1)

Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент № 2201/2003 (1) и член 3 от Регламент № 4/2009 на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на ЕС и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на Европейския съюз, когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?

2)

В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 (2) се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на Европейския съюз в трета държава, как това би повлияло на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?

3)

В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?

4)

В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 от Регламент № 2201/2003 от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?

5)

В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)? Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава? И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка?

6)

Противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?