DD-BG

13/ 008

Официален вестник на Европейския съюз

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

31987L0402

L 220/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 25 юни 1987 година

относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея

(87/402/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (4), последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, постановява, че необходимите разпоредби за прилагането на процедурата за типово одобрение на ЕИО по отношение на отделните части или характеристики на тракторите ще бъдат уточнени в специални директиви; като има предвид, че разпоредбите, отнасящи се до защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите са определени с Директиви 77/536/ЕИО (5) и 79/622/ЕИО (6), последно изменени с Акта за присъединяване на Испания и Португалия; като има предвид, че тези две директиви третират съответно процедурите за динамично и статично изпитване — всяка от които засега може да бъде прилагана от производителите — и се отнасят до стандартни трактори, т.е. трактори с максимален пътен просвет 1 000 мм, фиксирана или регулируема колея на едната от водещите оси не по-малка от 1 150 мм и тегло между 1,5 и 4,5 тона за тракторите, които са предмет на директивата, предвиждаща „динамично изпитване“, и не по-малко от 800 килограма за тракторите, които са предмет на директивата, предвиждаща „статично изпитване“;

като има предвид, че тракторите, които са предмет на настоящата директива, имат максимален пътен просвет 600 мм, фиксирана или регулируема минимална колея на оста, оборудвана с гуми от по-големия размер, по-малка от 1 150 мм, и маса по-голяма от 600 килограма, но по-малка от 3 000 килограма; като има предвид, че защитните конструкции на тези трактори, които се използват по специални предназначения, могат да бъдат предмет на специални изисквания или изисквания, различни от съдържащите се в Директиви 77/536/ЕИО и 79/622/ЕИО;

като има предвид, че техническите изисквания, които подобни трактори с „малка колея“ трябва да удовлетворяват в съответствие с националните законодателства, се отнасят, inter alia, до защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите; като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че следователно е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или на мястото на съществуващите техни правила, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета, да започне да се прилага по отношение на всеки тип трактори;

като има предвид, че защитните конструкции при преобръщане предмет на настоящата директива са от типа с две колони, монтирани в пространството пред седалката на водача и характеризиращи се с ограниченост на защитената зона, което се дължи на специфичния профил на трактора, откъдето, предимството да не възпрепятства в нито един момент достъпа до мястото на водача, и също така, за да постигне съхраняването на тези конструкции (сгъваеми или несгъваеми) с оглед на несъмненото им експлоатационно удобство; като има предвид, че задно разположените защитни конструкции на колесните селскостопански и горски трактори с малка колея бяха предмет на Директива 86/298/ЕИО (7);

като има предвид, че наличието на хармонизирана процедура за типово одобрение за компонент по отношение на защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите предоставя на всяка държава-членка възможност да осъществяват контрол върху съответствието с общите изисквания за изработка и изпитвания и да информират останалите държави-членки относно своите констатации чрез изпращане до тях на копия от сертификатите за типово одобрение за компонент, съставени по отношение на всеки тип защитни конструкции и тяхното закрепване към трактора; като има предвид, че нанасянето на знак за типово одобрение на „ЕИО“ за компонент върху всички конструкции, изработени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически контрол върху въпросните конструкции в останалите държави-членки; като има предвид, че на по-късен етап ще бъдат постановени общи изисквания по отношение на други елементи и характеристики на защитните конструкции при преобръщане;

като има предвид, че основното предназначение на хармонизираните изисквания се свежда до гарантиране на безопасността в условията на пътното движение и в работната среда в границите на Общността; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да се въведе задължителното условие за монтиране на защитни конструкции при преобръщане на тракторите, които са предмет на настоящата директива;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства, отнасящи се до въпросните трактори, предполага взаимно признаване от държавите-членки на проверките, осъществявани от всяка от тях въз основа на общоприети изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага по отношение на определените в член 1 от Директива 74/150/ЕИО трактори, притежаващи следните характеристики:

—	пътен просвет не по-голям от 600 мм, измерен под най-ниските точки от предната и задната ос, с вземане под внимание на диференциала,

—

фиксирана или регулируема минимална колея на остта, оборудвана с гуми от по-големия размер, по-тясна от 1 150 мм. Допуска се, че оборудваната с по-големия размер гуми ос е отрегулирана за колея не по-голяма от 1 150 мм. Колеята на другата ос трябва да може да се отрегулирва по такъв начин, че външният ръб на гумите от по-малкия размер да не излиза отвъд външния ръб на гумите на другата ос. Ако двете оси са оборудвани с джанти и гуми с един и същ размер, фиксираната или регулируема колея на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 мм,

—

маса, между 600 и 3 000 килограма, съответстваща на теглото на трактора без товар така, както е дефинирано в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО, включително масата на защитната конструкция, монтирана в съответствие с настоящата директива, и масата на гумите от най-големия препоръчван от производителя размер.

Член 2

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение за компонент за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, ако същите удовлетворяват изискванията по отношение на изработката и на изпитванията, съдържащи се в приложения I—IV.

2. Държавата-членка, издала типово одобрение за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, а ако се налага — в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.

Член 3

За всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, одобрени в съответствие с член 2, държавите-членки предоставят на производителя на трактора или защитната конструкция при преобръщане или на неговия упълномощен представител знак за типово одобрение на компонент „ЕИО“, съответстващ на изобразения в приложение VII образец.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитните конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компоненти съгласно член 2, и други устройства.

Член 4

1. Никоя държава-членка не може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знакът за типово одобрение за компонент „ЕИО“.

2. Независимо от това дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за типово одобрение за компонент „ЕИО“, ако същите показват систематично несъответствие с одобрения тип.

Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за своето решение.

Член 5

В срок до един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копия от сертификата за типово одобрение за компонент, чийто образец се съдържа в приложение VIII, съставени за всеки тип защитни конструкции при преобръщане, които са одобрили или отказали да одобрят.

Член 6

1. Ако държавата-членка, издала типово одобрение за компонент „ЕИО“, констатира, че някои защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите, с нанесен върху тях един и същ знак за типово одобрение за компонент „ЕИО“, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, за да осигури привеждането на произвежданите модели в съответствие с одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат да прераснат в отнемане на типовото одобрение за компонент „ЕИО“, когато е налице сериозно и повтарящо се несъответствие. Посочените органи предприемат същите мерки, ако бъдат информирани от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие с одобрения тип.

2. В срок до един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират за всяко отнемане на типово одобрение „ЕИО“ за компонент и мотивите за всяка една подобна мярка.

Член 7

Всяко решение за отказ или отнемане на типово одобрение за компонент по отношение на защитни конструкции срещу преобръщане и тяхното закрепване към тракторите или за забрана на пускане на пазара или в употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробно изложение на мотивите, върху които то се основава. Това решение се нотифицира на заинтересованата страна, като се указват средствата за правна защита, с които тя разполага по силата на действащото законодателство в съответните държави-членки и сроковете, в които тези средствата за правна защита може да се упражнят.

Член 8

Никоя държава-членка не може да отказва да издаде типово одобрение „ЕИО“ или национално типово одобрение за защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, ако върху същите е нанесен знакът за типово одобрение за компонент „ЕИО“ и ако са спазени изискванията на приложение IX.

Член 9

1. Никоя държава-членка не може да отказва или забранява продажбата, регистрацията, пускането в движение или употребата на трактори на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, ако върху същите е нанесен знака за типово одобрение за компонент „ЕИО“ и ако са удовлетворени изискванията на приложение IX.

Независимо от това, при спазване на Договора, държавите-членки могат да налагат ограничения върху употребата на тракторите, предмет на настоящата директива, в онези сфери, в които това е продиктувано от съображения за безопасност с оглед на специфичния характер на някои терени или земеделски култури. Държавите-членки информират Комисията за подобни ограничения преди тяхното въвеждане и за основанията за тяхното приемане.

2. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да постановяват — при спазване на Договора — изисквания, каквито те считат за необходими, за да гарантират защитата на работниците по време на използването на въпросните трактори, при условие че това не предполага промени в защитните конструкции, които не съответстват на изискванията на настоящата директива.

Член 10

1. В рамките на процедурата по типово одобрение „ЕИО“ всеки трактор, по отношение на който се прилага член 1, трябва да бъде оборудван със защитна конструкция при преобръщане.

2. Посочената в параграф 1 конструкция, освен ако не става въпрос за задно монтирана защитна конструкция, трябва да удовлетворява изискванията, на приложения I—V към настоящата директива или изискванията на Директиви 77/536/ЕИО или 79/622/ЕИО.

Член 11

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложенията към настоящата директива, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 12

В срок до осемнадесет месеца от датата на нотифициране на настоящата директива, по предложението на Комисията и въз основа на разпоредбите от Договора, Съветът приема директива, допълваща настоящата директива с разпоредби, въвеждащи допълнителни изпитвания за удар в процедурата за динамично изпитване.

Член 13

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок до двадесет и четири месеца, считано от датата на нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това (8).

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 25 юни 1987 година.

За Съвета

Председател

H. DE CROO

(1) ОВ C 222, 2.9.1985 г., стр. 1.

(2) ОВ C 190, 20.7.1987 г.

(3) ОВ C 169, 8.7.1985 г., стр. 5.

(4) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(5) ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 1.

(6) ОВ L 179, 17.7.1979 г., стр. 1.

(7) ОВ L 186, 8.7.1986 г., стр. 26.

(8) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 26 юни 1987 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

УСЛОВИЯ ОТНОСНО ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.1. „Защитна конструкция при преобръщане“, наричана по-нататък „защитна конструкция“, означава онази част от конструкцията на трактора, чието основно предназначение се свежда до предотвратяването или ограничаването на рисковете за водача, произтичащи от преобръщането на трактора в процеса на нормалната му експлоатация.

1.2. Посочените в точка 1.1 конструкции притежават следните характеристики:

—	основните им елементи са монтирани в пространството пред центъра на кормилното колело,

—	защитената зона на конструкциите е зоната, определена в точка 2 от приложение IV-A.

2. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Всяка защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да могат да изпълняват основното си предназначение, посочено в точка 1.1.

2.2. Счита се, че това условие е изпълнено, ако са удовлетворени изискванията от приложения II, III и IV.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

3.1. Заявлението за типово одобрение за компонент „ЕИО“ по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или производителя на защитната конструкция или от техни упълномощени представители.

3.2. Заявлението трябва да бъде придружено от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следната информация:

—	чертеж с посочен мащаб или с основните размери, показващ общия вид на защитната конструкция. Въпросният чертеж трябва да отразява в детайлен вид монтажните компоненти,

—	снимки със страничен изглед и изглед отпред, отразяващи монтажните компоненти,

—	кратко описание на защитната конструкция, включващо типа на конструкцията, начина за нейното монтиране върху трактора и, когато това е необходимо, информация за обшивката и вътрешната облицовка,

—	информация за материалите, използвани за изработката на конструкцията, и монтажните елементи на защитната конструкция при преобръщане (виж приложение IV).

3.3. На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение за компонент, се предоставя трактор, представителен за типа трактори, за който е предназначена подлежащата на типово одобрение защитна конструкция. Защитната конструкция трябва да бъде монтирана на трактора.

Освен това, производителят трябва да посочи размерите на гумите, с които са оборудвани или могат да бъдат оборудвани предната и задната ос.

3.4. Притежателят на типовото одобрение за компонент „ЕИО“ може да поиска разширение на неговия обхват с включване на други типове трактори. Компетентният орган, предоставил първоначалното типово одобрение за компонент „ЕИО“, разрешава разширението на неговия обхват, ако одобрената защитна конструкция и типа/типовете трактори, за който/които е заявено включване в разширения обхват на типовото одобрение, отговарят на следните условия:

—	масата на трактора без товар, дефинирана в точка 1.4 от приложение III, не е по-голяма с повече от 5 % от използваната за целите на изпитванията контролна маса,

—	начинът за закрепване и точките на закрепване към трактора са същите,

—	всички компонентите като калниците и капака на двигателя, които могат да осигуряват опора на защитната конструкция, имат същите якостни качества и същото разположение по отношение на защитната конструкция,

—

критичните размери и положението на седалката и кормилното колело по отношение на защитната конструкция, както и положението, спрямо защитната конструкция, на точките, които се считат за високоякостни и които биват вземани под внимание за целите на проверката показваща дали зоната около водача е защитена са такива, че тази зона продължава да бъде защитена от конструкцията, след като последната е деформирана от отделните реализирани изпитвания.

4. МАРКИРОВКИ

Върху всяка защитна конструкция, съответстваща на одобрения тип, трябва да бъдат нанесени следните обозначения:

4.1.1. Търговският знак или наименование;

4.1.2. Знак за типово одобрение „ЕИО“ в съответствие с образеца от приложение VII;

4.1.3. Серийният номер на защитната конструкция;

4.1.4. Марката и типа/типовете трактор/трактори, за който/които е предназначена защитната конструкция;

4.2. Цялата тази информация трябва да бъде нанесена върху малка табела.

4.3. Маркировката трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДВАРИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ОТНОСНО ИЗПИТВАНЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА, ОПИСАНИ В ПРИЛОЖЕНИЯ III И IV

1. ПОДГОТОВКА ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПИТВАНЕ

Тракторът трябва да бъде оборудван със защитната конструкция, установена в нейното обезопасяващо положение. Тракторът трябва да бъде оборудван с гуми от най-високия посочен от производителя диаметър при възможно най-малкото напречно сечение на гумите със съответния диаметър. Гумите не трябва да бъдат напълнени с течност и трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчвано за работа в полеви условия.

Задните колела трябва да бъдат отрегулирани за най-малката възможна колея; предните колела трябва да бъдат отрегулирани за възможно най-близка колея до тази на задните колела. Ако за предните колела са възможни две колеи, които се различават с еднаква величина от най-малката колея на задните колела, се избира по-голямата от въпросните колеи на предните колела.

Всички резервоари на трактора трябва да бъдат напълнени, или течностите трябва да бъдат заменени с еквивалентна маса в съответното положение.

2. ИЗПИТВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРАНИЧНАТА СТАБИЛНОСТ

Подготвеният по описания по-горе начин трактор се разполага върху хоризонтална плоскост така, че шарнирът на предната ос на трактора или, в случай на съчленен трактор, хоризонталният шарнир между двете оси, да може да се движи свободно.

С помощта на подходящо средство, например крик или лебедка, се накланя онази част от трактора, която е здраво съединена с оста, която понася повече от 50 % от теглото на трактора, като в същото време се извършва непрекъснато измерване на ъгъла на наклона. Този ъгъл трябва да бъде най-малко 38° в момента, в който тракторът e в състояние на нестабилно равновесие върху опиращите земята колела.

Изпитването се провежда веднъж при завъртяно до пълен десен отказ и веднъж при завъртяно до пълен ляв отказ кормилно колело.

3. ИЗПИТВАНЕ ЗА ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА НА МНОГОКРАТНО ПРЕОБРЪЩАНЕ

3.1. Общи забележки

Това изпитване има за цел да установи дали монтираната на трактора конструкция за защита на водача може да предотвратява успешно многократното преобръщане на трактора при страничното му катурване по нехоризонтална повърхност с наклон 1 към 1,5.

Доказателства за наличието на устойчивост на многократно преобръщане могат да се осигурят в съответствие с един от двата метода, описани в точки 3.2 и 3.3 по-долу.

3.2. Демонстриране на устойчивостта на многократно преобръщане в рамките на изпитване с преобръщане

Изпитването с преобръщане се провежда върху наклонена изпитвателна повърхност с дължина най-малко четири метра (виж фигура 1 от приложение V). Повърхността трябва да бъде покрита с 18-сантиметров слой от материал, който при измерване в съответствие с препоръка ASAE № R 313, точка 1 се характеризира с индекс на проникване на конуса А (235 ± 20) или Б (335 ± 20).

Тракторът се накланя странично при нулева начална скорост; за тази цел тракторът се разполага в началото на наклонената изпитвателна повърхност така, че колелата откъм оставащата в долния край страна да опират върху наклонената повърхност и равнината на симетрия на трактора да бъде успоредна на линиите на контура.

След удряне в повърхността на наклонения участък тракторът може да се повдигне спрямо повърхността чрез завъртане около горния ъгъл на защитната конструкция, при което обаче той не трябва да се преобърне. Тракторът трябва да се върне обратно, падайки върху страната, коята първа е ударила наклонената повърхност.

3.3. Демонстриране на устойчивостта на многократно преобръщане по изчислителния метод

3.3.1. За целите на установяването на устойчивостта на многократно преобръщане по изчислителния метод трябва да се уточнят следните данни, характеризиращи трактора (виж фигурата в допълнение 2):

H 1	(м):	Височина на центъра на тежестта.
L 3	(м):	Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и задната ос.
L 2	(м):	Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предната ос.
D 3	(м):	Височина на задните гуми.
D 2	(м):	Височина на предните гуми.
H 6	(м):	Обща височина (височина на точката на удара).
L 6	(м):	Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и водещата точка на пресичане на защитната конструкция (предшествано от знак минус, ако въпросната точка лежи пред равнината на центъра на тежестта).
B 6	(м):	Ширина на защитната конструкция.
H 7	(м):	Височина на капака на двигателя.
В 7	(м):	Ширина на капака на двигателя.
L 7	(м):	Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния ъгъл на капака на двигателя.
H 0	(м):	Височина на шарнира на предната ос.
S	(м):	Колея на задните колела.
В 0	(м):	Ширина на задните колела.
D 0	(радиус):	Ъгъл на завъртане на предната ос (от нулево положение до края на хода).
М	(кг):	Маса на трактора.
Q	(кгм2):	Инерционен момент около надлъжната ос през центъра на тежестта.

Сумата от колеята S и ширината на гумите B 0 трябва да бъде по-голяма от ширината на защитната конструкция B 6.

3.3.2. За целите на изчисленията могат да се извършват следните опростяващи допускания:

—	неподвижният трактор с балансирана предна ос се катурва по повърхността с наклон 1 към 1,5 в момента, в който центърът на тежестта е вертикално над оста на въртене,

—	оста на въртене е успоредна на надлъжната ос на трактора и минава през центъра на контактните повърхности на разположените откъм долната страна на наклона предно и задно колело,

—	тракторът не се плъзга надолу по наклона,

—	ударът върху повърхността на наклона е частично еластичен при коефициент на еластичност U = 0,2,

—	сумата от дълбочината на проникване в покритието на наклонената повърхност и деформацията на защитната конструкция е равна на Т = 0,2 м,

—	няма други компоненти от трактора, които да проникват в покритието на наклонената повърхност.

4. УСЛОВИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА

Защитната конструкция може да бъде подлагана на описаните в приложения III и IV изпитвания на якостните качества, само ако са били преминати успешно двете изпитвания, описани в точки 2 и 3 от настоящото приложение.

Допълнение 1

Блок-схема за определяне на устойчивостта на многократно преобръщане при странично катурване на тракторите, оборудвани с предно, централно или задно разположени защитни конструкции при преобръщане (ЗКП)

Вариант Б1	:	Точка на удара на ЗКСП зад надлъжно нестабилната равновесна точка
Вариант Б2	:	Точка на удара на ЗКСП до надлъжно нестабилната равновесна точка
Вариант Б3	:	Точка на удара на ЗКСП пред надлъжно нестабилната равновесна точка

Допълнение 2

Фигури относно устойчивостта на многократно преобръщане

Необходими данни за изчисленията при преобръщане на трактор с триосово преобръщане.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

УСЛОВИЯ ОТНОСНО ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И ТЯХНОТО ЗАКРЕПВАНЕ КЪМ ТРАКТОРИТЕ

1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Предназначение на изпитванията

Провежданите с помощта на специални стендове изпитвания имат за цел симулиране на упражняваните върху защитната конструкция натоварвания при преобръщане на тракторите. Тези изпитвания, чието описание се съдържа в приложение IV, предоставят възможност за провеждане на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и приспособленията за нейното закрепване към трактора, както и якостните качества на всички части от трактора, които предават прилаганото в хода на изпитванията усилие.

1.2. Методи за изпитване

По преценка на производителя изпитванията могат да се провеждат в съответствие с процедурата за динамично изпитване (виж приложения III A и IV A) или процедурата за статично изпитване (виж приложения III B и IV B).

Двата метода са еквивалентни.

1.3. Общи правила, отнасящи се до подготовката за изпитванията

1.3.1. Защитната конструкция трябва да съответства на техническите условия по отношение на серийното производство. Конструкцията трябва да бъде закрепена в съответствие с препоръчвания от производителя метод към един от тракторите, за които същата е предназначена.

За целите на изпитването за определяне на якостните качества по метода на статичното изпитване не е необходим напълно окомплектован трактор; независимо от това защитната конструкция и частите на трактора, към които същата е закрепена, трябва да представляват единна в монтажно отношение система, която по-нататък ще наричаме „агрегат“.

1.3.2. За целите на статичното и динамичното изпитване агрегатираният трактор трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да имат отношение към якостните качества на защитната конструкция, или които могат да бъдат необходими в хода на изпитването за определянето на якостните качества.

Трябва също така да се инсталират компоненти, които могат да създадат опасности в защитената зона, за да може същите да се изследват и да се провери дали са удовлетворени изискванията от точки 3.1 и 3.2 от настоящото приложение.

Трябва да се осигурят в наличност или отразят върху чертежи всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително защитата от неблагоприятни климатични въздействия.

1.3.3. За целите на изпитването за определяне на якостните качества трябва да се отстранят всички панели и демонтируеми неконструктивни компоненти, за да бъде елиминиран техният принос към укрепването на защитната конструкция.

1.3.4. Колея

Колеята трябва да бъде отрегулирана така, че доколкото това е възможно, защитната конструкция да не упражнява натиск върху гумите в хода на изпитванията за определяне на якостните качества. Ако тези изпитвания се провеждат в съответствие с процедурата за статично изпитване, трябва да се осигури възможност за демонтирането на колелата.

1.4. Контролна маса на трактора

Контролната маса „mt“, използвана във формулите (виж приложения IV A и IV Б) за целите на пресмятането на височината на спускане на махалообразния товар, енергиите на натиска и смачкващите сили, трябва да бъде поне равна на масата, дефинирана в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО на Съвета (т.е. като се изключи масата на „незадължителните“ принадлежности, но се включи масата на охлаждащата течност, маслата, горивото, инструментите и водача) плюс масата на защитната конструкция минус 75 килограма. Не са включени „незадължителните“ предна или задна тежест, пълнежът за гумите, натоварените инструменти, натовареното оборудване или различните компоненти със специално предназначение.

2. ИЗПИТВАНИЯ

2.1. Последователност на изпитванията

Последователността на изпитванията, без това да бъде в ущърб на допълнителните изпитвания, посочени в точка 1.6 от приложение IV A и точки 1.6 и 1.7 от приложение IV Б, е както следва:

2.1.1. Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натиск (статични изпитвания) в задната част на защитната конструкция (виж точка 1.1 от приложения IV A и IV Б).

2.1.2. Изпитване на смачкване в задната част (динамични или статични изпитвания) (виж точка 1.4 от приложения IV A и IV Б).

2.1.3. Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натиск (статични изпитвания) в предната част на защитната конструкция (виж точка 1.2 от приложения IV A и IV Б).

2.1.4. Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натиск (статични изпитвания) отстрани върху защитната конструкция (виж точка 1.3 от приложения IV A и IV Б).

2.1.5. Изпитване на смачкване в предната част на защитната конструкция (динамични или статични изпитвания) (виж точка 1.5 от приложения IV A и IV Б).

2.2. Общи изисквания

2.2.1. Ако в хода на изпитването, която и да било част от защитното оборудване се разруши или измести, изпитването трябва да се проведе отново.

2.2.2. По време на изпитванията не може да се извършва ремонт или регулиране на трактора или защитната конструкция.

2.2.3. В хода на изпитването лостът на скоростната кутия на трактора се намира в неутрално положение, а спирачките са освободени.

2.2.4. Ако тракторът е оборудван със система за окачване между корпуса на трактора и колелата, в хода на изпитванията същата трябва да бъде блокирана.

2.2.5. Избраната за нанасянето на първия удар страна от задната част на защитната конструкция (в случаите на динамично изпитване) или избраната за прилагането на първата сила на натиска страна от задната част на защитната конструкция (в случаите на статично изпитване) трябва да бъде такава, че да предполага, по мнението на отговарящите за изпитванията органи, нанасянето на поредица от удари или прилагането на поредица от сили на натиска при възможно най-неблагоприятни за защитната конструкция условия. Страничният удар или натиск и задният удар или натиск трябва да се прилагат от различни страни спрямо надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натиск трябва да се прилага от същата страна спрямо надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, както страничния удар или натиск.

2.3. Допустими отклонения при измерванията

2.3.1. Линейни размери: ±3 мм.

С изключение на:

—	за деформацията на гумите: ±1 мм,

—	за деформацията на защитната конструкция в хода на хоризонталния натиск: ±1 мм,

—	за всяко от двете измервания на височината на спускане на махалообразния товар: ±1 мм.

2.3.2. Маси: ±1 %.

2.3.3. Сили: ±2 %.

2.3.4. Ъгли: ± 2°.

3. УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ

Счита се, защитна конструкция, за която е подадено заявление за типово одобрение за компонент „ЕИО“, е удовлетворила изискванията по отношение на якостните качества, ако отговаря на следните условия:

3.1.1. След всяко частично изпитване по защитната конструкция не трябва има пукнатини или скъсвания по смисъла на точка 3.1 от приложения IV A и IV Б. Ако в хода на едното от изпитванията се появят съществени пукнатини или скъсвания, веднага се провежда допълнително изпитване в съответствие с приложение IV A или приложение IV Б.

3.1.2. В рамките на изпитванията никоя от частите на защитната конструкция не трябва да прониква в защитената зона, определена в точка 2 от приложения IV A и IV Б.

3.1.3. В рамките на изпитванията никоя от частите на защитената зона не трябва да остава извън обхвата на защитната конструкция, определен в точка 3.2 от приложения IV A и IV Б.

3.1.4. Еластичната деформация, измерена в съответствие с точка 3.3 от приложения IV A и IV Б, трябва да бъде по-малка от 250 мм.

3.2. Не трябва да има принадлежности, които създават рискове за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да причинят нараняване на водача в случай на преобръщане на трактора, или части или принадлежности които да заклещят водача, например като притиснат крака или ходилото му, в резултат на деформациите на конструкцията.

4. ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

Изпитвателният протокол се прилага към сертификата за типово одобрение за компонент „ЕИО“, посочен в приложение VIII.

Образец на протокола е показани в приложение VI.

Протоколът трябва да съдържа:

4.1.1. Общо описание на формата и конструкцията на защитната конструкция (обикновено в мащаб най-малко 1: 20 за чертежите с общо предназначение и 1: 25 за чертежите на закрепващите компоненти). Върху чертежите трябва да бъдат обозначени основните размери; външните размери на трактора, оборудван със защитната конструкция; основните вътрешни размери и информация за средствата за нормално влизане и излизане и напускане на трактора в аварийни обстоятелства, когато това е необходимо; информация за отоплителната и вентилационната система, когато това е необходимо.

4.1.3. Кратко описание на вътрешната облицовка.

4.2. Протоколът трябва да идентифицира ясно типа на трактора (модел, тип, търговско наименование и др.), който се използва за целите на изпитването, и типовете, за които е предназначена защитната конструкция.

4.3. При разширение на обхвата на типовото одобрение за компонент „ЕИО“ с включване на други типове трактори изпитвателният протокол трябва да съдържа точно позоваване на протокола за първоначалното типово одобрение за компонент „ЕИО“, както и точна информация за изискванията, съдържащи се в точка 3.4 от приложение I.

А. Изпитвателен уред и оборудване за динамичните изпитвания

1. МАХАЛООБРАЗЕН ТОВАР

1.1. Махалообразният товар е окачен с помощта на две вериги или метални въжета на осови точки на разстояние не по-малко от шест метра над земната повърхност. Осигуряват се начини за независимо регулиране на височината на окачването на товара и ъгъла между товара и поддържащите го вериги или метални въжета.

1.2. Масата трябва да бъде 2 000 ± 20 килограма, без масата на веригите или металните въжета, която не трябва да превишава 100 килограма. Дължината на страните на стената на удара е 680 ± 20 мм (виж фигура 4 от приложение V). Товарът трябва да бъде инсталиран така, че положението на неговия център на тежестта да остава постоянно и да съвпада с геометричния център на паралелепипеда.

1.3. Паралелепипедът се свързва със система, която го изтегля назад с помощта на освобождаващ механизъм с мигновено действие, който е проектиран и разположен така, че да предоставя възможност на махалообразния товар да се освобождава без паралелепипедът да се колебае около хоризонталната си ос перпендикулярно на равнината на колебанията на махалото.

2. ОКАЧВАНЕ НА МАХАЛООБРАЗНИЯ ТОВАР

Осовите точки за окачване на махалообразния товар трябва да бъдат здраво фиксирани така, че изместването им в която и да било посока да не бъде по-голямо от 1 % от височината на спускане на махалото.

3. ЗАКРЕПВАНЕ

3.1. Закрепващите релси с необходимото отстояние и покриващи необходимата площ за целите на закрепването на трактора във всички илюстрирани случаи (виж Фигури 5, 6 и 7 от приложение V) трябва да бъдат здраво свързани с устойчива и монтирана под махалообразния товар основа.

3.2. Тракторът се привързва към релсите с помощта на метално въже със снопове с кръгло напречно сечение, влакнеста сърцевина с конструкция 6 × 19 в съответствие с ISO 2408 и номинален диаметър 13 мм. Металните снопове имат гранична якост на скъсване 1 770 Mpa.

3.3. Централният шарнир в случаите на съчленен трактор се поддържа и закрепва според спецификата на отделните изпитвания. За изпитването на страничен удар шарнирът трябва да се подпре от противоположната на удара страна. Предните и задните колела могат да не бъдат на една линия, ако това улеснява закрепването на металните въжета по подходящ начин.

4. ПОДПОРА И ГРЕДА ЗА КОЛЕЛАТА

4.1. За подпора за колелата в хода на изпитванията за определяне на устойчивостта на удар (виж Фигури 5, 6 и 7 от приложение V) се използва греда от мека дървесина с квадратно напречно сечение със страна 150 мм.

4.2. Към земната повърхност се закрепва греда от мека дървесина така, че да фиксира джантата на колелото, което е разположено откъм противоположната на удара страна така, както е показано на фигура 7 от приложение V.

5. ПОДПОРИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ НА СЪЧЛЕНЕНИТЕ ТРАКТОРИ

5.1. При съчленените трактори се използват допълнителни подпори и приспособления за привързване. Тяхното предназначение се свежда до гарантиране на якостните качества на частта от трактора, върху която е монтирана защитната конструкция, съизмерима с якостните качества при несъчленения трактор.

5.2. В приложение IV A се съдържа конкретна допълнителна информация за изпитванията за определяне на устойчивостта на удар и смачкване.

6. НАЛЯГАНЕ И ДЕФОРМАЦИЯ НА ГУМИТЕ

6.1. Гумите на трактора не трябва да бъдат запълнени с течност и трябва да бъдат напомпани до наляганията, предписани от производителя на тракторите за работа в полеви условия.

6.2. Приспособленията за привързване трябва да се натягат за всеки конкретен случай дотолкова, че преди натяганетодеформацията на гумите да е равна на 12 % от височината им.

7. СТЕНД ЗА ИЗПИТВАНЕТО НА СМАЧКВАНЕ

Показаният на фигура 8 от приложение V изпитвателен стенд трябва да може да упражнява насочено надолу усилие върху защитната конструкция посредством здрава греда с ширина приблизително 250 мм, свързана с механизма за прилагане на натиска посредством сферични шарнирни съединения. За осите се осигуряват подходящи подпори, чрез което се елиминира влиянието на силата на смачкване върху гумите на трактора.

8. ИЗМЕРВАТЕЛЕН УРЕД

8.1. Устройство, съответстващо на илюстрираното на фигура 9 от приложение V, за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и постоянната деформация).

8.2. Уред, с който се проверява дали защитната конструкция е проникнала в защитената зона и дали в хода на изпитването последната е останала в границите на предоставената от конструкцията защита (виж точка 3.2 от приложение IV A).

Б. Изпитвателен уред и оборудване за статичните изпитвания

1. СТАТИЧЕН ИЗПИТВАТЕЛЕН СТЕНД

1.1. Стендът за целите на статичното изпитване трябва да предоставя възможност за упражняване на хоризонтални натоварвания или натиск върху защитната конструкция.

1.2. Трябва да се вземат мерки за гарантиране на равномерното разпределение на натиска перпендикулярно на направлението на натиска и по протежението на пояс с дължина, кратна на 50 в диапазона между 250 и 700 мм. Твърдият пояс трябва да бъде с вертикален размер на челната повърхност, равен на 150 мм. Ръбовете на пояса, които са в контакт със защитната конструкция, трябва да бъдат закривени при максимален радиус 50 мм.

1.3. Опората трябва да може да се регулира за какъвто и да било ъгъл спрямо направлението на натиска така, че да може да следва ъгловите отклонения на товароносещата повърхност на конструкцията в процеса на деформацията на конструкцията.

1.4. Направление на натиска (отклонение спрямо хоризонталата и вертикалата )

—	в началото на изпитването, при нулево натоварване: ± 2°,

—	в хода на изпитването, с натоварване: 10° над и 20° под хоризонталата направление.

Тези отклонения трябва да бъдат свеждани до възможния минимум.

1.5. Скоростта на деформацията трябва да бъде достатъчно малка (по-малка от 5 мм/сек), така, че във всеки един момент натискът да може да се възприема като „статичен“.

2. УРЕД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА, ПОГЪЛНАТА ОТ ЗАЩИТНАТА КОНСТРУКЦИЯ

2.1. Начертава се кривата, показваща зависимостта между силата и деформацията, от която може да се определи погълнатата от защитната конструкция енергия. Не съществува необходимост от измерване на силата и деформацията в точката, в която натискът се прилага върху защитната конструкция; „силата“ и „деформацията“ обаче трябва да бъдат измервани едновременно и сълинейно.

2.2. Изходният момент на измерванията на деформацията трябва да бъде подбран така, че да се вземат под внимание само енергията, погълната от конструкцията и/или деформацията на някои части на трактора. Погълнатата при деформацията и/или приплъзването на закрепването енергия не се взема под внимание.

3. НАЧИНИ ЗА ЗАКРЕПВАНЕ НА ТРАКТОРА КЪМ ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

3.1. Закрепващите релси с необходимото отстояние и покриващи необходимата площ за закрепването на трактора във всички илюстрирани случаи трябва да бъдат здраво съединени с устойчива основа в близост до изпитвателния стенд.

3.2. Тракторът се закрепва към релсите с помощта на подходящи за целта средства (плочи, клинове, метални въжета, крикове и т.н.) така, че да не може да се измества в хода на изпитванията. Удовлетворяването на това изискване се проверява в процеса на прилагане на натиска с помощта на обичайни устройства за измерване на дължина.

Ако тракторът се измества, цялото изпитване трябва да се повтори, освен ако системата за измерване на деформацията, използвана при начертаването на кривата на зависимостта между силата и деформацията, е свързана към трактора.

4. СТЕНД ЗА ИЗПИТВАНЕ НА СМАЧКВАНЕ

4.1. Показаният на фигура 8 от приложение V изпитвателен стенд трябва да може да упражнява насочено надолу усилие върху защитната конструкция посредством здрава греда с ширина приблизително 250 мм, свързана с механизма за прилагане на натиска посредством сферични шарнирни съединения. За осите се осигуряват подходящи подпори, чрез което се елиминира влиянието на силата на смачкване върху гумите на трактора.

5. ДРУГИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

5.1. Устройство, съответстващо на илюстрираното на фигура 9 от приложение V, за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и постоянната деформация).

5.2. Уред, с който се проверява дали защитната конструкция е проникнала в защитената зона и дали в хода на изпитването последната е останала в границите на предоставената от конструкцията защита (виж точка 3.2 от приложение IV Б).

В. ОБОЗНАЧЕНИЯ

mt (кг)	:	контролна маса на трактора, дефинирана в точка 1.4 от настоящото приложение.
D(мм)	:	деформация на конструкцията в точката на удара (динамични изпитвания) или в точката и на равнището на прилагането на натиска (статични изпитвания)
H(мм)	:	височина на спускане на махалообразния товар
F (N) (Нютона)	:	статична сила на натиска
Fmax	:	максимална статична сила на натиска, наблюдавана в процеса на натоварването с изключение на пренатоварването
F′ (N)	:	сила на натиска, съответстваща на E′i
F-D	:	сила/деформация
Eis (J) (Джаула)	:	входна енергия, която трябва да бъде погълната в процеса на натиска отстрани
Eii (Джаула)	:	входна енергия, която трябва да бъде погълната в процеса на надлъжния натиск
Fv (Нютона)	:	вертикална сила на смачкване
Ei (Джаула)	:	погълната енергия на деформиране. Участък,разположен под кривата F-D (виж фигура 10а от приложение V)
E′i (Джаула)	:	погълната енергия на деформиране след допълнително приложения натиск след появата на пукнатини или скъсвания (виж Фигури 10б и 10в от приложение V)
Ea (Джаула)	:	погълната енергия на деформиране в момента на снемането на натиска. Участък, включен във вътрешността на кривата F-D (виж фигура 10б от приложение V)
E″i (Джаула)	:	погълната енергия на деформиране в рамките на изпитването с пренатоварване когато натискът се снема преди началото на въпросното изпитване с пренатоварване. Участък, разположен под кривата F-D (виж фигура 10в от приложение V).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИЗПИТВАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА

А. Динамични изпитвания

1. ИЗПИТВАНИЯ НА УДАР И СМАЧКВАНЕ

1.1. Удар отзад

1.1.1. Тракторът се разполага по такъв начин по отношение на махалообразния товар, че товарът да удря защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина, равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформациятазащитната конструкция образува в точката на контакта по-голям ъгъл спрямо вертикалата. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора така, че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максималната деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под ъгъла, определен по-горе.

Регулира се височината на окачване на махалото и се извършва необходимото за предотвратяването на въртенето на махалото около точката на контакта.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на задно преобръщане на трактора, като това обикновено е горният край. Положението на центъра на тежестта на махалото трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща външния край на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на удара върху нея, без това да е свързано с каквото и да било укрепване на конструкцията.

1.1.2. Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 5 от приложение V. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да бъдат разположени така, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото.

Металните въжета трябва да бъдат натегнати така, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение III A.

При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя пред и плътно до задните колела, след което се фиксира към земната повърхност.

1.1.3. Ако тракторът е от съчленен тип, точката на съчленяването трябва да бъде освен това подпряна с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 мм и здраво закрепена към земната повърхност.

1.1.4. Махалообразният товар трябва да бъде изтеглен назад така, че височината на неговия център на тежестта да надминава височината на центъра на тежестта, която би имал в момента на удар със сила, изчислена по едната от следните две формули, като изборът им се определя от контролната маса на подложения на изпитване агрегат:

H= 25 + 0,07 mt за агрегати с относимо тегло по-малко от 2 000 кг,

H= 125 + 0,02 mt за агрегати с относимо тегло по-голямо от 2 000 кг.

След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.

1.2. Удар отпред

1.2.1. Тракторът се разполага по такъв начин по отношение на махалообразния товар, че товарът удря защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформацията защитната конструкция образува в точката на контакта по-голям ъгъл спрямо вертикалата. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора така, че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максималната деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под ъгъла, определен по-горе.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, като това обикновено е горният край. Положението на центъра на тежестта на товара трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща външния край на горната част на защитната конструкция.

1.2.2. Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 6 от приложение V. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да бъдат разположени така, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото. Металните въжета трябва да бъдат натегнати така, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение III A. При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя пред и плътно до задните колела, след което се фиксира към земната повърхност.

1.2.3. Ако тракторът е от съчленен тип, точката на съчленяването трябва да бъде освен това подпряна с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 мм и здраво привързана към земната повърхност.

1.2.4. Махалообразният товар трябва да бъде изтеглен назад така, че височината на неговия център на тежестта да надминава височината на центъра на тежестта, която би имал в момента на удар със сила, изчислена по едната от следните две формули, като изборът им се определя от контролната маса на подложения на изпитване агрегат:

H= 25 + 0,070 mt за агрегати с относимо тегло по-малко от 2 000 кг,

H= 125 + 0,020 mt за агрегати с относимо тегло по-голямо от 2 000 кг.

След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.

1.3. Удар отстрани

1.3.1. Тракторът се разполага по такъв начин по отношение на махалообразния товар, че товарът да удря защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са вертикални, освен ако в хода на деформацията, защитната конструкция образува в точката на контакта ъгъл по-малък от 20 градуса спрямо вертикалата.

В този случай челната равнина на удара на товара се регулира с помощта на допълнителна опора така, че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максималната деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават вертикални при удара.

Регулира се височината на окачване на товара и се предприемат необходимите стъпки за предотвратяването на въртенето на товара около точката на контакта.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на трактора.

1.3.2. Колелата на трактора откъм страната, върху която се нанася удара, се привързват към земната повърхност с метални въжета, прекарани през съответните краища на предната и задната ос. Металните въжета се натягат така, че да се получат стойностите за деформацията на гумите, посочени в точка 6.2 от приложение III A.

При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя върху земната повърхност, плътно подпираща гумите откъм страната, срещуположна на страната, в която се нанася ударът, след което същата се фиксира към земната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или два клина, ако външните повърхности на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина.

След това подпората се разполага така, както е показано на фигура 7 от приложение V, фиксирайки джантата на най-натовареното колело откъм противоположната страна на удара, плътно опряна в джантата, след което подпората се фиксира в своята основа.

Дължината на подпората се избира така, че същата да образува ъгъл 30 ± 3° със земната повърхност, когато е монтирана така, че да подпира джантата. Освен това, нейната дължина трябва да бъде по възможност между 20 и 25 пъти по-голяма от нейната дебелина, а дебелината — между два и три пъти по-малка от нейната ширина. В двата си края подпората трябва да бъде оформена така, както това е показано в подробности на фигура 7 от приложение V.

1.3.3. Ако тракторът е от съчленен тип, точката на съчленяването трябва да бъде освен това подпряна с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 мм и странично подпряна с приспособление, аналогично на предвиденото приспособление за подпиране на задното колело. След това точката на съчленяването се привързва здраво към земната повърхност.

1.3.4. Махалообразният товар трябва да бъде изтеглен назад така, че височината на неговия център на тежестта да надминава височината на центъра на тежестта, която би имал в момента на удар със сила, изчислена по едната от следните две формули, като изборът им се определя от контролната маса на подложения на изпитване агрегат:

	за агрегати с относимо тегло по малко от 2 000 кг
	за агрегати с относимо тегло по голямо от 2 000 кг,

където Bb е максималната външна ширина на защитната конструкция, а В е минималната обща ширина на трактора.

1.4. Смачкване отзад

Гредата се разполага върху задния/задните най-горен/горни конструктивен/конструктивни елемент/елементи, при което резултантната на силите на смачкването се намира в равнината на симетрия на трактора.

Прилага се усилие Fv = 20 mt.

Ако задната част на покрива на защитната конструкция не може да устои на пълното смачкващо усилие, прилагането на усилието продължава докато покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от задната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане. След това усилието се премахва и се извършва реконфигуриране на трактора или усилието на натиска така, че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която би поддържала трактора в случай на пълно преобръщане.

След това се прилага усилието Fv. Усилието се прилага в продължение на най-малко пет секунди след прекратяването на видимо доказуемата деформация.

1.5. Смачкване отпред

Гредата се разполага върху предния/предните най-горен/горни конструктивенконструктивни елемент/елементи, при което резултантната на силите на смачкването се намира в равнината на симетрия на трактора.

Прилага се усилие Fv = 20 mt.

Когато предната част на покрива на защитната конструкция не може да устои на пълното смачкващо усилие, прилагането на усилието продължава докато покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от предната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане. След това усилието се премахва и се извършва реконфигуриране на трактора или усилието на натиска така, че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която ще поддържа трактора в случай на пълно преобръщане.

1.6. Допълнителни изпитвания

Ако в хода на изпитването за определяне на устойчивостта на смачкване се появят пукнатини или скъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и скъсванията, се провежда второ аналогично изпитване за определяне на устойчивостта на смачкване при големина на усилието 1.2 Fv.

2. ЗАЩИТЕНА ЗОНА

Защитената зона е показана на Фигури 2а, 2б, 2в, 2г и 2д от приложение V.

Защитената зона се дефинира чрез:

2.1.1. Вертикалната контролна равнина, обикновено надлъжна на трактора и минаваща през контролната точка на седалката и средата на кормилното колело; при ударите равнината трябва да може да се измества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело, но да остава перпендикулярна спрямо подовата повърхност на трактора или защитната конструкция, ако последната е подвижно монтирана.

2.1.2. Съдържащата се в контролната равнина контролна линия, която минава през контролната точка на седалката и първата точка от периферията на кормилното колело, която тя пресича, когато се отнася към хоризонталната равнина.

Защитената зона се ограничава от следните равнини, при положение, че тракторът е разположен върху хоризонтална повърхност, а когато кормилното колело е регулируемо, то се поставя в средно положение на управление.

2.2.1. Две вертикални равнини на разстояние 250 мм от двете страни на контролната равнина, при което вертикалните равнини продължават с 300 мм нагоре хоризонталната равнина, минаваща през контролната точка на седалката и надлъжно на най-малко 550 мм пред вертикалната равнина, перпендикулярна на контролната равнина и минаваща на разстояние 350 мм пред контролната точка на седалката.

2.2.2. Две вертикални равнини на разстояние 200 мм от двете страни на контролната равнина, при което вертикалните равнини продължават с 300 мм нагоре хоризонталната равнина, минаваща през контролната точка на седалката и надлъжно на разстоянието, дефинирано в точка 2.2.11, спрямо вертикалната равнина, перпендикулярна на контролната равнина и минаваща на разстояние 350 мм пред контролната точка на седалката.

2.2.3. Наклонена равнина, перпендикулярна на контролната равнина, разположена на 400 мм над контролната линия и успоредна на тази линия, излизаща назад до точката, където същата пресича вертикалната равнина, която е перпендикулярна на контролната равнина и която минава през контролната точка на седалката.

2.2.4. Наклонена равнина, перпендикулярна на контролната равнина и опираща в горната част на облегалката на седалката, която пресича предходната равнина в най-задния и край.

2.2.5. Вертикална равнина, перпендикулярна на контролната равнина, минаваща на разстояние най-малко 40 мм пред кормилното колело и на разстояние най-малко 900 мм пред контролната точка на седалката.

2.2.6. Криволинейна повърхност, чиято ос е перпендикулярна на контролната равнина, с радиус 150 мм и опираща тангентно в равнините, определени в точки 2.2.3 и 2.2.5.

2.2.7. Две успоредни наклонени равнини, минаващи през горните краища на равнините, дефинирани в точка 2.2.1, при което наклонената равнина откъм страната, където се нанася ударът, е на разстояние не по-малко от 100 мм от контролната равнина над защитената зона.

2.2.8. Хоризонтална равнина, минаваща през контролната точка на седалката.

2.2.9. Две части от вертикалната равнина, перпендикулярна на контролната равнина и минаваща на разстояние 350 мм пред контролната точка на седалката, при което двете части от равнината съединяват съответно най-задните краища на равнините, дефинирани в точка 2.2.1, предните краища на наклонените равнини, дефинирани в точка 2.2.2.

2.2.10. Две части от хоризонталната равнина, минаваща на разстояние 300 мм над контролната точка на седалката, при което двете части от равнината съединяват съответно най-горните краища на вертикалните равнини, дефинирани в точка 2.2.2, с най-долните краища на наклонените равнини, дефинирани в точка 2.2.7.

2.2.11. Криволинейна повърхност, чиято образуваща линия е перпендикулярна на контролната равнина и опира в задната част на облегалката на седалката.

2.3. Положение на седалката и контролна точка на седалката

2.3.1. Контролна точка на седалката

2.3.1.1. Контролната точка се установява с помощта на системата, илюстрирана на Фигури 3а и 3б от приложение V. Системата се състои от дъска за седлото и две дъски за облегалката на седалката. Долната дъска от комплекта за облегалката е съчленена в седалищната зона (А) и зоната на кръста (Б), при което точката на съчленяването (Б) може да се регулира по височина.

2.3.1.2. Контролната точка се определя като точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат тангенциалната равнина на долната дъска и хоризонталната равнина. Хоризонталната равнина пресича долната повърхност на дъската за седлото на 150 мм напред по гореспоменатата тангента.

2.3.1.3. Системата се разполага върху седалката. След това върху системата се прилага сила 550 Нютона в точка на 50 мм пред точката на съчленяването (А), като двете дъски за облегалката трябва да бъдат притиснати леко тангенциално към облегалката.

Ако не е възможно да се определят категорични тангенти по отношение на всеки от участъците на облегалката (над и под лумбалната зона), трябва да се предприемат следните действия:

2.3.1.4.1. Когато не може да се определи категорична тангента по отношение на долния участък, долната част от дъските за облегалката се притиска вертикално спрямо облегалката.

2.3.1.4.2. Когато не може да се определи категорична тангента по отношение на горния участък, точката на съчленяването (Б) се фиксира на височина 230 мм над долната повърхност на дъската за седлото, при което дъската за облегалката става перпендикулярна на дъската за седлото. След това двете дъски за облегалката се притискат леко тангенциално към облегалката.

2.3.2. Положение и регулиране на седалката за определяне на положението на контролната точка на седалката

2.3.2.1. Ако положението на седалката е регулируемо, седалката трябва да се установи в задно и крайно горно положение.

2.3.2.2. Ако наклонът на облегалката и седлото е регулируем, последните се регулират така, че контролната точка да бъде в своето задно и крайно горно положение.

2.3.2.3. Ако седалката е оборудвана с окачване, последното трябва да бъде блокирано в средното положение от хода си, освен ако това не противоречи на ясно оповестените инструкции на производителя на седалките. Ако такива инструкции съществуват, същите трябва да бъдат съблюдавани.

3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ

3.1. Счупвания и пукнатини

След всяко измерване всички конструктивни елементи, съединения и скрепителни системи се подлагат на визуален оглед за наличие на счупвания или пукнатини, като не се вземат под внимание малките пукнатини в частите с второстепенно значение.

Не се вземат под внимание скъсванията, причинени от ръбовете на махалообразния товар.

3.2. Защитена зона

3.2.1. В рамките на изпитването се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитната конструкция, които да са проникнали в защитената зона около седалката на тракториста, дефинирана в точка 2 от настоящото приложение.

3.2.2. Освен това се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитената зона, които да са излезли извън осигурения от конструкцията защитен обхват. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност в случай, че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя. Освен това ако тракторът е оборудван с високоякостна секция, корпус или друго твърдо тяло, разположено зад седалката на тракториста, това тяло трябва да бъде разглеждано като защитена точка в случай на странично или задно преобръщане. Височината на тази задна конструкция над контролната точка на седалката обаче трябва да бъде по-малка от 500 мм (виж фигура 2е от приложение V).

Освен това конструкцията трябва да бъде достатъчно яка и здраво закрепена към задната част на трактора. Монтираната на трактора конструкция трябва да може да устои, без да се разрушава, на силата на натиска, която ще бъде дефинирана в рамките на процедура за привеждане в съответствие с техническия прогрес, шест месеца преди началото на прилагането на директивата, и придружена от подробни указания за провеждането на съответните изпитвания; натискът ще се прилага хоризонтално в точката, която с най-голяма вероятност би се ударила в земята първа в случай на преобръщане на трактора.

3.3. Еластична деформация

Еластичната деформация се измерва на 900 мм над контролната точка на седалката във вертикалната равнина, минаваща през точката на удара. За целите на това измерване се използва уред, подобен на показания на фигура 9 от приложение V.

3.4. Постоянна деформация

Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след последното изпитване на смачкване. За тази цел, преди началото на изпитването се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция при преобръщане по отношение на контролната точка на седалката.

Б. Статични изпитвания

1. ИЗПИТВАНИЯ НА НАТИСК И СМАЧКВАНЕ

1.1. Натиск отзад

1.1.1. Натискът се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагането на натиска представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на задно преобръщане на трактора, като това обикновено е горният край. Вертикалната равнина, в която лежи прилагания натиск, се намира на разстояние една трета от външната ширина на горната част на конструкцията от равнината на симетрията.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на натиска върху нея, без това да е свързано с каквото и да било укрепване на конструкцията.

1.1.2. Агрегатът се привързва към земната повърхност както е описано в точка 3 от приложение III Б.

1.1.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко:

Formula

1.2. Натиск отпред

1.2.1. Натискът се прилага хоризонтално във вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора, и монтирана на разстояние от една трета от външната ширина на горната част на защитната конструкция.

Точката на прилагането на натиска представлява онази част от защитната конструкция при преобръщане, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, като това обикновено е горният край.

1.2.2. Агрегатът се привързва към земната повърхност както е описано в точка 3 от приложение III Б.

1.2.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко:

Formula

1.3. Натиск отстрани

1.3.1. Страничният натиск се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагане на натиска е онази част от защитната конструкция при преобръщане, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земята първа в случай на странично преобръщане, като това обикновено е горният край.

1.3.2. Агрегатът се привързва към земната повърхност както е описано в точка 3 от приложение III Б.

1.3.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко:

Formula

където Bb е максималната външна ширина на защитната конструкция, а B е минималната обща ширина на трактора.

1.4. Смачкване отзад

Всички условия са еднакви с посочените в точка 1.4 от приложение IV A.

1.5. Смачкване отпред

Всички условия са еднакви с посочените в точка 1.5 от приложение IV A.

1.6. Изпитване на пренатоварване (допълнително изпитване)

1.6.1. Ако силата намалява с повече от 3 % в рамките на последните 5 % от деформацията, достигната при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (виж фигура 10б), се провежда изпитване на пренатоварване.

Изпитването на пренатоварване предвижда постепенно увеличаване на хоризонталния натиск при стъпка 5 % от първоначалната необходима енергия до максимум 20 % от добавената енергия (виж фигура 10в).

1.6.2.1. Резултатите от изпитването на пренатоварване са удовлетворителни, ако след всяко увеличаване със съответно 5 %, 10 % и 15 % на необходимата енергия, силата намалява с по-малко от 3 % при стъпка 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.

1.6.2.2. Резултатите от изпитването на пренатоварване са удовлетворителни, ако след като конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия, силата е по-голяма от 0,8 Fmax.

1.6.2.3. По време на изпитването на пренатоварване се допускат допълнителни пукнатини или скъсвания и/или нарушаване на защитата или липса на защита в зоната около водача в резултат на еластичната деформация. След снемането на натиска обаче конструкцията не трябва да прониква в зоната около водача, която трябва да бъде напълно защитена.

1.7. Изпитване на смачкване

Ако в хода на изпитването на смачкване се появят пукнатини или скъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и скъсванията, се провежда второ аналогично изпитване на смачкване при големина на силата 1,2 Fv.

2. ЗАЩИТЕНА ЗОНА

Съответства на защитената зона, описана в точка 2 от приложение IV A с тази разлика, че в третия ред от точка 2.2.7 думата „удар“ се заменя с думата „натиск“.

3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ

3.1. Счупвания и пукнатини

3.2. Защитена зона

3.2.1. В рамките на всяко изпитване се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитната конструкция, които да са проникнали в защитената зона, дефинирана в точка 2 по-горе.

3.2.2. Освен това се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитената зона, които да са излезли извън осигурената от конструкцията защита. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност в случай, че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя. Освен това ако тракторът е оборудван с високоякостна секция, корпус или друго твърдо тяло, разположено зад седалката на тракториста, това тяло трябва да бъде разглеждано като защитена точка в случай на странично или задно преобръщане. Височината на тази задна конструкция над контролната точка на седалката обаче трябва да бъде по-малка от 500 мм (виж фигура 2е от приложение V).

3.3. Еластична деформация (при натиск отстрани)

Еластичната деформация се измерва на 900 мм над контролната точка на седалката във вертикалната равнина, минаваща през точката на натиска. За целите на това измерване се използва уред, подобен на показания на фигура 9 от приложение V.

3.4. Постоянна деформация

Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след края на последното изпитване на смачкване. За тази цел, преди началото на изпитванията се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция по отношение на контролната точка на седалката.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФИГУРИ

Забележка: Показаната конфигурация на защитното устройство при преобръщане има единствено илюстративна стойност и отразява приблизителното съотношение между размерите. Конфигурацията не отразява проектните изисквания.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБРАЗЕЦ

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“ НА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ (ПРЕДНО МОНТИРАНА АРКА) ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЙНИТЕ ЯКОСТНИ КАЧЕСТВА, КАКТО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА НЕЙНОТО ЗАКРЕПВАНЕ КЪМ ТРАКТОРА

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

МАРКИРАНЕ

Знакът за типово одобрение за компонент „ЕИО“ за компонент се състои от:

—

правоъгълник, в който се вписва малка буква „е“, последвана от идентификационната/идентификационните буква/букви или цифри на държавата-членка, предоставила типовото одобрение за компонента:

1.	за Германия
2.	за Франция
3.	за Италия
4.	за Нидерландия
6.	за Белгия
9.	за Испания
11.	за Обединеното кралство
13.	за Люксембург
18.	за Дания
IRL	за Ирландия
EL	за Гърция
P	за Португалия

—	номера на типовото одобрение за компонент „ЕИО“, който е еднакъв с номера на сертификата за типово одобрение за компонент „ЕИО“, издаден по отношение на якостните качества на типа на защитната конструкция и нейното закрепване към трактора, поместен под и в близост до правоъгълника,

—	буквите V или SV, в зависимост от това дали е било проведено динамично (V) или статично (SV) изпитване, последвани от цифрата 2, която указва, че става дума за защитна конструкция по смисъла на настоящата директива.

ПРИМЕР ЗА ЗНАК ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ „ЕИО“

1. Заявлението за типово одобрение „ЕИО“ за трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или неговия упълномощен представител.

2. На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение се предоставя трактор, представителен за подлежащия на одобрение тип трактори, на който са монтирани надлежно одобрената защитна конструкция и нейното закрепване.

3. Техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типовото одобрение, проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактори, по отношение на който е заявено типово одобрение. По-специално, техническата служба трябва да удостовери дали е било предоставено типово одобрение за компонент „ЕИО“ за закрепването на защитната конструкция.

4. Притежателят на типовото одобрение „ЕИО“ може да поиска разширение на неговия обхват с включване на други типове защитни конструкции.

Компетентните органи разрешават въпросното разширение на обхвата на типовото одобрение при следните условия:

5.1. Новият тип защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва да са получили типово одобрение за компонент „ЕИО“.

5.2. Новият тип защитна конструкция трябва да бъде проектиран с оглед на нейното монтиране на типа трактори, по отношение на който е заявено разширение на обхвата на типовото одобрение „ЕИО“.

5.3. Закрепването на защитната конструкция към трактора трябва да съответства на типа, който е бил подложен на изпитване във връзка с предоставянето на типовото одобрение за компонент „ЕИО“.

6. Сертификат, образец от който е посочен в приложение X, се прилага към сертификата за типово одобрение „ЕИО“ за всяко типово одобрение или всяко разширение на обхвата на типовото одобрение, което е било предоставено или отказано.

7. Ако заявлението за типово одобрение „ЕИО“ за тип трактори е подадено по едно и също време със заявлението за типово одобрение „ЕИО“ за компонент за тип защитна конструкция, предназначен за монтиране на типа трактори, по отношение на който е заявено типовото одобрение, не се извършват проверките, посочени в точки 2 и 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ОБРАЗЕЦ

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

31987L0404

L 220/48

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 25 юни 1987 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно обикновените съдове под налягане

(87/404/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че държавите-членки са задължени да гарантират на своя територия безопасността на хората, на домашните животни и на вещите от гледна точка на опасностите от изтичане на газове или експлозия, които биха могли да се появят в обикновени съдове под налягане;

като има предвид, че в държавите-членки се определя със задължителни разпоредби по-специално равнището на безопасност, което следва да се съблюдава за обикновените съдове под налягане чрез спецификация на конструкционните и функционалните характеристики, на условията за монтаж и експлоатация, както на процедурите за контрол преди и след пускането им на пазара; като има предвид, че тези задължителни разпоредби не водят задължително до различни равнища на безопасност в отделните страни, но че поради тяхната разнородност създават препятствия за търговията в рамките на Общността;

като има предвид, че националните разпоредби, които осигуряват тази безопасност, трябва да бъдат хармонизирани, за да гарантират свободното движение на обикновените съдове под налягане, без да понижават съществуващите утвърдени нива на защита в държавите-членки;

като има предвид, че законодателството на Общността в неговия съвременен вид предвижда, че независимо от едно от основните правила на Общността, каквото е свободното движение на стоки, пречките за движението в рамките на Общността в резултат на различията в националните търговски законодателства следва да се приемат дотолкова, доколкото тези разпоредби могат да бъдат признати като необходими във връзка с определени съществени изисквания; като има предвид, че оттук нататък сближаването на законодателствата в дадения случай трябва да се ограничи единствено до разпоредбите, необходими за изпълнението на съществените изисквания за безопасност, отнасящи се до обикновените съдове под налягане; като има предвид, че тъй като са съществени, тези изисквания трябва да заменят съответстващите национални разпоредби;

като има предвид, че настоящата директива съдържа единствено задължителните и съществените изисквания; като има предвид, че за да се улесни удостоверяването на съответствието със съществените изисквания, ще бъде необходимо да съществуват хармонизирани стандарти на европейско равнище, а именно по отношение на конструкцията, функционирането и монтажа на обикновените съдове под налягане, стандарти чието съблюдаване е презумпция за съответствие на изделията със съществените изисквания; като има предвид, че тези хармонизирани стандарти на европейско равнище се разработват от частноправни организации и те трябва да запазят своя характер на незадължителни текстове; като има предвид, че за тази цел Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec) са признати за компетентни органи по приемането на хармонизираните стандарти в съответствие с общите насоки на сътрудничество между Комисията и тези два органа, като има предвид, че по смисъла на настоящата директива хармонизиран стандарт е техническа спецификация (европейски стандарт или хармонизиран документ), приета от един от тези два органа въз основа на възлагане от Комисията в съответствие с разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. за установяване на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила (4) и въз основа на гореспоменатите общи указания;

като има предвид, че контролът за съблюдаването на въпросните технически предписания е необходим за ефикасната защита на потребителите и трети лица; като има предвид, че съществуващите процедури за контрол се отличават значително в отделните държави-членки; като има предвид, че за да се избегнат многократните проверки, които са пречки за свободното движение на съдовете под налягане, следва да се предвиди взаимно признаване на контрола между държавите-членки; като има предвид, че за да се улесни това признаване на контрола, в Общността следва да се предвидят хармонизирани процедури и критерии за определяне на органите, на които са възложени функциите на изпитване, надзор и проверка;

като има предвид, че наличието на маркировката ЕО върху един обикновен съд под налягане е основание за неговото съответствие с настоящата директива и следователно прави излишно при неговия внос и пускане в действие да се повтарят вече извършени проверки; като има предвид, че все пак може да се случи обикновени съдове под налягане да застрашат безопасността; като има предвид, че следователно следва да се предвиди процедура за отстраняване на тази опасност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Обхват, пускане на пазара и свободно движение

Член 1

1. Настоящата директива се отнася до обикновените съдове под налягане, произвеждани серийно.

2. По смисъла на настоящата директива под „обикновен съд под налягане“ се разбира всеки заварен съд, подложен на вътрешно относително налягане, по-голямо от 0,5 МРа, който е предназначен да съхранява въздух или азот и който не бива да се подлага на открит пламък.

Освен това:

—	елементите и възлите, имащи значение за издръжливостта на налягане на съда, се изработват или от нелегирана стомана, или от нелегиран алуминий, или от алуминиеви сплави, неподлежащи на закаляване,

—

съдът се състои:

—	или от цилиндрична част с кръгло сечение, затворено с изпъкнали навън дъна или с плоски дъна. Дъната имат същата ос на симетрия както цилиндричната част,

—	или от две изпъкнали дъна, имащи една и съща ос на симетрия,

—	максималното работно налягане на съда не надвишава 30 МРа и произведението от това налягане по неговия обем (PS.V) не надвишава 10 000 МРа/L,

—	минималната работна температура не трябва да бъде по-ниска от –50 °С и максималната работна температура не бива да бъде по-висока от 300 °С за стоманените съдове или 100 °С за съдовете от алуминий или алуминиеви сплави.

3. От обхвата на настоящата директива се изключват следните съдове:

—	съдовете, специално разработени за използване в ядрената техника, при чието разрушаване се отделят радиоактивни продукти;

—	съдовете, предназначени за инсталиране в плавателни или летателни средства или за задвижването им;

—	пожарогасителите.

Член 2

1. Държавите-членки взимат всички необходими мерки съдовете по член 1, наричани по-долу „съдове“, да се пускат на пазара и в действие, когато при правилно монтиране, поддръжка и използване по предназначение не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни или вещите.

2. Разпоредбите на настоящата директива не засягат възможността на държавите-членки да приемат, при надлежно спазване на Договора, разпоредби, които считат за необходими за осигуряване на защитата на работниците при използването на съдовете, при условие че това не включва промяна на съдовете по начин, който не е посочен в настоящата директива.

Член 3

1. Съдовете, чието произведение PS.V e по-голямо от 50 МРа/L, следва да отговарят на съществените изисквания за безопасност, упоменати в приложение I.

2. Съдовете, чието произведение PS.V e по-малко или равно на 50 МРа/L следва да бъдат произведени в съответствие с техническите изисквания в тази област, прилагани в една от държавите-членки, и да носят надписите, предвидени в раздел 1 от приложение II, с изключение на маркировката ЕО, упомената в член 16.

Член 4

Държавите-членки не могат да възпрепятстват пускането на пазара и пускането в действие на тяхна територия на съдове, които отговарят на разпоредбите на настоящата директива.

Член 5

1. Държавите-членки считат за съответстващи на съществените изисквания за безопасност, упоменати в член 3, съдовете с нанесена маркировка ЕО, която указва съответствието им с отнасящите се до тях национални стандарти, които съдържат в себе си хармонизираните стандарти, чиито референтни номера са публикувани в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки публикуват референтните номера на тези национални стандарти.

2. Държавите-членки считат, че съдовете, по отношение на които производителят не е приложил или е приложил само отчасти стандартите, посочени в параграф 1, или при отсъствие на стандарти, отговарят на съществените изисквания, упоменати в член 3, ако са получили сертификат на ЕИО за одобрение на типа и тяхното съответствие с одобрения модел се удостоверява чрез нанасянето на маркировката ЕО.

Член 6

1. Когато държава-членка или Комисията прецени, че хармонизираните стандарти, упоменати в член 5, параграф 1, не удовлетворяват напълно съществените изисквания, упоменати в член 3, Комисията или държавата-членка се обръща към Постоянния комитет, създаден по силата на Директива 83/189/ЕИО, наричан по-долу „Комитетът“, като излага своите съображения. Комитетът незабавно приема становище. Съгласно становището на Комитета, Комисията съобщава на държавите-членки дали е необходимо, или не съответните стандарти да бъдат заличени от публикациите, упоменати в член 5, параграф 1.

Член 7

1. Когато държава-членка установи, че съдове с нанесена маркировка ЕО, използвани по предназначение, могат да застрашат безопасността на хора, на домашни животни или вещи, тя предприема всички необходими мерки за изтегляне на съдовете от продажба и за забрана или ограничаване на пускането им на пазара.

Държавата-членка информира незабавно Комисията за тази мярка и съобщава причините за своето решение и по-специално дали несъответствието се дължи:

а)	на неспазване на съществените изисквания, упоменати в член 3, когато съдът не отговаря на стандартите, упоменати в член 5, параграф 1;

б)	на неправилно прилагане на стандартите, упоменати в член 5, параграф 1;

в)	недостатъци в самите стандарти, упоменати в член 5, параграф 1.

2. В най-кратък срок Комисията се консултира със заинтересованите страни. Когато след тези консултации Комисията констатира, че мярката, упомената в параграф 1, е обоснована, тя незабавно информира за това държавата-членка, предприела действието, както и другите държави-членки. Когато решението, упоменато в параграф 1, е мотивирано с недостатъци в стандартите, Комисията, след консултация със заинтересованите страни и ако държавата-членка, предприела мерките, ги поддържа, в срок от два месеца се обръща към Комитета и предприема процедурите по член 6.

3. Когато съд, който не отговаря на изискванията, е с нанесена маркировка ЕО, компетентната държава-членка предприема по отношение на този, които е нанесъл маркировката, съответните мерки и информира Комисията и другите държави-членки за това.

4. Комисията следва да гарантира, че държавите-членки са информирани редовно за напредъка и за резултатите от тази процедура.

ГЛАВА II

Процедури по сертифициране

Член 8

1. Преди изграждането на съдове, чието произведение PS.V е по-голямо от 50 МРа/L, произвеждани:

а)

съгласно стандартите, упоменати в член 5, параграф 1, производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, по свой избор:

—	информира одобрения контролен орган, упоменат в член 9, който след като подложи на експертиза конструкторската техническа документация и производствения план, упоменати в приложение II 3, изготвя сертификат за съответствие на плана, или

—	представя образец на съда за типово изследване на ЕО, упоменато в член 10;

б)	ако не се съобразява или се съобразява само частично със стандартите, упоменати в член 5, параграф 1, производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, трябва да представи образец на съда за типовото изследване на ЕО, упоменато в член 10.

2. Съдовете, произведени в съответствие със стандартите, упоменати в член 5, параграф 1, или с одобрения модел, преди пускането им на пазара подлежат на:

а)	когато произведението PS.V е по-голямо от 3 000 МРа/L, на процедура на ЕО за проверка, съгласно член 11;

б)

когато произведението PS.V не надвишава 3 000 МРа/L, но е по-голямо от 50 МРа/L, по избор на производителя:

—	или на издаване на декларация на ЕО за съответствие, упомената в член 12,

—	или на процедура на ЕО за проверка, упомената в член 11.

3. Записите и кореспонденцията, свързани с процедурите по сертифициране, упоменати в параграфи 1 и 2, се изготвят на официалния език на държавата-членка, в която е учреден одобреният орган, или на езика, приет от този орган.

Член 9

1. Всяка държава-членка уведомява Комисията и другите държави-членки за органите, одобрени да извършват процедурите по сертифициране, упоменати в член 8, параграфи 1 и 2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списък на тези органи, включващ и предоставения им от нея идентификационен номер, като осигурява актуализирането на този списък.

2. Приложение III посочва минималните критерии, на които държавите-членки трябва да отговарят при одобрението на горепосочените органи.

3. Държава-членка, която е одобрила даден орган, трябва да оттегли одобрението, ако установи, че този орган вече не отговаря на критериите, изброени в приложение III. За горното тя незабавно информира Комисията и другите държави-членки.

Типово изследване на ЕО

Член 10

1. Типовото изследване на ЕО е процедурата, чрез която одобрен контролен орган установява и удостоверява, че моделът на даден съд отговаря на разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се за него.

2. Заявлението за типово изследване на ЕО се подава от производителя или от неговия упълномощен представител до един-единствен одобрен контролен орган по отношение на определен модел на съд или за модел, представителен за група съдове. Упълномощеният представител трябва да е установен в Общността.

Заявлението съдържа:

—	името и адреса на производителя или на неговия упълномощен представител, както и мястото на производството на съдовете,

—	техническата конструкторска документация и производствения план, упоменати в приложение II 3.

То се придружава от един съд, представителен за съответното планирано производство.

3. Одобреният орган извършва процедурата за типово изследване на ЕО по начина, посочен по-долу.

Той изследва не само техническата конструкторска документация и производствения план, за да провери тяхното съответствие, но също и предоставения съд.

При изследването на съда органът:

а)	се уверява, че той е бил произведен съгласно техническата конструкторска документация и производствения план и може да бъде използван без опасност при предвидените условия на експлоатация;

б)	извършва съответните проверки и изпитвания, за да провери съответствието на съдовете със съществените изисквания, отнасящи се до тях.

4. Ако моделът отговаря на разпоредбите, отнасящи се до него, органът издава сертификат за типово изследване на ЕО, който се изпраща на заявителя. Този сертификат съдържа заключенията от изследването, евентуалните условия за издаването му, както и необходимите описания и чертежи за идентифициране на одобрения модел.

Комисията, другите одобрени органи и другите държави-членки могат да получат копие от сертификата и при обосновано искане, копие от техническата конструкторска документация и производствения план, както и отчетите от извършените изследвания и изпитвания.

5. Орган, който отказва да издаде сертификат за типово изследване на ЕО, информира за това другите одобрени органи. Органът, който оттегля сертификат за типово изследване на ЕО, информира за това държавата-членка, която го е одобрила. Последната информира за това останалите държави-членки и Комисията, като излага мотивите за това решение.

Проверка на ЕО

Член 11

1. Проверката на ЕО има за цел да се провери и да се удостовери съответствието на серийно произведените съдове със стандартите, упоменати в член 5, параграф 1 или с одобрения модел. Тя се извършва от одобрен контролен орган съгласно разпоредбите, дадени по-долу. Този орган издава сертификат за проверка на ЕО и нанася маркировката за съответствие, предвидена в член 16.

2. Проверката се извършва върху партидите, представени от производителя или от неговия упълномощен представител, установен в Общността. Тези партиди се придружават от сертификата за типово изследване на ЕО, упоменат в член 10, или когато съдовете не са произведени в съответствие с одобрен модел, от техническата конструкторска документация, упомената в раздел 3 от приложение II. В последния случай одобреният орган проверява съответствието на техническата документация, преди да извърши проверка на ЕО.

3. При изследването на дадена партида органът се уверява, че съдовете са били изработени и проверени в съответствие с техническата конструкторска документация и извършва за всички съдове от партидата хидравлична проба или равностойно пневматично изпитване при налягане Ph равно на 1,5 пъти изчислителното налягане, за да провери плътността им. Пневматичното изпитване се извършва, при условие че държавата-членка, в която се извършва изпитването, е одобрила процедурите за безопасност. Освен това органът извършва изпитване на епруветки, взети по избор на производителя, от пробен образец или от един съд, с цел да се провери качеството на заварките. Изпитванията засягат надлъжните заварки. Когато обаче за надлъжните и напречните заварки с прилага различен процес на заваряване, същото изпитване се повтаря за напречните заварки.

4. За съдовете, упоменати в раздел 2.1.2 от приложение I, тези изпитвания на епруветки се заменят с хидравлична проба на пет съда, случайно избрани от всяка партида, за да се провери съблюдаването на изискванията на раздел 2.1.2 от приложение I.

Декларация за съответствие на ЕО

Член 12

1. Производителят, който е изпълнил задълженията, произтичащи от член 13, нанася върху съдовете маркировката ЕО, упомената в член 16, и декларира тяхното съответствие със стандартите, упоменати в член 5, параграф 1, или с одобрения модел. Чрез процедурата за деклариране на съответствие на ЕО производителят подлежи на надзор на ЕО, в случай че произведението PS.V е по-голямо от 200 МРа/L.

2. Надзорът на ЕО има за цел да следи, както се изисква в член 14, параграф 2, за правилното изпълнение от производителя на задълженията, произтичащи от член 13, параграф 2. Надзорът се осъществява от одобрения орган, който е издал сертификата за типово изследване на ЕО, упоменат в член 10, в случаите, когато съдовете са произведени в съответствие с одобрен модел, а в противен случай — от този, на когото е представена техническата конструкторска документация съгласно член 8, параграф 1, буква а), първо тире.

Член 13

1. Когато производителят прибягва до процедурата по член 12 преди началото на производството, той трябва да представи на одобрения орган, издал сертификата за типово изследване на ЕО или сертификата за съответствие, документ, описващ производствената технология и всички предварителни и систематични мерки, които ще бъдат предприети за гарантиране на съответствието на съдовете със стандартите, упоменати в член 5, параграф 1, или с одобрения модел.

Този документ съдържа:

а)	описание на средствата за производство и контрол, използвани при изпълнението на съдовете;

б)	досие за контрола, описващо подходящите проверки и изпитвания, които да се извършват по време на производството, както и условията и честотата на извършването им;

в)

задължението за извършване на проверките и изпитванията, съгласно досието за контрол, упоменато по-горе, и за изпълнението на хидравлична проба или при съгласие от държавата-членка, на пневматично изпитване на всеки произведен съд при налягане, равно на 1,5 пъти изчислителното налягане.

Тези проверки и изпитвания се извършват под контрола на длъжностни лица с необходимата квалификация и с достатъчна независимост от службите, заети с производството, и за тях се изготвя отчет;

г)	адресите на местата на производство и на складиране, както и датата на началото на производството.

2. Освен това, когато произведението PS.V надвишава 200 МРа/L, производителят допуска, за нуждите на контрола, на мястото на производство и на складиране представители на органа, извършващ надзора на ЕО, за вземане на пробни образци и им предоставя всички необходими сведения, а именно:

—	техническата конструкторска документация;

—	досието за контрола;

—	сертификатът за типово изследване на ЕО или сертификатът за съответствие, когато е подходящо,

—	отчет за извършените проби и изпитвания.

Член 14

1. Одобреният орган, издал сертификата за типово изследване на ЕО или сертификата за съответствие, трябва преди началото на каквото и да било производство да проучи документа, посочен в член 13, параграф 1, и когато съдовете не се произвеждат по одобрен модел, техническата конструкторска документация, упомената в приложение II, раздел 3, с цел да се увери в неговото съответствие.

2. Освен това, когато произведението PS.V e по-голямо от 200 МРа/L, одобреният орган трябва по време на производството:

—	да се увери, че производителят действително проверява серийно произвежданите съдове съгласно член 13, параграф 1, буква в),

—	да взема от мястото на производство и на складиране случайни проби от съдове за нуждите на контрола.

Органът представя на държавата-членка, която го е акредитирала и при поискване — на другите одобрени органи от останалите държави-членки и на Комисията копие от протоколите за контрола.

ГЛАВА III

Маркировка ЕО

Член 15

Когато се установи, че маркировката ЕО е поставена неправилно върху съдове:

—	които не съответстват на одобрения модел;

—	които съответстват на одобрен модел, който обаче не отговаря на съществените изисквания, упоменати в член 3,

—	които не съответстват, по отношение на съдовете, упоменати в член 8, параграф 1, буква а), на съответните стандарти, упоменати в член 5, параграф 1,

—	за които производителят не е изпълнил задълженията си по член 13,

органът, натоварен с надзора на ЕО, трябва да изготви доклад до заинтересованата държава-членка и при необходимост, да отнеме сертификата за типово изследване на ЕО.

Член 16

1. Маркировката ЕО и надписите, предвидени в приложение II, раздел 1, се поставят по видим, четлив и незаличим начин върху съда или върху табелка, неподвижно закрепена върху него.

Маркировката ЕО се състои от символа, двете последни цифри на годината, в която е нанесена маркировката, и идентификационния номер, упоменат в член 9, параграф 1, на одобрения контролен орган, натоварен с проверката или надзора на ЕО.

2. Забранява се нанасянето върху съдовете на маркировки или надписи, които биха могли да се объркат с маркировката ЕО.

ГЛАВА IV

Заключителни разпоредби

Член 17

Всяко решение, взето съгласно настоящата директива и водещо до ограничаване на пускането на пазара и/или пускането в действие на даден съд, следва да бъде прецизно мотивирано. Подобно решение се нотифицира незабавно на заинтересованата страна, като се посочат средствата за обжалване по действащото законодателство в съответната държава-членка и сроковете, в които следва да се извърши обжалването.

Член 18

1. Държавите-членки приемат и публикуват, не по-късно от 1 януари 1990 г., законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 1990 г.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 25 юни 1987 година.

За Съвета

Председател

H. DE CROO

(1) ОВ C 89, 15.4.1986 г., стр. 2.

(2) ОВ C 190, 20.7.1987 г.

(3) ОВ C 328, 22.12.1986 г., стр. 20.

(4) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съществените изисквания за безопасност на съдовете са посочени по-долу:

1. MАТЕРИАЛИ

Материалите трябва да се подбират в зависимост от предвидената употреба на съдовете и в съответствие с раздели от 1.1 до 1.4.

1.1. Елементи под налягане

Материалите, упоменати в член 1, използвани за изработване на елементите под налягане, трябва да са:

—	заваряеми,

—	пластични и жилави, така че при минимална работна температура да не се получи крехко разрушаване,

—	устойчиви на стареене.

Освен това материалите за съдовете от стомана трябва да отговарят на изискванията, указани в раздел 1.1.1, и за съдовете от алуминий или алуминиеви сплави — на изисквания в раздел 1.1.2.

Тези материали трябва да се придружават от протокол за контрол, съставен от производителя на материалите, както е описано в приложение II.

1.1.1. Стоманени съдове

Нелегираните стомани следва да отговарят на следните изисквания:

а)	трябва да не са кипящи и да се доставят след нормализация или в еквивалентно състояние;

б)	Съдържанието на въглерод в нелегираните стомани трябва да е по-малко от 0,25 %, а на сяра и фосфор — по-малко от 0,05 % за всеки елемент;

в)

трябва да имат следните механични свойства за всеки продукт:

—	максималната стойност на якост на опън Rm,max трябва да бъде по-малка от 580 N/mm2,

—

удължението след разрушаване трябва да бъде:

—

при пробни тела, изрязани по посоката на валцуване:

дебелина ≥ 3 mm:	A	≥ 22 %,
дебелина < 3 mm:	A80 mm	≥17 %,

—

при пробни тела, изрязани напречно на посоката на валцуване:

дебелина ≥ 3 mm:	A	≥ 20 %,
дебелина < 3 mm:	A80 mm	≥ 15 %,

—

средната стойност на ударната жилавост на образец KCV при изпитване на три пробни тела при минимална работна температура да не е по-малка от 35 J/cm2, като се допуска една от получените стойности да е по-малка от 35 J/cm2, но не по-малка от 25 J/cm2;

По отношение на стомани, предназначени за производството на съдове, чиято минимална работна температура е по-ниска от –10 °C и дебелината на стените е по-голяма от 5 mm, проверката на тази характеристика е задължителна.

1.1.2. Съдове от алуминий

Нелегираният алуминий трябва да има съдържание на алуминий най-малко равно на 99,5 % и сплавите, упоменати в член 1, параграф 2, трябва да имат достатъчно съпротивление на междукристална корозия при максималната работна температура.

Освен това тези материали трябва да отговарят на следните условия:

a)	да се достaвят в закaлено състoяние

б)

да имат механични свойства, както следва:

—	максималната якост на опън Rm,max трябва да бъде по-малка или равна на 350 N/mm2,

—

удължението след разрушаване трябва да бъде:

—	A ≥16 % при пробно тяло, изрязано по посоката на валцуване;

—	A ≥14 % при пробно тяло, изрязано напречно на посоката на валцуване.

1.2. Заваръчни материали

Заваръчните материали, използвани за изпълнението на заварките на съда под налягане, трябва да бъдат подходящи и съвместими със заваряваните материали.

1.3. Крепежни елементи, които допринасят за якостта на съда

Тези елементи (например болтове и гайки) трябва да бъдат изработени или от материали, отговарящи на изискванията в раздел 1.1, или от други подходящи видове стомана, алуминий или алуминиеви сплави, съвместими с материалите, използвани за производството на елементите под налягане.

Тези материали трябва да имат при минималната работна температура подходящо удължаване след разрушаване и якост.

1.4. Части, които не са под налягане

Всички части на съдовете, които не са под налягане и са свързани чрез заваряване, трябва да бъдат от материал, съвместим с материала на компонента, към който са заварени.

2. КОНСТРУИРАНЕ НА СЪДОВЕТЕ

При конструирането на съдовете и в зависимост от предназначението им производителят трябва да определи следните характеристики:

—	минимална работна температура Tmin,

—	максимална работна температура Tmax,

—	максимално допустимо налягане PS.

Когато минималната работна температура е по-висока от –10 °С, механичните свойства на материала се определят при температура –10 °С.

Освен това производителят трябва да има предвид и следните разпоредби:

—	да има възможност за извършване на вътрешен оглед на съдовете,

—	да има възможност за тяхното изпразване,

—	механичните свойства на материала да се запазят през целия период на експлоатация на съда, когато той се използва според предназначението му,

—	да са защитени срещу корозия съобразно предвидените условия на експлоатация,

както и при предвидените условия на експлоатация:

—	съдовете не трябва да бъдат подлагани на натоварвания, които оказват влияние върху безопасната им експлоатация,

—	вътрешно налягане на съда, което превишава максимално допустимото налягане PS, като се допуска краткотрайно превишаване до 10 %.

Надлъжните и напречните заваръчни шевове трябва да се изпълняват с пълно проваряване или чрез шевове с еквивалентен ефект. Изпъкналите дъна, с изключение на полусферичните, трябва да имат цилиндричен борд.

2.1. Дебелина на стените

Ако произведението PS.V e по-малко или равно на 3 000 МРа/L, дебелината на стените на съдовете трябва да се определи по избор на производителя, чрез един от методите, описани в раздели 2.1.1 и 2.1.2; ако произведението PS.V e по-голямо от 3 000 МРа/L или ако максималната работна температура надвишава 100 °C, дебелината се определя по метода, описан в раздел 2.1.1.

Действителната дебелина обаче на стените на цилиндрите и на дъната трябва да бъде най-малко равна на 2 mm за съдовете от стомана и на 3 mm за съдовете от алуминий и алуминиеви сплави.

2.1.1. Метод на изчисление

Минималната дебелина на стената на частите под налягане трябва да се изчисли, като се имат предвид следните напрежения и изисквания:

—	изчислителното налягане, което се взема под внимание, трябва да бъде по-голямо или равно на избраното максимално допустимо налягане,

—	общото допустимо мембранно напрежение трябва да бъде по-малко или равно на по-малката от стойностите 0,6 RЕТ или 0,3 Rm. За определяне на допустимото напрежение производителят трябва да използва минималните стойности на RЕТ или Rm, гарантирани от производителя на материалите.

Когато обаче цилиндричната част на съда има един или повече надлъжни заваръчни шева, изпълнени чрез ръчно заваряване, стойността на дебелината на стената, определена по горните точни методи, трябва да се умножи по коефициент 1,15.

2.1.2. Експериментален метод

Дебелината на стените трябва да се определи по такъв начин, че съдовете да издържат при температура на околната среда и налягане, което е най-малко 5 пъти максималното допустимо налягане с остатъчна деформация на окръжността по-малка или равна на 1 %.

3. ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ

Съдовете трябва да бъдат изпълнени и подложени на производствен контрол съгласно техническата конструкторска документация, упомената в приложение II, раздел 3.

3.1. Оформяне на съставните части

При оформянето на съставните части (например чрез пластична деформация или при подготовка на краищата им) не бива да се създават повърхностни дефекти, пукнатини или изменения на механичните свойства на тези части, които биха могли да окажат влияние върху безопасността на съдовете.

3.2. Заварки на частите под налягане

Заваръчните шевове и прилежащите им зони трябва да имат механични свойства, близки до свойствата на завареното съединение. Заваръчните шевове и прилежащите им зони не трябва да имат повърхностни или вътрешни дефекти, които могат да окажат влияние на безопасността на съда.

Заварките трябва да се изпълняват от заварчици с подходяща квалификация, съгласно утвърдените правила за заваряване. Сертификацията и подготовката на заварчиците трябва да се извършват от упълномощени контролни органи.

Освен това в процеса на производство на съдовете производителят трябва да извършва контрол за спазване на процедурите за заваряването и за качеството на заварените съединения. За резултатите от контрола трябва да се съставят протоколи.

4. ПУСКАНЕ В ДЕЙСТВИЕ НА СЪДОВЕТЕ

Съдовете трябва да се придружават от упътване за работа, съставено от производителя, съгласно приложение II, раздел 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

1. МАРКИРОВКА ЕО И НАДПИСИ

Съдът или табелката му трябва да бъдат с нанесена маркировка ЕО, предвидена в член 16, заедно с най-малко следната информация:

-	максимално допустимо налягане

PS в МРа,

-	максимална работна температура

Tmax в °C,

-	минимална работна температура

Tmin в °C,

-	вместимост на съда

V в l,

-	име и фабрична марка на производителя,

-	тип и идентификация на серията или на партидата на съда.

Когато се използва табелка, тя трябва да бъде изпълнена така, че повторната ѝ употреба да бъде невъзможна и да има свободно пространство за записване на други данни.

2. УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА

Упътването за работа трябва да дава следните сведения:

—	сведенията, предвидени в раздел 1 по-горе, с изключение на серийния номер на съда,

—	предвидената област на използване на съда,

—	условията за поддържане и за инсталиране, които са необходими за осигуряването на безопасността на съдовете.

Тя трябва да бъде съставена на един от официалните езици на държавата-членка, за която е предназначена.

2. ТЕХНИЧЕСКА КОНСТРУКТОРСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Техническата конструкторска документация трябва да съдържа описание на приетата техника и процедурите, с цел да бъдат изпълнени изискванията по член 3 или стандартите, упоменати в член 5, параграф 1, а именно:

а)	подробен чертеж за изпълнението на типа съд;

б)	упътване за работа;

в)

документ, който описва:

—	избраните материали,

—	избраните начини на заваряване,

—	избраните начини на контрол,

—	всички подходящи сведения, отнасящи се до конструирането на съдовете.

Когато са приложени процедурите, предвидени в членове 11 и 14, тази документация трябва да съдържа също:

i)	сертификатите за необходимата квалификация на начините на заваряване и на заварчиците или операторите на заваръчни автомати;

ii)	отчет за контрола на използваните материали за изготвянето на части и възли, които са от значение за здравината на съдовете под налягане;

iii)	доклад за извършените проверки и изпитвания или описание на предвидения контрол.

4. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И СИМВОЛИ

4.1. Определения

а)	Изчислителното налягане „P“ e относителното налягане, прието от производителя и използвано за определяне на дебелината на стените на частите под налягане.

б)	Максимално допустимо налягане „PS“ e максималното относително налягане, което може да се приложи при нормални работни условия.

в)	Минимална работна температура „Tmin“ е най-ниската стабилизирана температура на стената на съда при нормални работни условия.

г)	Максимална работна температура „Tmax“ е най-високата стабилизирана температура на стената на съда при нормални работни условия.

д)

Граница на провлачване „RЕТ“ е стойността на максималната работна температура Tmax:

—	било на горната граница на провлачване ReH на материал, който има горна и долна граница на провлачване,

—	било на условната граница на провлачване Rp 0,2 ,

—	било на условната граница на провлачване Rp 1,0 — за нелегиран алуминий.

е)

Група от съдове:

Съдовете са от една и съща група, ако не се различават по модел, по диаметър, доколкото са изпълнени изискванията, посочени в раздел 2.1.1 или 2.1.2 от приложение I, и дължината на цилиндричната им част е в следните граници:

—	когато моделът се състои освен от дъна от един или няколко цилиндъра, вариантите трябва да съдържат поне един цилиндър,

—	когато моделът се състои само от две изпъкнали дъна, вариантите не бива да съдържат цилиндри.

Вариантите в дължината, водещи до модификации на отверстията и/или на вентилите, трябва да бъдат посочени върху чертежа на всеки вариант.

ж)	Една партида от съдове се състои от най-много 3 000 броя съдове от един и същи тип.

з)	Серийно производство по смисъла на настоящата директива има, когато множество съдове от един и същи тип се произвеждат при непрекъснат технологичен процес по време на даден период, по единен проект и с еднакви методи на производство.

и)

Отчет за контрол: документ, чрез който производителят потвърждава, че доставяните продукти отговарят на изискванията на поръчката и в който той представя резултатите за химическия състав и механичните свойства, изпитванията за текущ контрол в производството, извършван върху продукти от един и същи производствен процес, но задължително отнасящи се за доставените продукти.

4.2. Символи

A	удължение след разрушаване( )	%
A 80 mm	удължение след разрушаване (Lo = 80)	%
KCV	енергия на разрушаване	J/cm2
P	изчислително налягане	bar
PS	допустимо налягане	bar
Ph	налягане на хидравлична или пневматична проба	bar
Rp 0,2	условна граница на провлачване при 0,2 %	N/mm2
RЕТ	горна граница на провлачване при максимална работна температура	N/mm2
ReH	горна граница на провлачване	N/mm2
Rm	якост на опън	N/mm2
Tmax	максимална работна температура	°C
Tmin	минимална работна температура	°C
V	вместимост на съда	L
Rm,max	максимална якост на опън	N/mm2
Rp 1,0	условна граница на провлачване при 1,0 %	N/mm2

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ, КОИТО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ СЛЕДВА ДА ИМАТ ПРЕДВИД ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

1. Контролният орган, на който са възложени операциите по проверката, неговият директор и длъжностни лица, не бива да бъде нито проектант, нито производител, нито доставчик, нито монтажник на съдовете, които са контролирани, нито представител на някое от горните лица. Те не могат да участват нито пряко, нито в качеството на упълномощени лица в проектирането, производството, търговията и поддържането на тези съдове. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя и контролния орган.

2. Контролният орган и длъжностните лица, на които е възложен контролът, трябва да извършват операциите по проверката с най-висока професионална етика и най-голяма техническа компетентност и трябва да са свободни от всякакъв натиск и внушения, по-специално от финансово естество, които биха могли да окажат влияние върху преценката или резултатите от техния контрол, произлизащи по-специално от лица или групи лица, заинтересовани от резултатите от проверката.

3. Контролният орган трябва да разполага с необходимия персонал и средства за изпълнението по адекватен начин на техническите и административните задачи, свързани с осъществяването на контрола; той трябва да има също достъп до средствата, необходими за специални проверки.

4. Персоналът, на който е възложен контролът, трябва да има:

—	добра техническа и професионална подготовка,

—	задоволителни познания по отношение на изискванията, отнасящи се до извършвания контрол, и достатъчна практика по него,

—	способност за съставяне на сертификати, протоколи и доклади, които представляват материален израз на резултатите от извършения контрол.

5. Трябва да бъде осигурена независимостта на длъжностните лица, на които е възложен контролът. Възнаграждението на всеки служител не бива да бъде в зависимост нито от броя на извършените от него прегледи, нито от техния резултат.

6. Контролният орган трябва да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, освен ако тази отговорност се поема от държавата по силата на националния закон или ако контролните операции се извършват направо от държавата-членка.

7. Длъжностните лица на контролния орган трябва да пазят професионална тайна за всичко, което научават при изпълнението на своите функции (освен по отношение на компетентните административни органи на държавата, където контролният орган извършва дейността си) в рамките на настоящата директива и на всяка друга вътрешноправна разпоредба, приета в нейно изпълнение.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

31987L0524

L 306/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 6 октомври 1987 година

относно определяне на методите на Общността за вземане на проби за химически анализ за контрола на консервирани млечни продукти

(87/524/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 85/591/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно въвеждането на методи на Общността за вземане на проби и анализ за контрола на храните, предназначени за консумация от човека (1), и по-специално член 1, параграф 1 от нея,

като има предвид, че Директива 76/118/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно някои изцяло или частично дехидратирани кондензирани млека, предназначени за консумация от човека (2), последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, установява правила на Общността, регулиращи състава, употребата на запазени обозначения, условията за производство и етикетирането на въпросните продукти;

като има предвид, че съгласно член 1, параграф 1 от Директива 85/591/ЕИО проби от такива продукти трябва да бъдат вземани в съответствие с методите на Общността с цел определяне на техния състав, условия на производство, опаковане или етикетиране;

като има предвид, че е желателно да се приеме една първоначална серия от методи за вземане на проби за химически анализ, по отношение на които проучванията са приключени;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки взимат всички необходими мерки, за да осигурят вземането на проби, посочено в приложението, да се извършва в съответствие с методите, описани в него.

Член 2

Държавите-членки взимат всички необходими мерки, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 6 април 1989 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 октомври 1987 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 372, 31.12.1985 г., стр. 50.

(2) ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 49.

ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ВЪВ ВРЪЗКА С КОНТРОЛА НА ХИМИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ НА НЯКОИ ЧАСТИЧНО ИЛИ НАПЪЛНО ДЕХИДРАТИРАНИ КОНСЕРВИРАНИ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Административни инструкции

1.1. Персонал

Вземането на проби се извършва от упълномощено квалифицирано лице, както е посочено в нормативните актове на съответната държава-членка.

1.2. Запечатване и етикетиране на пробите

Всяка една проба, взета за официална цел, се запечатва на мястото на вземане на пробата и се идентифицира в съответствие с нормативните актове на съответната държава-членка.

1.3. Двойни проби

За анализ едновременно се подготвят поне две еквивалентни проби. При запазено право за разработване на съответно законодателство на Общността самата процедура и броят на пробите, които да бъдат вземани, зависи от съответното национално законодателство на всяка държава-членка.

Пробите се изпращат в лабораторията във възможно най-кратък срок след вземането им.

1.4. Доклад

Пробите се придружават от доклад, който се изготвя в съответствие със законодателството на съответната държава-членка.

2. Оборудване за вземане на проби

Спецификации

Цялото оборудване за вземане на проби се изработва от подходящ материал с необходимата устойчивост. Използваният материал не следва да води до промени в пробата, които да влияят на резултатите при последващия анализ, както и да не предизвиква никакви промени в пробата по време на вземането ѝ. Използването на неръждаема стомана е препоръчително.

Всички повърхности следва да са гладки, без цепнатини и всички ъгли да са заоблени. Оборудването за вземане на проби следва да съответства на изискванията, определени за всеки продукт, от който се взема пробата.

3. Съдове за вземане на проби

Спецификации

Съдовете за проби и запушалките им следва да са изработени от такива материали и да имат такава конструкция, които да предпазват по адекватен начин пробата и да не водят до промени в нея, които биха се отразили върху резултата от последващите анализ или изпитване. Към подходящите материали принадлежат стъкло, някои метали и пластмаси. За предпочитане е съдовете да са непрозрачни. Прозрачните или полупрозрачните съдове със съдържанието се съхраняват на тъмно.

Съдовете и запушалките им следва да бъдат чисти и сухи. Формата и вместимостта на съдовете следва да е подходяща съобразно изискванията, определени за продукта, от който се взема пробата.

Могат да се използват съдове от пластмаса, както и съдове за еднократна употреба, ламинати, включително алуминиево фолио, или найлонови торби с подходящо затваряне.

Съдовете, различни от найлонови торби, трябва да се затварят добре посредством запушалка или капачка с винт от метал или пластмаса, при необходимост снабдена с пластмасов уплътнител за херметическо затваряне. Използваните запушалки или уплътнители следва да са неразтворими, неабсорбиращи миризми, устойчиви на мазнини и невъздействащи върху миризмата, вкуса, свойствата или състава на пробата.

Запушалките следва да са изработени от или покрити с неабсорбиращи материали без специфична миризма.

4. Техника за вземане на проби

Съдът за вземане на проби се затваря незабавно след вземане на пробата.

5. Съхранение на пробите

Препоръчителната температура за съхранение на пробите от различните продукти не надвишава 25 °С.

Температурата и срокът на съхранение трябва да се разглеждат заедно, а не поотделно.

6. Транспортиране на пробите.

Пробите се доставят до съответната лаборатория във възможно най-кратък срок (за предпочитане в рамките на 24 часа след вземане на пробата).

По време на транспортирането се вземат мерки за за предотвратяване на експозицията на миризми, на пряка слънчева светлина и на температури, по-високи от 25 °С.

II. МЕТОД 1: ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ЧАСТИЧНО ДЕХИДРАТИРАНИ МЛЕКА

1. Обхват и сфера на приложение

—	неподсладени кондензирани високомаслени млека,

—	неподсладени кондензирани млека,

—	неподсладени кондензирани частично обезмаслени млека,

—	неподсладени кондензирани обезмаслени млека,

—	подсладени кондензирани млека,

—	подсладени кондензирани обезмаслени млека,

—	подсладени кандензирани частично обезмаслени млека.

2. Оборудване

2.1. Общо

Виж точка 2 от Общите разпоредби.

2.2. Бутала и бъркалки

Буталата или бъркалките за размесване на големи количества течности са с подходяща повърхност за постигане на необходимото хомогенизиране, така че да не се получи гранив вкус. Поради различните форми и размери на съдовете за вземане на проби не се препоръчва специфична конструкция на бутало за всички цели, но буталата следва да са конструирани по начин, който да не допуска издраскване на вътрешната повърхност на съда по време на размесването.

Подходящият материал е описан в точка 2 на Общите разпоредби.

Формата на буталата за размесване на течности в кофи или в гюмове е съгласно фигура 1 със следните размери (фигура 1): диск с диаметър 150 mm3, върху който са перфорирани шест кръгли отвора с диаметър 12,5 mm3 мм всеки, разположени върху окръжност с диаметър 100 mm3. Дискът е фиксиран централно върху метален прът. Другият край на пръта представлява дръжка с формата на примка. Дължината на пръта заедно с дръжката е около 1 m.

Подходящото бутало за малки съдове е със следните размери (фигура 2): прът не по-къс от 2 m, прикрепен към диск с диаметър 300 mm3, който е перфориран с 12 отвора върху окръжност с диаметър 230 mm3, като всеки от отворите е с диаметър 30 mm3.

За хомогенизиране на продукта в големи съдове се препоръчва механично разбъркване или разбъркване с използване на чист сгъстен въздух. За предотвратяване развитието на гранив вкус се използва въздух с минимално налягане и обем.

Забележка: Когато се изисква използването на „чист сгъстен въздух“, е необходимо да се използва сгъстен въздух, от който са премахнати всички замърсители, като мазнина, вода и прах.

2.3. Бъркалка

Бъркалката има широка лопатка и да е достатъчно дълга, за да достига дъното на съда. За предпочитане е единият ѝ ръб да е с профила на съда (виж фигура 3).

2.4. Съдове за изгребване (черпаци)

Големината и формата на черпака за събиране на пробата са съгласно фигура 4. Черпакът е прикрепен към здрава дръжка с дължина най-малко 150 mm. Вместимостта на черпака не е по-малка от 50 ml. За предпочитане е дръжката да бъде извита. Конусовидната форма на чашата позволява поставянето на съдовете един в друг.

Друга възможност е използването на черпак с подобна вместимост, който да е с успоредни стени, градуиран на 5 еднакви деления, за да улеснява вземането на пропорционално равни количества проба, когато продуктът се съхранява в повече от един съд

2.5. Прът

Кръгъл, с дължина около 1 m и диаметър 35 mm.

2.6. Съд за вземане на средна проба

При вземане на средна проба се използва съд с широк отвор и вместимост 5 l.

2.7. Лъжица или шпатула

С широка работна лопатка.

2.8. Съдове за проби.

Виж точка 3 от Общите разпоредби.

3. Процедура

3.1. Вземане на проба от неподсладени частично дехидратирани млека

Взима се проба в количество не по-малко от 200 g.

3.1.1. Продуктът се размесва много добре чрез постъпателно-възвратно или въртеливо движение, механично разбъркване, преливане от един съд в друг или чрез използване на чист сгъстен въздух (виж забележката в точка 2.2) до постигане на хомогенност.

Пробата се взема с черпак веднага след размесването ѝ. Ако постигането на достатъчна хомогенност е трудно, пробите се вземат от различни места на съда, така че общото количество на пробата да е не по-малко от 200 g. (Върху етикета на пробата и в придружаващия доклад се отбелязва дали пробата е смес от първоначални проби).

3.1.2. Вземане на проби от продукти, опаковани в малки разфасовки за продажба на дребно.

Като съставна част на пробата може да се вземе единична опаковка с ненарушена цялост и неразпечатана. Вземат се една или повече опаковки от една и съща партида или с един и същ кодов номер, така че общото количество на пробата да не е по-малко от 200 g.

3.2. Вземане на проба от подсладени частично дехидратирани млека

3.2.1. Общи указания

Вземането на проби от подсладено частично дехидратирано мляко от големи съдове може да е затруднено, когато продуктът е недостатъчно хомогенизиран и е с висок вискозитет. Трудности при вземането на проби могат да възникнат при наличие на големи кристали захар или лактоза, при утаяването на различни соли, които могат да се появят в продукта и да полепнат по стените на съда, или при наличието на бучки. Такива трудности се установяват, като в съда с продукта се въведе прът за изследване на колкото е възможно по-голяма част от съдържанието на съда с продукта и след това се извади. Когато размерът на захарните кристали е не по-голям от 6 mm, не се очакват трудности при вземането на проби. В случаите, когато продуктът не е достатъчно хомогенен, това трябва да се отбележи на етикета на пробата на придружаващия доклад. За получаване на представителна проба съдържанието се оставя при температура не по-ниска от 20 °С, тъй като подсладеното кондензирано мляко обикновено се съхранява при стайна температура.

3.2.2. Процедура

Количеството на взетата проба следва да е не по-малко от 200 g.

—

Отворени съдове

Единият край на съда се отваря, като предварително се извършва почистване и подсушаване, за да не се допусне попадането на чужда материя по време на отварянето. Съдържанието се разбърква с помощта на бъркалка (виж фигура 3). Ръбът на бъркалката следва да изстърже от полепналите по стените и дъното на съда частици. Съдържанието се размесва чрез комбинация от вертикални и въртеливи движения, като бъркалката е наклонена диагонално, за да се избегне навлизането на въздух в пробата. Бъркалката се изважда и полепналото по нея кондензирано мляко се прехвърля в съд с вместимост 5 l (виж точка 2.6) посредством шпатула или лъжица. Размесването на съдържанието и изваждането на бъркалката се повтарят до събиране на количество от 2 до 3 g от продукта. Сместа се разбърква, докато се постигне хомогенност, и се взема проба в количество не по-малко от 200 g.

—

При затворени барабани с канелка в единия край или от едната страна

Поради причините, посочени в 3.2.1, вземането на проби през отвора на канелката е подходящо само за кондензирано мляко, което изтича лесно и е с равномерна консистенция. Съдържанието се размесва, като прътът се вкарва през отвора на канелката и след пълно размесване във всички посоки прътът се изважда и пробата се подготвя, както е описано в т. 3.2.1. Съдържанието може също така да се прехвърли в подходящ съд, като се внимава да се излее възможно най-голямо количество от барабана. След размесването с бъркалка пробата се взема, както е описано в т. 3.2.1.

3.2.3. Вземане на проби от продукти, опаковани в малки разфасовки, за продажба на дребно.

3.3. Консервиране, съхранение и транспортиране на пробата

Виж точки 5 и 6 от Общите разпоредби.

III. МЕТОД 2: ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ КОНСЕРВИРАНИ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ НА ПРАХ

1. Обхват и сфера на приложно поле.

Този метод описва взимането на проби за химически анализ на:

—	сухо пълномаслено мляко или пълномаслено мляко на прах,

—	сухо обезмаслено мляко или обезмаслено мляко на прах,

—	сухо частично обезмаслено мляко или частично обезмаслено мляко на прах,

—	сухо високомаслено мляко или високомаслено мляко на прах.

2. Оборудване

Виж точка 2 от Общите разпоредби

2.1. Сонди с достатъчна дължина за достигане дъното на съда с продукта

Подходящи са сондите, които отговарят на описанията в част IV.

2.2. Черпак, лъжица или шпатула с широка лопатка

2.3. Съдове за проби

Виж точка 3 от Общите разпоредби.

3. Процедура

3.1. Общи указания

Вземането на проба се организира по начин, при който да се сведе до минимум възможността за проникване на атмосферна влага в съдържанието на съда преди и по време на процеса. След вземането на пробата съдът с продукта се затворя плътно.

3.2. Вземане на проба

Взема се проба с количество не по-малко от 200 g. Сондата се въвежда в съда добре почистена и суха. Ако е необходимо, това става при наклонено или легнало положение на вече отворения съд. Отворът на сондата е насочен надолу, вертикално. Когато тя достигне дъното на съда, се завърта на 180 °С, след което се изтегля. Съдържанието на сондата се прехвърля в съда, предназначен за пробата. За получаване на проба с маса не по-малка от 200 g тази процедура може да се приложи един или повече пъти. Съдът с пробата се затваря веднага след вземането ѝ.

3.2.1. Вземане на проби от продукти, опаковани в малки разфасовки, предназначени за продажба на дребно

Забележка: Когато продуктите са описани като „бързо разтворими“, пробата трябва да представлява цялата неразпечатана опаковка.

3.3. Консервиране, съхранение и транспортиране на пробата

Виж точки 5 и 6 от Общите разпоредби.

IV. СОНДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ НАПЪЛНО ДЕХИДРАТИРАНИ МЛЕКА В ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА

1. Видове сонди

Тип А	:	дълга
Тип Б	:	къса

(виж фигура 5).

2. Материали

Острият край на сондата и нейното основно тяло са изработени от полиран материал, за предпочитане неръждаема стомана.

Дръжката на дългата сонда се препоръчва да бъде изработена от неръждаема стомана.

Късата сонда има сваляща се дръжка, изработена от дърво или пластмаса, като връзката между тях е тип байонет.

3. Конструкция

3.1. Формата, материалите и изработката на сондите позволяват доброто им почистване.

3.2. Издаденият край на острието на сонда тип А е достатъчно остър, за да служи и за изстъргване на материала.

3.3. Върхът на острието е достатъчно остър, за да улеснява вземането на пробата.

4. Основни размери

Сондите отговарят на размерите, посочени в таблицата по-долу (с допустимо отклонение от 10 %):

(Размерите са в милиметри)
	Къса сонда (тип А)	Дълга сонда (тип Б)
Дължина на острието	800	400
Дебелина на метала на острието	1—2	1—2
Вътрешен диаметър на острието при върха	18	32
Вътрешен диаметър на острието при дръжката или основата	22	28
Широчина на отвора при върха	4	20
Широчина на отвора при дръжката или основата	14	14

5. Забележка при работа със сондите

5.1. При работа с по-малко летливи млека на прах сондите могат да се въвеждат вертикално. Така сондите от тип А се запълват изцяло при завъртане и могат да се изваждат вертикално. По време на въвеждането сондите тип Б са вече изцяло запълнени и трябва да се изтеглят в наклонено положение, за да се избегнат загуби от долния им край.

5.2. При работа с по-летливи продукти съдът се накланя, а сондите се въвеждат в почти хоризонтално положение, като отворът им е насочен надолу. Изтеглянето на става с отвора нагоре.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

31988L0195

L 092/50

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 24 март 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 80/1269/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторните превозни средства

(88/195/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 80/1269/ЕИО на Съвета от 16 декември 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторните превозни средства (1), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че с оглед на натрупания опит и настоящото състояние на техниката вече е възможно да се определят по-точно процедурите за изпитване, установени в Директива 80/1269/ЕИО, и по-специално да се съобразят с последните изменения, направени от Икономическата комисия на ООН за Европа и от Международната организация по стандартизация (ISO);

като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите относно моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения I и II към Директива 80/1269/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Считано от 1 април 1988 г., държавите-членки не могат на основания, свързани с мощността на двигателя:

—	нито да отказват, по отношение на тип моторно превозно средство, да издават типово одобрение на ЕИО или да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО на Съвета (2), или национално типово одобрение,

—	нито да забраняват въвеждането в експлоатация на превозни средства,

ако мощността на двигателя на този тип превозно средство отговаря на разпоредбите на Директива 80/1269/ЕИО, последно изменена с настоящата директива.

2. Считано от 1 октомври 1988 г., държавите-членки:

—	не могат да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО за тип моторно превозно средство, мощността на двигателя на което не отговаря на разпоредбите на Директива 80/1269/ЕИО, изменена с настоящата директива,

—	могат да отказват да издават национално типово одобрение за тип превозно средство, мощността на двигателя на което не отговаря на разпоредбите на Директива 80/1269/ЕИО, изменена с настоящата директива.

3. Считано от 1 октомври 1992 г., държавите-членки могат да забраняват въвеждането в експлоатация на превозни средства, мощността на двигателя на които не отговаря на разпоредбите на Директива 80/1269/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Член 3

Преди 1 април 1988 г. държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 март 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 46.

(2) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I към Директива 80/1269/ЕИО се заменя, както следва:

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МОЩНОСТТА НА ДВИГАТЕЛИТЕ

1. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

1.1. Заявление за типово одобрение на ЕИО

Заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип превозно средство по отношение на мощността на двигателя се подава от производителя на превозното средство или от упълномощен от него представител.

То се придружава от посочените по-долу документи и следните данни в три екземпляра:

1.1.1.1.

Надлежно попълнен информационен документ.

1.1.1.2.

Информацията съгласно допълнение 1 или 2.

1.1.2. Ако техническата служба, която отговаря за изпитванията за типово одобрение, сама извършва изпитванията, трябва да се предостави за одобряване представително за типа превозно средство.

1.2. Документи

Ако е прието заявление по смисъла на точка 1.1, компетентният орган изготвя документ, образец на който се съдържа в приложение II. За да се изготви този документ, компетентният орган на държавата-членка, който провежда изпитванията за типово одобрение на ЕИО, може да използва протокола, изготвен от лаборатория, одобрена или призната съгласно разпоредбите на настоящата директива.

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.1.	Настоящият метод се отнася за двигатели с вътрешно горене, използвани за задвижване на превозни средства от категория М и N, както са определени в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, принадлежащи към някоя от следните категории:

2.1.1.

Бутални двигатели с вътрешно горене (с принудително запалване или със самозапалване), с изключение на двигатели със свободно бутало;

2.1.2.

Ротационни бутални двигатели.

2.2.	Настоящият метод се отнася за двигатели с естествено пълнене на цилиндрите или компресорни двигатели.

3. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

3.1. „Нетна мощност“ означава мощността, получена на изпитвателния стенд на края на коляновия вал или на негов еквивалент при съответстващата скорост на двигателя със спомагателните устройства, изброени в таблица 1. Ако измерването на мощността може да се извърши само с монтирана предавателна кутия, се отчита коефициентът на полезно действие на предавателната кутия.

3.2. „Максимална нетна мощност“ означава максималната стойност на нетната мощност, измерена при пълно натоварване на двигателя.

3.3. „Серийно оборудване“ означава всяко оборудване, предвидено от производителя за дадено приложение.

4. ТОЧНОСТ НА ИЗМЕРВАНИЯТА НА МОЩНОСТТА ПРИ ПЪЛНО НАТОВАРВАНЕ

4.1. Въртящ момент: ±1 % от измерения въртящ момент (1).

4.2. Скорост на двигателя

Измерването трябва да бъде с точност ± 0,5 %. Скоростта на двигателя трябва да се измерва за предпочитане с автоматично синхронизиран оборотомер и хронометър (или скоростомер).

4.3. Разход на гориво: ±1 % от измерения разход.

4.4. Температура на горивото: ±2 К.

4.5. Температура на въздуха на входа на двигателя: ±2 К.

4.6. Барометрично налягане:± 100 Ра.

4.7. Налягане във входния колектор:±50 Ра (виж забележка 1а към Таблица 1).

4.8. Налягане в изпускателната тръба на превозното средство:± 200 Ра (виж забележка 1б към Таблица 1).

5. ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА НЕТНАТА МОЩНОСТ НА ДВИГАТЕЛЯ

5.1. Спомагателно оборудване

5.1.1. Спомагателно оборудване, което трябва бъде монтирано

По време на изпитването спомагателното оборудване, което е необходимо за работата на двигателя за предвижданото приложение (както е посочено в таблица 1), трябва да бъде инсталирано на изпитателния стенд, доколкото е възможно в същото положение, като това за предвижданото приложение.

5.1.2. Спомагателно оборудване, което трябва да се отстрани

Известно спомагателно оборудване, което е необходимо само при експлоатацията на превозното средство за предвижданото използване, което може да е монтирано върху двигателя, трябва да се отстрани за изпитването.

Следният неизчерпателен списък е даден като пример:

—	въздушен компресор за спирачките,

—	компресор на кормилното управление с усилвател,

—	компресор на системата на окачване,

—	климатична система.

Когато спомагателните устройства не могат да се отстранят, мощността, поета от тях в ненатоварено положение, може да се определи и да се прибави към измерената мощност на двигателя.

ТАБЛИЦА 1

Спомагателно оборудване, което трябва да се монтира за изпитването за определяне на нетната мощност на двигател

№	Спомагателно оборудване	Монтирано за изпитването на нетната мощност
1	Всмукателна система
	Всмукателен колектор	Серийно оборудване – да
	Въздушен филтър (2)
	Шумозаглушител във всмукателния тръбопровод (2)
	Система за контрол на емисията на картерните газове
	Устройство за ограничаване на скоростта (2)
2	Устройство за индукционно загряване на смукателния колектор	Серийно оборудване – да (ако е възможно, то трябва да бъде настроено на най-благоприятното положение)
3	Изпускателна система
	Устройство за пречистване на отработените газове	Серийно оборудване – да
	Изпускателен колектор
	Свързващи тръби (3)
	Шумозаглушител (3)
	Изпускателна тръба (3)
	Изпускателна спирачка (4)
	Устройство за принудително пълнене на цилиндрите
4	Горивна помпа (5)	Серийно оборудване - да
5	Карбуратор
	Електронна система за контрол, въздушен разходомер и т.н. (ако са монтирани)	Серийно оборудване - да
	Редуктор на налягане	Оборудване за газови двигатели
	Изпарител
	Смесител
6	Оборудване за впръскване на горивото(бензин и дизел)
	Предварителен филтър	Серийно оборудване - да
	Филтър
	Помпа
	Тръбопровод с високо налягане
	Инжектор
	Въздушен всмукателен вентил (ако е монтиран) (6)
	Електронна система за контрол, въздушен разходомер и т.н. (ако са монтирани)
	Автоматична система за регулиране и контрол на скоростта
	Автоматично спиране при пълно натоварване за стойката с уреди за управление в зависимост от атмосферните условия
7	Течна охладителна система
	Капак над двигателя	Не
	Капак на въздушния изпускател	Не
	Радиатор	Серийно оборудване – да (7)
	Вентилатор (7) (8)
	Направляващ кожух на вентилатора
	Водна помпа
	Термостат (9)
8	Въздушно охлаждане
	Обтекател	Серийно оборудване - да
	Нагнетателен вентилатор (7) (8)
	Устройство за регулиране на температурата
9	Електрическо оборудване	Серийно оборудване – да (10)
10	Оборудване за принудително пълнене на двигател с вътрешно горене (ако е монтирано)
	Компресор, задвижван пряко или непряко от двигателя и/или от отработените газове	Серийно оборудване – да
	Междинен охладител (11)
	Охладителна помпа или вентилатор (задвижвани от двигателя)
	Устройство за контролиране на охлаждащия поток
11	Допълнителен вентилатор на изпитвателния стенд	Да, ако е необходим
12	Устройство против замърсяване на околната среда (12)	Серийно оборудване – да

5.1.3. Спомагателно оборудване за стартиране на двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване

За спомагателното оборудване, използвано за стартиране на двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване, трябва да се разгледат следните два случая:

а)	Електрическо стартиране: генераторът е монтиран и предлага, когато е необходимо, оборудването, необходимо за работата на двигателя.

б)	Стартиране, различно от електрическо: ако има електрически задвижвани спомагателни устройства, необходими за работата на двигателя, генераторът се монтира и предлага тези спомагателни устройства. В противен случай той се отстранява.

В двата случая системата за производство и акумулиране на енергията, необходима за стартиране, се монтира и работи в ненатоварено положение.

5.2. Условия на настройка

Условията на настройка за изпитването за определяне на нетната мощност са посочени в Таблица 2.

ТАБЛИЦА 2

Условия на настройка

1	Настройка на карбуратора(ите)	Настроени в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за даденото приложение.
2	Настройка на инжекционната помпена система
3	Регулиране на времето на впръскване
4	Настройка на регулатора на скоростта
5	Устройства против замърсяване на околната среда

5.3. Условия на изпитване

5.3.1. Изпитването с цел определяне на нетната мощност трябва да се извърши при напълно отворен вентил за двигатели с принудително запалване и при фиксирано пълно натоварване на инжекционната помпа за двигатели със самозапалване, като двигателите са оборудвани, както е уточнено в Таблица 1.

5.3.2. Данните за работата трябва да се получат при стабилизирани работни условия, с достатъчно подаване на свеж въздух на двигателя. Двигателят трябва да се пуска в съответствие с препоръките на производителя. Горивните камери могат да съдържат налепи, но в ограничено количество.

Условията на изпитване, като температурата на входящия въздух, трябва да бъдат подбрани колкото е възможно по-близки до еталонните условия (виж точка 6.2), за да се намали големината на коригиращия коефициент.

5.3.3. Температурата на въздуха, който влиза в двигателя (въздух от околната среда), трябва да се измерва при 0,15 м нагоре по течението от точката на влизане във въздушния филтър или, ако не се използва въздушен филтър, в границите на 0,15 м от рупора на входящия въздух. Термометърът или термодвойката трябва да бъдат защитени от излъчваната топлина и да бъдат разположени пряко във въздушния поток. Те трябва да бъдат защитени също от обратното впръскване на гориво. Трябва да се използват достатъчен брой местоположения, за да се получи представителна средна стойност на входната температура.

5.3.4. Не трябва да се отчитат данни преди въртящият момент, скоростта и температурата да се задържат достатъчно постоянни за най-малко за една минута.

5.3.5. Скоростта на двигателя при работа или отчитане не трябва да се отклонява от избраната скорост с повече от ± 1 % или ± 10 мин-1, в зависимост от това кое допустимо отклонение е по-голямо.

5.3.6. Измерванията на натоварването на спирачката, на разхода на гориво и на температурата на входящия въздух трябва да се отчитат едновременно и трябва да бъдат средната стойност на две стабилизирани стойности, които се различават с по-малко от 2 % за натоварването на спирачката и разходът на гориво.

5.3.7. Температурата на охлаждащата течност на изхода от двигателя трябва да се поддържа в границите на ± 5 К от горната термостатно контролирана температура, специфицирана от производителя. Ако производителят не е дал уточнения, температурата трябва да бъде 353 К ± 5 К.

За двигателите с въздушно охлаждане температурата при точка, посочена от производителя, трябва да се поддържа в рамките на + 0/– 20 К от максималната стойност, уточнена от производителя в еталонните условия.

5.3.8. Температурата на горивото трябва да се измерва на входа на карбуратора или на горивната инжекционна система и да се поддържа в границите, установени от производителя на двигателя.

5.3.9. Температурата на смазочното масло, измерена в маслоутаителя на картера или на изхода от масления охладител, ако има монтиран такъв, трябва да се поддържа в границите, установени от производителя на двигателя.

5.3.10. Може да се използва спомагателна регулираща система, ако е необходимо, за се поддържа температурата в границите, уточнени в точка 5.3.7, 5.3.8 и 5.3.9.

5.3.11. Гориво

Горивото трябва да бъде от предлаганите на пазара без никакви антидимни добавки. В случай на спор, еталонното гориво трябва да бъде:

а)	за двигатели с принудително запалване, определеното в приложение VI, параграф 1, и

б)	за двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване, определеното в приложение VI, параграф 2

от Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства (13), последно изменена с Директива 83/351/ЕИО (14).

Вместо посочените по-горе еталонни горива, могат също да се използват, по преценка на производителя, еталонните горива, определени от СЕС (15) като СЕС-RF-08-А-85 (бензинови двигатели за работа с безоловен бензин) или СЕС-RF-03-А-84 (двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване).

5.4. Процедура на изпитване

Трябва да се направят измервания при достатъчен брой скорости на двигателя, за да се определи правилно кривата на мощността изцяло между най-ниските и най-високите скорости, препоръчани от производителя. Този обхват от скорости трябва да включва скоростта на въртене, при която двигателят произвежда максималната си мощност. За всяка скорост трябва да се определи средната стойност на най-малко две стабилизирани измервания.

5.5. Измерване на димен индекс

При двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване по време на изпитването трябва да се контролира дали отработените газове удовлетворяват условията, предписани в приложение VI към Директива 72/306/ЕИО на Съвета (16).

5.6. Данни за записване

Данните, които трябва да се записват, са посочените в допълнение I.

6. КОРИГИРАЩИ КОЕФИЦИЕНТИ

6.1. Определение

Коригиращият коефициент на мощността е коефициентът, с който се определя мощността на двигателя при еталонните атмосферни условия, специфицирани в точка 6.2.:

Ро = α · Р

където

Ро е коригираната мощност (т.е. мощността при еталонни атмосферни условия);

α е коригиращия коефициент (αа или αd);

Р е измерената мощност (мощност от изпитването).

6.2. Еталонни атмосферни условия

6.2.1. Температура (Т0): 298 К (25 °С)

6.2.2. Сухо налягане (pso): 99 kРа

Забележка: Сухото налягане се базира на общо налягане 100 kРа и налягане на водни пари 1 kРа.

6.3. Атмосферни условия на изпитване

Атмосферните условия по време на изпитването трябва да бъдат следните:

6.3.1. Температура (Т)

За двигатели с принудително запалване: 228 К ≤ Т ≤ 308 К.

За двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване: 283 К ≤ Т ≤ 313 К.

6.3.2. Налягане (рs)

80 kРа ≤ рs ≤ 110 kРа.

6.4. Определяне на коригиращите коефициенти αа и αd (17)

6.4.1. Двигатели с принудително запалване с естествено пълнене или компресорни със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване — коефициент αa:

Formula (18)

където

Т е абсолютната температура в К на входа на въздуха в двигателя;

ps е общото сухо атмосферно налягане в килопаскали (kРа), т.е. общото барометрично налягане минус налягането на водните пари.

Условия, които трябва да се спазват в лабораторията.

За да бъде изпитването валидно, коригиращият коефициент αа трябва да бъде такъв, че:

0,93 ≤ αа ≤ 1,07.

Ако тези стойности са превишени, трябва да се даде правилната получена стойност и условията на изпитване (температура и налягане) трябва да бъдат точно заявени в протокола за изпитването.

Двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване — коефициент αd

Коригиращият коефициент на мощността (αd) за двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване при постоянен дебит на гориво се получава по следната формула:

αd = (fa) fm

където

fa е атмосферният коефициент;

fm е характеристичният параметър за всеки тип двигател и настройка.

Атмосферен коефициент fa

Този коефициент показва въздействието на условията на околната среда (налягане, температура и влажност) върху въздуха, който се вкарва в двигателя.

Формулата на атмосферния коефициент, която трябва да се използва, е различна в зависимост от типа двигател.

6.4.2.1.1. Двигатели с естествено пълнене на цилиндрите и механично компресорни двигатели.

Formula

6.4.2.1.2. Турбодвигатели със или без охлаждане на входящия въздух.

Formula

6.4.2.2. Коефициент на двигателя fm

fm е функция на qc (коригиран дебит на горивото) съгласно следната формула:

fm = 0,036 · qc – 1,14

където

qc= q/r

където

q е дебитът на горивото в милиграми на цикъл и на литър от общия преминал обем [mg/(литър цикъл)].

r е отношението на налягането на изхода и входа на компресора (r = 1 за двигатели с естествено пълнене на цилиндрите).

Тази формула е валидна за интервал на стойности на qc между 40 mg/(литър цикъл) и 65 mg/(литър цикъл).

За стойности на qc под 40 mg/(литър цикъл) се взема постоянна стойност на fm равна на 0,3 (fm = 0,3).

За стойности на qc над 65 mg/(литър. цикъл) се взема постоянна стойност на fm равна на 1,2 (fm = 1,2) (виж фигурата):

6.4.2.3. Условия, които трябва да се спазват в лабораторията.

За да бъде изпитването валидно, коригиращият коефициент αа трябва да бъде такъв, че:

0,9 ≤ αd ≤ 1,1

Ако тези граници са превишени, трябва да се даде правилната получена стойност и условията на изпитване (температура и налягане) трябва да бъдат точно заявени в протокола за изпитването.

7. ПРОТОКОЛ ЗА ИЗПИТВАНЕТО

Протоколът за изпитването трябва да съдържа резултатите и всички изчисления, необходими за получаване на нетната мощност, посочена в приложение II, както и характеристиките на двигателя, посочени в допълнение 1 или 2 към настоящото приложение.

8. МОДИФИКАЦИЯ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛЯ

Всяка модификация на двигателя по отношение на характеристиките, изброени в допълнение 1 или 2 към настоящото приложение, трябва да се докладва на компетентния административен орган. Този орган тогава може:

8.1. или да приеме, че направените модификации вероятно не носят риска от значителен ефект върху мощността на двигателя,

8.2. или да поиска мощността на двигателя да се определи чрез извършване на изпитванията, които прецени за необходими.

9. ДОПУСКИ НА ИЗМЕРВАНЕ НА НЕТНАТА МОЩНОСТ

9.1.	Нетната мощност на двигателя, определена от техническата служба, може да се различава с ± 2 % от нетната мощност, специфицирана от производителя, с допустимо отклонение за скоростта на двигателя ± 1,5 %.

9.2.	Нетната мощност на двигател по време на изпитване за съответствието на производството може да се различава с ± 5 % от нетната мощност, определена по време на изпитването за типово одобрение.“

Допълнение 1 към Директива 80/1269/ЕИО се изменя, както следва:

Подзаглавието „(Дизелови двигатели)“ се заменя с „(Двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване)“.

В точки 3.2.2.1.3, 3.2.2.4.3, 3.2.2.4.4 и 3.2.2.4.5 „r/min“ се заменя с „min-1“.

В точка 3.2.2.3.3 „bar“ се заменя с „kРа“.

Допълнение 2 към Директива 80/1269/ЕИО се изменя, както следва:

В точка 3.2.2.4 „bar“ се заменя с „kРа“.

Приложение II към Директива 80/1269/ЕИО се изменя, както следва:

В точки 5.1.1, 5.1.2 и 5.1.3 „mbar“ се заменя с „kРа“.

В точки 5.3, 6.1, 6.2, 6.3 и 6.4 „r/min“ се заменя с „min-1“.

В точки 5.6.3, 5.6.4, 6.1 и 6.2, „дизелов“ се заменя със „със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване“.

(1) Системата за измерване на въртящия момент трябва да бъде калибрирана, за да отчита загубите от триене. Точността в долната половина на измервателния обхват на динамометричния стенд може да бъде ± 2 % от измервания въртящ момент.

(2) Трябва да бъде монтирана пълната всмукателна система, предвидена за предвижданото приложение:

когато има опасност от оценим ефект върху мощността на двигателя; при двутактови и двигатели с принудително запалване; когато производителят поиска това да бъде направено. В останалите случаи може да се използва еквивалентна система и трябва да се провери дали налягането на всмукване не се различава с повече от 100 Ра от пределната стойност, определена от производителя за чист въздушен филтър.

(3) Трябва да бъде монтирана пълната изпускателна система, предвидена за предвижданото приложение:

когато има опасност от оценим ефект върху мощността на двигателя; при двутактови и двигатели с принудително запалване; когато производителят поиска това да бъде направено.

В останалите случаи може да се инсталира еквивалентна система при условие че налягането, измерено на изхода на изпускателната система на двигателя, не се различава с повече от 1 000 Ра от налягането, определено от производителя. Изходът на изпускателната система на двигателя се определя като точка на 150 mm надолу от края на изпускателната система, монтирана на двигателя.

(4) Ако изпускателната спирачка е вградена в двигателя, дроселният вентил трябва да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

(5) Налягането на подаване на гориво може да се настрои, ако е необходимо, за да възпроизвежда налягането, което съществува при специфичното приложение на двигателя (по-специално, когато се използва система за „връщане на гориво“).

(6) Всмукателният вентил е регулиращ вентил за пневматичната система за автоматично регулиране на скоростта на инжекционната помпа. Регулаторът или оборудването за впръскване на горивото могат да съдържат други устройства, които да оказват въздействие на количеството на впръсканото гориво.

(7) (Радиаторът, вентилаторът, направляващият кожух на вентилатора, водната помпа и термостатът трябва да бъдат разположени относително по същия начин, както на превозното средство. Циркулацията на охлаждащата течност трябва да се извършва само с водната помпа на двигателя. Охлаждането на течността може да се извършва или от радиатора на двигателя, или от външен кръг, при условие че загубата на налягане и налягането на входа на помпата остават съществено същите, като тези на охладителната система на двигателя. Жалузите на радиатора, ако са вградени, трябва да бъдат в отворено положение. Когато вентилаторът, радиаторът и направляващият кожух на вентилатора не могат да бъдат монтирани на двигателя, употребената от вентилатора мощност, когато е монтиран отделно на своето правилно положение по отношение на радиатора и обтекателя (ако има такъв), трябва да се определи при стойности, които съответстват на скоростите на двигателя, използвани за измерване на мощността на двигателя, или чрез изчисляване от стандартните характеристики, или чрез практически изпитвания. Тази мощност, съотнесена към стандартните атмосферни условия, определени в точка 6.2, трябва да се извади от коригираната мощност.

(8) Когато са вградени вентилатор или нагнетател, които могат да бъдат изключени или са с непрекъснато действие или, изпитването трябва да се извърши с вентилатор (или нагнетател), изключен или с непрекъснато действащ вентилатор или нагнетател, работещи при максимално намалени обороти.

(9) Термостатът може да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

стандартните атмосферни условия, определени в точка 6.2, трябва да се извади от коригираната мощност.

(10) Минимална мощност на генератора: мощността на генератора трябва да бъде ограничена до необходимата за опериране на спомагателните устройства, които са неизбежни за работата на двигателя. Ако е необходимо свързването на акумулатор, трябва да се използва напълно зареден акумулатор в добро състояние.

(11) Двигателите, охлаждани със сгъстен въздух, трябва да се изпитват с охлаждане със сгъстен въздух, независимо дали са охладени въздушно или течно, но ако производителят предпочита, системата на стенда за изпитване може да замени охлаждания с въздух охладител. Във всеки случай измерването на мощността при всяка скорост трябва да се извършва със същите пад на налягането и пад на температурата на въздуха в двигателя през охладителя със сгъстен въздух на стендовата система за изпитване като определените от производителя за системата на комплектованото превозно средство.

(12) Те могат да включват, например, система за рециркулация на отработените газове, каталитичен преобразувател, топлинен реактор, вторична система за подаване на въздух и система за предотвратяване на изпаряването на горивото.

(13) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.

(14) ОВ L 197, 20.7.1983 г., стр. 1.

(15) Европейски координационен комитет за развитие на изпитванията на експлоатационните характеристики на смазочни материали и горива за двигатели.

(16) ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.

(17) Изпитванията могат да бъдат проведени в помещения с климатична инсталация, където атмосферните условия могат да се контролират.

(18) При двигатели, към които е монтирано устройство за автоматичен контрол на температурата на въздуха, ако устройството е такова, че при пълно натоварване при 25 °C се добавя ненагорещен въздух, изпитването се провежда с напълно изключено устройство. Ако устройството функционира все още при 25 °C, в този случай изпитването се извършва с нормално функциониращо устройство и показателят за температурните условия в коригиращият фактор се отчита на нула (без температурна корекция).

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

31988L0233

L 105/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДЕСЕТА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 2 март 1988 година

относно адаптиране към техническия прогрес на приложения II, III, IV и VI към Директива 76/768/ЕИО на Съвета oтносно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти

(88/233/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на козметичните продукти (1), изменена с Директива 87/137/ЕИО (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

като има предвид, че въз основа на наличната информация някои временно разрешени багрила, вещества или консерванти могат да бъдат окончателно разрешени, а други трябва да бъдат окончателно забранени или да бъдат разрешени за употреба през конкретен бъдещ период;

като има предвид, че с цел да се опази публичното здраве трябва да се забрани употребата на 3,4′,5-трибромсалициланилид, Phytolacca spp. и техните препарати, ретинова киселина и някои препарати за боядисване на косата;

като има предвид, че цел да се опази публичното здраве трябва да се приемат разпоредби относно инструкциите за употреба и задължителните предупреждения, които се съдържат в етикета на козметичните продукти, съдържащи тиогликолова киселина и нейните соли и естери;

като има предвид, че въз основа на наличната информация е необходимо да се разшири приложното поле на хинолин-8-ол и бис (8-хидроксихинолин) сулфат;

като има предвид, че в светлината на резултатите от най-новите постижения на науката и техниката употребата на етидронова киселина и нейните соли в препарати за грижи за косата и в някои видове сапуни може да бъде разрешена при дадени условия;

като има предвид, че е необходимо да се въведе забрана върху употребата на консерванта хлорфенезин;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите относно премахването на техническите пречки в търговията с козметични продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 76/768/ЕИО се изменя, както следва:

В приложение II:

—	в 350 и 351 се заличава фразата „с изключение на примесите на трибромсалициланилид, в съответствие с критериите, посочени в приложение IV (част 1)“;

—	в 367 се заличава фразата „с изключение на примесите на хексахлорофен, съгласно условията, посочени в приложение VI, част 1, точка 6“;

—

прибавят се следните номера:

„373.

3,4',5-трибромсалициланид (трибромсалан)

374.	Phytolacca spp. и техните препарати

375.	Третиноин* (ретинова киселина и нейните соли)

376.	1-метокси-2,4-диаминобензен (2,4-диаминоанизол — CI 76050)

377.	1-метокси-2,5-диаминобензен (2,5-диаминоанизол)

378.	Багрило CI 12140

379.	Багрило CI 26105

380.	Багрило CI 42555 Багрило CI 42555-1 Багрило CI 42555-2“

В приложение III, част 1:

—

номера 2 и 51 се заменят, както следва:

„2a

Тиогликолова киселина и нейните соли

a) Продукти за къдрене и изправяне на косата:

—	обща употреба

—	професионална употреба

б) Депилатори

в) Други продукти за поддържане на косата, които се отстраняват след прилагането им

—	8 % в готовия продукт, pH 7—9,5

—	11 % в готовия продукт, pH 7—9,5

—	5 % в готовия продукт, pH 7—12,7

—	2 % в готовия продукт, pH 9,5

Посочените по-горе проценти са изчислени като тиогликолова киселина

a), б) и в):

Инструкциите за употреба, написани на националния език (езици), трябва задължително да съдържат следните текстове:

—	Да се избягва контакт с очите

—	При попадане в очите, да се изплакнат незабавно обилно с вода и да се потърси медицинска помощ

—	Да се използват подходящи ръкавици (само за a) и в)

a):

—	Съдържа тиогликолат

—	Да се спазват инструкциите

—	Да се пази от деца

—	Само за професионална употреба

б) и в):

—	Съдържа тиогликолат

—	Да се спазват инструкциите

—	Да се пази от деца

2б

Естери на тиогликоловата киселина

Продукти за къдрене и изправяне на косата:

—	обща употреба

—	професионална употреба

—	8 % в готовия продукт, pH 6—9,5

—	11 % в готовия продукт, рH 6—9,5

Посочените по-горе проценти са изчислени като тиогликолова киселина

—	Може да предизвика свръхчувствителност при контакт с кожата

—	Да се избягва контакт с очите

—	При попадане в очите да се изплакнат незабавно обилно с вода и да се потърси медицинска помощ

—	Да се използват подходящи ръкавици

—	Съдържа тиогликолат

—	Да се спазват инструкциите

—	Да се пази от деца

—	Само за професионална употреба”

„51

Хинолин-8-ол и бис(8-хидроксихинолин) сулфат

Стабилизатор за водороден прекис в препарати за поддържане на косата, които се изплакват.

0,3 % изчислени като основа

Стабилизатор за водороден прекис в препарати за поддържане на косата, които се изплакват.

0,03 % изчислени като основа”

—

прибавят се номера 53 и 54:

„53

Етидронова киселина и нейните соли (1-хидрокси-етилиден-дифосфонова киселина и нейните соли)

a) Препарати за поддържане на косата

1,5 %

Изразени като етидронова киселина

Съдържа етидронова киселина

б) Сапуни

0,2 %

1-фенокси-пропан-2-ол

—	Само за продукти, които се изплакват

2 %

Като консервант, виж приложение VI, част 1, № 43“

—	Забранен за продукти за хигиена на устната кухина

В приложение III, част 2:

а)

прибавя се багрило „Кисело червено 195“, заедно с:

—	цвят: червен,

—	област на приложение: 3;

б)	заличава се 13065

В приложение IV, част 1 се изменя, както следва:

а)

в колона „ж“ изразът „31.12.1987 г.“ се заменя с израза „31.12.1989 г.“ по отношение на следните номера:

—	№ 2: 1,1,1-трихлоретан,

—	№ 4: Дитио-2,2'биспиридин-1-оксид, с добавка на трихидратен магнезиев сулфат;

б)	заличават се номера 3 и 5: 3,4',5-трибромсалициланилид и 1-феноксипропан-2-ол

В приложение IV, част 2:

а)	заличават се номера 12700, 44025, 73312 и „Кисело червено 195“;

б)	в колоната „Разрешено за употреба до“, изразът „31.12.1987 г.“ се заменя с израза „31.12.1988 г.“ по отношение на номера 13065, 21110, 42535, 44045, 61554 и 73900;

в)	в колоната „Други ограничения и изисквания“, изразът се зачерква по отношение на № 13065;

В приложение VI, част първа:

а)

се прибавят следните номера:

„а	б	в	г	д
41	2-хлорацетамид	0,3 %		Съдържа хлорацетамид
42	Хлорхексидин (INN) и неговия диглюконат, диацетат и дихидрохлорид (+)	0,3 % изразени като хлорхексидин
43	1-феноксипропан-2-ол	1,0	Само за продукти, които се изплакват“

б)	заличава се изразът в колона „г“ по отношение на вещество № 19.

В приложение VI, част 2:

а)

се заличават следните номера:

7.	5-бромо-5-нитро-1,3-диоксан,

8.	Ундек-10-еноик киселина: естери, амиди, моно- и бис (2-хидроксиетил) амиди и техните сулфонирани производни (+),

10.	2-хлоро-N(хидроксиметил) ацетамид,

11.	Алуминиев пиритион камсилат (INNM),

14.	1-феноксипропан-2-ол,

18.	Хексетидин (INN) (+),

22.	2-хлорацетамид,

23.	1-додецилгуанидин ацетат (додин — ISO) (+),

24.	Хлорхексидин (INN) и неговите диглюконат, диацетат и дихидрохлорид (+);

б)	по отношение на № 2 — хлорфенезин — се зачерква символът (+) в колона „б“, замества се 0,5 % с 0,3 % за концентрацията в колона „в“, а изразът „31.12.1987 г.“ се заменя с израза „31.12.1989 г.“ в колона „е“;

в)

изразът „31.12.1987 г.“ се заменя с израза „31.12.1988 г.“ в колона „е“ по отношение на следните номера:

16.	Бензалкониев хлорид (INN), бромид и захарин (+);

г)	изразът „31.12.1987 г.“ се заменя с израза „31.12.1989 г.“ в колона „е“ по отношение на № 17: 1-[1,3-бис (хидроксиметил)2,5-диоксоимидазолидин-1-ил]-1,3-бис (хидроксиметил) урея;

д)	по отношение на № 21 — бензилформал — наименованието се заменя в колона „б“ с „бензилхемиформал“, а изразът „31.12.1987 г.“ се заменя с израза „31.12.1989 г.“ в колона „е“.

Член 2

1. Без да се засягат датите за даване на разрешение, посочени в член 1, параграфи 4, 5 и 7, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че от 1 януари 1989 г. по отношение на веществата, посочени в член 1, параграф 1, а от 1 януари 1990 г. по отношение на веществата, посочени в член 1, параграфи 2, 3, 6 и 7, производителите и вносителите, установени в Общността, не могат да пласират на пазара продукти, които не отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че продуктите, посочени в параграф 1, и съдържащи веществата, предвидени в член 1, параграф 1, както и веществата от член 1, параграфи 2, 3, 6 и 7, не могат да бъдат продавани или доставяни на крайния потребител съответно след 31 декември 1989 г. и след 31 декември 1991 г.

Член 3

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 септември 1988 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националните си законодателства, приети от тях в приложното поле на настоящата директива.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 март 1988 година.

За Комисията

Grigoris VARFIS

Член на Комисията

(1) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2) ОВ L 56, 26.2.1987 г., стр. 20.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

31988L0302

L 133/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 18 ноември 1987 година

относно девето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/EИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

(88/302/EИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 67/548/EИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1), изменена за шести път с Директива 79/831/EИО (2), и по-специално член 19 от нея,

като има предвид, че член 3, параграф 1 от Директива 67/548/EИО предвижда, че физико-химичните свойства, токсичността и екотоксичността на веществата и препаратите се определят в съответствие с методите, посочени в приложение V;

като има предвид, че член 3, параграф 2 от Директива 67/548/EИО предвижда, че действителната или потенциална опасност на дадено вещество или препарат за околната среда се преценява в съответствие с характеристиките, посочени в приложения VII и VIII;

като има предвид, че приложение V към версията, въведена с Директива 84/449/EИО на Комисията (3), понастоящем описва само тези методи за изпитване, които съответстват на характеристиките, изброени в приложение VII, и че е необходимо освен това да бъдат описани методи за изпитване, съответстващи на характеристиките, изброени в приложение VIII;

като има предвид, че разпоредбите в настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки при търговията с опасни вещества и препарати,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Текстът на приложението към настоящата директива допълва текста на приложение V към Директива 67/548/EИО.

Член 2

Държавите-членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 31 декември 1988 г. и незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби най-късно до 30 юни 1989 г.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 ноември 1987 година.

За Комисията

Stanley CLINTON DAVIS

Член на Комисията

(1) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1/67.

(2) ОВ L 259, 15.10.1979 г., стр. 10.

(3) ОВ L 251, 19.9.1984 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Методите за изпитване, описани в настоящото приложение, са предназначени за определяне на някои токсикологични и екотоксикологични свойства, изброени в приложение VIII към Директива 79/831/EИО на Съвета. Описани са методите за изпитване, подходящи за ниво 1 и ниво 2 от приложение VIII, но изпитванията не са подразделени като функция на различните нива.

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ Б: Методи за определяне на токсичността …

Общо въведение: Част Б…

Изпитване за субхронична орална токсичност: 90-дневни многократни орални дози при гризачи …

Изпитване за субхронична орална токсичност: 90-дневни многократни орални дози при видове, различни от гризачи …

Изпитване за субхронична дермална токсичност: 90-дневни многократни дермални дози при гризачи…

Изпитване за субхронична инхалационна токсичност: 90-дневни многократни инхалационни дози при гризачи …

Изпитване за тератогенност – гризачи и видове, различни от гризачи …

Изпитване за хронична токсичност …

Изпитване за канцерогенност …

Комбинирано изпитване за хронична токсичност/канцерогенност …

Изпитване за репродуктивна токсичност върху едно поколение…

Изпитване за репродуктивна токсичност върху две поколения …

Токсикокинетика …

Изпитване за мутагенност и пресяващо изпитване за канцерогенност…

—	Генна мутация — Saccharomyces cerevisiae …

—	Митотична рекомбинация — Saccharomyces cerevisiae …

—	Изпитване in vitro за генни мутации в клетки от бозайници …

—	Увреждане и репарация на ДНК — непланиран синтез на ДНК — клетки от бозайници in vitro …

—	Изпитване in vitro за обмени на сестрински хроматиди…

—	Изпитване за полово свързана рецесивна леталност при Drosophila melanogaster…

—	Изпитвания in vitro за трансформации в клетки от бозайници …

—	Изпитване за доминантна леталност при гризачи …

—	Цитогенетични изпитвания in vivo на зародишни клетки от бозайници …

—	Изпитване за петна по козината при мишки …

—	Наследствени транслокации при мишки…

ЧАСТ В: Методи за определяне на токсичността за околната среда …

Общо въведение: Част В…

Изпитване за потискане растежа на водорасли…

Токсичност за земни червеи: Изпитване в изкуствена почва …

Биологично разграждане: Изпитване по Zahn — Wellens …

Биологично разграждане: Изпитвания за симулиране на активирана утайка …

Биологично разграждане: Изпитване за потискане дишането на активирана утайка …

Биологично разграждане: Модифицирано SCAS изпитване…

ЧАСТ Б: МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОКСИЧНОСТТА

ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ: ЧАСТ Б

ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗПИТВАНИЯ

Изпитвания за субхронична и хронична токсичност и канцерогенност

Характеризиране на изпитваното вещество и на сместа за третиране

Преди започване на всяко изпитване за токсичност трябва да бъдат известни съставът на изпитваното вещество, включително основните примеси, и съответните му физико-химични свойства, включително стабилността му.

Физико-химичните свойства на изпитваното вещество предоставят важна информация за избор на начина на прилагане, проекта на изпитванията за субхронична, хронична токсичност и канцерогенност и за съхраняването и работата с изпитваното вещество.

Информацията за химичната структура и физико-химичните свойства може да представлява и показател за абсорбционните характеристики на планирания начин на прилагане и за възможното метаболитно и тъканно разпределение. Информация за токсикокинетичните параметри може да има и от предшестващи изпитвания за токсичност и токсикокинетика.

Началото на изпитването трябва да бъде предшествано от разработване на аналитичен метод за качествено и количествено определяне на изпитваното вещество (включително основните примеси, когато това е възможно) в средата за дозиране и в биологичния материал.

Експериментални животни: избор на вид и порода

Налице е тенденция изпитванията да бъдат ограничени до експериментални видове, които се отглеждат лесно и имат сравнително кратък живот, тъй като е необходимо животните да бъдат третирани през голямата част от живота им. Желателно е да бъде известна честотата на спонтанните заболявания и туморите при използваната порода животни, когато се отглеждат при сходни условия.

Породите трябва да бъдат добре характеризирани и да нямат вродени дефекти, които да оказват влияние. Употребата на близкородствено кръстосани породи от Fl –хибриди в това отношение има някои предимства, но когато са налице достатъчно минали данни за близкородствено кръстосаните породи при животни, получени от затворени стада, такива са приемливи.

Грижи за животните, хранене и поене

Изпитванията и проучванията върху животни се провеждат в съответствие с националните разпоредби и се вземат предвид принципите на хуманността и международните разработки в областта на хуманното отношение към животните.

За получаване на значими резултати са задължителни строг контрол върху условията на околната среда и правилните техники за грижи за животните. Фактори като условия на настаняване, съпътстващи интеркурентни заболявания, медикаментозно лечение, примеси в храната, водата и мястото за спане, както и общите съоръжения за грижи за животните, могат да повлияят в значителна степен на изхода от изпитванията с многократни дози. Обикновено трябва да бъде известен ефектът на химичните стерилизиращи средства върху изпитването.

Диетата трябва да отговаря на всички хранителни нужди за изследвания вид и не трябва да съдържа примеси, които могат да окажат влияние върху изхода от изпитването. Гризачите трябва да се хранят и поят ad libitum, като храната трябва да се сменя поне един път седмично. В момента се използват три типа диети: конвенционална, синтетична, както и различни диети с отворени формули.

Независимо каква диета е избрана доставчиците трябва да проверяват хранителната стойност и нивото на замърсителите в основната диета посредством периодичен мониторинг и да предоставят тази информация на лабораторията заедно с всяка партида храна. Много е желателно да са известни ефектите на хранителния режим върху метаболизма, а също и върху развитието на тумори и дълголетието на животните

Допълнително в изследователската лаборатория може да се провеждат анализи за проверка на основната диета както за хранителните компоненти, така и за случайни замърсители, включително канцерогени. Ако това се прави, резултатите от анализите трябва да бъдат съхранени и включени в заключителния протокол за всяко изпитвано вещество.

Обичайните хранителни съставки, за които е известно, че оказват влияние върху канцерогенезата (например антиоксиданти, ненаситени мастни киселини, селен), не трябва да присъстват в пречещи концентрации. Потенциалното влияние на някои обичайни хранителни замърсители върху оценката на канцерогенезата изисква да се обръща специално внимание върху наличието на остатъци от пестициди, хлорорганични съединения, полициклични ароматни въглеводороди, естрогени, тежки метали, нитрозамини и микотоксини в храната.

Изпитванията за стабилност са изключително важни, когато изпитваното вещество се прилага във водата или храната. За установяване честотата на приготвяне на храната и необходимия мониторинг се използват правилно проведени изпитвания за стабилност и хомогенност преди изпитванията за многократни дози.

Когато храната се стерилизира, ефектите от тази процедура върху изпитваното вещество и хранителните съставки трябва да бъдат известни. Трябва да бъдат направени всички необходими промени.

По време на изпитвания за канцерогенност изследователите трябва да са наясно с потенциалните замърсители в използваната вода. Обикновено водата, която е одобрена за консумация от хора, е на задоволително равнище и трябва да има информация за нейния състав.

Може да се наложи концентрацията на дадено изпитвано вещество в диетата да бъде променена, тъй като животните растат така, че да се поддържа сравнително постоянен прием на изпитваното вещество по отношение на телесното тегло.

Хранителната стойност на контролните и изпитваните диети трябва да бъде колкото е възможно по-сходна. Трябва да се има предвид хранителната стойност на изпитваното вещество, което е смесено с храната. Въз основа на опита може да се предполага, че съдържание на нехранителни вещества в диетата до 5 % е малко вероятно да окаже значимо влияние върху нейната хранителна стойност.

1. Инхалационни изпитвания

Не е посочено гранично изпитване, тъй като се оказва невъзможно определянето на една-единствена гранична стойност за инхалационна експозиция.

2. Изпитване за тератогенност

Изпитването е насочено главно към прилагане по орален път. Алтернативно могат да се използват други пътища на прилагане в зависимост от физичните свойства на изпитваното вещество или вероятния начин на експозиция при хора. В такива случаи методът за изпитване трябва да бъде адаптиран по подходящ начин, като се вземат предвид съответните елементи на 28-дневните методи за изпитване.

3. Токсикокинетика

Токсикокинетичните изпитвания подпомагат интерпретирането и оценката на данните за токсичността. Предназначението на тези изпитвания е да изяснят конкретни аспекти на токсичността на изпитваното химическо вещество и резултатите могат да подпомогнат проектирането на допълнителни изпитвания за токсичност. Не се предвижда необходимостта да бъдат определяни всички параметри за всеки един случай. Пълната серия токсикокинетични изпитвания (абсорбция, екскреция, разпределение и метаболизъм) ще бъде необходима само в редки случаи. За определени съединения може да се препоръчат промени в тази серия или да е достатъчно изпитване с единична доза.

Определения

Токсикокинетика:	изучаване на абсорбцията, разпределението, метаболизма и екскрецията на изпитваните вещества;
Абсорбция:	процесът(ите), чрез който (които) приложеното вещество попада в организма;
Екскреция:	процесът(ите), чрез който (които) приложеното вещество и/или неговите метаболити се отстраняват от организма;
Разпределение:	процесът(ите), чрез който (които) приложеното вещество и/или неговите метаболити се разделят в организма;
Метаболизъм:	процесът(ите), чрез който (които) структурата на приложените вещества се изменя в организма посредством ензимни или неензимни реакции.

4. Изпитване на остра и подостра токсичност при втори вид

Целта на изпитването при втори вид е да допълни изводите, направени при първия вид.

По време на изпитване при втори вид може да се използва методът за изпитване, който вече е описан, или той може да бъде адаптиран за по-малък брой животни.

5. Изпитвания за плодовитост

Когато е необходимо изпитване за размножаването в три поколения, описаният метод за изпитване на размножаване в две поколения може да бъде разширен така, че да покрие трето поколение.

6. Изпитвания за мутагенност

Допълнителни изпитвания за мутагенност, включително пресяващи изпитвания за канцерогенност

В приложение VIII към директивата са споменати допълнителни изпитвания за по-нататъшно проучване на мутагенността или за предварително пресяващо изпитване за канцерогенност. Изпитванията, които са изложени схематично в този раздел, обикновено могат да се използват за проучване и на двата аспекта.

Въведение

Първоначалната оценка на мутагенната активност на едно вещество се състои от изпитвания за генни (точкови) мутации при бактерии и за цитогенетични увреждания в клетки на бозайници (in vitro или in vivo). По-горе бяха описани методи, подходящи за този „основен набор“ изпитвания. Настоящият раздел се отнася до допълнителни изпитвания, които са подходящи за потвърждаване и/или разширяване на резултатите, получени при основния набор, и които могат да се използват за голям брой цели:

1.	за потвърждаване на резултатите, получени при основния набор;

2.	за изпитване на крайните точки, които не са проучвани при основния набор;

3.	за започване или разширяване на проучвания in vivo.

За тези цели диапазонът на описаните тестове включва еукариотни системи, както in vitro, така и in vivo, а също разширен диапазон биологични крайни точки. Тестовете предоставят информация за точковите мутации в организми, които са по-сложни от бактериите, използвани в основния набор, и разширяват информацията за способността на веществото да предизвиква хромозомни аберации.

Описани са и изпитвания за крайни точки, които са различни от точкови мутации и хромозомни аберации. Те предоставят допълнителна информация и при необходимост могат да бъдат използвани в схемите за изпитване.

Като общ принцип, когато се има предвид програма за допълнителни изпитвания за мутагенност, тя трябва да бъде проектирана така, че да предоставя съответна допълнителна информация за мутагенния и/или канцерогенния потенциал на веществото.

Действителните изпитвания, които може да са подходящи в конкретен случай, ще зависят от многобройни фактори, включително химичните и физичните характеристики на веществото, резултатите от първоначалните бактериални и цитогенетични изпитвания, метаболитния профил на веществото, резултатите от други изпитвания за токсичност и известните приложения на веществото. Следователно, като се има предвид разнообразието на факторите, които може да се наложи да се вземат под внимание, строгата програма за избор на изпитвания не е целесъобразна. Някои общи принципи обаче могат да послужат като ръководство. Ако изпитване от основния набор се окаже положително, допълнителните изпитвания трябва да включват поне един метод, който може да открие същата генетична крайна точка. Ако и двете изпитвания от основния набор са отрицателни, обикновено като допълнителни проучвания трябва да се проведат изпитване за генни мутации и изпитване за хромозомни аберации. Може да е целесъобразно да се получат и допълнителни данни от индикаторните изпитвания (както са изброени по-долу).

Методите за такива изпитвания са групирани по-долу въз основа на тяхната първостепенна генетична крайна точка.

Изпитвания за генни (точкови) мутации

За допълнително изпитване на потенциала на веществото да предизвиква генни (точкови) мутации, може да са целесъобразни един или повече от следните методи:

a)	Изпитвания за прави или обратни мутации с еукариотни микроорганизми (Saccharomyces cerevisiae).

б)	Изпитвания in vitro за прави мутации в клетки на бозайници.

в)	Изпитване за полово свързана леталност при Drosophila melanogaster.

г)	Изпитване in vivo за мутации в соматични клетки: изпитване за петна по козината при мишки.

Изпитвания за хромозомни аберации

За допълнително изпитване на потенциала на веществото да предизвиква хромозомни аберации, може да е целесъобразен един от следните два метода:

a)	Цитогенетични изпитвания in vivo при бозайници; Ако не е бил включен в първоначалната оценка („основен набор“ изпитвания), трябва да се предвиди метафазен анализ на костномозъчни клетки in vivo. Допълнително може да се направят и цитогенетични изпитвания in vivo на зародишни клетки.

б)	Цитогенетични изпитвания in vitro на клетки на бозайници, ако не са включени в първоначалната оценка;

в)	Изпитвания за доминантна леталност при гризачи;

г)	Изпитване за наследствени транслокации при мишки.

Индикаторни изпитвания за ефекти върху ДНК

Съществуват методи, които представляват индикатор за някои ефекти върху ДНК, но които нямат за „крайна точка“ мутагенно явление. Тези изпитвания могат да предоставят информация, която допълва информацията, получена от изпитванията за мутагенност, и която може да бъде полезна за интерпретирането на такива изпитвания. Когато съществува необходимост от тези изпитвания, може да бъде подходящ един или друг от следните методи с използване на еукариотни микроорганизми или клетки на бозайници:

a)	Митотична рекомбинация при Saccharomyces cerevisiae;

б)	Увреждане и репарация на ДНК — непланиран синтез на ДНК — клетки от бозайници (in vitro);

в)	Обмен на сестрински хроматиди в клетки от бозайници (in vitro).

Други индикаторни изпитвания за канцерогенен потенциал

Съществуват трансформационни изпитвания на клетки от бозайници, с помощта на които се определя способността за предизвикване на морфологични и поведенчески изменения в клетъчна култура, за които се смята, че са свързани със злокачествено трансформиране in vivo. Могат да се използват голям брой различни типове клетки и критерии за трансформиране.

Оценка на риска от наследствени ефекти при бозайници

Съществуват методи за определяне като цяло на наследствените ефекти при бозайници, които са предизвикани от генни (точкови) мутации (изпитване за специфичен локус при мишки (1) или от хромозомни аберации (изпитване за наследствени транслокации при мишки). Такива методи може да се използват при оценяване на възможния генетичен риск на дадено вещество за човека. Като се имат предвид сложността на тези методи и големият брой необходими животни обаче, особено за изпитването за специфичен локус, е необходимо добро обосноваване преди провеждане на тези изпитвания.

ИЗПИТВАНЕ ЗА СУБХРОНИЧНА ОРАЛНА ТОКСИЧНОСТ

90-ДНЕВНИ МНОГОКРАТНИ ОРАЛНИ ДОЗИ ПРИ ГРИЗАЧИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитваното вещество се прилага ежедневно, по орален път, в нарастващи дози, върху няколко групи експериментални животни, по една доза за група, в продължение на 90 дни. По време на прилагането животните се наблюдават ежедневно, за да се открият признаци на токсичност. Животните, които умират по време на изпитването, се подлагат на аутопсия, а преживелите животни се подлагат на аутопсия при приключване на изпитването.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Животните се държат при експериментални условия на настаняване и хранене в продължение поне на пет дни преди изпитването. Преди изпитването здрави млади животни се избират на случаен принцип и се разпределят в третирани и контролни групи.

Изпитваното вещество може да се прилага с храната, чрез сонда, в капсули или в питейната вода. Определянето на дозите при всички животни трябва да се извършва по един и същ метод по време на целия експеримент. Ако за подпомагане на дозирането се използват неактивно вещество или други добавки, трябва да е известно, че те не водят до токсични ефекти. Ако е необходимо, могат да се използват исторически данни.

Условия на изпитване

Експериментални животни

Предпочитаният вид е плъх, ако няма противопоказания. Трябва да се използват млади здрави животни от широко използвани лабораторни породи, като в идеалния случай дозирането трябва да започне преди плъховете да достигнат шестседмична възраст, но във всички случаи, преди да навършат осем седмици. При започване на изпитването колебанията в теглото на животните не трябва да превишават ± 20 % от средната му стойност. Когато изпитването за субхронична орална токсичност се провежда като предварително проучване преди продължително изпитване, и при двете изпитвания трябва да се използват същият вид и порода.

Брой и пол

За всяко ниво на дозиране трябва да се използват поне 20 животни (10 женски и 10 мъжки). Женските животни трябва да са нераждали и да не са бременни. Ако се планират междинни жертви, броят трябва да бъде увеличен съответно с броя животни, които са планирани за пожертване преди завършване на изпитването. Освен това една сателитна група от 20 животни (по 10 животни от пол) може да бъде третирана с високо ниво на дозиране в продължение на 90 дни и да бъде наблюдавана в продължение на 28 дни след третирането за обратимост, запазване или забавена проява на токсичните ефекти.

Нива на дозиране

Трябва да се използват поне три нива на дозиране и една контрола. С изключение на третирането с изпитваното вещество, животните от контролната група трябва да бъдат третирани по идентичен начин с животните от изпитваните групи. Когато за подпомагане на дозирането трябва да се използва помощно вещество, дозирането на носителя при контролните животни трябва да бъде същото, както при третираните групи, а контролните животни трябва да получават същото количество носител като това, което получава групата, третирана с най-високата доза. Най-високото ниво на дозиране трябва да води до токсични ефекти, но да не предизвиква или да предизвиква малък брой фатални изходи. Най-ниското ниво на дозиране не трябва да предизвиква никакви признаци на токсичност. Когато съществува оценка на нивото на експозиция при хора, която може да се използва, най-ниското ниво на дозиране трябва да е по-високо от него. В идеалния случай междинното ниво на дозиране трябва да предизвиква минимални наблюдаеми токсични ефекти. Ако се използва повече от една междинна доза, нивата на дозиране трябва да бъдат разделени едно от друго така, че да се получи градиране на токсичните ефекти.

При групите, третирани с ниска и междинна доза, и при контролите честотата на фаталните изходи трябва да бъде ниска така, че да позволи значима оценка на резултатите.

Когато изпитваното вещество се прилага с храната, може да се използва постоянна концентрация (ppm или мг/кг храна) или постоянно ниво на дозиране по отношение телесното тегло на животното, като използваната алтернатива трябва да бъде посочена. За вещество, прилагано през сонда, дозата трябва да се дава по едно и също време всеки ден. Нивата на дозиране трябва да бъдат коригирани на интервали (на една или две седмици), за да се поддържа постоянно ниво на дозиране по отношение на телесното тегло на животното.

Гранично изпитване

Ако 90-дневното изпитване, проведено в съответствие с метода, разгледан подробно по-долу, при ниво на дозиране 1 000 мг/кг телесно тегло/ден или при по-високо ниво на дозиране, свързано с възможна експозиция при хора, когато такава е известна, не показва данни за токсични ефекти, допълнително изпитване може да не се сметне за необходимо. За вещества с ниска токсичност, прилагани с храната, е важно да се обезпечи количеството и другите свойства на съответното изпитвано вещество да не повлияват нормалните хранителни нужди.

Период на наблюдение

Всички животни трябва да бъдат наблюдавани ежедневно и признаците на токсичност да бъдат регистрирани, включително времето им на настъпване, силата и продължителността им. Трябва да се регистрират времето на смъртта и времето, по което се появяват и изчезват признаците на токсичност.

Процедура

В идеалния случай животните се дозират с изпитваното вещество седем дни в седмицата в продължение на 90 дни. Животните от всички сателитни групи, планирани за контролни наблюдения трябва да бъдат гледани в продължение на допълнителни 28 дни без третиране, за да бъдат доловени възстановяването от токсичните ефекти или запазването им.

Наблюденията в клетките трябва да включват най-вече измененията на кожата и козината, очите и лигавиците, а също дихателната, сърдечно-съдовата, автономната и централната нервна система, соматомоторната активност и начина на поведение. Ежеседмично трябва да се извършва измерване на консумацията на храна (и на консумацията на вода, когато изпитваното вещество се прилага с питейната вода) и животните трябва да се претеглят.

Редовното наблюдение на животните е необходимо, за да не се губят, доколкото е възможно, животни при изпитването поради причини като канибализъм, тъканна автолиза или преместване. В края на изпитването всички оживели животни от несателитните третирани групи се подлагат на аутопсия. Умиращите животни трябва да бъдат отстранени и подложени на аутопсия, когато бъдат забелязани.

На всички животни, включително контролните, обичайно се правят следните прегледи:

Преди прилагане на изпитваното вещество и при преустановяване на изпитването трябва да се проведе офталмологичен преглед с помощта на офталмоскоп или еквивалентно подходящо оборудване, за предпочитане при всички животни, но поне в групата, третирана с висока доза, и в контролната група. Ако бъдат доловени очни изменения, трябва да бъдат прегледани всички животни.

б)

В края на изпитването трябва да бъде направено хематологично изследване, включващо хематокрита, концентрацията на хемоглобина, броя на еритроцитите, общия брой на левкоцитите и диференциалното им броене и измерване на потенциала за съсирване, например време на съсирване, протромбиново време, тромбопластиново време или брой на тромбоцитите.

в)

В края на изпитването трябва да се определят клиничните биохимични параметри на кръвта. Изследвания, които се смятат за целесъобразни при всички изпитвания, са електролитният баланс, въглехидратният метаболизъм, чернодробната и бъбречната функция. Изборът на конкретни изследвания ще се повлияе от наблюденията върху механизма надействие на веществото. Препоръчва се определянето на: калций, фосфор, хлориди, натрий, калий, глюкоза на гладно (с период на гладуване, подходящ за вида), серумна глутамат-пируват трансаминаза (2), серумна глутамат-оксалоацетат трансаминаза (3), орнитин декарбоксилаза, гама-глутамил транспептидаза, уреен азот, албумин, креатинин в кръвта, общ билирубин и общ серумен белтък. Други определяния, които може да са необходими за адекватна токсикологична оценка, включват анализ на липиди, хормони, киселинно-алкално равновесие, метхемоглобин и холинестеразна активност. Когато е необходимо да бъде разширено изпитването на наблюдаваните ефекти, може да се използват допълнителни биохимични параметри.

г)	Рутинно изследване на урина не е необходимо, освен когато съществуват показания въз основа на очаквана или наблюдавана токсичност.

Ако историческите изходни данни не са адекватни, трябва да се предвиди определяне на параметрите на кръвната картина и клиничната биохимия преди да започне дозирането.

Макроскопска аутопсия

Следните органи и тъкани трябва да бъдат съхранени в подходяща среда за възможно бъдещо хистопатологично изследване: всички макроскопски лезии, мозъкът — включително срези на продълговатия мозък/варолиевият мост, кората на малкия мозък и кората на главния мозък, хипофизата, щитовидната/паращитовидните жлези, цялата тимусна тъкан, трахеята и белите дробове, сърцето, аортата (слюнчените жлези), черният дроб, слезката, бъбреците, надбъбречните жлези, панкреасът, гонадите, матката (допълнителните полови органи), (кожата), хранопроводът, стомахът, дванадесетопръстникът, празното черво, хълбочното черво, сляпото черво, ободното черво, правото черво, пикочния мехур, представителен лимфен възел, (женската млечна жлеза), (бедрената мускулатура), периферен нерв, гръдната кост с костен мозък, (очи), (бедрената кост, включително ставна повърхност), (гръбначният мозък на три нива — шийно, гръдно и поясно) и (извънорбитните слъзни жлези). Тъканите, посочени в скоби, трябва да се изследват, само ако въз основа на признаци на токсичност или ангажиране на целевите органи са налице показания за това.

Хистопатологично изследване

a)	Пълно хистопатологично изследване трябва да се провежда само върху органи и тъкани на животни от контролната група и групата, третирана с висока доза.

б)	Всички макроскопски лезии трябва да бъдат изследвани.

в)	Целевите органи трябва да бъдат изследвани и в другите дозирани групи.

г)

Белите дробове на животните от групите, третирани с ниска и междинна доза, трябва да бъдат подложени на хистопатологично изследване за данни за инфекция, тъй като това дава възможност за лесно оценяване на здравословното състояние на животните. При тези групи трябва да се предвиди и хистопатологично изследване на черния дроб и бъбреците. При животни от тези групи допълнително рутинно хистопатологично изследване може да не е необходимо, но в групата, третирана с висока доза, то винаги трябва да се провежда на органите, при които са налице данни за лезии.

д)	Когато се използва сателитна група, хистопатологично изследване трябва да се провежда на тъканите и органите, които в третираните групи показват аномалии.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група се дават броят на животните в началото на изпитването, броят на животните, при които са налице лезии, и процентът на животните, които демонстрират всеки тип лезия. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—	условия на изпитването,

—	нива на дозиране (включително носител, ако е използван) и концентрации,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза,

—	ниво без ефект, където е възможно,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му,

—	описание на токсичните или други ефекти,

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	данни от офталмологичния преглед,

—	използвани хематологични изследвания и всички резултати,

—	използвани клинични биохимични изследвания и всички резултати (включително резултати от всички изследвания на урина),

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от хистопатологичните изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите, където е възможно,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА СУБХРОНИЧНА ОРАЛНА ТОКСИЧНОСТ

90-ДНЕВНИ МНОГОКРАТНИ ОРАЛНИ ДОЗИ ПРИ ВИДОВЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ ГРИЗАЧИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитваното вещество се прилага ежедневно, по орален път, в нарастващи дози, върху няколко групи експериментални животни (различни от гризачи), по една доза за група, в продължение на 90 дни. По време на периода на прилагане животните се наблюдават ежедневно, за да се открият признаци на токсичност. Животните, които умират по време на изпитването, се подлагат на аутопсия, а преживелите животни се подлагат на аутопсия при приключване на изпитването.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Животните се държат при експерименталните условия на настаняване и хранене в продължение поне на пет дни преди изпитването. Преди изпитването здрави млади животни се избират по случаен признак и се разпределят в третирани и контролни групи.

Изпитваното вещество може да се прилага с храната или да се окаже по-удобно прилагането му в капсули. Могат да се използват други начини за прилагане по орален път. Дозирането при всички животни трябва да се извършва по един и същ метод по време на целия експериментален период. Ако за подпомагане на дозирането се използва неактивно вещество или други добавки, трябва да е известно, че те не водят до токсични ефекти. Ако е необходимо, могат да се използват исторически данни.

Условия на изпитване

Експериментални животни

Често използваният вид, различен от гризачи, е кучето, за предпочитане от определена порода. Могат да се използват други видове, различни от гризачи. Трябва да се използват млади здрави животни, като при кучетата дозирането трябва да започне за предпочитане на четири- до шестмесечна възраст и не по-късно от деветмесечна възраст. Когато изпитването за субхронична орална токсичност се провежда като предварително проучване преди продължително изпитване, и при двете изпитвания трябва да се използват същият вид и порода.

Брой и пол

За всяко ниво на дозиране трябва да се използват най-малко по осем животни (четири женски и четири мъжки животни). При прекратяване на изпитването броят на животните трябва да бъде адекватен за значима оценка на токсичните ефекти.

Нива на дозиране

Трябва да се използват поне три нива на дозиране и една контрола. С изключение на третирането с изпитваното вещество, животните от контролната група трябва да бъдат третирани по идентичен начин с животните от изпитваните групи. Най-високото ниво на дозиране трябва да води до токсични ефекти, но да не предизвиква фатални изходи. Най-ниското ниво на дозиране не трябва да предизвиква никакви признаци на токсичност. Когато съществува оценка на нивото на експозиция при хора, която може да се използва, най-ниското ниво на дозиране трябва да е по-високо от него.

В идеалния случай междинното ниво на дозиране трябва да предизвиква минимални наблюдаеми токсични ефекти. Ако се използва повече от една междинна доза, нивата на дозиране трябва да бъдат разделени едно от друго така, че да се получи градиране на токсичните ефекти.

В групата, третирана с ниска и междинна доза, и в контролните групи също не трябва да има фатални изходи.

За вещества с ниска токсичност, когато се прилагат с храната, е важно да се обезпечи количеството и други свойства на изпитваното вещество да не повлияват нормалното хранене.

Когато изпитваното вещество се прилага с храната, може да се използва постоянна концентрация в диетата (ppm или мг/кг храна) или постоянно ниво на дозиране по отношение на телесното тегло на животното, като използваната алтернатива трябва да бъде посочена. Когато дозата се прилага пряко, например в капсула, тя трябва да се дава по едно и също време всеки ден и да бъде коригирана, ако е необходимо, през интервали от една седмица, за да се поддържа постоянно ниво на дозиране по отношение на телесното тегло на животното. Когато изпитването за субхронична токсичност се използва като предварително проучване преди продължително изпитване, обикновено и при двете изпитвания трябва да се използва сходна диета.

Гранично изпитване

Ако 90-дневното изпитване, проведено в съответствие с метода, разгледан подробно по-долу, при едно ниво на дозиране 1 000 мг/кг телесно тегло/ден или при по-високо ниво на дозиране, свързано с възможна експозиция при хора, когато такава е известна, не показва данни за токсични ефекти, допълнителното изпитване може да не се смята за необходимо. За вещества с ниска токсичност, когато се прилагат с храната, е важно да се обезпечи количеството и други свойства на изпитваното вещество да не повлияват нормалните хранителни нужди.

Период на наблюдение

Процедура

В идеалния случай животните се дозират с изпитваното вещество седем дни в седмицата в продължение на 90 дни. Обаче въз основа главно на практически съображения, когато веществото се прилага по друг начин освен с храната, дозирането пет дни в седмицата се смята за приемливо.

Наблюденията в клетките трябва да включват, без да се ограничават до това, измененията на кожата и козината, очите и лигавиците, а също дихателната, сърдечно съдовата, автономната и централната нервна система, соматомоторната активност и начина на поведение. Ежеседмично трябва да се извършва измерване на консумацията на храна (и на консумацията на вода, когато изпитваното вещество се прилага с питейната вода) и животните трябва да се претеглят.

Ежедневно трябва да се провежда внимателен клиничен преглед на животните, като се предприемат съответни действия, за да се намали до минимум загубата на животни от изпитването. В края на експозицията всички оживели животни се подлагат на аутопсия. Умиращите животни трябва да бъдат отстранени и подложени на аутопсия, когато бъдат забелязани.

На всички животни, включително контролните, обичайно се правят следните прегледи:

Преди прилагане на изпитваното вещество и при преустановяване на изпитването трябва да се проведе офталмологичен преглед с помощта на офталмоскоп или еквивалентно подходящо оборудване, за предпочитане при всички животни, но поне в групата, третирана с висока доза, и в контролната група. Ако бъдат открити очни изменения, трябва да бъдат прегледани всички животни.

б)

В началото и в края на изпитването трябва да бъде направено хематологично изследване, включващо хематокрита, концентрацията на хемоглобина, броя на еритроцитите, общия брой на левкоцитите и диференциалното им броене и измерване на потенциала за съсирване, например време на съсирване, протромбиново време, тромбопластиново време или брой на тромбоцитите.

в)

В началото на изпитването, а след това или на едномесечни интервали, или по средата на изпитването и накрая при прекратяването му, трябва да се определят клиничните биохимични параметри на кръвта. Изследвания, които се смятат за целесъобразни при всички изпитвания, са електролитният баланс, въглехидратният метаболизъм и чернодробната и бъбречната функция. Изборът на конкретни изследвания ще се повлияе от наблюденията върху механизма на действие на веществото. Препоръчва се определянето на калций, фосфор, хлориди, натрий, калий, глюкоза на гладно (с период на гладуване, подходящ за вида/породата), серумна глутамат пируват трансаминаза (2), серумна глутамат оксалоацетат трансаминаза (3), орнитин декарбоксилаза, гама-глутамил транспептидаза, уреен азот, албумин, креатинин в кръвта, общ билирубин и общ серумен белтък. Други определяния, които може да са необходими за адекватна токсикологична оценка, включват анализ на липиди, хормони, киселинно/алкално равновесие, метхемоглобин и холинестеразна активност. Когато е необходимо да бъде разширено изпитването на наблюдаваните ефекти, може да се използват допълнителни клинични биохимични параметри. Видовете, различни от гризачи, трябва да гладуват известно време (за период не по-дълъг от 24 часа) преди вземане на кръвните проби.

г)	Рутинно изследване на урина не е необходимо, освен когато съществуват показания поради очаквана или наблюдавана токсичност.

Макроскопска аутопсия

Следните органи и тъкани трябва да бъдат съхранени в подходяща среда за възможно бъдещо хистопатологично изследване: всички макроскопски лезии, мозъкът — включително срези на продълговатия мозък/варолиевият мост, кората на малкия мозък и кората на главния мозък, хипофизата, щитовидната/паращитовидните жлези, цялата тимусна тъкан, (трахеята), белите дробове, сърцето, аортата, слюнчените жлези, черният дроб, слезката, бъбреците, надбъбречните жлези, панкреасът, гонадите, матката (допълнителните полови органи), (кожата), жлъчният мехур, хранопроводът, стомахът, дванадесетопръстникът, празното черво, хълбочното черво, сляпото черво, ободното черво, правото черво, пикочният мехур, представителен лимфен възел, (женската млечна жлеза), (бедрената мускулатура), периферен нерв, (очи), гръдната кост с костен мозък, (бедрената кост, включително ставна повърхност) и (гръбначният мозък на три нива — шийно, гръдно и поясно). Тъканите, посочени в скоби, трябва да се изследват, само ако въз основа на признаци на токсичност или ангажиране на целевите органи са налице показания за това.

Хистопатологично изследване

Пълно хистопатологично изследване трябва да се извършва само върху органи и тъкани на животни от контролната група и групата, третирана с висока доза. Допълнително хистопатологично изследване при групи, третирани с други дози, трябва да се извършва само върху органи, които демонстрират лезии в групата, третирана с висока доза, или за които клиничните наблюдения показват такава необходимост.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на изпитването, броят на животните, при които са налице лезии, типовете лезии и процентът на животните, които демонстрират всеки тип лезия. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид или порода, източник, условия на околната среда, диета,

—	условия на изпитването,

—	нива на дозиране (включително носител, ако е използван) и концентрации,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза,

—	ниво без ефект, където е възможно,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му,

—	описание на токсичните или други ефекти (с особено внимание към резултатите от клиничните изследвания),

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	резултати от офталмологичното изследване,

—	използвани хематологични изследвания и всички резултати,

—	използвани биохимични изследвания и всички резултати (включително резултати от всички изследвания на урина),

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от хистопатологичните изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите, където е целесъобразно,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част B.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА СУБХРОНИЧНА ДЕРМАЛНА ТОКСИЧНОСТ

90-ДНЕВНИ МНОГОКРАТНИ ДЕРМАЛНИ ДОЗИ ПРИ ГРИЗАЧИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част B.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част B.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитваното вещество се прилага ежедневно, върху кожата, в нарастващи дози, върху няколко групи експериментални животни, по една доза за група, в продължение на 90 дни. По време на прилагането животните се наблюдават ежедневно, за да се открият признаци на токсичност. Животните, които умират по време на изпитването, се подлагат на аутопсия, а преживелите животни се подлагат на аутопсия при приключване на изпитването.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Животните се държат при експериментални условия на живот и хранене в продължение поне на пет дни преди изпитването. Преди изпитването здрави млади животни се избират по случаен признак и се разпределят в третирана и контролна групи. Малко преди изпитването кожата в дорзалната област на туловището на експерименталните животни се остригва. Може да се използва бръснене, но то трябва да се извършва приблизително 24 часа преди изпитването. Повторно остригване или бръснене е необходимо обикновено през интервали от една седмица. Когато козината се остригва или бръсне, трябва да се внимава да се избягва нараняване на кожата. Не по-малко от 10 % от повърхността на тялото трябва да бъде подготвена за прилагане на изпитваното вещество. Когато се решава каква повърхност трябва да бъде подготвена и какви да бъдат размерите на превръзката, трябва да се вземе предвид теглото на животното. Когато се изпитват твърди вещества, които при нужда могат да бъдат стрити на прах, изпитваното вещество трябва да бъде достатъчно намокрено с вода или с подходящ носител, когато е необходимо, за да се осигури добър контакт с кожата. Течните изпитвани вещества обикновено се използват неразредени. Прилагането е ежедневно, от пет до седем дни седмично.

Условия на изпитване

Експериментални животни

Могат да се използват възрастни плъхове, зайци или морски свинчета. Могат да се използват други видове, но употребата им трябва да бъде обоснована. При започване на изпитването диапазонът на колебание на теглото трябва да бъде ± 20 % от средното тегло. Когато изпитването за субхронична дермална токсичност се провежда като предварително проучване преди продължително изпитване, и при двете изпитвания трябва да се използват същият вид и порода.

Брой и пол

За всяко ниво на дозиране трябва да се използват поне 20 животни (10 женски и 10 мъжки) със здрава кожа. Женските трябва да са нераждали и да не са бременни. Ако се планират междинни жертви, броят трябва да бъде увеличен с броя животни, които са планирани за пожертване преди завършване на изпитването. Освен това една сателитна група от 20 животни (по 10 животни от пол) може да бъде третирана при високо ниво на дозиране в продължение на 90 дни и да бъде наблюдавана в продължение на 28 дни след третирането за обратимост, запазване или забавена проява на токсичните ефекти.

Нива на дозиране

Необходими са поне три нива на дозиране с контрол или контрол за носителя, ако се използва носител. Експозицията трябва да продължава поне по шест часа дневно. Прилагането на изпитваното вещество трябва да се извършва по едно и също време всеки ден и количеството на прилаганото вещество трябва да бъде коригирано през определени интервали (от една или две седмици), за да се поддържа постоянно ниво на дозиране по отношение на телесното тегло на животното. С изключение на третирането с изпитваното вещество, животните от контролната група трябва да бъдат третирани по идентичен начин с животните от изпитваните групи. Когато за подпомагане на дозирането се използва помощно вещество, дозирането на контролната група с носител трябва да бъде същото, както при третираните групи, а контролната група трябва да получава същото количество носител като това, което получава групата, третирана с най-високата доза. Най-високото ниво на дозиране трябва да води до токсични ефекти, но да не предизвиква или да предизвиква малък брой фатални изходи. Най-ниското ниво на дозиране не трябва да предизвиква никакви признаци на токсичност. Когато съществува оценка на нивото на експозиция при хора, която може да се използва, най-ниското ниво на дозиране трябва да е по-високо от него. В идеалния случай междинното ниво на дозиране трябва да предизвиква минимални наблюдаеми токсични ефекти. Ако се използва повече от една междинна доза, нивата на дозиране трябва да бъдат разделени едно от друго така, че да се получи градиране на токсичните ефекти. При групите, третирани с ниска и междинни дози, и при контролните групи честотата на фаталните изходи трябва да бъде ниска така, че да позволи значима оценка на резултатите.

Ако прилагането на изпитваното вещество води до силно кожно дразнене, концентрациите трябва да бъдат намалени и това може да доведе до намаляване или липса на други токсични ефекти при високото ниво на дозиране. Ако кожата е силно увредена, може да се наложи прекратяване на изпитването и предприемане на ново изпитване при по-ниска концентрация.

Гранично изпитване

Може да се приеме, че допълнително изпитване не е необходимо, ако е известно, че предварително проучване при доза 1 000 мг/кг или по-висока, която е свързана с възможна експозиция при хора, когато такава е известна, не предизвиква токсични ефекти.

Период на наблюдение

Експерименталните животни трябва ежедневно да бъдат наблюдавани за признаци на токсичност. Трябва да се регистрират времето на смъртта и времето, през което се появяват и изчезват признаците на токсичност.

Процедура

Животните трябва да бъдат настанени в индивидуални клетки. В идеалния случай животните се третират с изпитваното вещество седем дни в седмицата в продължение на 90 дни.

Животните от всяка сателитна група, планирана за контролни наблюдения, трябва да бъдат гледани в продължение на допълнителни 28 дни без третиране, за да бъдат открити възстановяването от токсичните ефекти или запазването им. Експозицията трябва да продължава шест часа на ден.

Изпитваното вещество трябва да бъде прилагано по еднакъв начин върху площ, която представлява приблизително 10 % от общата площ на телесната повърхност. При силно токсични вещества покритата повърхностна площ може да бъде по-малка, но колкото е възможно по-голяма площ трябва да бъде покрита с тънък и еднакъв филм.

При експозицията изпитваното вещество се поддържа в контакт с кожата с помощта на пореста марлена превръзка и недразнеща лента. Изпитваното място трябва да бъде допълнително покрито по подходящ начин така, че марлената превръзка и изпитваното вещество да се запазят и животните да не могат да погълнат изпитваното вещество. За да бъде предотвратено поглъщането на изпитваното вещество, могат да се използват ограничаващи средства, но пълно обездвижване не се препоръчва.

В края на експозицията останалото изпитвано вещество трябва да бъде отстранено, когато е възможно, с помощта на вода или друг подходящ метод за почистване на кожата.

Всички животни трябва да бъдат наблюдавани ежедневно и признаците на токсичност да бъдат регистрирани, включително времето им на настъпване, силата и продължителността им. Наблюденията в клетките трябва да включват измененията на кожата и козината, очите и лигавиците, а също дихателната, сърдечно съдовата, автономната и централната нервна система, соматомоторната активност и начина на поведение. Трябва да се извършват ежеседмични измервания на консумираната храна и на теглото на животните. Редовните наблюдения на животните са необходими, за да не се губят животни при изпитването поради причини като канибализъм, тъканна автолиза или преместване. В края на периода на изпитването всички оживели животни от несателитните третирани групи се подлагат на аутопсия. Умиращите животни трябва да бъдат отстранени и подложени на аутопсия, когато бъдат забелязани.

На всички животни, включително контролните, обичайно се правят следните прегледи:

а)

Преди експозицията на изпитваното вещество и при преустановяване на изпитването трябва да се проведе офталмологичен преглед с помощта на офталмоскоп или еквивалентно подходящо оборудване, за предпочитане при всички животни, но поне в групите, третирани с висока доза, и в контролните групи. Ако бъдат доловени очни изменения, трябва да бъдат прегледани всички животни.

б)

в)

В края на изпитването трябва да се определят клиничните биохимични параметри на кръвта. изследвания, които се смятат за целесъобразни при всички изпитвания, са електролитният баланс, въглехидратният метаболизъм и чернодробната и бъбречната функция. Изборът на конкретни изследвания ще се повлияе от наблюденията върху механизма на действие на веществото. Препоръчва се определянето на калций, фосфор, хлориди, натрий, калий, глюкоза на гладно (с период на гладуване, подходящ за вида), серумна глутамат пируват трансаминаза (2), серумна глутамат оксалоацетат трансаминаза (3), орнитин декарбоксилаза, гама-глутамил транспептидаза, уреен азот, албумин, креатинин в кръвта, общ билирубин и общ серумен белтък.

Други определяния, които може да са необходими за адекватна токсикологична оценка, включват анализ на липиди, хормони, киселинно/алкално равновесие, метхемоглобин и холинестеразна активност. Когато е необходимо да бъде разширено изпитването на наблюдаваните ефекти, може да се използват допълнителни клинични биохимични параметри.

г)	Рутинно изследване на урина не е необходимо, освен когато съществуват показания въз основа на очаквана или наблюдавана токсичност.

Ако историческите изходни данни не са адекватни, трябва да се предвиди определяне на хематологичните параметри и на параметрите на клиничната биохимия преди да започне дозирането.

Макроскопска аутопсия

Всички животни трябва да бъдат подложени на пълна макроскопска аутопсия, която включва преглед на външната повърхност на тялото, на всички отвори, както и на черепната, гръдната и коремната кухина и на съдържанието им. Черният дроб, бъбреците, надбъбречните жлези и тестисите трябва да бъдат претеглени във влажно състояние колкото е възможно по-бързо след дисекцията, за да се избегне изсъхването им. Следните органи и тъкани трябва да бъдат съхранени в подходяща среда за възможно бъдещо хистопатологично изследване: всички макроскопски лезии, мозъкът — включително срези на продълговатия мозък/варолевият мост, кората на малкия мозък и кората на главния мозък, хипофизата, щитовидната/паращитовидните жлези, цялата тимусна тъкан (трахеята), белите дробове, сърцето, аортата, слюнчените жлези, черният дроб, слезката, бъбреците, надбъбречните жлези, панкреасът, гонадите, матката, допълнителните полови органи, жлъчният мехур (ако е налице), хранопроводът, стомахът, дванадесетопръстникът, празното черво, хълбочното черво, сляпото черво, ободното черво, правото черво, пикочният мехур, представителен лимфен възел, (женската млечна жлеза), (бедрената мускулатура), периферен нерв, (очи), (гръдната кост с костен мозък), (бедрената кост, включително ставна повърхност), (гръбначният мозък на три нива – шийно, гръдно и поясно) и (извънорбитните слъзни жлези). Тъканите, посочени в скоби, трябва да се изследват, само ако въз основа на признаци на токсичност или ангажиране на целевите органи са налице показания за това.

Хистопатологично изследване

a)	Пълно хистопатологично изследване трябва да се извършва на нормалната и третираната кожа и на органи и тъкани на животни от контролната група и групата, третирана с висока доза.

б)	Всички макроскопски лезии трябва да бъдат изследвани.

в)	Целевите органи трябва да бъдат изследвани и в групите, третирани с други дози.

г)

Когато се използват плъхове, белите дробове на животните от групите, третирани с ниска и междинна доза, трябва да бъдат подложени на хистопатологично изследване за признаци на инфекция, тъй като това дава възможност за лесно оценяване на здравословното състояние на животните. При животни от тези групи допълнително рутинно хистопатологично изследване може да не е необходимо, но в групата, третирана с висока доза, то винаги трябва да се извършва върху органите, при които са налице данни за лезии.

д)	Когато се използва сателитна група, трябва да се прави хистопатологично изследване на тъканите и органите, при които се наблюдават ефекти в другите третирани групи.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на изпитването, броят на животните, при които са налице лезии, типът на лезиите и процентът на животните, които демонстрират всеки тип лезия. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—	условия на изпитването,

—	нива на дозиране (включително носител,ако е използван) и концентрации,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза,

—	ниво без ефект, където е възможно,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му,

—	описание на токсичните или други ефекти,

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	резултати от офталмологичното изследване,

—	използвани хематологични изследвания и всички резултати,

—	използвани клинични биохимични изследвания и всички резултати (включително резултати от всички изследвания на урина),

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от хистопатологичните изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите, където е възможно,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА СУБХРОНИЧНА ИНХАЛАЦИОННА ТОКСИЧНОСТ

90-ДНЕВНИ МНОГОКРАТНИ ИНХАЛАЦИОННИ ДОЗИ ПРИ ГРИЗАЧИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

При няколко групи експериментални животни се осъществява ежедневна експозиция с определена продължителност на изпитваното вещество в нарастващи концентрации, като се използва по една концентрация за група, в продължение на 90 дни. Когато се използва носител, за да подпомогне създаването на подходяща концентрация на изпитваното вещество в атмосферата, трябва да се използва контролна група за носителя. По време на прилагането на изпитваното вещество животните се наблюдават ежедневно, за да се открият признаци на токсичност. Животните, които умират по време на изпитването, се подлагат на аутопсия, а преживелите животни се подлагат на аутопсия при приключване на изпитването.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Животните се държат при експериментални условия на живот и хранене в продължение поне на пет дни преди експеримента. Преди изпитването здрави млади животни се избират по случаен признак и се разпределят в третирана и контролна група. Когато е необходимо, към изпитваното вещество може да се добави подходящ носител, за да подпомогне създаването на съответна концентрация на веществото в атмосферата. Ако за улесняване на дозирането се използват неактивно вещество или други добавки, трябва да е известно, че те не водят до токсични ефекти. Ако е необходимо, могат да се използват исторически данни.

Условия на изпитване

Експериментални животни

Предпочитан вид е плъхът, освен ако няма противопоказания. Трябва да се използват млади здрави животни от обичайно употребявани лабораторни породи. При започване на изпитването колебанието в теглото на използваните животни не трябва да превишава с ± 20 % съответната средна стойност. Когато инхалационното субхронично изпитване се провежда като предварително проучване преди продължително изпитване, и при двете изпитвания трябва да се използват същият вид и порода.

Брой и пол

За всяка експозиционна концентрация трябва да се използват поне по 20 животни (10 женски и 10 мъжки). Женските трябва да са нераждали и да не са бременни. Ако се планират междинни жертви, броят трябва да бъде увеличен с броя животни, които са планирани за пожертване преди завършване на изпитването. Допълнително една сателитна група от 20 животни (по 10 животни от пол) може да бъде третирана при високо ниво на дозиране в продължение на 90 дни и да бъде наблюдавана в продължение на 28 дни след третирането за обратимост, запазване или забавена проява на токсичните ефекти.

Експозиционни концентрации

Необходими са поне три концентрации, с контрола и, ако се използва носител, контрола за носителя (съответстваща на концентрацията на носителя при най-високото ниво на дозиране). С изключение на третирането с изпитваното вещество, животните от контролната група трябва да бъдат третирани по идентичен начин с животните от изпитваните групи. Най-високата концентрация трябва да води до токсични ефекти, но да не предизвиква или да предизвиква малък брой фатални изходи. Когато съществува оценка на нивото на експозиция при хора, която може да се използва, най-ниското ниво на дозиране трябва да е по-високо от него. В идеалния случай междинната концентрация трябва да предизвиква минимални наблюдаеми токсични ефекти. Ако се използва повече от една междинна концентрация, концентрациите трябва да бъдат разделени една от друга така, че да се получи градиране на токсичните ефекти. В групите, третирани с ниска и междинна доза, и в контролната група честотата на фаталните изходи трябва да бъде ниска така, че да позволи значима оценка на резултатите.

Продължителност на експозицията

Продължителността на ежедневната експозиция трябва да бъде шест часа след изравняване на концентрациите в камерата. За да се изпълнят конкретни изисквания, може да се използва и друга продължителност.

Оборудване

Животните трябва да бъдат изследвани с инхалационно оборудване, предназначено за поддържане на динамичен въздушен поток при поне 12-кратно обменяне на въздуха за час, за да се осигурят адекватно кислородно съдържание и равномерно разпределена експозиционна атмосфера. Когато се използва камера, тя трябва да бъде проектирана така, че струпването на експерименталните животни да бъде намалено до минимум и да се постигне максимална инхалационна експозиция на изпитваното вещество. Като правило, за да се постигне стабилност на атмосферата в камерата, общият обем на експерименталните животни не трябва да надвишава 5 % от обема на експерименталната камера. Може да се използват индивидуални камери за ороназална експозиция, изолирана експозиция на главата или за експозиция на цялото тяло, като първите две намаляват до минимум приема на изпитваното вещество по други пътища.

Период на наблюдение

Експерименталните животни трябва да бъдат наблюдавани ежедневно за признаци на токсичност по време на цялото третиране и възстановяване. Трябва да се регистрират времето на смъртта и времето, през което се появяват и изчезват признаците на токсичност.

Процедура

Животните се подлагат на експозиция на изпитваното вещество ежедневно, от пет до седем дни в седмицата в продължение на 90 дни. Животните от всяка сателитна група, планирана за контролни наблюдения, трябва да бъдат държани в продължение на допълнителни 28 дни без третиране, за да бъдат открити възстановяването от токсичните ефекти или запазването им. Изпитването трябва да се провежда при температура 22 ± 3 °C. В идеалния случай относителната влажност трябва да се поддържа между 30 % и 70 %, но в определени случаи (например изпитвания на аерозоли) това може да е невъзможно. По време на експозицията на животните не трябва да се дават храна и вода.

Трябва да се използва динамична инхалационна система с подходяща аналитична система за контрол на концентрация. За установяване на подходящите експозиционни концентрации се препоръчва пробно изпитване. Въздушният поток трябва да бъде нагласен така, че да осигури хомогенни условия в цялата експозиционна камера. Системата трябва да осигури възможно най-бързо постигане на стабилни условия на експозиция.

Измерванията или мониторингът трябва да включват:

a)	дебита на въздушния поток (непрекъснато);

б)

действителната концентрация на изпитваното вещество, измерена в зоната на дишане. По време на ежедневната експозиция концентрацията не трябва да се колебае с повече от ± 15 % от средната стойност. При прахове и аерозоли обаче това ниво на контрол не може да се постигне и тогава може да се приеме по-широк диапазон. По време на цялото изпитване дневните концентрации трябва да бъдат поддържани колкото е възможно по-постоянни. При разработване на генериращата система трябва да се анализира размерът на частиците, за да се установи стабилността на концентрациите им в аерозолите. По време на експозицията анализите трябва да се провеждат толкова често, колкото е необходимо за определяне устойчивостта на разпределението на размерите на частиците.

в)	температурата и влажността;

г)

по време на експозицията и след нея се провеждат наблюдения, които се регистрират системно, като за всяко животно се съхраняват отделни записи. Всички животни трябва да бъдат наблюдавани ежедневно и признаците на токсичност да бъдат регистрирани, включително времето им на настъпване, силата и продължителността им. Наблюденията в клетките трябва да включват: измененията на кожата и козината, очите, лигавиците, дихателната, сърдечно съдовата, автономната и централната нервна система, соматомоторната активност и начина на поведение. Консумацията на храна трябва да се измерва и животните трябва да се претеглят всяка седмица Необходимо е редовно наблюдаване на животните, за да се осигури животните да не се губят от изпитването поради причини като канибализъм, тъканна автолиза или преместване. В края на експозицията всички оживели животни се подлагат на аутопсия. Умиращите животни трябва да бъдат отстранени и подложени на аутопсия, когато бъдат забелязани.

На всички животни, включително контролните, обичайно се правят следните прегледи:

преди експозицията на изпитваното вещество и при прекратяване на изпитването трябва да се проведе офталмологичен преглед с помощта на офталмоскоп или еквивалентно подходящо оборудване, за предпочитане при всички животни, но поне в групите, третирани с висока доза, и в контролните групи. Ако бъдат открити очни изменения, трябва да бъдат прегледани всички животни;

б)

в края на изпитването трябва да бъде направено хематологично изследване, включващо хематокрита, концентрацията на хемоглобина, броя на еритроцитите, общия брой на левкоцитите и диференциалното им броене и измерване на потенциала за съсирване, например време на съсирване, протромбиново време, тромбопластиново време или брой на тромбоцитите;

в)

в края на изпитването трябва да се определят клиничните биохимични параметри на кръвта. Изследвания, които се смятат за целесъобразни при всички изпитвания, са електролитният баланс, въглехидратният метаболизъм и чернодробната и бъбречната функция. Изборът на конкретни изследвания ще се повлияе от наблюденията върху механизма на действие на веществото. Предложени са параметрите: калций, фосфор, хлориди, натрий, калий, глюкоза на гладно (с период на гладуване, подходящ за вида), серумна глутамат пируват трансаминаза (2), серумна глутамат оксалоацетат трансаминаза (2), орнитин декарбоксилаза, гама-глутамил транспептидаза, уреен азот, албумин, креатинин в кръвта, общ билирубин и общ серумен белтък. Други параметри, които може да са необходими за адекватна токсикологична оценка, включват анализ на липиди, хормони, киселинно/алкално равновесие, метхемоглобин и холинестеразна активност. Когато е необходимо да бъде разширено изпитването на наблюдаваните ефекти, може да се използват допълнителни клинични биохимични параметри;

г)	Рутинно изследване на урина не е необходимо, освен когато съществуват показания въз основа на очаквана или наблюдавана токсичност.

Ако историческите изходни данни не са адекватни, трябва да се предвиди определяне на хематологичните параметрите и на параметрите на клиничната биохимия преди да започне дозирането.

Макроскопска аутопсия

Всички животни трябва да бъдат подложени на пълна макроскопска аутопсия, която включва преглед на външната повърхност на тялото, на всички отвори, както и на черепната, гръдната и коремната кухина и на съдържанието им. Черният дроб, бъбреците, надбъбречните жлези и тестисите трябва да бъдат претеглени във влажно състояние колкото е възможно по-бързо след дисекцията, за да се избегне изсъхването им. Следните органи и тъкани трябва да бъдат съхранени в подходяща среда за възможно бъдещо хистопатологично изследване: всички макроскопски лезии, белите дробове, които трябва да бъдат извадени интактни, претеглени и третирани с подходящ фиксатор, за да се обезпечи съхраняване на белодробната структура (префузията с фиксатор се смята за ефективна процедура), назо-фарингеални тъкани, мозък — включително срези на продълговатия мозък/варолиевият мост, кората на малкия мозък и кората на главния мозък, хипофизата, щитовидната/паращитовидните жлези, цялата тимусна тъкан, трахеята, белите дробове, сърцето, аортата, слюнчените жлези, черният дроб, слезката, бъбреците, надбъбречните жлези, панкреасът, гонадите, матката (допълнителните полови органи), (кожата), жлъчният мехур (ако е налице), хранопроводът, стомахът, дванадесетопръстникът, празното черво, хълбочното черво, сляпото черво, ободното черво, правото черво, пикочният мехур, представителен лимфен възел, (женската млечна жлеза), (бедрената мускулатура), периферен нерв, (очи), (гръдната кост с костен мозък), (бедрената кост, включително ставна повърхност) и (гръбначният мозък на три нива – шийно, средно гръдно и поясно) Тъканите, посочени в скоби, трябва да се изследват, само ако въз основа на признаци на токсичност или ангажиране на целевите органи са налице показания за това.

Хистопатологично изследване

a)	Пълно хистопатологично изследване трябва да се извършва върху дихателната система и други органи и тъкани на всички животни от контролната група и групата, третирана с висока доза.

б)	Всички макроскопски лезии трябва да бъдат изследвани.

в)	Целевите органи трябва да бъдат изследвани и в групите, третирани с други дози.

г)

Белите дробове на животните от групите, третирани с ниска и междинна доза, също трябва да бъдат подложени на хистопатологично изследване, тъй като това дава възможност за лесно оценяване на здравословното състояние на животните. Допълнително рутинно хистопатологично изследване може да не е необходимо при животни от тези групи, но в групата, третирана с висока доза, винаги трябва да се извършва върху органите, при които са налице данни за лезии.

д)	Когато се използва сателитна група, трябва да се прави хистопатологично изследване на тъканите и органите, при които се наблюдават дефекти в другите третирани групи.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на теста, броят на животните, при които са налице лезии, типовете лезии и процентът на животните, които демонстрират всеки тип лезия. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—

условия на изпитването:

Описание на експозиционната апаратура: включително проектиране, тип, размери, източник на въздух, система за генериране на частици и аерозоли, метод за климатизиране, пречистване на използвания въздух и метод за настаняване на животните в експериментална камера, когато се използва такава. Трябва да бъде описано оборудването за измерване на температурата, влажността и, където е необходимо, стабилността на концентрациите на частиците в аерозолите или на размера на частиците.

Данни за експозицията: те трябва да бъдат представени в табличен вид със средни стойности и мярка за вариабилността (например стандартно отклонение) и трябва да включват:

a)	дебити на въздушните потоци през инхалационното оборудване;

б)	температура и влажност на въздуха;

в)	номинални концентрации (общо количество на изпитваното вещество, заредено в инхалационното оборудване, разделено на обема въздух);

г)	естество на носителя, ако е използван;

д)	действителни концентрации в изпитвателната зона на дишане;

е)	стойност на медианата на размерите на частиците (когато е необходимо);

—	данни за токсичния отговор по пол и концентрация,

—	ниво без ефект, където е възможно,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му,

—	описание на токсичните или други ефекти,

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	резултати от офталмологичното изследване,

—	използвани хематологични изследвания и всички резултати,

—	използвани клинични биохимични изследвания и всички резултати (включително резултати от всички изследвания на урина),

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от хистопатологичните изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите, където е необходимо,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ТЕРАТОГЕННОСТ – ГРИЗАЧИ И ВИДОВЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ ГРИЗАЧИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитваното вещество се прилага в нарастващи дози или концентрации в продължение поне на тази част от бременността, която съвпада с периода на органогенезата, върху няколко групи бременни експериментални животни, като се използва по една доза за група. Малко преди очакваната дата на раждане майката се пожертва, матката се отстранява и съдържанието се изследва. Този метод изследва токсичността за зародиша и плода (ембрио- и фетотоксичността).

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Здрави млади възрастни девствени женски животни със сходна възраст и размери се аклиматизират към лабораторните условия в продължение на поне пет дни преди изпитването и след това се чифтосват с мъжки животни с доказана плодовитост. Оплодените женски животни се избират по случаен признак и се разпределят в третираните групи.

Чифтосването може да бъде осъществено по естествен път или чрез изкуствено оплождане. Изпитваното вещество се прилага ежедневно върху женските животни, като се започва веднага след имплантирането и се продължава през целия период на органогенеза. Един ден преди термина фетусите се раждат чрез хистеректомия и се изследват за висцерални или скелетни аномалии, включително забавяне на растежа, забавено вкостяване (осификация) и вътрешни кръвоизливи.

Условия на изпитване

Експериментални животни

Обичайно се използват видовете плъх, мишка, хамстер и заек. Предпочитаните видове са плъх и заек. Трябва да се използват обичайно употребявани лабораторни породи. Породата не трябва да бъде с ниска плодовитост и трябва да бъде характеризирана по отношение на отговора към тератогени. Животните трябва да бъдат настанени в индивидуални клетки.

Брой и пол

За всяко ниво на дозиране са необходими поне 20 бременни плъха, мишки или хамстера или 12 бременни заека. Целта е да се осигурят достатъчно котила и новородени животни, за да дадат възможност за оценка на тератогенния потенциал на веществото.

Нива на дозиране

Трябва да се използват поне три нива на дозиране и едно контролно. Когато изпитваното вещество се прилага в носител, трябва да се използва и контролна група за носителя. Ако се използва носител, неговите токсикологични свойства трябва да са ясни, той не трябва да бъде тератогенен или да оказва влияние върху размножаването. Освен третирането с изпитваното вещество, животните от контролната(ите) група(и) трябва да бъдат третирани по идентичен начин с животните от изпитваните групи. Освен ако не са ограничени от физичното/химичното естество или биологичните свойства на веществото най-високата доза трябва в идеалния случай да предизвиква известна видима токсичност за майката, например лека загуба на тегло, но не повече от 10 % майчина смъртност. Ниското ниво на дозиране не трябва да предизвиква видими ефекти, които могат да се дължат на изпитваното вещество. Междинната(ите) доза(и) трябва да е (са) разделена(и) геометрично между ниското и високото ниво на дозиране.

Гранично изпитване

При вещества с ниска токсичност ако доза, която е поне 1000 мг/кг, не води до поява на признаци на ембриотоксичност или тератогенност, изпитвания с други дози може да не се смятат за необходими.

Продължителност на експозицията

Ден 0 на изпитването е денят, в който се наблюдават вагинална запушалка и/или сперма (когато е възможно). Периодът на дозиране трябва да съвпада с периода на основната органогенеза. Това може да стане през ден от 6 до 15 за плъхове и мишки, ден от 6 до 14 за хамстери или ден от 6 до 18 за зайци. Ако ден 0 се базира на наблюдаваното чифтосване или изкуствено оплождане, споменатите времена трябва да бъдат коригирани чрез добавяне на един ден. Алтернативно дозирането можа да бъде удължено до приблизително един ден преди датата на очакваното раждане.

Период на наблюдение

Внимателен клиничен преглед трябва да се провежда поне един път дневно. Ежедневно трябва да се извършват допълнителни наблюдения, като се предприемат подходящи действия за намаляване до минимум на загубата на животни от изпитването.

Процедура

Изпитваното вещество се прилага по орален път със сонда. Изпитваното вещество трябва да се прилага всеки ден по приблизително едно и също време.

Женските експериментални животни се третират с изпитваното вещество ежедневно през целия подходящ период на третиране. Дозата може да се базира на теглото на женските животни при започване прилагането на веществото. Като се има предвид бързото наддаване на тегло по време на бременност, животните може да се претеглят периодично и дозата да се базира на най-скорошното измерване на телесното тегло. Признаците на токсичност трябва да бъдат регистрирани при наблюдението, включително времето им на настъпване, силата и продължителността им. Женските животни, показващи признаци на аборт или преждевременно раждане, трябва да бъдат пожертвани и подложени на подробно макроскопско изследване. Наблюдението след третирането трябва да продължи приблизително до един ден преди термина, като целта е да съвпадне с по-голямата част от бременността, но да се избегне усложняването при интерпретирането на резултатите, което може да възникне след раждане по естествен път. Наблюденията в клетките трябва да включват, но не се ограничават до измененията на кожата и козината, очите и лигавиците, а също дихателната, сърдечно съдовата, автономната и централната нервна система, соматомоторната активност и начина на поведение. Консумацията на храна трябва да се измерва всяка седмица. Животните трябва да се претеглят всяка седмица.

Аутопсия

В случай на смърт по време на или в края на изпитването, майката трябва да бъде изследвана макроскопски за структурни аномалии или патологични изменения, които може да са оказали влияние върху бременността. Веднага след смъртта матката трябва да бъде отстранена и съдържанието да бъде изследвано за ембрионална или фетална смърт и за определяне броя на живите фетуси. Обикновено е възможно да се прецени момента на смъртта in utero, когато това е станало. При плъхове и зайци може да се определи броят на corpora lutea (жълтите тела). Трябва да се определи полът на фетусите и те трябва да бъдат претеглени поотделно, теглата да бъдат регистрирани и да бъде получено средното фетално тегло. След отстраняването всеки фетус трябва да бъде прегледан отвън. За плъхове, мишки и хамстери една трета до една втора от всяко котило трябва да бъде подготвено и изследвано за скелетни аномалии, а оставащата част от всяко котило трябва да бъде подготвена и изследвана за аномалии на меките тъкани, като се използват подходящи методи. За зайци всеки фетус трябва да бъде изследван посредством внимателна дисекция за висцерални аномалии и след това да бъде изследван за скелетни аномалии.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като представят за всяка експериментална група броя на животните в началото на изпитването, броя забременели животни, броя и процентите на живите фетуси и на фетусите със скелетни аномалии и тяхната връзка с конкретни котила. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—	условия на изпитването,

—	нива на дозиране (включително носител,ако е използван) и концентрации,

—	данни за токсичния отговор по дози,

—	ниво без ефект (където е възможно),

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му,

—	описание на токсичните или други ефекти,

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	продължителност на бременността и данни за котилото (включително исторически данни),

—	данни за фетусите (жив/мъртъв, пол, мекотъканни и скелетни дефекти),

—	данни за котилото (живо/мъртво, пол, мекотъканни и скелетни дефекти за всяко котило),

—	статистическа обработка на резултатите,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ХРОНИЧНА ТОКСИЧНОСТ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Обикновено изпитваното вещество се прилага седем дни седмично, по подходящ начин, върху няколко групи експериментални животни, по една доза за група, през голяма част от живота им. По време на експозицията на изпитваното вещество и след нея, експерименталните животни се наблюдават ежедневно, за да се открият някакви признаци на токсичност.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Условия на изпитване

Експериментални животни

Предпочитаният вид е плъх. Въз основа на резултатите от изпитвания, проведени в миналото, могат да се използват други видове (гризачи и различни от гризачи). Трябва да се използват млади здрави животни от обичайно употребявани лабораторни породи и дозирането трябва да започне колкото е възможно по-скоро след отбиването.

При започване на изпитването колебанията в теглото на животните не трябва да превишават ± 20 % от средната стойност. Когато изпитването за субхронична орална токсичност се провежда като предварително проучване преди продължително изпитване, и при двете изпитвания трябва да се използват същият вид и порода.

Брой и пол

За гризачи за всяко ниво на дозиране и паралелната контролна група трябва да се използват най-малко по 40 животни (20 женски и 20 мъжки). Женските животни трябва да са нераждали и да не са бременни. Ако се планират междинни жертви, броят трябва да бъде увеличен съответно с броя животни, които са планирани за пожертване преди завършване на изпитването.

За видове, различни от гризачи, е приемлив по-малък брой животни, но най-малко по четири от пол за всяка група.

Нива на дозиране нива и честота на експозицията

В допълнение към паралелната контролна група трябва да се използват поне три нива на дозиране. Най-високото ниво на дозиране трябва да предизвиква явни признаци на токсичност без да причинява излишна смъртност. Най-ниското ниво на дозиране не трябва да предизвиква никакви признаци на токсичност.

Междинната(ите) доза(и) трябва да се намира(т) по средата на диапазона между високите и ниските дози.

При избиране на нива на дозиране трябва да се вземат предвид данните от предшестващи проучвания и изпитвания за токсичност.

Обикновено експозицията е ежедневна. Ако дадено химическо вещество се прилага с питейната вода или се смесва с храната, то трябва да е непрекъснато в наличност.

Контроли

Трябва да се използва една паралелна контролна група, която е идентична с третираната група във всяко отношение, освен експозицията на изпитваното вещество.

При особени обстоятелства, например инхалационни изпитвания с аерозоли или емулгиращо средство с нехарактеризирана при орални изпитвания биологична активност, трябва да се използва и паралелна отрицателна контролна група. Отрицателната контролна група се третира по същия начин както експерименталните групи, с изключение на това, че животните не са подложени на експозиция на изпитваното вещество или някакъв носител.

Начин на прилагане

Двата основни начина на прилагане са орален и инхалационен. Изборът на начин на прилагане зависи от физичните и химичните характеристики на изпитваното вещество и вероятния начин на експозиция при хора.

Използването на дермалния път създава значителни практически проблеми. За хроничната системна токсичност, дължаща се на перкутанна абсорбция, нормално може да се съди по резултатите от друго орално изпитване и по информацията за степента на перкутанна абсорбция, получена от предишни изпитвания за перкутанна абсорбция.

Орални изпитвания

Животните могат да получават изпитваното вещество с храната, разтворено в питейната вода или дадено с капсула.

В идеалния случай дозирането трябва да бъде ежедневно, седем дни в седмицата, тъй като дозирането пет дни в седмицата може да даде възможност за възстановяване или намаляване на токсичността през периода, през който дозирането е прекъснато, и по този начин да повлияе върху резултата и последващата оценка. Обаче въз основа главно на практически съображения дозирането пет дни в седмицата се смята за приемливо.

Инхалационни изпитвания

Тъй като инхалационните изпитвания създават по-сложни технически проблеми в сравнение с другите начини на прилагане, тук са дадени по-подробни указания за този начин на прилагане. Трябва да се отбележи и че в особени ситуации интратрахеалното накапване може да представлява валидна алтернатива.

Продължителната експозиция обикновено наподобява предполаганата експозиция при хора, като животните са подложени на ежедневна експозиция в продължение на шест часа след изравняване на концентрациите в камерата, по пет дни в седмицата (интермитентна експозиция) или на 22- до 24-часова експозиция през деня по седем дни седмично (непрекъсната експозиция), съответстваща на възможна експозиция от околната среда, като около един час дневно по едно и също време се отделя за хранене на животните и за поддържане на камерата. И в двата случая животните обикновено са подложени на експозиция на фиксирани концентрации на изпитваното вещество. Основна разлика между интермитентната и непрекъснатата експозиция е, че при първата съществува период от 17 до 18 часа, през който животните могат да се възстановят от ефектите на ежедневната експозиция, като в края на седмицата има дори още по-дълъг период за възстановяване.

Изборът на интермитентна или непрекъсната експозиция зависи от целите на изпитването и от експозицията при хора, която трябва да се симулира. Трябва обаче да се имат предвид определени технически трудности. Например, предимствата на непрекъсната експозиция при симулиране на условията в околната среда могат да бъдат изместени от нуждата от поене и хранене по време на експозицията и от необходимостта от по-сложно (и сигурно) генериране на аерозол и пара и от мониторингови техники.

Експозиционни камери

Животните трябва да бъдат изследвани в инхалационни камери, предназначени да поддържат динамичен въздушен поток при поне 12-кратно обменяне на въздуха за час, за да се осигурят адекватно кислородно съдържание и равномерно разпределена експозиционна атмосфера. Контролните и експозиционните камери трябва да бъдат идентични и да бъдат проектирани така, че да осигурят условия на експозиция, които са сравними във всички отношения, освен експозицията на изпитваните вещества. Обикновено в камерите се поддържа леко отрицателно налягане, за да се предотврати изтичането на изпитваното вещество в заобикалящата зона. Камерите трябва да намалят до минимум струпването на експериментални животни. Като правило, за да се постигне стабилност на атмосферата в камерата, общият обем на експерименталните животни не трябва да надвишава 5 % от обема на камерата.

Измерванията или мониторингът трябва да включват:

i)	въздушен поток: за предпочитане е дебитът на въздушния поток през камерата да се мониторира непрекъснато;

ii)	концентрация: по време на ежедневната експозиция концентрацията на изпитваното вещество не трябва да варира с повече от ± 15 % от средната стойност;

iii)

температура и влажност: за гризачи изпитването трябва да се провежда при температура от 22 ± 2 °C, а влажността в камерата трябва да е между 30 и 70 %, освен когато за суспендиране на изпитваното вещество в атмосферата на камерата се използва вода. За предпочитане е и двата показателя да се мониторират непрекъснато;

iv)

измерване размера на частиците: разпределението на размерите на частиците се определя в атмосферата на камери, които включват течни или твърди аерозоли. Частиците на аерозола трябва да бъдат с размери, позволяващи вдишването им от използваните експериментални животни. Проби от атмосферата в камерите трябва да се вземат в зоната на дишане на животните. Пробата въздух трябва да бъде представителна за разпределението на частиците, с които животните са в контакт, и трябва гравиметрично да се вземе предвид целият суспендиран аерозол, дори когато голяма част от него не се вдишва. При разработване на генериращата система трябва често да се анализират размерите на частиците, за да се осигури стабилността на аерозола, а впоследствие толкова често, колкото е необходимо по време на експозицията, за да се определи адекватно устойчивостта на разпределението на частиците, с които животните са в контакт.

Продължителност на изпитването

Продължителността на прилагането трябва да бъде най-малко 12 месеца.

Процедура

Наблюдения

Внимателен клиничен преглед трябва да се провежда поне един път дневно. Допълнителни наблюдения трябва да се извършват ежедневно, като се предприемат необходимите действия, за да се избегне загуба на животни при изпитването, например аутопсия или съхраняване в хладилник на животните, които са намерени мъртви, и изолиране или пожертване на слабите или умиращи животни. Трябва да се провеждат внимателни наблюдения, за да се долови началото и прогресирането на всички токсични ефекти, а също и за намаляване до минимум на загубите поради заболявания, автолиза или канибализъм.

Клиничните признаци, включително неврологични и очни изменения, а също смъртността, трябва да се регистрират за всички животни. Трябва да се регистрира времето на поява и прогресирането на токсичните състояния, включително съмнителните тумори.

Телесното тегло трябва да се регистрира индивидуално за всички животни един път седмично през първите 13 седмици на изпитването и поне един път на всеки четири седмици след това. Приемът на храна трябва да се определя всяка седмица през първите 13 седмици от изпитването, а после на интервали от приблизително три месеца, освен ако измененията на телесното тегло не изискват друго.

Хематологично изследване

Хематологично изпитване (т.е. съдържание на хемоглобин, хематокрит, общ брой на еритроцитите, общ брой на левкоцитите, тромбоцити и други показатели на потенциала за съсирване) трябва да се извършва на третия и шестия месец, след това на интервали от приблизително шест месеца, както и в края на изпитването върху кръвни проби, взети от всички видове, които са различни от гризачи, и от по 10 плъха/пол от всички групи. Ако е възможно, пробите трябва да се вземат от едни и същи плъхове при всеки интервал. Освен това от всички видове, различни от гризачи, трябва да се вземе изходна проба преди изпитването.

Ако въз основа на клиничните наблюдения може да се предположи влошаване на здравословното състояние на животните по време на изпитването, на засегнатите животни трябва да се направи диференциално броене на кръвните клетки.

Диференциално броене на кръвните клетки се извършва върху проби от животни в групата , третирана с най-високата доза, и в контролната група. Диференциалното броене на кръвни клетки се извършва при групата, третирана със следващата по-ниска доза, само ако е налице голямо несъответствие между групата, третирана с най-високата доза, и контролната група или ако това е показано въз основа на патологични резултати.

Изследване на урина

За анализ трябва да се вземат проби урина от всички видове, различни от гризачи, и от 10 плъха/пол от всички групи и, ако е възможно, от едни и същи плъхове през същите интервали, както за хематологичните изследвания. При гризачи трябва да се изследват следните параметри за отделни животни или за пул от проби от същия пол/група.

—	външен вид: обем и плътност при отделните животни,

—	белтък, глюкоза, кетони, скрита кръв (полуколичествено изследване),

—	микроскопско изследване на седимент (полуколичествено).

Клинична биохимия

Приблизително на шестмесечни интервали и при прекратяване на изпитването се вземат кръвни проби за клинични биохимични параметри от всички видове, различни от гризачи, и от 10 плъха/пол от всички групи и, ако е възможно, от същите плъхове при всеки интервал. Освен това от всички видове, различни от гризачи, преди изпитването трябва да се вземе изходна проба. От тези проби се приготвя плазма и се изследват следните параметри:

—	концентрация на общия белтък,

—	концентрация на албумина,

—	функционални чернодробни изследвания (като активност на алкалната фосфатаза, активност на глутамат пируват трансаминазата (2), активност на глутамат оксалоацетат трансаминазата (3), гама-глутамил транспептидаза, орнитин декарбоксилаза,

—	въглехидратен метаболизъм, например кръвна захар на гладно,

—	бъбречни функционални изследвания като уреен азот в кръвта.

Макроскопска аутопсия

Всички животни, включително тези, които са умрели по време на експеримента или са били убити, защото са намерени в умиращо състояние, трябва да бъдат подложени на пълна макроскопска аутопсия. Преди пожертването от всички животни трябва да бъдат взети кръвни проби за диференциално броене на кръвни клетки. Всички макроскопски видими лезии, тумори или лезии, които са съмнителни за тумори, трябва да бъдат съхранени. Трябва да се направи опит за съпоставяне на резултатите от макроскопското и микроскопското изследване.

Всички органи и тъкани трябва да бъдат съхранени за хистопатологично изследване. Обикновено това се отнася до следните органи и тъкани: мозъка (4) (продълговатия мозък/варолиевия мост, кората на малкия мозък, кората на главния мозък), хипофизата, щитовидната жлеза (включително паращитовидните жлези), тимуса, белите дробове (включително трахеята), сърцето, аортата, слюнчените жлези, черния дроб (4), слезката, бъбреците (4), надбъбречните жлези (4), хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника, празното черво, хълбочното черво, сляпото черво, ободното черво, правото черво, матката, пикочния мехур, лимфните възли, панкреаса, гонадите (4), допълнителните полови органи, женската млечна жлеза, кожата, мускулите, периферния нерв, гръбначния мозък (шиен, гръден и поясен), гръдната кост с костен мозък, бедрената кост (включително става) и очите. Раздуването на белите дробове и пикочния мехур с фиксатор представлява оптимален начин за съхраняване на тези тъкани. Раздуването на белите дробове при инхалационни изпитвания е много важно за правилното хистопатологично изследване. При специални изпитвания като инхалационните изпитвания трябва да бъде изследван целият респираторен тракт, включително носа, фаринкса и ларинкса.

Ако се провеждат други клинични изследвания, информацията, получена при тези процедури, трябва да бъде налице преди микроскопското изследване, тъй като тя може да даде важни насоки на патолога.

Хистопатологично изследване

Всички видими изменения, особено туморите и други лезии, възникващи в който и да е орган, трябва да бъдат изследвани микроскопски. Допълнително се препоръчват следните процедури:

Микроскопско изследване на всички съхранени органи и тъкани с пълно описание на всички лезии, открити при:

1.	всички животни, които са умрели или са били убити по време на изпитването;

2.	всички животни от групата, третирана с висока доза, и контролната група;

б)	Органите или тъканите, показващи аномалии, които са причинени или е възможно да са причинени от изпитваното вещество, също се изследват при групите, третирани с по-ниски дози;

в)	Когато резултатът от изпитването показва данни за значително съкращаване на нормалната продължителност на живота или за предизвикване на ефекти, които могат да окажат влияние върху токсичния отговор, следващата по-ниска доза трябва да бъде изследвана по начина, описан по-горе.

г)	Информацията за честотата на лезиите, които нормално възникват при използваната порода животни, при същите лабораторни условия, т.е. исторически контролни данни, е незаменима за правилната оценка на значимостта на измененията, наблюдавани при третираните животни.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на изпитването, броят на животните, при които са налице лезии, и процентът на животните, които демонстрират всеки тип лезия. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—

условия на изпитването:

Описание на експозиционната апаратура:

включително проектиране, тип, размери, източник на въздух, система за генериране на частици и аерозоли, метод за климатизиране, пречистване на използвания въздух и метод за настаняване на животните в експериментална камера, когато такава се използва. Трябва да бъде описано оборудването за измерване на температурата, влажността и, където е необходимо, стабилността на концентрациите на частиците в аерозолите или на размера на частиците.

Данни за експозицията:

те трябва да бъдат представени в табличен вид със средни стойности и мярка за вариабилността (например стандартно отклонение) и трябва да включват:

a)	дебити на въздушните потоци през инхалационното оборудване;

б)	температура и влажност на въздуха;

в)	номинални концентрации (общо количество на изпитваното вещество, заредено в инхалационното оборудване, разделено на обема въздух);

г)	естество на носителя, ако е използван;

д)	действителни концентрации в изпитвателната зона на дишане;

е)	стойност на медианата на размерите на частиците (когато е необходимо),

—	нива на дозиране (включително носител, ако е използван) и концентрации,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза,

—	ниво без ефект,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му,

—	описание на токсичните и други ефекти,

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	резултати от офталмологичното изследване,

—	използвани хематологични изследвания и всички резултати,

—	използвани клинични биохимични изследвания и всички резултати (включително резултати от всички изследвания на урина),

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от хистопатологичните изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите, където е възможно,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА КАНЦЕРОГЕННОСТ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Нормално изпитваното вещество се прилага седем дни седмично, по подходящ начин, върху няколко групи експериментални животни, по една доза за група, през голяма част от живота им. По време на експозицията на изпитваното вещество и след нея експерименталните животни се наблюдават ежедневно, за да се открият признаци на токсичност и по-конкретно, развитие на тумори.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Животните се държат при експериментални условия на настаняване и хранене в продължение поне на пет дни преди изпитването. Преди изпитването здрави млади животни се избират по случаен признак и се разпределят в третирана и контролна група.

Експериментални животни

Предпочитан вид е плъхът. Въз основа на резултатите от изпитвания, проведени в миналото, могат да се използват други видове (гризачи или различни от гризачи). Трябва да се използват млади здрави животни от обичайно употребявани лабораторни породи и дозирането трябва да започне колкото е възможно по-скоро след отбиването.

При започване на изпитването колебанията в теглото на използваните животни не трябва да превишават ± 20 % от средната стойност. Когато оралното субхронично изпитване се провежда като предварително проучване преди продължително изпитване, и при двете изпитвания трябва да се използва същият вид/порода.

Брой и пол

За гризачи за всяко ниво на дозиране за паралелната контролна група трябва да се използват най-малко по 100 животни (50 женски и 50 мъжки). Женските животни трябва да са нераждали и да не са бременни. Ако се планират междинни жертви, броят трябва да бъде увеличен с броя животни, които са планирани за пожертване преди завършване на изпитването.

Нива на дозиране и честота на експозицията

В допълнение към паралелната контролна група трябва да се използват поне три нива на дозиране. Най-високото ниво на дозиране трябва да предизвиква признаци на минимална токсичност като леко потискане наддаването на тегло (под 10 %), без значително изменение на нормалната продължителност на живота поради ефекти, които са различни от тумори.

Най-ниското ниво на дозиране не трябва да влияе върху нормалния растеж, развитие и дълголетие на животното или да предизвиква някакъв признак на токсичност. Обикновено то не трябва да бъде по-ниско от 10 % от високата доза.

Междинната(ите) доза(и) трябва да се намира(т) по средата на диапазона между високите и ниските дози.

При избиране на нива на дозиране трябва да вземат предвид данните от предшестващи проучвания и изпитвания за токсичност.

Нормално експозицията е ежедневна. Ако дадено химическо вещество се прилага с питейната вода или се смесва с храната, то трябва да е непрекъснато в наличност.

Контроли

Начин на прилагане

Трите основни начина на прилагане са орален, дермален и инхалационен. Изборът на начин на прилагане зависи от физичните и химичните характеристики на изпитваното вещество и вероятния начин на експозиция при хора.

Орални изпитвания

В идеалния случай дозирането трябва да бъде ежедневно, седем дни в седмицата, тъй като дозирането пет дни в седмицата може да даде възможност за възстановяване или за намаляване на токсичността през периода, през който дозирането е прекъснато, и по този начин да окаже влияние върху резултата и последващата оценка. Обаче въз основа главно на практически съображения, дозирането пет дни в седмицата се смята за приемливо.

Дермални изпитвания

Дермалната експозиция чрез боядисване на кожата може да бъде избрана за симулиране на основния път за експозиция при хора и като система модел за предизвикване на кожни лезии.

Инхалационни изпитвания

Тъй като инхалационните изпитвания създават по-сложни технически проблеми в сравнение с другите начини на прилагане, тук се дават по-подробни указания за този начин на прилагане. Трябва да се отбележи, че в особени ситуации интратрахеалното накапване може да бъде валидна алтернатива.

Основна разлика между интермитентната и непрекъснатата експозиция е, че при първата съществува период от 17 до 18 часа, през който животните могат да се възстановят от ефектите на ежедневната експозиция, като в края на седмицата има дори още по-дълъг период за възстановяване.

Изборът на интермитентна или непрекъсната експозиция зависи от целите на изпитването и от експозицията при хора, която трябва да се симулира. Трябва обаче да се имат предвид определени технически трудности. Например, предимствата на непрекъснатата експозиция при симулиране на условията в околната среда могат да бъдат изместени от нуждата от поене и хранене по време на експозицията и от необходимостта от по-сложно (и сигурно) генериране на аерозол и пара и от мониторингови техники.

Експозиционни камери

Животните трябва да бъдат изследвани в инхалационни камери, предназначени за поддържане на динамичен въздушен поток при поне 12-кратно обменяне на въздуха за час, за да се обезпечат адекватно кислородно съдържание и равномерно разпределена експозиционна атмосфера. Контролните и експозиционните камери трябва да бъдат идентични по конструкция и проект така, че да осигурят сравними във всички отношения условия, освен експозицията на изпитваните вещества. Обикновено в камерата се поддържа леко отрицателно налягане, за да се предотврати изтичането на изпитвано вещество в заобикалящата среда. Камерите трябва да намалят до минимум струпването на експериментални животни. Като правило, за да се постигне стабилност на атмосферата в камерата, общият обем на експерименталните животни не трябва да надвишава 5 % от обема на камерата.

Измерванията или мониторингът трябва да включват:

i)	въздушен поток: за предпочитане е дебитът на въздушния поток през камерата да се мониторира непрекъснато;

ii)	концентрация: По време на ежедневната експозиция концентрацията на изпитваното вещество не трябва да варира с повече от ± 15 % от средната стойност; По време на цялото изпитване, концентрациите през отделните дни трябва да бъдат поддържани колкото е възможно по-постоянни.

iii)	температура и влажност: за гризачи температурата трябва да се поддържа на 22 ± 2 °C, а влажността в камерата на 30 до 70 %, освен когато за суспендиране на изследваното вещество в атмосферата на камерата се използва вода. За предпочитане е и двата показателя да се мониторират непрекъснато;

iv)

Продължителност на изпитването

Продължителността на изпитването за канцерогенност ангажира голяма част от нормалната продължителност на живота на експерименталните животни. Прекратяването на изпитването трябва да бъде след 18 месеца за мишки и хамстери и след 24 месеца за плъхове. За някои породи животни с по-голямо дълголетие и/или ниска спонтанна честота на туморите обаче прекратяването трябва да стане след 24 месеца за мишки и хамстери и след 30 месеца за плъхове. Алтернативно прекратяването на такова разширено изпитване е приемливо, когато броят на оживелите животни в групата, третирана с най-ниската доза, и в контролната група достигне 25 %. При прекратяване на изпитване, при което се наблюдава явна разлика в отговора между половете, всеки пол трябва да се разглежда отделно. Когато само животните от групата, третирана с висока доза, умират преждевременно поради явна токсична причина, това не изисква прекратяване, при условие че токсичните прояви не създават проблеми в другите групи. За да бъде приемлив един отрицателен резултат, не повече от 10 % от която и да е група може да бъде загубена от експеримента поради автолиза, канибализъм или проблеми с управлението, а преживяемостта във всички групи е не по-ниска от 50 % на 18-ия месец за мишки и хамстери и на 24-ия месец за плъхове.

Процедура

Наблюдения

Ежедневните наблюдения в клетките трябва да включват измененията на кожата и козината, очите и лигавиците, а също дихателната, сърдечно съдовата, автономната и централната нервна система, соматомоторната активност и начина на поведение.

Редовното наблюдение на животните е необходимо, за да се обезпечи, доколкото е възможно, животните да не се губят от изпитването поради причини като канибализъм, тъканна автолиза или преместване. Умиращите животни трябва да бъдат отстранени и подложени на аутопсия, когато бъдат забелязани.

За всички животни трябва да бъдат регистрирани клиничните признаци и смъртността. Специално внимание трябва да се обърне на развитието на тумори: трябва да се регистрират времето на настъпване, локализацията, размерите, външният вид и прогресирането на всички макроскопски видими или напипващи се тумори.

Консумацията на храна (и консумацията на вода, когато изпитваното вещество се прилага с питейната вода) трябва да се измерват всяка седмица по време на първите 13 седмици от изпитването и след това на интервали от приблизително три месеца, освен ако здравословното състояние или измененията на телесното тегло не изискват друго.

Клинични изследвания

Хематологично изследване

На 12-ия месец, 18-ия месец и преди умъртвяването на животните се правят кръвни натривки. Диференциално броене на кръвните клетки се извършва на проби от животни в групата, третирана с висока доза, и в контролните групи. Ако въз основа на тези данни и по-конкретно данните, получени преди пожертването, или данните от патологичното изследване, съществува необходимост, диференциално броене на кръвните клетки трябва да се направи и на групата(ите), третирана(и) със следващата по-ниска доза.

Макроскопска аутопсия

Следните органи и тъкани трябва да бъдат съхранени в подходяща среда за възможно бъдещо хистопатологично изследване: мозъкът (включително срези на продълговатия мозък/варолиевият мост, кората на малкия мозък и кората на главния мозък), хипофизата, щитовидната/паращитовидните жлези, цялата тимусна тъкан, трахеята и белите дробове, сърцето, аортата, слюнчените жлези, черният дроб, слезката, бъбреците, надбъбречните жлези, панкреасът, гонадите, матката, допълнителните полови органи, кожата, хранопроводът, стомахът, дванадесетопръстникът, празното черво, хълбочното черво, сляпото черво, ободното черво, правото черво, пикочният мехур, представителен лимфен възел, женската млечна жлеза, бедрената мускулатура, периферен нерв, гръдната кост с костен мозък, бедрената кост (включително става), (гръбначният мозък на три нива – шийно, средно гръдно и поясно) и очите.

Раздуването на белите дробове и пикочния мехур с фиксатор представлява оптимален начин за съхраняване на тези тъкани. Раздуването на белите дробове при инхалационни изпитвания е много важно за правилното хистопатологично изследване. При инхалационни изпитвания трябва да бъде съхранен целият респираторен тракт, включително носната кухина, фаринкса и ларинкса.

Хистопатологично изследване

a)	Пълно хистопатологично изследване трябва да се направи на органите и тъканите на всички животни, които са умрели или са били пожертвани по време на изпитването, и на всички животни от групата, третирана с висока доза, и контролната група.

б)	Всички макроскопски видими тумори или лезии, съмнителни за тумори, трябва да бъдат изследвани микроскопски във всички групи.

в)	Ако е налице значима разлика в честотата на неопластичните лезии между групата, третирана с висока доза, и контролната група трябва да се извърши хистопатологично изследване на този конкретен орган или тъкан и в другите групи.

г)	Ако преживяемостта в групата, третирана с висока доза, е значително по-ниска в сравнение с контролната група, тогава на групата, третирана със следващата по-ниска доза, трябва да бъде направено пълно изследване.

д)	Ако в групата, третирана с висока доза, са налице данни за предизвикване на токсични или други ефекти, които биха могли да окажат влияние върху неопластичния отговор, на групата, третирана със следващата по-ниска доза, трябва да бъде направено пълно изследване.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на изпитването, броят на животните, при които са налице тумори, открити по време на изпитването, моментът, в който тези тумори са открити, и броят на животните, които при пожертването имат тумори. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—

условия на изпитването,

Описание на експозиционната апаратура:

включително проектиране, тип, размери, източник на въздух, система за генериране на частици и аерозоли, метод за климатизиране, пречистване на използвания въздух и метод за настаняване на животните в експериментална камера, когато се използва такава. Трябва да бъде описано оборудването за измерване на температурата, влажността и, където е необходимо, стабилността на концентрациите на частиците в аерозолите или на размера на частиците.

Данни за експозицията:

a)	дебити на въздушните потоци през инхалационното оборудване;

б)	температура и влажност на въздуха;

в)	номинални концентрации (общо количество на изпитваното вещество, заредено в инхалационното оборудване, разделено на обема въздух);

г)	естество на носителя, ако е използван;

д)	действителни концентрации в изпитвателната зона на дишане;

е)	стойност на медианата на размерите на частиците (когато е необходимо),

—	нива на дозиране (включително носител, ако е използван) и концентрации,

—	данни за честотата на туморите по пол, доза и вид на тумора,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза,

—	описание на токсичните или други ефекти,

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	използвани хематологични изследвания и всички резултати,

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от хистопатологичните изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите и описание на използваните методи,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултата.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

КОМБИНИРАНО ИЗПИТВАНЕ ЗА ХРОНИЧНА ТОКСИЧНОСТ/КАНЦЕРОГЕННОСТ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Целта на комбинираното изпитване за хронична токсичност/канцерогенност е да определи хроничните токсични и канцерогенни ефекти на дадено вещество върху видове бозайници след продължителна експозиция.

За тази цел изпитването за канцерогенност се допълва с поне една третирана и една контролна сателитна група. Дозата, използвана за сателитната група, подложена на висока доза, може да бъде по-висока от дозата, използвана за групата, подложена на висока доза при изпитването за канцерогенност. При изпитването за канцерогенност животните се изследват за обща токсичност, а също и за канцерогенен отговор. Животните от третираната сателитна група се изследват за обща токсичност.

Нормално изпитваното вещество се прилага седем дни седмично, по подходящ начин, върху няколко групи експериментални животни, по една доза за група, в продължение на голяма част от живота им. По време на експозицията на изпитваното вещество и след нея, експерименталните животни се наблюдават ежедневно, за да се открият някакви признаци на токсичност и развитие на тумори.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Експериментални животни

Брой и пол

За гризачи за всяко ниво на дозиране и за паралелната контролна група трябва да се използват най-малко по 100 животни (50 женски и 50 мъжки). Женските животни трябва да са нераждали и да не са бременни. Ако се планират междинни жертви, броят трябва да бъде увеличен съответно с броя животни, които са планирани за пожертване преди завършване на изпитването.

Третираната(ите) сателитна(и) група(и) за оценка на патология, различна от тумори, трябва да съдържа(т) по 20 животни от всеки пол, докато сателитната контролна група трябва да съдържа по 10 животни от всеки пол.

Нива на дозиране и честота на експозицията

За целите на изпитването за канцерогенност в допълнение към паралелната контролна група трябва да се използват поне три нива на дозиране. Най-високото ниво на дозиране трябва да предизвиква признаци на минимална токсичност като леко потискане наддаването на тегло (под 10 %), без значително изменение на нормалната продължителност на живота поради ефекти, които са различни от тумори.

Междинната(ите) доза(и) трябва да се намира(т) по средата на диапазона между високата и ниската доза.

За целите на изпитването за хронична токсичност в изпитването трябва да бъдат включени допълнителни третирани групи и паралелна контролна сателитна група. Високата доза за третираните сателитни животни трябва да предизвиква ясни признаци на токсичност.

Нормално експозицията е ежедневна. Ако дадено химическо вещество се прилага в питейната вода или се смесва с храната, то трябва да е непрекъснато в наличност.

Контроли

Трябва да се използва една паралелна група, която е идентична с третираната група във всяко отношение, освен експозицията на изпитваното вещество.

Начин на прилагане

Орални изпитвания

Когато изпитваното вещество се абсорбира от стомашно-чревния тракт и ако храносмилателният път е един от тези, чрез които хората могат да бъдат подложени на експозиция, се предпочита оралният начин на прилагане, освен ако няма противопоказания. Животните могат да получават изпитваното вещество с храната, разтворено в питейната вода или дадено с капсула. В идеалния случай дозирането трябва да бъде ежедневно, седем дни в седмицата, тъй като дозирането пет дни в седмицата може да даде възможност за възстановяване или за намаляване на токсичността през периода, през който дозирането е прекъснато, и по този начин да се повлияят резултатът и последващата оценка. Обаче въз основа главно на практически съображения, дозирането пет дни в седмицата се смята за приемливо.

Дермални изпитвания

Инхалационни изпитвания

Тъй като инхалационните изпитвания създават по-сложни технически проблеми в сравнение с другите начини на прилагане, тук се дават по-подробни указания за този начин на прилагане. Трябва да се отбележи и че в особени ситуации интратрахеалното накапване може да представлява валидна алтернатива.

Продължителната експозиция обикновено наподобява предполаганата експозиция при хора, като животните са подложени на ежедневна експозиция в продължение на шест часа след изравняване на концентрациите в камерата, по пет дни в седмицата (интермитентна експозиция) или на 22- до 24-часова експозиция през деня по седем дни седмично (непрекъсната експозиция), съответстваща на възможна експозиция от околната среда, като около един час дневно по едно и също време се отделя за хранене на животните и за поддържане на камерата. И в двата случая животните обикновено са подложени на експозиция с фиксирани концентрации на изпитваното вещество. Основна разлика между интермитентната и непрекъснатата експозиция е, че при първата съществува период от 17 до 18 часа, през който животните могат да се възстановят от ефектите на ежедневната експозиция, като в края на седмицата има дори още по-дълъг период за възстановяване.

Изборът на интермитентна или непрекъсната експозиция зависи от целите на изпитването и от експозицията при хора, която трябва да се симулира. Трябва обаче да се имат предвид определени технически трудности. Например, предимствата на непрекъснатата експозиция при симулиране на условията в околната среда могат да бъдат изместени от нуждата от поене и хранене по време на експозицията и от необходимостта от по-сложно (и сигурно) генериране на аерозол и пара и от мониторингови техники.

Експозиционни камери

Животните трябва да бъдат изследвани в инхалационни камери, предназначени за поддържане на динамичен въздушен поток при поне 12-кратно обменяне на въздуха за час, за да се обезпечат адекватно кислородно съдържание и равномерно разпределена експозиционна атмосфера. Контролните и експозиционните камери трябва да бъдат идентични по конструкция и проект така, че да осигурят сравними във всички отношения условия, освен експозицията на изпитваните вещества. Обикновено в камерата се поддържа леко отрицателно налягане, за да се предотврати изтичането на изпитваното вещество в заобикалящата среда. Камерите трябва да намалят до минимум струпването на експериментални животни. Като правило, за да се постигне стабилност на атмосферата в камерата, общият обем на експерименталните животни не трябва да надвишава 5 % от обема на камерата.

Измерванията или мониторингът трябва да включват:

i)	въздушен поток: за предпочитане е дебитът на въздушния поток през камерата да се мониторира непрекъснато;

ii)	концентрация: по време на ежедневната експозиция концентрацията не трябва да се колебае с повече от ± 15 % от средната стойност. През цялото изпитване, концентрациите през отделните дни трябва да бъдат поддържани колкото е възможно по-постоянни.

iii)	температура и влажност: за гризачи, температурата трябва да се поддържа на 22 ± 2 °C, а влажността в камерата на 30 до 70 %, освен когато за суспендиране на изпитваното вещество в атмосферата на камерата се използва вода. За предпочитане е и двата показателя да се мониторират непрекъснато;

iv)

Продължителност на изпитването

Изпитването за канцерогенност ангажира голяма част от нормалната продължителност на живота на експерименталните животни. Прекратяването на изпитването трябва да бъде след 18 месеца за мишки и хамстери и след 24 месеца за плъхове. За някои породи животни с по-голямо дълголетие и/или ниска спонтанна честота на туморите обаче прекратяването трябва да стане след 24 месеца за мишки и хамстери и след 30 месеца за плъхове. Алтернативно прекратяването на такова разширено изпитване е приемливо, когато броят на оживелите животни в групата, третирана с най-ниската доза, и в контролната група достигне 25 %. При прекратяване на изпитване, при което се наблюдава явна разлика в отговора между половете, всеки пол трябва да се разглежда отделно. Когато само животните в групата, третирана с висока доза, умират преждевременно поради явни токсични причини, това не налага прекратяване, при условие че токсичните прояви не създават проблеми в другите групи. За да бъде приемлив един отрицателен резултат, не повече от 10 % от която и да е група може да бъде загубена от експеримента поради автолиза, канибализъм или проблеми с управлението, а преживяемостта във всички групи е не по-ниска от 50 % на 18-ия месец за мишки и хамстери и на 24-ия месец за плъхове.

Сателитните групи от 20 дозирани животни от пол и 10 асоциирани контролни животни от пол, използвани за изпитване за хронична токсичност, трябва да бъдат задържани в експеримента в продължение поне на 12 месеца. Тези животни трябва да бъдат планирани за пожертване за изследване на патология, свързана с изпитваното вещество, която не е усложнена с геронтологични изменения.

Процедура

Наблюдения

Трябва да се извършват ежедневни наблюдения в клетките, като те трябва да включват измененията на кожата и козината, очите и лигавиците, а също дихателната, сърдечно съдовата, автономната и централната нервна система, соматомоторната активност и начина на поведение.

През подходящи интервали трябва да се извършва клиничен преглед на животните от третираната(ите) сателитна(и) група(и).

Клиничните признаци, включително неврологични и очни изменения, а също смъртността, трябва да се регистрират за всички животни. Специално внимание трябва да се обърне на развитието на тумори: трябва да се регистрират времето на поява, локализацията, размерите, външният вид и прогресирането на всички макроскопски видими или опипващи се тумори; трябва да се регистрират времето на настъпване и прогресирането на токсичните състояния.

Клинични изследвания

Хематологично изследване

Хематологично изследване (т.е. съдържание на хемоглобин, хематокрит, общ брой на еритроцитите, общ брой на левкоцитите, тромбоцити и други показатели на потенциала за съсирване) трябва да се извършва на третия и шестия месец, след това на интервали от приблизително шест месеца, както и в края на идпитването върху кръвни проби, взети от по 10 плъха/пол от всички групи. Ако е възможно, пробите трябва да бъдат от едни и същи плъхове при всеки интервал.

Ако въз основа на наблюденията в клетките може да се предположи влошаване на здравословното състояние на животните по време на изпитването, на засегнатите животни трябва да се направи диференциално броене на кръвните клетки.

Диференциално броене на кръвните клетки се прави на проби от такива животни от групата, третирана с най-висока доза, и от контролните групи. Диференциалното броене на кръвни клетки се извършва при групата(ите), третирана(и) със следващата по-ниска доза, само ако е налице голямо несъответствие между групата, третирана с най-високата доза, и контролите или ако съществуват показания въз основа на патологични резултати.

Изследване на урина

За анализ трябва да се вземат проби урина от 10 плъха/пол от всички групи и, ако е възможно, от едни и същи плъхове през същите интервали, както хематологичните изследвания. При гризачи трябва да се изследват следните параметри при отделни животни или при пул от проби от същия пол и група.

—	външен вид: обем и плътност при отделните животни,

—	белтък, глюкоза, кетони, скрита кръв (полуколичествено изследване),

—	микроскопско изследване на седимент (полуколичествено).

Клинична биохимия

—	концентрация на общия белтък,

—	концентрация на албумина,

—	функционални чернодробни изследвания (като активност на алкалната фосфатаза, активност на глутамат пируват трансаминазата (2), активност на глутамат оксалоацетат трансаминазата (3), гама-глутамил транспептидаза, орнитин декарбоксилаза,

—	въглехидратен метаболизъм, например кръвна захар на гладно,

—	бъбречни функционални изследвания като уреен азот в кръвта.

Макроскопска аутопсия

Всички животни, включително тези, които са умрели по време на експеримента или са били пожертвани, защото са намерени умиращи, трябва да бъдат подложени на пълна макроскопска аутопсия. Преди пожертването от всички животни трябва да бъдат взети кръвни проби за диференциално броене на кръвни клетки. Всички макроскопски видими тумори или лезии, които са съмнителни за тумори, трябва да бъдат съхранени. Трябва да се направи опит за съпоставяне на резултатите от макроскопското и микроскопското изследване.

Всички органи и тъкани трябва да бъдат съхранени за хистопатологично изследване. Обикновено това се отнася до следните органи и тъкани: мозъка (5) (продълговатия мозък/варолиевия мост, кората на малкия мозък, кората на главния мозък), хипофизата, щитовидната жлеза (включително паращитовидните жлези), тимуса, белите дробове (включително трахеята), сърцето, аортата, слюнчените жлези, черния дроб (5), слезката, бъбреците (5), надбъбречните жлези (5), хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника, празното черво, хълбочното черво, сляпото черво, ободното черво, правото черво, пикочния мехур, лимфните възли, панкреаса, гонадите (5), допълнителните полови органи, женската млечна жлеза, кожата, мускулите, периферен нерв, гръбначния мозък (шиен, гръден и поясен), гръдната кост с костен мозък, бедрената кост (включително става) и очите.

Въпреки че раздуването на белите дробове и пикочния мехур с фиксатор представлява оптимален начин за съхраняване на тези тъкани, раздуването на белите дробове при инхалационни изпитвания представлява необходимо изискване за правилно хистопатологично изследване. При специални изпитвания като инхалационните трябва да бъде изследван целият респираторен тракт, включително носа, фаринкса и ларинкса.

Хистопатологично изследване

За изпитването за хронична токсичност:

Всички съхранени органи от всички животни от сателитната група, третирана с висока доза, и от контролната група трябва да бъдат подложени на подробно изследване. Когато свързана с изпитваното вещество патология се открива в сателитната група,третирана с висока доза, целевите органи на всички други животни от всички други третирани сателитни групи, а също и тези от третираните групи от изпитването за канцерогенност, трябва да бъдат подложени на пълно и подробно хистологично изследване при прекратяване на изпитването.

За изпитването за канцерогенност:

a)	Трябва да се направи пълно хистопатологично изследване на органите и тъканите на всички животни, които са умрели или са били пожертвани по време на изпитването и на всички животни от контролната група и групата, третирана с висока доза.

б)	Всички макроскопски видими тумори или лезии, съмнителни за тумори, възникващи в който и да е орган, трябва да бъдат изследвани микроскопски във всички групи.

в)	Ако е налице значима разлика в честотата на неопластичните лезии между групата, третирана с висока доза, и контролната група трябва да се извърши хистопатологично изследване на този конкретен орган или тъкан и в другите групи.

г)	Ако преживяемостта в групата, третирана с висока доза, е значително по-ниска в сравнение с контролната група, тогава трябва да се направи пълно изследване на групата, третирана със следващата по-ниска доза.

д)	Ако при групата, третирана с висока доза, са налице данни за предизвикване на токсични или други ефекти, които биха могли да окажат влияние върху неопластичния отговор, на групата, третирана със следващата по-ниска доза, трябва да бъде направено пълно изследване.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на изпитването, броят на животните, при които са налице тумори или токсични ефекти, открити по време на изпитването, времето на откриване и броят на животните, които при пожертването имат тумори. Резултатите трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—

условия на изпитването,

Описание на експозиционната апаратура:

включително проектиране, тип, размери, източник на въздух, система за генериране на частици и аерозоли, метод за климатизиране, пречистване на използвания въздух и метод за настаняване на животните в експериментална камера, когато се използва такава. Трябва да бъде описано оборудването за измерване на температурата, влажността и, където е необходимо, стабилността на концентрациите на частиците в аерозолите или на размера на частиците.

Данни за експозицията:

Те трябва да бъдат представени в табличен вид със средни стойности и мярка за вариабилността (например стандартно отклонение) и трябва да включват:

a)	дебити на въздушните потоци през инхалационното оборудване;

б)	температура и влажност на въздуха;

в)	номинални концентрации (общо количество на изпитваното вещество, заредено в инхалационното оборудване, разделено на обема въздух);

г)	естество на носителя, ако е използван;

д)	действителни концентрации в изпитвателната зона на дишане;

е)	стойност на медианата на размерите на частиците (когато е необходимо),

—	нива на дозиране (включително носител, ако е използван) и концентрации,

—	данни за честотата на туморите по пол, доза и вид на тумора,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването му, включително и от сателитната група,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза,

—	описание на токсичните или други ефекти,

—	време на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	резултати от офталмологичното изследване,

—	данни за храната и телесното тегло,

—	използвани хематологични изследвания и всички резултати,

—	използвани клинични биохимични изследвания и всички резултати (включително резултати от всички изследвания на урина),

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от хистопатологичните изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите и описание на използваните методи,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ТОКСИЧНОСТ ЗА РАЗМНОЖАВАНЕТО В ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитваното вещество се прилага в нарастващи дози върху няколко групи мъжки и женски животни. Мъжките животни трябва да бъдат дозирани по време на растежа и в продължение на поне един пълен цикъл на сперматогенеза (приблизително 56 дни при мишки и 70 дни при плъхове), за да бъдат предизвикани евентуални нежелани ефекти на изпитваното вещество върху сперматогенезата.

Женските животни от родителското поколение (P) трябва да бъдат дозирани с изпитваното вещество в продължение на поне два пълни цикъла на разгонване. След това животните се чифтосват. Изпитваното вещество се прилага и при двата пола по време на чифтосването , а след това само при женските животни през бременността и по време на кърменето.

Този метод ще изисква модифициране при прилагане чрез инхалиране.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Преди изпитването здрави млади животни се избират по случаен признак и се разпределят в третирана и контролна група. Животните се държат при експериментални условия на настаняване и хранене в продължение поне на пет дни преди изпитването.

Препоръчва се изпитваното вещество да се прилага с храната или в питейната вода. Приемливи са и други начини на прилагане Дозирането при всички животни трябва да се извършва по един и същ метод по време на съответния експеримент. Ако за улесняване на дозирането се използват помощно вещество или други добавки, трябва да е известно, че те не водят до токсични ефекти.

Дозирането трябва да бъде седем дни в седмицата.

Експериментални животни

Избор на вид

Предпочитаните видове са плъх или мишка. Трябва да се използват здрави животни, които в миналото не са били подлагани на експериментални процедури. Не трябва да се използват породи с ниска плодовитост. Експерименталните животни трябва да бъдат характеризирани по отношение на вида, породата, пола, теглото и/или възрастта.

За адекватна оценка на плодовитостта трябва да бъдат изследвани както мъжки, така и женски животни. Всички експериментални и контролни животни трябва да бъдат отбити преди започване на дозирането.

Брой и пол

Всяка третирана и контролна група трябва да се състои от достатъчен брой животни, за да се получат около 20 бременни женски животни достигнали или наближаващи термина.

Целта е да се получат достатъчно на брой бременности и потомства, за да се осигури значима оценка на потенциала на веществото да влияе върху плодовитостта, бременността и майчиното поведение при животните от поколение P, както и сученето, растежа и развитието на поколението F1 от зачеването до отбиването.

Условия на изпитването

Храна и вода трябва да се предоставят ad libitum. Около раждането бременните женски трябва да бъдат настанени в индивидуални клетки за родилки и майки и могат да им бъдат предоставени материали за гнездо.

Нива на дозиране

Трябва да се използват поне три третирани групи и контролна група. Ако за прилагане на изпитваното вещество се използва носител, контролната група трябва да получава най-голямото използвано количество носител. Ако изпитваното вещество предизвиква намаляване на приема или усвояването на храната, тогава може да се сметне за необходимо използването на втора контролна група за храненето. В идеалния случай, освен ако няма ограничение поради физичното/химичното естество или биологичните ефекти на изпитваното вещество, най-високото ниво на дозиране трябва да предизвиква токсичност, но не и смъртност при животните от родителското (P) поколение. Междинната(ите) доза(и) трябва да предизвиква(т) минимални токсични ефекти, дължащи се на изпитваното вещество, а ниската доза не трябва да предизвиква никакви видими нежелани ефекти върху родителите или поколението. Когато се прилага със сонда или капсули, даваната на всяко животно доза трябва да се базира на индивидуалното телесно тегло на всяко животно и да се коригира ежеседмично към измененията на телесното тегло. По желание за женските животни по време на бременността дозите могат да се базират на телесното тегло от ден 0 или 6 от бременността.

Гранично изпитване

При вещества с ниска токсичност ако доза, която е поне 1 000 мг/кг, не води до поява на признаци на повлияване на репродуктивната функция, изпитвания с други дози може да не се смятат за необходими. Ако предварителното изпитване при високо ниво на дозиране с явни данни за майчина токсичност, не показва нежелани ефекти върху плодовитостта, изпитвания при други нива на дозиране може да не се смятат за необходими.

Провеждане на изпитването

Експериментални схеми

Ежедневното дозиране на мъжките животни от родителското поколение (P) трябва да започне, когато те са на около пет- до деветседмична възраст, след като са отбити и са аклиматизирани в продължение на поне пет дни. При плъхове дозирането продължава 10 седмици преди периода на чифтосване (за мишки периодът е осем седмици). Мъжките животни трябва да бъдат убити и изследвани в края на чифтосването или, алтернативно, те могат да бъдат задържани на експерименталната диета за евентуално получаване на второ котило и трябва да бъдат убити и изследвани преди края на изпитването. За женските животни от родителското поколение (P) дозирането трябва да започне след най-малко пет дни аклиматизиране в продължение на поне две седмици преди чифтосването Ежедневното дозиране при женските животни от поколението P трябва да продължи през целия триседмичен период на чифтосване, бременност и до отбиването на поколението F1. Трябва да се има предвид модифициране на схемата за дозиране на базата на друга съществуваща информация за изпитваното вещество като стимулиране на метаболизма или биоакумулиране.

Процедура за чифтосване

При изпитвания за токсичност за размножаването може да се използва чифтосване в съотношение 1:1 (едно мъжко за едно женски животно) или 1:2 (едно мъжко за две женски животни),

Двойките, които не успеят да се чифтосат, трябва да бъдат оценени за определяне на причината за предполагаемото безплодие. Това може да включва процедури като предоставяне на допълнителни възможности за чифтосване с други мъжки и женски животни с доказана оплодителна способност, микроскопско изследване на репродуктивните органи и изследване на цикъла на разгонване или сперматогенезата.

Големина на котилото

На животните, дозирани при изпитване за плодовитост, се дава възможност да родят потомството си нормално и да го отгледат до етапа на отбиване без стандартизиране на котилото.

Когато се извършва стандартизиране, се препоръчва следната процедура. Между ден 1 и 4 след раждането големината на всяко котило може да бъде коригирана посредством елиминиране на излишните новородени животни чрез селекция, за да се получат, доколкото това е възможно, четири мъжки и четири женски животни за котило. Когато броят на мъжките или женските новородени животни не дава възможност да се получат по четири животни от пол за котило, приемлива е частична корекция (например, пет мъжки и три женски). Корекция не се прави при котила, състоящи се от по-малко от осем новородени животни.

Наблюдения

По време на изпитването всяко животно трябва да се наблюдава поне един път дневно. Трябва да се регистрират съответните изменения в поведението, признаците за затруднено или продължително раждане и всички признаци на токсичност, включително и смъртността. В периода преди и по време на чифтосването консумацията на храна трябва ежедневно да се измерва. След раждането и по време на лактацията измерванията на консумацията на храна (и на консумацията на вода, когато изпитваното вещество се прилага в питейната вода) трябва да се извършват в същия ден, в който се претегля котилото. Мъжките и женските животни от поколението P трябва да бъдат претеглени през първия ден на дозирането и след това един път седмично. Тези наблюдения трябва да се провеждат за всяко възрастно животно поотделно.

Продължителността на бременността трябва да се изчислява от ден 0 на бременността. Всяко котило трябва да бъде прегледано възможно най скоро след раждането, за да се установят броят и полът на новородените животни, мъртвородените, живородените и наличието на макроскопски аномалии.

Мъртвите новородени и новородените, които са умъртвени на ден 4, трябва да бъдат съхранени и изследвани за възможни дефекти. Живите новородени животни трябва да бъдат преброени и котилата да бъдат претеглени на сутринта след раждането и на 4-ти и 7-ми ден, а след това всяка седмица до прекратяване на изпитването, когато животните трябва да бъдат претеглени индивидуално. Трябва да се регистрират физическите и поведенческите аномалии, наблюдавани при майките и потомството.

Патологично изследване

Аутопсия

При умъртвяването или смъртта по време на изпитването животните от поколение P трябва да бъдат изследвани макроскопски за структурни аномалии или патологични изменения, като се обръща специално внимание на органите от размножителната система. Мъртвите или умиращи новородени животни трябва да бъдат изследвани за дефекти.

Хистопатологично изследване

Органите, в които при тези животни се наблюдават аномалии, трябва след това да бъдат изследвани при всички други животни от поколение P. В тези случаи трябва да се направи микроскопско изследване на всички тъкани, при които се наблюдават макроскопски патологични изменения. Както е предложено в процедурите за чифтосване, размножителните органи на животните, при които има съмнение за безплодие, могат да бъдат подложени на микроскопско изследване.

2. ДАННИ

Данните могат да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на изпитването, броят на фертилните мъжки животни, броят на бременните женски животни, типовете промени и процентът на животните, които демонстрират всеки тип промяна.

Когато е възможно, числовите резултати трябва да бъдат оценени с помощта на подходящ статистически метод. Може да се използва всеки признат статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използван вид/порода,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза, включително плодовитост, бременност и жизнеспособност,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните оживяват до времето на планираното пожертване или до прекратяване на изпитването,

—	таблица, представяща теглото на всяко котило, средното тегло на новородените животни и индивидуалните тегла на новородените животни при прекратяване на изпитването,

—	токсични или други ефекти върху размножаването, потомството и постнаталния растеж,

—	ден на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за телесното тегло за животните от поколение P,

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от микроскопските изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите, където е необходимо,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ТОКСИЧНОСТ ЗА РАЗМНОЖАВАНЕТО В ДВЕ ПОКОЛЕНИЯ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитваното вещество се прилага в нарастващи дози върху няколко групи мъжки и женски животни. Мъжките животни от родителското поколение (P) трябва да бъдат дозирани по време на растежа и в продължение на поне един пълен цикъл на сперматогенеза (приблизително 56 дни при мишки и 70 дни при плъхове), за да бъдат предизвикани евентуални нежелани ефекти на изпитваното вещество върху сперматогенезата.

Женските животни от родителското поколение (P) трябва да бъдат дозирани с изпитваното вещество в продължение на поне два пълни цикъла на разгонване, за да бъдат предизвикани евентуални нежелани ефекти на изпитваното вещество върху разгонването. След това животните се чифтосват. Изпитваното вещество се прилага и при двата пола по време на чифтосването, а след това само при женските животни през бременността и по време на кърменето. При отбиване прилагането на веществото продължава върху поколението F1 по време на растежа му до възрастни индивиди, чифтосването и създаването на поколение F2, докато поколението F2 бъде отбито. За да се прилага чрез инхалиране, този метод ще трябва да се модифицира.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Преди изпитването здрави млади животни се избират по случаен признак и се разпределят в третирана и контролна група. Животните от родителското поколение (P) се държат при експериментални условия на настаняване и хранене в продължение поне на пет дни преди изпитването. Препоръчва се изпитваното вещество да се прилага с храната или в питейната вода. Приемливи са и други начини на прилагане. Дозирането при всички животни трябва да се извършва по един и същ метод по време на целия експеримент. Ако за улесняване на дозирането се използват помощно вещество или други добавки, трябва да е известно, че те не водят до токсични ефекти. Дозирането трябва да бъде седем дни в седмицата.

Експериментални животни: избор на видове

Предпочитаните видове са мишка или плъх.

Трябва да се използват здрави животни от поколение P, които в миналото не са били подлагани на експериментални процедури. Не трябва да се използват породи с ниска плодовитост. Експерименталните животни трябва да бъдат характеризирани по отношение на вида, породата, пола, теглото и/или възрастта.

Брой и пол

Всяка третирана и контролна група трябва да се състои от достатъчен брой животни, за да се получат около 20 бременни женски животни, достигнали или наближаващи термина. Целта е да се получат достатъчен брой бременности и потомства, за да се осигури значима оценка на потенциала на веществото да влияе върху плодовитостта, бременността и майчиното поведение, както и върху сученето, растежа и развитието на поколението F1 от зачеването до съзряването и развитието на тяхното потомство (F2) до отбиването.

Условия на изпитването

Храна и вода трябва да се предоставят ad libitum. Около раждането бременните женски животни трябва да бъдат настанени в индивидуални клетки за родилки и майки и могат да им бъдат предоставени материали за гнездо.

Нива на дозиране

Трябва да се използват поне три третирани групи и контролна група. Ако за прилагане на изпитваното вещество се използва носител, контролната група трябва да получава най-голямото използвано количество носител. Ако изпитваното вещество предизвиква намаляване на приема или усвояването на храната, тогава може да се сметне за необходимо използването на втора контролна група за храненето. В идеалния случай, освен ако няма ограничение поради физичното/химичното естество или биологичните ефекти на изпитваното вещество, най-високото ниво на дозиране трябва да предизвиква токсичност, но не и смъртност при животните от родителското (P) поколение. Междинната(ите) доза(и) трябва да предизвиква(т) минимални токсични ефекти, дължащи се на изпитваното вещество, а ниската доза не трябва да предизвиква никакви видими нежелани ефекти върху родителите или потомството. Когато се прилага със сонда или капсули, дозата, давана на всяко животно, трябва да се базира на индивидуалното телесно тегло на всяко животно и да се коригира ежеседмично. По желание за женските животни по време на бременността дозите могат да се базират на телесното тегло от ден 0 или 6 от бременността.

Гранично изпитване

При вещества с ниска токсичност ако доза, която е поне 1 000 мг/кг, не води до поява на признаци на повлияване на размножителната функция, изпитвания с други дози може да не се смятат за необходими. Ако предварителното изпитване при високо ниво на дозиране с явни данни за майчина токсичност, не показва нежелани ефекти върху плодовитостта, изпитвания при други нива на дозиране може да не се смятат за необходими.

Провеждане на изпитването

Експериментални схеми

За женските животни от родителското поколение (P) дозирането трябва да започне след най-малко пет дни аклиматизиране и да продължи поне две седмици преди чифтосването. Ежедневното дозиране при женските животни от поколението P трябва да продължи през целия триседмичен период на чифтосване, бременността и до отбиването на поколението F1. Трябва да се има предвид модифициране на схемата за дозиране на базата на друга съществуваща информация за изпитваното вещество като стимулиране на метаболизма или биологично натрупване.

Дозирането при животните от поколението F1 започва при отбиването и приключва, когато те бъдат пожертвани.

Процедура за чифтосване

При изпитвания за токсичност за размножаването може да се използва чифтосване в съотношение 1:1 (едно мъжко за едно женско животно) или 1:2 (едно мъжко за две женски животни),

При чифтосване 1:1 едно женско животно трябва да се оставя с едно и също мъжко животно до настъпване на бременност или до изтичането на три седмици. Всяка сутрин женските животни трябва да бъдат преглеждани за наличие на сперма или вагинални запушалки. Ден 0 от бременността се определя като деня, в който е открита вагинална запушалка или сперма. Като се има предвид сперматогенезата, поколението F1 не бива да се чифтосва докато не достигне възраст поне 11 седмици за мишките и 13 седмици за плъховете. За чифтосване на поколението F1 от всяко котило се избират на случаен принцип по едно мъжко и едно женско животно за кръстосване с новородено животно от друго котило от групата, третирана с една и съща доза, за да се получи поколение F2. Мъжките и женските животни от поколение F1, които не са избрани за чифтосване, се убиват при отбиването.

Големина на котилото

Наблюдения

По време на изпитването всяко животно трябва да се наблюдава поне един път дневно. Трябва да се регистрират съответните изменения в поведението, признаците за затруднено или продължително раждане и всички признаци на токсичност, включително и смъртността. В периода преди и по време на чифтосването консумацията на храна може да се измерва ежеседмично. По желание през бременността консумацията на храна може да се измерва ежедневно. След раждането и по време на кърменето измерванията на консумацията на храна трябва да се извършва в същия, в който се претегля котилото. Животните от поколенията на родителите (P и F1) трябва да бъдат претеглени през първия ден на дозирането и след това всяка седмица. Резултатите от тези наблюдения трябва да се отбелязват поотделно за всяко възрастно животно.

Мъртвите новородени животни и новородените животни, които са пожертвани на ден 4, трябва да бъдат съхранени и изследвани за възможни дефекти. Живите новородени животни трябва да бъдат преброени и котилата да бъдат претеглени на сутринта след раждането, на 4-ти и 7-ми ден и след това всяка седмица до приключване на изпитването, когато животните трябва да бъдат претеглени поотделно. Трябва да се регистрират физическите и поведенческите аномалии, наблюдавани при майките или потомството.

Патологично изследване

Аутопсия

Всички възрастни животни от поколенията P и F1 трябва да бъдат убити, когато повече не са необходими за оценка на ефектите върху размножаването. Потомството F1, което не е избрано за чифтосване, и цялото потомство F2 трябва да бъде убито при отбиването.

При пожертването или смъртта по време на изпитването животните от родителските поколения (P и F1) трябва да бъдат изследвани микроскопски за структурни аномалии или патологични изменения, като се обръща специално внимание на органите от размножителната система. Мъртвите или умиращи новородени животни трябва да бъдат изследвани за дефекти.

Хистопатологично изследване

Яйчниците, матката, шийката, влагалището, тестисите, надсеменниците, семенните мехурчета, простатната жлеза, коагулиращата жлеза, хипофизната жлеза и целевият(ите) орган(и) на всички животни от поколение P и F1 трябва да бъдат съхранени за микроскопско изследване. В случай, че тези органи не са изследвани при други изпитвания с многократни дози, те трябва да бъдат изследвани микроскопски при всички животни, третирани с висока доза, при контролните животни от поколенията P и F1, които са избрани за чифтосване, и при животните, които умират по време на изпитването, ако е възможно. Органите, в които при тези животни се наблюдават аномалии, трябва след това да бъдат изследвани при животните от другите дозирани групи. В тези случаи микроскопско изследване трябва да бъде направено на всички тъкани, при които се наблюдават макроскопски патологични изменения. Както е предложено при процедурите за чифтосване, репродуктивните органи на животните, съмнителни за безплодие, могат да бъдат подложени на микроскопско изследване.

2. ДАННИ

Обработка на резултатите

Данните могат да бъдат обобщени в табличен вид, като за всяка изпитвана група са показани броят на животните в началото на изпитването, броят на бременните животни, типът на измененията и процентът на животните, които демонстрират всеки тип изменение.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използван вид/порода,

—	данни за токсичния отговор по пол и доза, включително показатели за плодовитост, бременност и жизнеспособност,

—	време на смъртта по време на изпитването или дали животните са оживели до прекратяването на изпитването,

—	таблица, представяща теглото на всяко котило, средното тегло на новородените животни и индивидуалните тегла на новородените животни при прекратяване на изпитването,

—	токсични или други ефекти върху размножаването, потомството и постнаталния растеж,

—	ден на наблюдение на всеки абнормен признак и неговото последващо развитие,

—	данни за телесното тегло на животните от поколения P и F1, които са избрани за чифтосване,

—	резултати от аутопсията,

—	подробно описание на всички резултати от микроскопските изследвания,

—	статистическа обработка на резултатите, когато е необходимо,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ТОКСИКОКИНЕТИКА

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определения

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитваното вещество се прилага по подходящ начин. В зависимост от целта на изпитването веществото може да бъде прилагано като еднократни или многократни дози за определени периоди върху една или няколко групи експериментални животни. Впоследствие в зависимост от типа на изпитването се определят веществото и/или метаболитите в течностите, тъканите и/или екскретите на организма.

Могат да се провеждат изпитвания с „маркирани“ или „немаркирани“ форми на изпитваното вещество. Когато се използва маркер, той трябва да бъде поставен във веществото по такъв начин, че да предоставя възможно най-много информация за съдбата на съединението.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Здрави млади възрастни животни се аклиматизират към лабораторните условия в продължение на поне пет дни преди изпитването. Преди изпитването животните се избират по случаен признак и се разпределят в третирани групи. В особени случаи могат да се използват много млади, бременни или предварително третирани животни.

Условия на изпитването

Експериментални животни

Токсикокинетични изпитвания могат да се провеждат върху един или повече подходящи животински видове и трябва да вземат предвид използваните или планираните за използване видове при други токсикологични изследвания със същото изпитвано вещество. Когато за изпитване се използват гризачи, колебанията в теглото не трябва да превишават ± 20 % от средното тегло.

Брой и пол

За изпитване на абсорбцията и екскрецията първоначално във всяка дозирана група трябва да има по четири животни. Не е задължително да се предпочита определен пол, но при определени обстоятелства може да се наложи да бъдат изследвани и двата пола. Ако съществуват разлики между половете при отговора, тогава трябва да се изследват по четири животни от всеки пол. При изпитвания с видове, различни от гризачи, могат да се използват по-малко животни.

Когато се изследва разпределението в тъканите, първоначалната големина на групата трябва да отчита както броя на животните, които трябва да бъдат пожертвани във всяка точка във времето, така и броя на точките във времето, които да се изследват.

Когато се изследва метаболизмът, големината на групата е свързана с нуждите на изпитването.

За изпитвания с многократни дози и много точки във времето, големината на групата трябва да е съобразена с броя на точките във времето и планираното(ите) умъртвяване(ния), но в групата не може да има по-малко от две животни. Големината на групата трябва да бъде достатъчна, за да обезпечи приемливо характеризиране на приема, платото и изчерпването (ако е необходимо) на изпитваното вещество и/или метаболитите.

Нива на дозиране

При прилагане на еднократна доза трябва да се използват поне две нива на дозиране. Трябва да има ниска доза, при която не се наблюдават токсични ефекти, и висока доза, при която може да има изменения в токсикокинетичните параметри или при която възникват токсични ефекти.

При прилагане на многократни дози ниската доза обикновено е достатъчна, но при определени обстоятелства може да е необходима и висока доза.

Начин на прилагане

Токсикокинетичните изпитвания трябва да се провеждат, като се използва същият начин на прилагане и, когато е целесъобразно, същият носител като този, който е използван или е планиран за използване при другите токсикологични изпитвания. Изпитваното вещество обикновено се прилага по орален път със сонда или смесено с храната, поставя се върху кожата или се прилага инхалационно за определени периоди на групи експериментални животни. Интравенозното прилагане на изпитваното вещество може да е полезно при определяне на относителната абсорбция при други начини на прилагане. Освен това може да се получи полезна информация за начина на разпределение малко след интравенозно прилагане на веществото.

Трябва да се има предвид възможността за влияние на носителя върху изпитваното вещество. Трябва да се обърне внимание на разликите в абсорбцията при прилагане на изпитваното вещество със сонда и с храната, и необходимостта от точно определяне на дозата, особено когато изпитваното вещество се дава с храната.

Период на наблюдение

Всички животни трябва да бъдат наблюдавани ежедневно и признаците на токсичност и други значими клинични признаци трябва да бъдат регистрирани, включително времето им на настъпване, силата и продължителността им.

Процедура

След претегляне на експерименталните животни изпитваното вещество се прилага по съответен начин. Ако се сметне за целесъобразно, експерименталните животни могат да бъдат оставени гладни преди да бъде приложено изпитваното вещество.

Абсорбция

Скоростта и степента на абсорбцията на прилаганото вещество могат да бъдат оценени с помощта на различни методи, със или без групи за сравнение (6), например:

—	определяне на количеството изпитвано вещество и/или метаболитите в екскрети като урина, жлъчка, изпражнения, издишан въздух и това, което остава в тялото,

—	сравняване на биологичния отговор (например при изпитвания за остра токсичност) между изследваните и контролните групи и/или групите за сравнение,

—	сравняване на количеството вещество, екскретирано през бъбреците и/или метаболитите в експерименталната и контролната група,

—	определяне на площта под кривата плазмено ниво/време за изпитваното вещество и/или метаболитите и сравняване с данните от група за сравнение.

Разпределение

В момента съществуват два подхода, като единият от тях или и двата могат да бъдат използвани за анализ на начините на разпределение:

—	полезна качествена информация се получава, като се използват авторадиографски техники за цялото тяло,

—	количествена информация се получава чрез пожертване на животни по различно време след експозицията и определяне на концентрацията и количеството на изпитваното вещество и/или метаболит в тъканите и органите.

Екскреция

При изследване на екскрецията се събират урина, изпражнения, издишан въздух и, при определени обстоятелства, жлъчка. Количеството на изпитваното вещество и/или метаболитите в тези екскрети трябва да бъде измерено неколкократно след експозицията или докато приблизително 95 % от приложената доза бъде екскретирана или в продължение на седем дни, в зависимост от това кое от тези събития настъпи най-напред.

В особени случаи може да е необходимо да се вземе предвид екскрецията на изпитваното вещество в млякото на кърмещи експериментални животни.

Метаболизъм

За да се определи степента и начина на метаболизъм, трябва с помощта на подходящи техники да се анализират биологични проби. Трябва да се изясни структурата на метаболитите и да се предложат подходящи метаболитни пътища, при което да не се налага да се отговаря на въпроси, възникнали от предшестващи токсикологични изпитвания. За да се получи информация за метаболитните пътища, може да е полезно провеждането на изпитвания in vitro.

Допълнителна информация за връзката на метаболизма с токсичността може да се получи от биохимични изпитвания, например определяне на ефектите върху метаболитни ензимни системи, изчерпване на ендогенните небелтъчни сулфхидрилни съединения и свързване на веществото с макромолекули.

2. ДАННИ

В зависимост от типа проведено изпитване данните трябва да бъдат обобщени в табличен вид и навсякъде, където е целесъобразно, да бъдат подкрепени с графично представяне. За всяка експериментална група трябва да бъдат показани, когато е необходимо, средната стойност и статистическите колебания на измерванията по отношение на времето, дозите, тъканите и органите. Степента на абсорбция и количеството и скоростите на екскрецията трябва да бъдат определени с помощта на подходящи методи. Когато се провеждат метаболитни изследвания, трябва да бъде дадена структурата на идентифицираните метаболити и да бъдат представени възможните метаболитни пътища.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Според типа на проведеното изпитване, ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, източник, условия на околната среда, диета,

—	характеризиране на маркираните материали, ако са използвани,

—	използвани нива и интервали на дозиране,

—	начин(и) на прилагане и всички използвани носители,

—	наблюдавани токсични и други ефекти,

—	методи за определяне на изпитваното вещество и/или метаболитите в биологични проби, включително издишан въздух,

—	представяне на измерванията в табличен вид по пол, доза, режим, време, тъкани и органи,

—	представяне на степента на абсорбция и екскреция с времето,

—	методи за характеризиране и идентифициране на метаболитите в биологични проби,

—	методи за определяне на биохимични параметри, свързани с метаболизма,

—	предложени метаболитни пътища,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА МУТАГЕННОСТ И ПРЕСЯВАЩО ИЗПИТВАНЕ ЗА КАНЦЕРОГЕННОСТ

ГЕННИ МУТАЦИИ — SACCHAROMYCES CEREVISIAE

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

За измерване продукцията на генни мутации, предизвикани от химични агенти със или без метаболитно активиране, могат да се използват разнообразни хаплоидни и диплоидни щамове на дрождите Saccharomyces cerevisiae.

Използват се системите за прави мутации в хаплоидни щамове, например измерване на мутацията от червени, аденин-зависими мутанти (ade-1, ade-2) към двойно аденин-зависими бели мутанти и селективни системи, например предизвикване на резистентност към канавнаин и циклохексимид.

Най-широко утвърдената система за обратни мутации включва използването на хаплоидния щам XV 185-14C, който е носител на охра „безсмислени“ мутации ade 2-1, arg 4-17, lys 1-1 и trp 5-48, които са обратими от мутагени за заместване на бази, които предизвикват специфични по място мутации или охра потискащи мутации. XV 185-14C е носител и на маркера his 1-7, „променяща смисъла“ мутация, която е обратима главно от мутации на друго място, и маркера hom 3-10, който е обратим от мутагени, свързани с изместване на рамката.

При диплоидните щамове на S. cerevisiae единственият широко използван щам е D7, който е хомозиготен по ilv 1-92.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Разтворите на изпитваните химически вещества трябва да бъдат приготвени непосредствено преди изпитването, като се използва подходящ носител. При органични съединения, които не са разтворими във вода, трябва да се използва не по-концентриран от 2 % об/об разтвор на органични разтворители като етанол, ацетон или диметилсулфоксид. Крайната концентрация на носителя не трябва да оказва значимо влияние върху клетъчната жизнеспособност и растежните характеристики.

Метаболитно активиране

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваните химически вещества както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща екзогенна система за метаболитно активиране.

Най-често използваната система е допълнена с ко-фактор пост митохондриална фракция от черни дробове на гризачи, предварително обработени със средства за ензимна индукция. За метаболитно активиране може да бъде подходящо и използването на други видове, тъкани, пост митоходриални фракции или процедури.

Условия на изпитване

Експериментални щамове

При изпитвания за генни мутации най-широко се използват хаплоидният щам XV 185-14C и диплоидният щам D7. Други щамове също могат да бъдат подходящи.

Среди

За определяне броя на преживелите микроорганизми и на мутантите се използват подходящи среди за култивиране.

Използване на положителни и отрицателни контроли

Паралелно трябва да се използват положителни и отрицателни контроли и контроли за разтворителите. За всяка конкретна мутационна крайна точка трябва да се използват подходящи химически вещества за положителни контроли.

Експозиционна концентрация

Трябва да се използват поне пет концентрации, които са адекватно разделени една от друга. За токсичните вещества най-високата изпитвана концентрация не трябва да понижава преживяемостта под 5 до 10 %. Относително неразтворимите във вода вещества трябва да се изпитват до границата на разтворимостта им, като се използват подходящи процедури. За лесно разтворимите във вода нетоксични вещества високата концентрация трябва да се определя за всеки конкретен случай.

Условия за инкубиране

Петриевите панички се инкубират в продължение на четири до седем дни при 28 до 30 °C на тъмно.

Честоти на спонтанните мутации

Трябва да се използват субкултури с честоти на спонтанните мутации в рамките на приетия нормален диапазон.

Брой на повторенията

За изследване на прототрофи, получени посредством генна мутация, и за изследване на клетъчната жизнеспособност трябва да се използват поне по три Петриеви панички за всяка концентрация. При експерименти с маркери като hom 3-10 с ниска честота на мутациите броят на използваните Петриеви панички трябва да бъде увеличен, за да се обезпечат статистически значими данни.

Процедура

Третирането на щамовете S. cerevisiae обикновено се извършва в течна среда с клетки в стационарна фаза или фаза на растеж. Първоначалните експерименти трябва да се провеждат върху растящи клетки. На експозиция на изпитваното химическо вещество се подлагат 1 — 5 × 107 клетки/мл в продължение на не повече от 18 часа при 28 до 37 °C, като се разклащат. Когато е необходимо, по време на третирането се добавя адекватно количество система за метаболитно активиране. В края на третирането клетките се центрофугират, промиват се и се посяват върху подходяща среда за култивиране. След инкубиране на Петриевите панички се отчитат преживяемостта и предизвикването на генни мутации.

Ако първият експеримент е отрицателен, тогава трябва да се проведе втори експеримент, като се използват клетки в стационарна фаза. Ако първият експеримент е положителен, това се потвърждава с помощта на подходящ независим експеримент.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид, като се отбелязва броят на преброените колонии, броят на мутантите, преживяемостта и честотата на мутациите. Всички резултати трябва да бъдат потвърдени в независим експеримент. Данните трябва да бъдат оценени с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използван щам,

—	условия на изпитването: клетки в стационарна фаза или фаза на растеж, състав на средите, температура и продължителност на инкубирането, система за метаболитно активиране,

—	условия на третиране: нива на експозиция, процедура и продължителност на третирането, температура на третиране, положителни и отрицателни контроли,

—	брой на преброените колонии: брой на мутантите, преживяемост и честота на мутантите, връзка между доза и отговор, ако е приложимо, статистическа оценка на данните,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

МИТОТИЧНИ РЕКОМБИНАЦИИ — SACCHAROMYCES CEREVISIAE

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Митотичната рекомбинация при Saccharomyces cerevisiae може да бъде открита между гените (или по-общо между гена и неговия центромер) и в рамките на отделните гени. Първото явление се нарича кросинговър и води до получаване на реципрочни продукти, докато второто най-често не е реципрочно и се нарича генна конверсия. Кросинговърът обикновено се изследва посредством получаване на рецесивни хомозиготни колонии или сектори в хетерозиготен щам, докато генната конверсия се изследва посредством получаване на прототрофни ревертанти, получени в ауксотрофен хетероалелен щам и носещи два различни дефектни алела на един и същ ген. Най-широко използваните за откриване на митотична генна конверсия щамове са D4 (хетероалелен по ade 2 и trp 5) D7 (хетероалелен по trp 5) BZ34 (хетероалелен по arg 4) и JD1 (хетероалелен по his 4 и trp 5). Митотичният кросинговър, от който се получават червени и розови хомозиготни сектори, може да се изследва при D5 или при D7 (като се измерва и митотичната генна конверсия и обратната мутация при ilv 1-92), като и двата щама са хетероалелни за комплементните алели на ade 2.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Разтворите на изпитваните химически вещества и съединенията за сравнение трябва да бъдат приготвени непосредствено преди изпитването, като се използва подходящ носител. При органични съединения, които не са разтворими във вода, трябва да се използва не по-концентриран от 2 % об/об разтвор на органични разтворители като етанол, ацетон или диметилсулфоксид. Крайната концентрация на носителя не трябва да оказва значимо влияние върху клетъчната жизнеспособност и растежните характеристики.

Метаболитно активиране

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваните химически вещества както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща система за метаболитно активиране. Най-често използваната система е допълнена с ко-фактор пост митохондриална фракция от черни дробове на гризачи, предварително обработени със средства за ензимна индукция. За метаболитно активиране може да бъде подходящо и използването на други видове, тъкани, пост митоходриални фракции или процедури.

Условия на изпитване

Експериментални щамове

Най-често използвани са диплоидните щамове D4, D5, D7 и JD1. Може да е целесъобразно използването на други щамове.

Среди

За определяне на преживяемостта и честотата на митотичните рекомбинации се използват подходящи среди за култивиране.

Използване на положителни и отрицателни контроли

Паралелно трябва да се използват положителни и отрицателни контроли и контроли за разтворителите. За всяка конкретна рекомбинантна крайна точка трябва да се използват подходящи химически вещества за положителни контроли.

Експозиционни концентрации

Трябва да се използват поне пет концентрации на изпитваното вещество, които са адекватно разделени една от друга. Сред факторите, които трябва да се вземат предвид, са клетъчната токсичност и разтворимостта. Най-ниската концентрация не трябва да оказва влияние върху клетъчната жизнеспособност. За токсичните химически вещества най-високата изпитвана концентрация не трябва да понижава преживяемостта под 5 до 10 %. Относително неразтворимите във вода химически вещества трябва да се изпитват до границата на разтворимостта им, като се използват подходящи процедури. За лесно разтворимите във вода нетоксични вещества високата концентрация трябва да се определя за всеки конкретен случай.

Клетките могат да бъдат подложени на експозиция на изпитваните химически вещества в стационарна или растежна фаза за периоди с продължителност до 18 часа. При продължителни периоди на третиране обаче културите трябва да бъдат огледани микроскопски за образуване на спори, чието присъствие прави изпитването невалидно.

Условия за инкубиране

Петриевите панички се инкубират на тъмно за четири до седем дни при 28 дo 30 °C. Петриевите панички, използвани за изследване на червени и розови хомозиготни сектори, получени посредством митотичен кросинговър, трябва да бъдат съхранявани в хладилник (при около 4 °C) за допълнителни един до два дни преди отчитането, за да се даде възможност за развитие на съответните пигментирани колонии.

Спонтанни честоти на митотичните рекомбинации

Трябва да се използват субкултури с честоти на спонтанните митотични рекомбинантни мутации в рамките на приетия нормален диапазон.

Брой на повторенията

За изследване на прототрофи, получени посредством генна мутация, и за изследване на клетъчната жизнеспособност трябва да се използват поне по три Петриеви панички за всяка концентрация. При изпитване на рецесивни хомозиготи, получени посредством митотичен кросинговър, броят на Петриевите панички трябва да бъде увеличен, за да се осигури адекватен брой колонии.

Процедури

В края на третирането клетките се центрофугират, промиват се и се посяват върху подходяща среда за култивиране. След инкубиране Петриевите панички се отчитат за преживяемост и предизвикване на митотична рекомбинация.

Ако първият експеримент е отрицателен, трябва да се проведе втори експеримент, като се използват клетки в стационарна фаза. Ако първият експеримент е положителен, това се потвърждава с помощта на независим експеримент.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид, като се отбелязва броят на преброените колонии, броят на рекомбинантите, преживяемостта и честотата на рекомбинантите.

Резултатите трябва да бъдат потвърдени в независим експеримент.

Данните трябва да бъдат оценени с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използван щам,

—	условия на изпитването: клетки в стационарна фаза или фаза на растеж, състав на средите, температура и продължителност на инкубирането, система за метаболитно активиране,

—	условия на третиране: експозиционна концентрация, процедура и продължителност на третирането, температура на третиране, положителни и отрицателни контролни групи,

—	брой на преброените колонии: брой на рекомбинантите, преживяемост и честота на рекомбинациите, ако е приложимо, връзка между доза и отговор, статистическа оценка на данните,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ IN VITRO ЗА ГЕННИ МУТАЦИИ В КЛЕТКИ ОТ БОЗАЙНИЦИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

За откриване на мутации, предизвикани от химически вещества, могат да се използват системи за култивиране на клетки на бозайници. Широко използваните клетъчни линии включват лимфомни клетки L5178Y от мишки и клетъчните линии CHO и V-79 от китайски хамстер. В тези клетъчни линии най-често използваните системи измерват мутациите в локусите на тимидин киназата (TK), хипоксантин гуанин фосфорибозил трансферазата (HPRT) (7) и на Na+/K+ АТФазата. Мутационните системи за TK и HPRT откриват мутациите в двойките бази, мутациите с изместване на рамката и малките делеции, а системата Na+/K+ открива само мутации в двойките бази.

Клетките с дефицит на тимидин киназа (TK) са устойчиви на бромодезоксиуридин (BrdU), флуородеоксиуридин (FdU) или трифлуоротимидин (TFT), поради правата мутация TK+ — TK–, тъй като тези антиметаболити не се включват в клетъчните нуклеотиди от „спасителната“ ензимна система тимидин киназа, а нуклеотидите, необходими за клетъчния метаболизъм, са получават изключително посредством синтезиране de novo. В присъствието на тимидин киназа обаче BrdU, FdU или TFT се включват в нуклеотидите, което води до потискане на клетъчния метаболизъм и до клетъчна токсичност. Така мутантните клетки могат да пролиферират в присъствието на BrdU, FdU или TFT, докато нормалните клетки, които съдържат тимидин киназа, не могат. По подобен начин клетките с дефицит на HPRT се избират на базата на устойчивост към 8-азагуанин или 6-тиогуанин. Клетките с променена Na+/K+ АТФаза се избират на базата на устойчивост към убаин.

Клетъчната токсичност се определя чрез измерване ефекта на изпитвания материал върху способностите за образуване на колонии (ефективност на клониране) или скоростта на растеж на културите. Честотата на мутантите се определя посредством посяване на известен брой клетки в среда, съдържаща селективно средство за определяне на мутантните клетки, и в среда без селективно средство за определяне на оживелите клетки. След подходящ инкубационен период се преброяват колониите. Честотите на мутантите се изчисляват от броя на мутантните колонии, коригиран за клетъчната преживяемост.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Клетки

Съществуват разнообразни клетъчни линии, които се използват при това изпитване. Те включват подклонове на клетките L5178Y, CHO или V-79 клетки с доказана чувствителност към химически мутагени, висока ефективност на клониране и ниска честота на спонтанните мутации. Клетките могат да бъдат проверявани периодично за кариотипна стабилност и за заразяване с Mycoplasma. Могат да се използват други типове клетки, при условие че са валидността им като метод за изследване за химически предизвикани генни мутации може да бъде напълно документирана.

Среда

Трябва да се използват подходящи среди за култивиране и условия за инкубиране (т.е. температура, използвани съдове за култивиране, концентрации на CO2 и влажност). Средите и серумите трябва да бъдат избрани според селективните системи и типовете клетки, използвани при изпитването.

Изпитвано вещество

Метаболитно активиране

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното вещество както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща екзогенна система за метаболитно активиране при бозайници. Алтернативно, когато се използват клетки с вътрешна метаболитна активност, трябва да бъде известно, че скоростта и естеството на активността са подходящи за изпитвания клас химически вещества.

Условия на изпитване

Използване на положителни и отрицателни контроли

Във всеки експеримент трябва да бъдат включени положителни контроли, като се използва както пряко действащо съединение, така и съединение, което изисква метаболитно активиране. Трябва да се използват и отрицателни контроли (за носителя).

Следват примери за вещества, които могат да бъдат използвани като положителни контроли:

—

съединения с пряко действие:

—	етилметансулфонат,

—

хикантон,

—

съединения с непряко действие:

—	2-ацетиламинофлуорен,

—	7,12-диметилбензантрацен,

—	N-нитрозодиметиламин.

Когато е целесъобразно, може да се включи допълнителна положителна контрола със същия химически клас, към който би могло да спада изпитваното химическо вещество.

Експозиционни концентрации

Относително неразтворимите във вода вещества трябва да се изпитват до границата им на разтворимост, като се използват подходящи процедури. За лесно разтворимите във вода нетоксични вещества високата изпитвана концентрация трябва да се определя за всеки конкретен случай.

Процедура

Броят клетки, използвани за една култура, трябва да е свързан с честотата на спонтанните мутации, като общото правило е броят жизнеспособни клетки, който се използва, да бъде равен на 10 пъти обратно пропорционалната стойност на честотата на спонтанните мутации.

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция за подходящ период от време, като в повечето случаи два до пет часа са достатъчни. Клетките без достатъчна вътрешна метаболитна активност трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното вещество както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща система за метаболитно активиране. В края на експозицията клетките се измиват напълно от изпитваното вещество и се култивират, за да се определи жизнеспособността им и да се даде възможност за експресия на мутантния фенотип.

В края на експресията, която трябва да бъде достатъчно продължителна, за да даде възможност за близка до оптималната експресия на предизвиканите мутанти, клетките се култивират в среда със и без селективни средства за определяне на броя на мутантите и жизнеспособността.

Всички резултати се потвърждават в независим експеримент.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид. Броят в отделните Петриеви панички за изпитваното вещество и контролите трябва да бъде представен както за предизвиканите мутации, така и за преживяемостта. Трябва да бъде даден и средният брой колонии за Петриева паничка и стандартното отклонение. Честотата на мутациите трябва да бъде изразена като брой мутанти за брой преживели клетки. Преживяемостта и ефективността на клониране се изразяват като процент от контролното ниво.

Данните трябва да бъдат оценени с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използвана клетъчна линия, брой на клетъчните култури, методи за поддържане на клетъчните култури,

—

условия на изпитване: състав на средите, концентрация на CO2, концентрация на изпитваното вещество, използван носител, температура на инкубиране, време на инкубиране, продължителност на експресията (включително брой на посетите клетки и субкултури и схеми за подхранване, ако е необходимо), продължителност на третирането, клетъчна плътност по време на третирането, тип на използваната система за метаболитно активиране при бозайници, положителни и отрицателни контроли, използвано селективно средство.

—	обосновка за избора на доза,

—	използван метод за пресмятане на броя на жизнеспособните и мутантните клетки,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

УВРЕЖДАНЕ И РЕПАРАЦИЯ НА ДНК — НЕПЛАНИРАН СИНТЕЗ НА ДНК — КЛЕТКИ ОТ БОЗАЙНИЦИ (IN VITRO)

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитването за непланиран синтез на ДНК (UDS) измерва синтеза за репарация на ДНК след изрязване и отстраняване на последователност от ДНК, която съдържа участъка с повреда, предизвикана от химични или физични агенти. Изпитването се базира на включването на маркиран с тритий тимидин (3H-TdR) в ДНК на клетки от бозайници, които не са във фаза S на клетъчния цикъл. Навлизането на 3H-TdR може да бъде определено с помощта на авторадиография или посредством течно сцинтилационно броене (LSC) на ДНК от третираните клетки. Културата на клетките от бозайници, освен ако не се използват първични хепатоцити от плъх, се третират с изпитвания агент със и без екзогенна система за метаболитно активиране. UDS може да се измерва и в in vivo системи.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Изпитваните химически вещества и веществата за сравнение трябва да бъдат приготвени в средата за растеж или разтворени или суспендирани в подходящи носители и после да бъдат разредени допълнително в средата за растеж, която се използва при изпитването. Крайната концентрация на носителя не трябва да оказва влияние върху жизнеспособността на клетките.

При изпитването могат да се използват първични култури от хепатоцити на плъх, човешки лимфоцити или постоянни клетъчни линии (например човешки диплоидни фибробласти).

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното химическо вещество както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща система за метаболитно активиране.

Условия на изпитване

Брой на културите

За всяка експериментална точка са необходими поне две клетъчни култури за авторадиография и шест култури (или по-малко, ако е научно оправдано) за LSC UDS изпитвания.

Използване на положителни и отрицателни контроли

Във всеки експеримент трябва да бъдат включени паралелни положителни и отрицателни (нетретирани и/или с носител) контроли със и без метаболитно активиране.

Примери за положителни контроли за изследване на хепатоцити от плъх са 7,12-диметилбензантрацен (7,12-DMBA) или 2-ацетиламинофлуорен (2-AAF). При постоянни клетъчни линии пример за положителна контрола е 4-нитроквинолин-N-оксид (4-NQO) както за авторадиографски, така и за LSC изследвания, проведени без метаболитно активиране. N-диметилнитрозаминът представлява пример за положително контролно съединение, когато се използват системи за метаболитно активиране.

Експозиционни концентрации

Трябва да се използват множество концентрации на изпитваното вещество в диапазон, който е адекватен за определяне на отговора. Най-високата концентрация трябва да предизвиква известни токсични за клетката ефекти. Относително неразтворимите във вода съединения трябва да се изпитват до границата на разтворимостта им. За лесно разтворимите във вода нетоксични химически вещества високата концентрация на изпитваните химически вещества трябва да се определя за всеки конкретен случай.

Клетки

При поддържане на културите трябва да се използват подходящи среди за растеж, концентрация на CO2, температура и влажност. Постоянните клетъчни линии трябва да се проверяват периодично за заразяване с Mycoplasma.

Метаболитно активиране

При първични култури от хепатоцити не се използват системи за метаболитно активиране. Постоянните клетъчни линии и лимфоцитите се подлагат на експозиция на изпитваното вещество както в присъствие, така и при липса на подходяща система за метаболитно активиране.

Процедура

Приготвяне на културите

Постоянните клетъчни култури се получават от изходни култури (например чрез трипсинизация или отделяне), посети в съдове за култивиране при подходяща плътност и инкубирани при 37 °C.

Краткотрайните култури от хепатоцити на плъх се създават чрез даване възможност на прясно дисоциирани в подходяща среда хепатоцити да се закрепят към растежната повърхност.

Култури от човешки лимфоцити се създават с помощта на подходящи техники.

Третиране на културите с изпитваното вещество

Първични хепатоцити от плъх

Прясно изолирани хепатоцити от плъх се третират с изпитваното вещество в среда, съдържаща 3H-TdR, в продължение на подходящ по продължителност период от време. В края на третирането от средата се отстраняват клетките, които след това се измиват, фиксират и изсушават. Предметните стъкла се потопяват в авторадиографска емулсия (алтернативено може да се използва филм с отлепващ се слой (stripping film), експонират се, проявяват се, оцветяват се и се преброяват.

Постоянни клетъчни линии и лимфоцити

Авторадиографски техники: Клетъчните култури се подлагат на експозиция на изпитваното вещество за периоди с подходяща продължителност, последвани от третиране с 3H-TdR. Времената зависят от естеството на веществото, активността на метаболизиращите системи и типа клетки. За да се открият пиковете на UDS, 3H-TdR трябва да бъде добавен едновременно с изпитваното вещество или в рамките на няколко минути след експозицията на изпитваното вещество. Изборът между тези две процедури ще зависи от възможните взаимодействия между изпитваното вещество и 3H-TdR. За да се направи разлика между UDS и полуконсервативната репликация на ДНК, последната трябва да бъде потисната, например чрез използване на среда с дефицит на аргинин, ниско съдържание на серум или чрез добавяне на хидроксиурея към средата за култивиране.

LSC измервания на UDS: Преди третиране с изпитваното вещество навлизането на клетки в S- фазата трябва да бъде блокирано, както е описано по-горе. След това клетките трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното химическо вещество, както е описано при авторадиографията. В края на инкубирането ДНК трябва да бъде извлечена от клетките и трябва да се определят общото съдържание на ДНК и степента на включване на 3H-TdR.

Трябва да се отбележи, че когато при горепосочените техники се използват човешки лимфоцити, потискането на полуконсервативната репликация на ДНК в нестимулирани култури не е необходимо.

Анализ

Авторадиографски изследвания

При определяне на UDS в клетки от култура не се броят ядрата във фаза S. Трябва да се преброят поне по 50 клетки от всяка концентрация. Преди преброяването предметните стъкла трябва да бъдат кодирани. На всяко предметно стъкло трябва да се преброят по няколко разделени на голямо разстояние едно от друго случайни полета. Количеството на включения в цитоплазмата 3H-TdR трябва да бъде определено посредством преброяване на три цитоплазмени полета с размер колкото ядро от всяка преброена клетка.

Измервания с LSC

При всяка концентрация и при контролите за изследване на непланирания синтез на ДНК чрез измервания с LSC трябва да се използва адекватен брой култури.

Всички резултати трябва да бъдат потвърдени в независим експеримент.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид.

2.1. Авторадиографски изследвания

Степента на включване на 3H-TdR в цитоплазмата и броят на гранулите, открити в клетъчното ядро, трябва да бъдат регистрирани поотделно.

За да се опишат разпределението на степента на включване на 3H-TdR в цитоплазмата и броят на гранулите за ядро, може да се използват средната стойност и стойностите на медианата и модата.

2.2. Измервания с LSC

За измерванията с LSC включването на 3H-TdR трябва да се отчита като dpm/μg ДНК. Средната стойност на dpm/μg ДНК със стандартното отклонение може да се използва за описване на разпределението на включването.

Данните трябва да бъдат оценени с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използвани клетки, плътност и брой на пасажите при третирането, брй на клетъчните култури,

—	методи, използвани за поддържане на клетъчните култури, включително средата, температурата и концентрациите на CO2.

—	изпитванот вещество, носител, концентрации и обосновка за избор на концентрации, използвани при изпитването,

—	подробности за системите за метаболитно активиране,

—	схема на третирането,

—	положителни и отрицателни контроли,

—	използвана авторадиографска техника,

—	процедури, използвани за блокиране влизането на клетките в S-фаза,

—	процедури, използвани за извличане на ДНК и за определяне на общото съдържание на ДНК при измерването с LSC,

—	когато е възможно, връзка доза/отговор,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ IN VITRO ЗА ОБМЕНИ НА СЕСТРИНСКИ ХРОМАТИДИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитването за обмени на сестрински хроматиди (SCE) представлява краткотрайно изпитване за откриване на реципрочни обмени на ДНК между две сестрински хроматиди в удвояваща се хромозома. SCE представляват обмен на продукти от репликацията на ДНК в предполагаеми хомоложни локуси. Предполага се, че процесът на обмен включва разкъсване и след това повторно съединяване на ДНК, въпреки че е известно малко за молекулната му основа. Откриването на SCE изисква средство за диференциално маркиране на сестринските хроматиди и това може да бъде постигнато посредством включване на бромодезоксиуридин (BrdU) за два клетъчни цикъла в хромозомната ДНК.

Клетките на бозайниците се подлагат in vitro на експозиция на изпитваното химическо вещество със и без екзогенна система за метаболитно активиране при бозайници, ако е необходимо, и се култивират в продължение на два цикъла на репликация в среда, съдържаща BrdU. След третиране на клетките със средство, потискащо делителното вретено (например колхицин), за да се натрупат клетки в подобен на метафаза етап от митозата (c-метафаза), те се отлепват и от хромозомите се приготвят препарати.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

—	При изпитването могат да се използват първични култури (човешки лимфоцити) или постоянни клетъчни линии (например яйчникови клетки от китайски хамстер). Клетъчните линии трябва да се проверяват за заразяване с Mycoplasma,

—	Трябва да се използват подходящи среди за култивиране и условия за инкубиране (т.е. температура, съдове за култивиране, концентрации на CO2 и влажност),

—

Изпитваните вещества могат да бъдат приготвени в средите за култивиране или да бъдат разтворени или суспендирани в подходящи носители преди третирането на клетките. Крайната концентрация на носителя в системата за култивиране не трябва да оказва значително влияние върху жизнеспособността или скоростта на растеж на клетките и ефектите върху честотата на обмена на сестрински хроматиди трябва да бъдат мониторирани посредством контрол за разтворителя,

—

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното вещество както в присъствие, така и в отсъствие на екзогенна система за метаболитно активиране при бозайници. Алтернативно, когато се използват клетки с вътрешна метаболитна активност, скоростта и естеството на активността трябва да бъдат подходящи за изпитвания клас химически вещества.

Условия на изпитване

Брой на културите

За всяка експериментална точка трябва да се използват най-малко по две култури.

Използване на положителни и отрицателни контроли

Следват примери за вещества, които могат да бъдат използвани като положителни контроли:

—

съединение с пряко действие:

—	етилметансулфонат,

—

съединение с непряко действие:

—	циклофосфамид.

Когато е целесъобразно, може да се включи допълнителна положителна контрола със същия клас химически вещества, както изпитваното.

Експозиционни концентрации

Трябва да се използват поне три концентрации, които са адекватно разделени една от друга. Най-високата концентрация трябва да предизвиква значителен токсичен ефект, но все пак трябва да дава възможност за осъществяването на адекватна клетъчна репликация. Относително неразтворимите във вода вещества трябва да се изследват до границата на разтворимостта им, като се използват подходящи процедури. За лесно разтворимите във вода нетоксични вещества високата изпитвана концентрация трябва да се определя за всеки конкретен случай.

Процедура

Приготвяне на култури

Постоянните клетъчни култури се получават от изходни култури (например чрез трипсинизиране или отделяне), посети в съдове за култивиране при подходяща плътност и инкубирани при 37 °C. За еднослойните култури броят на клетките за съд за култивиране трябва да бъде коригиран така, че културите да не се сливат над 50 % в момента на отлепването. Алтернативно клетките могат да бъдат използвани в суспензионна култура. Културите от човешки лимфоцити се получават от хепаринизирана кръв, като се използват подходящи техники и се инкубират при 37 °C.

Третиране

Клетките в експоненциален стадий на растеж се подлагат на експозиция на изпитваното вещество за период с подходяща продължителност. В повечето случаи един до два часа могат да бъдат достатъчни, но в определени случаи продължителността на третирането може да бъде удължена до два пълни клетъчни цикъла. Клетките без достатъчна вътрешна метаболитна активност трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното химическо вещество както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща система за метаболитно активиране. В края на експозицията клетките се измиват напълно от изпитваното вещество и се култивират в продължение на два цикъла на репликация в присъствието на BrdU. Като алтернативна процедура, клетките могат да бъдат подложени на експозиция едновременно на изпитваното химическо вещество и на BrdU в продължение на пълното време на култивиране на два клетъчни цикъла.

Културите от човешки лимфоцити се третират, когато се намират в полусинхронно състояние

Клетките се анализират при второто им деление след третирането, като най-чувствителните етапи от клетъчния цикъл трябва да бъдат подложени на експозиция на химическото вещество. С всички култури, към които се добавя BrdU, трябва да се работи на тъмно или при матова светлина от лампи с нажежаеми жички до отлепването на клетките, за да се намали до минимум фотолизата на съдържащата BrdU ДНК.

Отлепване на клетки

Клетъчните култури се третират с инхибитори на делителното вретено (например колхицин) един до четири часа преди отлепването. Всяка култура се отлепва и обработва поотделно за приготвяне на хромозоми.

Приготвяне и оцветяване на хромозоми

Хромозомните препарати се приготвят с помощта на стандартни цитогенетични техники. Оцветяването на предметните стъкла, за да се демонстрират SCE, може да се направи с помощта на няколко техники (например метод с флуоресценция плюс Giemsa).

Анализ

Броят на анализираните клетки трябва да се базира на спонтанната честота на SCE в контролата. Обикновено за SCE се анализират най-малко 25 добре разгърнати метафази за култура. Преди анализа предметните стъкла се кодират. При човешки лимфоцити се анализират само метафази, които съдържат 46 центромера. При постоянни клетъчни линии се анализират само метафази, които съдържат ± 2 от модалния брой. Трябва да се посочи дали центромерното превключване на маркера се брои за SCE или не. Резултатите трябва да бъдат потвърдени в независим експеримент.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид. За всички третирани и контролни култури поотделно трябва да се дадат броят на обмените на сестрински хроматиди във всяка метафаза и броят на обмените на сестрински хроматиди за хромозома във всяка метафаза.

Данните трябва да бъдат оценени с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използвани клетки, методи за поддържане на клетъчната култура,

—

условия на изпитване: състав на средите, концентрация на CO2, концентрация на изпитваното вещество, използван носител, температура на инкубиране, продължителност на третирането, използван инхибитор на делителното вретено, неговата концентрация и продължителността на третирането с него, тип на използваната система за метаболитно активиране, положителни и отрицателни контроли,

—	брой на клетъчните култури за една експериментална точка,

—	подробности за техниката, използвана за приготвяне на предметните стъкла,

—	брой на анализираните метафази (данните се дават поотделно за всяка култура),

—	среден брой SCE за клетка и за хромозома (данните се дават поотделно за всяка култура),

—	критерии за отчитане на SCE,

—	обосновка за избора на доза,

—	когато е необходимо, връзка доза/отговор,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ПОЛОВО СВЪРЗАНА РЕЦЕСИВНА ЛЕТАЛНОСТ ПРИ DROSOPHILA MELANOGASTER

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принципи на метода за изпитване

Изпитването за полово свързана леталност (SLRL) при Drosophila melanogaster открива появата на мутации, точкови мутации и малки делеции в зародишната линия на насекомото. Това изпитване представлява метод за изследване за прави мутации, с който може да се направи пресяващо изпитване за мутации при около 800 локуса в Х-хромозомата, като това представлява около 80 % от всички локуси в Х-хромозомата. Х-хромозомата представлява около една пета от целия хаплоиден геном.

Мутациите в Х-хромозомата на Drosophila melanogaster са фенотипно изявени при мъжките индивиди, които са носители на мутантния ген. Когато мутацията е летална в хомозиготно състояние, за присъствието ѝ се съди по липсата на единия от двата класа мъжко потомство, които нормално се получават от хетерозиготно женско насекомо. При изпитването SLRL се използват тези факти с помощта на специално маркирани и подредени хромозоми.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Източници

Могат да се използват мъжки насекоми от добре дефинирани източници на насекоми от див тип и женски от източник на вида Muller-5. Могат да се използват и други подходящо маркирани източници на женски насекоми с множество инвертирани Х-хромозоми.

Изпитвано вещество

Изпитваните вещества трябва да бъдат разтворени във вода. Веществата, които са неразтворими във вода, могат да бъдат разтворени или суспендирани в подходящи носители (например смес от етанол и Tween-60 или 80), а след това да бъдат разтворени във вода или физиологичен разтвор преди прилагането. Трябва да се избягва използването на диметилсулфоксид като носител.

Брой на животните

Изпитването трябва да бъде проектирано с предварително определена чувствителност и възможности. Наблюдаваната честота на спонтанните мутации при съответната контрола ще окаже силно влияние върху броя на третираните хромозоми, които трябва да бъдат анализирани.

Начин на прилагане

Експозицията може да бъде орална, чрез инжектиране или чрез експозиция на газове или пари. Подхранване с изпитваното вещество може да се направи със захарен разтвор. Когато е необходимо, веществата могат да бъдат разтворени в 0,7 % разтвор на NaCl и да бъдат инжектирани в гръдния кош или корема.

Използване на отрицателни и положителни контроли

Трябва да бъдат включени отрицателни (за носителя) и положителни контроли. Обаче ако съществуват подходящи исторически контролни данни, паралелни контроли не са необходими.

Нива на експозиция

Трябва да се използват три нива на експозиция. За предварителна оценка може да се използва едно ниво на експозиция на изпитваното вещество, като това ниво представлява максималната поносима концентрация или нивото, което води до някакви признаци на токсичност. За нетоксичните вещества, трябва да се използва експозиция на максималната възможна концентрация.

Процедура

Мъжките насекоми див тип (на възраст три до пет дни) се третират с изпитваното вещество и се чифтосват поотделно с по-голям брой девствени женски насекоми от вида Muller-5 или от друг подходящо маркиран (с множество инвертирани Х-хромозоми) вид. Женските се заместват с нови девствени женски насекоми на всеки два до три дни, за да се покрие целият цикъл на зародишните клетки. Потомството на тези женски се оценява за леталност, съответстваща на ефектите върху зрялата сперма, сперматидите от средна или късна фаза, ранните сперматиди, сперматоцитите и сперматогониите по време на третирането.

Хетерозиготните женски насекоми от поколението F1 от кръстосвания, споменати по-горе, се чифтосват поотделно (т.е. една женска за флакон) със своите братя. В поколението F2 всяка култура се отчита за липса на мъжки насекоми от див тип. Ако изглежда, че една култура е възникнала от женско насекомо от поколение F1, което носи летален признак в родителската Х-хромозома (т.е. не се наблюдават мъжки насекоми с третираната хромозома), дъщерите на тази женска със същия генотип трябва да бъдат изследвани, за да се провери, че леталният признак се повтаря в следващото поколение.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид, за да бъде показан броят на изследваните Х-хромозоми, броят на безплодните мъжки насекоми и броят на хромозомите с летален признак при всяка експозиционна концентрация и за всяко чифтосване на всяко третирано мъжко насекомо. Трябва да бъде даден броят на клъстерите. Тези резултати трябва да бъдат потвърдени в отделен експеримент.

За оценка на изпитванията за полово свързана леталност трябва да се използват подходящи статистически методи. Образуването на клъстери от рецесивни летални признаци, произхождащи от едно мъжко насекомо, трябва да се вземат предвид и да се оценят с подходящ статистически метод.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—

източник: използвани източници/видове и породи Drosophila, възраст на насекомите, брой на третираните мъжки насекоми, брой на стерилните мъжки насекоми, брой на постоянните култури от поколение F2, брой на културите F2 без потомство, брой на хромозомите, носещи летален признак, открити на всеки стадий от развитието на зародишните клетки,

—	критерии за определяне размера на третираните групи,

—	условия на изпитване: подробно описание на схемата за третиране и вземане на проби, нива на експозиция, данни за токсичността, ако е необходимо, отрицателни (за разтворителя) и положителни контроли,

—	критерии за отчитане на леталните мутации,

—	връзка контакт/ефект, когато е възможно,

—	оценка на данните,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНИЯ IN VITRO ЗА ТРАНСФОРМАЦИИ В КЛЕТКИ ОТ БОЗАЙНИЦИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

За откриване на фенотипни изменения in vitro, предизвикани от химични вещества, свързани с in vivo злокачествена трансформация, могат да бъдат използвани системи за култивиране на клетки от бозайници. Често използваните клетки са C3H10T½, 3T3, SHE, плъх на Fischer и при изпитванията се разчита на измененията в клетъчната морфология, образуването на огнища и закрепването в полутвърд агар. Съществуват по-рядко използвани системи, които откриват други физиологични и морфологични изменения в клетките след експозиция на канцерогенни химически вещества. Никоя от изпитваните in vitro крайни точки няма установена механистична връзка с рака. Някои от изпитваните системи могат да долавят туморни промотори. Клетъчната токсичност може да се определя чрез измерване на ефекта на изпитвания материал върху способността за образуване на колонии (ефективност на клониране) или скоростта на растеж на културите. За да се измери клетъчната токсичност, трябва да се установи дали експозицията на изпитваното химическо вещество е свързано с токсикологични ефекти, но не може да се използва за изчисляване на честотата на трансформациите при всички изпитвания, защото някои могат да включват продължително инкубиране и/или повторно посяване/пресяване.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Клетки

В зависимост от използваното трансформационно изпитване съществуват разнообразни клетъчни линии или първични клетки. Изследователят трябва да бъде сигурен, че всички клетки при провежданото изпитване демонстрират подходящи фенотипни изменения след експозиция на известни канцерогени и че изпитването в лабораторията на изследователя е с доказана и документирана валидност и надеждност.

Среда

Трябва да е използват среди и експериментални условия, които са подходящи за използваното трансформационно изпитване.

Изпитвано вещество

Изпитваните вещества могат да бъдат приготвени в средите за култивиране или да бъдат разтворени или суспендирани в подходящи носители преди третирането на клетките. Крайната концентрация на носителя в системата за култивиране не трябва да оказва влияние върху жизнеспособността, скоростта на растеж на клетките или честотата на трансформациите.

Метаболитно активиране

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното вещество както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща система за метаболитно активиране. Алтернативно, когато се използват клетки, които притежават вътрешна метаболитна активност, трябва да бъде известно, че естеството на активността е подходящо за изпитвания клас химически вещества.

Условия на изпитване

Използване на отрицателни и положителни контроли

Следват примери за вещества, които могат да бъдат използвани като положителни контроли:

—

Пряко действащи химически вещества:

—	етилметансулфонат,

—	ß-пропиолактон,

—

Съединения, изискващи метаболитно активиране:

—	2-ацетиламинофлуорен,

—	4-диметиламиноазобензен,

—	7,12-диметилбензантрацен.

Когато е целесъобразно, трябва да се включи допълнителна положителна контрола със същия химически клас, както изпитваното съединение.

Експозиционни концентрации

Трябва да се използват няколко концентрации на изпитваното вещество. Тези концентрации трябва да предизвикат токсичен ефект, свързан с концентрацията, като най-високата концентрация води до ниско ниво на преживяемост, а преживяемостта при най-ниската концентрация е приблизително същата, както при отрицателната контрола. Относително неразтворимите във вода вещества трябва да се изпитват до границата на разтворимостта им, като се използват подходящи процедури. За лесно разтворимите във вода нетоксични вещества високата изпитвана концентрация трябва да се определя за всеки конкретен случай.

Процедура

Клетките трябва да бъдат подложени на експозиция с подходяща продължителност в зависимост от използваната експериментална система, а това може да включва повторно дозиране, придружено с промяна на средата (и, ако е необходимо, прясна смес за метаболитно активиране), ако експозицията е продължителна. Клетките без достатъчна вътрешна метаболитна активност трябва да бъдат подложени на експозиция на изпитваното вещество както в присъствие, така и в отсъствие на подходяща система за метаболитно активиране. В края на експозицията, клетките се промиват напълно от изпитваното вещество и се култивират при условия, които са подходящи за появата на трансформирания фенотип, който се мониторира и се определя честотата на трансформацията. Всички резултати се потвърждават в независим експеримент.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид и могат да бъдат в различна форма според използваното изпитване, например брой на Петриевите панички, положителни Петриеви панички или брой на трансформираните клетки. Когато е целесъобразно, преживяемостта трябва да се изрази като процент от контролните нива, а честотата на трансформациите да се изрази за брой преживели клетки. Данните трябва да бъдат оценени с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	използван тип клетки, брой на клетъчните култури, методи за поддържане на клетъчните култури,

—

условия на изпитване: концентрация на изпитваното вещество, използван носител, време на инкубиране, продължителност и честота на третирането, плътност на клетките по време на третирането, тип на използваната екзогенна система за метаболитно активиране, положителни и отрицателни контролни групи, спецификация на мониторирания фенотип, използвана селективна система (ако е необходимо), обосновка за избор на дозата,

—	използван метод за пресмятане броя на жизнеспособните и трансформираните клетки,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ДОМИНАНТНА ЛЕТАЛНОСТ ПРИ ГРИЗАЧИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Доминантната леталност предизвиква ембрионална или фетална смърт. Предизвикването на доминантна леталност чрез контакт с химично вещество показва, че веществото е оказало влияние върху зародишната тъкан на изпитвания вид. Общоприето е, че доминантната леталност се дължи на увреждане на хромозомите (структурни или бройни аномалии). Ембрионалната смърт, ако женските индивиди са третирани, също може да бъде в резултат на токсични ефекти.

Обикновено мъжките животни се подлагат на експозиция на изпитваното съединение и се чифтосват с нетретирани девствени женски индивиди. Различните стадии на развитието на зародишните клетки могат да бъдат изпитвани поотделно с помощта на последователни чифтосвания. Нарастването на броя на мъртвите имплантирани зародиши за женски индивид в третираната група в сравнение с броя на мъртвите имплантирани зародиши за женски индивид в контролната група отразява постимплантационната загуба. Предимплантационната загуба може да бъде оценена въз основа на броя на жълтите тела или чрез сравняване на общия брой имплантирани зародиши за женски индивид в третираната и контролната група. Общата доминантна леталност представлява сумата от пред- и постимплантационната загуба. Изчисляването на общата доминантна леталност става чрез сравняване на броя живи имплантирани зародиши за женски индивид в експерименталната група и броя на живите имплантирани зародиши за женски индивид в контролната група. Намаляването на броя на имплантираните зародиши през определени интервали може да се дължи на убиване на клетки (т.е. на сперматоцити и/или сперматогонии).

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Когато е възможно, изпитваните вещества трябва да бъдат разтворени или суспендирани в изотоничен физиологичен разтвор. Неразтворимите във вода химически вещества могат да бъдат разтворени или суспендирани в подходящи носители. Използваният носител не трябва да оказва влияние върху изпитваното химическо вещество нито да предизвиква токсични ефекти. Трябва да се използват прясно приготвени препарати от изпитваните химически вещества.

Условия на изпитване

Начин на прилагане

Обикновено изпитваното съединение трябва да се приложи еднократно Въз основа на токсикологичната информация може да се използва схема за многократно третиране. Обичайните начини на прилагане са чрез орално интубиране или интраперитонеално инжектиране. Може да са целесъобразни други начини на прилагане.

Експериментални животни

Като експериментални видове се препоръчват плъхове или мишки. Здрави, напълно полово съзрели животни се избират по случаен признак и се разпределят в третирана и контролна група.

Брой и пол

Трябва да се използват адекватен брой третирани мъжки индивиди, като се вземат предвид спонтанните колебания в оценяваната биологична характеристика. Избраният брой трябва да се базира на предварително определената чувствителност на откриването и възможностите. Например при типично изпитване броят на мъжките индивиди във всяка дозирана група трябва да бъде достатъчен, за да се осигурят между 30 и 50 бременни женски индивиди за чифтосване.

Използване на отрицателни и положителни контроли

Обикновено във всеки експеримент трябва да се включат паралелни положителни и отрицателни (за носителя) контроли. Когато съществуват приемливи положителни контролни резултати от наскоро проведени в същата лаборатория експерименти, тези резултати могат да бъдат използвани вместо паралелна положителна контрола. Положителните контролни вещества трябва да се използват при подходяща ниска доза (например метил метансулфонат (MMS) интраперитонеално в доза 10 мг/кг), за да се демонстрира чувствителността на изпитването.

Нива на дозиране

Обикновено трябва да се използват три нива на дозиране. Високата доза трябва да предизвиква признаци на токсичност или намалена плодовитост при третираните животни. В определени случаи може да е достатъчно едно единствено ниво на дозиране.

Гранично изпитване

Нетоксичните вещества трябва да бъдат изпитвани при 5 г/кг при еднократно прилагане и при 1 г/кг на ден при многократно прилагане.

Процедура

Съществуват няколко схеми за третиране. Най-широко се прилага еднократното прилагане на изпитваното вещество. Могат да се използват други схеми за третиране.

Отделните мъжки индивиди се чифтосват последователно с една или две нетретирани девствени женски животни на подходящи интервали след третирането. Женските индивиди трябва да бъдат оставени с мъжките животни в продължение поне на един пълен цикъл на разгонване или докато се осъществи чифтосване, което се определя по наличието на сперма във влагалището или на вагинална запушалка.

Броят на чифтосванията след третирането зависи от схемата на третиране и трябва да осигури вземане на проби от всички стадии на развитие на зародишните клетки.

Женските индивиди се пожертват през втората половина на бременността и съдържанието на матката се изследва, за да се определи броят на мъртвите и живите имплантирани зародиши. Могат да се изследват яйчниците, за да се определи броят на жълтите тела.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид, за да покажат броя на мъжките индивиди, броя на бременните женски и броя на женските животни, които не са бременни. Поотделно трябва да се отчетат резултатите от всяко чифтосване, включително идентичността на всеки мъжки и женски индивид. За всеки женски индивид трябва да се регистрират седмицата на чифтосването, нивото на дозиране, получено от мъжките, честотата на живите имплантирани зародиши и на мъртвите имплантирани зародиши.

Изчисляването на общата доминантна леталност се базира на сравняване на броя живи имплантирани зародиши за женски индивид в експерименталната група с броя на живите имплантирани зародиши за женски индивид в контролната група. Анализира се съотношението на живите към мъртвите имплантирани зародиши от третираната група, сравнено със същото съотношение от контролната група, за да се отбележи постимплантационната загуба.

Ако данните се регистрират като ранни и късни смъртни случаи, като в таблиците тази разлика трябва да е ясно изразена. Ако се оценява предимплантационната загуба, резултатите от нея трябва да бъдат представени. Предимплантационната загуба може да бъде изчислена като несъответствие между броя на жълтите тела и броя на имплантираните зародиши или като намаляване на средния брой имплантирани зародиши за матка в сравнение с контролните чифтосвания.

Данните се оценяват с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид, порода, възраст и тегло на използваните животни, брой на животните от всеки пол в експерименталната и контролната група,

—	изпитвано вещество, носител, изследванит нива на дозиране и обосновка за избор на доза, отрицателни и положителни контроли, данни за токсичността,

—	начин и схема на третиране,

—	схема на чифтосване,

—	използван метод за определяне дали е осъществено чифтосване,

—	време на пожертване,

—	критерии за отчитане на доминантната леталност,

—	когато е необходимо, връзка доза/отговор,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ЦИТОГЕНЕТИЧНО ИЗПИТВАНЕ IN VIVO НА ЗАРОДИШНИ КЛЕТКИ OT БОЗАЙНИЦИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Това цитогенетично изпитване in vivo открива структурните хромозомни аберации в сперматогониите. Състои се от анализ на митозите на сперматогониите за аберации от хромозомен и хроматиден тип.

При този метод се използват препарати от тестиси на бозайници, които са подложени на експозиция на изпитваните химически вещества по подходящи начини и са умъртвени през различни интервали от време. Преди умъртвяването животните са третирани допълнително с инхибитори на делителното вретено като колхицин, за да натрупат клетки в подобен на метафаза стадий на митозата (c-метафаза). Приготвят се изсушени на въздух препарати от хромозоми, които се оцветяват и анализират микроскопски.

Допълнителна полезна информация може да се получи от анализа на сперматоцитите в метафаза I на диакинезата за мултивалентни транслокации след третиране на стволови клетки на сперматогонии.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Изпитваните химически вещества се разтварят в изотоничен физиологичен разтвор. Ако са неразтворими, те се разтварят или суспендират в подходящ носител. Използват се прясно приготвени разтвори на изпитваното съединение. Ако за улесняване на дозирането се използва носител, той не трябва да влияе върху изпитваното химическо вещество нито да предизвиква токсични ефекти.

Начин на прилагане

Изпитваните съединения обикновено трябва да се приложат само един път. Въз основа на токсикологичната информация може да се използва схема за многократно третиране. Многократно третиране обаче може да се използва, само ако изпитваното съединение не проявява сериозни цитотоксични ефекти върху диференциращите се сперматогонии.

Обичайните начини на прилагане са оралният и чрез интраперитонеално инжектиране. Може да са целесъобразни други начини на прилагане.

Експериментални животни

Най-често се използват мишки и китайски хамстери. Могат да се използват всички други видове бозайници.

Използват се полово съзрели мъжки индивиди и те се разпределят на случаен принцип в третирана и контролна група.

Брой на животните

Използват се най-малко по пет мъжки животни за експерименталната и контролната група.

Използване на отрицателни и положителни контроли

Във всеки експеримент трябва да бъдат включени паралелни положителни и отрицателни (за носителя) контроли.

Положителните контролни вещества трябва да се използват при подходяща ниска доза (например митомицин C интраперитонеално в доза 0,3 мг/кг), за да се демонстрира чувствителността на изпитването.

Нива на дозиране

Използва се една доза от изпитваното съединение, като това е максималната поносима доза или доза, която предизвиква известни признаци на клетъчна токсичност. Ако тази доза убива голям брой клетки, тогава трябва да се използва допълнителна по-ниска доза, предизвикваща клетъчната токсичност. Когато е необходимо да се определи връзката доза/отговор, са необходими поне три дози (например, за да се потвърди слаб положителен отговор). Нетоксичните вещества трябва да се изпитват с най-високата възможна доза при еднократно и при многократно прилагане.

Процедура

Обикновено животните се третират с изпитваното съединение само един път. В групата, третирана с най-високата доза, се използват три интервала за вземане на проби след третирането. Основният интервал за вземане на проби е 24 часа. Тъй като изпитваното съединение може да окаже влияние върху кинетиката на клетъчния цикъл, се използват един по-ранен и един по-късен интервал за вземане на проби, които са разделени адекватно в рамките на 6 до 48 часа. За допълнителни нива на дозиране могат да се вземат проби през най-чувствителния интервал или, ако той не е известен, 24 часа след третирането.

Като алтернатива, може да се използва многократно третиране и животните трябва да бъдат пожертвани 24 часа след последното третиране. Могат да се използват допълнителни срокове за вземане на проби в диапазона от 6 до 24 часа.

Препарати от тестиси

За анализиране на митозите на сперматогониите на животните се инжектира интраперитонеално адекватна доза инхибитор на делителното вретено, например колхицин. Впоследствие животните се умъртвяват след подходящ интервал от време. За мишките този интервал се колебае от три до пет часа, а за китайските хамстери може да са необходими повече от пет часа.

Използва се техника за изсушаване с въздух. Различните видове може да изискват модифициране на стандартната процедура. Получават се клетъчни суспензии, които се третират с хипотоничен разтвор и се фиксират. Клетките се разстилат върху предметни стъкла и се оцветяват. Преди микроскопския анализ предметните стъкла се кодират.

Анализ

Поне 100 добре размазани митотични метафази с пълен брой центромери се анализират за структурни хромозомни аберации. Допълнително може да се определи съотношението на митозите в сперматогониите към първата и втората мейотична метафаза в обща проба от 100 делящи се клетки за животно, за да се установи евентуален цитотоксичен ефект.

2. ДАННИ

Данните трябва да бъдат представени в табличен вид. Всички типове аберации трябва да бъдат изброени поотделно за всички контролни и третирани животни. Включват се общият брой анализирани клетки и общият брой аберантни клетки за група. За всички параметри се дават средни стойности и стандартно отклонение. Ако се определя средното съотношение на митозите в сперматогониите към първата и втората мейотична метафаза, то се представя в табличен вид за всяка експериментална и контролна група.

Данните се оценяват с помощта на подходящи статистически методи.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	вид и порода на мъжките индивиди, възраст и тегло на мъжките индивиди,

—	брой на животните във всяка експериментална и контролна група,

—	условия на изпитването, подробно описание на третирането, нива на дозиране, разтворители, използван инхибитор на делителното вретено,

—	брой на анализираните клетки за животно във всяка група,

—	за всяко третирано и контролно животно: типове и брой на аберациите,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ПЕТНА ПО КОЗИНАТА ПРИ МИШКИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Това е изпитване in vivo върху мишки, при които развиващите се зародиши се подлагат на експозиция на химически вещества. Целевите клетки в развиващите се зародиши са меланобластите, а целевите гени са тези, които контролират пигментирането на космите на козината. Развиващите се зародиши са хетерозиготни по много от тези гени за цвета на козината. Една мутация в доминантния алел или загуба на доминантния алел на такъв ген в меланобластна клетка (причинени от разнообразни генетични събития) водят до изява на рецесивния фенотип в клетките-потомци, което се изразява в петно с променен цвят върху козината на получената мишка. Оценява се броят на потомството с такива петна (т.е. мутации) и честотата им се сравнява с тази сред поколението, получено от зародиши, които са третирани само с разтворител. Изпитването за петна по козината при мишки открива предполагаеми соматични мутации във феталните клетки.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Експериментални животни

Мишки от породата T (nonagouti, a/a; chinchilla, pink eye, cch p/cchp; brown, b/b; dilute, short ear, d se/d se; piebald spotting, s/s) са чифтосани с породата HT (pallid, nonagouti, brachypody, pa a bp/pa a bp; leaden fuzzy, ln fz/ln fz; pearl pe/pe) или C57 BL (nonagouti, a/a). Могат да се използват други подходящи кръстоски, например между NMRI (nonagouti, a/a; albino, c/c) и DBA (nonagouti, a/a; brown, b/b; dilute d/d), при условие че от тях се получава потомство неагути.

Брой и пол

Третират се достатъчно на брой бременни женски индивиди, за да се получи подходящ брой преживяващо поколение за всяко използвано ниво на дозиране. Подходящата големина на извадката зависи от броя на наблюдаваните петна при третираните мишки и от количеството контролни данни. Отрицателният резултат е приемлив, само ако се оценяват най-малко 300 индивида от потомството на женските животни, третирани с най-високата доза.

Използване на отрицателни и положителни контроли

Трябва да има паралелни контролни данни от мишки, третирани само с носител (отрицателни контроли). От историческите контролни данни от същата лаборатория може да се направи пул, за да се повиши чувствителността на изпитването, при условие че тези данни са хомогенни. Ако не бъде открита мутагенност на изпитваното химическо вещество, трябва да съществуват получени наскоро от същата лаборатория положителни контролни данни за третиране с химическо вещество, за което е известно, че при това изпитване демонстрира мутагенност.

Начин на прилагане

Обичайните начини на прилагане са чрез орално интубиране или интраперитонеално инжектиране при бременните женски индивиди. Когато е целесъобразно, се използват третиране чрез инхалиране или други начини на прилагане.

Нива на дозиране

Използват се най-малко две нива на дозиране, включително едно, при което се наблюдават признаци на токсичност или намалена големина на котилото. За нетоксичните вещества, трябва да се използва експозиция на максималната възможна доза.

Процедура

Нормално се провежда единично третиране в ден 8, 9 или 10 от бременността, като за ден 1 се брои денят, в който за първи път се наблюдава вагинална запушалка. Тези дни съответстват на дни 7,25, 8,25 и 9,25 след зачеването. През тези дни може да се използва последователно третиране.

Анализ

Потомството се кодира и изследва за петна между три и четири седмици след раждането. Различават се три класа петна:

a)	бели петна на разстояние до 5 мм от средната коремна линия (WMVS), за които се смята, че се дължат на убийство на клетки;

б)	жълти, подобни на агути петна, асоциирани с гръдните жлези, гениталиите, гърлото, аксиларните и ингвиналните области и по средата на челото, за които се смята, че се дължат на нарушена диференциация (MDS) и

в)	пигментирани и бели петна, случайно разпръснати по козината, за които се смята, че се дължат на соматични мутации (RS).

Отчитат се всичките три класа, но само, последният (RS) има генетично значение. Проблемите с разграничаването на MDS от RS могат да бъдат разрешени с помощта на флуоресцентна микроскопия на проби от косми.

Трябва да се отбележат очевидните макроскопски аномалии при потомството.

2. ДАННИ

Данните се представят като общ брой на проследяваното потомство и брой на индивидите с едно или повече петна, за които се предполага, че се дължат на соматични мутации. Данните от третираните групи и отрицателните контроли се сравняват с помощта на подходящи методи. Данните се представят и за отделно котило.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	породи, използвани при кръстосването,

—	брой бременни женски животни в експерименталната и контролната група,

—	средна големина на котилото в експерименталната и контролната група при раждането и при отбиването,

—	ниво(а) на дозиране на изпитваното химическо вещество,

—	използван разтворител,

—	ден от бременността, в който е извършено третирането,

—	начин на третиране,

—	общ брой проследявано потомство и брой на животните с WMVS, MDS и RS в експерименталните и контролните групи,

—	микроскопски морфологични аномалии,

—	когато е възможно, връзката доза/отговор за RS,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

НАСЛЕДСТВЕНИ ТРАНСЛОКАЦИИ ПРИ МИШКИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Виж общо въведение, част Б.

1.2. Определение

Виж общо въведение, част Б.

1.3. Вещества за сравнение

Няма.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Изпитването за наследствени транслокации при мишки открива структурните и бройните изменения в хромозомите в зародишни клетки от бозайници, както се проявяват при потомството от първо поколение. Откриваните хромозомни изменения са от типа на реципрочните транслокации и, ако се включи женското потомство, загуба на Х-хромозоми. Носителите на транслокации и женските индивиди с XO-генотип демонстрират намалена плодовитост, която се използва за селекция на потомство от поколение F1 за цитогенетичен анализ. Пълно безплодие се причинява от определени типове транслокации (Х-автозомни и c-t-тип). Транслокациите се наблюдават цитогенетично в мейотичните клетки в метафаза I на диакинезата при мъжките индивиди от поколение F1 или мъжкото потомство на женските от поколение F1. Женските с XO-генотип се идентифицират генетично по наличието само на 39 хромозоми при митозите в костния мозък.

1.5. Критерии за качество

Няма.

1.6. Описание на метода за изпитване

Подготовка

Изпитваните химически вещества се разтварят в изотоничен физиологичен разтвор. Ако са неразтворими, те се разтварят или суспендират в подходящи носители. Използват се прясно приготвени разтвори на изпитваното съединение. Ако за улесняване на дозирането се използва носител, той не трябва да влияе на изпитваното съединение нито да предизвиква токсични ефекти.

Начин на прилагане

Обикновено начините на прилагане са орална интубация или интраперитонеално инжектиране. Може да са целесъобразни други начини на прилагане.

Експериментални животни

За улесняване на отглеждането и цитологичното потвърждаване тези експерименти се правят с мишки. Не е необходима конкретна порода мишки. Средната големина на котилото на породата обаче трябва да е по-голяма от осем и да бъде относително постоянна. Използват се здрави полово зрели животни.

Брой на животните

Броят на необходимите животни зависи от честотата на спонтанните транслокации и от минималната честота на предизвикването, необходима за положителен резултат.

Изпитването обикновено се провежда посредством анализиране на мъжкото потомство F1. Трябва да се изследват най-малко по 500 мъжки индивида от поколението F1 за дозирана група. Ако се включват женските животни от поколение F1, са необходими 300 мъжки и 300 женски индивида.

Използване на отрицателни и положителни контроли

Трябва да съществуват адекватни данни, получени от паралелни и исторически контроли. Когато съществуват приемливи положителни контролни резултати от наскоро проведени в същата лаборатория експерименти, тези резултати могат да бъдат използвани вместо паралелна положителна контрола.

Нива на дозиране

Изпитва се едно ниво на дозиране, обикновено най-високата доза, свързана с предизвикване на минимални токсични ефекти, но без засягане на размножителното поведение или преживяването. За да се установи връзката доза/отговор, са необходими две допълнителни по-ниски дози. За нетоксичните вещества трябва да се използва експозиция на максималната възможна доза.

Процедура

Третиране и чифтосване

Съществуват две схеми за третиране. Най-широко се използва еднократното прилагане на изпитваното вещество. Може да се използва и прилагане на изпитваното вещество седем дни в седмицата в продължение на 35 дни. Броят на чифтосванията след третирането зависи от схемата на третиране и трябва да осигури вземане на проби от всички третирани стадии на развитие на зародишните клетки. В края на чифтосването женските животни се настаняват в индивидуални клетки. Когато женските родят, се регистрират датата, големината на котилото и полът на потомството. Цялото мъжко потомство се отбива и цялото женско потомство се отстранява, освен ако не е включено в експеримента.

Изпитване за хетерозиготност на транслокациите

Използва се единият от двата възможни метода:

—	Изпитване за плодовитост на потомството F1 и последващо потвърждаване на възможните носители на транслокация чрез цитогенетичен анализ,

—	Цитогенетичен анализ на всички мъжки индивиди от поколението F1 без предварителна селекция чрез изпитване за плодовитост.

a) Изпитване за плодовитост

Намалената плодовитост на даден индивид от поколение F1 може да се установи чрез наблюдение на големината на котилото и/или анализ на съдържанието на матката при женските индивиди.

За използваната порода мишки трябва да бъдат установени критериите за определяне на нормална и намалена плодовитост.

Наблюдение на големината на котилото: Експерименталните мъжки индивиди от поколение F1 трябва да се настанят в индивидуални клетки с женски от същия експеримент или от колонията. Клетките се проверяват ежедневно от 18-тия ден след чифтосването. Големината на котилото и полът на потомството F2 се регистрират при раждането и след това котилата се елиминират. Ако се изследва женското потомство от поколение F1, потомството от поколение F2 от малките котила се запазва за допълнително изпитване. Женските носители на транслокации се потвърждават посредством цитогенетичен анализ на транслокациите в цялото им мъжко потомство. Женските животни с XO-генотип се разпознават по измененото съотношение между половете в тяхното потомство от 1:1 на 1:2 мъжки към женски индивиди. При следваща процедура нормалните животни от поколение F1 се елиминират от допълнителното изпитване, ако първото котило от поколение F2 достигне или превиши предварително определена нормална големина. В противен случай се наблюдават второ или трето котило от поколение F2.

Животните от поколение F1, които не могат да бъдат класифицирани като нормални след наблюдение на до три котила от поколение F2, се изследват допълнително чрез анализ на съдържанието на матката на женските партньори или направо се подлагат на цитогенетичен анализ.

Анализ на съдържанието на матката: Намаляването на големината на котилото при носителите на транслокация се дължи на смърт на зародиши, така че големият брой мъртви имплантирани зародиши е показателен за наличието на транслокация при експерименталното животно. Всеки от експерименталните мъжки индивиди от поколение F1 се чифтосва с по две до три женски животни. Зачеването се установява чрез ежедневна сутрешна проверка за вагинални запушалки. Женските се пожертват 14 до 16 дни по-късно и се регистрират живите и мъртвите имплантирани зародиши в матките им.

б) Цитогенетичен анализ

Препарати от тестиси се приготвят по техниката за изсушаване с въздух. Носителите на транслокации се идентифицират по наличието на мултивалентни конфигурации в метафаза I на диакинезата на първичните сперматоцити. За да се докаже, че едно животно е носител на транслокация, трябва да се наблюдават поне две клетки с мултивалентно асоцииране.

Ако не е извършвана селекция чрез кръстосване, всички мъжки индивиди от поколение F1 се анализират цитогенетично. Трябва да се направи микроскопски анализ на най-малко 25 клетки в метафаза I на диакинезата за мъжки индивид. При мъжките индивиди от поколение F1, които имат малки тестиси и мейотично разкъсване преди диакинезата, или при женски индивиди от поколение F1, за които се подозира, че имат XO-генотип, трябва да се изследват митотичните метафази в сперматогонии или костен мозък. Наличието на необичайно дълга и/или къса хромозома във всяка една от 10 клетки свидетелства за особена транслокация, причиняваща безплодие при мъжките индивиди (c-t-тип). Някои X-автозомни транслокации, които причиняват безплодие при мъжките индивиди, могат да бъдат идентифицирани само посредством анализ на ивиците на митотичните хромозоми. Наличието на 39 хромозоми при всички 10 митози свидетелства за наличие на XO-генотип в женски индивид.

2. ДАННИ

Данните се представят в табличен вид.

За всяко чифтосване средната големина на котилото и съотношението между половете от чифтосванията на родителите се отразяват при раждането и при отбиването.

За оценка на плодовитостта на животните от поколение F1 се представят средната големина на котилото от всички нормални чифтосвания и големината на отделните котила на носителите на транслокации от поколение F1. За анализиране на съдържанието на матката се отчитат средният брой на живите и мъртвите имплантирани зародиши от нормалните чифтосвания и броят на живите и мъртвите имплантирани зародиши за всяко чифтосване поотделно за носителите на транслокации от поколение F1.

За цитогенетичен анализ на метафаза I на диакинезата се отбелязват броят на типовете мултивалентни конфигурации и общият брой на клетките за всеки носител на транслокация.

За стерилните индивиди от поколение F1 се съобщават общият брой чифтосвания и продължителността на чифтосването. Дават се теглата на тестисите и подробности от цитогенетичния анализ.

За женските с XO-генотип се съобщават средната големина на котилото, съотношението между половете в потомството F2 и резултатите от цитогенетичния анализ.

Когато евентуалните носители на транслокации от поколението F1 се селекционират предварително с помощта на изпитвания за плодовитост, таблиците трябва да включват информация за това колко от индивидите са потвърдени хетерозиготи по отношение на транслокацията.

Съобщават се данните от отрицателните контроли и положителните контролни експерименти.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следната информация:

—	порода мишки, възраст на животните, тегла на третираните животни,

—	брой на животните от родителското поколение от всеки пол в експерименталните и контролните групи,

—	условия на изпитването, подробно описание на третирането, нива на дозиране, разтворители, схема на чифтосването,

—	брой и пол на потомството за един женски индивид, брой и пол на потомството, отгледано за анализ на транслокациите,

—	време и критерии за анализ на транслокациите,

—	брой и подробно описание на носителите на транслокации, включително данни за кръстосването и данни за съдържанието на матката, ако е необходимо,

—	цитогенетични процедури и подробности за микроскопския анализ, за предпочитане със снимки,

—	статистическа оценка,

—	обсъждане на резултатите,

—	интерпретиране на резултатите.

3.2. Оценка и интерпретиране

Виж общо въведение, част Б.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

Виж общо въведение, част Б.

ЧАСТ В: МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОКСИЧНОСТТА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ: ЧАСТ В

Методите за изпитване, описани по-долу, са предназначени за определяне на някои екотоксикологични свойства, изброени в приложение VIII към Директива 79/831/EИО. Уведомяващите органи трябва да бъдат наясно, че методите за определяне на следните свойства, предвидени в ниво 1 от приложение VIII, не са включени в текста:

—	Продължително изпитване за токсичност с Daphnia magna,

—	Изпитвания с висши растения,

—	Продължително изпитване за токсичност с риби,

—	Изпитване за натрупване във вида.

Когато съответните методи за изпитване за определяне на тези свойства бъдат уточнени, те ще бъдат публикувани под формата на допълнително адаптиране към техническия прогрес. Междувременно уведомяващите органи трябва да използват подходящи международно признати методи, които да бъдат представени пред съответните компетентни органи.

ИЗПИТВАНЕ ЗА ПОТИСКАНЕ НА РАСТЕЖА НА ВОДОРАСЛИ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Целта на това изпитване е да се определят ефектите на дадено вещество върху растежа на едноклетъчни зелени водорасли. С помощта на относително краткотрайни изпитвания могат да се оценят ефектите върху няколко поколения. Методът може да бъде адаптиран за използване с няколко вида едноклетъчни зелени водорасли, като в протокола от изпитването трябва да бъде описан използваният метод.

Този метод най-лесно се прилага за водноразтворими вещества, които при експерименталните условия е вероятно да останат във водата.

За вещества с ограничена разтворимост в изпитваната среда може да не е възможно да се определи количествено EC50 (виж определенията, по-долу).

Методът може да се използва за вещества, които не влияят пряко върху измерването на растежа на водораслите.

При провеждане на това изпитване може да се окаже полезна следната информация:

—	Разтворимост във вода,

—	Парно налягане,

—	Структурна формула,

—	Чистота на веществото,

—	Химическа стабилност във вода и при осветяване,

—	Методи за анализ за количествено определяне на веществото във водата,

—	Стойност на pKa,

—	Коефициент на разделяне на n-октанол/вода,

—	Резултати от „лесно“ изпитване за биологична разградимост.

1.2. Определения и единици

„Концентрация на клетки“: брой на клетките на милилитър;

„Растеж“: нарастване концентрацията на клетки по време на изпитването;

„Скорост на растеж“: повишаване концентрацията на клетки за единица време,

„EC50“: при този метод концентрацията на изпитваното вещество, която води до 50 % намаляване на растежа или на скоростта на растеж в сравнение с контролата;

„Концентрация без видим ефект (NOEC)“: при този метод най-високата концентрация, при която измерваният(те) параметър(ри) не показват значително потискане на растежа в сравнение с контролните стойности.

1.3. Вещества за сравнение

За да се открият незадоволителни експериментални условия, може да се изпитва вещество за сравнение. Ако се използва вещество за сравнение, резултатите трябва да бъдат представени в протокола от изпитването. Като вещество за сравнение може да се използва калиев дихромат.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Култури от селекционирани зелени водорасли в експоненциална фаза на растеж се подлагат на експозиция на различни концентрации на изпитваното вещество в продължение на няколко поколения при определени условия. Потискането на растежа в сравнение с контролната култура се определя за фиксиран период от време.

1.5. Критерии за качество

1.5.1. Условия за валидност на изпитването

Концентрацията на клетки в контролните култури трябва да нарасне поне 16 пъти в рамките на три дни.

Преминаването на изпитваното вещество от водата в биологичната маса не прави изпитването непременно невалидно.

1.6. Описание на експерименталната процедура

1.6.1. Подготовка

1.6.1.1. Оборудване и материали

—	Обичайно лабораторно оборудване,

—	Експериментални колби с подходящ обем (например коничните колби от 250 мл са подходящи, когато обемът на експерименталния разтвор е 100 мл),

—

Апаратура за култивиране: шкаф или камера, в които може да се поддържа температура в диапазона от 21 до 25 ± 2 °C и да се осигури непрекъснато еднакво осветление в спектралния диапазон от 400 до 700 нм. (Препоръчва се квантов поток от 0,72 × 1020 фотона/m2s с колебание в рамките на ± 20 %. Този квантов поток е равен на 120 µE/m2s и може да се получи с универсални флуоресцентни лампи с бяла светлина (температура на светлината приблизително 4 200 K), като се получават приблизително 8 000 лукса, (измерени със сферичен колектор)

—

Апарат за определяне на концентрацията на клетките, например електронен брояч на частици, микроскоп с броителна камера, флуориметър, спектрофотометър, колориметър (Забележка: за да се осигурят значими измервания при ниски концентрации на клетки, когато се използва спектрофотометър, може да се наложи да се употребяват кювети с път на светлината най-малко 4 см).

1.6.1.2. Среда за водорасли

Препоръчва се следната среда:

NH4C1:	15	мг/л,
MgCl2.6H2O:	12	мг/л,
CaCl2.2H2O:	18	мг/л,
MgSO4.7H2O:	15	мг/л,
KH2PO4:	1,6	мг/л,
FeCl3.6H2O:	0,08	мг/л,
Na2EDTA.2H2O:	0,1	мг/л,
H3BO3:	0,185	мг/л,
MnCl2.4H2O:	0,415	мг/л,
ZnCl2:	3 × 10-3	мг/л,
CoCl2.6H2O:	1,5 × 10-3	мг/л,
CuCl2.2H2O:	10-5	мг/л,
Na2MoO4.2H2O:	7 × 10-3	мг/л,
NaHCO3:	50	мг/л.

След уравновесяване с въздух pH на тази среда е приблизително 8.

Горната препоръка не изключва използването на други среди, при условие, обаче, че се спазват следните граници за най-важните съставки:

P:	≤ 0,7 мг/л,
N:	≤ 10 мг/л,
хелатори:	≤ 10-3 ммол/л,
твърдост (Ca + Mg):	≤ 0,6 ммол/л.

Препоръчваната среда и средата, дадена в позоваване (1), отговарят на това изискване.

1.6.1.3. Експериментални организми

Избор на видове

Предлага се видовете зелени водорасли, които се използват, да имат бърз растеж, тъй като това ги прави удобни за култивиране и изпитване. За подходящи се смятат следните видове:

—	Selenastrum capricornutum ATCC 22662,

—	Scenedesmus subspicatus 86.81 SAG,

—	Chlorella vulgaris CCAP 211/11b.

Ако се използват други видове, трябва да се съобщи породата.

1.6.1.4. Проект на изпитването

Първоначална концентрация на клетки

Препоръчва се първоначалната концентрация на клетки в експерименталните култури да бъде приблизително 104 клетки/мл за Selenastrum capricornutum и Scenedesmus subspicatus. Когато се използват други видове, биологичната маса трябва да бъде сравнима.

Концентрации на изпитваното вещество

Диапазонът на концентрации, в който вероятно ще възникнат ефекти, се определя въз основа на резултатите от изпитвания за определяне на диапазона. За изпитването трябва да бъдат избрани поне пет концентрации, подредени в геометрична серия. Най-ниската изпитвана концентрация не трябва да има видим ефект върху растежа на водораслите. Най-високата изпитвана концентрация трябва да потиска растежа с поне 50 % в сравнение с контролата и се предпочита тя напълно да спира растежа.

Повторения и контроли

За предпочитане е проектът за изпитването да включва три повторения за всяка експериментална концентрация и в идеалния случай два пъти по-голям брой контроли. Ако е оправдано, проектът за изпитването може да бъде променен, за да се увеличи броят на концентрациите и да се намали броят на повторенията за концентрация.

Когато за разтваряне на изпитваното вещество се използва носител, в проекта за изпитването трябва да бъдат включени допълнителни контроли, които съдържат носител в най-високите концентрации, използвани при експерименталните култури.

1.6.2. Провеждане на изпитването

Този раздел съдържа указания за изпитване на лесно разтворими, на трудно разтворими вещества и на летливи вещества.

1.6.2.1. Изпитване на вещества, които са лесно разтворими във вода

Експерименталните култури, съдържащи изпитвано вещество в желаните концентрации, и желаното количество култура от водорасли се приготвят чрез разреждане с филтрирана среда за култивиране на водорасли на порции от изходните разтвори на изпитваното вещество и на суспензия от водорасли.

Колбите за култивиране се разклащат и се поставят в апаратурата за култивиране. По време на изпитването водораслите трябва да се поддържат в суспензия и да се подпомага трансферът на CO2. За тази цел може да се използват разклащане, разбъркване или аериране. Културите трябва да се поддържат при температура от 21 до 25 °C, контролирана в рамките на ± 2 °C.

Концентрацията на клетките във всяка колба се определя най-малко на 24-тия, 48-мия и 72-рия час след началото на изпитването. Филтрираната среда за култивиране на водорасли се използва за определяне на фонова стойност при използване на броячи за частици или като контрола, когато се използват спектрофотометри.

pH се измерва в началото на изпитването и на 72-ия час.

Нормално по време на изпитването pH на разтворите не трябва да се колебае с повече от една единица.

1.6.2.2. Изпитване на вещества с ограничена разтворимост във вода

Когато разтворимостта на изпитваното вещество е от порядъка на най-високата концентрация, използвана в изпитването, за приготвяне на експериментални разтвори е необходимо леко отклоняване от горната процедура. Като изходен разтвор на изпитваното вещество може да служи наситен разтвор. Друг подход може да бъде разтварянето на изпитваното вещество при желаната концентрация в среда за водорасли преди въвеждането на суспензията от водорасли.

Изходните разтвори на веществата с ниска разтворимост във вода могат да бъдат приготвени чрез механична дисперсия или като се използват носители с ниска токсичност за водораслите, например органични разтворители, емулгатори или диспергиращи агенти. Когато се използва носител, концентрацията не трябва да превишава 100 мг/л, а в проекта за изпитването трябва да бъдат включени допълнителни контроли, в които се включва носител в най-високата концентрация, присъстваща в експерименталните разтвори.

1.6.2.3. Изпитване на летливи вещества

Засега не съществува общоприет начин за изпитване на летливи вещества. Когато е известно, че едно вещество показва тенденция към изпаряване, могат да се използват затворени експериментални колби с увеличен обем над нивото на течността. Предложени са варианти на този метод (виж позоваване (1).

Трябва да се направят опити за определяне на количеството вещество, което остава в разтвора, и се препоръчва изключително внимание при интерпретиране резултатите от изпитванията на летливи химически вещества, когато се използват затворени системи.

2. ДАННИ И ОЦЕНКА

Измерваните концентрации на клетките в експерименталните култури и контролите се представят в табличен вид заедно с концентрациите на изпитваното вещество и времената на измерванията. Средната стойност за концентрацията на клетките за всяка концентрация на изпитваното вещество и за контролите се представят като графика срещу времето, за да се получат криви на растежа.

За да се определи връзката концентрация/ефект, трябва да се използват следните два подхода.

2.1. Сравняване на площите под кривите на растежа

Площта под кривите на растежа може да бъде изчислена по формулата:

Formula

където:

A	=	площта,
N0	=	номиналния брой клетки/мл във времето t0,
N1	=	измерения брой клетки/мл във времето t1,
Nn	=	измерения брой клетки/мл във времето tn,
t1	=	времето на първото измерване след започване на изпитването,
tn	=	времето на n-тото измерване след започване на изпитването.

Процентът на потискане на клетъчния растеж за всяка концентрация на изпитваното вещество (IA) се изчислява като разлика между площта под контролната крива на растеж (Ac) и площта под кривата на растеж за всяка концентрация на изпитваното вещество (Аt) по формулата:

Formula

Стойностите на IA се нанасят на графика за съответните концентрации на полулогаритмична или логаритмична хартия. Ако графиките се построяват на логаритмична хартия, точките се доближават до правата линия на око или когато се приема нормално логаритмично разпределение на стойностите, може да се начертае изчислена регресионна линия.

Стойността на EC50 се получава от отсечката от (регресионната) линия, като се начертае успоредна линия към абсцисата при стойност на IA = 50 %. За да се отбележи недвусмислено тази точка по отношение на метода на изчисляване, е предложен символът EbC50. По отношение на този метод, който изисква измервания на 24-тия, 48-мия и 72-рия час, символът става EbC50 (0—72 h).

Други стойности на EC, например EbC10, могат също да бъдат получени чрез построяване на графика на IA срещу логаритъма на концентрацията.

2.2. Сравняване на скоростите на растеж

Средната специфична скорост на растеж (μ) за експоненциално растящи култури може да бъде изчислена по следния начин:

Formula

Средната специфична скорост на растеж може също така да бъде получена от наклона на регресионната линия при нанасяне на In N на графика срещу времето.

Процентното намаляване на средната специфична скорост на растеж за всяка концентрация на изпитваното вещество, сравнена с контролната стойност, се нанася на графика срещу логаритъма на концентрацията. От получената графика могат да се определят техните EC50. За да бъде недвусмислено обозначена EC50, получена по този метод, се предлага символът ErC50. Времената на измерванията трябва да бъдат отбелязани, т.е. ако стойността се отнася за 24-тия и 48-мия час, символът става ErC50 (24—48 h).

Забележка: специфичната скорост на растеж е логаритмичен термин и малките изменения в скоростта на растеж могат да доведат до големи изменения в биологичната маса. Следователно стойностите EbC и ErC не са сравними като цифри.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следното:

—	Изпитвано вещество: данни за химическото идентифициране,

—	Експериментални организми: произход, лабораторна култура, номер на породата, метод на култивиране,

—

Условия на изпитване:

—	дата на началото и дата на края на изпитването и неговата продължителност,

—	температура,

—	състав на средата,

—	апаратура за култивиране,

—	pH на разтворите в началото и края на изпитването (трябва да бъде дадено обяснение, ако се наблюдават отклонения в стойността на pH по-големи от една единица),

—	използван носител и метод за разтваряне на изпитваното вещество и концентрация на носителя в изпитваните разтвори,

—	интензивност и качество на светлината,

—	изпитвани концентрации (измерени или номинални).

—

Резултати:

—	концентрация на клетки за всяка колба за всяка точка на измерване и метод за измерване на концентрацията на клетки,

—	средни стойности на концентрациите на клетки,

—	криви на растежа,

—	графично представяне на връзката концентрация/ефект,

—	стойности на EC и метод за изчисляване,

—	концентрация без видим ефект (NOEC),

—	други наблюдавани ефекти.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) ОИСР, Париж, 1981, Test Guideline 201, Решение на Съвета C(81) 30 окончателен.

(2) Umweltbundesamt, Berlin, 1984, Verfahrensvorschlag „Hemmung der Zellvermehrung bei der Grünalge Scenedesmus subspicatus“, в: Rudolph/Boje: Ökotoxikologie, ecomed, Landsberg, 1986.

Допълнение

ПРИМЕР ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА КУЛТИВИРАНЕ НА ВОДОРАСЛИ

Общи наблюдения

Целта на култивирането по следващата процедура е да се получат култури от водорасли за изпитвания за токсичност.

Трябва да се използват подходящи методи, за да се осигури културите от водорасли да не са инфектирани с бактерии (ISO 4833). Може да е желателно културите да са съставени само от един вид организми, но най-важни са културите, съставени от един вид водорасли.

Всички операции трябва да се извършват в стерилни условия, за да се избегне заразяването с бактерии и други водорасли.

Оборудване и материали

Виж 1.6.1: Подготовка и експериментални организми.

Процедури за получаване на култури от водорасли

Приготвяне на хранителни разтвори (среди)

Всички хранителни соли за средата се приготвят като концентрирани изходни разтвори и се съхраняват на тъмно и студено. Тези разтвори се стерилизират чрез филтриране или в автоклав.

Средата се приготвя чрез добавяне на съответни количества изходни разтвори към стерилна дестилирана вода, като се внимава да не възникнат инфекции. За твърда среда се добавя 0,8 % агар.

Изходна култура

Изходните култури представляват малки култури от водорасли, които се прехвърлят редовно в прясна среда, за да служат като първоначален експериментален материал. Ако културите не се използват редовно, те се посяват върху епруветки с наклонен агар. Изходните култури се прехвърлят в прясна среда поне един път на всеки два месеца.

Изходните култури се отглеждат в конични колби, съдържащи подходяща среда (с обем около 100 мл). Когато водораслите се инкубират при 20 °C с непрекъснато осветяване, необходимо е ежеседмично прехвърляне.

По време на прехвърлянето определено количество от „старата“ култура се прехвърля с помощта на стерилна пипета в колба с прясна среда така, че при бързо растящите видове първоначалната концентрация да бъде около 100 пъти по-ниска от тази в старата култура.

Скоростта на растеж на даден вид може да се определи от кривата на растежа. Ако това е известно, може да се оцени плътността, при която културата трябва да бъде прехвърлена в нова среда. Това трябва да се направи преди културата да достигне фазата на смърт.

Предкултура

Целта на предкултурата е да осигури определено количество водорасли, които са подходящи за отглеждане в експериментални култури. Предкултурата се инкубира в експериментални условия и се използва, докато е все още във фаза на експоненциален растеж, обикновено след инкубационен период от около три дни. Културите от водорасли трябва да бъдат изхвърлени, ако съдържат деформирани или абнормални клетки.

ТОКСИЧНОСТ ЗА ЗЕМНИ ЧЕРВЕИ

ИЗПИТВАНЕ С ИЗКУСТВЕНА ПОЧВА

1. МЕТОД

1.1. Въведение

При това лабораторно изпитване изпитваното вещество се добавя към изкуствена почва, в която за 14 дни се поставят земни червеи. След този период (или по избор след 7 дни) се изпитва леталният ефект на веществото върху земните червеи. Изпитването осигурява метод за относително краткотрайно пресяващо изпитване за ефекта на химическите вещества върху земните червеи чрез постъпване по кожен и стомашно-чревен път.

1.2. Определение и единица

LC50: Концентрацията на дадено вещество, за която е преценено, че убива 50 % от експерименталните животни през периода на изпитването.

1.3. Вещество за сравнениe

Периодично се използва вещество за сравнение, за да се демонстрира, че чувствителността на експерименталната система не е значително променена.

Като вещество за сравнение се препоръчва хлороацетамид „чист за анализ“.

1.4. Принцип на изпитването

Почвата е непостоянна среда, така че за това изпитване се използва точно определена изкуствена глинеста почва. Възрастните земни червеи от вида Eisenia foetida (виж забележката в допълнението) се държат в определена изкуствена почва, третирана с различни концентрации на изпитваното вещество. Съдържанието на контейнерите се разстила на табла 14 дни (или по избор 7 дни) след началото на изпитването и се преброяват преживелите при всяка концентрация земни червеи.

1.5. Критерии за качество

Изпитването е проектирано така, че да бъде възможно най-добре възпроизводимо по отношение на изпитвания субстрат и организъм. В края на изпитването смъртността при контролите не трябва да превишава 10 %, в противен случай изпитването е невалидно.

1.6. Описание на метода за изпитване

1.6.1. Материали

1.6.1.1. Експериментален субстрат

Като основен експериментален субстрат се използва определена изкуствена почва.

a) Основен субстрат (процентите са по отношение на сухото тегло)

—	10 % торфен мъх (с pH възможно най-близо до 5,5—6,0 без видими остатъци от растения и фино смлян),

—	20 % каолин, за предпочитане с повече от 50 % каолинит,

—	Около 69 % промишлен кварцов пясък (преобладава финият пясък с над 50 % частици с размер от 0,05 до 0,2 мм). Ако веществото не се диспергира достатъчно във вода, трябва да се отделят по 10 г на експериментален контейнер за по-късно смесване с изпитваното вещество,

—	Около 1 % калциев карбонат (CaCO3), пулверизиран, химически чист, добавен за постигане на стойност на pH от 6,0 ± 0,5.

б) Експериментален субстрат

Експерименталният субстрат съдържа основния субстрат, изпитваното вещество и дейонизирана вода.

Водното съдържание е около 25 до 42 % от сухото тегло на основния субстрат. Водното съдържание на субстрата се определя чрез изсушаване на проба до постоянно тегло при 105 °C. Най-важният критерий е, че изкуствената почва трябва да бъде навлажнена до степен, при която няма остатъчна вода. Трябва да се внимава при смесването да се получи равномерно разпределяне на изпитваното вещество и на субстрата. Трябва да се отбележи начинът на въвеждане на изпитваното вещество в субстрата.

в) Контролен субстрат

Контролният субстрат съдържа основния субстрат и вода. Ако се използва добавка, една допълнителна контрола трябва да съдържа същото количество от добавката.

1.6.1.2. Експериментални контейнери

Стъклени контейнери с обем около един литър (адекватно затворени с пластмасови капаци, панички или пластмасово фолио с вентилационни отвори), напълнени с определено количество влажен експериментален или контролен субстрат, еквивалентен на 500 г сухо тегло на субстрата.

1.6.2. Условия на изпитване

Контейнерите трябва да се държат в климатични камери при температура 20 ± 2 °C с непрекъснато осветяване. Интензивността на светлината трябва да бъде 400 до 800 лукса.

Изпитването трае 14 дни, но по желание смъртността може да бъде отчетена седем дни след началото на изпитването.

1.6.3. Експериментална процедура

Експериментални концентрации

Концентрациите на изпитваното вещество се изразяват като тегло на веществото за единица сухо тегло на основния субстрат (мг/кг).

Изпитване за определяне на диапазон

Диапазонът на концентрациите, които предизвикват смъртност от 0 до 100 % може да бъде определен с помощта на изпитване за определяне на диапазон, което да даде информация за диапазона на концентрациите, които да се използват в дефинитивното изпитване.

Веществото трябва да бъде изпитвано при следните концентрации: 1 000; 100; 10; 1; 0,1 мг вещество/килограм експериментален субстрат (сухо тегло).

Когато трябва да се проведе пълно дефинитивно изпитване, за изпитването за определяне на диапазон може да са достатъчни по една експериментална партида за концентрация и по една за нетретираната контрола, всяка с по 10 червея.

Дефинитивно изпитване

Резултатите от изпитването за определяне на диапазон се използват за избиране на поне пет концентрации в геометрична серия, които покриват диапазона от 0 до 100 % смъртност и които се различават с постоянен фактор, непревишаващ 1,8.

Изпитванията, при които се използват тези серии от концентрации, трябва да дават възможно най-точна оценка на стойността LC50 и нейните граници на доверителност.

При дефинитивното изпитване се използват най-малко по четири експериментални партиди за концентрация и четири нетретирани контроли, всяка с по 10 червея. Резултатите от тези повторения се представят като средна стойност и стандартно отклонение.

Когато две последователни концентрации в съотношение 1,8 дават само 0 % и 100 % смъртност, тези две стойности са достатъчни, за да покажат диапазона, в рамките на който попада LC50.

Смес от основния експериментален субстрат и изпитваното вещество

Винаги, когато е възможно, експерименталният субстрат трябва да бъде приготвен без никакви допълнителни средства, освен вода. Непосредствено преди началото на изпитването изпитваното вещество се емулгира или диспергира в дейонизирана вода или друг разтворител и се смесва с основния експериментален субстрат или се разпръсква равномерно върху него с фин хроматографски или друг подобен спрей.

Ако е неразтворимо във вода, изпитваното вещество може да бъде разтворено във възможно най-малък обем подходящ органичен разтворител (например хексан, ацетон или хлороформ).

За разтваряне, диспергиране или емулгиране на изпитваното вещество могат да се използват само средства, които лесно се изпаряват. Преди употреба експерименталният субстрат трябва да бъде вентилиран. Количеството изпарена вода трябва да бъде възстановено. Контролата трябва да съдържа същото количество от всяка добавка.

Ако изпитваното вещество е неразтворимо и не може да се диспергира или емулгира в органични разтворители, 10 г смес от фино смлян кварцов пясък и определено количество изпитвано вещество, което е необходимо за третиране на 500 г сухо тегло от изкуствената почва, се смесват с 490 г сухо тегло от експерименталния субстрат.

За всяка експериментална партида във всеки стъклен контейнер се поставя определено количество влажен експериментален субстрат, еквивалентен на 500 г сухо тегло, заедно с 10 земни червея, които са аклиматизирани за 24 часа в сходен влажен основен субстрат и после бързо измити, като излишната вода е абсорбирана с филтърна хартия, и след това са поставени на повърхността на експерименталния субстрат.

Контейнерите се покриват с перфорирани пластмасови капаци, панички или фолио, за да се предотврати изсъхването на субстрата, и се държат при експериментални условия в продължение на 14 дни.

Отчитането трябва да се направи 14 дни (или по избор седем дни) след започване на изпитването. Субстратът се разстила върху плочка, направена от стъкло или неръждаема стомана. Земните червеи се изследват и се определя броят на преживелите червеи. Земните червеи се смятат за мъртви, ако не реагират на лек механичен стимул в предния край.

Когато изследването се прави на седмия ден, контейнерът отново се напълва със субстрат и преживелите червеи отново се поставят върху повърхността на същия експериментален субстрат.

1.6.4. Експериментални организми

Експерименталните организми трябва да бъдат възрастни индивиди от вида Eisenia foetida (виж забележката в допълнението) (на възраст поне два месеца с „поясче“) с влажно тегло 300 до 600 мг. (За метода на отглеждане виж допълнението).

2. ДАННИ

2.1. Третиране и оценка на резултатите

Концентрациите на изпитваното вещество се отчитат чрез препратка към съответните проценти на умрели земни червеи.

Когато данните са адекватни, стойността LC50 и границите на доверителност (p = 0,05) трябва да се определят с помощта на стандартни методи (Litchfield и Wilcoxon, 1949, за еквивалентен метод). Стойността LC50 трябва да бъде представена като мг изпитвано вещество за килограм от експерименталния субстрат (сухо тегло).

Когато наклонът на кривата на концентрацията е прекалено стръмен, за да позволи изчисляване на LC50, достатъчна е графична оценка на тази стойност.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следното:

—	удостоверение, че изпитването е проведено в съответствие с критериите за качество, посочени по-горе,

—	проведеното изпитване (изпитване за определяне на диапазон и/или дефинитивно изпитване),

—	точно описание на експерименталните условия или удостоверение, че изпитването е проведено в съответствие с метода, като всички отклонения трябва да бъдат отразени,

—	точно описание на начина, по който изпитваното вещество е смесено в основния експериментален субстрат,

—	информация за експерименталните организми (вид, възраст, средна стойност и диапазон на теглото, условия на отглеждане и размножаване, доставчик),

—	метод, използван за определяне на LC50,

—	резултати от изпитването, включително всички използвани данни,

—	описание на наблюдаваните симптоми или на измененията в поведението на експерименталните организми,

—	смъртност при контролите,

—	LC50 или най-високата изпитвана концентрация без смъртност и най-ниската изпитвана концентрация със смъртност 100 %, 14 дни (или по избор седем дни) след началото на изпитването,

—	графика на кривата концентрация/отговор,

—	резултати, получени с веществото за сравнение, независимо дали във връзка с настоящото изпитване или от предишни задачи за контрол на качеството,

4. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) ОИСР, Париж, 1981, Test Guideline 207, Решение на Съвета C(81) 30 окончателен.

(2) Edwards, C. A. and Lofty, J, R., 1977, Biology of Earthworms, Chapman and Hall, London, 331 рp.

(3) Bouche, M. B., 1972, Lombriciens de France, Écologie et Systématique, Institut National de la Recherche Agronomique, 671 pp.

(4) Litchfield, J. T. and Wilcoxon, F., A simplified method of evaluation dose effect experiments. J. Pharm. Exp. Therap., vol. 96, 1949, p. 99.

(5) Комисия на Европейските общности, Development of a standardized laboratory method for assessing the toxicity of chemical substances to earthworms, Report EUR 8714 EN, 1983.

(6) Umweltbundesamt/Biologische Bundesanstalt für Land- und Forstwirtschaft, Berlin, 1984, Verfahrensvorschlag „Toxizitätstest am Regenwurm Eisenia foetida in künstlichem Boden“, B: Rudolph/Boje, Ökotoxikologie, ecomed, Landsberg, 1986.

Допълнение

Размножаване и отглеждане на червеите преди изпитването

За размножаване на животните от 30 до 50 възрастни червея се поставят в кутия за размножаване с пресен субстрат и се изваждат след 14 дни. Тези животни могат да се използват за получаване на допълнителни партиди за размножаване. Излюпените от какавидите земни червеи се използват за изпитване, когато съзреят (след два до три месеца при предписаните условия).

Условия на отглеждане и размножаване

Климатична камера:	температура 20 ± 2 °C, за предпочитане с непрекъснато осветяване (интензивност на светлината от 400 до 800 лукса).
Кутии за размножаване:	подходящи плитки контейнери с обем 10 до 20 л.
Субстрат:	Eisenia foetida може да се отглежда в екскрементите на различни животни. Като среда за отглеждане се препоръчва да се използва смес в обем от 50 % торф и 50 % кравешка или конска тор. Средата трябва да има стойност на pH около 6 до 7 (регулирана с калциев карбонат) и ниска йонна проводимост (под 6 mmhos или 0,5 % концентрация на сол).
	Субстратът трябва да бъде влажен, но не прекалено мокър.
	Освен посочения по-горе метод, могат успешно да се използват и други процедури.

Забележка: Съществуват две разновидности Eisenia foetida, които някои таксономи разделят като видове (Bouche, 1972). Те са морфологично сходни, но единият, Eisenia foetida foetida, обичайно има напречни черти или ленти върху сегментите, а при другия, Eisenia foetida andrei, теа липсват, като освен това той има пъстър червеникав цвят. Когато е възможно, трябва да се използва Eisenia foetida andrei. Ако съществува необходимата методика, могат да се използват други видове.

БИОЛОГИЧНО РАЗГРАЖДАНЕ

ИЗПИТВАНЕ ПО ZAHN — WELLENS

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Целта на метода е да оцени потенциалната крайна биологична разградимост на неразтворими във вода нелетливи органични вещества, когато са подложени на експозиция на относително високи концентрации на микроорганизми в условията на статично изпитване.

Възможно е да настъпи физико-химична адсорбция на суспендираните твърди вещества и това трябва да се вземе предвид при интерпретиране на резултатите (виж 3.2).

Изпитваните вещества се използват в концентрации, съответстващи на стойностите на РОВ в диапазона от 50 до 400 мг/л или стойностите на ХПК в диапазона от 100 до 1 000 мг/л (РОВ = разтворен органичен въглерод; ХПК = химична потребност от кислород). Предимството на тези относително високи концентрации е аналитичната сигурност. Съединенията с токсични свойства могат да забавят или да потиснат процеса на разграждане.

При този метод измерването на концентрацията на разтворения органичен въглерод или на химичната потребност от кислород се използва за определяне на крайната биологична разградимост на изпитваното вещество.

Едновременното използване на специфичен аналитичен метод може да даде възможност за определяне на първичното биологично разграждане на веществото (изчезване на родителската химична структура).

Методът е приложим само за тези изпитвани органични вещества, които при използваната за изпитването концентрация:

—	са разтворими във вода при условията на изпитването,

—	имат пренебрежимо ниско парно налягане при условията на изпитването,

—	не потискат развитието на бактериите,

—	се адсорбират в ограничена степен в рамките на експерименталната система,

—	не се губят при образуване на пяна в експерименталния разтвор.

Информацията за относителните пропорции на основните компоненти на изпитвания материал ще бъдат полезни за интерпретиране на получените резултати, по-конкретно в случаите, когато резултатите са ниски или гранични.

За интерпретиране на ниските резултати и за избор на подходящи експериментални концентрации е желателно да има информация за токсичността на веществото за микроорганизмите.

1.2. Определения и единици

Величината на разграждането, постигната в края на изпитването, се отчита като „Биологично разграждане при изпитване по Zahn — Wellens“:

Formula

където:

DT	=	биологичното разграждане (%) във времето T,
CA	=	стойностите на РОВ (или на ХПК) в експерименталната смес, измерени три часа след началото на изпитването (мг/л) (РОВ = разтворен органичен въглерод, ХПК = химична потребност от кислород),
CT	=	стойностите на РОВ (или на ХПК) в експерименталната смес по време на вземането на проби (мг/л),
CВ	=	стойностите на РОВ (или на ХПК) в празната проба по време на вземането на проби (мг/л),
CBA	=	стойностите на РОВ или ХПК в празната проба, измерени три часа след началото на изпитването (мг/л).

Степента на разграждане се закръглява до най-близкия цял процент.

Процентното разграждане се представя като процент от отнемането на РОВ (или на ХПК) от изпитваното вещество.

Разликата между измерената стойност след три часа и изчислената или за предпочитане измерената първоначална стойност може да даде полезна информация за елиминирането на веществото (виж 3.2. Интерпретиране на резултатите).

1.3. Вещества за сравнение

В някои случаи при изпитване на нови вещества, може да са полезни вещества за сравнение. Все още обаче не могат да бъдат препоръчани конкретни вещества за сравнение.

1.4. Принцип на метода за изпитване

В стъклен съд с обем от един до четири литра с бъркачка и аератор се поставят заедно активирана утайка, минерални хранителни вещества и изпитваният материал като единствен източник на въглерод във воден разтвор. Сместа се разбърква и аерира при температура от 20 до 25 °C и дифузно осветление или в тъмна стая за период до 28 дни. Процесът на разграждане се мониторира чрез определяне стойностите на РОВ (или на ХПК) във филтриран разтвор ежедневно или през други подходящи равни интервали от време. Съотношението на елиминирания РОВ (или ХПК) след всеки интервал и стойността, получена три часа след началото, се изразява като процент на биологично разграждане и служи като мярка за степента на разграждане в този момент. Построява се крива на биологичното разграждане, като резултатът се нанася на графика срещу времето.

Когато се използва специфичен аналитичен метод, могат да се измерят промените в концентрацията на родителската молекула, дължащи се на биологично разграждане (първична биологична разградимост).

1.5. Критерии за качество

С помощта на кръгово изпитване е доказано, че възпроизводимостта на този метод е задоволителна.

Чувствителността на метода до голяма степен се определя от вариабилността на празната проба и в по-малка степен от точността на определянето на разтворения органичен въглерод и от нивото на изпитваното съединение в течността.

1.6. Описание на експерименталната процедура

1.6.1. Подготовка

1.6.1.1. Реактиви

Вода за изпитването: питейна вода със съдържание на органичен въглерод < 5 мг/л. Общата концентрация на калциевите и магнезиевите йони не трябва да надвишава 2,7 ммол/л, в противен случай е необходимо адекватно разреждане с дейонизирана или дестилирана вода.

Сярна киселина, аналитичен реактив:	50 г/л.
Разтвор на натриев хидроксид, аналитичен реактив:	40 г/л.
Разтвор на минерални хранителни вещества: в един литър дейонизирана вода се разтварят:
амониев хлорид, NH4Cl, аналитичен реактив:	38,5 г,
натриев дихидрогенфосфат, NaH2PO4.2H2O, аналитичен реактив:	33,4 г,
калиев дихидрогенфосфат, KH2PO4, аналитичен реактив:	8,5 г,
дикалиев монохидрогенфосфат, K2HPO4, аналитичен реактив:	21,75 г.

Сместа служи както като хранително вещество, така и като буферна система.

1.6.1.2. Апаратура

Стъклени съдове с обем от един до четири литра (например цилиндрични съдове).

Бъркачка със стъклена или метална бъркалка, монтирана на подходящ вал (бъркалката трябва да се върти на приблизително 5 до 10 см над дъното на съда). Вместо това може да се използва магнитна бъркалка с прът, дълъг от 7 до 10 см.

Стъклена тръбичка с вътрешен диаметър от 2 до 4 мм за вкарване на въздух. Отворът на тръбичката трябва да се намира на около 1 см над дъното на съда.

Центрофуга (около 3 550 г).

Уред за измерване на pH.

Уред за измерване на разтворения кислород.

Хартиени филтри

Апарат за мембранно филтриране.

Мембранни филтри с размер на порите 0,45 мкм. Мембранните филтри са подходящи, ако е сигурно, че те нито освобождават въглерод, нито абсорбират веществото по време на филтрирането.

Аналитично оборудване за определяне съдържанието на органичен въглерод и химичната потребност от кислород.

1.6.1.3. Приготвяне на проба за инокулиране

Активирана утайка от станция за биологично пречистване се промива с вода за изпитване чрез (многократно) центрофугиране или утаяване (виж по-горе).

Активираната утайка трябва да бъде в подходящо състояние. Такава утайка може да се получи от правилно функционираща пречиствателна станция за отпадъчни води. За да се получат колкото е възможно повече различни видове или щамове бактерии, може да се предпочете да се смесят проби за инокулиране от различни източници (например различни пречиствателни станции, почвени екстракти, речни води и др.). Сместа трябва да се третира, както е описано по-горе.

За проверка на активността на активираната утайка, виж „Контрол на функционирането“ по-долу.

1.6.1.4. Приготвяне на експериментални разтвори

В експерименталния съд се наливат 500 мл вода за изпитване, 2,5 мл/л разтвор на минерални хранителни вещества и активирана утайка в количество, което съответства на 0,2 до 1,0 г/л сухо вещество в крайната смес. Добавя се достатъчно изходен разтвор на изпитваното вещество така, че в крайната смес да се получи концентрация на РОВ от 50 до 400 мг/л. Съответните стойности на химичната потребност от кислород са от 100 до 1 000 мг/л. Долива се вода за изпитване, за да се получи общ обем от един до четири литра. Избраният общ обем зависи от броя на пробите, които трябва да се вземат за всяко определяне на РОВ и ХПК, и от обемите, които са необходими за аналитичната процедура.

Обикновено обем от два литра се смята за задоволителен. Приготвя се и поне един контролен съд (празна проба), който се наблюдава паралелно с всяка експериментална серия. Той съдържа само активирана утайка и разтвор на минерални хранителни вещества, приготвен с водата за изпитване до същия общ обем, както в експерименталните съдове.

1.6.2. Провеждане на изпитването

Експерименталните съдове се разбъркват с магнитни бъркачки или винтови пропелери при дифузно осветление или в тъмна стая при температура от 20 до 25 °C. Аерирането се постига с помощта на сгъстен въздух, пречистен през филтър от памучна вата и, ако е необходимо, бутилка за отмиване. Утайката не трябва да се утаява и кислородната концентрация не трябва да спада под 2 мг/л.

Стойността на pH трябва да се проверява на редовни интервали (например ежедневно) и ако е необходимо, да се коригира на pH от 7 до 8.

Загубите от изпаряване се компенсират непосредствено преди всяко вземане на проба с дейонизирана или дестилирана вода в необходимите количества. Полезно е да се отбележи нивото на течността върху съда преди започване на изпитването. След всяко вземане на проби нивото се отбелязва отново (без аериране и разбъркване). Първите проби се вземат винаги три часа след започване на изпитването, за да се открие адсорбирането на изпитвания материал от активираната утайка.

Елиминирането на изпитвания материал се проследява чрез определяне на РОВ и ХПК, което се извършва ежедневно или на други редовни интервали. Пробите от експерименталния съд и празната проба се филтрират през внимателно промит хартиен филтър. Първите 5 мл от филтрата на експерименталния разтвор се изхвърлят. Трудните за филтриране утайки могат да бъдат отстранени предварително чрез центрофугиране в продължение на 10 минути. Измерването на РОВ и ХПК се повтаря най-малко два пъти. Изпитването продължава до 28 дни.

Забележка: Пробите, които остават мътни, се филтрират през мембранни филтри. Мембранните филтри не трябва да освобождават или да адсорбират никакъв органичен материал.

Контрол на функционирането на активираната утайка

Паралелно с всяка експериментална серия трябва да се наблюдава съд, съдържащ познато вещество, за да се провери функционалния капацитет на активираната утайка. За тази цел е полезен диетиленгликолът.

Адаптиране

Ако анализите се провеждат на относително кратки интервали (например ежедневно), адаптирането може да бъде лесно разпознато по кривата на разграждане (виж фигура 2). Следователно изпитването не трябва да започва непосредствено преди края на седмицата.

Ако адаптирането възникне в края на изпитването, изпитването може да бъде удължено до завършване на разграждането.

Забележка: Ако е необходимо по-широко познаване на поведението на адаптираната утайка, същата активирана утайка се подлага още един път на експозиция на същия изпитван материал в съответствие със следната процедура:

Изключват се бъркачката и аераторът и активираната утайка се оставя да се утаи. Изтегля се надстоящата течност, допълва се до два литра с вода за изпитване, разбърква се за 15 минути и се оставя да се утаи отново. След като отново се изтегли надстоящата течност, оставащата утайка се използва, за да се повтори изпитването със същия материал в съответствие с 1.6.1.4 и 1.6.2 по-горе. Активираната утайка може да бъде изолирана и чрез центрофугиране вместо утаяване.

Адаптираната утайка може да бъде смесена с прясна утайка до концентрация 0,2 до 1 г/л сухо тегло.

Аналитични средства

Нормално пробите се филтрират през внимателно измит хартиен филтър (за измиване се използва дейонизирана вода).

Пробите, които остават мътни, се филтрират през мембранни филтри (0,45 мкм).

Определянето на концентрацията на РОВ се повтаря два пъти в проби от филтратите (първите 5 мл се изхвърлят) с помощта на уред за определяне на общия органичен въглерод. Ако филтратът не може да бъде анализиран същия ден, той трябва да се съхранява в хладилник до следващия ден. Не се препоръчва по-продължително съхранение.

Концентрацията на ХПК се определя във филтратите от пробите с аналитична апаратура за определяне на ХКП по процедурата, описана в позоваване (2) по-долу.

2. ДАННИ И ОЦЕНКА

Определянето на концентрациите на РОВ и ХПК в пробите се повтаря поне два пъти в съответствие с 1.6.2. по-горе. Разграждането в момента T се изчислява по формула (с определенията), дадена в 1.2. по-горе.

Степента на разграждане се закръглява до най-близкия цял процент. Величината на разграждането, постигната в края на изпитването, се отчита като „Биологично разграждане при изпитване по Zahn — Wellens“.

Забележка: Ако се постигне пълно разграждане преди изтичане на експерименталното време и този резултат се потвърди чрез втори анализ на следващия ден, изпитването може да бъде приключено.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следното:

—	първоначалната концентрация на веществото,

—	цялата друга информация и експерименталните резултати, отнасящи се до веществото за сравнение, ако е използвано, и до празната проба,

—	концентрацията след три часа,

—	кривата на биологично разграждане с описание,

—	датата и мястото, където са взети проби от експерименталните организми, състоянието на адаптиране, използваната концентрация и др.,

—	научните мотиви за всички изменения в експерименталната процедура.

3.2. Интерпретиране на резултатите

Отнемането на РОВ (ХПК), което настъпва постепенно в продължение на дни или седмици, показва, че изпитваното вещество се разгражда биологично.

В някои случаи обаче физико-химичната адсорбция може да изиграе роля и това проличава от наличието на пълно или частично отнемане в началото, в рамките на първите три часа, а разликата между контролната и експерименталната надстояща течност остава на неочаквано по-ниско ниво.

Ако трябва да се направи разграничаване между биологичното разграждане (или частично разграждане) и адсорбцията, са необходими допълнителни изпитвания.

Това може да се направи по много начини, но най-убедително е използването на надстояща течност или утайка като проба за инокулиране в основно изпитване (за предпочитане респирометричен тест).

Изпитваните вещества, при които се наблюдава високо, неадсорбционно отнемане на РОВ (ХПК) при това изпитване, трябва да се считат за потенциално биологично разградими. Частичното неадсорбционно отнемане показва, че химическото вещество е подложено поне на известно биологично разграждане. Ниското или близкото до нула отнемане на РОВ (ХПК) може да се дължи на потискане на микроорганизмите от изпитваното вещество и това може да се докаже и чрез лизиране или загуба на утайка, водещи до образуване на мътна надстояща течност. Изпитването трябва да бъде повторено, като се използва по-ниска концентрация на изпитваното вещество.

Използването на специфичен за съединението аналитичен метод или маркирано с 14C изпитвано вещество могат да позволят по-висока чувствителност. При изпитвано съединение, маркирано с 14C, възстановяването на 14CO2 ще потвърди, че е настъпило биологично разграждане.

Когато резултатите са представени като първичното биологично разграждане, ако е възможно, трябва да бъде дадено обяснение за изменението в химичната структура, което води до загуба на отговор при родителското изпитвано вещество.

Валидирането на аналитичния метод трябва да бъде представено заедно с отговора, получен при празната експериментална среда.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) ОИСР, Париж, 1981, Test Guideline 302 B, Решение на Съвета C(81) 30 окончателен.

(2) Приложение V В.9 Разграждане: Химична потребност от кислород, Директива 84/449/ЕИО на Комисията, Официален вестник на Европейските общности, L 251, 19.9.1984 г.

Допълнение

ПРИМЕР ЗА ОЦЕНКА

Органично съединение:	4-етоксибензоева киселина
Теоретична експериментална концентрация:	600 мг/л
Теоретичен РОВ:	390 мг/л.
Проба за инокулиране	Пречиствателна станция за отпадъчни води в…
Концентрация:	1 грам сух материал/литър,
Състояние на адаптиране:	неадаптиран
Анализ:	определяне на РОВ
Количество на пробата:	3 мл
Контролно вещество:	диетиленгликол
Токсичност на съединението:	Няма токсични ефекти под 1 000 мг/l Използвано изпитване: Изпитване с ферментационни епруветки

Време на изпитването	Контролно вещество				Изпитвано вещество
Време на изпитването	Празна проба за РОВ (8) мг/л	РОВ (8) мг/л	Нетна стойност на РОВ мг/л	Разграждане %	РОВ (8) мг/л	Нетна стойност на РОВ мг/л	Разграждане %
0	—	—	300,0	—	—	390,0	—
3 часа	4,0	298,0	294,0	2	371,6	367,6	6
1 ден	6,1	288,3	282,2	6	373,3	367,2	6
2 дни	5,0	281,2	276,2	8	360,0	355,0	9
5 дни	6,3	270,5	264,2	12	193,8	187,5	52
6 дни	7,4	253,3	245,9	18	143,9	136,5	65
7 дни	11,3	212,5	201,2	33	104,5	93,2	76
8 дни	7,8	142,5	134,7	55	58,9	51,1	87
9 дни	7,0	35,0	28,0	91	18,1	11,1	97
10 дни	18,0	37,0	19,0	94	20,0	2,0	99

Фигура 1

Примери за криви на биологично разграждане

БИОЛОГИЧНО РАЗГРАЖДАНЕ

ИЗПИТВАНИЯ ЗА СИМУЛИРАНЕ НА АКТИВИРАНА УТАЙКА

1. МЕТОД

1.1. Въведение

1.1.1. Общи бележки

Методът е приложим само за тези органични вещества, които в използваната експериментална концентрация:

—	са разтворими във вода до степента, необходима за приготвяне на експерименталните разтвори,

—	имат пренебрежимо ниско парно налягане при експерименталните условия,

—	не потискат бактериите.

Информацията за относителните пропорции на основните компоненти на изпитвания материал ще бъде полезна за интерпретиране на получените резултати, по-конкретно в случаите, когато резултатите са ниски или гранични.

1.1.2. Определяне на крайната биологична разградимост (анализ на РОВ/ХПК)

Целта на метода е определяне на крайната биологична разградимост чрез измерване на отнемането на веществото и всички метаболити в модел на станция за активирана утайка при концентрация, съответстваща на > 12 мг РОВ /л (или приблизително 40 мг ХПК/л. Изглежда, че 20 мг РОВ/л е оптимална стойност. (РОВ = разтворен органичен въглерод, ХПК = химична потребност от кислород)

Трябва да се установи съдържанието на органичен въглерод (или химичната потребност от кислород) на изпитвания материал.

1.1.3. Определяне на първичната биологична разградимост (специфичен анализ)

Целта на метода е да се определи първичната биологична разградимост на дадено вещество в модел на станция за активирана утайка при концентрация около 20 мг/л, като се използва специфичен аналитичен метод (ако аналитичният модел и токсичността позволяват, могат да се използват по-високи или по-ниски концентрации). Това дава възможност за оценяване на първичната биологична разградимост на веществото (изчезване на родителската химична структура).

Целта на този метод не е определяне на минерализацията на изпитваното вещество.

Трябва да съществува адекватен аналитичен метод за определяне на изпитваното вещество.

1.2. Определения и единици

1.2.1. Анализ на РОВ/ХПК

Степента на отнемане на веществото се дава с:

[1 (a)]

Formula

където:

DR	=	степента на отнемане на РОВ (или ХПК) в проценти в рамките на дадено средно време на задържане по отношение на изпитвания материал,
T	=	концентрацията на изпитвания материал в постъпващата течност в мг РОВ/л (или мг ХКП/л),
E	=	концентрацията на РОВ (или ХПК) в изходящата течност на експерименталния модул в мг РОВ/л (или в мг ХПК/л),
Eo	=	концентрацията на РОВ (или ХПК) в изходящата течност на празния модул в мг РОВ/л (или мг ХПК/л),

Разграждането е представено като процент на отнемането на РОВ (или ХПК) в рамките на дадено време на задържане по отношение на изпитвания материал.

1.2.2. Специфичен анализ

Процентът на елиминиране на изпитваното вещество от водната фаза (Rw) в рамките на дадено време на задържане се дава с

[1 (б)]

Formula

където:

CI	=	концентрацията на веществото в постъпващата течност на експерименталния модул (мг вещество /л, определена с помощта на специфичен анализ),
CO	=	концентрацията на веществото в изходящата течност на експерименталния модул (мг вещество /л, определена с помощта на специфичен анализ),

1.3. Вещества за сравнение

В някои случаи при изпитване на ново вещество може да са полезни вещества за сравнение. Все още обаче не могат да бъдат препоръчани конкретни вещества за сравнение.

1.4. Принцип на методите за изпитване

За определяне на крайната биологична разградимост се наблюдават паралелно два пилотни модула с активирана утайка (потвърдително изпитване или изпитване с „метална пореста решетка“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР). Изпитваното вещество се добавя към постъпващата течност (синтетични или битови отпадъчни води) на единия модул, докато в другия модул постъпват само отпадъчни води. За определяне на първичната биологична разградимост чрез специфичен анализ на постъпващата и изходящата течност се използва само един модул.

Концентрациите на РОВ (или на ХПК) се измерват в изходящата течност или концентрациите на веществото се определят с помощта на специфичен анализ.

РОВ, дължащ се на изпитвания материал, не се измерва, а само се отбелязва.

Когато се правят измервания на РОВ (или на ХПК), се приема, че разликата между средните стойности на концентрациите в експерименталната и контролната изходяща течност се дължат на неразграден изпитван материал.

Когато се правят специфични анализи, може да се определи изменението в концентрацията на родителската молекула (първично биологично разграждане).

Модулите могат да функционират в „режим на свързани модули“ по процедура за трансинокулиране.

1.5. Критерии за качество

Стартовата концентрация на веществото зависи от типа на проведения анализ и неговите ограничения.

1.6. Описание на метода за изпитване

1.6.1. Подготовка

1.6.1.1. Апаратура

Необходима е двойка модули от един и същ тип, освен когато се провеждат специфични анализи. Могат да се използват два типа устройства:

Потвърдително изпитване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Оборудването (допълнение 1) се състои от съд (A) за съхраняване на синтетичните отпадъчни води, дозираща помпа (Б), съд за аериране (В), сепаратор (Г), въздушна повдигаща помпа (Д) за рециклиране на активираната утайка и съд (Е) за събиране на третираната изходяща течност.

Съдовете (A) и (Е) трябва да бъдат изработени от стъкло или подходяща пластмаса и да имат вместимост поне 24 литра. Помпата (Б) трябва да осигурява постоянен поток на синтетични отпадъчни води към съда за аериране, като може да се използва всяка подходяща система, при условие че входящият поток и концентрацията са гарантирани. При нормално функциониране височината на сепаратора (Г) е фиксирана спрямо обема, съдържащ се в съда за аериране така, че в него да има три литра смесена течност. В съда (В) на върха на конуса е закрепен куб (Ж) от синтерирано стъкло. Количеството на въздуха, продухван през аератора, може да бъде мониторирано с дебитомер.

Въздушната повдигаща помпа (Д) е настроена така че активираната утайка от сепаратора се рециклира редовно и непрекъснато в съда (В) за аериране.

„Метална пореста решетка“

Металната пореста решетка е изработена от листове порест полиетилен (дебелина 2 мм, максимален размер на порите 95 мкм), от които са направени цилиндри с диаметър 14 см с конична основа под ъгъл 45° (фигури 1 и 2 от допълнение 2). Металната пореста решетка се намира в непроницаем съд, изработен от подходяща пластмаса, с диаметър 15 см, с отвор на височина 17,2 см в цилиндричната част, което определя обема (3 литра) на решетката. Около горната част на вътрешния съд има твърд поддържащ пръстен, изработен от подходяща пластмаса така, че между вътрешния и външния съд има пространство за изходяща течност с ширина 0,5 см.

Металните порести решетки могат да бъдат монтирани в основата на контролирана термостатично водна баня. Към основата на вътрешния съд постъпва въздух и отгоре са поставени подходящи дифузори.

Съдовете (A) и (Д) трябва да бъдат изработени от стъкло или подходяща пластмаса и да имат вместимост поне 24 литра. Помпата (Б) трябва да осигурява постоянен поток на синтетични отпадъчни води към съда за аериране, като може да се използва всяка подходяща система, при условие че входящият поток и концентрацията са гарантирани.

Необходими са резервни вътрешни метални порести решетки, за да заменят тези, които могат да се запушат по време на употреба. Запушените решетки се почистват чрез 24-часово потапяне в разтвор на хипохлорит, последвано от щателно отмиване с чешмяна вода.

1.6.1.2. Филтриране

Апарат за мембранно филтриране и мембранни филтри с размер на порите 0,45 мкм. Мембранните филтри са подходящи, ако е сигурно, че те нито освобождават въглерод, нито адсорбират веществото по време на филтрирането.

1.6.1.3. Отпадъчни води

Може да се използва подхранване както с подходящи синтетични, така и с битови отпадъчни води.

Пример за синтетично подхранване

Във всеки литър чешмяна вода се разтварят:

Пептон:	160 мг,
Месен екстракт:	110 мг,
Урея:	30 мг,
NaCl:	7 мг,
CaCl2.2H2O:	4 мг,
MgSO4.7H2O:	2 мг,
K2HPO4:	28 мг.

Битови отпадъчни води

Те трябва да се вземат пресни всеки ден от преливащата вода в танка за първично утаяване на пречиствателна станция главно за битови отпадъчни води.

1.6.1.4. Изходен разтвор на експериментален материал

За добавяне към експерименталния модул трябва да бъде приготвен разтвор на експериментален материал, например 1 %. Трябва да се определи концентрацията на материала така, че той да се добави към отпадъчните води пряко в експерименталния модул или чрез втора помпа, за да се получи необходимата експериментална концентрация.

1.6.1.5. Проба за инокулиране

Забележка: Когато се употребяват битови отпадъчни води, няма да има смисъл да се използва проба за инокулиране с ниска бактериална концентрация, но може да се използва активирана утайка.

Могат да се използват разнообразни проби за инокулиране.

Дадени са три примера за подходящи проби за инокулиране:

a) Проба за инокулиране от вторична изходяща течност

Пробата за инокулиране трябва да бъде получена от вторична изходяща течност с добро качество, взета от пречиствателна станция, която обработва главно битови отпадъчни води. В периода между вземането на пробата и използването ѝ изходящата течност трябва да бъде съхранявана при аеробни условия. За да се приготви проба за инокулиране, пробата се филтрира през груб филтър, като първите 200 мл се изхвърлят. До използването му филтратът се съхранява в аеробни условия. Пробата за инокулиране трябва да се използва в деня на вземането ѝ. За инокулиране трябва да се използват най-малко 3 мл.

б) Комбинирана проба за инокулиране

Проба за инокулиране от вторична изходяща течност;

Виж описанието по-горе.

Проба за инокулиране от почва:

100 г градинска почва (плодородна, нестерилна) се суспендират в 1 000 мл питейна вода, несъдържаща хлор. (Почвите с изключително високо съдържание на глина, пясък или хумус не са подходящи.) След разбъркване суспензията се оставя да се утаи за 30 минути. Надстоящата течност се филтрира през груба филтърна хартия, като първите 200 мл се изхвърлят. Филтратът незабавно започва да се аерира, което продължава до използването му. Пробата за инокулиране трябва да се използва в деня на вземането ѝ.

Проба за инокулиране от повърхностни води:

Допълнителна частична проба за инокулиране се взема от мезосапробни повърхностни води. Пробата се филтрира през груба хартия, като първите 200 мл се изхвърлят. До използването му филтратът се съхранява в аеробни условия. Пробата за инокулиране трябва да се използва в деня на вземането ѝ.

Събират се равни обеми от трите частични проби за инокулиране, смесват се добре и от тази смес се взема крайната проба за инокулиране. За инокулиране трябва да се използват най-малко 3 мл.

в) Проба за инокулиране от активирана утайка

Като проба за инокулиране може да се използва определен обем (не повече от 3 литра) активирана утайка (със съдържание на суспендирани твърди вещества не повече от 2,5 г/л), взета от танк за аериране на пречиствателна станция, третираща главно битови отпадъчни води.

1.6.2. Процедура

Изпитването се провежда при стайна температура, която трябва да се поддържа между 18 и 25 °C.

Ако е целесъобразно, изпитването може да се проведе при по-ниска температура (до 10 °C). Ако веществото се разгражда нормално, не е необходимо допълнително изпитване. Обаче ако веществото не се разгражда, изпитването трябва да се проведе при постоянна температура между 18 и 25 °C.

1.6.2.1. Период на отмиване: образуване на утайка/стабилизиране на модулите

Периодът на растеж/стабилизиране на утайката представлява период, през който концентрацията на суспендираните твърди вещества от активираната утайка и функционирането на модулите прогресира до стабилно състояние при използваните функционални условия.

Периодът на отмиване е период, който трае от момента, в който изпитваното вещество е добавено за първи път, до момента, в който неговото отнемане достига плато (относително постоянна стойност). Този период не трябва да превишава шест седмици.

Периодът на оценяване е триседмичен период от момента, в който отнемането на изпитваното вещество достигне относително постоянна и обикновено висока стойност. За веществата, които през първите шест седмици показват слабо или липсващо разграждане, оценяването става през следващите три седмици.

Първоначално небходимият(ите) за едно изпитване модул(и) се напълва(т) с проба за инокулиране, смесена с постъпваща течност.

След това се включват аераторът (и въздушната повдигаща помпа (Д) при модулите за потвърдително изпитване на ОИСР).

Постъпващата течност без изпитваното вещество трябва да премине през съда за аериране (В) със скорост един литър за час или половин литър за час. Това дава средно време на задържане три или шест часа.

Степента на аериране трябва да бъде регулирана по такъв начин, че съдържанието на съда (В) да бъде поддържано постоянно като суспензия, а съдържанието на разтворен кислород да бъде най-малко 2 мг/л.

Образуването на пяна трябва да бъде предотвратено с помощта на подходящи средства. Не трябва обаче да се използват противопенни средства, които потискат активираната утайка.

Утайката, която се е събрала около горната част на съда за аериране (В) (а при модулите за потвърдително изпитване на ОИСР — в основата на съда за утаяване (Г) и в кръга за циркулация) трябва да бъде връщана обратно в смесената течност поне един път дневно с помощта на четка или друго подходящо средство.

Когато утайката не се утаява, нейната плътност може да се увеличи чрез добавяне на порции от 2 мл 5 % разтвор на трижелезен хлорид, което при необходимост се повтаря.

Изходящата течност се събира в съда (Д или Е) в продължение на 20 до 24 часа и след щателно смесване се взема проба. Съдът (Д или Е) трябва да бъде внимателно почистен.

За да се мониторира и контролира ефективността на процеса, се измерват химичната потребност от кислород (ХПК) или разтвореният органичен въглерод (РОВ) на филтрата от акумулираната изходяща течност поне два пъти седмично, както и на филтрираната постъпваща течност (като се използва мембрана с размер на порите 0,45 мкм, като първите 20 мл (приблизително) от филтрата се изхвърлят).

Намаляването на ХПК и РОВ достига равновесие, когато се получи приблизително еднакво дневно разграждане.

Съдържанието на сухо вещество в активираната утайка в танка за аериране трябва да се определя два пъти седмично (в г/л). Модулите трябва да функционират по един от двата начина: съдържанието на сухо вещество в активираната утайка трябва да се определя два пъти седмично и, ако е над 2,5 г/л, излишната активирана утайка трябва да бъде изхвърленаили ежедневно от всяка решетка да се изхвърлят по 500 мл смесена течност, за да се получи средно време на задържане на утайката шест дни.

Когато измерваните и оценяваните параметри (ефективността на процеса (в отнемане на ХПК или РОВ), утаимостта на утайката, мътността на изходящите течности и др.) на двата модула са достатъчно стабилни, изпитваното вещество трябва да бъде въведено в постъпващата течност на единия от модулите, както е дадено в 1.6.2.2.

Друго решение е изпитваното вещество да бъде добавено в началото на растежа на утайката (1.6.2.1), особено когато утайката се добавя като проба за инокулиране.

1.6.2.2. Експериментална процедура

Функционалните условия на периода на отмиване се поддържат и към постъпващата течност в експерименталния модул се добавя достатъчно изходен разтвор (приблизително 1 %) от изпитвания материал така, че да се получи желаната концентрация на изпитвания материал (приблизително 10 до 20 мг РОВ/л или 40 мг/л ХПК) в отпадъчните води. Това може да се направи чрез ежедневно смесване на изходния разтвор с отпадъчните води или посредством отделна помпена система. Тази концентрация може да се постига прогресивно. Ако изпитваното вещество няма токсични ефекти върху активираната утайка, могат да се изпитват и по-високи концентрации.

Празният модул се захранва само с постъпваща течност без добавени вещества. За анализ се вземат адекватни обеми изходящи течности и се филтрират през мембранни филтри (0,45 мкм), като първите 20 мл (приблизително) от филтрата се изхвърлят.

Филтрираните проби трябва да се анализират в същия ден. В противен случай трябва да се съхраняват по подходящ начин, например чрез използване на 0,05 мл 1 % разтвор на живачен хлорид (HgCl2) за всеки 10 мл филтрат или чрез съхраняването им при температура от 2 до 4 °C за срок до 24 часа или под – 18 °C за по-дълги периоди.

Времето на отмиване с добавяне на изпитвано вещество не трябва да превишава шест седмици и периодът на оценка не трябва да бъде по-кратък от три седмици, т.е. за изчисляване на крайния резултат трябва да се направят около 14 до 20 определяния.

Режим на свързани модули

Свързването на модулите се постига чрез взаимен обмен между двата модула един път дневно на 1,5 литра смесена течност (включително утайка) от съдовете за аериране на активираната утайка. При силно адсорбиращи експериментални материали от съдовете за утаяване се вземат 1,5 литра надстояща течност и се изливат в съда за активирана утайка на другия модул.

1.6.2.3. Анализ

За да се проследи поведението на веществото могат да се направят два вида анализи:

РОВ и ХПК

Определят се двукратно концентрациите на РОВ с анализатор за въглерод и/или стойностите на ХКП в съответствие с позоваване (2).

Специфичен анализ

Концентрациите на изпитваното вещество се определят посредством подходящ аналитичен метод. Когато е възможно, трябва да се провежда специфично определяне на веществото, абсорбирано в утайката.

2. ДАННИ И ОЦЕНКА

2.1. Режим на свързани модули

Когато се използва „режимът на свързани модули“, дневната степен на отнемане DR се изчислява в съответствие с 1.2.1.

Дневните степени на отнемане DR се коригират до DRc за трансфера на материал по време на процедурата по трансинокулация с уравнение [2] за тричасово или уравнение [3] за шестчасово средно време на задържане.

[2]

Formula

[3]

Formula

В допълнение към стандартното отклонение се изчислява средната стойност на серията стойности DRc в съответствие с уравнение [4]

[4]

Formula

където:

SDRc	=	стандартното отклонение на серията стойности DRc,
	=	средната стойност на DRc,
n	=	броя на определянията.

Стойностите, попадащи извън серията на стойностите DRc, се елиминират в съответствие с подходяща статистическа процедура, например Nalimov (6), при ниво на вероятност 95 % и се преизчисляват средната стойност и стандартното отклонение на серията данни за DRc без стойностите, попадащи извън нея.

Крайният резултат след това се изчислява по уравнение [5]

[5]

Formula

където:

tn– 1;α= табличната стойност на t за n броя двойки E и EO и статистическа доверителност P (P = 1 - α), където P е на 95 % (1).

Резултатът се дава като средна стойност с граници на толеранс при ниво на вероятност 95 %, съответното стандартно отклонение и броят на данните от серията данни за стойностите DRc без стойностите, попадащи извън серията, и броя на стойностите, попадащи извън серията, например:

DRc	=	98,6 ± 2,3 % отнемане на РОВ,
s	=	4,65 % отнемане на РОВ,
n	=	18,
x	=	брой на стойностите, попадащи извън серията.

2.2. Режим на несвързани модули

Функционирането на модулите може да бъде проверено както следва:

Formula

От тези ежедневни отнемания може да се построи графика, за да се проявят всички тенденции, например към аклиматизиране.

2.2.1. Използване на определянията на РОВ/ХПК

Ежедневната степен на отнемане DR се изчислява в съответствие с 1.2.1.

Изислява се средната стойност на серията стойности DRc. Допълнително се изчислява нейното стандартно отклонение в съответствие с:

[6]

Formula

където:

SDR	=	стандартното отклонение на серията стойности DRi,
	=	средната стойност на стойностите DRi,
n	=	броя на определянията.

Стойностите, попадащи извън серията на стойностите DR, се елиминират в съответствие с подходяща статистическа процедура, например Nalimov (6), при ниво на вероятност 95 % и се преизчисляват средната стойност и стандартното отклонение на серията данни за DR без стойностите, попадащи извън нея.

Крайният резултат след това се изчислява по уравнение [7]

[7]

Formula

където:

tn – 1;α

таблична стойност на t за n броя двойки E и EО и статистическа доверителност P (P = 1 - α), където P е 95 % (1).

Резултатът се дава като средна стойност с граници на толеранс при ниво на вероятност 95 %, съответното стандартно отклонение и броят на данните от серията данни за стойностите DR без стойностите, попадащи извън серията, и броя на стойностите, попадащи извън серията, например:

DR	=	(98,6 ± 2,3 %) отнемане на РОВ,
s	=	4,65 % отнемане на РОВ,
n	=	18,
x	=	брой на стойностите, попадащи извън серията.

2.2.2. Използване на специфичен анализ

Процентът на елиминиране на изпитваното вещество от водната фаза (RW) се изчислява в съответствие с 1.2.2.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следното:

—	формуляра, посочен в допълнение 3, показващ функционалните условия за изпитването,

—	кой апарат е избран (потвърдително изпитване на ОИСР или „метална пореста решетка“),

—	кой функционален режим е избран: режим на свързани модули или не,

—	какви отпадъчни води: синтетични или битови. Ако са битови — датата и мястото на вземане на пробата,

—	каква проба за инокулиране, с дата и място на вземане на пробата,

—	описание на аналитичния метод, ако са провеждани специфични анализи,

—	графика на отнемането на ХПК или РОВ срещу времето, включително периодите на отмиване и оценка,

—	аналитичното възстановяване на изпитваното вещество като ХПК или РОВ в изходния разтвор,

—	ако се провеждат специфични анализи, да се построи графика на процентното отнемане на изпитваното вещество от водната фаза срещу времето (периоди на отмиване и оценка),

—	средното отнемане на РОВ или ХПК на изпитваното вещество и стандартното отклонение се изчисляват от резултатите за периода на оценка, т.е. когато е налице стабилно отнемане на изпитвания материал или за периода на стабилно функциониране,

—	да се построи графика на концентрацията на активираната утайка срещу времето,

—	всички забележки, отнасящи се до активираната утайка (изхвърляне на излишната утайка, наличие на натрупване, FeCl3, и т.н.),

—	концентрацията на веществото, използвано при изпитването,

—	всички резултати, отнасящи се до анализите, направени на утайката,

—	цялата информация и резултатите, отнасящи се до изпитваното вещество и веществото за сравнение, ако е използвано,

—	научните мотиви за всички изменения в процедурата.

3.2. Интерпретиране на резултатите

Слабото отнемане на изпитваното вещество от водната фаза може да се дължи на потискане на микроорганизмите от изпитваното вещество. Това може да бъде доказано и чрез лизиране или загуба на утайка, водещо до помътняване на надстоящата течност, и чрез намаляване на ефективността на отнемането на ХПК (или РОВ) в пилотната станция.

Понякога роля може да играе физико-химичната адсорбция. Разликите между биологичното действие върху молекулата и физико-химичната адсорбция могат да бъдат доказани чрез анализ на утайката след адекватна десорбция.

Ако трябва да се разграничат биологичното разграждане (или частично разграждане) и адсорбцията, са необходими допълнителни изпитвания.

Това може да се направи по много начини, но най-убедително е използването на надстояща течност като проба за инокулиране в основно изпитване (за предпочитане респирометричен тест).

Ако се наблюдава голямо отнемане на РОВ или ХПК, тогава се касае за биологично разграждане, докато при слабо отнемане биологичното разграждане не може да се разграничи от елиминирането. Например ако едно разтворимо съединение показва висока константа на адсорбция от 98 % и степента на допълнителното изразходване на утайката е 10 % на ден, възможно е елиминиране до 40 %. При степен на допълнително изразходване на утайка от 30 % елиминирането поради адсорбция или отнемане с излишната утайка може да възлезе на 65 % (4).

Когато се използва специфичен анализ, трябва да се обръща внимание на връзката между структурата на веществото и използвания специфичен анализ. В този случай наблюдаваното явление не може да бъде интерпретирано като минерализиране на веществото.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) ОИСР, Париж, 1981, Test Guideline 303 A, Решение на Съвета C(81) 30 окончателен.

(3) Painter, H. A., King, E. F., WRC Porous-Pot method for assessing biodegradability, Technical Report TR70, June 1978, Water Research Centre, United Kingdom.

(4) Wierich, P., Gerike, P., The fate of soluble, recalcitrant, and adsorbing compounds in activated sludge plants, Ecotoxicology and Environmental Safety, vol. 5, № 2, June 1981, стp. 161 дo 171.

(5) Директиви 82/242/ЕИО и 82/243/ЕИО на Съвета, Официален вестник на Европейските общности, L 109, 22.4.1982 г., за изменение на Директиви 73/404 (ЕИО) и 73/ 405 (ЕИО) на Съвета относно биологична разградимост на детергенти, Официален вестник на Европейските общности, L 347, 17.12.1973 г.

(6) Streuli, H., Fehlerhafte Interpretation und Anwendung von Ausreißertests, insbesondere bei Ringversuchen zur Überprüfung analytisch-chemischer Untersuchungsmethoden, Fresenius-Zeitschrift fur Analytische Chemie, 303 (1980), стp. 406 дo 408,

Допълнение 1

Фигура 1

Фигура 2

Допълнение 2

Фигура 1

Оборудване, използвано за оценка на биологичната разградимост

Фигура 2

Подробности за трилитровия съд за аериране „метална пореста решетка“

Допълнение 3

Функционални условия за изпитването за симулиране на активирана утайка

Във всяка група да се провери

Апаратура
Потвърдително изпитване на ОИСР
Метална пореста решетка
Режим на функциониране
Единичен модул
Свързани модули
Несвързани модули
Трансинокулиране
Няма
Активирана утайка
Надстояща течност
Средно време на задържане
Три часа
Шест часа
Основно хранително вещество
Битови отпадъчни води
Синтетични отпадъчни води
Проба за инокулиране
Вторична изходяща течност
Композит
Активирана утайка
Добавяне на изпитван материал
От началото
Стъпаловидно повишаване
След образуването на утайка
Анализ
Специфичен
ХПК
РОВ

БИОЛОГИЧНО РАЗГРАЖДАНЕ

ИЗПИТВАНЕ ЗА ПОТИСКАНЕ НА ДИШАНЕТО НА АКТИВИРАНА УТАЙКА

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Описаният метод оценява ефекта на изпитваното вещество върху микроорганизмите посредством измерване на степента на дишане при дефинирани условия в присъствие на различни концентрации на изпитваното вещество.

Целта на този метод е да предостави бързо средство за пресяващо изпитване, което да позволи веществата, можещи да окажат нежелано влияние върху станциите за биологично пречистване с аеробни микроорганизми, да бъдат идентифицирани и да демонстрира подходящи непотискащи концентрации на изпитваните вещества, които да се използват при изпитванията за биологична разградимост.

Дефинитивното изпитване може да бъде предшествано от изпитване за определяне на диапазон. То дава информация за диапазона на концентрациите, които да се използват при основното изпитване.

В проекта за изпитването трябва да бъдат включени две контроли без изпитвано вещество, едната в началото и другата в края на експерименталната серия. Всяка партида активирана утайка трябва също да бъде проверена с помощта на вещество за сравнение.

Този метод най-лесно се използва с вещества, които поради своята разтворимост във вода и ниска летливост вероятно остават във водата.

За вещества с ограничена разтворимост в изпитваните среди може да не е възможно да се определи EC50.

Резултатите, базирани на постъпването на кислород, могат да доведат до погрешни изводи, когато изпитваното вещество притежава склонност да разединява окислителното фосфорилиране.

За провеждането на изпитването е полезно да е налице следната информация:

—	разтворимост във вода,

—	парно налягане,

—	структурна формула,

—	чистота на изпитваното вещество.

Препоръка

Активираната утайка може да съдържа потенциално патогенни организми и с нея трябва да се работи внимателно.

1.2. Определения и единици

Степента на дишане представлява кислородната консумация на микроорганизмите в аеробната утайка на отпадъчните води, изразена обичайно в мг O2 за мг утайка за час.

За да се изчисли потискащият ефект на дадено изпитвано вещество при конкретна концентрация, степента на дишане се изразява като процент от средната стойност на двете контролни степени на дишане:

Formula

където:

Rs	=	степента на кислородна консумация при изпитваната концентрация на веществото,
Rc1	=	степента на кислородна консумация на контрола 1,
Rc2	=	степента на кислородна консумация на контрола 2.

EC50 при този метод представлява концентрацията на изпитваното вещество, при която дихателната степен е 50 % от тази, която е демонстрирана от контролата при условията, описани за този метод.

1.3. Вещества за сравнение

Препоръчва се като вещество за сравнение да се използва 3,5-дихлорофенол, който е познат инхибитор на дишането, и да се изпитва за EC50 при всяка партида активирана утайка като средство за проверка дали чувствителността на утайката не е абнормна.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Дихателната степен на активираната утайка, захранена със стандартно количество синтетични отпадъчни води, се измерва след време на експозиция 30 минути или три часа или и двете. Измерва се също и дихателната степен на същата активирана утайка в присъствие на различни концентрации на изпитваното вещество при иначе идентични условия. Потискащият ефект на изпитваното вещество при конкретна концентрация се изразява като процент от средните дихателни степени на двете контроли. Стойността EC50 се изчислява от измерванията при различни концентрации.

1.5. Критерии за качество

Резултатите от изпитването са валидни, ако:

—	дихателните степени на двете контроли не се различават помежду си с повече от 15 %,

—	стойността EC50 (30 минути и/или три часа) за 3,5-дихлорофенол е в рамките на приетия диапазон 5 до 30 мг/л.

1.6. Описание на метода за изпитване

1.6.1. Реактиви

1.6.1.1. Разтвори на изпитваното вещество

Разтворите на изпитваното вещество са прясно приготвени в началото на изпитването, като се използва изходен разтвор. Подходящ е изходен разтвор с концентрация 0,5 г/л, ако се спазва препоръчаната по-долу процедура.

1.6.1.2. Разтвор на контролно вещество

Например разтвор на 3,5-дихлорофенол може да бъде приготвен чрез разтваряне на 0,5 г 3,5-дихлорофенол в 10 мл 1МNaOH, като се разрежда до приблизително 30 мл с дестилирана вода, след това се добавя 0,5MH2SO4 и едновременно с това се разбърква до започване на преципитация — необходими са приблизително 8 мл 0,5MH2SO4 — и накрая сместа се разрежда до един литър с дестилирана вода. pH трябва да бъде в диапазона от 7 до 8.

1.6.1.3. Синтетични отпадъчни води

Захранване със синтетични отпадъчни води се прави чрез разтваряне на следните количества вещества в един литър вода:

—	16 г. пептон,

—	11 г. месен екстракт,

—

3 г урея,

—	0,7 г NaCl,

—	0,4 г CaCl2.2H2O,

—	0,2 г MgSO4.7H2O,

—	2,8 г K2HPO4.

Забележка 1: Синтетичната отпадъчна вода представлява 100-кратен концентрат на този, който е посочен в Техническия доклад на ОИСР от 11 юни 1976 г.„Предложение за метод за определяне на биологичната разградимост на сърфактанти, използвани в синтетичните детергенти“, с добавка на дикалиев хидроген фосфат.

Забележка 2: Ако приготвената среда не се използва веднага, тя се съхранява на тъмно при температура от 0 до 4 °C за не по-дълго от една седмица при условия, които не водят до никаква промяна в нейния състав. Преди съхранението средата може да бъде и стерилизирана или пептонът и месният екстракт да бъдат добавени малко преди провеждането на изпитването. Преди употреба тя трябва да бъде щателно смесена и pH да бъде коригирано.

1.6.2. Апаратура

Апаратура за измерване: точното проектиране не е от голямо значение. Трябва обаче да има пространство между капака на съда и водното ниво и сондата трябва да се поставя плътно в шийката на измервателната колба.

Необходимо е обичайно лабораторно оборудване и по-конкретно следното:

—	апаратура за измерване,

—	устройство за аериране,

—	pH-електрод и устройство за измерване на pH,

—	O2-електрод.

1.6.3. Приготвяне на проба за инокулиране

Като микробна проба за инокулиране за изпитването се използва активирана утайка от пречиствателна станция, третираща главно битови отпадъчни води.

Ако е необходимо, при връщане в лабораторията едрите частици могат да бъдат отстранени чрез краткотрайно утаяване, например за 15 минути, и отливане на горния слой по-фини твърди частици, който ще се използва. Като алтернативно решение, утайката може да бъде смесена с помощта на миксер за няколко секунди.

Ако се смята, че съществува потискащ материал, утайката допълнително трябва да бъде измита с чешмяна вода или изотоничен разтвор. След центрофугиране надстоящата течност се отлива (тази процедура се повтаря три пъти).

Малко количество утайка се претегля и се изсушава. От този резултат може да се изчисли количеството на влажната утайка, която трябва да бъде суспендирана във водата, за да се получи активирана утайка със суспендирани в смесената течност твърди частици в рамките на диапазона между 2 и 4 г/л. Това ниво дава концентрация в експерименталната среда между 0,8 и 1,6 г/л, ако се спазва процедурата, препоръчана по-долу.

Ако утайката не може да се използва в деня на вземането, към всеки литър активирана утайка, приготвена както е посочено по-горе, се добавят по 50 мл синтетична отпадъчна вода. След това тя се аерира една цяла нощ при температура 20 ± 2 °C. След това се аерира, за използване през деня. Ако е необходимо, преди използване pH се проверява и коригира на pH от 6 до 8. Суспендираните твърди частици в смесената течност трябва да бъдат определени както е описано в предишния абзац.

Ако през следващи дни трябва да се използва същата партида активирана утайка (максимум четири дни), в края на всеки работен ден се добавят допълнително по 50 мл синтетични отпадъчни води на литър утайка.

1.6.4. Провеждане на изпитването

Продължителност/време на експозиция:	30 минути и/или три часа, по време на които се провежда аериране
Вода:	Питейна вода (ако е необходимо, дехлорирана)
Снабдяване с въздух:	Чист, обезмаслен въздух. Въздушен дебит 0,5 до 1 литър/минута
Апаратура за измерване:	Колба с плоско дъно, например колба за определяне на БПК (биологична потребност от кислород)
O2-метър:	Подходящ кислороден електрод със записващо устройство
Хранителен разтвор:	Синтетични отпадъчни води (виж по-горе)
Изпитвано вещество:	Експерименталният разтвор е прясно приготвен в началото на изпитването.
Вещество за сравнение:	Например 3,5-дихлорофенол (най-малко три концентрации)
Контроли:	Инокулирана проба без изпитвано вещество
Температура:	20 ± 2 °C.

По-долу е дадено предложение за експериментална процедура, която може да бъде следвана както за изпитваното, така и за веществото за сравнение по време на тричасовия период на експозиция:

Използват се няколко съда (например няколко еднолитрови мерителни чаши).

Трябва да се използват най-малко пет концентрации, различаващи се помежду си с постоянен фактор, за предпочитане непревишаващ 3,2.

Във времето „0“ 16 мл синтетична отпадъчна вода се допълват с вода до 300 мл. Добавят се 200 мл микробна проба за инокулиране и цялата смес (500 мл) се излива в първия съд (първа контрола C1).

Експерименталните съдове трябва да се аерират непрекъснато така, че разтвореният O2 да не спада под 2,5 мг/л и непосредствено преди измерването на дихателната степен концентрацията на O2 да бъде около 6,5 мг/л.

Във времето „15 минути“ (15 минути е произволен, но удобен, интервал) горната процедура се повтаря, с изключение на това, че 100 мл от изходния разтвор на изпитваното вещество се добавят към 16 мл синтетична отпадъчна вода преди добавяне на вода до 300 мл и микробната проба за инокулиране така, че да се получи обем от 500 мл. Тази смес после се излива във втори съд и се аерира както по-горе. Този процес се повтаря през 15-минутни интервали с различни обеми от изходния разтвор на изпитваното вещество, за да се получи серия от съдове, съдържащи различни концентрации от изпитваното вещество. Накрая се приготвя втора контрола (C2).

След три часа се регистрира pH и добре размесена проба от съдържанието на първия съд се излива в апаратурата за измерване и се измерва дихателната степен за период с продължителност до 10 минути.

Това определяне се повтаря със съдържанието на всеки съд на 15-минутни интервали по такъв начин, че времето на експозиция за всеки съд да е три часа.

Веществото за сравнение се изпитва за всяка партида микробни проби за инокулиране по същия начин.

Когато измерванията се правят след 30-минутна експозиция, е необходим различен режим (т.е. повече от един O2-метър).

Ако е необходимо измерване на химичната консумация на кислород, се добавят допълнителни съдове, съдържащи изпитваното вещество, синтетични отпадъчни води и вода, но не и активирана утайка. Кислородната консумация се измерва и се регистрира след аериране в продължение на 30 минути и/или три часа (време на експозиция).

2. ДАННИ И ОЦЕНКА

Дихателната степен се изчислява от записа между приблизително 6,5 мг O2/л и 2,5 мг O2/л или за 10-минутен период, когато дихателната степен е ниска. Частта на дихателната крива върху която се измерва дихателната степен, трябва да бъде линейна.

Ако дихателните степени на двете контроли не се различават с повече от 15 % една от друга или ако EC50 (30 минути и/или три часа) на веществото за сравнение не е в приетия диапазон (5 до 30 мг/л за 3,5-дихлорофенол), изпитването е невалидно и трябва да бъде повторено.

Процентът на потискане се изчислява за всяка изпитвана концентрация (виж 1.2). Построява се крива на процента на потискане срещу концентрацията на нормална логаритмична хартия (или логаритъма на вероятността) и се извежда стойността на EC50.

Като се използват стандартни процедури, могат да се определят граници на доверителност до 95 % за стойностите на EC50.

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следното:

—	изпитвано вещество: данни за химическо идентифициране,

—	експериментална система: източник, концентрация и всяко предварително третиране на активираната утайка,

—

условия на изпитване:

—	pH на реакционната смес преди измерване на дишането,

—	експериментална температура,

—	продължителност на изпитването,

—	вещество за сравнение и неговата измерена EC50,

—	абиотично постъпване на кислород (ако има).

—

резултати:

—	всички измерени данни,

—	крива на потискане и метод за изчисляване на EC50,

—	EC50 и, ако е възможно, граници на доверителност 95 %, EC20 и EC80

—	всички наблюдения и всички отклонения от този метод за изпитване, които може да са оказали влияние върху резултата.

3.2. Тълкуване на данните

Стойността EC50 трябва да се възприема просто като едно ръководство за вероятната токсичност на изпитваното вещество при пречистване на активирана отпадъчна утайка или за микроорганизмите в отпадъчните води, тъй като сложните взаимодействия, възникващи в околната среда, не могат да бъдат точно симулирани при лабораторно изпитване. Освен това при изпитваните вещества, които могат да имат потискащ ефект върху окислението на амония, също могат да се получат атипични криви на потискане. Следователно такива криви трябва да бъдат интерпретирани внимателно.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) Международен стандарт ISO 8192-1986.

(2) Broecker, B., Zahn, R., Water Research 11, 1977, стp. 165.

(3) Brown, D., Hitz, H. R., Schaefer, L., Chemosphere 10, 1981, стp. 245.

(4) ETAD (Ecological and Toxicological Association of Dyestuffs Manufacturing Industries), Recommended Method № 103, also described by:

(5) Robra, B., Wasser/Abwasser 117, 1976, стp. 80.

(6) Schefer, W., Textilveredlung 6, 1977, стp. 247.

(7) ОИСР, Париж, 1981, Test Guideline 209, Решение на Съвета C(81) 30 окончaтелен.

БИОЛОГИЧНО РАЗГРАЖДАНЕ

МОДИФИЦИРАНО SCAS ИЗПИТВАНЕ

1. МЕТОД

1.1. Въведение

Целта на метода е да оцени потенциалната крайна биологична разградимост на разтворими във вода нелетливи органични вещества, когато са подложени на експозиция на относително високи концентрации на микроорганизми за продължителен период от време. През този период жизнеспособността на микроорганизмите се поддържа чрез ежедневно подхранване с утаени отпадъчни води. (През почивните дни отпадъчните води могат да бъдат съхранявани при температура 4 °C. Може също така да се използват синтетичните отпадъчни води от потвърдителното изпитване на ОИСР).

Възможно е да настъпи физико-химична адсорбция на суспендираните твърди вещества и това трябва да се вземе предвид при интерпретирането на резултатите (виж 3.2).

Поради дългия период на задържане на течната фаза (36 часа) и периодичното добавяне на хранителни вещества изпитването не симулира условията, възникващи в пречиствателната станция за отпадъчни води. Резултатите, получени с различни изпитвани вещества, показват, че методът притежава висок потенциал за биологично разграждане.

Условията на изпитването са много благоприятни за селекция и/или адаптиране на микроорганизми, които са способни да разграждат изпитваното съединение. (Процедурата може да се използва и за получаване на аклиматизирани проби за инокулиране за използване при други изпитвания.)

При този метод концентрацията на разтворения органичен въглерод се използва за оценяване на крайната биологична разградимост на изпитваните вещества. Предпочита се РОВ да се определя след подкиселяване и продухване, а не като разликата Cобщ — Cнеорганичен.

Едновременното използване на специфичен аналитичен метод може да даде възможност за оценка на първичното биологично разграждане на веществото (изчезването на родителската химична структура).

Методът е приложим само за тези изпитвани органични вещества, които в използваната за изпитването концентрация:

—	са разтворими във вода (най-малко 20 мг разтворен органичен въглерод/литър),

—	имат пренебрежимо ниско парно налягане,

—	не потискат развитието на бактериите,

—	не се абсорбират в значителна степен в експерименталната система,

—	не се губят при образуване на пяна в изпитвания разтвор.

Трябва да се определи съдържанието на органичен въглерод в изпитвания материал.

Информацията за токсичността на веществото за микроорганизмите може да бъде полезна за интерпретиране на ниски резултати и за избор на подходяща експериментална концентрация.

1.2. Определения и единици

CT	=	концентрацията на изпитваното вещество като органичен въглерод, намиращ се или добавян към утаена отпадъчна вода в началото на аерирането (мг/л),
Ct	=	концентрацията на разтворения органичен въглерод, намиращ се в надстоящата течност от изпитването в края на аерирането (мг/л),
Cc	=	концентрацията на разтворения органичен въглерод, намиращ се в надстоящата течност от контролата в края на аерирането (мг/л).

При този метод биологичното разграждане се определя като изчезване на органичния въглерод. Биологичното разграждане може да бъде изразено като:

Процент на отнемане Dda на количеството ежедневно добавяно вещество:

[1]

Formula

където Dda = разграждане/ежедневно добавяне

Процентното отнемане Dssd на количеството вещество, в наличност в началото на всеки ден:

[2(a)]

Formula

[2(б)]

Formula

където Dssd = разграждане/вещество в началото на деня;

индексите i и (i + 1) се отнасят до деня на измерването.

Уравнението 2(a) се препоръчва, ако РОВ в изходящата течност варира от ден на ден, докато уравнение 2(б) може да се използва, когато РОВ в изходящата течност остава относително постоянен от ден на ден.

1.3. Вещества за сравнение

В някои случаи, при изследване на нови вещества, може да са полезни вещества за сравнение. Все още обаче не могат да бъдат препоръчани конкретни вещества за сравнение.

Представени са данните за няколко съединения, оценени с кръгови тестове (виж допълнение 1), главно за да може да се провежда периодично калибриране на метода и да позволи сравняване на резултатите, когато се използва друг метод.

1.4. Принцип на метода за изпитване

Активираната утайка от станцията за пречистване на отпадъчни води се поставя в модул за полунепрекъснато изпитване с активирана утайка (SCAS). Добавят се изпитваното съединение и утаената битова отпадъчна вода и сместа се аерира в продължение на 23 часа. След това аерирането се прекратява, утайката се оставя да се утаи и надстоящата течност се отстранява.

След това утайката, оставаща в камерата за аериране, се смесва с допълнителна порция изпитвано съединение и отпадъчна вода и цикълът се повтаря.

Биологичното разграждане се установява посредством определяне съдържанието на разтворения органичен въглерод в настоящата течност. Тази стойност се сравнява със стойността, определена за течността, която е получена от контролна епруветка, дозирана само с утаена отпадъчна вода.

Когато се използва специфичен аналитичен метод, могат да се измерят промените в концентрацията на родителската молекула поради биологично разграждане (първична биологична разградимост).

1.5. Критерии за качество

Все още не е установена възпроизводимостта на този метод въз основа на отнемането на разтворения органичен въглерод. (Когато се взема предвид първичното биологично разграждане, се получават много точни данни за материали, които се разграждат във висока степен.)

1.6. Описание на експерименталната процедура

1.6.1. Подготовка

Могат да се използват достатъчен брой чисти модули за аериране (може да се използва и оригиналният модул за SCAS изпитване от 1,5 литра), като се поставят тръбички за аериране (фигура 1) за всяко изпитвано вещество и контролите. Сгъстеният въздух, захранващ експерименталните модули, е пречистен през филтър от памучна вата и не трябва да съдържа органичен въглерод, както и трябва да бъде предварително наситен с вода за намаляване на загубите от изпарение.

От активирана утайка от станция за пречистване главно на битови отпадъчни води се получава проба смесена течност, съдържаща от 1 до 4 г/л суспендирани твърди вещества. За всека модул за аериране са необходими приблизително 150 мл смесена течност.

Изходните разтвори на изпитваното вещество се приготвят с дестилирана вода. Нормално необходимата концентрация е 400 мг/л органичен въглерод, което прави концентрация на органичен въглерод от 20 мг/л въглерод за изпитваното съединение в началото на всеки цикъл на аериране, ако не настъпва биологично разграждане.

Ако токсичността за микроорганизмите разрешава, могат да се използват и по-високи концентрации.

Измерва се съдържанието на органичен въглерод в изходните разтвори.

1.6.2. Условия на изпитване

Изпитването трябва да се провежда при температура от 20 до 25 °C.

Използва се по-висока концентрация на аеробни микроорганизми (от 1 до 4 г/л суспендирани твърди вещества) и ефективният период на задържане е 36 часа. Съдържащият въглерод материал в захранващите отпадъчни води се окислява екстензивно, нормално в рамките на осем часа след началото на всеки цикъл на аериране. Впоследствие утайката има само ендогенно дишане през остатъка от аерирането, като през това време единственият съществуващ субстрат е изпитваното съединение, освен ако то също не се метаболизира лесно. Тези характеристики, комбинирани с ежедневно повторно инокулиране с използване на битови отпадъчни води като среда, създава много благоприятни условия както за аклиматизиране, така и за високи степени на биологично разграждане.

1.6.3. Провеждане на изпитването

Получава се проба смесена течност от подходяща станция за предимно битова активирана утайка или от лабораторен модул, като тя се съхранява при аеробни условия докато се използва в лабораторията. Всеки модул за аериране, а също и всеки контролен модул се напълват със 150 мл смесена течност (ако се използва оригиналният модул за SCAS изпитване, дадените обеми трябва да се умножат по 10) и се започва аериране. След 23 часа аерирането се спира и утайката се оставя да се утаи за 45 минути. Кранът на всеки съд се отваря и се изтеглят 100 мл порции от надстоящата течност. Непосредствено преди използването се получава проба от утаена битова отпадъчна вода и към утайката, оставаща във всяка модул за аериране, се добавят по 100 мл от нея. Аерирането се подновява. На този етап не се добавят материали за изпитване и модулите се захранват ежедневно с битова отпадъчна вода, само докато при утаяването се получи бистра надстояща течност. Това обикновено отнема две седмици, до което време разтвореният органичен въглерод в надстоящата течност в края на всеки цикъл на аериране достига постоянна стойност.

В края на този период индивидуалните утаени утайки се смесват и към всеки модул се добавят по 50 мл от получената смесена утайка.

Към контролните модули се добавят по 95 мл от утаената отпадъчна вода и 5 мл вода, a към експерименталните модули се добавят 95 мл от утаената отпадъчна вода плюс 5 мл от изходния разтвор на съответното изпитвано съединение (400 мг/л). Аерирането започва отново и продължава 23 часа. След това утайката се оставя да се утаи в продължение на 45 минути, изтегля се надстояща течност и се анализира за съдържание на разтворен органичен въглерод.

Горната процедура на напълване и изтегляне се повтаря ежедневно по време на цялото изпитване.

Преди утаяването може да се наложи почистване на стените на модулите за предотвратяване акумулирането на твърди вещества над нивото на течността. За всеки модул се използват отделна стъргалка и четка за предотвратяване на кръстосано замърсяване.

В идеалния случай разтвореният органичен въглерод в надстоящата течност се определя ежедневно, въпреки че е разрешено и по-рядко анализиране. Преди анализите течността се филтрира през промити мембранни филтри с размер на порите 0,45 мкм или се центрофугира. Мембранните филтри са подходящи, ако е сигурно, че те нито освобождават въглерод, нито абсорбират веществото по време на филтрирането. Докато се намира в центрофугата, температурата на пробата не трябва да надвишава 40 °C.

Продължителността на изпитването за съединения, демонстриращи слабо или липсващо биологично разграждане, е неопределена, но въз основа на опита може да се предположи, че тя трябва да бъде обикновено не по-малка от 12 седмици, но не по-голяма от 26 седмици.

2. ДАННИ И ОЦЕНКА

От стойностите на разтворения органичен въглерод в надстоящата течност от експерименталните и контролните модули се построява графика срещу времето.

При постигане на биологично разграждане нивото, достигнато при изпитването, се доближава до нивото, достигнато при контролите. След като се установи, че разликата между двете нива е постоянна в продължение на три последователни измервания, се правят такъв брой допълнителни измервания, че да бъдат достатъчни за статистическа обработка на данните и се изчислява процентът на биологично разграждане на изпитваното съединение (Dda или Dssd, виж 1.2).

3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Протокол от изпитването

Ако е възможно, протоколът от изпитването съдържа следното:

—	цялата информация за типа отпадъчна вода, типа използвани модули и експерименталните резултати, отнасящи се до изпитваното вещество, веществото за сравнение, ако се използва, и празната проба,

—	температурата,

—	кривата на отнемане с описание, начинът на изчисляване (виж 1.2),

—	датата и мястото на вземане на проби от активирана утайка и отпадъчни води, състоянието на адаптиране, концентрация и т.н.,

—	научните мотиви за всички изменения в експерименталната процедура,

—	подпис и дата.

3.2. Интерпретиране на резултатите

Тъй като веществото, което се изпитва по този метод, няма да подлежи на лесно биологично разграждане, отстраняването на РОВ, дължащо се единствено на биологично разграждане, нормално ще бъде постепенно в продължение на дни или седмици, освен в случаи, когато аклиматизирането е внезапно, както се вижда от рязкото изчезване, възникващо след няколко седмици.

Физико-химичната адсорбция обаче понякога може да играе важна роля. Това се вижда, когато е налице пълно или частично отнемане на добавения в началото РОВ. Какво ще се случи впоследствие зависи от фактори като степента на адсорбция и концентрацията на суспендираните твърди вещества в изхвърлената изходяща течност. Обикновено разликата между концентрациите на РОВ в контролата и експерименталните надстоящи течности постепенно нараства в сравнение с първоначалната ниска стойност и, освен ако не настъпи аклиматизиране, тази разлика после остава при новата стойност за останалата част от експеримента.

Ако трябва да се разграничи биологичното разграждане (или частично разграждане) от адсорбцията, са необходими допълнителни изпитвания. Това може да се направи по много начини, но най-убедително е използването на надстоящата течност или утайката като проба за инокулиране в основно изпитване (за предпочитане респирометричен тест).

Изпитваните вещества с високо неадсорбционно отнемане на РОВ при това изпитване трябва да се приемат за потенциално биологично разградими. Частичното неадсорбционно отнемане показва, че химическото вещество е подложено на най-малко частично биологично разграждане.

Ниското или близкото до нула отнемане на РОВ може да се дължи на потискане на микроорганизмите от изпитваното вещество и това може да се докаже и чрез лизиране или загуба на утайка, водещо до образуване на мътна надстояща течност. Изпитването трябва да бъде повторено, като се използва по-ниска концентрация на изпитваното вещество.

Използването на специфичен аналитичен метод или маркирано с 14C изпитвано вещество могат да дадат възможност за по-голяма чувствителност. При маркирано с 14C изпитвано съединение възстановяването на 14CO2 ще потвърди, че е настъпило биологично разграждане.

Когато резултатите са дадени и за първичното биологично разграждане, ако е възможно, трябва да бъде дадено обяснение за изменението в химичната структура, която води до загуба на отговор при родителското изпитвано вещество.

Потвърждаването на аналитичния метод трябва да бъде представено заедно с отговора, получен при празната експериментална среда.

4. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) ОИСР, Париж, 1981, Test Guideline 302 A, Решение на Съвета C(81) 30 окончaтелен.

Допълнение 1

SCAS изпитване: примерни резултати

Вещество	CT (мг/л)	Ct – Cc (мг/л)	Процент на биологично разграждане Dda	Продължителност на изпитването, (дни)
4-ацетрил-аминобензен сулфонат	17,2	2,0	85	40
Тетра-пропилен бензен сулфонат	17,3	8,4	51,4	40
4-нитрофенол	16,9	0,8	95,3	40
Диетилен гликол	16,5	0,2	98,8	40
Анилин	16,9	1,7	95,9	40
Циклопентан тетра карбоксилат	17,9	3,2	81,1	120

Допълнение 2

Примерна експериментална апаратура

Фигура 1

(1) Изпитването за специфичен локус при мишки (което не е описано в настоящия документ) може да се използва за измерване на мутациите в зародишните клетки в първото поколение след експозиция на мутагенно вещество. Могат да се открият и определят количествено генетични изменения, които водят до изменения в генните продукти, предизвикващи видими фенотипни характеристики.

(2) Сега известна като серумна аланин аминотрансфераза.

(3) Сега известна като серумна аспартат аминотрансфераза.

(4) Тези органи, от десет животни от пол за група за гризачи и всички животни от видове, различни от гризачи, плюс щитовидна жлеза (с паращитовидни жлези) за всички видове, различни от гризачи, трябва да бъдат претеглени.

(5) Тези органи, от 10 животни от пол за група за гризачите, трябва да бъдат претеглени.

(6) При този метод група за сравнение е такава група, в която изпитваното вещество се прилага по друг начин, обезпечаващ пълна биологична наличност на дозата.

(7) Предишно HGPRT.

(8) Средни стойности от трикратно отчитане.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

207

31988L0316

L 143/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 7 юни 1988 година

за изменение на Директива 75/106/ЕИО относно сближаване на законодателството на държавите-членки във връзка с предварителното подбиране по обем на някои течности в опаковки за продажби на дребно

(88/316/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 А от него,

като взе предвид предложение на Комисията,

в сътрудничество с Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че след приемането на Директива 75/106/ЕИО (3),последно изменена и допълнена с Директива 85/10/ЕИО (4), се оказа необходимо да се извърши пълно хармонизиране на гами от номинални количества за някои от посочените в тази директива течности;

като има предвид, че Директива 75/106/ЕИО не предвижда разпоредби за опаковките и за тяхната употреба; като има предвид, че въпросите относно рециклирането на опаковките на използвани като храна течности, се уреждат от Директива 85/339/ЕИО (5); като има предвид, че, поради това, следва да се отмени член 5, параграф 4 от Директива 75/106/ЕИО;

като има предвид, че следва, всеки път, когато това е възможно, да се извършва пълно хармонизиране на гамите от опаковани в опаковки за продажби на дребно продукти, с цел да се въведе прозрачен пазар за тези продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Член 5 от Директива 75/106/ЕИО се изменя, както следва:

1.	В края на параграф 2 се добавя следната част от изречение: „… и се отлага за 31 декември 1991 г. за вместимостите от 0,375 литра и 0,75 литра по отношение на изброените в точка 4 продукти.“

В параграф 3, буква б) се заменя, както следва:

„б)

Опаковките за продажби на дребно, съдържащи продуктите, изброени в приложение III, точка 1, букви а) и б), могат да бъдат пускани в продажба след 31 декември 1988 г., само ако са в номиналните обеми, указани в колона I от това приложение.

Опаковките за продажби на дребно, съдържащи продукти, изброени в приложение III, точка 2, буква а), могат да бъдат пускани в продажба след 31 декември 1990 г., само ако се представят в номиналните обеми, указани в колона I на това приложение. Тези, които са изброени в точка 4 на същото това приложение, могат да бъдат пускани в продажба след 31 декември 1991 г., само ако са в указаните в упоменатата по-горе колона I номинални обеми.“

В параграф 3, се добавя следната точка:

„г)	Без да се засягат изискванията на буква б), продуктите, изброени в приложение III, точка 4, които се представят с обем от 0,071 литра, могат да бъдат пускани на пазара в Ирландия и в Обединеното кралство.“

4.	Премахва се параграф 4.

Член 2

1. В колона I на приложение III към Директива 75/106/ЕИО, се добавят следните обеми:

—	в тoчка 1, буква г): „3 — 5“,

—	в тoчка 2, буква а): „4,5 — 6 — 9“,

—	в тoчка 4: „0,35 — 0,70 — 1,125 () — 4,5 — 5 () — 10 (*)“.

Следващата бележка под линия се добавя в края на приложение III:

„(*)	Стойности, предназначени изключително за професионална употреба.“

2. В колона II от точка 4 на приложение III към Директива 75/106/ЕИО, се премахват обемите „0,35 и 0,70“.

Член 3

Към член 1 от Директива 75/106/ ЕИО се добавя следната алинея:

„От приложното поле на настоящата директива се изключват опаковките за продажби на дребно, съдържащи продуктите, изброени в приложение III, точка 2, буква а) и точка 4, които са предназначени или за снабдяването на самолети, кораби и влакове, или за продажба в безмитните магазини.“

Член 4

Държавите-членки въвеждат в сила, най-късно до 30 юни 1988 г., необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Съставено в Люксембург на 7 юни 1988 година.

За Съвета

Председател

M. BANGEMANN

(1) ОВ C 156, 15.6.1987 г., стр. 191 и Решение от 18.5.1988 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ C 150, 9.6.1987 г., стр. 4.

(3) ОВ L 42, 15.2.1975 г., стр. 1.

(4) ОВ L 4, 5.1.1985 г., стр. 20.

(5) ОВ L 176, 6.7.1985 г., стр. 18.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

209

31988L0321

L 147/77

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 16 май 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 71/127/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства

(88/321/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 71/127/ЕИО на Съвета от 1 март 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства (1), последно изменена с Директива 86/562/EИО на Комисията (2), и по-специално член 9 от нея,

като има предвид, че благодарение на натрупания опит и като се отчита съвременното състояние на техниката, понастоящем е възможно някои изисквания на Директива 71/127/ЕИО да се направят по-строги с цел подобряване на пътната безопасност;

като има предвид, че за превозните средства от категория N2 с маса, надвишаваща 7,5 тона, и за превозните средства от категория N3, различни от влекачи на полуремаркета, настоящите изисквания се оказаха недостатъчни, що се отнася до външното поле на видимост встрани и зад превозното средство; като има предвид, че с оглед да се преодолее този недостатък, е необходимо да се предвиди наличието на допълнително огледало за обратно виждане от така наречения тип „широкоъгълно“;

като има предвид, че за превозните средства от категория N2 с маса, надвишаваща 7,5 тона, настоящите изисквания също се оказаха недостатъчни, що се отнася до полето на видимост в непосредствена близост до конструкцията на кабината от страната, противоположна на мястото на водача; като има предвид, че с оглед да се преодолее този недостатък, е необходимо да се предвиди наличието на допълнително огледало за обратно виждане от така наречения тип „за непосредствена близост“;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите относно отстраняването на техническите прегради пред търговията в сектора на моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения II и III към Директива 71/127/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. От 1 януари 1989 г. държавите-членки не могат на основания, свързани с огледалата за обратно виждане:

—	нито да отказват типово одобрение на ЕИО или да издадат документа, предвиден в член 10, параграф 1, трето тире от Директива 70/156/ЕИО на Съвета (3), или национално типово одобрение за тип превозно средство,

—	нито да забраняват въвеждането в експлоатация на превозни средства,

ако огледалата за обратно виждане на този тип превозно средство или на тези превозни средства отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. От 1 октомври 1990 г. държавите-членки:

—	преустановяват издаването на документа, предвиден в член 10, параграф 1, трето тире от Директива 70/156/ЕИО за тип превозно средство, чиито огледала за обратно виждане не отговарят на изискванията на настоящата директива,

—	могат да отказват да издават национално типово одобрение за тип превозно средство, чиито огледала за обратно виждане не отговарят на изискванията на настоящата директива,

—	могат да забраняват въвеждането в експлоатация на превозни средства, чиито огледала за обратно виждане не отговарят на изискванията на настоящата директива.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 1989 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 май 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 68, 22.3.1971 г., стр. 1.

(2) ОВ L 327, 22.11.1986 г., стр. 49.

(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II към Директива 71/127/ЕИО се изменя, както следва:

В точка 2.2.2, втора колона на таблицата, вторият ред гласи:

„M1, N1 и N2“, вместо M1 и N1.

Приложение III към Директива 71/127/ЕИО се изменя, както следва:

Точка 2.1.1 гласи:

2.1.1. Полетата на видимост, предписани в точка 5, трябва да бъдат получени с помощта на минималния брой задължителни огледала за обратно виждане, описани в таблицата по-долу:

Категория

Вътрешни огледала за обратно виждане

Клас I

Външни огледала за обратно виждане

Главни огледала за обратно виждане

Широкоъгълни огледала за обратно виждане

Клас IV

Огледала за обратно виждане с непосредствена близост

Клас V

Клас II

Клас III

(въпреки това, виж точка 2.1.2)

—

(въпреки това, виж точка 2.1.2.3)

от страната, противоположна на посоката на пътното движение (въпреки това, виж точка 2.2.1)

—

(1 отляво и 1 отдясно)

—

(въпреки това, виж точка 2.2.4)

—

(въпреки това, виж точки 2.2.2 и 3.7)

—

(1 отляво и 1 отдясно)

—

(въпреки това, виж точка 2.2.4)

—

(въпреки това, виж точки 2.2.2 и 3.7)

(въпреки това, виж точка 2.1.2)

—

(въпреки това, виж точка 2.1.2.3)

от страната, противоположна на посоката на пътното движение (въпреки това, виж точка 2.2.1)

—

(въпреки това, виж точка 2.2.4)

—

N2 ≤ 7,5 тона

—

(въпреки това, виж точка 2.2.3)

(1 отляво и 1 отдясно)

—

(въпреки това, виж точка 2.1.3)

—

(въпреки това, виж точка 2.1.4)

—

(въпреки това, виж точки 2.2.2 и 3.7)

N2 > 7,5 тона

—

(въпреки това, виж точка 2.2.3)

(1 отляво и 1 отдясно)

—

(въпреки това, виж точка 2.1.3)

—

(въпреки това, виж точка 3.7)

—

(въпреки това, виж точка 2.2.3)

(1 отляво и 1 отдясно)

—

(въпреки това, виж точка 2.1.3)

(въпреки това, виж точка 3.7)“

2.	В точка 2.1.3 първият ред се изменя, както следва: „Въпреки това, … за превозните средства от категории N2 и N3“, вместо „Въпреки това, за превозните средства от категория N3“.

След точка 2.1.3 се добавя следната нова точка 2.1.4:

2.1.4. Огледалото за обратно виждане от клас IV е задължително за всички превозни средства от категория N2, които имат максимална маса по-малка или равна на 7,5 тона, ако задължителното огледало за обратно виждане от клас II, инсталирано от същата страна, не е изпъкнало“.

4.	Тoчка 2.2.2 се изменя, както следва: 2.2.2. За превозните средства от категория N2, които имат максимална маса по-малка или равна на 7,5 тона, както и за превозните средства от категории M2 и M3, се допуска огледало за обратно виждане от клас V“.

5.	Тoчка 2.2.4 се изменя, както следва: 2.2.4. За превозните средства от категория N2, които имат максимална маса по-малка или равна на 7,5 тона, както и за превозните средства от категории M2 и M3, се допуска външно огледало за обратно виждане от клас IV“.

6.	В точка 5.5.1 вторият ред се изменя, както следва: „(за превозните средства с ляв волан)“, вместо „(за превозните средства с десен волан)“.

7.	В точка 5.5.1 третият ред се изменя, както следва: „(за превозните средства с десен волан)“, вместо „(за превозните средства с ляв волан)“.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

212

31988L0344

L 157/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 13 юни 1988 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и хранителни съставки

(88/344/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че различията в националните законодателства относно екстракционните разтворители затрудняват свободното движение на храни и могат да създадат условия за неравноправна конкуренция, като по този начин пряко засегнат създаването или функционирането на общия пазар;

като има предвид, че сближаването на законодателствата е необходимо за да се осигури свободното движение на храни;

като има предвид, че законодателството относно екстракционните разтворители, предназначени за употреба в храните, трябва на първо място да взема предвид изискванията на здравеопазването, но също така и, спазвайки тези изисквания, икономическите и технически потребности;

като има предвид, че подобно сближаване води до съставянето на единен списък на екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и хранителни съставки; като има предвид, че следва да се уточнят също така и общите критерии за чистота;

като има предвид, че употребата на екстракционни разтворители в условията на добра производствена практика трябва да доведе до отстраняването на всички или на по-голямата част от остатъците от разтворителите в храните или в хранителните съставки;

като има предвид, че при тези условия наличието на остатъци или на деривативи в крайните хранителни продукти или в хранителните съставки, може да не е умишлено, но да е технически неизбежно;

като има предвид, че макар и по принцип полезно, не се налага специфично ограничение на веществата, изброени в част I на приложението, която се счита за задоволителна от гледна точка на безопасността за потребителя, при условие че се спазва добрата производствена практика;

като има предвид, че с оглед изискванията на здравеопазването трябва да се уточнят условията за употреба на екстракционните разтворители, изброени в части II и III на приложението, както и на разрешените количества остатъци в храните и хранителните съставки;

като има предвид, че до приемането на норми от Общността, отнасящи се до ароматите, държавите-членки не трябва да бъдат възпрепятствани при употребата на някои вещества, използвани за разреждане или разтваряне на ароматите, като екстракционни разтворители;

като има предвид, че разпоредбите относно някои екстракционни разтворители трябва да бъдат преразгледани, след един определен период, на основата на извършващите се научни и технически изследвания, за да се разреши употребата на тези разтворители, както и да се определят условията за тяхната употреба;

като има предвид, че следва да се определят специфичните критерии за чистота за екстракционните разтворители, както и методи за анализ и взимане на проби от екстракционните разтворители в и по храните;

като има предвид, че ако вследствие на новопостъпила информация употребата на даден екстракционен разтворител, вписан в настоящата директива, представлява риск за здравето, държавите-членки трябва да могат да забранят или да ограничат употребата му или да намалят допустимите количества до взимането на решение от Общността;

като има предвид, че установяването на процедури за вземане на проби и на методи за анализ, които позволяват да се проверят веществата, изброени в приложението, както и техните критерии за чистота, представлява техническа мярка; като има предвид, че за да се опростят и ускорят тези процедури, както и за да се улесни тяхното прилагане трябва да се осигури тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията чрез посредничеството на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО на Съвета (4),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се отнася до екстракционните разтворители, използвани или предназначени за употреба в производството на храни или на хранителни съставки.

Настоящата директива не се отнася до екстракционните разтворители, използвани в производството на хранителни добавки, витамини или други такива добавки, освен ако тези хранителни добавки, витамини или други такива добавки не са изброени в приложението.

Независимо от това, държавите-членки трябва да гарантират, че употребата на хранителни добавки, витамини или други такива добавки в храните, няма да доведе до съдържанието на остатъци от екстракционните разтворители, които биха застрашили здравеопазването.

2. Настоящата директива не засяга законовите разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до употребата на метанол, пропан-1-диол, пропан-2-диол и трихлоретилен под формата на екстракционни разредители в производството на храни или хранителни съставки.

3. За целите на настоящата директива:

а)	„разредител“ е всяко вещество, с което се разрежда храна или хранителна съставка, включително и замърсителите в или по тази храна;

б)

„екстракционен разтворител“ е всеки разтворител, използван за екстракция при преработката на суровини, на храни или на компоненти или съставки на тези храни, който е отстранен, но поради техническа невъзможност може да присъства под формата на остатъци или деривативи в храните или в хранителните съставки.

Член 2

1. Държавите-членки разрешават употребата на веществата или продуктите, изброени в приложението, в качеството им на екстракционни разтворители за производството на храни или хранителни съставки, при спазване на условията за употреба и на максимално допустимите количества на остатъците, които са определени в приложението.

Държавите-членки не могат да забраняват, да ограничават или да възпрепятстват търговията с храни или хранителни съставки въз основа на съображения, отнасящи се до екстракционните разтворители или до техните остатъци, ако са спазени разпоредбите на настоящата директива.

2. Държавите-членки забраняват използването, под формата на екстракционни разтворители, на други вещества или продукти, различни от екстракционните разтворители, изброени в приложението, и не могат да разширяват условията за употреба и максимално допустимите количества на остатъците от екстракционните разредители извън определените рамки.

3. До приемането на разпоредби от Общността относно веществата, използвани за разреждане или разтваряне на ароматите, държавите-членки могат, на своите територии, да разрешат употребата, под формата на разтворители за екстракция на аромати от естествени ароматични материали, на веществата, използвани за разреждане или разтваряне на ароматите.

4. Разрешава се употребата под формата на екстракционни разтворители на вода, към която са добавени вещества за регулиране на киселинността или алкалността и други хранителни вещества, които притежават разтворителни свойства, за производството на храни и хранителни съставки.

5. До две години след приемането на настоящата директива Комисията, след консултации с Научния комитет по храните, ще преразгледа разпоредбите, отнасящи се до част I на приложението и изброените по-долу вещества, и ще предложи необходимите изменения в съответствие с процедурата, предвидена в член 100а от Договора:

Бутан-1-ол

Бутан-2-ол

Метил-пропан-1-ол

Метил-пропан-2-ол

Метил ацетат

Циклохексан

Дихлорометан

Хексан

Етилметилкетон

Изобутан

Диетил етер

Като част от измененията, Съветът ще реши дали остатъците от екстракционните разтворители, изброени в част III на приложението, да се отнасят до ароматите или до храните.

6. След консултации с Научния комитет по храните Комисията ще преразгледа условията за употреба на веществата, изброени в член 1, параграф 2, и ще внесе необходимите предложения в Съвета:

—	до три години след приемането на настоящата директива, за метанол, пропан-1-диол и пропан-2-диол;

—	до седем години след приемането на настоящата директива, за трихлоретилен.

Член 3

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, с оглед веществата и материалите, изброени в приложението като екстракционни разтворители, да отговарят на следните критерии за чистота:

а)	да не съдържат токсикологично опасно количество от какъвто и да е елемент или вещество;

б)	при условие че се спазват ограниченията, произтичащи от специфичните критерии за чистота, посочени в буква в), да не съдържат повече от 1мг/кг арсеник или повече от 1 мг/кг олово;

в)	да отговарят на специфичните критерии за чистота, изложени в член 4.

Член 4

В съответствие с процедурата, предвидена в член 6, ще се установят:

а)	методите за анализ, с които да се контролира спазването на общите и на специфичните критерии за чистота, упоменати в член 3;

б)	процедурата за взимане на проби и методите за качествен и количествен анализ на екстракционните разтворители, упоменати в приложението и използвани в храните и хранителните съставки;

в)	ако е необходимо, специфичните критерии за чистота на екстракционните разтворители, упоменати в приложението, и по-специално максимално допустимите количества на живак и на кадмий в екстракционните разтворители; тези критерии се приемат най-късно три години след приемането на настоящата директива.

Член 5

1. Ако дадена държава-членка, вследствие на нова информация или на преоценка на съществуващата информация след приемането на настоящата директива, има достатъчни основания да счита, че употребата в храни на някое от веществата, упоменати в приложението, или че съдържанието на една или повече съставки, които са упоменати в член 3 и се съдържат в тези вещества, може да застраши здравеопазването, дори и да съответстват на условията, упоменати в настоящата директива, то тази държава-членка може временно да преустанови или да ограничи приложението на съответните разпоредби на своята територия. Тя незабавно уведомява другите държави-членки и Комисията за това, като излага причините за решението си.

2. Комисията разглежда в най-кратки срокове доказателствата, представени от държавата-членка, и след консултации с Постоянния комитет по храните дава своето становище по този въпрос и взема необходимите мерки, които да заместят тези, посочени в параграф 1.

3. Ако Комисията реши, че е необходимо да се внесат изменения в настоящата директива, за да се предотвратят рисковете, упоменати в параграф 1, и за да се гарантира закрилата на здравеопазването, то тя прилага процедурата, предвидена в член 6, с цел да се приемат тези изменения. Всяка държава-членка, която е приела защитни мерки, може да ги прилага до влизането в сила на измененията на нейната територия.

Член 6

1. В случай, че се наложи прилагане на процедурата, предвидена в настоящия член, то Постоянният комитет по храните се сезира от своя председател.

2. Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които следва да се предприемат. Комитетът дава становището си по проекта в рамките на срока, определен от председателя в зависимост от неотложността на разглеждания проблем. Становището се дава с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за приемането на решения от страна на Съвета, по предложение на Комисията. Гласуването на представителите на държавите-членки в Комитета се извършва съгласно разпоредбите на настоящия член. Председателят няма право на глас.

а)	Комисията приема предвидените мерки, когато те съответстват на становището на Комитета.
б)	Когато предвидените мерки не съответстват на становището на Комитета или когато липсва такова становище, Комисията незабавно внася в Съвета предложение относно мерките, които следва да се предприемат. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.
в)	Ако в срок от три месеца, считано от датата на сезирането му, Съветът не е приел мерки, то Комисията приема предложените вече мерки.

Член 7

1. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че веществата, упоменати в приложението и предназначени за употреба под формата на екстракционни разтворители в храните, ще се продават само, ако следната лесно видима, ясно четлива и неизличима информация присъства на амбалажа, контейнерите или етикетите:

а)	търговско название, съгласно приложението;

б)	ясно обозначение, че качеството на материала е подходящо за употребата му за екстракция от храните или от техните хранителни съставки;

в)	обозначение, което да позволява идентифицирането на цялата партида;

г)	името или търговското название и адреса на производителя, или на опаковчика, или на даден продавач, установен в Общността;

д)	нетното количество, изразено в единици за маса;

е)	ако е необходимо, специфичните условия за съхраняване или за употреба.

2. Като изключение от параграф 1, информацията, изисквана по смисъла на букви в), г), д) и е), може да фигурира само в търговските документи, отнасящи се до количеството или до партидата, които ги придружават или са получени преди доставката.

3. Настоящият член не засяга по-точните или по-подробните разпоредби, приети от Общността, относно теглилките и мерките или относно класифицирането, амбалажа или етикетирането на опасни вещества или препарати.

4. Държавите-членки се въздържат от приемане на по-подробни изисквания от тези, упоменати в настоящия член, по отношение на начина, по който да се обозначават специфичните характеристики.

Въпреки това, те гарантират забраната за продажба на екстракционни разтворители на техните територии, ако специфичните характеристики, установени в настоящия член, не фигурират на леснодостъпен за потребителите език, освен ако не са предприети други мерки за информиране на потребителите. Тази разпоредба не забранява информацията да бъде изписана на няколко езика.

Член 8

1. Настоящата директива се прилага, също така, и по отношение на екстракционните разтворители, използвани или предназначени за употреба в производството на храни или хранителни съставки, внасяни в Общността.

2. Настоящата директива не се прилага нито по отношение на екстракционните разтворители, нито по отношение на храните, предназначени за износ извън Общността.

Член 9

Държавите-членки вземат мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до три години от нейното приемане, така че да разрешат от тази дата търговията и употребата на екстракционни разтворители, които са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и да забранят търговията и употребата на екстракционни разтворители, които не съответстват на нейните разпоредби. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 13 юни 1988 година.

За Съвета

Председател

I. KIECHLE

(1) ОВ C 312, 17.11.1983 г., стр. 3 и

ОВ C 77, 23.3.1985 г., стр. 7.

(2) ОВ C 12, 14.1.1985 г., стр. 152 и

ОВ C 68, 14.3.1988 г., стр. 51.

(3) ОВ C 206, 6.8.1984 г., стр. 7.

(4) ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕКСТРАКЦИОННИ РАЗТВОРИТЕЛИ, ЧИЯТО УПОТРЕБА Е РАЗРЕШЕНА ЗА ПРЕРАБОТКАТА НА СУРОВИНИ, НА ХРАНИ ИЛИ НА СЪСТАВКИТЕ НА ХРАНИТЕ ИЛИ НА ТЕХНИТЕ ПРОДУКТИ

ЧАСТ I

Екстракционни разтворители, чиято употреба съответства на добрите производствени практики (1)

Наименование

Пропан

Бутан

Бутилацетат

Етилацетат

Етанол

Въглероден двуокис

Ацетон

Азотист окис

ЧАСТ II

Екстракционни разтворители, за които са определени условията за употреба

Наименование	Условия за употреба (кратко описание на екстракцията)	Максимално количество на остатъци в екстрахираната храна или хранителна съставка
Хексан (2)	Производство или фракциониране на мазнини и масла и производство на какаово масло Приготвяне на протеинови продукти и обезмаслени брашна Приготвяне на обезмаслени зърнени зародиши Обезмаслени соеви продукти	5 мг/кг в мазнините, маслата или в какаовото масло 10 мг/кг в храни, които съдържат протеинови продукти и обезмаслени брашна 5 мг/кг в обезмаслените зърнени зародиши 30 мг/кг в соеви продукти във вида, предлаган на крайния потребител
Метилацетат	Декофеинизиране и/или премахване на горчиви или дразнещи съставки от кафе и чай Производство на захар от меласа	20 мг/кг в кафето или в чая 1 мг/кг в захарта
Етилметилкетон	Фракциониране на мазнини и масла Декофеинизиране и/или премахване на горчиви или дразнещи съставки от кафе и чай	5 мг/кг в мазнините или маслата 20 мг/кг в кафето или в чая
Дихлорметан	Декофеинизиране и/или премахване на горчиви или дразнещи съставки от кафе и чай	10 (3) мг/кг в печеното кафе и 5мг/кг в чая

ЧАСТ III

Екстракционни разтворители със специфични условия за употреба

Наименование	Максимално количество на остатъци в храните след употребата на екстракционни разтоворители за приготвянето на ароматизанти от естествени ароматни вещества
Диетил етер	2 мг/кг
Изобутан	1 мг/кг
Хексан	1мг/кг
Циклохексан	1 мг/кг
Метилацетат	1 мг/кг
Бутанол 1	1 мг/кг
Бутанол 2	1 мг/кг
Етилметилкетон	1 мг/кг
Дихлорметан	0,1 мг/кг (4)
Метил-пропан-1-ол	1 мг/кг

(1) Добрите производствени практики предполагат, че след употребата на екстракционен разтворител в храните остават само остатъци или деривативи в технически неизбежни количества, които не представляват опасност за човешкото здраве.

(2) Хексан е търговски продукт на основата на нециклични наситени въглеводороди, съдържащи 6 атома въглерод, които се дестилират между 64 и 70 °C.

(3) Това съдържание ще се намали до 5мг/кг, три години след приемането на настоящата директива.

(4) Изключение: 1 мг/кг в захарни и сладкарски продукти, съдържащи ароматизанти, характерни за дадена храна, и които са извлечени от алкохолни напитки с градус по-висок от 35°.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

218

31988L0366

L 181/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 17 май 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 77/649/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства

(88/366/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 87/403/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея,

като взе предвид Директива 77/649/ЕИО на Съвета от 27 септември 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства (3), изменена с Директива 81/643/ЕИО (4) , и по-специално член 5 от нея,

като има предвид, че конструирането на превозни средства се е развило по-конкретно под влиянието на изследванията върху аеродинамиката, с цел да се спестява гориво, което често изисква страничните рамки на предните стъкла да са значително наклонени; като има предвид, че съществуващите изисквания към бинокулярните препятствия, които се дължат на страничните рамки на предните стъкла, трябва да се променят, за да се намалят трудностите, които производителите срещат при производството на превозни средства с оптимални коефициенти на челно съпротивление (Сd);

като има предвид, че практическият опит показа необходимостта да се променят също определени изисквания, отнасящи се до „радиоантените“ и до проводниците „размразяване/отдухване“, вградени в предното стъкло, с цел да се позволи постигането на оптимално качество и работа, които са съвместими с радиоинсталациите с оптимални работни характеристики и да се подобрят работните характеристики и ефективността на системите против замразяване и запотяване на предното стъкло, като се поддържа добро зрително качество и не се препятства зрителното поле,

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, които имат за цел премахване на техническите бариери пред търговията в сектора на моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Списъкът с приложенията и приложения I и IV към Директива 77/649/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 октомври 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива се държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2) ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 44.

(3) ОВ L 267, 19.10.1977 г., стр. 1.

(4) ОВ L 231, 15.8.1981 г., стр. 41.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списъкът с приложенията се изменя, както следва:

След приложение III се добавя „Допълнение: Фигури 1 и 2“,

след приложение IV се добавя „Допълнение: Фигури от 1 до 7“.

Приложение I се изменя, както следва:

Точки от 5.1.2 до 5.1.2.1.2 се заменят със следните точки:

Ъгълът на препятствието за всеки пилон А, както е описан в точка 5.1.2.1, не трябва да надвишава 6° (виж приложение IV, допълнение, фигура 3).

Не трябва да се определя ъгълът на препятствието на пилон А от страната на пътника, описан в точка 5.1.2.1.2, ако двата пилона са разположени симетрично по отношение на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство.

Ъгълът на препятствието за всеки пилон А се измерва, като върху една равнина се наложат следните две хоризонтални сечения:

Сечение 1	:	От точка Рm, разположена на мястото, определено в точка 5.3.1.1, се чертае равнина, която образува ъгъл от 2° нагоре по отношение на хоризонталната равнина, която преминава напред през точката Рm. Определя се хоризонталното сечение на пилон А от най-предната точка, където се пресичат пилонът А и наклонената равнина (виж приложение IV, допълнение, фигура 2).
Сечение 2	:	Повтаря се същата процедура с равнина, която е наклонена под ъгъл от 5° надолу по отношение на хоризонталната равнина, която преминава напред през точката Рm (виж приложение IV, допълнение, фигура 2).

5.1.2.1. Ъ.гълът на препятствие на пилон А от страната на водача е ъгълът, който се образува върху равнината на зрението, от успоредната, която започва от Е2 към допирателната, свързваща E1, с външния край на сечение S2 и допирателната, свързваща E2 с вътрешния край на сечение S1 (виж приложение IV, допълнение, фигура 3).

5.1.2.1.2. Ъгълът на препятствие на пилон А от страната на пътника е ъгълът, който се образува върху равнината на зрението от допирателната, която свързва Е3 с вътрешния край на сечение S1, и успоредната, която започва от Е3, към допирателната, свързваща Е4 с външния край на сечение S2 (виж приложение IV, допълнение, фигура 3)“.

Точка 5.1.3 се заменя със следното:

5.1.3. С изключение на препятствията, които пилоните А, неподвижните или подвижните разделителни рамки на вентилационните отвори или страничните стъкла, външните радиоантени, огледалата за обратно виждане и чистачките на предното стъкло създават, не трябва да съществуват други препятствия за 180° от предното зрително поле на водача под хоризонтална равнина, преминаваща през V1 и над три равнини през V2, като едната е перпендикулярна на равнината Х-Z с наклон напред от 4° под хоризонталата, а останалите две са перпендикулярни на равнината У-Z с наклон от 4° под хоризонталата (виж приложение IV, фигура 4).

Не се считат за препятствия на зрителното поле:

—

вградени или печатни проводници за „радиоантени“, които не са по-широки от:

—	за вградените проводници: 0,5 милиметра,

—	за печатните проводници: 1,0 милиметра.

Тези проводници на „радиоантени“ не трябва да пресичат зоната А, определена в Директива 78/318/ЕИО относно системите за чистене и пръскане на предните стъкла на моторните превозни средства (1). Въпреки това, три проводника на „радиоантени“ могат да пресичат зона А, ако ширината им не надвишава 0,5 милиметра:

—

в зона А проводниците за „размразяване/отдухване“, които обикновено са във форма на зиг-заг или в синусоидална форма, със следните размери:

—	максимална видима ширина: 0,030 милиметра,

—

максимална плътност на проводниците:

—	при вертикални проводници: 8/см,

—	при хоризонтални проводници: 5/см.

Точка 5.3.1.1 се заменя със следната точка:

5.3.1.1. Таблица II посочва основните координати за проектен ъгъл на облегалката на седалката от 25°. Положителната посока на координатите е представена в приложение IV, допълнение, фигура 1.

Точката Рm е точката на пресичане между правата отсечка Р1, Р2 и надлъжната вертикална равнина, преминаваща през точката R.

ТАБЛИЦА II

Точка Р	X	Y	Z
Р1	35 мм	–20 мм	627 мм
Р2	63 мм	47 мм	627 мм
Pm	43,36 мм	0 мм	627 мм“

Точка 5.5.2 се заменя със следното:

5.5.2. Правата отсечка, свързваща Е1 и Е2, се завърта около Р1, докато допирателната, свързваща Е1 с външния край на сечение 2 на пилон А от страната на водача, стане перпендикулярна на правата отсечка Е1 – Е2 (виж приложение IV, допълнение, фигура 3).“

Точки 5.5.2.1. и 5.5.2.2. се заличават. Точка 5.5.4 се заменя със следното:

5.5.4. Правата отсечка Е3 – Е4 се завърта около Р2, докато допирателната, свързваща Е4 с външния край на сечение 2 на пилон А от страната на пътника, стане перпендикулярна на правата отсечка Е3 – Е4 (виж приложение IV, допълнение, фигура 3)“.

Точка 6.1.4 се заменя със следното:

6.1.4. Ъгълът на препятствието (виж точка 5.1.2) се измерва в наклонените равнини, както е посочено в приложение IV, допълнение, фигура 2. Зависимостта между Р1 и Р2, които са свързани съответно с Е1 и Е2 и Е3 и Е4, е показана в приложение IV, допълнение, фигура 5.“

Точки 6.1.4.1 и 6.1.4.2 се заменят със следното:

6.1.4.1. Правата отсечка Е1 – Е2 трябва да е ориентирана, както е посочено в точка 5.5.2. След това ъгълът на препятствието на пилон А от страната на водача се измерва, както е посочено в точка 5.1.2.1.1.

6.1.4.2. Правата отсечка Е3 – Е4 трябва да е ориентирана, както е посочено в 5.5.4. След това ъгълът на препятствието на пилон А от страната на пътника се измерва, както е посочено в точка 5.1.2.1.2.“

Добавя се нова точка 6.1.5, както следва:

6.1.5. Производителят може да измерва ъгъла на препятствие на превозното средство или на чертежа. В случай на съмнение техническите служби могат да поискат да се проведат изпитвания върху превозното средство.“

Приложение IV се изменя, както следва:

Преди фигурите се вмъква думата „Допълнение“.

Фигура 2 се заменя със следната фигура 2:

„Фигура 2

“

След фигура 2 се добавя нова фигура 3:

„Фигура 3

“

Фигури 3, 4, 5 и 6 стават съответно фигури 4, 5, 6 и 7.

(1) ОВ L 81, 28.3.1978 г., стр. 49.“

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

223

31988L0388

L 184/61

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 22 юни 1988 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство

(88/388/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че различията между националните законодателства в областта на ароматизантите възпрепятстват свободното движение на храни, че те могат да създадат условия за неравноправна конкуренция и че по такъв начин те пряко засягат създаването или функционирането на общия пазар;

като има предвид, че сближаването на тези законодателства е необходимо с оглед постигането на свободно движение на храните;

като има предвид, че законодателствата в областта на ароматизантите, предназначени за влагане в храните, трябва да се ръководят преди всичко от изискванията за защита на здравето на човека, но също така и от икономическите и технически потребности в рамките на санитарната защита;

като има предвид, че е уместно в рамкова директива най-напред да се определят общите критерии за чистота, определенията, правилата за етикетиране и общите принципи, които впоследствие ще дадат възможност да се премахнат всички несъответствия между законодателствата;

като има предвид, че въз основа на регистъра на веществата и изходните материали, използвани в производството на ароматизанти, съставен от Комисията по силата на Решение 88/389/ЕИО (4), впоследствие Съветът ще приеме съгласно процедурата, предвидена в член 100а от Договора, съответните разпоредби, отнасящи се за отделните категории ароматизанти и изходни материали, както и необходимите мерки, отнасящи се до тяхната употреба и методи на производство;

като има предвид, че съгласно най-новите становища на специалисти в областта на науката и техниката някои компоненти на животински и растителни суровини, използвани в производството на ароматизанти, трябва да се ограничат в храните;

като има предвид, че е уместно да се определят специфичните критерии за чистота за някои ароматизанти и микробиологичните критерии за ароматизантите, методите за анализ и за вземане на проби от ароматизантите и от веществата, изброени в приложенията и влагани във или върху храните;

като има предвид, че ако се окаже, че в ароматизантите се използва вещество или материал, което е разрешено въз основа на настоящата директива или на приетите впоследствие разпоредби, или че ако наличието на някое от веществата, изброени в приложение II, може да представлява здравен риск, е уместно да се разреши на държавите-членки да прекратят или да ограничат употребата им или да намалят максимално допустимото съдържание до приемането на решение на общностно равнище;

като има предвид, че съставянето на списъка на разрешените вещества и материали под формата на добавки, необходими за съхраняването и използването на ароматизантите, под формата на разтворители и разредители на ароматизантите и под формата на технологически добавки, както и определянето на специфични критерии за чистота за ароматизантите, определянето на условията и реда за вземане на проби и на методите за анализ на ароматизантите, вложени във или върху храните, както и контролът на максимално допустимото съдържание, предвидено в приложенията, представляват технически мерки за прилагане; че с оглед да се опрости и ускори процедурата е уместно да се възложи на Комисията да приема тези мерки;

като има предвид, че винаги, когато Съветът възлага на Комисията някои компетенции по прилагане на разпоредбите, отнасящи се до ароматизанти, предназначени за влагане в храните, е уместно да се предвиди процедура за установяване на тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (5);

като има предвид, че е уместно, без да се засягат разпоредбите от националните законодателства, които се прилагат за някои категории ароматизанти поради липсата на специални директиви за ароматизантите, да се прилагат правилата, предвидени в настоящата директива по такъв начин, че да се разреши, две години след приемането на настоящата директива търговията и употребата на ароматизанти, които са в съответствие с разпоредбите ѝ, и да се забрани търговията и употребата на ароматизанти, които не са в съответствие с нейните разпоредби, три години след приемането ѝ,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се прилага за „ароматизантите“, използвани или предназначени за влагане в или върху храните, за да им се придаде мирис и/или вкус, както и за изходните материали, използвани в производството на ароматизанти.

2. По смисъла на настоящата директива:

а)	„ароматизант“ е ароматични вещества, ароматични заготовки, преработени ароматизанти, пушилни ароматизанти или техните смеси;

б)

„ароматично вещество“ е химическо вещество, което има ароматни свойства, и което е:

получено по физически способ (включително дестилация и селективна екстракция с разтворител) или по ензиматичен или микробиологичен способ, от материал от растителен или от животински произход, било необработен, било след като е преработен за консумация от човека посредством традиционните способи за приготвяне на храна (включително сушене, печене и ферментация);

ii)	получено чрез химически синтез или изолирано чрез химически синтез, което е химически еднакво с вещество, което естествено се намира в материал от растителен или от животински произход като описания в i);

iii)	получено чрез химически синтез, но което не е химически еднакво с вещество, което естествено се намира в материал от растителен или от животински произход като описания в i);

в)

„ароматична заготовка“ е продукт, различен от веществата, изброени в буква б), i), концентриран или неконцентриран, който има ароматни свойства и е получен по съответен физически способ (включително дестилация и селективна екстракция с разтворител) или по ензиматичен или микробиологичен способ от материал от растителен или от животински произход, непреработен или преработен за консумация от човека посредством традиционните способи за приготвяне на храна (включително сушене, печене или ферментиране);

г)

„преработен ароматизант“ е продукт, който е получен от смес от съставки, при спазване на добрата производствена практика, чрез нагряване до температура максимум до 180 °С, в продължение на не повече от 15 минути, като не е задължително самите съставки да имат ароматни свойства, но поне една от тях да съдържа азот (амино), а друга да е редуцираща захар;

д)	„пушилен ароматизант“ е пушилен екстракт, използван в традиционните способи за опушване на храните.

3. Ароматизантите могат да съдържат храни, както и други вещества като описаните в член 6, параграф 1.

Член 2

Настоящата директива не се прилага за:

—	ядливите вещества или продукти, предназначени за консумация, без да се подлагат на преработка, със или без добавка,

—	веществата с преобладаващ сладък, кисел или солен вкус,

—	материалите от растителен или от животински произход, които имат присъщи ароматни свойства, когато не се използват като източници на ароматизанти.

Член 3

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да не се допуска продажбата или употребата на ароматизанти, които не съответстват на правилата на настоящата директива.

Член 4

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира:

а)

—	ароматизантите да не съдържат елемент или вещество в токсикологично опасно количество;

—	с уговорката за евентуални изключения, предвидени в специфичните критерии за чистота, посочени в член 6, параграф 2, трето тире, ароматизантите да не съдържат повече от 3 мг/кг арсеник, 10 мг/кг олово, 1 мг/кг кадмий и 1 мг/кг живак;

б)	употребата на ароматизантите да не води до наличието на нежелателните вещества, изброени в приложение I, в консумираните храни, в количества, които превишават посочените в него;

в)	употребата на ароматизантите и на други хранителни съставки с ароматни свойства да не води до наличието на веществата, изброени в приложение II, в количества, които превишават посочените в него.

Член 5

Съветът, в съответствие с предвидената в член 100а от Договора процедура, приема:

Необходимите разпоредби относно:

—	източниците на ароматизанти, съставени от храни, както и от билки и от подправки, които обикновено се възприемат като храни,

—	източниците на ароматизанти, съставени от растителни или от животински суровини, които обикновено не се възприемат като храни,

—	ароматичните вещества, получени по физически, ензиматичен или микробиологичен способ от растителни или от животински суровини,

—	химически синтезираните или химически изолираните ароматични вещества, които са химически еднакви с ароматичните вещества, естествено присъстващи в храните, както и в билките и в подправките, които обикновено се възприемат като храни,

—	химически синтезираните или химически изолираните ароматични вещества, които са химически еднакви с ароматичните вещества, естествено присъстващи в растителните или в животинските суровини, които обикновено се възприемат като храни,

—	химически синтезираните или химически изолираните ароматични вещества, различни от изброените в четвърто и пето тире,

—	изходните материали, използвани за производството на пушилни ароматизанти или на преработени ароматизанти, както и условията за протичане на реакциите, прилагани за тяхното приготвяне;

Всички специални разпоредби, които са необходими за защита на здравето на човека или на търговията, и се отнасят до:

—	употребата и методите за производство на ароматизанти, включително физическите, ензиматичните или микробиологичните способи за производството на ароматични заготовки или на ароматични вещества, посочени в член 1, параграф 2, буква б), i) и буква в);

—	условията за влагане на веществата и материалите, посочени в член 6, параграф 1;

3.	Измененията, отнасящи се до максимално допустимото съдържание, предвидено в приложенията.

Член 6

Съгласно процедурата по член 10 се приема:

списък на веществата или материалите, разрешени за употреба в Общността под формата на:

—	добавки, необходими за съхранението и употребата на ароматизантите,

—	продукти, използвани за разтваряне и разреждане на ароматизантите,

—	добавки, необходими за производството на ароматизанти (технологически добавки), доколкото те не са предмет на други общностни разпоредби;

при необходимост:

—	методите за анализ, необходими за контрола върху спазването на нормите за съдържание, предвидени в член 4,

—	условията и реда за вземане на проби и методите за качествен анализ и при необходимост за количествен анализ на ароматизантите, които са вложени във или върху храните,

—	специфичните критерии за чистота за дадени ароматизанти;

—	микробиологичните критерии, които се прилагат по отношение на ароматизантите,

—	критериите за определения, свързани с по-специфичните наименования, посочени в член 9, параграф 1, буква б);

4.	съответните разпоредби, които трябва да се приемат до 1 юли 1990 г. с оглед да се допълни настоящата директива с правила за етикетиране на ароматизантите, предназначени за продажба на крайния потребител.

Член 7

Разпоредбите, които могат да се отразят върху здравето на обществото, се приемат само след консултация с Научния комитет по храните.

Член 8

1. Ако въз основа на нова информация или на преоценка на вече съществуващата след приемането на настоящата директива или на една от директивите, посочени в член 5, дадена държава-членка установи:

—	че наличието на едно от веществата, посочени в приложенията, или на максимално допустимото съдържание, макар и да съответства на разпоредбите на настоящата директива, или

—	че употребата на даден ароматизант, макар и да съответства на разпоредбите на съответната директива или на настоящата директива, или

—	че наличието на вещество, сходно на посочените в приложенията,

представлява опасност за здравето на човека, тази държава-членка може временно да прекрати или да ограничи прилагането на въпросните разпоредби на своя територия. Тя незабавно информира за това останалите държави-членки и Комисията, като посочва мотивите за своето решение.

2. Комисията разглежда във възможно най-кратък срок посочените от държавата-членка мотиви и след консултация с Постоянния комитет по храните обявява незабавно своето становище и взима съответните мерки, които да заменят мерките, посочени в параграф 1.

3. Ако Комисията прецени, че са необходими изменения на настоящата директива или на една от директивите, посочени в член 5, за да се превъзмогнат трудностите, изложени в параграф 1, и за да се гарантира защитата на здравето на човека, тя предприема процедурата, предвидена в член 10, с оглед да приеме тези изменения; в този случай държавата-членка, която е приела защитни мерки, може да ги прилага до влизането в сила на измененията.

Член 9

1. Ароматизантите, които не са предназначени за продажба на крайния потребител, могат да се продават само ако върху опаковката или върху съда, в който те се държат, са посочени следните данни, които трябва да са видими, четливи и неизтриваеми:

а)	името или търговската фирма и адресът на производителя или на опаковчика, или на продавач, установен в Общността;

б)

търговското наименование: или терминът „ароматизант“, или по-специфично наименование или описание на ароматизанта.

Държавите-членки могат за период от три години след приемането на настоящата директива да запазят по-специфичните наименования на ароматизантите, съставени от смес от ароматични заготовки и ароматични вещества.

Преди изтичането на този период се взема решение съгласно процедурата, предвидена в член 10, за евентуалното включване на тези наименования в настоящата директива;

в)	или означението „за храни“, или по-специфично описание на храните, за които ароматизантът е предназначен;

г)

изброяване на категориите вложени ароматични вещества и ароматични затотовки, в низходящ ред и според следната класификация:

—	естествени ароматични вещества — за ароматичните вещества, определени в член 1, параграф 2, буква б), i),

—	ароматични вещества, еднакви с естествените вещества — за ароматичните вещества, определени в член 1, параграф 2, буква б), ii),

—	изкуствени ароматични вещества — за ароматичните вещества, определени в член 1, параграф 2, буква б), iii),

—	ароматични затотовки — за заготовките, определени в член 1, параграф 2, буква в),

—	преработени ароматизанти — за ароматизантите, определени в член 1, параграф 2, буква г),

—	пушилни ароматизанти — за ароматизантите, определени в член 1, параграф 2, буква д);

д)

в случай, че става въпрос за смес от ароматизанти и други вещества или материали, посочени в член 6, параграф 1, първо и второ тире, изброяване в низходящ ред в смеските:

—	на категориите ароматизанти в съответствие с класификацията по буква г) от настоящия параграф,

—	на наименованието на всяко от останалите вещества или материали или при необходимост на неговия номер „ЕИО“;

е)

посочване на максималното съдържание на всеки компонент или на група компоненти, подлежащи на количествено ограничение в храните, или на подходяща информация, която позволява на купувача да спазва общностните разпоредби, или, ако такива не съществуват, националните разпоредби, които се прилагат за тази храна;

ж)	обозначение, което идентифицира партидата;

з)	номиналното количество, изразено в единици за маса или за обем.

2. Без да се засяга параграф 1, буква г), понятието „естествен“ или всеки друг израз с почти същото значение може да се използва само за ароматизанти, чийто ароматен компонент съдържа предимно ароматични вещества, определени в член 1, параграф 2, буква б), i) и/или ароматични заготовки, определени в член 1, параграф 2, буква в).

Ако търговското наименование на ароматизанта съдържа позоваване на хранителен продукт или на ароматен източник, понятието „естествен“ или всеки друг израз с почти същото значение може да се използва само, ако ароматичният компонент е изолиран чрез съответния физически, ензиматичен или микробиологичен способ, или чрез традиционния способ за приготвяне на храна, или от самата храна, или от съответния ароматен източник.

3. Чрез дерогация от параграф 1, определенията, посочени в параграф 1, букви г), д) и е), могат да се съдържат само в търговските документи, отнасящи се до партидата, които трябва да се предоставят заедно със или преди доставката, при условие че обозначението „предназначено е за производството на храни, а не за продажба на дребно“ е поставено на видимо място върху опаковката или върху съда, в който се съдържа съответният продукт.

4. Държавите-членки се въздържат да определят по-подробни изисквания от предвидените в настоящия член, които се отнасят до условията и реда, по който предвидените обозначения, трябва да се посочват.

Обозначенията, предвидени в настоящия член, трябва да са формулирани с понятия, които да са лесно разбираеми от купувача, освен ако информацията за тях не е дадена по друг начин. Настоящата разпоредба не възпрепятства изписването на посочените обозначения да става на няколко езика.

Член 10

1. В случаите, когато се следва процедурата, изложена в настоящия член, председателят на Постоянния комитет по храните сезира комитета по своя инициатива или по молба на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да се предприемат. Комитетът дава своето становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от неотложността на въпроса. Той се произнася с квалифицирано мнозинство съгласно член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не участва в гласуването.

а)

Комисията постановява предвидените мерки, само ако те съответстват на становището на комитета.

б)

Когато мерките не съответстват на становището на комитета, или ако няма такова становище, Комисията незабавно предлага на Съвета мерките, които трябва да се вземат. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на три месеца, считано от датата, на която е бил сезиран, Съветът не е приел мерки, Комисията приема предложените мерки.

Член 11

1. Настоящата директива се прилага също за ароматизантите, предназначени за влагане в храните, и за храните, които се внасят в Общността.

2. Настоящата директива не се прилага нито за ароматизантите, нито за храните, които се изнасят извън Общността.

Член 12

1. Държавите-членки не могат да се позовават на съдържанието, на етикетирането на ароматизантите или на свойствата им в храните, за да забранят, да ограничат или да възпрепятстват продажбата и употребата на ароматизанти, които съответстват на настоящата директива и на директивите, посочени в член 5.

2. Параграф 1 не засяга националните разпоредби, които се прилагат поради липсата на директиви като посочените в член 5.

Член 13

1. Държавите-членки приемат мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок от 18 месеца, считано от нейното приемане. Те незабавно информират Комисията за това. Приетите мерки имат за цел:

—	да разрешат, две години след приемането на настоящата директива, търговията и употребата на ароматизанти, които съответстват на настоящата директива,

—	да забранят, три години след приемането на настоящата директива, търговията и употребата на ароматизанти, които не съответстват на настоящата директива.

2. Параграф 1 не засяга националните разпоредби, които поради липсата на директиви като посочените в член 5 уреждат някои групи ароматизанти или определят храните, във или върху които могат да се влагат ароматизантите, съответстващи на настоящата директива.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 22 юни 1988 година.

За Съвета

Председател

M. BANGEMANN

(1) ОВ С 144, 13.6.1980 г., стр. 9 и

ОВ С 103, 24.4.1982 г., стр. 7.

(2) ОВ С 66, 15.3.1982 г., стр. 117, и Решение от 9 март 1988 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ С 138, 9.6.1981 г., стр. 42.

(4) ОВ L 184, 15.7.1988 г., стр. 67.

(5) ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Максимално съдържание на някои нежелателни вещества в непреработените храни поради влагането на ароматизанти

Вещество	Храни	Напитки
3,4 Бензопирен	0,03 мкг/кг	0,03 мкг/кг

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Максимално съдържание на някои вещества, получени от ароматизантите и от други хранителни съставки с ароматни свойства, в непреработените храни, в които са вложени ароматизанти

Вещество	Храни (в мг/кг)	Напитки (в мг/кг)	Изключения и (или специални ограничения
Агарициева киселина (1)	20	20	100 мг/кг в спиртните напитки и в храните, съдържащи гъби
Алоин (1)	0,1	0,1	50 мг/кг в спиртните напитки
Бета азарон (1)	0,1	0,1	1 мг/кг в спиртните напитки и в подправките, предназначени за храните тип „бърза закуска“
Берберин (1)	0,1	0,1	10 мг/кг в спиртните напитки
Кумарон (1)	2	2	10 мг/кг за някои захарни изделия с карамел 50 мг/кг в дъвките 10 мг/кг в спиртните напитки
Циановодородна киселина (1)	1	1	50 мг/кг в нугата, бадемовата паста, техните заместители или подобни продукти 1 мг в спиртни напитки със спиртно съдържание. 5 мг/кг в консервите от плодове с костилки
Хиперицин (1)	0,1	0,1	10 мг/кг в спиртните напитки 1 мг/кг в захарните изделия
Пулегон (1)	25	100	250 мг/кг в напитките, ароматизирани с мента или с лютива мента 350 мг/кг в захарните изделия с мента
Квасин (1)	5	5	10 мг/кг в захарните дражета 50 мг/кг в спиртните напитки
Сафрол и изосафрол (1)	1	1	2 мг/кг в спиртните напитки със съдържание 250 промила 5 мг/кг в спиртните напитки със съдържание над 250 промила 15 мг/кг в храните, съдържащи кора на индийско орехче и индийско орехче
Сантонин (1)	0,1	0,1	1 мг/кг в спиртните напитки със съдържание 250 промила
Алфа и бета туйон (Thuyone) (1)	0,5	0,5	5 мг/кг в спиртните напитки със съдържание до 250 промила 10 мг/кг в спиртните напитки, съдържащи над 250 промила 25 мг/кг в храните, съдържащи съставки със салвия 35 мг/кг в америте

(1) Не може да се добавя в този вид в храните или в ароматизантите. Може да се съдържа в храните или в чист вид, или след добавянето на ароматизанти, получени от естествени изходни материали.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

230

31988D0389

L 184/67

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 юни 1988 година

относно съставянето на инвентаризационен списък от Комисията на изходните материали и вещества, използвани в производството на ароматизанти

(88/389/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 213 от него,

като има предвид, че на 22 юни 1988 г. Съветът прие Директива 87/388/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни и изходните материали за тяхното производство (1),

като има предвид, че се оказа, че придобиването на информация за изходните материали и вещества, използвани за приготвянето на ароматизанти, е желателно с оглед оценката на всички въпроси, свързани с тях и изходните материали, използвани за тяхното производство, от една страна, и последващите действия, които следва да се предприемат на общностно равнище, от друга страна;

като има предвид, че придобиването на въпросната информация може да бъде улеснено, ако Комисията изготви инвентаризационен списък на използваните изходни материали и вещества,

РЕШИ:

Член 1

1. В срок от двадесет и четири месеца, считано от приемането на настоящото решение и след консултации с държавите-членки Комисията изготвя инвентаризационен списък на:

—	изходните материали за ароматизантите, съставени от храни, билки и подправки, обикновено определени като храни,

—	изходните материали на ароматизантите, съставени от суровини от растителен и животински произход, които обикновено не се определят като храни,

—	ароматични вещества, получени чрез съответния физически процес или ферментационни или микробиологични процеси от суровини от растителен или животински произход,

—	химически синтезираните или изолираните ароматични вещества, които по своя химичен състав са идентични с естествените ароматични вещества в хранителните продукти или билките и подправките, приемани нормално за храни,

—	химически синтезираните или изолираните ароматични вещества, които по своя химичен състав са идентични с естествените ароматични вещества в суровините от растителен или животински произход, които нормално не се определят като храни,

—	химически синтезираните или изолираните ароматични вещества, различни от посочените в четвърто и пето тире,

—	изходните материали за производството на пушилни ароматизанти и преработени ароматизанти, и условията на реакция, при които те се приготвят.

2. Комисията актуализира периодично инвентаризационния списък по параграф 1.

Съставено в Люксембург на 22 юни 1988 година.

За Съвета

Председател

M. BANGEMANN

(1) ОВ L 184, 15.7.1988 г., стр. 61.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

231

31988L0378

L 187/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 3 май 1988 година

относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с безопасността на детските играчки

(88/378/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че действащите законови, подзаконови и административни разпоредби в различните държави-членки във връзка с характеристиките на детските играчки се различават както по обхват, така и по съдържание; доколкото подобни различия създават бариери пред търговията и неравни условия за конкуренция в рамките на вътрешния пазар, без при това да защитават потребителите в общия пазар, в частност децата, от опасности, произтичащи от тези продукти;

като има предвид, че създадените поради това препятствия пред изграждане на вътрешния пазар, в рамките на който следва да се предлагат само достатъчно обезопасени продукти, следва да се отстранят; доколкото за тази цел предлагането на пазара и свободното движение на детски играчки се регулира от единни правила, основаващи се на формулираните в Резолюция на Съвета от 23 юни 1986 г. цели за защита на здравето и безопасността на потребителите, и относно бъдещата насока на политиката на Европейската икономическа общност за защита и насърчаване на потребителските интереси (4);

като има предвид, че за да се улесни спазването на съобразност със съществените изисквания, е необходимо да има хармонизирани стандарти на европейско равнище, отнасящи се в частност до проектирането и състава на детски играчки, така че стоките, съобразени с тях, да се приемат за отговарящи на тези съществени изисквания; като има предвид, че упоменатите хармонизирани стандарти на европейско равнище се разработват от частни органи и трябва да запазят задължителния си характер; като има предвид, че за тази цел Европейският комитет за стандартизация (CEN) и Европейският комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC) са признати за компетентни органи при приемането на хармонизирани стандарти според общите насоки за сътрудничество между Комисията и тези два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.; като има предвид, че за целите на настоящата директива, хармонизиран стандарт е всяка техническа спецификация (Европейски стандарт или документ за хармонизиране), приет от единия или от двата посочени органа, по поръчение на Комисията съобразно разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. относно процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби (5), последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, както и въз основа на общите насоки;

като има предвид, че по реда на Резолюция на Съвета от 7 май 1985 г. относно нов подход към техническата хармонизация и стандарти (6), хармонизацията, която следва да бъде постигната, трябва да се състои от установяване на основни изисквания за безопасността, които трябва да бъдат спазени от всички детски играчки, когато те се предлагат на пазара;

като има предвид, че с оглед размерите и мобилността на пазара за детски играчки и разнообразието на разглежданите продукти приложното поле на настоящата директива трябва да се определи въз основа на достатъчно широко определение на „детски играчки“; като има предвид, че се налага да се поясни, че някои продукти не следва да се разглеждат като детски играчки за целите на настоящата директива, било поради факта че не са предназначени за деца, или тъй като изискват надзор или специални условия при употреба;

като има предвид, че предлаганите на пазара детски играчки не следва да застрашават както безопасността, така и/или здравето, било на потребителите им или на трети лица; като има предвид, че стандартът за безопасност на детските играчки трябва да се определя във връзка с критериите за употреба на продукта по предназначение, но следва да се допуска и предвидимата му употреба, като се отчита, че нормалното поведение на децата не съдържа същата степен внимание както това на средностатистическия възрастен потребител;

като има предвид, че стандартът за безопасност на детската играчка трябва да се отчита при пазарното ѝ предлагане, като се има предвид необходимостта от спазването на стандарта през предвиждания и нормален срок на употреба на играчката;

като има предвид, че съблюдаването на основните изисквания гарантира на потребителя неговото здраве и безопасност; като има предвид, че всички детски играчки, предлагани на пазара, трябва да се съобразяват с тези изисквания и при спазването им да не се поставят пречки пред свободното им движение;

като има предвид, че детските играчки се приемат за съответстващи на съществените изисквания, когато са съобразени с хармонизираните стандарти, чиито референтни номера са публикувани в Официален вестник на Европейските общности;

като има предвид, че детски играчки, съобразени с модел, одобрен от одобрен орган, се приемат като съответстващи на съществените изисквания; като има предвид, че подобно съответствие се удостоверява задължително чрез поставяне на европейска маркировка;

като има предвид, че процедурата по издаване на сертификати трябва да определи начин, по който утвърдените национални органи да одобряват, от една страна, модели на детски играчки, които не са съобразени със стандартите, и за тях да издават сертификати за проучване на тип, а от друга, да издават сертификати за съответствие със стандартите за детски играчки, чийто модел им е представен за одобрение;

като има предвид, че на различните етапи от процедурите по издаване на сертификати и извършване на проверки трябва да се представя достатъчна информация за държавите-членки, Комисията и всички утвърдени органи;

като има предвид, че държавите-членки трябва да назначат органи, наричани „утвърдени органи“ за прилагане на системата, въведена за детски играчки; като има предвид, че трябва да се предостави достатъчна информация за тези органи и всички те трябва да съответстват на минималните критерии за тяхното одобряване;

като има предвид, че могат да възникнат случаи, при които детска играчка не отговаря на основните изисквания за безопасност; в подобни случаи, държавата-членка, установила този факт, трябва да се задължи да предприеме всички необходими мерки за изтегляне на въпросния продукт от пазара, или да забрани пазарното му предлагане; като има предвид, че за подобно решение задължително се посочва основание, и когато това основание по същността си е недостатък в системата на хармонизирани стандарти, въпросните стандарти, или част от тях следва да се заличат от списъка, публикуван от Комисията;

като има предвид, че Комисията трябва да гарантира, че хармонизираните европейски стандарти са съставени за всички области, обхванати от съществените изисквания, изброени в приложение II, в достатъчен срок, за да позволи на държавите-членки да приемат и публикуват необходимите разпоредби до 1 юли 1989 г.; като има предвид, че разпоредбите от националното законодателство, приети въз основа на настоящата директива, трябва да влязат в сила от 1 януари 1990 г.;

като има предвид, че следва да се приемат разпоредби за подходящи действия срещу всяко едно лице, което недобросъвестно е поставило маркировка за съобразност;

като има предвид, че компетентните органи в държавите-членки трябва да извършват проверки за безопасността на детските играчки, предлагани вече на пазара;

като има предвид, че за някои изключително опасни или предназначени за много малки деца категории детски играчки трябва да се опишат предупреждения или предпазни мерки;

като има предвид, че Комисията трябва да получава редовна информация за дейностите, извършвани по реда на настоящата директива от утвърдените органи;

като има предвид, че лицата, към които се адресира решение, взето по реда на настоящата директива, трябва да са запознати с причините за подобно решение и за предоставените им средства за правна защита;

като има предвид, че становището на Научния съвещателен комитет по оценка на токсичността и екотоксичността на химичните съставки следва да се отчита с оглед ограниченията за здравето при бионаличност на метални съставки в детските играчки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се прилага за детски играчки. „Детска играчка“ означава всеки продукт или материал, проектиран или явно предназначен за игра на деца на възраст под 14 години.

2. За целите на настоящата директива не се считат за детски играчки изброените в приложение I продукти.

Член 2

1. Детските играчки могат да се предлагат на пазара, само когато не заплашват безопасността и/или здравето на потребители или трети лица при употреба по предназначение или по предвидим начин, като се отчита обичайното поведение на децата.

2. Състоянието на предлагана на пазара детска играчка, при отчитане на предвидения срок за нормалната ѝ и предвидима употреба, следва да отговаря на посочените в настоящата директива условия за здраве и безопасност.

3. За целите на настоящата директива, изразът „предлагане на пазара“ включва както продажба, така и безплатно разпространение.

Член 3

Държавите-членки приемат всички необходими мерки, осигуряващи предлагане на детски играчки на пазара съобразно съществените изисквания за безопасност според приложение II.

Член 4

Държавите-членки не възпрепятстват предлагането на техния вътрешен пазар на детски играчки, отговарящи на разпоредбите на настоящата директива.

Член 5

1. Държавите-членки приемат по подразбиране, че са съобразени със съществените изисквания по реда на член 3 детски играчки, притежаващи маркировката на ЕО по реда на член 11, наричана по-долу „маркировка ЕО“, която посочва същевременно и съответствие на относимите национални стандарти, които транспонират хармонизираните стандарти с публикувани в Официален вестник на Европейските общности референтни номера. От своя страна, държавите-членки публикуват референтните номера на тези национални стандарти.

2. За детски играчки, за които производителят не е приложил стандартите по реда на параграф 1, или ги е приложил само частично, или за които не са разработени стандарти, държавите-членки приемат по подразбиране, че отговарят на съществените изисквания, посочени в член 3, когато сертификат за проучване на тип на ЕИО удостоверява съответствието на въпросните играчки с одобрен вече модел чрез поставяне на маркировка ЕО.

Член 6

1. Когато държава-членка или Комисията счита, че хармонизираните стандарти по реда на член 5, параграф 1 не отговарят напълно на съществените изисквания по член 3, Комисията или държавата-членка отнася въпроса до съставения по реда на Директива 83/189/ЕИО Постоянен комитет, наричан по-долу „комитетът“, като посочва основанията за това. Комитетът издава по спешност становище по въпроса.

След като получи становището на комитета, Комисията известява държавата-членка за това дали въпросните стандарти или част от тях са заличени или не от публикациите, предвидени в член 5, параграф 1.

2. Комисията известява въпросният Европейски стандартизационен орган и при необходимост, издава ново стандартизационно описание.

Член 7

1. Когато държава-членка се увери, че детски играчки снабдени с маркировка ЕО, които се използват по предназначение, или по реда на член 2, е вероятно да заплашат сигурността и/или здравето на потребителите и/или трета страна, тя предприема съответните мерки, за да изтегли от пазара въпросните стоки, или да забрани или ограничи предлагането им на пазара. Държавата-членка известява незабавно Комисията за предприетите мерки и посочва основанията за решението си, като в частност заявява дали произтичащото несъответствие се дължи на:

а)	невъзможност да се изпълнят съществените изисквания по реда на член 3, когато детската играчка не отговаря на стандартите, предвидени в член 5, параграф 1;

б)	неточно прилагане на стандартите, предвидени в член 5, параграф 1;

в)	недостатъци на стандартите, предвидени в член 5, параграф 1.

2. При първа възможност Комисията влиза в консултации със заинтересованите страни. Когато след провеждане на въпросните консултации Комисията се увери, че мерките предприети по реда на параграф 1 са основателни, тя незабавно известява за това държавата-членка, предприела действията, както и останалите държави-членки. Когато решението по реда на параграф 1 се дължи на недостатъци на стандартите, след като се консултира със заинтересованите страни, Комисията поставя въпроса пред комитета в срок до два месеца, когато държавата-членка, предприела съответните мерки, възнамерява да ги продължи, и инициира процедура по реда на член 6.

3. Когато детска играчка, която не съответства на изискванията, е снабдена с маркировка ЕО, компетентната държава-членка предприема необходимите мерки и информира Комисията, която от своя страна известява останалите държави-членки.

4. Комисията следи държавите-членки да бъдат информирани за постигнатия напредък и получените резултати по тази процедура.

Член 8

а)

Преди предлагане на пазара, произведените съобразно хармонизираните стандарти по реда на член 5, параграф 1 детски играчки, трябва да бъдат снабдени с маркировка ЕО, чрез която производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, потвърждава, че въпросните детски играчки съответстват на тези стандарти;

б)

Производителят, или негов упълномощен представител, установен в Общността, съхранява за съответните проверки следната информация:

—

описание на средствата (като например отчет от тестове или технически файлове), чрез които производителят гарантира съобразността на продукцията си със стандартите по реда на член 5, параграф 1 и, при необходимост: типов сертификат на ЕО, издаден от одобрен орган; копия от документите, които производителят е представил на одобрения орган; описание на средствата, чрез които производителят осигурява съответствие с утвърдения модел,

—	адресите на производствените мощности и складовете за съхранение на продукцията,

—	подробна информация за проектирането и производството.

Когато нито производителят, нито негов упълномощен представител, е установен в Общността, посоченото по-горе задължение за съхранение на съответната информация е за лицето, предлагащо детската играчка на пазара на Общността.

а)

Преди предлагане на пазара, произведените без изцяло или частично съответствие с хармонизираните стандарти, предвидени в член 5, параграф 1 детски играчки, се снабдяват с маркировка ЕО, чрез която производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, потвърждава, че въпросните детски играчки са съобразени със съществените изисквания по реда на член 3, посредством изследване на модел съгласно процедурите в член 10, и за което се е произнесъл одобрен орган;

б)

—	подробно описание на производството,

—	описание на средствата (като например отчет от тестове или технически файлове), чрез които производителят гарантира съответствието на продукцията си с утвърдения модел,

—	адресите на производствените мощности и складовете за съхранение на продукцията,

—	копия от представените пред одобрен орган по реда на член 10, параграф 2 документи на производителя,

—	сертификат за проведен тест върху образец или заверено копие от него.

3. При неспазване на задълженията, установени в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), компетентната държава-членка предприема всички необходими мерки, за да бъдат спазени тези задължения.

При очевидно неспазване на задълженията, държавата-членка може да изиска в рамките на определен срок производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, да проведе съответните тестове на свои разноски пред одобрен орган, за проверка на съобразността с хармонизираните стандарти и съществените изисквания за безопасност.

Член 9

1. Минималните критерии, на които трябва да отговарят държавите-членки при определяне на одобрени органи по реда на настоящата директива, са посочени в приложение III.

2. Всяка държава-членка известява Комисията за своите одобрени органи, отговарящи за провеждане на проучвания на типа на ЕО по реда на член 8, параграф 2 и член 10. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности информативен списък на тези органи, придружен с номерата им за разпознаване и отговаря за постоянното му актуализиране.

3. Когато държава-членка установи, че неин одобрен орган вече не отговаря на критериите, изброени в приложение III, тя оттегля одобрението си. Тя незабавно известява Комисията за това.

Член 10

1. Проучване на типа на ЕО е процедура, чрез която одобрен за провеждането ѝ орган утвърждава и удостоверява, че детска играчка отговаря на съществените изисквания, предвидени в член 3.

2. Заявлението за проучване на типа на ЕО се подава пред одобрен орган от производителя или негов упълномощен представител, установен в Общността.

Заявлението съдържа следните данни:

—	описание на детската играчка;

—	наименование и адрес на производителя, или негов упълномощен представител или представители и място на производството на детската играчка;

—	пълни данни за производството и проекта; и се придружава задължително от модел на детската играчка, която подлежи на производство.

3. Одобреният орган провежда проучването на типа на ЕО по начин и ред, описани по-долу:

—	проверява предоставената от заявителя документация и установява дали е в ред;

—	проверява дали въпросната детска играчка не застрашава безопасността и/или здравето, както е предвидено в член 2;

—	провежда съответните проверки и тестове, като прилага възможно най-пълно хармонизираните стандарти по реда на член 5, параграф 1, за да се увери дали въпросният модел отговаря на съществените изисквания, предвидени в член 3;

—	изисква, при необходимост, още образци от модела.

4. Когато моделът е съобразен със съществените изисквания по реда на член 3, одобреният орган попълва сертификат за проучване на типа на ЕО и известява за това заявителя. Сертификатът съдържа заключенията от проучването, посочва свързани с нея условия и се придружава от описания и чертежи на одобрената детска играчка.

При отправено искане Комисията, другите одобрени органи и другите държави-членки получават копие от издадения сертификат, както и, при мотивирано искане, копие от проекта и производствения график и отчетите от проведените проучвания и тестове.

5. Когато одобрен орган откаже издаването на сертификат за проучване на типа на ЕО, той известява държавата-членка, която го е одобрила, както и Комисията, като посочва основанията за отказа си.

Член 11

1. Маркировката ЕО, предвидена в членове 5, 7 и 8, както и името и/или търговското наименование и/или търговската марка и адреса на производителя, или на упълномощения му представител или вносителя в Общността, по правило се поставят или върху самата детска играчка, или върху нейната опаковка във видим, лесно четим и неизтриваем вид. В случаите на малки детски играчки, или такива, съставени от малки части, тези данни се прикрепят по същия начин върху опаковката, върху етикет или се нанасят в специално листче към стоката. Когато тези данни не са прикрепени към детската играчка, вниманието на потребителя трябва да бъде привлечено върху препоръчителното им запазване.

2. Маркировката ЕО се състои от символа „СЕ“.

3. Забранява се поставянето върху детските играчки на маркировки или надписи, които могат да бъдат объркани лесно с маркировката ЕО.

4. Данните по реда на параграф 1 могат да се съкращават, само когато съкращенията позволяват да се идентифицира производителят, негови упълномощени представители или вносителят в Общността.

5. Приложение IV разпорежда за предупрежденията и препоръките за спазване при употреба, които се изписват или посочват за определени детски играчки. Държавите-членки могат да изискат посочването на въпросните предупреждения и препоръки, или част от тях, заедно с информацията по параграф 4, да бъде направено на националния им език или езици, когато детските играчки се предлагат на вътрешния пазар.

Член 12

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за провеждане на тестове на образци от детските играчки, предлагани на вътрешните им пазари, за да проверят съобразността им с настоящата директива.

Отговарящият за проверките орган:

—	при поискване от негова страна получава достъп до мястото на производство или съхранение и до информацията, посочена по член 8, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б);

—	може да изисква от производителя, упълномощения му представител или лицето, отговарящо за предлагането на пазара на детската играчка, установено в Общността, да достави информацията по член 8, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б) в рамките на срок, определен от държавата-членка;

—	може да избира образец и го отнася за проучване и тестове.

2. Всеки три години държавите-членки изпращат до Комисията отчет за прилагането на настоящата директива.

3. Държавите-членки и Комисията предприемат всички необходими мерки, за да гарантират поверителност при изпращане на копията на сертификатите за проучване на типа на ЕО съгласно 10, параграф 4.

Член 13

Държавите-членки информират редовно Комисията за дейностите, извършвани по реда на настоящата директива от страна на одобрените от тях органи, така че Комисията да гарантира, че прилагането на процедурите по проверки е правилно и без дискриминация.

Член 14

Всяко едно решение, взето по реда на настоящата директива, за ограничаване предлагането на детски играчки на пазара, съдържа основанията за неговото приемане. То се съобщава при първа възможност на заинтересованата страна, като в същото съобщение се дават данни за наличните във въпросната държава-членка действащи правни средства за защита, както и за крайните срокове за прибягване към тях.

Член 15

1. До 30 юни 1989 г. държавите-членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Тези разпоредби влизат в сила от 1 януари 1990 г.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 май 1988 година.

За Съвета

Председател

M. BANGEMANN

(1) ОВ C 282, 8.11.1986 г., стр. 4.

(2) ОВ C 246, 14.9.1987 г., стр. 91 и Решение от 9 март 1988 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ C 232, 31.8.1987 г., стр. 22.

(4) ОВ С 167, 5.7.1986 г., стр. 1.

(5) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(6) ОВ С 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРОДУКТИ, КОИТО НЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ДЕТСКИ ИГРАЧКИ ПО СМИСЪЛА НА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

(Член 1, параграф 1)

1. Коледни украси

2. Подробни мащабни модели за възрастни колекционери

3. Оборудване, предназначено за колективно ползване на игрища

4. Спортно оборудване

5. Водно оборудване, предназначено за гмуркане в дълбочинни води

6. Кукли в народни носии и декоративни кукли, както и други подобни артикули, предназначени за възрастни колекционери

7. „Професионални“ детски играчки, поставени на публични места (търговски центрове, гари и др.)

8. Пъзели с повече от 500 части или без картина, предназначени за специалисти

9. Въздушни пушки и въздушни пистолети

10. Фойерверки, включително и шашки (1)

11. Пързалки и катапулти

12. Комплекти стрелички за играта „Дартс“ с метални върхове

13. Електрически фурни, ютии или други стоки за бита, работещи с електрозахранване при нормални условия с волтаж над 24 волта

14. Продукти, съдържащи отоплителни съставки и предназначени за употреба под надзора на възрастни при обучение

15. Автомобили с двигатели с вътрешно горене

16. Детски играчки с парни двигатели

17. Велосипеди, предназначени за спорт или каране на публични магистрални пътища

18. Видеоигри, които могат да се включат на видеоекран, работещ с електрозахранване при нормални условия над 24 волта

19. Биберони за бебета

20. Достоверни имитации на огнестрелни оръжия

21. Модни бижута за деца

(1) С изключение на такива, проектирани изключително за употреба в детски играчки, при спазване на по-строги разпоредби, които вече са в сила в някои държави-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕТСКИТЕ ИГРАЧКИ

I. ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1. Съобразно разпоредбите на член 2 от настоящата директива, потребителите на играчки, както и трети страни, следва да бъдат защитени от заплахи за здравето им и риск от физически наранявания при употреба на детските играчки по предназначение или по предвидим начин, отчитайки нормалното поведение на децата. Такива рискове са:

а)	свързани с проекта, конструкцията или състава на детската играчка;

б)	несъответстващи на употребата на детската играчка и неможещи да бъдат отстранени напълно чрез промяна на конструкцията и състава на детската играчка, без да се променят функциите ѝ, или тя да се лиши от основните си свойства.

а)

Степента на наличен риск при употреба на детската играчка трябва да е съизмерима със способността на потребителите да се справят с него, както и при необходимост — на техните надзорници. Това изискване се отнася особено до детски играчки, които с оглед на техните функции, размери и характеристики са предназначени за употреба от деца на възраст под 36 месеца.

б)	За спазване на този принцип, на подходящо място се посочва минималната възраст на потребителите на детските играчки и/или необходимостта да се употребяват само под надзор на възрастни.

3. Етикетите върху детските играчки и/или опаковките им и насоките за употреба, които ги придружават, трябва да привличат вниманието на потребителите или техните надзорници върху всички рискове, които може да предизвика употребата им, както и начините за избягване на подобни рискове.

II. ОСОБЕНИ РИСКОВЕ

1. Физически и механични свойства

а)

Детските играчки и техните части, както и при закрепени детски играчки средствата за прикрепянето им, трябва да бъдат снабдени със съответната механична стабилност, и при необходимост, с достатъчна стабилност, за да издържат напрежението, на което се подлагат при употреба, без да се чупят или да се променят, създавайки риск за физически наранявания.

б)	Достъпните ръбове, издатини, въжета, кабели и прикрепители върху детските играчки се проектират и конструират така, че доколкото е възможно, да се сведе до минимум рискът от физическо нараняване при допир с тях.

в)	Детските играчки трябва да се проектират и конструират така, че да се сведе до минимум рискът от физическо нараняване, което може да бъде причинено от движението на подвижните им части.

г)	Детските играчки и техните съставни части, както и отделими части от играчки, ясно предназначени за употреба в такива играчки, които са за деца на възраст под 36 месеца, трябва да бъдат в такива размери, че да не допускат поглъщането и/или вдишването им.

д)	Детските играчки и частите им, както и опаковките, в които се предлагат за продажба на дребно, не трябва да представляват риск от удушаване или задушаване.

е)

Детските играчки, предназначени за употреба в плитки води, които могат да носят или поддържат дете над водата, при отчитане на препоръчителната употреба на въпросната играчка, трябва да се проектират и конструират така, че да намалят, доколкото е възможно, риска за плавателността на играчката и загуба на поддържането над вода за детето.

ж)	Детските играчки, в които може да се влиза вътре и представляват по този начин затворено пространство за потребителя си, се снабдяват с изход, който последният може да отвори лесно отвътре.

з)

Детските играчки, позволяващи на потребителите си движение с тях, трябва да съдържат, доколкото е възможно, спирачна система, която е подходяща за типа играчка и съизмерима с развиваната от потребителя и нея кинетична енергия. При наличие на подобна спирачна система, тя трябва да е лесна за употреба от потребителя и да не представлява опасност от изхвърляне или физическо нараняване за потребителя или трета страна.

и)

Когато детска играчка е проектирана с цел да изстрелва или изхвърля предмети, формата и съставът на тези предмети и кинетичната енергия, която развиват при изстрелване, са, в рамките на отчитаното естество на играчката, такива, че да не позволяват необоснован риск от физическо нараняване за потребителя или трета страна.

й)

Детските играчки, съдържащи отоплителни елементи, трябва де се конструират така, че да осигуряват:

—	неизгаряне при допир на която и да е от достъпните им части при максималната им работна температура,

—	съдържаните в тях течности и газове да не достигат до температури или налягане, които при излизане от играчката по причини, различни от нормалното ѝ действие, да предизвикват изгаряния, белези или други физически наранявания.

2. Възпламенимост

а)

Детските играчки не трябва да представляват опасен възпламеним елемент в детската среда. Те трябва да се състоят от материали, които:

1.	не се запалват при пряко излагане на пламък, или искра, или друг потенциален възпламенител; или

2.	не са възпламенителни (пламъкът изгасва веднага щом изчезне източника на запалването му); или

3.	когато са възпламеними, горят бавно и представляват ниска степен на разпространение на пламъка; или

4.	независимо от химическия състав на играчката са обработени така, че да забавят процеса на изгаряне.

Подобни запалителни материали не следва да представляват опасност от запалване на други материали, използвани в детската играчка.

б)

Детски играчки, които поради основни за функционирането им причини, съдържат опасни субстанции или съставки, определени по реда на Директива 67/548/ЕИО на Съвета (1), в частност материали и оборудване за химични опити, сглобяване на модели, пластмасови или керамични калъпи, емайлиране, фотография или сходни дейности, които не трябва да съдържат като такива, възпламеними субстанции или съставки при загуба на невъзпламеними изпарителни съставки.

в)

Детските играчки не могат да бъдат избухващи, или да съдържат избухващи елементи или съставки при употребата си по реда на член 2, параграф 1 от настоящата директива. Настоящата разпоредба не се отнася за фойерверки, за които се прави препратка по реда на точка 10 от приложение I и свързаната с нея бележка под линия.

г)

Детските играчки, и в частност химическите игри и играчки, не трябва да съдържат като такива субстанции или съставки:

—

които при смесване могат да избухнат:

—	чрез химическа реакция или нагряване,

—	чрез смесване с кислородни съставки,

—	които съдържат изпаряващи се компоненти, които са запалителни във въздушна среда и могат да създадат запалителна или експлозивна парна/въздушна смес.

3. Химични свойства

1. Детските играчки се проектират и конструират така, че при употребата им по реда на член 2, параграф 1 от настоящата директива, да не представляват опасност за здравето или риск от физическо нараняване при гълтане, вдишване или допир с кожата, мембранните тъкани или очите.

Във всеки един случай те трябва да са съобразени със засягащото ги законодателство на Общността относно някои категории продукти или забраните, ограниченията за употреба или поставянето на етикети за някои опасни субстанции и съставки.

2. В частност, с цел защита здравето на децата, бионаличността в резултат на употреба на детски играчки не трябва да надхвърля следните дневни равнища:

0,2 µg антимон,

0,1 µg арсеник,

25,0 µg барий,

0,6 µg кадмий,

0,3 µg хром,

0,7 µg олово,

0,5 µg живак,

5,0 µg селен,

или подобни, но други стойности, които се приемат въз основа на научните данни за същите или други съставки в законодателството на Общността.

Бионаличността на тези субстанции означава разтворимият им екстракт с токсикологични последици.

3. Детските играчки не трябва да съдържат опасни субстанции или съставки в размери, които могат да навредят на здравето на децата, които ги употребяват, по реда на упоменатите в Директиви 67/548/ЕИО и 88/379/ЕИО (2). Във всички случаи е строго забранено детска играчка да съдържа опасни субстанции или съставки, ако те са предназначени за употреба в качеството им на такива, по време на използването на играчката.

Когато ограничен брой субстанции или съставки от подобен характер са основни за функционирането на някои детски играчки, в частност материали или оборудване за химични опити, сглобяване на модели, пластмасови или керамични калъпи, емайлиране, фотография или сходни дейности, те са допустими до степен на максимална концентрация, която следва да се определи за всяка една от тези субстанции или съставки по препоръка на Европейския комитет за стандартизация (CEN) според процедурите на комитета по реда на Директива 83/189/ЕИО, при условие че разрешимите субстанции и смеси са съобразени с класификационните правила на Общността за етикети, при спазване на точка 4 от приложение IV.

4. Електрически свойства

а)	Електрозахранването на електрическите детски играчки не трябва да надхвърля 24 волта, като никоя част от играчката не следва да надхвърля тази граница.

б)	Части от играчките, които са свързани с, или могат да бъдат включвани в източник на електрозахранване с опасност от електрически удар, трябва заедно с кабелите или другите електропроводници да са достатъчно добре изолирани и механично защитени, за да предотвратяват подобен удар.

в)	Електрическите детски играчки се проектират и конструират така, че при максималните температури на всички достъпни техни части, да не се допуска изгаряне при допир.

5. Хигиена

Детските играчки трябва да се проектират и произвеждат според изискванията за хигиена и чистота, за да се избегне всякаква опасност от инфекции, болести и заразяване.

6. Радиоактивност

Детските играчки не съдържат радиоактивни елементи или субстанции във форма или пропорции, способни да застрашат здравето на детето. Във връзка с настоящата разпоредба се прилага Директива 80/836/Евратом на Съвета (3).

(1) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1/67.

(2) ОВ L 187, 16.7.1988 г., стр. 14.

(3) ОВ L 246, 17.9.1980 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА СПАЗВАНЕ УСЛОВИЯ ОТ ОДОБРЕНИТЕ ОРГАНИ

(Член 9, параграф 1)

Посочените от държавите-членки органи трябва да изпълняват следните минимални условия:

1.	да разполагагат с персонал, необходимите средства и оборудване;

2.	персоналът да притежава техническа компетентност и професионални качества;

при провеждане на тестове, изготвяне на отчети, издаване на сертификати и изпълнение на надзора по реда на настоящата директива, да са независими, както и служителите и техническия им персонал да са независими от всички заинтересовани кръгове, групи или лица, пряко или непряко свързани с детските играчки;

4.	персоналът да пази професионална тайна;

5.	да разполагат със застраховка по гражданска отговорност, освен ако подобна застраховка не се поема от държавата по реда на националното право.

Спазването на условията съгласно точки 1 и 2 се проверява периодически от компетентните органи на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА НА ДЕТСКИ ИГРАЧКИ

(Член 11, параграф 5)

С цел намаляване на опасностите, свързани с употребата им, детските играчки се придружават задължително от съответните ясно четливи предупреждения, описани в съответните съществени изисквания по реда на настоящата директива, и в частност за:

1. Детски играчки, които не са предназначени за деца на възраст под 36 месеца

Детските играчки, които могат да представляват опасност за деца на възраст под 36 месеца, се снабдяват с изрично предупреждение, като например следните: „Неподходящи за деца на възраст под 36 месеца“ или „Неподходящи за деца под тригодишна възраст“, което се придружава от кратки указания, които могат да се съдържат и в инструкциите за начин на употреба, относно конкретните опасности, налагащи въпросните ограничения.

Тези играчки не се прилагат спрямо играчки, които, по отношение на тяхното предназначение, размери, характеристики, свойства, или други важни причини са очевидно неподходящи за деца на възраст под 36 месеца.

2. Пързалки, висящи люлки и люлеещи се колела, трапеци, въжета и подобни провисени на устройства детски игри

Детски играчки от този тип се придружават задължително от инструкции с изрично внимание върху необходимостта да се извършват проверки и поддръжка на основните части (въжета, сглобки, застопоряване и др.) през известни периоди от време и упоменаване, че при пропуск да се извършат тези проверки, играчката може да падне или да се преобърне.

Освен това се дават и наставления за правилно сглобяване на играчката, като се посочва кои части създават опасности, когато не са правилно сглобени.

3. Функциониращи детски играчки

Функциониращите детски играчки или опаковката им следва да имат маркиран следния надпис: „Внимание: да се употребява само при пряк надзор от възрастен“.

В допълнение тези детски играчки се придружават от указания, съдържащи работни наставления, както и предпазни мерки от страна на потребителя, с изрично предупреждение, че неспазването на предпазните мерки би го изложило на опасност — да се посочи каква — обикновено свързвана с електроуреда или продукта, чиито мащабен модел или имитация е самата детска играчка. Посочва се също така че играчката не трябва да бъде достъпна за съвсем малки деца.

„Функциониращи детски играчки“ са такива детски играчки, които се използват по същия начин като, и често са мащабни модели на, електроуреди или инсталации, предназначени за употреба от възрастни.

4. Детски играчки, съдържащи твърде опасни субстанции или смеси. Химически играчки

а)

Без да се засяга прилагането на разпоредбите на директиви на Общността относно класифицирането, опаковането и етикетите върху опасни субстанции или смеси, инструкциите за употреба на детски играчки, съдържащи твърде опасни субстанции или съставки, съдържат предупреждение за опасното естество на въпросните субстанции или съставки и описание на предпазните мерки за избягване от страна на потребителя на свързани с тях опасности, които се посочват изрично и точно според вида на детската играчка. Посочва се също, че първа помощ се оказва при сериозни инциденти в резултат на употребата на този вид детски играчки. Упоменава се също така, че въпросните детски играчки трябва да се съхраняват недостъпни за съвсем малки деца.

б)	В допълнение на инструкциите по реда на буква а), химическите играчки имат маркировка на опаковката си със следния текст: „Предупреждение: само за деца на възраст над … (1) години. Да се употребява само при пряк надзор от възрастен.“

Следните играчки се считат за химически по естеството си: химически комплекти, комплекти от пластилин, миниатюрни работилници за керамика, емайлиране или фотография, както и подобни други детски играчки.

5. Скейтове и скейтбордове за деца

При предлагане за продажба на дребно като детски играчки, тези продукти следва да имат следния маркиран надпис:

„Предупреждение: при употреба следва да се носят предпазни средства“

Освен това, инструкциите за употреба напомнят за вниманието, с което трябва се употребяват тези детски играчки, тъй като изискват големи умения, така че да се избегнат падания или сблъсъци, предизвикващи наранявания на потребителя и на трети лица. Посочват се също така и препоръчителните предпазни средства (каски за глава, ръкавици, наколенници, лакетници, и др.).

6. Детски играчки, предназначени за ползване във вода

Тези детски играчки са определени в раздел II.1, буква е) от приложение II и следва да имат предупреждение по реда на спецификацията на CEN за прилагане на стандарт EN/71, части 1 и 2:

„Предупреждение! Да се използва само във води, които са дълбоки до нормалния ръст на детето, и под надзор“.

(1) Възрастта в скобите се посочва от производителя.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

244

31988L0410

L 200/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 21 юни 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/151/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държави-членки относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански или горски трактори

(88/410/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки за типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (1), последно изменена с Директива 88/297/ЕИО (2),и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че с оглед на придобития опит, понастоящем е възможно да се изготвят някои разпоредби на Директива 74/151/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 82/890/ЕИО (4);

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите бариери за търговията в сектора селскостопански и горски трактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения III, IV и IV към Директива 74/151/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. От 1 октомври 1988 г. никоя държава-членка не може:

—	да отказва да предоставя типово одобрение на ЕИО по отношение на тип трактор, да издава документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 74/150/ЕИО, или да предоставя национално типово одобрение, или

—	да забранява пускането в употреба на трактори;

ако резервоарите за течно гориво, баластните тежести и допустимото ниво на шум на този тип трактор или трактори се подчиняват на изискванията на настоящата директива.

2. От 1 октомври 1989 г. държавите-членки:

—	прекратяват да издават документа, посочен в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 74/150/ЕИО за тип трактор, чиито резервоари за течно гориво, баластни тежести и допустими нива на шум не изпълняват разпоредбите на настоящата директива,

—	могат да отказват да предоставят национално типово одобрение по отношение на тип трактор, при който резервоарите за гориво, баластните тежести и допустимите нива на шум не се подчиняват на разпоредбите на настоящата директива.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 септември 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 юни 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(2) ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 52.

(3) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 25.

(4) ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 45.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение III към Директива 74/151/ЕИО се изменя, както следва:

В член 1 „1,3 бара“ се заменя с „0,3 бара“.

Приложение IV към Директива 74/151/ЕИО се изменя както следва:

В третия ред „да бъдат направени“ от метал заедно със запетаята преди тези думи се заличават.

Приложение VI към Директива 74/151/ЕИО се изменя, както следва:

—	Фигури 1 и 2 се заменят със следните фигури 1 и 2:

—

Точка 1.4.2. се изменя, както следва:

„1.4.2

Измерване на шума от неподвижен трактор (не е задължително за типово одобрение, но трябва да се запише)“.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

247

31988L0411

L 200/30

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 21 юни 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 75/321/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно кормилната уредба на колесните селскостопански или горски трактори

(88/411/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (1), последно изменена с Директива 88/297/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че с оглед натрупания опит и отчитайки съвременното състояние на техниката, понастоящем е възможно някои от разпоредбите от Директива 75/321/ЕИО на Съвета (3), изменена с Директива 82/890/ЕИО (4), да бъдат направени по-точни и по-пълни;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите бариери за търговията в сектора селскостопански и горски трактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 75/321/ЕИО се изменя, както следва:

—	В точка 2.2.1.2., след „В случай на подпомагаща кормилна уредба“ се добавя „това не е свързано с друго оборудване“.

—

Предпоследното изречение на първия параграф от точка 2.2.4.1.1, т.е. „Кормилната и спирачната уредби не трябва да могат да имат общ енергиен източник“ е заменено със следното: „Без да се засягат разпоредбите на Директива 76/432/ЕИО относно процеса на спирането, ако има хидравлична връзка между хидравличното кормилна уредба и хидравличната спирачна уредба, и ако двете са захранени от един и същ енергиен източник и ако едната от двете уредби получи авария (отказ), то силата, необходима за задвижване на кормилната уредба, не трябва да превишава 40 daN“.

Член 2

1. От 1 октомври 1988 г. никоя държава-членка не може:

—	да отказва предоставянето на типово одобрение на ЕИО по отношение на тип трактор, да издава документа, предвиден в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 74/150/ЕИО или да отказва предоставянето на национално типово одобряване, или

—	да забранява пускане в действие на трактори,

ако кормилната уредба на този тип трактор или трактори съответства на разпоредбите на тази директива.

2. От 1 октомври 1999 г. държавите-членки:

—	прекратяват да издават документа, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО за всеки тип трактор, кормилната уредба на който не съответства на разпоредбите на настоящата директива;

—	могат да отказват предоставяне на национално типово одобрение на типа трактор, кормилната уредба на който не съответства на разпоредбите на настоящата директива.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 30 септември 1988 година. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 юни 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(2) ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 52.

(3) ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 24.

(4) ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 45.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

248

31988L0412

L 200/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 22 юни 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/152/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателството на държавите-членки, свързани с максималната конструктивна скорост и товарни платформи за колесни селскостопански и горски трактори

(88/412/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 за сближаването на законодателството на държавите-членки относно одобряване на типа колесни селскостопански и горски трактори (1), последно изменена с Директива 88/297/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че с оглед натрупания опит и давайки си сметка за съвременното развитие на техниката сега е възможно да се направят определени разпоредби от Директива на Съвета 74/152/ЕИО (3), изменена с Директива 82/890/ЕИО (4) по-точни и по-пълни,

като има предвид, че мерките предвидени в тази директива са в унисон със становището на Комитета по привеждане в съответствие с техническия прогрес, на директивите, насочени към премахване на техническите бариери да се търгува в сектора на селскостопанските и горски трактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В приложението към Директива 74/152/ЕИО точка 1.3 се изменя със следното:

1.3. По време на изпитването тракторът да бъде снабден с нови пневматични гуми, имащи най-големият размер, предвиден от производителя.“

Член 2

1. От 1 октомври 1988 г. държава-членка не може:

—	да отказва да предостави типово одобрение на ЕИО, да издаде документ съобразно член 10, параграф 1, последно тире на Директива 74/150/ЕИО или национално типово одобрение, или

—	да забрани пускането в употреба на трактори,

ако максималната конструктивна скорост и товарните платформи на такъв вид трактори, се придържат към разпоредбите на тази директива.

2. От 1 октомври 1989 г. държавите-членки:

—	прекратяват да издават документ, посочен в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 74/150/ЕИО за тип трактор, чиято максималната конструктивна скорост и товарна платформа не отговарят на разпоредбите от тази директива,

—	могат да откажат национално одобрение на типа трактор, чиято максимална конструктивна скорост и товарна платформа не отговарят на разпоредбите от тази директива.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в действие разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 септември 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юни 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(2) ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 52.

(3) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 33.

(4) ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 45.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

249

31988L0413

L 200/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 22 юни 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 79/622/ЕИО на Съвета за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на колесни селскостопански или горски трактори (статични изпитвания)

(88/413/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (1), последно изменена с Директива 88/297/ЕИО (2) и по-специално член 11 от нея,

като има предвид натрупания опит, понастоящем е възможно някои разпоредби от Директива 79/622/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 87/354/ЕИО (4), да бъдат направени по-пълни и по-точни;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите бариери за търговията в сектора селскостопански и горски трактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения III и IV към Директива 79/622/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към тази директива.

Член 2

1. От 1 октомври 1988 г. никоя държава-членка не може:

—	да отказва по отношение на тип на трактор, да предостави типово одобрение на ЕИО, да издава документа, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО, или да предоставя национално типово одобрение, или

—	да забранява първоначалното пускане в употреба на трактори,

ако защитните конструкции при преобръщане на този тип трактор или на тези типове трактори съответстват на разпоредбите на тази директива.

2. От 1 октомври 1989 г. държавите-членки:

—	не издават повече документите, предвидени в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО по отношение на тип трактор, чиято защитна конструкция при преобръщане не съответства на разпоредбите на тази директива,

—	могат да отказват предоставянето на национално типово одобрение по отношение на тип трактор, чиято защитна конструкция при преобръщане не съответства на разпоредбите на тази директива.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 септември 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юни 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(2) ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 52.

(3) ОВ L 179, 17.7.1979 г., стр. 1.

(4) ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 43.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Формулировките на точки 1.4 и 1.4.1 в приложение III към Директива 79/622/ЕИО се заменят със следното:

Изпитване на свръхнатоварване (виж фигури 4а, 4б и 4в в приложение IV).

1.4.1. Изпитването на свръхнатоварване се провежда, ако силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от постигнатата деформация, когато е погълната изискваната енергия от конструкцията (виж фигура 4б).“

Формулировката на бележката под линия 1.2 от фигура 4в от приложение IV към Директива 79/622/ЕИО се заменя със следното:

„ако bF′ е по-малка от 0,97 F′, трябва да бъде проведено изпитване на свръхнатоварване.“

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

251

31988L0414

L 200/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 22 юни 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 80/720/ЕИО на Съвета за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и вратите и прозорците на селскостопански и горски колесни трактори

(88/414/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива на Съвета 74/150/ЕИО от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на селскостопански и горски колесни трактори (1), последно изменена с Директива 88/297/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че с оглед на натрупания опит понастоящем е възможно доуточняването и допълването на някои разпоредби в Директива на Съвета 80/720/ЕИО (3), изменена с Директива 82/890/ЕИО (4);

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите бариери за търговията в сектора селскостопански и горски трактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменя се приложение I към Директива 80/720/ЕИО в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Считано от 1 октомври 1988 г. никоя държава-членка не може да:

—	отказва да издава типово одобрение на ЕИО по отношение на тип трактор, да отказва да издава документа, посочен в член 10, параграф 1, последно тире на Директива 74/150/ЕИО или да отказва да издава национално типово одобрение; или

—	забранява въвеждането в употреба на тип трактор или трактори, работните пространства, достъпа до мястото на водача, вратите и прозорците на които са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

2. Считано от 1 октомври 1989 г. държавите-членки:

—	прекратяват да издават документа, посочен в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 74/150/ЕИО по отношение на трактор, работното пространство, достъпа до мястото на водача, вратите и прозорците на който не са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива;

—	могат да отказват издаването на национално типово одобрение по отношение на тип трактор, работното пространство, достъпа до мястото на водача, вратите и прозорците на който не са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 30 септември 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юни 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник- председател

(1) ОВ L 84, 28.3.1974, стр. 10.

(2) ОВ L 126, 20.5.1988, стр. 52.

(3) ОВ L 194, 28.7.1980, стр. 1.

(4) ОВ L 378, 31.12.1982, стр. 45.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I към Директива 80/720/ЕИО се изменя, както следва:

—	В точка I.4, първи ред, „след думите положения на кормилната колона и кормилното колело“ се добавя „с изключение на тези, предвидени само за устройствата за качване и слизане“.

—	В точка I.7, първи ред, думата „неподвижна“ се добавя преди „точка от покрива“. Добавя се следното изречение: „Тапицерията може да стигне до 1 000 mm над референтната точка на седалката“.

—

След точка I.7 се добавя следната нова точка I.8:

„I.8.

Радиусът на кривата на повърхността между задния панел на кабината и покрива на кабината може да достигне максимум до 150 mm“.

—	В точка III.3 след думите „Вентилационните прозорци“ се добавя „ако такива са налице“.

—	В точка III.5, трети параграф е, последен ред, след думите „да се отворят“ се добавя „или да се преместят“.

—	Фигури 1, 2 и 3 се заменят със следните фигури 1, 2 и 3:

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

254

31988L0436

L 214/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 16 юни 1988 година

за изменение на Директива 70/220/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се приемат срещу замърсяването на въздуха с газове, изпускани от двигателите на моторните превозни средства (Ограничение за емисиите на механични замърсители от дизелови двигатели)

(88/436/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100А от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е важно да се приемат мерки, насочени към постепенното изграждане на вътрешния пазар в рамките на период, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали;

като има предвид, че първата програма за действие на Европейската общност за опазване на околната среда, приета от Съвета на 22 ноември 1973 г., призовава да се вземат под внимание последните постижения на науката в борбата срещу замърсяването на атмосферата, предизвикано от отработените газове от моторните превозни средства, и да се внесат съответните промени в приетите преди това директиви; като има предвид, че третата програма за действие предвижда да се полагат по-нататъшни усилия за значително намаляване на настоящото ниво на емисиите на замърсители от моторните превозни средства;

като има предвид, че различията, които могат да възникнат в националните законодателства във връзка с пределните стойности за емисиите на механични замърсители от двигателите със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване („дизелови двигатели“), използвани като критерии за типово одобрение на превозни средства, оборудвани с такива двигатели, могат да представляват пречка за свободното движение на тези продукти в Общността; като има предвид, че поради това е необходимо да се определят общи стандарти в тази област;

като има предвид, че Директива 70/220/ЕИО (4) определя пределните стойности за емисиите на въглероден окис и неизгорели въглеводороди от тези двигатели; като има предвид, че тези пределни стойности за пръв път са понижени с Директива 74/290/ЕИО (5) и са допълнени съгласно Директива 77/102/ЕИО на Комисията (6) с пределни стойности за допустимите емисии на азотни окиси; като има предвид, че пределните стойности за тези три замърсителя впоследствие са понижени с Директива 78/665/ЕИО на Комисията (7) и с Директиви 83/351/ЕИО (8) и 88/76/ЕИО (9);

като има предвид, че Директива 83/351/ЕИО разширява приложното поле на Директива 70/220/ЕИО за определени категории превозни средства, оборудвани с двигатели със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване („дизелови двигатели“), без обаче да приема разпоредби относно специфичните емисии от тези двигатели; като има предвид, че само емисиите на сажди са обхванати от Директива 72/306/ЕИО (10); като има предвид обаче, че с оглед по-добрата закрила на общественото здраве е необходимо да се ограничат общите емисии на механични замърсители от тези двигатели; като има предвид, че е подходящо да се определят пределни стойности за емисиите на механични замърсители, които да съответстват на съвременното техническо развитие в Общността по отношение на дизеловите двигатели и да се допълни процедурата за изпитване, предвидена в Директива 70/220/ЕИО с разпоредби относно вземането на проби и анализа на емисиите на механични замърсители, заимствани от американските разпоредби в тази област;

като има предвид, че определянето на 1,1 г и 1,4 г/изпитване като пределни стойности за емисиите на механични замърсители от превозните средства, оборудвани с дизелови двигатели, представлява само първа стъпка за ограничаване на тези емисии;

като има предвид, че с оглед и на становището на Европейския парламент, трябва да се осъществи възможно най-скоро втори етап от намаляването на емисиите на механични замърсители и че следва да се постигнат нива от 0,8 г и 1,0 г/изпитване; като има предвид, че възприетите нива ще трябва да отчитат съществуващите по това време технически и икономически възможности,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 70/220/ЕИО се изменя, както следва:

1.	Заглавието се заменя със следния текст:

2.	Приложения I, III и III А се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. От 1 октомври 1988 г. държавите-членки не могат на основания, свързани със замърсяването на въздуха от емисии на механични замърсители от двигателя:

—	нито да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО (11), или да издават национално типово одобрение за тип моторно превозно средство, оборудвано с двигател със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване,

—	нито да забраняват въвеждането в експлоатация на превозни средства, оборудвани с двигател със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване,

ако емисиите на механични замърсители от този тип моторно превозно средство или от тези превозни средства отговарят на разпоредбите на приложенията към Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2. От 1 октомври 1989 г. държавите-членки:

—	могат да прекратят издаването на документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО, за типове моторни превозни средства, оборудвани с двигател със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване,

—	могат да отказват да издават национално типово одобрение за типове моторни превозни средства, когато емисиите на механични частици от въпросните превозни средства не отговарят на разпоредбите на приложенията към Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Въпреки това, по отношение на типовете превозни средства, оборудвани с дизелови двигатели с директно впръскване на горивото, тази дата се отлага до 1 октомври 1994 г.

3. От 1 октомври 1990 г. държавите-членки могат да забраняват въвеждането в експлоатация на моторни превозни средства, оборудвани с двигател със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване, чиито емисии на механични замърсители не отговарят на разпоредбите на приложенията към Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Въпреки това, по отношение на превозните средства, оборудвани с дизелови двигатели с директно впръскване на горивото, тази дата се отлага до 1 октомври 1996 г.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 октомври 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Най-късно до края на 1989 г. Съветът, по предложение на Комисията, взема решение за осъществяването на втори етап, насочен към по-нататъшно намаляване на пределните стойности за емисиите на механични замърсители.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 16 юни 1988 година.

За Съвета

Председател

K. TÖPFER

(1) ОВ С 174, 12.7.1986 г., стр. 3.

(2) ОВ С 190, 20.7.1987 г., стр. 178 и ОВ С 167, 27.6.1988 г., стр. 80.

(3) ОВ С 333, 29.12.1986 г., стр. 17.

(4) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.

(5) ОВ L 159, 15.6.1974 г., стр. 61.

(6) ОВ L 32, 3.2.1977 г., стр. 32.

(7) ОВ L 223, 14.8.1978 г., стр. 48.

(8) ОВ L 197, 20.7.1983 г., стр. 1.

(9) ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 1.

(10) ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.

(11) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изменения в приложенията към Директива 70/220/ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Виж Директива 91/441/ЕИО на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Виж Директива 91/441/ЕИО на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ III А

Виж Директива 91/441/ЕИО на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр. 1).

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

257

31988L0465

L 228/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 30 юни 1988 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 78/764/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно седалката на водача на колесните селскостопански или горски трактори

(88/465/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки за типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (1), последно изменена с Директива 88/297/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че с оглед на придобития опит и като се отчете текущото състояние на техниката, понастоящем е възможно да се измени класификацията на стандартните трактори, предвидена в Директива 78/764/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 87/354/ЕИО (4), и да се направят известни разпоредби от настоящата директива, по-прецизни и пълни;

като има предвид, че настоящата нова класификация също бе приета от ISO въз основа на резултатите от изследванията, проведени в Европа и в Съединените американски щати;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите бариери за търговията в сектора селскостопански и горски трактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения I и II към Директива 78/764/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Считано от 1 октомври 1988 г. никоя държава-членка не може:

а)

—	да отказва да предоставя типово одобрение на ЕИО по отношение на типа трактор, да издава документа, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО, или да предоставя национално типово одобрение, или

—	да забранява пускането в употреба на трактори,

ако седалката на водача на този тип трактор или трактори съответстват на разпоредбите на настоящата директива;

б)

—	да отказва да издава типово одобрение на ЕИО на компонент или национално типово одобрение, по отношение на типа седалка на водача, ако седалките от този тип съответстват на разпоредбите на настоящата директива, или

—	да забранява пускането на пазара на седалки на водача, носещи марката на типово одобрение на ЕИО на компонент, поставена в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

2. Считано от 1 октомври 1989 г. държавите-членки:

а)

—	прекратяват да издават документа, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО за тип трактор, при който седалката за водача не съответства на разпоредбите на настоящата директива,

—	могат да отказват да предоставят национално типово одобрение по отношение на тип трактор, при който седалката за водача не съответства на разпоредбите на настоящата директива;

б)

—	прекратяват да издават типово одобрение на ЕИО на компонент по отношение на тип седалка на водача, ако тя не съответства на разпоредбите на настоящата директива,

—	могат да отказват да предоставят национално типово одобрение на компонент по отношение на тип седалка на водача, ако тя не съответства на разпоредбите на настоящата директива.

Член 3

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 юни 1988 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател

(1) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(2) ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 52.

(3) ОВ L 255, 18.9.1978 г., стр. 1.

(4) ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 43.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I към Директива 78/764/ЕИО се изменя, както следва:

—	Формулировката на точка 16.1 се заменя със следното:

16.1. Характеристиките на тези трактори са както следва:

брой мостове: два

окачване: заден мост без окачване“.

—

Формулировката на точка 16.2 се заменя със следното:

16.2. Тракторите от категория А се разделят на три класа:

клас I	:	трактори с маса без товар до 3 600 кг;
клас II	:	трактори с маса без товар от 3 600 до 6 500 кг;
клас III	:	т трактори с маса без товар от 6 500 кг.“

Приложение II към Директива 78/764/ЕИО се изменя, както следва:

—	Към текста на точка 1.12 се добавя следната формулировка: „… и седалки, тествани за трактори от клас III, са подходящи за трактори от класове II и III.“

—	Двете позовавания на допълнения 4 и 5 в точка 2.5.3.1.1 трябва да се заменят с позоваване на допълнения 4, 5а и 5б от настоящото приложение.

—

Стойностите a*wB в точка 2.5.5.1 се изменят, както следва:

„а*wB	=	2.05 м/сек2 за клас I на трактори от категория А.
а*wB	=	1.5 м/сек2 за клас II на трактори от категория А.
а*wB	=	1,3 м/сек2за клас III на трактори от категория А.“

—

Формулировката на точка 2.5.5.2 се заменя със следното:

2.5.5.2. За всеки от двамата водачи, предвидени в точка 2.5.3.3.1, коригираното ускорение от вибрационното движение се измерва върху седалката за 28 сек за I и III клас, и за 31 сек за II клас. Измерването започва със стойност на сигнала съответстваща на t = 0 секунди и завършва със стойност на сигнала за t = 28 сек или 31 сек (виж таблицата в допълнения 4, 5а и 5б към настоящото приложение). Измерването се извършва най-малко два пъти. Измерените стойности не трябва да се различават от средно аритметичната стойност с повече от ± 5 %. Всеки завършен цикъл от установени точки се повтаря за време от 28 или 31 ± 0,5 сек.“

—	Позоваването на допълнения 4 и 5 в точка 2.5.7.2 се заменя с позоваване на допълнения 4, 5а и 5б от настоящото приложение.

—	Следното обозначение се добавя към двете обозначения, посочени в точка 3.5.2.3: „II и III: за класове II и III на трактори от категория А.“

Допълнение 5 става допълнение 5а със следните изменения:

—	Последната стойност „28,0“ в последната колона се заменя с „31,0“

—	Средните стойности „0“„31,0“ в последната колона се заличават.

—

След допълнение 5а се добавя ново допълнение 5б със следния текст:

„Допълнение 5б

Установена стойност на сигнали за изпитвателен стенд, изпитващ седалки на водачи на трактори от категория А и клас III.(точка 2.5.3.1.1)

PS	=	определена точка
а	=	амплитуда на определената стойност на сигнала в мм
t	=	измерено време в секунди

Ако поредицата от сигнали се повтаря за 701 точки, точки 700 и 0 се сливат във времето, с амплитуда а = 0.

PS №	a мм	t сек
1	0	0,000
2	–3	0,027
3	–0	0,055
4	2	0,082
5	4	0,109
6	6	0,137
7	6	0,164
8	5	0,192
9	3	0,219
10	1	0,246
11	–0	0,274
12	–2	0,301
13	–4	0,328
14	–4	0,356
15	–4	0,383
16	–2	0,411
17	–1	0,439
18	0	0,465
19	2	0,493
20	3	0,520
21	4	0,547
22	3	0,575
23	1	0,602
24	0	0,630
25	–1	0,657
26	–3	0,684
27	–4	0,712
28	–4	0,739
29	–4	0,766
30	–2	0,794
31	–0	0,821
32	2	0,848
33	4	0,876
34	6	0,903
35	6	0,931
36	6	0,958
37	4	0,985
38	1	1,013
39	–1	1,040
40	–4	1,067
41	–6	1,093
42	–8	1,122
43	–8	1,150
44	–7	1,177
45	–4	1,204
46	–1	1,232
47	2	1,259
48	6	1,286
49	8	1,314
50	10	1,341
51	10	1,369
52	8	1,396
53	4	1,423
54	0	1,451
55	–4	1,478
56	–8	1,505
57	–11	1,533
58	–13	1,560
59	–12	1,587
60	–9	1,613
61	–4	1,642
62	6	1,670
63	6	1,697
64	11	1,724
65	15	1,752
66	16	1,779
67	14	1,806
68	11	1,834
69	5	1,861
70	–1	1,869
71	–8	1,916
72	–14	1,943
73	–18	1,971
74	–19	1,998
75	–17	2,025
76	–13	2,053
77	–6	2,080
78	0	2,108
79	8	2,135
80	15	2,162
81	19	2,190
82	21	2,217
83	19	2,244
84	15	2,272
85	8	2,299
86	0	2,326
87	–7	2,354
88	–15	2,361
89	–19	2,409
90	–21	2,436
91	–20	2,463
92	–15	2,491
93	–8	2,518
94	–0	2,545
95	7	2,573
96	14	2,600
97	19	2,628
98	21	2,655
99	19	2,662
100	14	2,710
101	7	2,737
102	–0	2,764
103	–8	2,792
104	–15	2,819
105	–19	2,847
106	–20	2,874
107	–18	2,901
108	–13	2,929
109	–5	2,956
110	2	2,983
111	10	3,011
112	16	3,038
113	20	3,055
114	20	3,093
115	17	3,120
116	12	3,148
117	5	3,175
118	–3	3,202
119	–10	3,230
120	–17	3,257
121	–20	3,284
122	–21	3,312
123	–18	3,339
124	–13	3,367
125	–6	3,396
126	2	3,421
127	10	3,449
128	16	3,476
129	21	3,503
130	22	3,531
131	20	3,558
132	15	3,586
133	8	3,613
134	0	3,640
135	–8	3,668
136	–15	3,695
137	–20	3,722
138	–23	3,750
139	–22	3,777
140	–18	3,804
141	–11	3,832
142	–3	3,859
143	5	3,887
144	13	3,914
145	19	3,941
146	23	3,969
147	23	3,996
148	20	4,023
149	14	4,051
150	6	4,078
151	–2	4,106
152	–11	4,133
153	–17	4,160
154	–21	4,188
155	–22	4,215
156	–20	4,242
157	–14	4,270
158	–7	4,297
159	0	4,325
160	8	4,352
161	14	4,379
162	18	4,407
163	19	4,434
164	17	4,461
165	13	4,489
166	7	4,516
167	0	4,543
168	–6	4,571
169	–11	4,598
170	–14	4,626
171	–16	4,653
172	–14	4,680
173	–11	4,708
174	–6	4,735
175	–1	4,762
176	4	4,790
177	8	4,817
178	12	4,845
179	13	4,872
180	13	4,899
181	11	4,927
182	7	4,954
183	3	4,981
184	–1	5,009
185	–5	5,036
186	–9	5,064
187	–11	5,091
188	–12	5,118
189	–12	5,146
190	–10	5,173
191	–6	5,200
192	–2	5,228
193	1	5,255
194	5	5,283
195	9	5,310
196	11	5,337
197	13	5,365
198	12	5,392
199	11	5,419
200	7	5,447
201	3	5,474
202	–0	5,501
203	–5	5,529
204	–9	5,556
205	–12	5,584
206	–14	5,611
207	–14	5,638
208	–12	5,666
209	–9	5,693
210	–4	5,720
211	0	5,748
212	5	5,775
213	9	5,803
214	13	5,830
215	15	5,857
216	15	5,885
217	13	5,912
218	9	5,939
219	4	5,967
220	–1	5,994
221	–7	6,022
222	–11	6,049
223	–15	6,076
224	–16	6,104
225	–16	6,131
226	–12	6,158
227	–7	6,186
228	–1	6,213
229	4	6,240
230	10	6,268
231	16	6,295
232	17	6,323
233	17	6,350
234	14	6,377
235	9	6,405
236	3	6,432
237	–3	6,459
238	–10	6,487
239	–15	6,514
240	–19	6,542
241	–19	6,569
242	–17	6,596
243	–12	6,624
244	–6	6,651
245	1	6,678
246	9	6,706
247	16	6,733
248	21	6,761
249	22	6,783
250	21	6,815
251	16	6,843
252	9	6,870
253	0	6,897
254	–8	6,925
255	–16	6,952
256	–22	6,979
257	–25	7,007
258	–24	7,034
259	–20	7,062
260	–13	7,089
261	–4	7,116
262	5	7,144
263	14	7,171
264	24	7,198
265	25	7,226
266	26	7,253
267	23	7,281
268	17	7,308
269	8	7,335
270	–1	7,363
271	–11	7,390
272	–20	7,417
273	–26	7,445
274	–27	7,472
275	–25	7,500
276	–19	7,527
277	–11	7,554
278	–1	7,582
279	9	7,609
280	18	7,636
281	24	7,664
282	27	7,691
283	26	7,718
284	21	7,746
285	13	7,773
286	4	7,801
287	–5	7,828
288	–13	7,855
289	–20	7,883
290	–24	7,910
291	–25	7,937
292	–22	7,965
293	–17	7,992
294	–9	8,020
295	–1	8,047
296	7	8,074
297	14	8,102
298	20	8,129
299	22	8,156
300	22	8,184
301	19	8,211
302	13	8,239
303	6	8,266
304	–1	8,293
305	–9	8,321
306	–15	8,348
307	–19	8,375
308	–20	8,403
309	–19	8,430
310	–14	8,457
311	–8	8,485
312	–0	8,512
313	6	8,540
314	12	8,567
315	16	8,594
316	18	8,622
317	16	8,649
318	12	8,676
319	6	8,704
320	0	8,731
321	–7	8,759
322	–12	8,786
323	–15	8,813
324	–16	8,841
325	–13	8,868
326	–8	8,895
327	–1	8,923
328	5	8,950
329	11	8,978
330	15	9,005
331	17	9,032
332	15	9,060
333	11	9,087
334	5	9,114
335	–2	9,142
336	–9	9,169
337	–15	9,196
338	–18	9,224
339	–19	9,261
340	–16	9,279
341	–11	9,306
342	–3	9,333
343	4	9,361
344	11	9,388
345	16	9,415
346	19	9,443
347	19	9,470
348	16	9,498
349	11	9,525
350	4	9,552
351	–2	9,580
352	–9	9,607
353	–14	9,634
354	–17	9,662
355	–18	9,689
356	–16	9,717
357	–12	9,744
358	–7	9,771
359	–1	9,799
360	4	9,826
361	9	9,853
362	13	9,881
363	16	9,908
364	15	9,935
365	14	9,963
366	10	9,990
367	5	10,018
368	–0	10,045
369	–5	10,072
370	–10	10,100
371	–13	10,127
372	–15	10,154
372	–14	10,182
374	–12	10,209
375	–7	10,237
376	–2	10,264
377	2	10,291
378	8	10,319
379	11	10,346
380	13	10,373
381	13	10,401
382	11	10,428
383	7	10,456
384	2	10,483
385	–2	10,510
386	–7	10,538
387	–10	10,565
388	–11	10,592
389	–11	10,620
390	–8	10,647
391	–5	10,674
392	–0	10,702
393	3	10,729
394	7	10,757
395	9	10,784
396	9	10,811
397	8	10,839
398	5	10,866
399	1	10,893
400	–2	10,921
401	–6	10,949
402	–7	10,975
403	–8	11,003
404	–7	11,030
405	–5	11,058
406	–2	11,085
407	0	11,112
408	4	11,140
409	6	11,167
410	7	11,195
411	7	11,222
412	6	11,249
413	4	11,277
414	1	11,304
415	–1	11,331
416	–4	11,359
417	–7	11,386
418	–8	11,413
419	–8	11,441
420	–6	11,468
421	–4	11,496
422	–1	11,523
423	1	11,550
424	4	11,578
425	7	11,605
426	8	11,632
427	8	11,660
428	7	11,687
429	5	11,715
430	2	11,742
431	–0	11,769
432	–2	11,797
433	–4	11,824
434	–6	11,851
435	–7	11,879
436	–6	11,906
437	–6	11,934
438	–4	11,961
439	–3	11,988
440	–1	12,016
441	0	12,043
442	2	12,070
443	4	12,098
444	6	12,125
445	7	12,152
446	7	12,180
447	7	12,207
448	6	12,235
449	4	12,262
450	1	12,289
451	–1	12,317
452	–5	12,344
453	–8	12,371
454	–10	12,399
455	–11	12,426
456	–11	12,454
457	–9	12,481
458	–5	12,509
459	–1	12,536
460	3	12,563
461	8	12,590
462	11	12,618
463	13	12,645
464	12	12,673
465	10	12,700
466	7	12,727
467	2	12,755
468	–2	12,782
469	–6	12,809
470	–9	12,837
471	–10	12,864
472	–10	12,891
473	–8	12,915
474	–5	12,946
475	–2	12,974
476	1	13,001
477	3	13,028
478	6	13,056
479	6	13,083
480	5	13,110
481	4	13,138
482	2	13,165
483	0	13,193
484	–0	13,220
485	–1	13,247
486	–2	13,275
487	–2	13,302
488	–1	13,329
489	–1	13,357
490	–0	13,384
491	0	13,412
492	1	13,439
493	1	13,466
494	1	13,494
495	0	13,521
496	0	13,548
497	–0	13,576
498	–1	13,603
499	–1	13,630
500	–1	13,659
501	–1	13,685
502	–1	13,713
503	–1	13,740
504	–0	13,767
505	–0	13,795
506	0	13,822
507	1	13,849
508	1	13,877
509	2	13,904
510	2	13,932
511	2	13,959
512	2	13,986
513	1	14,014
514	1	14,041
515	0	14,068
516	–0	14,096
517	–1	14,123
518	–1	14,151
519	–2	14,178
520	–2	14,205
521	–2	14,233
522	–2	14,260
523	–1	14,287
524	–1	14,316
525	–1	14,342
526	–0	14,370
527	–0	14,397
528	0	14,424
529	0	14,452
530	1	14,479
531	2	14,506
532	2	14,534
533	3	14,561
534	4	14,598
535	4	14,616
536	3	14,643
537	2	14,671
538	1	14,698
539	–0	14,725
540	–2	14,753
541	–5	14,780
542	–7	14,807
543	–8	14,835
544	–8	14,862
545	–7	14,890
546	–5	14,917
547	–1	14,944
548	1	14,972
549	6	14,999
550	9	15,026
551	12	15,054
552	13	15,081
553	11	15,109
554	9	15,136
555	4	15,163
556	–0	15,191
557	–6	15,218
558	–11	15,245
559	–15	15,273
560	–16	15,300
561	–15	15,327
562	–12	15,356
563	–6	15,382
564	–0	15,410
565	6	15,437
566	12	15,464
567	17	15,492
568	19	15,519
569	18	15,546
570	14	15,574
571	8	15,601
572	1	15,629
573	–6	15,656
574	–12	15,683
575	–17	15,711
576	–19	15,738
577	–19	15,766
578	–15	15,793
579	–10	15,820
580	–8	15,848
581	4	15,875
582	11	15,902
583	16	15,930
584	18	15,957
585	18	15,984
586	15	16,012
587	10	16,039
588	3	16,066
589	–3	16,094
590	–10	16,121
591	–15	16,149
592	–17	16,176
593	–17	16,203
594	–15	15,231
595	–10	16,258
596	–3	16,285
597	2	16,313
598	9	16,340
599	14	16,368
600	16	16,395
601	17	16,422
602	14	16,450
603	10	16,477
604	5	16,504
605	–1	16,532
606	–7	16,559
607	–12	16,587
608	–15	16,614
609	–16	16,641
610	–16	16,669
611	–13	16,696
612	–8	16,728
613	–3	16,741
614	2	16,776
615	8	16,803
616	12	16,833
617	15	16,860
618	16	16,888
619	15	16,915
620	12	16,942
621	8	16,970
622	2	16,997
623	–2	17,024
624	–8	17,052
625	–12	17,079
626	–14	17,107
627	–15	17,134
628	–14	17,161
629	–11	17,189
630	–7	17,216
631	–2	17,243
632	1	17,271
633	6	17,298
634	9	17,326
635	11	17,353
636	12	17,380
637	11	17,408
638	9	17,435
639	6	17,462
640	2	17,490
641	–0	17,517
642	–3	17,544
643	–5	17,572
644	–6	17,599
645	–6	17,627
646	–6	17,654
647	–4	17,681
648	–3	17,709
649	–1	17,736
650	–0	17,763
651	0	17,791
652	1	17,818
653	0	17,845
654	0	17,873
655	0	17,900
656	–0	17,928
657	–0	17,955
658	–0	17,982
659	0	18,010
660	1	18,037
661	3	18,065
662	4	18,092
663	5	18,119
664	5	18,147
665	5	18,174
666	4	18,201
667	2	18,229
668	–0	18,256
669	–3	18,283
670	–6	18,311
671	–9	18,339
672	–10	18,366
673	–10	18,393
674	–9	18,420
675	–6	18,448
676	–3	18,475
677	1	18,502
678	6	18,530
679	10	18,557
680	12	18,585
681	14	18,612
682	13	18,639
683	10	18,667
684	6	18,694
685	1	18,721
686	–3	18,749
687	–6	18,776
688	–11	18,804
689	–13	18,831
690	–13	18,858
691	–10	18,886
692	–7	18,913
693	–3	18,940
694	1	18,968
695	4	18,996
696	7	19,022
697	8	19,050
698	8	19,077
699	6	19,105
700	4	19,132
701	1	19,159
702	–0	19,187
703	–2	19,214
704	–2	19,241
705	–2	19,269
706	–1	19,296
707	0	19,324
708	1	19,351
709	2	19,978
710	2	19,406
711	1	19,433
712	–0	19,460
713	–2	19,488
714	–5	19,515
715	–6	19,543
716	–7	19,570
717	–7	19,597
718	–5	19,625
719	–3	19,652
720	0	19,679
721	3	19,707
722	7	19,734
723	9	19,761
724	11	19,789
725	11	19,816
726	10	19,844
727	7	19,871
728	3	19,898
729	–0	19,926
730	–4	19,953
731	–8	19,980
732	–11	20,008
733	–12	20,035
734	–12	20,063
735	–10	20,090
736	–7	20,117
737	–3	20,145
738	0	20,172
739	5	20,199
740	8	20,227
741	11	20,254
742	12	20,282
743	11	20,309
744	9	20,336
745	6	20,354
746	1	20,391
747	–2	20,418
748	–6	20,446
749	–9	20,473
750	–10	20,500
751	–9	20,526
752	–7	20,556
753	–4	20,583
754	–1	20,610
755	2	20,637
756	5	20,665
757	7	20,692
758	8	20,719
759	7	20,747
760	5	20,774
761	2	20,802
762	–1	20,829
763	–4	20,856
764	–7	20,884
765	–9	20,911
766	–9	20,938
767	–7	20,966
768	–5	20,993
769	–1	21,021
770	2	21,048
771	5	21,075
772	8	21,103
773	10	21,130
774	10	21,157
775	8	21,185
776	6	21,212
777	2	21,239
778	–1	21,267
779	–4	21,294
780	–7	21,322
781	–9	21,349
782	–9	21,376
783	–8	21,404
784	–7	21,431
785	–4	21,458
786	–1	21,486
787	1	21,513
788	4	21,541
789	6	21,568
790	7	21,595
791	7	21,623
792	7	21,650
793	5	21,677
794	3	21,705
795	0	21,732
796	–1	21,760
797	–4	21,787
798	–5	21,814
799	–6	21,842
800	–5	21,869
801	–4	21,896
802	–2	21,924
803	–0	21,951
804	2	21,978
805	4	22,006
806	5	22,033
807	5	22,061
808	4	22,088
809	3	22,115
810	0	22,143
811	–1	22,170
812	–3	22,197
813	–5	22,225
814	–6	22,252
815	–5	22,280
816	–4	22,307
817	–3	22,334
818	–0	22,362
819	1	22,389
820	4	22,416
821	5	22,444
822	6	22,471
824	6	22,526
825	5	22,553
826	3	22,581
827	0	22,608
828	–2	22,635
829	–4	22,663
830	–7	22,690
831	–8	22,717
832	–9	22,745
833	–8	22,772
834	–7	22,800
835	–4	22,827
836	–1	22,854
837	2	22,882
838	6	22,909
839	9	22,936
840	11	22,964
841	12	22,991
842	11	23,019
843	9	23,046
844	5	23,073
845	0	23,101
846	–5	23,128
847	–9	23,155
848	–13	23,183
849	–15	23,210
850	–15	23,238
851	–13	23,265
852	–9	23,292
853	–3	23,320
854	3	23,347
855	9	23,374
856	14	23,402
857	18	23,429
858	18	23,457
859	16	23,484
860	12	23,511
861	5	23,539
862	–1	23,566
863	–7	23,593
864	–13	23,621
865	–16	23,648
866	–17	23,675
867	–16	23,703
868	–12	23,730
869	–7	23,758
870	–1	23,785
871	4	23,812
872	9	23,840
873	12	23,867
874	14	23,894
875	13	23,922
876	11	23,949
877	7	23,977
878	2	24,004
879	–1	24,031
880	–6	24,059
881	–9	24,086
882	–11	24,113
883	–11	24,141
884	–9	24,168
885	–6	24,196
886	–3	24,223
887	0	24,250
888	4	24,278
889	7	24,305
890	9	24,332
891	9	24,360
892	8	24,387
893	6	24,414
894	3	24,442
895	–0	24,469
896	–3	24,497
897	–6	24,524
898	–8	24,551
899	–9	24,579
900	–8	24,606
901	–6	24,633
902	–2	24,661
903	0	24,688
904	4	24,716
905	7	24,743
906	8	24,770
907	9	24,798
908	7	24,825
909	5	24,852
910	1	24,880
911	–2	24,907
912	–6	24,935
913	–8	24,962
914	–10	24,989
915	–9	25,017
916	–7	25,044
917	–3	25,071
918	0	25,099
919	4	25,126
920	8	25,153
921	11	25,181
922	12	25,208
923	11	25,236
924	9	25,263
925	4	25,290
926	–0	25,318
927	–5	25,345
928	–9	25,372
929	–12	25,400
930	–13	25,427
931	–12	25,455
932	–9	25,482
933	–5	25,509
934	–0	25,537
935	4	25,564
936	8	25,591
937	11	25,619
938	13	25,645
939	13	25,674
940	11	25,701
941	7	25,728
942	3	25,756
943	–1	25,783
944	–5	25,810
945	–8	25,839
946	–10	25,855
947	–11	25,892
948	–10	25,920
949	–8	25,947
950	–6	25,975
951	–2	26,002
952	0	26,029
953	3	26,057
954	5	26,084
955	7	26,111
956	8	26,139
957	8	26,166
958	7	26,194
959	6	26,221
960	4	26,248
961	2	26,276
962	0	26,303
963	–2	26,330
964	–4	26,358
965	–5	26,385
966	–6	26,413
967	–7	26,440
968	–7	26,467
969	–7	26,495
970	–6	26,522
971	–4	26,549
972	–2	26,577
973	0	26,604
974	3	26,631
975	6	26,659
976	9	26,686
977	10	26,714
978	11	26,741
979	10	26,768
980	8	26,796
981	5	26,823
982	1	26,850
983	–3	26,878
984	–7	26,905
985	–10	26,933
986	–12	26,960
987	–13	26,987
988	–12	27,015
989	–10	27,042
990	–6	27,069
991	–2	27,097
992	2	27,124
993	6	27,152
994	10	27,179
995	12	27,206
996	14	27,234
997	13	27,261
998	11	27,288
999	8	27,316
1 000	3	27,343
1 001	–0	27,370
1 002	–5	27,399
1 003	–9	27,426
1 004	–12	27,453
1 005	–13	27,480
1 006	–13	27,507
1 007	–11	27,535
1 008	–7	27,562
1 009	–2	27,589
1 010	1	27,617
1 011	6	27,644
1 012	9	27,672
1 013	11	27,699
1 014	12	27,726
1 015	10	27,754
1 016	8	27,781
1 017	4	27,808
1 018	0	27,836
1 019	–3	27,863
1 020	–6	27,891
1 021	–8	27,918
1 022	–9	27,945
1 023	–8	27,973
1 024	0	28,000“

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

264

31988L0665

L 382/42

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1988 година

за изменение и допълнение на редица директиви относно сближаването на законодателството на държавите-членки относно публикуването в Официален вестник на Европейските общности на предвидените в него свидетелства и удостоверения

(88/665/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

в сътрудничество с Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че редица директиви на Общността определят общите разпоредби, които се отнасят в частност до процедурите за типово одобрение на ЕИО, за преглед на ЕИО на типа, за проверка на ЕИО и за други удостоверения на ЕИО; като има предвид, че други специални директиви се позовават на тези процедури;

като има предвид, че в рамките на процедурите за типово одобрение на ЕИО и за преглед на ЕИО на типа, са предвидени взаимно уведомяване между държавите-членки и/или упълномощените органи, както и уведомяване на Комисията за издадените свидетелства; като има предвид, че извлечение от свидетелствата също трябва да се публикува в Официален вестник на Европейските общности;

като има предвид, че натрупаният опит показа, че публикуването на извлечения от удостоверенията и свидетелствата в Официален вестник не увеличава чувствително прозрачността в тази област, поради факта, че същата вече е осигурена по задоволителен начин с други средства; като има предвид, че то не е необходимо и може да бъде премахнато,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Следните директиви се изменят, както следва:

Директива 71/316/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно сближаване на законодателството на държавите-членки относно общите разпоредби за измервателните инструменти и методите за метрологичен контрол (3), последно изменена с Директива 87/355/EИО (4):

в приложение I точка 5.1. се заличава и в точка 5.3. препращането към точка 5.1 се заличава.

Директива 76/767/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаване на законодателството на държавите-членки относно общите разпоредби за уредите, работещи под налягане, и методите за контрол на тези уреди (5), последно изменена с Директива 87/354/EИО (6):

в приложение I точка 4.1. се заличава и в точка 4.3. препращането към точка 4.1. се заличава.

Директива 79/196/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1979 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно електрическото оборудване, използвано във взривоопасна среда чрез прилагане на някои начини на предпазване (7), последно изменена с Директива 84/47/EИО (8):

в член 6 параграф 2 се заличава и в член 7, параграф 1 препращането към член 6 се заличава.

Директива 84/528/ЕИО на Съвета от 17 септември 1984 г. относно сближаване на законодателството на държавите-членки относно общите разпоредби за подемни и товаро-разтоварни устройства (9), последно изменена с Директива 87/354/EИО:

в приложение I точка 5.1. се заличава и в точка 5.3. препращането към точка 5.1. се заличава.

Директива 84/530/ЕИО на Съвета от 17 септември 1984 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно общите разпоредби за уредите, използващи газообразни горива, за устройствата за безопасност и контрол на подаването на газ за тези уреди, както и методите за контрол на тези устройства (10), последно изменена с Директива 87/354/EИО:

в приложение I точка 5.1. се заличава и в точка 5.3. препращането към точка 5.1. се заличава.

Директива 84/532/ЕИО на Съвета от 17 септември 1984 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно общите разпоредби за строителните материали и съоръжения (11), последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия:

в приложение I точка 4.1. се заличава и в точка 4.3. препращането към точка 4.1. се заличава.

Член 2

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.

За Съвета

Председател

V. PAPANDREOU

(1) ОВ C 156, 15.6.1987 г., стр. 190 и

ОВ C 310, 5.12.1988 г.

(2) ОВ С 232, 31.8.1987 г., стр. 7.

(3) ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.

(4) ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 46.

(5) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 153.

(6) ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 43.

(7) ОВ L 43, 20.2.1979 г., стр. 20.

(8) ОВ L 31, 2.2.1984 г., стр. 19.

(9) ОВ L 300, 19.11.1984 г., стр. 72.

(10) ОВ L 300, 19.11.1984 г., стр. 95.

(11) ОВ L 300, 19.11.1984 г., стр. 111.

13/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

266

31988L0667

L 382/46

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1988 година

относно изменение за четвърти път на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на козметичните продукти

(88/667/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-конкретно член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като действа съвместно с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че последващите изменения на приложенията към Директива 76/768/ЕИО (4), с последните изменения към нея с Директива 88/233/ЕИО (5), изискват адаптиране на разпоредбите на директивата;

Като има предвид, че опитът, натрупан от приемането на Директива 76/768/ЕИО показва, че е необходимо да се усъвършенстват разпоредбите относно етикетирането и че срокът на действие, посочен в член 12, параграф 2 не съответства на изискванията,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В Директива 76/768/ЕИО се внасят следните изменения:

Член 1, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3. Козметичните продукти, които съдържат някое от веществата, посочени в приложение V, се изключват от обхвата на настоящата директива. Държавите-членки могат да предприемат такива мерки, каквито считат за целесъобразни, по отношение на тези продукти.“

В член 4, точки в) и г) се заменят със следния текст:

„в)	багрила, различни от тези, посочени в приложение IV, част 1, с изключение на козметични продукти, съдържащи багрила, предназначени единствено за боядисване на косата;

г)	багрила, посочени в приложение IV, част 1, използвани при условия, различни от условията, постановени тук, с изключение на козметични продукти, съдържащи багрила, предназначени единствено за боядисване на косата.“

Член 5 се замества със следния текст:

„Член 5

Държавите-членки разрешават пускането на пазара на козметични продукти, които съдържат:

а)	веществата, посочени в приложение III, част 2, в определените рамки и условия, до крайния срок, посочен в колона „ж“ на същото приложение;

б)	багрилата, посочени в приложение IV, част 2, в определените рамки и условия, в рамките на срока за допускане, посочен в същото приложение;

в)	консервантите, посочени в приложение VI, част 2, в определените рамки и условия, до крайния срок, посочен в колона „е“ на същото приложение. От друга страна, някои от тези вещества могат да бъдат използвани в други концентрации за специални цели, които явно следват от предназначението на продукта;

г)	ултравиолетовите филтри, посочени в част 2 на приложение VII, в определените рамки и условия, до крайния срок, посочен в колона „е“ на същото приложение.

На посочените дати, съответните вещества, багрила, консерванти и ултравиолетови филтри:

—	стават окончателно разрешени, или

—	стават окончателно забранени (приложение II), или

—	продължават да бъдат използвани още известно време, както е посочено в част 2 на приложения III, IV, VI и VII или

—	биват премахнати от всички приложения въз основа на наличната научна информация, или защото вече не се използват.“

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да осигурят, че козметичните продукти могат да се предлагат на пазара, само ако върху тяхната първична и вторична опаковка е нанесена следната неизтриваема, лесна за четене информация, с разбираеми букви:

а)

наименованието или фирмата и адреса или седалището на производителя или на лицето, което отговаря за маркетинга на козметичния продукт и което е установено в Общността. Тази информация може да бъде изписана със съкращения или чрез инициали само в случай, че е възможно предприятието да бъде лесно за разпознаване. Държавите-членки могат да изискват и уточняване на страната на произхода, ако стоките са произведени извън Общността;

б)

нетно съдържание при пакетирането, изразено в тегло или обем, с изключение на случаите на пакетиране на продукти, съдържащи количество по-малко от 5 g или 5 ml, безплатни мостри и опаковки за еднократна употреба; за продукти, продавани в обща опаковка, за които масата и обемът не са от значение, се указва само техният брой. Изключение от това правило правят случаите, когато броят на продуктите се вижда лесно отвън или продуктът се продава индивидуално;

в)

минимален срок на годност. Датата на минималния срок на годност на даден козметичен продукт е датата, до която този продукт, съхраняван при подходящи условия, продължава да изпълнява както своята първоначална функция, така и изискванията, посочени в член 2.

Датата на минималния срок на годност се означава с думите „Годен до …“, следвани от:

—	самата дата, или

—	подробни указания за мястото върху опаковката, на което е поставена датата.

При необходимост тази информация се допълва с условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се гарантира посоченият краен срок на годност.

Датата се обозначава ясно, с последователно посочване на месеца и годината. При срок на годност на козметичния продукт по-дълъг от 30 месеца, маркировката за срок на годност не е задължителна;

г)

Специални указания се посочват при употреба, като задължително се посочват инструкциите, съдържащи се в колона „Условия за употреба и предупреждения, които трябва да бъдат отпечатани на етикета“ на приложения III, IV, VI и VII, които трябва да бъдат обозначени върху първичната и вторична опаковка, както и всички специални указания при използването на козметични продукти с професионална цел и по-конкретно във фризьорството. Когато поради практически съображения върху опаковката не може да бъде изписана пълната информация, то тази информация се прилага към първичната и вторична опаковка на козметичния продукт под формата на листовка, на която се посочва информация в съкратен вид, на вниманието на потребителя;

д)	номер на партидата на производителя или указание за идентифициране на стоките. Когато поради практически съображения върху опаковката не може да бъде изписана пълната информация, то тази информация се посочва само върху първичната опаковка на козметичния продукт;

2. При продажба на козметични продукти, които не са пакетирани, или се пакетират в момента на продажбата им по искане на потребителя или са предварително пакетирани за непосредствена продажба, държавите-членки приемат подробни правила за поставяне на указанията за употреба, посочени в параграф 1.

3. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че при етикетирането, предлагането за продажба и рекламата на козметичните продукти не се допускат текстове, наименования, изображения, търговски марки, картини, фигури и други знаци, сочещи характеристики, които продуктите не притежават.“

5.	Член 12, параграф 2 се заменя със следния текст: „2. Комисията се консултира в най-скоро време със заинтересованите държави-членки, след което незабавно излиза със становище и предприема необходимите действия.“

6.	Приложение III, част 2 става приложение IV, част 1.

7.	Приложение IV, част 1 става приложение III, част 2.

Член 2

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да осигурят, че от 1 януари 1992 г. производителите и вносителите, установени в Общността, не могат да предлагат на пазара на Общността козметични продукти, чиито етикети не отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да осигурят, че продуктите, посочени в параграф 1, не могат да бъдат продавани или доставяни на крайния потребител след 31 декември 1993 г.

Член 3

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1989 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от вътрешното право, приети от тях в приложното поле на настоящата директива.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.

За Съвета

Председател

V. PAPANDREOU

(1) ОВ С 86, 1.4.1987 г., стр. 3.

(2) ОВ С 122, 9.5.1988 г., стр. 80, и решение от 14 декември 1988 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ С 319, 30.11.1987 г., стр. 5.

(4) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(5) ОВ L 105, 26.4.1988 г., стр. 11.

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
1987	L 220	1		31987L0402
			Директива на Съвета от 25 юни 1987 година относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея		3
1987	L 220	48		31987L0404
			Директива на Съвета от 25 юни 1987 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно обикновените съдове под налягане		46
1987	L 306	24		31987L0524
			Първа директива на Комисията от 6 октомври 1987 година относно определяне на методите на Общността за вземане на проби за химически анализ за контрола на консервирани млечни продукти		58
1988	L 092	50		31988L0195
			Директива на Комисията от 24 март 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 80/1269/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторните превозни средства		66
1988	L 105	11		31988L0233
			Десета директива на Комисията от 2 март 1988 година относно адаптиране към техническия прогрес на приложения II, III, IV и VI към Директива 76/768/ЕИО на Съвета oтносно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти		76
1988	L 133	1		31988L0302
			Директива на Комисията от 18 ноември 1987 година относно девето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/EИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества		80
1988	L 143	26		31988L0316
			Директива на Съвета от 7 юни 1988 година за изменение на Директива 75/106/ЕИО относно сближаване на законодателството на държавите-членки във връзка с предварителното подбиране по обем на някои течности в опаковки за продажби на дребно		207
1988	L 147	77		31988L0321
			Директива на Комисията от 16 май 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 71/127/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства		209
1988	L 157	28		31988L0344
			Директива на Съвета от 13 юни 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и хранителни съставки		212
1988	L 181	40		31988L0366
			Директива на Комисията от 17 май 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 77/649/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства		218
1988	L 184	61		31988L0388
			Директива на Съвета от 22 юни 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство		223
1988	L 184	67		31988D0389
			Решение на Съвета от 22 юни 1988 година относно съставянето на инвентаризационен списък от Комисията на изходните материали и вещества, използвани в производството на ароматизанти		230
1988	L 187	1		31988L0378
			Директива на Съвета от 3 май 1988 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с безопасността на детските играчки		231
1988	L 200	27		31988L0410
			Директива на Комисията от 21 юни 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/151/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държави-членки относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански или горски трактори		244
1988	L 200	30		31988L0411
			Директива на Комисията от 21 юни 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 75/321/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно кормилната уредба на колесните селскостопански или горски трактори		247
1988	L 200	31		31988L0412
			Директива на Комисията от 22 юни 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/152/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателството на държавите-членки, свързани с максималната конструктивна скорост и товарни платформи за колесни селскостопански и горски трактори		248
1988	L 200	32		31988L0413
			Директива на Комисията от 22 юни 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 79/622/ЕИО на Съвета за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на колесни селскостопански или горски трактори (статични изпитвания)		249
1988	L 200	34		31988L0414
			Директива на Комисията от 22 юни 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 80/720/ЕИО на Съвета за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и вратите и прозорците на селскостопански и горски колесни трактори		251
1988	L 214	1		31988L0436
			Директива на Съвета от 16 юни 1988 година за изменение на Директива 70/220/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се приемат срещу замърсяването на въздуха с газове, изпускани от двигателите на моторните превозни средства (Ограничение за емисиите на механични замърсители от дизелови двигатели)		254
1988	L 228	31		31988L0465
			Директива на Комисията от 30 юни 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 78/764/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно седалката на водача на колесните селскостопански или горски трактори		257
1988	L 382	42		31988L0665
			Директива на съвета от 21 декември 1988 година за изменение и допълнение на редица директиви относно сближаването на законодателството на държавите-членки относно публикуването в Официален вестник на Европейските общности на предвидените в него свидетелства и удостоверения		264
1988	L 382	46		31988L0667
			Директива на Съвета от 21 декември 1988 година относно изменение за четвърти път на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на козметичните продукти		266