Официален вестник C 197/2008

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/2

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 20 март 2008 г. — Bayerischer Brauerbund e.V./Bavaria N.V.

(Дело C-120/08)

(2008/C 197/02)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Bayerischer Brauerbund e.V.

Ответник: Bavaria N.V.

Преюдициални въпроси

Прилага ли се член 14, параграф 1от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), когато защитеното указание е валидно регистрирано по опростената процедура по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)?

a)	При утвърдителен отговор на първия въпрос, кой момент трябва да се вземе предвид при преценката за поредност на регистрация на защитеното географско указание по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/06?

б)

При отрицателен отговор на първия въпрос, въз основа на коя разпоредба трябва да се прецени конфликтът между валидно регистрирано географско указания по опростената процедура на член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 и марка, и според какви критерии се преценява поредността на регистрацията на защитеното географско указание?

Може ли да се прибегне до националните разпоредби за закрила на географските наименования, когато указанието „Bayerisches Bier“ отговаря на условията за регистрация според Регламент (ЕИО) № 2081/92 и според Регламент (ЕО) № 510/06, ако се окаже че Регламент (ЕО) № 1347/2001 на Съвета от 28 юни 2001 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията относно регистрацията на географските указания и наименованията за произход на основание процедурата, предвидена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета (3) е недействителен?

(1) ОВ L 93, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114.

(2) ОВ L 208, стр. 1.

(3) ОВ L 182, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 38, стр. 128.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/2

Преюдициално запитване, отправено от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия) на 23 април 2008 г. — H.J. Nijemeisland/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-170/08)

(2008/C 197/03)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Ищец: H.J. Nijemeisland

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 3а от Регламент (ЕО) № 795/2004 (1) във връзка с член 2, букви с) и т) от Регламент (ЕО) № 2419/2001 (2) да се тълкува в смисъл, че не допуска единствено намалението или изключението, предоставено съгласно Регламент (ЕО) № 2419/2001, да придобие дълготраен характер, или тази разпоредба е приложима и в случаи, когато става въпрос за други намаления или изключения, прилагани съгласно други регламенти?

(1) Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 193).

(2) Регламент (ЕО) № 2419/2001 на Комисията от 11 декември 2001 година за установяването на подробни правила за прилагането на интегрираната система за администриране и контрол за някои схеми за помощ на Общността, установени с Регламент (ОВ L 327, стр. 11).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/3

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 29 април 2008 г. — Aydin Salahadin Abdulla/Федерална република Германия

(Дело C-175/08)

(2008/C 197/04)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Aydin Salahadin Abdulla

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. (1) да се тълкува в смисъл, че независимо от член 1, раздел С, точка 5, второ изречение от Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 година (Женевска конвенция за бежанците), едно лице загубва статута си на бежанец, след като обстоятелствата, обосновали опасенията му от преследване по смисъла на член 2, буква в) от тази директива и в резултат на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват и то няма други причини да се опасява, че ще бъде преследвано по смисъла на споменатия член 2, буква в)?

В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, загубата на статута на бежанец в приложение на член 11, параграф 1, буква д) от посочената директива включва ли освен това, че в държавата, чийто гражданин е бежанецът:

a)	съществува субект на защитата по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива и достатъчно ли е в това отношение защитата да може да се предостави само с помощта на многонационални войски,

б)	бежанецът не рискува никакво тежко посегателство по смисъла на член 15 от посочената директива, което би довело до предоставянето на субсидиарна закрила по силата на член 18 от същата директива и/или

в)	положението е стабилно от гледна точка на сигурността и общите условия на живот гарантират жизнения минимум?

В случая, в който обстоятелствата, в резултат на които засегнатото лице е било признато за бежанец, са изчезнали, новите и различни обстоятелства, обосноваващи опасенията от преследване:

a)	трябва ли да се преценяват според критерия за достоверност, който се прилага още при признаването на статута на бежанец или според друг критерий и

б)	трябва ли да се преценяват, като се държи сметка за облекчаването на тежестта на доказване, произтичащо от член 4, параграф 4 от посочената директива?

(1) ОВ L 304, стр. 12, Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/3

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 29 април 2008 г. — Kamil Hasan/Федерална република Германия

(Дело C-176/08)

(2008/C 197/05)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Kamil Hasan

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година (1) да се тълкува в смисъл, че — независимо от член 1 C, точка 5, изречение второ от Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. (Женевска конвенция за бежанците) — статутът на бежанец се прекратява тогава, когато са престанали да съществуват основателните опасения от преследване на бежанеца по смисъла на член 2, буква в) от директивата, на основание на които е предоставен статут на бежанец, и той няма и други причини за опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от директивата?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: дали прекратяването на статута на бежанец съгласно член 11, параграф 1, буква д) от директивата изисква освен това в страната, чието гражданство има бежанецът:

a)	да е налице субект на закрила по смисъла на член 7, параграф 1 от директивата и в това отношение достатъчно ли е защитата да може да бъде осигурена само с помощта на многонационални военни сили;

б)	бежанецът да не е заплашен от тежко посегателство по смисъла на член 15 от директивата, което води до предоставяне на субсидиарна закрила съгласно член 18 от директивата и/или

в)	положението със сигурността да е стабилно и общите условия на живот да гарантират жизнения минимум?

В положение, при което предходните обстоятелства, въз основа на които на съответното лице е предоставен статут на бежанец, са престанали да съществуват, дали новите, различни и обосноваващи преследване обстоятелства:

a)	трябва да се преценяват съобразно критерия за вероятност за преследване, използван във връзка с предоставянето на статут на бежанец, или в полза на съответното лице трябва да се прилага друг критерий

б)	трябва да се разглеждат като се отчита смекчаването на тежестта на доказване съгласно член 4, параграф 4 от директивата?

(1) ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/4

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 29 април 2008 г. — Khoshnaw Abdullah/Федерална република Германия

(Дело C-177/08)

(2008/C 197/06)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Khoshnaw Abdullah

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: дали прекратяването на статута на бежанец съгласно член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО изисква освен това в страната, чието гражданство има бежанецът

а)	да е налице субект на закрила по смисъла на член 7, параграф 1 от директивата и в това отношение достатъчно ли е защитата да може да бъде осигурена с помощта на многонационални военни сили,

б)	бежанецът да не е заплашен от тежко посегателство по смисъла на член 15 от директивата, което води до предоставяне на субсидиарна закрила съгласно член 18 от директивата и/или

в)	положението със сигурността да е стабилно и общите условия на живот да гарантират жизнения минимум?

В положение, при което предходните обстоятелства, въз основа на които на съответното лице е предоставен статут на бежанец, са престанали да съществуват, дали новите, обосноваващи преследване обстоятелства

а)	трябва да се преценяват съобразно критерия за вероятност за преследване, използван във връзка с предоставянето на статут на бежанец, или в полза на съответното лице трябва да се прилага друг критерий

б)	трябва да се разглеждат като се отчита смекчаването на тежестта на доказване съгласно член 4, параграф 4 от директивата?

(1) ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/5

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 29 април 2008 г. — Ahmed Adem и Hamrin Mosa Rashi/Федерална република Германия

(Дело C-178/08)

(2008/C 197/07)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Ahmed Adem и Hamrin Mosa Rashi

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

a)	да е налице субект на закрила по смисъла на член 7, параграф 1 от директивата и в това отношение достатъчно ли е защитата да може да бъде осигурена само с помощта на многонационални военни сили;

б)	бежанецът да не е заплашен от тежко посегателство по смисъла на член 15 от директивата, което води до предоставяне на субсидиарна закрила съгласно член 18 от директивата и/или

в)	положението със сигурността да е стабилно и общите условия на живот да гарантират жизнения минимум?

a)	трябва да се преценяват съобразно критерия за вероятност за преследване, използван във връзка с предоставянето на статут на бежанец, или в полза на съответното лице трябва да се прилага друг критерий

б)	трябва да се разглеждат като се отчита смекчаването на тежестта на доказване съгласно член 4, параграф 4 от директивата?

(1) ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/5

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgerichts (Германия) на 29 април 2008 г. — Dler Jamal/Федерална република Германия

(Дело C-179/08)

(2008/C 197/08)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dler Jamal

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година (1) да се тълкува в смисъл, че независимо от разпоредбата на член 1, раздел С, точка 5, второ изречение от Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 година (Женевската конвенция за бежанците) статутът на бежанец се прекратява, когато престанат да съществуват обстоятелствата, породили основателните опасения на съответното лице от преследване по смисъла на член 2, буква в) от директивата, поради които му е признат статут на бежанец, и не са налице други обстоятелства, пораждащи основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от директивата?

В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, прекратяването на статута на бежанец на основание на член 11, параграф 1, буква д) от посочената директива предполага ли също така, че в страната, чийто гражданин е бежанецът:

a)	съществува субект на закрила по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива и в тази връзка достатъчно ли е да е налице закрила, която може да бъде предоставена единствено с помощта на многонационални сили,

б)	за бежанеца няма опасност от тежко посегателство по смисъла на член 15 от посочената директива, при което се предвижда предоставяне на субсидиарна закрила на основание на член 18 от същата директива, и/или

в)	обстановката е стабилна от гледна точка на сигурността и общите условия на живот осигуряват минимални средства за съществуване?

Когато престанат да съществуват обстоятелствата, в резултат на които съответното лице е било признато за бежанец, трябва ли новите и различни обстоятелства, пораждащи основателни опасения от преследване:

a)	да се преценяват в светлината на критерия за правдоподобност, който се прилага при признаването на статута на бежанец, или в светлината на друг критерий, и

б)	да се преценяват при смекчените изисквания за доказване по член 4, параграф 4 от директивата?

(1) ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/6

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank 's-Gravenhage на 29 април 2008 г. — Latchways plc и Eurosafe Solutions BV/Kedge Safety Systems BV и Consolidated Nederland BV

(Дело C-185/08)

(2008/C 197/10)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Rechtbank 's-Gravenhage

Страни в главното производство

Ищец: Latchways plc и Eurosafe Solutions BV

Ответник: Kedge Safety Systems BV и Consolidated Nederland BV

Преюдициални въпроси

1.	Попадат ли анкерните устройства от клас A 1 по смисъла на Европейски стандарт EN 795 (които са предназначени за трайно закрепване на място) изключително в приложното поле на Директива 89/106/EИО (1)?

2.	При отрицателен отговор на първия въпрос: Попадат ли тези анкерни устройства — евентуално в качеството им на елемент на лично предпазно средство — в приложното поле на Директива 89/686/ЕИО (2)?

При отрицателен отговор на първия и втория въпроси: Трябва ли — предвид Приложение II към Директива 89/686/ЕИО и по-специално точка 3.1.2.2. от него — да бъде преценявано дали дадено лично предпазно средство, което попада в приложното поле на тази директива, в качеството си на такова отговаря на съществените изисквания на тази директива или при това трябва също да се разгледа въпроса дали анкерното устройство — с което се свързва съответното лично предпазно средство — е сигурно при предвидимите условия на употреба по смисъла на Приложение II?

4.	Допуска ли общностното право и по-специално Решение 93/465/ЕИО (3) възможност върху анкерно устройство като посоченото в първия въпрос да се поставя маркировка за съответствие „CE“ като доказателство за неговото съответствие с Директива 89/686/ЕИО и/или с Директива 89/106/EИО?

5.	При изцяло или отчасти положителен отговор на четвъртия въпрос: коя процедура или кои процедури следва да се съблюдават с оглед определяне на съответствието по отношение на Директива 89/686/ЕИО и/или на Директива 89/106/EИО?

6.	Трябва ли по отношение на анкерните устройства по смисъла на първия въпрос Европейски стандарт EN 795 да се счита за общностно право, което е предмет на тълкуване от Съда на Европейските общности?

При положителен отговор на шестия въпрос: Трябва ли Европейски стандарт EN 795 да се тълкува в смисъл, че анкерното устройство по смисъла на първия въпрос трябва да бъде изпитвано (от нотифициран орган) при предвидимите условия на употреба (като външна температура, атмосферни условия, остаряване на самото анкерно устройство и/или на материалите, с които то е закрепено, съответно на покривната конструкция)?

8.	При положителен отговор на седмия въпрос: Трябва ли изпитването да се провежда съгласно ограниченията при употреба (посочени в инструкциите за употреба)?

(1) Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (ОВ 1989 г., L 40, стp. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 3).

(2) Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни средства (ОВ L 399, стp. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 214).

(3) Решение 93/465/ЕИО на Съвета от 22 юли 1993 година относно модулите за различните фази на процедурите за оценяване на съответствието и правилата за поставяне и използване на маркировката за съответствие „CE“, които са предназначени за използване в директивите за техническо хармонизиране (ОВ L 220, стp. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 13, стр. 42).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/7

Иск, предявен на 6 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-188/08)

(2008/C 197/11)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán и D. Lawunmi)

Ответник: Ирландия

Искания на ищеца

—

да се установи, че доколкото битовите отпадъчни води, отделяни чрез септични ями или други индивидуални системи за третиране в извънградска среда, не са обхванати, по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците (1), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година (2), от друго законодателство на Общността или на Ирландия, като не е транспонирала в тяхната цялост или като не е транспонирала правилно във вътрешното си законодателство по отношение на съответните битови отпадъчни води членове 4, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 от посочената Директива, Ирландия не е изпълнила задълженията си по тази директива и по Договора за ЕО;

—	да се осъди Ирландия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Комисията твърди, че в Ирландия не съществува нито национално, нито общностно законодателство, което да урежда управлението на битовите отпадъчни води, отделяни чрез септични ями или други индивидуални системи за третиране извън големите градски агломерации, в съответствие с директивата.

В отсъствието на друго законодателство, Ирландия е задължена да транспонира и да прилага изискванията, предвидени в директивата по отношение на тези отпадъчни води. Ирландия обаче не е транспонирала и нито твърди, че предстои да транспонира тези изисквания. Освен това, на практика тя не изпълнявала тези изисквания. По-конкретно, по отношение на посочените отпадъчни води, Ирландия:

—

не е транспонирала разпоредбите на член 4 от директивата. Транспонирането на член 4 е важно, тъй като той определя целите за опазване на околната среда, които трябва да бъдат преследвани и спазвани във връзка с други предвидени в директивата задължения. Комисията поддържа, че на практика е налице и нарушение на член 4 във водосборния басейн Lough Leane, потвърдено от доказателствата, представени във връзка с вредите за околната среда, настъпили в резултат на неподходящия контрол над септичните ями.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 7 от директивата. Транспонирането на член 7 е важно, доколкото inter alia той предвижда изготвянето на планове за преместването на отпадъците на подходящи места, за да се избегнат вредите за околната среда. Освен че не е транспонирала член 7 от директивата, Ирландия на практика не е изготвила планове за септичните ями или за други индивидуални системи за третиране, които да отговарят на условията по член 4.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 8 от директивата. Транспонирането на член 8 е важно, тъй като той предвижда, че отпадъците се обезвреждат съгласно разпоредбите на директивата. Налице е също нарушение, свързано с непривеждането на практика в съответствие с член 8 в Ирландия, щом като Ирландия не гарантира, че битовите отпадъчни води се обезвреждат в съответствие с директивата.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 9 от директивата. Член 9 е важен, защото предвижда предварително официално разрешение с гаранции за опазване на околната среда за операцията по обезвреждане на отпадъците. Видът на контрола, който Ирландия прилага на практика по отношение на септичните ями и на други индивидуални системи за третиране, не е равностоен, и следователно е налице нарушение на практика на привеждането в съответствие с член 9.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 10 от директивата. Комисията счита, че обезвреждането на отпадъчните води чрез септични ями или други индивидуални системи, означава на практика операция по обезвреждането по смисъла на директивата. Все пак приемливо е при определени обстоятелства този метод да може да бъде разглеждан като операция по оползотворяване. Случаят би могъл да бъде такъв, например, при сухото компостиране на битовите отпадъчни води с оглед на последващата им употреба като фертилизатор. В съответствие с това Комисията включва член 10 в настоящата искова молба.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 11 от директивата. Ирландия не твърди, по смисъла на член 11, параграф 3, или по друг начин, че е транспонирала разпоредбите на член 11 от директивата, но доколкото тя би възнамерявала да поддържа това, Комисията оспорва тези норми, тъй като те не представляват транспониране на член 11, параграф 1 и параграф 2 от директивата. По-конкретно, приложимите в Ирландия норми не гарантират, че са изпълнени наложените в член 4 от директивата условия. В допълнение, не е налице система за регистрация на септичните ями и на други индивидуални системи за третиране.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 12 от директивата. Член 12 е важен във връзка със септичните ями и с други индивидуални системи за третиране, доколкото за ефективното си функциониране такива системи изискват периодично преместване и обезвреждане на утайките. Доколкото с такова обезвреждане и оползотворяване се занимават предприятия на професионални начала, те не са предвидени в ирландското законодателство и практика в съответствие с директивата.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 13 от директивата. Член 13 е важен, доколкото без подходящата поддръжка дори и добре разположени и добре инсталирани септични ями и други системи за индивидуално третиране могат да функционират неправилно и да нанасят вреди на околната среда. Следователно от основно значение е наличието на система за проверки. Съгласно доказателствата, представени в проучването за Lough Leane, освен че не е транспонирала изискванията по член 13 от директивата, Ирландия не спазва на практика тези изисквания по отношение на септичните ями и на другите системи за индивидуално третиране.

—

не е транспонирала разпоредбите на член 14 от директивата. Член 14 е важен по отношение на воденето на отчети, което помага да се гарантира, че септичните ями и другите системи за индивидуално третиране няма да бъдат пренатоварени и ще бъдат поддържани по подходящ начин. Доказателствата, представени в проучването за Lough Leane сочат, че освен че не е транспонирала изискванията по член 14 от директивата, Ирландия не изпълнява на практика тези изисквания по отношение на септичните ями и на другите системи за индивидуално третиране.

(1) OВ L 194, стр. 39.

(2) OВ L 78, стр. 32.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/8

Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 8 май 2008 г. — TeliaSonera Finland Oyj

(Дело C-192/08)

(2008/C 197/12)

Език на производството: фински

Препращаща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus (Финландия)

Страни в главното производство

Ищец: TeliaSonera Finland Oyj

Ответник: Финландски регулаторен орган в областта на далекосъобщенията, iMEZ Ab

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), от една страна, разгледан във връзка с петото, шестото и осмото съображения от директивата и от друга страна, с член 8 и с член 5 от нея, да се тълкува в смисъл че,

a)	съгласно националното право, както се определя в § 39, алинея 1 от Закона за пазара на далекосъобщителните услуги, всяко далекосъобщително предприятие е задължено да договаря взаимосвързаност с други далекосъобщителни предприятия, и при положителен отговор на този въпрос,

б)

националният регулаторен орган може да счита задължението за договаряне за неизпълнено, когато дадено далекосъобщително предприятие, което няма значителна пазарна мощ, е предложило на друго предприятие взаимосвързаност при условия, които според този орган са в полза само на едната страна и способни да създадат пречки пред развитието на конкурентен пазар на ниво крайни потребители, тъй като всъщност те са попречили на другото предприятие да предложи на своите клиенти възможността да разпространяват до крайни клиенти, включени в мрежата на далекосъобщителното предприятие, мултимедийни съобщения, а при положителен отговор и на този въпрос,

в)

със своето решение националният регулаторен орган може да задължи посоченото далекосъобщително предприятие, което следователно няма значителна пазарна мощ, добросъвестно да договаря взаимосвързаността за услугите в областта на текстовите и мултимедийните съобщения между системите на предприятията, така че при търговските преговори да се отчитат целите, преследвани с взаимосвързването, както и преговорите да бъдат доведени до равнище, на което услугите в областта на текстовите и мултимедийните съобщения между предприятията се реализират при разумни условия, така че ползвателите да имат възможността да използват съобщителните услуги на далекосъобщителните предприятия.

2)	Зависи ли отговорът на тези въпроси от същността на мрежата на iMEZ Ab и от това дали iMEZ Ab трябва да се счита за оператор на обществени електронни съобщителни мрежи.

(1) OВ 2002 г., L 108, стp. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/9

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 9 май 2008 г. — Dr. Susanne Gassmayr/Bundesministerin für Wissenschaft und Forschung

(Дело C-194/08)

(2008/C 197/13)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Dr. Susanne Gassmayr

Ответник: Bundesministerin für Wissenschaft und Forschung

Преюдициални въпроси

1.	Има ли пряко действие член 11, точки 1, 2 и 3 от Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (1)?

При утвърдителен отговор, трябва ли посочените разпоредби да се разбират като създаващи през периода на забрана за полагане на труд, засягащ бременните работнички и/или по време на отпуската им по майчинство право на запазване на заплащането на „обезщетение за принудителна парична мярка на работното място“?

Важи ли това, когато държавата-членка е решила да създаде система за запазване на „възнаграждение“, което включва по принцип съвкупността от трудовия доход, с изключение все пак на това, което се нарича (според § 15 от [австрийския] Закон за заплатите от 1956 г.) допълнителни възнаграждения, които се дължат за предоставени услуги (свързани с изпълнените задачи), каквото е спорното обезщетение за принудителна парична мярка на работното място?

В противен случай, трябва ли посочените разпоредби, ако нямат пряко действие да се транспонират от държавите-членки така, че на работничка, която през време на забраната за полагана на труд, засягаща бременните жени и/или по време на отпуска по майчинство, не предоставя повече услуги на принудителна парична мярка, би трябвало да се признае правото на запазване на заплащане на обезщетението, което съответства на такива услуги?

(1) ОВ L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/9

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 14 май 2008 г. — Acoset SpA/Conferenza Sindaci e Presidenza Prov. Reg. ATO Idrico Ragusa и др.

(Дело C-196/08)

(2008/C 197/14)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia

Страни в главното производство

Ищец: Acoset SpA

Ответник: Conferenza Sindaci e Presidenza Prov. Reg. ATO Idrico Ragusa и др.

Преюдициални въпроси

Дали моделът на смесено дружество с публичноправен и частен характер, учредено специално с оглед на предоставянето на определена обществена услуга с промишлена значимост и с един предмет на дейност, на което въпросната услуга е пряко възложена, при което частноправният съдружник с „промишлен“ и „оперативен“ характер се избира чрез открита за обществеността процедура, след проверка както на финансовите и техническите условия, така и на действителните условия на дейност и на управление, отнасящи се до услугата, която трябва да се предоставя и конкретните престации, които трябва да се извършват, е в съответствие с правото на Общността и по-конкретно с посочените в членове 43, 49 и 86 от Договора задължения за прозрачност и за свободна конкуренция?

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/10

Иск, предявен на 14 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-198/08)

(2008/C 197/15)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: W. Mölls)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

—

1. Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/EО на Съвета от 27 ноември 1995 година (1), като е приела и запазила в сила правни разпоредби, съгласно които минималните продажни цени за цигари и за фино нарязан тютюн за свиване на цигари се определят от държавата.

—	2. Да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Тютюневите изделия представляват една от трите групи стоки, които на общностно ниво са предмет на хармонизирана уредба на акциза. Директива 95/59/EО съдържа някои общи разпоредби, приложими за всички тютюневи изделия, като регламентира също структурата на акциза върху цигарите. Член 9, параграф 1 установява принципа, че производителите както и вносителите имат право да определят максималната цена на тютюневите изделия. Тази разпоредба не само гарантира, че за облагаемата основа във всички държави-членки се прилагат едни и същи принципи, но тя същевременно предотвратява държавното регулиране на цените, с която се нанася вреда на конкуренцията и на вътрешния пазар, да попречи на осъществяването на целите на директивата.

С въведената през 2006 г. в Австрия правна уредба, съгласно която минималните цени на цигарите и на фино нарязания тютюн за свиване на цигари се определят от държавните органи, се нарушавала посочената разпоредба на Директива 95/59/EО. Определянето на минимални цени премахвало разликите в цените на различните продукти, които разлики можели да съществуват поради различните фактори при ценообразуването, като цените на дребно се повишавали пряко от долния ценови праг до едно минимално ценово равнище. Такъв механизъм неизбежно водел до нарушения в търговските потоци между държавите-членки, дори ако минималната цена бъде изведена от средната пазарна цена както в Австрия.

Към интересите, които държавите-членки могат да преследват чрез търговската си и данъчната си политика, спада естествено и интересът от опазване на общественото здраве. В него се включва също целта цените на тютюневите изделия да бъдат поддържани на високо ниво. Доколкото обаче държавите-членки могат да постигнат тази цел изцяло по пътя на данъчното облагане, за тях не било възможно да се позовават на подобни интереси, за да дерогират от въпросната разпоредба на директивата, тъй като така те биха нанесли вреда на функционирането на общия пазар.

Според Комисията данъчното облагане е ефикасно и удовлетворяващо средство за регулиране на цените. Примерите от други държави-членки показват също, че тютюневите изделия могат да бъдат оскъпени от самата данъчна тежест, тъй като нивото на данъчно облагане може да бъде променяно по желание в посока на неговото нарастване, с цел извеждане на крайната цена на високо ниво, независимо от маржа на печалбата на съответните производители и/или степента, в която те са готови да продават без печалба или дори на загуба. Този подход, при който данъчното облагане действа като обективен фактор по отношение на разходите, предотвратява не само отрицателните последици, които минималните цени оказват върху конкуренцията, но и друг недостатък, свързан с маржовете, а именно гарантиране на свободата на действие на производителите на тютюневи изделия. Подобен резултат по никакъв начин не допринасял за опазване на здравето, а по-скоро бил насочен срещу тази цел. Комисията също така е убедена, че желаното опазване на общественото здраве може да бъде гарантирано с активна и успешна държавна данъчна политика, без да е необходимо да се прибягва до минимални цени, несъвместими с член 9 от Директива 95/59/EО.

(1) ОВ L 291, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/10

Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) на 15 май 2008 г. — Dr. Erhard Eschig/UNIQA Sachversicherung AG

(Дело C-199/08)

(2008/C 197/16)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Oberster Gerichtshof (Австрия)

Страни в главното производство

Ищец: Dr. Erhard Eschig

Ответник: UNIQA Sachversicherung AG

Преюдициални въпроси

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза, която се съдържа в общите застрахователни условия на даден застраховател на съдебни разноски, по силата на която същият има право да избира юридически представител при настъпване на застрахователно събитие, от което са засегнати голям брой застраховани лица (например несъстоятелност на предприятие, предоставящо услуги по посредничество и търговия с ценни книжа) и която клауза поради това ограничава правото на отделното застраховано лице на свободен избор на адвокат (т.нар. „клауза за колективни вреди“)?

2)	При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви условия са налице „колективни вреди“, които по смисъла (или в допълнение) на посочената директива дават право на застрахователя да избере юридически представител вместо застрахованото лице?

(1) ОВ L 185, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 186.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/11

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 16 май 2008 г. — The Sporting Exchange Ltd, осъществяващ търговска дейност под фирма „Betfair“; други страни: Minister van Justitie, Stichting de Nationale Sporttotalisator и Scientific Games Racing

(Дело C-203/08)

(2008/C 197/17)

Език на производството: нидерландки

Препращаща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищец: The Sporting Exchange Ltd, осъществяващ търговска дейност под фирма „Betfair“

Ответник: Minister van Justitie, Stichting de Nationale Sporttotalisator и Scientific Games Racing

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че прилагането на тази разпоредба води до това, че компетентният орган на държава-членка въз основа на действащата затворена система за издаване на разрешение за предлагането на услуги във връзка с хазартни игри, не може да забрани на доставчик на услуги, на когото вече е издадено разрешение за предоставянето на услуги по Интернет, да предлага тези услуги по Интернет също и в първата държава-членка?

Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащия от него принцип на прозрачност, което Съдът дава по свързано с концесии дела, да се приложи спрямо издаването на разрешение за предлагането на услуги във връзка с хазартни игри в условията на законово установена единна система за разрешаване?

Може ли в условията на законово установена единна система за разрешаване удължаването на срока на разрешение на настоящ притежател на разрешение, без евентуални заинтересовани лица да получат шанса да подадат едновременно заявление за същото разрешение, да бъде подходящо и съразмерно средство за съобразяване с императивни причини от обществен интерес, които Съдът посочва като обосновка за ограничаването на свободното предоставяне на услуги във връзка с хазартни игри? В случай на утвърдителен отговор, при какви предпоставки?

б)	Има ли значение за отговора на въпрос 3a обстоятелството, дали се дава утвърдителен отговор на въпрос 2?

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/11

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), отправено на 19 май 2008 г. — Peter Rehder/Air Baltic Corporation

(Дело C-204/08)

(2008/C 197/18)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Peter Rehder

Ответник: Air Baltic Corporation

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) да се тълкува в смисъл, че и при полети от държава-членка на Общността до друга държава-членка за единствено място на изпълнение на всички произтичащи от договора задължения следва да се приема мястото на предоставяне на основната услуга, определено съгласно икономически критерии?

2)	Ако следва се определи единствено място на изпълнение: кои критерии са релевантни за определянето му; дали единственото място на изпълнение се определя по-специално в зависимост от мястото на излитане или от мястото на пристигане?

(1) ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/12

Иск, предявен на 20 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-211/08)

(2008/C 197/19)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и R. Vidal Puig)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 49 от Договора, като отказва на лицата, обхванати от испанската Sistema Nacional de Salud [национална здравно-осигурителна система], възстановяване на медицинските разходи, които те са направили в друга държава-членка при болнично лечение, получено в съответствие с член 22, параграф 1, буква a), i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (1) на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността („Регламент № 1408/71“), доколкото в държавата-членка, в която се провежда посоченото лечение, се прилага по-ниско ниво на покриване на разходите от предвиденото в испанското законодателство.

—	Да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Испанското законодателство в областта на социалното осигуряване предвижда, че болничните услуги, които се покриват от националната здравно-осигурителна система, трябва да се предоставени от собствената система, освен при изключителни обстоятелства на „спешна, незабавна и животоспасяваща медицинска помощ“. Вследствие на това, когато лице, обхванато от испанската национална здравно-осигурителна система, се намира временно на територията на друга държава-членка и по време на този престой получи болнична помощ, която е необходима от медицинска гледна точка, в съответствие с член 22, параграф 1, буква a), i) от Регламент № 1408/71, направените от него разходи не се възстановяват от испанските органи.

Когато нивото на покриване на болничните разходи, което се прилага от правната уредба на друга държава-членка, е по-неблагоприятно от предвиденото в испанското законодателство, отказът на испанските органи да възстановят разликата може да възпре лицата, обхванати от испанската национална здравно-осигурителна система, да отидат в посочената държава-членка, за да получат услуги, които не са здравни (например образователни или туристически услуги) или, когато става въпрос за лица, които вече са се преместили там, да ускорят връщането си, за да получат безплатно болнично лечение в Испания. Поради това спорната испанска правна уредба може да ограничи както предоставянето на услугите, различни от медицински, които първоначално са причина за това лицето да се намира временно в друга държава-членка, така и последващото предоставяне на медицински услуги в тази държава-членка съгласно член 22, параграф 1, буква a), i) от Регламент № 1408/71.

Посочените ограничения за свободното предоставяне на услуги не са обосновани съгласно Договора. В частност испанските власти не са доказали, че тези ограничения са необходими, за да се избегне сериозно засягане на финансовото равновесие на испанската национална здравно-осигурителна система. Следователно трябва да се заключи, че спорната правна уредба противоречи на член 49 ЕО.

(1) ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/12

Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 21 май 2008 г. — Société Zeturf Ltd/Premier ministre, Ministre de l'Agriculture et de la Pêche, Ministre de l'Intérieur, de l'Outre-mer et des Collectivités territoriales, Ministre de l'Économie, de l'Industrie et de l'Emploi — Встъпила страна: G.I.E. Pari Mutuel Urbain (PMU)

(Дело C-212/08)

(2008/C 197/20)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Ищец: Société Zeturf Ltd

Ответници: Premier ministre, Ministre de l'Agriculture et de la Pêche, Ministre de l'Intérieur, de l'Outre-mer et des Collectivités territoriales, Ministre de l'Économie, de l'Industrie et de l'Emploi

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 49 и 50 от Договора за създаване на Европейската общност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която закрепва режим на изключителни права по отношение на конните залагания извън хиподруми в полза на един-единствен оператор с нестопанска цел, и която макар да изглежда годна да гарантира целта за борба с престъпността, и съответно целта за защита на обществения ред, по-ефикасно отколкото биха го направили по-малко ограничителни мерки, е придружена — с оглед неутрализиране на риска от поява на неразрешени игри със залагания и насочване на залагащите към легалното предлагане — от динамична търговска политика на оператора, който вследствие на това не постига напълно целта за намаляване на възможностите за залагания?

Подходящо ли е, с оглед на преценката дали национална правна уредба като действащата във Франция — която закрепва режим на изключителни права на управление на спортния тотализатор извън хиподруми в полза на един-единствен оператор с нестопанска цел — е в нарушение на членове 49 и 50 от Договора за създаване на Европейската общност, засягането на свободното предоставяне на услуги да се преценява единствено от гледна точка на ограниченията, наложени спрямо предлагането в областта на конните залагания по интернет, или трябва да се вземе предвид целият сектор на конните залагания, независимо от формата, под която последните се предлагат и са достъпни за залагащите?

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/13

Иск, предявен на 21 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-213/08)

(2008/C 197/21)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: H. Støvlbæk)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2006/100/ЕО (1) на Съвета от 20 ноември 2006 година за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на хора поради присъединяването на България и Румъния, и във всеки случай, като не е уведомило за това Комисията, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по силата на посочената директива.

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Определеният за съобразяване на вътрешното право с Директива 2006/100/EО срок е изтекъл на 1 януари 2007 г.

(1) ОВ L 363, стp. 141, Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 10, стр. 194.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/13

Иск, предявен на 22 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-218/08)

(2008/C 197/23)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Schima и D. Recchia)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че Италианската република, като не е предвидила съставянето на планове за извънредни ситуации извън предприятието за всички предприятия, за които тези планове се изискват, не е изпълнила задълженията си по член 11, параграф 1, буква в) от Директива 96/82/ЕО (1) на Съвета от 9 декември 1996 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, изменена с Директива 2003/105/ЕО (2);

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Директивата Севезо II има за цел предотвратяването на големите аварии, които включват опасни вещества, и ограничаването на техните последици за човека и за околната среда. Очевидно е, че съставянето на планове за извънредни ситуации извън предприятието е основна разпоредба от тази директива: тя позволява приемането на спешни мерки в случай на авария с цел ограничаване на нейните последици.

Член 11 се прилага, по силата на препращането, направено в член 9, и на член 2 от директивата, към всички предприятия, в които има опасни вещества в количества равни или надвишаващи количествата, изброени в приложение I, части 1 и 2, колона 3.

Италианските власти потвърждават с представените от тях документи, че не всички предприятия, които е трябвало да бъдат снабдени с планове за извънредни ситуации извън предприятието, са действително снабдени с такива планове.

(1) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стp. 13, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 8.

(2) ОВ L 345, 31.12.2003 г., стp. 97, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 20.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/14

Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret (Дания) на 28 май 2008 г. — Dansk Transport og Logistik mod Skatteministeriet

(Дело C-230/08)

(2008/C 197/24)

Език на производството: датски

Препращаща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Ищец: Dansk Transport og Logistik

Ответник: Skatteministeriet (Министерство на данъците на Дания)

Преюдициални въпроси

Дали съдържащият си в член 233, буква г) от Митническия кодекс (1) израз „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“ следва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаи, в които задържаните стоки на основание първо изречение от член 83, параграф 1 от Закона за митниците поради незаконен внос, веднага или впоследствие са унищожени от митническите власти, без да са напускали тяхното владение?

Дали Директивата относно движението (2) трябва да се тълкува в смисъл, че незаконно внесените стоки, които са задържани при вноса или са унищожени веднага или впоследствие, следва да се считат за поставени под „режим на отложено плащане“, в резултат от което акциз не се начислява или задължението за плащането му е погасено (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата относно движението във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от разпоредбите за прилагане (3))? Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобен незаконен внос, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?

Дали Шеста директива (4) трябва да се тълкува в смисъл, че незаконно внесените стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите власти, следва да се считат за поставени под „митническо складиране“, в резултат от което ДДС не се начислява или задължението за плащането му е погасено (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, част Б), буква в) от Шеста директива и член 867а от разпоредбите за прилагане)? Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобен незаконен внос, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?

Дали Митническият кодекс, разпоредбите за прилагане и Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че митническите власти в държава-членка, в която е установен незаконен внос по време на ТИР операции, са компетентни да наложат мито, акциз и ДДС върху операцията, когато митническите власти на друга държава-членка, където е осъществен незаконният внос в Общността, не са установили нередност и поради това не са наложили мито, акциз и ДДС (вж. член 215 от Митническия кодекс във връзка с член 217 от него и с член 454, параграфи 2 и 3 от тогава действащите разпоредби за прилагане, както и във връзка с член 7 от Шеста директива)?

(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

(2) Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129).

(3) Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

(4) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/15

Иск, предявен на 2 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френската република

(Дело C-241/08)

(2008/C 197/25)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-жа D. Recchia и г-н J.-B. Laignelot)

Ответник: Френската република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е взела всички необходими законови и подзаконови мерки за правилното транспониране на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), Френската република не е изпълнила задълженията си по силата на тази директива;

—	да се осъди Френската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Комисията повдига две твърдения за нарушение в подкрепа на своя иск, изведени съответно от нарушение на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 92/43/ЕИО (директива „местообитания“).

С първото си твърдение за нарушение ищецът набляга на изричния характер на член 6, параграф 2 от директивата „местообитания“, който забранява всяко влошаване на състоянието на защитените местообитания. Въвеждането в националното законодателство на понятието „значително въздействие“ за ограничаване на прилагането на цитираната по-горе разпоредба, било необосновано. Също така националният законодател не можел да прави категорични твърдения за „необезпокояващия“ характер на определени дейности, като например лова или риболова, на териториите на „Natura 2000“, дори и те да се упражняват временно или в рамките на действащата национална уредба.

С второто си правно основание Комисията изтъква първо, че разпоредбата на член 6, параграф 3 от директивата „местообитания“ изисква всички планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, да бъдат подлагани на съответната проверка, освен в случаите на стриктно тълкуване. Законодателството на ответника поставяло проблем от гледна точка на общностното право, доколкото то системно освобождавало от процедурата на проверка отражението върху околната среда на строителните работи, строежите или дейностите по благоустрояване, предвидени в договорите на „Natura 2000“.

Комисията изтъква след това, че във френското право съществуват проекти, които не изискват нито разрешение, нито административно одобрение и които вследствие на това са освободени от процедурата на проверка. А някои от тези проекти имали значително въздействие на териториите на „Natura 2000“ от гледна точка на целите за защита на видовете.

Според Комисията националното законодателство на последно място трябвало да наложи на жалбоподателите ясно задължение да предвидят алтернативни решения в случаите на отрицателна оценка на отражението на един проект или на план за управлението на такава територия.

(1) ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/15

Иск, предявен на 12 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Малта

(Дело C-252/08)

(2008/C 197/26)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: L. Flynn и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Република Малта

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като не е приложила правилно Директива 2001/80/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 година за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 210), (наричана по-нататък „Директивата“) във връзка с експлоатацията на пароцентралата Phase One към електроцентралата в Delimara и на електроцентралата в Marsa, Република Малта не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 във връзка с приложения IV А, VI А и VII А и по член 12 във връзка с приложение VIII А.2 от тази директива,

—	да се осъди Република Малта да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията твърди, че пароцентралата Phase One към електроцентралата в Delimara не спазва пределно допустимите стойности на емисиите, определени от Директивата за емисии на серен двуокис, азотни окиси и прах.

На следващо място се твърди, че както по отношение на пароцентралата Phase One към електроцентралата в Delimara, така и във връзка с електроцентралата в Marsa, Малта не е изпълнила изискването за постоянни измервания на концентрациите на серния двуокис, азотните окиси и прахта, съгласно член 12 и параграф 2 от част А от приложение VIII към Директивата.

(1) ОВ L 309, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 210.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/16

Иск, предявен на 16 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-256/08)

(2008/C 197/27)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: C. O'Reilly и M. Condou-Durande)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяването с Директива 2004/83/ЕО (1) на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила или, във всеки случай, като не е информирало Комисията за тези разпоредби, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 10 октомври 2006 г.

(1) ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/16

Иск, предявен на 20 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Малта

(Дело C-269/08)

(2008/C 197/28)

Език на производството: малтийски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou-Durande и K. Xuereb)

Ответник: Република Малта

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2004/83/ЕО (1) на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, или във всеки случай, като не е информирала за посочените разпоредби, Република Малта не е изпълнила задълженията си по тази директива,

—	да се осъди Република Малта да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспонирането на директивата е изтекъл на 10 октомври 2006 г.

(1) OВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/17

Разпределение на съдиите по състави

(2008/C 197/29)

На 19 и 25 септември 2007 г. Първоинстанционният съд реши да формира осем състава от петима съдии и осем състава от трима съдии за периода от 25 септември 2007 г. до 31 август 2010 г.

На 8 юли 2008 г. Първоинстанционният съд реши да промени разпределението на съдиите за периода от 1 октомври 2008 г. до 31 август 2010 г., както следва:

I разширен състав от петима съдии:

г-жа Tiili, председател на състава, г-н Dehousse, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-жа Jürimäe и г-н Soldevila Fragoso, съдии.

1-ви състав от трима съдии:

г-жа Tiili, председател на състава;

г-н Dehousse, съдия;

г-жа Wiszniewska-Białecka, съдия.

II разширен състав от петима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състава, г-н Dehousse, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-жа Jürimäe и г-н Soldevila Fragoso, съдии.

2-ри състав от трима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състава;

г-жа Jürimäe, съдия;

г-н Soldevila Fragoso, съдия.

III разширен състав от петима съдии:

г-н Azizi, председател на състава, г-н Cooke, г-жа Cremona, г-жа Labucka и г-н Frimodt Nielsen, съдии.

3-ти състав от трима съдии:

г-н Azizi, председател на състава;

г-жа Cremona, съдия;

г-н Frimodt Nielsen, съдия.

IV разширен състав от петима съдии:

г-н Czúcz, председател на състава, г-н Cooke, г-жа Cremona, г-жа Labucka и г-н Frimodt Nielsen, съдии.

4-ти състав от трима съдии:

г-н Czúcz, председател на състава;

г-н Cooke, съдия;

г-жа Labucka, съдия.

V разширен състав от петима съдии:

г-н Vilaras, председател на състава, г-н Šváby, г-н Prek, г-н Moavero Milanesi и г-н Ciucă, съдии.

5-ти състав от трима съдии:

г-н Vilaras, председател на състава;

г-н Prek, съдия;

г-н Ciucă, съдия.

VI разширен състав от петима съдии:

г-н Meij, председател на състава, г-н Vadapalas, г-н Papasavvas, г-н Wahl, г-н Чипев, г-н Dittrich и г-н Truchot, съдии.

6-ти състав от трима съдии:

г-н Meij, председател на състава;

a)	г-н Vadapalas и г-н Чипев, съдии.

б)	г-н Vadapalas и г-н Truchot, съдии.

в)	г-н Чипев и г-н Truchot, съдии.

VII разширен състав от петима съдии:

г-н Forwood, председател на състава, г-н Šváby, г-н Moavero Milanesi, г-н Prek и г-н Ciucă, съдии.

7-ми състав от трима съдии:

г-н Forwood, председател на състава;

г-н Šváby, съдия;

г-н Moavero Milanesi, съдия.

VIII разширен състав от петима съдии:

г-жа Martins Ribeiro, председател на състава, г-н Vadapalas, г-н Papasavvas, г-н Wahl, г-н Чипев, г-н Dittrich и г-н Truchot, съдии.

8-ми състав от трима съдии:

г-жа Martins Ribeiro, председател на състава;

a)	г-н Papasavvas и г-н Wahl, съдии.

б)	г-н Papasavvas и г-н Dittrich, съдии.

в)	г-н Wahl и г-н Dittrich, съдии.

В VI и VIII разширен състав от петима съдии, съдиите, които ще заседават с председателя на състава, за да образуват състав от петима съдии, са тримата съдии от първоначално сезирания съдебен състав, четвъртият съдия от този състав и един съдия от другия състав от четирима съдии. Последният, който не е председател на състава, се определя за срок от една година на ротационен принцип по реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

В 6-ти и 8-ми състав от трима съдии, председателят на състава ще заседава последователно със съдиите, посочени в буква a), буква б) или буква в), според състава, към който принадлежи съдията докладчик. По делата, по които председателят на състава е съдията докладчик, председателят на състава ще заседава последователно със съдиите от всеки едни от тези състави по реда на вписване на делата и при отчитане на свързаността на делата.

Състав по жалбите

На 8 юли 2008 г. Първоинстанционният съд реши, че за периода от 1 октомври 2008 г. до 30 септември 2009 г. съставът по жалбите ще се състои от председателя на Първоинстанционния съд и, на ротационен принцип, от двама председатели на състави.

Съдиите, които ще заседават с председателя на състава по жалбите, за да се образува разширеният състав от петима съдии, са тримата съдии от първоначално сезирания съдебен състав и, на ротационен принцип, двама председатели на състави.

Критерии за разпределяне на делата между съставите

На 8 юли 2008 г., в съответствие с член 12 от Процедурния правилник, Първоинстанционният съд определи критериите за разпределяне на делата между съставите за периода от 1 октомври 2008 г. до 30 септември 2009 г., както следва:

1.	Непосредствено след подаването на жалбата и без да се засяга последващото приложение на членове 14 и 51 от Процедурния правилник, делата по жалбите срещу решения на Съда на публичната служба се разпределят на състава по жалбите.

Непосредствено след подаването на исковата молба или жалбата и без да се засяга последващото приложение на членове 14 и 51 от Процедурния правилник, делата извън посочените в точка 1 се разпределят на съставите от трима съдии.

Делата, посочени в настоящата точка, се разпределят между съставите съобразно три отделни списъка за ротация, изготвени в зависимост от реда на вписване на делата в секретариата:

—	за делата, отнасящи се до прилагане на правилата за конкуренция спрямо предприятията, на правилата относно предоставените от държавите помощи и на правилата относно мерките за търговска защита;

—	за делата относно правата на интелектуална собственост, посочени в член 130, параграф 1 от Процедурния правилник;

—	за всички останали дела.

В рамките на тези списъци за ротация двата състава, състоящи се от четирима съдии и заседаващи в състав от трима съдии, се вземат предвид два пъти при всяка трета ротация.

Председателят на Първоинстанционния съд може да се отклони от тези списъци за ротация, за да отчете наличието на свързани дела или да осигури равномерно разпределение на работната натовареност.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/18

Решение на Първоинстанционния съд от 26 юни 2008 г. — Alferink и др./Комисия

(Дело T-94/98) (1)

(Иск за обезщетение - Извъндоговорна отговорност - Мляко - Допълнителна такса - Референтно количество - Производител, поел задължение за непредлагане на пазара - Изискване за производство в първоначалното SLOM стопанство - Член 3а от Регламент (ЕИО) № 1546/88, изменен с Регламент (ЕИО) № 1033/89 - Текст на приложимата разпоредба, за който се твърди, че е двусмислен - Принцип на правната сигурност)

(2008/C 197/30)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Alfonsius Alferink (Heeten, Нидерландия) и 67 други ищци, чиито имена се съдържат в приложение към решението (представители: H. Bronkhorst и E. Pijnacker Hordijk, впоследствие H. Bronkhorst, E. Pijnacker Hordijk и J. Slusmans, и накрая E. Pijnacker Hordijk, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: T. van Rijn)

Предмет

Искане съгласно член 178 от Договора за ЕО (понастоящем член 235 ЕО) и член 215, втора алинея от Договора за ЕО (понастоящем член 288, втора алинея ЕО) за обезщетение на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели поради факта, че с приемането на Регламент (ЕИО) № 1033/89 от 20 април 1989 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1546/88 за определяне на подробни правила за прилагане на допълнителната такса, предвидена в член 5в от Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета (ОВ L 110, стр. 27), който не предвиждал ясно и точно, че производството на мляко трябва да се възобнови от първоначалното SLOM стопанство, Комисията нарушила принципа на правната сигурност.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда г-н Alfonsius Alferink и другите 67 ищци, списък на които се съдържа в приложението, да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 358, 21.11.1998 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/19

Решение на Първоинстанционния съд от 18 юни 2008 г. — Hoechst/Комисия

(Дело T-410/03) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на сорбати - Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО - Изчисляване на размера на глобите - Задължение за мотивиране - Тежест и продължителност на нарушението - Отегчаващи обстоятелства - Принцип non bis in idem - Сътрудничество по време на административното производство - Достъп до преписката - Продължителност на производството)

(2008/C 197/31)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hoechst GmbH, по рано известно като Hoechst AG (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: първоначално M. Klusmann и V. Turner, впоследствие M. Klusmann, V. Turner и M. Rüba, и накрая M. Klusmann и V. Turner, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално W. Mölls, O. Beynet и K. Mojzesowicz, впоследствие W. Mölls и K. Mojzesowicz, подпомагани от A. Böhlke, avocat)

Предмет

Искане за отмяна по отношение на жалбоподателя на Решение 2005/493/ЕО на Комисията от 1 октомври 2003 година относно производство съгласно член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Chisso Corporation, Daicel Chemical Industries Ltd, Hoechst AG, The Nippon Synthetic Chemical Industry Co. Ltd и Ueno Fine Chemicals Industry Ltd (дело COMP/E-1/37.370 — Сорбати) (обобщение в ОВ 2005 г., L 182, стр. 20) или, при условията на евентуалност, за намаляване на подходящо ниво на размера на наложената на жалбоподателя глоба.

Диспозитив

1)	Определя размера на глобата, наложена на Hoechst GmbH, на 74,25 милиона EUR.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 59, 6.3.2004 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/19

Решение на Първоинстанционния съд от 17 юни 2008 г. — El Corte Inglés/СХВП — Abril Sánchez и Ricote Saugar (BoomerangTV)

(Дело T-420/03) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „BoomerangTV“ - По-ранни словни и фигуративни национални марки и марки на Общността „BOOMERANG“ и „Boomerang“ - Относителни основания за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на общоизвестна марка по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция - Липса на засягане на добрата репутация - Непредставяне пред отдела по споровете на доказателства за съществуването на определени по-ранни марки или на техни преводи - Представяне на доказателства за първи път пред апелативния състав - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в), член 8, параграф 5 и член 74, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 - Правило 16, параграфи 2 и 3, правило 17, параграф 2 и правило 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95)

(2008/C 197/32)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) [представители: J. Rivas Zurdo и E. López Leiva, avocats]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) [представител: I. de Medrano Caballero]

Други страни в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпили в производството пред Първоинстанционния съд: José Matías Abril Sánchez и Pedro Ricote Saugar (Мадрид) [представител: J.M. Iglesias Monravá, avocat]

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 1 октомври 2003 г. (преписка R 88/2003-2) относно производство по възражение между El Corte Inglés, SA и г-н J. M. Abril Sánchez и г-н P. Ricote Saugar.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда El Corte Inglés, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 47, 21.2.2004 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/20

Решение на Първоинстанционния съд от 26 юни 2008 г. — SIC/Комисия

(Дело T-442/03) (1)

(Държавни помощи - Мерки, приети от Португалската република в полза на обществения радиотелевизионен оператор RTP за финансиране на неговата мисия за обществена услуга - Решение, с което се обявява, че някои мерки не представляват държавни помощи и че други са съвместими с общия пазар - Квалифициране като държавна помощ - Съвместимост с общия пазар - Задължение за надлежно и безпристрастно разглеждане)

(2008/C 197/33)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: SIC — Sociedade Independente de Comunicação, SA (Carnaxide, Португалия) (представители: C. Botelho Moniz, E. Maia Cadete и M. Rosado da Fonseca, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално M. Balta и F. Florindo Gijón, впоследствие M. Niejahr, J. Buendía Sierra и G. Braga da Cruz, и накрая B. Martenczuk и G. Braga da Cruz)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2005/406/ЕО на Комисията от 15 октомври 2003 година относно взетите от Португалия мерки ad hoc в полза на RTP (ОВ L 142, 2005 г., стр. 1), доколкото с това решение се обявява, че някои от тези мерки не представляват държавни помощи и че другите са съвместими с общия пазар.

Диспозитив

1)	Отменя член 1 от Решение 2005/406/ЕО на Комисията от 15 октомври 2003 година относно взетите от Португалия мерки ad hoc в полза на RTP.

2)	Отменя член 2 от Решение 2005/406, доколкото предвижда, че освобождаването от разходите за нотариални такси и разходи за регистрация не представлява държавна помощ.

3)	Отхвърля жалбата в останалата й част.

4)	Комисията понася направените от нея съдебни разноски и четири пети от съдебните разноски на SIC — Sociedade Independente de Comunicação, SA.

5)	SIC понася една пета от направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 71, 20.3.2004 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/20

Решение на Първоинстанционния съд от 19 юни 2008 г. — Mülhens/СХВП — Spa Monopole (MINERAL SPA)

(Дело T-93/06) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността MINERAL SPA - По-ранна национална словна марка SPA - Относително основание за отказ - Добра репутация на марката - Неоснователно извличане на полза от добрата репутация на по-ранната марка - Член 8, параграф 5, от Регламент (EО) № 40/94)

(2008/C 197/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mülhens GmbH & Co. KG (Кьолн, Германия) (представители: T. Schulte-Beckhausen и S. Maaßen, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV (Spa, Белгия) (представители: L. de Brouwer, É. Cornu, E. de Gryse и D. Moreau, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 11 януари 2006 г. (Преписка R 825/2004-2) относно процедура по възражение между Spa Monopole, compagnie fermière SA/NV и Mülhens GmbH & Co. KG.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mülhens GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 131, 3.6.2006 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/21

Решение на Първоинстанционния съд от 18 юни 2008 г. — Coca-Cola Company/СХВП — San Polo (MEZZOPANE)

(Дело T-175/06) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „MEZZOPANE“ - По-ранни национални словни марки „MEZZO“ и „MEZZOMIX“ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 - Липса на вероятност от объркване)

(2008/C 197/35)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбородател: The Coca-Cola Company (Атланта, Джорджия, Съединени щати) (представители: E. Armijo Chávarri и A. Castán Pérez-Gómez, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: O. Montalto и L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: San Polo Srl (Montalcino, Италия) (представители: G. Casucci и F. Luciani, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 5 април 2006 г. (преписка R 99/2005-1) относно производство по възражение между The Coca-Cola Company и San Polo Srl.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Coca-Cola Company да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 212, 2.9.2006 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/21

Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2008 г. — Otto/СХВП — L'Altra Moda (l'Altra Moda)

(Дело T-224/06) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността l'Altra Moda - По-ранна национална фигуративна марка Alba Moda - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 73 и член 74, параграфи 1 и 2 от Регламент № 40/94)

(2008/C 197/36)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Otto GmbH & Co. KG (Хамбург, Германия) (представители: C. Rohnke и M. Munz, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: O. Montalto и P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: L'Altra Moda Spa (Рим, Италия) (представители: A. Masetti Zannini de Concina и M. Bucarelli, avvocati)

Предмет

Жалба срещу Решение на втори апелативен състав на СХВП от 16 юни 2006 г. (преписка № R 793/2005-2) относно процедура по възражение между Otto GmbH & Co. KG и l'Altra Moda SpA

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Otto GmbH & Co. KG да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)(СХВП) и от l'Altra Moda SpA.

(1) ОВ C 281, 18.11.2006 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/22

Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2008 г. — Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия

(Дело T-268/06) (1)

(Държавни помощи - Помощи в полза на авиокомпаниите за вредите, причинени от атентатите от 11 септември 2001 г. - Решение, с което схемата за помощи се обявява за частично несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяване на отпуснатите помощи - Член 87, параграф 2, буква б) ЕО - Известие на Комисията от 10 октомври 2001 г. относно последиците от атентатите от 11 септември - Причинно-следствена връзка между извънредното събитие и вредата - Задължение за мотивиране)

(2008/C 197/37)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE (Атина, Гърция) (представители: P. Anestis, avocat, T. Soames и G. Goeteyn, solicitors, S. Mavrogenis и M. Pinto de Lemos Fermiano Rato, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: E. Righini и I. Chatzigiannis)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение C (2006) 1580 окончателен на Комисията от 26 април 2006 година относно схемата за държавни помощи C 39/2003 (ex NN 119/2002), приведена в действие от Република Гърция в полза на въздушните превозвачи вследствие на вредите, претърпени от 11 до 14 септември 2001 г.

Диспозитив

Отменя членове 1 и 2 от Решение C (2006) 1580 окончателен на Комисията от 26 април 2006 година относно схемата за държавни помощи C 39/2003 (ex NN 119/2002), приведена в действие от Република Гърция в полза на въздушните превозвачи вследствие на вредите, претърпени от 11 до 14 септември 2001 г., в частта, с която обявяват за несъвместими с общия пазар помощите, предоставени на Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE, на първо място, за вредите, причинени от отмяната на полета за Канада на 15 септември 2001 г., на второ място, за вредите, свързани с неговата мрежа извън Северноатлантическия океан и Израел, и на трето място, за пропуснатите доходи от превоз на стоки, за разходите за унищожаване на нетрайни стоки, за допълнителните разходи за контрол на сигурността за стоките, за разходите, свързани с извънредния труд на персонала и за разходите, свързани с допълнителните спешни мерки за сигурност.

2)	Отменя член 4 от Решение C (2006) 1580 окончателен, доколкото с него се нарежда възстановяване на посочените в предходната точка помощи.

3)	Отхвърля жалбата в останалата част.

4)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/22

Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2008 г. — Zipcar/СХВП — Canary Islands Car (ZIPCAR)

(Дело T-36/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността ZIPCAR - По-ранна национална словна марка CICAR - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

(2008/C 197/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zipcar, Inc. (Кембридж, Масачузетс, Съединени щати) (представители: M. Elmslie, solicitor, и N. Saunders, barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Canary Islands Car, SL (San Bartolome, Испания)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 30 ноември 2006 г. (преписка R 122/2006-2), относно процедура по възражение между Canary Islands Car, SL и Zipcar, Inc.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Zipcar, Inc. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 82 от 14.4.2007 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/23

Решение на Първоинстанционния съд от 26 юни 2008 г. — SHS Polar Sistemas Informáticos/СХВП — Polaris Software Lab (POLARIS)

(Дело T-79/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността POLARIS - По-ранна словна марка на Общността POLAR - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

(2008/C 197/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: SHS Polar Sistemas Informáticos, SL (Мадрид, Испания) (представител: C. Hernández Hernández, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Polaris Software Lab Ltd (Chennai, Индия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 8 януари 2007 г. (преписка R 658/2006-2) във връзка с процедура по възражение между SHS Polar Sistemas Informáticos, SL и Polaris Software Lab Ltd.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	SHS Polar Sistemas Informáticos, SL се осъжда да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 95, 28.4.2007 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/23

Определение на Първоинстанционния съд от 11 юни 2008 г. — European Association of Im- and Exporters of Birds and live Animals и др./Комисия

(Дело T-209/06) (1)

(Жалба за отмяна - Допустимост - Член 230, четвърта алинея EО - Физически и юридически лица - Сдружения - Решение 2006/522/ЕИО - Лично засягане - Ветеринарно-санитарни условия - Мерки за защита във връзка с инфлуенцата по птиците)

(2008/C 197/41)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: European Association of Im- and Exporters of Birds and live Animals (West Maas et Waal, Нидерландия); Vereniging van Im- en Exporteurs van Vogels en Hobbydieren (West Maas et Waal, Нидерландия); Willem Plomp, agissant sous la dénomination Plomps Vogelhandel (Woerden, Нидерландия) и Marinus Borgstein, действащо под името Borgstein Birds & Zoofood Trading (West Maas et Waal, Нидерландия) (представител: J. Wouters, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Erlbacher и M. van Heezik)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2006/522/EО на Комисията от 25 юли 2006 г. за изменение на Решение 2005/759/EО и Решение 2005/760/EО относно някои защитни мерки във връзка със високо патогенната инфлуенца по птиците и въвеждането на някои живи птици в Общността (ОВ L 205, стp. 28).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски, включително свързанитe с обезпечителното производство.

(1) ОВ C 249, 14.10.2006 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/24

Определение на Първоинстанционния съд от 14 май 2008 г. — Icuna.Com/Парламент

(Съединени дела T-383/06 и T-71/07) (1)

(Жалба за отмяна - Иск за обезщетение - Обществени поръчки за услуги - Публичен търг в рамките на Общността - Отхвърляне на оферта - Решение за отмяна на тръжната процедура - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

(2008/C 197/42)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Icuna.Com SCRL (Braine-le-Château, Белгия) (представители: J. Windey и P. De Bandt, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: O Caisou-Rousseau и M. Ecker)

Предмет

По дело T-383/06, от една страна, искане за отмяна на решението на Европейския парламент от 1 декември 2006 г., с което е отхвърлена оферта, представена от жалбоподателя в рамките на позиция № 2 (съдържание на предаванията) в тръжна процедура EP/DGINFO/WEBTV/2006/0003 за създаване и въвеждане в експлоатация на телевизионен канал на Европейския парламент, достъпен чрез Интернет, както и, от друга страна, искане за обезщетение за вредите, които се твърди, че са претърпени от жалбоподателя в резултат на приемането на решението от 1 декември 2006 г. и, по дело T-71/07, от една страна, искане за отмяна на решението на Европейския парламент от 31 януари 2007 г. за отмяна на тръжна процедура EP/DGINFO/WEBTV/2006/0003 за създаване и въвеждане в експлоатация на телевизионен канал на Европейския парламент, достъпен чрез Интернет, относно позиция № 2 (съдържание на предаванията), както и, от друга страна, искане за обезщетение за вредите, които се твърди че са претърпени от жалбоподателя в резултат на приемане на решението от 31 януари 2007 г.

Диспозитив

1)	Съединява дела T-383/06 и T-71/07 за целите на определението.

2)	Произнася се по възражението за недопустимост по дело T-71/07 с решението по същество.

3)	Отхвърля като явно лишена от всякакво правно основание жалбата по дело T-71/07.

4)	Основанието за постановяване на съдебно решение по същество по искането за отмяна по дело T-383/06 е отпаднало.

5)	Отхвърля като явно лишено от всякакво правно основание искането за обезщетение по дело T-383/06.

6)	Парламентът понася направените от него съдебни разноски по дело T-383/06, както и половината от съдебните разноски на Icuna.Com SCRL, включително свързаните с обезпечителното производство. Icuna.Com понася половината от направените от него съдебни разноски.

7)	Icuna.Com понася направените от него съдебни разноски по дело T-71/07, както и направените от Парламента съдебни разноски, включително свързаните с обезпечителното производство и с възражението за недопустимост.

(1) ОВ C 20 от 27.1.2007 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/24

Определение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2008 г. — Bligny/Комисия

(Дело T-127/07) (1)

(Обжалване - Публична служба - Общ конкурс - Условия за допускане - Недопускане извършването на проверка на писмения изпит - Обявление за конкурс - Непълни документи за кандидатстване - Доказателство относно гражданството - Явно неоснователна жалба)

(2008/C 197/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Francesco Bligny (Tassin-la-Demi-Lune, Франция) (представител: P. Lebel-Nourissat, avocat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и K. Herrmann)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 15 февруари 2007 г. по дело Bligny/Комисия (F-142/06 и F-142/06 AJ, все още непубликувано в Сборника), с която се цели неговата отмяна.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Francesco Bligny понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията.

(1) ОВ C 140, 23.6.2007 г.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/25

Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 25 април 2008 г. — Vakakis/Комисия

(Дело T-41/08 R)

(Общностна процедура за възлагане на обществена поръчка - Молба за постановяване на временни мерки - Загуба на възможност - Процесуална легитимация - Допустимост на жалбата по главното производство - Неотложност - Събиране на доказателства)

(2008/C 197/44)

Език на производството: английски

Страни

Молител: Vakakis International — Symvouloi gia Agrotiki Anaptixi AE (Атина, Гърция) (представител: B. O'Connor, solicitor)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: M. Wilderspin и G. Boudot)

Предмет

Молба за постановяване на временни мерки, подадена в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/125241/C/SER/CY относно предоставяне на „Техническо съдействие за подпомагане на политиката за развитие на селските райони“ в северната част на Кипър.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за постановяване на временни мерки.

2)	Отхвърля искането за събиране на доказателства или за процесуално-организационни действия.

3)	Не е необходимо произнасяне по молбата за встъпване.

4)	Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски, с изключение на направените от Agriconsulting Europe SA. Последното понася съдебните разноски, направени в рамките на молбата за встъпване.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/25

Жалба, подадена на 14 май 2008 г. — CHEMK и Kuznetskie ferrosplavy/Съвет и Комисия

(Дело T-190/08)

(2008/C 197/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Chelyabinsk elektrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK) (Челябинск, Русия) и Kuznetskie ferrosplavy OAO (Новокузнетск, Русия) (представител: P. Vander Schueren, lawyer)

Ответници: Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени оспорваният регламент доколкото той се отнася до жалбоподателите,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите във връзка с настоящото производство, или

—	при условията на евентуалност, да се отмени оспорваното решение, и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват пет основания в подкрепа на жалбата си за отмяна на Регламент (ЕО) № 172/2008 (1) на Съвета от 25 февруари 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия („оспорвания регламент“) доколкото той се отнася до тях. При условията на евентуалност жалбоподателите искат отмяна на Решение на Комисията от 28 февруари 2008 г., което им е нотифицирано на 3 март 2008 г. и с което Комисията отхвърля искането им за суспендиране на антидъмпинговите мерки, въведени с оспорвания регламент („оспорваното решение“).

На първо място, жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил член 2, параграф 9 от Основния регламент (2) („Основния регламент“) и не е изпълнил задължението си надлежно да мотивира отказа си да използва действителната граница на печалбата на свързания с жалбоподателите вносител при конструирането на експортната им цена.

На второ място жалбоподателите поддържат, че Съветът е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, както и член 6, параграф 7, член 8, параграф 4 и член 20, параграф 1 от Основния регламент, като е разрешил на македонския производител SILMAK временно разгласяване.

На трето място жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил член 3, параграф 6 от Основния регламент, тъй като е допуснал грешка в правото и явна грешка в преценката, като е заключил, че промишлеността на Общността е претърпяла съществена вреда.

На четвърто място жалбоподателите твърдят, че оспорваният регламент е в противоречие с член 3, параграф 6 и член 3, параграф 7 от Основния регламент и е опорочен поради грешка в правото, редица явни грешки в преценката, както и поради това, че не е положена дължимата грижа и не са изложени достатъчно мотиви, доколкото Съветът не взел предвид последиците от други фактори върху състоянието на общностната промишленост, които прекъсват връзката между целения внос и съществената вреда, за която се твърди, че е причинена на общностната промишленост.

На пето място жалбоподателите поддържат, че Съветът е нарушил правото им на защита, като е отказал да предостави сведения относно жалбата, въз основа на която е започнало антидъмпинговото разследване.

При условията на евентуалност жалбоподателите изтъкват едно основание за отмяна на оспорваното решение, а именно, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката и е нарушила принципа на равно третиране и на доброто управление, като е отхвърлила искането на жалбоподателите за суспендиране на мерките.

(1) ОВ L 55, 2008 г., стр. 6.

(2) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/26

Жалба, подадена на 21 май 2008 г. — Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет

(Дело T-192/08)

(2008/C 197/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Transnacionalnaia kompania „Kazchrome“ (TNK Kazchrome) (Aktobe, Казахстан) и ENRC Marketing AG (Kloten, Швейцария) [представители: L. Ruessmann и A. Willems, lawyers]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподатебите

—	да обяви жалбата за допустима;

—	да отмени Регламент (ЕО) № 172/2008 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия, доколкото се отнасят до жалбоподателите;

—	да осъди Съвета да понесе собствените си съдебни разноски и направените от жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите, които произвеждат и продават феросилиций на пазара на Европейския съюз, искат частична отмяна на Регламент (ЕО) № 172/2008 (1) на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват, че те са пряко и лично засегнати от обжалвания регламент и че антидъмпинговото мито, наложено с посочения регламент, е резултат от няколко явни грешки в преценката, явни фактически грешки, нарушения на Основния регламент (2) (наричан по-нататък „Основен регламент“), както и на антидъмпинговото споразумение на СТО. По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът не е посочил мотиви, съгласно изискването на член 253 ЕО.

Въз основа на първото правно основание жалбоподателите изтъкват, че Съветът не е разграничил правилно ефекта от други известни фактори от този на всяка вреда, причинена от оспорвания внос и по този начин констатациите на Съвета нарушават член 3, параграф 2, член 3, параграф 6 и член 3, параграф 7 от Основния регламент.

Въз основа на второто правно основание жалбоподателите твърдят, че антидъмпиновото мито е прието въз основа на погрешна преценка на интереса на Общността и в нарушение на член 9, параграф 4 и член 21 от Основния регламент.

Въз основа на третото правно основание се изтъква, че макар жалбоподателите да са представили проверима информация на институциите, те се третират като лица, които не са оказали съдействие, и Съветът не е проверил фактическите обстоятелства, използвани в замяна на наличната информация, представена на вниманието му и не е извършил правилно третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика в рамките на наложените в Основния регламент срокове.

Въз основа на четвъртото правно основание жалбоподателите твърдят, че при разследването е нарушено тяхното право на защита.

(1) OВ 2008 г., L 55, стр. 6.

(2) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ 1996 г. L 56, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/26

Жалба, подадена на 21 май 2008 г. от Carina Skareby срещу решение, постановено на 6 март 2008 г. от Съда на публичната служба по дело F-46/06, Skareby/Комисия

(Дело T-193/08 P)

(2008/C 197/47)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Carina Skareby (Leuven, Белгия) (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението, постановено на 6 март 2008 г. от Съда на публичната служба на Европейския съюз по дело F-46/06,

—	да се уважат исканията за отмяна и за присъждане на обезщетение, отправени от жалбоподателя пред Съда на публичната служба,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, свързани с производствата пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят моли да се отмени решението на Съда на публичната служба от 6 март 2008 г., постановено по дело Skareby/Комисия, F-46/06, за отхвърляне на жалбата, с която жалбоподателят иска, от една страна, да се отмени доклада за развитие на кариерата му за 2004 г. и, от друга страна, да му се присъди обезщетение.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания, изведени от явни грешки в преценката (точки 66, 98 и 113 от обжалваното решение) и от изопачаване на доказателство (точка 68).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/27

Иск, предявен на 21 май 2008 г. — Cattin и Cattin/Комисия

(Дело T-194/08)

(2008/C 197/48)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: R. Cattin & Cie (Bimbo, Централноафриканска република) и Yves Cattin (Cadiz, Испания) (представител: B. Wägenbaur, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—	да се осъди ответникът да заплати на дружеството — ищец сума общо в размер на 18 946 139 EUR като обезщетение за претърпяната имуществена вреда,

—	да се осъди ответникът да заплати на дружеството — ищец сума в размер на 100 000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда,

—	да се осъди ответникът да заплати на физическото лице — ищец сума в размер на 150 000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда,

—

да се увеличи размерът на тези суми с мораторните лихви, които текат, считано от датата на постановяване на настоящото решение до действителното изплащане, при годишен лихвен процент равен на лихвения процент, определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта, при условие че не се превишава лихвен процент от 6 %,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, направени от дружеството — ищец в съдебното производство и тези, направени в същото производството от физическото лице — ищец.

Правни основания и основни доводи

На дружеството — ищец, специализирано в производството, преработката и износа на кафе в Централноафриканската република, е отказано плащане с финансови средства на Европейския фонд за развитие (ЕФР) за покриване на вземанията, които има срещу държавния орган „Soutien Café“, който е създаден, за да поддържа цените на кафето при значителните спадове на цените в края на 80-те години. На дружеството — ищец е отказано плащането с мотива, че според изготвения по искане на националните власти одиторски доклад същото вероятно е присвоило определени суми в полза на своите съдружници. Вследствие на този отказ дружеството — ищец преустановило цялостната си дейност и уволнило осемстотинте постоянни служители и работници, работещи в неговите плантации.

В подкрепа на иска си ищците се позовават първо на нарушение i) на тяхното право на защита, доколкото дружеството — ищец не е изслушано при изготвянето на одиторския доклад, в който е направен изводът за присвояване на финансови средства и ii) на презумпцията за невиновност, тъй като изобщо не е посочено доказателство в подкрепа на този извод.

По-нататък ищците се позовават на правно основание, изведено от нарушение на принципите на ефективната съдебна защита, на правната сигурност, и на задължението за мотивиране, тъй като на дружеството — ищец е отказано плащане, без Комисията да му е отправила какъвто и да било акт за вземане на решение и без да е формално уведомено за препоръките в одиторския доклад, на които се основава този отказ.

Накрая ищците твърдят, че Комисията нарушила принципите на полагането на дължимата грижа и на доброто управление, тъй като отправените от националните власти до Комисията искания по случая с дружеството — ищец останали без отговор, а одиторският доклад, основаващ се на погрешни цифри, налагал да се извърши насрещна експертиза, което Комисията признала, без обаче да го направи.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/27

Жалба, подадена на 26 май 2008 г. — Market Watch/СХВП — Ares Trading (SEROSLIM)

(Дело T-201/08)

(2008/C 197/49)

Език, на който е изготвена жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Market Watch Franchise & Consulting, Inc. (Freeport, Бахамски острови) (представители: J. E. Korab, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ares Trading, SA (Aubonne, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

—	да се допусне жалбата, подадена от жалбоподателя;

—

да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 6 март 2008 г. по преписка № R 0805/2007-2 и да се отхвърли жалбата на другата страна в производството пред апелативния състав, с която се иска съответната марка на Общността да бъде обявена за недействителна; и

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „SEROSLIM“ за стоки и услуги от класове 3, 5 и 35 — заявка № 4 113 321

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „SEROSLIM“ за стоки от клас 5 — марка на Общността 2 405 694

Решение на отдела по споровете: уважава възражението относно всички стоки от клас 5 и относно „сапун, лосион за коса и прахове или пасти за зъби“ от клас 3

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8 от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като най-важният аспект при преценката дали съществува вероятност от объркване е цялостното впечатление, което въпросните две марки създават у съответните потребители. На следващо място, наличието на вероятност от объркване, което би могло да бъде релевантно от гледна точка на правото относно марките, в тази връзка зависи от голям брой обстоятелства, включително, но не само, признаването на въпросната марка, асоциациите, които използваните или регистрирани знаци изглежда могат да създават, както и степента на сходство между марката и знака или между установените стоки и услуги.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/28

Жалба, подадена на 4 юни 2008 г. — Team Relocation NV/Комисия

(Дело T-204/08)

(2008/C 197/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Team Relocation NV (Zaventem, Белгия) (представители: H. Giliams, J. Bocken, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени член 1 от Решение на Комисията от 11 март 2008 година по преписка COMP/38.543 — Услуги по международни премествания, в частта, в която се установява, че жалбоподателят е нарушил член 81 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП през периода януари 1997 г. — септември 2003 г., като пряко и непряко е определил цените на услугите по международни премествания в Белгия, поделил е част от пазара и е манипулирал процедурата по представяне на оферти;

—	да се отмени член 2 от Решение на Комисията от 11 март 2008 година по преписка COMP/38.543 — Услуги по международни премествания, в частта, с която на жалбоподателя се налага глоба в размер на 3,49 милиона EUR;

—	при условията на евентуалност, да се намали значително наложената с посоченото по-горе решение глоба;

—	във всеки случай, да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С тази жалба жалбоподателят иска, на основание на член 230 ЕО, отмяна на членове 1 и 2 от Решение C(2008)926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 година (преписка COMP/38.543 — Услуги по международни премествания) във връзка с производство по член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, в частта, с която се налага глоба на жалбоподателя.

Жалбоподателят изтъква осем правни основания в подкрепа на своите искания:

Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, както и задължението за мотивиране, заявявайки в член 1 от решението си, че жалбоподателят е участвал от януари 1997 г. до септември 2003 г. в едно-единствено продължително нарушение на член 81 ЕО.

Второ, жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, както и Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 година (1), като е взела предвид, за целите на изчисляване на основния размер на глобата, съвкупните продажби на жалбоподателя на белгийския пазар на международните премествания, включително оборота, реализиран от преместванията на физически лица.

Трето, жалбоподателят поддържа, че процентът от 17 % от стойността на продажбите, прилаган от Комисията за целите на изчисляването на основния размер на глобата на жалбоподателя е прекалено висок. Той твърди, че с това Комисията е нарушила принципите на равно третиране и пропорционалност, Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 година и задължението за мотивиране.

Четвърто, жалбоподателят посочва, че не е налице основание за умножаване на стойността на продажбите на жалбоподателя по броя на годините, през които са се осъществили практиките, в които е участвал. По-нататък, той твърди, че автоматичното умножаване на сумата, определена въз основа на стойността на продажбите по броя на годините на участие на предприятие в нарушението предоставя на твърдяната продължителност на нарушението диспропорционална значимост по отношение на другите фактори и по-специално на тежестта на нарушението.

Пето, жалбоподателят изтъква, че не е налице основание за налагането на жалбоподателя на допълнителна сума от 436 850,53 EUR, равна на 17 % от стойността на неговите продажби.

Шесто, жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид няколко смекчаващи обстоятелства, които дават основание за намаляване на глобата на жалбоподателя.

Седмо, жалбоподателят изтъква доводи, че не е налице основание за налагане на глоба, която надвишава 10 % от оборота му. С това Комисията е нарушила член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (2) и принципа на пропорционалност.

Осмо и при условията на евентуалност, жалбоподателят посочва, че глобата му трябва да бъде намалена значително, за да се вземе предвид невъзможността му да плати.

(1) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

(2) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/29

Жалба, подадена на 9 юни 2008 г. — Испания/Комисия

(Дело T-206/08)

(2008/C 197/51)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: г-н F. Díez Moreno)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени Решение 2008/321/EО на Комисията от 8 април 2008 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), доколкото то съдържа засягащи Кралство Испания корекции, произтичащи от две проучвания във връзка с потенциала за винопроизводство (VT/VI/2002/14 и VT/VI/2006/09), на обща сума 54 949 195,80 EUR, в резултат от прилагането на твърда ставка от 10 % от всички разходи, декларирани по-рано в качеството на свързани помощи; и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Засягащите Испания изключвания от финансиране от страна на Общността произтичат от две проучвания във връзка с потенциала за винопроизводство (VT/VI/2002/14 и VT/VI/2006/09), които вземат за база при изчислението на финансовата корекция декларираните от Испания разходи за всички мерки за подпомагане, за които могат да кандидатстват продукти с произход от незаконни парцели с лозарски насаждения през бюджетните години 2003 и 2004, на обща сума 54 949 195,80 EUR (корекция с твърда ставка от 10 % от всички разходи, декларирани в качеството на такива помощи, поради слабости при контрола на пълната забрана за засаждането на лозя).

Кралство Испания оспорва предложената финансова корекция, тъй като я счита за необоснована и непропорционална въз основа на следните доводи:

—	непосочване на мотиви за предложената корекция;

—	правилно осъществяване от испанските органи на контрол за откриването на незаконни насаждения през 2003 г. и 2004 г.

—	неизвършване от Комисията на процедурите, предвидени във връзка с уравняването на сметките;

—	несъобразност на използване на резултатите от проучването, извършено през 2002 г.;

—	отхвърляне на екстраполацията на предложената корекция към непосетените автономни области; и

—	липса на технически аргументи в подкрепа на предложения процент на приспадане: дискриминационни аспекти на различните регулативни мерки.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/30

Жалба, подадена на 4 юни 2008 г. — Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия

(Дело T-209/08)

(2008/C 197/52)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Stichting Administratiekantoor Portielje (Ротердам, Нидерландия) (представител: адв. D. Van hove, advocaat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение C (2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 година, нотифицирано на жалбоподателя на 25 март 2008 г., за процедура по прилагане на член 81 ЕО (преписка COMP/38.543 — Международни услуги по преместване) в частта, в която то засяга жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, да се отмени член 2, буква д) от решението, доколкото той засяга жалбоподателя, съгласно посочените в четвъртото и/или петото правно основание мотиви и съответно да се намали размерът на наложената в член 2 глоба, доколкото с нея се засяга жалбоподателят;

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С първото правно основание жалбоподателят твърди, че с решението се нарушава член 81 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1), тъй като Комисията не е установила правомерно, че жалбоподателят се явява предприятие по смисъла на тези членове.

С второто правно основание жалбоподателят твърди, че с решението се нарушава член 81, параграф 1 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тъй като от гледна точка на фактите и обстоятелствата по делото Комисията погрешно е приписала на жалбоподателя поведението на Gosselin.

С третото правно основание жалбоподателят твърди, че с решението се нарушава член 81 ЕО. В първата му част се изтъква, че Комисията не е установила правомерно, че действията, за които следва да носи отговорност Gosselin, трябва да бъдат квалифицирани като чувствително ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО. Във втората му част се посочва, че Комисията не е установила правомерно, че споразумението, в което е участвало Gosselin може да засегне чувствително търговията между държавите-членки.

С четвъртото правно основание се посочва, че с решението се нарушават член 23 от Регламент № 1/2003 (2), член 15, параграф 2 от Регламент № 17/62 (3) и Насоките относно метода за определяне на размера на глобите (4). Комисията била нарушила тези разпоредби, определяйки тежестта на нарушението, както и стойността на продажбите, които служели за изчисляване на основния размер на глобата, наложена на Gosselin и, in fine, отказвайки да отчете смекчаващите обстоятелства по отношение на Gosselin при изчисляване на глобата.

Накрая с петото правно основание се твърди, че Комисията не е спазила принципа на равно третиране, по-специално, определяйки тежестта на нарушението и стойността на продажбите, които били взети предвид при изчисляване на глобата.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(2) Посочен в бележка под линия 1.

(3) Регламент № 17: Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ 1962 г., 13, стp. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).

(4) Насоки относно метода за определяне на размера на глобите в приложение на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ 2006 г., C 210, стp. 2).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/30

Жалба, подадена на 4 юни 2008 г. — Verhuizingen Coppens/Комисия

(Дело T-210/08)

(2008/C 197/53)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Verhuizingen Coppens NV (Bierbeek, Белгия) (представители: J. Stuyck и I. Buelens, avocate)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 1 от решението на Комисията от 11 март 2008 година по преписка COMP/38.543 в частта, в която той засяга жалбоподателя;

—	да се отмени член 2 от решението на Комисията от 11 март 2008 година по преписка COMP/38.543 в частта, в която той засяга жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, глобата да се намали съществено и да се определи в размер, който не надвишава 10 % от оборота на жалбоподателя на съответния пазар на международни услуги по преместване;

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

С първите си две правни основания жалбоподателят иска да се отмени Решение C (2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 година относно процедура по прилагане на член 81 ЕО (преписка COMP/38.543 — Международни услуги по преместване)

На първо място, жалбоподателят се позовава на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. На жалбоподателя е наложена санкция за участие в комплексен картел, въпреки че според преписката на Комисията той се различава от другите участници, тъй като за него е установено само несъществено участие в твърдения картел. Освен това изтъкваното участие на жалбоподателя в нарушението е с по-кратка продължителност от установената от Комисията и Комисията не е преценила относителната степен на участие на жалбоподателя в нарушението.

На второ място, жалбоподателят изтъква наличието на нарушение на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 (1), тъй като Комисията определила неправилно както продължителността, така и характера на продължено нарушение на същото.

При условията на евентуалност жалбоподателят иска глобата да се опрости или поне съществено да се намали поради факта, че основният й размер е установен и изчислен неправилно, както и че при определяне на глобата Комисията е извършила явно нарушение на принципа на пропорционалност.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/31

Жалба, подадена на 4 юни 2008 г. — Putters International/Комисия

(Дело T-211/08)

(2008/C 197/54)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Putters International NV (Cargovil, Беглия) (представители: K. Platteau, advocaat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени член 1 от решението в частта, в която с него се установява, че жалбоподателят е нарушил член 81, параграф 1 ЕО поради това, че с други предприятия е определил пряко и косвено цените на услугите за международни премествания в Белгия, поделил е съвместно с другите предприятия част от този пазар и е манипулирал тръжните процедури,

—	да се отмени член 2 от решението в частта, в която с него се налага глоба на жалбоподателя в размер на 395 000 EUR,

—	ако Първоинстанционният съд сметне, че следва да наложи глоба на жалбоподателя в рамките на правомощието си на пълна юрисдикция по член 229 ЕО и член 31 от Регламент № 1/2003, да определи глоба, която да е значително по-ниска от определената от Комисията сума,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на Решение на Комисията С (2008) 926 окончателен от 11 март 2008 г. относно производство по прилагане на член 81 ЕО (преписка СОМР/38.543 — Услуги за международни премествания).

Първо, Комисията допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че жалбоподателят е участвал в комплексен и систематичен картел, целящ прякото и косвено определяне на цените на услугите за международни премествания в Белгия, съвместното поделяне на част от този пазар между участниците в картела и манипулирането на тръжните процедури. На практика жалбоподателят участвал единствено в практики, които засягали поръчките и привидни оферти, при това спорадично.

Второ, Комисията нарушила принципите на пропорционалност и равно третиране, доколкото изчислила основния размер на глобата, като взема предвид общия оборот на услугите за международни премествания, без да се съобразява с броя и естеството на извършените от жалбоподателя нарушения, нито с тяхното влияние върху съответния пазар.

Трето, Комисията нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране, доколкото изчислила глобата, без да взема предвид ролята на страните в споразумението и естеството на практиките, в които са участвали, а вместо това определя спрямо всички еднаква ставка що се отнася до сериозността на нарушението и допълнителната сума за възпиране.

Четвърто, Комисията нарушила принципите на пропорционалност и равно третиране, доколкото наложила максимално допустимата глоба на участник с толкова ограничена роля, като тази на жалбоподателя.

Пето и последно, жалбоподателят упреква Комисията в нарушаване на принципите за защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране и изтъква грешка в преценката на Комисията, доколкото не е признала никакви смекчаващи обстоятелства в полза на жалбоподателя.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/32

Жалба, подадена на 4 юни 2008 г. — Amertranseuro International Holdings и др./Комисия

(Дело T-212/08)

(2008/C 197/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Amertranseuro International Holdings Ltd (Лондон, Обединено Кралство), Trans Euro Ltd (Лондон, Обединено кралство) и Team Relocations Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: L. Gyselen, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени член 2, буква и) от Решение на Комисията от 11 март по дело COM/38.543 — Услуги за международни премествания, доколкото той обявява жалбоподателите за солидарно отговорни за твърдяното нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, извършено от Team Relocations NV в периода от месец януари 1997 г. до месец септември 2003 г.,

—	при условията на евентуалност, да се отмени член 2, буква и) от същото решение на Комисията доколкото той не ограничава действително солидарната отговорност на Amertranseuro Ltd до размер от 1.3 млн. EUR,

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

На основание на член 230 ЕО жалбоподателите искат частична отмяна на Решение на Комисията C(2008) 926 окончателен от 11 март (Дело COM/38.543 — Услуги за международни премествания) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 от Договора за ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Жалбоподателите по-конкретно искат отмяна на член 2, буква и) от обжалваното решение доколкото той ги обявява за солидарно отговорни за твърдяното участие на Team Relocations NV („TRNV“) в нарушението, описано в член 1 от обжалваното решение.

Жалбоподателите изтъкват две правни основания в подкрепа на исканията си:

На първо място те поддържат, че Комисията е допуснала грешка като е обявила и трима за отговорни въпреки факта, че те нито са знаели, нито са можели да знаят за участието на TRNV в твърдяното нарушение. На второ място жалбоподателите изтъкват, че Комисията е злоупотребила с властта си като им е наложила глоба, която не са в състояние да платят.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/32

Жалба, подадена на 9 юни 2008 г. — Paul Alfons Rehbein/СХВП — Hervé Dias Martinho и Manuel Dias Martinho (Outburst)

(Дело T-214/08)

(2008/C 197/56)

Език, на който е изготвена жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Paul Alfons Rehbein (GmbH & Co.) KG (Glinde, Германия) (представител: T. E. Lampel, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Други страни в производството пред апелативния състав: Hervé Dias Martinho и Manuel Carlos Dias Martinho (Le Plessis Trévise, Франция)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 13 март 2008 г. по преписка R 1261/2007 2 и

—	да се осъди СХВП да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Другите страни в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка „Outburst“ за стоки в класове, 16, 18 и 25 — заявка № 4 318 333

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Жалбоподателят

Марка или знак, на който е направено позоваване: Националната словна марка „Outburst“ за стоки в клас 25 — германска марка с регистрационен № 399 40 713

Решение на отдела по споровете: Отхвърля изцяло възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като по-ранната национална марка е реално използвана във връзка със стоките и услугите, за които тя е регистрирана; нарушение на член 76, параграф 1, буква е) от посочения Регламент, тъй като апелативният състав е допуснал грешка, като не е взел предвид писмената клетвена декларация на управляващия директор на жалбоподателя; нарушение на член 74, параграф 2 от посочения Регламент и на правило 22, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2868/95 (1) на Комисията, тъй като е допустимо представянето на допълнителни доказателства във фазата на обжалване в процедурата по възражението и трябва да бъдат взети предвид при преценяване на реалното използване на марката, срещу която е подадено възражението; нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан, тъй като апелативният състав е трябвало да вземе предвид представеното след срока доказателство.

(1) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/33

Жалба, подадена на 11 юни 2008 г. — Lemans/СХВП — Stephen Turner (ICON)

(Дело T-218/08)

(2008/C 197/57)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Lemans Corporation (Janesville, Съединени Щати) (представител: M. Cover, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Stephen Turner (Luddington, Обединено Кралство)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение R 589/2007-2 от 28 март 2008 г. на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни),

—	да се отхвърли възражението и да се постанови, че разглежданата марка на Общността може да бъде регистрирана, и

—	да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати разноските, включително по производствата пред апелативния състав и Първоинстанционния съд.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „ICON“ за стоки и услуги от класове 9, 18 и 25 — заявка № 2 197 366.

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална словна марка „IKON“ за стоки от клас 9 — марка на Обединеното кралство № 2 243 676.

Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Апелативният състав неправилно е приел, че другата страна в производството пред него има правен интерес да направи възражение.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/33

Жалба, подадена на 13 юни 2008 г. — Impala/Комисия

(Дело T-229/08)

(2008/C 197/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Independent Music Publishers and Labels Association (Impala, international association) (Брюксел, Белгия) (представители: S. Crosby, J. Golding, Solicitors, и I. Wekstein, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение от 3 октомври 2007 година на Комисията по дело № COMP/M.3333-Sony/BMG за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за ЕИП, в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета (1)

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

С решение C(2004) 2815 от 19 юли 2004 г. Комисията обявява за съвместима с общия пазар концентрацията, посредством която Bertelsmann AG и Sony Corporation of America придобиват общ контрол върху съвместното предприятие Sony BMG, което обединява звукозаписната им дейност (Дело № COMP/M.3333-Sony/BMG). С решение от 13 юли 2006 г. Първоинстанционният съд отменя решението на Комисията (2). След отмяната случаят отново е съобщен на Комисията, която извършва нова оценка на условията на пазара към съответния момент и с обжалваното Решение C(2007) 4507 от 3 октомври 2007 г. разрешава сливането като съвместимо с общия пазар и с действието на Споразумението за ЕИП.

Жалбоподателят — международна асоциация, която представлява независими музикални компании, конкуренти на страните по сливането, иска отмяна на това решение. Той твърди, че като е разрешила сливането, Комисията е допуснала явна грешка в преценката и/или е приложила погрешно правото относно съвместното господстващо положение, и/или е нарушила член 253 ЕО, като:

—	не е извършила правилна проверка и оценка на съществуването, засилването или създаването на съвместно господстващо положение на пазара на музика, записана на физически носител и на пазара на музикални записи в дигитални формати;

—

не е извършила прогнозна оценка по отношение на това дали концентрацията може да засили съществуващо или да създаде съвместно господстващо положение на пазара на музика, записана на физически носител и/или на пазара на музикални записи в дигитални формати, и като не е обосновала липсата на прогнозна оценка;

—	не е извършила надлежна оценка на възможните последици от сливането за потребителския избор или за културното разнообразие, нито е направила прогнозна оценка в това отношение; и

—	в заключение, като не е установила, че сливането засилва или създава съвместно господстващо положение на пазара на музика, записана на физически носител и на пазара на музикални записи в дигитални формати.

(1) Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година за контрола върху концентрация между предприятия (ОВ L 395, 1989 г., стр. 1, поправка ОВ L 257, 1990 г., стр. 13).

(2) Дело T-464/04, Impala/Комисия, Recueil, стр. II-2289, Решение в производството по обжалване — дело C-413/06 P, Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala.

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/34

Жалба, подадена на 25 юни 2008 г. — Melli Bank/Съвет

(Дело T-246/08)

(2008/C 197/59)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Melli Bank plc (Лондон, Обединено кралство) (представители: R. Gordon, QC, J. Stratford, Barrister, R. Gwynne и T. Din, Solicitors)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени точка 4 от раздел В на приложението към Решението на Съвета 2008/475/ЕО относно ограничителните мерки срещу Иран в частта, в която то се прилага по отношение на Melli Bank plc;

—	да се постановят всички мерки и решения, които изглеждат справедливи и подходящи при тези условия;

—	да се осъди Съветът да заплати на банката съдебните разноски, свързани с настоящото обжалване.

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателят иска частичната отмяна на Решението на Съвета от 23 юни 2008 година (1) за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран (2), доколкото жалбоподателят е включен в списъка на физическите и юридическите лица, на организациите и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени по силата на тази разпоредба.

Жалбоподателят иска отмяната на точка 4 от раздел В на приложението, доколкото то се отнася до него, на основание, че то е незаконосъобразно от две гледни точки.

Първо, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е несъразмерно на основание, че замразяването на неговите икономически фондове и средства: 1) няма логическа връзка с целта, състояща се в предотвратяването на ядреното разпространение или на неговото финансиране и 2) не е най-малко ограничителната мярка за упражняване на бдителност по отношение на жалбоподателя или за преследване на целта, състояща се във възпрепятстване на финансирането на ядреното разпространение.

Второ, жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение нарушава принципа за забрана на дискриминацията на основание, че от една страна той се оказва в еднакво положение с останалите британски клонове на иранските банки, че той е в материално сравнимо положение с положението на другите британски банки, включително британски банки, извършващи транзакции с Иран, но че той е третиран по различен начин, и от друга страна, че той се намира в чувствително различно положение от положението на една друга банка, посочена от Съвета за сигурност на Обединените нации, но че е третиран по същия начин.

(1) ОВ 2008 г., L 163, стр. 29.

(2) Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ 2007 г., L 103, стр. 1).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

2.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/37

Жалба, подадена на 9 юни 2008 г. — Palazzo/Комисия

(Дело F-57/08)

(2008/C 197/72)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Armida Palazzo (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет и описание на спора

От една страна, обявяването на незаконосъобразността на член 4 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и от друга страна, отмяната на решението на органа по назначаването относно изчисляването на бонус към признатия осигурителен стаж за придобитите от жалбоподателя пенсионни права в качеството му на местен служител.

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви, че член 4 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности е незаконосъобразен,

—	да се отмени Решение от 24 октомври 2007 г. на органа по назначаването относно изчисляването на бонус към признатия осигурителен стаж за придобитите от жалбоподателя пенсионни права в качеството му на местен служител,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 197

Издание на български език	Информация и известия	Година 51 2 август 2008 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2008/C 197/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 183, 19.7.2008 г.	1