22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/1

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (1), като заедно двата акта представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да отразят тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи. В Националната програма за реформи на Португалия няма изрично посочени конкретни ангажименти и действия за 2011 г., но се очаква те да бъдат представени на Европейския съвет.

(6)

На 23 март 2011 г. португалското правителство представи Програма за стабилност за периода 2011—2014 г. на националния парламент, който я отхвърли. На 19 април 2011 г. португалското правителство представи национална програма за реформи. Предложените макроикономически и фискални сценарии, а също и препоръките за политика, бяха отразени в Меморандума за разбирателство, подписан на 17 май 2011 г.

(7)

На 17 май 2011 г. Съветът прие Решение за изпълнение 2011/344/ЕС за предоставяне на средносрочна финансова помощ на Португалия за тригодишен период от 2011 г. до 2014 г. в съответствие с Регламент (ЕC) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (2). В придружаващия го меморандум за разбирателство, подписан на същата дата, и в неговите последващи допълнения се определят условията на икономическата политика, въз основа на които се изплаща финансовата помощ.

(8)

През 2010 г. БВП на Португалия нарасна с 1,3 %. Този положителен ръст се дължи, освен на растеж на износа, на изключителни фактори, които доведоха да повишаване на частното потребление. Промените в цените и разходите бяха видимо недостатъчни, за да доведат до повишаване на конкурентоспособността достатъчно бързо, което да коригира дефицита по текущата сметка, който бе с висок размер от 10 % от БВП през 2010 г. Като цяло слабата икономика и рязкото повишаване на безработицата (11,2 % в края на 2010 г.) се изразиха в голям държавен дефицит, който от 3,5 % от БВП през 2008 г. надхвърли 10 % през 2009 г. и 9 % през 2010 г. Неблагоприятните тенденции в областта на публичните финанси заедно с неблагоприятните прогнози за икономически растеж доведоха в последно време до загуба на доверието и увеличаващ се натиск на пазарите на държавни ценни книжа, което поражда опасения относно устойчивостта на публичните финанси на страната. След като агенциите за кредитен рейтинг понижиха неколкократно рейтинга на португалските облигации, страната постепенно загуби възможност да се рефинансира при лихвени ставки, които да са съвместими с необходимостта от дългосрочна фискална устойчивост. Успоредно с това стана все по-труден достъпът до пазарно финансиране на банковия сектор, който е силно зависим от външно финансиране, особено в еврозоната.

(9)

Португалия се ангажира да изпълни програмата за икономическо и финансово адаптиране с цел възстановяване на доверието в нейния държавен дълг и в банковия сектор и в подкрепа на растежа и заетостта. В програмата се предвиждат широкообхватни действия в три направления: i) надеждна и балансирана стратегия за фискална консолидация, подкрепена със структурни фискални мерки и по-добър фискален контрол; ii) задълбочени и целенасочени структурни реформи, включително на пазара на труда и продуктовия пазар; и iii) усилия за защита на финансовия сектор от неправомерно намаляване на неговата задлъжнялост чрез пазарни механизми, подкрепени от поддържащи инструменти.

(10)

Комисията направи оценка на националната програма за реформи. Тя взе предвид не само нейното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Португалия, но нейното съответствие с правилата и насоките на ЕС с оглед необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнището на ЕС, насочен към бъдещите решения на държавите-членки. В този контекст Комисията подчертава неотложността на изпълнението на планираните мерки, за да бъде спазено Решение за изпълнение 2011/344/ЕС,

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/3

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да отразят тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 6 април 2011 г. Финландия представи актуализацията от 2011 на своята програма за стабилност, обхващаща периода 2011—2014 г., и националната си програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

В най-тежкия период на глобалната икономическа криза Финландия преживя много рязък спад на БВП, тъй като финландската икономика е традиционно зависима от резултатите от износа на основните си отрасли. През 2009 г. БВП се понижи с 8,2 % в резултат на изключително силен спад в износа (20 % спад в обема) и свързаното с него неблагоприятно въздействие на спада на доверието върху инвестициите. Равнището на безработица се повиши с 2 процентни пункта, от 6,4 % от работната сила през 2008 г. до 8,3 % през 2010 г. Икономическото възстановяване беше добро, като през 2010 г. БВП се увеличи с 3,1 % и се поддържаше както от вътрешното търсене, така и от рязкото покачване на износа. След кратък спад през 2009 г. цените на недвижимите имоти и обемите на жилищното строителство бързо се покачиха над равнищата преди кризата, което породи известна загриженост за прекомерно разширяване на пазара на недвижими имоти. Финландия излезе от икономическата криза с бюджетен дефицит в размер на 2,5 % от БВП през 2010 г. и дълг в размер на 48,5 % от БВП.

(8)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за стабилност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на програмата за стабилност е реалистичен за периода 2011—2012 г., но е леко оптимистичен след това. За периода 2011—2012 г. макроикономическият сценарий е в съответствие с прогнозите на службите на Комисията от пролетта. За периода 2013—2015 г. програмата за стабилност предвижда растеж от около 2 % от БВП, което е малко над оценката за потенциален растеж от 1,5 % и следователно може да бъде свързано с риск от постигане на по-лоши от предвидените резултати. Целта на бюджетната стратегия е дефицитът да бъде сведен до 0,9 % от БВП през 2011 г. и до 0,7 % през 2012 г., което да отразява цикличното подобрение в икономиката и някои мерки за консолидация, за които вече е взето решение от предходното правителство. Актуализираната програма за стабилност обаче не предвижда по-нататъшна фискална консолидация през периода 2013—2015 г. Рисковете за постигането на бюджетните цели изглеждат балансирани. Най-значимият рисков фактор произтича от глобалната макроикономическа среда, която традиционно оказва силно въздействие върху разчитащата на износа финландска икономика.

(9)

Последната актуализация на програмата за стабилност не предвижда използването на прогнозираното подобрение на икономическите условия за бюджетна консолидация в средносрочен план. Въпреки че средносрочната цел, установена от финландските власти като структурен излишък в размер на 0,5 % от БВП, се очаква да бъде постигната през 2011 г., през следващите години се очаква структурното салдо да спадне под определената цел.

(10)

Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са средно високи. Въпреки че предприемането на мерки за преодоляване на последиците от застаряването на населението е един от приоритетите на няколко последователни финландски правителства, страната е изправена пред значителни и непосредствени демографски промени и все още съществува забележимо несъответствие по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Това предизвикателство има отражение върху много области на политиката. Застаряването на населението ще доведе до значително нарастване на търсенето на услуги, свързани със застаряването, които в по-голямата си част се осигуряват от местните власти във Финландия. Различни проучвания показват, че подобряването на производителността в областта на обществените услуги е слабо през последните няколко години. Финландските власти вече са провели няколко реформи с цел преструктуриране на обществените услуги и повишаване на производителността както на централно, така и на местно равнище на управление. Относително големите инвестиции в информационните технологии в публичния сектор все още не са довели до видимо повишаване на производителността, което налага заключението, че инвестициите трябва да бъдат придружени от структурни и административни промени. Като цяло все още има възможност за допълнителни мерки за повишаване на производителността и за икономии на разходи при предоставянето на обществени услуги.

(11)

Настоящият ръст на дългосрочната безработица е повод за безпокойство. Между 2005 г. и 2008 г. дългосрочната безработица спадна значително, но започна да се покачва отново през 2009 г. В края на март 2011 г. броят на безработните достигна 57 400, с 12 400 повече от предходната година. Много от дългосрочно безработните понастоящем са във възрастовата група 55—64 г. Поради моделите на пенсиониране най-голямо ще бъде увеличението на безработицата сред 45—54 годишните. Въпреки че процентът на дългосрочната безработица във Финландия е под средния за ЕС, проблемът следва да се разглежда в контекста на осигуряването на предлагане на работна ръка в бъдеще и на социалното приобщаване. Опитът показва, че дългосрочната безработица по-специално увеличава риска от бедност и социално изключване. Въпреки че финландските власти признават, че увеличаването на дългосрочната безработица е неотложен проблем, до този момент не е разработена цялостна стратегия за борба с нея. По време на кризата Финландия ефикасно разшири мерките в рамките на активната политика по заетостта (АПЗ) с оглед на борбата с младежката безработица. Това допринесе за намаляване на младежката безработица в периода 2010—2011 г., но тя все още остава на равнище над средното за ЕС, което може да доведе до необходимост от нови мерки. По същия начин засилването и по-доброто насочване на мерките по АПЗ би допринесло за обръщане на отрицателната тенденция при дългосрочната безработица.

(12)

Предвид демографските промени увеличаването на равнището на заетост сред по-възрастните работници е важно за публичните финанси и е от решаващо значение за задоволяване на търсенето на работна ръка в бъдеще. Пенсионната система на Финландия бе реформирана през 2005 г. и през 2009 г. пенсионните обезщетения бяха обвързани с коефициент за продължителността на живота. Като се има предвид непрекъснатото увеличаване на очакваната продължителност на живота, такова обвързване не само би допринесло за предлагането на работна ръка, но също така би съдействало и за осигуряване на подходящи пенсии. Схемите за ранно пенсиониране бяха ограничени през последните няколко години, но все още съществуват възможности за предприемане на по-нататъшни мерки с оглед усъвършенстване на стимулите за търсене на работа сред възрастните хора. Така например удълженият срок за обезщетение при безработица за възрастните хора като цяло функционира по същия начин, както и премахнатото пенсионно обезщетение при безработица. Въпреки подобрението, настъпило през последното десетилетие, равнището на заетостта сред по-възрастните работници и реалната възраст на прекратяване на трудовата дейност са твърде ниски. Инвалидността много често е причина за ранно пенсиониране. Увеличаването на реалната възраст за пенсиониране изисква мерки, които да вземат предвид и качеството на професионалния живот, включително благополучието и здравето на служителите. Това е важно, особено с оглед на големия брой на хората с пенсии за инвалидност. От 2009 г. Финландия е изразходвала около 21 милиона EUR за проекти с цел подобряване на работната среда. Въздействието на тези инициативи се нуждае от оценка. Степента на участието в програми за учене през целия живот по традиция е много висока във Финландия и ще продължи да бъде важна с оглед на появяващите се изисквания за нови умения и на демографските промени.

(13)

По-силната конкуренция, особено в сектора на услугите, става все по-важна за увеличаването на производителността и за засилването на потенциалния икономически растеж. Отдалечеността и слабата гъстота на населението на Финландия отслабват конкуренцията между предприятията, което води до сравнително нисък ръст на производителността в секторите, които не са свързани с износа. Съществуващите стопански структури понякога са с висока степен на концентрация, особено в хранително-вкусовата промишленост или в търговията на едро и дребно. Това може да води до относително високото равнище на потребителските цени, въпреки че големите разстояния за превоз също могат да оказват влияние. Цените на дребно са сред най-високите в ЕС. Въпреки известно неотдавнашно облекчаване конкуренцията в търговията на дребно продължава да бъде частично възпрепятствана от законодателството, както и от пречките за влизане и излизане от пазара пред чуждестранни и местни предприятия.

(14)

В програмата за стабилност и в националната програма за реформи на Финландия не са изрично предвидени конкретни ангажименти по пакта „Евро плюс“, но се очаква те да бъдат представени след съставянето на новото правителство.

(15)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и на националната програма за реформи, като взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика във Финландия, но и съответствието им с правилата и насоките на ЕС, с оглед на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС. Тя счита, че следва да бъдат набелязани мерки за консолидация в средносрочен план и че са необходими по-нататъшни действия за подобряване на устойчивостта на публичните финанси, включително чрез повишаване на производителността на публичния сектор. Необходими са също така допълнителни действия за увеличаване на стимулите за работа и за повишаване на реалната възраст за излизане от пазара на труда, както и за подобряване на производителността и конкуренцията на пазарите в сектора на услугите.

(16)

В контекста на настоящата оценка и предвид Препоръката на Съвета от 2 юни 2010 г. съгласно член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Финландия за 2011 г. и становището му (3) е отразено по-специално в препоръки 1 и 2 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Финландия,

1.

Да продължи фискалната консолидация, като използва всички извънредни приходи за намаляване на дефицита, като същевременно предприема допълнителни мерки за поддържане на фискална позиция над средносрочната цел, и по-специално като спазва средносрочните параметри в областта на разходите.

2.

Да предприеме по-нататъшни мерки с оглед повишаване на производителността и постигане на икономии на разходите при предоставянето на обществени услуги, включително структурни промени, за да отговори на предизвикателствата, породени от застаряването на населението.

3.

Да насочи по-добре активните мерки на пазара на труда към дългосрочно безработните и младите хора.

4.

Да предприеме мерки за подобряване на пригодността за заетост на по-възрастните работници и на тяхното участие в програми за учене през целия живот. Да предприеме по-нататъшни стъпки, съгласувано със социалните партньори и като спазва националните практики, за насърчаване на по-възрастните работници да останат на пазара на труда чрез мерки за намаляване на случаите на ранно излизане от пазара и увеличаване на реалната възраст на пенсиониране. Предвид вече съществуващата система на обвързване на пенсионните придобивки с очакваната продължителност на живота, да разгледа възможността за обвързване на нормативно установената възраст за пенсиониране с очакваната продължителност на живота.

5.

Да предприеме по-нататъшни мерки за по-широко отваряне на сектора на услугите чрез промяна на нормативната рамка и премахване на ограниченията с оглед улесняването на навлизането на нови участници на пазарите в сектора на услугите, и по-специално в сектора на търговията на дребно.

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/6

(1)

На 6 май 2009 г. Съветът прие Решение 2009/459/ЕО (2) да направи достъпни за Румъния средносрочна финансова помощ за период от три години въз основа на разпоредбите на член 143 от Договора. В придружаващия Меморандум за разбирателство, подписан на 23 юни 2009 г., и последващите му допълнения се определят условията на икономическата политика, въз основа на която е изплатена финансова помощ. Решение 2009/459/ЕО беше изменено на 16 март 2010 г. с Решение 2010/183/ЕО (3). След успешното изпълнение на програмата от Румъния и като се има предвид частичната корекция по текущата сметка в резултат на съществуващите все още структурни слабости на продуктовите пазари и на пазара на труда Румъния, които правят страната чувствителна към международните ценовите сътресения, на 12 май 2011 г. Съветът прие Решение 2011/288/ЕС (4) да направи достъпна за Румъния предпазна средносрочна финансова помощ за период от три години въз основа на член 143 от Договора. Придружаващият Меморандум за разбирателство беше подписан на 29 юни 2011 г.

(2)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(3)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите-членки по заетостта (5), като заедно двата акта представляват т.нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(4)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(7)

На 2 май 2011 г. Румъния представи актуализираната си Програма за конвергенция за периода 2011—2014 г. и Националната си програма за реформи за 2011 г. На двете програми беше направена оценка едновременно.

(8)

Между 2002 г. и 2008 г. икономиката на Румъния нарасна силно, като растежът на реалния БВП е средно 6,3 %, което е над нейното ниво на потенциален растеж. Икономическият растеж се дължеше основно на вътрешното търсене, като силното развитие на кредитите и заплатите даде тласък на частното потребление и инвестициите. Бурният растеж беше също подхранван от приток на чуждестранен капитал, и доведе до пренагряване и неустойчиви външни и фискални дисбаланси. Настоящият дефицит по текущата сметка достигна своя връх с 13,4 % от БВП през 2007 г. и намаля само минимално до 11,6 % от БВП през 2008 г. Съгласно последната оценка на Комисията относно дългосрочната устойчивост, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са големи. При все това, посочената оценка не отчита обширните мерки за пенсионна реформа, предприети през 2010 г., които значително подобриха дългосрочната устойчивост на румънската пенсионна система. Големият размер на получените външни заеми беше предизвикан от процикличната фискална политика, като номиналният дефицит се увеличи от 1,2 % от БВП през 2005 г. до 5,7 % от БВП през 2008 г., в резултат на периодически бюджетни отклонения, най-вече по отношение на текущите разходи. Финансовата криза и последвалото глобално забавяне на икономическия растеж увеличи избягването на риска сред инвеститорите, което доведе до значително ограничаване на капиталовите потоци към Румъния. Участието в пазара на труда не нарасна въпреки благоприятните икономически условия, а нивото на заетостта се промени много малко през годините на бурен икономически растеж. Равнището на заетост спадна до 63,3 % през 2010 г., докато процентът на безработицата е нараснал от 5,8 % през 2008 г. на 7,3 % през 2010 г. в резултат на икономическия спад. Безработицата остава особено висока сред уязвими групи, например ромското население. В този контекст и изправени пред остри финансови нужди, румънските органи поискаха международна финансова помощ и финансова помощ от ЕС през май 2009 г.

(9)

След успешното прилагане на програмата за корекции от страна на ЕС—МВФ и за да бъдат консолидирани тези позитивни постижения, беше договорена превантивна програма на ЕС—МВФ за периода 2011—2013 г. Новата програма продължава фискалната консолидация, реформите за фискално управление и запазване на финансовата стабилност, започнати по програмата за 2009—2011 г. Освен това с нея се поставя силно ударение върху структурните реформи на продуктовите пазари (в енергийния и транспортния сектор) и пазара на труда, необходими за освобождаване на потенциал за растеж на Румъния, за насърчаване на създаването на работни места и за увеличаване на усвояването на фондове на ЕС. Румъния е на път да постигне целта за касов дефицит в размер на 4,4 % от БВП през 2011 г. (под 5 % от БВП по ЕСС). Това също би осигурило адекватна база за постигане на целта за дефицит под 3 % от БВП за 2012 г., въпреки че ще трябва да бъдат предприети допълнителни мерки според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2011 г. Органите също предприеха стъпки за постигане на целите на структурните реформи на новата програма и продължават да поддържат финансова стабилност.

(10)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за конвергенция в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че макроикономическите предположения в основата на бюджетните прогнози на програмата изглеждат реалистични. С програмата за конвергенция се има за цел да се коригира прекомерния дефицит с краен срок до 2012 г., установен от Съвета в неговите препоръка от 16 февруари 2010 г. Програмата е насочена към номинален дефицит от 2,6 % от БВП през 2013 г. и от 2,1 % от БВП през 2014 г., като планираната консолидация се основава предимно на съкращаване на разходите. Предвид структурното салдо, преизчислено от службите на Комисията, средносрочната цел няма да бъде постигната в рамките на програмния период. В стратегията за консолидация изглежда е предвидено структурно подобрение на по-ранен етап, концентрирано през 2011 и 2012 г. За разлика от това няма подобрение на структурния баланс през 2013 и 2014 г. Предвидените планове за изменение на дефицита са подходящи за 2011 и 2012 г., но не и за 2013 и 2014 г. Основните рискове, лежащи в основата на бюджетните цели са свързани с рисковете за прилагане, областта на държавните предприятия, които представляват сериозни условни пасиви в бюджета, и резервите, изразени от Комисията (Евростат), относно уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит на Румъния (6). С оглед на последното, Румъния приоритетно се ангажира да подобри компилирането на правителствената финансова статистика в ESA 95 в рамките на Националния статистически институт.

(11)

Румъния пое своите ангажименти съгласно пакта „Евро плюс“ в своята национална програма за реформи и в програмата за конвергенция, които бяха предадени на 2 май 2011 г. Повечето от тези ангажименти са били или са в процес на прилагане, като част от програмата за средносрочно финансово подпомагане, и като цяло са уместни за посрещане на предизвикателствата по пакта.

(12)

Комисията направи оценка на програмата за конвергенция и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Румъния, но също така и доколко те са в съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки.

(13)

В контекста на настоящата оценка и предвид Препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 16 февруари 2010 г., Съветът разгледа актуализираната Програма за конвергенция на Румъния за 2011 г., като становището му (7) е отразено по-специално в препоръката по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Румъния,

i)

несигурността по отношение на въздействието на някои обществени корпорации върху държавния дефицит;

ii)

докладването на ESA95 категории „други сметки за вземания/дължими суми“;

iii)

същността и въздействието на някои финансови транзакции и

iv)

консолидацията на вътрешноправителствени потоци.

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/9

1.

На 15 септември 2010 г. Комисията прие предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции („предложението“) (3). Основната цел на предложението е да установи общи правила за увеличаване на сигурността и ефикасността на пазара на извънборсовите деривати.

2.

Комисията не е провела консултация с ЕНОЗД въпреки задължението съгласно член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 („Регламент (ЕО) № 45/2001“). Поради това ЕНОЗД прие по собствена инициатива настоящото становище на основание член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

3.

ЕНОЗД съзнава, че тази препоръка идва на сравнително късен етап в законодателния процес. При все това той счита издаването на настоящото становище за уместно и полезно. Най-напред той подчертава потенциалните последици от предложението за защитата за данните. На второ място, анализът, представен в настоящото становище, има пряко отношение към прилагането на съществуващо законодателство или към други предстоящи и евентуални бъдещи предложения, съдържащи подобни разпоредби, както ще бъде обяснено в раздел 3.4 от настоящото становище.

4.

В резултат на финансовата криза, Комисията започна и осъществи преразглеждане на съществуващата правна рамка в областта на финансовия надзор с цел преодоляване на значимите пропуски, набелязани в тази област както в конкретни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Неотдавна бяха приети няколко законодателни предложения в тази област с оглед засилване на съществуващите процедури по надзор и подобряване на координацията и сътрудничеството на равнище ЕС.

5.

С реформата се въведе по-специално засилена европейска рамка за финансов надзор, съставена от Европейски съвет за системен риск (4) и Европейска система за финансов надзор (ЕСФН). ЕСФН се състои от мрежа от национални финансови надзорници, работещи в тандем с три нови европейски надзорни органа, а именно Европейския банков орган (5) (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (6) (ЕОЗППО) и Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) (7). Освен това Комисията прие редица специфични инициативи за прилагане на регулаторната реформа по отношение на специфични области или финансови продукти.

6.

Една от тях е настоящото предложение, което засяга „извънборсовите деривати“, т.е. тези деривативни продукти (8), които не се търгуват на борси, а вместо това се договарят частно между двама контрагенти. То въвежда задължението за всички финансови и нефинансови контрагенти, изпълняващи определени прагови условия, за клиринг на всички стандартизирани извънборсови деривати през централни контрагенти (ЦК). Освен това, предложеният регламент задължава тези финансови и нефинансови контрагенти да докладват подробностите около всеки дериватен договор и всяка негова модификация на регистриран регистър на транзакции. Предложението също предвижда хармонизирани организационни и пруденциални изисквания за ЦК и организационни и оперативни изисквания на регистрите на транзакции. Докато националните компетентни органи запазват отговорността за упълномощаване и надзираване на ЦК, регистрирането и надзорът на регистрите на транзакции са изцяло поверени на ЕОЦКП според предложението за регламент.

7.

Член 61, параграф 2, буква г) от предложението оправомощава ЕОЦКП да „изисква записи на телефонни разговори и пренос на данни“ (добавен е курсив). Както ще бъде допълнително обяснено по-долу, обхватът на разпоредбата и по-специално точното значение на „записи на телефонни разговори и пренос на данни“ е неясно. Въпреки това изглежда вероятно — или поне не може да бъде изключено — че въпросните записи на телефонни разговори и пренос на данни включват лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 и, в съответната степен, Директива 2002/58/ЕО (понастоящем наричана „Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“, изменена с Директива 2009/136/ЕО), т.е. данни, свързани с телефонни разговори и пренос на данни на физически лица с установена или установима самоличност (9). Ако случаят е такъв следва да се гарантира, че условията за справедливо и законосъобразно обработване на лични данни, както са установени в директивите и регламента, се съблюдават напълно.

8.

Данните, свързани с използването на електронни средства за комуникация, могат да съдържат широк набор от лична информация, като самоличността на лицата, които осъществяват и приемат повикването, времето и продължителността на повикването, използваната мрежа, географското местоположение на потребителя в случай на преносими устройства и т.н. Освен това, понякога информацията за пренос на данни, свързана с използване на интернет и електронна поща (напр. списък с посетени интернет страници), може да разкрие важни подробности за съдържанието на комуникацията. В допълнение, обработването на информация за пренос на данни е в разрез с поверителността на кореспонденцията. С оглед на това, Директива 2002/58/ЕО е установила принципа, че информацията за пренос на данни трябва да бъде изтрита или да се направи анонимна, когато не е необходима повече за целите на предаване на комуникация (10). Държавите-членки могат да включват дерогации в националното законодателство за специфични законни цели, но те трябва да са необходими, подходящи и пропорционални в рамките на демократично общество за постигане на тези цели (11).

9.

ЕНОЗД признава, че целите, преследвани от Комисията в настоящия случай, са законни. Той разбира необходимостта от инициативи за засилване на надзора на финансовите пазари с цел запазване на тяхната стабилност и по-добро защитаване на инвеститорите и икономиката като цяло. При все това, правомощията за провеждане на разследвания, пряко свързани с преноса на данни, предвид техния потенциал за намеса в личното пространство, следва да се съгласуват с изискванията за необходимост и пропорционалност, т.е. те трябва да са ограничени до необходимото за постигане на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане (12). Поради това е от съществено значение те да са ясно формулирани по отношение на личния и материалния обхват, както и обстоятелствата и условията, при които могат да бъдат използвани. Освен това, следва да се осигурят подходящи гаранции срещу риска от злоупотреби.

10.

Член 61, параграф 2, буква г) предвижда, че „с цел изпълнение на задълженията, установени в членове 51—60, член 62 и член 63 (т.е. задълженията, свързани с надзора на регистрите на транзакции), ЕОЦКП разполага с […] (правомощието) да изисква записи на телефонни разговори и пренос на данни“. Поради своята широка формулировка, разпоредбата повдига няколко съмнения по отношение на материалния и личния обхват.

11.

На първо място, значението на „записи на телефонни разговори и пренос на данни“ не е напълно ясно и поради това следва да се изясни. Разпоредбата би могла да се отнася за записи на телефонни разговори и пренос на данни, които регистрите на транзакции са задължени да съхраняват в хода на своята дейност. Няколко разпоредби на предложението за регламент засягат изисквания спрямо регистрите на транзакции за съхраняване на информация (13). При все това, никоя от тези разпоредби не уточняват дали и какви записи на телефонни разговори и пренос на данни трябва да се съхраняват от регистрите на транзакции (14). Поради това, ако разпоредбата се отнася за записи, съхранявани от регистри за транзакции, от съществено значение е да се определят с точност категориите записи на телефонни разговори и пренос на данни, които трябва да се съхраняват и могат да се изискват от ЕОЦКП. В съответствие с принципа на пропорционалност, данните трябва да бъдат достатъчни, релевантни и да не бъдат прекомерни по отношение на целите за надзор, за които се обработват (15).

12.

Необходима е по-голяма прецизност, особено в настоящия случай поради сериозните глоби и периодичните финансови санкции, които регистрите на транзакции и други засегнати лица (включително физически лица по отношение на периодичните финансови санкции) могат да претърпят за нарушение на предложеното законодателство (вж. членове 55 и 56). Такива глоби могат да достигнат 20 процента от годишните приходи или оборот на регистъра на транзакции през предходната стопанска година, т.е. праг, който е два пъти по-висок от максималния праг, предвиден за нарушения в европейското право за конкуренцията.

13.

Също следва да се отбележи, че горецитираният член 67, параграф 4 делегира на Комисията правомощието да приема регулаторни стандарти, упоменавайки подробностите около информацията, която регистрите на транзакции следва задължително да предоставят на ЕОЦКП и други органи. Поради това, тази разпоредба би могла да се използва за допълнително уточняване на изискванията спрямо регистрите на транзакции за съхраняване на информация и поради това, непряко, на правомощието, предоставено на ЕОЦКП за достъп до информация за телефонни разговори и пренос на данни. Член 290 от ДФЕС разпорежда, че един законодателен акт може да делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт. Според ЕНОЗД, точният обхват на правомощието за достъп до информация за пренос на данни не може да се счита за несъществен елемент от регламента. Поради това, материалният му обхват следва да се уточни пряко в текста на регламента и да не се отлага за бъдещи делегирани актове.

14.

Подобни съмнения има около личния обхват на съответната разпоредба. По-специално, потенциалните адресати на искане за предоставяне на информация за телефонни разговори и пренос на данни не са посочени в член 61, параграф 2, буква г). По-конкретно, не е ясно дали правомощията за изискване на записи на телефонни разговори и пренос на данни биха били ограничени единствено до регистри на транзакции (16). Тъй като целта на разпоредбата е да позволи на ЕОЦКП да осъществява надзор над регистрите на транзакции, ЕНОЗД е на мнението, че това правомощие следва да е строго ограничено единствено до регистри на транзакции.

15.

Накрая, ЕНОЗД разбира, че целта на член 61, параграф 2, буква г) не е да позволи на ЕОЦКП да получи достъп до информация за пренос на данни директно от доставчиците на телекомуникационни услуги. Това изглежда като логично заключение, по-специално предвид факта, че предложението въобще не се отнася до данни, съхранявани от доставчици на телекомуникационни услуги, или до изискванията, установени от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, както е споменато в точка 8 по-горе (17). При все това, за по-голяма яснота ЕНОЗД препоръчва такова заключение да се направи изрично в член 61, параграф 2 или поне в съображение на предложението за регламент.

16.

Член 61, параграф 2, буква г) не посочва обстоятелствата и условията, при които може да се изисква достъп. Освен това той не предвижда важни процедурни гаранции или защити срещу риск от злоупотреби. В следващите параграфи ЕНОЗД ще отправи няколко конкретни предложения в тази посока.

17.

Правомощието на надзорните органи да изискват достъп до записи на телефонни разговори и пренос на данни не е ново в европейското законодателство, тъй като то вече е предвидено в различни съществуващи директиви и регламенти, засягащи финансовия сектор. По-конкретно, Директивата за пазарните злоупотреби (20), Директивата за пазарите на финансови инструменти (21), Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (22) и текущият регламент относно агенциите за кредитен рейтинг (23) съдържат подобни разпоредби. Същото важи за няколко скорошни предложения, приети от Комисията, а именно предложенията за директива относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (24), регламент за изменение на съществуващия регламент относно агенциите за кредитен рейтинг (25), регламент относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (26) и регламент относно интегритета и прозрачността на енергийните пазари (27).

18.

Що се отнася до тези съществуващи и предложени законодателни инструменти, следва да се направи разграничение между правомощията за провеждане на разследвания, предоставени на национални органи, и предоставянето на такива правомощия на органи на ЕС. Няколко инструмента задължават държавите-членки да предоставят правомощието за изискване на записи на телефонни разговори и пренос на данни на национални органи „в съответствие с националното право“ (28). В резултат от това, действителното изпълнение на това задължение непременно е предмет на националното право, включително това, прилагащо Директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО и други национални закони, които съдържат допълнителни процедурни защити за националните надзорни и разследващи органи.

19.

Такова условие не се съдържа в инструментите, които предоставят правомощието за изискване на записи на телефонни разговори и пренос на данни пряко на органи на ЕС, като в текущото предложение относно извънборсовите деривати и гореспоменатото предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг („предложението за АКР“). В резултат от това, в тези случаи има дори по-силно изискване за изясняване в самия законодателен инструмент на личния и материалния обхват на това правомощие и на обстоятелствата и условията, при които то може да бъде използвано, и за гарантиране, че са налице подходящи защити срещу злоупотреби.

20.

В тази връзка наблюденията, изложени в настоящото становище, макар и да са насочени към предложението относно извънборсовите деривати, имат по-общо приложение. ЕНОЗД е наясно, че тези коментари вероятно са твърде закъснели по отношение на вече прието или предстоящо да бъде прието законодателство. При все това, той приканва институциите да обсъдят необходимостта от изменение на предстоящите предложения с цел отчитане на съображенията, изложени в настоящото становище. Що се отнася до вече приетите текстове, ЕНОЗД приканва институциите да търсят възможности за изясняване на въпросите, например където обхватът на съответната разпоредба може да бъде пряко или косвено упоменат в делегирани актове или актове за изпълнение, например актове, определящи подробностите около изискванията за съхраняване на информация, тълкувателни бележки или други сравними документи (29). ЕНОЗД очаква Комисията да го консултира своевременно в контекста на тези свързани процедури.

21.

ЕНОЗД счита за уместно да направи допълнителни коментари по някои други точки от предложението, които засягат правата на неприкосновеност на личния живот и защита на данните на отделните лица.

22.

Съображение 48 правилно гласи, че е от съществено значение държавите-членки и ЕОЦКП да защитават правото на физическите лица на поверителност при обработката на лични данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО. ЕНОЗД приветства позоваването на директивата в съображението. При все това, значението на съображението би могло да се изясни повече чрез допълнително уточняване, че разпоредбите на регламента не засягат националните правила, които прилагат Директива 95/46/ЕО. За предпочитане, такова позоваване също следва да се включи в материалноправна норма.

23.

Освен това ЕНОЗД отбелязва, че ЕОЦКП е европейски орган, предмет на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на надзора на ЕНОЗД. Поради това се препоръчва да се въведе изрично позоваване на този регламент, също така упоменавайки, че разпоредбите на предложението не засягат регламента.

24.

Една от основните цели на предложението за регламент е да засили прозрачността на пазара на извънборсовите деривати и да подобри регулаторния надзор на този пазар. С оглед на тази цел, предложението задължава финансовите и нефинансовите контрагенти, изпълняващи определени прагови условия, да отчитат пред регистриран регистър на транзакции характеристиките на всеки договор за извънборсови деривати, който те са сключили, както и всяко негово изменение или прекратяване (член 6) (30). Такава информация следва да се съхранява от регистрите на транзакции и да се предоставя от последните на различни органи за регулаторни цели (член 67) (31).

25.

В случай, че една от страните по дериватен договор, предмет на горните задължения за клиринг и отчитане, е физическо лице, информацията за това физическо лице съставлява лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО. Поради това, изпълнението на горните задължения съставлява обработване на лични данни по смисъла на член 2, буква б) от Директива 95/46/ЕО. Дори в случай, че страните по транзакцията не са физически лица, лични данни все още могат да се обработват в рамките на членове 6 и 67, като напр. имената и данните за контакт на директорите на дружества. Поради това, разпоредбите на Директива 95/46/ЕО (или Регламент (ЕО) № 45/2001, както е приложимо) биха били приложими спрямо текущите операции.

26.

Основно изискване на законодателството за защита на данните е, че информацията трябва да се обработва за упоменати, изрични и законни цели и че тя не може да се обработва допълнително по начин, който е несъвместим с тези цели (32). Данните, използвани за постигане на целите, следва също да са достатъчни, релевантни и да не бъдат прекомерни по отношение на тези цели. След анализ на предложението за регламент, ЕНОЗД стигна до заключението, че системата, въведена от предложението, не отговаря на тези изисквания.

27.

Що се отнася до ограничаването на целта, трябва да се подчертае, че предложението не посочва целите на системата за отчитане и, най-важното, целите, за които компетентните органи могат да осъществяват достъп до информацията, съхранявана от регистри на транзакции, съгласно член 67 на предложението. Общо споменаване на необходимостта от засилване на прозрачността на пазара на извънборсовите деривати очевидно не е достатъчно за съгласуване с принципа на ограничаване на целта. Този принцип е допълнително поставен под натиск в член 20, параграф 3 от предложението за регламент по отношение на „професионалната тайна“, който, в текущата си форма, привидно позволява използването на поверителна информация, получена съгласно предложението за регламент, за редица допълнителни и неясно определени цели (33).

28.

Предложението също така не упоменава типа данни, които ще се записват, отчитат и до които ще се осъществява достъп, включително евентуални лични данни на идентифицирани или подлежащи на идентификация лица. Гореспоменатите членове 6 и 67 оправомощават Комисията допълнително да уточни в делегирани актове съдържанието на отчитането и задълженията за съхраняване на информация. Въпреки, че ЕНОЗД разбира практическата необходимост от използването на такава процедура, той желае да подчертае, че ако информацията, обработвана съгласно горните членове, засяга физически лица, основните правила и гаранции за защита на данните следва да са установени в основното законодателство.

29.

Накрая, член 6 от Директива 95/46/ЕО и член 4 от Регламент (ЕО) № 45/2001 предвиждат, че личните данни трябва да се съхраняват във форма, която позволява идентифицирането на съответните лица, за период, който не e по-дълъг от нужното за целите, за които тези данни са събирани. ЕНОЗД отбелязва, че предложението не установява конкретен давностен срок за съхраняването на личните данни, потенциално обработени съгласно членове 6, 27 и 67 от предложението за регламент. Членове 27 и 67 единствено разпореждат, че съответните записи следва да се съхраняват за поне десет години. Това обаче е едва минимален период на съхранение, който видимо е в противоречие с изискванията, установени от законодателството за защита на данните.

30.

Въз основа на гореизложеното, ЕНОЗД настоятелно призовава законодателя да упомене типа лична информация, която може да се обработва съгласно предложението, да определи целите, за които могат да се обработват лични данни от различните засегнати органи и да определи точен, необходим и пропорционален период на съхранение на данните за гореспоменатата обработка.

31.

Член 61, параграф 2, буква в) оправомощава ЕОЦКП да осъществява проверки на място със или без предупреждение. Не е ясно дали тези проверки биха били ограничени до търговски помещения на регистър на транзакции или се прилагат и за частни помещения или холдинги на физически лица. Съгласно член 56, параграф 1, буква в) по искане на ЕОЦКП Комисията може да налага периодични финансови санкции на всяко лице, което работи или е свързано с регистър на транзакции, с цел то да бъде принудено да се подчини на проверка на място, поискана от ЕОЦКП съгласно член 61, параграф 2. Този член предполага (непреднамерено) и друго тълкуване.

32.

Без да се спира допълнително на този въпрос, ЕНОЗД препоръчва ограничаване на правомощията за извършване на проверки на място (и свързаното правомощие за налагане на периодични финансови санкции съгласно член 56) единствено до търговски помещения на регистри на транзакции и други юридически лица, които са съществено и недвусмислено свързани с тях (34). Ако Комисията действително предвиди разрешаването на проверки на нетърговски помещения на физически лица, това следва да бъде изяснено и следва да се предвидят по-строги изисквания с цел гарантиране на съгласуваност с принципите за необходимост и пропорционалност (особено по отношение на посочването на обстоятелствата и условията, при които могат да се извършват такива проверки).

33.

Няколко разпоредби на предложението за регламент позволяват широка обмяна на данни и информация между ЕОЦКП, компетентните органи на държавите-членки и компетентни органи на трети държави (вж. по-специално членове 21, 23 и 62). Прехвърлянето на данни към трети държави също може да се случи, ако признат ЦК или регистър на транзакции от трета държава предоставя услуги на предприятия, признати в Съюза. Дотолкова, доколкото обменяната информация и данни засягат физически лица с установена или подлежаща на установяване самоличност, се прилагат членове 7—9 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и членове 25 и 26 от Директива 95/46/EO, както е приложимо. По-конкретно, прехвърляния към трети държави могат да се случат единствено когато се гарантира подходящо ниво на защита в тези държави или се прилага една от съответните дерогации, предвидени в законодателството за защита на данните. За по-голяма яснота, в текста следва да се включи изрично позоваване на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Директива 95/46/EO, гласящо, че такива прехвърляния следва да са в съответствие с приложимите правила, предвидени съответно в регламента или в директивата.

34.

В съответствие с принципа на ограничаване на целта (35), ЕНОЗД също препоръчва въвеждането на ясни ограничения по отношение на типа на лична информация, която може да се обменя, и определяне на целите, за които могат да се обменят лични данни.

35.

Член 68 от предложението съдържа няколко задължения за отчитане на Комисията по отношение на прилагането на различни елементи от предложението за регламент. ЕНОЗД препоръчва също въвеждането на задължението за ЕОЦКП за периодично докладване относно използването на неговите правомощия за провеждане на разследвания и по-специално на правомощието за изискване на записи на телефонни разговори и пренос на данни. В светлината на констатациите на доклада, Комисията също следва да има възможност да отправя препоръки, включително, ако е уместно, предложения за преразглеждането на регламента.

36.

Текущото предложение овластява ЕОЦКП да „изисква записи на телефонни разговори и пренос на данни“ с цел извършване на задължения, свързани с надзора на регистрите на транзакции. За да се счита за необходимо и пропорционално, правомощието за изискване на записи на телефонни разговори и пренос на данни следва да е ограничено до необходимото за постигане на преследваната цел и да не отива отвъд необходимото за нейното постигане. В текущата си форма, въпросната разпоредба не отговаря на тези изисквания, тъй като е твърде широко формулирана. По-конкретно, личният и материалният обхват на правомощието, както и обстоятелствата и условията, при които то може да се използва, не са достатъчно уточнени.

37.

Коментарите, направени в настоящото становище, макар и да са насочени към предложението относно извънборсовите деривати, също са приложими по отношение на прилагането на съществуващо законодателство или на други предстоящи и евентуални бъдещи предложения, съдържащи подобни разпоредби. Такъв е по-специално случаят, когато въпросното правомощие е поверено, както в текущото предложение, на орган на ЕС, без споменаване на специфичните условия и процедури, установени в националните закони (напр. предложението за АКР).

38.

Предвид гореизложеното, ЕНОЗД препоръчва на законодателя:

39.

Що се отнася до другите аспекти на предложението, ЕНОЗД би желал да се позове на своите коментари, направени в раздел 4 от настоящото становище. По-специално, ЕНОЗД препоръчва на законодателя следното:

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/17

Ministry of Agriculture and Forestry

Pastoral House

25 The Terrace

Wellington

NEW ZEALAND

Ministry of Agriculture and Forestry

PO Box 2526

Wellington 6140

NEW ZEALAND

Тел. +64 48940100

Факс +64 48940720

Електронна поща: nzfsa.info@maf.govt.nz

Интернет адрес: http://www.maf.govt.nz

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/18

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6151. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/19

—

идентифицирането на документите посредством единна справочна система,

—

пряк достъп до документите, и по-специално законодателните документи,

—

информирането в случай, че документи не са пряко достъпни в електронен вид съобразно членове 4 и 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

—

контрола на регистрацията в ЕСР на документите, изготвени или получени от Европейския парламент,

—

получаването и обработката на писмени или електронни заявления за достъп в срок от 15 работни дни, който евентуално би могъл да бъде удължен,

—

изпращането на потвърждения за получаване,

—

оказването на помощ на заявителите с оглед изясняване на съдържанието на заявленията им и за съгласуването със заявителите в случай на заявления, свързани с много обемисти или комплексни документи,

—

улесняването на достъпа на заявителите до вече публикувани документи,

—

съгласуването на отговора със службата, която е автор на документа или която разполага с документа, или с упълномощено лице, когато заявлението е свързано с невписан в регистъра документ, или още когато заявлението засяга документ, който подлежи на посочените в членове 4 и 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 ограничения,

—

провеждането на консултации с трети страни съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

—

поисканият документ вече е бил публикуван от своя автор съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001 или аналогични разпоредби,

—

публикуването, евентуално в частичен вид, на съдържанието му очевидно не засяга някой от интересите, посочени в членове 4 и 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/25

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/26

—

Разрешение за пребиваване с временен срок на валидност — валидно от 3 месеца до най-много 3 години. Те се издават по следните причини:

—

Carta di soggiorno con validità permanente e rilasciata prima dell'entrata in vigore del decreto legislativo 8 gennaio 2007, n. 3 che attua la direttiva 2003/109/CE per i soggiornanti di lungo periodo, equiparata dal decreto legislativo al permesso di soggiorno CE per i soggiornanti di lungo periodo (карта за пребиваване с постоянна валидност и издавана преди влизането в сила на Закон № 3 от 8 януари 2007 г. съответства на Директива 2003/109/ЕО и със закона е приравнена на разрешение за дългосрочно пребиваване — ЕО),

—

Carta di soggiorno per familiari di cittadini dell'UE che sono i cittadini di paesi terzi con validità fino a cinque anni (карта за пребиваване на членове на семействата на граждани на държави-членки на ЕС, които са граждани на трета държава – валидна до пет години),

—

Carta d'identità M.A.E. (карта за самоличност, издавана от Министерство на външните работи):

Бележка: Модел 6 (оранжева) и 9 (зелена), съответно за служителите на международни организации, които не притежават имунитет, и за чуждестранните почетни консули, вече не се издават и са заменени с модел 11. Въпреки това тези документи остават в сила до изтичане на указания в тях срок на валидност.

Следният текст се добавя на гърба на картите за самоличност: тази карта за самоличност освобождава притежателя си от изискването за разрешение за пребиваване и заедно с валиден документ за пътуване дава право на притежателя си да влиза на територията на всяка държава от Шенгенското пространство.

—

Списък на лицата, участващи в училищни екскурзии в рамките на Европейския съюз.

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/29

—

Algemene wet bestuursrecht

—

Subsidieverordening inrichting landelijk gebied 2007 (provincie Noord-Brabant)

—

Tijdelijke subsidieregeling inrichting landelijk gebied

—

Beschikking betreffende de toekenning van een subsidie voor het project „Fosfaat, natuur en landbouw”

Provincie Noord-Brabant

Brabantlaan 1

Postbus 90151

5200 MC 's-Hertogenbosch

NEDERLAND

Waterschap De Dommel

Bosscheweg 56

Postbus 10001

5280 DA Boxtel

NEDERLAND

Regione Lazio

Dipartimento Istituzionale e Territorio

Direzione regionale Agricoltura

Via C. Colombo 212

00147 Roma RM

ITALIA

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/31

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/32

1.

На 14 юли 2011 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Ashland Inc. („Ashland“, САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие International Specialty Products Inc („ISP“, САЩ) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6313 — Ashland/International Specialty Products на следния адрес:

22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/33

1.

На 15 юли 2011 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие AIF VII Euro Holdings, L.P. („AIF VII“) — инвестиционен фонд, управляван от Apollo Management VII L.P., което е филиал на Apollo Management L.P. (общо наричано „Apollo“, САЩ) — придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Ascometal SA (Франция) от Sideris Steel S.A.S., непряко дъщерно дружество на Lucchini SpA, което е част от OAO Severstal, посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6276 — AIF VII Euro Holdings/Ascometal, на следния адрес: