Официален вестник C 117/2007

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/2

Жалба, подадена на 12 февруари 2007 г. от Franco Campoli срещу решението на Първоинстанционния съд (втори разширен състав), постановено на 29 ноември 2006 г. по дело T-135/05, Campoli/Комисия

(Дело C-71/07 P)

(2007/C 117/02)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Franco Campoli (представители: G. Vandersanden, L.Levi, S. Rodrigues, адвокати)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris, D. Marti), Съвет на Европейския съюз (M. Arpio, I. Šulce, представители)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд на ЕО от 29 ноември 2006 г. по дело Т-135/05;

—

съобразно с това, да уважи исканията му направени пред първата инстанция, изменени с оглед на недопустимостта на претенциите му, относно надбавката за жилищни нужди и надбавката за образование и следователно,

—

да отмени решението на органа по назначаване от 13 декември 2004 г. отхвърлящо жалбата му заедно с, от една страна, решението на органа по назначаване, оспорено в посочената жалба и променило от 1 май 2004 г. корекционния коефициент приложим към неговата пенсия, както и от друга страна, неговите справки за получена пенсия, доколкото те отразяват прилагането на това решение от месец май 2004 г.;

—	да осъди ответника да заплати всички разноски;

—	да осъди ответника да заплати разноските от първата инстанция и разноските по обжалването.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва няколко доводи в подкрепа на своето единствено правно основание, извлечено от нарушаването на принципа на равно третиране и на задължението на общностния съд за мотивиране.

Той твърди, че посоченият принцип не е зачетен на първо място, доколкото Първоинстанционният съд е решил, че законодателят може да променя Правилника за персонала, определяйки по-неблагоприятни условия от действащия режим, при условие че предвижда преходен период с достатъчна продължителност. Съществуването на преходен период и преценката за достатъчната му продължителност са на практика елементи чужди на преценката за законосъобразност на една нова мярка, отнасяща се до принципа на равно третиране, чието спазване изисква проверката от съда на липсата на произволно или очевидно несъответстващо различие по отношение на целта преследвана от общностния законодател. В конкретния случай, атакуваното решение нито не определя целта, преследвана с новите правила, отнасящи се до определянето на корекционни коефициенти, нито, a fortiori, изследва дали е налице произволно или очевидно несъответстващо различие по отношение на тази цел. Жалбоподателят добавя, че установяването на корекционен коефициент на нивото на средния жизнен стандарт на една страна накърнява едновременно и целта на поддържането на покупателната способност на пенсионерите и тази на тяхната свобода на движение и пребиваване, тъй като пенсионерите пребиваващи в столицата на една държава или в други по-скъпи градове или райони имат по-ниска покупателна способност от пенсионерите пребиваващи извън тази столица или тези градове или райони.

На второ място жалбоподателят поддържа, противоположно на това, което приема атакуваното решение, че новият режим на пенсиите допуска действително едно обвързване с жизнения стандарт на Брюксел по начин, че доходите на пенсионерите, пребиваващи в Белгия, се определят като се взема предвид само жизнения стандарт в столицата на тази държава-членка, докато доходите на пенсионерите, пребиваващи в столицата на други държави-членки се определят чрез корекционен коефициент, който взема предвид средния жизнен стандарт в цялата страна. От друга страна жалбоподателят оспорва заключението на Първоинстанционния съд, съгласно което законосъобразността на един нормативен общностен акт не зависи от начина, по който този акт се прилага на практика, тъй като мерките за прилагането на такъв акт са тясно свързани със самия акт, и твърди нарушаване на правото на защита, както и на принципа на равенство на страните пред общностния съд, доколкото той се е запознал с мерките по прилагането на новия режим на пенсиите едва след приключването на писмената фаза на производството.

На последно място жалбоподателят оспорва твърдението на Първоинстанционния съд, съгласно което той няма правен интерес да действа, на основание член 241 ЕО, позовавайки се на предимството дадено на пенсионерите пребиваващи в „по-малко скъпа “държава-членка. Отхвърляйки на практика различното третиране на пенсионерите пребиваващи в „по-малко скъпа “държава-членка в сравнение с пенсионерите пребиваващи в „скъпа “държава-членка, той критикува на практика нарушаването на принципа на еквивалентност на покупателната способност и от там поставя под въпрос режима на пенсиите, произтичащ от новия Правилник за персонала и неговите преходни разпоредби.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/3

Искане за преюдициално заключение, направено от Consiglio di Giustizia Amministrativa per Regione siciliana на 13 февруари 2007 г. — Ispettorato Provinciale dell'Agricoltura di Enna, Assessorato all'agricoltura e foreste della regione Sicilia, Регион Сицилия/Domenico Valvo

(Дело C-78/07)

(2007/C 117/03)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Consiglio di Giustizia Amministrativa per Regione siciliana.

Страни в главното производство

Ищци: Ispettorato Provinciale dell'Agricoltura di Enna, Assessorato all'agricoltura e foreste della regione Sicilia, Регион Сицилия

Ответник: Domenico Valvo

Преюдициален въпрос

Mоже ли отпускането на компенсаторното обезщетение, предвидено в Регламент (ЕИО) № 2328/91 (както е изменен с Регламент № 3669/93) и в Регламент (ЕИО) № 950/97 (1) на Съвета от 20 май 1997 година относно подобряването на ефикасността на земеделските структури, да не се прилага спрямо земеделски стопанин, получаващ пенсия и по-специално пенсия за прослужен стаж.

(1) ОВ L 142, стр. 1.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/3

Искане за преюдициално заключение, направено от Arbeitsgericht Bonn (Германия) на 20 февруари 2007 г. — Dr. Andrea Raccanelli/Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften e. V.

(Дело C-94/07)

(2007/C 117/04)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Arbeitsgericht Bonn

Страни в главното производство

Ищец: Dr. Andrea Raccanelli

Ответник: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften e. V.

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли ищецът да се смята за „работник “по смисъла на европейското понятие за „работник“, ако от него не се изисква да полага повече труд от докторантите по трудов договор BAT 2 [група 2 от Bundesangestelltentarifvertrag, колективен трудов договор за наети лица във Федералната Република]?

В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен:

Следва ли член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (1) да се тълкува в смисъл, че липсата на дискриминация може да се потвърди само тогава, когато на ищеца е предоставено поне правото на избор между трудов договор и стипендия преди започването на неговата докторантура при ответника?

3)	В случай, че отговорът на втория въпрос гласи, че на ищеца е трябвало да се предостави възможност да сключи трудов договор, следва да се постави следният въпрос: Какви са правните последици в случай на дискриминация въз основа на чуждо гражданство?

(1) ОВ L 257, стр. 2.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/4

Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione Tributaria provinciale (Италия) на 20 февруари 2007 г. — Ecotrade spa/Agenzia Entrate Ufficio Genova 3

(Дело C-95/07)

(2007/C 117/05)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Commissione Tributaria provinciale

Страни в главното производство

Ищец: Ecotrade spa.

Ответник: Agenzia Entrate Ufficio Genova 3

Преюдициални въпроси

Противопоставя ли се правилното тълкуване на член 17, член 21, параграф 1 и на член 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота [– обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] на национална правна уредба (по-специално на член 19 D.P.R. [Decreto del Presidente della Reppublica, Наредба-закон № 633 на Президента на Републиката от 26.10.1972 г.]), която ограничава с (двугодишен) срок упражняването на правото да се приспада дължимият от данъчнозадължено лице при упражняване на стопанската му дейност данък върху добавената стойност и санкционира неспазването на този срок с прекратяване на посоченото право; по-специално по отношение на случаите, в които облагането с данък върху добавената стойност при придобиването на стока или услуга е извършено при прилагане на механизъм„reverse charge“, позволяващ на администрацията да изисква плащането на данъка като се ползва от срок (съгласно член 57 D.P.R. 663/72 четиригодишен), по-дълъг от предвидения в полза на търговеца за упражняване на правото на приспадане, което се прекратява с изтичането на последния.

Противопоставя ли се правилното тълкуване на член 18, параграф 1, буква г) от Шестата Директива на Съвета от 17 май 1977 г. на национална правна уредба, която като регламентира посочените в тази разпоредба „формалности “посредством уредения в член 17, алинея 3 във връзка с членове 23 и 25 от D.P.R. 663/72 механизъм „reverse charge“, би могла да установи (във вреда на данъкоплатеца) за упражняването на установеното в член 17 на същата директива право на приспадане спазването на краен срок като този, предвиден в член 19 от D.P.R. 663/720.

(1) ОВ L 145, стр. 1.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/4

Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria proviciale (Италия) на 20 февруари 2007 г. — Ecotrade spa/Agenzia Entrate Ufficio Genova 3

(Дело C-96/07)

(2007/C 117/06)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale

Страни в главното производство

Ищец: Ecotrade spa

Ответник: Agenzia Entrate Ufficio Genova 3

Преюдициални въпроси

Противопоставя ли се правилното тълкуване на член 17, член 21, параграф 1 и на член 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота [– обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] на национална правна уредба (по-специално на член 19 D.P.R. [Decreto del Presidente della Reppublica, Наредба-закон № 633 на Президента на Републиката от 26.10.1972 г.]), която ограничава с (двугодишен) срок упражняването на правото да се приспада дължимият от данъчнозадължено лице при упражняване на стопанската му дейност данък върху добавената стойност и санкционира неспазването на този срок с прекратяване на посоченото право; по-специално по отношение на случаите, в които облагането с данък върху добавената стойност при придобиването на стока или услуга е извършено при прилагане на механизъм „reverse charge“, позволяващ на администрацията да изисква плащането на данъка като се ползва от срок (съгласно член 57 D.P.R. 663/72 четиригодишен), по-дълъг от предвидения в полза на търговеца за упражняване на правото на приспадане, което се прекратява с изтичането на последния.

(1) ОВ L 145, стр. 1.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/5

Иск, предявен на 26 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-112/07)

(2007/C 117/07)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. De Persio и M. Condou-Durande)

Ответник: Италианска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни мерки за съобразяване с Директива 2004/80/ЕО (1) на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетяването на пострадали от престъпления лица, или при всички положения, като не е съобщила на Комисията за такива разпоредби, Италианската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от съответната директива;

—	да се осъди Италианска република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2004/80/ЕО е изтекъл на 1 януари 2006 година, с изключение на срока за член 12, параграф 2 от същата, чиято крайна дата е била 1 юли 2005 година.

(1) ОВ L 261, стр. 15.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/5

Жалба, подадена на 27 февруари 2007 г. от Selex Sistemi Integrati S.p.A срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 декември 2006 г. по дело T-155/04, Selex Sistemi Integrati S.p.A./Комисия на Европейските общности

(Дело C-113/07 Р)

(2007/C 117/08)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Selex Sistemi Integrati S.p.A. (представители: F. Sciaudone, R. Sciaudone и D. Fioretti, адвокати)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Eurocontrol — Европейска организация за сигурността на въздухоплаването

Искания

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 декември 2006 г. по Дело Т-155/04 и делото да се върне на Първоинстанционния съд за произнасяне по същество в светлината на указанията, предоставени от Съда;

—	да се осъди Комисията да плати съдебните разноски по настоящото производство и по производството по Дело Т-155/04.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своите искания жалбоподателят привежда твърдения за поредица от грешки при прилагане на правото, свързани както с производството, така и със съществото на спора.

Грешки при прилагане на правото, свързани с производството

Като грешки при прилагане на правото, допуснати от Първоинстанционния съд във връзка с производството, жалбоподателят изтъква:

—	нарушение на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, поради това, че Първоинстанционният съд е разрешил Eurocontrol да бъде уведомяван за процесуалните актове и му е позволил да депозира писмени бележки;

—	нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, поради изопачаване на фактите, въз основа на които новите правни основания, приведени от жалбоподателя, са били обявени за недопустими;

—	нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, поради това, че не е било отчетено поведението на Комисията по отношение на фактите, въз основа на които приведените от жалбоподателя нови правни основания са били обявени за недопустими;

—	нарушение на член 66, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, поради това, че не е било прието определение във връзка с искането за проучвателни действия.

Грешки при прилагане на правото, свързани със съществото на спора

Като грешки при прилагане на правото, свързани с приложимостта на член 82 ЕО към съдействието, оказвано от Eurocontrol на националните администрации, жалбоподателят изтъква:

—	изопачаване на съдържанието на оспорваното решение;

—	противоречивия характер на мотивите за това да не се отменя оспорваното решение, въпреки обстоятелството, че е било подкрепено първото правно основание, приведено от жалбоподателя;

—	противоречивия характер на мотивите, поради това, че Първоинстанционният съд е заменил със собствените си доводи тези, използвани от Комисията в оспорваното решение;

—	несъобразяване с установената общностна съдебна практика относно пределите на съдебния контрол;

—	явна грешка при преценката, що се отнася до нарушението на член 82 ЕО.

Във връзка с грешките при прилагане на правото по отношение на приложимостта на член 82 ЕО към дейността на Eurocontrol в областта на стандартизацията жалбоподателят твърди:

—	изопачаване на съдържанието на оспорваното решение;

—	възприемане на понятие за икономическа дейност, което е несъвместимо с понятието, разработено от общностната съдебна практика;

—	неправилно тълкуване и прилагане на общностната съдебна практика относно помощите от общественото осигуряване;

—	нарушение на задължението за предоставяне на задоволителна обосновка.

Във връзка с грешките при прилагане на правото по отношение на приложимостта на член 82 ЕО към развиваната от Eurocontrol дейност по изследване и развитие (по-конкретно придобиването на прототипи и режима на интелектуална собственост) жалбоподателят твърди:

—	явно изопачаване на оспорваното решение;

—	възприемане на понятие за икономическа дейност, което е несъвместимо с понятието, разработено от общностната съдебна практика;

—	неправилно представяне и изопачаване на приведените от жалбоподателя доказателства относно икономическата природа на упражняваното от Eurocontrol управление на режима на интелектуална собственост.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/6

Искане за преюдициално заключение, направено от Verwaltungsgericht Darmstadt (Германия) на 27 февруари 2007 г. — Container Service Thorsten Sperzel GmbH/Land Hessen

(Дело C-119/07)

(2007/C 117/09)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgericht Darmstadt

Страни в главното производство

Ищец: Container Service Thorsten Sperzel GmbH

Ответник: Land Hessen

Преюдициални въпроси

Следва ли член 33, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1) да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на административните разходи за осъществяване на нотификацията и надзорната процедура, наред с действително направените разноски по административния акт, може да се вземе предвид също и значението на административния акт за нотификатора като негов адресат?

В случай, че Съдът на Европейските общности отговори утвърдително на първия въпрос:

Следва ли член 33, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкува в смисъл, че административните разходи за осъществяване на нотификацията и надзорната процедура могат да се считат за необходими също и когато при изчисляването на административните разходи позицията „Стойност на значението на административния акт за нотификатора “превишава многократно (в конкретния случай двадесет пъти) действително направените разноски?

(1) ОВ L 30, стр. 1.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/7

Жалба, подадена на 2 март 2007 г. от Erste Bank der österreichischen Sparkassen AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до 264/02 и 271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG и други/Комисия на Европейските общности, относно дело Т-264/02

(Дело C-125/07 P)

(2007/C 117/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Erste Bank der österreichischen Sparkassen AG (представител: F. Montag, адвокат)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени частично решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (втори състав) от 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02 (1), доколкото с него е бил отхвърлен искът по дело T-264/02, с който си оспорва Решение на ответника C(2002) 2091 окончателен от 11 юни 2002 г. в рамките на процедура по член 81 EО, както и да се отмени посоченото решение на ответника, доколкото с последното е била наложена глоба на жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, да се намали съответно размера на наложената на ищеца глоба в член 3 от Решение на ответника C(2002) 2091 окончателен от 11 юни 2002 г. в рамките на процедура по член 81 от Договора за ЕО,

—	ако не бъдат уважени горните искания, при условията на евентуалност, да се отмени посоченото в точка 1 решение на Първоинстанционния съд и да се върне делото за ново разглеждане на Първоинстанционния съд,

—	във всички случаи, да се осъди ответника да заплати всички процесуални разноски.

Правни основания и основни доводи

Твърди се, че оспорваното решение не отчита обхвата на правото на защита на ищеца. Последният счита, че не е бил надлежно изслушан във връзка с определянето на пазарните дялове в сектора на спестовните каси в Австрия, което Комисията е възнамерявала да проведе. Според него, доводът на ответника в предявените възражения, че ищецът бил водещ финансов институт в сектора на спестовните каси, неправилно е бил приет от Първоинстанционния съд за достатъчен с оглед зачитане правото на защита на ищеца. В допълнение се твърди, че ответникът е трябвало да уведоми ищеца относно изводите, които той е възнамерявал да направи въз основа на това обстоятелство.

В материалноправен аспект се твърди, че Първоинстанционният съд не е отчел, че с решението си ответникът

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, тъй като е приел, че ищецът носи отговорност за практиката на банка GiroCredit за периода отпреди поглъщането й от ищеца. В замяна на това, редно би било да се приеме, че банка Austria-Konzern носи отговорност за практиката на банка GiroCredit през този период, тъй като тя: (i) е контролирала банка GiroCredit и е имала влияние върху участието й в Lombardclub [ежемесечна среща на представителите на управителните органи на основните австрийски банки] (ii) е участвала в споразуменията, сключени в рамките на Lombardclub чрез друго дружество от концерна и (iii) е съществувала като правен субект към момента на приемане на решението,

б.

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, тъй като в определения на ищеца пазарен дял са включени пазарните дялове на спестовните каси, които през периода на нарушението (1995 г. — юни 1998 г.) са били независими в правно и в икономическо отношение. Съгласно ищеца, липсва дори правно основание, за да бъде включен секторът на спестовните каси в определения му пазарен дял. Той добавя също, че не са били налице предпоставките за правните основания, на които се позовават съдът и ответникът.

в.

е нарушил член 81, параграф 1 ЕО, тъй като включването на пазарните дялове на спестовните каси в определения на ищеца пазарен дял означава да се приеме, че ищецът носи отговорност за практиките на независимите в правно и в икономическо отношение спестовни каси, без да се съблюдават строгите изисквания, установени от Съда на Европейските общности по отношение на отговорността за чужди действия.

г.

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, тъй като глобата не е следвало да бъде наложена, защото пазарните дялове на банка GiroCredit и на сектора на спестовните каси незаконосъобразно са били включени в определения на ищеца пазарен дял, и във всички случаи размерът на глобата е бил прекалено висок,

д.

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, дори и включването на пазарния дял на спестовните каси в определения на ищеца пазарен дял да е било правилно, quod non, тъй като във всички случаи включването на пазарния дял на целия сектор на спестовните каси в определения на ищеца пазарен дял е било незаконосъобразно, защото на Bank Austria и съответно на Erste österreichische Sparkasse — Bank AG са били наложени отделни глоби, така че техните пазарни дялове не е следвало да бъдат повторно взети предвид, в двоен размер,

е.	е нарушил член 81, параграф 1 EО, тъй като споразуменията, сключени в рамките на Lombardclub не са довели до „осезателни “нарушения на търговията между държавите-членки, така че член 81, параграф 1 EО в настоящия случай не е следвало да бъде приложен.

(1) ОВ C 331, стр. 29.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/8

Искане за преюдициално заключение, направено от Schiedsgericht bei der Wirtschaftskammer der Tschechischen Republik und der Agrarkammer der Tschechischen Republik (Чешка република) на 26 февруари 2007 г. — Reisebüro Bühler GmbH срещу Dom.info e.K., Sebastian Dieterle

(Дело C-126/07)

(2007/C 117/11)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Schiedsgericht bei der Wirtschaftskammer der Tschechischen Republik und der Agrarkammer der Tschechischen Republik

Страни в главното производство

Ищец: Reisebüro Bühler GmbH

Ответник: Dom.info e.K., Sebastian Dieterle

Преюдициални въпроси

Оправомощен ли е създаденият съгласно Регламент (ЕО) № 874/2004 (1), за да решава спорове за имена на домейн „.eu “Schiedsgericht bei der Wirtschaftskammer der Tschechischen Republik und der Agrarkammer der Tschechischen Republik [Арбитражен съд към Промишлената камара на Чешката република и Селскостопанската камара на Чешката република] (наричан по-нататък „Чешки арбитражен съд“) да отправя преюдициални въпроси към Съда на Европейските общности?

Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:

Могат ли да се издават правила за извънсъдебно решаване на спорове въз основа на предоставените по член 22, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 874/2004 правомощия, съгласно които ответникът може, между другото, не само да иска жалбата да бъде отхвърлена, но и да се установи, че жалбата е подадена недобросъвестно и представлява злоупотреба с право (Раздел B12(h) от правилата за извънсъдебно решаване на спорове)?

Ако Съдът отговори отрицателно на втория въпрос:

Има ли право една арбитражна комисия към арбитражния съд да се произнесе по установителния иск на основание на други разпоредби от общностното право, съответно на основание на произтичащите от конституционноправните традиции на държавите-членки общи принципи на общностното право?

(1) ОВ L 162, стр. 40.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/8

Искане за преюдициално заключение, направено от Conseil d'État (Франция) на 5 март 2007 г. — Société Arcelor Atlantique et Lorraine, Société Sollac Méditerranée, Société Arcelor Packaging International, Société Ugine & Alz France, Société Industeel Loire, Société Creusot Métal, Société Imphy Alloys и Société Arcelor/Premier ministre, Ministre de l'Économie, des Finances et de l'Industrie, Ministre de l'Écologie et du Développement durable

(Дело C-127/07)

(2007/C 117/12)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Ищци: Société Arcelor Atlantique et Lorraine, Société Sollac Méditerranée, Société Arcelor Packaging International, Société Ugine & Alz France, Société Industeel Loire, Société Creusot Métal, Société Imphy Alloys, Société Arcelor

Ответник: Premier ministre, Ministre de l'Économie, des Finances et de l'Industrie, Ministre de l'Écologie et du Développement durable

Преюдициалeн въпрос

Действителна ли е по отношение на принципа за равенство Директивата [2003/87/ЕО] от 13 октомври 2003 година (1) като предвижда прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове за инсталациите в сектора на металургията, без да включва в тази схема секторите на алуминия и на пластмасата?

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/8

Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Angelo Molinari/Agenzia Entrate Ufficio Latina

(Дело C-128/07)

(2007/C 117/13)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Latina

Страни в главното производство

Ищец: Angelo Molinari

Ответник: Agenzia Entrate Ufficio Latina.

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли Решението по дело С-207/04 (1) да се тълкува в смисъл, че италианският законодател е следвало да разшири и по отношение на мъжете приложното поле на предвидената за жените благоприятна възрастова граница за пенсиониране?

Трябва ли да се приеме в случая, предмет на проверката, че по отношение на сумите, изплащани на навършили на 50 годишна възраст мъже, с оглед насърчаване на прекратяването на трудовото правоотношение от страна на наетото лице, следва да се прилага ставка, равна на половината от предвидената за облагане на T.F.R. [trattamento fine rapporto, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение]?

Като се има предвид, че внесените от осигуряваното лице суми в полза на Ipref не представляват част от възнаграждението, тъй като не се плащат от работодателя въз основа на трудовото правоотношение, и като се има предвид, че изплатената от работодателя на наетото лице сума, с оглед създаването на благоприятни условия за насърчаването, няма характер на възнаграждение, в съответствие с общностното право ли е да се постанови, че разликата във възрастта — 50 години за жените и 55 години за мъжете, противоречи на общностното право, с оглед факта, че Директива 79/7 (2) позволява на държавите-членки да запазят различни възрастови граници за пенсиониране?

Допуска или не тълкуването на общностното право (Директива 76/207/ЕИО (3) на Съвета от 9 февруари 1976 г., която забранява дискриминацията въз основа на пола) прилагането на национална разпоредба, породила внесения за разглеждане от Съда правен спор, като указва на националния съдия несъответствието или съответствието на вътрешноправната норма [с общностното право](член 17, нов член 19 алинея 4-bis от D.P.R. 917/86)?

(1) Recueil de la jurisprudence 2005 г., стр. I-07453.

(2) ОВ L 6, стр. 24.

(3) ОВ L 39, стр. 40.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/9

Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Giovanni Galeota/Agenzia Entrate Ufficio Latina

(Дело C-129/07)

(2007/C 117/14)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Latina

Страни в главното производство

Ищец: Giovanni Galeota

Ответник: Agenzia Entrate Ufficio Latina

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли Решението по дело С-207/04 (1) да се тълкува в смисъл, че италианският законодател е следвало да разшири и по отношение на мъжете приложното поле на предвидената за жените благоприятна възрастова граница за пенсиониране?

(1) Recueil de la jurisprudence 2005 г., стр. I-07453.

(2) ОВ L 6, стр. 24.

(3) ОВ L 39, стр. 40.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/9

Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Salvatore Barbagallo/Agenzia Entrate Ufficio Latina

(Дело C-130/07)

(2007/C 117/15)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Latina

Страни в главното производство

Ищец: Salvatore Barbagallo

Ответник: Agenzia Entrate Ufficio Latina

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли Решението по дело С-207/04 (1) да се тълкува в смисъл, че италианският законодател е следвало да разшири и по отношение на мъжете приложното поле на предвидената за жените благоприятна възрастова граница за пенсиониране?

(1) Recueil de la jurisprudence 2005 г., стр. I-07453.

(2) ОВ L 6, стр. 24.

(3) ОВ L 39, стр. 40.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/10

Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Michele Ciampi/Agenzia Entrate Ufficio Latina

(Дело C-131/07)

(2007/C 117/16)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Latina

Страни в главното производство

Ищец: Michele Ciampi

Ответник: Agenzia Entrate Ufficio Latina

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли Решението по дело С-207/04 (1) да се тълкува в смисъл, че италианският законодател е следвало да разшири и по отношение на мъжете приложното поле на предвидената за жените благоприятна възрастова граница за пенсиониране?

(1) Recueil de la jurisprudence 2005 г., стр. I-07453.

(2) ОВ L 6, стр. 24.

(3) ОВ L 39, стр. 40.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/10

Искане за преюдициално заключение, направено от Rechtbank van koophandel Brussel (Белгия) на 5 март 2007 г. — Beecham Group plc, SmithKline Beecham plc, Glaxo Group Ltd, Stafford-Miller Ltd, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare NV, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare BV/Andacon NV

(Дело C-132/07)

(2007/C 117/17)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Rechtbank van koophandel Brussel (Белгия).

Страни в главното производство

Ищец: Beecham Group plc, SmithKline Beecham plc, Glaxo Group Ltd, Stafford-Miller Ltd, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare NV, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare BV.

Ответник: Andacon NV.

Преюдициални въпроси

Следва ли да се тълкува член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1891/2004 (1) в смисъл, че е забранено на компетентната митническа служба или на компетентното митническо бюро да пристъпят към (съответно да делегират) съобщаването по смисъла на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 (2) или инспектирането по смисъла на член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1383/2003, докато заявлението за действие, подадена преди 1 юли 2004 година, не е придружено от декларацията, предвидена в член 6 от Регламент (ЕО) № 1383/2003? С други думи, представлява ли последната декларация формално изискване, за да породи действие заявлението за действие?

Следва ли да се тълкува член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 в смисъл, че дава възможност на митническата администрация в Антверпен да представи на притежателя на марката шест проби от стоките, за да може да определи дали става въпрос за имитация на стоки или не, като се има предвид, че такова обявяване на проби не трябва да бъде приравнено нито на основното инспектиране по смисъла на член 9, параграф 3, алинея втора на Регламент (ЕО) № 1383/2003, в рамките на което е допустимо да се контролира подробно произхода и мястото, откъдето идват стоките, нито на основния технически анализ на взета проба по смисъла на член 9, параграф 3, последна алинея от Регламент (ЕО) № 1383/2003? При положителен отговор трябва ли това представяне да бъде извършено в срок от 3 работни дни, предвиден в член 4, параграф 1 от регламента?

Противоречи ли на Регламент (ЕО) № 1383/2003 това, че белгийските митнически служители предоставят информация, придобита в рамките на прилагането на регламента, с изключение на предвидените в регламента канали — в дадения случай се имат предвид член 9, параграф 2 и член 9, параграф 3, алинея първа от регламента — като например при разпит на свидетел, разпореден от белгийски съдилища или при предоставяне на документи?

Противоречи ли на Регламент (ЕО) № 1383/2003 това, че информацията, получена в резултат на прилагането на член 4, параграф 2 (вж. втори въпрос) и на член 9, параграфи 2 и 3, с изключение на информацията, посочена в член 9, параграф 3, алинея 1 на същия регламент или информацията, получена при разпит на свидетел, разпореден от белгийски съдия или при предоставяне на документи (вж. трети въпрос) се използва в рамките на друго производство, което няма за цел да установи имитацията на стоки, а например има за цел борбата срещу паралелния внос?

(1) Регламент (ЕО) № 1891/2004 на Комисията от 21 октомври 2004 година за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (ОВ L 328, 30.10.2004 г., стр. 16).

(2) ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 7.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/11

Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Raiffeisen Zentralbank Österreich AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich/Комисия на Европейските общности, относно дело T-259/02

(Дело C-133/07 P)

(2007/C 117/18)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Raiffeisen Zentralbank Österreich AG (представители: адвокати S. Völcker и G. Terhorst)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02 (1), доколкото с него се отхвърля искът на банка RZB,

—	да се отмени член 3 от Решение на Комисията от 11 юни 2002 г. (C2002) 2091 окончателен), доколкото той се отнася до банка RZB,

—	при условията на евентуалност, да се намали размера на наложената с член 3 от оспорваното решение на Комисията глоба по преценка на Първоинстанционния съд,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според жалбоподателя, Първоинстанционният съд е нарушил член 81 ЕО, като е приел, че единствено поради факта, че редовните срещи на банките (die Bankenrunden) са засягали територията на дадена държава-членка, Комисията e имала право да счете, че последните могат да нарушат търговията между държавите-членки

Според него, Първоинстанционният съд неправомерно е квалифицирал редовните срещи на банките (die Bankenrunden) като „особено тежко нарушение “по смисъла на Насоките за налагане на глоби. Той неправилно е приложил посочените в Насоките критерии относно тежестта на нарушението (естество на нарушението, конкретните последици върху пазара, големина на съответния географски пазар), не е взел предвид селективния подход на Комисията при налагане на санкции, и не е извършил изискваната от самия него преценка на всички аспекти на случая.

Първоинстанционният съд неправилно е включил в пазарния дял на RZB пазарните дялове на целия сектор на групата Raiffeisen. Той неправилно е ограничил критерия си до „явни “случаи на неравноправно третиране спрямо други банки. Не е било налице необходимото правно основание за включване на целия пазарен дял на сектора на групата Raiffeisen.

Първоинстанционният съд е направил неправилна квалификация на сътрудничеството от страна на RZB. Той е приложил критерия „значителна добавена стойност “в нарушение на забраната за обратно действие, не е зачел доброволния характер на различните прояви на сътрудничество на RZB, неправомерно е изходил от разместване на доказателствена тежест относно значението на сътрудничеството, по недопустим начин е приел, че общото описание на фактическата обстановка не съставлява форма на сътрудничество, неправилно не е отчел като проява на сътрудничество признанието на RZB относно противоречащия на конкуренцията характер на целта на споразуменията.

(1) ОВ C 331, стр. 29.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/12

Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Bank Austria Creditanstalt AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до Т-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG u.a./Комисия на Европейските общности, относно Решение T-260/02

(Дело C-135/07 P)

(2007/C 117/19)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Bank Austria Creditanstalt AG (представители: адвокати Dres. C. Zschocke и J. Beninca)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло или частично Решението на Първоинстанционния съд от 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02 (1), относно дело T-260/02,

—	да се отмени Решение на Комисията от 11 юни 2002 г. по преписка COMP/36.571, доколкото то засяга BA-CA,

—	при условията на евентуалност, да се намали съответно размера на определената от Комисията с решението, предмет на спора, глоба на BA-CA,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят цели отмяната на решението на Първоинстанционният съд от 14 декември 2006 г. B подкрепа на жалбата си той се позовава на множество пороци в мотивите, грешки в правото и нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение по неразбираем начин е потвърдило становището на Комисията, че редовните срещи на банките (die Bankenrunden) са имали отрицателни икономически последици. Оспорваното решение нарушава според жалбоподателя принципите на доказването, като неправилно тълкува изискванията относно икономическите експертизи за установяване на липсата на икономически последици. Въз основа на представеното експертно заключение не е следвало да бъдат взети предвид икономически последици при определяне на глобата.

Жалбоподателят счита, че оспорването решение не е отчело установените от европейските съдилища изисквания относно необходимостта размерът на глобата да бъде намален при смекчаващи обстоятелства. Поради тази грешка в правото с оспорваното решение не е коригирана допуснатата от Комисията при упражняване на правото ѝ на преценка грешка, състояща се в неотчитане на смекчаващия характер на участието на публичноправни служби в редовните срещи на банките (die Bankenrunden) и доказаната информираност на обществеността за тях.

В посоченото от него трето правно основание жалбоподателят се позовава на необоснованост, нарушения на принципа на равно третиране, както и други грешки в правото и нарушения на съдопроизводствените правила в оспорваното решение във връзка с преценката на Комисията на проявите на сътрудничество на жалбоподателя.

Жалбоподателят посочва, че от самото начало е сътрудничил на Комисията при разследване на фактическата обстановка. По-специално, без да е бил задължен, той е предоставил в началото на процедурата обширна информация относно редовните срещи на банките (die Bankenrunden) и подробни документи, които, съгласно фактическите констатации на Първоинстанционния съд, са били използвани от Комисията в решението, предмет на спора. Освен това, с отговора си на предявените възражения, жалбоподателят е дал описание на фактите по преписката, което също така, съгласно фактическите констатации на оспорваното съдебно решение, е било използвано от Комисията за решението, предмет на спора.

Изтъква се, че както с оспорваното съдебно решение, така и с решението, предмет на спора не е бил намален размера на глобата въпреки всеобхватното, полезно и доказано сътрудничество на жалбоподателя. Това съставлява неправилно прилагане на съобщението относно сътрудничеството, като така е бил нарушен принципа на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания. Освен това, оспорването съдебно решение в съображенията относно размера на наложената на жалбоподателя глоба, по отношение на която жалбоподателят не е могъл предварително да изрази становище, е нарушило правото му да бъде изслушан.

(1) ОВ C 331, стр. 29.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/13

Иск, предявен на 7 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-136/07)

(2007/C 117/20)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и R. Vidal Puig)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се установи, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по Директива 89/48/ЕИО (1) на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години и по Директива 92/51/ЕИО (2) на Съвета от 18 юни 1992 година относно втора обща система за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО, що се отнася до достъпа до професията на ръководител на полети,

—	да се осъди Кралство Испания да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Директива 89/48/ЕИО се прилага към достъпа до упражняване на професията на ръководител на полети в Испания, предвид на това, че:

—	съвкупността от дипломи, лицензи и квалификационни класове, които се изискват за упражняване на професията „ръководител на полети “в Испания, представлява „диплома “по смисъла на Директива 89/48/ЕИО,

—	професията на ръководител на полети в Испания е „регламентирана професия “по смисъла на Директива 89/48/ЕИО.

2)	Въпреки това, Кралство Испания не е взело необходимите мерки за транспониране на Директива 89/48/ЕИО по отношение на професията на ръководител на полети.

Комисията счита, че Кралство Испания също така е не е изпълнило задълженията си по Директива 92/51/ЕИО, тъй като

—	Директива 92/51/ЕИО се прилага към професията на ръководител на полети, и

—	Кралство Испания не е взело необходимите мерки за транспониране на Директива 92/51/ЕИО по отношение на професията на ръководител на полети.

Директива 2006/23/ЕО (3) на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно лиценза на ръководителите на полети в Общността установява система на взаимно признаване на лицензите на ръководителите на полети, издадени съобразно с посочената директива. Срокът, предоставен на държавите-членки за изпълнение на посочената директива, обаче изтича на 17 май 2008 г. Следователно, до тази дата Директиви 89/48/ЕИО и 92/51/ЕИО продължават да се прилагат по отношение на достъпа и упражняването на професията на ръководител на полети в Испания.

(1) ОВ L 19, стр. 16.

(2) ОВ L 209, стр. 25.

(3) ОВ L 114, стр. 22.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/13

Жалба, подадена на 8 март 2007 г. от Österreichischen Volksbanken-AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG u.a./Комисия на Европейските общности, относно дело T-271/02

(Дело C-137/07 P)

(2007/C 117/21)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Österreichische Volksbanken-AG (представители: адвокати A. Ablasser-Neuhuber, R. Bierwagen и F. Neumayr)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отменят точки 2 и 4 от решението на Първоинстанционния съд от 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02 (1) и

да се отмени съгласно първо и трето искане Решение на Комисията 2004/138/EО от 11 юни 2002 г., постановено по процедура за установяване на антитръстови нарушения COMP/36.571/D-1 доколкото жалбоподателят е негов адресат, съгласно трето искане евентуално да се намали съответно размера на наложената глоба, или

б.	ако не бъдат уважени горните искания, при условията на евентуалност, в случай, че правният спор не е готов за разглеждане, делото да се върне на Първоинстанционния съд за ново разглеждане.

2.	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, в случай че исканията бъдат отхвърлени, да се запази за Първоинстнационния съд правомощието да си произнесе относно съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обосновава жалбата си срещу посоченото решение на Първоинстанционния съд както следва:

Първоинстанционният съд е приложил критерия „възможност на споразуменията между предприятия да засегнат търговията между държавите–членки“към настоящия случай. В своето решение неправилно е релативирал характера на критерия „раздробяване на пазара“: не става ясно, на какви основания Първоинстанционният съд не е отчел критерия „раздробяване на пазара “най-малкото като сериозна улика за това, че се засяга търговията между държавите-членки. В допълнение се изтъква, че Първоинстанционният съд е предприел цялостна проверка на трансграничните последици от отделните кръгове от преговори, вместо да изследва индивидуално кръговете от преговори на „мрежата Lombard“[ежемесечна среща на представителите на управителните органи на основните австрийски банки] относно възможните последици върху търговията между държавите-членки. Твърде широкото тълкуване на член 81, параграф 1 ЕО, съгласно което картел, чийто последици си проявяват на поради самото си естество може да доведе до раздробяване на пазара и до засягане на търговията между държави-членки, съответно че е налице достатъчно основание за сериозно предположение в тази насока, е несъвместимо с ratio legis на тази разпоредба на общностното право.

Съдът неправилно не е приложил установените от Комисията и в съдебната практика предпоставки за определяне на оборота с оглед включването на пазарните дялове на отделните банки в този на водещия финансов институт. При това той не е отчел, че в настоящия случай, както при определянето на оборота така и при определянето на пазарни дялове, се касае за един и същ материалноправен въпрос, е именно за определяне на допустимите глоби. Не е налице основание за това, сходните по естеството си въпроси за определяне на оборот и на пазарни дялове да бъдат преценявани по различен начин. Дори и да се приема, че включването на пазарните дялове на самостоятелните банките в този на водещия финансов институт е било извършено според критерий, различен от този за определяне на оборота, избраният от Съда критерий е бил неправилен и незаконосъобразен.

Съдът неоснователно е отхвърлил възраженията на жалбоподателя относно неотчитането на смекчаващи обстоятелства. По-специално, в правната си преценка той не е отчел в достатъчна степен, че жалбоподателят е изпълнявал второстепенна функция в рамките на картела, както и че по отношение на него него, не е било нужно да се извършват допълнителни принудителни проверки, тъй като той доброволно е сътрудничил с Комисията. Жалбоподателят имал много малък пазарен дял, не е бил поканен от другите банки да участва в ядрото на картела и е участвал в значително по-малко срещи. Тези изтъкнати от жалбоподателя доводи, които указват наличието на смекчаващи обстоятелства, отчасти изобщо не били разгледани. Нито Комисията нито Първоинстанционният съд са изпълнили задължението си, да подложат на правилна правна преценка посочените фактически обстоятелства.

(1) ОВ C 331, стр. 29.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/14

Искане за преюдициално заключение, направено от Hof van beroep te Antwerpen (België) на 9 март 2007 г. — Кралство Белгия/N.V. Cobelfret

(Дело C-138/07)

(2007/C 117/22)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hof van beroep te Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: Кралство Белгия

Ответник: N.V. Cobelfret

Преюдициален въпрос

Съвместима ли е с член 4 от Директива на Съвета 90/435/EИО от 23 юли 1990 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества-майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (1) разпоредба като белгийската вътрешноправна уредба относно окончателно облаганите доходи, съгласно която съответните дивиденти първоначално се добавят към облагаемата основа на дружеството-майка и сумата на разпределените дивиденти по-късно се приспада (в размер на 95 %) от облагаемата основа на дружеството-майка съгласно член 205, алинея 2 W.I.B. [Wet inkomstenbelasting, Закон за облагане на доходите], само ако дружеството-майка е реализирало облагаема печалба, доколкото последицата от това ограничаване на приспадането от окончателно облаганите доходи е, че дружеството-майка трябва да плаща данъци през последващ данъчен период за разпределените дивиденти, ако не е реализирало или е реализирало в недостатъчен размер облагаема печалба през данъчния период, през който са разпределени дивидентите или поне, че данъчните загуби за данъчния период ще се използват неправилно и в резултат на това не могат повече да бъдат прехвърляни до размера на разпределените дивиденти, които, при липса на данъчни загуби, във всички случаи следва да бъдат освободени от данък само в размер на 95 %?

(1) ОВ L 225, стр. 6.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/15

Искане за преюдициално заключение, направено от Bundesverwaltungsgericht (Германия), на 12 март 2007 г. — Hecht-Pharma GmbH/Staatliches Gewerbeaufsichtsamts Lüneburg

(Дело C-140/07)

(2007/C 117/23)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Hecht-Pharma GmbH.

Ответник: Staatliches Gewerbeaufsichtsamt Lüneburg

Beteiligte:Представляващата интересите на Федералната Република към Bundesverwaltungsgericht

Преюдициални въпроси

Означава ли отнасящата се до случаите на съмнение разпоредба на член 2, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (1), изменена с Директива 2004/27/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за изменение на Директива 2001/83/EО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (2), че Директива 2001/83/ЕО следва да се прилага по отношение на продукт, който може да бъде класифициран като лекарствен продукт, чиито лекарствени свойства обаче не са категорично установени? Каква степен на вероятност и съответно каква степен на установяване на фактите е необходима според случая, за да се обоснове прилагането на Директива 2001/83/ЕО?

Може ли продукт, който не лекарствен продукт с представителни цели1 да бъде разглеждан като лекарствен продукт с функционално действие по смисъла на член 1 параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО, измененена с Директива 2004/27/ЕО поради съставна част [съставка], която при определена дозировка може да предизвика промяна на физиологичните функции, чиято дозировка в подлежащия на оценка продукт, при правилна употреба, обаче е несъществена. Следва ли този въпрос да се отнесе към характеристиката „фармакологично действие “или към характеристиката „промяна на физиологичните функции на хората“?

Съгласно определеното с Директива 2004/27/ЕО ново съдържание на понятието за лекарствен продукт, все още ли са от значение, при класификацията като лекарствен продукт, признатите в практиката на Съда на Европейските общности като характеристики, които са релевантни наред с фармакологичните свойства, „начини на употребата му и обхвата на разпространението и популярността му сред потребителите и опасностите, до които може да доведе употребата му “(Решение от 9 юни 2005 г. — Дело С-211/03 — Recueil I-5141, 5217, точка 51)?

(1) ОВ L 311, стр. 67.

(2) ОВ L 136, стр. 34.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/15

Иск, предявен на 9 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-141/07)

(2007/C 117/24)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Schima)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

—

Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 28 и 30 ЕО, тъй като е предвидила в §14, алинеи 5 и 6 на Закона за аптеките кумулативни изисквания относно снабдяването с лекарствени средства, които правят невъзможно редовното снабдяване на дадена болница с лекарствени средства от аптеки от други държави-членки,

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Член 28 ЕО забранява всички количествени ограничения и всяка мярка с равностоен ефект между държавите-членки. За мярка с равностоен ефект следва да се счита всяка разпоредба на държавите-членки относно регулирането на търговията, която пряко или посредствено, в действителност или евентуално може да затрудни търговския обмен в рамките на Общността. Обстоятелството, че в съответствие по действащото общностно право правилата за търговия с лекарствени средства са хармонизирани само в някои ограничени сфери, не освобождава държавите-членки от задължението им да спазват разпоредбите за свободно движение на стоки.

Съгласно §14 от германския Закон за аптеките германските болници биха имали възможност, вместо да основат собствена болнична аптека, да се снабдяват с лекарства от външна аптека. В тази разпоредба обаче са предвидени кумулативни изисквания за този вид договори за снабдяване с лекарствени средства, които биха направили невъзможно редовното снабдяване на болницата с лекарствени средства от аптеки в други държави-членки, тъй като определени задължителни елементи от договора биха могли да бъдат изпълнени само от разположени в близост до снабдяваната болница аптеки.

Съгласно практиката на Съда, национални разпоредби, които ограничават или забраняват определени продажбени способи, не попадат в приложното поле на член 28 ЕО, ако са изпълнени две предпоставки: на първо място въпросните разпоредби следва да се прилагат по отношение всички заинтересовани участници в стопанския оборот, които извършват дейността си на територията на дадената държава-членка, и на второ място правните и фактическите последици от тях следва да са еднакви по отношение на продажбите на национални продукти и на продукти от други държави-членки. В настоящия случай обаче, е изпълнена само първата предпоставка, а последиците за националните продукти и тези от други държави-членки не са еднакви поради предвиденото в закона изпълнение на всички елементи от договора само от един-единствен доставчик. Тази разпоредба ограничава в по-голяма степен достъпа до пазара на стоки от други държави-членки отколкото на национални продукти. При това, съгласно практиката на Съда, е без значение обстоятелството, че и национални аптеки, които не се намират в близост до болницата, са изправени пред същите проблеми. Държавна мярка може да бъде квалифицирана като ограничение на търговията между държавите-членки и когато не всички национални продукти са облагодетелствани и се засягат неблагоприятно не само вносни, но и национални стоки.

Ограничения на движението на стоки в Общността могат да бъдат обосновани с императивни съображения от обществен интерес, по-специално с изисквания за обществена сигурност или за закрила на здравето. При това въпросните разпоредби следва да се явяват подходящи, необходими и съразмерни. В настоящия случай обаче, предвидената в закона задължително взаимно обвързване на всички посочени договорни елементи не е необходимо с оглед закрилата на здравето. Напротив, би следвало да е възможно, една аптека, която е по-отдалечена от снабдяваната болница и е установена в друга държава-членка, да поеме редовното снабдяване на последната с лекарства.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/16

Жалба, подадена на 13 март 2007 г. от K-Swiss, Inc. срещу определението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 14 декември 2006 г. по дело T-14/06, K-Swiss, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)(СХВП)

(Дело C-144/07 P)

(2007/C 117/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: K-Swiss, Inc. (представител: H. E. Hübner, адвокат)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)(СХВП)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят претендира, че Съдът трябва:

—	да отмени определението на Първоинстанционния съд;

—	да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)(СХВП) да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че като обявява иска му за просрочен Първоинстанционният съд нарушава правила 61, 62 и 68 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (1).

(1) ОВ L 303, 1995 г., стр. 1.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/17

Иск, предявен на 15 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/ Португалска република

(Дело C-150/07)

(2007/C 117/27)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Wilms и M. Afonso)

Ответник: Португалска република

Искания

—

да се установи, че с отказа си да плати на Комисията лихвите за забава, които са последица от забава при плащането на собствените ресурси в рамките на АТА-процедурата и като не е изменила своята национална практика относно осчетоводяването на собствените ресурси в рамките на споменатата процедура, Португалската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 2 и член 6, параграфи 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 (1).

—	да се осъди Португалската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

На 21 февруари 1992 г., датата на официалното констатиране на разглежданите митнически задължения, нито длъжниците, нито сдружението-поръчител са оспорили формално тези суми, чието плащане е обезпечено съгласно разпоредбата на член 6, параграф 1 от Конвенцията АТА. Следователно, налице са изискванията, установените задължения да се впишат в счетоводната ведомост А.

Оспорваните задължения е трябвало да се впишат в счетоводната ведомост А и да бъдат поставени на разположение на бюджета на Общността в сроковете, предвидени в Регламент № 1552/89. Тъй като португалските власти са забавили вписването им по сметката, посочена в член 9, параграф 1 от Регламент № 1552/89, са се натрупали лихви за забава, изчислени съгласно предвиденото в член 11 от споменатия Регламент, считано от 31 май 2000 г. в член 11 от Регламент № 1150/2000 (2). От друга страна, португалските власти е трябвало да съобразят своята национална практика с общностните норми при разглеждането на всички подобни случаи, които могат да възникнат в приложното поле на Конвенция АТА.

(1) Регламент от 29 май 1989 година на Съвета за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1).

(2) Регламент от 22 май 2000 година на Съвета за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/17

Искане за преюдициално заключение, направено от Simvoulio tis Epikrateias (Гърция) на 19 март 2007 г. — Theologos-Grigorios Chatzithanasis/Ypourgos Igeias kai Koinonikis Allilengis и Organismos Epangelmatikis Ekpaidefsis kai Katartisis (OEEK)

(Дело C-151/07)

(2007/C 117/28)

Език на производството: гръцки

Препращаща юрисдикция

Simvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет)

Страни в главното производство

Ищец: Theologos-Grigorios Chatzithanasis

Ответник: Ypourgos Igeias kai Koinonikis Allilengis (Министерство на здравето и социалната солидарност), Organismos Epangelmatikis Ekpaidefsis kai Katartisis (Организация за професионално образование и обучение, ΟΕΕΚ)

Преюдициални въпроси

„Като се има предвид, че когато гражданин на държава-членка, който се позовава на документ за образование или обучение, доколкото той попада в приложното поле на Директива 92/51/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно втора обща система за признаване на професионално образование и обучение, и за допълване на Директива 89/48/ЕИО (ОВ L 209, стp. 25), отправи искане до компетентните органи на приемащата държава-членка да му разрешат достъп до определена регламентирана професия в тази държава или упражняването й, оправомощени ли са тези органи по смисъла на членове 1, 2, 3 и 4 от Директива 92/51, тълкувани с оглед членове 149 и 150 от Договора за създаване на Европейската общност да отхвърлят искането на заинтересованото лице (изключвайки по този начин възможността му за достъп или за упражняване на съответната професия в приемащата държава-членка), като се основават единствено на факта, че посоченият документ за образование или обучение е издаден от държавата-членка по произход, но по-голямата си част от обучението е завършил в приемащата държава-членка в институт, който въпреки че свободно развива дейност в приемащата държава-членка, не е признат в тази държава като образователно заведение по силата на обща разпоредба от правната уредба на съответната държава“.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/18

Искане за преюдициално заключение, направено от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) на 22 март 2007 г. — Jacqueline Förster/IB-Groep

(Дело C-158/07)

(2007/C 117/29)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Ищец: Jacqueline Förster

Ответник: IB-Groep

Преюдициални въпроси

1)	Прилага ли се член 7 от Регламент (ЕИО) № 1251/70 (1) също към студенти, които са дошли в Нидерландия основно за обучение и които в началото паралелно с обучението са полагали труд срещу заплащане в ограничен обхват, която дейност междувременно са прекратили?

2)	Директива 93/96 (2) поставя ли пречки пред посочените във въпрос 1 студенти да поискат пълно финансиране за обучението си като се позовават на член 12 ЕО?

а)

Прилага ли се спрямо паричните помощи, предоставяни на студенти за издръжката им правилото, че икономически неактивни граждани на Съюза могат да се позовават на член 12 ЕО, когато през определен период от време законно са пребивавали в приемащата държава или са притежавали разрешение за пребиваване?

б)	Ако да, допустимо ли е през този период да се поставя изискване за определена продължителност на пребиваване само спрямо граждани на друга държава-членка, не и на приемащата държава?

в)	Ако да, в съответствие с член 12 ЕО ли е да се изисква пребиваване с продължителност от 5 години?

4)	Достатъчно ли е в отделния случай законно пребиваване с по-кратка продължителност, когато други фактори, освен продължителността на пребиваване, показват значителна степен на интеграция в обществото на приемащата държава?

Когато по силата на решение на Съда, което има ретроактивно действие, заинтересованото лице може да почерпи от член 12 ЕО по-големи права, отколкото се е считало преди това, може ли да се изисква спазване за минали периоди на условия, които са свързани с тези права и са основателни, когато тези условия са оповестени кратко време след постановяването на решението?

(1) Регламент (ЕИО) № 1251/70 на Комисията от 29 юни 1970 година относно правото на работници да останат на територията на държава-членка след като са били наети в същата държава (ОВ L 142, стр. 24).

(2) Директива на Съвета 93/96/ЕИО от 29 октомври 1993 година относно правото на пребиваване на студентите (ОВ L 31, стр. 59).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/18

Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република

(Дело C-159/07)

(2007/C 117/30)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Simonsson и P. Andrade, agentеs)

Ответник: Португалска република

Искания

—

Да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2005/23/ЕО (1) на Комисията от 8 март 2005 година за изменение на Директива 2001/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималната степен на обучение на морските лица, и при всички случаи като не е уведомила Комисията за тях, Португалската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от споменатата директива.

—	да се осъди Португалската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспонирането на директивата във вътрешното право е изтекъл на 29 септември 2005 г.

(1) ОВ L 62, стр. 14.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/19

Иск, предявен на 29 март 2007 г. — Кралство Испания/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-167/07)

(2007/C 117/31)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad, agente)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—

да се отмени Регламент (ЕО) № 41/2007 (1) на Съвета от 21 декември 2006 година, с който се установяват за 2007 година възможностите за риболов и съответните условия за определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими за водите на Общността и за корабите на Общността във водите, подложени на ограничения за улова, доколкото той не възлага определени квоти на испанската флота във водите на Общността в Северно море и

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

1) Нарушение на принципа за недопускане на дискриминация:

Според Кралство Испания, като не предоставя на Испания квоти във водите на Общността в Северно море, оспорваният Регламент нарушава принципа за недопускане на дискриминация, тъй след изтичането на предвидения в Акта за присъединяване преходен период на останалите държави-членки се признава правото на достъп до тези води и техните ресурси, докато на Кралство Испания се признава само правото на достъп до тези води.

2) Погрешно тълкуване на Акта за присъединяване на Испания:

Като урежда преходния период за Испания областта на риболова, Актът за присъединяване не прави разграничение между достъп до водите и достъп до ресурсите. Освен това, разпоредбите на Акта за присъединяване трябва да се тълкуват в съответствие с контекста и целите му.

3) Нарушение на член 20, параграф 2 от Регламент 2371/2002 (2):

Цитираната разпоредба е нарушена, тъй като на Испания не се определят квоти, които представляват нови възможности за риболов, разпределени за първи път след изтичане на предвидения в Акта за присъединяване преходен период.

(1) ОВ 2007 г. L 15, стр. 1.

(2) Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, стр. 59).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/19

Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal de grande instance de Nanterre (Франция) на 2 април 2007 г. — 1. S.A. SAFBA/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 2. S.A. Sucreries et Raffineries d'Erstein/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 3. SA Sucreries & Distilleries de Souppes — Ouvré Fils/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 4. SA Sucrerie de Bourgogne/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 5. Sucrerie Bourdon/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 6. S.A. des Sucreries du Marquenterre/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 7. Cristal Union/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 8. S.A. Lesaffre Frères/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 9. Société Vermendoise Industries/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 10. S.A. Sucreries de Toury et Usines annexes/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers

(Дело C-175/07 - Дело C-176/07 - Дело C-177/07 - Дело C-178/07 - Дело C-179/07 - Дело C-180/07 - Дело C-181/07 - Дело C-182/07 - Дело C-183/07 - Дело C-184/07)

(2007/C 117/32)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Nanterre

Страни в главното производство

Ищци: S.A. SAFBA (C-175/07), S.A. Sucreries et Raffineries d'Erstein (C-176/07), SA Sucreries & Distilleries de Souppes — Ouvré Fils (C-177/07), SA Sucrerie de Bourgogne (C-178/07), Sucrerie Bourdon (C-179/07), S.A. des Sucreries du Marquenterre (C-180/07), Cristal Union (C-181/07), S.A. Lesaffre Frères (C-182/07), Société Vermendoise Industries (C-183/07), S.A. Sucreries de Toury et Usines annexes (C-184/07)

Ответници: Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers

Преюдициални въпроси

Недействителен ли е Регламент № 314/2002 на Европейската комисия (1) с оглед на член 15 от Регламент № 1260/2001 на Съвета относно общата организация на пазара в сектор захар (2) и с оглед на принципите на пропорционалност и забрана на дискриминацията, доколкото при изчисляването на производствения налог той не предвижда от нуждите от финансиране да се изключат количествата захар, които се съдържат в преработените продукти, изнесени без получаване на възстановяване при износ?

В случай на отрицателен отговор на този въпрос:

Недействителен ли е Регламент № 1686/2005 (3) с оглед на Регламент № 314/2002 на Европейската комисия, на член 15 от Регламент № 1260/2001 на Съвета и на принципа на пропорционалност, доколкото определя производствения налог за захарта, като го изчислява на базата на „средна загуба “за изнесен тон, която не отчита количествата, изнесени без възстановяване, въпреки че тези количества са включени в общата удръжка при изчисляването на общата загуба за финансиране?

(1) Регламент (ЕО) № 314/2002 на Комисията от 20 февруари 2002 година относно установяване на подробни правила за прилагането на системата от квоти в сектор захар (ОВ L 50, стр. 40).

(2) Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазара в сектор захар (ОВ L 178, стр. 1).

(3) Регламент (ЕО) № 1686/2005 на Комисията от 14 октомври 2005 година за определяне на размерите на производствените налози за пазарна година 2004/2005, както и на коефициента за допълнително облагане в сектор захар (ОВ L 271, стр. 12).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/20

Иск, предявен на 3 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-192/07)

(2007/C 117/33)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou-Durande и W. Bogensberger)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда

—

да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (1) и, субсидиарно, като не е уведомила Комисията за тях, Федерална република Германия е нарушила своите задължения по посочената Директива,

—	да осъди Федерална република Германия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/86/ЕО е изтекъл на 3 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 251, стр. 12.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/20

Иск, предявен на 12 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-199/07)

(2007/C 117/34)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: Μ. Patakià и D. Kukovec)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е въвела всъщност допълнителен критерий за автоматично изключване на участници, в ущърб на чуждестранни проектански бюра, различен от критериите, изрично предвидените в член 31, параграф 2 от Директива на Съвета от 4 юни 1993 г., 93/38/ЕИО (1)„за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на организации, извършващи дейност в секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги“, и като не е разграничила в състезателния диалог количествените критерии за подбор и критериите за възлагане, Република Гърция не е изпълнила задълженията си, произтичащи от общностната правна уредба относно обществените поръчки, и по-специално член 4, параграф 2, член 31, параграфи 1 и 2, и член 34, параграф 1, буква a) от Директива 93/38/ЕИО, съгласно тълкуването на Съда на Европейските общности и съгласно принципа на взаимно признаване на документи за професионална квалификация, който се ползва с приоритет в областта на общностното право относно обществените поръчки, както и от членове 12 и 49 от Договора.

—	да се осъди Република Гърция да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Комисията е получила оплакване относно нарушения в хода на процедурата за възлагане на обществени поръчки, организирана от дружеството ERGA OSE ΑE през 2003 г. със задание „Планове за строителни и електромонтажни работи и за оборудване за първия етап на комплекса от гарови станции в низината Thriásion“.

С оглед на практиката на Съда Комисията счита, че клаузата за участие на проектантски бюра в процедурата по възлагане на обществени поръчки, която клауза предвижда тяхното класифициране съгласно гръцката система по класове или по „поканени “класове, въвежда всъщност основание за изключване извън изрично посочените в член. 31, параграф 2 от Директива 93/38/ЕИО и представлява, в определени случаи, дискриминация в ущърб на чуждестранните проектантски бюра в нарушение на член 4, параграф 2 от Директива 93/38/ЕИО.

Освен това Комисията поддържа, че горепосочената клауза в обявлението за възлагане на въпросната обществена поръчка нарушава принципа на взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация и членове 12 и 49 ЕО.

В допълнение, Комисията твърди че обявлението за възлагане на обществената поръчка, предмет на спора, не отделя фазите на подбор и на възлагане, и смесва критерии за подбор с критерии за възлагане в нарушение на членове 31 и 34 от Директива 93/38/ЕИО.

На последно място, Комисията твърди че отмяната на предходния закон, на която се позовават гръцките власти, не заличава нарушението, което Комисията приписва на Република Гърция, доколкото става въпрос за неправилно прилагане на общностните разпоредби в съответната област от тяхна страна, а не за непълното им транспониране в гръцка наредба.

Следователно, Комисията поддържа становището че Република Гърция е нарушила задълженията, произтичащи от член 4, параграф 2, член 31, параграфи 1 и 2, и член 34, параграф 1, буква a) от Директива 93/38/ЕИО както и от принципа на взаимно признаване на документи за професионална квалификация и на членове 12 и 49 ЕО.

(1) OB L 199, 9.8.1993 г., стр. 84.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/22

Иск, предявен на 12 март 2007 г. — Hamdi/Съвет

(Дело T-75/07)

(2007/C 117/35)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Ahmed Hamdi (Амстердам, Нидерландия) (представител: M. J. G. Uiterwaal, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда,

—	да установи, че Обща позиция 2002/402/ОВПС (ОВ 2001, L 344, стр. 93), доколкото се отнася до ищеца, неправилно сочи като правно основание Регламент 2001/2580/ЕО (ОВ. 2001, L 344, стр. 70), така че регламентът няма обвързваща сила спрямо него,

—	при условията на евентуалност, да установи, че посоченият регламент не следва да се прилага спрямо ищеца,

—	при условията на евентуалност, да отмени Решение 2006/1008/ЕО от 21 декември 2006 г. (ОВ L 379, стр. 123),

—	да се осъди Съветът да заплати разноските по това производство.

Правни основания и основни доводи

Ищецът е осъден на наказание, свързано с лишаване от свобода, след като националният съд счел за доказано, че той е участвал в терористичното сдружение der Hofstadgroep. Ищецът обжалва това съдебно решение.

С Решение 2006/1008/ЕО (1) Съветът включва ищеца в списъка на лицата и образуванията и сдруженията, спрямо които намира приложение Регламент (ЕО) № 2580/2001 (2).

В подкрепа на иска си ищецът посочва, че както решението, предмет на спора така и атакуваният регламент се били приети при нарушаване на важно процедурно изискване и по-специално че не са обосновани. По отношение на регламента ищецът добавя, че Съветът не е обосновал, защо регламентът се е оказал необходим в рамките на Общия пазар. По отношение на решението липсва обосновка относно становището на Съвета, защо Регламент № 2580/2001 следва да се прилага спрямо ищеца.

Освен това по отношение на решението, предмет на спора, липсва необходимото правно основание. По-точно Регламент № 2580/2001 нарушава Договора за ЕО, доколкото този регламент се прилага по отношение на ищеца. Атакуваният регламент не служи на задължителното изпълнение на произтичащи от резолюция на Съвета за сигурност на Обединените нации задължения. Освен това липсва всякаква връзка между ищеца и трети страни, нито са налице други съображения от гледна точка на Общата вътрешна политика и политика на сигурност, разпоредбите на Вторият стълб да се прилагат към неговия случай.

В тази връзка ищецът допълва, че член 308 ЕО не съставлява правно основание, тъй като липсва връзка с изграждане на Общия пазар. Освен това, с атакувания регламент не се осъществява цел на ЕС, така че член 60 ЕО във връзка с член 301 ЕО и член 308 ЕО също така не представляват достатъчно правно основание.

На последно място ищецът изтъква, че решението, предмет на спора нарушава неговите основни права, по-специално правото му на собственост и правото на зачитане на личния живот, както те произтичат между другото от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

(1) Решение 2006/1008/ЕО: Решение на Съвета от 21 декември 2006 г. относно прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ. L 379, стр. 123).

(2) Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 70).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/22

Иск, предявен на 12 март 2007 г. — El Fatmi/Съвет

(Дело T-76/07)

(2007/C 117/36)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Nouriddin El Fatmi (Амстердам, Нидерландия) (представител: M.J.G. Uiterwaal, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда,

—	да установи, че Обща позиция 2002/402/ОВПС (ОВ 2001, L 344, стр. 93), доколкото се отнася до ищеца, неправилно сочи като правно основание Регламент 2001/2580/ЕО (ОВ 2001, L 344, стр. 70), така че регламентът няма обвързваща сила спрямо него,

—	при условията на евентуалност, да установи, че посоченият регламент не следва да се прилага спрямо ищеца,

—	при условията на евентуалност, да отмени Решение 2006/1008/ЕО от 21 декември 2006 г. (ОВ L 379, стр. 123),

—	да се осъди Съвета да заплати разноските по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи съвпадат с тези по дело T-75/07, Hamdi/Съвет, с изключение на последното правно основание, което посочва ищецът в конкретния случай.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/23

Иск, предявен на 14 март 2007 г. — KG Holding (в несъстоятелност)/Комисия

(Дело T-81/07)

(2007/C 117/37)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: г-н Jan Rudolf Maas, в качеството си на синдик на дружеството K. G. Holding N. V. (Ротердам, Нидерландия) [представители: G. van der Wal и T. Boesman, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение на Комисията от 19 юли 2006 г. по дело С 30/2005,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва Решение 2006/939/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 г. относно помощта за KG Holding NV (1), за която Нидерландия е отправила уведомление.

Предоставената помощ е помощ за преструктуриране, която Нидерландия е възнамерявала да предостави на KG Holding NV като превърне в собствен капитал на дружеството вече предоставения спасителен заем заедно с дължимите по него лихви. В оспорваното решение Комисията обявява помощта за преструктуриране за несъвместима с единния пазар.

Комисията e решила също така, че Нидерландия следва да поиска от KG Holding NV и Kliq BV да върнат частта от помощта, предоставена като спасителен заем от страна на KG Holding NV на дъщерното му дружество Kliq BV и превърната в собствен капитал на дружеството, и че Нидерландия в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност следва да впише вземането си срещу KG Holding NV и/или Kliq Reïntegratie при синдика.

В подкрепа на иска си ищецът на първо място посочва, че Комисията е допуснала грешки в оценката, поради което мотивите на оспорваното решението са непълни и решението противоречи на член 87, параграф 1 ЕО. По-специално Комисията неправилно е решила, че Нидерландия следва да впише при синдика вземането си срещу KG Holding NV и Kliq Reïntegratie в размер на 35,75 милиона EUR в производството по несъстоятелност. Не е ясно дали в оспорваното решение Комисията приема, че по отношение на KG Holding NV е налице неправомерна помощ в размер на 35,75 милиона EUR, чието връщане Нидерландия следва да поиска, или е налице помощ за спасяване, която Комисията е одобрила с оспорваното решение на основание № 23, буква г) от Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (2). Освен това с решението си от 16 декември 2003 г. (3) Комисията се е съгласила сумата да се използва от Kliq Reïntegratie за финансирането на освобождаването на персонал и изкупуването на излишни договори и впоследствие да се ликвидира Kliq Reïntegratie.

На второ място ищецът посочва, че Комисията неправилно изразила становище по изплащането на дяловете на KG Holding в Kliq BV чрез прихващане на задължението за изплащане на дяловете с вземането на KG Holding от Kliq BV по договора за заем. Този въпрос не бил предмет на решението от 5 август 2005 г. (4), с което е започнато производството. Комисията е злоупотребила с правомощията си и е нарушила правото на защита и правото на ответника да бъде изслушан.

На трето място, Комисията неправилно е пропуснала да установи, че въпросната помощ би могла да засегне конкуренцията и търговията между държавите-членки, най-малкото съображенията ѝ по този въпрос са недостатъчно обосновани.

На четвърто място, Комисията неправилно определила, че Нидерландия трябва да поиска KG Holding NV и Kliq BV да върнат твърдяната помощ в размер на 9,25 милиона EUR. Комисията също така неправилно е решила, че трябва да се поиска връщането на твърдяната помощ в размер на 35,75 милиона EUR от KG Holding NV и/или Kliq Reïntegratie като тези вземания се впишат в производствата по несъстоятелността. Поради несъстоятелността на KG Holding NV, Kliq BV и Kliq Reïntegratie събирането на сумите по помощта е трайно невъзможно и във всички случаи е станало безсмислено, доколкото събирането чрез вписване в производството по несъстоятелност на посочените дружества не е необходимо и дори напълно излишно с оглед прекратяването на нарушаването на конкуренцията.

На пето място, Комисията неправилно е изразила становище и е подложила на неправилна правна квалификация облекчението по договора за контокорентен кредит в размер на 17 милиона EUR, което Нидерландия е предоставила на KG Holding още при основаването му в съответствие с разпоредбите относно държавни помощи и което не е предмет на мярката, подложена на проверка в оспорваното решение.

В заключение, Комисията неправилно е решила, че Нидерландия следва да предприеме всички необходими мерки, за да събере сумата от 9,25 милиона EUR заедно с лихвите от момента, към който специалната част от тази сума е предоставена на разположение на бенефициерите, до момента на действителното връщане на сумата от KG Holding. Това изискване нарушава вътрешното право в областта на несъстоятелността.

(1) ОВ L 366, стр. 40.

(2) ОВ 1999 г., C 288, стр. 2.

(3) Помощ № 510/2003 — Помощ за спасяване за Kliq Holding NV (ОВ 2004 г., C 33, стр. 8).

(4) Държавна помощ № С 30/2005 (ех N 78/2004) — Помощ за преструктуриране за KG Holding NV — Уведомление за представяне на мнение [становище] съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО (ОВ 2005 г., C 280, стр. 2).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/24

Иск, предявен на 14 март 2007 г. — Kliq (в несъстоятелност)/Комисия

(Дело T-82/07)

(2007/C 117/38)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: г-н Jan Rudolf Maas и г-н Cornelis Van den Bergh в качеството си на синдици на дружеството Kliq B. V. (Apeldoorn, Нидерландия)[представители: G. van der Wal и T. Boesman, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение на Комисията от 19 юли 2006 г. по дело С-30/2005,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът посочва на първо място, че Комисията неправилно взела отношение по изплащането на дяловете на KG Holding в Kliq BV чрез прихващане на задължението за изплащане на дяловете с вземането на KG Holding от Kliq BV по договора за заем. Този въпрос не бил предмет на решението от 5 август 2005 г. (2), с което е започнато производството. Комисията е злоупотребила с правомощията си и е нарушила правото на защита и правото на ответника да бъде изслушан. На второ място Комисията неправилно е приела, че Kliq BV следва да се разглежда като бенефициер на държавна помощ в размер на 9,25 милиона EUR. При преценката си Комисията неправилно не е взела предвид обстоятелството, че Нидерландия по никакъв начин не може да носи отговорност за „превръщането на спасителния заем в собствен капитал“, до което се отнасят точки 43-46 от оспорваното решение, и поради това то не може да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Комисията е допуснала грешки при преценката на фактическите обстоятелства. Поради това оспорваното решение е неправилно от правна и/или фактическа страна, най-малкото е неразбираемо и/или с неправилни или непълни мотиви и е в нарушение на член 87 ЕО и/или член 253 ЕО.

На трето място, Комисията неправилно е пропуснала да установи, че въпросната помощ би могла да засегне конкуренцията и търговията между държавите-членки или поне съображенията й по този въпрос са недостатъчно обосновани.

На четвърто място, Комисията неправилно определила, че Нидерландия трябва да поиска KG Holding NV и Kliq BV да върнат твърдяната помощ в размер на 9,25 милиона EUR. Поради несъстоятелността на KG Holding NV, Kliq BV и Kliq Reïntegratie събирането на сумите по помощта е трайно невъзможно и във всички случаи е станало безсмислено, доколкото събирането чрез вписване в производството по несъстоятелност на посочените дружества не е необходимо и дори напълно излишно с оглед прекратяването на нарушаването на конкуренцията.

На пето място, Комисията неправилно е решила, че сумата, която KG Holding NV и Kliq BV следва да възстановят, включва и лихвите от момента, към който специалните части от тази сума са предоставени на разположение на бенефициерите до момента на действителното възстановяване. Това изискване нарушава вътрешното право в областта на несъстоятелността.

(1) ОВ L 366, стр. 40.

(2) Държавна помощ № С-30/2005 (ех N-78/2004) — Помощ за преструктуриране за KG Holding NV — Уведомление за представяне на мнение [становище] съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО (ОВ 2005 г., C 280, стр. 2).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/25

Иск, предявен на 14 март 2007 г. — Kliq Reïntegratie (в несъстоятелност)/Комисия

(Дело T-83/07)

(2007/C 117/39)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: г-н Dr. Jean Leon Marcel Groenewegen в качеството си на синдик на дружеството Kliq Reïntegratie B. V. (Amersfoort, Нидерландия)[представители: G. van der Wal и T. Boesman, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение на Комисията от 19 юли 2006 г. по дело С 30/2005,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В тази връзка ищецът посочва, че нидерландската държава няма вземане срещу Kliq Reïntegratie. Освен това Kliq Reïntegratie не е предприятие, което е ползвало държавна помощ и не е посочено от Комисията в решението като такова. Поради това не е налице основание държавата да събира вземане от Kliq Reïntegratie или за прилагането по-специално на № 23, буква г) от Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (2) по отношение на Kliq Reïntegratie.

Освен това не е ясно дали в оспорваното решение Комисията приема, че по отношение на KG Holding NV е налице неправомерна помощ в размер на 35,75 милиона EUR, чието връщане Нидерландия следва да поиска, или е налице помощ за спасяване, която Комисията е одобрила на основание № 23, буква г) от Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено (3) положение. Освен това, с решението си от 16 декември 2003 г. (4) Комисията се е съгласила сумата да се използва от Kliq Reïntegratie за финансирането на освобождаването на персонал и изкупуването на излишни договори и впоследствие да се ликвидира Kliq Reïntegratie.

На второ място, Комисията неправилно е пропуснала да установи, че въпросната помощ би могла да засегне конкуренцията и търговията между държавите-членки или поне съображенията й по този въпрос са недостатъчно обосновани.

На трето място, Комисията неправилно определя, че трябва да се поиска връщането на твърдяната помощ в размер на 35,75 милиона EUR от KG Holding NV и/или Kliq Reïntegratie като тези вземания се впишат в производството по несъстоятелността. Поради несъстоятелността на KG Holding NV, Kliq BV и Kliq Reïntegratie събирането на сумите по помощта е трайно невъзможно и във всички случаи е станало безсмислено, доколкото събирането чрез вписване в производството по несъстоятелност на посочените дружества не е необходимо и дори напълно излишно с оглед прекратяването на нарушаването на конкуренцията.

На четвърто място, Комисията неправилно е изразила становище и е подложила на неправилна правна квалификация облекчението по договора за контокорентен кредит в размер на 17 милиона EUR, което Нидерландия е предоставила на KG Holding още при основаването му в съответствие с разпоредбите относно държавни помощи и което не е предмет на мярката, подложена на проверка в оспорваното решение.

(1) ОВ L 366, стр. 40.

(2) ОВ 1999 г., C 288, стр. 2.

(3) ОВ 1999 г., C 288, стр. 2.

(4) Помощ № 510/2003 — Помощ за спасяване за Kliq Holding NV (ОВ 2004 г., C 33, стр. 8).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/26

Иск, предявен на 13 март 2007 г. — Mineral and Chemical Company „EuroChem “с/у Съвет

(Дело T-84/07)

(2007/C 117/40)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Open Joint Stock Company Mineral and Chemical Company „EuroChem “(Москва, Русия) [представители: P. Vander Schueren и B. Evtimov, адвокати]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	да се отмени оспорвания Регламент, и по-специално член 1 от него, доколкото засяга ищеца и свързаните с него търговски дружества, посочени в съображение 14, букви а) и б) от този Регламент; и

—	да се осъди ответника да заплати направените във връзка с това дело разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, който е руски производител и износител на разтвори от урея и амониев нитрат, иска отмяна на Регламент (ЕО) № 1911/2006 на Съвета от 19 декември 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на разтвори от урея и амониев нитрат с произход от Алжир, Беларус, Русия и Украйна след преразглеждане с оглед изтичане срока на действието им съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 (1).

В подкрепа на иска си ищецът твърди, че институциите на Общността са му определели неправилно нормалната стойност и са направили погрешно сравнение с експортната цена, като по този начин са стигнали до неправилно заключение за наличие на дъмпинг. С това институциите на Общността са допуснали редица явни грешки в преценката и са нарушили основни принципи на общностното право.

Ищецът поддържа още, че институциите на Общността са нарушили член 11, параграфи 1 и 3 от Основния регламент (2), като не са извършили междинно преразглеждане във връзка с преразглеждането с оглед изтичане срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Основния регламент и като са приели оспорвания регламент, с който се продължават митата в първоначалния им размер, когато тези институции са били задължени и са имали възможност да предприемат междинно преразглеждане, било то служебно или въз основа на представени от ищеца достатъчно доказателства.

(1) OВ 2006 г. L 365, стр. 26.

(2) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които на се членки на Европейската общност (OВ 1996 г. L 56, стр. 1).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/26

Иск, предявен на 20 март 2007 г. — Gabel Industria Tessile/СХВП-Creaciones Garel (GABEL)

(Дело T-85/07)

(2007/C 117/41)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Gabel Industria Tessile S.p.A. (Rovellasca, Италия) [представител: A. Petruzzelli, адвокат]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП)

Друга страна в производството пред отделението по жалбите: Creaciones Garel S.A.

Искания на ищеца

—

да се постанови частична отмяна на решението на Второ отделение по жалбите от 25 януари 2007 г., оповестено на 29 януари 2007 г., в частта му относно отказа за регистрация на марка на Общността по заявка Gabel № 3754777 за клас 24, доколкото решението не съответства на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 40/94;

—	да се остави в сила решението на същото отделение по жалбите за пристъпване към регистрация на марката в клас 25 за „хавлии“;

—	да се разпореди на СХВП да пристъпи към регистрация на марка на Общността Gabel № 3754777 за клас 24 и за стоките, своевременно посочени в този клас, освен за „хавлии “в клас 25;

—	да се осъди СХВП да заплати всички разноски, понесени от ищеца.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Ищецът.

Марка на Общността, предмет на спора: Словесна марка „GABEL “(заявка за регистрация № 3.754.777), за стоките в класове 24 и 25.

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражение: Creaciones Garel S.A.

Марка или знак, на който е направено позоваване: Фигурална марка на Общността „GAREL“, за стоки в класове 24, 25 и 26.

Решение на отдела по възраженията: Уважаване на възражението.

Решение на отделението по жалбите: Частично уважаване на жалбата, доколкото регистрация на марката е предоставена за „хавлии “(клас 25).

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/27

Иск, предявен на 21 март 2007 г. — Deichmann-Schuhe/СХВП — Design for Woman (DEITECH)

(Дело T-86/07)

(2007/C 117/42)

Език, на който е изготвен искът: немски

Страни

Ищец: Heinrich Deimann-Schuhe GmbH & Co. KG (Есен, Германия) [представител: O. Rauscher, адвокат]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Design for Woman SA

Искания на ищеца

—	да се отмени решението от 22 януари 2007 г. на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (Дело R 791/2006-2),

—	да се отхвърли заявката за регистрация на марка на Общността № 3378643 по отношение на всички стоки от клас 25 (облекло, обувни артикули, шапки),

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Design for Woman SA

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „DEITECH “за стоки от класове 18 и 25 (регистрация № 3378643).

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: ищецът.

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска фигуративна марка „DEI-tex “за стоки от клас 25 и международна фигуративна марка „DEI-tex “за стоки от клас 25, като възражението се отнася до регистрацията в клас 25.

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като представените от ищеца доказателства са били счетени за недостатъчни да потвърдят реалното използване на марката, както и нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тъй като е налице вероятност от объркване между конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 септември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11, стр. 1).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/27

Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Scil Proteins с/у СХВП — Indena (affilene)

(Дело T-87/07)

(2007/C 117/43)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Ищец: Scil Proteins GmbH (Halle, Германия) (представител: V. Dalichau, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Indena SpA (Милано, Италия)

Искания на ищеца

—

да се отменят решението на втори апелативен състав на ответника от 23 януари 2006 г. и решението за поправка на втори апелативен състав от 31 януари 2007 г., преписка R 10/2006-2, доколкото е отхвърлено възражението относно стоките „екстракти от медицински растения за употреба в…козметичната и хранителната индустрия, не с цел диагностика“;

—	да се осъди ответника да заплати разноските по делото.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Indena SpA

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка „affilene “за стоки от клас 1- заявка № 2751931

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Ищецът

Марка или знак, на който е направено позоваване: Словната марка на Общността „AFFILIN “за стоки от класове 1 и 5

Решение на отдела по споровете: Поддържа изцяло възражението

Решение на апелативния състав: Поддържа частично възражението

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета, тъй като въпросните марки са объркващо подобни на стоките, за които втори апелативен състав е разрешил регистрация.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/28

Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Fabryka Samochodów Osobowych/Комисия

(Дело T-88/07)

(2007/C 117/44)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Fabryka Samochodów Osobowych S.A. (Варшава, Република Полша) [представители: W. Radzikowski, R. A. Kozłowski i G. Dźwigała, radcy prawni]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени решението на Комисията, доколкото с член 2, параграфи 2, 3 и 4 от него се налагат следните форми компенсационни мерки: а) ограничаване на годишното производство на моторни превозни средства от страна на ищеца и на зависимите от него понастоящем или в бъдеще дружества, както и на всички контролирани от акционера на FSO дружества до края на месец юли 2011 г., както и б) забрана да се кандидатства за нова лицензия,

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Ищецът моли да се отмени Решение на Комисията на Европейските общности от 20 декември 2006 г. относно държавна помощ № С 3/2005 (ех № 592/2004 [ex PL 51/2004]), с което се обявяват за съвместими с общия пазар мерките за помощ в полза на ищеца, които съгласно текста на решението Полша отчасти е въвела в действие, доколкото решението задължава ищеца като получател на помощта да ограничи годишното производство и продажбата на моторни превозни средства в Общността до 2011 г. В мотивите на решението освен това се съдържа и адресираната към ищеца забрана да кандидатства за нова лицензия преди края на 2011 г.

Ищецът моли решението да се отмени и твърди в тази връзка, че то нарушава Договора за ЕО и основните правила за прилагането му. Освен това решението е постановено при нарушение на съществени процедурни изисквания.

В подкрепа на иска си ищецът посочва следните основания:

—	Комисията е нарушила член 88 ЕО, параграф 3 ЕО и член 3 от Регламент № 659/1999 (1) и е допуснала явна грешка при преценката на фактическите обстоятелства, тъй като е обявила част от мерките за помощ за въведени в действие,

—

при определянето на обхвата на компенсационните мерки Комисията е нарушила принципа за съразмерност, за свободно упражняване на стопанска дейност, член 253 ЕО, както и точки 11, 32, 37, 39 и 54 от Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (2) и е допуснала явна грешка при преценката на фактическите обстоятелства, по-специално като е надценила и в резултат на това неправилно е определила размера на помощта; не е взела предвид формата на помощта; неправилно е определила съответния пазар; неправилно е определила пазарния дял на ищеца като получател на помощта; не е взела предвид съществени аспекти при оценката на въздействието от предоставянето на помощта на ищеца; определила е компенсационни мерки, които имат отрицателни последици за възстановяването на дейността на ищеца след приключването на преустройството; не е взела предвид факта, че ответникът упражнява дейността си в региони, които имат право да получават регионални помощи,

—	в нарушение на принципа за правна сигурност и член 253 ЕО Комисията е предприела допълнителна компенсационна мярка, която не е посочена в разпоредителната част на решението,

—	Комисията е нарушила член 253 ЕО като не е посочила достатъчно данни относно вида и обхвата на определените компенсационни мерки, нито е разгледала всички посочени в този въпрос предложения.

(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1).

(2) ОВ 1999 г. C 288, стр. 2.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/29

Иск, предявен на 23 март 2007 г. — VIP Car Solutions/Парламент

(Дело T-89/07)

(2007/C 117/45)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: VIP Car Solutions (Hoenheim, Франция) (представител: G. Welzer, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—	да се отмени Решението на Европейския парламент, съобщено на 24 януари 2007 г., за отказ относно възлагане на обществена поръчка PE/2006/06/UTD/1 — превозване на членовете на Европейския парламент по време на сесиите в Страсбург;

—	да се отменят всички последващи актове;

—	да се осъди Парламента да заплати сумата в размер от 500 000 еуро като обезщетение за вреди;

—	да се осъди Парламента да заплати съдебните разноски и свързаните със съдебното производство разходи;

—	да се осъди Парламента да заплати невъзстановимите разходи възлизащи на сумата в размер от 5 000 еуро.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва решението на Европейския парламент, което отхвърля офертата му отнасяща се до поканата за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка PE/2006/06/UTD/1 — превозване на членовете на Европейския парламент по време на сесиите в Страсбург (1).

В подкрепа на своя иск ищецът претендира, на първо място, нарушаване на критериите за възлагане, съдържащи се в поканата за участие в процедура по възлагане, по-специално относно цената, доколкото претендира, че е предложил най-ниската цена и че този критерий има значение за 55 % от възлагането на поръчка.

Освен това, ищецът твърди, че атакуваното решение нарушава член 100 от Финансовия регламент (2), съгласно който не е необходимо да се оповестяват определени подробности, когато оповестяването би увредило законните стопански интереси на частни предприятия или би нарушило лоялната конкуренция между тези предприятия. Според ищеца информацията, която е поискал, а именно цената предложена от оферента, на когото е възложена обществената поръчка, не влиза в приложното поле на посочения член и следователно, отказът да му бъде предоставена е неправомерен.

(1) Обявление за поръчка „Превозване на членовете на Европейския парламент с кола и минибус с шофьор през периодите на сесии в Страсбург“, ОВ S 177, 2006 г.-187988

(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/29

Жалба, подадена на 26 март 2007 г. от Кралство Белгия срещу решението, постановено на 16 март 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-92/05, Genette/Комисия

(Дело T-90/07 P)

(2007/C 117/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представител: L. Van den Broeck)

Други страни в производството: Emmanuel Genette, Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на Съда на публичната служба от 16 януари 2007 г. по дело F-92/05.

Правни основания и основни доводи

С решението от 16 януари 2007 г., постановено по дело F-92/05, Genette/Комисия, Съдът на публичната служба е уважил иска, предявен от г-н Genette, имащ за предмет отмяна на решението на Комисията от 25 януари 2005 г., отказващо, от една страна, да му даде право да оттегли заявлението, подадено през 2001 г., за прехвърляне на пенсионните му права, придобити по белгийската пенсионноосигурителна схема и от друга страна, да му даде право да поиска ново прехвърляне.

В подкрепа на жалбата си Кралство Белгия, встъпила страна в първата инстанция в подкрепа на исканията на Комисията, твърди на първо място, че Съдът на публичната служба не е компетентен да прецени, с оглед на белгийското право, допустимостта на искането за оттегляне на заявлението за прехвърляне на пенсионните права, придобити по белгийската пенсионноосигурителна схема в пенсионноосигурителната схема на Общността. Според ищеца Съдът на публичната служба е превишил правомощията си, произнасяйки се по обхвата на разпоредби от белгийското национално право, които са приложими в конкретния случай.

На второ място Кралство Белгия претендира, че Съдът на публичната служба нарушава правото на Общността, по-конкретно разпоредбите на Правилника за персонала, в преценката си за допустимостта на подаването на ново заявление за прехвърляне.

Освен това Кралство Белгия твърди, че Съдът на публичната служба нарушава правото на Общността с погрешната си преценка за съществуването на нов факт, който според Кралство Белгия, не трябва да се преценява по отношение на влизането в сила на изменението на Правилника за персонала, а във връзка с разпоредбите на белгийския закон.

Накрая, Кралство Белгия посочва правно основание, извлечено от нарушаването на принципа на правна сигурност.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/30

Иск, предявен на 19 март 2007 г. — WWF-UK срещу Съвета

(Дело T-91/07)

(2007/C 117/47)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: WWF-UK Ltd (Godalming, Обединено кралство) [представители: P. Sands, QC, J. Simor, Barrister, R. Stein, Solicitor]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	Отмяна на приетия по силата на Регламент № 41/2006 на Съвета общ допустим улов (ОДУ) на атлантическа треска в зоните, попадащи в обхвата на Регламент № 423/2004 на Съвета относно определяне на мерки за възстановяване на запасите от атлантическа треска,

—	независимо от това посочените разпоредби да продължат да пораждат действие, докато бъдат заменени от нова мярка,

—	да се осъди Съветът да заплати разноските във връзка с предявения иск.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск се предявява на основание член 230 ЕО във връзка с приетия с Регламент № 41/2006 (1) („Регламент за ОДУ“) от Съвета — след предложение на Комисията от 5 декември 2006 г. (2) — ОДУ за 2007 г. на атлантическа треска в зоните, попадащи в обхвата на Регламент № 423/2004 на Съвета относно определяне на мерки за възстановяване на запасите от атлантическа треска (3) („План за възстановяване на запасите от атлантическа треска“).

В резюме ищецът твърди, че Съветът е допуснал явна грешка при прилагане на правото, като не е приел нулев ОДУ, който по негово твърдение, в съответствие с относимите научни възгледи, е необходим за увеличаване на запасите спрямо настоящите им равнища там, където те са сериозно застрашени от изчерпване, както и за евентуалното възстановяване на биологичните им граници на сигурност:

Най-напред ищецът твърди, че съответният ОДУ е незаконосъобразен, тъй като не е определен в съответствие с изискванията на Плана за възстановяване на запасите от атлантическа треска. Освен това, според твърденията на ищеца, Съветът и Комисията явно са се позовали на член 20 от Регламент № 2371/2002 (4) („Регламент от 2002 г.“) при приемане на съответния ОДУ, а не на Плана за възстановяване на атлантическата треска.

На второ място ищецът изтъква, че съответният ОДУ е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с предохранителния принцип, въведен като изискване от Плана за възстановяване на запасите от атлантическа треска, от член 5, параграф 3, от член 4 и от член 2, параграф 1 от Регламента от 2002 г., от общата политика в областта на рибарството, от член 174 ЕО и от членове 5 и 6 от Споразумението с ООН от 1995 г.

На трето място ищецът твърди, че приемането на съответния ОДУ е нерационално, доколкото за същият е определено равнище, при което — съгласно всички налични научни свидетелства — запасите ще останат силно застрашени от изчерпване или ще бъдат изчерпани.

На четвърто място, според ищеца, Съветът злоупотребява с правомощията си, като приема ОДУ на равнища, целящи удовлетворяването на политически и икономически цели, а не на равнища, необходими за удовлетворяване на съответната цел по Плана за възстановяване на запасите от атлантическа треска, която е да се увеличат запасите от нея в рамките на една година или във възможно най-кратък срок след изтичането ѝ, до достигане на равнища отвъд тези, при които същите са сериозно застрашени от изчерпване.

По-нататък ищецът изтъква, че ако Планът за възстановяване на атлантическата треска не позволява определянето на нулев ОДУ, самият той би се оказал незаконосъобразен, тъй като не би бил в съответствие с предохранителния принцип.

В допълнение ищецът твърди, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не разглежда запасите от атлантическа треска в зона VII(d) по ICES (Международен съвет за изучаване на морето) като попадащи в обхвата на Плана за възстановяване на запасите от атлантическа треска.

(1) Регламент № 41/2006 на Съвета от 21 декември 2006 година за определяне риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността и по отношение корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (ОВ 2007 г. L 15, стр. 1).

(2) COM(2006)774.

(3) ОВ 2004 г. L 70, стр. 8.

(4) Регламент № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ 2002 г. L 358, стр. 59).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/31

Жалба, подадена на 28 март 2007 г. от Jacques Frankin и други срещу Решението, постановено на 16 януари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-3/06, Frankin и други/Комисия

(Дело T-92/07 P)

(2007/C 117/48)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jacques Frankin (Sorée, Белгия) и други 482 жалбоподателя (представител: F. Frabetti, адвокат)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Първоинстанционният съд да отмени Решението на Съда на публичната служба от 16 януари 2007 г., постановено по дело F-3/06 с основен предмет иск за отмяна на изричното решение от 10 юни 2005 г., с което Комисията отказва да окаже на жалбоподателите съдействието, предвидено в член 24 от Правилника;

—	да се произнесе по разходите, съдебните разноски и възнагражденията, и да осъди Комисията да ги заплати.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите твърдят, че като отхвърлил иска, предявен на първа инстанция, Съдът на публичната служба неправилно приложил правото при обсъждането на правните основания, изтъкнати в рамките на първоинстанционното производство и изведени, от една страна, от нарушението на член 24 от Правилника и на задължението за полагане на грижа, и от друга страна, от нарушението на принципа за забрана на дискриминацията.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/31

Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Италия/Комисия

(Дело T-93/07)

(2007/C 117/49)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Италианска република (представител: P. Gentili, Avvocato dello Stato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени Меморандум № 175 на Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална политика “от 11 януари 2007 г. — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — имащ за предмет изплащане от страна на Комисията на сума, чийто размер е различен от поискания. Реф. Програма POR (N. CCI 1999 IT 161 PO 011);

—

да се отмени Меморандум № 234 на Европейската комисия, Генерална дирекция„Регионална политика “от 12 януари 2007 г. — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — имащ за предмет изплащане от страна на Комисията на сума, чийто размер е различен от поискания. Реф. Програма POR (N. CCI 1999 IT 161 PO 011);

—	да се отменят всички други предшестващи и свързани актове и да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводиса подобни на посочените по дело T-345/04, Република Италия срещу Комисията (1).

(1) ОВ C 262, 23.10.2004 г., стр. 55.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/31

Иск, предявен на 26 март 2007 г. — EREF/Комисия

(Дело T-94/07)

(2007/C 117/50)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: European Renewable Energies Federation (EREF) ASBL (Брюксел, Белгия) (представител: D. Fouquet, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение С(2006) 4963 окончателен на Европейската комисия от 24 октомври 2006 г.;

—	да бъде обявен за незаконна държавна помощ въпросният източник на финансиране в настоящия му вид и структура.

—	при условията на евентуалност, Комисията да започне процедура по официално разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО по дело NN 62/B/2006.

—	да се осъди Европейската Комисия да заплати всички разноски по производството, включително разноските на ищеца.

Правни основания и основни доводи

През 2004 г. ищецът подава жалба до Комисията, претендирайки освен всичко друго, че различни аспекти от финансирането на нова атомна електроцентрала в процес на изграждане във Финландия, представляват държавна помощ, която не е била съобщена. През 2006 г. Комисията разделя досието в две дела номерирани NN 62/A/2006 и NN 62/B/2006.

В настоящото дело, ищецът иска отмяната на Решение C (2006) 4963 окончателен на Комисията, засягащо дело NN 62/B/2006 за държавна помощ, с което Комисията приема, че кредит, отпуснат от консорциум от пет банки и заем, отпуснат от AB Svensk Exportkredit (SEK) не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

Ищецът твърди, че разделянето на досието от Комисията в две отделни дела, е незаконно, както от процедурна така и от материалноправна гледна точка. Според ищеца, даването на кредит и заем при такъв нисък лихвен процент, е единствено възможно поради гаранция от френската експортна кредитно-застрахователна агенция COFACE. Обаче, намесата на COFACE от гледна точка на държавната помощ на е разгледана по дело NN 62/A/2006. Предвид това, ищецът претендира, че разделянето на досието в две отделни дела изважда гаранционния елемент извън дело NN 62/B/2006 и довежда Комисията до погрешното разбиране, че отпускането на кредит и заем от SEK при такъв нисък лихвен процент не би могло да представлява държавна помощ, просто защото участващите банки са, според Комисията, частна собственост.

Освен това, ищецът твърди, че дори да се игнорира гаранцията от COFACE, кредитът, така както и заема, отпуснат от SEK представляват държавна помощ, тъй като:

—	кредитът е отпуснат при нисък лихвен процент с участието на банките BLB и BNP Paribas, които ищецът твърди, че са обществени банки;

—	заема от SEK е даден от 100 % притежавана от държавата банка при лихвен процент под пазарните условия.

В заключение, ищецът твърди, че е налице липса на разсъждаване и очевидна грешка на преценката.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/32

Иск, предявен на 30 март 2007 г. — Aventis Pharma/СХВП — Altana Pharma (PRAZOL)

(Дело T-95/07)

(2007/C 117/51)

Език, на който е подадена исковата молба: английски

Страни

Ищец: Aventis Pharma SA (Antony, Франция) [представител: R. Gilbey, lawyer]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Altana Pharma AG (Konstanz, Германия)

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 8 февруари 2007 г. по дело R 302/2005-4 и да се потвърди решението на отдела по споровете от 26 януари 2005 г.;

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати разноските на жалбоподателя в производството пред настоящата инстанция.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Altana Pharma AG

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „PRAZOL “за стоки и услуги по клас 5 — заявка № 1 154 269

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражение: Ищецът

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Национална словна марка „PREZAL “за стоки и услуги по клас 5.

Решение на отдела по споровете: Уважаване на възражението

Решение на апелативния състав: Отмяна на решението на отдела по спорове и отхвърляне на възражението.

Изложени правни основания: Апелативният състав не е извършил сравнение в цялост между марките и не е взел предвид всички относими фактори.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/32

Иск, предявен на 23 март 2007 г. — Telecom Italia Media/Комисия

(Дело T-96/07)

(2007/C 117/52)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Telecom Italia Media S.p.A. (Рим, Италия) (представители: проф. F. Bassan и S. Venturini, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	главно, да се отмени Решение С(2006) 6634 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 г. относно държавна помощ С 52/2005 (ех NN 88/2005, ех СР 101/2004) и свързаните с него, предходни и последващи актове,

—	при условията на евентуалност, да се отмени Решение С(2006) 6634 окончателен на Комисията в частта, в която задължава италианската държава да възстанови държавната помощ съгласно посочените в него условия,

—	във всички случаи да се осъди Комисията да заплати разноските с всички правни последици.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск се оспорва решение на Комисията, с което се приема за неправомерна държавната помощ от италианското правителство за 2004 и 2005 години, предвиждаща субсидия за придобиването на цифрови декодери. В тази насока се подчертава, че с решение от същата дата предвидените за 2006 г. субсидии за цифрови декодери с отворен АРI [application program interface] са счетени за правомерни съгласно член 87, буква в) от Договора за ЕО.

Според ищеца, разликата между правомерната помощ от 2006 г. и неправомерните такива от 2004 г. и 2005 г. се състои в това, че в последните изрично е изключено финансирането за декодери за сателитна телевизия, т.е. то е изключено по право, докато за 2006 г. е изключено поради факта, че е декодер, избран от монополната платформа SKY от „затворен тип“.

В подкрепа на исканията си ищецът се позовава на:

—

допусната от ответника грешка в преценката. В тази връзка се посочват следните доводи:

—	мярката била необходима с оглед ускоряването на прехода към цифров режим. Законовият срок за switch off (2006 г.) не е бил (и в никакъв случай не може да се счита) за преклузивен,

—

мярката не замества инициатива, която операторите биха предприели във всички случаи. Поради особеностите на пазара за цифрово наземно радиоразпръскване операторите всъщност не са имали никакъв интерес да финансират придобиването на декодер, доколкото:

i)	не са част от вертикални споразумения с производители на софтуеър или на декодери,

ii)	нямат бизнес модел, основан на месечен абонамент, който може да покрие разходите по финансирането с течение на времето,

iii)	наземният декодер може да приема картите на повече от един оператори при наличие на конкуренция между тях,

—

тази мярка не дискриминира сателитните оператори по две причини. На първо място, поради факта, че те осъществяват дейност на различен пазар, погрешно квалифициран като единен от Комисията. На второ място, поради факта, че тези предаватели са били фактически изключени, доколкото по времето на SKY — платформа с монополно положение в Италия в областта на сателитната телевизия — те са избрали частна платформа със затворен стандарт, т. е. такава, която не заслужава подкрепа, съгласно установеното от Комисията с решението относно мярката за 2006 г.,

—

не целият период 2004-2005 г. може да се вземе предвид при преценката на последиците от тази мярка върху пазара, тъй като TIMedia е публикувал и обявил на пазара за цифрово наземно радиоразпръскване първото предложение за pay per view на 22 януари 2005 г. В допълнение, по отношение на dies ad quem, не може да не се отдаде значение на факта, че от 1 септември 2005 г. субсидията е предоставена единствено на потребители от all digital области, или в райони (Val D'Aosta и Сардиния), за които е било предвидено приключване преди преходния период. Субсидията била ограничена във функционален и териториален аспект. TIMedia би могъл да възстанови помощта, доколкото не е реализирала допълнителни печалби за съответния период. В действителност, разходите превишават доходите, нещо нормално за началната (start up) фаза. Освен това Комисията изисква размерът на възстановяването да се определи въз основа на допълнителните печалби, получени от допълнително привлечените от мярката към цифровата телевизия чрез наземно радиоразпръскване при условията на pay per view зрители. Тези печалби могат да се определят като се умножи средният доход от потребителите по броя на предполагаемия брой допълнителни потребители. В действителност допълнителните печалби се определят като допълнителните разходи се извадят от допълнителните, а не от средните доходи. Всъщност полученият доход от допълнителен потребител, който рядко е склонен да придобива pay per view предавания, е по-нисък от получения средния брой потребители доход.

—

нарушение и неправилно прилагане на членове 87, параграф 1 и 87 параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, доколкото Комисията не е доказала, че мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и поради това съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1. Освен това, не е доказала как може да се приложи изключението по член 87, параграф 3 по отношение на производителите на декодери, нито на телевизионните оператори, като последните също са непреки бенефициери на декодерите, които ползват.

—	вътрешна противоречивост и присъща нелогичност на оспорваното решение. В този аспект се подчертава, че според Комисията мярката е селективна и се отнася само до някои непреки бенефициери (телевизионните оператори), а не се отнася до други (производителите на декодери).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/34

Жалба, подадена на 29 март 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение, постановено на 16 януари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-92/05, Genette/Комисия

(Дело T-99/07 P)

(2007/C 117/53)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris и D. Martin)

Други страни в производството: Emmanuel Genette, Кралство Белгия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Съда на публичната служба, постановено на 16 януари 2007 г. по дело F-92/05,

—	да се обяви искът за недопустим,

—	евентуално, да се обяви искът за неоснователен,

—	да се постанови, че всяка от страните поема направените от нея разноски във връзка с настоящото производство и това пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

С решение, постановено на 16 януари 2007 г. по дело F-92/05, Genette/Commission, Съдът на публичната служба (СПС) допуска за разглеждане предявения от M. Genette иск за отмяна на решението на Комисията от 25 януари 2005 г., с което на ищеца се отказва, от една страна, да оттегли подадената от него през 2001 г. молба за прехвърляне на пенсионни права, придобити по белгийски пенсионноосигурителни схеми и, от друга, да поиска ново прехвърляне на пенсионните му права.

В жалбата си Комисията повдига на първо място въпроса за допустимостта на първоначалния иск. Тя изтъква, че Съдът на публичната служба се е произнесъл ultra petita, като е изменил предмета на спора, и че е допуснал грешки в преценката във връзка с твърдените нови обстоятелства, изтъкнати от ищеца в първоинстанционното производство, за да обоснове възобновяването на сроковете в негова полза. Комисията поддържа, че правилната преценка както на предмета на спора, определен в исковата молба по първоинстанционното производство, така и на изтъкнатите от ищеца нови обстоятелства несъмнено би довела до това СПС да обяви иска за недопустим. Ето защо Комисията твърди, че СПС е превишил правомощията си и че също така е нарушил нейното право на защита, тъй като се е произнесъл по определени въпроси без да й даде възможност да изложи доводи в своя полза.

В подкрепа на жалбата си по отношение на произнасянето по същество от страна на СПС в обжалваното решение, Комисията излага редица основания, свързани с нарушаването от СПС на различни разпоредби на правото на Общността, по-конкретно на Правилника, и на принципите на съдебната практика, доколкото според нея обжалваното решение води до отмяна на законосъобразни актове и, субсидиарно, до нарушаване на автономното й право да не отменя оспорените решения.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/35

Иск, предявен на 23 февруари 2007 г. — Pouzol/Сметна палата

(Дело F-17/07)

(2007/C 117/54)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Michel Pouzol (Chemin des Peyridisses, Франция) (представители: D. Grisay, I Andoulsi и D. Piccininno, адвокати)

Ответник: Европейска сметна палата

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Сметната палата от 23 ноември 2006 г., както и решението на Комисията на Европейските общности от 18 май 2006 г.;

—	да се признае на ищеца бонус към осигурителен стаж за допълнителна пенсия от 6 години, 10 месеца и 1 ден или общ признат осигурителен стаж за пенсия от 10 години, 3 месеца и 24 дни;

—	да се осъди Сметната палата да изрази този признат осигурителен стаж в добавка към пенсията на ищеца от 1 232,32 EUR на месец;

—

да се осъди Сметната палата да заплати обезщетение за финансовите загуби, които ищецът е претърпял, изчислено към деня на предявяване на настоящата искова молба в размер от 17 252,48 EUR (или пропуснати ползи за ищеца от 1 232,32 EUR на месец, считано от неговото пенсиониране на 1-ви януари 2006 г. до 1-ви март 2007 г.);

—	да се осъди Сметната палата да заплати обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в продължение на повече от 13 години, като размерът на обезщетението да се определи впоследствие по взаимно съгласие на страните.

—	да се осъди Сметната палата да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, бившо длъжностно лице на Сметната палата, понастоящем пенсионер, оспорва именно изчислението на трансфера към пенсионната схема на общностните институции на пенсионните му права, придобити във Франция, поради това, че това изчисление не отчита придобитите права от Association des régimes de retraites complémentaires (Сдружение на схемите за допълнителни пенсии) (ARRCO) и от Association générale des institutions de retraite des cadres (Главно сдружение на пенсионните институциите на кадрите) (AGIRC).

В подкрепа на своя иск, ищецът изтъква 4 довода, изведени съответно: i) от нарушението на няколко разпоредби от Правилника за длъжностните лица и неговото приложение VIII (по-точно член 11, параграф 2 и член 26 от това приложение); ii) от нарушението на дълга на полагане на грижа и на задължението за оказване на съдействие, посочени в член 24 от Правилника за длъжностните лица; iii) от нарушението на принципа за равнопоставено третиране и недопускане на дискриминация; iv) от нарушението на принципа за защита на законните очаквания.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/35

Иск, предявен на 19 март 2007 г. — М/ЕМЕА

(Дело F-23/07)

(2007/C 117/55)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: М (Broxbourne, Обединено кралство) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, адвокати)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (ЕМЕА)

Искания на ищеца

—	да се отмени решението от 25 октомври 2006 г., с което изпълнителният директор на ЕМЕА е отхвърлил искането на ищеца, насочено към сезиране на Комисията по инвалидност;

—	да се осъди ЕМЕА да заплати на ищеца сумата от 100 000 еуро за претърпени вреди и пропуснати ползи поради нарушения по служба;

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

На 17 март 2005 г. ищецът, срочно нает служител в ЕМЕА, става жертва на трудова злополука, в следствие на която не може да изпълнява възложената му работа. На 14 февруари 2006 г., той е уведомен, че договорът му няма да бъде подновен след 15 октомври 2006 г. Искането му, визиращо сезиране на Комисията по инвалидност е отхвърлено.

В подкрепа на иска си ищецът се позовава по-точно на нарушение на член 31, алинея първа и на член 33, алинея първа от Условията за работа на другите служители (RAA), така както ги тълкува Съдът на публичната служба в Решението си от 16 януари 2007 г. по дело Gesner/СХВП (F-119/05, все още непубликувано в Recueil).

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/36

Иск, предявен на 15 март 2007 г. — Lafleur-Tighe/Комисия

(Дело F-24/07)

(2007/C 117/56)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Virgine Lafleur-Tighe (Makati, Филипини) [представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Органа по назначаване (ОН) да класира ищцата в степен 13, стъпка 1 към датата на нейното наемане като договорно нает служител, така както това решение произтича от договора, подписан на 22 декември 2005 г.;

—	да се посочат на ОН последиците, произтичащи от отмяната на атакуваното решение и по-специално вземането предвид на професионалния опит на ищцата след 16 ноември 1993 г., дата на получаването на дипломата й на Bachelor и нейното ново класиране в степен 14, ретроактивно от 22 декември 2005 г.;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Освен приведените правни основания много подобни на тези, които вече е посочила по дело F-135/06 (1), ищцата изтъква по-специално нарушаването на принципа на свободно движение на дипломите и професионалните квалификации.

(1) ОВ C 236, 30.12.2006 г., стр. 87.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/36

Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Bleser/Gerichtshof

(Дело F-25/07)

(2007/C 117/57)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Thomas Bleser (Nittel, Германия) [представител: P. Goergen, адвокат]

Ответник: Gerichtshof der Europäischen Gemeinschaften

Искания на ищеца

—	да се отмени класирането на ищеца на стъпка, направено с решението за назначаването му от 16 март 2006 г.,

—	да се обявят за недействителни член 2 и 13 от приложение XIII и член 32 от влезлия в сила на 1 май 2004 г. Правилник за длъжностните лица на Европейските общности,

—	да се класира ищецът на обявената в конкурса стъпка или на съответстваща й стъпка съгласно правилата за класиране на стъпка в новия Правилник за длъжностните лица на Европейските общности (и на съответната степен съгласно приложимите преди 1 май 2004 г. разпоредби),

—	да се присъди обезщетение на ищеца в размер на разликата в заплатите,

—	да се присъди на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 EUR,

—	да се осъди Съдът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С иска се оспорват основно разпоредбите на членове 2 и 13 от Приложение XIII и член 32 от влезлия на 1 май 2004 г. Правилник за длъжностните лица на Европейските общности.

Ищецът твърди, че е следвало да бъде класиран на стъпка съгласно по-благоприятния за него по-ранен Правилник, който е бил в сила към момента на положения от него конкурсен изпит. Той обосновава искането си с това, че е класиран в нарушение на принципите за равенство и забрана за дискриминация, както и на забраната за дискриминация въз основа на възрастта.

Ищецът освен това се позовава на нарушение на общите принципи на общностното право, по-специално на задължението за осигуряване на условия за работа и на принципа на доброто управление на персонала, на принципа на прозрачност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания, на принципа на правна сигурност, на принципа на добросъвестност в правния оборот, забраната за reformatio in peius (забрана за влошаване) както и на правото на защита.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/37

Иск, предявен на 21 март 2007 г. — Potoms и Scillia/Парламент

(Дело F-26/07)

(2007/C 117/58)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Gerrit Potoms (Малин, Белгия) и Mario Scillia (Брюксел, Белгия) [представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, адвокати]

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищците

—	да се обявят за незаконосъобразни член 5 и член 12 от Правилника за персонала;

—	да се отменят индивидуалните решения за назначаване на ищците на длъжност „администратор“, доколкото с посочените им се присъжда степен на основание член 5, параграф 2 от Приложение XIII към Правилника;

—	да се обявят за незаконосъобразни мерките по прилагане за присъждане на точки за заслуги и за повишение, доколкото въпросните предвиждат премахване на точките за заслуги и за повишение в случай на преминаване от една функционална група в друга;

—	да се отменят индивидуалните решения за премахване на точките за заслуги и за повишение, натрупани от ищците в тяхната предишна категория;

—	да се отменят индивидуалните решения за прилагане на по-нисък от 1 коефициент за определяне на възнаграждението на ищците;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищците изтъкват правни основания, твърде сходни с изтъкнатите по дело F-31/06 (1).

(1) OВ C 131, 3.6.2006 г., стр. 50.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/37

Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Sundholm/Комисия

(Дело F-27/07)

(2007/C 117/59)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Asa Sundholm (Брюксел, Белгия) [представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени Решението на ответника от 2 юни 2006 година за изготвяне на доклада относно развитието на кариерата (ДРК) на ищцата за периода от 1-ви юли 2001 г. до 31 декември 2002 г., прието в изпълнение на Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 20 април 2005 г. по дело Sundholm/Комисия (T-86/04);

—	да се осъди ответника да заплати на настоящия етап на производството сумата от 1 EUR като обезщетение за морални вреди;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своя иск ищцата изтъква на първо място нарушение на член 223 ЕО и на задължението за мотивиране, доколкото от оспорваното решение не става ясно как са били взети предвид мотивите на посоченото по-горе съдебно решение.

Освен това ищцата твърди, че оспорваното решение от една страна не зачита целите на новата система за оценяване на кариерата, а от друга страна е порочно поради несъгласуваност между коментарите и поставените оценки.

На последно място ищцата изтъква нарушение на правото на защита, доколкото фактическите обстоятелства, на които се основава нейната оценка не са й били съобщени нито към момента на тяхното осъществяване, нито в рамките на процедурата по оценяване.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/37

Иск, предявен на 28 март 2007 г. — Quadu/Парламент

(Дело F-29/07)

(2007/C 117/60)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Sandro Quadu (Брюксел, Белгия) [представители: S. Orlandi, A.Coolen, J.-N. Louis и E.Marchal, адвокати]

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—	Да се отмени решението на органа по назначаването от 26 април 2006 г., с което ищецът се назначава като длъжностно лице на Европейските общности, в частта, с която му е присъдена степен AST 2, стъпка 3,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

С решение от 26 април 2006 г. ищецът, който към този момент е срочно нает служител на Парламента с присъдена степен С*4, стъпка 7 и е преминал успешно вътрешен конкурс за младши деловодители (кариера С4-5) № С/348, обявление за който е публикувано преди влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година, изменящ Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, както и условията за работа на другите служители (1), е назначен като длъжностно лице и му е присъдена степен AST 2, стъпка 3.

В молбата си ищецът преди всичко изтъква неспазване на обявлението за конкурса, както и на принципите на равно третиране и на недискриминация. По-специално той укорява администрацията, че възприема тълкуване на член 5, параграф 4 от Приложение XIII към Правилника, в смисъл че срочно наети служители, назначени като длъжностни лица, имат право да запазят предходната си степен и стъпка само в хипотезата, когато назначаването им води до преминаване в по-висока категория.

(1) ОВ L 124, 27.4.2004 г., стр. 1.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/38

Иск, предявен на 28 март 2007 г. — Noworyta/Парламент

(Дело F-30/07)

(2007/C 117/61)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Lidia Noworyta (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—

да се отмени Решението на органа по назначаване от 28 април 2006 г., с което се отхвърля предложението на ръководителя на ищцата от 20 октомври 2005 г. да й се предостави предварително фиксирана надбавка за извънредния труд, положен при специални условия по смисъла на член 3 от приложение VI на Правилника или друга специална надбавка на основание член 56а или член 56б от Правилника;

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищцата изтъква, на първо място, нарушение на общия принцип, според който на всеки служител трябва да се осигурят справедливи условия на труд, по-специално що се отнася до работното време и компенсирането и изплащането на надбавки за положен извънреден труд или поради особеностите на организацията на работното й време.

Тя твърди по-специално, че за разлика от членове 56а и 56б от Правилника, член 3 от приложение VI на Правилника не изисква за предоставяне на предварително фиксирана надбавка за извънреден труд, положен при специални условия, часовете да са изработени редовно. Според ищцата органът по назначаване (ОН) допуснал грешка при прилагане на правото, като добавил това условие във вътрешните правила, свързани с компенсирането на определения извънреден труд.

ОН допуснал също така грешка при прилагане на правото, като посочил, че длъжностните лица, назначени след 1 май 2004 г., не могли да се ползват от такава надбавка, макар и тази възможност да е изрично предвидена в член 1 от посочените вътрешни правила.

В допълнение, ищцата твърди, че решението, с което й се отказва каквото и да било компенсиране или надбавка за специалните условия на труд, нарушавало членове 56а и 56б от Правилника, както и принципа на равно третиране.

На последно място, според ищцата позицията на Парламента била непоследователна, тъй като генералният директор на Генерална дирекция „Председателство “твърдял, че нито един телефонист не полагал редовно извънреден труд, докато ОН от своя страна посочва, че се провежда изследване, за да се проучат възможностите за хармонизация на условията на труд във въпросната служба именно поради нетипичния характер на работното време, което се прилага извън общото/нормалното работно време.

26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/38

Иск, предявен на 2 април 2007 г. — Putterie-de-Beukelaer/Комисия

(Дело F-31/07)

(2007/C 117/62)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Françoise Putterie-de-Beukelaer (Брюксел, Белгия) (представител: адвокат E. Boigelot, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени докладът за кариерното развитие (по-нататък „ДКР“) на ищеца за периода от 1 януари 2005 година до 31 декември 2005 година, включително процедурите по обжалване, както и други решения, които се отнасят до него и по-специално част 6.5 „Потенциал“, доколкото с него не се признава потенциала на ищеца да изпълнява функциите, съответстващи на категория В*,

—	да се осъди ответната страна да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът изтъква на първо място факта, че администрацията е извършила явни грешки в оценката, направена за целите на предвидената в член 10, параграф 3 от Приложение XIII от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилника“) атестационна процедура, доколкото не е признала потенциала на ищеца да изпълнява длъжностите, съответстващи на категория В*. По-специално, противно на това, което е отбелязано в ДКР на ищеца, неговите задачи да отговаря за информационното обучение (по-нататък ЗОИО) съответстват на категория В*.

На второ място ищецът изтъква нарушението на член 26 от Правилника, на принципите на зачитане на правата на защита, на прозрачност и на състезателното начало, както и на принципа на доброто управление на персонала. По-специално, ищецът изтъква, че някои документи, които са били използвани за целите на оценката, не са му били предоставени в рамките на предвидения от закона краен срок.

На трето място ищецът се позовава на нарушение на член 25, параграф 2 от Правилника и на задължението за мотивиране.

На четвърто място ищецът изтъква нарушаване на принципа на равното третиране на персонала и на недискриминация, доколкото по негово мнение функциите, упражнявани по ЗОИО, се оценяват за целите на атестационната процедура по различен начин, според общите насоки и йерархично поставените горестоящи.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 117

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 26 май 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2007/C 117/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 95, 28.4.2007 г.	1

	V Обявления
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд на Европейските общности
2007/C 117/02	Дело C-71/07 P: Жалба, подадена на 12 февруари 2007 г. от Franco Campoli срещу решението на Първоинстанционния съд (втори разширен състав), постановено на 29 ноември 2006 г. по дело T-135/05, Campoli/Комисия	2

2007/C 117/03	Дело C-78/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Consiglio di Giustizia Amministrativa per Regione siciliana на 13 февруари 2007 г. — Ispettorato Provinciale dell'Agricoltura di Enna, Assessorato all'agricoltura e foreste della regione Sicilia, Регион Сицилия/Domenico Valvo	3

2007/C 117/04	Дело C-94/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Arbeitsgericht Bonn (Германия) на 20 февруари 2007 г. — Dr. Andrea Raccanelli/Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften e. V.	3

2007/C 117/05	Дело C-95/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione Tributaria provinciale (Италия) на 20 февруари 2007 г. — Ecotrade spa/Agenzia Entrate Ufficio Genova 3	4

2007/C 117/06	Дело C-96/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria proviciale (Италия) на 20 февруари 2007 г. — Ecotrade spa/Agenzia Entrate Ufficio Genova 3	4

2007/C 117/07	Дело C-112/07: Иск, предявен на 26 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република	5

2007/C 117/08	Дело C-113/07 Р: Жалба, подадена на 27 февруари 2007 г. от Selex Sistemi Integrati S.p.A срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 декември 2006 г. по дело T-155/04, Selex Sistemi Integrati S.p.A./Комисия на Европейските общности	5

2007/C 117/09	Дело C-119/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Verwaltungsgericht Darmstadt (Германия) на 27 февруари 2007 г. — Container Service Thorsten Sperzel GmbH/Land Hessen	6

2007/C 117/10	Дело C-125/07 P: Жалба, подадена на 2 март 2007 г. от Erste Bank der österreichischen Sparkassen AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до 264/02 и 271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG и други/Комисия на Европейските общности, относно дело Т-264/02	7

2007/C 117/11	Дело C-126/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Schiedsgericht bei der Wirtschaftskammer der Tschechischen Republik und der Agrarkammer der Tschechischen Republik (Чешка република) на 26 февруари 2007 г. — Reisebüro Bühler GmbH срещу Dom.info e.K., Sebastian Dieterle	8

2007/C 117/12	Дело C-127/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Conseil d'État (Франция) на 5 март 2007 г. — Société Arcelor Atlantique et Lorraine, Société Sollac Méditerranée, Société Arcelor Packaging International, Société Ugine & Alz France, Société Industeel Loire, Société Creusot Métal, Société Imphy Alloys и Société Arcelor/Premier ministre, Ministre de l'Économie, des Finances et de l'Industrie, Ministre de l'Écologie et du Développement durable	8

2007/C 117/13	Дело C-128/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Angelo Molinari/Agenzia Entrate Ufficio Latina	8

2007/C 117/14	Дело C-129/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Giovanni Galeota/Agenzia Entrate Ufficio Latina	9

2007/C 117/15	Дело C-130/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Salvatore Barbagallo/Agenzia Entrate Ufficio Latina	9

2007/C 117/16	Дело C-131/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) на 5 март 2007 г. — Michele Ciampi/Agenzia Entrate Ufficio Latina	10

2007/C 117/17	Дело C-132/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Rechtbank van koophandel Brussel (Белгия) на 5 март 2007 г. — Beecham Group plc, SmithKline Beecham plc, Glaxo Group Ltd, Stafford-Miller Ltd, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare NV, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare BV/Andacon NV	10

2007/C 117/18	Дело C-133/07 P: Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Raiffeisen Zentralbank Österreich AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich/Комисия на Европейските общности, относно дело T-259/02	11

2007/C 117/19	Дело C-135/07 P: Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Bank Austria Creditanstalt AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до Т-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG u.a./Комисия на Европейските общности, относно Решение T-260/02	12

2007/C 117/20	Дело C-136/07: Иск, предявен на 7 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания	13

2007/C 117/21	Дело C-137/07 P: Жалба, подадена на 8 март 2007 г. от Österreichischen Volksbanken-AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG u.a./Комисия на Европейските общности, относно дело T-271/02	13

2007/C 117/22	Дело C-138/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Hof van beroep te Antwerpen (België) на 9 март 2007 г. — Кралство Белгия/N.V. Cobelfret	14

2007/C 117/23	Дело C-140/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Bundesverwaltungsgericht (Германия), на 12 март 2007 г. — Hecht-Pharma GmbH/Staatliches Gewerbeaufsichtsamts Lüneburg	15

2007/C 117/24	Дело C-141/07: Иск, предявен на 9 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия	15

2007/C 117/25	Дело C-143/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Finanzgericht Hamburg на 13 март 2007 г. — Firma A.O.B. Reuter & Co./Hauptzollamt Hamburg-Jonas	16

2007/C 117/26	Дело C-144/07 P: Жалба, подадена на 13 март 2007 г. от K-Swiss, Inc. срещу определението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 14 декември 2006 г. по дело T-14/06, K-Swiss, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)(СХВП)	16

2007/C 117/27	Дело C-150/07: Иск, предявен на 15 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/ Португалска република	17

2007/C 117/28	Дело C-151/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Simvoulio tis Epikrateias (Гърция) на 19 март 2007 г. — Theologos-Grigorios Chatzithanasis/Ypourgos Igeias kai Koinonikis Allilengis и Organismos Epangelmatikis Ekpaidefsis kai Katartisis (OEEK)	17

2007/C 117/29	Дело C-158/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) на 22 март 2007 г. — Jacqueline Förster/IB-Groep	18

2007/C 117/30	Дело C-159/07: Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република	18

2007/C 117/31	Дело C-167/07: Иск, предявен на 29 март 2007 г. — Кралство Испания/Съвет на Европейския съюз	19

2007/C 117/32	Дело C-175/07, Дело C-176/07, Дело C-177/07, Дело C-178/07, Дело C-179/07, Дело C-180/07, Дело C-181/07, Дело C-182/07, Дело C-183/07, Дело C-184/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal de grande instance de Nanterre (Франция) на 2 април 2007 г. — 1. S.A. SAFBA/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 2. S.A. Sucreries et Raffineries d'Erstein/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 3. SA Sucreries & Distilleries de Souppes — Ouvré Fils/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 4. SA Sucrerie de Bourgogne/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 5. Sucrerie Bourdon/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 6. S.A. des Sucreries du Marquenterre/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 7. Cristal Union/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 8. S.A. Lesaffre Frères/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 9. Société Vermendoise Industries/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers, 10. S.A. Sucreries de Toury et Usines annexes/Directeur général des douanes et droits indirects и Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers	19

2007/C 117/33	Дело C-192/07: Иск, предявен на 3 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия	20

2007/C 117/34	Дело C-199/07: Иск, предявен на 12 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	20

	Първоинстанционен съд на Европейските общности
2007/C 117/35	Дело T-75/07: Иск, предявен на 12 март 2007 г. — Hamdi/Съвет	22

2007/C 117/36	Дело T-76/07: Иск, предявен на 12 март 2007 г. — El Fatmi/Съвет	22

2007/C 117/37	Дело T-81/07: Иск, предявен на 14 март 2007 г. — KG Holding (в несъстоятелност)/Комисия	23

2007/C 117/38	Дело T-82/07: Иск, предявен на 14 март 2007 г. — Kliq (в несъстоятелност)/Комисия	24

2007/C 117/39	Дело T-83/07: Иск, предявен на 14 март 2007 г. — Kliq Reïntegratie (в несъстоятелност)/Комисия	25

2007/C 117/40	Дело T-84/07: Иск, предявен на 13 март 2007 г. — Mineral and Chemical Company EuroChem с/у Съвет	26

2007/C 117/41	Дело T-85/07: Иск, предявен на 20 март 2007 г. — Gabel Industria Tessile/СХВП-Creaciones Garel (GABEL)	26

2007/C 117/42	Дело T-86/07: Иск, предявен на 21 март 2007 г. — Deichmann-Schuhe/СХВП — Design for Woman (DEITECH)	27

2007/C 117/43	Дело T-87/07: Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Scil Proteins с/у СХВП — Indena (affilene)	27

2007/C 117/44	Дело T-88/07: Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Fabryka Samochodów Osobowych/Комисия	28

2007/C 117/45	Дело T-89/07: Иск, предявен на 23 март 2007 г. — VIP Car Solutions/Парламент	29

2007/C 117/46	Дело T-90/07 P: Жалба, подадена на 26 март 2007 г. от Кралство Белгия срещу решението, постановено на 16 март 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-92/05, Genette/Комисия	29

2007/C 117/47	Дело T-91/07: Иск, предявен на 19 март 2007 г. — WWF-UK срещу Съвета	30

2007/C 117/48	Дело T-92/07 P: Жалба, подадена на 28 март 2007 г. от Jacques Frankin и други срещу Решението, постановено на 16 януари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-3/06, Frankin и други/Комисия	31

2007/C 117/49	Дело T-93/07: Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Италия/Комисия	31

2007/C 117/50	Дело T-94/07: Иск, предявен на 26 март 2007 г. — EREF/Комисия	31

2007/C 117/51	Дело T-95/07: Иск, предявен на 30 март 2007 г. — Aventis Pharma/СХВП — Altana Pharma (PRAZOL)	32

2007/C 117/52	Дело T-96/07: Иск, предявен на 23 март 2007 г. — Telecom Italia Media/Комисия	32

2007/C 117/53	Дело T-99/07 P: Жалба, подадена на 29 март 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение, постановено на 16 януари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-92/05, Genette/Комисия	34

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2007/C 117/54	Дело F-17/07: Иск, предявен на 23 февруари 2007 г. — Pouzol/Сметна палата	35

2007/C 117/55	Дело F-23/07: Иск, предявен на 19 март 2007 г. — М/ЕМЕА	35

2007/C 117/56	Дело F-24/07: Иск, предявен на 15 март 2007 г. — Lafleur-Tighe/Комисия	36

2007/C 117/57	Дело F-25/07: Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Bleser/Gerichtshof	36

2007/C 117/58	Дело F-26/07: Иск, предявен на 21 март 2007 г. — Potoms и Scillia/Парламент	37

2007/C 117/59	Дело F-27/07: Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Sundholm/Комисия	37

2007/C 117/60	Дело F-29/07: Иск, предявен на 28 март 2007 г. — Quadu/Парламент	37

2007/C 117/61	Дело F-30/07: Иск, предявен на 28 март 2007 г. — Noworyta/Парламент	38

2007/C 117/62	Дело F-31/07: Иск, предявен на 2 април 2007 г. — Putterie-de-Beukelaer/Комисия	38