08/ 003

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

—

законодателство (L),

—

съобщения и информации (С).

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

C 001/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

В настоящото известие Комисията на Европейските общност излага становището си по отношение на договорите за подизпълнение във връзка с член 85, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност. Понастоящем този вид договори е форма на разпределение на работата, която се отнася до всякакви по размер предприятия, но която предлага възможности за развитие особено за малките и средни предприятия.

Комисията счита, че договорите, съгласно които едно предприятие, наричано „възложител“, независимо от това дали в резултат от предхождаща поръчка от трета страна, възлага на друга, наричана „подизпълнител“, производството на стоки, доставката на услуги или изпълнението на строителни работи съгласно указанията на възложителя, които да бъдат предоставени на възложителя или изпълнени от негово име, не са обхванати сами по себе от забраната по член 85, параграф 1.

За да се изпълнят определени договори за подизпълнение в съответствие с указанията на изпълнителя, може да се наложи подизпълнителят да използва съответна технология или оборудване, които изпълнителят ще трябва да му предостави. За да се защити икономическата стойност на такава технология или оборудване, изпълнителят може да иска да ограничи тяхното използване от подизпълнителя до това, което е необходимо за целите на договора. Така се поставя въпросът дали такива ограничения попадат в приложното поле на член 85, параграф 1. Те се оценяват в настоящото известие, като се отчитат целите на този вид договори, които ги разграничават от обикновените лицензионни договори за патенти и ноу-хау.

2.

Комисията счита, че член 85, параграф1 не се прилага по отношение на клаузи, по силата на които:

при условие че и доколкото тези технологии или оборудване са необходими, за да може подизпълнителят да изработи стоките, да предостави услугите или да изпълни строителните работи в съответствие с указанията на изпълнителя. В тези граници подизпълнителят предоставя стоки, услуги или строителни работи, по отношение на които той не е независим доставчик на пазара.

Горното условие е спазено, когато изпълнението на договора за подизпълнение изисква използването от страна на подизпълнителя на:

Които, независимо от това, че не попадат в обхвата на правата на индустриална собственост, нито съдържат какъвто и да е елемент на поверителност, дават възможност за изработване на стоки, които се различават по форма, функция или състав от други стоки, които се произвеждат или доставят на пазара.

Въпреки това, горепосочените ограничения не са обосновани, когато подизпълнителят има на свое разположение или би могъл, при приемливи условия, да получи достъп до технологията или оборудването, което е необходимо, за да произведе стоките, да предостави услугите или да извърши строителните работи. По принцип, такъв е случаят, когато възложителят не предоставя повече от обща информация, която единствено описва какви строителни работи трябва да бъдат извършени. При такива обстоятелства, ограниченията биха могли да отнемат на подизпълнителя възможността да развие свой собствен бизнес в областите, които попадат в договора.

3.

Следните ограничения във връзка с предоставянето на технология от възложителя могат, по мнението на Комисията, също да бъдат наложени в договорите за подизпълнение, без да може да се възрази от гледна точка на член 85, параграф 1:

Това задължение на подизпълнителя може да бъдат изключително в полза на възложителя, доколкото подобренията и изобретенията, направени от подизпълнителя при изпълнението на договора, не могат да бъдат използвани независимо от секретното ноу-хау или патент на възложителя, тъй като това не съставлява значително ограничение на конкуренцията.

Въпреки това, всяко поемане на задължение на подизпълнителя, засягащо правото да разполага с резултатите от собствената си изследователска и развойна работа, може да ограничи конкуренцията, когато тези резултати могат да бъдат използвани самостоятелно. При подобни обстоятелства подизпълнителското правоотношение не е достатъчно, за да изключи обичайните правила на конкуренцията относно разпореждане с права на индустриална собственост или секретно ноу-хау.

4.

Когато подизпълнителят е оторизиран с договора за подизпълнение да използва специфична търговска марка, търговско наименование или оформление, възложителят може в същото време да забрани използването им от страна на подизпълнителя по отношение на стоки, услуги или строителни работи, които не се доставят на възложителя.

5.

Независимо от това, че настоящото известие следва по принцип да премахне необходимостта за предприятията да получават становище по правните въпроси, съдържащо се в индивидуално решение на Комисията, това не засяга правото на съответните предприятия да подават заявления за отрицателен атестат, както е определено в член 2 от Регламент № 17 или да нотифицират договора пред Комисията съгласно член 4, параграф 1 от този регламент (1).

Известието от 1968 г. за сътрудничеството между предприятията (2), което изброява определени споразумения, които по своето естество не следва да бъдат считани за антиконкурентни, е по този начин допълнено в областта на подизпълнението. Комисията също така напомня на предприятията, че за да се поощри сътрудничеството между малките и средни предприятия, тя е публикувала известие за по-маловажните споразумения, които не попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора за създаване на Европейска икономическа общност (3).

Настоящото известие не накърнява становището, което може да бъде изразено по отношение на договорите за подизпълнение от страна на Съда на Европейските общности.

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

5

C 233/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

Комисията на Европейските общности в своята Зелена книга за развитието на общия пазар на далекосъобщителни услуги и оборудване (COM (87)290) от 30 юни 1987 г. предложи редица позиции на Общността. Между тях позиции (З) и (И) са, както следва:

2.

Тези позиции бяха препотвърдени в документа на Комисията от 9 февруари 1988 г.„Приложение на Зелената книга за развитието на общия пазар на далекосъобщителни услуги и оборудване/състояние на дискусиите и предложенията на Комисията“ (COM(88)48). Между областите, в които развитието на конкретни дейности сега е възможно, Комисията отбеляза следното:

„Гарантиране на справедливи условия на конкуренция:

Гарантирането на отворен конкурентен пазар прави необходимо непрекъснатото преразглеждане на далекосъобщителния сектор.

Комисията възнамерява да разработи насоки за приложението на правилата по конкуренция в далекосъобщителния сектор и за начина, по който този преглед следва да се осъществява.“

Това е целта на настоящото съобщение.

Телекомуникационният сектор в много случаи изисква споразумения за сътрудничество, inter alia по други въпроси, между далекосъобщителните организации (ДО), с цел да се гарантира взаимната свързаност между мрежите и услугите, обслужване и принципа „едно спиране“, което е необходимо за предоставяне на услуги на територията на цяла Европа, както и за предлагане на оптимални услуги на потребителите. Тези цели могат да бъдат постигнати, inter alia, чрез сътрудничество между далекосъобщителните организации — например в областите, където изключителни или специални права за предоставяне могат да бъдат продължени, в съответствие със законодателството на Общността, в това число, в съответствие със закона за конкуренцията, както и в областите, в които оптималните услуги изискват определени характеристики на сътрудничеството. От друга страна, основният принцип за разработване на условия на пазара за предоставяне на европейските потребители на най-голямо разнообразие на далекосъобщителни услуги с по-добро качество и на по-ниска цена изисква въвеждането и спазването на стриктна конкурентна структура. Конкуренцията играе централна роля за Общността, особено от гледна точка на завършването на общия пазар от 1992 г. Значението на тази роля бе подчертано в Зелената книга.

Единният пазар ще представлява ново измерение на далекосъобщителните оператори и потребители. Конкуренцията ще им предостави възможността да се възползват изцяло и да подпомогнат от технологичното развитие, а също така ще ги окуражи да извършат преструктуриране и да постигнат необходимата икономия на мащаба с цел да станат конкурентноспособни не само на пазара на Общността, но и в целия свят.

Като има предвид това, настоящите насоки припомнят общите принципи, които Комисията, съгласно нейния мандат, предоставен от правилата за конкуренцията, съдържащи се в Договора, е прилагала и ще прилага в този сектор, независимо от крайния резултат по всеки един конкретен случай, който ще следва да се обсъди в съответствие с фактите.

Целта е, inter alia, да се постигне по-голяма сигурност по отношение на условията за инвестиране в сектора и разработването на европейски мрежи и услуги.

Механизмите за създаване на сигурност по отношение на индивидуални случаи (с изключение на оплакванията и разследванията ex-officio), се предоставят посредством нотификация и чрез процедурите за взимане на решение, че липсват основания за предприемане на действия от страна на Комисията, предвидени в Регламент № 17, който съдържа формална процедура за разрешаване на споразуменията за сътрудничество в тази област, когато е необходимо наличието на формално разрешение. Това се урежда подробно в настоящото съобщение.

3.

Основното технологично развитие в световен аспект на далекосъобщителния сектор (2) доведе до значителни промени в условията на конкуренцията. Традиционните монополни администрации не са в състояние сами да се справят с предизвикателствата на технологичната революция. На телекомуникационната сцена се появиха нови икономически сили. Те са в състояние да предложат на потребителите редица подобрени услуги благодарение на новите технологии. Това породи и стимулира широкообхватен процес на дерегулация, който се разпространи в Общността с различна степен на интензивност.

Това състояние променя прогресивно структурата на европейския пазар. Нови частни доставчици навлязоха на пазара с все повече услуги и оборудване с добавена стойност. Далекосъобщителните администрации, независимо от това че поддържат централна роля като обществени доставчици на услуги, придобиха бизнес начин на мислене. Те започнаха да се конкурират динамично с частните оператори на услуги и оборудване. Появи се мащабното преструктуриране, вследствие на сливания и съвместни предприятия с цел по-ефективно конкуриране посредством икономия от мащаба и рационализации в рамките на дерегулирания пазар. Всички тези събития имат мултиплициращ ефект върху технологичния напредък.

4.

В светлината на горепосоченото централната роля на конкуренцията за Общността изглежда ясна, особено от гледна точка на изграждането на единния пазар от 1992 г. Тази роля вече бе подчертана в Зелената книга.

5.

При прилагането на правилата на конкуренция Комисията се стреми да избягва приемането на държавни мерки или предприятия, налагащи или поддържащи изкуствени бариери, които са несъвместими с единния пазар. В същото време Комисията поощрява всички форми на сътрудничество, които подпомагат нововъведенията и икономическия прогрес, при съблюдаване на правото на конкуренция. Преследването на ефективна конкуренция в далекосъобщенията не е въпрос на политически избор. Изборът на свободен пазар и конкурентно ориентирана икономика е направен в Договора за ЕИО и правилата на конкуренция на този Договор са директно приложими в Общността. Горепосочените основни промени налагат необходимостта от пълно прилагане на нормите на правото на конкуренцията.

6.

Налице е необходимост от по-голяма сигурност по отношение на прилагането на правото на конкуренция. Всички далекосъобщителни администрации редом с изпълнение на задълженията си по защита на обществения интерес понастоящем се сблъскват с прилагането на тези правила на практика без преход от дългосрочната традиция на правна защита. Тяхното приложно поле и действителни последици често не са ясно осезаеми. Бързото развитие на технологиите налага огромни инвестиции с цел възползване от новите възможности на пазара и всички оператори, обществени или частни, трябва да вземат бързи решения, като отчитат регулаторната рамка на конкуренцията.

7.

Необходимостта от по-голяма сигурност по отношение на прилагането на правилата на конкуренцията е вече постигната посредством оценките, които бяха направени по редица отделни случаи. Въпреки това, оценките по индивидуални случаи досега дават отговор само на някои от многобройните възникващи въпроси, свързани с конкуренцията в далекосъобщенията. Бъдещите случаи ще развият по-нататък практиката на Общността в този сектор.

8.

Тези насоки целят да предоставят съвети на обществените далекосъобщителни оператори, други доставчици на далекосъобщителни услуги и оборудване, юристи и заинтересовани членове на обществеността относно общите правни и икономически принципи, които са следвани и се следват от Комисията при прилагането на правилата на конкуренцията по отношение на предприятията в далекосъобщителния сектор въз основа на опита, придобит по отделни дела в съответствие с решенията на Съда на Европейските общности.

9.

Комисията ще прилага тези принципи и за в бъдеще по отношение на отделни случаи с необходимата гъвкавост, отчитайки конкретния контекст на всяко отделно дело. Тези насоки не обхващат всички общи принципи, ръководещи прилагането на правилата на конкуренцията, а само тези, които се отнасят конкретно до далекосъобщителни въпроси. Общите принципи на правилата на конкуренцията, несвързани конкретно с далекосъобщенията, но изцяло приложими по отношение на тях, могат да бъдат открити, освен на други места, и в регулаторните актове, решенията на Съда и решенията на Комисията по индивидуални дела, годишните доклади на Комисията по политиката на конкуренцията, съобщения за пресата и друга обществена информация, изготвена от Комисията.

10.

Тези насоки не създават права, които подлежат на изпълнение. Нещо повече, те не засягат прилагането на правилата по конкуренция на ЕИО от страна на Съда на Европейските общности и от националните органи (тъй като тези норми могат да бъдат директно прилагани във всяка държава-членка от вътрешните административни или съдебни органи).

11.

Промяна в икономическата или правната ситуация няма да доведе до автоматично паралелно изменение и допълнение на насоките. Въпреки това, Комисията си запазва възможността да прави такива изменения и допълнения, когато счита, че настоящите насоки вече не отговарят на целта си, което се дължи на фундаментални и/или повтарящи се промени в правните прецеденти, методите на прилагане на правилата на конкуренцията и на регулаторния, икономическия или техническия контекст.

12.

Настоящите насоки се отнасят до директното прилагане на правилата на конкуренцията по отношение на предприятията, т.е. до членове 85 и 86 от Договора за ЕИО. Те не се отнасят до правилата, приложими по отношение на държавите-членки, и по-специално, до член 5 и член 90, параграфи 1 и 3. Принципите, уреждащи прилагането на член 90 в далекосъобщенията, се съдържат в директивите на Комисията, приети съгласно член 90, параграф 3 за прилагане на Зелената книга (3).

13.

Съдът на Европейските общности (4) е постановил, че независимо от това, че членове 85 и 86 от Договора се отнасят за поведението на предприятия, а не за законите и други нормативни актове на държавите-членки, на основание на член 5, параграф 2 от Договора за ЕИО, държавите-членки се задължават да не приемат или да не поддържат в сила какъвто и да е акт, който би могъл доведе до елиминиране на ефективността на тези клаузи. Съдът е постановил, че такъв би бил случаят, по-конкретно когато дадена държава-членка изисква или облагодетелства забранени картели, или подсилва последиците от тях, или поощрява злоупотребата от страна на господстващи предприятия.

Ако тези актове са приети или са в сила по отношение на обществени предприятия или предприятия, на които дадена държава-членка предоставя специални или изключителни права, член 90 може също да бъде приложен.

14.

Когато поведението на обществено предприятие или предприятие, на което дадена държава-членка предоставя специални или изключителни права, е продиктувано изцяло от упражняването на автономност на това предприятие, то би могло да попадне в хипотезата на членове 85 и 86.

Когато това поведение е наложено от задължителни актове на държавата (регулаторни или административни), непредоставящи възможност за избор на съответното предприятие, член 90 може да се приложи по отношение на съответната държава във връзка с членове 85 и 86. В този случай членове 85 и 86 се прилагат по отношение на поведението на предприятието, като се отчитат ограниченията, наложени на предприятията със задължителни актове на държавата.

Накрая, когато поведението произтича от свободния избор на съответните предприятия, но държавата е приела акт, който поощрява това поведение или подсилва неговите последици, членове 85 и/или 86 се прилагат по отношение на поведението на предприятията, когато държавата е одобрила и/или правно потвърдила резултата от поведението на предприятията (например тарифите).

Настоящите насоки и член 90 се допълват взаимно в определена степен доколкото те обхващат принципите, регулиращи прилагането на правилата на конкуренцията: членове 85 и 86, от една страна, и член 90, от друга.

15.

Членове 85 и 86 и регламентите за приложение на тези членове при прилагането на член 87 от Договора за ЕИО съставляват правната рамка, която е в сила и която се прилага на територията на Общността. Не следва да има противоречия с други правила, тъй като законодателството на Общността оформя последователна регулаторна правна рамка. Други правила на Общността, и по-конкретно тези, които регулират далекосъобщителния сектор, не могат да се считат за клаузи, прилагащи членове 85 и 86 в този сектор. Въпреки това е очевидно, че актовете на Общността, приети в далекосъобщителния сектор, следва да бъдат тълкувани по начин, който съответства на правилата на конкуренцията, така че да се осигури възможно най-ефективно прилагане на всички аспекти на политиката по далекосъобщенията на Общността.

16.

Това се отнася, inter alia, по отношение на останалите неща и по отношение на връзката между правилата на конкуренцията, приложими по отношение на предприятията и правилата на отворената мрежа. Съгласно Резолюцията на Съвета от 30 юни 1988 г. относно развитието на общ пазар на далекосъобщителни услуги и оборудване до 1992 (5), правилата на отворената мрежа съдържат „бързата дефиниция на директивите на Съвета за техническите условия, условия за използване и тарифните принципи за правилата на отворената мрежа, като се започне с хармонизираните условия за използване на лицензирани линии.“ Подробностите относно процедурите по правилата на отворената мрежа са изложени в Директива 90/387/ЕИО (6) за създаването на вътрешен пазар за далекосъобщителни услуги посредством прилагането на правилата на отворената мрежа, приета от Съвета на 28 юни 1990 г. на съгласно член 100а от Договора за ЕИО.

17.

Правилата на отворената мрежа имат фундаментална роля за предоставяне на достъп в цяла Европа до взаимно свързаните публични мрежи на Общността. Когато хармонизацията на правилата на отворената мрежа е осъществена, на потребителите на мрежата ще бъдат осигурени условия за хармонизиран достъп на територията на цялата ЕИО, независимо от държавата, от която се осъществява достъпа. Хармонизираният достъп ще бъде осигурен в съответствие с правилата на конкуренцията, така както е посочено по-горе и в зависимост от специалните норми, които регулират правилата на отворената мрежа.

18.

Правилата на конкуренцията се прилагат и ще бъдат прилагани в тясна връзка с правилата за търговия на Общността, които са в сила. Въпреки това правилата на конкуренцията се прилагат по недискриминационен начин по отношение на предприятия от ЕИО, както и по отношение на предприятия, които не са от ЕИО и които имат достъп до пазара на ЕИО.

19.

Членове 85 и 86 се прилагат директно и на територията на цялата Общност по отношение на всички предприятия, независимо от това дали те са обществени или частни, при едни и същи условия и в същата степен, независимо от изключението, съдържащо се в член 90, параграф 2 (7) Комисията и националните административни и съдебни органи са компетентни да прилагат тези норми при условията, посочени в Регламент №17 (8).

20.

Следователно членове 85 и 86 се прилагат както по отношение на частни предприятия, така и по отношение на обществени далекосъобщителни оператори, обхващащи далекосъобщителни администрации и оторизирани частни опериращи агенции, по-долу наричани „далекосъобщителни организации“.

Далекосъобщителните организации са предприятия по смисъла на членове 85 и 86, доколкото те отговарят на условията за икономическа дейност за производство и/или продажба на далекосъобщително оборудване и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги, независимо от това дали тяхната същност е икономическа или не и дали те представляват отделни юридически лица или са част от държавна структура (9). Асоциациите на далекосъобщителните организации са асоциации по смисъла на член 85, дори и далекосъобщителните организации да участват като предприятия в организации, в които са представени също и правителствени органи.

Членове 85 и 86 се прилагат също и по отношение на предприятия, които се намират извън ЕИО, когато се прилагат или предстои да се прилагат ограничителни споразумения или са извършени злоупотреби от страна на предприятия в рамките на общия пазар в степен, в която се засяга търговията между държави-членки (10).

21.

Съдържащото се в член 90, параграф 2 изключение може да се прилага както по отношение на държавни мерки, така и по отношение на предприятия. Директивата за услугите 90/388/ЕИО, и по-специално член 3, предвижда една държава-членка да налага специални ограничения в лицензиите, които тя може да издава за предоставянето на определени далекосъобщителни услуги. Тези ограничения може да бъдат наложени в съответствие с член 90, параграф 2 или с цел да се гарантира спазване на основните задължения на държавата, така както са специфицирани в директивата.

22.

Що се отнася до член 90, параграф 2 ползите от изключението, съдържащо се в настоящата разпоредба, могат да бъдат прилагани по отношение на поведението на дадена далекосъобщителна организация, когато то води до ограничения в конкуренцията, които неговата държава-членка не налага при прилагането на директивата за услугите. Въпреки това следва да се вземе предвид факта, че в такъв случай държавата, чиято функция е да защитава обществения и общия икономически интерес, не счита за необходимо да налага въпросните ограничения. Това прави особено трудна тежестта за доказване, че изключението съгласно член 90, параграф 2 все още се прилага по отношение на поведението на дадено предприятие, включващо тези ограничения.

23.

Въз основа на съдебната практиката на Съда на европейските общности (11), Комисията прави заключението, че тя има изключителна компетентност, при контрол от страна на Съда на Европейските общности, да решава дали се прилага изключението на член 90, параграф 2. Националните органи, включително съдебните власти, могат да правят преценка дали това изключение не се прилага, когато те установят, че правилата на конкуренцията ясно не противоречат изпълнението на задачата за общия икономически интерес, възложен на предприятията. Когато тези органи не могат да направят ясна преценка в този смисъл, те следва да отложат своето решение с цел да дадат възможност на Комисията да установи дали са спазени условията за прилагане на тази клауза.

24.

Що се отнася до мерките, целящи спазване на „основните изисквания“ по смисъла на Директивата за услугите, съгласно член 1 от последната (12), могат да бъдат предприети единствено от държавите-членки, но не от предприятия.

25.

За да бъде определено действието на едно споразумение по отношение на конкуренцията за целите на член 85 и това дали е налице господстващо положение на пазара за целите на член 86, е необходимо да се определи съответния пазар/и, продуктовият/ите пазар/и или пазара/ите на услуги, както и географският/ите пазар/и в сферата на далекосъобщенията. В контекста на бързоразвиващите се технологии дефиницията за съответен пазар е динамична и варираща.

26.

Продуктовият пазар обхваща всички продукти, които по отношение на своите характеристики са особено подходящи за задоволяване на постоянни нужди и само в ограничена степен са взаимозаменяеми с други продукти по отношение на цена, използване и предпочитания от страна на потребителя. Един преглед, ограничен до обективните характеристики на съответните продукти, не може да бъде достатъчен, условията на конкуренцията и структурата на предлагането и търсенето на пазара трябва също да бъдат взети предвид (13).

27.

За целите на настоящите насоки само може да бъде отбелязано, че самостоятелните пазари на услуги могат да съществуват най-малко за предоставянето на земни мрежи, гласови комуникации, комуникации с данни и сателити. По отношение на пазара на оборудване следните области могат да бъдат взети предвид за целите на дефиницията на пазара: обществени превключватели, частни превключватели, трансмисионни системи, и по-специално такива в сферата на терминалите, телефонните оборудвания, модемите, телексните терминали, терминалите са трансфер на данни и мобилните телефони. Тези индикации не накърняват дефиницията на по-стеснени самостоятелни пазари. Що се отнася до други услуги — такива като добавена стойност, както и терминалното и мрежово оборудване, тук не би могло да бъде уточнено дали съществува пазар за всяка от тях или за всички тях като цяло, или за двата вида услуги, в зависимост от взаимната им заменяемост, съществуваща на различните географски пазари. Това се определя основно от предлагането и изискванията на тези пазари.

28.

След като различните обществени мрежи се конкурират за инсталирането на далекосъобщителни центрове на големи потребители, дефиницията на пазар може съответно да варира. В действителност големите далекосъобщителни потребители, независимо от това дали са доставчици на услуги или не, разполагат своите сгради в зависимост и от характеристиките на далекосъобщителните услуги, доставяни от всяка една далекосъобщителна организация. Следователно далекосъобщителните потребители съпоставят националните обществени мрежи с другите услуги, предоставяни от далекосъобщителните организации по отношение на характеристики и цени.

29.

Що се отнася до предоставянето на сателит, въпросът е дали то е взаимозаменяемо с предоставянето на земна мрежа:

30.

В мобилните комуникации изглежда, че съществуват отделни услуги като например клетъчните телефони, пейджърите, телепунктовете, безжичните предавания на глас и на данни. Техническото развитие позволява предоставяне на всяка от тези системи с все повече подобрения. Като следствие на това, различията между тези системи се увеличават прогресивно и тяхната взаимна заменяемост се увеличава. Поради това не би могло да се изключи, че в бъдеще за определени потребители редица от тези системи могат да бъдат обхванати от общ продуктов пазар. По същата логика е вероятно за определени ползватели мобилните системи да бъдат включени в общ пазар с определени услуги, предлагани на обществената комутируема мрежа.

31.

Географският пазар е област:

32.

Без да се накърнява дефиницията на географския пазар при отделни дела, всяка национална територия в рамките на ЕИО изглежда все още трябва да се счита за отделен географски пазар, що се отнася до съответните услуги или продукти, при които:

33.

Освен това трябва да бъде установено дали всеки национален пазар или част от него е съществена част от общия пазар. Такъв е случаят, когато услугите за съответния продукт представляват съществен процент от обема в рамките на ЕИО. Това се отнася за всички услуги и продукти, които са включени.

34.

Що се отнася до сателитните връзки за презгранична комуникация посредством сателитна връзка, те биха могли да бъдат предоставени от всяка една от няколко държави. В такъв случай географският пазар е по-широк от националната територия и може да обхване цялата ЕИО. Това се прилага за всички включени услуги и продукти.

35.

Що се отнася до услугите по принцип, както и оборудването за терминали и мрежи, Комисията преценява пазарната мощ на съответните предприятия и резултата за конкуренцията в ЕИО от поведението на предприятията въз основа на техните дейности и взаимодействието между ЕИО и световните пазари. Това е още повече необходимо предвид фактът, че пазарът на ЕИО прогресивно се отваря. Това може да има значителен ефект върху структурата на пазарите в ЕИО, върху общата конкурентоспособност на предприятията, опериращи на тези пазари, а в дългосрочен аспект и върху тяхната способност да се запазят като самостоятелни предприятия.

36.

Комисията припомня, че основната политическа цел на Регламента на Съвета от 30 юни 1988 г. относно развитието на общия пазар на далекосъобщителни услуги и оборудване до 1992 г. бе да:

„… стимулира европейското сътрудничество на всички нива, доколкото то е съвместимо с правилата на конкуренцията в Общността и по-специално в областта на НРД, с цел да се осигури силно европейско присъствие на телекомуникационните пазари и да се гарантира пълноценното участие на всички държави-членки.“

В много случаи услуги на територията на цяла Европа могат да бъдат постигнати посредством сътрудничество между далекосъобщителните организации — например чрез осигуряване на взаимната връзка и интероперативност:

i)

в тези области, в които изключителни или специални права за предоставяне могат да бъдат продължени в съответствие със законодателството на Общността, и по-конкретно с Директивата за услугите 90/388/ЕИО; и

ii)

в областите, в които оптималните услуги изискват определени характеристики на сътрудничеството като така наречените споразумения за принципа „едно спиране“, т.е. възможност за придобиване на услуги за цяла Европа в един пункт за предоставяне.

i)

приложение на решения, (че липсват основания за предприемане на действия,) с които Комисията сертифицира, че споразуменията не попадат в обхвата на член 85 поради това, че те не ограничават конкуренцията и/или не засягат търговията между държавите-членки; и

ii)

уведомление за споразуменията, попадащи в приложното поле на член 85 с цел да се получи разрешение за предоставяне на изключение по член 85, параграф 3. Независимо от това, че дадено споразумение попада в обхвата на член 85, освобождаване от забрана може да бъде предоставено от страна на Комисията съгласно член 85, параграф 3 единствено ако споразумението носи икономически ползи, оценени въз основа на критериите, съдържащи се в посочения параграф 3, които имат превес спрямо ограниченията на конкуренцията. Във всеки случай конкуренцията не може да бъде елиминирана по отношение на значителна част от въпросните продукти. Уведомлението не е задължително, но ако по съображения за правна сигурност страните решат да изискат предоставяне на освобождаване от забрана съгласно член 4 от Регламент № 17, споразуменията могат да не бъдат освободени докато Комисията не бъде уведомена за тях.

37.

Споразуменията за сътрудничество могат да попаднат в един от регламентите или известията за групово освобождаване от забрана (17). В първия случай споразумението автоматично се освобождава съгласно член 85, параграф 3. Във втория случай, ако по мнение на Комисията споразумението не ограничава значително конкуренцията и търговията между държавите-членки, не се налага предприемане на действия от страна на Комисията. При всички случаи споразумението не е необходимо да се нотифицира, но то би могло да се нотифицира при наличие на съмнение. Ако Комисията получи много уведомления за подобни споразумения за сътрудничество в далекосъобщителния сектор, тя може да реши дали не е подходящо да има специален регламент за групово освобождаване за такива споразумения.

38.

Категориите споразумения (18), които са характерни за далекосъобщенията и които могат да попаднат в обхвата на член 85, са посочени по-долу. Този списък само предоставя примери и, следователно, не е изчерпателен. Поради това Комисията посочва възможни ограничения на конкуренцията, които могат да бъдат обхванати от член 85 и случаи, в които може да има възможност за освобождаване от забрана.

39.

Тези споразумения могат да засегнат търговията между държавите-членки по следните причини:

40.

Накрая, в степента, в която далекосъобщителните организации имат господстващо положение в пазарите за съоръжения, услуги и оборудване, тяхното поведение, водещо до и включващо, сключването на въпросните споразумения, би могло също да доведе до нарушаване на член 86, ако споразуменията имат или е вероятно да имат като последица нарушаването или поддържането на съществуващото ниво на конкуренция на пазара, или увеличаването на тази конкуренция, или водещо до това далекосъобщителните организации да присвоят ползите от търговията, която те иначе не биха присвоили, ако съществуваше нормална и достатъчно ефективна конкуренция.

41.

Споразуменията, отнасящи се до земното оборудване (обществени комутируеми или лицензирани вериги) или услуги (гласова телефония за широката общественост) могат понастоящем да бъдат сключени само между далекосъобщителни организации поради правния режим, който предоставя изключителни или специални права. Фактът, че Директивата за услугите признава възможността една държава-членка да запази тази клауза за определени оператори, не изключва тези оператори от спазването на правилата на конкуренцията при предоставяне на тези съоръжения или услуги. Тези споразумения могат да ограничат конкуренцията в рамките на една държава-членка само ако такива изключителни права са предоставени на повече от един доставчик.

42.

Тези споразумения може да ограничат конкуренцията между далекосъобщителните организации за спиране или привличане на големи далекосъобщителни потребители за техните далекосъобщителни сектори. Такава конкуренция между центровете се основава на привилегировани тарифи и други условия, както и на качеството на услугите. Държавите-членки нямат право да препятстват такава конкуренция поради това, че Директивата за услугите дава възможност само за предоставяне на изключителни и специални права от всяка държава-членка на нейната собствена територия.

43.

Накрая, тези споразумения могат да ограничат конкуренцията при нерезервирани от трета страна предприятие услуги, които се подпомагат от тези съоръжения, например ако те наложат дискриминационни или неравнопоставени условия за търговия на определени потребители.

44. (аа)

Ценови споразумения: всички споразумения на далекосъобщителни организации за цени, намаления или събиране на такси за международни услуги е вероятно да ограничат конкуренцията между центровете в значителна степен. Координацията или забраната за намаления би могла да доведе до сериозни ограничения. В ситуации, в които това е обществено известно, например по отношение на тарифните нива, намалението може да остане единствената възможност за ефективна конкуренция на цените.

45.

По редица дела и Съдът на Европейските общности и Комисията са приели, че ценовите споразумения са едни от най-сериозните нарушения на член 85 (19).

46.

Противно на това, когато споразуменията се отнасят само за установяване на обща тарифна структура или принципи, Комисията може да прецени дали това не представлява една от икономическите ползи съгласно член 85, параграф 3, които имат превес спрямо ограничението на конкуренцията. Наистина това би могло да предостави необходимата прозрачност за изчисляване на тарифи и да облекчи потребителите при вземане на решения относно тарифните промени или разполагането на централи, или помещения. Такива споразумения биха могли, също така, да допринесат за постигане на икономическите цели, съдържащи се в Зелената книга — цени, повече ориентирани към разходите.

47. (аб)

—

използване на лизинговите вериги между потребителя и трети страни, при условие че комуникацията засяга изключително дейността, за която веригата е била одобрена,

—

забрана за последващ лизинг,

—

оторизиране на частни мрежи само за потребители, свързани едни с други от икономически връзки и които осъществяват същата дейност,

—

предварителни консултации между далекосъобщителни организации за всяка одобрена частна мрежа и всяко изменение на използването на мрежата, както и за всяка взаимна връзка между частни мрежи.

48. (ав)

i)

в степента, в която те координират избора на линии, които да бъдат изградени за международни услуги от страна на далекосъобщителните организации, те могат да ограничат конкуренцията между далекосъобщителните организации като доставчици на потребителите на комуникационни центрове по отношение на инвестициите и продукцията, с възможни последици за тарифите. Следва да бъде определено дали такова ограничение на тяхната бизнес автономия е достатъчно значително, за да попадне в обхвата на член 85. Във всеки случай един аргумент за освобождаване съгласно член 85, параграф 3 би могъл да издържи по-лесно, ако определянето на общите линии би било необходимо, за да подпомогне взаимните връзки и, следователно, използването на европейската мрежа;

ii)

в степента, в която те резервират избора на линии, които са вече изградени за далекосъобщителните организации и този избор се отнася до определено съоръжение, далекосъобщителните организации биха могли да ограничат използването на други съоръжения и по този начин — доставката на услуги, в ущърб на технологичния напредък. В противен случай изборът на линии по принцип не се счита за ограничителен ако представлява техническо изискване.

49. (аг)

50.

Стандартите, които са разработени съвместно и/или публикувани в съответствие с процедурите ONP, съдържат в себе си презумпцията, че сътрудничещите си далекосъобщителни организации, които отговарят на тези стандарти изпълняват изискванията на отворения и ефективен достъп (виж Директивата за ONP, посочена в параграф 16). Тази презумпция може да бъде оборена, inter alia, ако споразумението съдържа ограничения, които не са предвидени в законодателството на Общността и не са необходими с оглед стандартизацията, която се цели.

51.

Едно важно изискване, съдържащо се в член 85, параграф 3, е това, че на потребителите трябва да се предостави справедлив дял от получените ползи. Това най-вероятно би могло да стане, когато потребителите са директно ангажирани в процеса по стандартизация, с цел да допринесат при решаването на това какви продукти или услуги ще посрещнат техните нужди. Също така включването на производителите или доставчиците на услуги, различни от далекосъобщителните организации, изглежда позитивен елемент за целите на член 85, параграф 3. Въпреки това, това включване трябва да бъде отворено и широко представително, с цел да се избегнат ограничения по отношение на конкуренцията в ущърб на изключените производители или доставчици на услуги. Лицензирането на други производители може да се счита за необходимо за целите на предоставянето на освобождаване на тези споразумения съгласно член 85, параграф 3.

52. (ад)

53. (ае)

54.

За разлика от пазарите на съоръжения, където доставчици са само далекосъобщителните организации, в пазарите на услуги действителните или потенциалните конкуренти са многобройни и включват освен далекосъобщителните организации и международните частни компании, компютърните компании, издателите и други. Поради това споразуменията за услуги или терминално оборудване биха могли да бъдат сключвани между далекосъобщителни организации, между далекосъобщителни организации частни компании и между частни компании.

55.

Либерализирането на процеса доведе най-вече до стратегически споразумения между i) далекосъобщителните организации и ii) далекосъобщителни организации и други компании. Тези споразумения обикновено са под формата на съвместни предприятия/дружества.

56. (ба)

57.

Тези споразумения биха могли да ограничат конкуренцията в пазара на услуги за управляване на мрежови данни, а също и в пазарите на услуги или групи от услуги, включени в услугите за управляване на мрежови данни:

58. i)

—

те фиксират или препоръчват, или най-малко водят (посредством обмяна на ценова информация) до координиране на цени, налагани от всеки участник на потребителите,

—

те предоставят съвместна спецификация на услугите за управляване на мрежови данни, продукти, квоти, съвместни доставки, спецификация на системи на потребителите; всичко това може да допринесе за контролиране на продукцията, пазарите, техническото развитие и инвестициите,

—

те предвиждат съвместни продажби на хардуер и/или софтуер за услугите за управляване на мрежови данни, което допринася за поделянето на пазари или източници на доставка.

59. ii)

—

откажат да предоставят съоръжения на третите страни доставчици на услуги,

—

прилагат изизползването на ограничения само по отношение на тези трети страни, а не помежду си (например частен доставчик е възпрепятстван от пускането на многобройни потребители на лицензирано съоръжения за линия за по-ниски цени на единица),

—

облагодетелстват техните оферти за услуги за управляване на мрежови данни спрямо тези на частните доставчици по отношение на достъп, възможности, качество и цена на лицензираните вериги, поддържане на други услуги,

—

прилагат особено ниски цени по отношение на техните оферти за услуги за управляване на мрежови данни, прилагат кръстосано субсидиране по отношение на тях с по-високи цени за монополни услуги.

60.

Накрая, поради това, че далекосъобщителните организации имат, индивидуално или колективно, господстваща позиция за създаването и експлоатацията на мрежата във всеки един национален пазар, всяко ограничително поведение, описано в параграф 59, може да доведе до злоупотреба с господстващо положение съгласно член 86 (виж по-долу точка V).

61.

От друга страна, споразуменията между могат да доведат до икономически ползи, които могат да бъдат взети предвид за евентуалното предоставяне на изключение съгласно член 85, параграф 3. Inter alia, възможните ползи могат да бъдат както следва:

62.

Единствено посредством нотифициране на въпросните случаи, в съответствие с необходимите процедури съгласно Регламент № 17, Комисията ще може, ако е необходимо, да установи по същество дали преимуществата имат превес пред ограниченията на конкуренцията. Но при всеки случай ограниченията за достъп на трети страни изглежда малко вероятно да бъдат приети като необходими, а по-скоро като водещи до унищожаване на конкуренцията по отношение на значителна част от съответните продукти и услуги по смисъла на член 85, параграф 3, изключвайки по този начин възможността за освобождаване от забрана. Освен това, ако едно споразумение от типа MDNS укрепи в значителна степен господстващото положение, което една участваща далекосъобщителна организация има на пазара на услуги, включен в същото споразумение, това е вероятно да доведе до отхвърляне на искането за освобождаване.

63.

Комисията е подчертала условията за освобождаване от забрана на такива форми на сътрудничество в случаите, отнасящи се за предложено съвместно предприятие между 22 далекосъобщителни организации за предоставяне на MDNS на територията на цяла Европа, които по-късно са изоставени по търговски съображения (21). Комисията е приела, че проектът MDNS излага рисковете за ограничаване на конкуренцията както между самите оператори, така и по отношение на частните доставчици на услуги, но е приела, че проектът също предоставя икономически преимущества на потребителите на далекосъобщителни услуги като достъп до услуги на територията на цяла Европа посредством един-единствен оператор. Такова сътрудничество би могло също така да ускори европейската стандартизация, намалените разходи и увеличеното качество на услугите. Комисията е информирала участниците, че одобрението на проекта би могло да е предмет на гаранции, предназначени да предотвратяват ненадлежно ограничение на конкуренцията на пазарите на далекосъобщителни услуги, като дискриминация по отношение на частните доставчици на услуги и кръстосано субсидиране. Такива гаранции биха били от най-важните условия за предоставяне на освобождаване съгласно правилата на конкуренцията по отношение на споразуменията, включващи далекосъобщителни организации. Изискването за наличие на подходящи гаранции за недискриминация и липса на кръстосано субсидиране ще бъдат преценявани по всеки конкретен случай, в зависимост от примерите на дискриминация, съдържащи се в раздел V по-долу, относно прилагането на член 86.

64. (бб)

65.

Такива споразумения могат да ограничат конкуренцията при предоставянето на далекосъобщителни услуги:

66. i)

Конкуренцията между партньорите може да бъде ограничена, когато те са действителни или потенциални конкуренти за съответните далекосъобщителни услуги. Такъв най-общо е случаят, когато дори само другите партньори, а не далекосъобщителните организации вече предоставят услугата. Далекосъобщителните организации може да имат необходимия финансов капацитет, технически или търговски качества, за да навлязат в пазара на нерезервирани услуги и биха могли достатъчно добре да понесат техническия и финансовия риск от това. Такъв е и случаят, най-общо, що се отнася до частните оператори, когато далекосъобщителни организации все още не предоставят услугата в географския пазар, който е обхванат от сътрудничеството, но предоставят тази услуга на друго място. Следователно те могат да бъдат потенциални конкуренти в този географски пазар.

67. ii)

Сътрудничеството може да ограничи конкуренцията от трети страни, защото:

68.

От друга страна, сътрудничеството може да донесе икономически ползи, които компенсират неговите вредни последици и поради това — обосновава предоставянето на освобождаване съгласно член 85, параграф 3. Икономическите ползи могат да се свеждат, inter alia, и до рационализиране на създаването и разпространението на далекосъобщителни услуги, подобрение на съществуващите услуги или развитие на нови услуги, или трансфер на технологии, което подобрява ефективността и конкурентноспособността на европейските индустриални структури.

69.

При липсата на такива икономически ползи, допълването между партньорите, т.е. между предоставянето на резервираната дейност и услугите, които са предмет на конкуренция, не представлява полза. Възприемането му като полза би било равносилно на обосноваване на включване, посредством ограничителни споразумения на далекосъобщителни организации, във всяко нерезервирано предоставяне на услуга. Това би означавало нарушаване на конкурентната структура на този пазар.

70.

Налагането или предложението за сътрудничество с доставчика на услуги като условие за предоставянето на мрежата може да се счита за злоупотреба (виж параграф 98, iv).

71. (бв)

72.

При всяко освобождаване от споразумения между далекосъобщителни организации други доставчици на услуги и/или оборудване, или между тези доставчици, Комисията ще изисква от партньорите подходящи гаранции за некръстосано субсидиране и липса на дискриминация. Рискът от кръстосано субсидиране и дискриминация е по-висок, когато далекосъобщителните организации или другите партньори предоставят както услуги и оборудване, както в рамките, така и извън територията на Общността.

73.

Както и в другите високотехнологични сектори, НРД в далекосъобщенията е от основно значение за технологичния напредък и за конкурентността на пазара в интерес на потребителите. НРД изискват все повече финансови, технически и човешки ресурси, които могат да се генерират само от малка част от предприятията. Следователно сътрудничеството е от основно значение за постигане на горепосочените цели.

74.

Комисията прие Регламент за груповите освобождавания съгласно член 85, параграф 3 за НРД във всички сектори, включително в областта на далекосъобщенията (22).

75.

Споразуменията, които не са обхванати от настоящия регламент (или други регламенти за групово освобождаване на Комисията) биха могли, все пак, да бъдат индивидуално освободени от забрана от страна на Комисията, ако изискванията на член 85, параграф 3 са спазени в конкретния случай. Въпреки това, не във всички случаи икономическите преимущества на НРД имат превес по отношение на ограниченията по отношение на конкуренцията. В далекосъобщенията едно основно предимство, даващо достъп до нови пазари, е въвеждането на нови продукти или услуги. Конкуренцията се основава не само на цени, но и на технологии. Споразуменията за НРД биха могли да бъдат средство, чрез което мощните предприятия с големи пазарни дялове, могат да избегнат или да ограничат конкуренцията от страна на по-новите конкуренти. Рискът от прекомерни ограничения на конкуренцията се увеличава, когато сътрудничеството се разпростира от НРД към производството и дори още повече към разпространението.

76.

Важността, която Комисията отдава на НРД и на нововъведенията, се доказва от факта, че тя създаде редица програми за тази цел. Съвместните дейности на предприятията, които може да са резултат от тези програми, не получават автоматично одобрение, нито освобождаване от приложението на правилата на конкуренцията по отношение на всички свои аспекти. Въпреки това, въпросните съвместни действия може да бъдат освободени, когато това се изисква, в съответствие с необходимите критерии и процедури.

77.

В практиката на Комисията съвместното разпространение, свързано със съвместни изследвания и развитие, които не попадат в обхвата на Регламента за НРД, не играе основна роля при експлоатацията на резултатите от НРД. Независимо от това, обаче, в отделни случаи, при условие че се поддържа конкурентна среда, Комисията е готова да разгледа цялостното сътрудничество дори между големи дружества. То би следвало да доведе до подобряване на структурата на европейската индустрия и по този начин да ѝ даде възможност да посрещне силната конкуренция на световните пазари.

78.

Член 86 се прилага, когато:

i)

съответното предприятие има самостоятелно или съвместно господстващо положение;

ii)

то злоупотребява с това господстващо положение; и

iii)

злоупотребата може да засегне търговията между държавите-членки.

79.

Във всеки национален пазар далекосъобщителните организации имат самостоятелно или колективно господстващо положение за създаването и експлоатацията на мрежата, след като те са защитени от изключителни или специални права, гарантирани от държавата. Освен това далекосъобщителните организации имат господстващо положение за някои далекосъобщителни услуги, доколкото те имат изключителни или специални права по отношение на някои услуги (23).

80.

Далекосъобщителните организации могат също да имат господстващо положение на пазарите за определено оборудване или услуги, дори ако вече не притежават никакви изключителни права на тези пазари. След прекратяването на тези права те може да продължават да държат важни пазарни дялове в този сектор. Когато пазарният дял сам по себе си не е достатъчен, за да осигури на далекосъобщителните организации господстващо положение, те биха могли да направят това в комбинация с други фактори като монопол върху мрежата или други съответни услуги и мощна и обхватна мрежа за разпространение. Що се отнася до оборудването, например оборудването за терминали, дори ако далекосъобщителните организации не участват в изработването на оборудване или в предоставянето на услуги, те може да имат господстващо положение на пазара като дистрибутори.

81.

Също така дружества, които са различни от далекосъобщителни организации, могат да имат индивидуално или колективно господстващо положение на пазари, в които няма изключителни права. Такъв би могъл да бъде случаят особено при определени нерезервирани услуги или поради пазарните дялове на тези предприятия, или поради комбинацията от редица фактори. Между тези фактори, в допълнение към пазарните дялове, от особено значение са два: технологичният напредък и наличието на информация относно протоколите за достъп, необходими за гарантирането на интероперативността на софтуер и хардуер. Когато тази информация попада в обхвата на права върху интелектуална собственост, това е допълнителен фактор за господстване.

82.

Накрая, далекосъобщителните организации имат, индивидуално или колективно, господстващо положение по отношение на търсенето на определено далекосъобщително оборудване, продукти или софтуерни услуги. Бидейки господстващи в мрежата и по отношение на други доставки на услуги, те могат да станат причина за увеличаване на деля на купувачите в достатъчно голяма степен, така че това да им предостави господстващо положение по отношение на търсенето, т.е. да направи доставчиците зависими от тях. Зависимост би могла да съществува, когато доставчикът не може да продава на други клиенти значителна част от продукцията си или не може да промени продукцията си. В определени национални пазари, например в големите производства на оборудване за превключване, големите купувачи като далекосъобщителните организации се срещат с големи доставчици. В такава ситуация, следва да бъде преценявано във всеки отделен случай дали доставчикът или клиентът е в положение, което доминира по отношение на другия в такава степен, че да бъде прието, че е господстващо положение съгласно член 86.

83.

Дейността на Комисията може да се отнася относно следните широки области на злоупотреба:

84.

Комисията е признала в своята Зелена книга централната роля на далекосъобщителните организации, което обосновава поддържането на определени монополи, като по този начин им се дава възможност да изпълняват обществените си функции. Тези обществени функции се свеждат до предоставянето и експлоатацията на универсална мрежа или, когато е уместно, универсални услуги, т.е. услуги с общо покритие, и които са на разположение на всички потребители (включително предоставящите услуги и самите далекосъобщителни организации) след искане и при приемливи и недискриминационни условия.

Това основно задължение би могло да обоснове ползата от изключението, предвидено съгласно член 90, параграф 2 при определени обстоятелства, така както са предвидени в Директивата за услугите.

85.

В по-голямата част от случаите, въпреки това, правилата на конкуренцията, гарантират спазването на това задължение. По-специално член 86 може да се прилага по отношение на поведението на господстващи предприятия, което води до отказа за доставка, дискриминация, ограничителни обвързващи клаузи, несправедливи цени или други неравнопоставени условия.

86.

Съдът на Европейските общности в едно от своите решения е установил основния принцип за конкуренцията в далекосъобщенията (24). Злоупотреба по смисъла на член 86 е налице, когато, без да е налице обективна нужда, едно предприятие, имащо господстващо положение на конкретен пазар, резервира за себе си или за предприятие, принадлежащо към същата група, една допълнителна дейност, която би могла да бъде осъществявана от друго предприятие, като част от неговата дейност в съседен, но отделен пазар, с възможност за премахване на конкуренцията от страна на това предприятие.

i)

ограничава дейността на икономическите оператори в ущърб на технологичния напредък;

ii)

дискриминира тези оператори, като ги поставя в неравностойно положение по отношение на конкуренцията спрямо далекосъобщителни организации, които не са обвързани от тези ограничения; и

iii)

прави сключването на договори за доставка на телексни прекъсвачи задължително за трети страни по вторични задължения, които нямат връзка с тези договори. Тези случаи са приети за злоупотреби с господстващо положение съгласно член 86, букви б), в) и г).

а)

както по-горе, посредством отказ или ограничаване на използването на услуги, предоставени в условията на монопол, така че да ограничат предоставянето на нерезервирани услуги на трети страни; или

б)

чрез агресивно поведение, като резултат от кръстосано субсидиране.

87.

Разграничаването на способността да регулират пазара от предмет на дейност на далекосъобщителните организации е основен въпрос в контекста на прилагането на член 86. Това разграничаване е предвидено в член 90 от Директивата относно терминалите и услугите, посочени в бележка 2 по-горе.

88.

Ограниченията по отношение на използването при предлагане на резервирани услуги е вероятно да съответстват на специфичните примери за злоупотреба, посочени в член 86. По-специално:

89.

Съответните ограничения за използване се отнасят преди всичко за обществените мрежи (обществена комутируема телефонна мрежа PSTN) или обществените комутируеми мрежи за пренос на данни (PSDN) и особено лицензираните вериги. Те могат да се отнасят също и за разпоредби като например сателитните мрежи и мрежите за мобилни телекомуникации. Най-честите видове поведение са следните:

90.

В степента, в която на потребителя е предоставена лицензия от страна на регулаторните национални органи, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство и при спазване на законодателството на ЕИО, тези забрани ограничават свободата на потребителя за достъп до лицензираните вериги, предоставянето на който е обществена услуга. Освен това, това създава дискриминация между потребителите, в зависимост от използването (член 86, буква в). Това е едно от най-сериозните ограничения и би могло съществено да възпрепятства развитието на международните далекосъобщителни услуги (член 86, буква б).

91.

Когато ограниченията по отношение на използването стесняват предоставянето на нерезервирани услуги в конкуренция с тези, предоставяни от далекосъобщителната организация, злоупотребата е дори по-съществена и се прилагат принципите, съдържащи се в горецитираното решение „Телемаркетинг“ (бележка 23).

92.

В отделни случаи Комисията преценява дали услугата, предоставена на лицензирана верига, е резервирана или не въз основа на регулаторните актове на Общността, тълкувани в техническия и икономически контекст на всяко конкретно дело. Дори дадена услуга да бъде считана за резервирана в съответствие със законодателството, фактът, че една далекосъобщителна организация в действителност забранява използването на лицензирани вериги само по отношение на някои потребители, а не по отношение на всички, би могло да съставлява дискриминация съгласно член 86, буква в).

93.

Комисията предприе действия по отношение на Belgian Régie des télégraphes et téléphones след като получи оплакване, съдържащо твърдения за злоупотреба с господстващо положение от страна на частен доставчик на далекосъобщителни услуги с добавена стойност, отнасящо се до условията, при които далекосъобщителните вериги са били лицензирани. След обсъждане с Комисията, RTT оторизира частния доставчик да използва лицензирани далекосъобщителни вериги без ограничения, различни от тези, които се налагат при използването на обичайния трансфер на данни.

ii)

Отказ от страна на далекосъобщителни организации да предоставят резервирани услуги (по-специално мрежа и лицензирани вериги) на трети страни

94.

Отказът за доставка се счита злоупотреба от страна на Комисията и от Съда на Европейските общности (27). Поведението може да направи невъзможно или най-малко значително трудно за трети страни да предоставят нерезервирани услуги. Това от своя страна би довело до ограничаване на услугите и до техническо развитие (член 86, буква б) и, ако се прилага по отношение само на някои потребители, води до дискриминация (член 86 (в).

iii)

Налагане на допълнителни такси или други специални условия за определено използване или резервирани услуги

95.

Един пример би бил налагането на такси за достъп на лицензирани вериги, когато те са свързани с обществени комутируеми мрежи или други специални цени и такси за предоставяне на услуги на трети страни. Такива такси за достъп може да дискриминират потребителите на същите услуги (предоставяне на лицензирани вериги) в зависимост от използването и да доведат до налагане на несправедливи търговски условия. Това ще ограничи използването на лицензирани вериги и в крайна сметка — нерезервираното предоставяне на услуги. Противно на това, не е налице злоупотреба, при условие че бъде доказано по всяко конкретно дело, че таксите за достъп съответстват на разходите, които са установени директно за далекосъобщителните организации за съответния достъп. В такъв случай таксите за достъп може да бъдат налагани само при равнопоставени условия по отношение на всички потребители, в това число и по отношение на самите далекосъобщителни организации.

96.

Независимо от тези възможни допълнителни разходи, които следва да бъдат покрити от допълнителни такси, взаимната свързаност на лицензираните вериги с обществените комутируеми мрежи е вече изплатена от цената, свързана с използването на тази мрежа. Разбира се, една лицензирана верига може да представлява субективна стойност за един потребител в зависимост от доходността на подобрената услуга, която се предоставя в нея. Независимо от това, това не може да бъде критерий, по който едно господстващо предприятие, и особено един обществен доставчик на услуги, да обоснове цената на тази обществена услуга.

97.

Комисията приема, че значителната разлика между лицензираните вериги и обществените мрежови прекъсвачи създава проблем за придобиване на необходимите средства за покриване на разходите за комутируема мрежа. Въпреки това, начинът за компенсиране, който е избран, не трябва да бъде в противоречие със закона, т.е. с Договора за ЕИО, като например дискриминационни цени между потребителите.

iv)

Дискриминационни цени или качество на предоставяните услуги

98.

Това поведение може да се отнася, inter alia, и до тарифите, ограниченията или забавата при свързването на обществената комутируема мрежа или предоставянето на лицензирана верига, при инсталацията, поддържането или поправката, както и по отношение на ефективната взаимна връзка между системите или при предоставяне на информация относно свързаното планиране на мрежи, подписване на протоколи, технически стандарти и всяка друга информация, необходима за взаимната свързаност и оперативност със запазена услуга, която може да засегне взаимната работа на конкурентни услуги или оферти за оборудване на терминали.

v)

Обвързване на предоставянето на резервираната услуга с доставката от страна на далекосъобщителните организации или други с оборудване за терминали, което е взаимосвързано или взаимоопериращо, по-специално чрез налагане, натиск, предоставяне на специални цени или други търговски условия за резервирани услуги, свързани с оборудването.

vi)

Обвързване на предоставянето на резервираната услуга с договор с потребителя да влезе в сътрудничество с доставчика на резервираната услуга по отношение на нерезервирана услуга, която се предлага в мрежата.

vii)

Запазване за себе си за целите на нерезервираното предоставяне на услуги или за други доставчици на услуги, на информация, придобита при упражняване на резервирани услуги, по-специално информация относно потребители на резервирани услуги на по-благоприятни условия за доставка на такава информация.

viii)

Налагане на ненужни резервирани услуги чрез доставка на резервирани и/или нерезервирани услуги, когато резервираните услуги са делими от останалите.

99.

Изброените в v), vi), vii) и viii) практики водят до прилагане на условия, които нямат връзка с резервираната услуга, като по този начин противоречат на член 86, буква в).

100.

По-голямата част от тези практики са предмет на Директивата за услугите като ограничения при предоставянето на услуги по смисъла на член 59 и член 86 от Договора, определени като държавни мерки. Следователно далекосъобщителни организации са обхванати от общата концепция „ограничения“, които съгласно член 6 от директивата трябва да бъдат отстранени от държавите-членки.

101.

Комисията счита, че директивите относно терминалите и услугите също изясняват някои от принципите за прилагането на членове 85 и 86 в този сектор.

102.

Кръстосаното субсидиране означава, че едно предприятие пренасочва всички или част от разходите за своите дейности за един продукт или за един географски пазар към дейности, свързани с друг продукт или географски пазар. При определени обстоятелства кръстосаното субсидиране в далекосъобщенията би могло да наруши конкуренцията, т.е. да доведе до постигане на надмощие на едни конкуренти от страна на други не благодарение на ефективност и добро изпълнение, а чрез изкуствени средства, например субсидии. Избягването на кръстосаното субсидиране, водещо до нелоялна конкуренция е особено важно за подпомагане на развитието в областта на предлагането на услуги и доставки на оборудване.

103.

Кръстосаното субсидиране не води до агресивни цени и не ограничава конкуренцията, когато то е за сметка на резервирани дейности, които се субсидират от доходите, получени от други резервирани дейности, доколкото няма възможност за конкуренция по отношение на тези дейности. Тази форма на субсидиране е дори необходима, тъй като тя предоставя изключителни права на държателите на далекосъобщителни организации да изпълняват задълженията си като предоставят универсални обществени услуги при едни и същи условия за всички. Например предлагането на телефонни услуги в отдалечените селски райони се субсидира посредством доходите от предоставянето на такива услуги в доходните градски райони или от телефонните обаждания на дълги разстояния. Същото би било валидно и за субсидирането на предлагане на резервирани услуги посредством доходите, придобити от конкурентни дейности. Прилагането на общия принцип за кръстосаното ориентиране следва да бъде основната цел, inter alia, с оглед осигуряване на това цените да не са различни за различните потребители.

104.

Субсидирането на конкуриращи се дейности, независимо от това дали то се отнася за услуги или оборудване, посредством заделяне на средствата за монополни дейности, обаче, е вероятно да наруши конкуренцията, като по този начин доведе до противоречие с член 86. Това би довело до злоупотреба от страна на едно предприятие, което има господстващо положение в Общността. Нещо повече, потребителните на монополни дейности трябва да понесат различни по размер разходи за предлагането на такива дейности. Кръстосаното субсидиране може да съществува също така и между монополното предлагане, производството на оборудване и продажбата. Кръстосаното субсидиране се осъществява посредством:

105.

Що се отнася до финансирането посредством монополни доходи или използването на монополен материал или интелектуални средства за започване на нови конкурентни дейности, това съставлява инвестиция, разходите за която следва да бъдат прехвърлени към нови дейности. Предлагането на нов продукт или услуга обичайно включва разумно изплащане на такава инвестиция в дългосрочен план. Ако не, Комисията преценява случая въз основа на плановете за изплащане на съответното предприятие и икономическите обстоятелства.

106.

Прозрачността на счетоводството на далекосъобщителните организации следва да даде възможност на Комисията да прецени дали съществува кръстосано субсидиране в случаите, в които такъв въпрос се поставя. Директивата ONP предвижда в такива случаи дефиниция на принципите за хармонизация на тарифите, които следва да намалят броя на тези случаи.

107.

Както бе посочено по-горе (параграф 59), в случаите на споразумения за сътрудничество, включващи далекосъобщителни организации, гаранцията за некръстосано субсидиране е едно от условията, които се изискват от Комисията за освобождаване по член 85, параграф 3. С цел да наблюдава добре спазването на тази гаранция, Комисията предвижда да изисква от страните по споразумението да осигурят надлежна счетоводна система като описаната по-горе. Когато бъде избран счетоводният метод, Комисията ще си запази възможността да предостави счетоводството за независим одит, особено ако съществува съмнение по отношение на способността на системата да гарантира необходимата прозрачност или да установи каквото и да е кръстосано субсидиране. Ако гаранцията не може да бъде надлежно наблюдавана, Комисията може да оттегли освобождаването.

108.

Във всички останали случаи, Комисията не предвижда изискване на такава прозрачност по отношение на далекосъобщителните организации.Въпреки това при специфични случаи, когато съществуват съществени елементи, които сочат наличието на злоупотребяващо кръстосано субсидиране и/или агресивни цени, Комисията би могла да установи презумпция за такова кръстосано субсидиране и агресивни цени. Една надлежна самостоятелна счетоводна система би изиграла особено важна роля при оборването на такава презумпция.

109.

Кръстосаното субсидиране от нерезервирана на резервирана дейност по принцип не ограничава конкуренцията. Въпреки това прилагането на изключението, предвидено в член 90, параграф 2 по отношение на такава нерезервирана дейност не би могло по принцип да бъде обосновано от факта, че финансовата жизнеспособност на съответната далекосъобщителна организация се дължи на нерезервирана дейност. Тази финансова жизнеспособност и изпълнението на дейността, свързана с общия икономически интерес може да бъде осигурена само от държавата, когато това е необходимо чрез предоставянe на изключителни или специални права и чрез налагане на ограничения по отношение на дейности, които се конкурират с резервираните дейности.

110.

Също така кръстосаното субсидиране от страна на обществен или частен оператор извън ЕИО може да се счита злоупотреба съгласно член 86, ако такъв оператор има господстващо положение за оборудване на нерезервирани услуги на територията на ЕИО. Съществуването на господстващо положение, което дава възможност на този, който го упражнява, да си позволи поведение, което в голяма степен е независимо от неговите конкуренти и клиенти, а и в крайна сметка и потребителите, ще бъде преценявано в светлината на всички елементи, които попадат в ЕИО, както и извън него.

111.

С либерализирането на услугите, предприятия, различни от далекосъобщителните организации, могат прогресивно да разширяват своята мощ като придобиват господстващо положение на нерезервирани пазари. Далекосъобщителните организации могат да имат такава позиция вече по отношение на някои пазари на услуги, които не са били резервирани. Когато те се възползват от господстващото си положение, за да ограничат конкуренцията и да увеличат мощта си, член 86 може също да бъде приложен по отношение на тях. Злоупотребите, която те може да осъществят, са в голяма степен подобни на повече от посочените вече във връзка с далекосъобщителните организации.

112.

Нарушенията на член 86 могат да бъдат извършени чрез злоупотреба с упражняването на права върху индустриална собственост във връзка със стандарти, които са от основно значение за далекосъобщенията. Стандартите може да са резултат или вътрешна стандартизация или да са стандарти де факто, които са собственост на предприятия.

113.

Производителите на оборудване или доставчиците на услуги са зависими от патентованите стандарти, за да гарантират осъществяването на взаимната свързаност или други компютърни ресурси. Едно предприятие, което притежава господстваща мрежова структура, може да злоупотреби с господстващото си положение като откаже да предостави информация за структурните си продукти, необходима за взаимно свързване с други ресурси на структурата. Други възможни злоупотреби са отлагането при предоставяне на информация, дискриминацията по отношение на качеството на информацията, дискриминационни цени или други търговски условия и предоставяне на информация срещу приемане, от страна на производителя, доставчика или потребителя на несправедливи търговски условия.

114.

На 1 август 1984 г. Комисията прие едностранното задължаване от страна на IBM да предостави на останалите производители техническа интерфейсна информация, необходима за да позволи на конкурентните продукти да бъдат използвани с най-мощните по онова време компютри на IBМ — System/370. Наскоро след това Комисията отмени процедурата съгласно член 86, която тя започна срещу IBM през декември 1980 г. Задължението на IBM (29) също съдържа и задължение по отношение на форматите и протоколите SNA.

115.

Въпросът за това как да се съгласуват авторските права върху стандарти с изискванията на конкуренцията е особено труден. При всички случаи с авторските права не може да се злоупотребява с цел ограничаване на конкуренцията.

116.

Член 86 също се прилага по отношение на поведение на предприятия, които имат господстваща покупателна позиция. Следователно примерите за злоупотреби, съдържащи се в този член, може също да се отнасят за такова поведение.

117.

Директива 90/531/ЕИО на Съвета (30), издадена на основание член 57, параграф 2, членове 66, 100а и 113 от Договора за ЕИО относно процедурите за обществени поръчки на предприятия, опериращи освен на други места и в далекосъобщителния сектор, регулира преди всичко:

118.

Освен това както в резервираните, така и в конкурентните пазари, практики, различни от тези, съдържащи се в директивата, могат да бъдат упражнявани, но това ще противоречи на член 86. Един такъв пример е възползването от господстваща покупателна позиция за налагане на прекомерно благоприятни цени или други търговски условия в сравнение с други купувачи и доставчици (член 86, буква а). Това може да доведе до дискриминация по член 86, буква в). Също така получаване, независимо от това дали чрез налагане на изключително дистрибуторство за продавания продукт от страна на доминиращия продавач, може да съставлява злоупотреба с разширяването на икономическата мощ по отношение на други пазари (виж бележка под линия 23).

119.

Друг вид практика на злоупотреба би могла да бъде продажбата под условие за предоставяне на лицензия от доставчика на стандарти за продукта, който ще продава или за други продукти, на купувача или на други доставчици (член 86, буква г).

120.

Освен това, дори и на конкурентни пазари, дискриминационните процедури, на основата на гражданство може да съществуват поради това, че националният натиск и традиционните връзки от неикономически характер не винаги изчезват бързо след либерализирането на пазарите. В такъв случай систематичното изключване или значително неблагоприятното третиране на доставчика, без да е налице икономическа необходимост, би могло да бъде разгледано по член 86, особено буква б) (ограничаване на пазарите) и в буква в) (дискриминация). При преценка на делото Комисията ще разгледа по същество дали доминиращото предприятие е следвало едни и същи критерии за възлагане на договори по отношение на всички доставчици. Обикновено Комисията взема предвид критерий, подобен на този по член 27, параграф 1 от директивата (31). За продажбите, които попадат извън обхвата на директивата, Комисията няма да изисква прозрачни продажни процедури.

121.

Тук се прилага същият принцип, съдържащ се в член 85. Освен това, при определени обстоятелства, като в случай на отстраняване на конкурент от предприятие, имащо господстващо положение, независимо от това, че търговията между държавите-членки не е директно засегната, по смисъла на член 86 е достатъчно да се докаже, че има влияние върху конкурентната структура на общия пазар.

122.

Развитието на този сектор е разгледано най-общо от Комисията в нейната „Зелена книга за общия подход в областта на сателитните комуникации в Европейската общност“ от 20 ноември 1990 г. (документ COM(90) 490 окончателен). Поради увеличаващата се важност на сателитите, и по-специално несигурността у предприятията по отношение на прилагането на правилата на конкуренцията по конкретни случаи в тази област, би било подходящо този сектор да се разгледа в самостоятелен раздел в настоящите насоки.

123.

Регламент на държавите за сателитите не са обхванати от директивите на Комисията по член 90 от Договора за ЕИО, съответно тези за терминалите и услугите, посочени по-горе, с изключение на директивата за терминалите, която предвижда само приемащи сателитни станции, които не са свързани с обществена мрежа. Позицията на Комисията по отношение на регулаторната рамка, съвместима с правилата на конкуренцията, съдържащи се в Договора, е изложена в горепосочената Зелена книга на Комисията за сателитите.

124.

При всички случаи правилата на конкуренцията, съдържащи се в Договора, се прилагат изцяло по отношение на сателитите, в това число членове 85 и 86. По-долу е пояснено как горепосочените по-специално в раздели IV и V принципи се прилагат по отношение на сателитите.

125.

Споразуменията между европейски далекосъобщителни организации, по-специално в рамките на международни договори, могат да играят съществена роля при осигуряването на европейските сателитни системи и за хармонично развитие на сателитните услуги на територията на Общността. Тези ползи са отчетени при правилата на конкуренцията, при условие, че споразуменията не съдържат ограничения, които не са необходими за постигането на тези цели.

126.

Споразуменията между далекосъобщителни организации относно оперирането на сателитни системи в широк смисъл може да попаднат в приложното поле на член 85. Що се отнася до сегметния капацитет, далекосъобщителни организации са конкуренти една на друга, независимо от това дали действителни или потенциални. Когато техните доставки за капацитет за предлагане на пространствен сегмент се съберат общо или поотделно, те може да ограничат конкуренцията помежду си. Нещо повече, вероятно е те да ограничат конкуренцията спрямо трети страни в степента, в която техните споразумения съдържат разпоредби с такъв предмет или последици: например разпоредби, ограничаващи техните доставки в количествено или качествено отношение, или ограничаващи тяхната бизнес свобода, като пряко или косвено налагат координация между тези трети страни и страните по споразумението. Следва първо да бъде преценено дали такива споразумения биха могли да бъдат освободени по член 85, параграф 3, при условие че те са нотифицирани. Въпреки това ограниченията по отношение на възможността на трети страни да се конкурират, е вероятно да предотвратят предоставянето на освобождаване. Следва също така да се прецени дали такива споразумения укрепват индивидуално или колективно господстващо положение на страните, което също би изключило възможността за предоставяне на освобождаване. Такъв би бил случаят, по-конкретно, ако споразумението предвижда, че страните са изключителни дистрибутори на пространствения сегментен капацитет, предоставен от споразумението.

127.

Такива споразумения между далекосъобщителни организации биха могли също така да ограничат конкуренцията на горните връзки, по отношение на които далекосъобщителните организации са конкуренти. В определени случаи клиентът на сателитните комуникации има избор между доставчиците в няколко държави и неговият избор ще бъде в зависимост от предлаганото качество, цена и други условия на продажбата на всеки доставчик. Този избор ще бъде дори по-широк след непрекъснатото либерализиране на горните връзки и в степента, в която прилагането на нормите на ЕИО по отношение на държавното регулиране ще отвори пазарите на горни връзки. Поради това споразуменията на територията на Общността, които дават възможност за директно или индиректно координиране по отношение на горните връзки на страните, попадат директно в приложното поле на член 85.

128.

Споразуменията между далекосъобщителни организации и частни оператори по отношение на пространствения сегментен капацитет може също да попаднат в обхвата на член 85, така както предвижда тази разпоредба по отношение на сътрудничество, и по-специално по отношение на съвместните споразумения. Тези споразумения биха могли да бъдат освободени, ако те донесат специфични преимущества като трансфер на технологии, подобряване на качеството на услугите и предоставяне на по-добър маркетинг, особено за новия капацитет, имащи превес по отношение на ограниченията на конкуренцията. Във всеки случай налагането на потребителите на разпоредби за пакети горни връзки и пространствен сегментен капацитет е вероятно да изключи освобождаване, след като то ограничава конкуренцията в предоставянето на горни връзки като ограничава избора на потребителя и в настоящата пазарна ситуация е почти сигурно, че ще укрепи господстващото положение на далекосъобщителните организации в нарушение на член 86. Едно освобождаване е малко вероятно да бъде предоставено също, когато споразумението има за последица значителното намаляване на доставките в олигополистичен пазар и дори още повече, когато една последица от споразумението е да се възпрепятства единственият потенциален конкурент от доминиращия доставчик в даден пазар от това да предоставя самостоятелно услуги. Това би довело до нарушаване на член 86. Директното или косвеното налагане на какъвто и да е вид споразумение от страна на една далекосъобщителна организация, например за това горните връзки да станат предмет на консултации за споразумение с трета страна, би съставлявало нарушение на член 86.

129.

Дерегулирането, целта на единния пазар за 1992 г. и фундаменталните промени в далекосъобщителните технологии доведоха до стратегическо преструктуриране в Европа и в целия свят. То се осъществи най-вече под формата на сливания и съвместни предприятия.

130.

При оценяване на сливанията в далекосъобщенията в рамките на Регламент (EИО) № 4064/98 на Съвета за контрола върху концентрациите между предприятия (32), Комисията ще вземе предвид, inter alia, и следните елементи:

131.

Преструктурирането по принцип е от полза за европейската далекосъобщителна индустрия. То може да даде възможност на компаниите да осъществят рационализиране и да постигнат критичната маса, необходима за постигане на икономия на мащаба, необходима за осъществяването на важни инвестиции в НРД. То е необходимо за развитието на нови технологии и за поддържане на конкурентноспособна форма на пазара.

132.

Трябва да бъдат доказани икономическите ползи, които са резултат от постигнатата критична маса. Операцията по концентрация би могла да доведе до агрегиране на пазарни дялове, което не е съпроводено от мерки или планове за преструктуриране. Тази операция може да създаде или укрепи господстващо положение в Общността или на национално ниво по начин, който нарушава конкуренцията.

133.

Когато операциите по концентрация имат само такива последици, е трудно да бъдат обосновани от обективно увеличаване на конкурентноспособността на Общността на световния пазар. Тази цел, която се преследва от Комисията, изисква по-скоро конкуренция на местните пазари на ЕИО с цел да се даде възможност на предприятията от ЕИО да придобият конкурентноспособна структура и отношение, което е необходимо за опериране на световния пазар.

134.

При оценката на дела за концентрация в далекосъобщенията Комисията ще бъде особено бдителна, за да не допусне укрепване на господстващо положение посредством интегриране. Ако господстващите доставчици на услуги са допуснати до интеграция на пазара на оборудване посредством сливания, достъпът до този пазар на други доставчици на оборудване може да бъде сериозно затруднен. Един доминиращ доставчик на услуги е вероятно да предостави преференциално третиране на собствения си клон, който доставя оборудване.

135.

Комисията приложи принципите на преструктурирането по случая, който се отнасяше до съвместното наддаване на GEC и Siemens за Plessey (33).

136.

Член 85, параграф 1 се прилага при придобиване от страна на едно предприятие на миноритарен акционерен дял в конкурентна компания когато, inter alia, споразуменията включват създаването на структура за сътрудничество между инвеститора и другите предприятия, което ще повлияе на конкурентното поведение на тези предприятия (34).

137.

Едно съвместно предприятие може да има характер на сътрудничество или на концентрационен характер. То има характер на сътрудничество, когато има за предмет или последици координирането на конкурентното поведение на предприятия, които остават независими. Принципите, регулиращи съвместните предприятия, ще бъдат установени в насоки на Комисията по този въпрос. Съвместните предприятия, които се определят като концентрации, попадат в обхвата на Регламент (EИО) № 4064/89 (35).

138.

В някои от последните случаи на съвместни предприятия Комисията предостави освобождаване съгласно член 85, параграф 3 на релевантни за далекосъобщенията основания. По-специално, решение, което се отнася до далекосъобщенията — делото „Optical Fibres“ (36), Комисията прие, че съвместното предприятие е дало възможност на европейските компании да произвеждат технологичен продукт, че подпомага техническия напредък и обслужва трансфера на технологии. Следователно съвместното предприятие дава възможност на европейските компании да издържат на конкуренцията от страна на производители, които не са от Общността, особено такива от САЩ и Япония, в областта на бързо развиващите се технологии, характеризираща международните пазари. Коми сията потвърди този подход по делото „Canon-Olivetti“ (37).

139.

Международните конвенции (като Конвенцията за Международния далекосъобщителен съюз или Конвенциите за сателитите) играят фундаментална роля при осигуряването на световно сътрудничество при предоставянето на международни услуги. Независимо от това прилагането на такива международни конвенции за телекомуникации от страна на държавите-членки на ЕИО не трябва да се отразява върху спазването на законодателството на ЕИО, и по-специално на правилата на конкуренцията.

140.

Член 234 от Договора за ЕИО урежда този въпрос. (38). Съответните задължения, съдържащи се в различните конвенции или релевантни актове не предхождат влизането в сила на Договора. Що се отнася до Международния далекосъобщителен съюз (МДС) и Световната административна телеграфна и телефонна конференция (САТТК), когато се стигне до приемане на конвенция на МТС или регламент на САТТК, членовете на МТС или САТТК възобновяват свободата си на действие. Сателитните конвенции са приети много по-късно.

141.

Що се отнася до регламентите на САТТК, съответните разпоредби на регламентите, които са в сила от 9 декември 1988 г. са достатъчно гъвкави, за да предоставят на страните избора дали да ги прилагат или не, или за това как да ги прилагат.

142.

Що се отнася до препоръките на Международния телеграфен и телефонен консултативен комитет, правилата на конкуренцията се прилагат по отношение на тях.

143.

Съгласно член 11, параграф 2 от Международната телекомуникационна конвенция членовете на САТТК са „администрации“ на членовете на МТС и по искане от тяхна страна и след одобрение на членовете на МТС, които ги одобряват, частни оперативни агенции (ЧОА). За разлика от членовете на МТС или Административните конференции, които са държави, членовете на САТТК са телекомуникационни администратори и ЧОА. Далекосъобщителните администратори са определени в приложение 2 към Международните телекомуникационни конвенции като „всяка държавна служба или отдел, отговорен за мерките, които следва да бъдат предприети за изпълнение на задълженията, установени в Международната конвенция за телекомуникации и регламенти“. В срещите на САТТК участват на практика далекосъобщителни организации. Член 11, параграф 2 от Международната телекомуникационна конвенция предвижда, че далекосъобщителните администратори и ЧОА да са членове на САТТК по право. Фактът, че поради процеса на разделяне на регулаторните функции от бизнес дейността, някои национални органи участват в САТТК не противоречи на характера на предприятията, различни от другите членове. Освен това дори членството в САТТК да е на правителствено ниво в резултат от разделението на регулаторни и оперативни дейности на далекосъобщителните администратори, член 90 във връзка с член 85 би могъл също да се прилага или по отношение на държавните мерки за прилагане на препоръките на САТТК и препоръките на основание член 90, параграф 1, или ако няма такива национални мерки за изпълнение, директно спрямо далекосъобщителните организации, които са спазвали препоръката (39).

144.

По мнение на Комисията препоръките на САТТК са приети, inter alia, от предприятия. Тези препоръки, независимо от това че са правно обвързващи, са споразумения между предприятия или решения от асоциация на предприятия. При всички случаи, според съдебната практика на Съда на Европейските общности (40), посочен от закона орган, който има определени обществени функции и включващ определени членове, назначени от правителството на дадена държава-членка, може да бъде „асоциация на предприятия“, ако представлява търговските интереси на другите членове и взема решения или сключва споразумения с оглед тези интереси.

—

Що се отнася до регламентите на WATTC, в този случай за съответните разпоредби за общи споразумения между далекосъобщителните организации за доставка на международни далекосъобщителни услуги (член 1, параграф 5), запазването на избора на далекосъобщителни линии за далекосъобщителните организации (член 3, параграф 3, точка 3), препоръчващи практики, еквивалентни на ценовите споразумения (член 6, параграф 6, точки 1 и 2) и ограничаващи възможността за специални споразумения по отношение на дейности, които отговарят на нуждите в рамките и/или между териториите на съответните държави (член 9), и само когато съществуващи споразумения не могат по удовлетворителен начин да посрещнат далекосъобщителните нужди (Становище PLA).

—

Препоръките на САТТК D1 и D2 такива, каквито са към датата на настоящите насоки, биха допринесли за колективно хоризонтално споразумение за цени и други условия за доставка на международни лизингови линии в степента, в която далекосъобщителни организации водят до координиране на политиките за продажба между далекосъобщителните организации и поради това ограничават конкуренцията между тях. Това бе посочено от Комисията на срещата на САТТК на 23 май 1990 г. Комисията си запазва правото да проверява съвместимостта на други препоръки с разпоредбата на член 86.

—

Споразуменията между далекосъобщителни организации, сключени в контекста на Конвенциите за сателитите, е вероятно да ограничат конкуренцията в противоречие с член 85 и/или 86 поради основанията, установени в точки 126—128 по-горе.

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30

C 307/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

Стриктното прилагане на политиката по отношение на държавните помощи е необходимо за успешното изграждане на общия пазар. Една от областите, определени като заслужаващи внимание в това отношение, е сферата на публичните предприятия. Изключително важно е да са налице едновременно подчертана прозрачност и заедно с това развиване на политиката по отношение на публичните предприятия. Тези две изисквания не са били достатъчно добре обхванати от областта на държавните помощи:

2.

Настоящото съобщение има за цел да подобри съществуващото положение. На първо място, то обяснява правния контекст на Договора и маркира политиката по отношение на държавните помощи и практиката на Съвета, на Парламента, на Комисията и на Съда на Европейските общности по отношение на публичните предприятия. По-специално, съобщението ще се фокусира от една страна върху Директива 80/723/ЕИО относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия и, от друга страна, то ще развие установения принцип, че когато държавата предоставя финансиране на дадено дружество при обстоятелства, които не биха били приемливи за инвеститор, опериращ при нормални условия на пазарна икономика, е налице държавна помощ. По-нататък съобщението обяснява как Комисията възнамерява да увеличи прозрачността като прилага този принцип по отношение на всички форми на публично финансиране и всички дружества при всякакви условия.

3.

Настоящото съобщение не обсъжда въпроса за съвместимостта по смисъла на една от дерогациите, предвидена в Договора за ЕИО, тъй като няма никаква промяна, предвидена по отношение на тази политика. В заключение, съобщението е ограничено само по отношение на производствения сектор. Това обаче не препятства Комисията да използва подхода, предписан от съобщението в отделни случаи или области извън производството, доколкото принципите в съобщението се прилагат и в тези области, и когато тя прецени, че е от изключителна важност да бъде определено дали става въпрос за държавна помощ.

4.

Член 222 постановява: „Настоящият договор по никакъв начин не засяга разпоредбите в държавите-членки, отнасящи се до системата на собственост върху имуществото.“ С други думи Договорът е неутрален по отношение на избора, който държава-членка може да направи между частна и държавна собственост и не нарушава правото на дадена държава-членка да има смесена икономика. Това право обаче не освобождава публичните предприятия от отговорността, която носят съгласно правилата на конкуренцията, тъй като създаването на система, гарантираща, че конкуренцията в общия пазар не се нарушава, е една от основите, на които Договорът е изграден (член 3, буква е). Договорът също така съдържа общи правила за гарантиране на такава система (членове 85—94). В допълнение, Договорът постановява, че тези общи правила на конкуренцията се прилагат по отношение на публичните предприятия (член 90, параграф 1). Налице е специфична дерогация, предвидена в член 90, параграф 2, от общото правило в член 90, параграф 1, в смисъл, че правилата на конкуренцията се прилагат по отношение на всички публични предприятия, включително по отношение на тези, натоварени с извършване на услуги от общ икономически интерес или имащи характер на създаващи монополни приходи, доколкото прилагането на тези норми не нарушава правно или фактически изпълнението на конкретните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не може да бъде накърнявано в степен, която противоречи на интересите на Общността. В контекста на нормите, регулиращи държавните помощи (членове 92—94), това означава, че Комисията трябва да бъде предварително уведомена (член 93, параграф 3), за помощ, отпускана на публични предприятия, както трябва да бъде уведомена и за всяка държавна помощ, отпускана на частни предприятия, за да се увери дали помощта попада или не в приложното поле на член 92, параграф 1, т.е. помощ, която накърнява търговията и конкуренцията между държавите-членки. В случай че попада в приложното поле на член 92, параграф 1, Комисията следва да определи дали една от общите дерогации, предвидени в Договора, е приложима, така че помощта да е съвместима с общия пазар. Ролята на Комисията е да гарантира при прилагането на правилата на конкуренцията, че няма да има дискриминация нито по отношение на публични, нито по отношение на частни предприятия.

5.

За да гарантира този принцип на недискриминация или неутралност при третирането, Комисията прие през 1980 г. Директива относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия (2). Комисията беше мотивирана от факта, че сложността на финансовите отношения между националните публични органи и публичните предприятия очертава тенденция да се затруднява изпълнението на задължението да се гарантира, че не се отпуска помощ, която е несъвместима с общия пазар. По-нататък Комисията прие, че нормите, регулиращи предоставянето на държавна помощ биха могли да бъдат прилагани безпристрастно както по отношение на публични, така и по отношение на частни предприятия, когато финансовите отношения между публичните органи и публичните предприятия станат прозрачни.

6.

Директивата задължава държавите-членки да гарантират, че преливането на всякакъв вид публични средства към публично предприятие и използването на тези средства се извършват прозрачно (член 1). В случай че Комисията сметне, че е необходимо да изиска информация, държавите-членки са длъжни да ѝ предоставят информацията, посочена в член 1, заедно с необходимата информация за предисторията по случая и по-специално за преследваните цели (член 5). Независимо че прозрачността се прилага по отношение на всички публични средства, долупосочените са нарочно изброени като попадащи в приложното ѝ поле:

7.

Комисията също така прие, че прозрачността на публичното финансиране трябва да бъде постигната, независимо от начина, по който то се осъществява. В приложното поле на Директивата относно прозрачността попада не само преливането на средства пряко от публични органи към публични предприятия. В приложното поле на директивата попада също така и косвеното преливане на средства от други публични предприятия, по отношение на които публичните органи имат господстващо влияние (член 2).

8.

Законността на Директивата относно прозрачността беше потвърдена от Съда на Европейските общности в неговото решение от 6 юли 1982 г. (3).

8.1.

По отношение на аргумента, че няма необходимост от директивата и че тя нарушава принципа на пропорционалност, Съдът на Европейските общности постанови следното (параграф 18): „Различните форми на публични предприятия в различните държави-членки и разклоненията на техните дейности водят неизбежно до разнопосочност и сложност на техните финансови отношения с публичните органи. Това прави тези отношения трудно контролируеми, дори и при съдействие от страна на източниците на публична информация, на които правителствата жалбоподатели се позовават. При тези обстоятелства е налице неоспорима потребност Комисията да търси допълнителна информация за тези отношения чрез установяване на общи критерии за всички държави-членки и за всички предприятия под въпрос.“

8.2.

По отношение на аргумента, че въпросната директива нарушава принципа на неутралност, визиран в член 222 от Договора, Съдът на Европейските общности постанови, че (параграф 21): „следва да бъде взето предвид, че принципът на неутралност, на който се позовава правителството, във връзка с отношенията между публични и частни предприятия като цяло, предполага, че те са в сходни ситуации… частните предприятия определят тяхната индустриална и търговска стратегия като вземат предвид определени изисквания за печалба. Решенията на публичните предприятия, от друга страна, могат да бъдат повлияни от фактори от друго естество в зависимост от рамката на преследваните от тях цели на обществения интерес, както и от публичните органи, които биха могли да окажат влияние при вземането на тези решения. Икономическите и финансови последици от влиянието на такива фактори води до установяване между тези предприятия и публичните органи на финансови отношения от особен характер, които се различават от тези, които съществуват между публичните органи и частните предприятия. Поради това, че директивата се отнася точно до тези специални финансови отношения, аргументът за дискриминация не може да бъде приет.“

8.3.

По отношение на аргумента, че списъкът с формите на публично финансиране в директивата, които следва да бъдат прозрачни (член 3), е опит да се определи понятието помощ по смисъла членове 92 и 93, Съдът на Европейските общности постанови следното (параграф 23): „По отношение на дефиницията на член 3 за финансовите отношения, които са предмет на правилата, съдържащи се в директивата, следва да се заяви, че това не е опит на Комисията да даде дефиниция на концепцията за помощ, която се съдържа в членове 92 и 93 от Договора, а само едно уточняване на финансовите сделки, за които Комисията счита, че следва да бъде уведомена, за да провери дали дадена държава-членка е предоставила помощ на въпросните предприятия, без да е спазила нейното задължение съгласно член 93, параграф 3 да уведоми Комисията.“

8.4.

По отношение на аргумента, че предоставянето на информация за публичните предприятия (член 2) е опит за дефиниране на понятието публично предприятие по смисъла на член 90 от Договора, Съдът на Европейските общности постанови (параграф 24): „следва да бъде подчертано, че целта на тези разпоредби не е дефинирането на концепцията, съдържаща се в член 90 от Договора, а установяване на необходимия критерий за разграничаване на групата от предприятия, чиито финансови отношения с публичните органи налагат задължението, съдържащо се в директивата, за предоставяне на информация.“ По-нататък, в параграф 25 Съдът на Европейските общности постановява: „Съгласно член 2 от Директивата, изразът“ публично предприятие „означава всяко предприятие, по отношение на което публичните органи упражняват пряко или косвено господстващо влияние. Съгласно втория параграф такова влияние следва да се предполага, когато публичните органи пряко или косвено държат значителна част от записания капитал на предприятието, контролират мнозинството от гласовете или могат да назначават повече от половината от членовете на неговия административен, управленски или контролен орган“. Съдът на Европейските общности продължава в параграф 26, както следва: „Както Съдът отбеляза вече, причината член 90 да бъде включен в Договора е влиянието, което публичните органи са в състояние да упражняват при вземането, от страна на публични предприятия, на решения от търговско естество. Това влияние може да бъде упражнено на базата на финансово участие или чрез правилата за управление на предприятието. Чрез използването на еднакви критерии за установяване на финансовите отношения, за които следва да ѝ бъде предоставяна информация, за да изпълнява задълженията си за наблюдение, съгласно изискванията по член 90, параграф 3, Комисията не излиза извън рамките на своите правомощия, поверени ѝ по силата на настоящата разпоредба.“

9.

Принципите, развити от Съда на Европейските общности във връзка с Директивата относно прозрачността, сега са част от установената съдебна практика. От особено значение е, че Съдът на Европейските общности потвърди следното:

10.

След като се установи по отношение на кои предприятия и по отношение на кои средства Комисията има легитимен интерес в съответствие с членове 90 и 92, е важно да бъдат разгледани принципите, които следва да се използват при установяване на това дали е налице помощ. Единствено в случай, че е налице помощ, се поставя въпросът за предварително уведомяване. В случай че е налице помощ, то тогава е необходимо да се изследва дали някои от дерогациите, предвидени в Договора, са приложими (4). Този анализ за определяне от една страна на това дали е налице помощ и от друга — дали тази помощ е съвместима съгласно една от дерогациите от Договора, трябва да бъде двуфазен процес, ако трябва да се осигури пълната прозрачност.

11.

Когато публично, както и частно предприятие се ползва от паричните средства, предоставени съгласно прозрачни схеми за помощ, одобрени от Комисията, тогава е ясно, че е налице помощ и се знаят условията, при които Комисията е разрешила одобряването ѝ. Ситуацията по отношение на другите форми на публично финансиране, изброени в директивата, обаче не е винаги толкова ясна. В някои случаи публичните предприятия биха могли да извлекат полза, благодарение на естеството на техните отношения с публичните органи, когато тези органи предоставят публични средства при обстоятелства, при които те излизат извън тяхната роля единствено на собственик. За да се осигури спазването на принципа на неутралност, и за да се установи дали е налице помощ, следва да се прецени разликата в условията, при които са предоставяни средства на публични предприятия от страна на държавата и условията, които един частен инвеститор би намерил за приемливи, за да предостави средства на сравнимо с тези публични предприятия частно предприятие, в случай че частният инвеститор оперира в нормални условия на пазарна икономика (по-долу наричан „принцип на инвеститора в условията на пазарна икономика“). Както Комисията подчерта в нейното съобщение относно „Индустриалната политика при отворена и конкурентна среда“ (COM(90) 556), „конкуренцията става все по-глобална и по-интензивна едновременно в целия свят и заедно с това на европейските пазари“. Тази тенденция ще се отрази на европейските дружества, например по отношение на научно-изследователската и развойната дейности, инвеститорските стратегии и тяхното финансиране. Публичните и частните предприятия в едни и същи сектори следва да бъдат третирани еднакво по отношение на тяхното финансиране. В случай че публично финансиране е предоставено при условия, които са по-благоприятни (т.е. на езика на икономиката по-изгодни) от тези, при които частен собственик би ги предоставил на частно предприятие със сходни финансови и конкурентни възможности, то тогава се счита, че публичното предприятие получава предимство, което не е на разположение на частните предприятия по отношение на техните собственици. Освен ако по-благоприятното предоставяне на публични средства не е третирано като помощ и поради това, преценявано от гледна точка на някоя от дерогациите, предвидени в Договора, се приема, че принципът на неутралност при третирането на публични и частни предприятия е нарушен.

12.

Този принцип, който предвижда използването на даден частен инвеститор, опериращ в нормални условия на пазарна икономика като критерий за установяване едновременно на това дали е налице помощ и в случай, че е налице — за да бъде тя квалифицирана, бе приет от Съвета и от Комисията в отраслите стоманодобив и корабостроене и бе потвърден от Парламента в този контекст. В допълнение Комисията е приела и прилага този принцип в голям брой индивидуални случаи. Принципът също така е възприет от Съда на Европейските общности като критерий за определяне на това дали е налице помощ по разглежданите от него дела.

13.

През 1981 г. Съветът прие принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика по два повода. Първо, той прие единодушно решението на Комисията за установяването на правила на Общността за помощи за стоманодобива (5), и второ, одобри с квалифицирано мнозинство Кодекса за корабостроенето (6). И в двата случая Съветът отбеляза, че концепцията за помощ включва всички елементи, съдържащи се във финансовите мерки, предприети от държавите-членки по отношение на предприятията в стоманодобивния/корабостроителния отрасли, контролирани пряко или косвено от тях, и които елементи според стандартната практика на дружествата в условията на пазарна икономика, не се считат за инвестиране чрез придобиване на дялове от капитала на тези предприятията. По този начин Съветът не само че потвърди и прие принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, но също така той прие същата линия като Комисията в горепосочената директива относно прозрачността, която включва в приложното си поле не само прякото финансиране, но също така и финансирането по косвен начин.

14.

Съветът приложи този принцип в последно време през 1989 г. в случая на стомана (7) и през 1990 г. — в случая на корабостроене (8). Де факто през 1989 г. в Кодекса относно помощта за стоманодобивната промишленост от 1989 г. Съветът се съгласи за предварително уведомяване по отношение на всякакво предоставяне на капитал или подобно финансиране, за да може да предостави възможност на Комисията да реши дали те представляват помощ, т.е. дали „биха могли да бъдат третирани като същинско предоставяне на рисков капитал в съответствие с обичайната инвеститорска практика в условията на пазарна икономика“ (член 1, параграф 2). Съветът също така препотвърди и гласува единодушно този принцип в Решение 89/218/ЕОВС на Комисията относно нова помощ за Finsider/ILVA  (9).

15.

Европейският парламент беше призован да даде становище по отношение на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, съдържащ се в директивите относно корабостроенето. Парламентът се съгласи с проектите на Комисията за тези директиви, включващи настоящия принцип (10).

16.

Комисията прие същия принцип на инвеститора в условията на пазарна икономика, при приемането на нейната обща позиция относно публичното участие в капитала на дружества, която позиция все още е в сила (11). Тя заяви, че „когато е очевидно, че инжектирането на капитал от страна на публичните органи,… в дадено дружество, не съставлява обичайното инвестиране чрез придобиване на дялове от капитала при нормални икономически условия, случаят следва да бъде преценен в светлината на член 92 от Договора за ЕИО (параграф 1). Тя прие в частност, че държавна помощ е налице“ когато финансовото положение на дадено дружество, и по-специално структурата и обема на неговите кредити са такива, че не може да се очаква нормалното им погасяване (в дивиденти или капитал) в приемливо време от инвестирания капитал.

17.

Комисията е прилагала принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика в редица случаи, за да определи дали е налице помощ. Във всеки отделен случай тя подлага на анализ финансовото състояние на дружеството, което получава публично финансиране, за да се прецени дали един инвеститор в условията на пазарна икономика би предоставил тези средства при същите условия. В решението по Делото Leeuwarden, Комисията постанови, че капиталовите инжекции представляват помощ, поради това, че „превишаването на капацитета в… сферата на промишлеността съставлява пречка, индикираща, че предприятието вероятно не е в състояние да акумулира средствата, необходими за неговото оцеляване на частния капиталов пазар. Ситуацията на пазара не дава достатъчно основание за надежда, че предприятие, спешно нуждаещо се от мащабно преструктуриране би могло да генерира необходимия паричен поток, за да се финансира, замествайки по този начин необходимостта от инвестиране…“ (12). Тази политика е прилагана постоянно в продължение на доста години. Наскоро в решението по Дело CdF/Okrem  (13), Комисията констатира, че публичните органи са „инжектирали капитал в предприятие при условия, които не съответстват на пазарната икономика“. В действителност въпросното дружество „е имало много малък шанс да акумулира достатъчно капитал от частния пазар, за да осигури собственото си оцеляване и стабилизиране за по-дълъг период от време.“ В решението по Дело ЕNI-Lanerossi  (14) Комисията постанови, че „финансирането е отпуснато при обстоятелства, които не биха били приемливи за един частен инвеститор, опериращ в нормални условия на пазарна икономика, тъй като в този случай финансовото и икономическото състояние на тези фабрики, и по-специално с оглед на продължителността и размера на техните загуби са такива, че нормална възвръщаемост в дивиденти или увеличаване на капитала не биха могли да се очакват от инвестирания капитал“ (15). Също така, в редица други случаи Комисията ясно е подчертала, че капиталовите инжекции от страна на държавата не съставляват помощ, тъй като би могло да се очаква възстановяване под формата на дивиденти или увеличаване на капитала (16).

18.

Комисията е прилагала принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика също така и в други отделни случаи във връзка с директивите относно корабостроенето и кодексите за помощ в стоманодобива. В сферата на корабостроенето например, по Дело Bremer Vulkan  (17), Комисията прие, че заемът за попълване на дефицита и продажбата на нови акции съставляват държавна помощ. Комисията не прие аргумента на немското правителство, че „(то)… е действало като частен инвеститор, който се е оказал по-добър в предвижданията си за бъдещото развитие на пазара, отколкото всеки друг“. В областта на стоманодобивната промишленост например, Комисията постанови решения по редица дела, по които бе прието, че инжектирането на капитали съставлява помощ (18).

19.

Важно е да се отбележи, че в много от горепосочените дела инжектирането на капитал в публичните предприятия се извършва не пряко от държавата, а косвено от държавни холдингови дружества или други публични предприятия.

20.

Съдът на Европейските общности беше сезиран да разгледа редица случаи, по които Комисията е постановила решения като е приложила принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, установен в нейните насоки през 1984 г. Във всяко представено за разглеждане от него дело Съдът на Европейските общности прилага този принцип като подходящ критерий за определяне на това дали е налице или не помощ. След това Съдът преценява дали решенията на Комисията достатъчно добре отразяват прилагането му с оглед различните фактически обстоятелства по различните дела. Например в решението си по Дело 40/85 (19) (Bosh), Съдът на Европейските общности постанови (параграф 13):

„Един подходящ начин да се установи дали мярка(та) е държавна помощ или не, е да се приложи критерият, който бе посочен в решението на Комисията (още повече, че този критерий не беше оспорен от белгийското правителство) за определяне на размера на средствата, които предприятието би могло да получи от частния капиталов пазар. Ако целият капитал на дадено предприятие се държи почти изцяло от публичните органи, то в този случай тестът ще се изразява в това дали при подобни обстоятелства един частен акционер, вземайки предвид шансовете за възвръщаемост, без да се отчитат всички социални, регионални обстоятелства, както и тези, свързани с политиката и съответния икономически сектор, би записал въпросния капитал“.

Curtea a reafirmat recent respectivul principiu, în cauza Boussac (20), unde a afirmat că [considerentele (39) și (40)]: „Pentru a stabili dacă măsurile constituie ajutor de stat, este necesară aplicarea criteriului indicat în decizia Comisiei, și, în plus, necontestat de guvernul francez, care se bazează pe posibilitatea întreprinderii de a obține sumele în cauză pe piața privată de capital“ și mai departe că „situația financiară a întreprinderii era de așa natură încât nu se putea preconiza o rentabilitate acceptabilă a investițiilor într-un termen rezonabil, iar pe de altă parte Boussac nu ar fi fost în măsură să găsească fondurile necesare pe piața de capital“ (21). Recent, Curtea a reafirmat din nou principiul investitorului în economia de piață, făcând distincția între un investitor privat – a cărui perspectivă temporală este una pe termen scurt, chiar speculativă – și un holding privat, cu o perspectivă pe termen mai lung (Alfa/Fiat și Lanerossi) (22). „Este necesar a se preciza că modul de a se comporta al investitorului privat, cu care trebuie comparată intervenția investitorului din domeniul public… nu este în mod necesar acela al unui investitor obișnuit care-și plasează capitalul urmărind o rentabilizare a acestuia pe un termen mai lung sau mai puțin lung, ci trebuie să fie măcar acela al unui holding privat sau al unui grup privat de întreprinderi care urmărește o politică structurală, globală sau sectorială și care e ghidat de perspective de rentabilitate pe termen mai lung“. Pe baza faptelor prezentate în cauză, „Comisia a putut trage concluzia corectă că un investitor privat, chiar dacă ia decizii la nivelul unui grup într-un context economic mai larg, nu ar putea, în condițiile normale ale unei economii de piață, să se aștepte chiar și pe termen lung la o rentabilitate acceptabilă a capitalului investit“. „Un investitor privat poate în mod rezonabil să plaseze capital nou pentru a asigura supraviețuirea unei întreprinderi care trece prin dificultăți temporare, dar care, ulterior unei restructurări, dacă este necesar, ar deveni din nou profitabilă. O societate-mamă poate, în egală măsură, să preia, pe o perioadă limitată de timp, pierderile unei filiale, pentru a permite încetarea activității acesteia din urmă în cele mai favorabile condiții. Astfel de decizii pot fi motivate nu numai de posibilitatea de a obține un profit direct, ci și de alte considerente, precum dorința de a proteja imaginea grupului sau de a-i redirecționa activitățile. Cu toate acestea, în cazul în care noile infuzii de capital ale unui investitor public nu mai au legătură cu profitabilitatea, nici măcar pe termen lung, ele trebuie considerate ajutoare…“ (traducere neoficială).

21.

Фактът, че по много от делата, решени от Съда на Европейските общности, финансовото инжектиране идва косвено от държавни холдингови дружества или от други публични предприятия, а не пряко от държавата, не променя характеризирането на въпросните средства като помощ. Съдът на Европейските общности винаги прави икономически анализ на ситуацията, за да определи дали става въпрос за държавни средства. В решението си по Дело Steinicke and Weinling  (23), Съдът постанови, че: „… с изключение на уговорката, направена в член 90, параграф 2 от Договора, член 92 се прилага за всички частни и публични предприятия и цялата тяхна продукция“, и че „при прилагането на член 92 следва да се вземе предвид ефекта на помощта по отношение на предприятието или производителя, които са облагодетелствани, а не статута на институциите, натоварени с разпределянето и администрирането на помощта“. Наскоро в решението си по Дело Crédit Agricole  (24) Съдът на Европейските общности потвърди това и допълни, че „… не е необходимо помощта да е финансирана от държавни източници, за да бъде квалифицирана като държавна помощ… не е необходимо да се прави разграничение между това дали помощта е отпусната пряко от държавата или от публични или частни институции, създадени или оторизирани от нея, за да я администрират“.

22.

За да решат повечето, но не всички от случаите, които са отнесени до тях, Съветът, Комисията и Съдът на Европейските общности са обсъдили въпроса за капиталовите инжекции за губещите или застрашени от несъстоятелност предприятия, когато принципът на инвеститора в условията на пазарна икономика се прилага. Една от целите на настоящото съобщение е да увеличи прозрачността чрез прилагането на правилата при отпускането на помощ по отношение на:

23.

Тази увеличена прозрачност при провеждане на политиката следва да бъде приложена посредством стриктно прилагане на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика по отношение на публични предприятия във всички ситуации и по отношение на всички видове публично финансиране, посочени от Директивата относно прозрачността. Принципът на инвеститора в условията на пазарна икономика се използва, защото:

В случай че тези изяснения не се приемат, съществува опасност не само от липса на прозрачност, но също и от дискриминация по отношение на частните предприятия, които нямат същите връзки с публичните органи, нито имат същия достъп до публичните средства. Настоящото съобщение е по-скоро логичен етап от развитието на съществуващата политика, отколкото радикално нов подход и е необходимо да разясни приложението на принципа по отношение на широк кръг от ситуации и широк кръг от публично финансиране. В действителност Съдът на Европейските общности, Комисията и Съвета са прилагали принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика в ограничен брой дела по отношение на форми на публично финансиране, различни от инвестирането в придобиване на дялово участие в предприятия, които също са предмет на настоящото съобщение, т.е. предоставяне на гаранции, заеми, възвръщаемост на капитал (25).

24.

Гаранция. По Дело IOR/Finalp (op. cit.) Комисията прие, че когато държавно холдингово дружество стане единствен собственик на дружество, което изпитва затруднения (излагайки го по този начин на неограничена отговорност съгласно италианското право), това е равносилно на поемането на допълнителен риск чрез предоставяне на безсрочна гаранция. Прилагайки установения от нея принцип, Комисията постанови, че един инвеститор в условията на пазарна икономика нормално би се въздържал да стане единствен акционер в дадено дружество, ако като последица от това следва да поеме неограничена отговорност за него; той ще се стреми да си гарантира допълнителни приходи, които да надвишават допълнителния риск, поет от него.

25.

Заем. По делото Bosh (op. cit., Съдът на Европейските общности постанови (параграфи 12 и 13): „По силата на член 92, параграф 1… разпоредбите на Договора, които регулират държавните помощи, се прилагат за помощта, отпусната от държава-членка или чрез държавни средства под каквато и да е форма. Поради това…, че не би следвало да се прави никакво разграничение между помощта, отпусната под формата на заем и помощта, отпусната под формата на записване на капитал в дадено дружество. Един подходящ начин за установяване на това дали такова действие съставлява държавна помощ е да бъде приложен критерият… за определяне на това в каква степен е вероятно дружеството да придобие въпросните средства от частния капиталов пазар.“

26.

Възвръщане на капитал. Когато започна процедурата по член 88 от Договора за Европейската общност за въглищата и стомана (писмо до италианското правителство от 6 май 1988 г.) по делото Finsider/ILVA (op. cit.), Комисията прие, че заемите, предоставени от страна на държавни кредитни институции не са били отпуснати на въпросното дружество при условия, приемливи за частен инвеститор, опериращ в нормални условия на пазарна икономика, а че са обвързани със (скрита) гаранция, предоставена от държавата и при тези обстоятелства представляват държавна помощ. В действителност впоследствие скритата гаранция става явна при погасяването на дълговете. Започнатата процедура доведе до постановяване на решение, което беше потвърдено с единодушие от Съвета (26), който постави условие на въпросното дружество да гарантира, че неговата жизнеспособност би могла да се възстанови и че следва да се постигне минимум възвръщаемост на капитала.

27.

Практическия опит, придобит от Комисията при прилагането на разпоредбите за държавна помощ по отношение на публичните дружества и общата подкрепа между институциите на Общността относно основните идеи на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, подкрепят виждането на Комисията, че това е един подходящ критерий за определяне на това дали е налице или не държавна помощ. Независимо от това, следва да се отбележи, че мнозинството от случаите, в които този механизъм е бил прилаган, са били доста специфични, и че широкото прилагане на този механизъм би могло да бъде свързано с доста затруднения. В допълнение, бяха изразени опасения, че прилагането на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика от страна на Комисията би могло да доведе до това решенията на Комисията да изместват инвеститорите и така да се намесват в тяхното разбиране за процеса на инвестиране. Тези критики могат да бъдат опровергани първо, поради факта, че принципът вече доказа своята способност да бъде използван като подходящ критерий за определяне в редица индивидуални случаи на това кои публични средства съставляват помощ. На второ място, Комисията не е имала в миналото, нито ще има за в бъдеще целта да взема решения вместо инвеститорите. Всички искания за допълнително финансиране предполагат да се извърши анализ на риска и на вероятния резултат от реализирането на проекта и това се отнася както за публичните предприятия и публичните органи, така и за частните предприятия и частните инвеститори.

Комисията също така осъзнава, че анализът на риска изисква публичните дружества, както и частните дружества да демонстрират предприемачески качества, които поради естеството на проблема предполагат широк спектър от възможности при вземането на решение от страна на инвеститора. В този широк спектър от възможности преценката при вземането на решение не може да бъде третирана като включваща сама по себе си държавна помощ. При преценката на законосъобразността на предоставянето на средства държавата-членка е тази, която трябва да реши дали е необходимо да направи уведомяване в съответствие с нейните задължения, съгласно член 93, параграф 3. В това отношение е полезно да бъдат припомнени мерките, визирани в Съобщението от 1984 г. относно публичните холдинги, което указва, че в случай че се предполага, че дадено преливане на финансови средства от държавата към публичен холдинг съставлява помощ, то Комисията следва да бъде предварително уведомена. На базата на извършената проверка на получената информация, Комисията решава в рамките на 15 работни дни дали информацията следва да се разглежда като уведомяване по смисъла на член 93, параграф 3 (точка 4.4.2). Единствено в случай че не са налице обективни основания да се очаква, че дадена инвестиция ще донесе такава адекватна възвръщаемост на средствата, която би била приемлива за един частен инвеститор в сходно частно предприятие, опериращо при нормални условия на пазарна икономика, е налице държавна помощ, дори и в случаите, когато това финансиране се извършва изцяло или отчасти от обществени средства. Комисията не възнамерява да анализира предварително проектите на инвеститорите (освен ако предварително не е получено уведомление в съответствие с изискванията на член 93, параграф 3).

28.

Няма спор по въпроса, че Комисията ще използва възможността да заяви, че предоставянето на обществени средства съставлява държавна помощ въз основа на това, че общата възвръщаемост на средствата не е адекватна. Единствено проекти, по които Комисията смята, че към момента на вземане на инвеститорското решение/решението за финансиране не може да се очаква по обективни причини или недобросъвестност адекватна възвръщаемост в подобно частно дружество, могат да бъдат третирани като държавна помощ. Това става единствено в случаите, когато средствата са били предоставени при по-изгодни условия, отколкото ако биха били предоставени на частно предприятие, т.е. налице е подпомагане. Очевидно е, че поради наличието на риск при всяка инвестиция, не всички проекти могат да бъдат успешни и определени инвестиции могат да донесат по-малко от очакваната възвръщаемост или да са пълен провал. Такъв е случаят и с частните инвеститори, чиито инвестиции също могат да донесат по-малко от очакваната възвръщаемост или да са пълен провал. Освен това, този подход не прави дискриминация между краткосрочна и дългосрочна възвръщаемост, при условие че рисковете са преценени адекватно и обективно към момента на вземане на решението да се инвестира и по начин, по който един частен инвеститор би избрал.

29.

Като разяснява как да се прилага принципът на инвеститора в условията на пазарна икономика от Комисията, както и критерият, използван за да се определи кога е налице помощ, настоящото съобщение ще намали несигурността в тази сфера. В настоящото съобщение Комисията не възнамерява да прилага принципи (в една особено комплексна сфера) по догматичен или доктринерски начин. Комисията споделя мнението, че многовариантността на възможните решения трябва да доведе до едно предприемаческо инвеститорско решение. Принципите обаче би следвало да се прилагат тогава, когато е извън всяко разумно съмнение, че няма друго правдоподобно обяснение за предоставянето на публични средства, освен това да се приеме, че те са държавна помощ. Този подход би следвало също така да се прилага по отношение на всяко кръстосано субсидиране, извършвано от печелившата част от група от публични дружества по отношение на непечелившата. Това се получава при частните дружества, или когато въпросното дружество има стратегически план с добри перспективи, предвиждащ печалба в дългосрочен план, или когато кръстосаното субсидиране дава нетна печалба за групата като цяло. В случаите, когато е налице кръстосано субсидиране в публични холдингови дружества, Комисията ще вземе предвид подобни стратегически планове. Такова кръстосано субсидиране ще бъде третирано като помощ единствено ако няма друго разумно обяснение на преливането на средства, освен квалифицирането му като помощ. По фискални или други причини определени дружества, било държавни или частни, често биват разделяни на няколко юридически обособени клонове. Комисията не възнамерява да изисква информация за преливането на средства между такива юридически обособени клонове на дружества, за които се изисква общ отчет.

30.

Комисията е запозната с разликата в подхода, който един инвеститор в условията на пазарна икономика би могъл да има между, от една страна, неговото минимално участие в дадено дружество и, от друга страна, притежаването на пълен контрол по отношение на огромна група дружества. Първото би могло по-скоро да бъде характеризирано като спекулативно или като краткосрочен интерес, докато последното — обикновено предполага наличието на дългосрочен интерес. Поради това, когато орган на публичната власт упражнява контрол по отношение на едно определено публично дружество или група от дружества, то той би бил по-слабо мотивиран от съображения за краткосрочна печалба, отколкото ако има минимално участие (без възможност за контрол) и неговата перспектива във времето е съответно по-дългосрочна. Комисията ще вземе предвид естеството на участието на публичните органи при сравняването на тяхното поведение с определящия критерий — частния инвеститор, действащ при подобни условия. Това е също така валидно при оценяването на направени искания за отпускане на допълнителни средства за финансово преструктуриране на дружество като противоположно на исканията за отпускане на средства за финансиране на специфични проекти (27). В допълнение, Комисията също така отчита факта, че подходът на инвеститора в условията на пазарна икономика е като цяло по-добре приложим по отношение на искания за допълнително финансиране, когато дадено дружество или група от дружества, които са поискали финансирането, са в състояние да предоставят адекватна възвръщаемост под формата на дивиденти или акумулиране на капитал от предишни инвестиции. Когато в това отношение дадено дружество е дало резултати по-ниски в сравнение с тези на еквивалентни дружества, това искане за финансиране ще бъде разгледано по-скептично от частния инвеститор/собственик, от когото е поискано да предостави допълнително средства. Когато искането за финансиране е необходимо с цел да се запази инвестицията като цяло, от публичните органи, както и от частния инвеститор може да бъде очаквано да вземат предвид този по-широк контекст при преценката на това дали ангажирането с отпускане на нови средства е оправдано от търговска гледна точка. В заключение, когато поради липсата на средносрочна/дългосрочна търговска ефективност, е взето решение да се прекрати дадена дейност, би могло да се очаква групата от публични дружества, както и от групата частни дружества намаляване на обема или времетраенето на оборота с оглед запазването на цялостния търговски имидж и структурата на групата.

31.

При извършването на преценка на исканията за допълнително предоставяне на средства, един акционер нормално би имал на разположение информацията, необходима, за да прецени дали следва да поеме този ангажимент за отпускане на допълнително финансиране. Обемът и подробностите в информацията, предоставена от страна на предприятието, искащо допълнително финансиране, могат да варират в зависимост от естеството и обема на исканите средства, от отношенията между дружеството и акционера и дори в зависимост от това какъв резултат е дало дружеството в миналото при предоставянето на адекватна възвръщаемост (28). Инвеститорът, опериращ в условия на пазарна икономика нормално не би предоставил каквото и да е допълнително финансиране без да е налице необходимата информация. Подобни съображения биха били прилагани и по отношение на публичните предприятия, искащи финансиране. Тази финансова информация, която е под формата на съответната документация следва да се предостави след нарочно поискване на Комисията, ако бъде преценено, че тя би помогнала при преценяването на направените инвеститорски предложения от гледна точка на това да бъде решено дали или не тяхното инвестиране представлява помощ (29). Комисията няма да разгласи предоставената ѝ информация, тъй като е задължена да пази професионална тайна. Поради това, инвестиционните проекти няма да бъдат предварително подробно разглеждани, с изключение на случаите, когато е налице помощ и се изисква уведомяване в съответствие с изискванията по член 93, параграф 3. Когато са налице достатъчно основания, за да се прецени, че следва да бъде отпусната помощ под формата на средства за дадено публично предприятие, Комисията в съответствие с нейните задължения, произтичащи от членове 92 и 93, би могла да изиска от държавата-членка информация, необходима за преценяване на това дали е налице помощ в конкретния случай.

32.

Всяка държава-членка е свободна да определи размера и естеството на нейния публичен сектор и да го променя с течение на времето. Комисията приема, че когато държавата реши да упражни правата си по отношение на публичната собственост, търговските цели не са винаги най-важните мотиви. От публичните дружества понякога се очаква да изпълняват нетърговски функции едновременно или в допълнение на техните търговски дейности. Например в някои държави-членки публичните дружества могат да бъдат използвани като двигател на икономиката като част от мерките за борба с рецесията, за преструктуриране на затруднени промишлени отрасли или да действат като катализатор на регионалното развитие. От публичните дружества се очаква да бъдат локализирани в неразвити райони, където разходите са по-високи, или да поддържат брой работни места, надвишаващ чисто търговското ниво. Договорът предоставя на Комисията възможността да вземе предвид такива обстоятелства, когато това е оправдано от гледна точка на интереса на Общността. В допълнение, предоставянето на някои услуги би могло да включва в себе си предоставяне на публични услуги, които сами по себе си могат да бъдат принудително изпълнявани чрез политически или правни средства. Тези нетърговски цели/функции (социални цели) са разход, който трябва обезателно да бъде покрит от държавата (т.е. от данъкоплатците) или под формата на ново финансиране (например инжектиране на капитал) или под формата на намалена възвръщаемост на инвестирания капитал. Това допълнение към предоставянето на публични услуги може в определени случаи да наруши конкуренцията. Освен ако някоя от дерогациите, заложени в Договора, не е приложима, публичните предприятия не са изключени от приложното поле на разпоредбите за конкуренция поради изпълнението на тези нетърговски дейности.

33.

За да изпълни задълженията си съгласно Договора, Комисията следва да разполага с информацията, необходима за преценка на това дали е налице помощ, да квалифицира тази помощ и след това да прецени дали някоя от дерогациите, предвидени в Договора, е приложима. Настоящото съобщение се ограничава с поставянето на задачата за увеличаване на прозрачността по отношение на преливането на финансови средства, което е една необходима първа стъпка. Като втора стъпка се поставя задачата да се реши дали дадена помощ се определя като съвместима, но този въпрос не се разглежда, тъй като той се решава от Комисията в съответствие с добре известните принципи, които не са претърпели изменение. (Следва да бъде подчертано, че Комисията се занимава с помощ, само когато такава помощ оказва влияние на вътрешната търговия в Общността и върху конкуренцията. Така, ако е предоставена помощ на публично предприятие за нетърговска цел и тази помощ не може да окаже влияние върху конкуренцията и търговията в Общността, член 92, параграф 1 не се прилага). Задължението да се предоставят за контролиране от Общността всички мерки, имащи характер на помощ, е необходима контрамярка на правото на държавите-членки да изнасят в останалите държави-членки и това е основата на общия пазар.

34.

При преценката на това дали определени обществени средства, предоставени на публични предприятие съставляват помощ, Комисията следва да вземе предвид факторите, посочени по-долу за всеки вид държавна намеса, упоменат в настоящото съобщение — инжектиране на капитали, предоставяне на гаранции, отпускане на заеми, възвръщаемост на инвестиции (30). Тези фактори са предоставени като общи указания на държавите-членки за това какво би предприела Комисията при решаването на конкретни случаи. При прилагане на тази политика, Комисията ще вземе предвид възможността да бъде приложен принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, разгледан по-горе. Настоящото съобщение използва дефинициите за публични средства и публични предприятия, използвани в Директивата относно прозрачността с цел да се предостави информация на държавите-членки за това какъв е общия подход на Комисията. Независимо от това, както Комисията е подхождала при решаването на конкретни случаи, така и сега, тя следва да докаже при прилагането на тази политика по отношение на индивидуални случаи, че са налице: публични предприятия по смисъла на член 90 и държавни източници на средства по смисъла на член 92, параграф 1. Колкото по отношение на разпоредбите за предоставяне на информация, съдържащи се в Директивата относно прозрачността, тези разпоредби бяха подкрепени от Съда на Европейските общности за използване за целите на директивата, поради което Комисията няма задължението да обосновава необходимостта от използването им.

35.

Инжектирането на капитал се третира като помощ, когато е извършено при обстоятелства, които биха били неприемливи за един инвеститор, опериращ в нормални условия на пазарна икономика. Това обикновено означава, че се има предвид случая, когато структурата и бъдещите перспективи на дружеството са такива, че на базата на сравнение с подобно частно дружество не е възможно да се прогнозира нормална възвръщаемост (под формата на дивиденти или увеличаване на капитала) в разумен период от време. Поради това, Съобщението от 1984 г. относно инжектирането на капитали остава в сила.

Инвеститор в условията на пазарна икономика би инвестирал в придобиването на дялове от капитала на дадено дружество, ако стойността към момента на закупуването (31) на очаквания от планирания проект бъдещ паричен оборот (която нараства за инвеститора с плащанията за дивиденти и/или увеличаване на капитала и изчисления риск) превишава новите разходи. Контекстът, в който такава инвестиция би следвало да се прецени, е разгледан в параграфи 27—31.

36.

В някои държави-членки инвеститорите са задължени със закон да закупят допълнителни дялове от капитала на предприятия, чийто основен капитал е бил намален поради продължителни загуби под предвиденото ниво. Държавите-членки твърдяха, че инжектирането на капитали не следва да бъде третирано като помощ, тъй като то съставлява изпълнение на предвидено от закона задължение. Това „задължение“ обаче e очевидно. Търговците инвеститори, които се сблъскват с тази ситуация следва да вземат предвид всички възможни решения, включително възможността за ликвидация, в противен случай следва да намалят инвестицията. В случай, че такава ликвидация или намаляване на инвестицията, които са доказали в практиката, че са по-доброто разрешение (вземайки предвид влиянието върху групата от дружества), не бъдат предприети, то тогава всяко следващо инжектиране на капитали или интервенция от страна на държавата следва да бъде третирано като помощ.

37.

При сравняване на действията на държавата с тези на частния инвеститор, опериращ в условията на пазарна икономика, и по-специално в случаите, когато дадено дружество няма загуби, Комисията ще преценява финансовото състояние на дружеството към момента, в който е (или е било) предложено да се инжектира допълнителен капитал. На базата на направения анализ на посочените по-долу критерии Комисията ще прецени дали е налице елемент на помощ, съдържащ се в обема на инжектирания капитал. Тези елементи на помощ се състоят в разликата, която съществува между цената и себестойността на инвестицията. Следва да се подчертае, че критериите, посочени по-долу са задължителни за всеки анализ, но не са винаги достатъчни, тъй като следва да се държи сметка за принципите, посочени в параграфи 27—31 по-горе, както и за това дали исканите средства са предназначени за инвестиционни проекти или за финансово преструктуриране.

37.1.

Печалба и загуба. Анализ на резултатите на дружеството, разпростиращ се върху няколко години. Релевантните доходи следва да се обособят и характеризиращите тенденции да се подложат на преценка.

37.2.

Финансови индикатори. Следва да бъде направено сравнение между съществуващото съотношение дългове/придобити дялове от капитала (пуснати в движение от дружеството) и общоприетите норми, средните нормите за съответната промишленост и тези на близките конкуренти, и т.н. Следва да бъде извършено изчисление на различни пропорции между ликвидност и платежоспособност, за да се провери финансовото положение на дружеството (това се отнася особено много за оценяването на кредитно-финансовия потенциал на дружеството, опериращо в нормални условия на пазарна икономика). Комисията си дава сметка за трудностите, свързани с извършване на такова сравнение между държавите-членки поради наличието на различни счетоводни системи или стандарти. Тя ще вземе това предвид при определяне на релевантните пунктове, които следва да бъдат използвани за сравняване с публични предприятия, получаващи финансиране.

37.3.

Финансови проекти. В случаите, когато финансирането е предназначено за инвестиционна програма, тогава очевидно тази програма и предвижданията, на които тя се основава следва да бъдат изследвани в подробности, за да се установи дали инвестирането е оправдано.

37.4.

Състояние на пазара. Следва да бъдат анализирани тенденциите на пазара (миналите и още по-важно — бъдещите перспективи), както и дяла, който дружеството притежава на пазара за определен период от време и съответно бъдещите проекти следва да бъдат предмет на подробно разглеждане.

38.

Позицията, която Комисията прие по отношение на гаранциите, беше доведена до знанието на държавите-членки (32). Тази позиция третира всички видове обезпечения, предоставени от държавата пряко или посредством делегиране на финансови институции като попадащи в приложното поле на член 92, параграф 1 от Договора. Единствено ако гаранциите бъдат предмет на оценка, извършена към момента на предоставянето им, е възможно да бъде установено, че те нарушават или е възможно потенциално да нарушат конкуренцията. Фактът, че дадено предприятие получава гаранция, дори и тази гаранция никога да не е била искана, би могъл да му даде възможност да продължи да търгува, вероятно на базата на това, че то е в състояние да принуди конкурентите си, които нямат такава подкрепа да излязат извън бизнеса. Въпросното предприятие следва да е получило подкрепа, която поставя неговите конкуренти в непривилегировано положение, т.е. било е подпомогнато и това се е отразило на конкуренцията. Оценката на това дали е налице елемент на помощ при отпускането на гаранции включва анализ на финансовото положение на заемополучателя (виж точка 37 по-горе). Елемента на помощ при гаранциите се изразява в разликата между цената, която заемополучателят би платил на свободния пазар и тази, която всъщност той е платил, вследствие на гаранцията, без да се включва премията, платена за отпускане на гаранцията. Всяка гаранция, дадена от правителството по отношение на публично или частно предприятие, гарантира на кредиторите удовлетворяване на техните вземания. В случай че такава гаранция бъде обявена за несъвместима с принципите на общия пазар, след като е направена преценка и по отношение на прилагането на дерогациите съгласно Договора, то сумите, предоставени като помощ, следва да бъдат възстановени от дружеството на правителството, дори това да означава обявяване в несъстоятелност; претенциите на кредиторите обаче следва да бъдат уважени. Тези разпоредби следва да бъдат прилагани еднакво по отношение на частни и публични предприятия без да са необходими други допълнителни условия за публичните предприятия, освен тези, посочени по-долу.

38.1.

Публичните предприятия, чийто правен статут не позволява обявяване в несъстоятелност, са в състояние на непрекъснато получаване на помощ по всички заеми, еквивалентни на гаранциите, когато този статут позволява на въпросните предприятия да получават кредити при условия, които са по-благоприятни от обичайните.

38.2.

Когато публичните органи държат едно публично предприятие по начин, по който те се излагат на неограничена отговорност вместо обичайната ограничена отговорност, Комисията ще третира това като неограничено гарантиране, предмет на неограничена отговорност (33). Комисията ще прилага горепосочените принципи по отношение на тази гаранция.

39.

Когато заемодател, който оперира в нормални условия на пазарна икономика, предоставя заем на клиент, той е добре осведомен за съдържащия се риск. Рискът разбира се е в това, че клиентът може да няма възможност да върне заема. Потенциалната загуба се разпростира по отношение на цялата сума (капитала) и дължимите, но неизплатени лихви за неустойка. Рискът, свързан с всеки договор за заем, рефлектира по отношение на две основни посоки:

40.

Когато рискът, свързан с отпускането на заем е висок, би могло да се очаква, че това ще се отрази както на посоченото в буква а), така и на посоченото в буква б). В случай, че те останат непроменени, Комисията ще приеме, че въпросното предприятие е било облагодетелствано, т.е. подпомогнато. Подобни съображения се прилагат и когато предоставените гаранции и дължимата твърдо определена или плаваща такса, която следва да плати дружеството, са недостатъчни, за да се възстанови изцяло отпуснатия заем. Комисията за в бъдеще ще преценява внимателно обезпеченията, предоставяни за гарантиране на кредитното финансиране. Оценката на този процес ще се извършва по същия начин, както за инжектирането на капитали (виж точка 37 по-горе).

41.

Елементите на помощ водят до различие между това какво обичайно предприятието следва да заплати (което от своя страна зависи от неговото финансово състояние и от обезпеченията, които могат да бъдат предоставени в процеса на преговорите за отпускане на заем) и това, което е платено в действителност. (Този едноетапен процес на анализиране на отпуснатия заем е основан на предположението, че в случай на неустойка, заемодателят ще упражни своето право на възстановяване на дължимите суми). В изключителни случай, т.е. когато един необезпечен заем е предоставен на дружество, което при нормални обстоятелства не би могло да получи финансиране (например поради това, че перспективите му за възстановяване на заема не са добри), заемът се приравнява ефективно на изплатена парична сума и Комисията ще го третира по този начин.

42.

Ситуацията може да бъде разгледана от гледна точка на заемодателя към момента на отпускане на заема. Ако той избере да отпусне заем (или пряко, или косвено е принуден да го направи, какъвто би могъл да е случая с контролираните от държавата банки) при условия, които не биха били третирани като приемливи от гледна точка на банковата практика, то тогава е налице елемент на помощ, който следва да бъде количествено определен. Тези разпоредби разбира се следва да бъдат прилагани също така и по отношение на частни предприятия, получаващи кредити от публични финансови институции.

43.

Държавата, както и всеки друг инвеститор в условията на пазарна икономика, следва да очаква обичайната възвръщаемост на инвестираните от тях капитали, сравнима с тази, която биха получили, ако бяха инвестирали в частно дружество, под формата на дивиденти или увеличаване на капитала (34). Възвръщаемостта на инвестираните средства ще следва да бъде определено като печалбата (след отчитането на инфлацията и преди облагането на данъци и отчисления), изразяваща се в процент от вложените средства. Ето защо, това е един начин за определяне, който е неутрален по отношение на начина на финансиране, използван от всяко едно дружество (чрез встъпване в дълг или придобиване на дялове от капитала на дружеството), което за публичните предприятия може да бъде решено по външни причини или по чисто търговски причини. В случай че тази обичайна възвръщаемост нито e предстояща в краткосрочен план, нито е много вероятно да стане предстояща в дългосрочен план (при наличието на несигурна дългосрочна бъдеща печалба, която не е добре изчислена) и без да са предприети действия за удовлетворяване от страна на публичното предприятие за подобряване на положението, то следва да се предположи, че предприятието е било непряко подпомогнато, тъй като държавата не получава ползите, които един инвеститор в нормални условия на пазарна икономика би очаквал от подобна инвестиция. Една нормална възвръщаемост би могла да се определи като се направи сравнение с възвръщаемостта в сравними частни дружества. Комисията отчита трудностите, свързани с извършването на сравнения между отделните държави-членки – виж по-специално точка 37. В допълнение, съществуващата разлика в капиталовите пазари, разликите във валутата и в лихвения процент в различните държави-членки, затрудняват допълнително извършването на международни сравнения между тези съотношения. Когато съществуващата счетоводна практика дори само в една единствена държава-членка извърши оценяването на активите неточно, Комисията ще прецени възможността за използване или на приблизителна оценка или на подобен критерий, като например опериращия паричен оборот (след данък върху печалбата, но преди отчисленията) вместо икономическото изпълнение.

В случай че е налице неадекватна възвръщаемост на средствата едно частно предприятие или само ще предприеме действия за подобряване на ситуацията, или ще бъде принудено за това от неговите акционери. Това обикновено би означавало изработване на подробен план за увеличаване на цялостната печалба. В случай че публично предприятие има неадекватна възвръщаемост на средствата, Комисията би третирала тази ситуация като съдържаща елемент на помощ и тя следва да бъде анализирана в съответствие с член 92. При тези обстоятелства публичните предприятия действително получават техния капитал по-евтино от установените нива на пазара, т.е. това е еквивалентно на субсидиране.

44.

По същия начин, в случай че държавата се откаже от прихода си от дивиденти от публично предприятие и като резултат задържаните печалби не съставляват нормална възвръщаемост, както е определена по-горе, то тогава въпросното дружество е де факто подпомагано от държавата. Това може да се счита за по-предпочитан вариант от държавата, не толкова по причини от търговско естество за изоставяне на дивиденти (или приемане на намалени плащания за дивиденти), отколкото редовното инжектиране на капитали в дружеството. Крайният резултат е един и същи и това ритмично „финансиране“ следва да бъде третирано по същия начин като новите капиталови инжекции и оценявано в съответствие с принципите, установени по-горе.

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

42

C 251/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

Настоящото известие установява подхода, който Комисията възнамерява да следва при определяне на съвместимостта на системите за презграничните кредитни трансфери с членове 85 и 86 от Договора за ЕО.

2.

При прилагането на правилата на конкуренцията трябва да се вземе предвид общата политика на Комисията по отношение на презграничните плащания. Една от основните цели на политиката на Комисията е да се гарантира, че в средносрочен план прозрачността, осъществяването и стабилността на презграничните системи за плащане са равностойни на тези на най-добрите местни системи за плащане. Пълните предимства на вътрешния пазар и на Икономическия и паричен съюз ще бъдат постигнати само ако за бизнеса и отделните лица е възможно да прехвърлят пари бързо и надеждно от една част на Съюза до друга.

3.

До скоро по-голяма част от презграничните кредитни трансфери се обработваха посредством традиционната система на банки кореспонденти. По този начин трансферите се обработваха и уреждаха индивидуално. Това означава, че за трансферите с малка стойност, разходите за трансфера представляваха голям процент от трансферираната сума. Много банки в ЕС си сътрудничиха, за да развият нови системи за обработване на презграничните кредитни трансфери. Тези системи, които обикновено използват местни клирингови системи за разпределяне на входящите презгранични кредитни трансфери в държавата по местоназначение включват:

4.

Някои по-големи банки използват собствена мрежа от клонове и дъщерни дружества като своя кореспондентска мрежа. Друга възможност за една банка е да търси начин за директно участие в АКК или други клирингови системи, намиращи се в друга държава-членка.

5.

Комисията приветства тези усилия за подобряване на качеството на услугите, които се предлагат на потребителите. Въпреки това проучванията на Комисията през 1993 г. и през 1994 г. показаха недостатъчен общ напредък по отношение на прозрачността и осъществяването на презграничните кредитни трансфери. Поради това Комисията прие предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно презграничните кредитни трансфери (1). Това предложение бе придружено от проект на настоящото известие.

6.

Настоящото известие цели да подпомогне участниците на пазара чрез информация за подхода на Комисията по въпроси, които са свързани с конкуренцията. Общият подход на Комисията ще бъде да се разглеждат позитивно договореностите между банките, които им дават възможност да предоставят подобрени системи за презгранични кредитни трансфери, и по-специално, които им дават възможност да спазват изискванията на проектодирективата. Такива договорености, въпреки това, трябва да отговарят на членове 85 и 86 от Договора за ЕО. Ефективната конкуренция между банките и между системите има важна роля за подобряването на ефективността на услугите и намаляването на цените за потребителите. Настоящото известие цели да изясни кои форми на сътрудничество допринасят за нежелани тайни споразумения и поради това, са разграничителна линия между случаите, в които сътрудничеството е необходимо и случаите, в които конкуренцията е възможна.

7.

Настоящото известие актуализира и заменя „Принципите на конкуренцията за системите за кредитни трансфери“, съдържащи се в приложение В от Работния документ на Комисията от 27 март 1992 г. (2) В светлината на по-нататъшния опит в тази област или при значителни промени в преобладаващите условия, при които е изготвено настоящото известие, Комисията може да счете за необходимо да промени настоящото известие.

8.

В настоящото известие:

9.

Настоящото известие се прилага само по отношение на системите за презгранични кредитни трансфери. За целите на настоящото известие система за кредитен трансфер в една държава-членка е презгранична система за кредитен трансфер, ако тя осъществява презгранични кредитни трансфери.

10.

Членове 85 и 86 се прилагат само когато може да има последици по отношение на търговията между държавите-членки. Системите за презгранични кредитни трансфери, именно поради това, че осъществяват презгранични кредитни трансфери, са в състояние да породят такива последици (3).

11.

Адресати на настоящото известие са кредитните институции и други институции, които участват в системите за презгранични кредитни трансфери и изпълняват такива трансфери. За целите на настоящото известие такива институции са наречени „банки“.

12.

За да се оценят последиците от едно споразумение за конкуренцията по смисъла на член 85, както и от гледна точка дали е налице господстващо положение на пазара по смисъла на член 86, е необходимо да се определи съответният пазар.

13.

Съответният продуктов пазар се състои от всички продукти, които се считат за равностойни или взаимозаменими от потребителя поради техните характеристики, цени и очаквана тяхна употреба. Структурата на търсенето и предлагането на пазара трябва също да бъде взета предвид. Съответният географски пазар е зона, в която условията на конкуренция, които се прилагат по отношение на съотвeтния продукт са сравнително хомогенни и които могат да бъдат отграничени от съседните зони особено поради това, че условията на конкуренция са значително различни в тези зони. Комисията може точно да определи пазарите само по отношение на отделни случаи. Тя, въпреки това, може да посочи как би подходила при определяне на пазара при оценката на системите за презгранични кредитни трансфери.

14.

За всеки конкретен презграничен кредитен трансфер банката на наредителя обикновено не избира банката на бенефициера. Въпреки това, това не означава, че няма възможност за конкуренция между банките за клиенти. Конкуренцията може да съществува, в различна степен на различни нива. За да се определи съответният пазар в един конкретен случай ще е необходимо да се определи степента на конкуренция на тези различни нива. Вътрешносистемна конкуренция ще е налице, когато участващите в една конкретна система банки се конкурират за клиенти, като предлагат най-добрите комбинации от цени и условия за осъществяване и получаване на презграничните кредитни трансфери. Конкуренция извън системата ще е налице, когато банките, които участват в различни системи за презгранични кредитни трансфери, се конкурират за клиенти. Вънтрешноинструментна конкуренция е налице, когато различни, но взаимнозаместими видове презграничните кредитни трансфери се предлагат от банки, например спешни и неспешни трансфери или трансфери, които пренасят допълнителна информация и такива, които не предоставят такава. Външноинструментната конкуренция ще е налице, когато инструментите за презгранични плащания, различни от презграничните кредитни трансфери са взаимно заменими с презграничните кредитни трансфери.

15.

Първо, най-широката степен на взаимозаменяемост би била с останалите дистанционни инструменти за презгранично плащане. Докато продуктовият пазар може да включва инструменти за плащане, различни от презграничните кредитни трансфери, инструментите за плащане, които могат да се използват за извършване на дистанционни презгранични плащания имат характеристики и крайни потребители, които са различни от инструментите за плащане, които могат да се използват само за директно плащане или национално плащане.

16.

Второ, в категорията на дистанционните презгранични кредитни плащания (или в категорията на презграничните кредитни трансфери) може да има отделни по-малки пазари. Системите, които се използват, за да се правят малки по размер плащания (на дребно) може да не са взаимозаменяеми с тези за плащания в големи размери (на едро). Същото се отнася и за плащания, които се правят на търговци на дребно или на други доставчици на стоки и услуги, за разлика от плащанията, които се правят на отделни лица или спешните спрямо неспешните плащания.

17.

Трето, един конкретен инструмент за плащане (или дори отделен сегмент от инструмента) може сам по себе си да съставлява съответен пазар. Например в решението на Комисията по отношение на Споразумението от Хелзинки Комисията установи, че директният съответен пазар е този на чуждестранните еурочекове, теглени в търговския сектор във Франция (4). Може да е необходимо по отделни случаи да се разгледат презграничните кредитни трансфери (или конкретни сегменти като презграничните кредитни трансфери на дребно) като съответен пазар.

18.

В допълнение към съответния пазар, в който банките се конкурират за клиенти, съществува съответен пазар, в който различни системи за презгранични кредитни трансфери, АКК и банки се конкурират в предлагането на други банки на различни канали за осъществяването на презгранични кредитни трансфери. Например различни банки в една държава-членка могат да се конкурират, за това да са кореспондентска банка на банки в други държави-членки. Банката кореспондент доставя входящите презгранични кредитни трансфери на банката на бенефициера. Конкуренцията за банки на този пазар може също да бъде определена като външносистемна конкуренция.

19.

Географският пазар е все още национален, тъй като условията на конкуренция, приложими по отношение на презграничните плащания се различават в различните държави-членки.

20.

Конкуренцията между банки за клиенти е ефективна само когато има прозрачност на цени и условия по отношение на потребителите. Конкуренцията ще бъде по-интензивна, когато на клиентите се предоставят ниски цени за прехвърляне, например ако банките предлагат да направят трансфери от името на тези, които нямат сметки в тях.

21.

В момента има външносистемна конкуренция между банките по отношение на различните системи за презгранични кредитни трансфери, при които се доставят кредитни трансфери от банката на наредителя в държавата, където се намира банката на бенефициера. Същевременно в много държави-членки може да има доста ограничена или изобщо липсваща конкуренция между местните клирингови системи, които се използват за разпределяне на входящите презгранични кредитни трансфери в тези държави-членки.

22.

Едно ограничение на вътрешносистемната конкуренция на дадена система има по-незначителни последици, когато то се компенсира от по-разширената конкуренция на други системи (външносистемна конкуренция) или от други инструменти, или от двете. Противно на това, когато тази по-разширена конкуренция е слаба или изобщо не съществува, ще бъде от особено значение да се гарантира, че потенциалната вътрешносистемна конкуренция не е ограничена. Освен това, ако подобни (вътрешносистемни) ограничения възникнат между конкуриращи се системи, не може да се очаква по-разширената конкуренция да е засилена, за да компенсира липсата на вътрешносистемна конкуренция.

23.

По отношение на въпроса за членството в системите за презгранични кредитни трансфери следва да се вземат предвид аспектите на общностното законодателство, различни от правилата на конкуренция. По-специално, когато системите са създадени по нормативен път или се регулират от държавни органи, се прилагат принципите на свобода на установяване, свободно предоставяне на услуги и свободно движение на капитали и плащания, които се съдържат в Договора за ЕО и във Втората банкова директива (5). Тези аспекти на публичното регулиране не са предмет на настоящия документ.

24.

Отделните договорености между банки, които създават нови или свързват съществуващи системи за презгранични кредитни трансфери трябва да съответстват на членове 85 и 86 от Договора за ЕО.

25.

Когато една система за презгранични кредитни трансфери съставлява „съществено съоръжение“, тя трябва да бъде отворена за други членове (за разлика от правото на собственост), при условие че кандидатите отговарят на съответните критерии за членство (виж параграф 26 по-долу). Съществено съоръжение е средството или инфраструктурата, без достъп до което/която конкурентите не могат да предлагат услуги на своите клиенти (6). Една система за презгранични кредитни трансфери е съществено съоръжение, когато участието в нея е необходимо за банките, за да се конкурират на съответния пазар. С други думи липсата на достъп до системата представлява сериозна бариера за навлизане на пазара за всеки нов конкурент. Такъв би бил случаят, при който един нов конкурент не може да получи приемлив достъп до друга система или да създаде своя собствена система, за да се конкурира на съответния пазар.

26.

Една система за презгранични кредитни трансфери, която представлява съществено съоръжение може да определя критерии за членство, при условие че те са обективно обосновани. Членството може да е под формата на директно или индиректно участие (7), като критериите за членство за директните членове и индиректните членове се различават в зависимост от различията на техните задължения. Критериите за членство следва да са писмени, достъпни и недискриминационни. Те могат, например, да определят изисквания за членовете относно тяхното финансово състояние, технически или управленски капацитет, както и съответно ниво на кредитен рейтинг. Плащането на първоначална такса може също да се изисква. Първоначалната такса, въпреки това, не може да бъде толкова висока, че да бъде бариера за членство. При всички случаи размерът на една първоначалната такса не трябва да надвишава справедливия дял от реалните разходи за минали инвестиции в системата. Критериите за членство не могат да поставят членуването в системата под условие, свързано с приемането на други несвързани услуги.

27.

Изискването за минимален брой сделки може да представлява входна бариера за по-малките банки. Една система за презгранични кредитни трансфери, която съставлява съществено съоръжение следва винаги, когато това е възможно, да допуска членство на банки с малък брой транзакции. Един приемлив начин за постигане на това е, ако се даде възможност за индиректно участие на такива банки. Когато индиректното участие не е налице, трябва да има обективно обосновани причини за всяко изискване за минимален брой сделки.

28.

Отказът от членство или окончателното изключване от система за презгранични кредитни трансфери, която е съществено съоръжение, следва да бъде съпроводен от писмено изложение на мотивите за отказа или изключването и следва да може да бъде предмет на независима контролна процедура.

29.

Една система, която не е съществено съоръжение, не е задължена да бъде отворена за други членове, нито да има обективно обосновани критерии за членство. Системите, независимо от това дали те са съществено съоръжение или не, могат да бъдат освобождавани съгласно член 85, параграф ,3 ако те препятстват отделни членове от участие в други системи с цел да се осигури адекватен обем.

30.

Споразуменията между банки не трябва да водят до никакви изключителни договорености: клиентите трябва да останат свободни да сменят веднага банковите връзки от една институция до друга или до банката с различни институции.

31.

Банките в рамките на една система за презгранични кредитни трансфери могат да се договорят за стандартите, които се отнасят до оперирането на системата, вида и качеството на сделките, които се обработват от системата и правилата са управление на сигурността и риска.

32.

Споразуменията по отношение на оперативните стандарти, включително долупосочените, обикновено попадат извън приложното поле на член 85, параграф 1:

33.

Следните споразумения по отношение на стандартите могат да попаднат в приложното поле на член 85, параграф 1. В тези случаи те могат да бъдат освободени съгласно член 85, параграф 3, когато не са дискриминационни и са ограничени до това, което се изисква за подобряване на функционирането на системата.

34.

Споразуменията трябва да са ограничени до междубанковите връзки и не трябва да водят до съгласувани практики спрямо клиенти.

35.

Разходите, направени за създаване на една система за презгранични кредитни трансфери и тези, които са свързани с оперирането на централното звено (например една АКК), могат да бъдат поделени между участващите банки посредством например една тарифа АКК (която може да варира според размера или други установени условия), която е за сметка на участващите банки. Ако разходите за създаване са били направени по необходимост от участващи банки, които действат в качеството си на банки на бенефициери, може да е основателно тези разходи да бъдат покрити чрез колективно договорена такса за обмен (подобна на долуописаната).

36.

Една транзакция в рамките на една система за плащане обикновено включва най-малко четири страни: наредителя (клиента, който реализира плащането), банката на наредителя, бенефициера (клиента, който получава плащането) и банката на бенефициера. Техните четиристранни взаимоотношения са рамката, в която възниква цената вътре в системата за плащането: наредител — банка на наредителя, бенефициер — банка на бенефициера, банка на наредителя — банка на бенефициера и наредител — бенефициер. Договореностите по отношение на цената са зависими от взаимовръзката между тези четири вида отношения.

37.

По отношение на презграничния кредитен трансфер банката на наредителя и банката на бенефициера може да нямат директни договорни отношения. В такъв случай трансферът се осъществява посредством верига от банки. Всяка двойка банки в тази верига е свързана посредством двустранно споразумение и/или в система чрез многостранно споразумение. Междубанковото ценобразуване може да е част от взаимоотношенията между всяка една двойка банки.

38.

Съществуват различните методи на ценообразуване, както самостоятелно, така и в комбинации. Те включват изрично уговорени цени, като таксите по сделката и годишните такси, така и по-малко прозрачни цени, като например практики за покриване на разходите по трансферите, по-малки лихви по балансовите сметки (и/или по-високи лихви по кредити или овърдрафтове), както и по-неизгодни обменни курсове за клиентите.

39.

Тук, както и в останалите области на банкова конкуренция, участващите банки следва да не правят споразумения, съгласно които се фиксират видовете цени или техния размер по отношение на клиентите. В някои случаи законодателството, въпреки това, ограничава обхвата, в рамките на който банките могат да определят цени по отношение на потребителите, при съобразяване с практиката на Съда на Европейските общности по отношение на прилагането на член 5, параграф 2 във връзка с член 85 от Договора.

40.

Комисията счита, че двустранните споразумения за такси за обмен попадат по принцип извън обхвата на член 85, параграф 1. Противно на това многостранните споразумения за таксите за обмен ограничават конкуренцията и попадат в приложното поле на член 85, параграф 1, тъй като по същество те ограничават свободата на банките да определят самостоятелно ценовата си политика. Ограничението е вероятно да се отрази върху поведението на банките спрямо техните клиенти. Освен това има и друго ограничение на конкуренцията съгласно член 85, параграф 1, когато е налице споразумение или съгласувана практика между банки за отразяване на последиците от таксата за обмен в цените, които те определят за своите клиенти.

41.

Една достатъчно силна външносистемна конкуренция би могла да ограничи последиците от таксата за обмен по отношение на цените за клиентите. В такъв случай ограничителните последици от таксите за многостранен обмен в една система може да не са значителни (и съответно да не попаднат в обхвата на член 85, параграф 1), при условие че конкуриращите се системи не съдържат в себе си подобни многостранни такси за обмен.

42.

Когато външносистемната конкуренция е ограничена или не съществува, обикновено се счита, че таксата за многостранен обмен има последици, свързани с ограничаването на конкуренцията в значителна степен и поради това, попадаща в забраната на член 85, параграф 1.

43.

Когато споразуменията за такса за многостранен обмен попадат в обхвата на член 85, параграф 1, те могат да получат освобождаване по член 85, параграф 3 само ако бъде доказано, че са действително необходими за успешното прилагане на определени форми на сътрудничество. Комисията сама по себе си не налага никакви конкретни форми на споразумения между банките. Когато, обаче, банките уговарят такси за многостранен обмен, Комисията (прилагайки критериите, съдържащи се в член 85, параграф 3 за получаване на освобождаване) ще преценява дали потребителите (включително тези, които са клиенти и тези, които не са) получават справедлив дял от печалбата и дали конкретните уговорки за такси за обмен са наистина необходими като средство за постигане на такава печалба.

44.

Пример за презграничен кредитен трансфер, който се осъществява от верига от банки е както следва. Банката на наредителя може да прехвърли трансфера на първата банка-посредник в същата държава-членка. Банката посредник осъществява презграничната връзка като прехвърля трансфера на втора банка посредник (банката кореспондент) в държавата-членка по местоназначение. Банката кореспондент доставя трансфера до банката на бенефициера. Това обикновено се прави посредством местна клирингова система. Една АКК може да участва на мястото на първата банка-посредник или на банката кореспондент или на мястото на двете.

45.

Междубанковото ценообразуване може да е част от взаимоотношенията на всяка двойка банки по веригата. В дадения пример всяка първа банка посредник и банката кореспондент обикновено са в състояние да постигнат двустранна договореност със съответните банки на наредителя и първите банки-посредници по отношение на цената на презграничните кредитни трансфери. Такива двустранни ценови споразумения попадат извън обхвата на член 85, параграф 1.Обратното, ако група от банки са договорили многостранна такса за обмен, която да покрива всяка от връзките по веригата, това ще попадне в обхвата на член 85, параграф 1. Въпреки това ограничителният ефект от таксата за многостранен обмен може да не е сериозен (и поради това да попада извън обхвата на член 85, параграф 1), при условие че има конкуриращи се системи, които сами по себе си също не съдържат подобни такси за многостранен обмен.

46.

Последната двойка банки по веригата са банката кореспондент и банката на бенефициера. Те може да използват местна кореспондентска връзка, но обикновено и двете са членове на местна клирингова система (или АКК), която се използва за разпределяне на входящите трансфери към държавата-членка по местоназначение. В този случай, външносистемна конкуренция е вероятно да бъде ограничена или дори да липсва, поради необходимостта да се използва система, която да гарантира доставката до всички банки на бенефициерите в държавата по местоназначение. (Разбира се няма да има външносистемна конкуренция изобщо, тогава, когато банките се споразумеят, че ще използват само една конкретна система за обслужване на входящите трансфери). Такса за многостранен обмен, която се прилага по отношение на презграничните кредитни трансфери, и която е част от системата, повдига въпроси, свързани с конкуренцията по член 85, параграф 1.

47.

Двойното таксуване е налице, когато наредителят на един презграничен кредитен трансфер иска да плати всички такси по трансфера (т.н. OUR трансфер (8)), но независимо от това или банката посредник или банката на бенефициера удържа от трансферираната сума, или банката на бенефициера му налага такса, която превишава сумата, която трябва да се плати за местен трансфер.

48.

Комисията счита, че възможността за потребителите да правят OUR трансфер е икономическа полза по смисъла на член 85, параграф 3. При определени обстоятелства, едно споразумение за такса за многостранен обмен, която се налага на презграничните кредитни трансфери, може да е задължително, за да се избегне практиката за двойно таксуване на презграничните кредитни трансфери, като по този начин се дава възможност на банките да предлагат OUR трансфери (виж параграф 53 и следващите параграфи по-долу). В такива случаи следва освобождаване от такса съгласно член 85, параграф 3.

49.

Комисията счита, че таксата за многостранен обмен, която се прилага по отношение на презграничните кредитни трансфери обикновено не е задължителна, за да се даде възможност на банките да предлагат дялов или презграничен кредитен трансфер BEN. По отношение на дяловите трансфери, банката на наредителя може да таксува своите клиенти, за да покрие разходите си, банката посредник може да удържи от сумата по трансфера определена част, която да покрива нейните разходи (или да таксува банката на наредителя), а банката на бенефициера може да таксува своите клиенти, за да покрие разходите си. По отношение на трансферите BEN банката на наредителя и банките посредници могат да удържат от сумата по трансфера определена част, която да покрива техните собствени разходи и банката на бенефициера може да определи за клиентите цена, която да покрива нейните собствени разходи.

50.

Банките следва да могат самостоятелно да решат дали да предлагат един или всички презгранични кредитни трансфери от типа дялови, BEN и OUR (9).

51.

Осъществяването на един презграничен трансфер може да изисква допълнителни дейности, в сравнение с местните трансфери:

52.

Независимо от това дали банката на наредителя, банката-кореспондент или АКК са в състояние да извършат тези допълнителни дейности, трансферът би могъл да бъде включен в местната клиригнова система на държавата по местоназначение, както ако той е местен трансфер. Това означава, че за банката на бенефициера не би имало разлика между получаването на трансфера, който произхожда от друга държава и получаване на чисто местен трансфер. В този случай, проблемът с двойното таксуване няма да възникне, а таксата за многостранен обмен, свързана с презграничния характер на трансфера, би била излишна.

53.

Въпреки това Комисията приема, че може да има обстоятелства, при които банката на бенефициера да продължи да се сблъсква с допълнителни разходи за получаването на презграничния трансфер, в сравнение с местните трансфери. По-специално, такъв би бил случаят в тези държави-членки, които изискват банката на бенефициера да докладва за входящите плащания на органите, които отговарят за баланса на плащанията, или които изискват бенефициерите да поучават повече информация от тяхната банка, отколкото обикновено се предоставя по местните плащания. Такъв би бил случаят също и когато банките на бенефициерите са направили разходи за въвеждане на нови системи (като в този случай отново позицията ще варира в различните държави-членки). При тези обстоятелства, може да е обосновано за банките в държавата по местоназначение да се споразумеят за такса за многостранен обмен, която да покрива тези допълнителни разходи, за да се избегне двойното таксуване. Такава такса за обмен може да се договори между участниците в една АКК, или по принцип между всички или по-голямата част от банките на дадена държава.

54.

Едно споразумение между участниците в една АКК би покривало необходимите допълнителни разходи на банките на бенефициера посредством такса за многостранен обмен, договорена между АКК и конкретните банки на бенефициера. Тази многостранно договорена такса за обмен би била базирана на действителните допълнителни разходи на банките на бенефициера и би могло да се включи в общата (двустранна) такса, която се събира от АКК от изпращащите банки (или изпращащите АКК). АКК възстановява на банките на бенефициерите направените от тях допълнителни разходи, като разпределя между тях таксата за обмен.

55.

Едно споразумение между всички или по-голямата част от банките в дадена държава би могло да покрие необходимите разходи на банките на бенефициерите посредством такса за обмен, договорена между всичките участващи банки на бенефициерите. За всеки конкретен трансфер една от тези банки би могла да действа като банка кореспондент (входящ пункт) за изпращащата банка. По същия начин всяка многостранно договорена такса за обмен би била основана на действителните допълнителни разходи на банките на бенефициерите и би могла да бъде включена в общата (двустранна) такса, налагана от банките кореспонденти на изпращащите банки (или изпращащите АКК). Банките кореспонденти биха възстановили на банките на бенефициерите направените от тях допълнителни разходи като разпределят между тях таксата за обмен.

56.

Когато една многостранна такса за обмен попадне в обхвата на член 85, параграф 1, но може да бъде освободена като необходима за избягване на двойно таксуване, тя трябва да отговаря на следните условия:

—

при „OUR“ всички такси се поемат от наредителя (от английски „our charges“);

—

при Дяловите — разходите се поделят между наредителя и бенефициера;

—

при „BEN“ — всички разходи са за бенефициера.

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

50

C 312/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

Премахването на вътрешните граници между държавите-членки позволява предприятията в Общността да разширят техните дейности в общия пазар и по този начин потребителите да извлекат полза от увеличената конкуренция. Тези предимства не трябва да бъдат излагани на риск чрез нарушаване на конкуренцията вследствие на неоправдано предоставена помощ на предприятия. Изграждането на вътрешния пазар потвърждава важността от прилагането на политиката на конкуренция в Общността.

2.

Съдът на ЕО е постановил редица важни решения за тълкуването и прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО. Първоинстанционният съд сега е компетентен да разглежда делата, заведени от частни лица срещу решенията на Комисията за предоставяне на държавна помощ и по този начин ще допринесе за създаването на съдебна практика в тази област. Комисията отговаря за ежедневното прилагане на правилата за конкуренция под наблюдението на Първоинстанционния съд и Съда на ЕО. Публичните органи и националните съдилища, заедно със съдилищата на Общността, както и Комисията, поемат своите задачи и отговорности по прилагането на правилата, определени в Договора за ЕО за предоставяне на държавна помощ в съответствие с принципите, установени от съдебната практика на Съда.

3.

Надлежното прилагане на политиката на конкуренция на общия пазар изисква ефективно сътрудничество между Комисията и националните съдилища. Настоящото известие пояснява как Комисията възнамерява да подпомага националните съдилища чрез установяване на тясно сътрудничество при прилагане на членове 92 и 93 в конкретните случаи. Много често се изразява безпокойство, че окончателните решения на Комисията по дела за отпускане на държавна помощ са взети, след като нарушаването на правилата за конкуренция е увредило интересите на трети лица. Докато Комисията невинаги е в състояние да действа незабавно, за да предпази интересите на трети лица в случаите на отпускане на държавна помощ, то националните съдилища са в по-добра позиция от гледна точка на преследване на нарушенията на член 93, параграф 3, последно изречение и удовлетворяване на засегнатата страна.

4.

Комисията е административният орган, отговорен за прилагането и развитието на политиката на конкуренция за защита на обществения интерес в Общността. Националните съдилища са отговорни за защитата на правата на лицата и изпълнението на задълженията, обикновено след като са били сезирани от отделни лица. Комисията е длъжна да прегледа всички мерки за предоставяне на помощ, които попадат в обхвата на член 92, параграф 1, с цел да бъде преценена тяхната съвместимост с общия пазар. Националните съдилища трябва да осигурят, че държавите-членки спазват своите задължения при провеждане на процедурите.

5.

Член 93, параграф 3, последно изречение (в получер шрифт по-долу) има директен ефект в правната система на държавите-членки.

„Комисията е надлежно информирана навреме, за да може да подготви своите коментари относно всички планове за отпускане или променяне на вече отпусната помощ. Ако тя счете, че тези планове не са съвместими с общия пазар, като взема предвид член 92, тя следва незабавно да започне процедурата, предвидена в параграф 2. Засегнатата държава-членка няма право да въвежда в действие предложените от нея мерки за отпускане на помощ, докато тази процедура не завърши с постановяване на окончателно решение.“

6.

Забраната за прилагане, посочена в член 93, параграф 3, последно изречение, се разпростира върху всички видове помощ, предоставена, без да бъде нотифицирана (2), а в случай че такава нотификация е направена, тя е в сила до приключване на предварителния период, а в случай че Комисията започне процедура по оспорване, до постановяване на окончателното решение (3).

7.

Разбира се, съдът ще трябва да вземе предвид дали „предложените мерки“ представляват държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 (4) преди постановяване на решение съгласно член 93, параграф 3, последно изречение. Решенията на Комисията и съдебната практика на Съда обръщат голямо внимание на този важен въпрос. Съответно, понятието „държавна помощ“ трябва да бъде тълкувано широко, за да обхване не само субсидиите, но също така и данъчните отстъпки, както и инвестирането с обществени средства, направено при обстоятелства, при които един частен инвеститор би отказал да предостави подкрепата си (5). Помощта трябва да идва от „държавата“, която включва всички нива, прояви и изражения на публичната власт (6). Помощта следва да е отпусната в полза на определени предприятия или за произвеждане на определени стоки: с това се цели да се разграничи държавната помощ, по отношение на която се прилага член 92, параграф 1, от общите мерки, по отношение на които не се прилага тази норма (7). Например мерките, които нито по отношение на техния обект, нито по отношение на техния ефект не облагодетелстват определени предприятия или производство на определени стоки, или които се отнасят до лица, които отговарят на обективните критерии, независимо от местоположението, сектора или предприятието, в което бенефициерът може да бъде ангажиран, не се считат за държавна помощ.

8.

Единствено Комисията е овластена да решава дали дадена държавна помощ е „съвместима с общия пазар“, т.е. разрешена.

9.

При прилагането на член 92, параграф 1 националните съдилища могат да поставят предварителни въпроси пред Съда на ЕО на основание член 177 от Договора за ЕО и трябва наистина да сторят това в определени случаи. Също така те трябва да изискат съдействие от страна на Комисията чрез искане за предоставяне на „правна и икономическа информация“ по аналогия с решението на Съда по делото Delimits (8) по отношение на член 85 от Договора за ЕО.

10.

Ролята на националните съдилища е да гарантират правата, които лицата притежават като резултат от директния ефект на забраната, установена в член 93, параграф 3, последно изречение. Съдът следва да използва всички подходящи средства и мерки и да прилага всички съответни разпоредби от националното законодателство, за да приложи директния ефект на това задължение, наложено от Договора за всички държави-членки (9). Националният съд е задължен по дело, попадащо в неговата юрисдикция, да приложи изцяло законодателството на Общността и да защити правата, които това законодателство предоставя на лицата; поради това съдът не следва да взема предвид всяка разпоредба от националното законодателство, която може да му противоречи, независимо дали тя е предшестваща или последваща правилото на Общността (10). Съдията следва, ако е уместно и в съответствие с приложимите норми на националното законодателство и съдебната практика на Съда на ЕО (11), да наложи временни мерки, като например разпореди замразяване или възстановяване на парични суми, изплатени незаконно, и присъди щети на страните, чиито интереси са били увредени.

11.

Съдът на ЕО е постановил, че цялостната ефективност на правилата на Общността би била застрашена и защитата на правата, които те предоставят, би била отслабена, ако лицата не са в състояние да получат компенсация, когато техните права са нарушени поради нарушаване на законодателството на Общността, за което държавата-членка може да бъде подведена под отговорност (12); принципът за отговорността на държавата за вреди и загуби, причинени на лица в резултат от нарушаване на законодателството на Общността, за което държавата може да бъде подведена под отговорност, е вътрешноприсъщ на системата от правни норми в Договора (13); националният съд, който приема по дело, касаещо законодателството на Общността, че единственото препятствие, пречещо му да постанови временни мерки, е правило в националното законодателство, е длъжен да не взема предвид това правило (14).

12.

Тези принципи са приложими в случай на нарушаване на общностните правилата за конкуренция. Лицата и предприятията следва да имат достъп до всички процесуални възможности и мерки, предвидени в националното законодателство, при същите обстоятелства, които биха съществували, ако би било налице нарушение на националното законодателство. Този еднакъв начин на третиране касае не само доказани нарушения на пряко приложимото законодателство на Общността, но се разпростира също и по отношение на всички правни средства, способни да допринесат за ефективна правна защита.

13.

Прилагането на законодателството на Общността относно конкуренцията от националните съдилища има значителни предимства за лицата и предприятията. Комисията не може да присъди вреди за загуби, причинени от неспазване на член 93, параграф 3. Подобни искове могат да бъдат заведени единствено пред националните съдилища. Националните съдилища обикновено постановяват временни мерки и незабавно прекратяване на нарушенията. Пред националните съдилища е възможно искът, основан на законодателството на Общността, да бъде комбиниран с иск, основан на националното законодателство. Това не е възможно в рамките на процедура пред Комисията. В допълнение съдилищата могат да присъдят разноските по делото на спечелилата страна. Това е невъзможно при административната процедура пред Комисията.

14.

Държавите-членки са задължени да нотифицират Комисията за техните планове да предоставят помощ или да променят вече одобрени планове за предоставяне на помощ. Това се отнася също така и за помощта, която би могла да бъде автоматично одобрена по силата на член 92, параграф 2, тъй като Комисията следва да провери дали са спазени всички необходими условия. Единственото изключение от задължението за нотификация е в случаите, когато става дума за до помощ, която е квалифицирана като минимална, тъй като не засяга значително търговията между държавите-членки и по този начин не попада в обхвата на член 92, параграф 1 (15).

15.

Комисията получава нотификация за основните схеми или програми за отпускане на помощ, а също така и за плановете да бъде отпусната помощ на отделни дружества. Обикновено за индивидуалните помощи в рамките на схема не би следвало да се нотифицира Комисията, след като общата схема е била вече веднъж разрешена. В някои случаи обаче при определени видове помощ или поради особености в дейността на определени индустрии е наложително отделно нотифициране за всички средства, предоставени като помощ, или за тези, превишаващи определен размер. Отделна нотификация може също така да бъде изискана в някои случаи за дадена схема в рамките на правомощията на Комисията върху дадена схема. Държавите-членки трябва да нотифицират за помощи, които те искат да отпуснат извън рамките на една вече одобрена схема. Нотификацията е задължителна по отношение на планираните мерки, включително планове за извършване на финансови трансфери от обществени средства на предприятия от публичния или частния сектор, които може да включват отпускане на помощ по смисъла на член 92, параграф 1.

16.

Първият въпрос, който националните съдилища трябва да вземат предвид при процеса, посочен в член 93, параграф 3, последно изречение, е дали мярката представлява нова или вече съществуваща държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1. Вторият въпрос, на който трябва да се отговори е, дали мярката е била нотифицирана, независимо дали индивидуално, или в рамките на цялата схема, и ако е извършена нотификация, дали Комисията е имала достатъчно време, за да постанови решение (16).

17.

По отношение на схемите за отпускане на помощ Съдът е приел период от два месеца като „достатъчно време“, след което държавата-членка може, след изпращане на предварително известие до Комисията, да приложи мярката, която е нотифицирана (17). Този период е доброволно намален от Комисията до 30 работни дни за индивидуални случаи и до 20 работни дни за „бърза“ процедура. Тези периоди текат от момента, в който Комисията счете информацията, предоставена ѝ от държавата-членка, за достатъчна, за да ѝ даде възможност да вземе решение (18).

18.

В случай че Комисията е решила да започне процедурата, предвидена в член 93, параграф 2, периодът, през който прилагането на дадена мярка за отпускане на помощ е забранено, тече до момента на вземане на положително решение от страна на Комисията. За мерките по отпускане на помощ, които не са нотифицирани, няма краен срок за вземане на решение от страна на Комисията. Независимо от това, Комисията предприема действия възможно най-бързо. Помощ не може да бъде предоставяна, преди Комисията да вземе окончателно решение.

19.

Ако Комисията не се е произнесла по взета мярка за отпускане на помощ, националните съдилища могат винаги да бъдат насочвани при тълкуването на законодателството на Общността, от съдебната практика на Първоинстанционния съд и на Съда на Европейските общности, както и от предишни решения на Комисията. Комисията е публикувала редица общи известия, които могат да бъдат от помощ по този въпрос (19).

20.

Националните съдилища следва да бъдат в състояние да решат дали съответната мярка за отпускане на помощ е незаконна от гледна точка на член 93, параграф 3. В случай че националните съдилища имат съмнения, те могат в определени случаи да поискат преюдициално произнасяне от Съда на Европейските общности в съответствие с член 77.

21.

Когато националните съдилища се произнесат с решение, с което се констатира, че не са съблюдавани изискванията на член 93, параграф 3, те трябва да постановят, че спорната мярка влиза в противоречие със законодателството на Общността и следва да вземат ефективни мерки за защита на правата на лицата и предприятията, гарантирани от законодателството на Общността.

22.

Съдът на ЕО е постановил (20), че националният съд е обвързан от решението на Комисията, адресирано до държава-членка съгласно член 93, параграф 2, когато получателят на въпросната помощ оспорва валидността на решението, за което е бил информиран писмено от държавата-членка и когато е пропуснал да започне процедура за анулиране на решението в рамките на срока, определен в член 173 от Договора за ЕО.

23.

Комисията отчита, че принципите, установени по-горе за прилагането на членове 92 и 93 от националните съдилища са сложни и е възможно в някои случаи да са недостатъчно развити, за да им дадат възможност да изпълняват добре техните съдебни задължения. Следователно, националните съдилища могат да отправят запитвания към Комисията и да търсят съдействие.

24.

Член 5 от Договора за ЕО установява принципа на лоялно и постоянно сътрудничество между институциите на Общността и държавите-членки с цел осъществяване на целите на Договора, включително изпълнение на член 3, буква ж), който предвижда създаването на система, гарантираща ненарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар. Този принцип включва задължения за взаимно подпомагане едновременно за държавите-членки и за институциите на Общността. Съгласно член 5 Комисията е задължена да си сътрудничи със съдебните органи на държавите-членки, които имат задължението да гарантират, че законодателството на Общността се прилага и се респектира от националния им правен ред.

25.

Комисията счита, че такова сътрудничество е от съществена важност за гарантирането на стриктно, ефективно и последователно прилагане на законодателството на Общността в областта на конкуренцията. В допълнение участието на националните съдилища в прилагането на правото на конкуренция в областта на отпускането на помощ от държавата е необходимо, за да се прояви ефектът на член 93, параграф 3. Договорът задължава Комисията да следва процедурата, предвидена в член 93, параграф 2, преди да е разпоредила връщане на помощ, която е несъвместима с общия пазар (21). Съдът на Европейските общности е постановил, че член 93, параграф 3 има директен ефект и че незаконността на дадена мярка за отпускане на помощ и последствията, които следват от това, не могат да бъдат одобрени със задна дата от позитивно решение, взето от Комисията относно въпросната мярка за отпускане на помощ. Поради това прилагането на правилата за нотифициране в сферата на предоставянето на държавна помощ представлява важен етап във веригата от възможни правни действия от страна на лица и предприятия.

26.

В светлината на тези съображения Комисията възнамерява да работи за постигане на тясно сътрудничество с националните съдилища в следните насоки.

27.

Комисията следва политиката на откритост и прозрачност. Комисията провежда политиката си с цел да предостави на засегнатите страни полезна информация за прилагането на правилата на конкуренцията. За постигането на тази цел тя ще продължи да публикува колкото се може повече информация за политиката ѝ по отношение на държавната помощ, както и за конкретни дела. Практиката на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд, общите текстове за държавната помощ, публикувани от Комисията, решенията, взети от нея, годишните ѝ отчети за политиката на конкуренция и месечния бюлетин на Европейския съюз могат да подпомогнат съдилищата на държавите-членки при разглеждането на индивидуални случаи.

28.

В случай че тези общи насоки не са достатъчни, националните съдилища биха могли в рамките на тяхното национално процедурно законодателство да изискат от Комисията информация от процедурно естество, която да им даде възможност да установят дали конкретно дело се разглежда от Комисията, или дадено дело е било обект на процедура по нотификация, или дали Комисията е започнала официално процедура или е взела друго решение.

29.

Националните съдилища могат също така да се консултират с Комисията относно това, дали прилагането на член 92, параграф 1 или член 93, параграф 3 създава конкретни затруднения. Що се отнася до член 92, параграф 1, тези трудности биха могли да са свързани, по-специално, с определянето на съответното действие като държавна помощ, която да причини нарушаване на конкуренцията, което от своя страна ще се отрази на търговията между държавите-членки. Следователно, съдилищата могат да се консултират с Комисията по нейната практика във връзка с тези въпроси. Те биха могли да получат информация от Комисията относно фактически данни, статистика, проучвания на пазара и икономически анализи. Когато е възможно, Комисията ще съобщи тези данни или ще посочи източника, от който те могат да бъдат получени.

30.

В своя отговор Комисията не навлиза в същината на делото или съвместимостта на предприетите действия с общия пазар. Отговорът, даден от Комисията, не е задължителен за съда, който го е поискал. Комисията подчертава, че нейното мнение не е окончателно и че правото на съда да изиска преюдициално произнасяне от Съда на Европейските общности в съответствие с член 177 не е нарушено.

31.

В интерес на добрата съдебна администрация е Комисията да отговори на исканията за правна и фактическа информация във възможно най-кратък срок. Независимо от това, Комисията не процедира по конкретни искания, освен ако не са налице редица условия. Исканата информация следва да бъде на нейно разположение. Комисията може да споделя единствено неповерителна информация.

32.

Член 214 от Договора за ЕО изисква Комисията да не разпространява информация от поверителен характер. В допълнение задължението за лоялно сътрудничество в член 5 се прилага в отношенията между съдилищата и Комисията и не се отнася за страните по делото, гледано пред тези съдилища. Комисията е задължена да уважава юридическата неутралност и обективност. Следователно тя няма да отговори на молбата за информация, освен ако тя не идва от национален съд или индиректно чрез страните, които са били оправомощени от въпросния съд да изискат определена информация.

33.

Настоящото известие се прилага mutatis mutandis по отношение на съответните правила за държавна помощ дотолкова, доколкото те имат директен ефект в правния ред на държавите-членки по:

34.

Настоящото известие е издадено като насока и в никакъв случай не ограничава правата на държавите-членки, лицата или предприятията, гарантирани от законодателството на Общността.

35.

Настоящото известие не засяга което и да е тълкуване на законодателството на Общността, което би могло да бъде дадено от Съда на Европейските общности или от Първоинстанционния съд на Европейските общности.

36.

Резюме на отговорите, дадени от Комисията съгласно настоящото известие, ще бъде публикувано всяка година в Доклада относно политиката на конкуренция.

„9.

Що се касае до ролята на Комисията, Съдът изтъкна в решението си по дело 78/96, Steinlike and Weinlig срещу Германия, (1977 г.), Сборник практика на Съда на ЕО 595, параграф 9, че целта на Договора е чрез прилагане на разпоредбата на член 93 предоставянето на помощ да бъде постоянно контролирано от страна на Комисията и че в случай че Комисията установи, че дадена помощ не е в съответствие с изискванията на общия пазар, то тя следва да започне производство при спазване на определена процедура, като взетите от нея решения подлежат на обжалване пред Съда.

10.

Що се отнася до ролята на националните съдилища, в същото решение Съдът поддържа, че следва да се завеждат дела пред националните съдилища, изисквайки от тези съдилища да тълкуват и прилагат концепцията за помощ, съдържаща се в член 92, за да определят дали държавната помощ, предоставена при несъблюдаване на процедурата за предварителна проверка, предвидена в член 93, параграф 3, е следвало да бъде предоставена при спазване на посочената процедура.

11.

Ангажирането на националните съдилища е резултат от това, че бе прието, че член 93, параграф 3, последно изречение от Договора има директен ефект. В този смисъл Съдът постанови в решението си от 11 декември 1973 г. по дело 120/73, Lorenz срещу Германия, (1973 г.), Сборник практика на Съда на ЕО, стр. 1471, че незабавното налагане на забрана за предоставяне на помощ, посочено в споменатия член, се отнася за всички видове помощ, които са били предоставени, без да са били нотифицирани, а в случай че е направено такова нотифициране, тя има действие по време на първоначалния период, а в случай че Комисията започне процедура по оспорване, до постановяване на окончателното решение.

14.

… Изключителните и основните правомощия, предоставени на Комисията по силата на членове 92 и 93 от Договора, да се произнася за несъвместимостта с общия пазар на дадена отпусната помощ, когато това е необходимо, са коренно различни от ролята на националните съдилища за защитаване на правата, които лицата са придобили като резултат от директния ефект, който има забраната, установена в член 93, параграф 3, последно изречение от Договора. Докато Комисията следва да прецени съответствието на заявената за отпускане помощ с изискванията на общия пазар, дори когато държавите-членки са предоставили помощ в нарушение на забраната, то националните съдилища не могат да направят нищо повече от това да охраняват правата на лицата, които са засегнати от вероятно нарушение на забраната, предвидена в член 93, параграф 3, последно изречение, до постановяване на окончателното решение на Комисията.“

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

56

C 209/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

—

описват опростена процедура, която позволява на държавите-членки да извършват продажбата на земя и сгради по начин, който автоматически изключва всяка държавна помощ;

—

определят ясно случаите на продажба на земя и сгради, за които Комисията би трябвало да бъде уведомена, за да прецени дали определени сделки съдържат елемент на помощ и ако съдържат дали помощта е съвместима с общия пазар;

—

позволяват на Комисията бързо да разглежда оплаквания или заявления от трети лица, които привличат вниманието ѝ към случаи на предполагаема помощ, свързана с продажба на земя и сгради.

а)

Една оферта е „достатъчно добре оповестена“, когато тя многократно е публикувана в продължение на един приемливо дълъг период (два или повече месеца) в националната преса, вестници за недвижимо имущество или други съответни публикации и чрез агенти за недвижима собственост, като е насочена към широк кръг потенциални купувачи, така че да може всички потенциални купувачи да бъдат информирани.

Планираната продажба на земя и сгради, която с оглед на голямата им стойност или други характеристики, може да привлече инвеститори, извършващи дейност на европейско или международно ниво, би трябвало да е оповестена в публикации с редовен международен тираж. Подобни оферти би трябвало също да се оповестяват и чрез агенти, които имат клиенти от Европа или на международно равнище.

б)

Една оферта е „безусловна“, когато всеки купувач, независимо дали извършва стопанска дейност или независимо от естеството на дейността му, обикновено може да придобива земя и сгради и да ги използва за собствени нужди. Могат да се наложат ограничения, за да се предотвратят нарушения на обществения ред, от съображения за защита на околната среда или за да се избегнат чисто спекулативни оферти. Наложените на собствениците ограничения, свързани с териториалното устройство, в съответствие с националното право, върху използването на земята и сградите, не засягат безусловния характер на офертата.

в)

Ако при продажбата има условие, че бъдещият собственик следва да поеме специални задължения — други, освен тези, произтичащи от общото национално право или решение на органите по планиране, или такива, свързани с общата защита и съхраняване на околната среда и общественото здраве в полза на публичните органи или от обществен интерес — офертата следва да се счита за „безусловна“ по смисъла на посоченото по-горе определение само ако всички потенциални купувачи би трябвало или са в състояние да изпълнят това задължение, независимо дали извършват стопанска дейност или независимо от естеството на дейността им.

а)

Оценка от независим експерт

Ако публичните органи не възнамеряват да приложат посочената в точка 1 процедура, би трябвало да се извърши независима оценка от един или повече независими оценители на активите преди започване на преговорите по продажбата, с цел определяне на пазарна цена, въз основа на общоприетите пазарни показатели и стандарти за оценка. Определената по този начин пазарна цена е минималната покупна цена, която може да бъде приета, без да се предоставя държавна помощ.

„Оценител на активи“ е лице с добра репутация, което:

Ако в някоя държава-членка няма установена съответна академична квалификация, оценителят на активи би трябвало да бъде член на призната професионална организация, занимаваща се с оценка на земя и сгради, и или:

Оценителят би трябвало да е независим в изпълнение на задачите си, т.е. публичните органи не би трябвало да имат право да му дават нареждания по отношение на резултата от оценката му. Държавните служби за оценка и държавните служители или други служители следва да се считат за независими, при условие че може на практика да се изключи упражняване на противозаконно влияние върху техните заключения.

„Пазарна стойност“ означава цената, на която биха могли да се продадат земята и сградите съгласно частен договор между склонния да продаде продавач и необвързан купувач в деня на оценката, като се приема, че собствеността е публично предложена на пазара, пазарните условия позволяват редовна продажба и е предоставен достатъчен срок за водене на преговори за продажба, съобразен с характера на собствеността (1).

б)

Марж

Ако след разумно усилие за продажба на земята и сградите на пазарна цени, е ясно, че определената от оценителя цена не може да бъде постигната, отклонение от 5 % от цената може да се счита, че е в съответствие с пазарните условия. Ако след допълнителен разумен период е ясно, че земята и сградите не могат да се продадат на определената от оценителя цена, намалена с 5-те % разлика, може да се извърши нова оценка, която да отрази натрупания опит и получените оферти.

в)

Специални задължения

Специалните задължения, които се отнасят до земята и сградите, а не до купувача или икономическата му дейност, могат да се прилагат по отношение на продажбата в обществен интерес, при условие че от всеки потенциален купувач се изисква и, по принцип, той е в състояние да изпълни специалните задължения, независимо дали извършва стопанска дейност или независимо от естеството на дейността му. Икономическите последици от подобни задължения би трябвало да се оценят отделно от независими оценители и може да се приспаднат от продажната цена. Задълженията, чието изпълнение би било частично в интерес на купувача, би трябвало да се преценят, като се отчита следният факт: трябва да има, например, полза като реклама, спонсорство на спортни или културни мероприятия, отразяване, подобряване на работната среда на купувача или дейности за отдих на служителите на купувача.

Икономическата тежест, свързана със задълженията на всички собственици на земята по закон, не се изключва от покупната цена (например те включват грижа и поддръжка на земята и сградите като част от обичайните социални задължения, свързана с недвижимата собственост или плащането на данъци и подобни такси).

г)

Цена за органите

Първоначалната цена за публичните органи за придобиване на земя и сгради е показател за пазарната стойност, освен ако не е изминал значителен период от време между продажбата и покупката на земята и сградите. По принцип, поради това, пазарната цена не би трябвало да се определя под първоначалната стойност за период от поне 3 години от придобиването, освен ако независим оценител специално не е установил общо намаление на пазарните цени за сградите и земята на съответния пазар.

а)

всяка продажба, която не е сключена въз основа на открита и безусловна тръжна процедура, като се приема най-добрата оферта; и

б)

всяка продажба, която при отсъствие на тази процедура, е извършена на цена, по-ниска от пазарната, като установена от независими оценители.

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

59

C 273/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

—

по отношение на всички държави-членки, с изключение на Италия, Португалия и Гърция, индикативната ставка е определена като петгодишен междубанков суапов курс в съответната валута плюс комисиона от 0,75 точки (75 базисни точки).

За Италия и Португалия индикативната ставка е определена като петгодишен междубанков суапов курс в съответната валута плюс комисиона от 200 базисни точки.

За Гърция индикативната ставка е определена като едногодишен междубанков суапов курс (Athibor) в драхми плюс комисиона от 300 базисни точки.

—

счита се, че референтната ставка се равнява на средната стойност на индикативните ставки, регистрирани в предишните месеци септември, октомври и ноември;

—

референтната ставка се коригира отново в течение на годината, в случай че се различава с повече от 15 % от средната стойност на индикативните ставки, отбелязани през последните 3 месеца.

—

така определената референтна ставка е базисна ставка и може да бъде повишавана, при положение че има значителен риск (например едно предприятие е в лошо икономическо състояние, или когато липсва нормално изискваните от банките ценни книжа). В тези случаи комисионата може да достигне до 400 базисни точки или повече, ако няма частни банки, които да отпуснат съответните кредити,

—

Комисията си запазва правото, ако е необходимо, да проучва някои случаи, да използва по-краткосрочна базисна ставка (например едногодишния Либор процент), или по-дългосрочна основна ставка (например ставка на десетгодишни облигации) вместо петгодишните междубанкови суапови курсове;

—

В случаи, когато петгодишните междубанкови суапови курсове не са налични, базисната ставка ще се определи на нивото на дохода от петгодишни държавни облигации плюс комисиона от 25 базисни точки.

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

60

C 372/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

Целта на настоящото известие е да предостави ръководство за това как Комисията прилага понятието съответен продуктов пазар и географски пазар в текущата си работа по прилагането на общностното право на конкуренция, и по-специално прилагането на Регламенти № 17/62 и (ЕИО) № 4064/89 на Съвета, кореспондиращите на тях регламенти, приети в другите сектори като транспорт, въглища и стомана, земеделие и съответните разпоредби на Споразумението за ЕИП (1). Чрез настоящото известие позоваванията на членове 85 и 86 от Договора по отношение на контрола върху концентрациите следва да се разбират като отнасящи се за съответните разпоредби на Споразумението за ЕИП и Договора за ЕОВС.

2.

Определянето на пазара е инструмент за идентифициране и определяне на границите на конкуренцията между предприятията. Тя се използва, за да се установи рамката, в която политиката на конкуренцията се прилага от страна на Комисията. Основната цел на определянето на пазара е да установи по систематичен начин ограниченията по отношение на конкуренцията, които срещат участващите предприятия (2). Целта на определянето на един пазар както по отношение на неговото продуктово, така и по отношение на неговото географско измерение, е да се установят онези основни конкуренти на участващите предприятия, които са в състояние да ограничат поведението на тези предприятия, да препятстват тяхното независимо поведение и да упражняват ефективен конкурентен натиск. От тази гледна точка дефиницията на пазара дава възможност, inter alia, да се изчислят пазарните дялове, които биха предоставили съществена информация за пазарната мощ за целите на оценката на господстващо положение или за целите на прилагането на член 85.

3.

От точка 2 следва, че понятието „съответен пазар“ е различно от другите дефиниции за пазар, които често се използват в друг контекст. Например дружествата често използват терминът „пазар“, за да обозначат територията, в рамките на която те продават своите продукти или да обозначат най-общо индустрията или сектора, към който принадлежат.

4.

Определянето на съответния пазар както по отношение на неговото продуктово, така и по отношение на неговото географско измерение, често имат решаващо влияние при оценката на конкуренцията по даден случай. Като дава публичност на процедурите, от които се ръководи, когато преценява определянето на пазара, както и като посочва критериите и доказателствата, които приема, за да постанови дадено решение, Комисията очаква да увеличи прозрачността на своята политика и на процеса на вземане на решения в областта на конкуренцията.

5.

Увеличената прозрачност ще даде възможност на дружествата и на техните съветници да могат по-добре да предвиждат евентуални проблеми, свързани с конкуренцията, които Комисията може да идентифицира в даден случай. В тази връзка, дружествата биха могли да използват тази възможност при вземането на вътрешни решения, когато обсъждат например, придобиване, създаване на съвместни предприятия или сключването на определени споразумения. Целта е също така дружествата да имат по-добра възможност да разберат какъв вид информация Комисията счита за релевантна при определянето на пазара.

6.

Тълкуването на Комисията на понятието „съответен пазар“ не засяга тълкуването, което може да бъде дадено от Съда на Европейските общности или Първоинстанционния съд на Европейските общности.

7.

Регламентите, приети на основание членове 85 и 86 от Договора, и по-специално раздел 6 от Формуляр А/Б по отношение на Регламент № 17, както и раздел 6 от Формуляр CO по отношение на Регламент (ЕИО) № 4064/89 за контрола на концентрациите, които имат общностно измерение, установяват следните дефиниции:

„Съответните продуктови пазари „се дефинират по следния начин:“ Съответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които са считат за взаимозаменяеми или заместващи от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба.“

8.

„Съответните географски пазари“ се дефинират по следния начин:

„Съответният географски пазар обхваща територия, в която съответните предприятия участват в доставката и търсенето на продукти или услуги, където условията на конкуренция са достатъчно хомогенни и която може да се разграничи от съседните пространства поради това, че условията на конкуренция се различават значително в това пространство.“

9.

Поради това, съответният пазар, в рамките на който се прави оценка на определен случай, засягащ конкуренцията, се установява от комбинацията между продуктовия и географския пазар. Комисията тълкува дефинициите в точки 7 и 8 (които отразяват съдебната практика на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд, както и собствената си практика) според насоките, съдържащи се в настоящото известие.

10.

Понятието съответен пазар е тясно свързано с целите, преследвани от политиката на конкуренция на Общността. Например, съгласно контрола върху концентрациите на Общността, целта при контролирането на структурните промени в доставката на даден продукт или услуга е да се предотврати създаването или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на значителна част от общия пазар. Съгласно правилата на конкуренцията на Общността господстващо положение е налице, когато предприятие или група от предприятия имат възможността да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти, клиенти и най-вече от своите потребители (3). Такова положение възниква обикновено, когато дадено предприятие или група предприятия осигуряват голяма част от предлагането на даден пазар, при условие че други фактори, анализирани при оценката (бариери при навлизане на пазара, възможности на клиентите да реагират и др.) потвърждават този извод.

11.

Същият подход се използва от Комисията при прилагане на член 86 от Договора по отношение на предприятия, които самостоятелно или съвместно с други предприятия имат господстващо положение. Съгласно Регламент № 17 Комисията има право да провежда разследване и да прекратява злоупотреба с такова господстващо положение, което също трябва да бъде дефинирано в контекста на съответния пазар. Пазарите може също така да е необходимо да се определят при прилагането и на член 85 от Договора, и по-специално при определяне на това дали е налице сериозно ограничаване на конкуренцията или при установяване дали е изпълнено условието за освобождаване, съдържащо се в член 85, параграф 3, буква б), от прилагането на член 85, параграф 1.

12.

Критериите за определяне на съответния пазар се прилагат по принцип за анализиране на определен вид поведение на пазара и за анализиране на структурните промени при доставката на продукти. Тази методология, обаче, може да доведе до различни резултати в зависимост от характера на конкретният случай, свързан с конкуренцията, който се разглежда. Например, обхватът на географския пазар може да е различен, когато се анализира една концентрация, при която анализът е ориентиран в бъдещето, за разлика от анализа на поведение в миналото. Различният времеви хоризонт, който се обсъжда по всеки случай, може да доведе до определяне на различни географски пазари за едни и същи продукти, в зависимост от това дали Комисията преценява промяна в структурата на доставката, вследствие на концентрация или съвместно предприятие, или преценява въпроси, свързани с определено поведение в миналото.

13.

Предприятията са обект на три основни форми на конкурентен натиск: заменяемост на търсенето, заменяемост на предлагането и потенциална конкуренция. От икономическа гледна точка за определянето на съответния пазар, заменяемостта на търсенето е най-непосредственият и ефективен дисциплиниращ фактор за доставчиците на даден продукти, по-специално във връзка с техните ценови решения. Едно предприятие или група от предприятия не може да има значително влияние преобладаващите условия при продажбите, като цените, ако нейните потребители са в състояние лесно да се прехвърлят към налични заместващи продукти или към доставчици, намиращи се на друго място. По принцип, дейността по определяне на пазара се състои в идентифициране на ефективните алтернативни източници на доставка за потребителите на участващите предприятия както по отношение на продуктите/услугите, така и по отношение на географското местоположение на доставчиците.

14.

Ограниченията на конкуренцията, произтичащи от страна на заменяемостта на доставката, различни от тези, посочени в параграфи 20—23, и от потенциалната конкуренция са по принцип по-малко непосредствени и при всички случаи изискват анализ на допълнителни фактори. В резултат от това, такива ограничения се вземат предвид на съответния етап от анализа на конкуренцията.

15.

Оценката на заменяемостта на търсенето налага да се определи диапазона от продукти, които се възприемат като заместими от потребителя. Един от начините за извършване на това определяне може да бъде спекулативния експеримент, който предвижда хипотетично малка и продължителна промяна в относимите или свързаните цени и оценка на вероятните реакции на потребителите по отношение на увеличението. Дейността по определяне на пазара се съсредоточава върху цени за оперативни и практически цели, и по-специално върху заменяемостта на търсенето, произтичаща от малки, перманентни промени в относимите или свързаните цени. Този подход може да предостави ясни индикатори за обстоятелствата, които са релевантни при определяне на пазарите.

16.

Концептуално този подход означава, че като се започне от вида продукти, които участващите предприятия продават, и територията, в която ги продават, допълнителни продукти и пространства ще бъдат включени или изключени, при определянето на пазара в зависимост от това дали конкуренцията от тези допълнителни продукти или пространства засяга или ограничава в достатъчна степен цените на продуктите на съответните предприятия в краткосрочен план.

17.

Въпросът, на който трябва да се отговори, е дали клиентите на съответните предприятия биха преминали към наличните заместители или доставчици, намиращи се на друго място, в отговор на хипотетично малкото (в границите от 5 % до 10 %), но постоянно относително увеличение на съответните цени на продуктите и в пространствата, които се изследват. Ако заменяемостта е такава, при която увеличените цени не носят печалба поради спад в продажбите, това означава, че съответният пазар включва допълнителни заместители и територии. Това се прави докато диапазонът от продукти и географски области е толкова, че малкото, постоянно увеличение на съответните цени носи печалба. Анализът на еквивалентността е приложим в случаи, отнасящи се до концентриране на покупателна сила, тогава отправната точка би била доставчика и ценовия тест, които трябва да идентифицират алтернативните канали за дистрибуция или пазар на продуктите на доставчика. При прилагането на тези принципи, следва внимателно да бъдат отчетени някои определени ситуации, така както са посочени в параграфи 56 и 58.

18.

Практически пример за настоящия тест може да бъде демонстриран чрез неговото прилагане по отношение на концентрация, например на дружества за бутилиране на безалкохолни напитки. Въпрос, който следва да бъде разгледан в този случай, е дали напитки с различен вкус принадлежат към един и същ пазар. На практика въпросът, който следва да се разгледа, се свежда до това дали потребителите на вкуса А биха се пренасочили към други вкусове, когато се сблъскат с постоянно увеличаване на цените от 5 % до 10 % за вкус А. Ако достатъчен брой потребители се пренасочат примерно към вкус Б до степен, при която увеличаването на цената на аромат А няма да носи печалба поради наличието на спад в продажбите, тогава пазарът ще се състои най-малко от аромати А и Б. Процесът ще следва да се разшири допълнително и да включи и други налични вкусове, докато бъде определена група от продукти, за които увеличението на цените няма да доведе до задоволителна заменяемост на търсенето.

19.

По принцип, както и в частност за анализа на концентрации на стопанска дейност, цената, която следва да се взема предвид, е цената, която преобладава на пазара. Това може да е неприложимо, когато преобладаващата цена е била определена при липсата на достатъчна конкуренция. По-специално, при разследването на злоупотреби с господстващо положение, следва да се вземе предвид факта, че преобладаващата цена може вече да е била значително увеличена.

20.

Заменяемостта при предлагането може също да бъде взета предвид при определянето на пазарите в ситуациите, при които последиците от нея са еквивалентни на тези от заменяемостта при търсенето по отношение на тяхната ефективност и непосредственост. Това означава, че доставчиците са в състояние да променят производството към съответните продукти и да ги продават в краткосрочен план (4) без значителни допълнителни разходи или рискове в отговор на малки и постоянни промени в съответните цени. Когато тези условия са налице, допълнителната продукция, която е пусната на пазара ще има дисциплиниращ ефект по отношение на конкурентното поведение на участващите предприятия. Такова влияние по отношение на ефективността и непосредствеността е еквивалентно на ефекта от заменяемостта в търсенето.

21.

Тези ситуации възникват обикновено, когато дружествата предлагат на пазара широк спектър по отношение на качеството или разновидности на даден продукт, дори ако за определен краен потребител или група потребители различното качество не е заменяемост, стоките с различно качество ще бъдат групирани в един продуктов пазар, при условие че повечето от доставчиците са в състояние да предлагат и продават продуктите с различно качество веднага и без значително увеличение на горепосочените средства. В такива случаи, съответният продуктов пазар обхваща всички продукти, които са заменяеми по отношение на търсенето и предлагането и текущите продажби на тези продукти ще бъдат сумирани, за да се определи общата стойност или обем на пазара. Въз основа на тези разсъждения може да се стигне до групиране на различни географски области.

22.

Практически пример за подхода към заменяемостта на предлагането при определяне на продуктовите пазари, би могъл да се види в случая с хартията. Хартията обикновено се предлага в различно качество — от стандартна хартия за писане до висококачествена хартия, която се използва например, за публикуване на книги за изкуството. От гледна точка на търсенето, различните качества на хартията не могат да бъдат използвани за каквато и да е употреба, т.е. една книга за изкуството или висококачествена публикация не може да бъде напечатана на нискокачествена хартия. Независимо от това, фабриките за хартия имат готовност да произвеждат хартия с различно качество и продукцията може да бъде приспособявана с незначителни разходи и за кратко време. Поради това, при липсата на особени трудности при дистрибуцията, производителите на хартия са в състояние да се конкурират за поръчки на различно качество, особено ако между тези поръчки има достатъчно време, което да позволява промени в производствения график. В такива случаи Комисията няма да определя отделен пазар за всеки вид хартия и съответната ѝ употреба. Различните качества хартия се включват в съответния пазар и техните продажби се добавят, за да се изчисли стойността и обема на пазара.

23.

Когато заменяемостта на доставката предполага необходимостта от значително приспособяване на съществуващите материални и нематериални активи, допълнителни инвестиции, стратегически решения или забава във времето, тя няма да бъде взета предвид при определянето на пазара. Примери, в които заменяемостта на предлагането не налага Комисията да разшири пазара, се срещат в областта на продуктите за потребление, по-специално при марковите напитки. Независимо от това, че бутилиращите заводи имат възможност по принцип да бутилират различни напитки, съществуват определени разходи и начален период (необходими за реклама, тестване на продукти и дистрибуция) преди продуктите действително да бъдат продадени. В тези случаи ефекта от заменяемостта на предлагането и другите форми на потенциална конкуренция ще бъдат разгледани на по-късен етап.

24.

Третият източник на конкурентен натиск, потенциалната конкуренция, не се взема предвид при дефинирането на пазарите, тъй като условията, при които потенциалната конкуренция действително ще доведе до ефективен конкурентен натиск, зависят от анализа на специфичните фактори и обстоятелства, свързани с условията за навлизане на пазара. Ако е необходимо, този анализ се извършва на последващ етап, по принцип след като веднъж позицията на участващите в съответния пазар предприятия бъде установена и след като се установи, че тя повдига опасения от гледна точка на конкуренцията.

25.

Съществува широк спектър от доказателства, даващи възможност за оценка на степента, в която заместимостта е налице. При отделни случаи определен вид доказателства ще следва да бъдат определени, в зависимост от характеристиките и спецификата на индустрията и продуктите или услуги, които се разглеждат. Същият вид доказателства може да не е от значение в други случаи. В повечето от случаите решението следва да се основава на разглеждането на редица критерии и различни видове доказателства. Комисията прилага отворен подход по отношение на емпиричните доказателства, с което цели да използва ефективно цялата налична информация, която може да е релевантна за отделни случаи. Комисията не прилага стриктна йерархия по отношение на различните видове информация или видове доказателства.

26.

Процесът на дефиниране на съответните пазари може да бъде обобщен по следния начин: въз основа на предварителна налична информация или информация, представена от съответното предприятие, Комисията обикновено е в състояние да установи в широки граници възможните съответни пазари, в рамките на които например, една концентрация или ограничение на конкуренцията следва да бъде преценявана. По принцип и за всички практически нужди при разглеждане на индивидуални случаи, въпросът обикновено е да се вземе решение по отношение на няколко възможни съответни пазари. Например, по отношение на продуктовия пазар въпросът често би бил да се установи дали продукт А и продукт Б принадлежат или не принадлежат на един и същ продуктов пазар. Много често включването на продукт Б би било достатъчно, за да отпаднат всички ограничения на конкуренцията.

27.

В такива случаи не е достатъчно да се обсъди дали пазарът включва допълнителни продукти или да се направи окончателно заключение за точния продуктов пазар. Ако в обсега на възможните алтернативни пазарни дефиниции съответната операция не повдига опасения за конкуренцията, въпросът за дефиницията на пазара остава отворен, като по този начин се намалява тежестта за предприятията да предоставят информация.

28.

Подходът на Комисията по отношение на дефиницията на пазара може да се резюмира по следния начин: тя прави предварителен преглед на обхвата на географския пазар въз основа на широки показатели както по отношение на разпределението на квотите на пазара между страните и техните конкуренти, така и предварителен анализ на цените и разликите между цените на национално ниво, на нивото на Общността, както и на нивото на Европейското икономическо пространство. Това първоначално становище по принцип се използва като работна хипотеза, за да се фокусират въпросите на Комисията върху постигането на прецизна дефиниция на географския пазар.

29.

Трябва да бъдат анализирани причините, които водят до една конкретна конфигурация на цени и пазарни дялове. Дружествата могат да имат пазарни дялове на техните местни пазари просто поради причини в миналото и обратното, ако е имало хомогенно присъствие на дружества в Европейското икономическо пространство, това би могло да съответства на националните или регионални географски пазари. Следователно, първоначалната работна хипотеза следва да бъде проверена с анализ на характеристиките на търсенето (важността на националите или местни преференции, състояние на продажбите на клиенти, диференциация на продукти, търговски марки и други) с цел да се установи дали дружествата в различните области наистина представляват алтернативен източник на доставка за потребителите. Теоретичният експеримент отново се базира на замяната, произтичаща от промените в относителните цени и въпросът, на който следва да се отговори отново е дали потребителите на страните биха прехвърлили техните поръчки на дружества, които се намират на друго място в краткосрочен план и при незначителни разходи.

30.

Ако е необходимо, се прави по-нататъшна проверка на факторите, които имат роля при доставката, за да се гарантира, че дружествата, които се намират в различни региони, не се сблъскват с трудности при разгръщане на техните продажби при условията на конкуренция в целия географски пазар. Този анализ включва преценка на изискванията за местно присъствие, за да се продава в дадения регион, за да може да се оценят каналите за дистрибуция, разходите, свързани със създаване на дистрибуторска мрежа и наличието или отсъствието на регулаторни бариери, произтичащи от обществени поръчки, регулиране на цени, квоти и тарифи, ограничаващи търговията или производството, технически стандарти, монополи, свобода на установяване, изисквания за административни разрешения, изисквания за опаковки и т.н. Накратко, Комисията идентифицира възможните пречки и бариери, изолиращи дружествата извън това пространство, за да определи точното тълкуване на пазара на национално, европейско и глобално ниво.

31.

Актуалното състояние и развитие на търговските потоци предлага полезни допълнителни индикатори по отношение на икономическата важност на фактори както на търсенето, така и на предлагането, упоменати по-горе и степента в която те могат или не да представляват действително бариери, създаващи различни географски пазари. Анализът на търговските потоци по принцип може да предостави данни за транспортните разходи и степента, в която те могат да възпрепятстват търговията между различните региони, като се има предвид разположението на съответния завод, разходите за производство и относителните нива на цените.

32.

Накрая Комисията също взема предвид продължаващия процес на пазарна интеграция, по-специално в Общността, при определянето на географските пазари, особено в областта на концентрациите и структурните съвместни предприятия. Мерките, приети и прилагани в рамките на Програмата за вътрешния пазар за отстраняване на бариерите пред търговията и по-нататъшното интегриране на пазарите на Общността, не могат да бъдат игнорирани при оценката на последиците за конкуренцията от една концентрация или структурно съвместно предприятие. Случаите, в които националните пазари са били изкуствено изолирани един от друг поради наличието на законодателни бариери, които сега са отстранени, ще имат за последица внимателното преценяване на доказателствата от миналото, отнасящи се до цени, пазарни дялове или тенденции на търговията. Поради това, процесът на пазарна интеграция, който в краткосрочен план води до разширяване на географските пазари, може да бъде взет предвид при определяне на географския пазар за целите на оценката на концентрациите и съвместните предприятия.

33.

Когато се налага съставянето на прецизна дефиниция на пазара, Комисията често се свързва с основните потребители и основните предприятия в съответната индустрия, за да се запознае с техните становища относно границите на продуктовия и географския пазар и да получи необходимите фактологични доказателства, за да направи заключение. Комисията може също да се свърже със съответните професионални асоциации и предприятия, които са активни на пазарите нагоре по веригата, за да може да дефинира, доколкото това е необходимо, отделните продуктови и географски пазари, за различните нива на продукция или дистрибуция на съответните продукти или услуги. Тя може също така да изисква допълнителна информация за участващите предприятия.

34.

Когато е необходимо, Комисията изпраща писмени запитвания за предоставяне на информация на горепосочените участници на пазара. Тези запитвания обикновено включат въпроси, свързани с начина, по който предприятията възприемат реакциите по отношение на хипотетичните увеличения на цени и техните мнения за границите на съответния пазар. Когато е необходимо, може да се направят и посещения или инспекции в сградите на страните, на техните потребители и/или на техните конкуренти, с цел да се установи по-добре как продуктите се произвеждат и продават.

35.

Видовете на доказателствата, които са релевантни за постигането на заключение по отношение на продуктовия пазар, могат да бъдат категоризирани по следния начин:

36.

Анализът на продуктовите характеристики и предназначението дават възможност на Комисията като първа крачка да се ограничи в областта на разследването на възможни заместители. Независимо от това, продуктовите характеристики и предназначението, са недостатъчни, за да се установи дали два продукта са взаимозаместими по отношение на търсенето. Функционалната взаимозаместимост или приликата в характеристиките не могат, сами по себе си да предоставят достатъчни критерии, поради това че реакциите на потребителите по отношение на относителната промяна на цените може да се определят също така и от други обстоятелства. Например, може да има различни ограничения по отношение на конкуренцията в първичния пазар за компоненти на коли и резервни части, които водят до очертаване на два съответни пазара. Обратното, разликите в продуктовите характеристики не са достатъчни, сами по себе си, за да изключат заместимостта по отношение на търсенето, тъй като това зависи в голяма степен от това как потребителите оценяват различните характеристики.

37.

Видовете доказателства, които Комисията счита за релевантни при оценката на това дали два продукта са взаимозаместими по отношение на търсенето, могат да бъдат категоризирани по следния начин:

38.

Доказателства за заместимост в близкото минало. В определени случаи е възможно да се анализират доказателства, свързани със случаи от близкото минало или шок на пазара, които да предоставят действителни примери за заместимост на два продукта. Когато е на разположение, такъв вид информация обикновено е от основно значение за дефиницията на пазара. Ако е имало и промени в относителните цени в миналото (при условие че другите са еднакви), реакциите по отношение на изискванията за качество, са определящи при установяване на заместимостта. Навлизането на нови продукти в миналото може също да предостави полезна информация, когато това е възможно, за да се анализира прецизно кои продукти са загубили част от продажбите си в полза на новия продукт.

39.

Съществуват редица количествени тестове, които са разработени специално за целите на дефинирането на пазари. Тези тестове съдържат различни видове иконометрични и статистически преценки на еластичността на цените и на кръстосаната еластичност на цените (5) при търсенето на даден продукт, тестове, които се основават на сходността на движението на цената във времето, анализи на връзката между ценовите серии и сходността в нивата на цените и/или тяхното съсредоточаване. Комисията взема предвид наличните доказателства за качество, които са в състояние да издържат на стриктното наблюдение за целите на установяване на схемите на заместимост в миналото.

40.

Становища на потребители и конкуренти. Комисията често се свързва с основните потребители и конкуренти на участващите дружества и ги запитва, за да събере информация за тяхното мнение за границите на продуктовия пазар, както и за по-голямата част от фактическата информация, която тя изисква, за да направи заключение за обхвата на пазара. Мотивираните отговори на потребители и конкуренти потребители по отношение на това какво би се случило, ако относителните цени на съответните продукти се увеличат в съответната географска област с малък процент (например 5 % до 10 %), се вземат предвид, когато те са достатъчно подкрепени от фактически доказателства.

41.

Предпочитания на потребителите. При стоките за потребление Комисията може да изпитва затруднения да събере директни мнения на крайните потребители по отношение на заместими продукти. Изследванията на пазара, които са поръчани от предприятия в миналото и които са използвани от предприятия при вземането от тяхна страна на решения по отношение на цените на техните продукти и/или действия, свързани с продажбата, може да предоставят полезна информация за очертаване, от страна на Комисията на съответния пазар. Проучванията за тенденциите на потреблението и отношението на потребителите, данните за тенденциите в продажбите, становищата, изразени от търговците на дребно и проучванията на пазара като цяло, представени от страните и техните конкуренти, се вземат предвид при установяване на това дали една икономически значима част от потребителите счита два продукта за заместими, като също така взема предвид и важността на марките за съответните продукти. Методологията, която бе използвана при проучването ad hoc на потреблението, от страна на съответните предприятия или техните конкуренти за целите на процедура по концентрация или процедура по Регламент № 17, обикновено се наблюдава с повишено внимание. За разлика от предишни проучвания те не се изготвят в течение на обичайния бизнес, за да обслужват вземането на бизнес решения.

42.

Бариери и разходи, свързани с прехвърлянето на търсенето към потенциални заместители. Съществуват редица бариери и разходи, които могат да препятстват Комисията да определи два prima facie заместителя от гледна точка на търсенето като принадлежащи към един и същ продуктов пазар. Не е възможно да се създаде изчерпателен списък с всички възможни бариери за заместване или прехвърляне на разходи. Тези бариери или препятствия може да са имали различен произход и в решенията си, Комисията се е сблъсквала с регулаторни бариери или други форми на държавна интервенция, ограничения, произтичащи от пазарите надолу по веригата, необходимостта от специални капиталови инвестиции или загуби в моментната производителност, с цел да се извърши прехвърляне към алтернативни мощности, локализация на потребители, специфични инвестиции в производствения процес, инвестиции в обучение и човешки ресурси, средства за модернизация или други инвестиции, неясноти относно качеството и репутацията на неизвестни доставчици и други.

43.

Различни категории потребители и ценова дискриминация. Степента на продуктовия пазар може да бъде стеснена при наличието на отличителни групи потребители. Определена група потребители на съответния продукт може да представлява по-малък обособен пазар, когато такава група би била предмет на ценова дискриминация. Обикновено такъв е случаят, когато са налице две условия: а) възможно е ясно да се идентифицира към момента на продажбата на съответния продукт на даден потребител, към коя група от индивидуални потребители принадлежи този потребител, и б) търговията между потребителите или арбитража между трети страни не следва да са вероятни.

44.

Видовете доказателства, които Комисията счита за релевантни, за да направи заключение по отношение на географския пазар, могат да бъдат категоризирани по следния начин:

45.

Разделение на поръчките в миналото в други области. В определени случаи може да са на разположение доказателства за промяната в цените между различни области и последващите реакции на потребителите. По принцип едни и същи количествени тестове, използвани за дефиниция на продуктовия пазар могат по същия начин да бъдат използвани и за дефиниция на географския пазар, като се има предвид, че сравнението на международните цени може да е по-комплексно поради редица фактори като движение на обменните курсове, данъчно облагане и диференциация на продуктите.

46.

Основни характеристики на търсенето. Характерът на търсенето за съответния продукт може сам по себе си да определи обхвата на географския пазар. Фактори като националните предпочитания или предпочитания на национални марки, език, култура, начин на живот и необходимостта от местно присъствие, имат сериозни възможности да ограничат географския обхват на конкуренцията.

47.

Мнения на потребители и конкуренти. Когато е подходящо, Комисията се свързва с основните потребители и конкуренти на страните, за да им зададе въпроси и да получи техните становища за границите на географския пазар, както и по-голямата част от фактическата информация, която тя изисква, за да направи заключение за обхвата на пазара, когато то е подкрепено в достатъчна степен от фактическите доказателства.

48.

Моментно състояние на географската схема на продажби. Едно разглеждане на моментното състояние на географската схема на продажби предлага полезни доказателства за възможния обхват на географския пазар. Когато потребителите купуват от дружества, намиращи се в която и да е точка от Общността или от ЕИП, при същите условия или те осигуряват техните доставки чрез ефективни търгове, в които дружества от цялата Общност или ЕИО представят оферти, обикновено географският пазар се счита, че съвпада с територията на Общността.

49.

Търговски потоци/схема на снабдяване. Когато броят на потребителите е толкова голям, че не е възможно да се получи от тях ясна картина на схемата на географските продажби, информацията за търговските потоци може да бъде използвана алтернативно, при условие че има търговски статистики, които съдържат достатъчно подробности за съответните продукти. Търговските потоци, и преди всичко причините, които ги обясняват, предоставят полезна информация за целта на определяне на обхвата на географския пазар, но сами по себе си не са решаващи.

50.

Прегради и прехвърляне на разходи, свързани с отклоняване на поръчки към дружества, намиращи се в други области. Липсата на трансгранични продажби или търговски потоци, например, не означава обезателно, че пазарът е национален по своя обхват. Независимо от това обаче, бариерите, които изолират националния пазар, трябва да бъдат идентифицирани, преди да се направи заключението, че съответният географски пазар в този случай е национален. Вероятно най-очевидната пречка за един потребител при разделянето на неговите поръчки в други области, са последиците от разходите за транспорт и транспортните ограничения, наложени от законодателството или от характера на съответните продукти. Влиянието на разходите за транспорт обикновено ограничава обхвата на географския пазар за обемните, с ниска себестойност продукти, като се има предвид, че недостатъкът на транспорта може също така да се компенсира от сравнителни предимства по отношение на други разходи (за работна ръка или суровини). Достъпът до дистрибуцията в дадена област, регулаторните пречки, които все още съществуват в определени сектори, квотите и митническите тарифи може също да представляват бариери, които изолират една географска област от друга от конкурентния натиск на дружествата, които се намират извън тази област. Значителните разходи за прехвърляне при на доставката от дружества, намиращи се в други държави представляват допълнителен източник на такива бариери.

51.

Въз основа на събраните доказателства, Комисията определя географския пазар, който може да има вариращо измерение от локално до глобално и съществуват примери както за локален, така и за глобален пазар в минали решения на Комисията.

52.

Параграфите по-горе съдържат описание на различни фактори, които може да са релевантни при дефинирането на пазарите. Това не означава, че по всеки отделен случай ще бъде необходимо да се получават доказателства и да се преценява всеки от тези фактори. Често на практика предоставените доказателства се отнасят до подфактори и са достатъчни, за да се направи заключение, както бе демонстрирано в миналата практика на Комисията.

53.

Дефиницията на съответния пазар, както по отношение на неговото продуктово, така и по отношение на неговото географско измерение, дава възможност за идентифициране на доставчиците и на потребителите/клиентите, които са активни на този пазар. Въз основа на това, може да се изчисли общият размер на пазара и на пазарните дялове на всеки доставчик, въз основа на техните продажби на съответните продукти в релевантната област. На практика общият размер на пазара и на пазарните дялове, често са на разположение от страна на пазарни източници, т.е. на изчисления на дружества, проучвания, извършени от консултанти и/или на търговски асоциации. Когато случаят не е такъв, или когато наличните данни не са надеждни, Комисията обикновено иска от всеки доставчик в съответния пазар да предостави данни за своите продажби, за да се изчисли общият размер на пазара и пазарните дялове.

54.

Ако продажбите са обикновено референтният индикатор за изчисляване на пазарните дялове, независимо от това съществуват и други индикатори които, в зависимост от спецификата на продуктите или съответната индустрия, могат често да предоставят полезна информация като например капацитет, брой на оператори на пазарите на търгове, единици флота в космическото пространство, или резервите, които се държат в случаите на сектори, подобни на минния.

55.

По принцип както обемът на продажбите, така и стойността на продажбите предоставят полезна информация. В случаите на диференцирани продукти, стойността на продажбите и асоциирания с тях пазарен дял обикновено се счита, че отразяват потребители-добре относителната позиция и подпомагат всеки отделен доставчик.

56.

Съществуват определени области, в които прилагането на горепосочените принципи следва да се приема внимателно. Такъв е случаят при разглеждане на първичния и вторичния пазар, по-специално, когато поведението на предприятията в един момент следва да бъде анализирано съгласно член 86. В тези случаи методът за дефиниране на пазарите е същият, т.е. преценяване на оценка на реакциите на потребителите въз основа на техните покупателни решения, свързани с относителната промяна в цените, но като се отчитат също така и ограниченията в заместимостта, налагани поради условията в свързаните пазари. Може да се стигне до една по-тясна дефиниция на пазар за вторични продукти, например резервни части, когато съвместимостта с основния продукт е от значение. Проблемите, свързани с намирането на съвместими вторични продукти, както и наличието на високи цени и дълъг живот на основните продукти, могат да доведат до относително увеличаване на цените на вторичните продукти, което да носи печалба. Различната дефиниция на пазара може да доведе до значително възможно увеличение на цените на вторичните продукти, ако е заместимостта на вторичните продукти е възможна в значителна степен или ако характеристиките на основните продукти водят до бързи и директни реакции от страна на потребителите по отношение на относителното увеличение на цените.

57.

В определени случаи, опитът от верижната заместимост може да доведе до дефиниция на съответния пазар, когато продуктите или областите в най-отдалечената част от пазара не са директно заместими. Един пример в това отношение може да се предостави от географското измерение на даден продукт със значителни транспортни разходи. В такива случаи доставките от даден завод са ограничени до определена област около завода поради фактора транспортни разходи. По принцип такава област може да съставлява съответния географски пазар. Независимо от това, ако разпределението на заводите е такова, че е налице значително препокриване между областите около другите заводи, възможно е цените на тези продукти да бъдат ограничени от верижния ефект на заместимост и да доведат до дефиниране на по-широк географски пазар. Същите причини могат да се прилагат, ако продукт Б е заместител по отношение на търсенето на продуктите А и В. Дори продуктите А и В да не са директно заместими по отношение на търсенето, те могат да се окажат в същия съответен продуктов пазар, тъй като техните съответни цени могат да бъдат ограничени от заместимостта на Б.

58.

От практическа гледна точка, концепцията за вериги на заместимост трябва да бъде подкрепена от действителни доказателства, например свързани с независимостта на цените в крайните точки на веригата на заместимост, за да доведе до увеличаване на съответния пазар по отношение на един конкретен случай. Също така, нивата на цените в краищата на веригата би следвало да имат едни и същи величини.

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

69

C 009/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

Основна сума

Основната сума ще бъде определена в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението, които са единствения критерий, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

2.

Отегчаващи вината обстоятелства

Основната сума ще бъде увеличена, когато са налице утежняващи обстоятелства, като например:

3.

Смекчаващи обстоятелства

Основната сума ще бъде намалена, когато са налице смекчаващи обстоятелства, като например:

4.

Прилагането на Известие от 18 юли 1996 г. за неприлагане или намаляване на глобите  (7)

5.

Общи бележки

08/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

72

C 039/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

„пощенски услуги“: услугите, включващи събирането, сортирането, транспортирането и доставянето на пощенските пратки;

„публична пощенска мрежа“: системата на организация и ресурси от всякакъв вид, използвана от доставчика/доставчиците на универсалната услуга, по-специално с цел: