—

за C, от C. Walsh, solicitor, R. Costello, BL, и D. Brown, SC,

—

за M, от C. Fitzgerald, SC, и K. Kelly, BL,

—

за френското правителство, от F. Gloaguen и F.‑X. Bréchot, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от L. Flynn и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183; наричан по-нататък „Регламентът“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между C и M по повод връщането във Франция на тяхното ненавършило пълнолетие дете, което се намира в Ирландия със своята майка.

3

Член 1 от Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Recueil des traités des Nations unies, Vol. 1343, № 22514, наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“) предвижда:

„Тази конвенция има за цел:

4

Съгласно член 3 от Конвенцията:

„[Отвеждането] или задържането на дете се счита за [неправомерно], когато:

Правото на упражняване на родителски права, посочено в буква а) по-горе, може [по-специално] да произтича по силата на закон или по силата на съдебно или административно решение, или по силата на [пораждащо правни последици] споразумение съгласно законодателството на тази държава“.

5

Член 12 от същата конвенция предвижда:

„Когато детето е било [неправомерно отведено] или задържано по смисъла на чл. 3 и от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на [неправомерното отвеждане] или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето.

[…]“.

6

Член 19 от Хагската конвенция от 1980 г. гласи следното:

„Решение за връщането на детето, постановено по силата на тази конвенция, не засяга по същество правото на упражняване на родителските права“.

7

Съображение 12 от Регламента гласи:

„[Правилата за] компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящ[ия регламент], [се определят с оглед на висшия] интерес на детето и особено на критерия на близостта. […]“.

8

Съгласно член 2 от Регламента:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

9

В глава II от Регламента се съдържат правилата относно компетентността, в чийто раздел 1, членове 3—7 са правилата относно компетентността при развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, в членове 8—15 от раздел 2 са правилата относно родителската отговорност и в членове 16—20 от раздел 3 са предвидени общите разпоредби.

10

Член 8 от Регламента, озаглавен „Обща компетентност“, предвижда:

„1.   Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

2.   Параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12“.

11

Член 9 от Регламента, озаглавен „Запазване на компетентност по предишното обичайно местопребиваване на детето“, предвижда в параграф 1:

„Когато едно дете се [пре]мест[ва] правомерно от една държава членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване там, съдилищата на държавите членки по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата на изключение от член 8, запазват компетентността си по време на тримесечния период, следващ установяването с цел изменение на решението за право на лични отношения с детето, издадено [в] тази държава членка преди [преместването] на детето, когато носителя[т] на правото на лични отношения с детето по силата на решението за правото на лични отношения с детето продължава да живее обичайно [в] държавата членка на предишното [обичайно местопребиваване] на детето“.

12

Член 10 от Регламента, озаглавен „Компетентност в случай на отвличане на дете“, предвижда, че в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност, освен ако не са изпълнени определени предвидени в него условия.

13

Член 11 от Регламента, озаглавен „Връщане на дете“, предвижда в параграф 1:

„Когато лице, институция или друг орган, които имат право на упражняване на родителски права, сезира компетентните органи в държавите членки за [постановяването] на решение въз основа на Хагската конвенция [от 1980 г.] за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2—8“.

14

Член 12 от същия регламент, озаглавен: „Пророгация на компетентност“, гласи:

„1.   Съдилищата на държавите членки, които са компетентни по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато

и

2.   Компетентността по параграф 1 се прекратява когато

a) решението, с което се допуска или отхвърля молбата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, влезе в сила;

б) в случаите, когато производството по отношение на родителската отговорност е все още висящо към датата по смисъла на буква а), [щом] решението по това производство е станало окончателно;

в) производствата по смисъла на букви а) и б) са приключили по друга причина.

3.   Съдилищата на държавите членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1, когато

и

[…]“.

15

Член 19 от Регламента, озаглавен „Висящ процес и свързани искове“, предвижда:

„1.   Когато делата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака между същите страни са заведени пред съдилища в различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на първия сезиран съд.

2.   Когато производството, отнасящо се до родителската отговорност по отношение на същото дете и [със същия предмет и на] същото основание, е [образувано] пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран.

[…]“.

16

В глава III от Регламента са правилата, свързани с признаването на постановените в една държава членка решения в другите държави членки и с изпълнението на тези решения. В раздел 1 на тази глава, който се отнася до признаването, се намира член 24 от Регламента, озаглавен „Забрана за преразглеждане на компетентността на съда, който е постановил решението“, който гласи:

„Компетентността на съда в държава членка, постановил решението, не може да се преразглежда. [Съображението за обществен ред по] член 22, буква а) и член 23, буква а) […], не може да се прилага към правилата относно компетентността, регламентирани в членове 3—14“.

17

Член 28 от Регламента, който се намира в раздел 2 от глава III относно решенията, подлежащи на изпълнение, предвижда в параграф 1:

„Решение, което се отнася до упражняването на родителската отговорност за дете, постановено в държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка и е било връчено за изпълнение, се изпълнява в друга държава членка, ако по молба на всяка заинтересована страна е обявено за изпълняемо в тази държава“.

18

От преюдициалното запитване е видно, че Законът от 1991 г. за отвличането на деца и изпълнението на съдебни решения относно упражняването на родителски права (Child Abduction and Enforcement of Custody Orders Act 1991), в неговата редакция, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законът от 1991 г. за отвличането на деца и изпълнението на съдебни решения относно упражняването на родителски права“), привежда в действие Хагската конвенция от 1980 г. в ирландското право. Този закон е изменен с Правилника от 2005 г. за прилагане на правото на Европейските общности (съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност) (European Communities (Judgments in Matrimonial Matters and Matters of Parental Responsibility) Regulations 2005), за да се съобразят с Регламента свързаните с държави членки дела, които попадат в обхвата на Хагската конвенция от 1980 г.

19

Френският гражданин C и британската гражданка M сключват брак във Франция на 24 май 2008 г. Също във Франция от техния брак на 14 юли 2008 г. се ражда тяхното дете. След като отношенията между родителите бързо се влошават, на 17 ноември 2008 г. M подава молба за развод. Впоследствие във Франция са инициирани множество производства относно детето както преди, така и след решението за развод и сезирането на High Court (Ирландия) от бащата с искане за връщането на детето във Франция. За отговора на поставените от запитващата юрисдикция въпроси от значение са само решението за развод, както и последвалите го факти и производства.

20

С решение от 2 април 2012 г. (наричано по-нататък „решението от 2 април 2012 г.“) Тribunal de grande instance d’Angoulême [Окръжен съд, Ангулем] (Франция) постановява развод по вина и на двамата съпрузи. Това решение обявява, че разводът между съпрузите влиза в сила на 7 април 2009 г., постановява, че родителските права и задължения върху детето се упражняват заедно от двамата родители, определя, че обичайното местопребиваване на детето е при майката, считано от 7 юли 2012 г., и урежда правото на бащата на лични отношения с детето и правото му да го взима при себе си, в случай на несъгласие между страните, като предвижда различни мерки в зависимост от това дали майката установи пребиваването си във Франция, или напусне френската територия, за да живее в Ирландия. Това решение уточнява, че майката има право да „установи пребиваването си в Ирландия“, и в своя диспозитив припомня, че същото решение „подлежи по право на предварително изпълнение, що се отнася до мерките, свързани с детето“.

21

На 23 април 2012 г. C обжалва това решение само в частта му относно детето и в частта, в която е осъден да изплати авансово на M определена сума, съответстваща на нейния дял от тяхната имуществена общност. На 5 юли 2012 г., първият председател на Сour d’appel de Bordeaux (Франция) отхвърля неговото искане за спиране на предварителното изпълнение на това решение.

22

На 12 юли 2012 г. M заминава за Ирландия с детето и оттогава те пребивават там. Съгласно акта за преюдициално запитване тя не е изпълнила мерките в решението от 2 април 2012 г., свързани с правото на бащата на лични отношения и с правото да взима детето при себе си.

23

С решение от 5 март 2013 г. Сour d’appel de Bordeaux отменя решението от 2 април 2012 г. що се отнася до мерките, свързани с пребиваването на детето, с правото на лични отношения с него и правото на бащата да го взима при себе си, както и свързаните с авансовото плащане на сума, съответстваща на частта от имуществената общност на майката. Този съд определя, че детето ще пребивава в дома на бащата и предвижда правото на майката на лични отношения с детето и правото да го взема при себе си.

24

На 31 март 2013 г., C, като се позовава по-специално на факта, че M отказва да предаде детето, сезира съдията по семейни дела на Тribunal de grande instance de Niort (Франция) [Окръжен съд, Ниор] с искане родителските права и задължения да бъдат предоставени само на него, да бъде разпоредено връщането на детето в неговия дом, като в противен случай бъде наложена принудителна имуществена санкция, и да се наложи забрана детето да напуска френската територия без разрешението на бащата. На 10 юли 2013 г. съдията по семейните дела на Тribunal de grande instance de Niort уважава исканията на C.

25

На 18 декември 2013 г., на основание член 28 от Регламента C иска от High Court да обяви за изпълняемо решението от 5 март 2013 г. на Сour d’appel de Bordeaux. Това искане е уважено, но M, която на 7 януари 2014 г. подава касационна жалба срещу това решение — производството по която понастоящем е висящо пред Cour de cassation (Франция) — на 9 май 2014 г. иска от High Court да спре изпълнителното производство.

26

На 29 май 2013 г. C сезира High Court с искане да разпореди, на основание член 12 от Хагската конвенция от 1980 г., членове 10 и 11 от Регламента и Закона от 1991 г. за отвличането на деца и изпълнението на съдебни решения относно упражняването на родителски права, връщането на детето във Франция и да обяви, че майката го е задържала неправомерно в Ирландия.

27

С решение от 13 август 2013 г. High Court отхвърля тези искания, като по същество отбелязва, че отвеждането на детето в Ирландия е било правомерно, тъй като е извършено въз основа на решение на френска юрисдикция, разрешила това отвеждане, че искането за спиране на предварителното изпълнение на решението от 2 април 2012 г. е било отхвърлено, че това решение е било окончателно, тъй като не е било нито определение за налагане на обезпечителни мерки, нито решение за привременни мерки или решение, което подлежи на преразглеждане, и че не е било изменено или отменено в рамките на обжалване в предвидения в член 9 от Регламента тримесечен срок. Така High Court стига до извода, че обичайното местопребиваване на детето не е станало условно, поради факта че C е подал жалба срещу това решение и че разрешаването на спора, с който е сезиран, зависи основно от фактическа преценка, доколкото нищо в понятието „обичайно местопребиваване“ не изключва възможността то да бъде променяно и доколкото освен това Регламентът разглежда случая, в който такава промяна настъпва преди прехвърлянето на подсъдност. Предвид фактическите обстоятелства High Court счита, че в случая обичайното местопребиваване на детето е в Ирландия, откакто майка му го е отвела в тази държава членка с намерението да се установят там.

28

C обжалва това решение на 10 октомври 2013 г., като по-специално изтъква, че фактът, че отвеждането на детето в Ирландия е било правомерно, не означава, че обичайното му местопребиваване е променено, че правомерното отвеждане не изключва неправомерно задържане, че решението от 12 април 2012 г. е подлежало на предварително изпълнение и следователно е било привременно, докато подадената срещу това решение жалба е още висяща, че майката не е посочила пред френските юрисдикции, че възнамерява да упражнява родителските си права върху детето в Ирландия, че тя никога не е оспорвала компетентността на френските юрисдикции, нито е твърдяла, че обичайното местопребиваване на детето е променено, че ясното намерение на тези юрисдикции е да запазят компетентността си относно правото на упражняване на родителските права, че ирландските юрисдикции са обвързани от решенията на френските юрисдикции, които са сезирани първи, и продължават да са компетентни по въпроса за упражняване на родителските права и накрая, че High Court е тълкувал неправилно член 9 от Регламента.

29

В отговор M твърди по-специално, че обичайното местопребиваване на детето трябва да бъде разглеждано предвид фактите и че в случая това обичайно местопребиваване е променено след неговото отвеждане в Ирландия в съответствие с решението от 12 април 2012 г., което ѝ дало право сама да взема решение относно местопребиваването на детето, така че не е имало никакво нарушение на правото на упражняване на родителските права. Според нея нито характерът на това решение, нито подадената срещу него жалба възпрепятстват такава промяна на пребиваването на практика. Що се отнася до понятието за обичайно местопребиваване, тя се позовава на решения на Съда A (C‑523/07, EU:C:2009:225) и Mercredi (C‑497/10 PPU, EU:C:2010:829).

30

Запитващата юрисдикция приема, че спорът в главното производство поставя въпроси относно тълкуването на членове 2, 12, 19 и 24 от Регламента. Тя отбелязва, че френските юрисдикции са сезирани първи по смисъла на Регламента, че тяхната компетентност е приета недвусмислено от двамата родители, когато тези юрисдикции били сезирани, и че те считат, че продължават да са компетентни относно родителската отговорност, независимо че детето се намира в Ирландия. Ако това е така, според запитващата юрисдикция майката е задържала неправомерно детето още от първото нарушение на разпореденото с решението от 2 април 2012 г. относно правото на бащата на лични отношения с детето и правото да го взима при себе си. При това положение запитващата юрисдикция иска да установи дали тази компетентност е преустановена предвид разпоредбите на член 12, параграф 2, буква б) или на член 12, параграф 3, буква a) и б) от Регламента. Според нея е приложим член 19, параграф 2 от Регламента.

31

Запитващата юрисдикция отбелязва също, като се позовава на решения A (EU:C:2009:225) и Mercredi (EU:C:2010:829), че понятието за обичайно местопребиваване, което не е уредено от Регламента, е винаги фактически въпрос и че по-специално трябва да се вземат предвид условията и причините за престоя на територията на съответната държава членка. Следователно се търси отговор на въпроса дали френските юрисдикции продължават да са сезирани или дали майката и детето са имали право, предвид законодателството на Съюза, да установят обичайното си местопребиваване в Ирландия.

32

При тези условия High Court решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

33

Supreme Court иска преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда, тъй като съображение 17 от Регламента гласи, че в случаите на неправомерно отвеждане или задържане на дете връщането на детето трябва да се осъществи без закъснение.

34

В това отношение следва да се приеме, на първо място, че преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламента, приет по-конкретно на основание член 61, буква в) ЕО, понастоящем член 67 ДФЕС, който се намира в дял V на част трета на ДФЕС, който се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, така че това запитване попада в приложното поле на спешното преюдициално производство, определено в член 107 от Процедурния правилник.

35

На второ място, от преюдициалното запитване е видно, че въпреки решението от 2 април 2012 г., което възлага родителските права и задължения върху детето на двамата родители и предоставя право на бащата на лични отношения с детето и право да го взима при себе си, и въпреки решението от 5 март 2013 г. на Сour d’appel de Bordeaux, което отменя частично посоченото решение и определя, че детето ще пребивава в дома на бащата, последният е лишен от редовен контакт със своето дете, понастоящем на шестгодишна възраст, от отвеждането му в Ирландия на 12 юли 2012 г. Тъй като преюдициалното запитване е направено в рамките на спор, чийто предмет е подадено от бащата искане за връщането на детето във Франция, и тъй като отговорите на поставените въпроси са определящи за разрешаването на този спор, късното постановяване на решение по него би могло да накърни възстановяването на отношенията между детето и бащата и в случай на връщането на детето във Франция — неговото интегриране в новата му семейна и социална среда.

36

При тези обстоятелства по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат трети състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство.

37

На първо място, следва да се отбележи, че в спора по главното производство изобщо няма спор или риск от спор за подсъдност между френските и ирландските юрисдикции, така че посочените от запитващата юрисдикция разпоредби на членове 12 и 19 от Регламента не са релевантни за разрешаването на този спор.

38

Всъщност, от една страна, е безспорно, че към момента, в който са сезирани Тribunal de grande instance d’Angoulême и Сour d’appel de Bordeaux, обичайното местопребиваване на детето е във Франция, така че съгласно член 8 от Регламента тези юрисдикции са били компетентни да се произнесат относно родителската отговорност.

39

От една страна, следва да се приеме, че на 29 май 2013 г. High Court е сезиран с искане за връщане на детето във Франция на основание член 12 от Хагската конвенция от 1980 г., членове 10 и 11 от Регламента и Закона от 1991 г. за отвличането на деца и изпълнението на съдебни решения относно упражняването на родителски права.

40

С такъв иск, чийто предмет е връщането в държавата членка по произход на детето, което е било отведено или задържано неправомерно в друга държава членка, не се претендира разрешаване по същество на въпроса за родителската отговорност и следователно предметът и основанието му не са като на иска за произнасяне по този въпрос (вж. решение Purrucker, C‑296/10, EU:C:2010:665, т. 68). Освен това съгласно член 19 от Хагската конвенция от 1980 г. решението за връщането на детето, постановено по силата на тази конвенция, не засяга по същество правото на упражняване на родителските права. Следователно не би могло да има едновременно висящи производства по такива искове.

41

Следва да се добави, че в настоящото дело не се прилага и член 10 от Регламента, тъй като той не засяга по същество родителската отговорност.

42

На второ място, се налага изводът, че за разрешаването на спора в главното производство не са релевантни и разпоредбите на член 9 от Регламента, на който се е позовал High Court в решението си от 13 август 2013 г. и който е свързан със запазването през определен период на компетентността на юрисдикциите на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето, що се отнася до правото на лични отношения с него, нито са релевантни посочените от запитващата юрисдикция разпоредби на член 24 от Регламента, който се намира в глава III от Регламента, раздел I, свързан с признаването и изпълнението на решенията, постановени в държава членка. Всъщност, както следва от предходните констатации, спорът в главното производство не повдига въпроса относно компетентността за произнасяне по правото на лични отношения, нито въпроса за признаването на решение на френска юрисдикция в Ирландия.

43

На трето място, обаче следва да се отбележи, че са релевантни член 2, точка 11 от Регламента, която определя понятието „неправомерно отвеждане или задържане на дете“, както и член 11 от Регламента, който допълва разпоредбите на Хагската конвенция от 1980 г. и се прилага, когато, както е в главното производство, юрисдикция на Европейския съюз е сезирана на основание на тази конвенция с искане за връщане в държава членка на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в друга държава членка.

44

В самото начало следва да се подчертае, че детето, за което става въпрос в главното производство, е отведено от Франция в Ирландия правомерно вследствие на решението от 12 април 2012 г., което определя, че обичайното му местопребиваване е в дома на майката, и ѝ разрешава да „установи пребиваването си в Ирландия“. Това решение — както посочва френското правителство в отговор на искане за уточнения, отправено от Съда в съдебното заседание — не е влязло в сила, тъй като е било обжалваемо, но предвидените в него мерки относно детето са подлежали на предварително изпълнение. Това решение, което е било обжалвано преди отвеждането на детето, е било отменено близо осем месеца след отвеждането на детето в Ирландия с решение на Сour d’appel de Bordeaux от 5 март 2013 г., което определя, че детето ще пребивава в дома на своя баща, който живее във Франция. Според посоченото от френското правителство това решение, срещу което M подава касационна жалба, подлежи на изпълнение и е в влязло в сила, тъй като във френското право касационната жалба няма суспензивно действие.

45

При това положение предвид съображенията, изложени в точки 37—43 от настоящото решение, следва да се приеме, че с първия и третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, точка 11 и член 11 от Регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че когато отвеждането на детето е извършено в съответствие с подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение, впоследствие отменено със съдебно решение, според което детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в държавата членка по произход, юрисдикцията на държавата членка, в която детето е било отведено, сезирана с искане за връщането на детето, трябва да провери, като прецени всички конкретни обстоятелства по случая, дали непосредствено преди твърдяното неправомерно задържане обичайното местопребиваване на детето все още е в държавата членка по произход.

46

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно определението за неправомерно отвеждане и задържане, дадено в член 2, точка 11 от Регламента — чиято формулировка е много сходна с тази на член 3 от Хагската конвенция от 1980 г. — за да бъдат счетени за неправомерни по смисъла на Регламента, отвеждането или задържането трябва да се осъществяват в нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на решение или по силата на закона, или по споразумение, пораждащо правни последици по силата на правото на държавата членка, в която детето обичайно пребивава непосредствено преди отвеждането или задържането.

47

От това определение следва, че за да е налице неправомерно отвеждане или задържане по смисъла на член 2, точка 11 от Регламента, обичайното местопребиваване на детето трябва да е било в държавата членка по произход непосредствено преди неговото отвеждане или задържане и това отвеждане или задържане трябва да се осъществява в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено съгласно законодателството на тази държава членка.

48

От своя страна член 11, параграф 1 от Регламента предвижда, че се прилагат параграфи 2—8 от същия член, когато носителят на правото да упражнява родителските права сезира компетентните органи в държавата членка за издаването на решение въз основа на Хагската конвенция от 1980 г. за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в „държава членка, различна от държавата членка, където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане“. Следователно случаят не е такъв, ако обичайното местопребиваване на детето не е било в държавата членка по произход непосредствено преди неговото отвеждане или задържане.

49

Следователно както от член 2, точка 11, така и от член 11, параграф 1 от Регламента следва, че за да бъде уважено искане за връщане, последният член се прилага само ако непосредствено преди твърдяното неправомерно задържане обичайното местопребиваване на детето е било в държавата членка по произход.

50

Що се отнася до понятието „обичайно местопребиваване“, Съдът вече е констатирал, тълкувайки член 8 от Регламента в решение A (EU:C:2009:225) и членове 8 и 10 от Регламента в решение Mercredi (EU:C:2010:829), че Регламентът не съдържа определение на това понятие, и е приел, че неговият смисъл и обхват трябва да се определят по-специално предвид посочената в съображение 12 от Регламента цел, според която правилата за компетентността, които той създава, се определят с оглед на висшия интерес на детето и особено на критерия на близостта (решения A, EU:C:2009:225, т. 31 и 35, както и Mercredi, EU:C:2010:829, т. 44 и 46).

51

В тези решения Съдът е постановил още, че националната юрисдикция трябва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства (решения A, EU:C:2009:225, т. 37 и 44, както и Mercredi, EU:C:2010:829, т. 47 и 56). В това отношение той е приел, че освен физическото присъствие на детето в държава членка, трябва да се приемат други фактори, които могат да покажат, че това присъствие по никакъв начин няма временен или случаен характер и че обичайното местопребиваване на детето означава мястото, което отразява определена интеграция в социална и семейна среда (решения A, EU:C:2009:225, т. 38 и 44, както и Mercredi, EU:C:2010:829, т. 47, 49 и 56).

52

За тази цел съдът е уточнил, че трябва да се вземат предвид по-специално продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка и за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения на детето в посочената държава (решения A, EU:C:2009:225, т. 39 и 44, както и Mercredi, EU:C:2010:829, т. 48, 49 и 56). Той е приел също, че намерението на родителите или на единия от двамата родители да се установи с детето в друга държава членка, изразено чрез някои очевидни действия като придобиването или наемането на жилище в тази държава членка, може да представлява показател за преместването на обичайното местопребиваване на детето (вж. решения A, EU:C:2009:225, т. 40 и 44, както и Mercredi, EU:C:2010:829, т. 50).

53

Освен това в точки 51—56 от решение Mercredi (EU:C:2010:829) Съдът е приел, че продължителността на престоя може да служи само като показател при преценката на съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства, и е уточнил критериите, които следва да се вземат предвид по-специално когато детето е малко.

54

Съдържанието на понятието „обичайно местопребиваване“ на детето, което се съдържа в член 2, точка 11 и член 11 от Регламента, не би могло да е различно от изрично посоченото в споменатите по-горе решения по повод членове 8 и 10 от Регламента. При това положение от изложените в точки 46—53 от настоящото решение съображения следва, че юрисдикцията на държавата членка, в която е отведено детето, сезирана с искане за връщане на основание на Хагската конвенция от 1980 г. и член 11 от Регламента, следва да провери дали обичайното местопребиваване на детето е било в държавата членка по произход непосредствено преди твърдяното неправомерно отвеждане или задържане, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства и съобразно критериите за преценка от тези решения.

55

Като се разглеждат по-специално причините за престоя на детето в държавата членка, в която е било отведено, и намерението на родителя, който го е завел там, при обстоятелства като разглежданите в главното производство следва да се отчете фактът, че съдебното решение, с което е разрешено отвеждането, е подлежало на предварително изпълнение и че е обжалвано. Всъщност тези обстоятелства не подкрепят констатацията за преместване на обичайното местопребиваване на детето, при положение че посоченото решение е подлежало на преразглеждане и че към момента на отвеждането съответният родител не е можел да бъде сигурен, че престоят в тази държава членка няма да бъде временен.

56

Предвид необходимостта да се осигури защита на висшия интерес на детето, когато се преценява съвкупността от специфичните за конкретния случай факти, тези обстоятелства трябва да бъдат претеглени заедно с други фактически обстоятелства, които могат да докажат определена интеграция на детето в социална и семейна среда след отвеждането му, каквито са посочените в точка 52 от настоящото решение, и в частност времето, изтекло от това отвеждане до съдебното решение, което отменя първоинстанционното решение и определя, че детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в държавата членка по произход. За сметка на това времето, изтекло след това решение, в никакъв случай не може да бъде взето предвид.

57

Предвид всички тези съображения на първия и третия въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 11 и член 11 от Регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че когато отвеждането на детето е извършено в съответствие с подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение, впоследствие отменено със съдебно решение, според което детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в държавата членка по произход, юрисдикцията на държавата членка, в която детето е било отведено, сезирана с искане за връщането на детето, трябва да провери, като прецени всички конкретни обстоятелства по случая, дали непосредствено преди твърдяното неправомерно задържане обичайното местопребиваване на детето все още е било в държавата членка по произход. При тази преценка следва да се отчете фактът, че съдебното решение, с което е разрешено отвеждането, е подлежало на предварително изпълнение и че е обжалвано.

58

Тъй като френското правителство и Комисията считат, че допустимостта на втория въпрос е под съмнение, доколкото той се отнася до тълкуването на Хагската конвенция от 1980 г., следва да се отбележи, че както посочва генералният адвокат в точки 54—57 от своето становище, тъй като Регламентът възпроизвежда в някои свои разпоредби текста на посочената конвенция или се позовава на нея, исканото тълкуване е необходимо за еднаквото прилагане на Регламента и на тази конвенция в рамките на Съюза и не е ирелевантно за разрешаването на спора в главното производство (вж. в този смисъл решение McB., C‑400/10 PPU, EU:C:2010:582, т. 32—37).

59

В самото начало следва по същество да се отбележи, първо, посоченото в съдебното заседание от френското правителство, а именно че във френското право една юрисдикция не може да бъде носител на правото да упражнява родителски права.

60

Второ, доколкото запитващата юрисдикция, изглежда, свързва въпроса за компетентността на френските юрисдикции да се произнесат по правото на упражняване на родителските права върху детето с въпроса за неправомерния характер на задържането, следва да се отбележи, както бе посочено в точка 38 от настоящото решение, че Сour d’appel de Bordeaux е бил компетентен съгласно член 8 от Регламента, когато в решението си от 5 март 2013 г. е определил, че детето ще пребивава в дома на бащата. Това обаче не предрешава въпроса за неправомерния по смисъла на Регламента характер на задържането на детето, тъй като той произтича не от самата компетентност на юрисдикциите на държавата членка по произход, а както бе посочено в точка 47 от настоящото решение, от нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено съгласно законодателството на държавата членка по произход.

61

Трето, следва да се подчертае, че член 2, точка 11 от Регламента не включва в определението за „неправомерно отвеждане или задържане“ нарушението на правото на съответния родител на лични отношения с детето и правото да го взима при себе си.

62

При тези условия следва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Регламентът трябва да бъде тълкуван в смисъл, че когато отвеждането на детето е извършено в съответствие с подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение, впоследствие отменено със съдебно решение, според което детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в държавата членка по произход, задържането на детето извън тази държава членка след второто решение е неправомерно, така че се прилага член 11 от Регламента.

63

В това отношение е достатъчно да се констатира, че представлява нарушение на правото на упражняване на родителски права по смисъла на Регламента задържането на детето извън държавата членка по произход след съдебно решение в тази държава членка, определящо, че детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в тази държава членка, тъй като съгласно член 2, точка 9 от Регламента правото на упражняване на родителските права включва правото да се определи мястото на пребиваване на детето. При това положение задържането на детето в нарушение на такова решение е неправомерно по смисъла на Регламента. В такъв случай се прилага член 11 от него, ако обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди това е било в държавата членка по произход.

64

Ако се приеме, че това условие за пребиваване не е изпълнено, решението да се отхвърли искането за връщане на основание член 11 от Регламента — което решение не засяга по същество правото на упражняване на родителските права, по което юрисдикцията на държавата членка по произход вече се е произнесла — не засяга прилагането на правилата, свързани с признаването и изпълнението на решенията, постановени в една държава членка, установени в глава III от Регламента.

65

Така в главното производство фактът, че детето е задържано извън Франция, представлява нарушение на правото на упражняване на родителските права по смисъла на Регламента, което следва от решението от 5 март 2013 г. на Сour d’appel de Bordeaux. В резултат на това решение посоченото задържане е неправомерно по смисъла на Регламента и може да се приложи член 11 от него, за да бъде уважено искането за връщане, ако компетентната ирландска юрисдикция приеме, че непосредствено преди това решение обичайното местопребиваване на детето е във Франция. Обратно, ако тази юрисдикция счете, че към този момент обичайното местопребиваване на детето е било в Ирландия, решението, с което тя отхвърля искането за връщане, няма да засяга прилагането на глава III с оглед на изпълнението на това решение.

66

В последната хипотеза следва да се припомни, че съгласно съображение 21 от Регламента в него е заложена концепцията, че признаването и изпълнението на решения, постановени в държава членка, трябва да се основават на принципа на взаимно доверие и основанията за непризнаване се ограничават до необходимия минимум (решение Rinau, C‑195/08 PPU, EU:C:2008:406, т. 50).

67

Възможността обичайното местопребиваване на детето да се е променило след първоинстанционното решение, в хода на производството по обжалване, и юрисдикцията, сезирана с искане за връщане на основание на Хагската конвенция от 1980 г. и член 11 от Регламента, евентуално да е констатирала тази промяна, не може да представлява обстоятелство, на което родителят, задържащ дете в нарушение на правото на упражняване на родителските права, има право да се позовава, за да продължи фактическото положение, създадено от неправомерното му поведение, и за да се противопостави на изпълнението на решение, постановено в държавата членка на произход относно упражняването на родителската отговорност, което подлежи на изпълнение в тази държава членка и е било връчено за изпълнение. Всъщност, ако се приеме, че констатацията за промяна на обичайното местопребиваване на детето, направена от сезираната с такова искане юрисдикция, позволява това фактическо положение да продължи и да възпрепятства изпълнението на решението, то това би било заобикаляне на установения в глава III, раздел 2 от Регламента механизъм, което би го обезсмислило.

68

Също така в случай като разглеждания в главното производство обжалването на такова решение, постановено в държавата членка по произход относно родителската отговорност, не би могло да има последици върху изпълнението на това решение.

69

Ето защо, след всичко изложено по-горе, отговорът на втория въпрос е, че Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че когато отвеждането на детето е извършено в съответствие с подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение, впоследствие отменено със съдебно решение, според което детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в държавата членка по произход, задържането на детето извън тази държава членка след второто решение е неправомерно и се прилага член 11 от Регламента, ако се приеме, че непосредствено преди това обичайното местопребиваване на детето все още е било в тази държава членка. Ако, напротив, се приеме, че към този момент обичайното местопребиваване на детето вече не е било в държавата членка по произход, решението, с което се отхвърля искането за връщане на основание на тази разпоредба, не засяга прилагането на установените в глава III от Регламента правила, свързани с признаването и изпълнението на решенията, постановени в една държава членка.

70

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: