2.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 156/30

1)

В случаите, когато кредитна институция действа като инвестиционно предприятие, на което са били преведени средства за придобиването на издадени от същата кредитна институция дългови ценни книжа, но ценните книжа не са били издадени и прехвърлени в собственост на лицето, предоставило средствата, след като средствата вече са били дебитирани от банковата сметка на това лице и прехвърлени в банкова сметка, открита на името на кредитната институция и не подлежат на обратно плащане, и освен това волята на националния законодател с оглед на приложението на конкретна защитна схема в такива случаи не е ясна, може ли член 1, точка 1 oт Директива 94/19 (1) и член 1, параграф 4 oт Директива 97/9 (2) да бъдат приложени пряко с цел определяне на приложимата схема на застрахователно покритие, и дали предвиденото използване на средствата е решаващ критерий за тази цел? Достатъчно ясни, точни и безусловни ли са тези норми, така че да предоставят права на частните субекти, на които те да могат да се позоват пред националните съдилища в подкрепа на исковете си за заплащане на обезщетение срещу държавния орган, предоставящ застрахователното покритие?

2)

Трябва ли член 2, параграф 2 oт Директива 97/9, който уточнява вземанията, които са обхванати от схемата за обезщетяване на инвеститорите, да се схваща и тълкува в смисъл, че включва и претенциите за обратно плащане на средства, които инвестиционно предприятие дължи на инвеститори и които не се държат от името на последните?

3)

Ако отговорът на втория въпрос е положителен, достатъчно ясен, точен и безусловен ли член 2, параграф 2 oт Директива 97/9, който уточнява вземанията, които са обхванати от схемата за обезщетяване, така че да предостави права на частните субекти, на които те да могат да се позоват пред националните съдилища, за да обосноват исковете си за заплащане на обезщетение срещу държавния орган, предоставящ застрахователното покритие?

4)

Трябва ли член 1, точка 1 oт Директива 94/49 да се схваща и тълкува в смисъл, че определението за депозит по силата на тази директива включва всички средства, прехвърлени от лична сметка на дадено лице, без негово съгласие, в сметка, открита на името на кредитната институция в същата кредитна институция и предназначена за заплащане на дългови книжа на същата институция, които ще бъдат издадени в бъдеще?

5)

Трябва ли член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 oт Директива 94/19, разгледани заедно, да се схващат и тълкуват в смисъл, че обезщетение по застраховка на депозит трябва да бъде платено, до посочения в член 7, параграф 1 размер, в полза на всяко лице, което може да бъде установено като титуляр на вземане преди датата на констатацията или решението, посочени в член 1, точка 3, подточки i) и ii) oт Директива 94/19?