1)

Когато пред съд от държава членка е предявен иск, в който са формулирани три петитума, съответно искане за прекратяване на брака между родителите на ненавършило пълнолетие дете, за определяне на родителската отговорност за това дете, и за определяне на задължението за издръжка по отношение на това дете, следва ли разпоредбите на член 3, буква a), на член 3, буква г) и на член 5 от Регламент № 4/2009 (1) да се тълкуват в смисъл, че съдът по делото за развод, който едновременно е и съдът по обичайното местопребиваване на ответника и съдът, пред който се е явил ответникът, може да реши иска за издръжка на детето, макар и да е приел, че не е компетентен в областта на родителската отговорност относно това дете, или искането за издръжка може да бъде решено само от съда, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност относно това дете?

2)

В същата хипотеза на сезиране на националния съд запазва ли искът за издръжка на детето своя акцесорен характер спрямо иска за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от същия регламент?

3)

Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, в интерес на ли е на ненавършилото пълнолетие дете компетентният съд от държава членка, на основание член 3, буква a) от Регламент (ЕО) № 4/2009, да реши иска относно задължението на родителя за издръжка по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, родено в брака, чието прекратяване се иска, ако същият съд е обявил, че не е компетентен по отношение на упражняването на родителските права и задължения, като е постановил с решение, придобило силата на пресъдено нещо, че не са изпълнени условията, предвидени в член 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (2)?