекратяването на трудовия ѝ договор с Европейската комисия, нарушава член 89, параграф 6 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, предвиждащ, че „когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Съдът на публичната служба определя съдебните разноски по свое усмотрение“.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/38

Жалба, подадена на 11 февруари 2013 г. — InterMune UK и др./Европейска агенция по лекарствата

(Дело T-73/13)

2013/C 114/60

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: InterMune UK Ltd (Лондон, Обединено кралство), InterMune, Inc. (Бризбейн, Съединени американски щати) и InterMune International AG (Мутенц, Швейцария) (представители: I. Dodds-Smith и A. Williams, Solicitors, T. de la Mare, Barrister и F. Campbell, lawyer)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решението за разгласяване на определена информация съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1), връчено от ответника на жалбоподателите на 15 януари 2013 г., доколкото решението се отнася до разгласяването на предоставена преди това от жалбоподателите информация на ответника, която все още не е публично оповестена и

—	да осъди ответника да заплати съдебните и други разноски, направени от жалбоподателите във връзка с този спор.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат три правни основания.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че ответникът не е извършил правилно претеглянето, което изисква от него член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, състоящо се в преценка дали в действителност е налице обществен интерес от оповестяване на спорната информация, който да надделява над необходимостта от защита на търговските интереси на жалбоподателите от съществено увреждане, което би могло да бъде причинено чрез това оповестяване.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че ответникът не е преценил правилно други важни фактори, които са от значение за изискуемото по закон претегляне, сред които:

—	изискванията на специфични актове на ЕС (а именно Регламент (ЕО) № 726/2004 (2), и по-специално неговия член 14, параграф 11);

—	задълженията във връзка с тълкуването на законодателството на ЕС, възложени на всички институции на ЕС с член 39, параграф 3 от ТРИПС (Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост);

—	основните права на собственост и на личен живот, защитени от Хартата на основните права на Европейския съюз, преценени в светлината на щателно разглеждане на всички относими факти, позволяващо прецизен фактологичен анализ за пропорционалност и

—	задължението да следва собствените си публикувани насоки и политики, отразяващи значението, отдавано на защитата на поверителната търговска информация.

3.	Третото правно основание е изведено от твърдението, че ако жалбоподателят беше правилно извършил претеглянето и съобразил всички относими фактори, единственият законосъобразен, пропорционален и/или приемлив извод би бил, че спорната информация не трябва да бъде разгласявана.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/38

Жалба, подадена на 15 февруари 2013 г. — Обединено кралство/ЕЦБ

(Дело T-93/13)

2013/C 114/61

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: K. Beal, QC, и E. Jenkinson)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени частично Решение на Европейската централна банка от 11 декември 2012 година за изменение на Решение ЕЦБ/2007/7 относно условията на TARGET2 — ЕЦБ (Решение ЕЦБ/2012/31) (ОВ L 13, стр. 8);

—	да отмени частично Насоките на Европейската централна банка от 5 декември 2012 г. относно Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET2) (Насоки ЕЦБ/2012/27) (ОВ L 30, стр. 1);

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем основания.

1.	Първото основание е изведено от това, че ЕЦБ не е била компетентна да публикува обжалваните актове по принцип или без да използва законодателен инструмент, като регламент, приет или от Съвета, или от самата ЕЦБ;

Второто правно основание е изведено от това, че с обжалваните актове de jure или de facto ще бъде наложено изискване за място на установяване на системите за клиринг посредством централни контрагенти, желаещи да извършват сделки по клиринг или плащане в евро, надвишаващи дневно определена сума. Освен това или при условията на евентуалност те ограничават или поставят пречки пред естеството и/или значимостта на услугите или на капитала, които могат да бъдат предоставени на системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки, които не са членове на еврозоната. Обжалваният акт нарушава членове 48, 56 и/или член 63 ДФЕС, или само някои от тези членове, доколкото:

—

Системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в неучастващи в еврозоната държави членки, подобно на Обединеното кралство, ще бъдат длъжни да преместят своите центрове за управление и контрол в държави членки, които участват в Евросистемата. Те също ще бъдат длъжни да учредят повторно юридически лица, които са признати по вътрешното право на друга държава членка;

—

в случай, че подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти не променят своето място на установяване, както се изисква, ще им бъде отказан достъпа до финансовите пазари на държавите членки от Евросистемата, при същите условия като системите за клиринг на централните контрагенти, установени в тези страни, или по принцип;

—	системите за клиринг посредством централни контрагенти, които не са местни лица, няма да имат право на улесненията, които предлагат ЕЦБ или националните централни банки (НЦБ) на Евросистемата при същите условия или по принцип;

—	вследствие на това се ограничава или напълно забранява възможността на подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти да предлагат услуги по клиринг и плащане в евро на потребители от Съюза.

Третото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове 101 и/или 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС и член 13 ДЕС, доколкото:

—	с него действително се изисква всички клиринг сделки, които се извършват в евро и надвишават известно ниво, да се сключват от системите за клиринг посредством централните контрагенти, установени в държава членка от еврозоната;

—	с него действително се нарежда на ЕЦБ и/или на еврозоната и/или на НЦБ да не подхранват резервите в евро валута на системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки, които не са членове на еврозоната, ако те надвишават установените в това решение граници.

Четвъртото правно основание е изведено от това, че изискването системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки извън еврозоната, да приемат различна юридическа правосубектност и място на установяване е равнозначно на пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството. С него се нарушава и общия принцип на ЕС на равенство, доколкото системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в различни държави членки, са предмет на различно третиране, което не е обективно обосновано.

5.	Петото основание е изведено от това, че оспорваните актове нарушават релевантни разпоредби от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, стр. 1).

6.	Шестото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове II, XI, XVI и XVII от Общото споразумение по търговията с услуги (GATS) или само някои от тези членове.

Седмото правно основание е изведено от това, че без да поема доказателствената тежест във връзка с твърдението, че тези ограничения не са обосновани със съображения от обществен интерес (ЕЦБ е длъжна да обоснове своето мнение в полза на дерогация, ако такъв подход бъде възприет), Обединеното кралство твърди, че каквото и да е съображение от обществен ред, изтъкнато от ЕЦБ, няма да отговори на изискването за пропорционалност, доколкото съществуват по-малко ограничителни мерки за гарантиране на контрола на финансовите институции, които са установени в Съюза, но извън еврозоната.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/39

Жалба, подадена на 17 февруари 2013 г. от Ioannis Ntouvas срещу решението, постановено на 11 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-107/11, Ntouvas/ECDC

(Дело T-94/13 P)

2013/C 114/62

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ioannis Ntouvas (Agios Stefanos, Гърция) (представител: V. Kolias, lawyer)

Друга страна в производството: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (Стокхолм, Швеция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Съда на публичната служба от 11 декември 2012 г. по дело F-107/11, Ntouvas/ECDC, с което се отхвърля жалбата за отмяна на атестационния доклад на жалбоподателя за 2010 г. и същият се осъжда да заплати всички разноски,

—	да отмени решението, оспорено пред първата инстанция, и

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски пред първата инстанция и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четиринадесет правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата, доколкото Съдът на публичната служба е уважил молбата на ответника за удължаване на срока за представяне на писмена защита пред първата инстанция, въпреки че ответникът не е представил доказателства за обстоятелствата, поради които смята това удължаване за обосновано.

2.	Второто правно основание е изведено от съществена грешка във фактическа констатация, доколкото Съдът на публичната служба е приел, че жалбата пред първата инстанция е била връчена на ответника на 7 ноември 2011 г., а не 4 ноември 2011 г.

Третото правно основание е изведено от погрешна преценка на фактите, доколкото Съдът на публичната служба е направил неправилен прочит и преценка на документите по делото, които оборват доводите, изтъкнати от ответника в подкрепа на молбата му за удължаване на срока за представяне на писмена защита пред първата инстанция.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от погрешна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба неправилно е приел за „извънредни“ обстоятелствата, които ответникът е изтъкнал, за да поиска удължаване на срока за представяне на писмената си защита пред първата инстанция.

Петото правно основание е изведено от погрешно установяване и, при условията на евентуалност, неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба погрешно е приел, че жалбоподателят не е поискал постановяване на съдебно решение в отсъствието на ответника и, при условията на евентуалност, че неговите доводи не съставляват молба за постановяване на съдебно решение в отсъствието на ответника.

6.	Шестото правно основание е изведено от погрешна преценка на документите по делото, доколкото Съдът на публичната служба е постановил, че двете длъжности в службата на ответника, в която е назначен жалбоподателят, са се различавали значително.

Седмото правно основание е изведено от грешка при установяването на доказателствената тежест, доколкото Съдът на публичната служба е отхвърлил поради недоказаност довода на жалбоподателя, че поне един от членовете на Съвместния атестационен комитет на ответника е бил в конфликт на интереси, въпреки че доказателството за това фигурира в документите, които са посочени в жалбата пред първата инстанция и са лесно достъпни за ответника; при условията на евентуалност, Съдът на публичната служба не спазва задължението си като административна юрисдикция, сезирана с трудовоправен спор, да разпореди необходимите процесуално-организационни действия, за да получи въпросните документи. Освен това Съдът на публичната служба прави погрешен прочит на правната основа за довода на жалбоподателя и погрешно тълкува член 9, параграф 6 от правило за изпълнение № 20 относно атестациите (наричано по-нататък „Правилото за изпълнение“), прието от директора на ECDC на 17 април 2009 г.

8.	Осмото правно основание е изведено от погрешно тълкуване на довода за липса на процедурни правила за работата на Съвместния атестационен комитет, и от неразглеждането на същия довод.

Деветото правно основание е изведено от изопачаване на доказателствата и, при условията на евентуалност, неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба приема за недоказан довода на жалбоподателя, че Съвместният атестационен комитет на ECDC не е проверил елементите, които е бил длъжен да провери съгласно член 9, параграф 4 от Правилото за изпълнение.

10.	Десетото правно основание е изведено от неправилна преценка, и, при условията на евентуалност, неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба е приел за достатъчно мотивирано становището на Съвместния атестационен комитет на ECDC.

11.

Единадесетото правно основание е изведено от погрешно тълкуване на твърдение за нарушение, и грешка в правната квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба неправилно е изтълкувал довода на жалбоподателя за немотивираност на становището на Съвместния атестационен комитет на ответника като такъв за явна грешка в преценката, и е приел, че споменатото становище е достатъчно мотивирано.

12.	Дванадесетото правно основание е изведено от неправилна преценка на фактите, доколкото Съдът на публичната служба е приел, че оспореният атестационен доклад не е опорочен от явна грешка в преценката, що се отнася до производителността на жалбоподателя с оглед на неговата работна натовареност.

13.

Тринадесетото правно основание е изведено от неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба приема за пропорционални критиките, формулирани в оспорения атестационен доклад, макар че през периода на атестиране ответникът не е свел до знанието на жалбоподателя съответните проблеми в неговото поведение.

14.	Четиринадесетото правно основание е изведено от неправилна преценка на фактите, доколкото Съдът на публичната служба приема работната натовареност на жалбоподателя за по-малко значителна, отколкото е била в действителност.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/41

Жалба, подадена на 20 февруари 2013 г. — Toshiba/Комисия

(Дело T-104/13)

2013/C 114/63

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Toshiba Corp. (Токио, Япония) (представители: J. MacLennan, Solicitor, J. Jourdan, A. Schulz и P. Berghe, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени член 1, параграф 2, буква г) от Решение на Комисията от 5 декември 2012 г. по преписка COMP/39.437 — Тръби за монитори на телевизионни приемници и компютри;

—	да отмени член 1, параграф 2, буква д) от Решение на Комисията от 5 декември 2012 г. по преписка COMP/39.437 — Тръби за монитори на телевизионни приемници и компютри;

—	да отмени член 2, параграф 2, буква ж) от обжалваното решение или при условията на евентуалност да намали глобата както намери за удачно;

—	да отмени член 2, параграф 2, буква з) от обжалваното решение или при условията на евентуалност да отмени член 2, параграф 2, буква з) в частта му, в която Toshiba е посочено като солидарно отговорно или при условията на евентуалност да намали глобата както намери за удачно;

—	да приеме други подходящи мерки с оглед на обстоятелствата по делото;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест основания.

1.	Първото основание е изведено от това, че в обжалваното решение е допусната грешка, доколкото в него е прието, че Toshiba Corporation е нарушило член 101 ДФЕС в периода от 16 май 2000 г. до 11 април 2002 г.

2.	Второто основание е изведено от това, че в обжалваното решение е допусната грешка, доколкото в него е прието, че Toshiba Corporation е нарушило член 101 ДФЕС в периода от 12 април 2002 г. до 31 март 2003 г.

3.	Третото основание е изведено от това, че в обжалваното решение е допусната грешка, доколкото в него е прието, че Toshiba Corporation е нарушило член 101 ДФЕС в периода от 1 април 2003 г. до 12 юни 2006 г.

4.	Четвъртото основание е изведено от това, че в обжалваното решение погрешно е прието, че Toshiba Corporation е солидарно отговорно за участието на Matsushita Toshiba Picture Display Co., Ltd. (наричано по-нататък „MTPD“) в нарушението в периода от 1 април 2003 г. до 12 юни 2006 г.

5.	Петото основание е изведено, при условията на евентуалност спрямо четвъртото основание, от това, че в обжалваното решение погрешно е прието, че MTPD е участвало в нарушението в периода от 1 април 2003 г. до 12 юни 2006 г.

6.	Шестото основание е изведено от това, че в обжалваното решение е допусната грешка, доколкото в член 2, параграф 2, букви ж) и з) от него е наложена глоба или при условията на евентуалност, доколкото е допусната грешка при изчисляването на тази глоба.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/42

Жалба, подадена на 23 февруари 2013 г. — VTZ и др./Съвет

(Дело T-108/13)

2013/C 114/64

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Volžskij trubnyi zavod OAO (VTZ OAO) (Волжски, Русия); Taganrogskij metallurgičeskij zavod OAO (Tagmet OAO) (Таганрог, Русия); Sinarskij trubnyj zavod OAO (SinTZ OAO) (Каменск-Уралски, Русия); и Severskij trubnyj zavod OAO (STZ OAO) (Полевской, Русия) (представители: J. Bellis, F. Di Gianni и G. Coppo, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1269/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход, inter alia, от Русия, след частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, доколкото включва продажбите, посочени в точки 23—33 от обжалвания регламент, в обхвата на разследването в рамките на преразглеждането,

—	вследствие на поисканата по-горе частична отмяна, да коригира ставката на наложените на групата TMK антидъмпингови мита от 28,7% на 13,6%; и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски за настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат три правни основания.

1.	С първото правно основание жалбоподателите твърдят, че Съветът незаконосъобразно се основал на критерии, различни от тези, които се съдържат в текста на релевантните митнически разпоредби, за да определи класификацията на посочените в точки 23—33 от обжалвания регламент тръби.

2.	С второто правно основание жалбоподателите твърдят, че Съветът изхождал от неправилни съображения като приел, че посочените в точки 23—33 от обжалвания регламент тръби не спадат към код по КН 7304 59 10.

С третото правно основание жалбоподателите твърдят, че с оглед на специфичните обстоятелства на конкретния случай фактът, че посочените в точки 23—33 от обжалвания регламент тръби всъщност се използват в производството на тръби с различно напречно сечение и с различна дебелина на стените, сам по себе си доказвал, че те спадат към код по КН 7304 59 10.

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/42

Жалба, подадена на 22 февруари 2013 г. от Maria Concetta Cerafogli срещу решението, постановено на 12 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-43/10, Cerafogli/ЕЦБ

(Дело T-114/13 P)

2013/C 114/65

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Maria Concetta Cerafogli (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: L. Levi, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателката иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—

вследствие от което:

—

да отмени решението на Европейската централна банка от 24 ноември 2009 г., с което се отхвърлят оплакванията на жалбоподателката за дискриминация и за накърняване на достойнството ѝ в резултат от поведението на нейното ръководство и, ако е необходимо, да отмени решението от 24 март 2010 г., с което се отхвърля специалната жалба;

—	да уважи исканията на жалбоподателката, както те са изложени в нейната административна жалба, и по-специално:

—	да се спре всякаква форма на дискриминация и морален натиск както в устна форма, така и при възлагане и разпределяне на работа,

—	да се получи писмено оттегляне от г-н G. на неговите обидни и заплашващи изявления,

—	при всички случаи, да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, определено по справедливост на 50 000 EUR (неимуществени вреди) и 15 000 EUR (материални вреди);

—

да се нареди на ЕЦБ да представи пълния доклад на своето вътрешно административно разследване с всички негови приложения, включително протоколите от заседанията. Освен това да се нареди на ЕЦБ да представи цялата кореспонденция между разследващата комисия и Изпълнителния съвет и/или председателя на ЕЦБ,

—	да се призове като свидетел бившия социален съветник на жалбоподателката,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски, както за производството по обжалване, така и за първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателката излага пет правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от твърдения за нарушение на правото ѝ на защита, изопачаване на фактите, нарушение на принципа на пропорционалност, нарушение на член 20 от Регламент (ЕО) № 45/2001 (1) и нарушение на правото ѝ на ефективна съдебна защита. В това отношение жалбоподателката изтъква, че Съдът на публичната служба на Европейския съюз („СПС“) допуснал грешка при прилагане на правото и нарушил правото ѝ на защита като приел, че тя не може да разчита на задължението на ЕЦБ да зачита правото на защита. Всъщност, решението за отхвърляне на искането ѝ за съдействие засегнало съществено интересите на жалбоподателката, а освен това производството било „образувано“ срещу нея по смисъла на съдебната практика (Решение по дело Комисия/Lisrestal). Тъй като на жалбоподателката не бил предоставен достъп до преписката, тя освен това не била в състояние да организира надлежно защитата пред европейската юрисдикция на своите права, свързани с производството, от което следвало и нарушение на правото ѝ на ефективна съдебна защита.

Второто правно основание е изведено от твърдение за нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението на съда за мотивиране. В това отношение жалбоподателката поискала от СПС да разпореди на ЕЦБ, на основание член 55 от Процедурния правилник на СПС, да предостави преписката от разследването заедно с приложенията към доклада за разследването и протоколите от изслушванията. В обжалваното съдебно решение не били взети предвид тези искания за процесуално-организационни действия в нарушение на правото на жалбоподателката на ефективна съдебна защита и на задължението на съда за мотивиране.

Третото правно основание е изведено от твърдение за нарушение на правомощията на разследващата комисия и на задължението за съдействие, тъй като и в двете производства (а именно разследването и производството пред СПС) констатациите били много ограничени, доколкото доказвали само, че някои колеги са направили отрицателни изявления по отношение на жалбоподателката и на нейната работа. Това обаче излизало извън обхвата на искането за съдействие, а оттам и на правомощията на разследващата комисия, а именно да даде квалификация на отрицателните изявления по отношение на жалбоподателката. Освен това в обжалваното съдебно решение не била взета предвид несправедливостта на това положение, а именно че жалбоподателката не е била уведомена за отрицателните изявления, което я поставило в безпомощно положение, в което не е могла да се защити срещу засягането на доброто ѝ име.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдение за нарушение на член 6, параграф 5 от административно циркулярно писмо 1/2006 на Изпълнителният съвет на ЕЦБ от 21 март 2006 г. относно вътрешните административни разследвания, тъй като в обжалваното съдебно решение неправилно било прието, че докладът от разследването заедно с цялата преписка следва да се съобщят само на лицето, което ръководи разследването.

Петото правно основание е изведено от нарушение относно явната грешка в преценката и от нарушение на задължението на съда за мотивиране, доколкото даденото в обжалваното съдебно решение определение на явна грешка в преценката не съответства на практиката на Общия съд. Освен това в обжалваното съдебно решение било допуснато нарушение в частта относно контрола на явната грешка в преценката.

(1) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142)

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/43

Жалба, подадена на 22 февруари 2013 г. — Dennekamp/Парламент

(Дело T-115/13)

2013/C 114/66

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gert-Jan Dennekamp (Гитхорн, Нидерландия) (представители: O. Brouwer и T. Oeyen, lawyers)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение на Парламента от 11 декември 2012 г., с което се отказва да се предостави достъп до (i) всички документи, които показват кои настоящи членове на Европейския парламент (по-нататък „ЧЕП“) участват във фонд за допълнително пенсионно осигуряване (по-нататък „пенсионен фонд“), (ii) списък с имената на ЧЕП, които участват в пенсионния фонд след септември 2005 г., и (iii) списък с имената на настоящи участници в пенсионния фонд, за които Парламентът плаща месечна вноска. Това решение е съобщено на жалбоподателя на 12 декември 2012 г. в писмо с референтен номер A(2012)13180, и

—	да осъди Парламента да заплати съдебните разноски на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително разноските на евентуални встъпили страни.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две основания.

Първото основание е изведено от нарушение на членове 11 и 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз; грешка при прилагането на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) във връзка с член 8, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001 (2), тъй като обжалваното решение неправомерно ограничава обхвата на правото да се получава и разпространява информация, съдържащо се в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (по-нататък „Хартата“), и правото на достъп до официални документи, съдържащо се в член 42 от Хартата, като прилага неправилно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 във връзка с член 8, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001, по съображение че:

—	на първо място, Парламентът неправилно приема, че жалбоподателят не е посочил ясно формулирана и легитимна цел, от която да става ясна необходимостта от предаване на личните данни, съдържащи се в заявените документи,

—	на второ място, Парламентът неправилно е приел, че информацията за участието в пенсионния фонд попада в частната сфера на съответните ЧЕП, и

—	на трето място, Парламентът е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че законният интерес на съответните ЧЕП има приоритет пред необходимостта от предаване на данните.

Второто основание е изведено от твърдението, че Парламентът, в резултат на допуснатите грешки при прилагането на правото, не е изпълнил задължението си да мотивира в достатъчна и задоволителна степен обжалваното решение, поради което не е изпълнил задължението си да посочи съответни мотиви съгласно член 296 ДФЕС.

(2) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/44

Жалба, подадена на 4 март 2013 г. — Италия/Комисия

(Дело T-125/13)

2013/C 114/67

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri и S. Fiorentino, avvocati dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение № C(2012) 9448 окончателен на Европейската комисия от 19 декември 2012 г. относно увеличенията на капитала, извършени от дружеството SEA S.p.A. в полза на SEA Handling SpA, нотифицирано на 20 декември,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело държавата жалбоподател оспорва Решението на Европейската комисия, с което се обявява, че мерките, предприети от SEA SpA, концесионер на летищата Милано Malpensa и Милано Linate, в полза на контролираното от него дружество SEA Handling SpA, натоварено с управлението на наземното обслужване на същите летища — мерки, които по същество се изразяват в многократни капиталови вноски за покриване на оперативните загуби — представляват несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят извежда четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на принципите на добра администрация и правна сигурност.

—

–В това отношение се твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на принципите на добра администрация и правна сигурност, като това впоследствие е породило оправдано правно очакване у адресатите по отношение на законосъобразността на мерките както с оглед на прекомерната продължителност на цялата процедура и по-специално на предварителното разследване, така и с оглед на неяснотата на решенията и поведението, възприето от Комисията в хода на самата процедура.

Второто правно основание е изведено от съществени процесуални нарушения под формата на нарушение на правото на изслушване и липса на събиране на доказателства.

—	В това отношение се твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на правото на изслушване и на правото на защита на страните поради разширяване на предмета на контрол на Комисията към период, който не е предмет на решението за започване на официално разследване.

Третото правно основание е изведено от нарушение на член 107 и член 108, параграф 3 ДФЕС и от неправилно възпроизвеждане на фактическата обстановка, както и от липса на мотиви за възможността спорните мерки да бъдат вменени на публичните органи.

—	Според правителството жалбоподател обжалваното решение е неправилно, тъй като приема, че оспорваните мерки могат да бъдат вменени на публичните органи и при всички положения не предоставя подходящо доказателство и достатъчни мотиви в това отношение.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 107 и член 108, параграф 3 ДФЕС и от неправилно възпроизвеждане на фактическата обстановка, както и от липса на мотиви за възможността спорните мерки да бъдат вменени на публичните органи.

—	В това отношение се твърди, че обжалваното решение неправилно приема, че поведението на SEA не съответства на критерия за съобразителния инвеститор в условията на пазарна икономика и при всички положения не предоставя подходящо доказателство и достатъчно мотиви в това отношение.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

20.4.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/47

Жалба, подадена на 22 януари 2013 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-7/13)

2013/C 114/71

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: E. Boigelot, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решението, прието в отговор на искането на жалбоподателя, назначен в делегацията на Комисията в Антананариво, Мадагаскар, да получи обезщетение за трудностите, които е срещнал при настаняването си в посочения по-горе град

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението, прието от началник на отдел в генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ с предмет „искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника — 0/867/11, за получаване на обезщетение за трудностите, възникнали при Вашето настаняване в Антананариво“, съгласно което това искане е отхвърлено с мотива, че „условията, изисквани за подобно обезщетение за неимуществени вреди и вреди от психологическо естество“ не са изпълнени, доколкото от обстоятелствата е видно, че „делегацията е направила необходимото, за да реши възникналите проблеми, като са извършени допълнителни дейности в първоначалното жилище и по време на изпълнението им са Ви предложени алтернативни възможности за настаняване“,

—

да се отмени отговорът на жалбата на жалбоподателя по административен ред, съгласно който органът по назначаването отхвърля жалбата по административен ред с мотивите, че (i) „в конкретния случай администрацията не е извършила никакво служебно нарушение и още по-малко незаконосъобразни действия“, че (ii) жалбоподателят „не е представил дори косвено доказателство за твърдените неимуществени вреди и вреди от психологическо естество“, и че (iii) „в оспорваното решение се набляга на добронамереното отношение на администрацията към жалбоподателя“ и че „съгласно постоянната съдебна практика евентуалната липса на мотиви може да бъде поправена с подходящи мотиви, представени във фазата на разглеждане на жалбата по административен ред“, какъвто бил конкретният случай,

—	да се осъди Комисията да заплати обезщетение за неимуществените вреди и вредите от психологическо естество на жалбоподателя, оценени приблизително на 30 000 EUR, при запазване на възможността за тяхното увеличаване или намаляване в хода на производство,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.114.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 114

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 20 април 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2013/C 114/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 108, 13.4.2013 г.	1

	Общ съд
2013/C 114/02	Разпределение на съдиите по състави	2