Официален вестник C 282/2011

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/2

Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Германия) на 20 юни 2011 г. — Chemische Fabrik Kreussler & Co. GmbH/John O. Butler GmbH

(Дело C-308/11)

2011/C 282/02

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Жалбоподател: Chemische Fabrik Kreussler & Co. GmbH

Ответник: John O. Butler GmbH

Преюдициални въпроси

За да се дефинира понятието „фармакологично действие“ по член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83/ЕО (1), изменена с Директива 2004/27/ЕО (2), може ли да се използва изготвеният под егидата на Европейската комисия ръководен документ за разграничаването на медицинските изделия от лекарствените продукти („Medical Devices: Guidance document“), съгласно който се изисква да е налице взаимодействие между молекулите на съответното вещество и определен клетъчен компонент, обикновено наричан рецептор, което да води или до пряка реакция, или до блокиране на реакцията към друг агент?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: понятието за фармакологично действие предполага ли молекулите на съответното вещество да взаимодействат с определен клетъчен компонент в организма на потребителя, или е достатъчно да взаимодействат с клетъчен компонент, който не е част от човешкия организъм?

3.	Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен или ако и двете предложени във втория въпрос дефиниции са неподходящи, коя друга дефиниция трябва да се използва вместо тях?

(1) Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(2) Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствеите продукти за хуманна употреба (ОВ L 136, стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 116).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/2

Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство) на 20 юни 2011 г. — Grattan plc/The Commissioners of Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-310/11)

2011/C 282/03

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Grattan plc

Ответник: The Commissioners of Her Majesty's Revenue & Customs

Преюдициален въпрос

По отношение на периода преди 1 януари 1978 г. данъчнозадължено лице има ли непосредствено право, на основание член 8, буква a) от Втора директива на Съвета от 11 април 1967 г. (67/228/ЕИО (1) и/или на принципите на данъчен неутралитет и равно третиране, да възприеме облагаемата основа за доставката на стоки като намалена впоследствие, в случай, че след момента на доставката нейният получател е получил кредит от доставчика, който той е избрал да приеме или като плащане на пари или като кредит срещу дължими към доставчика суми във връзка с вече доставени на получателя стоки?

(1) Втора директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 година за хармонизация на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — структура и процедури за прилагане на общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ 71, стр. 1303).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/3

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de A Coruña (Испания) на 28 юни 2011 г. — Germán Rodríguez Cachafeiro и María de los Reyes Martínez-Reboredo Varela-Villamor/Iberia Líneas Aéreas de España S.A.

(Дело C-321/11)

2011/C 282/04

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil de A Coruña

Страни в главното производство

Ищци: Germán Rodríguez Cachafeiro и María de los Reyes Martínez-Reboredo Varela-Villamor

Ответник: Iberia Líneas Aéreas de España S.A.

Преюдициален въпрос

Може ли да се включи в хипотезата за отказан достъп на борда по член 2, буква й) във връзка с член 3, параграф 2 и с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) случаят, при който въздушен превозвач отказва достъп на борда поради това, че първият полет от осъществявано на два етапа пътуване, за което е издаден един общ билет, има закъснение по вина на превозвача и последният е направил погрешно предположение, че пътниците няма да стигнат навреме за втория полет от това пътуване, допускайки местата им за втория полет да бъдат заети от други пътници?

(1) Регламент на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/3

Иск, предявен на 22 юни 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Дания

(Дело C-323/11)

2011/C 282/05

Език на производството: датски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: I. Hadjiyiannis и U. Nielsen)

Ответник: Кралство Дания

Искания на ищеца

—

да се постанови, че като не е публикувало окончателните планове за управление на речни басейни до 22 декември 2009 г. и като не е изпратило на Комисията копия от тях до 22 март 2010 г., и при всички случаи, като не е уведомило Комисията за това, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по Директива 2000/60/ЕО (1) от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите;

—	да се осъди Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Член 13, параграфи 1, 2 и 6 от Директивата предвиждат, че държавите членки трябва да приемат законовите и подзаконовите разпоредби, необходими за съобразяване с Директивата, до 22 декември 2009 г. и да изпратят копия от тях на Комисията до 22 март 2010 г.

Доколкото Комисията не разполага с никаква информация, позволяваща ѝ да установи, че необходимите разпоредби са били приети, тя следва да приеме, че Кралство Дания все още не е приело тези разпоредби и следователно не е изпълнило задълженията си по тази директива.

(1) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. l; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/3

Преюдициално запитване, отправено от Legfelsőbb Bírósága (Унгария) на 29 юни 2011 г. — Gábor Tóth/Nemzeti Adó-és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága, правоприемник на Adó-és Pénzügyi Ellenőrzési Hivatal Hatósági Főosztály Észak-magyarországi Kiheleyezett Hatósági Osztály

(Дело C-324/11)

2011/C 282/06

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Legfelsőbb Bírósága

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tóth Gábor

Ответник: Nemzeti Adó-és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága, правоприемник на Adó-és Pénzügyi Ellenőrzési Hivatal Hatósági Főosztály Észak-magyarországi Kiheleyezett Hatósági Osztály

Преюдициални въпроси

Противоречи ли на принципа на данъчен неутралитет (член 9 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (1) относно общата система на данъка върху добавената стойност) правно тълкуване, което не допуска упражняването на правото на приспадане от получателя на фактура, ако лицензията на едноличния търговец, който е издал тази фактура, е била отнета от общинската власт преди изпълнението на договора или преди издаването на фактурата?

С оглед на принципа на данъчен неутралитет възможно ли е обстоятелството, че едноличният търговец, издател на фактурата, не е декларирал наетите от него работници (които следователно работят „на черно“) и че на това основание данъчната администрация е установила, че въпросният търговец „няма декларирани работници“, да попречи на упражняването на правото на приспадане на получателя на фактурата?

Може ли да се счита, че получателят на фактурата проявява небрежност, ако не провери дали съществува правоотношение между работниците, наети за извършването на строителни работи, и издателят на фактурата, нито дали последният е изпълнил своите данъчни задължения за деклариране или всяко друго задължение по отношение на тези работници? Може ли да се приеме, че това поведение представлява обективен факт, показващ, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в измама, свързана с ДДС?

4.	С оглед на принципа на данъчен неутралитет може ли националният съд да вземе предвид предходните обстоятелства, когато неговата цялостна преценка го навежда на заключението, че търговската сделка не е била извършена между посочените във фактурата лица?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и Поправка в OB L 74, 19.3.2011 г., стр. 3)

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/4

Иск, предявен на 30 юни 2011 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-331/11)

2011/C 282/07

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Marghelis и A. Tokár)

Ответник: Словашка република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е допуснала експлоатирането на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec без план за подобряване на условията в депото и без да е прието окончателно решение по въпроса дали посоченото депото може да продължи своята дейност въз основа на одобрен план за подобрение, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а), б) и в) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (1);

—	да се осъди Словашката република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec се експлоатира без да е приет план за подобряване на условията в него и без да се одобрени евентуалните изменения в съответствие с плана за подобрение. Поради това Комисията иска от Съда да установи, че като е допуснала действието на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec без план за подобряване на условията в депото и без да е прието окончателно решение по въпроса дали посоченото депото може да продължи своята дейност въз основа на одобрен план за подобрение, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а), б) и в) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци.

(1) ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/4

Жалба, подадена на 29 юни 2011 г. от Lancôme parfums et beauté & Cie срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 14 април 2011 г. по дело T-466/08 — Lancôme parfums et beauté & Cie/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Focus Magazin Verlag GmbH

(Дело C-334/11 P)

2011/C 282/08

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lancôme parfums et beauté & Cie (представители: A. von Mühlendahl, J. Pagenberg, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Focus Magazin Verlag GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Общия съд, постановено на 14 април 2011 г. по дело T-466/08, и решението на първи апелативен състав на СХВП, постановено на 29 юли 2008 г. по преписка R 1796/2007-1;

—	да осъди СХВП и встъпилата страна да заплатят разноските, направени в производствата пред апелативния състав, пред Общия съд и пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, тъй като Общият съд е нарушил член 43, параграфи 2 и 3 от Регламента относно марката на Общността и е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че в случая петгодишният срок след регистрацията, през който е трябвало да бъде реално използвана по-ранната германска марка „FOCUS“, на която се основава възражението срещу заявката за регистрация на марката на Общността „ACNO FOCUS“, е започнал да тече едва на 13 януари 2004 г.

Жалбоподателят не оспорва констатацията, че съществува вероятност от объркване. Макар да не е съгласен с констатацията, той не счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/5

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d'instance de Paris (Франция) на 4 юли 2011 г. — Thomson Sales Europe SA/Administration des douanes (Direction Nationale du Renseignement et des Enquêtes douanières)

(Дело C-348/11)

2011/C 282/09

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal d'instance de Paris

Страни в главното производство

Жалбоподател: Thomson Sales Europe SA

Ответник: Administration des douanes (Direction Nationale du Renseignement et des Enquêtes douanières)

Преюдициални въпроси

Невалидно ли е разследването на OLAF, проведено в Тайланд и започнало на основание разпоредбите за преференциалния произход, поради това че противоречи на международното право, а именно на принципа за пълния суверенитет и на Декларацията на Общото събрание на ООН от 21 декември 1965 г. за недопустимост на вмешателство във вътрешните работи на държавите и за защита на независимостта им и техния суверенитет?

2.	Невалидно ли е разследването на OLAF, проведено в Тайланд и започнало на основание разпоредбите за преференциалния произход, поради това че както в конкретния случай OLAF не е спазила стриктно разпоредбите на член 94 от Регламента за прилагане на митническия кодекс на Общността?

Невалидно ли е разследването на OLAF, проведено в Тайланд, и може ли да се използва информацията, събрана в хода на разследването от OLAF, за преразглеждане на произхода по общото право, при положение че:

—	информацията е била поискана в рамките на разследване за преференциалния произход,

—	OLAF е нарушила общностната правна уредба и в частност Регламент (ЕО) № 1073/1999 (1), като не е действала по-специално „в съответствие със споразуменията за сътрудничество — в трети страни“,

—	компетентният местен орган не се е задължил на правно основание да оказва помощ,

—	получената информация не е съобщена със съгласието на компетентния местен орган, нито при спазване на приложимите вътрешни разпоредби за предоставяне на лични данни на трети страни,

—	разследването е било проведено по неофициален начин, при пълна поверителност и без зачитане правото на защита?

Невалидни ли са Регламент (ЕО) № 710/95 на Съвета от 27 март 1995 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на цветни приемателни телевизионни апарати с произход от Малайзия, Китайската народна република, Република Корея, Сингапур и Тайланд (2) и Регламентът за неговото изменение, а именно Регламент № 2584/98 на Съвета от 27 ноември 1998 (3) година, поради това че нулирането при изчисляване на средната претеглена стойност на дъмпинговия марж не е предвидено нито в техните съображения, нито в съображенията на предшестващия регламент — Регламент (ЕО) № 2376/94 на Комисията от 27 септември 1994 година относно налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на цветни приемателни телевизионни апарати с произход от Малайзия, Китайската народна република, Република Корея, Сингапур и Тайланд (4)?

Невалидни ли са Регламент (ЕО) № 710/95 на Съвета от 27 март 1995 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на цветни приемателни телевизионни апарати с произход от Малайзия, Китайската народна република, Република Корея, Сингапур и Тайланд и Регламентът за неговото изменение, а именно Регламент № 2584/98 на Съвета от 27 ноември 1998 година, поради това че с цел да се определи дъмпинговият марж за продукта, за който се отнася разследването, Съветът на Европейския съюз е приложил метода на нулиране на отрицателните дъмпингови маржове за всеки от разглежданите видове продукти?

(1) Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129).

(2) ОВ L 73, стр. 3.

(3) ОВ L 324, стр. 1.

(4) ОВ L 255, стр. 50.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/5

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance de Liège (Белгия) на 4 юли 2011 г. — Auditeur du travail/Yangwei SPRL

(Дело C-349/11)

2011/C 282/10

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Ищец: Auditeur de travail

Ответник: Yangwei SPRL

Преюдициален въпрос

Трябва ли клауза 5, параграф 1, буква а) от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), приложено към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (1), да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда:

—

задължението за работодателя да съхранява на мястото, където може да се консултира правилникът за вътрешния трудов ред, копие на трудовия договор за работа при непълно работно време или на извлечение от него, в което се съдържат работните часове, самоличността и подписите на двете страни (член 157 от Програмния закон),

—	задължението, че трябва да може във всеки един момент да се определи кога започва работния цикъл (член 158 от Програмния закон),

—

що се отнася до променливите работни часове, задължението за работодателя да уведоми работника пет дни по-рано чрез съобщение; освен това в началото на деня следва да бъде изложено съобщение, съдържащо поотделно работните часове на всеки работник на непълно работно време; освен това посоченото съобщение трябва да бъде съхранявано в продължение на една година (член 159 от Програмния закон),

—

задължението за работодателя, който е наел работници на непълно работно време да разполага с документ, в който трябва да бъдат вписани всички посочени в членове 157—159 отклонения от работните часове (член 160 от Програмния закон), документ, който следва да бъде съхраняван в съответствие с определени правила, уточнени в член 161 от Програмния закон?

(1) ОВ 1998, L 14, стр. 9.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/6

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия) на 4 юли 2011 г. — KGH Belgium NV/Belgische Staat

(Дело C-351/11)

2011/C 282/12

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Жалбоподател: KGH Belgium NV

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

Следва ли член 217, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) да се тълкува в смисъл, че при определяне на практическите подробности за вземането под отчет на сумите на митните сборове държавите членки могат да се ограничат да включат в националното законодателство единствено разпоредби, предвиждащи, че

—

под „вземане под отчет“ по смисъла на тези национални разпоредби следва да се разбира „записването на съответстващата на определено митническо задължение сума в съответните счетоводни книги или на всякакъв друг носител“ — както в конкретния случай това е предвидено в член 1, точка 6 от Общия закон за митата и акцизите, одобрен с Кралски указ от 18 юли 1977 г. (Belgisch Staatsblad от 21 септември 1977 г., стр. 11425), потвърден със Закона за митата и акцизите от 6 юли 1978 г. (Belgisch Staatsblad от 12 август 1978 г., стр. 9013) и заменен, считано от 1 януари 1994 г., с член 1, точка 4 от Закона за изменение на Общия закон за митата и акцизите (Belgisch Staatsblad от 30 декември 1993 г., стр. 29031),

и че

—

правилата относно вземането под отчет и относно условията за заплащане на митните сборове във връзка с определено митническо задължение се уреждат в регламентите на Европейските общности — както в конкретния случай това е предвидено в член 3 от Общия закон за митата и акцизите, одобрен с Кралски указ от 18 юли 1977 г. (Belgisch Staatsblad от 21 септември 1977 г., стр. 11425), потвърден със Закона за митата и акцизите от 6 юли 1978 г. (Belgisch Staatsblad от 12 август 1978 г., стр. 9013) и изменен, считано от 1 януари 1990 г., с член 72 от Закона от 22 декември 1989 г. относно данъчните разпоредби (Belgisch Staatsblad от 29 декември 1989 г., стр. 21141),

или, за да изпълнят изискванията на член 217, параграф 2 от Митническия кодекс, държавите членки следва да предвидят в националното си законодателство по какъв начин следва на практика да се извършва вземането под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс, така че длъжникът да има възможност да провери дали вземането под отчет е действително извършено от митническите органи?

Следва ли член 217, параграф 2 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че, ако националните разпоредби предвиждат единствено, че

—

под „вземане под отчет“ по смисъла на тези национални разпоредби следва да се разбира „записването на съответстващата на определено митническо задължение сума в съответните счетоводни книги или на всякакъв друг носител“ — както в конкретния случай това е предвидено в член 1, точка 6 от Общия закон за митата и акцизите, одобрен с Кралски указ от 18 юли 1977 г. (Belgisch Staatsblad от 21 септември 1977 г., стр. 11425), потвърден със Закона за митата и акцизите от 6 юли 1978 г.; Belgisch Staatsblad от 12 август 1978 г., стр. 9013) и заменен, считано от 1 януари 1994 г., с член 1, точка 4 от Закона за изменение на Общия закон за митата и акцизите (Belgisch Staatsblad от 30 декември 1993 г., стр. 29031),

и че

—

правилата относно вземането под отчет и относно условията за заплащане на сумите на митните сборове във връзка с определено митническо задължение се уреждат в регламентите на Европейските общности — както в конкретния случай това е предвидено в член 3 от Общия закон за митата и акцизите, одобрен с Кралски указ от 18 юли 1977 г. (Belgisch Staatsblad от 21 септември 1977 г., стр. 11425), потвърден със Закона за митата и акцизите от 6 юли 1978 г.; Belgisch Staatsblad от 12 август 1978 г., стр. 9013) и изменен, считано от 1 януари 1990 г., с член 72 от Закона от 22 декември 1989 г. относно данъчните разпоредби (Belgisch Staatsblad от 29 декември 1989 г., стр. 21141),

митническите органи могат да твърдят, че записването на съответните митни сборове във формуляр „1552 B“ или въвеждането им в база данни на задълженията във формат „PLDA“ (електронна база данни на задълженията за мита и акцизи), както и всяко друго записване или въвеждане на сумата на митните сборове от страна на митическите органи на всякакъв друг носител следва да се разглежда като вземане под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс?

В случай, че записването на сумата на митните сборове във формуляр „1552 B“ може да се разглежда като вземане под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс, следва ли член 217 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че за вземане под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс може да се счита единствено записването във формуляр „1552 B“ на точно определена сума на митни сборове, съответстваща на конкретно митническо задължение?

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/7

Жалба, подадена на 6 юли 2011 г. от Maurice Emram срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 10 май 2011 г. по дело T-187/10, Emram/СХВП

(Дело C-354/11 P)

2011/C 282/13

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Maurice Emram (представител: M. Benavï, avocat)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Guccio Gucci Spa

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло решението на Общия съд, доколкото с него се отхвърля искането за отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 февруари 2010 г.,

—	да се отмени решението на апелативния състав, съгласно член 61 от Статута на Съда,

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени пред Общия съд и Съда, а дружеството Gucci да се осъди да заплати съдебните разноски, направени в производството пред СХВП и Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят се позовава на нарушението на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1), както и на нарушението на член 17 от Регламент № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (2).

В тази връзка жалбоподателят отбелязва, на първо място, че Общият съд е направил извода за наличие на вероятност от объркване, без да вземе предвид всички релевантни елементи в конкретния случай, по-специално неизползването на по-ранните марки на пазара, отчитането на отличителния характер на по-ранните марки, действителното присъствие на пазара на други стоки от същия вид, върху които са положени различни знаци „G“ и степента на значимост на този вид знаци за идентифицирането на търговска марка от обозначените потребители. Освен това жалбоподателят изтъква, че Общият съд е направил извода, че е налице неправилна преценка на сходството между конфликтните марки, произтичаща по-конкретно от изопачаване на фактите, от неправилна преценка на отличителния и доминиращ характер на по-ранните марки, както и от погрешна преценка на естеството на разглежданите стоки.

На второ място, жалбоподателят се позовава на погрешно прилагане на съдебната практика от Общия съд, доколкото той не взел предвид предходните национални решения, в разрез с член 17 от Регламент № 207/2009, посочен по-горе.

Накрая, той изтъква нарушение на принципа на равно третиране от Общият съд, доколкото той направил частична преценка на сходството между знаците, без да вземе предвид словното съдържание на заявената марка и като сравнил знаците въз основа на изключително широки критерии.

(1) ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

(2) ОВ L 78, стр. 1.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/8

Преюдициално запитване, отправено от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия) на 6 юли 2011 г. — G. Brouwer/Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie

(Дело C-355/11)

2011/C 282/14

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: G. Brouwer

Ответник: Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie

Преюдициални въпроси

1.	Следва ли Директива 91/629/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че произтичащите от нея изисквания за управление по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 (2) се прилагат и по отношение на телета, които се отглеждат от земеделски производител в неговото млекодобивно стопанство?

При отрицателен отговор на този въпрос, предвид обстоятелството, че посочената директива е транспонирана в държава членка с правни разпоредби, с които посочените изисквания се приемат за приложими и по отношение на такива телета, следва ли да се смята, че неспазването на тези изисквания в тази държава членка е основание за намаляването или изключването [на преките плащания] на основание член 6 от Регламент № 1782/2003?

(1) Директива на Съвета от 19 ноември 1991 година относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (ОВ L 340, стр. 28, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 193).

(2) Регламент на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 (OB L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/8

Иск, предявен на 8 юли 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-360/11)

2011/C 282/15

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: L. Lozano Palacios)

Ответник: Кралство Испания

Искания

—

да се обяви, че с прилагането на намалена ставка на ДДС към:

—	медицинските вещества, които могат да се използват по обичаен и подходящ начин за получаването на лекарствени продукти съгласно член 91, алинея първа, параграф 1, точка 5 от испанския Закон за ДДС,

—

санитарните продукти, материали, оборудване или инструменти, които, разглеждани обективно, могат да се използват само за предпазване, диагностика, терапия, облекчаване или лечение на болести или заболявания при човека или животните, но които не са „използвани обикновено за облекчаване или терапия на увреждания, за лично и изключително използване от лица с увреждания“, съгласно член 91, алинея първа, параграф 1, точка 6, алинея втора от испанския Закон за ДДС,

—	апаратите и принадлежностите към тях, които могат да бъдат предназначени основно или главно за компенсиране на физически увреждания при животни, съгласно член 91, алинея първа, параграф 1, точка 6, алинея първа от испанския Закон за ДДС,

—

апаратите и принадлежностите към тях, използвани основно и главно за компенсиране на физически увреждания при човека, но които не са предназначени за лично и изключително използване от „лицата с увреждания“, като този термин се използва в обичайното му значение, т.е. в различен и по-тесен смисъл от този на термина „лице, страдащо от заболяване“, съгласно член 91, алинея първа, параграф 1, точка 6, алинея първа от испанския Закон за ДДС,

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 98, тълкуван във връзка с приложение III към Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

—	Да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита, че системата на намалени ставки на ДДС, предвидена в член 91, алинея първа, параграф 1, точки 5 и 6, и алинея втора, параграф 1, точка 3 от испанския Закон за ДДС, излиза извън приложното поле на допустимото съгласно Директивата за ДДС, тъй като надхвърля възможностите, които предоставят на държавите членки категории 3 и 4 от приложение III към посочената директива. Тълкуването от страна на испанските власти е в противоречие с текста и структурата на директивата, и противоречи на съдебната практика, съгласно която изключенията от основните правила на общата система на ДДС трябва да се тълкуват стриктно.

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/9

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Haarlem (Нидерландия) на 8 юли 2011 г. — Hewlett-Packard Europe BV/Inspecteur van de Belastingsdienst/Douane West, kantoor Hoofddorp Saturnusstraat

(Дело C-361/11)

2011/C 282/16

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Haarlem

Страни в главното производство

Жалбоподател: Hewlett-Packard Europe BV

Ответник: Inspecteur van de Belastingsdienst/Douane West, kantoor Hoofddorp Saturnusstraat

Преюдициални въпроси

Изхождайки от изложените съображенията относно скоростта на копиране и принтиране, Rechtbank моли Съда за указания във връзка с отговора на следния въпрос: какво е значението на обстоятелството, че скоростта на принтиране и скоростта на копиране се задават от една и съща печатаща единица и скоростта на тези функции е различна само поради факта, че преди копирането трябва да се извърши сканиране на документа?

Изхождайки от изложените съображенията Rechtbank моли Съда за разяснение дали неговите указания в Решението му по съединени дела C-362/07 и C-363/07 относно броя на контейнерите за хартия и наличието на устройство за подаване на хартия следва да се тълкуват в смисъл, че наличието на няколко контейнера за хартия и на устройство за подаване на хартия са обективни характеристики, които дават основание да се приеме, че става дума по-скоро за копирно устройство, отколкото за принтер?

Изхождайки от изложените съображенията във връзка с преценката на въпроса каква е основната характеристика на разглежданите в настоящия случай устройства, отчитайки по-специално критериите, възприети от Cour d’appel de Paris в решението му от 20 май 2010 г. по този въпрос във връзка с устройства, подобни на разглежданите, Rechtbank моли Съда за по-подробни указания по следния въпрос: трябва ли стойността и теглото на централната печатаща единица (печатащото устройство) да се причислят към функцията принтиране или към функцията копиране и трябва ли стойността и теглото на скенера да се причислят изцяло или отчасти към функцията копиране?

Изхождайки от съображенията на Rechtbank, валидна ли е митническата ставка от 6 % според код по КН 8443 31 91 съгласно Регламент № 1031/2008 (1), що се отнася до MFP, които съгласно указанията на Съда по съединени дела C-362/07 и C-363/07 е следвало да бъдат класирани в код по КН 8471 60 20, ако са били внесени преди 1 януари 2007 г.?

(1) Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 291, стр. 1).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/10

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de Pequena Instância Cível de Lisboa (Португалия) на 8 юли 2011 г. — João Nuno Esteves Coelho dos Santos/TAP Portugal

(Дело C-365/11)

2011/C 282/18

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de Pequena Instância Cível de Lisboa

Страни в главното производство

Ищец: João Nuno Esteves Coelho dos Santos

Ответник: TAP Portugal

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1), които Съдът тълкува в своето Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Sturgeon и др., (C-402/07 и C-432/07, Сборник, стр. I-10923) (2) в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, когато поради закъснение на полета претърпяват загуба на време, по-голяма от три часа, да се тълкуват по същия начин, когато полетът, започнал от летището на заминаване в предвидения час, се е забавил с три часа и петдесет и пет минути на междинното летище, тъй като въздушният превозвач е взел решение да смени летателния апарат поради оперативни съображения и заместващият самолет, вече повреден преди междинното кацане, се е нуждаел от техническа намеса, така че полетът е приключил в летището на пристигане със същото закъснение от три часа и петдесет и пет минути?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

(2) ОВ C 24, 30.1.2010 г., стр. 4.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/10

Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия) на 11 юли 2011 г. — Déborah Prete/Office national de l'emploi

(Дело C-367/11)

2011/C 282/19

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Déborah Prete

Ответник: Office national de l'emploi

Преюдициални въпроси

Съвместима ли е с членове 12, 17, 18 и, доколкото е необходимо, с член 39 от Договора за създаване на Европейската общност, в консолидираната му в Амстердам на 2 октомври 1997 г. версия, разпоредба от националното право, която като член 36, § 1, 2°, j) от белгийския кралски указ от 25 ноември 1991 г. относно правната уредба на безработицата, поставя правото да се получава помощ за изчакване от младеж, гражданин на Европейския съюз, който не е работник по смисъла на член 39 от Договора, който е завършил средното си образование в Европейския съюз, но не в учебно заведение, организирано, субсидирано или признато от една от общностите в Белгия, и който е получил или документ, издаден една от тези общности, с който се установява съответствието на това обучение на свидетелството за завършено образование, издадено от компетентното жури на една от тези общности за образованието, получено в тези белгийски учебни заведения, или документ, даващ достъп до висше образование, в зависимост от условието този млад човек да се е обучавал преди това в продължение на шест години в учебно заведение, организирано, признато или субсидирано от една от общностите в Белгия, ако това условие е изключително и абсолютно?

При утвърдителен отговор, трябва ли обстоятелствата, че описаният в първия въпрос млад човек, който не е учил в продължение на шест години в белгийско учебно заведение, пребивава постоянно в Белгия със своя белгийски съпруг и е регистриран като лице, търсещо работа в белгийска служба по заетостта, да бъдат взети предвид, за да се прецени връзката на младия човек с белгийския пазар на труда, от гледна точка на членове 12, 17, 18 и, ако са налице условията за това, на член 39 от Договора? В каква степен трябва да се вземе предвид продължителността на тези периоди на постоянно пребиваване, не брак и на регистрация като лице, търсещо работа?

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/11

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Santa Maria Capua Vetere (Италия) на 11 юли 2011 г. — Наказателно производство срещу Raffaele Arrichiello

(Дело C-368/11)

2011/C 282/20

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Santa Maria Capua Vetere

Страна в главното производство

Raffaele Arrichiello

Преюдициален въпрос

Как следва да се тълкуват членове 43 ЕО и 49 ЕО по отношение на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в сектора на залаганията върху резултати от спортни състезания, за да се определи дали посочените разпоредби от Договора допускат национална правна уредба, която установява система на монопол в полза на държавата, както и режим на концесии и разрешения, който предвижда в рамките на определен брой концесии: а) съществуването на обща тенденция за защита на притежателите на концесия, предоставена по-рано въз основа на процедура, при която една част от операторите са били изключени незаконосъобразно; б) наличие на разпоредби, които гарантират на практика запазването на придобитите търговски позиции след процедура, при която част от операторите са били изключени незаконосъобразно (например забрана за новите концесионери да инсталират своите пунктове на определено разстояние от вече съществуващите пунктове); в) установяване на случаи на прекратяване на концесията и плащане на гаранции в много голям размер — като към тези случаи спада прякото или непряко експлоатиране от страна на концесионера на трансгранични дейности, свързани с хазартни игри, подобни на тези, за които е предоставена концесията.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/11

Иск, предявен на 12 юли 2011 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-369/11)

2011/C 282/21

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Montaguti и H. Støvlbæk)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с член 6, параграф 3 и с приложение II към Директива 91/440/ЕИО (1), изменена, и с член 4, параграф 2 и член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО (2); с член 4, параграф 1 и член 30, параграф 3 от Директива 2001/14/ЕО; и с член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО, Италианската република не е изпълнила задълженията си по тези разпоредби;

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Формулираните от Комисията спрямо Италианската република упреци се отнасят до независимостта на органа, упражняващ съществените функции в областта на достъпа до инфраструктура, събиране на такси („canone“) за железопътен достъп, както и правомощията и самостоятелността на регулаторния орган в железопътния сектор.

Преди всичко, според нея режимът, който урежда упражняването от страна на управителя на инфраструктурата на съществените функции в областта на достъпа до инфраструктура, не предоставя достатъчно гаранции, че посоченият управител действа независимо от холдинга на групата, към която принадлежи, който включва и основното железопътно предприятие на пазара.

Освен това, като се има предвид, че Министерството на транспорта има определени права на достъп до мрежата, докато управителят на инфраструктурата може само да прави предложения в тази област и има само оперативно задължение да изчислява действително дължимите такси от отделно железопътно предприятие, последният би бил лишен от съществен инструмент за управление, в разрез с изискването за независимост на управлението.

Накрая, не била осигурена необходимата пълна независимост на регулаторния орган от всички железопътни предприятия, тъй като персоналът на регулаторния орган се състои от служители на Министерството на транспорта и последното продължава да упражнява решително влияние върху холдинга на групата, който включва основното италианско железопътно предприятие и следователно, и върху последното.

(1) ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86.

(2) ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/12

Жалба, подадена на 14 юли 2011 г. от Power-One Italy SpA срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 24 май 2011 г. по дело T-489/08, Power-One Italy SpA/Европейска комисия

(Дело C-372/11 P)

2011/C 282/23

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Power-One Italy SpA (представители: A. Giussani и R. Giuffrida, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Определение на Общия съд (шести състав) по дело T-489/08, постановено на 24 май 2011 г., и вследствие на това:

—	да се установи и да се обяви нарушението от страна на Европейската комисия не само на общия правен принцип на оправданите правни очаквания, но и на член 10, параграф 2 от Регламент 1655/2000 (1) и на член 14 от САН (2),

—

да се установи и да се обяви, доколкото фазата на производството позволява това, причинно-следствената връзка между поведението на Комисията и вредата, която вече е претърпяна и предстои да бъде претърпяна от Power One, и вследствие на това да се осъди Съюза на основание на член 268 ДФЕС (предишен член 235 ЕО) да заплати обезщетение на Power One Italy SpA за всички вреди, които то е претърпяло, стойността на които се изчислява на 2 876 188,99 EUR, или цената, платена за проекта PNEUMA, както е видно от приложените към жалбата документи, с които Комисията вече разполага, и които са били представени в производството.

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, на първо място, че е налице нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и недостатъчни и противоречиви мотиви във връзка с твърдението за злоупотреба с процесуални права.

Общият съд приема в точка 47 от обжалваното определение, че жалбоподателят е могъл да извлече по-голяма полза от отмяната на решението на Комисията по отношение на върнатите суми, равнозначна на възстановяването на цялата финансова помощ, предвидена за спорния проект, и че „може да се счита, че плащането на последната сума като обезщетение за вреди е тясно свързана с отмяната на разглежданото решение“ като по този начин мотивира довода относно злоупотребата с процесуални права. Следователно Общият съд самоволно фрагментирал искането на жалбоподателя, като разгледал отделно всички действия, съставляващи увреждащото поведение, от вредоносното деяние, изразяващо се в направените общи разходи. Поради това уважаването на възражението на Комисията не било надлежно обосновано.

Второто правно основание, на което се основава жалбата, се отнася до нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и на неправилно прилагане на правилата в областта на тежестта на доказване и на събиране на доказателствата, както и на недостатъчно и противоречиво мотивиране на твърденията, отнасящи се до последващата вреда.

В решението на Общия съд може да се прочете в точка 55, че „жалбата не посочва естеството и размера на последващата вреда, претърпяна от жалбоподателя“ и че „жалбата въобще не посочва причините, поради които жалбоподателят поддържа, че последващата вреда се дължи на отмяната на финансирането на спорния проект от страна на Комисията“. В това отношение е необходимо да се отбележи, че претърпяната вреда от дружеството жалбоподател може да бъде определена единствено сама по себе си, където въпросното финансиране е имало точно функционално предназначение, подлежащо на определяне в осъществения проект, и отменянето на същото непременно е съвпаднало с понасянето на разход, който дружеството жалбоподател нямало да понесе ако е липсвало финансирането. Гореспоменатите доводи, вече развити в становището относно възражението за недопустимост, направено от Комисията (становище, към което са приложени и финансовите отчети на дружеството жалбоподател), не са оценени от Общия съд, който само оспорва липсата на твърдение за претърпяната вреда.

Жалбоподателят твърди, на последно място, че е налице нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и неправилно прилагане на правилата в областта на тежестта на доказване и на събирането на доказателства, както и липса на оценка на релевантни за разрешаването на спора факти, отнасящи се до причинно-следствената връзка.

В точка 57 от обжалваното определение във връзка с твърденията относно причинно-следствената връзка Общият съд посочва, че дружеството жалбоподател „не представя никакви данни във връзка с въздействието на въпросното действие върху обстоятелството, че жалбоподателят е понесъл разходите от спорния проект, надхвърлящи максималната сума, за която Комисията е поела задължение“. Според жалбоподателя е очевидно, че в конкретния случай Общият съд е допуснал фактическа неточност при преценката на фактическите обстоятелства, произтичащи от преписката, представена в съдебното производство. По същество Общият съд изопачил получените доказателства, отричайки наличието на явна причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и вредите, претърпени от дружеството жалбоподател. По този начин Общият съд не бил разгледал в мотивите към решението си вече представените в първоинстанционната жалба обстоятелства, нито представените впоследствие становища. От твърденията на дружеството жалбоподател по-специално проличавал вторичния, несъществен характер на твърдяното негово неизпълнение, състоящо се в закъснение при попълването на документацията, във връзка с напълно реализиран проект.

(1) Регламент (ЕО) № 1655/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година относно финансовия инструмент за околната среда (LIFE) (ОВ L 192, стр. 1).

(2) Стандартни административни норми, приложени към подписания Grant Agreement.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/13

Иск, предявен на 13 юли 2011 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-374/11)

2011/C 282/24

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. White, I. Hadjiyiannis, A. Marghelis)

Ответник: Ирландия

Искания на ищеца

—	да се постанови, че като не взема необходимите мерки за спазване на решението на Съда по дело C-188/08 Комисия/Ирландия, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 260 ДФЕС,

—

да се осъди Ирландия да заплати на Комисията еднократно платима сума от 4 771,20 EUR, умножена по броя дни между Решение по дело C-188/08 и решението, което ще бъде постановено в настоящото производство (или пълното привеждане в съответствие от Ирландия с решението, постановено по дело C-188/08, ако такова бъде постигнато в хода на настоящото производство),

—	да се осъди Ирландия да заплати на Комисията дневна периодична имуществена санкция в размер на 26 173,44 EUR, считано от деня на постановяване на решението в настоящото производство до датата на привеждането в съответствие от Ирландия с Решение по дело C-188/08, и

—	да се осъди Ирландия да заплати съдебните разноски за настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Повече от година и половина е изтекла от постановяването на Решение на Съда по дело C-188/08. Комисията счита, че Ирландия е разполагала с достатъчно време, за да изпълни решението на Съда. Комисията впрочем отбелязва, че Ирландия е обявила, че има намерение да приеме изискваното законодателство до края на 2010 г. Въпреки това тази цел не е постигната и Ирландия не изглежда близо до постигането на пълно привеждане в съответствие. Вследствие на това Комисията счита, че Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/13

Преюдициално запитване, отправено от Cour constitutionnelle (Белгия) на 15 юли 2011 г. — Belgacom SA, Mobistar SA, KPN Group Belgium SA/Белгийската държава

(Дело C-375/11)

2011/C 282/25

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Жалбоподател: Belgacom SA, Mobistar SA, KPN Group Belgium SA

Ответник: Белгийската държава

Преюдициални въпроси

Допускат ли членове 3, 12 и 13 от Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (1), в приложимата им понастоящем редакция, държавите членки да налагат на операторите, титуляри на индивидуални права на използване на честоти за мобилна телефония за срок от петнадесет години в контекста на разрешения за изграждане и използване на тяхна територия на мрежа за мобилна телефония, издадени при режима на предишната правна уредба, еднократна такса за удължаването на срока на действие на техните индивидуални права на използване на честотите, чийто размер, свързан с броя на честотите и месеците, за които се отнасят правата на използване, се изчислява въз основа на предишната еднократна концесионна такса, която е била свързана с издаването на горепосочените разрешения, като се има предвид, че тази еднократна такса се дължи в допълнение, от една страна, към годишна такса за предоставяне на разположение на честотите, която има за цел преди всичко да покрие разходите по предоставяне на разположение на честотите, като едновременно с това отчасти ги валоризира, и като се има предвид, че двете такси се обосновават от съображението да се стимулира оптималното използване на честотите, и от друга страна, към такса, покриваща разходите по управление на разрешението?

Допускат ли членове 3, 12 и 13 от същата Директива за разрешение държавите членки да налагат на операторите кандидати за придобиване на нови права за използване на честоти за мобилна телефония заплащането на еднократна такса, чийто размер се определя чрез търг при предоставянето на честотите с оглед валоризиране на последните, като се има предвид, че тази еднократна такса се дължи в допълнение, от една страна, към годишна такса за предоставяне на разположение на честоти, която има за цел преди всичко да покрие разходите по предоставяне на разположение на честотите, като едновременно с това отчасти ги валоризира, и като се има предвид, че двете такси се обосновават от целта да се стимулира оптималното използване на честотите, и от друга страна, към годишна такса за управление на разрешенията за изграждане и използване на мрежа за мобилна телефония, издадени при режима на предишната правна уредба?

Позволява ли член 14, параграф 2 от същата Директива за разрешение държава членка да налага на мобилните телефонни оператори за нов срок на удължаване на действието на техните индивидуални права на използване на честоти за мобилна телефония, които някои от тях вече са придобили, но преди началото на този нов срок, заплащането на еднократна такса за удължаването на срока на действие на правата на използване на честотите, с които те ще разполагат в началото на този нов срок, мотивирано от целта за стимулиране на оптималното използване на честотите чрез валоризирането на последните, и която се дължи в допълнение, от една страна, към годишна такса за предоставяне на разположение на честотите, която има за цел преди всичко да покрие разходите по предоставяне на разположение на честотите, като едновременно с това отчасти ги валоризира, и като се има предвид, че двете такси се обосновават от целта да се стимулира оптималното използване на честотите, и от друга страна, към годишна такса за управление на разрешенията за изграждане и използване на мрежа за мобилна телефония, издадени при режима на предишната правна уредба?

Позволява ли член 14, параграф 1 от същата Директива за разрешение държава членка да добави като условие за получаване и за удължаване на срока на действие на правата на използване на честотите еднократна такса, определяна чрез търг и без таван и дължима в допълнение, от една страна, към годишна такса за предоставяне на разположение на честотите, която има за цел преди всичко да покрие разходите по предоставяне на разположение на честотите, като едновременно с това отчасти ги валоризира, и като се има предвид, че двете такси се обосновават от целта да се стимулира оптималното използване на честотите, и от друга страна, към годишна такса за управление на разрешенията за изграждане и използване на мрежа за мобилна телефония, издадени при режима на предишната правна уредба?

(1) ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, глава 13, том 36, стр. 183.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/14

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Белгия) на 19 юли 2011 г. — Tate & Lyle Investments Ltd/Кралство Белгия, друга страна в производството: Syral Belgium NV

(Дело C-384/11)

2011/C 282/26

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Brussel

Страни в главното производство

Ищец: Tate & Lyle Investments Ltd

Ответник: Кралство Белгия

Друга страна в производството: Syral Belgium NV

Преюдициален въпрос

Допуска ли член 63 ДФЕС (преди член 56 от Договора за ЕО) правна уредба на държава членка, по силата на която разпределянето на дивидент на дружество — местно лице, което има участие в капитала на друго дружество — местно лице, в размер по-малък от 10 %, но чиято придобивна стойност е поне 1,2 милиона евро, се облага с данък при източника в размер на 10 %, като се има предвид, че облагането с този данък се приспада от дължимия в Белгия данък върху доходите на дружествата, че евентуалното салдо подлежи на възстановяване и че е възможно, когато е необходимо, да се изиска и прилагането на данъчен режим („definitief belaste inkomsten“), който позволява да се намали още данъчната основа чрез приспадане на някои разходи, свързани с участието, докато облагането на дружества, установени в други държави членки, с данък при източника (roerende voorheffing) в размер на 10 % върху дивидентите или плащанията, които са приравнени на тях, разпределени на основание участие в дружество — местно лице, представлява окончателен данък, който не подлежи на възстановяване и не може да бъде намален като се прибегне до посочения по-горе данъчен режим („definitief belaste inkomsten“)?

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/14

Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство) на 25 юли 2011 г. — Field Fisher Waterhouse LLP/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-392/11)

2011/C 282/27

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Field Fisher Waterhouse LLP

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

Основният въпрос в настоящото дело е дали услугите, предоставяни от наемодателите съгласно договора за наем, сключен с техните наематели (наричани по-нататък „услугите“) следва да се разглеждат като част от една-единствена освободена доставка, свързана с отдаване под наем на недвижим имот, било защото услугите обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка заедно с отдаването под наем, било защото те са „съпътстващи“ наема, който представлява основната доставка (наричан по-нататък „основната доставка“). При отговора на този въпрос и в светлината на Решение на Съда от 11 юни 2009 г. по дело RLRE Tellmer Property (C 572/07, Сборник, стp. I 4983), доколко релевантен е фактът, че услугите биха могли да бъдат (но фактически не са) предоставяни от лица, различни от наемодателите, макар съгласно разглеждания в настоящото дело договор за наем наемателите да не са имали друг избор, освен да получат услугите от наемодателите?

2.	За да се определи дали е налице една-единствена доставка, от значение ли е фактът, че при неплащане от наемателя на консумативните разходи наемодателят има право не само да откаже да достави услугите, но и да прекрати сключения с наемателя договор за наем?

Ако отговорът на първия въпрос e, че е от значение възможността трето лице да предоставя услугите пряко на наемателя, когато се определя дали услугите са една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено или са доставка, съпътстваща основната доставка, дали тази възможност е само допълнителен фактор или пък е решаващ фактор? Ако тя е само допълнителен фактор, или дори изобщо не е от значение, какви други фактори са релевантни за да се определи дали услугите са съпътстваща доставка? По-конкретно доколко е от значение дали услугите се предоставят в помещенията, предмет на договора за наем, или във връзка с тези помещения, или пък в други части на сградата?

Ако е от значение възможността трети страни да предоставят услугите, кое е по-важно: дали фактът, че съществува правна възможност услугите да бъдат доставяни от трети страни — дори на практика да е трудно това да се организира или да се получи съгласието на наемодателя — или фактът, че е налице фактическа възможност или обичайна практика за предоставянето на такива услуги?

Разглежданите в настоящото дело услуги се състоят в поредица услуги, предоставяни срещу заплащане на общи консумативни разходи. Ако някои от тези услуги (например почистването на общите части, охраната) не са част от една-единствена неделима икономическа доставка или трябва да се считат за съпътстващи основната доставка, но други услуги са, правилно ли е за общите разходи да се изготвя разбивка по различните услуги с цел да се определи каква част от тях подлежи на облагане и каква част е необлагаема? При условията на евентуалност, правилно ли е в поредицата от предоставяни услуги последните да се разглеждат като толкова тясно свързани една с друга, че да образуват „една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено“, и която сама по себе си представлява една-единствена доставка, отделна от отдаването по наем на недвижими имоти?

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/15

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 25 юли 2011 г. — Autorità per l’energia elettrica e il gas/Antonella Bertazzi и др.

(Дело C-393/11)

2011/C 282/28

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Autorità per l’Energia Elettrica e il Gas

Ответници: Antonella Bertazzi, Annalise Colombo, Maria Valeria Contin, Angela Filippina Marasco, Guido Giussani, Lucia Lizzi, Fortuna Peranio

Преюдициални въпроси

Приложима ли е на основание разпоредбата на клауза 4, точка 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО (1) (според която клауза „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“) — именно поради това, че е оправдано по обективни причини — националната разпоредба (член 75, алинея 2 от Декрет-закон № 112/08), която изобщо не взема предвид прослуженото време в независими органи по срочни трудови договори, в случай на извънредна стабилизация — в отклонение от принципа по член 36, алинея 5 от Законодателен декрет № 165/01 — на заинтересуваните работници, след „изпити за подбор“, които се различават от обикновен публичен конкурс въз основа на изпит (който цели оптимално назначаване на успешно издържалите кандидати на свободните длъжности), но все пак такива, че да позволят по изключение възникването на това, което трябва да се счита за ново трудово правоотношение, с действие ex nunc?

Обратно, на основание същата Директива 1999/70/ЕО, допустимо ли е — с необходимото неприлагане на горепосочената национална разпоредба — непризнаването не само на прослуженото време, а и на израстванията в кариерата, настъпили в хода на годините и постигнати към датата на настъпилата стабилизация, изцяло или за частта, надвишаваща прага или на прослуженото време, изисквано за допускане до въпросните изпити за подбор, или на евентуалните предпазни мерки, които националният законодател би бил овластен да приеме, за да защити в разумна степен положението на успешно издържалите конкурса кандидати?

(1) ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/15

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Constanța (Румъния) на 27 юли 2011 г. — Наказателно производство срещу Ciprian Vasile Radu

(Дело C-396/11)

2011/C 282/29

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Constanța

Страна в главното производство

Ciprian Vasile Radu

Преюдициални въпроси

Представляват ли разпоредбите на член 5, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на член 6 във връзка с членове 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, разпоредби на първичното общностно право, съдържащи се в Учредителните договори?

Дали действието на компетентния съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, състоящо се в лишаване от свобода и в принудително предаване без съгласието на лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест (лицето, чието задържане и предаване е поискано), представлява намеса от страна на изпълняващата заповедта държава в правото на лична свобода на лицето, чието задържане и предаване е поискано, прогласено от правото на Съюза по силата на член 6 ДЕС във връзка с член 5, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и по силата на член 6 във връзка с членове 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

Трябва ли намесата на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, в правата и гаранциите, предвидени в член 5, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в член 6 във връзка с членове 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество и за пропорционалност по отношение на конкретно преследваната цел?

Може ли компетентният съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, да отхвърли искането за предаване, без да наруши задълженията, установени в Учредителните договори и в другите разпоредби на общностното право, поради факта, че не са изпълнени кумулативно необходимите условия, установени в член 5, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в член 6 във връзка с членове 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

Може ли компетентният съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, да отхвърли искането за предаване, без да наруши задълженията, установени в Учредителните договори и в другите разпоредби на общностното право, поради липсващо или непълно транспониране или поради неправилно транспониране (в смисъл на неспазване на условието за реципрочност) на Рамково решение 2002/584/ПВР (1) на Съвета на Европейския съюз от страна на държавата, издаваща европейската заповед за арест?

Дали разпоредбите на член 5, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на член 6 във връзка с членове 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с член 5, параграфи 3 и 4, и член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, към които препраща член 6 ДЕС, противоречат на националното право на държавата членка на Европейския съюз — Румъния, по-специално на дял III от Закон № 302/2004, и дали Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета на Европейския съюз е транспонирано правилно от тези норми?

(1) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/17

Определение на Общия съд от 7 юли 2011 г. — Acetificio Marcello de Nigris/Комисия

(Дело T-351/09) (1)

(Жалба за отмяна - Вписване на защитено географско указание - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2011/C 282/32

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Acetificio Marcello de Nigris Srl (Afragola, Италия) (представители: P. Perani и P. Pozzi, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi и B. Rasmussen)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Италианска република (представители: G. Palmieri и S. Fiorentino, avvocati dello Stato)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 583/2009 на Комисията от 3 юли 2009 година за вписване на наименование в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ) (ОВ L 175, стp. 7).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Не се произнася по молбата за встъпване на Consorzio Filiera Aceto Balsamico di Modena.

3.	Acetificio Marcello de Nigris Srl понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

4.	Италианската република и Consorzio Filiera Aceto Balsamico di Modena понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 256, 24.10.2009 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/19

Определение на Общия съд от 30 юни 2011 г. — Al Saadi/Комисия

(Дело T-4/10) (1)

(Смърт на жалбоподателя - Невъзобновяване на производството с участието на правоприемниците - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2011/C 282/36

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Faraj Faraj Hassan Al Saadi (Лестър, Великобритания) (представители: J. Jones и M. Arani)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Konstantinidis, T. Scharf и E. Paasivirta

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: R. Szostak и E. Finnegan); Италианска република (представители: първоначално G. Palmieri, впоследствие G. Albenzio) и Френска република (представители: G. de Bergues, E. Belliard и L. Butel)

Предмет

Искане за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 954/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 година за изменение за сто и четиринадесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 269, стр. 20), доколкото жалбоподателят е включен в списъците на лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилагат тези разпоредби.

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по съществото на жалбата.

2.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 51, 27.2.2010 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/19

Определение на Общия съд от 14 юли 2011 г. — Goutier/СХВП — Rauch (ARANTAX)

(Дело T-13/10) (1)

(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2011/C 282/37

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Klaus Goutier (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: адв. E.E. Happe, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално B. Schmidt, впоследствие B. Schmidt и R. Pethke)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Norbert Rauch (Herzogenaurach, Германия) (представители: адв. A. Fottner и адв. M. Müller, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 10 ноември 2009 г. (преписка R 1796/2008-4) относно производство по възражение между Norbert Rauch и Klaus Goutier

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.

2.	Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и тези на ответника. Встъпилата страна направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 80, 27.3.2010 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/19

Определение на Общия съд от 30 юни 2011 г. — Cross Czech/Комисия

(Дело T-252/10) (1)

(Жалба за отмяна - Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности - Писмо, с което се потвърждават изводите от доклад за финансов одит и се предоставя информация за хода на производството - Договорен характер на това писмо, в което не се съдържа решение - Недопустимост)

2011/C 282/38

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Cross Czech a.s. (Прага, Чешка република) (представител: T. Schollaert, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Roels)

Предмет

Искане за отмяна на писмото на Комисията от 12 март 2010 г. с референтен № INFSO-02/FD/GVC/Isc D(2010) 208676, с което се потвърждават изводите от доклада за финансов одит 09-BA74-006 на извлеченията за разходи, представени от жалбоподателя за периода от 1 февруари 2005 г. до 30 април 2008 г. относно три договора, сключени между жалбоподателя и Комисията в рамките на Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасящи за създаването на европейско пространство за научни изследвания и иновации (2002—2006 г.) и на жалбоподателя се предоставя информация за хода на производството.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Осъжда Cross Czech a.s. да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, включително разноските по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/20

Определение на председателя на Общия съд от 13 април 2011 г. — Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия

(Дело T-393/10 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията за налагане на глоба - Банкова гаранция - Молба за спиране на изпълнението)

2011/C 282/40

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Westfälische Drahtindustrie GmbH (Hamm, Германия), Westfälische Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG (Hamm) и Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG (Iserlohn, Германия) (представители: C. Stadler и N. Tkatchenko, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka, R. Sauer и C. Hödlmayr, подпомагани от R. Van der Hout, avocat)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 година относно процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г., в частта, с която се налагат глоби на жалбоподателите

Диспозитив

Спира изпълнението на наложеното на Westfähliche Drahtindustrie GmbH, на Westfähliche Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG и на Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG задължение да представят банкова гаранция в полза на Европейската комисия, с оглед на това последната да не пристъпи към незабавно събиране на глобите, които са им наложени с член 2, параграф 1 от Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 година относно процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г., при условие че:

—	Westfähliche Drahtindustrie GmbH, Westfähliche Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG и Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG заплатят на Комисията сумата от [поверително] милиона евро до 30 юни 2011 г.;

—	тези дружества заплащат на Комисията месечни вноски в размер на 300 000 EUR, считано от 15 юли 2011 г. на всяко петнадесето число от месеца до ново разпореждане или най-късно до датата на произнасяне на решението по главното производство.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/20

Определение на председателя на Общия съд от 15 юли 2011 г. — Fapricela/Комисия

(Дело T-398/10 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията, с което се налага глоба - Банкова гаранция - Молба за спиране на изпълнението - Финансова вреда - Липса на изключителни обстоятелства - Липса на неотложност)

2011/C 282/41

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Fapricela — Indústria de Trefilaria, SA (Ançã, Португалия) (представители: M. Gorjão-Henriques и S. Roux, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, P. Costa de Oliveira и V. Bottka, подпомагани от M. Marques Mendes, avocat)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/38.344 — Стоманени изделия за предварително напрягане), в частност доколкото с него се изисква учредяване на банкова гаранция, за да не се пристъпи към незабавно събиране на наложената глоба по член 2 от това решение

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за спиране на изпълнението.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/21

Определение на Общия съд от 21 юли 2011 г. — Fuchshuber Agrarhandel/Комисия

(Дело T-451/10) (1)

(Иск за обезщетение - Обща селскостопанска политика - Постоянни тръжни процедури за препродажбата на зърнени култури на общностния пазар - Контролни правомощия на Комисията - Явно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти - Иск, явно лишен от всякакво правно основание)

2011/C 282/43

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Fuchshuber Agrarhandel GmbH (Хьоршинг, Австрия) (представител: G. Lehner, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. von Rintelen и D. Triantafyllou)

Предмет

Иск за обезщетение за вреди, които ищецът твърди, че е претърпял поради това, че Комисията не е осъществила контрол върху условията за провеждане на постоянните тръжни процедури за препродажба на зърнени култури на общностния пазар, в случая на царевицата, държана от унгарската интервенционна агенция.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска като явно лишен от всякакво правно основание.

2.	Fuchshuber Agrarhandel GmbH понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/21

Определение на Общия съд от 6 юли 2011 г. — SIR/Съвет

(Дело T-142/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на ситуацията в Кот д’Ивоар - Заличаване от списъка на засегнатите лица - Жалба за отмяна - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2011/C 282/44

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société ivoirienne de raffinage (SIR) (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: M. Ceccaldi, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и A. Vitro)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 36) и на Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 1), доколкото с тях се въвеждат ограничителни мерки, които накърняват жалбоподателката.

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2.	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

3.	Липсва основание за произнасяне по искането за встъпване на Европейската комисия.

(1) ОВ C 130, 30.4.2011 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/22

Определение на Общия съд от 6 юли 2011 г. — Petroci/Съвет

(Дело T-160/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар - Изключване от списъка на съответните лица - Жалба за отмяна - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2011/C 282/45

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société nationale d'opérations pétrolières de la Côte d’Ivoire Holding (Petroci Holding) (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: M. Ceccaldi, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и A. Vitro)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 36) и за отмяна на Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 1), доколкото с тези актове се въвеждат неблагоприятни за жалбоподателя ограничителни мерки

Диспозитив

1.	Отпаднало е основанието за постановяване на съдебно решение по съществото на жалбата.

2.	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

3.	Липсва основание за произнасяне по искането на Европейската комисия да встъпи по делото.

(1) ОВ C 139, 7.5.2011 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/22

Определение на председателя на Общия съд от 14 юли 2011 г. — Trabelsi и др./Съвет

(Дело T-187/11 R)

(Обезпечително производство - Обща външна политика и политика за сигурност - Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис - Замразяване на средства - Искане за спиране на изпълнението и за допускане на обезпечителни мерки - Липса на спешност)

2011/C 282/46

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Mohamed Trabelsi (Париж, Франция), Ines Lejri (Париж), Moncef Trabelsi (Париж), Selima Trabelsi (Париж) и Tarek Trabelsi (Париж) (представители: първоначално A. Metzker, впоследствие A. Tekari, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro и G. Étienne)

Предмет

Искане за допускане на обезпечителни мерки и за спиране на изпълнението на Решение за изпълнение 2011/79/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2011 година за изпълнение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 31, стр. 40)

Диспозитив

1.	Отхвърля искането за обезпечително производство.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/23

Определение на председателя на Общия съд от 15 юли 2011 г. — Представителите на персонала на ЕИБ и др./Bömcke

(Дело T-213/11 P (I) (1)

(Обжалване - Публична служба - Молба за встъпване пред Съда на публичната служба - Изчисляване на срока - Просрочие)

2011/C 282/47

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка (Люксембург, Люксембург); Jean-Pierre Bodson (Люксембург); Evangelos Kourgias (Зенингерберг, Люксембург); Manuel Sutil (Nondkeil, Франция); Patrick Vanhoudt (Гондеранж, Люксембург); Marie-Christel Heger (Люксембург) (представители: J. Wilson, A. Senes и B. Entringer, avocats)

Друга страна в производството: Eberhard Bëmcke (Атус, Белгия) (представител: D. Lagasse, avocat)

Предмет

Жалба за отмяна на определението, постановено на 17 март 2011 г. от председателя на втори състав на Съда на публичната служба по дело Bömcke/ЕИБ (F-95/10 INT, непубликувано в Сборника)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка, г-н Jean-Pierre Bodson, г-н Evangelos Kourgias, г-н Manuel Sutil, г-н Patrick Vanhoudt и г-жа Marie-Christel Heger понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 152, 21.5.2011 г.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/23

Определение на председателя на Общия съд от 29 юли 2011 г. — Cemex и др./Комисия

(Дело T-292/11 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Искане за предоставяне на информация - Член 18, параграф 3 от Регламент(ЕО) № 1/2003 - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

2011/C 282/48

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Cemex SAB de CV (Monterrey, Мексико); New Sunward Holding BV (Амстердам, Нидерландия); Cemex España, SA (Мадрид, Испания); Cemex Deutschland AG (Ratingen, Германия); Cemex UK (Egham, Surrey, Обединеното кралство); Cemex Czech Operations s.r.o. (Прага, Чешка република); Cemex France Gestion (Rungis, Франция); и Cemex Austria AG (Langenzersdorf, Австрия) (представители: J. Folguera Crespo, P. Vidal Martínez, H. González Durántez и B. Martínez Corral, abogados)

Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, F. Castilla Contreras и C. Hödlmayr, подпомагани от J. Rivas, abogado)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение C(2011) 2360 окончателен на Комисията от 30 март 2011 г. относно процедура по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (Дело 39520 — цимент и свързани продукти)

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/24

Жалба, подадена на 14 юни 2011 г. от Ioannis Vakalis срещу решението, постановено на 13 април 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-38/10 Vakalis/Комисия

(Дело T-317/11 P)

2011/C 282/52

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ioannis Vakalis (Luvinate, Италия) (представител: S. A. Pappas, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да уважи предявените в първоинстанционното производство искания с изключение на искането, за което Съдът на публичната служба е приел, че е недопустимо;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се иска отмяна на решението, постановено на 13 април 2011 г. от Съда на публичната служба (първи състав) по дело F-38/10 Vakalis/Комисия

Жалбоподателят посочва четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от липсата на логика в разсъжденията на Съда на публичната служба, който не направил съответните заключения от констатираното от него обстоятелство, че промените в обменния курс следва да бъдат взети предвид от Комисията. Комисията обаче не взела предвид този въпрос. Следователно мотивите на обжалваното решение били опорочени от липса на логика.

Съгласно второто правно основание Съдът на публичната служба не е разгледал поставения му въпрос. Видно от обжалваното решение Съдът на публичната служба разбрал, че жалбоподателят иска от него да установи дали разликата в заплащането между длъжностните лица, които са подчинени на Общите правила за прилагане на членове 11 и 12 от Приложение VIII към Правилника (наричани по-нататък „Общите правила за прилагане“) от 1969 г., и тези, които са подчинени на разпоредбите от 2004 г., е неправомерна, докато въпросът, поставен на Съда на публичната служба, бил дали „новите Общи правила за прилагане са дискриминационни в смисъл, че третират по един и същ начин различни фактически положения“. В този смисъл жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба неправилно е отхвърлил правното основание, свързано с нарушение на принципа на равно третиране.

Третото правно основание е изведено от замяната на мотиви, извършена от Съда на публичната служба. Жалбоподателят твърди, от една страна, че свързаните с бюджета мотиви на Общите правила за прилагане са изложени само по време на съдебното заседание, и от друга страна, че тези мотиви са различни от мотивите, изтъкнати на жалбоподателя при отхвърлянето на административната му жалбата (мотиви, за които между впрочем Съдът на публичната служба признава, че не са подходящи за случая). Съгласно съдебната практика Съдът на публичната служба не следва да компенсира евентуалната липса на мотиви или да допълва мотивите на Комисията, като добавя към тях или като посочва на тяхно място елементи, които не произтичат от самото обжалвано решение.

Четвъртото правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото Съдът на публичната служба отхвърлил правното основание, свързано с принципа на равно третиране, тъй като жалбоподателят не доказал наличието на необоснована разлика в третирането. Жалбоподателят обаче доказал, че разглежданата разлика в третирането не е обоснована от въвеждането на еврото, изтъкнато като основен мотив за отхвърляне на административната му жалба.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/25

Жалба, подадена на 23 юни 2011 г. — Régie Networks и NRJ Global/Комисия

(Дело T-340/11)

2011/C 282/53

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Régie Networks (Лион, Франция) и NRJ Global (Париж, Франция) (представители: B. Geneste и C. Vannini, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да установи, че Европейският съюз носи отговорност за:

—	незаконосъобразността на Решение на Европейската комисия от 10 ноември 1997 г. относно държавна помощ N 679/97,

—	бездействието на Комисията след констатирането на тази незаконосъобразност, отбелязана в изпратеното на 8 май 2003 г. писмо до френските власти;

—

да осъди Европейската комисия да поправи изцяло вредата, възникнала за жалбоподателите с посочените в жалбата нарушения, като тази вреда включва:

—	размера на платения данък за периода 1 януари 1998 г. — 31 декември 2000 г.,

—	платените хонорари в съдебното производство, образувано с оглед възстановяването на платения данък за периода 1 януари 2001 г. — 31 декември 2002 г.,

—	хонорарите, платени в настоящото съдебно производство;

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушението, което се дължи на незаконосъобразността на решението на Комисията от 10 ноември 1997 г. Когато през 1997 г. Комисията проверява схемата за помощ на радиоразпространението, тя приема, че тази схема е съобразена с нормите на Договора, но не проучва как се финансира посочената схема за помощ, макар съгласно трайната практика на Съда в тази област да е била длъжна да направи това, доколкото споменатото финансиране е неразделна част от съответната схема за помощ. Ето защо приетото от Комисията решение е незаконосъобразно и представлява нарушение, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Европейския съюз.

Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация, което се дължи на пропуска на Комисията през 2003 г. да поправи вредоносните последици на решението си от 1997 г. Комисията е установила незаконосъобразността на решението си от 10 ноември 1997 г. най-късно на 8 май 2003 г. — датата, на която изпраща писмо до френските власти, където посочва, че условията на финансиране на схемата за помощ на радиоразпространението, одобрени за последен път с решението от 10 ноември 1997 г., противоречат на нормите на Договора. Комисията обаче изобщо не е взела мерки, за да поправи установената незаконосъобразност. Поради това според жалбоподателите пропускът на Комисията да поправи вредоносните последици на незаконосъобразното решение, постановено от нея през 1997 г., нарушава принципа на добра администрация, общ принцип на правото на Европейския съюз, и следователно може да ангажира отговорността на Съюза.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/25

Жалба, подадена на 7 юли 2011 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-359/11)

2011/C 282/54

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Hafez Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представители: P. Grollet и G. Karouni, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да постанови отмяната на Регламент (ЕС) № 442/2011 на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия в частта, в която се отнася до жалбоподателя,

—	да постанови отмяната на Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия в частта, която се отнася до жалбоподателя,

—	да постанови отмяната на Решение за изпълнение 2011/302/ОВППС, с което приложението към Решение 2011/273/ОВППС е заменено с текста, съдържащ се в приложение към Решението от 23 май в частта, която се отнася до жалбоподателя,

—	въз основа на членове 87 и 91 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушаване на правото на защита и на правото на справедлив процес. Жалбоподателят твърди, че правото му на защита е било нарушено, тъй като разглежданите санкции са му били наложени без той да е бил предварително изслушан, без да е имал възможност да се защити, нито да се запознае с доказателствата, въз основа на които са били взети тези мерки.

Второто правно основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея от ДФЕС. Жалбоподателят упреква Съвета за това, че е приел ограничителни мерки срещу него без да го е уведомил за мотивите за това, за да му даде възможност да изложи доводите си в своя защита. Жалбоподателят упреква ответника за това, че се е задоволил с обща и стереотипна формулировка без да посочи точно фактическите и правни обстоятелства, от които зависи правното обосноваване на неговото решение, и съображенията, които са го мотивирали да го приеме.

Третото правно основание е изведено от нарушението на свързаната с правото на ефективна съдебна защита гаранция. Жалбоподателят изтъква, че не само не е имал възможност да изложи по полезен за него начин своята гледна точка пред Съвета, но също и, че при липсата в обжалваното решение на каквото и да е указание за специфични и конкретни мотиви, които го обосновават, той няма възможност и да се възползва ефективно от жалбата си до Общия съд.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от нарушаване на общия принцип на пропорционалност.

5.	Петото правно основание е изведено от нарушаване на правото на собственост, тъй като ограничителните мерки и по-конкретно мярката, изразяваща се в замразяване на активи, представляват несъразмерно засягане на основното право на жалбоподателя да разполага свободно с имуществото си.

6.	Шестото правно основание е изведено от нарушаване на правото на личен живот, тъй като мерките, изразяващи се в замразяване на активи и ограничаване на свободата на придвижване представляват също несъразмерно ограничаване на основното право на жалбоподателя.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/26

Жалба, подадена на 12 юли 2011 г. — Arla Foods/СХВП — Artax (Lactofree)

(Дело T-364/11)

2011/C 282/55

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Arla Foods AMBA (Viby J, Дания) (представител: J. Hansen, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Artax Beteiligungs- und Vermögensverwaltungs AG (Линц, Австрия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 18 април 2011 г. по дело R 1357/2009-2, както и да обяви за недействителна регистрацията на марка на Общността № 4647533 за стоки от класове 5, 29, 30 и 32 в съответствие с решението на Отдела по отмяна от 11 септември 2009 г.; и

—	да осъди ответника и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски пред Отдела по отмяна, пред апелативния състав и пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Фигуративна марка „Lactofree“ за стоки от класове 5, 29, 30 и 32 — регистрация на марка на Общността № 4647533

Притежател на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Жалбоподателят

Основание на искането за обявяване на недействителност: Страната, която иска обявяването на недействителността, основава искането си на член 53, параграф 1, буква a) и на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, като се позовава на по-раната регистрация на марка на Общността № 4532751 за (цветна) фигуративна марка „lactofree“ за стоки от клас 29

Решение на отдела по отмяна: Запазва отмяната за част от стоките

Решение на апелативния състав: Отменя решението на Отдела по отмяна и отхвърля искането за обявяване на недействителност

Изложени правни основания: Нарушение на член 53, параграф 1, буква a) и на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав е допуснал грешка при сравняването на знаците и следователно при цялостната преценка на вероятността от объркване между фигуративните марки „lactofree“ и „Lactofree“.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/27

Жалба, подадена на 5 юли 2011 г. от AO срещу Определение на Съда на публичната служба от 4 април 2011 г. по дело F-45/10, AO/Комисия

(Дело T-365/11 P)

2011/C 282/56

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AO (Брюксел, Белгия) (представител: P. Lewisch, lawyer)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Определение на Съда на публичната служба от 4 април 2011 г. по дело F-45/10, AO/Комисия,

—

В случай че Общият съд може да се произнесе по същество, да се уважат исканията, направени в първоинстанционното производство, а именно:

—	да се отмени Решение CMS 07/046 на Европейската комисия от 23 юли 2009 г. във връзка с тормоз, лошо управление и злоупотреба с основното право на изслушване,

—	да се отменят всички решения, приети от органа по назначаването срещу жалбоподателя в периода от септември 2003 г. до отстраняването от длъжност вследствие на тормоз и лошо управление, предвид злоупотребата с правото на жалбоподателя на изслушване,

—	да се даде възможност на жалбоподателя да бъде изслушан съгласно член 7, параграф 1 и член 24 от Правилника за длъжностните лица (1) въз основа на исканията, направени през февруари 2008 г. и март 2008 г.,

—

да се присъди в полза на жалбоподателя символичната сума от едно евро като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и за накърняването на професионалното му положение в съответствие с изложеното в настоящата жалба, доколкото тази жалба няма финансова цел, а е насочена към възстановяването на достойнството и професионалната репутация на жалбоподателя, и

—	да се осъди другата страна в производството да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание се твърди, че не са изпълнени условията за произнасяне с определение съгласно член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба и че жалбата не е била явно подлежаща на отхвърляне, тъй като:

—	Съдът на публичната служба не е взел предвид редица твърдения и доказателства, представени относно тормоза на жалбоподателя,

—	на жалбоподателя не е признато правото да му се предостави срок за отстраняване на нередовностите на жалбата му съгласно член 36 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба що се отнася до две решения на органа по назначаването, посочени от жалбоподателя в неговата жалба.

2.	С второто правно основание се поддържа, че определението по дело F-45/10 е в нарушение на правото на Европейския съюз съгласно член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като жалбоподателят има право на обезщетение вследствие на претърпения от него тормоз.

3.	С третото правно основание се твърди, че Съдът на публичната служба не е зачел правото на жалбоподателя на изслушване, предвидено в член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(1) Регламент № 31 (ЕИО), 11 (ЕОАЕ) относно Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия, изменен (ОВ 45, 1962 г. стр. 1385)

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/28

Жалба, подадена на 4 юли 2011 г. — Lyder Enterprises/CPVO — Liner Plants NZ (1993) (Southern Splendour)

(Дело T-367/11)

2011/C 282/57

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Lyder Enterprises Ltd (Окланд, Нова Зеландия) (представител: G. Pickering, Solicitor)

Ответник: Службата на Общността за сортовете растения (CPVO)

Друга страна в производството пред отделението по жалбите: Liner Plants NZ (1993) Ltd (Уитакър, Нова Зеландия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения от 18 февруари 2011 г. по преписка A007/2010, и

—	да се спре производството докато High Court of New Zealand постанови окончателно решение по дело № CIV:2011:404:2969.

Правни основания и основни доводи

Лице, подало заявка за закрила от Общността на сорт растения: жалбоподателят

Закрила от Общността на сорт растения се иска за: Southern Splendour — заявка № 2006/1888 за предоставяне на закрила от Общността на сорт растения

Лице, направило възражение срещу заявката за предоставяне на закрила от Общността на сорт растения: другата страна в производството пред отделението по жалбите

Мотиви на възражението: възражението се основава на твърдението, че жалбоподателят не е нито лицето, създало или открило и развило сорта, нито е правоприемник на това лице.

Решение на комитета на CPVO: отхвърля заявка № 2006/1888 за сорт „Southern Splendour“ (Решение № R972).

Решение на отделението по жалбите: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на принципа audi alteram partum, липса на компетентност, неразбиране на основните начала на справедливостта и съществено процесуално нарушение, доколкото отделението по жалбите приело, че съдържащото се в писмата на жалбоподателя доказателство е недопустимо, тъй като не е под форма на клетвена декларация.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/28

Жалба, подадена на 8 юли 2011 г. — Polyelectrolyte Producers Group и др./Комисия

(Дело T-368/11)

2011/C 282/58

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Polyelectrolyte Producers Group (Брюксел, Белгия), SNF SAS (Andrezieux Boutheon, Франция) и Travetanche Injection SPRL (Брюксел, Белгия) (представители: K. Van Maldegem и R. Cana, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени Регламент (ЕС) № 366/2011 на Комисията от 14 април 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) по отношение на приложение XVII (Акриламид) (ОВ L 101, 2011 г., стр. 12);

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателите изтъкват три правни основания:

Първото правно основание е изведено от

—

явни грешки в преценката, съдържащи се в оспорвания регламент, доколкото Европейската комисия, първо, се е основала на информация, която не е релевантна съгласно приложимата правна уредба, за излагането на хората и околната среда в Европейския съюз, и второ, не е установила рисковете, следващи от варово-циментовите строителни разтвори, съгласно приложимите в областта норми, а вместо това се е основала на информация относно използването на друго вещество; в резултат на това приемането на посочения регламент не отговаря на условията, наложени от релевантните правни норми,

Второто правно основание е изведено от

—	нарушението на принципа на пропорционалност от оспорвания регламент,

Третото правно основание е изведено от

—	неподходящото мотивиране на оспорвания регламент в нарушение на член 296 ДФЕС.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/29

Иск, предявен на на 5 юли 2011 г. — Diadikasia Symbouloi Epicheiriseon/Комисия и др.

(Дело T-369/11)

2011/C 282/59

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Diadikasia Symbouloi Epicheiriseon AE (Chalandri, Гърция) (представител: A. Krystallidis, lawyer)

Ответник: Европейска комисия, Делегация на ЕС в Турция (Анкара, Турция) и Central Finance & Contracts Unit (CFCU) (Анкара)

Искания на ищеца

—

да присъди обезщетение на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие на твърдяното за неправомерно решение на един от ответниците (Делегацията на ЕС в Турция) от 5 април 2011 г. (както и от всяко негово последващо решение), с което се отменя възлагането на поръчката „Разширяване на мрежата от съвместни европейски и турски бизнес центрове в Sivas, Antakya, Batman и Van — Europe Aid/128621/D/SER/TR“ на Консорциума (1) поради твърдение за декларация с невярно съдържание;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага пет правни основания.

Първото правно основание е изведено от

—	засягане на оправданите правни очаквания на ищеца в нарушение на член 10 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, тъй като решението за възлагане на въпросния проект на Консорциума неочаквано е отменено поради твърдение за декларация с невярно съдържание;

Второто правно основание е изведено от

—	нарушение на общия принцип на правна сигурност и на член 4 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, тъй като ищецът е обвинен, че е подал декларация с невярно съдържание, без предварително да е установено, че съдържанието на някой от документите е невярно;

Третото правно основание е изведено от

—	нарушение от ответниците на правото на ищеца да бъде изслушан, тъй като в нарушение на член 16 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията не са го информирали за намерението им да отменят възлагането на поръчката;

Четвъртото правно основание е изведено от

—	липсата на мотиви от страна на ответниците при определяне на документите, за които се твърди, че са с невярно съдържание, в нарушение на член 18 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията;

Петото правно основание е изведено от

—	липсата на предоставяне на информация от страна на ответниците относно възможните средства за правна защита на ищеца срещу приетото решение в нарушение на членове 11 и 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията;

Шестото правно основание е изведено от

—

злоупотреба от страна на ответниците с правото им на преценка на представените им факти и следователно злоупотреба с власт, тъй като изложените от възлагащия орган мотиви могат да се използват само за да се отхвърли дадена оферта по време на процедурата за възлагане на обществена поръчка като несъответстваща на критериите за оценка, но не и след като тя вече е възложена.

(1) „DIADIKASIA BUSINESS CONSULTANTS S.A. (GR) — WYG INTERNATIONAL LTD (UK) — DELEEUW INTERNATIONAL LTD (TR) — CYBERPARK (TR)“

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/29

Жалба, подадена на 15 юли 2011 г. — Palirria Souliotis/Комисия

(Дело T-380/11)

2011/C 282/60

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Anonymi Viotechniki kai Emporiki Etairia Kataskevis Konservon — Palirria Souliotis AE (Psacha, Гърция) (представител: S. Pappas, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2011 на Комисията от 6 май 2011 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 122, стр. 63) и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията извършила съществено процесуално нарушение, тъй като не се консултирала по надлежния ред с Комитета по номенклатурата. Освен това Комисията не разгледала представеното от жалбоподателя становище.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че Комисията превишила правомощията, предоставени ѝ с член 9 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3).

3.	Третото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като класирала консервирани пълнени лозови листа (сарми) по кода по КН, посочен в приложението към обжалвания регламент.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/30

Иск, предявен на 15 юли 2011 г. — Pigui/Комисия

(Дело T-382/11)

2011/C 282/61

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Cristina Pigui (Strejnic, Румъния) (представител: M. Alexe, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Ищецът иска от Общия съд:

—	да задължи ответника да представи информация за наименованията на всички висши учебни заведения, участвали в дистанционното обучение посредством Интернет „Master 2008-2010“ по програма „Жан Моне“;

—	да задължи ответника да спре програмата, ако в нея не участват висши учебни заведения, да установи изискване за сключване на писмен договор за обучение между студентите и организаторите, както и изискване за единна система за оценяване на всички участващи студенти; и

—	да задължи Комисията да възстанови положението ab initio на ищеца, като по този начин покаже, че програмата 2008-2010 не отговаря на критериите на програма „Жан Моне“, най-малкото по отношение на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Със своя иск ищецът иска, на основание член 265 ДФЕС, да се обяви за неправомерно бездействието на ответника доколкото не е оповестил резултатите от публичното разследване, поискано от жалбоподателя.

В подкрепа на иска си, ищецът излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 6, параграф 3 и член 15 от Решение № 1720/2006/ЕО (1), доколкото ответникът не е провел разследване и не е оповестил информация в съответствие с исканията на ищеца, както и от нарушение на член 11 и член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото ответникът е нарушил принципа на прозрачност и правната уредба в областта на защитата на потребителите

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 4 и член 5 от Директива 97/7/ЕО (2) и на член 2, букви а) и б) и член 5 от Директива 2005/29/ЕО (3), доколкото ответникът не е извършил проверка и оценка на дистанционното обучение в магистърски програми по програмата „Жан Моне“ с оглед на целите на последната в съответствие с член 15 от Решение № 1720/2006/ЕО.

3.	Третото правно основание е изведено от нарушение на член 5 от Директива 97/7/ЕО и на член 2, букви а) и б), и членове 6 и 7 от Директива 2005/29/ЕО, доколкото ответникът не е провел разследване във връзка с двойния стандарт на системата за оценяване на студентите.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на член 2 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, доколкото спрямо ищеца не е приложено равно третиране в рамките на дистанционното обучение в магистърски програми по програмата „Жан Моне“.

(1) Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот (ОВ L 327, 2006 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 3 стр. 25)

(2) Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (ОВ L 144, 1997 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 160)

(3) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260)

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/30

Жалба, подадена на 21 юли 2011 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-383/11)

2011/C 282/62

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Eyad Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представители: P. Grollet и G. Karouni, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение за изпълнение 2011/302/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, в частта, която се отнася до жалбоподателя, поради нарушаване на основните права,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски на основание на членове 87 и 91 от Процедурния правилник на Общия съд.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушаване на правото на защита и правото на справедлив процес. Жалбоподателят твърди, че правото му на защита е било нарушено, тъй като разглежданите санкции са му били наложени без той да е бил предварително изслушан, без да е имал възможност да се защити, нито да се запознае с доказателствата, въз основа на които са били взети тези мерки.

Второто правно основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея от ДФЕС. Жалбоподателят упреква Съвета за това, че е приел по отношение на него ограничителни мерки без да го е уведомил за мотивите за това, за да му даде възможност да изложи доводите си в своя защита. Жалбоподателят упреква ответника за това, че се е задоволил с обща и стереотипна формулировка без да посочи точно фактическите и правни обстоятелства, от които зависи правното обосноваване на неговото решение, и съображенията, които са го мотивирали да го приеме.

3.	Третото правно основание е изведено от обосноваността на мотивите. Жалбоподателят упреква Съвета за това, че се основал на очевидно грешни мотиви и е действал смесвайки неправилно различни случаи, поради което те не могли да се считат за подходящи от правна страна.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушението на свързаната с правото на ефективна съдебна защита гаранция. Жалбоподателят твърди, че не само не е имал възможност да изложи по полезен за него начин своята гледна точка пред Съвета, но също и, че при липсата в обжалваното решение на каквото и да е указание за специфични и конкретни мотиви, които да го обосновават, той не може и да се възползва ефективно от жалбата си до Общия съд.

5.	Петото правно основание е изведено от нарушаване на общия принцип на пропорционалност.

6.	Шестото правно основание е изведено от нарушаване на правото на собственост, тъй като ограничителните мерки и по-конкретно мярката, изразяваща се в замразяване на активи, представляват несъразмерно засягане на основното право на жалбоподателя да разполага свободно с имуществото си.

7.	Седмото правно основание е изведено от нарушаване на правото на личен живот, тъй като мерките за замразяване на активи и ограничаване на свободата на придвижване представляват също несъразмерно ограничаване на основното право на жалбоподателя.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/31

Жалба, подадена на 22 юли 2011 г. — Safa Nicu Sepahan/Съвет

(Дело T-384/11)

2011/C 282/63

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Safa Nicu Sepahan (Isfahan, Иран) (представител: A. Bahrami, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се обяви за невалидна точка 19 от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 26),

—	да се постанови, че ответникът е нарушил член 265 ДФЕС, тъй като не е разгледал молбата на жалбоподателя от 7 юни 2011 г. да бъде преразгледано решението относно точка 19,

—	да се разпореди името на жалбоподателя да бъде заличено от списъка със санкции, приет от ЕС,

—	на жалбоподателя да се присъди обезщетение, чийто размер да бъде определен в хода на настоящото производство, но не по-малко от 2 000 000,00 EUR и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, тъй като включването на името на жалбоподателя в списъка с лица и образувания, които подлежат на ограничителни мерки, е неправилно, подвеждащо, неточно, непълно и следователно, напълно незаконосъобразно.

2.	Второто правно основание е изведено от твърдението, че Съветът очевидно не е изложил мотивите за включването на името на жалбоподателя в списъка с лица и образувания, които подлежат на ограничителни мерки.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/32

Жалба, подадена на 21 юли 2011 г. — BP Products North America/Съвет

(Дело T-385/11)

2011/C 282/64

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BP Products North America, Inc. (Naperville, Съединени американски щати) (представители: H.-J. Prieß и B. Sachs, lawyers и C. Farrar, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 443/2011 на Съвета (1) от 5 май 2011 година в частта, която се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2011 на Съвета (2) от 5 май 2011 година в частта, която се отнася до жалбоподателя, и

—	да се осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания.

С първото правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на основните регламенти в областта на антидъмпинговото и изравнителното мито с разширяването на обхвата на Регламент (ЕО) № 598/2009 и на Регламент (ЕО) № 599/2009 за вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (3) по отношение на биодизелови продукти, които първоначално не са обхванати от регламентите в областта на антидъмпинговото и изравнителното мито, вместо да се проведе „de novo“ разследване, въпреки че смесите, които сега са предмет на Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2011 на Съвета, са били специално изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 598/2009 и на Регламент (ЕО) № 599/2009.

С второто правно основание жалбоподателят твърди, че са налице явни грешки в преценката, що се отнася до преценката на фактите, по-конкретно с оглед на обстоятелството, че биодизеловите продукти от смес с по-малко тегловно съдържание на биодизел (които не се облагат с мито) не могат да бъдат преобразувани в биодизелови продукти от смес с по-високо тегловно съдържание на биодизел (които се облагат с мито), така че не е възможно в действителност да се заобиколи нормата, и явни грешки в преценката, що се отнася до твърдяното заобикаляне на нормата от страна на жалбоподателя, доколкото явно са сгрешени икономическите основания за износа от страна на жалбоподателя.

С третото правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на основни процедурни изисквания, тъй като Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2011 на Съвета за разширяване на обхвата на окончателните мита върху биодизеловите продукти от смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, не е подходящо мотивиран.

С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на основните правни принципи на Европейския съюз за недопускане на дискриминация и за добра администрация, тъй като спрямо жалбоподателя не е приложена митническата ставка за „дружествата, които сътрудничат“, въпреки обстоятелството, че жалбоподателят е сътрудничил изцяло.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) № 443/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 1).

(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 12).

(3) Регламент (ЕО) № 598/2009 на Съвета от 7 юли 2009 година за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 179, стр. 1) и Регламент (ЕО) № 599/2009 на Съвета от 7 юли 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 179, стр. 26).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/32

Жалба, подадена на 22 юли 2011 г. — Nitrogénművek Vegyipari/Комисия

(Дело T-387/11)

2011/C 282/65

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nitrogénművek Vegyipari Zrt. (Pétfürdő, Република Унгария) (представители: Z. Tamás и M. Le Berre, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени оспорваното Решение на Комисията от 27 октомври 2010 г. относно държавна помощ C14/09 (ex NN 17/09), предоставена от Унгария на Péti Nitrogénművek Zrt. (нотифицирано под номер C(2010) 7274); и

—	да се осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.

С първото правно основание се твърди, че:

—	Комисията не е приложила принципа на пазарна сделка,

С второто правно основание се твърди, че:

—	Оспорваното решение е прието в нарушение на член 107, параграф 1от ДФЕС,

С третото правно основание се твърди, че:

—	Оспорваното решение е прието в нарушение на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основаните права на Европейския съюз и на член 296 от ДФЕС,

С четвъртото правно основание се твърди, че:

—	Оспорваното решение е прието в нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата на основаните права на Европейския съюз,

С петото правно основание се твърди, че:

—	Оспорваното решение е прието в нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания,

С шестото правно основание (при условията на евентуалност спрямо първото и второто правно основание) се твърди, че:

—	Оспорваното решение е прието в нарушение на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/33

Жалба, подадена на 22 юли 2011 г. — Deutsche Post/Комисия

(Дело T-388/11)

2011/C 282/66

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: J. Sedemund, T. Lübbig и M. Klasse)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени Решение на Комисията от 10 май 2011 г. по процедурата относно държавна помощ C 36/2007 — Германия, държавна помощ за Deutsche Post AG (С(2011) 3081 окончателен),

—	ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение С(2011) 3081 окончателен на Комисията от 10 май 2011 г. по процедурата относно държавна помощ C 36/2007 — Германия, държавна помощ за Deutsche Post AG, с което Комисията разширява обхвата на образуваната по това дело процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. След разширяването на обхвата ѝ процедурата се отнася и до държавното финансиране на пенсиите на служителите, назначени от Deutsche Bundespost преди учредяването на дружеството жалбоподател — въпрос, който вече е бил разглеждан в решението на Комисията от 12 септември 2007 г. за откриване на процедура по разследване по това дело.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.

Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явно неправилна квалификация на мерките като държавни помощи

Според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е приложила към случая изводите от съдебното решение по делото, известно като „Combus“ (Решение от 16 март 2004 г. по дело Danske Busvognmænd/Комисия, T-157/01, Recueil, стр. II-917). Съгласно това решение не са държавни помощи мерките, с които някогашни държавни предприятия се освобождават от пенсионно-осигурителните тежести, които надхвърлят обичайния дял на участие на частните предприятия. За настоящия случай това означава, че държавното финансиране за изпълнението на пенсионно-осигурителните задължения на дружеството несъмнено не представлява държавна помощ.

Второ правно основание: нарушение на член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 (1) и на членове 107 и 108 ДФЕС — Явна грешка в преценката на помощите като „нови“

Според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка в преценката, доколкото не е съобразила, че — ако изобщо в случая са налице държавни помощи — помощите в резултат от държавното участие в изпълнението на някои пенсионно-осигурителни задължения биха могли да са единствено съществуващи. Продължаващото участие на федералната държава в изпълнението на някои пенсионно-осигурителни задължения е следствие от германския Основен закон и съответно е било налице още преди влизането в сила на Договорите и след това се е запазило без съществени промени. Освен това Комисията е обвързана от констатацията в Решение по дело Deutsche Post/Комисия, T-266/02, че още в решението си от 19 юни 2002 г. тя е приела, че при тази пенсионно-осигурителна уредба не е налице предпоставката „предимство“, а липсата на тази предпоставка налага отрицателен извод от проверката за държавни помощи.

Трето правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явно неправилен метод за изчисляване на евентуалните помощи

Жалбоподателят твърди, че макар по собствените ѝ думи това да е било необходимо, Комисията не е изчислила разликата между действително понесените от жалбоподателя социално-осигурителни тежести без твърдените „надценки“ в одобрената цена на регулираните продукти за покриването на разходите по необичайни в конкурентни условия социално-осигурителни тежести и социално-осигурителните вноски, които са длъжни да заплащат частните конкуренти при нормални пазарни условия. Ето защо с метода си за изчисляване Комисията недопустимо е изключила напълно сумата на действително заплащаните от жалбоподателя социално-осигурителни обезщетения за служителите, в резултат от което за определения от Комисията размер на твърдените помощи е било без значение дали и в какъв размер жалбоподателят изплаща социално-осигурителни обезщетения. Жалбоподателят освен това поддържа, че твърдените „надценки“ са недоказуеми и че при всички случаи необичайните при конкурентни условия социално-осигурителни разходи не биха могли да бъдат покрити от финансовия резултат.

Четвърто правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явно неправилна квалификация на твърдяното „кръстосано субсидиране“ между регулирания и нерегулирания сектор като държавна помощ

Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е направила необходимите изчисления за наличието на свръхкомпенсация и не е проверила дали изобщо държавните компенсационни плащания са надхвърлили размера на разходите, за които е допустимо компенсиране.

Пето правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явна грешка при прилагането на критерия („benchmark“) за обичайните социално-осигурителни тежести в конкурентни условия

Жалбоподателят твърди, че при изчисляването на обичайните социално-осигурителни вноски на частните работодатели в конкурентни условия Комисията е включила и вноските на работниците, въпреки че те се изплащат със средства на работниците, а не са част от социално-осигурителните вноски на работодателите. Освен това за целите на прилагането на този критерий Комисията взема за отправна точка (твърде високото) равнище на възнагражденията на държавните служители вместо обичайните за конкурентни условия равнища на заплащане в частния сектор. Ако тези две грешки се поправят, както според жалбоподателя би следвало да се направи, сумата на твърдените помощи би се свела до нула.

6.	Шесто правно основание: нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС — Непълнота на мотивите На последно място жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не е мотивирано в достатъчна степен.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/34

Жалба, подадена на 18 юли 2011 г. — Guccio Gucci/СХВП — Chang Qing Qing (GUDDY)

(Дело T-389/11)

2011/C 282/67

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Guccio Gucci SpA (Firenze, Италия) (представител: F. Jacobacci, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Chang Qing Qing (Firenze, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 14 април 2011 г. по преписка R 143/2010-1 в частта му, в която отхвърля възражението за останалите стоки от класове 9 и 14; и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „GUDDY“ за някои стоки от класове 9, 14, 18 и 25 — заявление за регистрация на марка на Общността № 6799531

Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: регистрация на марка на Общността № 121988 на словна марка „GUCCI“ за стоки от класове 9, 14, 18 и 25

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: частично отменя решението на отдела по споровете и частично отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав (i) не е разгледал внимателно представените му документи и не е достигнал до заключението, което се налага по отношение на по-големия отличителен характер на марката „GUCCI“ и фонетичното сравнение между съответните марки и (ii) поради това е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента за марката на Общността.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/35

Жалба, подадена на 26 юли 2011 г. — Masottina/СХВП — Bodegas Cooperativas de Alicante (CA’ MARINA)

(Дело T-393/11)

2011/C 282/68

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Masottina SpA [Conegliano (TV), Италия] (представител: N. Schaeffer, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Bodegas Cooperativas de Alicante, trading as Coop. V. BOCOPA (Аликанте, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 4 май 2011 г. по дело R 518/2010-1, както и решението на Отдела по споровете от 2 февруари 2010 г.

—	да отхвърли подадената от Bodegas Cooperativas de Alicante, Coop. V. BOCOPA срещу регистрацията на марката „CA’ MARINA“ жалба, и да допусне заявката за регистрация на марка на Общността № 6375216, на която има право Masottina SpA; и

—	да осъди Bodegas Cooperativas de Alicante, Coop. V. BOCOPA да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „CA’ MARINA“ за стоки от клас 33 — заявка за регистрация на марка на Общността № 6375216

Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: Заявка за регистрация на марка на Общността № 1796374 на словната марка „MARINA ALTA“ за стоки от клас 33

Решение на отдела по споровете: Отхвърля заявката за регистрация на марка на Общността за всички стоки

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приложил горепосочения член: (i) що се отнася до липсата или най-малкото до недостатъчното определяне и отличаване на марката „MARINA ALTA“; (ii) доколкото не съществува никаква вероятност от объркване на посочените знаци; и (iii) що се отнася до неотчитането на това, че не съществува никаква идентичност между стоките, съответните им канали за дистрибуция и техните потребители.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/35

Жалба, подадена на 26 юли 2011 г. — Elti/Делегация на Европейския съюз в Черна гора

(Дело T-395/11)

2011/C 282/69

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Elti d.o.o. (Gornja Radgona, Република Словения) (представител: N. Zidar Klemenčič, lawyer)

Ответник: Европейски съюз, представляван от Делегацията на Европейския съюз в Черна гора

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви, че ответникът е нарушил член 2 и член 30, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО (1),

—

да се отмени процедурата за преговори, проведена в рамките на тръжна процедура (процедура за възлагане на обществена поръчка „Поддръжка за цифровизирането на общественото радио- и телевизионно разпространение в Черна гора — Доставка на апаратура, Черна гора“ (референция EuropaAid/129435/C/SUP/ME-NP) (ОВ 2010/S 178-270613), доколкото жалбоподателят не се е ползвал от равно третиране и вследствие на това не е могъл да коригира/обясни офертата си,

—	да се отмени решението за възлагане на обществената поръчка в горепосочената процедура,

—	в случай, че договорът вече е бил сключен, същият да бъде обявен за недействителен,

—

при условията на евентуалност, ако при постановяване на решението на Общия съд договорът вече е бил изпълнен или решението повече не може да бъде обявено за недействително, да се обяви, че ответникът е нарушил член 2 и член 30, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО и да му се разпореди да заплати на жалбоподателя обезщетение за вреди в размер на 172 541,56 EUR за компенсиране на загубите, претърпени от жалбоподателя във връзка с това производство, и

—	да се осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, включително съдебните разноски, направени от която и да било встъпила страна.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно правно основание.

Първо правно основание, изведено от това, че ответникът е нарушил член 2 и член 30, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО, доколкото:

—	не е предоставил информацията относно представянето на офертите по еднакъв начин и с еднакво качество на всички участници в процедурата за възлагане на обществена поръчка,

—	на избрания оферент е била предоставена информация по дискриминационен начин, което му осигурило предимство, тъй като му дало възможност да коригира офертата си, и

—	процедурата по преговори била проведена по такъв начин, че ответникът повлиял на резултата от процедурата като поискал допълнителна информация или изяснения само от някои участници, нарушавайки по този начин принципа на недопускане на дискриминация и на прозрачност.

(1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/36

Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Banco Santander и Santusa/Комисия

(Дело T-399/11)

2011/C 282/71

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Banco Santander, SA (Сантандер, Испания), Santusa Holding, SL (Boadilla del Monte, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro и R. Calvo Salinero, abogados, M. Muñoz de Juan, abogada)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме и уважи съдържащите се в жалбата доводи за отмяна и вследствие на това да отмени член 1, параграф 1 от Решението, с който член 12, параграф 5 от TRLIS се квалифицира като държавна помощ;

—	при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1, доколкото в него се посочва, че член 12, параграф 5 от TRLIS съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага за придобивания на мажоритарни дялови участия;

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4, доколкото в него разпореждането за възстановяване се прилага спрямо операции, извършени преди публикуването на окончателното решение в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ, 21.5.2011 г.);

—	при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1 и при условията на евентуалност член 4, доколкото се отнася до операции в Мексико, Съединените щати и Бразилия, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Комисията C(2010) 9566 от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества.

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания.

Първо правно основание, отнасящо се до явна грешка при прилагане на правото, допусната при анализа на понятието за избирателност и при квалифицирането на въпросната мярка като държавна помощ.

—

Жалбоподателят счита, че Комисията не е доказала, че разглежданата данъчна мярка поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“, както изисква член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията се ограничава да приеме, че мярката е избирателна поради факта, че тя се прилага само за придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества (в конкретния случай установени в трети страни, които не са членове на ЕС), а не в национални дружества. Жалбоподателят счита, че тази обосновка е погрешна и се движи в омагьосан кръг: обстоятелството, че прилагането на разглежданата мярка — както всяка друга данъчна разпоредба — се основава на изпълнението на определени обективни изисквания, не я прави избирателна мярка de iure или de facto. Испания е предоставила данни, които доказват, че става въпрос за обща мярка, която de iure и de facto е достъпна за всички предприятия, облагани с испанския корпоративен данък, независимо от техния размер, естество, сектор и произход.

—

На второ място, prima facie различното третиране по член 12, параграф 5 от TRLIS, вместо да представлява избирателно предимство, има за цел да постави в състояние на равно данъчно третиране всички операции по придобиване на акции, независимо дали национални или чуждестранни. В третите страни съществуват сериозни пречки за осъществяването на сливания, които на практика ги възпрепятстват; от друга страна, те са възможни в националните предели и за тази цел се признава амортизацията на финансовата репутация. Следователно член 12, параграф 5 от TRLIS единствено разпростира тази амортизация по отношение на придобиването на дялови участия в дружества от трети страни — операция, която представлява най-близкия и осъществим функционален еквивалент на националните сливания и поради това представлява част от смисъла и логиката на испанската система.

—

Комисията погрешно счита, че не съществуват пречки за операциите по сливане с предприятия от трети страни, и следователно погрешно определя референтната система, необходима за установяване на избирателността, като отхвърля доводите относно данъчна неутралност. Комисията греши по-специално в своя анализ на операциите, осъществени в Съединените щати, Бразилия и Мексико.

—	При условията на евентуалност, решението би трябвало да се отмени поне в частта, отнасяща се до придобиванията на мажоритарни дялови участия в предприятия от трети страни, които биха били сравними с национални операции по сливане и поради това оправдани от смисъла и логиката на испанската система.

Второ правно основание, свързано с допускането на грешка при прилагане на правото при установяването на бенефициера на мярката.

—

При условията на евентуалност, дори ако се приеме, че член 12, параграф 5 от TRLIS съдържа елементи на държавни помощи, quod non, Комисията е трябвало да извърши изчерпателен икономически анализ, за да определи кои са били бенефициерите на потенциалната помощ. Жалбоподателят счита, че бенефициерите на помощта (под формата на прекомерно висока цена за придобиването на дяловите участия) са били продавачите на тези участия, а не — както твърди Комисията — испанските дружества, приложили посочената мярка.

Трето правно основание, свързано с нарушението на общия принцип на оправданите правни очаквания по отношение определянето на приложното поле във времето на нареждането за възстановяване.

—

При условията на евентуалност и в случай, че член 12, параграф 5 от TRLIS бъде счетен за помощ, Комисията е нарушила практиката на съдебните органи на Съюза, като е ограничила прилагането във времето на принципа на оправданите правни очаквания до публикуването на решението за откриване на процедурата по разследване (21.12.2007 г.) и следователно е поискала възстановяването на операциите, осъществени след посочената дата (освен в случая на извършени в Индия и Китай операции по придобиване на мажоритарни дялови участия, за които оправданите правни очаквания се зачитат до 21.5.2011 г. — дата на публикуването на окончателното решение, — тъй като се приема, че в тези случаи действително са съществували изрични правни пречки за международните сливания).

—

Жалбоподателят твърди, че в съответствие с практиката на Комисията и със съдебната практика откриването на процедурата по разследване не предрешава естеството на мярката, поради което не може да служи за dies ad quem, но във всеки случай dies ad quem би трябвало да съвпада с датата на публикуването на окончателното решение в Официален вестник на Европейския съюз.

—

От друга страна, необосновани са материалноправните ограничения, които чрез решението се налагат на оправданите правни очаквания, признати за периода от датата на решението за откриване на процедурата до датата на окончателното решение, а именно ограничаване до извършените в Китай и Индия операции по придобиване на мажоритарни дялови участия. В съответствие със съдебната практика тези оправдани правни очаквания би трябвало да се разпрострат спрямо всички операции, извършени в която и да било трета страна.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/37

Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Altadis/Комисия

(Дело T-400/11)

2011/C 282/72

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Altadis, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, abogados и M. Muñoz de Juan, abogada)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да допусне и уважи направеното доказателствено искане,

—	да допусне и приеме изложените в настоящата жалба основания за отмяна,

—	да отмени член 1, параграф 1 от решението, доколкото в него се приема, че член 12, параграф 5 от испанския Закон за корпоративното облагане съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага към придобиването на контролни дялове,

—	при условията на евентуалност да отмени член 4 от решението, доколкото с него разпореждането за възстановяване се прилага по отношение на операции, извършени преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на окончателното решение, предмет на настоящата жалба,

—	да отмени при условията на евентуалност член 1, параграф 1 и евентуално член 4 от решението, доколкото се отнасят до операциите в Мароко, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Решение C(2010) 9566 на Комисията от 12 януари 2011 г. относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества.

Правните основания и основните доводи са вече изложени по дело T-399/11, Banco de Santander и Santusa Holding/Комисия.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/38

Жалба, подадена на 27 юли 2011 г. от Livio Missir Mamachi di Lusignano срещу решение на Съда на публичната служба от 12 май 2011 г. по дело F-50/09, Livio Missir Mamachi di Lusignano/Комисия

(Дело T-401/11 P)

2011/C 282/73

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Livio Missir Mamachi di Lusignano (Kerkhove-Avelgem, Белгия) (представител: F. Di Gianni, R. Antonini, G. Coppo и A. Scalini, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Съда на публичната служба (първи състав) от 12 май 2011 г. по дело F-50/09, Livio Missir Mamachi di Lusignano/Европейска комисия, с което се отхвърля жалбата на Livio Missir Mamachi di Lusignano по член 236 ЕО и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, с която се иска отмяната на решението на Органа по назначаването от 3 февруари 2009 г. и осъждането на Комисията да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, произтичащи от убийството на Alessandro Missir Mamachi di Lusignano и неговата съпруга,

—

да осъди Комисията да заплати в полза на жалбоподателя и на представляваните от него правоприемници на Alessandro Missir Mamachi di Lusignano определена парична сума като обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, както и за неимуществените вреди, претърпени от жертвата преди смъртта ѝ.

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

Първото правно основание е изведено от това, че Съдът на публичната служба неправилно е счел за недопустимо искането за обезщетение на претърпените от жалбоподателя, както и от Alessandro Missir и от неговите наследници неимуществени вреди.

В подкрепа на това правно основание жалбоподателят поддържа, на първо място, че Съдът на публичната служба е приложил нелогично, неправилно и дискриминационно така нареченото правило за съответствие, което изисква идентичност на основанието и предмета единствено между административната жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника, и жалбата, подадена на основание член 91 от Правилника, но не и между искането по член 90, параграф 1 от Правилника и административната жалба по член 90, параграф 2. На второ място, жалбоподателят поддържа, че направеното от Съда на публичната служба тълкуване на правилото за съответствие ограничава упражняването на основното право на ефективна съдебна защита, закрепено по-специално в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второто правно основание е изведено от това, че Съдът на публичната служба неправилно е счел, че Комисията носи отговорност за причинените вреди само в размер на 40 %.

В подкрепа на това правно основание жалбоподателят поддържа, че Съдът на публичната служба не е преценил правилно връзката между неправомерното поведение на Комисията, изразяващо си в бездействие, и евентуалните последици от това поведение, тъй като причинената на длъжностното лице вреда е пряка и предвидима последица от небрежността на институцията. Освен това жалбоподателят подържа, че макар вредата да е резултат от взаимодействието на различни причини, Комисията носи солидарна отговорност с убиеца за поправянето на вредата. Следователно предявеното от жалбоподателя срещу Комисията искане за обезщетение за вреди трябва да бъде уважено в размер на 100 %.

Третото правно основание е изведено от това, че Съдът на публичната служба неправилно е счел, че като е изплатила предвидените в Правилника престации в полза на наследниците на Alessandro Missir Комисията е поправила напълно вредата, за която носи отговорност.

В подкрепа на това правно основание жалбоподателят поддържа, че в светлината на произтичащите от общностната съдебна практика принципи предвидените в Правилника престации, различни от тези по член 73, не могат да послужат като обезщетение за претърпените вреди, доколкото става дума за престации, които се различават от обезщетението за вреди по общото право по своето основание, условия и цел. Ето защо след като не е поправила напълно вредата, за която носи отговорност, Комисията трябва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сума, която е достатъчна, за да гарантира пълното поправяне на вредите, претърпени от убитото длъжностно лице и неговите правоприемници.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/39

Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Preparados Alimenticios del Sur/Комисия

(Дело T-402/11)

2011/C 282/74

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Preparados Alimenticios del Sur, SL (Murcia, Испания) (представител: I. Acero Campos, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението за връщане на испанската митница на преписката за молба за опрощаване на мита,

—	да разпореди на Комисията да се произнесе по подадената от Prealisur S.L. молба за опрощаване на мита, която засяга пряко молбата, подадена от Zukan S.L.,

—

за да може Комисията да се произнесе по посочената молба, да ѝ разпореди да приеме мерки и да предприеме необходимите действия, включително срещу испанската митническа администрация с оглед на получаването на всички документи, необходими за произнасянето по преписката, сред които са документите, за които Комисията твърди, че е поискала от испанската митница, но не са ѝ предоставени от нея, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Комисията от 29 юни 2011 г., с което на испанската митница се връща преписката относно молба за опрощаване на мита за произнасяне по исканото от жалбоподателя опрощаване (преписка № 003-004-005-006-2009 RRPP-J Y REC 04/10), тъй като Комисията не е имала достатъчно информация, за да се произнесе. Испанската митническа администрация предварително е изпратила посочената преписка на Комисията на основание член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

Жалбоподателят изтъква четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на някои членове от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

—

Твърди се по-конкретно нарушение на членове 872 и 873, тъй като жалбоподателят не е уведомен за намерението на Комисията да се произнесе с неблагоприятно решение, което би му позволило да представи становище в това отношение и не е уведомен за искането за информация, отправено от Европейската комисия до испанската администрация, нито за последващото продължаване на срока за произнасяне по молбата за опрощаване на мита.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, доколкото тази разпоредба не предвижда, че грешката на митницата трябва да бъде активна, както счита Комисията, тъй като преписката е върната поради липса на информация от страна на допусналия грешката субект, а именно испанската митница.

Третото правно основание е изведено от нарушение на Процедурния правилник на Комисията и по-специално на приложението, в което се съдържа Кодексът за добро поведение, приложим спрямо персонала на Комисията при отношенията с обществеността.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че с обжалваното решение се нарушават общите принципи на добра администрация, водещите насоки за добро поведение и правото на получаване на информация за правата на заинтересованите страни. Според жалбоподателя Комисията не е предоставила също така нито един от исканите документи, нито е посочила нещо в това отношение в обжалваното решение.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз.

—	Жалбоподателят твърди по-конкретно нарушение на членове 41, 42, 47, 48 и 51 от посочената харта.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/40

Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Axa Mediterranean/Комисия

(Дело T-405/11)

2011/C 282/75

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Axa Mediterranean Holding, SA (Палма де Майорка, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и M. Muñoz de Juan, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да уважи направеното доказателствено искане,

—	да обяви за допустими и основателни изтъкнатите основания за отмяна,

—	да отмени член 1, параграф 1 от решението доколкото в него се обявява, че член 12, параграф 5 от TRLIS съдържа елементи на държавна помощ,

—	при условията на евентуалност да отмени член 1, параграф 1 от решението доколкото в него се обявява, че член 12, параграф 5 от TRLIS съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага към придобиване на участие, предполагащо придобиване на контрол,

—	при условията на евентуалност спрямо предходните искания да отмени член 4 от решението доколкото с него се разпорежда възстановяване относно операции, предхождащи публикуването в Официален вестник на посоченото в настоящата жалба окончателно решение,

—	при условията на евентуалност спрямо предходните искания да отмени член 1, параграф 1 и евентуално член 4 от решението доколкото се отнасят до операции, извършени в Мексико и в Турция, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Комисията C(2010) 9566 от 12 януари 2011 г. относно амортизация на финансова репутация при придобиване на участие в чуждестранни дружества.

Правните основания и основни доводи са същите като изтъкнатите по дело T-399/11, Banco de Santander y Santusa Holding/Комисия.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/40

Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Prosegur Compañía de Seguridad/Комисия

(Дело T-406/11)

2011/C 282/76

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Prosegur Compañía de Seguridad, S.A. (Мадрид, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro и M. Muñoz de Juan, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме за допустимо и да уважи направеното искане за събиране на доказателства,

—	да приеме за допустими и да уважи основанията за отмяна, посочени в настоящата жалба,

—	да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в него се обявява, че член 12, параграф 5 от Закона за корпоративното данъчно облагане (КТЗКДО) съдържа елементи на държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в него се обявява, че член 12, параграф 5 от КТЗКДО съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага към придобивания на дялови участия, които предполагат поемане на контрол,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото според него нареждането за възстановяване се прилага спрямо операции, осъществени преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на окончателното решение, което е предмет на настоящата жалба,

—	при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение и субсидиарно — член 4 от обжалваното решение доколкото се отнася до сделки, осъществени в Аржентина, Перу и Колумбия,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Комисията C(2010) 9566 окончателен от 12 януари 2011 относно данъчната амортизация на предприятието при придобиване на значително участие в чуждестранно дружество.

Правните основания и основните доводи са посочените по дело T-399/11, Banco de Santander и Santusa Holding/Комисия.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/41

Жалба, подадена на 26 юли 2011 г. — SRF/Съвет

(Дело T-407/11)

2011/C 282/77

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: SRF Ltd (New Delhi, Индия) (представители: F. Graafsma и J. Cornelis, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 469/2011 на Съвета от 13 май 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1292/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на фолио от полиетилен терефталат (ПЕТ) с произход от Индия (ОВ L 129, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“) и

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно правно основание, изведено от твърдението, че обжалваният регламент нарушава член 9, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1), доколкото:

Първо, съгласно посочения член антидъмпинговото мито за износителите или производителите, които са заявили себе си, но не са включени в извадката, не надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за подбраните в представителната извадка страни, като не се взема предвид дъмпингов марж, който е равен на нула или е de minimis. Доколкото налага антидъмпингово мито върху SRF в размер на 15,5 %, обжалваният регламент нарушава това правило, понеже среднопретегленият дъмпингов марж за подбраните в извадката страни, чийто дъмпингов марж не е равен на нула или не е de minimis, е под 15,5 %; и

Второ, като задължава производителите-износители да поискат провеждането на процедура по междинно преразглеждане — съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета, за да се приложи член 9, параграф 6 — в случаите, когато ставките към момента на антидъмпинговите ставки се преизчисляват след изтичането на действието на паралелно съществуващите компенсаторни мерки, обжалваният регламент въвежда условие в член 9, параграф 6, което не е предвидено в текста на споменатата разпоредба и поради това тълкуването на Съвета е недопустимо.

(1) ОВ L 343, стр. 51 (кодифицирана версия).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/41

Жалба, подадена на 28 юли 2011 г. — Maharishi Foundation/СХВП (TRANSCENDENTAL MEDITATION)

(Дело T-412/11)

2011/C 282/78

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Maharishi Foundation Ltd (St. Helier, Jersey) (представител: A. Meijboom, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 24 март 2011 г. по дело R 1293/2010-2,

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „TRANSCENDENTAL MEDITATION“ за стоки и услуги от класове 16, 41, 44 и 45 — заявка за регистрация на марка на Общността № 8549991

Решение на проверителя: Отхвърля заявката за регистрация на марка на Общността за част от стоките и услугите

Решение на апелативния състав: Уважава жалба и връща делото на проверителя, за да продължи производството.

Изложени правни основания: Жалбоподателят посочва четири правни основания: (i) нарушение на член 75 и на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като макар да не се е произнесъл изрично по член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент, апелативният състав е счел, че марката „TRANSCENDENTAL MEDITATION“ е родова; (ii) нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е решил, че марката е лишена от всякакъв отличителен характер; (iii) нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е достигнал до извода, че марката се състои предимно от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на характерните особености на стоките и услугите, за които заявителят подава заявката; и (iv) нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е решил, че в резултат на използването ѝ марката не е придобила отличителен характер за стоките или услугите, за които се иска регистрация.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/42

Жалба, подадена на 3 август 2011 г. от Carlo De Nicola срещу решението, постановено на 28 юни 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-49/10, De Nicola/ЕИБ

(Дело T-418/11 P)

2011/C 282/79

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Carlo De Nicola (Щрасен, Люксембург) (представител: L. Isola)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да измени Решението, постановено от Съда на публичната служба по дело F-49/10 относно:

—	отмяната на решението, съдържащо се в електронно писмо от 11 май 2010 г., в частта, с която ЕИБ отказва провеждането на административно производство и не допуска опита за уреждане на спора по взаимно съгласие, като имплицитно отказва възстановяването на медицински разноски в размер на 3 000,00 EUR,

—	осъждането на ЕИБ да възстанови сумата от 3 000,00 EUR, изразходвана от жалбоподателя за лазерна терапия, предписана му и извършена в Италия, както и да заплати, с отчитане на евентуалната валутна ревалоризация, лихви за забава, а също и съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят сочи:

А.

Относно фактите.

1.	Жалбоподателят се оплаква от изопачаването на едно от исканията и от непроизнасянето по друго.

2.	Той се оплаква и от привилегированото положение, запазено за институцията, която за пореден път единствено твърди определени факти, които впоследствие Съдът на публичната служба приема за доказани.

Б.

По искането за отмяна.

Жалбоподателят иска отмяната на решението, съобщено му с електронно писмо от 11 май 2010 г., в частта, с която ЕИБ отказва назначаването на трети лекар, започването на помирителното производство по член 41 от Правилника за персонала и възстановяването на разноски в размер на 3 000,00 EUR, направени за лазерна терапия, предписана му и извършена в Италия.

Съдът на публичната служба установява жалбата за недопустима в частта относно обжалването на отказа за назначаване на трети лекар, приемайки, че жалбоподателят е трябвало да обжалва несъществуваща мярка от 24 март 2008 г., без да разясни връзката между обжалваната мярка и тази, която приема за неправомерна, и без да изясни по силата на кои правила становището, за което се приема, че е дадено от медицинското лице на ЕИБ, се счита за отказ от страна на същата.

Жалбоподателят твърди, че в качеството си на междинен акт в производството становището не е неправомерно и не подлежи на самостоятелно обжалване.

Първоинстанционната юрисдикция обаче преобръща цялата предходна съдебна практика и приема въвеждането на тримесечен срок за обжалването на всеки междинен акт в производството, като постановява, че срокът за съдебно обжалвано започвал да тече от датата, на която служителят направи искане, независимо от последващото приемане на мярка, без дори да е запознат с нейните мотиви.

Жалбоподателят оспорва цялата система от установени за публичните институции норми, която първоинстанционната юрисдикция иска да приложи и за ЕИБ, организирана като частна банка, чиито служители имат частноправни трудови договори. Поради това отнасящите се до тях актове не са административни, не представляват упражняването на potestas, не подлежат на незабавно изпълнение и не се ползват с презумпция за правомерност, и следователно не съществува никакво сходство с лицата на публична служба, нито пък необходимост да се придаде незабавна стабилност на организационните мерки, приети по същия начин както във всяка частна банка.

7.	В допълнение жалбоподателят се оплаква от липсата на логика в мотивите относно изключването на извинима грешка от негова страна, като в тях се приема, че е бил запознат с акт, връчен единствено на неговия защитник.

8.	Накрая, той се оплаква, че във всяка правна система нищожността на акта може да бъде релевирана с жалба, което не е обвързано с краткия преклузивен срок, установен за унищожаемите актове.

Жалбоподателят твърди, че помирителното производство по член 41 от Правилника за персонала не представлява процесуална предпоставка, поради което Съдът на публичната служба неправомерно го приравнява на производството за административно обжалване, което са длъжни да провеждат служителите на Съюза и което е задължително и определя границите на спора, който впоследствие се отнася с жалба до съда.

10.

Жалбоподателят счита решението на Съда на публичната служба във връзка с обжалвания отказ да се образува споменатото помирително производство за незаконосъобразно, доколкото банката няма право да откаже да образува такова производство.

От това следва от една страна, че подобен отказ не може да бъде обоснован с никакви мотиви, и от друга, че ако искането на служителя бъде уважено, отговорността на банката трябва да се увеличи и тя без съмнение трябва да заплати съдебните разноски.

11.

Във връзка с имплицитния отказ да се възстановят разноските за лазерна терапия г-н De Nicola твърди, че липсата на мотиви е сигурен признак за злоупотреба с власт, като се има предвид, че възстановяването може правомерно да се откаже само в три хипотези, докато липсата на формален акт представлява абсолютно основание за нищожност и поради това може да се релевира по всяко време.

12.	Накрая, без съмнение трябва да се приеме за незаконосъобразно решението на Съда на публичната служба да не се произнесе поради липса на необходимите доказателства.

В.

По петитума на жалбата.

13.

Съдът на публичната служба приема жалбата за недопустима поради висящи дела, макар наличието на висящи дела да не е предвидено като порок в процедурния правилник. Освен това той не изяснява как е възможно да има идентичност на исканията по висящо в първоинстанционното и във въззивното производство дело, нито пък по какъв начин и кой е доказал фактическите обстоятелства, на които се основава това решение.

14.	Накрая, жалбоподателят приема, че уважаването на жалбата и промяната на обжалваното решение изискват ново произнасяне по съдебните разноски, включително по тези в първоинстанционното производство.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/43

Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Ellinika Touristika Akinita/Комисия

(Дело T-419/11)

2011/C 282/80

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Ellinika Touristika Akinita A.E. (Атина, Гърция) (представител: N. Fragakis, dikigoros)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да уважи неговата жалба в нейната цялост;

—	да отмени обжалваното решение на Комисията, изпратено до Република Гърция;

—	да разпореди връщането с лихвите на всички суми, които пряко или непряко са „възстановени“ от страна на жалбоподателя в изпълнение на обжалваното решение;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на Решение C(2011) 3504 окончателен на Комисията от 24 май 2011 г., с което се обявява за неправомерна държавната помощ, отпусната от гръцките власти за държавните казина [Държавна помощ C 16/2010 (ex NN 22/2010, ex CP 318/2009)].

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните правни основания.

Първото правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 107, параграф 1, ДФЕС, както и от недостатъчни мотиви в нарушение на член 296 ДФЕС. По-точно спорната мярка (i) не предоставя на казината в Парнита и в Корфу каквото и да било финансово предимство, произтичащо от прехвърляне на държавни средства; (ii) няма избирателен характер; и (iii) не е в състояние да наруши търговията между държавите членки и не нарушава или не заплашва да наруши конкуренцията.

Второто правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 14, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41). По-конкретно: (i) възстановяване на неправомерно отпусната държавна помощ може да се изисква само от реалните получатели на помощта; и (ii) няма съвпадение между реалните получатели на спорната мярка (а именно клиентите на казината) и лицата, адресати на решението за възстановяване (а именно казината в Корфу, Парнита и Солун), които не следва да заплащат входен билет.

Третото правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 14, параграф 1, второ изречение от посочения регламент. Възстановяването на спорната помощ противоречи на: (i) принципа на оправданите правни очаквания; и на (ii)принципа на пропорционалност.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/44

Жалба, подадена на 6 август 2011 г. — Qualitest FZE/Съвет

(Дело T-421/11)

2011/C 282/81

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Qualitest FZE (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: M. Catrain González, lawyer, E. Wright и H. Zhu, Barristers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, 2011 г., стр. 26) и Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, 2011 г., стр. 65), доколкото се прилагат за жалбоподателя; и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква три правни основания.

1.	Първото равно основание е изведено от нарушение от страна на ответника на задължението му по член 296 ДФЕС да посочи мотивите за включването на жалбоподателя в спорните мерки.

С второто равно основание жалбоподателят твърди, че като не е изложил мотиви в спорните мерки, ответникът е нарушил правото му на защита тъй като:

—	поради липсата на мотиви жалбоподателят не може да изложи ефективно становището си относно информацията и материалите срещу него; и

—	неизлагането на мотиви представлява съществено нарушение на задълженията на ответника във връзка със спорните мерки и води до недействителност на последните в частта, в която се отнасят до жалбоподателя.

3.	С третото правно основание жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че жалбоподателят е участвал в доставката на компоненти за иранската ядрена програма и че са изпълнени предвидените от закона условия за включването му в спорните мерки.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/44

Жалба, подадена на 4 август 2011 г. — Cementos Molins/Комисия

(Дело T-424/11)

2011/C 282/82

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Cementos Molins, SA (Sant Vicenç dels Horts, Испания) (представители: C. Fernández Vicién, I. Moreno-Tapia Rivas и M. López Garrido, abogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата се иска на основание член 263 ДФЕС да се отмени решението на Европейската комисия от 12 януари 2011 г. относно приложената от Испания данъчна амортизация на финансова репутация при придобиване на участие в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/2007, ex CP 9/2007) (1).

Жалбоподателят изтъква три правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 107 ДФЕС.

—

Според жалбоподателя с решението се нарушава член 107 ДФЕС, тъй като в него е прието че предвидената в член 12, параграф 5 от Закона за корпоративното облагане (TRLIS) данъчна амортизация на финансова репутация при придобиване на участие в чуждестранни дружества представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Жалбоподателят поддържа, че посочената амортизация не води до никакво предимство, не засяга търговията в рамките на Общността и не е селективна.

Второто правно основание е изведено от принципа на защита на оправданите правни очаквания и задължението за мотивиране във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания.

—

Това правно основание съдържа две части, които се отнасят до предвидения в член 1, параграфи 2 и 3 от обжалваното решение срок във връзка с оправданите правни очаквания:

—

Първа част на второто правно основание: основно, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Жалбоподателят поддържа, че този принцип трябва да осигурява защита срещу възстановяването на помощта в полза на всички получатели на помощта до датата на публикуване на обжалваното решение, тъй като публикуването на решението за образуване на производството не е достатъчно, за да разколебае оправданите правни очаквания, породени от изявленията на Европейската комисия пред Европейския парламент.

—

Втора част на второто правно основание: при условията на евентуалност, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на задължението за мотивиране. Жалбоподателят счета, че Европейската комисия погрешно е изключила от срока във връзка с оправданите правни очаквания изцяло деня на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на решението за образуване на производството, довело до приемането на обжалваното решение. На първо място, тъй като от общностното правило следва, че последният ден на срок трябва да се включва изцяло; на второ място, тъй като изключването в диспозитива на обжалваното решение на въпросния ден от срока във връзка с оправданите правни очаквания не съответства на мотивите на решението.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания.

—	Жалбоподателят поддържа, че е непропорционално Комисията да изисква за прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания в случая по член 1, параграф 4 от обжалваното решение изрично да са налице правни пречки за трансграничните обединявания на търговска дейност.

(1) Публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 21 май 2011 г. (ОВ L 135, стр. 1)

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/45

Жалба, подадена на 3 август 2011 г. — Република Гърция/Комисия

(Дело T-425/11)

2011/C 282/83

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: P. Mylonopoulos и K. Boskovits)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните правни основания.

Първото правно основание е изведено от неправилно тълкуване на член 107, параграф 1, ДФЕС относно понятието държавна помощ

В жалбата се изтъква по-конкретно, че неправилно ответникът е преценил, че въвеждането на входен билет с намалена цена за някои казина дава на жалбоподателя предимство поради обстоятелството, че намалява данъчното задължение към държавата. Твърдяните получатели на помощта обаче не били в правно и материално положение, сравнимо с другите казина, работещи на територията на Гърция, и вътреобщностната търговия не била засегната, както и не било налице нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

Второто правно основание е изведено от неподходящи, непълни и противоречиви мотиви при квалифицирането на държавната помощ

Жалбоподателят подчертава по-конкретно, че мотивите са противоречиви, тъй като от една страна според тях по-ниското данъчно облагане е в състояние да увеличи клиентелата на съответните казина, на от друга страна, се оспорва, че държавните приходи биха се увеличили поради увеличаването на броя на клиентите. Мотивите били непълни по отношение на доказателство за предимството и доказването на обстоятелството, че вътреобщностната търговия била засегната; мотивите били напълно неправилни по отношение на доказването на избирателния характер на мярката.

Третото правно основание: възстановяването на помощта нарушава член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) на Съвета. Жалбоподателят твърди, че възстановянето не се е изисквало от реалните получатели на помощта, които са клиентите на казината, които прилагат по-ниски входни цени. Нещо повече, възстановяването противоречало на принципа на оправданите правни очаквания — по силата на предходната съдебна практика на Symvoulio tis Epikrateias и на поведението на ответника — както и на общия принцип на пропорционалност, доколкото то вменява на твърдяните получатели на помощта несъразмерни и неоправдани тежести и доколкото то засилва конкуренцията между казината, в които входният билет е с цена 12 евро.

Четвъртото правно основание : ответникът е изчислил неправилно сумите, подлежащи на възстановяване

Жалбоподателят твърди, че ответникът не е в състояние да определи с точност твърдяното предимство за получателите на помощта и че ответникът не се е съобразил с влиянието, което е имало или е могло да има прилагането на входен билет с намалена цена върху търсенето.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/46

Жалба, подадена на 1 август 2011 г. — Maharishi Foundation/СХВП (MÉDITATION TRANSCENDANTALE)

(Дело T-426/11)

2011/C 282/84

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Maharishi Foundation Ltd (Сейнт Хелиър, Джърси) (представител: A. Meijboom, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 април 2011 г. по преписка R 1294/2010-2,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „MÉDITATION TRANSCENDANTALE“ за стоки и услуги от класове 16, 35, 41, 44 и 45 — Заявка за марка на Общността № 8246704

Решение на проверителя: отхвърля заявката за марка на Общността за част от стоките и услугите

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и връща преписката на отдела по проверките, за да продължи производството

Изложени правни основания: жалбоподателят представя четири правни основания: i) нарушение на член 75 и член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав не се е произнесъл изрично във връзка с член 7, параграф 1, буква а) от РМО, но все пак е приел, че марката „MÉDITATION TRANSCENDANTALE“ представлява родово наименование; ii) нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че марката няма отличителен характер; iii) нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е заключил, че марката се състои предимно от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на характерни особености на стоките или услугите, за които жалбоподателят е заявил марката, и iv) нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че марката не е придобила в резултат на използването ѝ отличителен характер за стоките или услугите, за които се иска регистрация.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/46

Жалба, подадена на 4 август 2011 г. — Banco Bilbao Vizcaya Argentaria/Комисия

(Дело T-429/11)

2011/C 282/85

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA (Билбао, Испания) (представители: J. Ruiz Calzado, abogado, M. Núñez-Müller, Rechtsanwalt и J. Domínguez Pérez, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да се отмени член 1, параграф 1 от решението;

—	при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграфи 4 и 5 от решението;

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от решението или да измени съответно неговия обхват, и

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу член 1, параграф 1 от Решение на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведено в действие от Испания (наричано по-нататък „решението“).

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква седем правни основания.

В рамките на първото правно основание жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на членове 107 и 108 ДФЕС, като се приема, че член 12, параграф 5 от изменения испански Закон за корпоративното данъчно облагане („TRLIS“) представлява държавна помощ, тъй като позволява данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в извънобщностни дружества.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че е допусната грешка при прилагане на правото и процесуално нарушение, като се приема, че за да се квалифицира мярката като държавна помощ, която трябва да бъде изцяло забранена, е достатъчно нейното прилагане да води до определени положения, които представляват част от фактическия състав на помощ.

В рамките на третото правно основание жалбоподателят твърди, че е нарушен принципа на пропорционалност, доколкото в решението е прието, че: (i) мярката представлява изцяло незаконна помощ, включително що се отнася до страни като Китай и Индия или други страни, в които е доказано или може да се докаже съществуването на изрични правни пречки за трансгранични комбинации на дружества и че (ii) мярката представлява изцяло несъвместима държавна помощ, включително доколкото позволява приспадане на финансовата репутация във връзка с придобиване на мажоритарни участия в предприятия извън Съюза.

В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и на равно третиране, доколкото Комисията се е отклонила от насоките, съдържащи се в Известието относно прякото данъчно облагане и от своята административна практика.

5.	В рамките на петото правно основание жалбоподателят твърди, че е нарушен принципа на добра администрация, доколкото Комисията не е проверила точния обхват на практическите пречки за вътреобщностното търговско сливане.

6.	В рамките на шестото правно основание жалбоподателят твърди, че са допуснати грешки при прилагане на правото и при преценката на обхвата на оправданите правни очаквания, заложени в решението.

7.	В рамките на седмото правно основание жалбоподателят твърди, че решението не е достатъчно мотивирано.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/47

Жалба, подадена на 4 август 2011 г. — Telefónica/Комисия

(Дело T-430/11)

2011/C 282/86

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Telefónica, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Ruiz Calzado, abogado, M. Núñez-Müller, Rechtsanwalt, и J. Domínguez Pérez, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени член 1, параграф 1 от решението;

—	при условията на евентуалност, да отмени отчасти член 1, параграфи 4 и 5 от Решението;

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от Решението или да измени съответно неговия обхват, и

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решението на Комисията от 12 януари 2011 г., постановено по преписка № C 45/2007 (ex NN 51/2007, ex CP 9/2007), относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества, прилагана от Испания.

Правните основания и доводи са същите като посочените по дело T-429/11 BBVA/Комисия.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/47

Жалба, подадена на 4 август 2011 г. — Iberdrola/Комисия

(Дело T-431/11)

2011/C 282/87

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Iberdrola, SA (Билбао, Испания) (представители: J. Ruiz Calzado, abogado, M. Núñez-Müller, Rechtsanwalt, и J. Domínguez Pérez, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени член 1, параграф 1 от решението;

—	при условията на евентуалност, да отмени отчасти член 1, параграфи 4 и 5 от Решението;

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от Решението или да измени съответно неговия обхват, и

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и доводи са същите като посочените по дело T-429/11 BBVA/Комисия.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/48

Жалба, подадена на 3 август 2011 г. — Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет

(Дело T-434/11)

2011/C 282/88

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Europäisch-Iranische Handelsbank AG (Хамбург, Германия) (представители: S. Gadhia и S. Ashley, Solicitors, H. Hohmann, lawyer, D. Wyatt, Queen's Counsel и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени точка 1 от таблицата по раздел Б на Приложение I към Решение 2011/299/ОВППС на Съвета (1), в частта ѝ, в която тя го засяга;

—	да отмени точка 1 от таблицата по раздел Б на Приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета (2), в частта ѝ, в която тя го засяга;

—	да обяви за неприложим по отношение на него член 20, параграф 1, буква б) от Решение на Съвета 2007/140/ОВППС (3);

—	да обяви за неприложим по отношение на него член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета (4) и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на процедурните правила от страна на ответника, тъй като последният:

—	не е изложил подходящи, точни и достатъчни мотиви и

—	не е спазил правото на защита на жалбоподателя и правото му на ефективна съдебна защита.

Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката на ответника при определянето дали жалбоподателят отговаря на критериите за посочване по отношение на спорните мерки, тъй като транзакциите, с оглед на които жалбоподателят явно е посочен, са били разрешени или съответстващи на решенията и препоръките на компетентния национален орган (германската централна банка).

Третото правно основание е изведено от нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя, позволяващи му да разчита, че няма да бъде санкциониран чрез налагане на ограничителни мерки, и основаващи се на действия, разрешени от компетентния национален орган. При условията на евентуалност, наложената при тези обстоятелства санкция на жалбоподателя нарушава принципа на правна сигурност и правото на жалбоподателя на добра администрация.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от обстоятелството, че посочването на жалбоподателя нарушава неговото право на собственост и/или правото му да упражнява дейността си и представлява явно нарушение на принципа на пропорционалност.

5.	Петото правно основание е изведено от обстоятелството, че независимо че действията на ответника явно са в изпълнение на негови задължения, те са неправомерни, тъй като противоречат на принципа на пропорционалност.

(1) Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, 2011 г., стр. 65)

(2) Регламент за изпълнение(ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, 2011 г., стр. 26)

(3) Решение на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39)

(4) Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1)

Съд на публичната служба на Европейския съюз

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/50

Решение на Съда на публичната служба от 5 юли 2011 г. — V/Парламент

(Дело F-46/09) (1)

(Публична служба - Договорно нает служител - Условия за назначаване - Физическа годност - Медицински преглед при наемане на работа - Защита на физическите лица при обработването на лични данни - Медицинска тайна - Прехвърляне на медицински данни между институциите - Право на зачитане на личния живот)

2011/C 282/92

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: V (Брюксел, Белгия) (представители: É. Boigelot и S. Woog, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: K. Zejdová и S. Seyr)

Встъпила страна в подкрепа на жалобподателя: Европейски надзорен орган по защита на данните (представители: M. V. Pérez Asinari и H. Kranenborg)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на медицинското становище от 18 декември 2008 г. за физическа непригодност и от друга страна, искане за отмяна на решението за оттегляне на направеното преди това предложение за работа на жалбоподателя

Диспозитив

1.	Отменя решението от 19 декември 2008 г., с което Европейският парламент оттегля направеното предложение за работа на V.

2.	Осъжда Европейският парламент да заплати на V сумата от 25 000 евро.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Европейският парламент понася, освен направените от него разноски, и разноските на жалбоподателя.

5.	Встъпилата страна, Европейският надзорен орган по защита на данните, понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 11, 16.1.2010 г., стр. 40.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/51

Жалба, подадена на 12 юли 2011 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-66/11)

2011/C 282/97

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: S. Rodrigues, A. Blot и C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението, прието от председателя на журито по конкурс „EPSO/AST/111/10 (AST 1)“, да не допусне жалбоподателя до изпитите.

Искания на жалбоподателя

—

Като главно искане:

—	да се отмени приетото на 7 април 2011 г. решение, с което се отказва на жалбоподателя правото да участва в изпитите на конкурс EPSO/AST/111/10 — Секретари от степен AST 1,

—	в резултат на това да се постанови, че жалбоподателят следва да бъде включен в процеса по наемане на работа, започнат с посочения конкурс, като при нужда се организират нови изпити,

—

при условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважено главното искане, quod non, да се осъди ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер, който според жалбоподателя следва да се определи по справедливост на 20 000 EUR, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на постановяване на съдебното решение,

—	във всеки случай, да се осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер, който според жалбоподателя следва да се определи по справедливост на 20 000 EUR, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на постановяване на съдебното решение,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/52

Жалба, подадена на 20 юли 2011 г. — ZZ/Сметна палата

(Дело F-69/11)

2011/C 282/99

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Европейска сметна палата

Предмет на производството

Отмяна на решението на Сметната палата да не назначи жалбоподателя на поста директор на дирекция „Човешки ресурси“ и да назначи друг кандидат на този пост.

Искания на жалбоподателя

—	Да отмени решението на Сметната палата, с което друго лице се назначава на поста директор на дирекция „Човешки ресурси“, както и решението да не се назначи жалбоподателя на този пост;

—	Доколкото е необходимо, да се отмени решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба;

—	Да се осъди Сметната палата да поправи претърпените имуществени вреди, които се състоят в загуба на финансовите права, свързани с оспорваните решения (в това число свързаните с кариерата и пенсионните права) и следователно, плащането на тези права считано от 1 януари 2001;

—	Да се осъди Сметната палата да заплати символично сума в размер на 1 евро като обезщетение за неимуществени вреди;

—	да се осъди Сметната палата да заплати съдебните разноски.

24.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/53

Жалба, подадена на 25 юли 2011 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-73/11)

2011/C 282/101

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: S. Rodrigues, C. Bernard-Glanz и A. Blot, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението жалбоподателят да не бъде допуснат до етапа „Център за оценяване“ от конкурса на общо основание EPSO/AD/181/10.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда на публичната служба на Европейския съюз:

—

да отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал (наричана по-нататък „ЕПСО“) от 20 август 2010 г. и 15 септември 2010 г., с което се уведомява жалбоподателя, че не е допуснат до етапа „Център за оценяване“ от конкурса на общо основание EPSO/AD/181/10 (наричано по-нататък „оспорваното решение“),

—	освен това, ако е необходимо, да отмени решението на ЕПСО от 15 април 2011 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя от 10 ноември 2010 г. срещу горепосоченото решение (наричано по-нататък „решението за отхвърляне“),

—	в резултат от това да бъде разпоредено повторното включване на жалбоподателя в процеса по подбор, ако е необходимо — чрез провеждане на нова поредица от тестове,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2011.282.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 282

Издание на български език	Информация и известия	Година 54 24 септември 2011 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2011/C 282/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 269, 10.9.2011 г.	1