12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/1

А.

като има предвид, че през 2005 г. Комисията прие Европейска инициатива за прозрачност (ЕИП), последвана от публикуването през 2006 г. на зелена книга, с цел подобряване на прозрачността, откритостта и отчетността на управлението на ЕС, и като има предвид, че предоставянето на публично достъпна информация на получателите на средства от фондовете на ЕС представлява крайъгълен камък на ЕИП,

Б.

като има предвид, че съгласно системата за споделено управление информацията относно бенефициентите на фондовете на ЕС се управлява на равнище държави-членки, и като има предвид, че когато от страна на ЕС не е наложено конкретно задължение или няма „строго управление“ от страна на Комисията, има съществени разлики в равнището, на което в различните държави-членки се предоставя публичен достъп до информацията, а това затруднява сравнението в рамките на ЕС,

В.

като има предвид, че оповестяването на информацията за бенефициентите на средства от ЕС дава възможност за публично участие във важни разисквания относно разходването на публичните парични средства, което е съществено за функциониращите демокрации,

Г.

като има предвид, че не е установена връзка между ЕИП и по-регулираната и задължителна област на финансовия контрол и одит,

Д.

като има предвид, че ЕИП следва да има значително въздействие в осигуряването на прозрачно партньорство във възходящата и низходящата фаза на програмния цикъл в областта на сближаването; като има предвид обаче, че разпоредбите не посочват изрично степента, в която партньорите следва да участват в различните процеси на планиране, или пък конкретните форми на това участие,

Е.

като има предвид, че няма достатъчно предварителна информация за решенията на Комисията относно финансирането на големи проекти, следователно налице е липса на прозрачност, и като има предвид, че това следва да бъде променено,

Ж.

като има предвид, че логиката на прозрачност следва да върви ръка за ръка с процеса на опростяване на процедурите за получаване на средства от структурните фондове;

1.

Счита, че прозрачността по отношение на политиката на сближаване и нейния програмен цикъл, разпределението на разходите и достъпът до информация за потенциалните бенефициенти на структурните фондове са ключови предпоставки за постигането на общите цели на политиката на сближаване и че поради това прозрачността следва да бъде въведена като водещ междусекторен принцип в процеса на програмиране и вземане на решения в областта на политиката на сближаване;

2.

Отбелязва с удовлетворение, че в съответствие с изискванията на ЕИП на интернет страницата на Генерална дирекция „Регионална политика“ на Комисията се публикуват интерактивни карти, препращащи към списъци с бенефициентите на ЕФРР и Кохезионния фонд, достъпни на съответните национални и регионални интернет страници; призовава държавите-членки да насърчават, с помощта на подходящи средства, интернет страницата на Генерална дирекция „Регионална политика“ с оглед улесняване на възможно най-широкия достъп до тази база данни; отбелязва, че въпреки това остава изключително трудно за заинтересованите страни да следят начина на използване на публичните средства; приканва Комисията да проведе консултации с тези страни в широка степен относно евентуалните решения във връзка с това положение;

3.

Призовава Комисията и държавите-членки да осигурят пълен достъп за търсене в тези бази данни, както и тяхната съвместимост, така че да се улесни прегледът на представените данни за целия ЕС, като същевременно се запази местната им значимост; счита, че в това отношение е налице спешна необходимост от двуезични версии (местният(те) език(ци) – един от работните езици на Комисията);

4.

Подчертава, че е необходимо да се подобри полезността на данните, предоставяни на бенефициентите, както като съдържание, така и като начин на представяне; във връзка с това призовава Комисията да определи по-подробен и инструктивен формат, в който да се определя структурата, форматът и съдържанието на информацията, която следва да бъде предоставена; счита, че предоставянето на необходимата информация следва да улеснява също търсенето, базирано на критерии, с оглед на получаването на непосредствена картина на търсените елементи;

5.

Призовава при публикуването на списъците с бенефициентите да се предоставя допълнителна съществена информация и, когато е необходимо, списъците на заинтересованите страни; поради това препоръчва, освен настоящите минимални изисквания, да се обмисли включването на такива елементи в оповестяването на информацията за бенефициентите, като данни за местоположението, резюмета на одобрените проекти, видовете подкрепа и описание на партньорите по проектите; изисква събраните данни да се появяват и управляват по един структуриран, позволяващ сравнение начин, за да се гарантира пълната им използваемост и в интерес на истинската прозрачност; счита, че това може да бъде постигнато без да се предизвикват допълнителни разходи;

6.

Призовава, що се отнася до програмите по цел „Европейско териториално сътрудничество“, в списъците да се включват всички бенефициенти, а не само основните;

7.

Подчертава, че пълното съответствие с изискванията на ЕИП е необходимо да се гарантира чрез подходящо регулиране, по-добро насочване, предупредителен механизъм и санкции в случаи на неспазване като последна мярка;

8.

Призовава Комисията да изясни как принципите на ЕИП ще бъдат оперативно приложени на практика на равнище оперативни програми, както и да разясни своите планове за комуникация; следователно подчертава необходимостта от въвеждане на по-ясни правила относно оповестяването на информацията за бенефициентите на средства под съвместно управление;

9.

Подчертава необходимостта, разпоредбите и правилата за прилагане да бъдат формулирани по такъв начин, че процедурите да са прозрачни, да се осигури по-добър достъп до Структурните фондове за потенциалните бенефициенти и да се намали административната тежест за участниците, особено чрез редица ключови мерки като публично оповестяване на насоките за прилагане, договорени между Комисията и държавите-членки; призовава управляващите органи в държавите-членки да представят, по прозрачен начин, всички етапи от проектите, финансирани от структурните фондове; отново изразява становището, че прозрачните и ясни процедури са фактор за добро управление, и в този контекст приветства усилията, положени от Комисията, да представи предложение за опростяване;

10.

Отбелязва, че трансграничните и транснационалните програми са изправени пред специфични затруднения поради различната административна култура, национални нормативни актове и езици, използвани в държавите-членки, които засягат не просто количествените, но и качествените аспекти на тези инициативи; следователно счита, че разработването на конкретни правила относно прозрачността при координирането и сътрудничеството сред различните управляващи органи би било от най-голямо значение;

11.

Подчертава, че съгласно изследването на ЕП относно ЕИП и въздействието й върху политиката на сближаване, неспазването на минималните изисквания на ЕИП се свързва с липса на административен капацитет от страна на управляващите органи, а не с нежелание за предоставяне на такива данни; в тази рамка изтъква нуждата да гарантира, че предоставянето на допълнителни данни и информация не води до допълнителна административна тежест за потенциалните бенефициенти, по-специално за тези, които вече са затруднени да спазват съществуващите административни и финансови изисквания за предоставяне на безвъзмездни средства и публични договори;

12.

Изтъква, че изискването за допълнителна информация и данни трябва да бъде съгласувано, от страна на Европейската комисия, чрез предоставянето на допълнителна техническа подкрепа (работни срещи с участието на длъжностни лица от Комисията и местен/регионален персонал, отговарящ за управлението на структурни фондове, обмен на най-добри практики между управляващите органи, публикуване на конкретни насоки) на потенциалните бенефициенти, които не разполагат с необходимия технически капацитет; счита, че това е единственият начин да се гарантира, че усилията на участниците да спазят допълнителните изисквания от гледна точка на предоставени данни и информация няма да доведат до отклоняване на средства от дейностите по изпълнение на проекти като такива;

13.

Подчертава важността на предоставянето на точна и навременна информация от страна на държавите-членки в контекста на системата за контрол, а във връзка с това и на установяването на връзка между ЕИП и финансовия контрол и одит; отново изразява становището, че системата за ранно предупреждение (СРП) следва също така да работи в тясно сътрудничество с централната база данни за отстраняванията;

14.

Изисква Комисията да наблюдава усвояването на увеличените авансови плащания, получени от държавите-членки съгласно опростяванията от 2009 г., свързани с Регламент (ЕО) № 1083/2006;

15.

Отново поставя изискването да се предоставя информация относно възстановяването и изтеглянето на средства съгласно ЕИП; настоятелно призовава държавите-членки да предоставят пълна информация по тези въпроси, а Комисията да осигури достъп до нея за бюджетните органи и обществеността, заедно с информацията относно финансовите корекции вследствие на потвърден случай на измами, като по този начин осигури високи стандарти на достоверност и отговорност към европейската общественост;

16.

Настоятелно призовава одиторите да възприемат по-строг подход по отношение на изискванията за комуникация и информация, включително „посочване и порицаване“ – особено, ако е замесен правителствен участник – и използване на финансови корекции в потвърдени случаи на измами;

17.

Приветства усилията, положени от Комисията и Сметната палата, за хармонизиране на техните методики в областта на одита;

18.

Подчертава факта, че минималните стандарти за консултации представляват компонент от ЕИП, и приветства факта, че тези стандарти се насърчават и прилагат от Комисията по отношение на политиката на сближаване; въпреки това призовава Комисията да позволи на заинтересованите лица да дават подходящата обратна информация относно качеството на самия процес на консултиране; призовава регионите и държавите-членки да използват съществуващия опит на ЕС в областта на консултациите със заинтересованите страни;

19.

Отново изразява становището, че партньорството е необходимо условие за прозрачността, обратната връзка, ефективността и легитимния характер на всички етапи на програмирането и прилагането на политиката на сближаване и да повиши ангажираността към резултатите от програмите и обществените ползи от тях; във връзка с това призовава държавите-членки и управляващите органи напълно да включат регионалните и местните органи и други подходящи партньори по-активно във всички етапи на програмирането и изпълнението на политиката на сближаване, включително чрез интернет платформа на национално равнище, осигуряваща видимост по отношение на съществуващите фондове и оперативните програми и чрез насърчаване на добрите практики по други начини, и да им предоставят пълен достъп до проектната документация с оглед по-доброто използване на техния опит, познания и най-добри практики;

20.

Призовава за повече насоки от страна на Комисията относно начините за прилагане на практика на клаузата за партньорството при сега действащите програми и за достатъчно обвързващи правила относно партньорството в бъдещите уредби, по-специално по отношение на участието на регионални и местни органи, т.е. избрани органи, които са основни партньори в целия процес;

21.

Призовава за предоставянето на по-целенасочена и редовна и навременна информация на партньорските организации, по-специално тези, които са членове на управляващите структури, както и за разширено използване на техническа помощ в подкрепа на партньорството, включително като на партньорските организации се дава възможност да участват в мероприятия за обучение, организирани за предоставящите органи; призовава тези мероприятия за обучение да бъдат достъпни в мултимедийни версии, за да се разшири целевата аудитория и да се позволи последващо консултиране от партньорски организации; подчертава полезността от тази мярка за партньорите на най-далечните региони на Съюза, като най-отдалечените региони;

22.

Призовава Комисията навременно да публикува информацията онлайн и да гарантира непосредствен достъп до проектната документация, включително за проектите по JASPERS (формуляри за кандидатстване, проучване на възможностите за реализация, анализ на разходите и ползите, оценка на въздействието върху околната среда и т.н.) за големите проекти, възможно най-скоро след като Комисията получи заявление за финансиране от страна на държава-членка и преди да вземе решение относно финансирането; счита, че тази интернет страница на Комисията следва да позволява изпращане на коментари по отношение на такива проекти;

23.

Призовава информацията за големи проекти, които са одобрени или внесени за одобрение в програмния период 2007-2013 г., да бъде публикувана в интернет с обратно действие;

24.

Предлага установяването на обстоятелствата, при които неизползвани средства могат да бъдат повторно използвани, и на отговорността на институцията, която взема решение за преразпределянето на тези средства;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/6

А.

като има предвид, че бюджетната процедура за 2011 г. е първата процедура, която ще се проведе съгласно Договора от Лисабон, и като има предвид, че въвеждането на само едно четене изисква по-голямо сътрудничество и координация с другото направление на бюджетния орган, така че по време на процедурата по съгласуване да бъде постигнато споразумение относно всички разходи,

Б.

като има предвид, че тристранната среща, която ще се проведе през юли, следва да „подготви почвата“, преди Съветът да приеме своята позиция относно проектобюджета, с цел предварително да се определят точките, по които има съгласие,

1.

Отбелязва, че общо бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) в проектобюджета (ПБ) за 2011 г. са 142 576,4 млн. евро, а бюджетните кредити за плащания (БКП) – 130 147,2 млн. евро, което оставя резерв от 1 224,4 млн. евро за БКПЗ и от 4 417,8 млн. евро за БКП; отбелязва, че тези общи суми представляват съответно 1,15 % и 1,05 % от прогнозирания БНД на ЕС за 2011 г.;

2.

Изразява безпокойството си относно факта, че увеличението на БКПЗ е само 0,77 % в сравнение с бюджета за 2010 г., във вида, в който е приет, разлика, която не съответства на изразените очаквания бюджетът на ЕС да играе жизненоважна роля в подкрепа на икономиките на европейските държави след кризата; отбелязва, че БКП се увеличават с 5,85 %, но припомня, че необичайно ниското им равнище през 2010 г. предоставя математическото обяснение за това увеличение; припомня, че многогодишната финансова рамка (МФР) предвижда тавани от 142 965 млн. евро за БКПЗ и 134 280 млн. евро за БКП, по текущи цени;

3.

Отбелязва, че разликата между БКПЗ и БКП е намаляла в сравнение с бюджета за 2010 г. (12 429 млн. евро спрямо 18 535 млн. евро), което показва по-добро изпълнение на бюджета на ЕС; същевременно посочва, че предвидената в МФР разлика между БКПЗ и БКП за 2011 г. е само 8 366 млн. евро; във връзка с това припомня, че в дългосрочен план тези разлики пораждат дефицити и поради тази причина следва да се избягват в интерес на устойчивостта и възможността за управление на бюджета;

4.

Посочва, че по-голямата част (70 %) от общия резерв от 1 224,4 млн. евро в проектобюджета произтича от резерва по функция 2 относно опазването и управлението на природните ресурси, и че другите функции, по-специално функции 1а, 3б и 4, имат много ограничени резерви, като по този начин намаляват пропорционално възможностите на ЕС да реагира на промени в политиката и на непредвидени потребности, като същевременно запазва своите приоритети;

5.

Освен това подчертава, че резервът по функция 2 всъщност може да бъде по-малък, тъй като е възможно да настъпи промяна в пазарните условия;

6.

Приветства публикуването на доклада за действието на Междуинституционалното споразумение (COM(2010)0185) от Комисията и във връзка с това припомня, че се очаква предложение за съществено преразглеждане на бюджета и че трудностите, изпитани по време на предишни бюджетни процедури, свързани с това да се реагира правилно и удовлетворително на различните появили се предизвикателства, правят неизбежно преразглеждането на настоящата МФР; припомня, че очаква Комисията да отправи конкретни предложения за преразглеждане на МФР преди края на първото полугодие на 2010 г.;

7.

Привлича вниманието към големия брой изостанали процедури със сериозни последствия за бюджета, които ще трябва да бъдат приключени от двете направления на бюджетния орган през 2011 г. (преглед на бюджета, създаване на Европейската служба за външна дейност, коригиращи бюджети, преразглеждане на МИС, преразглеждане на Финансовия регламент и др.);

8.

Отбелязва приоритетите, определени от Комисията (а именно, подкрепа за икономиката на ЕС след кризата и приспособяване към новите изисквания, т.е. прилагането на Договора от Лисабон, новите органи за финансов надзор, финансирането на инициативата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (ГМОСС), изпълнението на Стокхолмската програма и др.); задава въпроса дали скромното увеличение на БКПЗ спрямо бюджета за 2010 г. е достатъчно с оглед на тяхното осъществяване;

9.

Подчертава значението на един силен отговор на кризата и на нестабилността на финансовите пазари, който следва да включва допълнителен финансов капацитет и гъвкавост за бюджета на ЕС; във връзка с това изисква от Съвета и Комисията да предоставят допълнителна подробна информация за въздействието, което може да има върху бюджета на ЕС европейският механизъм за финансово стабилизиране, за който беше взето решение на извънредното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) на 9 и 10 май 2010 г.; освен това, с цел избягването на бъдещи кризи, изисква създаването на ефикасна система за наблюдение, включително непосредственото предоставяне на информация на Парламента;

10.

Изразява съжаление относно невъзможността да се определят ясно, от гледна точка на бюджета, финансовите последици в ПБ за 2011 г. от редица водещи инициативи от стратегията „ЕС 2020“, като например „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Нови умения и работни места“ и „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, и изразява своите сериозни съмнения относно способността да се гарантира достатъчно финансиране за тези ключови инициативи в контекста на настоящата финансова рамка;

11.

Припомня, че както се заявява в неговата резолюция от 25 март 2010 г. относно приоритетите за бюджета за 2011 г., младежта представлява един от ключовите приоритети за бюджета за 2011 г., който следва да бъде подкрепян в качеството му на широкобхватна тема за ЕС, като се развива взаимодействието между различните области на политиката, свързани с младежта, и най-вече образованието, заетостта, предприемачеството и здравеопазването, и същевременно се улесняват и поощряват социалното приобщаване, предоставянето на по-големи права, развитието на умения и мобилността на младите хора; посочва, че „младежта“ следва да се възприема като широко понятие, което обхваща способността на отделните лица да променят неколкократно положението и статута си през своя живот, като преминават без ограничения между различни среди като стажове, академична или професионална среда и професионално обучение, и че улесняването на прехода от образователната система към пазара на труда следва да бъде една от целите в тази насока;

12.

Изразява съжаление поради факта, че независимо от изключително високия профил и високата степен на усвояване на бюджетните кредити, достигаща между 95–100 % всяка година за периода 2007–2009 г., предложеното в ПБ увеличение на бюджетните кредити за ключовите инструменти и програми, насочени към младежта, като например програмата за обучение през целия живот, „Младежта в действие“ и „Еразмус Мундус“, е по-скоро символично; счита, че такова увеличение не позволява на ЕС да действа по подходящ начин по отношение на този приоритет и поради тази причина възнамерява да осигури допълнителна подкрепа за тези програми; в този контекст припомня, че тези програми носят безспорна добавена стойност на Европа и допринасят в голяма степен за създаването на силно европейско гражданско общество, въпреки скромното финансиране, което получават;

13.

Призовава за допълнителни пояснения при разпределението между оперативните и административните разходи, като същевременно признава усилията, полагани по отношение на представянето на административните разходи извън функция 5; отбелязва, че една вече съществена част от това, което в действителност са административни разходи, се финансира от оперативни бюджетни кредити;

14.

Е решен да подходи към преговорите относно бюджета за финансовата 2011 г. по конструктивен и непредубеден начин, като има предвид целите, свързани с ефективността и европейската добавена стойност; очаква в замяна, че другото направление на бюджетния орган ще приеме подход на сътрудничество, като осигури истински политически диалог и ще избягва „счетоводна процедура“, в която спестяванията и вноските на държавите-членки заемат прекомерно място в преговорите; припомня, че Договорът не само измени правната рамка за бюджетната процедура, но също така въведе нов метод и нови срокове за преговори и постигане на компромиси;

15.

подчертава факта, че бюджетът на ЕС е много ограничен в сравнение с националните бюджети; по тази причина припомня, с цел прилагане на общите стратегии на ЕС, необходимостта от създаване на взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети; подчертава, че съгласуваността придава на европейските политики по-голямо въздействие, постигайки истинска европейска добавена стойност, като същевременно подкрепя дългосрочните политически цели; изразява убеденост, че бюджетът на ЕС може да бъде важно средство в ключови области за подпомагане на дългосрочните инвестиции и работните места; очаква от Съвета да вземе това надлежно предвид при вземането на решение за бюджета на ЕС и да се въздържа от „повсеместни съкращения“, дори ако условията за националните публични финанси са изключително трудни;

16.

Припомня своите приоритети, изразени в посочената по-горе резолюция от 25 март 2010 г.;

17.

Отбелязва увеличението от 4,4 % на БКПЗ (на 13 437 млн. евро) и от 7 % на БКП (на 11 035 млн. евро (4), заедно с резерва от 50,1 млн. евро (спрямо 37 млн. евро във финансовото програмиране), произтичащ от намалението на бюджетните кредити за разходи за административна и техническа подкрепа (предишни „редове BA“) и за децентрализирани и изпълнителни агенции, както и намалението на бюджетните кредити за редица програми като „Митници 2013“ и Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) – предприемачество и иновации;

18.

Припомня важната роля на МСП за гарантиране на възстановяването и стимулирането на икономиката на ЕС; призовава за засилена подкрепа за всички програми и инструменти, насочени към насърчаване на МСП; по този повод, изразява безпокойството си относно предложеното намаляване на БКП за ПКИ - Предприемачество и иновации;

19.

Припомня, че новите проекти, нуждаещи се от финансиране по тази функция (програмата за извеждане от експлоатация на блокове на АЕЦ „Козлодуй“, европейските органи за финансов надзор, ITER и ГМОСС, включително искането на Парламента за увеличаване на бюджетните кредити за оперативния етап), не бяха предвидени, когато се приемаше настоящата МФР; подчертава, че финансирането на тези потребности не следва да има отрицателни последствия за финансирането на други програми и действия по функция 1а, които са от жизненоважно значение за европейските усилия за възстановяване след кризата;

20.

Припомня, че Европейският план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) се финансира частично по тази функция, както и редица многогодишни програми (ПКИ, 7РП, Трансевропейски мрежи (TEN), Галилео/Egnos, „Марко Поло II“ и програмата „Прогрес“), които ще са достигнали пълно развитие през 2011 г.; поради тази причина повтаря своето искане към Комисията да представи доклада за последващите действия във връзка с изпълнението на ЕПИВ, включително за мерките, възложени на ЕИБ;

21.

Приветства увеличението на бюджетните кредити за основните програми (7РП – 13,8 %, ПКИ – 4,4 %, Обучение през целия живот – 2,6 %, Трансевропейски мрежи – 16,8 %);подчертава, че тези програми представляват инструмент с първостепенно значение в икономическата стратегия на ЕС за борба с кризата;

22.

Подчертава, че функция 1а включва редица водещи инициативи от стратегията „ЕС 2020“, като например „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Нови умения и работни места“ и „Индустриална политика за ерата на глобализацията“; изразява съжаление относно факта, че е невъзможно, от гледна точка на бюджета, ясно да се определят финансовите последици от стратегията „ЕС 2020“; изразява съмнението си относно способността да се гарантира достатъчно финансиране за тези инициативи в контекста на настоящата финансова рамка;

23.

Припомня, че приоритетите за 2011 г. – с оглед на стратегията „ЕС 2020“ – ще бъдат финансирани главно от тази функция и че правомощията на ЕС, произтичащи от влизането в сила на Договора, вероятно ще имат отражение върху бюджета; подчертава, че космическата политика, която представлява конкретен пример за европейска индустриална политика, която насърчава европейския научен, технологичен и екологичен напредък, като същевременно засилва конкурентоспособността на промишлеността, изисква от ЕС и от държавите-членки да положат допълнително финансово усилие в контекста на ГМОСС;

24.

Приветства инициативата на Комисията „Младеж в движение“, която се стреми да подобри резултатите и привлекателността на международно равнище на европейските институции за висше образование, както и да повиши общите стандарти за образование и обучение в ЕС; силно подкрепя насърчаването на равните възможности за всички млади хора, независимо от тяхното образование; желае да подчертае, че е важно да се осигури достатъчно финансиране за амбициозната политика в областта на образованието и обучението, включително професионалното обучение, която играе ключова роля в стратегията „ЕС 2020“; подчертава, че ЕС използва всичките си ресурси за справяне с това амбициозно предизвикателство, което създава безпрецедентен стимул за развитието на всеобхватна политика на ЕС за младежта; при все това подчертава, че даването на ход на подобна всеобхватна водеща инициатива, покриваща много специфични дългогодишни програми в тази област, не следва да понижава профила на отделните програми;

25.

Подчертава, че бюджетните ресурси, разпределени в бъдеще за инструменти като програмата „Обучение през целия живот“ и мултидисциплинарни умения, като например електронните умения, международните умения, предприемаческите умения и езиковото многообразие, следва да отразяват високата европейска добавена стойност, създадена от тези инструменти, и затова следва да им се отдаде приоритет в бюджета за 2011 г.;

26.

Изразява разочарование, че туризмът, който косвено генерира повече от 10 % от БВП на ЕС и който се превърна в сфера на пълна компетентност за ЕС след ратификацията на Договора от Лисабон, не е ясно идентифициран в ПБ за 2011 г.;

27.

Отбелязва включването за първи път на бюджетни кредити за плащания за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и счита, че това е важен елемент в общия размисъл във връзка с управлението и видимостта на този фонд; счита обаче, че тези бюджетни кредити за плащания може да не са достатъчни, за да покрият необходимите суми съгласно заявленията за средства от ЕФПГ през 2011 г.; поради тази причина отново отправя своето искане заявленията за средства от ЕФПГ да не бъдат финансирани изключително чрез трансфери от бюджетните редове за ЕСФ и призовава Комисията да определи различни бюджетни редове за тази цел и да ги използва незабавно; подчертава необходимостта от опростена и ускорена процедура за мобилизирането на фонда (5);

28.

Отбелязва твърде скромното увеличение или стагнацията (спрямо бюджета за 2010 г.) на бюджетните кредити за поети задължения за EURES и за трите бюджетни реда в подкрепа на индустриалните отношения и социалния диалог; счита, че в настоящия контекст на масови съкращения и преструктуриране в резултат на кризата, тези бюджетни редове следва да бъдат укрепени;

29.

Отбелязва, че в бюджета за 2011 г. се предвижда увеличение от 3,2 % на БКПЗ, общо на 50 970 млн. евро, от които 39 891,5 млн. евро са за структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ) – сума, която е сходна на сумата в бюджета за 2010 г., а 11 078,6 млн. евро са за Кохезионния фонд;

30.

Отбелязва, че предложението съответства на разпределението на средства, предвидено в МФР, като отчита техническата корекция на финансовата рамка за 2011 г. (6) (увеличение с 336 млн. евро), както е посочено в точка 17 от МИС; във връзка с това изразява разбиране по повод резерва от 16,9 млн. евро, произтичащ предимно от сумата, разпределена за техническа помощ и представляваща 0,03 % от функцията;

31.

Приветства увеличението от 16,9 % на БКП в размер до 42 541 млн. евро, предложени за 2011 г., но все пак изразява загриженост, че потребностите, свързани с плащанията, са били изчислени въз основа на историческите обеми на плащанията предвид съответните траншове за поети задължения в програмния период 2000–2006 г., докато изпълнението на програмата беше много по-бавно в началото на периода 2007–2013 г. и следователно ще се нуждае от сериозно наваксване, особено през 2011 г.;

32.

Изразява съмнение, че направените корекции, и най-вече чрез разпределението на забавени плащания като процент от очакваните плащания през бъдещи години, са напълно целесъобразни за посрещане на всички допълнителни плащания, които ще бъдат необходими и които произтичат най-вече от следните фактори:

33.

Счита освен това, че адекватните по размер средства за политиката на сближаване са жизненоважни с цел ускоряване на възстановяването на европейската икономика и принос за стратегията „Европа 2020“ за регионите; подчертава синергичните въздействия на макрорегионалното сътрудничество в ЕС за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и необходимостта да се отпуснат достатъчно средства за прилагането на съществуващите макрорегионални стратегии; поради това призовава Комисията и Съвета незабавно да представят и приемат коригиращ бюджет, в случай че бюджетните кредити за плащания са недостатъчни, за да покрият потребностите;

34.

Отправя искане към Комисията да продължи да работи в тясно сътрудничество с държавите-членки с ниска степен на усвояване с цел допълнително подобряване на положението с усвояването по места; осъзнава, че ниската степен на усвояване може да застраши постепенното прилагане на политиките на ЕС;

35.

Отправя искане към Комисията също да продължи да обмисля как да се промени сложната система от правила и изисквания, наложена от Комисията и/или държавите-членки, с цел вниманието да се съсредоточи повече върху постигането на цели и по-малко върху законосъобразността и редовността, без да се отклонява от основния принцип за добро финансово управление; подчертава, че такъв размисъл следва също да допринесе за изготвянето на по-добри проектопредложения за основните регламенти за следващия програмен период; във връзка с това припомня съвместната декларация от ноември 2009 г. относно опростяването и по-целенасоченото използване на структурните фондове и Кохезионния фонд в контекста на икономическата криза;

36.

Припомня, че една от основните промени, въведени с ДФЕС, е премахването на разграничението между задължителни и незадължителни разходи в бюджетната процедура, с което най-накрая се позволява на двете направления на бюджетния орган да договарят в условия на равнопоставеност всички годишни бюджетни кредити; припомня, че задължителните разходи възлизат на почти 34 % от общия бюджет, като повечето от тях са по функция 2;

37.

Подчертава, че през последните няколко години бюджетният орган използва тази функция за постигане на общо споразумение относно годишните бюджети чрез използването на резерва или преразпределяне на бюджетни кредити, предназначени за други програми или действия;

38.

Отбелязва, че въпреки твърдението, че бюджетните кредити остават непроменени, целевите приходи са намалени с над 25 % през 2011 г., помощта за пазара е намалена с почти 22 % (на 3 491 млн. евро), а бюджетните кредити за ветеринарни и фитосанитарни мерки отбелязват спад от 7,8 %; изразява своята загриженост относно оптимистичните прогнози на Комисията (с оглед на повишената нестабилност на пазара, както и уязвимостта на селскостопанската дейност към санитарни рискове) по отношение на развитието на селскостопанските пазари през 2011 г., което води до намаление от около 900 млн. евро на разходите за пазара; настоятелно призовава Комисията и Съвета да наблюдават внимателно развитието на селскостопанските пазари и да имат готовност да реагират бързо и ефективно чрез необходимите предпазни мерки с цел противодействие при неблагоприятно развитие на пазара и нестабилност на пазарните цени; изразява също така загрижеността си относно планираното намаление на бюджетните кредити за поети задължения за ветеринарните и фитосанитарни мерки, предвид необходимостта да се запази бдителността по отношение на ерадикацията на болестите по животните;

39.

Приветства увеличението на бюджетните кредити за отделени от производството преки помощи (9,7 %), схемата за плодове и зеленчуци в училище (до 50 %, съответно на 90 млн. евро) и млякото за училищата (5,3 %), както и бюджетните кредити, предвидени за програмата „помощ за нуждаещи се лица“; отбелязва със задоволство постоянното намаляване на възстановяванията на износ от 2007 г. насам (на 166 млн. евро в ПБ 2011 г.);

40.

Приветства решението на Комисията да преразпредели неусвоените от някои държави-членки средства в полза на други държави-членки, които успешно изпълняват програмата;

41.

Отбелязва, че действията във връзка с климата са приоритет, както е посочено в стратегията „Европа 2020“, и отбелязва изменението в заглавието на дял 07 „Действия, свързани с околната среда и климата“; отбелязва предложеното увеличение на бюджетните кредити за прилагането на политиката на ЕС и законодателството по отношение на действията във връзка с климата, както и новото подготвително действие за оптимизиране на действията, свързани с околната среда, и приспособяването;

42.

Приветства увеличението на БКПЗ за LIFE+ на 333,5 млн. евро (плюс 8,7 %) и приветства рязкото увеличение на БКП (24,3 %, на 268,2 млн. евро) наред с подобрение на степента на изпълнение, особено с оглед на последващите действия на планираната през 2010 г. стратегия за биологичното разнообразие; посочва, че големите предизвикателства, свързани с околната среда, пред които ЕС е изправен, включително замърсяването на водите, изискват да бъде направено допълнително финансово усилие в рамките на тази програма;

43.

Припомня, че специфичната мярка за подпомагане на пазара в млечния сектор, приета в рамките на бюджета за 2010 г. за смекчаване на последиците от кризата с млякото и млечните продукти, трябваше да бъде еднократно действие; изисква Комисията да провери как държавите-членки използват извънредното финансиране от 300 млн. евро за млечния сектор и да предаде своята оценка за тази мярка заедно с предложения за постоянен подход и конкретни предложения за преодоляване на нестабилността на цените в този сектор заедно с предложения за постоянен подход и конкретни предложения за преодоляване на нестабилността на цените в този сектор;

44.

Изразява своята загриженост относно факта, че политическото значение на общата политика в областта на рибарството не е отразено по съответен начин в проектобюджета за 2011 г.; изтъква, че средствата, предложени за разработването на интегрирана морска политика, не са достатъчни за покриване на най-важните аспекти на стартирането на тази нова политика; подчертава, че една нова морска политика на Европейския съюз би могла да се развива в ущърб на съществуващите приоритетни области на общата политика в областта на рибарството, що се отнася до финансирането им от бюджета; подчертава, че в бъдеще тази политика ще изисква подходящо финансиране по няколко бюджетни реда;

45.

Отбелязва, че общото увеличение на средствата по тази функция (+ 12,8 %) изглежда има практическо отражение върху амбициите в тази област, изразени в Договора от Лисабон и Стокхолмската програма;

46.

Подчертава необходимостта да се увеличат бюджетните кредити за подобряване на условията на задържане; припомня, както е посочено в Стокхолмската програма, необходимостта да се предвидят мерки за социално приобщаване и програми за повторно социално установяване, както и да се подкрепят инициативите за борба с наркотиците (в това число превенция, рехабилитация и намаляване на вредите);

47.

Във връзка с това отбелязва съобщението на Комисията относно план за действие за прилагане на Стокхолмската програма и приветства, в областта на имиграцията и подкрепата за интеграцията на имигрантите, предложеното увеличение на БКПЗ за Фонда за външните граници (254 млн. евро, + 22 %), Европейския фонд за завръщане (114 млн. евро, + 29 %) и Европейския фонд за бежанци (94 млн. евро, + 1,3 %);

48.

Потвърждава, че предложеното намаление на бюджетните кредити за FRONTEX през 2011 г., въпреки нарастващия обем работа на агенцията, произтича от актуализирана оценка на нейните неусвоени бюджетни кредити и годишни излишъци;

49.

Приветства приемането на регламента за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и призовава Комисията да гарантира, че EASO ще започне своята дейност в разумен срок преди 2011 г., както и че службата ще разполага с достатъчно финансови средства, за да започне своя мандат;

50.

Изразява съжаление поради факта, че до внасянето (предвидено за 2013 г.) на предложението за регламент относно Европол – агенция на ЕС, която считано от 2010 г. се финансира от бюджета на ЕС – размерът на бюджетните кредити за 2011 г. (82,9 млн. евро) остава почти без промяна в сравнение с 2010 г. (79,7 млн. евро), независимо от призивите в Стокхолмската програма за укрепване на Европол;

51.

Отбелязва, че въпреки несигурния график за разработването и пускането в действие на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), се предлага само незначително намаление на БКПЗ от 35 млн. евро на 30 млн. евро, докато бюджетните кредити за плащания са увеличени от 19,5 млн. евро на 21 млн. евро; припомня, че Комисията планира 27,91 млн. евро до пускането в действие на ШИС II през четвъртото тримесечие на 2011 г.; изтъква, че разработването на ШИС II вече изостава от графика и вероятно няма да бъде завършено до края на 2011 г.; счита, че е необходимо, предвид факта, че перспективите за преминаване към ШИС II стават все по-несигурни и понастоящем се подготвя резервно решение, част от тези средства да се поставят в резерв до изготвянето на допълнителен анализ;

52.

Подчертава, че финансирането на предвидената агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието не трябва да води до разработването на допълнителни информационни системи преди ШИС II (или алтернативно решение) и ВИС не бъдат пуснати в действие; изисква разходите на тази агенция и нейните проекти да бъдат ясно определени;

53.

Припомня, че функция 3б покрива области от основно значение за гражданите на Европа, като например младежта, образователни и културни програми, общественото здраве, защитата на потребителите, инструмента за гражданска защита и комуникационната политика; по тази причина с голяма загриженост отбелязва, че общият размер на бюджетните кредити намалява за втора последователна година, като БКПЗ са намалени с 0,03 % (на 667,8 млн. евро), а БКП с 3,1 % (на 638,9 млн. евро) в сравнение с бюджета за 2010 г., като е оставен резерв от 15,2 млн. евро;

54.

Отбелязва, че предложеното увеличение за някои програми („Медия 2007“, „Култура 2007“, „Обществено здраве“ и др.) е възможно поради липсата на БКПЗ за редица пилотни проекти и подготвителни действия; във връзка с това изразява съжаление предвид факта, че малкият резерв ще предостави ограничена свобода на действие при вземането на решения за ускоряване на финансирането на приоритети, които са от пряка полза за гражданите, и приемането на предложения за проекти и действия;

55.

Отново заявява, че трябва да се пристъпи незабавно към координирани и широкообхватни инвестиции в полза на младежта като тема, която е съвкупност от политики, и че следва съответно да се предложи увеличение на финансирането на инструмента за политиката за младежта; изразява съжаление предвид липсата на амбиция, засвидетелствана от Комисията чрез неподходящия подход към този приоритет, и потвърждава намерението си да коригира проектобюджета с цел да предостави подходящо финансиране за този приоритет;

56.

Припомня, че да се насърчава и подкрепя сътрудничеството по въпросите, свързани с младежта и спорта, е приоритет в бюджета за 2011 г. и подчертава, че финансовата подкрепа за специални годишни мероприятия е важно средство в тази насока; изразява съжаление поради факта, че в проектобюджета за 2011 г. не са включени БКПЗ (p.m. за БКПЗ и само 2,9 млн. евро за БКП), докато в бюджета за 2010 г. имаше съответно 9,8 млн. евро и 10,25 млн. евро;

57.

Приветства започването на Европейската година на доброволческата дейност през 2011 г., въз основа на подготвителното действие, включено в бюджета за 2010 г., и припомня решението на Парламента и Съвета да увеличат общия размер на бюджетните кредити, предвидени в съответния законодателен акт, на 8 млн. евро;

58.

Изразява загриженост предвид малкия размер бюджетни кредити – които дори бяха намалени в някои случаи в сравнение с 2010 г. – предназначени за програми в подкрепа на европейското гражданство, комуникацията и информацията за медиите; счита, че тези програми могат да съставляват основен елемент в оформянето на европейската идентичност и представянето на европейския проект пред гражданите на ЕС;

59.

Изразява съжаление предвид намаления размер бюджетни кредити за програмата „Дафне“ и изтъква евентуалните отрицателни последици от това за борбата срещу насилието; призовава да се продължи финансирането на съществуващите и на нови ефективни мерки за борба срещу всички форми на насилие срещу деца, младежи и жени;

60.

Отново припомня малкия резерв по функция 4, който не позволява на ЕС за реагира адекватно при повтарящи се и нововъзникващи кризи и извънредни ситуации; изтъква, че нарастващото и непоносимо несъответствие между тази незадоволително финансирана функция и новите политически ангажименти на Комисията на световната сцена може да бъде преодоляно единствено чрез преразглеждане на тавана в действащата МФР (7);

61.

Приветства предложеното увеличение на бюджетните кредити за ЕПС Юг и ЕПС Изток, и по-конкретно за измерението Източно партньорство на втората; отбелязва надлежно предложението за опразване на бюджетния ред, посветен на стратегията на ЕС за Балтийско море, но изразява съжаление, че равна по размер сума не е разпределена за тази стратегия в рамките на ЕПС Изток;

62.

Призовава Комисията, с цел да се изпълнят целите и да се гарантира ефективно прилагане на Източното партньорство, да осигури допълнителна финансова помощ за многогодишните индикативни програми на новия ЕИСП и за националните индикативни програми за периода 2011–2013 г., които обхващат страните от Източното партньорство;

63.

Изразява изключително безпокойство предвид предложеното намаляване с над 32 % на БКПЗ за финансова помощ за Палестина, мирния процес и UNRWA, като се има предвид непрекъснатата потребност от допълнителни средства; счита, че изявлението на Комисията, че „изключително големите бюджетни кредити от предходни години[, които] не могат да бъдат запазени, без това да изложи на опасност финансирането за други държави в региона“, е допълнително потвърждение за спешната необходимост от задълбочен преглед на финансовия капацитет в рамките на функция 4 и не следва да води до намаляване на финансовата помощ, която е жизненоважна за палестинския народ, Палестинската автономна власт и UNRWA; отново дава израз на подкрепата си за Палестинската автономна власт в усилията й да развива институционалния си капацитет; припомня, че въпреки че ЕС следва да има готовност да разшири пакета помощи за палестинците, този ангажимент не е неограничен и настоява, че докато хуманитарната помощ трябва да запази безусловния си характер, ЕС трябва да играе политическа роля, която да води до реални резултати, насочени към създаването на палестинска държава, в съответствие със съществената по размер финансова помощ, която предоставя, и икономическото му значение в региона;

64.

В тази връзка изтъква, че дори използването на целия резерв по функция 4 изключително за финансова помощ за Палестина не би било достатъчно, за да се достигне равнището на БКПЗ от 2010 г. (295 млн. евро през 2010 г. спрямо хипотетичната сума от 270 млн. евро през 2011 г.);

65.

Отбелязва значителното увеличение на бюджетните кредити (13,2 %) за покриване на разходите за процеса на разширяване, в който се очаква по-нататъшен напредък през 2011 г. (текущи и потенциални преговори с Хърватия, Исландия, бивша югославска република Македония, Турция и Западните Балкани);

66.

Счита, че предложеното увеличение за ИСР е целесъобразно, но изразява съжаление по повод подвеждащото представяне от страна на Комисията, която привлича вниманието върху увеличение с 65 млн. евро на средствата за околната среда и устойчивото управление на природните ресурси като последващи действия към споразумението от Копенхаген, въпреки че това увеличение се основава на финансовото програмиране, а не на бюджета за 2010 г. (всъщност проектобюджетът за 2011 г. предвижда намаляване на средствата по този бюджетен ред с 1,2 млн. евро спрямо бюджета за 2010 г., което е повод за загриженост); настоява пакетът за ускорено финансиране във връзка с климата да бъде допълващ и не за сметка на действащи програми за сътрудничество за развитие; изразява своята загриженост относно съгласуваността и видимостта на участието на ЕС в пакета за ускорено финансиране и призовава държавите-членки да предоставят незабавно информация на Комисията, за да се гарантира пълната прозрачност и допълващ характер на участието на ЕС;

67.

Изтъква необходимостта от увеличаване на бюджета на Общността за финансиране на мерки в областта на миграцията като феномен, с оглед подобряване на управлението на законната миграция, забавяне на незаконната миграция и оптимизиране на влиянието на миграцията върху развитието;

68.

Припомня подкрепата си за принципа на финансова помощ за държавите от АКТБ, които са основни доставчици на банани, но заявява, че решително се противопоставя на финансирането на съпътстващи мерки в сектора на бананите посредством използването на резерва; припомня, че ограниченият резерв по функцията не позволява финансирането на подобни мерки, които не бяха предвидени при приемането на МФР през 2006 г.; решително се противопоставя и на всяко преразпределение от съществуващите инструменти в рамките на функция 4, което би застрашило настоящите приоритети; ето защо изразява несъгласие с предложението в проектобюджета да се преразпределят за тази цел 13 милиона евро от Инструмента за сътрудничество за развитие и 5 милиона евро от Финансовия инструмент за гражданска защита;

69.

Приветства предложението за изменение на регламента за създаване на инструмент за индустриализираните страни (ICI+), но решително се противопоставя на финансирането му с бюджетни кредити, планирани да бъдат използвани в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие; подчертава, че средствата, разпределени за сътрудничество за развитие, трябва да целят намаляване на бедността; изразява изключително недоволство поради факта, че от бюджетните кредити с общ размер 70,6 милиона евро, разпределени за този нов инструмент в проектобюджета, 45 милиона са взети от Инструмента за сътрудничество за развитие;

70.

Изразява отново намерението си да предостави на Европейската служба за външна дейност необходимите административни средства за изпълнението на нейната мисия; при все това подчертава, че разпределянето на нови ресурси за включването на персонал в дипломатическите служби на държавите-членки и цената на необходимата инфраструктура следва да бъдат свързани със съответното увеличаване на бюджета на ЕС за външна дейност;

71.

Приветства увеличението на бюджетните кредити за ОВППС на 327,4 млн. евро (БКПЗ), както е предвидено във финансовото програмиране и в съответствие с все по-амбициозната роля, която ЕС желае да играе в зоните, които са в процес на стабилизиране или са засегнати от конфликти и кризи; отбелязва опразването на бюджетния ред за специалните представители на ЕС, както е предвидено във връзка с учредяването на ЕСВД, и припомня, че специалните разпоредби в МИС по отношение на ОВППС ще трябва да бъдат значително преосмислени в рамките на преговорите за преразглеждане на МИС и приемането на предложение относно ЕСВД;

72.

Отбелязва предложеното увеличаване на проектобюджета за 2011 г. в сравнение с бюджета за 2010 г. по бюджетния ред за макрофинансова помощ (01 03 02); припомня, че мобилизацията на този инструмент за всяка трета страна попада в рамките на обикновената законодателна процедура и изисква от Комисията да предостави още пояснения относно предложението за увеличението му;

73.

Приветства създаването на подготвително действие за Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ, което произтича от влизането в сила на ДФЕС (член 214) и е в съответствие с Европейската година на доброволческата дейност през 2011 г.;

74.

Отбелязва, че общите административни разходи на всички институции се изчисляват на 8 266,6 млн. евро, т.е. има увеличение от 4,5 %, като остава резерв от 149 млн. евро;

75.

Подчертава, че проектите на бюджетна прогноза на всяка институция, заедно с представените през 2010 г. коригиращи бюджети, следва да вземат предвид всички допълнителни нужди във връзка с влизането в сила на Договора от Лисабон, особено по отношение на Парламента, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите; в тази връзка припомня съвместната декларация от ноември 2009 г. относно функция 5, която призова институциите да положат всички възможни усилия да финансират административните нужди, свързани с възнагражденията на техните служители, в рамките на бюджетните кредити, вписани в съответните раздели на бюджета за 2010 г.;

76.

Отбелязва увеличението с 2,9 % на дела на Комисията в административния бюджет; отбелязва обаче, че не всички разходи, свързани с функционирането и учредяването на ЕСВД, са включени на този етап; счита, че евентуалните допълнителни искания в тази връзка следва да не оказват отрицателно въздействие върху настоящите дейности на институциите; поради това категорично подчертава необходимостта да се постигне ефективна структура, с ясно определяне на отговорностите, за да се избегне евентуалното припокриване на задачите и ненужните (административни) разходи за сметка на бюджета, които в противен случай биха могли допълнително да влошат финансовото положение по тази функция;

77.

Изразява съгласие с подхода на Комисията, съгласно който предложената през 2009 г. корекция на възнагражденията с 3,7 %, която би могло да се наложи да бъде изплатена изцяло, в случай че Съдът се произнесе в полза на Комисията, следва да бъде вписана в бюджета като предпазна мярка; отбелязва, че независимо че това високо равнище се приема като основа за бъдещето, очакваната корекция на възнагражденията към края на 2010 г. все още се изчислява на 2,2 %, в контекста на икономическата и социалната криза, а след това спада до 1,3 % към края на 2011 г.; призовава Комисията да обоснове изчисленията си;

78.

Отчита усилията на Комисията да не изисква допълнителни длъжности, но гледа със скептицизъм на нейния ангажимент да покрие всички свои нужди, включително тези, свързани с новите приоритети и с влизането в сила на ДФЕС, само чрез вътрешно преразпределение на съществуващите човешки ресурси;

79.

Изразява дълбока загриженост предвид факта, че като цяло склонността на Комисията да предоставя извършването на услуги на външни изпълнители, съчетана с преобразуването на длъжности в бюджетни кредити за договорно наети лица, е довела до ситуация, при която все повече служители, работещи за ЕС, не фигурират в щатните разписания на институциите, приети от бюджетния орган, и не получават възнаграждение съгласно функция 5; ето защо счита, че промените в числеността на персонала на Комисията следва да се разглеждат въз основа не само на включените в щатното разписание длъжности, но и на другия персонал, в т.ч. служителите на изпълнителните и децентрализираните агенции, когато задачите на тези служители са били прехвърлени от Комисията; счита, че, въпреки че реализира икономии от възнагражденията, преобразуването на длъжности от щатното разписание във външен персонал вероятно ще има отражение върху качеството и независимостта на европейската публична администрация;

80.

Отбелязва намаляването на бюджета на Европейската служба за подбор на персонал с 13 %, което произтича от по-ниското равнище на разходите за конкурси вследствие на новата система, предложена в Програмата за развитие на службата, но счита, че това намаляване не следва да бъде за сметка на качеството, прозрачността, справедливостта, безпристрастността и многоезичния характер на всички процедури за подбор на ЕС; припомня на Европейската служба за подбор на персонал, че съобразно Регламент (ЕО) № 45/2001 кандидатите имат неотменимото право на достъп до своите лични данни, включително въпроси и отговори, и призовава службата да гарантира това право; очаква твърди гаранции от страна на Комисията в това отношение;

81.

Приветства Комисията за постигането на общите й цели по отношение на назначаването на граждани от новите държави-членки, както и ангажимента й за строг и редовен мониторинг на набирането на персонал от ЕС–12, с цел да се гарантира спазването на целите за набиране на персонал, както и балансирано представителство на гражданите от ЕС–2 и ЕС–10 във всяка функционална група;

82.

Отбелязва увеличените разходи за пенсии и европейските училища с оглед на смяната на поколенията в институциите на ЕС вследствие на вълната от пенсионирания на длъжностни лица, родени през 50-те години на миналия век, и назначаването на нови служители; очаква Комисията да представи по-задълбочен анализ на дългосрочните последици за бюджета от този процес;

83.

Изисква от Комисията да уточни в бележките по съответните бюджетни редове размера на сумите, предвидени за всички строителни проекти, които имат значително финансово отражение върху бюджета и подлежат на консултация с бюджетния орган в съответствие с член 179, параграф 3 от Финансовия регламент;

84.

Припомня, че в съответствие с точка 46, буква а) от МИС, Комисията следва да представи многогодишни разчети и наличните маржове под разрешените тавани;

85.

Подчертава значението на пилотните проекти и подготвителните действия като ключови средства за формулирането на политически приоритети и за проправянето на път за нови инициативи, които биха могли да се превърнат в дейности и програми на ЕС, които да подобрят живота на гражданите на ЕС; ето защо потвърждава, още на този етап от процедурата, че е решен да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира приемането на своите предложения по отношение на пилотните проекти и подготвителните действия за бюджета за 2011 г.;

86.

Припомня, че пилотните проекти и подготвителните действия бяха приети в рамките на бюджета за 2010 г. в размер на общо 103,25 млн. евро под формата на БКПЗ по всички функции; подчертава, че ако бюджетният орган приеме за 2011 г. пилотни проекти и подготвителни действия на сходно равнище и със сходна разбивка между отделните функции, 56 % от резерва по функция 1a (и 33 % от резерва по функция 1б, 59 % по функция 3б и 37 % по функция 4) вече ще бъдат изразходени, въпреки че общата сума, разпределена за тази цел в бюджета за 2010 г., дори не е достигнала максималния размер, разрешен съгласно МИС (103,25 млн. евро срещу 140 млн. евро);

87.

Възнамерява да представи на Комисията, както е предвидено в приложение II, част Г от МИС, първи неокончателен списък с потенциални пилотни проекти и подготвителни действия за бюджета за 2011 г., за да може Комисията да допринесе за определянето на глобален и балансиран окончателен пакет по този въпрос от страна на Парламента; очаква Комисията да предостави добре обоснован анализ на индикативните предложения на Парламента; подчертава, че този първи неокончателен списък не изключва възможността за официално внасяне и приемане на изменения относно пилотните проекти и подготвителните действия по време на четенето на бюджета в Парламента;

88.

Приветства цялостното стабилизиране на бюджетните разходи на ЕС за децентрализираните агенции на равнището от 679,2 млн. евро; осъзнава, че създаването на нови агенции изисква подходящо финансиране, както предложеното за петте нови агенции (8) и трите, които постепенно започват да функционират (9); подчертава, че ако задачите на децентрализираните агенции (включително органите за финансов надзор) се увеличат в сравнение с първоначално предложеното, разпределяните бюджетни кредити следва да се променят по съответен начин; изразява, по отношение на целевите приходи на агенции, зависещи от такси, неодобрение във връзка с подхода на Комисията изкуствено да увеличава резервите;

89.

Отбелязва факта, че 231 от 258-те нови длъжности в щатното разписание за агенциите ще бъдат разпределени за новите или стартиращите агенции;

90.

Пита се защо не се очаква генерирането на никакви целеви приходи от излишъците на някои агенции и приканва Комисията да актуализира предложената вноска от бюджета на ЕС с оглед на получената допълнителна информация, по-специално след приемането на окончателните отчети на агенциите; същевременно изразява загриженост относно постоянните излишъци на някои агенции в края на годината, което показва лошо управление на бюджета и касовите наличности и нарушава разпоредбите на Рамковия финансов регламент;

91.

Убеден е, че финансовото програмиране за периода 2011–2013 г. за Европейската агенция по химикалите е твърде оптимистично, и счита, че е извънредно нереалистично да се очаква от агенцията да се самофинансира през 2011 г. изтъква, че очакваните приходи от такси през 2011 г. се основават на оценки, направени през 2006 г.; изисква да се предвидят предпазни мерки, които да се прилагат в случай на необходимост;

92.

Припомня, във връзка с процедурните аспекти на помирителния комитет, че от съответните институции се очаква да постигнат споразумение по време на насрочената за юли тристранна среща; настоява предстоящото председателство на Съвета по икономически и финансови въпроси, което ще приеме бюджета, да вземе участие в тристранната среща; счита, че следните точки са от особено значение за тристранната среща, която ще се състои на 30 юни 2010 г.:

93.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/17

A.

като има предвид факта, че макар деривативните инструменти да могат да изпълняват полезна роля, като позволяват прехвърлянето на финансовия риск в дадена икономика, те се различават значително в зависимост от вида продукти и класа базови активи по отношение на рисковете, начина на функциониране и участниците на пазара; като има предвид, че липсата на прозрачност и регулиране на пазара на деривати изигра усилваща роля във финансовата криза;

Б.

като има предвид, че предприятията имат нужда и в бъдеще да могат да управляват целенасочено и на понятни цени на собствена отговорност свързаните с тяхната дейност рискове и като има предвид спецификата на малките и средните предприятия с оглед на отговорността, която предприятията следва да носят по отношение на риска при двустранни деривати;

В.

като има предвид факта, че обемът на дериватите, търгувани в световен мащаб, се увеличи многократно през последното десетилетие и поради тази причина разделението между икономическата дейност и продуктите на финансовия пазар значително напредна;

Г.

като има предвид, че следва да бъде създадена основа за международно сътрудничество за управление на търгуваните на международно равнище деривати с цел да бъдат постигнати международни стандарти и начини за споделяне на информация най-малко между клиринговите къщи-централни контрагенти;

Д.

като има предвид факта, че условните стойности на всички видове ОТС-договори възлизаха на 605 трилиона щатски долара в края на юни 2009 г., брутните пазарни стойности, с които се измерва пазарният риск, възлизаха на 25 трилиона щатски долара, а брутните кредитни експозиции, които отчитат двустранните споразумения за нетиране, възлизаха на 3,7 трилиона щатски долара, и като има предвид, че в контекста на прекалено големия ливъридж-ефект, една банкова система с недостатъчни капитали и загуби в резултат от структурирани финансови активи, ОТС-дериватите допринесоха за взаимна зависимост между големите участници на пазара, въпреки че те са регулирани предприятия;

Е.

като има предвид, че огромният ръст на обема на търговията през последните години доведе до по-голямо поемане на риск без реални инвестиции в базовия инструмент и впоследствие до значителен ливъридж;

Ж.

като има предвид, че някои от OTC-дериватите ставаха все по-сложни и че не винаги беше правена правилна оценка на риска от неизпълнение от страна на контрагента и неговата цена не беше определяна правилно, и като има предвид значителните слабости в организацията на пазарите на деривати и липсата на прозрачност, което налага допълнително стандартизиране на правните условия и икономическите характеристики на инструментите;

З.

като има предвид, че регламентирането на клирингови къщи-централни контрагенти, трябва да гарантира недискриминационен достъп на местата за търговия с цел да се гарантира справедливото и ефикасно функциониране на пазарите;

И.

като има предвид, че при ОСТ-транзакциите не се посочват самоличността на участниците/страните и размерът на тяхната експозиция;

Й.

като има предвид, че голяма част от пазарите на ОСТ-деривати, по-специално пазара на суапове за кредитно неизпълнение, имат много високи нива на концентрация, като няколко големи предприятия доминират на пазара;

К.

като има предвид, че последните събития с участието на суапове за кредитно неизпълнение на държавен дълг, използвани от финансовите спекуланти, доведоха до неоправдано високи нива на няколко национални спреда; като има предвид, че тези събития и практики показаха ясно необходимостта от допълнителна прозрачност на пазара и от засилено европейско регулиране по отношение на търговията със суапове за кредитно неизпълнение, по-специално на онези, които са свързани с държавния дълг;

Л.

като има предвид, че за да могат депозитарите да играят централна роля за гарантирането на прозрачност за надзорниците на пазарите на деривати, надзорниците трябва да имат свободен достъп до съответните данни, а депозитарите трябва да консолидират позицията и свързаните с търговията данни в световен мащаб по клас активи;

М.

като има предвид, че Парламентът приветства промяната на модела на Комисията към по-голямо регулиране на пазарите на ОТС-деривати, като се отказва от преобладаващото мнение, че дериватите не се нуждаят от повече регулиране, най-вече защото с тях работят експерти и специалисти; поради това призовава бъдещото законодателство да гарантира не само прозрачността на пазарите на деривати, но и добра регулация;

Н.

като има предвид, че Европа трябва да създаде всеобхватна стратегия за обезпечение на пазарите на деривати, която трябва да вземе предвид уникалното положение на крайните бизнес потребители, за разлика от основните участници на пазара и финансовите институции;

О.

като има предвид, че голяма част от използваните от нефинансовите институции деривати носят ограничен системен риск, ако се разглеждат отделно, като в по-голямата си част служат само за хеджиране на реални транзакции, и като има предвид, че нефинансовите институции са предприятия, които не попадат в приложното поле на ДПФИ, като авиокомпании, производители на автомобили и търговци на стоки, които нито са породили системен риск за финансовите пазари, нито са пряко засегнати от финансовата криза;

П.

като има предвид, че устойчивите пазари на деривати изискват всеобхватна политика за обезпечения, която да обхваща начините за централен и двустранен клиринг;

Р.

като има предвид, че нефинансовите малки и средни предприятия, които използват деривативни инструменти единство за хеджиране на своя риск, когато извършват основната си стопанска дейност, следва да се възползват от това, че се изключват от клиринга и обезпечаването по отношение на капиталовите изисквания, при условие, че степента, в която се използват, не поражда системен риск (свързано с изискване Комисията редовно да преразглежда тези изключения) и обемът и естеството на транзакциите са пропорционални и предвиждат финансово реалните рискове за крайните потребители; като има предвид, че по отношение на специалните договори, по-конкретно в случаите, в които се касае за обезпечение на деривати и капиталови изисквания, също трябва да се гарантират минимални стандарти;

С.

като има предвид, че ОТС деривативните продукти трябва да бъдат пропорционално регулирани, когато се използват от нефинансови крайни потребители, като има предвид обаче, че като минимум необходимите подробни данни за транзакциите трябва да бъдат предоставяни на депозитарите;

Т.

като има предвид, че суаповете за кредитно неизпълнение, които са продукти за финансово застраховане, в момента се търгуват, без да е налице съответното регулиране;

У.

като има предвид, че Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК) и Европейската група на регулаторите по въпросите на електроенергията и природния газ (ERGEG) в контекста на Третия енергиен пакет (Ref.: CESR/08-739, E08-FIS-07-04) препоръчва създаването на специална рамка за интегритета и прозрачността на пазара на електроенергия и природен газ;

Ф.

като има предвид, че всички обявени мерки ще наложат тясно и всеобхватно сътрудничество със страните от Г20 и органите на САЩ с цел да бъдат избегнати възможностите за регулаторен арбитраж между страните, когато е възможно, и да се поощри обменът на информация;

Х.

като има предвид, че системният риск, свързан с клиринговите къщи, налага изискването за солидни стандарти за регулация и надзор и невъзпрепятстван достъп на регулаторните органи в реално време до информацията за транзакциите;

Ц.

като има предвид, че цените на дериватите следва да съответстват адекватно на риска, и като има предвид, че разходите за бъдещата пазарна инфраструктура следва да бъдат понесени от участниците на пазара;

Ч.

като има предвид, че неотдавнашното драстично повишаване на доходността на някои държавни облигации на страни от еврозоната до неустойчиви равнища изложи на риск проблематичните икономически стимули, включени в договорите за суапове за кредитно неизпълнение, основаващи се на държавни задължения, и ясно показа необходимостта от укрепване на финансовата стабилност и прозрачността на пазара, като се постави изискване за пълно разкриване на информацията пред регулаторните и надзорните органи и забрана на спекулативната търговия със суапове за кредитно неизпълнение, свързани с държавни задължения;

Ш.

отбелязва, че за всички транзакции с деривативни продукти, деноминирани във валути от ЕС, отнасящи се до организация в ЕС и в които участва като страна финансова институция от ЕС, следва да бъде приложен клиринг, когато е възможно, и да се докладва в клиринговите къщи и депозитарите, които се намират в ЕС, имат разрешение и се наблюдават от ЕС и които са обхванати от европейските закони за защита на данните; отбелязва, че предстоящото ново регулиране следва да определя ясни критерии за оценка на еквивалентността на клиринговите къщи-централни контрагенти и депозитарите, намиращи се в трети държави, за онези сделки, за които не е проведен клиринг или не е докладвано в ЕС,

1.

Приветства инициативата на Комисията да подложи дериватите и по-специално OTC-дериватите на по-ефективно регулиране с цел да се намали въздействието на рисковете при пазарите на ОТС-деривати върху стабилността на финансовите пазари като цяло и подкрепя исканията за правно стандартизиране на договорите за деривати (наред с другото и чрез регулаторните стимули, съдържащи се в директивата за капиталовите изисквания относно оперативния риск), използване на депозитари и централизирано съхранение на данни, укрепване на клиринговите къщи-централни контрагенти и използване на организирани места за търговия;

2.

Приветства работата, извършена наскоро от Форума на регулаторите на ОТС-деривати в отговор на настояването от страна на Г20 за допълнителни действия за по-голяма прозрачност и стабилност на пазарите на ОТС-деривати;

3.

Призовава за повече прозрачност преди извършването на сделките за всички инструменти, които отговарят на изискванията за организирани места за търговия, както и за по-голяма прозрачност след извършване на сделките чрез тяхното отчитане пред депозитарите, което е от полза както за регулаторите, така и за инвеститорите;

4.

Подкрепя искането за задължителното въвеждане в бъдеще на независим клиринг чрез клирингова къща-централен контрагент между финансовите институции за всички отговарящи на условията деривативни продукти, с оглед осигуряване на по-добра оценка на риска от неизпълнение от страна на контрагента, и подкрепя целта, в бъдеще на организираните пазари да се търгува колкото е възможно по-голям обем отговарящи на условията деривативни продукти; призовава за осигуряването на стимули, които да насърчат търговията с отговарящи на условията за клиринг деривати на местата за търговия, които се регулират от Директивата за пазарите на финансови инструменти, т. е. на регулирани пазари и многостранни търговски системи (МТС); отбелязва, че ликвидността трябва да бъде един от критериите за допустимост на клиринга;

5.

Изисква в бъдеще цените на дериватите да отразяват по-добре риска, а разходите за бъдещата пазарна инфраструктура да се поемат от участниците на пазара, а не от данъкоплатците;

6.

Счита, че за хеджирането на специални рискове са необходими деривати, договаряни поотделно, и поради това се противопоставя на задължителната стандартизация на всички деривати;

7.

Призовава Комисията да използва диференциран подход към многото видове налични деривативни продукти, като взема предвид различните профили на риска, степента на използване за целите на законно хеджиране и ролята във финансовата криза;

8.

Отбелязва, че при регулирането трябва да се прави разлика между дериватите, служещи за хеджиране на реални рискове, на които е изложен потребителят, и деривати, търгувани само за спекулативни цели, и изразява убеждение, че това се възпрепятства от недостатъчната информация и конкретни данни относно ОТС-сделки;

9.

Призовава Комисията да разгледа начините за значително намаляване на общия обем деривати, така че той да е пропорционален на основните ценни книжа, за да се избегне нарушаването на ценовите сигнали, да се намали рискът за целостта на пазара и да се снижи системният риск;

10.

Счита за важно да се обърне особено внимание на корпоративните деривати, по които дадена финансова институция е контрагент, за да се избегнат злоупотребите с подобни договори не като корпоративен риск, а като инструменти на финансовите пазари;

11.

Изисква управлението на риска и прозрачността да бъдат засилени в качеството им на определящи инструменти за повишаване на сигурността на финансовите пазари, без да бъде пренебрегвана индивидуалната отговорност при поемането на риск;

12.

Отбелязва, че конкретните за предприятията рискове изискват специални деривати, които могат да функционират като ефективни инструменти за управление на риска, адаптирани към индивидуалните нужди;

13.

Приканва Комисията да подобри стандартите за управление на риска при двустранен клиринг като част от бъдещото законодателство в областта на централния клиринг;

14.

Счита, че рискът от неизпълнение от страна на контрагента може да бъде намален чрез клиринг и адаптиране на капиталовите изисквания, както и чрез други регулаторни инструменти; подкрепя предложението на Комисията за по-високи капиталови изисквания за финансовите институции при двустранни договори за деривати, които не отговарят на изискванията за централен клиринг, въз основа на подход, пропорционален на риска, и като се вземе предвид въздействието на техниките за нетиране, обезпечение, първоначален марж, ежедневни равнения на портфейла, ежедневно депониране на маржовете, автоматични тенденции при обезпеченията и други техники за управление на риска при двустранни контрагенти за намаляване на риска за контрагентите;

15.

Призовава за това, дериватите, които не отговарят на изискванията на МСФО 39 и поради това не са оценени от одитор, да бъдат предмет на централен клиринг от централен контрагент, след като надвишат определения от Комисията праг; освен това призовава, с цел да се гарантира по-ясно разграничение, за извършване на проверки и изготвяне на независима оценка от одитор на договорите за ОТС-деривати с цел да установи дали дадена нефинансова институция може да продължи да сключва двустранни договори;

16.

Призовава Комисията при издаването на разрешения за европейски клирингови къщи да определи силна позиция на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и смята за целесъобразно те да бъдат наблюдавани от същия орган, тъй като наред с другото ще се съсредоточи надзорен експертен опит в един орган, и рискът, свързан с централен контрагент, ще бъде трансграничен;

17.

Изразява убеждението си, че достъпът на централните контрагенти до средствата в централните банки ефективно допринася за безопасността и интегритета на клиринга;

18.

Изисква клиринговите къщи-централни контрагенти да не бъдат поемани изцяло от потребителите, техните системи за управление на риска да не се конкурират помежду си и да бъдат предвидени регулаторни мерки за разходи за клиринг; призовава Комисията да вземе предвид тези въпроси в своето законодателно предложение и да предвиди правила за управление и собственост върху клиринговите къщи с оглед, наред с другото, на независимостта на техните директори, членството и строгия надзор от страна на регулаторните органи;

19.

Отбелязва, че общите технически стандарти, касаещи въпроси като изчислението на маржа и протоколите за обмен на информация, ще представляват важна част от осигуряването на справедлив и недискриминационен достъп на централните контрагенти до разрешените места за търговия; също така отбелязва, че Комисията трябва да обърне сериозно внимание на евентуалното възникване на технологични различия, дискриминационни практики и бариери пред потока на работа, които вредят на конкуренцията;

20.

Призовава за изготвянето на правила за дейността и достъпа на централните контрагенти, с цел да се гарантира недискриминационен достъп на местата за търговия като въпросите, които трябва да бъдат обхванати, включват дискриминационните практики за ценообразуване;

21.

Подкрепя въвеждането на депозитари за всички позиции на деривати, в идеалния случай с разграничени по клас активи и осъществяване на регулирането и надзора под ръководството на ЕОЦКП; призовава за установяване на задължителни процедурни правила с цел предотвратяване на нарушения на конкуренцията и гарантиране на единно тълкуване в държавите-членки, както и за това, ЕОЦКП да има върховни правомощия по отношение на вземането на решения в спорове; призовава Комисията да гарантира, че националните надзорни органи имат достъп в реално време до подробните данни в депозитарите, които се отнасят за участниците на пазара, въз основа на тяхната юрисдикция, и до данни, свързани с потенциалния системен риск, който може да възникне в рамките на тяхната юрисдикция, както и до агрегирани данни от всички депозитари, включително такива, съхранявани в депозитарите, които се намират в трети страни; отбелязва, ч цените на услугите, които депозитарите предлагат, следва да се образуват прозрачно с оглед на тяхната комунална функция;

22.

Призовава Комисията да изготви стандарти за отчитане за всички деривативни продукти в съответствие със стандартите, разработвани на международно равнище, да гарантира изпращането им на централния депозитар, централните контрагенти, борсите и финансовите институции и да осигури достъпа до данните за ЕОЦКП, националните регулаторни органи и ЕССР, когато се изисква такъв достъп;

23.

Призовава Комисията да изготви мерки, с които да се гарантира, че регулаторите са в състояние да определят ограничения в позициите с цел противодействие на диспропорционални движения в цените и спекулативни балони;

24.

Призовава Комисията да гарантира по-специално, че оценката на всички деривати, които не се търгуват на борсата, е извършена независимо и прозрачно, като бъдат избегнати конфликти на интереси;

25.

Счита за необходимо внимателното уточняване на всички технически детайли в тясно сътрудничество с националните регулаторни органи, по-специално по отношение на стандартите и разграничението между продукти, предлагани на финансовите пазари, и продукти, предлагани на нефинансовите пазари, и приветства факта, че Комисията вече е предприела мерки по този въпрос; призовава Комисията да включи на ранен етап Съвета и Парламента;

26.

Подкрепя плановете на Комисията да изгради клирингови къщи-централни контрагенти съгласно европейски стандарти, по които е постигнато споразумение, под надзора на ЕОЦКП; и изисква ключовите участници на пазара да нямат контролно влияние върху ръководството и управлението централните контрагенти, а да бъдат включени в съвета за управление на риска; освен това счита, че следва да бъдат предложени механизми за осъществяване на полезен принос към управлението на риска;

27.

Настоява, че е налице необходимост от регулаторни стандарти, за да се гарантира, че централните контрагенти ще останат устойчиви на по-широк набор от рискове, включително многобройни неуспехи на участниците, внезапна продажба на финансови ресурси и бързо намаляване на пазарната ликвидност;

28.

счита, че решенията относно дефинирането на категориите деривати, създаването на централните контрагенти, регистъра за прозрачност, капиталовите изисквания, създаването на независими места за търговия или използването на съществуващите борси, освобождаването на МСП и всички технически подробности следва да бъдат взети в тясно сътрудничество с националните регулатори, международните институции и бъдещия европейски надзорен орган,ЕОЦКП;

29.

Поради това призовава за ясни правила за поведение и необходимите задължителни стандарти по отношение на създаването на централните контрагенти (участието на потребителите) и процедурите за вземане на решения и системите за управление на риска, които те използват; подкрепя намерението на Комисията да предложи нормативна уредба относно клиринговите къщи;

30.

Подкрепя намерението на Комисията да предвиди освобождавания и по-ниски капиталови изисквания за двустранните деривати на МСП, ако се хеджира основен риск, дериватите нямат съществена роля в баланса на тези МСП и деривативната позиция не поражда системен риск;

31.

Призовава суаповете за кредитно неизпълнение да бъдат подложени приоритетно на независим централен клиринг, а колкото е възможно повече деривати да се уреждат централно от централни контрагенти; счита, че отделни видове деривати с кумулиращи се рискове трябва при необходимост да получават разрешение само при определени условия или в отделни случаи дори да бъдат забранявани; счита, че по-конкретно следва да се изискват достатъчно капитал и резерви за покриване на суапове за кредитно неизпълнение в случай на кредитно събитие;

32.

Призовава Комисията неотложно и цялостно да проучи нивата на концентрация на пазарите на ОТС-деривати и по-специално на суаповете за кредитно неизпълнение, с цел да се гарантира, че не съществува риск от манипулиране на пазара или конфликт на интереси;

33.

Призовава Европейската комисия да излезе с подходящи законодателни предложения относно регулирането на финансови сделки във връзка с нехеджирана продажба на деривати, за да се гарантира финансова стабилност и прозрачност на цените; счита, че дотогава суаповете за кредитно неизпълнение следва да се извършват чрез европейски централен контрагент с цел намаляване на рисковете за контрагента, по-голяма прозрачност и намаляване на общите рискове;

34.

Изисква защитата на суаповете за кредитно неизпълнение да бъде платима единствено при изготвянето и доказването на основна облигационна експозиция и да бъде ограничена до размера на тази експозиция;

35.

Счита, че всички финансови деривати, които засягат публичните финанси в ЕС (включително държавният дълг на държавите-членки и балансите на местните администрации), трябва да бъдат стандартизирани и да се търгуват на борсата или на други регулирани платформи за търговия с цел да се насърчи прозрачността на пазара на деривати пред обществеността;

36.

Призовава за забрана на сделки със суапове за кредитно неизпълнение без основен кредит, които са чисто спекулативни сделки със залози върху кредитно неизпълнение, като по този начин водят до изкуствено повишаване на стойността на застраховката срещу кредитно неизпълнение и вследствие на това до по-голям системен риск чрез действително кредитно неизпълнение; призовава най-малко за по-големи периоди на задържане в случай на къси продажба на ценни книжа и деривати; призовава Комисията да обмисли определянето на пределни ограничения на риска за деривати, по-конкретно за суапове за кредитно неизпълнение, както и да ги съгласува с международните партньори;

37.

Счита, че Комисията следва да проучи използването на прагове на позициите за борба с манипулирането на пазара, по-специално тогава, когато срокът на даден договор изтича („скуиз“ и „притискане“); отбелязва, че праговете на позициите следва да се разглеждат като динамични средства за регулиране, а не като абсолютни стойности, и те следва да се прилагат при необходимост от националните надзорни органи, като се следват насоките, определени от ЕОЦКП;

38.

Призовава за централен клиринг от централен контрагент на всички деривативни позиции от финансови или нефинансови институции над определен праг, който следва да бъде определен от ЕОЦКП;

39.

Призовава за включване в планираното регулиране на деривати на правила, свързани със забраната на чисто спекулативната търговия със стоки и селскостопански продукти, но също така и налагането на строги прагове за позициите, по-специално предвид възможното им влияние върху цените на основните хранителни стоки в развиващите се страни и квотите за търговия с емисии на парникови газове; призовава да се предоставят правомощия на ЕОЦКП и компетентните органи за ефективно справяне с проблемите на пазарите на деривати, напр. чрез временна забрана на нехеджираните продажби на суапове за кредитно неизпълнение или чрез изискване за физически сетълмент на деривати и определяне на прагове на позициите за избягване на прекалената концентрация на търговци в някои сегменти на пазара;

40.

Призовава за това, бъдещите законодателни предложения относно пазарите на деривати да следват функционален подход, при който сходни дейности са предмет на едни и същи или сходни правила;

41.

Подчертава необходимостта от европейско регулиране на дериватите и призовава Комисията, доколкото е възможно, да координира своите действията с партньорите на Европа, за да се постигне регулиране, което във възможно най-висока степен е последователно и съгласувано в международен план; подчертава значението на това, да бъде избегнат регулаторен арбитраж, дължащ се на неподходяща координация;

42.

Призовава за подкрепа на инициативите на сектора и за признаване на тяхната стойност, тъй като в някои случаи те могат да бъдат толкова целесъобразни, колкото и законодателните действия, и да ги допълват;

43.

Призовава за подход на сближаване в рамките на Европа с цел използване на силните страни на всеки един финансов център и възползване от възможностите, които тази криза предоставя, за да се направи стъпка напред в интеграцията и развитието на ефективен европейски финансов пазар;

44.

Приветства намерението на Комисията да представи още в средата на 2010 г. предложения за законодателни актове относно клиринговите къщи и депозитарите и да обсъди на ранен етап техническите подробности с всички институции на национално равнище и на равнище ЕС и по-специално със Съвета и Парламента, в качеството им на законодатели;

45.

Приветства намерението на Комисията да внесе законодателни предложения относно суаповете за кредитно неизпълнение;

46.

Подчертава значението на редовния преглед на ефективността на бъдещото законодателство в сътрудничество с всички участници на пазара и адаптирането на тези законодателни разпоредби при необходимост;

47.

Призовава за изпълнението на настоящата резолюция във възможно най-кратки срокове;

48.

Отбелязва, че не само при търговията със стоки и селскостопански продукти, но и при търговията с квоти за емисии на парникови газове, трябва да се гарантира прозрачното функциониране на пазара и овладяването на спекулацията; във връзка с това призовава да се разгледа въпросът за горни прагове на риска за отделните продукти;

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на националните регулаторни органи и на Европейската централна банка.

12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/24

А.

като има предвид бързото развитие на интернет през последните 25 години и факта, че прогнозите са това развитие да продължи по отношение както на разпространението — чрез разширено използване на широколентов интернет, така и на новите приложения,

Б.

като има предвид, че интернет на нещата е в състояние да отговори на очакванията на обществото и на гражданите и че е необходимо да се проведат научни изследвания, за да се проучи какви са тези очаквания и кои са областите, в които чувствителността и загрижеността по отношение на неприкосновеността на личния живот и информацията могат да блокират приложенията,

В.

като има предвид значението на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) за насърчаване на социалното развитие и икономическия растеж и за стимулиране на научните изследвания, творческия дух и иновациите сред европейските публични и частни организации,

Г.

като има предвид, че Съюзът следва да създаде обща референтна рамка, за да регулира и заздрави правилата относно управлението на системата, поверителността, информационната сигурност, етичното управление, защитата на неприкосновеността на личния живот, събирането и съхранението на лични данни и информацията за потребителите,

Д.

като има предвид, че терминът „интернет на нещата“ се отнася до общата концепция за предметите (както електронни устройства, така и предмети от ежедневието), които могат да бъдат четени, разпознавани, адресирани, откривани и/или контролирани дистанционно чрез интернет,

Е.

като има предвид, че се очаква интернет на нещата да се развие бързо през следващите години и че поради това е необходимо сигурно, прозрачно и многостранно управление,

Ж.

като има предвид, че в бъдеще интернет ще надхвърли настоящите традиционни граници на виртуалния свят чрез свързване със света на физическите обекти,

З.

като има предвид, че радиочестотната идентификация (RFID) и други свързани с интернет на нещата технологии имат преимущества в сравнение с баркодовете и магнитните ленти, както и много повече приложения, които могат да бъдат свързвани с други мрежи — например мобилни телефонни мрежи — и които могат да бъдат допълнително разработени в резултат на създаването на връзка със сензори, например сензори за позициониране (напр. сателитната система „Галилео“) и за измерване на температурата, светлината, налягането, ускорението и др.; като има предвид, че масовото разпространение на чиповете за радиочестотна идентификация следва да намали значително единичната им цена, както и стойността на съответните четящи устройства,

И.

като има предвид, че технологията за радиочестотна идентификация може да се счита за катализатор и ускорител на икономическото развитие на информационния и комуникационния сектор,

Й.

като има предвид, че вече внедрените в производството, логистиката и веригата на доставка приложения на технологията за радиочестотна идентификация и други свързани с интернет на нещата технологии носят ползи по отношение на идентифицирането и проследяването на продуктите и съдържат потенциал за развитие в множество други области, например здравеопазването, транспорта и енергийната ефективност, околната среда, търговията на дребно и борбата с фалшифицирането,

К.

като има предвид, че за всички системи за електронно здравеопазване проектирането, разработването и внедряването на базирани на радиочестотната идентификация системи изискват пряко участие на здравни специалисти, пациенти и съответните комисии (напр. комисии по защита на данните и етичните въпроси),

Л.

като има предвид, че радиочестотната идентификация може да спомогне за повишаване на енергийната ефективност и за намаляване на емисиите на парникови газове, както и да предостави възможност за отчитане на въглерода на равнището на отделните продукти,

М.

като има предвид предимствата, които технологията за радиочестотна идентификация и другите свързани с интернет на нещата технологии могат да осигурят за гражданите, при условие че се управляват правилно аспектите, свързани със защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни във връзка с качеството на живот, безопасността, сигурността и благоденствието,

Н.

като има предвид, че съществува необходимост от устойчиви, енергийно ефективни комуникационни стандарти, които са съсредоточени върху сигурността и неприкосновеността на личния живот и които използват съвместими или идентични протоколи на различни честоти,

О.

като има предвид, че в крайна сметка всички предмети от ежедневието (карти за транспорт, дрехи, мобилни телефони, автомобили и др.), биха могли да бъдат оборудвани с чипове за радиочестотна идентификация, които много бързо ще придобият огромно икономическо значение, като се имат предвид многобройните приложения на посочените чипове,

П.

като има предвид, че интернет на нещата ще позволи свързването в мрежа на милиарди машини, които могат да си комуникират и да си взаимодействат чрез безжични технологии, комбинирани с протоколи за логическо и физическо адресиране, като има предвид, че интернет на нещата трябва да предостави възможност, чрез системи за електронна идентификация и безжични мобилни устройства, да се идентифицират пряко и без колебание цифрови единици и физически обекти, за да могат без прекъсване свързаните с тях данни да бъдат възстановявани, съхранявани, прехвърляни и обработвани,

Р.

като има предвид, че извънредно малкият размер на продуктите, използвани в рамките на интернет на нещата, предполага технологични предизвикателства, например интегрирането в един чип с размери от само няколко милиметра на електроника, сензори и система за захранване и предаване на RFID,

С.

като има предвид, че ако бъдещето обещава още по-разнообразни приложения на чиповете за радиочестотна идентификация, въпросната технология все пак създава нови проблеми в областта на защитата на личните данни, сред които на първо място фигурира тяхната невидимост или полу-невидимост,

Т.

като има предвид, че стандартите за сектора са много важни, че установяването на стандарти за RFID следва да се развие, както и че мандатът за определяне на стандарти за RFID — съвместна задача, възложена на Европейския комитет по стандартизация и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (европейски организации по стандартизация) през 2009 г. — ще допринесе за създаването на повече новаторски продукти и услуги, използващи RFID,

У.

като има предвид, че е важно да се повиши информираността на европейските граждани относно новите технологии и техните приложения, включително относно тяхното въздействие върху обществото и околната среда, както и да се насърчат цифровата грамотност и електронните умения на потребителите,

Ф.

като има предвид, че развитието на интернет на нещата следва да обхваща и да бъде достъпно за всички европейски граждани, а също така да бъде подкрепено от ефективни политики, насочени към преодоляване на цифровото разделение в рамките на ЕС и предоставяне на възможност на повече граждани да усвоят електронни умения и познания за тяхното цифрово обкръжение,

Х.

като има предвид, че ползите от свързаните с интернет на нещата технологии трябва да бъдат подкрепени чрез ефективна сигурност, която представлява важна характеристика на всяка разработка, създаваща риск да бъдат застрашени сигурността на личните данни и доверието на обществото в организациите, които съхраняват информация за тях,

Ц.

като има предвид, че въздействието от развитието на интернет на нещата върху обществото не е известно и че е възможно то да увеличи настоящото цифрово разделение или да създаде ново цифрово разделение,

1.

Приветства съобщението на Европейската комисия и принципно одобрява насоките на плана за действие, целящ насърчаване на интернет на нещата;

2.

Смята, че разпространението на интернет на нещата ще допринесе за подобряване на взаимодействието между хората и нещата и между самите неща, което може да донесе огромни ползи за гражданите на ЕС, при условие че се зачитат сигурността, защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

3.

Споделя вниманието, което Комисията отделя на безопасността, сигурността, защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот на гражданите, както и на управлението на интернет на нещата, тъй като зачитането на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, съвместно с откритостта и оперативната съвместимост, са единственият начин, по който интернет на нещата би могъл да получи по-широк прием от обществото; призовава Комисията да насърчи всички европейски и международни заинтересовани лица да се справят със заплахите, свързани с кибернетичната сигурност; в тази връзка призовава Комисията да насърчи държавите-членки да приложат всички съществуващи международни разпоредби за кибернетичната сигурност, включително Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство;

4.

Изразява твърда увереност, че защитата на неприкосновеността на личния живот е основна ценност, както и че всички потребители следва да притежават контрол върху своите лични данни; затова призовава за адаптиране на Директивата за защита на личните данни към настоящата цифрова среда;

5.

Високо оценява факта, че Комисията своевременно реагира на новостите в този сектор, като по този начин даде възможност на политическата система да определи правилата на достатъчно ранен етап;

6.

Подчертава, че въвеждането на правни разпоредби за укрепване на зачитането на основните ценности и за защита на личните данни и на неприкосновеността на личния живот е предпоставка за популяризиране на технологиите;

7.

Подчертава, че въпросите относно сигурността и неприкосновеността на личния живот следва да бъдат разгледани в предстоящите стандарти, които трябва да дефинират различни характеристики на сигурността за осигуряването на поверителност, почтеност или наличност на услугите;

8.

Приканва Комисията да координира своята работа върху интернет на нещата с цялата си работа върху програмата в областта на цифровите технологии;

9.

Приканва Комисията да извърши оценка на въздействието от използването на настоящата „интернет“ мрежова инфраструктура за приложенията и хардуера на интернет на нещата, по отношение на претоварването на мрежата и сигурността на данните, за да се прецени дали приложенията и хардуерът на интернет на нещата са съвместими и подходящи;

10.

Счита, че през идните години развитието на интернет на нещата и на съответните приложения ще окаже голямо влияние върху ежедневието на европейските граждани и върху техните навици, което ще доведе до голямо разнообразие от икономически и социални промени;

11.

Счита, че е необходимо да се изгради всеобхватен интернет на нещата, като още от самото начало както на равнище държави-членки, така и на регионално равнище, се избегне рискът от неравномерно развитие и неравномерно разпространение и използване на технологиите, свързани с интернет на нещата; отбелязва, че в съобщението на Комисията не се обръща достатъчно внимание на тези въпроси, които е най-добре да бъдат разрешени, преди интернет на нещата да бъде допълнително развит;

12.

Призовава Комисията да вземе под внимание по-слабо развитите региони на Съюза при планирането на ИКТ и интернет на нещата; призовава държавите-членки да обезпечат средства за съфинансиране на прилагането на тези технологии и други проекти за ИКТ в тези региони, за да се гарантира тяхното участие и да се предотврати изключването им от общите европейски действия;

13.

Подчертава, че ако използването на чипове RFID в борбата срещу фалшифицирането, при предотвратяването на отвличането на бебета от родилно отделение, при идентификацията на животни и в множество други области може да е ефикасно, то може също така да се окаже опасно и да изправи гражданите и обществото пред етични проблеми, по отношение на които е необходимо да се намерят подходящи защитни мерки;

14.

Подчертава значението на проучването на социалните, етичните и културните последици от интернет на нещата с оглед на потенциално дълбоките промени за човешката цивилизация вследствие на тези технологии; поради това застъпва становището, че е важно социално-икономическите изследвания и политическите разисквания относно интернет на нещата да вървят ръка за ръка с технологичните изследвания и тяхното развитие, и призовава Комисията да създаде експертна група за извършване на задълбочена оценка на тези аспекти и за изготвяне на етична рамка за развитието на технологиите и приложенията в тази област;

15.

Отбелязва, че технологията за радиочестотна идентификация и другите свързани с интернет на нещата технологии, използвани за интелигентното етикетиране на продуктите и стоките за потребление, както и за системите за комуникация „неща-човек“, могат да се използват навсякъде и са практически ненатрапчиви и безшумни; следователно призовава Европейската комисия да извърши допълнителна, по-подробна оценка на тази технология, и по-специално на:

както и, по целесъобразност, специфично регламентиране на европейско равнище;

16.

Подчертава, че потребителите имат право на неприкосновеност на личния живот по избор и/или чрез осигуряване на неприкосновеността на личния живот още при разработването, по-специално чрез автоматична дезактивация на идентификаторите на мястото на продажба, освен ако потребителите изрично не изразят своето съгласие за противното; отбелязва във връзка с това становището на Европейския надзорен орган по защита на данните; изтъква, че съображенията, свързани с неприкосновеността на личния живот и сигурността, трябва да се отчетат на възможно най-ранен етап при разработването и внедряването на технологиите, свързани с интернет на нещата; посочва, че приложенията в областта на радиочестотната идентификация трябва да бъдат използвани в съответствие с правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, заложени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; призовава Комисията да обсъди правото на гражданите да избират продукти, които не са оборудвани с технологии, свързани с интернет на нещата, или да прекъсват по всяко време връзката си към своето мрежово обкръжение;

17.

Отбелязва, че докато пасивните радиочестотни идентификатори са ограничени по обхват, активните радиочестотни идентификатори могат да предават данни на много по-големи разстояния; в тази връзка подчертава, че трябва да се определят ясни насоки за всеки отделен вид радиочестотна идентификация;

18.

Призовава Комисията да изясни въпроса, на кого принадлежат автоматично събраните и машинно интерпретирани данни и кой се разпорежда с тях;

19.

Призовава производителите да гарантират правото на „заглушаване на чиповете“, като включат възможност за отстраняване на радиочестотните идентификатори или за лесното им дезактивиране по друг начин от потребителите, след покупката; подчертава, че потребителите трябва да бъдат информирани за наличието на пасивен или активен радиочестотен идентификатор, за обхвата на четене, вида на споделяните данни (получавани или предавани), съдържащи се в устройствата, както и за употребата на тези данни, като тази информация трябва да бъде ясно отбелязана на всяка опаковка и подробно описана във всяка документация;

20.

Призовава операторите на RFID приложения да предприемат всички разумни мерки, за да гарантират, че тези данни не са свързани с определено идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице чрез някое от средствата, използвани евентуално от оператора на RFID приложения или от което и да било друго лице, освен в случаите, когато такива данни се обработват съгласно приложимите принципи и правни норми относно защитата на данни;

21.

Подчертава, че тъй като за чиповете, с които са оборудвани продаваните на дребно продукти, не се предвижда приложение извън местата за продажба, те следва да могат да бъдат оборудвани с технически устройства, внедрени още при производството им, които да гарантират дезактивирането им и по този начин да ограничават съхраняването на данни;

22.

Счита, че потребителите следва да имат възможност да избират дали да ползват интернет на нещата, включително възможност да спрат да използват отделни технологии на интернет на нещата, без да дезактивират други приложения или дадено устройство като цяло;

23.

Подчертава, че във всички технологии на интернет на нещата е необходимо да бъде включено възможно най-високото ниво на сигурност на устройствата и сигурни системи на предаване, за да се предотвратят измамите и да се осигури възможност за правилно удостоверяване и оторизиране на идентичността на устройствата; отбелязва потенциала за идентификация и измами с продукти чрез клониране на идентификатори на интернет на нещата или прихващане на споделяни данни; следователно призовава Комисията да гарантира развитието на прозрачна система на интернет на нещата, която да отчита по-специално следните аспекти:

24.

Счита, че е от приоритетно значение да се въведе обща регулаторна рамка и да се определят точни срокове на европейско равнище, с цел стимулиране и улесняване на публичните и частните инвестиции в областта на интернет на нещата и интелигентните мрежи, необходими за подпомагане на развитието на новите технологии;

25.

Отбелязва, че макар и технологиите за радиочестотна идентификация да са важни, други технологии също са част от интернет на нещата; подчертава, че проучването на въпросите за финансирането и управлението също следва да се насочи към тези технологии;

26.

Приканва Комисията да обмисли идеята за използване на приложенията на интернет на нещата за постигане на напредък по няколко текущи инициативи на ЕС, като например „ИКТ за енергийна ефективност“, „интелигентни измервателни системи“, „етикетиране за енергопотребление“, „енергийни характеристики на сградите“ и „защита срещу фалшифицирани лекарствени и други продукти“;

27.

Призовава Комисията да следи за възможни нови опасности, предизвикани от уязвимостта на тясно взаимосвързаните системи;

28.

Приканва Комисията да положи допълнителни усилия, за да гарантира, че свързаните с интернет на нещата технологии са съобразени с изискванията на потребителите (напр. възможност за дезактивиране на проследимостта) и че се зачитат личните права и свободи; в тази връзка припомня ключовата роля, изпълнявана от Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) по отношение на сигурността на мрежите и информацията и следователно на интернет на нещата, което ще спомогне за повишаване на степента на приемане и за укрепване на доверието на потребителите;

29.

Смята, че паралелно с разработването на нови приложения, с реалното функциониране и бизнес потенциала на интернет на нещата, ще се увеличава и доверието на европейските потребители в системата и подчертава факта, че доверието е налице, когато са изяснени съмненията относно евентуални заплахи за неприкосновеността на личния живот и за здравето;

30.

Подчертава, че това доверие трябва да се основава на ясна правна рамка, включваща правила за контрола, събирането, обработването и използването на събираните и предавани чрез интернет на нещата данни, а също и за съгласието, което потребителите трябва да дадат;

31.

Счита, че интернет на нещата включва много ползи за хората с увреждания и може да се превърне в начин за удовлетворяване на потребностите на застаряващото население и предоставяне на услуги за активна грижа; в тази връзка подчертава, че с помощта на тази технология незрящите лица и лицата с увредено зрение могат да усещат заобикалящата ги среда по-пълноценно, като използват електронни помощни средства; подчертава обаче, че трябва да бъдат предприети мерки за гарантиране на защитата на неприкосновеността на личния живот, улесняване на инсталирането и функционирането на тези средства и предоставяне на потребителите на информация за тези услуги;

32.

Подчертава, че за потребителя е необходима прозрачност по отношение на допълнителните разходи, например за консумацията на електроенергия при прилагането и използването на нещата;

33.

Счита, че интернет на нещата и проектите за ИКТ по принцип изискват обширни информационни кампании, за да се обясни на гражданите целта на тяхното прилагане; подчертава, че информирането и образоването на обществото по въпросите за потенциалната употреба и ясните ползи от такива технологии като радиочестотната идентификация са от съществено значение, за да се избегне погрешното тълкуване и липсата на подкрепа от гражданите за този проект; подчертава, че за да се използва пълноценно интернет на нещата както от отделния човек, така и от обществото като цяло, потребителите трябва да усвоят необходимите електронни умения, за да разбират тези нови технологии и да бъдат мотивирани и способни да ги използват правилно;

34.

Отбелязва, че интернет на нещата ще доведе до събирането на наистина огромни масиви от данни; в тази връзка призовава Комисията да представи предложение за адаптиране на Европейската директива за защита на личните данни, така че да включва и данните, събирани и предавани чрез интернет на нещата;

35.

Счита, че следва да се възприеме общ принцип, съгласно който технологиите на интернет на нещата трябва да бъдат разработвани така, че да събират и използват само абсолютния минимум от данни, необходими за изпълнението на техните функции, и следва да се предотврати събирането на всякакви допълнителни данни;

36.

Изисква голяма част от данните, споделяни чрез интернет на нещата, да стават анонимни преди тяхното предаване, за да се осигури неприкосновеността на личния живот;

37.

Припомня на Комисията, че други части на света, и по-конкретно Азия, се развиват по-бързо в този сектор и че следователно при изработването на правилата, приложими спрямо политическата система, както и при изготвянето на техническите стандарти за интернет на нещата трябва да се възприеме проактивен подход и да се работи в тясно сътрудничество с останалата част от света;

38.

Подчертава, че за да се съживи европейската икономика, следва да се инвестира в новите информационни и комуникационни технологии, за да се улесни икономическия растеж, като се осигури достъп до нови системи и приложения за все повече европейски граждани и предприятия; подчертава, че Европа следва да заема челно място в развитието на интернет технологиите; предлага бюджетът на ЕС за изследвания в областта на ИКТ да бъде удвоен, а бюджетът за внедряване на ИКТ да бъде увеличен четири пъти в рамките на следващата финансова перспектива;

39.

Подчертава, че изследванията ще играят ключова роля за създаването на конкуренция между доставчиците на компютърни системи, необходими за функционирането в реално време на приложенията на интернет на нещата;

40.

Приканва Комисията да продължи да увеличава финансирането си за изследователски проекти по линия на Седмата рамкова програма в областта на интернет на нещата, за да стимулира европейския сектор на ИКТ и одобрява използването на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, с цел насърчаване на разпространението й; призовава по-специално за разработването на пилотни проекти, които могат да окажат незабавен положителен ефект върху ежедневието на европейските граждани в областта на електронното здравеопазване, електронното обучение, електронната търговия, електронната достъпност и енергийната ефективност; все пак изразява загриженост относно бюрократичните пречки във връзка с рамковата програма и призовава Комисията да ги отстрани чрез преработване на процесите на рамковата програма и създаване на съвет на потребителите;

41.

Счита, че интернет на нещата има значителен потенциал във връзка с развитието на икономиката и производството, за подобряване на качеството на услугите и оптимизация на логистичните вериги и дистрибуторските мрежи на предприятията, за управление на инвентаризацията и създаване на нови възможности за заетост и стопанска дейност;

42.

Призовава Комисията да направи оценка на всяко едно въздействие, което предложената стратегия би могла да окаже върху производителността и конкурентоспособността на европейските предприятия на международния пазар;

43.

Счита, че интернет на нещата може да допринесе за улесняване на търговските потоци между ЕС и трети държави чрез разширяването на пазарите и осигуряването на гаранции за качество на предлаганите продукти;

44.

Подчертава, че технологиите за радиочестотна идентификация, от една страна, ще дадат възможност на европейската промишленост да контролира обема на стоките в обращение (т.е. стоки да се произвеждат единствено, когато това е необходимо, което следователно води до опазване на околната среда), а от друга страна, предлагат ефективно средство за борба с пиратството и фалшификациите, тъй като съответните стоки ще могат да се проследяват;

45.

Счита, че благодарение на прилагането на новите технологии в процесите на производство, стоките за потребление ще станат по-конкурентоспособни на пазара и ефективността на ресурсите ще се увеличи;

46.

Подчертава, че са необходими засилен международен диалог и съвместни планове за действие по отношение на интернет на нещата; призовава Комисията да проучи въздействието на интернет на нещата върху международната търговия;

47.

Подкрепя намерението на Комисията да продължи да наблюдава и оценява необходимостта от допълнителни хармонизирани честоти за специфичните цели на интернет на нещата, като отчита различните характеристики и възможности на разнообразните електромагнитни радиочестотни ленти, и следователно приканва Комисията да вземе предвид потребностите на интернет на нещата при определянето на целите на Съюза за координация и хармонизация чрез многогодишните политически програми за радиочестотния спектър; подчертава, че тези честоти трябва да останат публична собственост и тяхното използване следва да бъде регламентирано по такъв начин, че да се насърчи и подпомогне финансирането на повече технологични изследвания и разработки в тази област; счита, че нелицензираният спектър следва да позволява използването на появяващите се нови технологии и услуги (безжични мрежи) с оглед насърчаване на иновациите;

48.

Подчертава опасността от правна несигурност в случай на „изчислителен облак“;

49.

Счита, че ангажирането на всички политически равнища (европейско, национално и регионално) е съществена предпоставка за ефективното развитие и внедряване на интернет на нещата; подчертава важната роля, която регионалните и местните органи на управление, както и градовете ще играят за развитието на интернет на нещата, като спомагат за разпространението му извън чисто личната сфера; също така припомня, че местните органи на управление могат да използват интернет на нещата в много области, като например при организацията на обществения транспорт, събирането на отпадъци, изчисляването на равнището на замърсяване и управлението на уличното движение; приканва Комисията да се консултира с всички политически равнища в своята работа в областта на интернет на нещата, в духа на управлението на много равнища;

50.

Отбелязва, че информацията, предоставяна чрез технологиите на интернет на нещата, трябва да може да се проследява, проверява и коригира в случай на срив на дадена система, основана на тази информация; подчертава, че тъй като тези технологии са включени в системи за безопасност, като например системи за регулиране на уличното движение или на температурата, погрешната информация може да изложи на опасност човешки живот;

51.

Подчертава, че новите технологии са от голямо значение за опростяване на транспортните вериги, повишаване на качеството и ефективността на транспорта, подпомагане развитието на интелигентните транспортни системи и улесняване на „зелените“ коридори, както и че радиочестотната идентификация може да предложи иновативни начини за осъществяване на стопански дейности, като същевременно се увеличи удовлетвореността на потребителите;

52.

Счита, че използването на интернет на нещата за околната среда може да допринесе за развитието на „зелени“ технологии чрез повишаване на енергийната ефективност, а оттам и подобрено опазване на околната среда, както и за засилване на връзката между ИКТ и околната среда;

53.

Призовава Комисията да направи всичко възможно за определянето на общи международни норми за стандартизация на технологията за радиочестотна идентификация и нейните приложения, с цел улесняване на оперативната съвместимост, както и на открита, прозрачна и технологично неутрална инфраструктура; подчертава, че без ясни и признати стандарти като TCP5/IP6 в света на интернет разпространението на интернет на нещата извън рамките на решенията на RFID не може да достигне глобален мащаб;

54.

Одобрява предложението, целящо приемането в най-кратък срок на интернет протокол версия 6 (IPv6), която ще представлява основа за бъдещо разширяване и опростяване на интернет;

55.

Приветства намерението на Комисията да представи през 2010 г. съобщение относно сигурността, защитата на неприкосновеността на личния живот и доверието в информационното общество; подчертава значението на това съобщение и на мерките, предложени с цел подобряване на правилата, свързани с аспектите на информационната сигурност, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни; приканва Комисията активно да ангажира всички съответни заинтересовани страни, включително Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност и Европейския надзорен орган по защита на данните;

56.

Счита, че е важно да се гарантира, че в процеса на развитие на интернет на нещата са защитени всички основни права, а не само неприкосновеността на личния живот;

57.

Счита, че Комисията следва да представи препоръки за задачите и отговорностите на публичните административни, законодателни и правоприлагащи агенции във връзка с интернет на нещата;

58.

Призовава Комисията да следи внимателно за прилагането на вече приетите в тази област европейски разпоредби и да представи до края на годината график за насоките, които възнамерява да предложи на равнището на ЕС, с цел повишаване на сигурността на интернет на нещата и на приложенията на радиочестотната идентификация;

59.

Изисква от Комисията да започне социален диалог във връзка с интернет на нещата и да предостави информация за положителния и отрицателния ефект от новите технологии върху ежедневния живот на хората; затова приканва Комисията да започне проактивни консултации с европейската индустрия и да я насърчи да играе водеща роля в разработването и предлагането на иновативни, стандартизирани и оперативно съвместими технологии;

60.

Приканва Комисията да включи в подходяща степен малките и средни предприятия (МСП) в плана за действие за интернет на нещата;

61.

Също така приканва Комисията да го информира редовно за напредъка в диалога, провеждан с операторите от сектора и със засегнатите страни, както и за инициативите, които тя възнамерява да предприеме;

62.

Счита, че Комисията следва да проучи възможността за още по-голямо намаляване на цените за ползване на данни в роуминг;

63.

Подчертава, че управлението на интернет на нещата трябва да поддържа бюрократичната тежест на минимално равнище и да включва всички съответни заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, като по тази причина призовава за подходящо и адекватно регулиране на равнище ЕС;

64.

Следователно призовава Комисията да даде активен принос да определянето и установяването на принципите и правилата за управление на „Интернет на нещата“ заедно с търговските й партньори в международните форуми като СТО;

65.

Призовава Комисията да поясни кои аспекти от управлението на интернет според нея трябва да бъдат регулирани на настоящия етап във връзка с интернет на нещата и с коя система ще може да се гарантира общият обществен интерес;

66.

Следователно призовава Комисията да анализира проблемите във връзка с управлението на интернет на нещата, с помощта на операторите от сектора; освен това счита, че е от много голямо значение да се проучат аспектите във връзка със системите за сигурност Wi-Fi;

67.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/33

А.

като има предвид, че интернет е световно средство за комуникация с ключово значение и огромно въздействие върху обществото като цяло,

Б.

като има предвид, че управлението на интернет включва въпроси, свързани със защитата и гарантирането на основните права и свободи, достъпа и използването на интернет, неговата уязвимост от кибератаки и др,

В.

като има предвид, че киберпрестъпността представлява нарастваща заплаха за обществото, което разчита на информационните и комуникационни технологии, и като има предвид, че подстрекаването към терористични нападения, престъпления, основани на омразата, както и към детска порнография е нараснало и застрашава хората, включително и децата,

Г.

като има предвид, че е от голямо значение да се открие връзката между киберпрестъпността, интернет юрисдикцията и „изчислителните облаци“ като нововъзникващ аспект в управлението на интернет на европейско равнище,

Д.

като има предвид, че аспекти на управлението на интернет засягат адресирането в интернет и други предимно технически въпроси, като в тези области действат организации като Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), Организацията за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA), Работната група за интернет инженеринг (IETF), регионалните интернет регистри и други,

Е.

като има предвид, че до момента частният сектор играе доминираща и положителна ръководна роля във връзка с управлението на интернет; като има предвид обаче, че при определянето на глобалната стратегия следва да се засили ролята на публичните органи,

Ж.

като има предвид, че правителствата играят важна роля по отношение на по-широки аспекти на управлението с цел защита на обществения интерес, и по-специално за осигуряване на защита и гаранция за основните права и свободи, както и във връзка със сигурността, почтеността и гъвкавостта на интернет, докато частният сектор играе съществена роля за осигуряване на необходимите инвестиции, експертни знания и предприемачески дух,

З.

като има предвид, че световният Форум за управление на интернет (IGF) и различните национални и регионални форуми са важна платформа за диалог между различните заинтересовани страни за политиката по отношение на интернет,

И.

като има предвид, че Европейският парламент и другите европейски институции отдавна са поели ангажимент по отношение на интернет като отворено световно обществено благо,

1.

Счита, че интернет е световно обществено благо и като такова следва да се управлява в името на общия интерес;

2.

Признава, че интернет е от съществено значение за упражняването на практика на свободата на словото, за културното многообразие, медийния плурализъм, демократичното гражданство, както и за образованието и достъпа до информация и по този начин представлява едно от основните средства за разпространение на демократичните ценности в целия свят;

3.

Припомня, че интернет се превърна в необходимо средство за насърчаване на демократичните инициативи, политическия дебат, цифровата грамотност и разпространението на знания; припомня, че достъпът до интернет е основно право, което гарантира и същевременно зависи от упражняването на редица други основни права, включително, но не само зачитането на личния живот, защитата на данните, свободата на изразяването, на словото и на сдружаването, свободата на пресата, свободата на политическо изразяване и участие, недискриминацията, образованието и културното и езиковото многообразие; подчертава, че поради това институциите и заинтересованите лица на всички равнища носят обща отговорност за оказването на подкрепа за гарантиране на упражняването на правото всеки да може да участва в информационното общество (и по-специално възрастните хора, които срещат повече проблеми при запознаването си с новите технологии), като същевременно противодействат на двойното предизвикателство на електронната неграмотност и изолацията от демократичния процес в електронната ера;

4.

Подчертава по-специално, че е необходимо да се подобри разработването на подходите „отдолу-нагоре“ и на електронната демокрация, като същевременно се гарантира създаването на значителни предпазни механизми срещу нови форми на надзор, контрол и цензура от страна на публични или частни организации, така че свободата на достъпа до интернет и защитата на личния живот да са реални, а не въображаеми;

5.

Подчертава необходимостта от защита и насърчаване на европейското културно наследство, включително чрез интернет; застъпва становището, че интернет играе съществена роля за стимулиране на нововъведенията и намаляване на цифровото, социално и културно разделение в Европа спрямо други части на света; приветства факта, че Комисията разбира важността на преодоляването на „цифровото разделение“ и свързаните с развитието въпроси, които са част от управлението на интернет; при все това счита, че вниманието трябва да се насочи и към многобройните по-възрастни граждани в развитите и развиващите се държави, които често се чувстват като изоставащи в този нов „онлайн“ свят; отбелязва, че интернет може да бъде ефективно средство за социално включване и че нашите по-възрастни граждани трябва да бъдат приобщени; настоятелно призовава да се предприемат действия за насърчаване на образованието в областта на използването на предлаганите в интернет ресурси и избора на критерии относно начина на използване на тези ресурси;

6.

Признава, че засиленото използване на интернет от гражданите, потребителите, дружествата и органите означава, че това средство за комуникация се е превърнало в един от основните елементи от изграждането на вътрешния пазар в рамките на ЕС; в тази връзка подчертава необходимостта от подходяща защита на потребителите и притежателите на права на интелектуална собственост в интернет; подчертава също така, че правата и гражданските свободи на потребителите на интернет трябва да бъдат гарантирани; признава значението на интернет като средство за информация и насърчаване на правата на потребителите;

7.

Подчертава, че управлението на интернет следва да улеснява електронната търговия и трансграничните операции чрез децентрализиране на ролите на саморегулиране, особено във връзка с определянето на условия за навлизане на нови конкуренти;

8.

Призовава към по-лесен достъп и развитие на интернет в по-новите държави-членки, по-специално в селските райони, както и в развиващите се страни чрез програми, финансирани от Европейския съюз; освен това призовава на тези страни да се предостави по-голямо влияние при формирането на политиката за управление на интернет;

9.

Счита, че за да защити интереса на ЕС от запазване на интернет като световно обществено благо, управлението на интернет следва да се основава на широк, балансиран модел на публично-частния сектор, като се избягва надмощие на която и да било организация или група от организации и евентуални опити от страна на държави или наднационални органи да контролират потока от информация в интернет и като се гарантира взаимодействие между процесите на различните заинтересовани страни за управление на интернет, което продължава да представлява ефективен механизъм за насърчаване на сътрудничеството в международен план;

10.

Подчертава, че ценностите, върху които се основава Съюзът и които са посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз, са ключови ценности и крайни цели на Европейския съюз; следователно призовава Европейската комисия и държавите-членки да гарантират, че всички дейности, свързани с управлението на интернет, са в съответствие с тези ценности и цели, и по-специално на световните форуми за управление на интернет, в които участват страни, чиито ценности се различават значително от тези на Европа; счита, че международният диалог с тези страни в областта на регулирането на интернет следва да се засили, с цел избягване на конфликти;

11.

Счита, че правителствата следва да насочат вниманието си към въпроси, които са жизненоважни за световната обществена политика по отношение на интернет, тъй като лидерството в частния сектор следва да се основава на спазването на принципите на държавната политика и съществуващото законодателство, а в останалите случаи - да се придържат към принципа за ненамеса, освен когато това се налага при изключителни обстоятелства, като дори и тогава действията им трябва да са в съответствие с основните права на човека и принципа на пропорционалност;

12.

Счита, че правителствата следва да избягват намеса в ежедневното управление на интернет, да се въздържат от нанасяне на вреди на иновациите и конкуренцията чрез ненужно, обременяващо и ограничаващо регулиране и да не се опитват да контролират нещо, което е и следва да остане собственост на световната общественост;

13.

Призовава правителствата да се въздържат от налагането на ограничения върху достъпа до интернет посредством цензура, блокиране, филтриране или други начини, както и от изисквания към частните организации да извършват подобни дейности; настоява за запазването на отворен интернет, в който потребителите могат да намират и разпространяват информация или да ползват приложения и услуги по свой избор, както е предвидено в преработената регулаторна рамка за електронните комуникации;

14.

Подчертава, че всякакви рестрикции, считани за необходими, следва да бъдат ограничени до необходимия минимум в рамките на едно демократично общество, следва да се основават на закона и да бъдат ефективни и съразмерни; подчертава, че следва да се гарантира защитата на малолетните и непълнолетните лица и приканва държавите-членки също да вземат мерки, например като използват системата за информиране за наличие на публичен интерес, посочена в Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/22/ЕО, Директива 2002/58/ЕО и Регламент (ЕО) № 2006/2004 относно правата на ползвателите (Директивата за правата на гражданите) (9), за да дадат възможност на малолетните и непълнолетните лица за отговорно ползване на интернет и онлайн информационните услуги, както и да подобрят равнището на осведоменост относно потенциалните заплахи, свързани с новите услуги;

15.

Призовава за повече инициативи в подкрепа на по-безопасното „сърфиране“ в интернет от деца, за разпространение на най-добрите практики в световен мащаб и укрепване на международното сътрудничество в борбата срещу вредно и незаконно съдържание в онлайн средата, особено с оглед на сексуалната злоупотреба с деца в интернет;

16.

Отчита също така специалната необходимост да се предостави защита на уязвимите лица, най-вече на малолетните и непълнолетни лица, чрез общи действия на държавни и частни организации; отново заявява, че при борбата с киберпрестъпността и детската порнография престъпното съдържание следва да се изтрива при източника, вместо да се блокират уебсайтове;

17.

Счита, че в допълнение към принципите на управление, определени от Комисията, правителствата следва да прилагат също и следните принципи:

18.

Подчертава, че ЕС следва да разработи приемливо за всички прилагане на основните принципи на управление на интернет и да го защитава решително на международните форуми и в двустранните отношения;

19.

Приветства свързаните с управлението на интернет аспекти на „Стратегията от Гранада“ на испанското председателство и текста на доклада на Парламента относно нова „Програма за цифрови технологии в Европа: 2015.eu“ (10) за създаване на Европейска харта за правата на гражданите и потребителите в цифровата среда и за развитие на „петата свобода“, която да осигурява свободно движение на съдържание и знания;

20.

Отбелязва новата „Политика относно интернет 3.0“ на правителството на САЩ, обявена на 24 февруари 2010 г.;

21.

Подчертава, че ЕС следва да предприеме мерки по три изключително важни въпроса на обществената политика:

22.

Призовава държавите-членки, при съгласуване с Комисията, да осигурят защитата на инфраструктурата на интернет срещу заплахи и инциденти чрез хармонизиран подход на ЕС, както и чрез завършване на създаването на национални екипи за спешно реагиране и механизми за сътрудничество помежду им;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да засилят своите усилия за увеличаване на сигурността на киберпространството в рамките на ЕС, както и да участват по подходящ начин в международното сътрудничество по този въпрос и подчертава необходимостта от подход с участието на различни организации, за да се постигне по-добро разбиране и осведоменост за юрисдикцията във връзка с киберпрестъпленията и изчислителните облаци, който подход да се основава на равноправност и установяване на ясни задължения и отговорности за всяка от заинтересованите страни;

24.

Подчертава значението на сигурността на електронните услуги, по-конкретно на електронните подписи и на необходимостта от създаване на публична ключова инфраструктура на общоевропейско равнище и призовава Комисията да създаде Портал на европейските заверяващи органи, за да осигури трансгранична оперативна съвместимост на електронните подписи и да увеличи сигурността на операциите, извършвани по интернет;

25.

Призовава Комисията да даде ясни напътствия на държавите-членки, които не са ратифицирали и приложили Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство, за да се ангажират всички държави-членки в общо усилие за борба с киберпрестъпността и спама, да се засили доверието на потребителите и да се защити киберпространството на Европейския съюз срещу всякакъв вид престъпления и нарушения; настоятелно призовава всички държави-членки да ратифицират и приложат Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство;

26.

Призовава всички държави-членки да ратифицират и приложат Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, което би позволило развитието на основа за международно сътрудничество в борбата с използването на интернет за терористични цели посредством широкообхватни атаки спрямо и чрез компютърни системи, които застрашават националната сигурност, обществената безопасност или икономическото благосъстояние;

27.

Препоръчва освен това Комисията и държавите-членки да работят за засилване на сигурността и стабилността на интернет чрез мерки, насочени към увеличаване на разнообразието от мрежи и системи, чрез прилагането на конкурентното право, стандартите на ЕС и политиката за възлагане на обществени поръчки, както и чрез:

28.

Подчертава, че успехът на социалните мрежи, заедно с техническия капацитет на интернет (памет и обработка на информация), поражда проблеми във връзка със съхраняването на данните и използването на архивираните данни; в това отношение изразява съжаление относно факта, че понастоящем в интернет не съществува „право на забрава“;

29.

Изтъква необходимостта от постигане на подходящ баланс между защитата на личния живот на потребителите и регистрирането на лични данни;

30.

Изразява съжаление относно факта, че нарастващото използване на интернет мрежите все още не се съпътства от правила, които позволяват на потребителите да управляват личните данни, които предоставят на тези мрежи;

31.

Отбелязва, че прозрачното и отговорно управление на интернет може да изиграе важна роля в контрола върху начина, по който „търсачките“ обработват информацията в световен мащаб;

32.

Призовава Комисията да представи предложение за разширяване на приложението на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (11), с цел включването на нарушения на защитата на данните и личната сфера, както и разрешаването на преговори от страна на Съвета с оглед сключване на международно споразумение, позволяващо ефективно обезщетяване на лица от ЕС в случай на нарушаване на техните права съгласно законодателството на ЕС в областта на защитата на данните и личната сфера;

33.

Подкрепя насърчаването на принципа на зачитане на личния живот още във фазата на проектиране на продукта („privacy by design“), съгласно който възможно най-рано в жизнения цикъл на новите технологични разработки следва да се въведат изисквания за защита на правото на неприкосновеност на личния живот и за защита на личните данни, като се гарантира на гражданите подходяща за потребителя среда;

34.

Изтъква, че се налага удостоверяване на сигурността на интернет страниците, с цел да се укрепи доверието на потребителите в достъпа до онлайн информация и услуги;

35.

Подчертава, че институциите, органите и държавите-членки на ЕС следва да координират своя подход с управлението на интернет от различните международни организации, които се занимават с това, като например ICANN и неговите консултативни органи, включително Правителствения консултативен комитет (GAC);

36.

Отбелязва ролята на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) за създаването на единно европейско информационно пространство; отбелязва, че ENISA може да играе важна роля, по-конкретно по отношение на предотвратяването, справянето и решаването на проблеми със сигурността на мрежата и информацията и приветства предстоящото предложение на Комисията за модернизиране на ENISA;

37.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно увеличаване на ефективността на ENISA по отношение на:

38.

Подчертава, че подкрепата за ENISA е насочена към държавите-членки с определени потребности и препоръчва ENISA да продължава да развива форуми за обмен на информация между държавите-членки и други субекти;

39.

Счита, че Комисията трябва да играе основна роля при въвеждането и координирането на всички аспекти, свързани с вътрешната организация на ЕС, за да осигури съгласуван подход на ЕС, включително по отношение на Форума за управление на интернет (IGF);

40.

Предлага Комисията да изгради капацитет за истинско представителство на европейското гражданско общество в международните форуми за управление на интернет и организациите или консорциумите за интернет стандарти;

41.

Изисква от Комисията да улесни приемането на съгласуван и всеобхватен подход на ЕС за IGF и други основни прояви, свързани с управлението на интернет, като представи на Европейския парламент и на Съвета за обсъждане проектопозиция на ЕС много преди провеждането на всяка такава проява;

42.

Подкрепя запазването и разработването на модела на IGF на световно, регионално (включително EuroDIG) и национално равнище, като се запазят основните му характеристики на незадължителен процес с участието на много заинтересовани страни и като остава открито място за диалог и обмен на най-добри практики между правителствата, гражданското общество и частния сектор и една нова форма на демокрация на участието;

43.

Изтъква значението на включване на участници от Азия в преговорите относно управлението на интернет, като се вземе предвид спецификата на азиатския пазар;

44.

Изтъква необходимостта от включване на крайните потребители в процеса на създаване на модел на управление, като се акцентира върху сътрудничеството между университетите и света на бизнеса на местно, регионално и национално равнище;

45.

Препоръчва усъвършенстването на IGF по следните начини:

46.

Подкрепя работата на Комисията и на испанското и белгийското председателство във връзка със срещата на Форума за управление на интернет (IGF) във Вилнюс през септември 2010 г. и призовава за по-голямо участие на Европейския парламент;

47.

Принципно подкрепя позицията на Комисията в полза на настоящия модел на управление на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), основан на лидерството на частния сектор;

48.

Признава, че ICANN успя да гарантира стабилността на системата за имена на домейни;

49.

Подкрепя продължаването на наскоро започнатата от ICANN процедура за определяне на имена на домейни на азбуки, различни от латиницата;

50.

Призовава за нов генеричен домейн от първо ниво за културни организации, пазари, медии и хора на изкуството, например, „.culture“ или „.art“;

51.

Призовава за по-голяма отчетност на частните дружества, които регистрират и разпространяват имена на домейни, като извършват услуга, от която обществото е станало в голяма степен зависимо; счита, че в тази връзка е необходимо да се създаде общ набор от критерии, които трябва да се следват, с цел увеличаване на прозрачността и гарантиране поемането на по-големи отговорности от тези дружества;

52.

Призовава Европейската служба по регистрация за интернет домейн имена (EURID) да проведе голяма медийна и интернет кампания за насърчаване на домейна.eu във всички държави-членки, с цел да се улесни развитието на европейска онлайн среда, основана на ценностите, характеристиките и политиките на Европейския съюз;

53.

Подчертава значението на Правителствения консултативен комитет (GAC) в процеса на разработване на политиката на ICANN и препоръчва увеличаване на ефективността на GAC, наред с другото, чрез създаването на секретариат с подходящи възможности за поддръжка; и счита, че е важно всяка държава-членка да взема активно участие в работата на този комитет;

54.

Счита, че ICANN следва да се подобри чрез:

55.

Подкрепя становището на Комисията, че разпоредбите на Организацията за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA) следва да включват механизми за многостранна отчетност и потвърждава, че в бъдеще никое правителство не трябва да упражнява доминиращо влияние над IANA, като тази функция вместо това постепенно се интернационализира и доведе до многостранен надзор;

56.

Счита, че „потвърждаването на ангажиментите“ от 2009 г. може да представлява положителна основа за по-нататъшното развитие на ICANN, като същевременно подчертава, че:

57.

изисква от Комисията да предоставя на Европейския парламент и на Съвета годишни доклади за проведените през предходната година прояви, свързани с управлението на интернет, като първият доклад трябва да се предостави до март 2011 г.;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/41

A.

като има предвид, че Комисията в своето съобщение, озаглавено „Преглед на политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят“, оповестява преработена стратегия за иновации под формата на план за действие,

Б.

като има предвид, че тази бъдеща стратегия за иновациите трябва да бъде тясно свързана със стратегията ЕС 2020,

В.

като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Към нови граници в ИКТ — стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии в Европа“, Комисията обяви нова стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещи и възникващи технологии (FET) със стартиране на водещи инициативи,

Г.

като има предвид, че при развитието на европейска политика в областта на иновациите е необходимо да се вземат под внимание всички три страни от триъгълника на знанието - научноизследователската дейност, иновациите и образованието,

Д.

като има предвид, че иновационните способности на предприятията в значителна степен зависят от техния достъп до достатъчно финансови средства и че произтичащите от сегашната икономическа криза затруднения в кредитирането заплашват драстично да ограничат иновационния капацитет на предприятията, особено на малките и средни предприятия (МСП),

Е.

като има предвид, че иновациите са централен елемент за успешното осъществяване на настоящите значими предизвикателства пред обществото и стратегическите политически цели на ЕС като предприемачество, конкурентоспособност, изменение на климата, заетост, демографски промени и приобщаващо общество,

Ж.

като има предвид, че Европейският съюз няма да постигне енергийните си цели и целите си по отношение на климата за 2020 г., и по-специално целта си да намали емисиите на парникови газове с поне 20 % и да достигне дял на електроенергията от възобновяеми източници от поне 20 %, без ускоряване на разработването и широкото използване на чисти, устойчиви и ефикасни енергийни технологии; като има предвид, че бъдещата иновационна стратегия следва изцяло да включва това измерение,

З.

като има предвид, че научноизследователската дейност в областта на нововъзникващите и бъдещи технологии (като квантовите технологии, вдъхновени от биологията и нанотехнологиите ИКТ) е трамплин за иновации чрез нейното влияние върху дългосрочната конкурентоспособност, и като има предвид, че тя създава изцяло нови области на икономическа дейност и същевременно насърчава нови отрасли и МСП, прилагащи високи технологии,

И.

като има предвид, че насърчаването и доразвиването на устойчиви технологии е необходимо не само за постигането на целите на ЕС по отношение на климата и енергийните цели, но и че ЕС може да извлече от това огромна полза по отношение на бъдещи работни места и икономически растеж,

Й.

като има предвид, че неравномерното разпределение на оскъдните ресурси може да възпрепятства иновациите; като има предвид, че политиката на ЕС в областта на суровините следва да се обръща към основните предизвикателства с оглед осигуряването на справедлив достъп,

К.

като има предвид, че в период на нарастващ недостиг на ресурси подпомагането на устойчиви и енергийно ефективни технологии увеличава сигурността на енергийните доставки в ЕС,

Л.

като има предвид, че темата за демографските промени е едно от главните предизвикателства на бъдещето, което изисква, наред с другото и нови технологични решения,

М.

като има предвид, че в индустриалните области, в които засега ЕС все още има добра конкурентна позиция, той трябва да обедини усилията си и да укрепи силните си страни,

1.

Счита, че съществуват възможности за по-тесни връзки между научноизследователската дейност и иновациите в Европа; призовава Комисията и държавите-членки да приемат интегриран подход към науката и иновациите;

2.

Обръща вниманието на Комисията на ЕС върху това, че бъдещата иновационна политика на ЕС трябва да бъде поставена на широка основа и в същността си да обхваща не само технологичните иновации (иновации на продукти и процеси), но и административни, организационни, социални и свързани с работата иновации, включително нови модели за търговия и услуги, като се вземат предвид другите две страни на триъгълника на знанието (научноизследователската дейност и образованието);

3.

Подчертава, че иновацията е преди всичко нововъведение, което се отнася до нуждите на потребителите и пазара; по тази причина отправя искане към Комисията да осигури по-добро признаване на първостепенното значение на нуждите на потребителите като движеща сила в областта на иновациите; подчертава, че за да се противодейства на възникването на нови форми на неравенство в обществото, иновациите следва в бъдеще да бъдат измервани не само по отношение на тяхната екологична и икономическа полза, но също и според критерия на социалната добавена стойност;

4.

Подчертава факта, че засилването на подкрепата за предприемачите като движеща сила за иновациите в Европа е необходимо условие за ефективно функциониране на един конкурентен вътрешен пазар, основаващо се премахване на търговските ограничения и на високо равнище на защита на потребителите и социално сближаване;

5.

Призовава Комисията да постави амбициозни цели за сравнение, които да са насочени към големите предизвикателства пред обществото и да преустановят настоящата разпокъсаност на различните европейски инициативи;

6.

Настоятелно подкрепя констатацията на Комисията, че ключовите технологии и научноизследователската дейност в областта на бъдещите и новопоявилите се технологии са съществена предпоставка за трайното укрепване на глобалната конкурентоспособност на ЕС; присъединява се към призива на Комисията към държавите-членки да постигнат съгласие относно значението на използването на базовите високи технологии в ЕС; подчертава в тази връзка, че (i) ключови базисни технологии като микро- и наноелектрониката, фотониката, био- и нанотехнологии, (ii) нови материали, както и (iii) новите и бъдещите технологии, могат да предложат голям потенциал за иновации и да дадат своя принос в прехода към икономика, основана на знанието, с ниски емисии на въглероден диоксид;

7.

Изтъква, че иновациите трябва да бъдат насочени към отделния човек и приветства усилията за засилване на диалога между университетите и света на бизнеса, който допринася в съществена степен за насърчаването на научноизследователската дейност и иновациите, както и по-ефективното използване на знанията, споделени от частния сектор с университетите, и обогатяване на материала от академичните курсове с оглед на актуалните социални и бизнес изисквания;

8.

Обръща внимание на това, че определянето на ключовите технологии и бъдещите и нововъзникващите технологии трябва да става в сътрудничество с икономиката на местно, регионално и национално равнище, включително МСП, при което трябва да се вземат предвид и регионалните цели на икономическата политика призовава също така ЕС да гарантира, че предложената експертна група на високо равнище ще допринесе по най-добрия начин за определянето, утвърждаването и въвеждането в кратко-, средно- и дългосрочен план на ясни мерки в подкрепа на тези технологии;

9.

Приветства мерките, свързани с иновационната политика, също и с оглед на допълването на националните промишлени стратегии на общностно и надбраншово равнище и призовава Комисията да продължи с този подход;

10.

Призовава Комисията и държавите-членки да съчетаят въвеждането на ново поколение цифрови мрежи и интелигентни мрежи с дейностите в областта на иновациите, за да могат изцяло да се възползват от тях; в тази връзка подчертава, че трябва да бъде предвидено необходимото финансиране, включително от структурните фондове;

11.

Изтъква, че инвестициите във високоскоростни мрежи в интернет, както и по-широкото навлизане на широколентовия интернет са основни условия за по-голямото и по-ефективно разпространение на иновативните постижения, следователно за намаляване на различията в това отношение между регионите на ЕС;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да засилят политиките за сближаване в областта на иновациите, с цел намаляване на разликите между държавите-членки;

13.

Подкрепя факта, че понастоящем от Комисията се разработва Европейски акт в областта на иновациите, за да се работи за по-съгласувана стратегия за иновации

14.

Изтъква значението на иновациите в областта на екологията и екологичните предприятия, които може да изиграят важна роля за свързването на политиката в областта на иновациите със сектори от ключово значение за ЕС, в резултат на което ще възникнат сериозни сравнителни предимства за европейската икономика;

15.

Подчертава важната роля на екоиновациите, по-специално в контекста на увеличаването на ефикасността на ресурсите;

16.

Подчертава важната роля, която групите за иновация играят за бъдещата иновационна политика на ЕС, и потенциала, предлаган по-специално от клъстери на знание; приветства създаването на специални зони на иновации и предприятия около университетите, научноизследователските институти и научните и технологични паркове; призовава за отчитане на възможностите за създаване на единно опростено финансиране и оперативна рамка за новите иновативни зони;

17.

Подчертава, че наличните групи за иновация трябва да се доразвият чрез целенасочени действия на ЕС, на държавите-членки и регионите, за да могат те да запазят и доразвият своята отчасти световна водеща роля;

18.

Във връзка с това изтъква, че основата на всички дейности, свързани с групите за иновация трябва да отчита всички нужди на предприятията, включително на МСП, и по-специално на иновативните МСП, предвид факта, че иновациите играят ключова роля за насърчаването на предприятията;

19.

Призовава съответните заинтересовани страни на равнище държави-членки и ЕС да подобрят рамковите условия за трансграничното сътрудничество на групите за иновация;

20.

Подчертава, че МСП играят централна роля като партньори във веригата за създаване на стойности, но също и в самостоятелното предлагане на иновативни продукти;

21.

Призовава към по-силен европейски подход към осигуряването на средства за иновациите и предотвратяването на настоящата фрагментация и краткосрочност; счита, че снабдяването с достатъчно финансови средства е неотменен елемент за развитието на иновациите и че следователно бюджетът на ЕС за иновации следва да бъде чувствително увеличен; изисква това да следва да се вземе предвид при предстоящото преразглеждане на настоящата финансова рамка и при планиране в рамките на финансовата перспектива за 2014-2020 г.; подчертава в този контекст, че разпоредбите за годност за финансиране на научноизследователска и развойна дейност по отношение на доиндустриалната и/или експерименталната научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат разгледани в същото време; призовава държавите-членки да увеличат своето финансиране на НИРД, за да се постигне целта, поставена в Барселона през 2002 г. относно изразходването на 3 % от БВП за НИДР до 2010 г.; подчертава значението на финансирането на научните изследвания и иновациите по време на икономическа криза, тъй като това ще стимулира създаването на работни места в дългосрочен план; изтъква необходимостта от заделяне на увеличен дял от средствата за програми за научноизследователска и развойна дейност за сферата на иновациите;

22.

Застъпва становището, че разходите на ЕС за научноизследователска дейност и иновации трябва да се насочат към цели като предоставянето на стимули за търговското прилагане на изследователските открития, както и по-обстойна информация относно източниците и възможностите за финансиране; подчертава значението на запазването на прозрачността и равните възможности в достъпа до средства на основа на покани за представяне на предложения за научноизследователска дейност; призовава Комисията и държавите-членки да използват структурните фондове за стимулиране на широкомащабни иновации; подчертава необходимостта от разработване на схеми за финансиране на социални иновации с особено внимание върху социалните ползи;

23.

Подчертава, че наред с увеличаването на средствата е от решаващо значение достигането на критична маса; препоръчва за тази цел прибягването до обществени поръчки и подчертава по-специално, че средствата трябва да отиват там, където мултиплициращият ефект за създаване на добавена стойност за Европа е най-голям, като ключови базови технологии и водещи инициативи за бъдещи и нововъзникващи технологии; в тази връзка подчертава необходимостта да се използват синергиите между рамковите програми за научноизследователска дейност и иновации и структурните фондове; подчертава в тази връзка, че различните органи, управляващи Седмата рамкова програма, РПКИ и структурните фондове, трябва да са запознати с възможностите, предлагани от всеки един от тези инструменти; изразява съжаление, че възможностите на съществуващите синергии при финансирането все още не са добре известни; призовава регионите и държавите-членки да насърчат усилията за подобряване на комуникацията в това отношение;

24.

Приветства създаването на Европейският институт за иновации и технологии, който беше основан, за да стимулира и създава иновации на водещо световно ниво, събирайки на едно място и обединявайки около обща цел висшето образование, научните изследвания и бизнеса; изтъква сериозния принос, който може да направи Европейският институт за иновации и технологии, като предоставя стимули за програми за иновации, и важната роля, която той може да изиграе в това отношение; настоятелно приканва Комисията да състави бюджета за Европейския институт за иновации и технологии по начин, който да гарантира, че предоставеното финансиране, наред със средствата от други източници, може да постигнат критичната маса, необходима за постигане и цялостно проучване на съществените предизвикателства пред обществата в ЕС;

25.

Изтъква необходимостта от насоки за гарантиране на конкурентното разпределяне и бързото използване на финансиране и въвеждането на схема за възнаграждение на проекти със сериозно бързо икономическо въздействие;

26.

Подчертава, че Европа следва да бъде на най-високото равнище на развитие на интернет технологии и нисковъглеродни приложения за ИКТ; предлага в новата финансова перспектива бюджетът на ЕС за изследвания в областта на ИКТ да бъде удвоен;

27.

Подчертава факта, че политиката в областта на иновациите следва да се координира с другите европейски и национални политики (включително политиката в областта на промишлеността, околната среда и потребителите), като се има предвид, че установените подходи следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се приспособят към различни национални и регионални условия;

28.

Изразява съжаление, че усилията за опростяване на инструментите на ЕС в областта на изследванията и иновациите не са успешни и че процедурите все още са прекалено сложни и дълги, което затруднява по-специално участието на МСП в тези програми;

29.

Счита, че припокривания и дублиране на програмите за подпомагане, предизвикани от липсата на координация на различните равнища на действие, следва да бъдат предотвратени в името на удобството за ползващите и прозрачността; призовава Комисията да проучи дали европейските инструменти за подкрепа на МСП биха могли в бъдеще да бъдат обединени под ръководството на една генерална дирекция, например ГД „Предприятия“; счита, че по този начин ще се улесни представянето и възможните получатели ще могат да се обръщат към една обединена служба;

30.

Призовава Комисията да гарантира, че регулаторната рамка на ЕС подкрепя иновациите и не представлява пречка за промените и че има ефективно сътрудничество между участващите вътрешни служби и генерални дирекции на Комисията и да разгледа по всеобхватен и съгласуван начин въпросите в областта на иновациите; настоява това да намали фрагментарността на инструментите на ЕС в областта на иновационната политика;

31.

Наред с това призовава държавите-членки ефективно да координират инициативите на компетентните национални органи;

32.

Отбелязва, че съвместните усилия на заинтересованите страни в ЕС следва да са насочени към това да затворят празнината между научните изследвания и иновациите, готовността на пазара и комерсиализацията на продуктите; подчертава, че са необходими пресечни точки между рамковите програми и възможност за съчетаване на мерките в областта на научноизследователската дейност и иновациите извън рамките на програмите;

33.

Призовава Комисията да изготви нови показатели за иновациите, които са по-добре адаптирани към икономики на услугите, основани във все по-голяма степен на знанието, така че докладите за достиженията в областта на иновациите в ЕС, които да са пригодени да предоставят не само сравнителен анализ на новаторските възможности на държавите-членки, а и по-добре да се определят силните страни и слабостите на мерките на ЕС в областта на иновациите;

34.

Изтъква значението на по-обстойната информация относно подходящи канали и източници на финансиране, както и на надеждните данни относно алтернативните форми на финансиране, като например лицензионните договори, така че предприятията да станат по-склонни да инвестират;

35.

Подчертава, че наред с публичното финансиране, частното финансиране следва да бъде насърчено по-силно;

36.

Подчертава значението на по-добра хармонизацията на достъпа до средства за ЕС за всички участници, за да се подобри участието на МСП в управленческите структури и дейностите по съвместни технологични инициативи;

37.

Призовава Комисията със своя план за действие за иновациите да представи конкретни инструменти за подобряване на достъпа до финансиране за иновативни предприятия; в тази връзка подчертава необходимостта също така да се вземат предвид различните финансови нужди и интензивност на иновациите в предприятията в различните стадии на установяване и растеж;

38.

Подчертава необходимостта от създаването на предпоставки за по-добра наличност на рисков капитал като при това се вземат предвид нуждите на МСП, както и за разширяване на възможностите на ЕИБ за финансиране на базата на споделения риск; призовава Комисията да провери какви мерки могат да се вземат за постигане на приемливо за всички участници разпределение на риска, за да се насърчат частните инвестиции в областта на иновациите;

39.

Призовава съответните заинтересовани страни от държавите-членки и органите на ЕС да разширят традиционните инструменти за финансиране на МСП като микрокредити, рисков капитал за хора, които целят да инвестират в иновативни предприятия, „бизнес ангели“, които да спонсорират бизнес проекти на млади изследователи, заеми и гаранции, както и да създадат данъчни, финансови и административни стимули за инвестициите, тъй като това би намалило риска от преместване на предприятия заради неблагоприятни рамкови условия за държавна помощ и би мотивирало компаниите да наемат човешки ресурси за целите на изследванията и иновациите и с това да стимулират развитието на нови продукти и услуги;

40.

Подчертава значението на осигуряването на минимум от средства за МСП в общи покани за представяне на предложения, публикувани в рамките на инициативи в научноизследователската дейност и иновациите, които следват ангажимента, поет в Седмата рамкова програма (15 % от ресурсите в програмата за сътрудничество);

41.

Призовава Комисията, в съответствие с принципите на вътрешния пазар, да адаптира съществуващите общностни разпоредби за държавните помощи, така че да могат да се подпомогнат инвестициите в крайно необходими нови технологии, за да се гарантира дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и условия на равнопоставеност на международно равнище; по-конкретно призовава Съвета и Комисията да вземат предвид инициативата за ключовите базисни технологии като ревизират правилата на ЕС за държавната помощ и по този начин да дадат възможност на държавите-членки да създадат национални системи за насърчаване на ключовите базисни технологии;

42.

Подчертава значението на съвместните технологични инициативи, които да отговарят на определени критерии относно размера и управленческата структура, и на извършването на периодична оценка на въздействието на одобрените съвместни технологични инициативи по отношение на приноса им за конкурентоспособността на промишлеността на ЕС;

43.

Във връзка с това приветства факта, че съществуващата „Рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации“ ще бъде предмет на проверка през 2010 г.;

44.

Счита, че едно по-добро подпомагане на иновациите следва винаги да бъде съпътствано и от бюрократично облекчаване за заявителите; призовава Комисията да премахне бюрокрацията, като преструктурира процесите на рамковата програма и създаде комитет на ползвателите;

45.

Призовава заинтересованите участници на равнище ЕС, в частност с оглед на МСП, да подобрят рамковите условия за защита на интелектуалната собственост, особено в областта на патентите, защото цената, както и качеството им, са централен елемент за иновациите;

46.

В тази връзка изразява съжаление предвид липсата на истински вътрешен пазар за иновации в ЕС и призовава Комисията и държавите-членки да координират усилията си в тази област, по-специално когато става въпрос за своевременно споразумение относно патент на Общността и единна съдебна система за патенти, и подчертава значението на стандартизацията за развиването на иновативни продукти;

47.

Препоръчва да се насърчават съвременни политики за периода на разследването, които да насърчават иновации като събирателни патенти, общи патентни форуми и лицензи за пълни права;

48.

Подчертава във връзка с това значението на разработването на лесен за МСП общностен патент за европейската икономика в съзвучие с политиката на ЕС в областта на иновациите;

49.

Отбелязва увеличаващата се употреба на патенти като ценни книжа при банково финансиране става все по-важна, но поради липса на технологични познания банките нерядко не могат правилно да оценят стойността на патента при отпускането на заеми; затова призовава Комисията да провери дали ЕС следва да осигури подкрепа при разработването на стандарт за оценка;

50.

Изтъква значението на програми за насърчаването на МСП да използват технологичните развития и научноизследователския персонал;

51.

Подчертава, че триъгълникът на знанието - научни изследвания, иновации и образование, следва да се разглежда като едно цяло; затова призовава инвестициите в обучение и допълнителна квалификация на квалифицирания персонал, които, с оглед на значението на иновационната способност за конкурентоспособността на ЕС, са от решаващо значение, да не бъдат намалявани; подчертава, че е необходимо да се придаде максимална привлекателност на условията за изследователите и специалистите им, също така и по отношение на тяхната мобилност, за да могат да устоят в международната конкуренция; подчертава, че това съпътства подобряването на условията на труд на жените научни изследователи;

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/48

А.

като има предвид, че намаляването и изкореняването на бедността е основна цел на политиката на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие съгласно Договора от Лисабон, а също така е и морално задължение и от дългосрочен интерес за самия ЕС,

Б.

като има предвид, че както ЕС като най-големият световен донор, така и неговите държави-членки следва да играят водеща роля на срещата относно ЦХР през септември и да възприемат амбициозна, единна позиция, която може да действа като движеща сила с оглед навременното постигане на ЦХР,

В.

като има предвид, че в момента средствата, отпуснати от ЕС за ЦХР, са с около 20 милиарда по-малко от предвидените,

Г.

като има предвид, че някои държави-членки на ЕС намаляват бюджетите си за помощ,

Д.

като има предвид, че стойността на световните финансови транзакции е достигнала 70 пъти размера на световния брутен национален доход (БНД),

Е.

като има предвид, че непредсказуемата помощ може да бъде пагубна за страните получателки, и като има предвид, че по-доброто качество на помощта може да освободи допълнителни 3 милиарда евро на година, които да бъдат изразходвани за бюджетите за развитие на ЕС и неговите държави-членки (12),

Ж.

като има предвид, че 82 % от новото кредитиране на МВФ са отишли за страни в Европа, а най-слабо развитите държави биха имали полза, ако получат по-голямо като размер ново кредитиране от МВФ,

З.

като има предвид, че макар Г20 да има по-широко представителство, отколкото Г8, ООН остава най-всеобхватният форум за обсъждане на проблемите, свързани със световното управление,

И.

като има предвид, че непоследователността в европейските политики не трябва да въздейства отрицателно върху резултатите от финансирането за развитие,

Й.

като има предвид, че паричните преводи подпомагат с поне 300 милиарда долара на година икономиките на развиващите се страни (13),

К.

като има предвид, че макар да е отбелязан окуражаващ напредък по някои ЦХР, в момента всичките осем ЦХР са извън поставената цел и само решителна проява на политическа воля може да позволи ЦХР да бъдат постигнати през оставащите пет години до изтичането на поставения срок през 2015 г.,

Л.

като има предвид, че има голяма вероятност някои от най-слабо развитите държави да не постигнат нито една от ЦХР,

М.

като има предвид, че неотдавнашната криза на храните и горивата, в комбинация със световния икономически спад и изменението на климата, доведоха до известно влошаване на положението в сравнение с постигнатия през последното десетилетие напредък в борбата за намаляване на бедността,

Н.

като има предвид, че собствеността върху земя създава стимули за отделните лица, семействата и общностите да поемат в свои ръце собственото си развитие и да гарантират продоволствената сигурност на местно равнище,

О.

като има предвид, че ограничаването на изменението на климата в развиващите се страни може да струва годишно близо 100 милиарда щатски долара до 2020 г. (14), а икономическият спад поне още толкова (15),

П.

като има предвид, че развиващите се страни със среден доход не би следвало да бъдат пренебрегвани при прегледа на ЦХР, тъй като тези държави продължават да се нуждаят от помощ по пътя си към достигане на пълния си потенциал за развитие,

Р.

като има предвид, че индустриализираните страни носят най-голяма отговорност за изменението на климата и финансовата и икономическа криза,

С.

като има предвид, че броят на работещите бедни и хората с несигурни работни места се увеличава,

Т.

като има предвид, че липсата на мир и сигурност, демокрация и политическа стабилност често възпрепятства бедните страни да достигнат пълния си потенциал за развитие,

У.

като има предвид, че корупцията разрушава производителността, създава нестабилност и възпира чуждестранните инвестиции,

Ф.

като има предвид, че незаконните капиталови потоци от развиващите се страни по приблизителни оценки достигат между 641 милиарда и 941 милиарда щатски долара и като има предвид, че това изтичане на капитали отслабва капацитета на развиващите се страни за генериране на техни собствени ресурси и предоставяне на повече средства за намаляване на бедността (16),

Х.

като има предвид, че макар да е постигнат съществен напредък в посока изпълнението на някои от ЦХР, свързани със здравето, трите ЦХР, свързани със здравето, а по-специално смъртността при майките, изостават най-много,

Ц.

като има предвид, че 13 % от всички смъртни случаи на майки в развиващите се страни се дължат на опасни аборти и като има предвид, че този процент е много по-голям в Африка (17),

Ч.

като има предвид, че финансирането за семейно планиране на база една жена е намаляло рязко през последното десетилетие,

Ш.

като има предвид, че дори ако постигнем всички ЦХР, ще продължат да съществуват предизвикателства, свързани с бедността и страданието в бедните страни,

Щ.

като има предвид, че неспазването на ангажиментите, свързани с ЦХР, ще означава продължителни страдания за милиони бедни хора и сериозно подкопаване на доверието между Севера и Юга,

1.

Очаква, още преди срещата на ООН във връзка с ЦХР през септември, на заседанието на Европейския съвет през юни 2010 г. да бъде договорена амбициозна единна позиция на ЕС, която да доведе до нови, ориентирани към резултатите, допълнителни, прозрачни и измерими ангажименти;

2.

Призовава държавите-членки да изпълнят задълженията, които са поели като част от Европейския консенсус за развитие;

3.

Изтъква, че постигането на ЦХР трябва да продължи да бъде ключова цел за Европейския съюз; подчертава, че намаляването на бедността чрез постигане на ЦХР трябва да бъде признато еднозначно като всеобхватна рамка за политиката на ЕС за развитие и че това трябва да намери ясно отражение във всички съответни политики, включително търговската политика, и в законодателните предложения; счита, че ЦХР не трябва да бъдат възприемани като въпрос от техническо естество, който ще бъде решен като просто се предоставят повече пари или търговски възможности, без да се идентифицират първопричините за бедността и да се предприемат мерки срещу тях;

4.

Подчертава, че данните, посочени в наскоро публикувания доклад на ООН, озаглавен „Да преосмислим бедността“, не само са тревожни, но са и ясна индикация, че опасността да не бъдат изпълнени Целите на хилядолетието за развитие е реална;

5.

Призовава всички държави-членки най-късно до 2015 г. да постигнат ангажиментите си за отделяне на 0,7 % от своя брутен национален доход за помощ за развитие;

6.

Призовава ЕС и държавите-членки да въведат засилени мерки за отчетност във връзка с техния ангажимент за предоставяне на 0,7 % от БВД в качеството на помощ до 2015 г., в това число и създаването на процес на „партньорски проверки на официалната подкрепа за развитие“, който в рамките на Съвета по външни работи би оценил извършения напредък в посока на постигане на целта от 0,7 % до 2015 г., което ще доведе накрая до изготвянето на доклад до Европейския съвет и Европейския парламент;

7.

Призовава всички държави-членки да въведат мерки за отпускане на помощ за развитие и да издават многогодишни графици за постигане на целите на ЦХР; изисква от Комисията да гарантира, че официалната помощ за развитие (ОПР) е напълно прозрачна и съответно изисква от Комисията да публикува сумите, изразходвани от държавите-членки за ОПР;

8.

Призовава ЕС и ОИСР да не разширяват определението на „официална помощ за развитие“ (ОПР) или считат за помощ за развитие опростяването на задължения или други финансови потоци, които не са официална помощ за развитие;

9.

Призовава всички държави-членки да налагат активно ограничения на данъчните убежища, укриването на данъци, незаконните финансови потоци в рамките на Г20 и ООН и да насърчават по-голяма прозрачност, включително систематичното обявяване на реализираните печалби и платените данъци, както и система за отчитане по държави, за да се позволи на развиващите се страни да запазят своите ресурси за собственото си развитие;

10.

Призовава ЕИБ да преразгледа политиката си по отношение на офшорните финансови центрове въз основа на по-строги критерии от тези в списъка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за определяне на забранени юрисдикции и юрисдикции под контрол и да гарантира изпълнението на тази политика и да представя годишни доклади за напредъка;

11.

Призовава всички държави-членки и международната общност да предприемат действия, за да направят по-евтини паричните преводи от една държава в друга;

12.

Призовава всички държави-членки да подкрепят инициативите на ООН и да предприемат мерки за увеличаване на отговорността на заемодателите и кредитополучателите при транзакции, свързани с държавен дълг;

13.

Призовава всички държави-членки и международната общност да подновят усилията си за облекчаване на тежестта на задълженията на най-слабо развитите държави, които са показали добри резултати по отношение на отчетност, прозрачност и добро управление;

14.

Призовава ЕС да осигури съществено финансиране, за да помогне на бедните нации да се борят с последствията от изменението на климата и икономическата криза; настоява тези средства действително да са допълнителни към съществуващите ангажименти за отпускане на помощ за развитие;

15.

Призовава всички държави-членки да се ангажират с предоставяне на значително по-големи ресурси за сътрудничество за развитие и неотложна помощ в рамките на следващата финансова перспектива и Европейския фонд за развитие;

16.

Призовава Европейската комисия да използва своите съществуващи инструменти за сътрудничество с развиващи се страни, включително плановете за действие в рамките на ЕПС, Източното партньорство, ОСП и ОСП+, да продължи да определя и прилага практически стъпки, насочени към улесняване на изпълнението на ЦХР;

17.

Призовава всички държави-членки да увеличат значително размера на помощта, която се предоставя чрез бюджетна подкрепа, най-вече чрез договори за ЦХР, но настоява за спазване на принципите на демокрацията, на правата на човека, управлението и други основни критерии, и за повече и по-добро наблюдение и одит;

18.

Призовава държавите-членки да гарантират, че ЕС продължава да полага усилия чрез използването на съществуващи финансови инструменти на световно равнище и на равнището на отделните държави в допълнение към бюджетната подкрепа, включително Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и чрез други подходящи организации и механизми, по-специално организации на гражданското общество и общности;

19.

Призовава всички държави-членки да продължат да подобряват координацията на донорите, като премахнат напълно обвързването на тяхната помощ, в съответствие с декларациите от Париж и Акра, като намалят прекалената фрагментарност на бюджетите за помощ за развитие, което е абсолютно необходимо с оглед на съгласуваността и премахването на обвързването на помощта; отчита също така факта, че отделните държави-членки могат да предложат експертни познания в различни географски региони и сектори на развитие;

20.

Призовава Европейската комисия и държавите-членки да гарантират, че в новата институционална организация на ЕС основната отговорност във връзка с определянето на програмата за отпускане на средства за развитие и на приоритетите е от компетентността на члена на Комисията, отговарящ за развитието;

21.

Призовава ЕС да предприеме конкретни действия срещу бедността, като възприеме съгласувана политика, обхващаща сферите на търговията и сътрудничеството за развитие, както и неговите общи политики за селското стопанство и рибарството, за да се избегне прякото или непряко отрицателно въздействие върху икономиката на развиващите се страни;

22.

Призовава ЕС да поддържа принципа на продоволствена сигурност в развиващите се страни и по време на настоящите преговори в рамките на СТО да отправи настоятелен призив към всички участници да спазват този принцип;

23.

Счита, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие изисква мерки за стимулиране на достъпа до земя, вода и ресурсите на биологичното разнообразие, както и мерки за насърчаване на политиката на подкрепа на устойчивото земеделие в малки стопанства на местно равнище;

24.

Призовава ЕС да подсигури споразуменията си в областта на рибарството по отношение на развитието, така че тези споразумения да вземат изцяло предвид социалното и икономическото въздействие върху местните общности, най-вече чрез дългосрочна отраслова подкрепа от страна на ЕС и чрез механизъм за поемане от страна на собствениците на плавателни съдове на справедлив дял от разходите за достъп за риболовни флоти в ЕС;

25.

Призовава ЕС да не оказва чрез своята търговска политика натиск върху бедните държави, за да отварят уязвими пазарни сектори, когато тяхното равнище на развитие ги възпрепятства да се конкурират при справедливи условия на световния пазар, като същевременно постави по-силен акцент в полза на бедните в политиката на ЕС за помощ за търговията,;

26.

Призовава ЕС да се бори за своевременно, насочено към развитието приключване на Кръга от преговори от Доха на СТО;

27.

Призовава за това оценка на риска от изменението на климата системно да се включва във всички аспекти на планиране и вземане на решения относно политики, включително търговия, селско стопанство и продоволствена сигурност; изисква резултатите от тази оценка да бъдат използвани за определянето на ясни насоки за политика на сътрудничество за устойчиво развитие;

28.

Подчертава, че е необходима ефективна реакция в световен мащаб на проблема с изменението на климата, като индустриализираните страни поемат своята отговорност и играят водеща роля в борбата срещу въздействието на парниковите газове, което, ако срещу него не бъдат предприети мерки, ще представлява заплаха за изпълнението на ЦХР;

29.

Призовава ЕС и държавите-членки, които са страни по Протокола за стратегическа екологична оценка към конвенцията от Еспоо, да спазват напълно разпоредбите на протокола, когато оказват съдействие при разработването на програми и публични проекти в развиващите се страни;

30.

Изразява убеждение, че търговията може да бъде мощен двигател на икономическия растеж, макар че търговията сама по себе си не може да реши проблемите на развитието; счита, че бавният напредък на кръга от преговори от Доха възпрепятства приноса на международната търговска система към ЦХР; подчертава, че успешното приключване на кръга от преговори от Доха може да допринесе за осигуряването на пакет от икономически стимули на световно равнище; отбелязва многобройните проучвания на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и на други институции, които показват, че широкообхватното либерализиране на търговията в най-слабо развитите страни рядко води до устойчиво и значително намаляване на бедността и е допринесло са спад в условията за търговия в развиващите се страни, по-специално в африканските страни;

31.

Подчертава важността на усилията за улесняване на интеграцията на развиващите се страни в световната икономика; отново заявява, че отвореността за търговия и подкрепата за капацитета по отношение на предлагането са важни елементи във всяка съгласувана стратегия за развитие и че инициативите за свързана с търговията техническа помощ представляват допълнително средство за предприемане на действия за премахване на бедността и изоставането в развитието;

32.

Припомня, че подобряването на търговските способности на развиващите се страни и най-слабо развитите страни може да им помогне да придобият необходимите търговски умения и инфраструктура, за да прилагат и извличат полза от споразуменията на СТО, да разширят търговията си, да се възползват от новите и съществуващите търговски възможности, да прилагат нови споразумения и да се приспособят към изменящата се външна търговска среда;

33.

Приветства вече съществуващите инициативи в областта на търговията с развиващите се страни на равнището на ЕС и СТО, по-специално инициативата „Всичко освен оръжие“, ОСП (общата система за преференции) и ОСП+, както и принципа на асиметрия и преходни периоди, договорени във всички съществуващи европейски споразумения за партньорство (ЕСП), и отправя искане към Европейската комисия да укрепи тази политическа стратегия; посочва, че системата на ОСП осигурява повече стабилност, предвидимост и търговски възможности за нейните ползватели; отбелязва, че допълнителни преференции се предоставят (посредством режима на ОСП) на страни, които са ратифицирали и ефективно прилагат основните международни конвенции за устойчиво развитие, социални права и добро управление;

34.

Призовава Комисията да засили свързаните с развитието аспекти в настоящите преговори в рамките на СТО и в преговорите за двустранни споразумения за свободна търговия (ССТ);

35.

Припомня, че стратегията „Помощ за търговията“ цели да помогне на бедните и уязвими страни да разработят основната икономическа инфраструктура и инструментите, от които се нуждаят, за да оползотворят потенциала на търговията като двигател на икономическия растеж и развитието; приветства изявленията на Комисията, че ЕС вече е постигнал своите цели за предоставяне на 2 млрд. евро за свързана с търговията помощ до 2010 г., тъй като общият размер на тази помощ от ЕС и неговите държави-членки е достигнал 2,15 млрд. евро през 2008 г. (1,14 млрд. евро от държавите-членки и 1,01 млрд. евро от ЕС), и отбелязва, че са постигнати също така важни резултати в рамките на по-широката програма за „Помощ за търговията“ – включително относно транспорта и енергетиката, производствените сектори и свързаните с търговията мерки за адаптиране; въпреки това призовава Комисията да предостави подробна информация (включително точни суми) за бюджетните редове, използвани за финансиране на свързаните с търговията помощи и помощите за търговията;

36.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да обръщат повече внимание и да подкрепят най-слабо развитите страни, с оглед увеличаване на общия размер на средствата на ЕС за подпомагане на търговията, които в последно време не са нараснали съществено; счита, че тъй като регионалното развитие става все по-важно в контекста на програмата на ЕС „Помощ за търговията“, следва да бъдат увеличени усилията за завършване на регионалните пакети в рамките на „Помощ за търговията“; счита, че е налице потенциал за подобряване на ефективността на помощта чрез увеличаване на съвместните анализи, съвместните стратегии за реакция и съвместните мерки за предоставяне на „Помощ за търговията“;

37.

Счита, че измерението Юг-Юг се превръща в бързо разрастващ се компонент на световната търговия, би могло да придобива все по-голямо значение от гледна точка на гарантирането на развитието на най-бедните страни и следва да бъде насърчавано и подкрепяно;

38.

Призовава ЕС да поддържа интегриран, всеобхватен подход към ЦХР, като отчита, че всички отделни цели и задачи са свързани помежду си, и установи минимални изисквания за премахване на бедността;

39.

Призовава всички държави-членки и Комисията да отделят поне 20 % от всички разходи за развитие за основно здравеопазване и образование, да увеличат вноските си за Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и финансирането за други програми, насочени към укрепване на системите на здравеопазване,и да превърнат в приоритет здравословното състояние на майките и борбата срещу детската смъртност;

40.

Призовава развиващите се страни да отделят поне 15 % от националните си бюджети за здравни грижи и да укрепват системите си на здравеопазване;

41.

Призовава ЕС и развиващите се страни да подпомагат свободния достъп до здравеопазване и образование;

42.

Призовава всички държави-членки и Комисията да преобърнат тревожния спад във финансирането за сексуално и репродуктивно здраве и правата в развиващите се страни и да подкрепят политики за доброволно семейно планиране, безопасен аборт, лечение на болести, предавани по полов път, и осигуряването на доставки за репродуктивното здраве, които се състоят от животоспасяващи лекарства и противозачатъчни средства, включително презервативи;

43.

Отправя искане към Комисията, държавите-членки и развиващите се страни да предприемат мерки по отношение на ЦХР 5 (подобряване здравословното състояние на майките), ЦХР 4 (относно детската смъртност) и ЦХР 6 (относно ХИВ/СПИН, маларията и туберкулозата) по последователен и цялостен начин, както и по отношение на ЦХР 3 (относно равенството между жените и мъжете и овластяването на жените);

44.

Отправя искане стратегическите документи за отделните страни и регионалните стратегически документи да подчертават необходимостта от законодателство за борба с насилието и дискриминацията срещу жените, насърчава жените да участват в процесите на вземане на решения и изтъква отново необходимостта от политики, отчитащи въпроса за равенството между половете;

45.

Отново заявява, че ЕС следва да подкрепи развиващите се страни, които използват така наречените „възможности за гъвкавост“, предвидени в споразумението ТРИПС, така че те да могат да осигуряват лекарства на достъпни цени в рамките на своите вътрешни програми за обществено здравеопазване. подчертава, че тези споразумения, които гарантират достъп до генерични лекарства, не трябва да бъдат застрашавани от споразумения за свободна търговия;

46.

Призовава ЕС да предназначи поне половината от отпусканите помощи за най-слабо развитите страни и да ги насочи към най-силно нуждаещите се групи в тези страни, със специално внимание към жените, децата и хората с увреждания, и да включи интересите на уязвимите групи по-ефективно в своите стратегии за развитие;

47.

Подкрепя в тази връзка предложението на Комисията да преразпредели средства на по-голямата част от изоставащите страни в рамките на средносрочния преглед на програмите на АКТБ за 2010 г.;

48.

Призовава ЕС и развиващите се страни да обърнат по-голямо внимание на правата на малцинствата и настоява ЕС да включи в своите международни споразумения неподлежащи на обсъждане клаузи за правата на човека и за недискриминация, наред с другото по отношение на дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, и към хората, живеещи с HIV/СПИН;

49.

Призовава ЕС и партньорските правителства да увеличат инвестициите в селското стопанство и продоволствената сигурност до равнища, които да гарантират премахване на глада за всички, като насочат вниманието си основно към най-неотложните нужди, свързани с глада, малките земеделски стопанства и програмите за социална закрила;

50.

Призовава Комисията да насърчава собствеността върху земя като средство за намаляване на бедността и гаранция за продоволствената сигурност посредством укрепване на правата на собственост и улесняване на достъпа до кредити на земеделските стопани, малките предприятия и местните общности;

51.

Изразява дълбока загриженост във връзка с настоящото придобиване на земеделски земи (по-специално в Африка) от чуждестранни инвеститори, ползващи се с правителствена подкрепа, което може да застраши продоволствената сигурност на местно равнище и да доведе до сериозни и дълбоки последици в развиващите се страни; настоятелно призовава ООН и ЕС да разгледат въпроса за отрицателните последици от придобиването на земеделска земя (включително отчуждаване на дребните земеделски стопанства и неустойчива експлоатация на земята и водата), като признаят правото на населението да упражнява контрол върху земеделската земя и други природни ресурси от жизненоважно значение;

52.

Призовава държавите-членки и Комисията да увеличат усилията си в борбата срещу детския труд, както посредством подкрепа за специфични програми, така и чрез насоки в областта на политиките за развитие и международната търговия;

53.

Призовава ЕС и правителствата на развиващите се страни да окажат стабилна подкрепа на Глобалния пакт за заетост на МОТ и да прилагат ефективно всички аспекти от програмата за достоен труд;

54.

Призовава Комисията да следи за социалната закрила на работниците, социалния диалог и основните стандарти на труд в развиващите се страни и, когато е необходимо, да предлага стимули и да налага санкции чрез търговски споразумения и всички други налични инструменти;

55.

Призовава Световната банка и МВФ да предостави по-справедлива част от правата на глас на недостатъчно добре представените нации, като гарантират, че кредитополучателите и кредиторите имат равни права на глас в краткосрочен план, както и че кредитирането не подкопава принципите на собственост, както беше договорено в Париж и Акра;

56.

Призовава МВФ да повиши равнищата на достъп на страните с ниски доходи до своите преференциални услуги и да увеличи средствата по специалните права на тираж за тези страни в съответствие с техните нужди;

57.

Възнамерява, при съвместното вземане на решение във връзка с предстоящия преглед на външния мандат на Европейската инвестиционна банка, да следи за това тя да изпълнява задълженията си в областта на развитието и насочва средствата си в по-голяма степен към потребностите на развиващите се страни, включително взаимно ефективни кредитни улеснения в полза на бедните;

58.

Призовава всички държави-членки и международната общност да гарантират, че ООН ще остане форумът, избран за обсъждане на проблемите, свързани с глобалното управление и бедността;

59.

Призовава органите на държавите от ЕС и Африканския съюз да вложат обновена политическа воля в стратегическо партньорство Африка-ЕС и да отделят специални ресурси, които да позволят реализирането на пълния потенциал на това партньорство;

60.

Призовава ЕС и международната общност да насърчават и подпомагат демокрацията, мира, принципите на правовата държава и некорумпираната администрация в развиващите се страни;

61.

Призовава ЕС и международната общност да положат изключителни усилия, за да подкрепят публичната администрация в развиващите се страни, с конкретната цел да се води борба с корупцията и да се създаде прозрачна, безпристрастна и справедлива административна среда, като същевременно се признава съществената роля на недържавните участници и на гражданското общество;

62.

Призовава всички развиващи се страни спешно да подпишат конвенцията на ООН срещу корупцията, да предприемат практически мерки за ефективно изпълнение на разпоредбите й, както и да установят механизми за наблюдение на напредъка;

63.

Признава, че е необходимо развиващите се страни да подобрят международните счетоводни стандарти, за да се предотвратят практиките на избягване и укриване на данъци, и по този начин да се постигне по-добро глобално фискално управление;

64.

Призовава развиващите се страни да включат парламентите, местните правителства и гражданското общество, както и други недържавни участници, на всички етапи от формулирането и прилагането на политиките;

65.

Призовава развиващите се страни, особено тези, които се възползват в най-голяма степен от помощта на ЕС, да засилят доброто си управление по всички публични въпроси, особено управлението на получената помощ, и настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за гарантирането на прозрачно и ефикасно прилагане на помощта;

66.

Признава жизненоважната връзка между сигурността и развитието и отбелязва със загриженост липсата на напредък в постигането на мирно решение на замразените конфликти в съседните на ЕС държави и в по-далечни държави, като призовава настоятелно ЕС да преразгледа своите усилия в тази област;

67.

Призовава ЕС да започне амбициозен и конструктивен диалог с всички традиционни и нови донори, с цел да се гарантира, че ЦХР ще бъдат постигнати и че намаляването на бедността ще остане на първо място в световния дневен ред;

68.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/57

A.

като има предвид, че като се отчете продължаващата сериозност на финансовата, икономическа и социална криза, очакванията относно новата стратегия „Европа 2020 г.“, която предстои да бъде одобрена от Европейския съвет през юни 2010 г., са много високи,

Б.

като има предвид, че държавите-членки продължават да бъдат изправени пред нарастваща безработица, която при отсъствие на адекватни политически реакции в крайна сметка може да засегне близо 28 милиона души в рамките на ЕС, като по този начин ще доведе до огромни затруднения в социален и личностен план, като има предвид, че кризата унищожава милиони работни места и влошава проблема с несигурността на работните места,

В.

като има предвид, че по-устойчив модел на производство, разпространение и потребление е основно изискване, наложено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и разхищението на природни ресурси,

Г.

като има предвид, че съобщението на Комисията и изявленията на Съвета относно някои аспекти от съдържанието на стратегията „Европа 2020“, като основните цели, водещите предложения, затрудненията и показателите, бяха с много общ характер и

Д.

като има предвид, че за да постигнат резултати европейските задачи и отговорности трябва да бъдат споделени в подходящ синхрон между европейското, национално, регионално и местно равнище на управление,

Е.

като има предвид, че е важно да се разгледа демографската криза и последиците от нея, и

1.

Изразява своето разочарование относно основните елементи на новата стратегия „ЕС 2020“, одобрена от Европейския съвет на 26 март 2010 г.; призовава Европейския съюз да извлече поуки от настоящата криза и да определи истински далновидна, амбициозна и последователна стратегия;

2.

Призовава целта на стратегия „Европа 2020 г.“ да бъде широка политическа концепция за бъдещото на ЕС като конкурентоспособен, социален и устойчив Съюз, който поставя хората и опазването на околната среда в центъра на процеса на вземане на решения;

3.

Отбелязва, че държавите-членки следва да увеличат икономическите си показатели чрез въвеждане на структурни реформи, за да оптимизират публичните разходи, да намалят бюрокрацията, да предоставят правомощия на гражданите, да насърчат предприемачеството и иновациите, да подобрят законодателството в полза на МСП и да предоставят на хората възможност да реализират в максимална степен потенциала си;

4.

Признава, че за да се предотврати опасността отговорите на кризите с еврото да причинят дълги периоди на икономическа стагнация, Съюзът следва същевременно да прилага стратегия, ориентирана към ускоряване на устойчивия икономически растеж, съвместно с реформи, насочени към възстановяване и подобряване на конкурентоспособността;

5.

Изразява съжаление, че заключенията на Европейския съвет не вземат под внимание необходимостта изцяло да се отрази настоящия крехък процес на възстановяване в новата стратегия „Европа 2020 г.“, чрез формулиране на последователна политическа програма, която изцяло да включва в стратегията макроикономическата политика, така че да се гарантира, че необходимата бюджетна консолидация няма да постави стратегията под съмнение;

6.

Изразява съжаление, че Парламентът като институция, представляваща гражданите на Европа, не беше консултиран относно показателите, които са основата на националната програма за реформа съгласно „ЕС 2020“; призовава Съвета да подкрепи ключовите елементи от стратегията „Европа 2020 г.“ на заседанието си през юни, но настоява, че той не следва да приема окончателни решения относно ключови инструменти, цели и показатели на стратегия „Европа 2020 г.“, без да се е консултирал надлежно и възможно най-скоро с Парламента; в същия дух счита, че националните парламенти, регионите, общините, социалните партньори и НПО следва да участват активно в определянето и изпълнението на стратегията;

7.

Отбелязва петте водещи цели, приети от Европейския съвет по отношение на равнището на трудова заетост, изследванията и развитието, емисиите на парникови газове, равнището на образование и социалната интеграция; подчертава, че посочените основни цели следва да бъдат формулирани в рамката на последователна и свързана стратегия за устойчиво развитие, която да съчетава програмите на икономическата и социалната политика и политиката за опазване на околната среда;

8.

Подчертава, че единният пазар е сред основните двигатели на европейския растеж и все още е необходимо той да бъде окончателно завършен; посочва също, че запазването на определени пречки пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали налага допълнителни усилия от страна на всички европейски институции, така че да се създаде справедлив, по-добър, по-конкурентоспособен и по-ефективен единен пазар;

9.

Подчертава необходимостта да се запази свободната търговия и достъпа до глобалния пазар в центъра на механизмите за вземане на решения и да се избягва всяко движение към протекционизъм;

10.

Подчертава, че са необходими по-мащабни инициативи за доизграждане на единния пазар и за спечелване на по-добър прием сред гражданите; следователно приветства доклада, съставен от Mario Monti, който както приетата на 20 май 2010 г. резолюция на Европейския парламент (2), съдържа интересни предложения за изграждане на консенсус и постигане на силен единен пазар;

11.

Счита, че за да може да бъде изграден ефективен единен пазар, Комисията трябва да изготви ясен набор от политически приоритети посредством приемането на законодателен акт за единния пазар, който следва да обхваща законодателни и незаконодателни инициативи, имащи за цел създаването на висококонкурентна социална пазарна икономика;

12.

Подчертава, че ЕС следва да стимулира и насърчава МСП и предприемачеството, които са ключови фактори за запазването и разкриването на работни места. административната и регулаторна тежест и правила следва да бъдат опростени, така че да позволят по-добре увеличаване на растежа на МСП, чрез свободно търгуване на техните продукти/услуги сред 500 милиона потребители, които съставляват единния пазар на ЕС и че трябва допълнително да намалим бюрокрацията; Допълнително подчертава необходимостта от постигане на цялостно прилагане на Законодателния акт за малките предприятия, чрез политически усилия на всички равнища; също така подчертава необходимостта от постигане на цялостно прилагане на Законодателния акт за малките предприятия, чрез политически усилия на всички равнища;

13.

Подчертава факта, че малките и средни предприятия са гръбнакът на социалната пазарна икономика, създават работни места и играят съществена роля за даването на нов тласък на икономическия и устойчив растеж, и че поради това следва да се дава предимство на допълнителните усилия в областта на реформите като благоприятно законодателство за МСП, създаване на жизнена среда за нови начинания, насърчаване на предприемачеството и подобряване на достъпа до финансиране; също така счита, че стратегията „ЕС 2020“ следва да включва цели и инициативи за насърчаване на по-високи средни нива на дялово участие и рисков капитал в дружествата;

14.

Посочва, че често пъти микропредприятията помагат за справяне с безработицата и че започването на стопанска дейност често е път към успеха независимо от социалната пасивност, че първото предварително условие за развитието на МСП е способността им да съберат достатъчно средства за дейността си, и че поддържането на механизми за гаранции на МСП, динамичните вторични пазари и банковият сектор, насърчаващ икономическата активност в Европа, са предварителни условия за развитието на МСП;

15.

Отново заявява, че висококачествената заетост следва да бъде ключов приоритет в една стратегия за 2020 г. и че по-силното съсредоточаване върху правилното функциониране на пазарите на труда и върху социалните условия е изключително важно за подобряване на резултатите в областта на заетостта; затова призовава за нова програма за насърчаване на достоен труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и подобряване на условията на работа;

16.

Счита, че новата стратегия трябва да постави по-силен акцент върху достойния труд, включително борбата срещу недекларираната заетост, както и върху това да се гарантира, че хората, които в момента са изключени от пазара на труда, могат отново да получат достъп до него;

17.

Счита, че новата стратегия следва да насърчава такива трудови пазари, които подобряват стимулите и условията на работа за хората и същевременно увеличават стимулите за работодателите да наемат и преквалифицират персонала си;

18.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да съхранят целта 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност; призовава държавите-членки да се възползват по-ефикасно от потенциала за взаимодействие между финансирането по политиката за сближаване и фондовете за научноизследователска и развойна дейност и да гарантират, че тези инструменти се използват за иновации, които носят истински ползи на обществото;

19.

Подчертава, че основните научноизследователски и развойни проекти, инвестициите в ключова енергийна инфраструктура и новите правомощия на ЕС в политиката за космическото пространство, както и финансирането на политиката на ЕС в областта на иновациите изискват стабилно, надеждно и устойчиво финансово подпомагане от страна на ЕС, така че да се постигнат ключовите цели на Съюза за 2020 г.;

20.

Изтъква, че Европа трябва допълнително да засили потенциала си по отношение на квалифицираните работници, науката, изследванията и технологиите, а оттам и способността си на иновации като ключов елемент на конкурентоспособността, и че триъгълникът на знанието трябва да остане в центъра на стратегията „ЕС 2020“;

21.

Счита, че за увеличаването на ефективността на изследванията в Европа е от решаващо значение подобряването и рационализирането на съществуващите структури и създаването на инвестиционен климат, който в по-голяма степен благоприятства научните изследвания и новаторството, както в обществения, така и в частния сектор; призовава Комисията да предложи практически мерки за подобряване на достъпа до финансиране, и по-конкретно с цел осигуряване на наличност на рисков капитал;

22.

Изразява съжаление относно факта, че водещите цели на Европейския съвет по отношение на емисиите на парникови газове, възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност не са достатъчно амбициозни и в тази връзка не са насочени към поемане на водеща роля в един свят, който е изправен пред изменение на климата и сериозно изчерпване на природните ресурси и в който глобалните екосистеми са на ръба на колапса; поради това призовава за незабавно и едновременно приемане на следните обвързващи цели за ЕС:

23.

Отбелязва водещата цел за подобряване на образованието; изразява съжаление относно липсата на конкретни стойности на целите и настоятелно призовава Европейския съвет да постави целта за постигане на стопроцентово равнище за средното образование, както и ясни качествени цели и показатели по отношение на началното и средното образование;

24.

Приканва държавите-членки да приемат амбициозните цели, залегнали в съобщението на Комисията относно „Европа 2020“, така че до 2020 г. преждевременно напусналите училище да бъдат под 10 % от съответната възрастова група и поне 40 % от населението да са завършили висше или еквивалентно образование;

25.

Подчертава нуждата от стабилни политики за учене през целия живот с насърчаване на възможностите за обучение, които следва да съпътстват хората през целия им професионален живот; посочва, че е необходимо да се поддържа броят на трудоспособните хора на трудовия пазар и да се засилва социалното приобщаване;

26.

Настоява стратегията „Европа 2020“ да включва цел за намаляване на бедността в ЕС наполовина и посочва, че мнозинството от европейците, живеещи в бедност или изправени пред риск от бедност, са жени, по-специално възрастни жени, жени-мигранти, самотни майки и жени, които полагат грижи за други лица;

27.

Приветства предложенията на Европейския съвет относно социалното включване, по-специално и като приоритет посредством намаляване на бедността, и набляга на необходимостта от ясни цели и инициативи; счита, че тази цел е една от основните в стратегията „ЕС 2020“; призовава за амбициозна дългосрочна стратегия срещу бедността с широкообхватни цели за нейното намаляване, социално приобщаване, включително сред жените, децата и възрастните хора, както и за борба с бедността при работещите; подчертава, че е нужна цел за намаляване броя на безработните домакинства;

28.

Изразява съжаление относно факта, че водещите цели, определени от Европейския съвет, не включват равенството между половете; призовава за програма за равенство между половете с цел премахване на съществуващите различия в заплащането между мъжете и жените и за гарантиране на пълно участие на жените в пазара на труда и в политическия живот, като същевременно се стимулират възможностите за професионално развитие на жените; подчертава необходимостта от по-добри условия с оглед съвместяването на професионалния и семейния живот;

29.

Счита, че успешното изпълнение на новата водеща инициатива „Съюз за иновации“ е жизненоважно за даване тласък на основаната на знанието икономика; призовава Комисията да увеличи общия финансов пакет, запазен за научните изследвания и новаторството в общностния бюджет;

30.

Подчертава значението на опростяването на финансирането за научноизследователска и развойна дейност и намаляването на бюрокрацията, така че предприятията, залагащи на знание, да могат да увеличат максимално ефективността си и да се насърчават нови възможности за заетост;

31.

Настоятелно призовава Комисията да подобри условията за новаторство, напр. чрез въвеждане на единен патент на ЕС; счита, че добронамерените програми, насочени към засилване на конкурентоспособността и създаване на устойчива икономика, не функционират, както трябва, и вярва, че МСП, университетите и предприятията следва да се насърчават да участват в европейските програми;

32.

Счита, че следва да бъдат поставени изрични цели по отношение на средства за финансиране, съвместими с МСП, за да се гарантира дигиталната оперативна съвместимост и достъпност, и че тези цели следва ясно да включват целите на ЕС за екологично новаторство;