1)

Трябва ли член 56 ДФЕС, както и Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги ( 1 ) и Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО ( 2 ) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която предвижда много високи глоби или имуществени санкции, по-специално с висок минимален размер, налагани кумулативно за всеки засегнат работник при нарушение на формалните задължения във връзка с трансгранична заетост на работници, като например неизпълнение на задължението на предприятието за временна заетост да предостави на предприятието ползвател на наетия персонал документация относно трудовите възнаграждения?

2)

В случай че още на първия въпрос не бъде отговорено утвърдително:

Трябва ли член 56 ДФЕС, както и Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат кумулативно налагане на глоби или имуществени санкции за нарушение на формалните задължения във връзка с трансгранична заетост на работници, ако горната граница на санкциите не е определена в абсолютен размер?

3)

В случай че още на първия или на втория въпрос не бъде отговорено утвърдително:

Следва ли член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда за извършени по непредпазливост правонарушения неограничено високи по размер глоби или имуществени санкции и заместващо ги наказанието лишаване от свобода за дългогодишен срок?