РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
16 юли 2015 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 1999/31/ЕО — Член 14 — Депониране на отпадъци — Неопасни отпадъци — Съществуващи депа, които не отговарят на изискванията“
По дело C‑145/14
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 27 март 2014 г.,
Европейска комисия, за която се явяват С. Петрова и E. Sanfrutos Cano, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ищец,
срещу
Република България, за която се явяват Е. Петранова и Д. Драмбозова, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Ó Caoimh, C. Toader (докладчик), E. Jarašiūnas и C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 април 2015 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 14 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94), тъй като не е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че съществуващите в страната депа ще продължат да действат от 16 юли 2009 г. нататък само ако отговарят на изискванията на Директивата.
Правна уредба
2 Съображение 6 от Директива 1999/31 пояснява, че „като всяка друга форма на преработка на отпадъци, депата трябва да се контролират и управляват по такъв начин, че да се предотвратят или намалят потенциалните неблагоприятни въздействия върху околната среда и рисковете за здравето на човека“.
3 Съгласно член 1, параграф 1 Директивата има за цел да предвиди мерки, процедури и насоки за предотвратяване или ограничаване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие на депонирането на отпадъци върху околната среда.
4 Член 14 от Директивата е озаглавен „Съществуващи депа“ и предвижда:
„Държавите членки приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане на настоящата директива да продължат да действат само ако посочените по-долу мерки са приложени възможно най-рано и най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1:
a) В срок от една година, считано от определената в член 18, параграф 1 дата, операторът на депо подготвя и представя за одобрение от компетентните органи план за подобряване на условията в депото, който включва изброените в член 8 елементи и всякакви корективни мерки, които той смята за необходими, за да спази изискванията на настоящата директива, с изключение на изложените в приложение I, точка 1.
б) След представянето на плана за подобрение компетентният орган взема окончателно решение относно продължаването на експлоатацията на базата на споменатия план за подобрение и на настоящата директива. Държавите членки приемат необходимите мерки, за да може в най-кратки срокове, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13, да се пристъпи към закриване на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 8.
в) На основата на представения план за подобрение компетентн[и]ят орган разрешава необходимата дейност и определя преходен период за изпълнението на плана. Всяко съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива, с изключение на тези от приложение I, точка 1, най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1.
г) i) В срок от една година, считано от датата, определена в член 18, параграф 1, членове 4, 5 и 11 от приложение II да се прилагат за депа за опасни отпадъци;
ii) в рамките на 3 години след датата, установена в член 18, параграф 1, член 6 да се прилага за депа за опасни отпадъци“.
5 По силата на член 18, параграф 1 от Директивата държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива, най-късно до 16 юли 2001 г., или две години след нейното влизане в сила, и незабавно информират Комисията за това.
6 Що се отнася по-конкретно до прилагането на Директива 1999/31 в България, Договорът между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 11) е подписан на 25 април 2005 г. и влиза в сила на 1 януари 2007 г. В приложение VI към Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 29) се изброяват преходните мерки по член 20 от Протокола, приложими за Република България. Дял 10, Б, точка 3 от приложението не предвижда такива мерки, що се отнася до член 5, параграф 3, букви а) и б) от Директива 1999/31 и точка 2, второ тире от приложение I към нея.
Досъдебна процедура
7 На 15 юли 2009 г. Комисията за първи път приканва Република България да даде информация за степента, в която страната се е съобразила с член 14 от Директива 1999/31.
8 Според предоставената в отговор на това писмо информация 140 депа за неопасни отпадъци не са в съответствие с изискванията на Директивата и не са били нито преустроени, нито закрити в съответствие с разпоредбите на Директивата.
9 На 30 април 2012 г. Комисията изпраща на Република България официално уведомително писмо, с което я приканва да вземе необходимите мерки, за да отстрани тези проблеми. Комисията уточнява, че в противен случай ще констатира, че Република България не изпълнява задълженията си по член 14 от Директива 1999/31.
10 В отговора си от 29 юни 2012 г. Република България отбелязва, че 76 от наличните към 2008 г. 200 общински депа са били с прекратена експлоатация или в процес на закриване, считано от 2009 г. Тя посочва, че в страната има 32 действащи депа, изградени в съответствие с Директива 1999/31. Република България обаче признава, че 124 депа, които не отговарят на изискванията на Директивата, все още са в експлоатация, но се предвижда да бъдат закрити до 2014 г. Според предоставената информация тези депа са били разрешени съгласно националното законодателство в сила към момента на тяхното изграждане. Република България не ги е закрила, нито е предприела мерките по член 14 от Директива 1999/31, съставляващи условие за продължаването на експлоатацията на депата, които са разрешени или вече са в експлоатация към момента на въвеждането на Директивата. Република България също така прилага към отговора си списък на 124-те депа, които не отговарят на изискванията на Директивата.
11 В мотивираното си становище от 22 ноември 2012 г. Комисията посочва, че тази държава членка изрично признава, че към 29 юни 2012 г. на територията на страната продължават да функционират 124 депа в нарушение на член 14 от Директива 1999/31. Затова Комисията приканва посочената държава членка да изпълни задълженията си по тази разпоредба в двумесечен срок, считано от получаването на становището.
12 В отговора си на мотивираното становище с дата 28 януари 2013 г. Република България отбелязва, че в страната вече са изградени 33 депа, които отговарят на изискванията на Директива 1999/31. Тя обаче признава, че продължават да се експлоатират 114 депа за неопасни отпадъци, въпреки че не отговарят на изискванията на член 14 от Директивата. Същевременно от отговора не става ясно дали са предприети мерки с оглед на привеждането на тези 114 депа в съответствие с изискванията на член 14 от Директивата. Всъщност, видно от текста на този отговор, Република България се задължава да приведе депата в съответствие най-късно до юли 2015 г. и за целта представя на Комисията прогнозен график.
13 На 1 април 2013 г. Република България изпраща допълнителна информация на Комисията, която съдържа таблица с данни относно изграждането на нови регионални депа в съответствие с изискванията на Директива 1999/31.
14 На 28 май 2013 г. Комисията изпраща административно писмо на Република България, в което отбелязва, че за да „приеме“ прогнозния график, представен от тази държава членка, трябва да има възможност да проследява напредъка по изграждането на новите депа чрез ясни междинни индикатори. Затова Комисията приканва държавата членка да предостави по-подробен график за изграждането на новите депа и за постепенното преустановяване на експлоатацията на депата, които не отговарят на изискванията на член 14 от Директива 1999/31. Институцията по-конкретно иска да ѝ бъдат съобщени индикативни времеви данни във връзка с изграждането на всяко ново депо, от които да личат в частност сроковете за сключване на договори за финансиране, за провеждане на обществени поръчки, за избор на изпълнители и оператори, за решенията по докладите по оценка на въздействието върху околната среда, за разрешителните процедури (включително издаване на разрешения за строеж), както и по-подробна информация за закриването на несъответстващите депа (решения за закриване, приключване на дейностите по закриване и пр.).
15 В отговора си от 1 юли 2013 г. Република България представя подробен график с индикативни данни за въвеждането в експлоатация на новите регионални депа. В него тя също така изрично отбелязва, че извеждането от експлоатация на старите, несъответстващи депа зависи изцяло от пускането в експлоатация на новите депа, и се ангажира да закрие последните несъответстващи депа най-късно до 2015 г.
16 На 10 февруари 2014 г. Комисията получава нова информация от Република България за графика за изграждане на новите депа, които да заменят несъответстващите депа. Освен това в писмото си тази държава членка прилага списък на несъответстващите депа и изтъква, че експлоатацията на девет несъответстващи депа е преустановена, а останалите 104 ще бъдат изведени от експлоатация по следния график: 61 депа от декември 2014 г., девет от януари 2015 г. и последните 34 — най-късно през юли 2015 г.
17 Тъй като не е удовлетворена от отговора на Република България по отношение на констатираното в мотивираното становище нарушение, Комисията решава да предяви настоящия иск.
По допустимостта
Доводи на страните
18 Република България поддържа, че искът е изцяло недопустим, а при условията на евентуалност — че е недопустим в частта, в която се отнася до неизпълнението на член 14, буква г) от Директива 1999/31.
19 В подкрепа на възражението си за недопустимост на целия иск Република България изтъква два довода. На първо място, според нея Комисията е нарушила принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципа за защита на оправданите правни очаквания, като е предявила иска преди изтичането на определения срок за отстраняване на констатираното нарушение. По-конкретно, като се основава на писмото на Комисията от 28 май 2013 г., Република България поддържа, че с искането си държавата членка да ѝ предостави в едномесечен срок подробен график за изграждането на новите регионални системи, за да може да приеме прогнозния график, представен с писмото от 28 януари 2013 г., тази институция е приела ангажимента на държавата за закриване на несъответстващите депа най-късно до юли 2015 г. С писмо от 1 юни 2013 г. Република България изпълнила това искане, като съобщила конкретни дати за въвеждането в експлоатация на новите регионални системи. От приложенията към исковата молба личало, че Комисията не е възразила по втория график, представен от тази държава членка, поради което същата приела, че даденият ѝ в мотивираното становище срок за отстраняване на констатираното нарушение е продължен до края на юни 2015 г. Именно с оглед на това Република България редовно представяла на Комисията информация за развитието на процедурите по изграждане на новите регионални системи.
20 На второ място, Република България смята, че твърдението за нарушение е формулирано неясно. Като се позовава на член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда, тази държава членка напомня, че исковата молба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на основанията, като това трябва да е направено достатъчно ясно и точно, за да може ответникът да подготви защитата си. Тъй като член 14 от Директива 1999/31 предвижда редица задължения и срокове за изпълнението им, Република България смята, че в исковата молба на Комисията, по която е образувано настоящото дело, не е посочено достатъчно точно кои са различните задължения по тази разпоредба, които тя не е изпълнила, а по този начин е нарушено правото ѝ на защита. По-конкретно, тази държава членка изтъква, че доколкото второто изречение от член 14, буква б) от Директивата се отнася до закриването на съществуващи депа, а член 14, буква г) се отнася до депата за опасни отпадъци, с оглед на начина на формулиране на исковата молба на Комисията изглежда, че сочените от Комисията нарушения се отнасят само до член 14, букви а) и в) от Директивата.
21 При условията на евентуалност Република България повдига възражение за частична недопустимост на иска. Тъй като предмет на досъдебната фаза на производството е неизпълнението на задължения относно съществуващи общински депа за неопасни отпадъци, а член 14, буква г) от Директива 1999/31 се отнася до депата за опасни отпадъци, тази държава членка смята, че искът е недопустим в частта, в която се твърди допуснато от нея неизпълнение на тази разпоредба от Директивата.
22 Комисията иска възражението за недопустимост на иска да бъде отхвърлено. Тази институция изтъква, че никога не е изразявала намерение да продължи срока за изпълнение по член 14 от Директивата и че съответно не може да бъде изтъкван принципът за защита на оправданите правни очаквания.
23 Що се отнася до възражението за недопустимост на иска в частта, в която се твърди неизпълнение от страна на Република България на задълженията ѝ по член 14, буква г) от Директива 1999/31, Комисията поддържа, че винаги може да ограничи предмета на иска си, като изключи от него въпроса за неизпълнението на тази разпоредба от Директива 1999/31. Тя добавя, че искът по член 14 от Директивата не засяга разпоредбата на член 14, буква г). Всъщност предявеният иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 14 от Директивата трябвало да се разбира като отнасящ се до неизпълнението от страна на Република България на задължението ѝ за привеждане на съществуващите депа за неопасни отпадъци в съответствие с изискванията на Директивата.
Съображения на Съда
24 Най-напред следва да се припомни, че с оглед на ролята ѝ на пазител на Договора Комисията единствена има компетентност да реши дали е целесъобразно да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка. Тя единствена е компетентна и да реши дали е целесъобразно да продължи досъдебната фаза на производството, като изпрати мотивирано становище, и също така има правото, но не и задължението, в края на тази фаза да сезира Съда с искане той да констатира потенциалното неизпълнение (в този смисъл вж. по-специално решение Комисия/Белгия, C‑207/97, EU:C:1999:17, т. 24 и цитираната съдебна практика).
25 По-нататък следва да се отбележи, че право да се позовава на принципа за защита на оправданите правни очаквания наистина има всеки правен субект, у когото институция на Европейския съюз е породила основателни очаквания поради конкретните уверения, които му е предоставила, но за сметка на това никой не може да твърди, че е налице нарушение на този принцип, ако институцията не му е дала конкретни уверения (вж. в този смисъл решение Гърция/Комисия, C‑321/09 P, EU:C:2011:218, т. 45 и цитираната съдебна практика).
26 Несъмнено е вярно, че в писмото си от 28 май 2013 г. Комисията споменава възможността да „приеме“ представения от Република България прогнозен график за привеждането на останалите депа в съответствие най-късно до юли 2015 г. и че тази институция не възразява срещу предоставената от държавата членка информация в отговор на искането ѝ в посоченото писмо. Това обаче не променя факта, че в нито един момент от досъдебната фаза на производството Комисията не е заявяла изрично на Република България, че ще „приеме“ прогнозния ѝ график, нито пък е уточнявала какви последици биха произтекли според нея от евентуалното приемане на този график.
27 Ето защо следва да се констатира, че Комисията не е предоставила на Република България конкретни и безусловни уверения, че е продължила определения в мотивираното становище срок до края на юни 2015 г. Следователно тази държава членка няма основание да се позовава в това отношение на принципа за защита на оправданите правни очаквания.
28 По-нататък, що се отнася до оплакването, че исковата молба на Комисията е неясна, важно е да се подчертае, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда Комисията трябва във всяка подадена на основание член 258 ДФЕС искова молба да посочи точните твърдения за нарушения, по които Съдът следва да се произнесе, както и да изложи поне накратко правните и фактическите обстоятелства, на които основава тези твърдения за нарушения. Оттук следва, че исковата молба на Комисията трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, които са я довели до убеждението, че съответната държава членка не е изпълнила някое от задълженията си по Договорите (вж. по-специално решение Комисия/Белгия, C‑421/12, EU:C:2014:2064, т. 30 и цитираната съдебна практика).
29 В случая от подадената от Комисията искова молба ясно личи, че Комисията обвинява Република България в това, че не е изпълнила задълженията си по всички разпоредби на член 14 от Директива 1999/31, тъй като не е предприела необходимите мерки, така че след 16 юли 2009 г. да останат в експлоатация само депата, които отговарят на изискванията на Директивата.
30 Освен това, за да се гарантира, че в експлоатация ще останат само депата, които отговарят на изискванията на Директивата, е необходимо и да бъдат закрити депата, които не са получили по реда на член 8 от Директивата разрешението за продължаване на дейността по член 14, буква б).
31 При тези обстоятелства следва да се приеме, че исковата молба съдържа ясно изложение на твърдението за неизпълнение на задълженията по член 14 от Директива 1999/31, както и на правните и фактическите обстоятелства, на които се основава това твърдение.
32 Накрая следва да се констатира, че в писмената си реплика и в съдебното заседание пред Съда Комисията сама оттегли иска си в частта, в която се отнася до неизпълнение от страна на Република България на задълженията ѝ по член 14, буква г) от Директива 1999/31.
33 Следователно настоящият иск е допустим, що се отнася до член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31.
Относно неизпълнението на задължения
Доводи на страните
34 Комисията поддържа, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31, тъй като не е предприела необходимите мерки, така че след 16 юли 2009 г. да останат в експлоатация само депата, които отговарят на изискванията на Директивата.
35 Тази институция смята, че видно от отговорите на официалното уведомително писмо и на мотивираното становище, Република България не оспорва факта на нарушението на посочените разпоредби, доколкото сама признава, че в страната продължават да се експлоатират 114 депа, които не отговарят на изискванията на посочения член, и че те ще могат да бъдат закрити едва след приключването на изграждането на новите регионални депа, съответстващи на Директива 1999/31, тоест най-късно до 2015 г.
36 Република България моли Съда да отхвърли иска на Комисията. Във връзка с това тя излага три довода.
37 Първо, тази държава членка твърди, че се намира в абсолютна невъзможност да се съобрази със задълженията си по член 14 от Директива 1999/31, в резултат от обжалването на актовете за възлагане на обществени поръчки и/или на разрешенията за изграждане на нови депа по силата на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) и Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237). В това отношение тази държава членка дава различни примери за случаи на обжалване, довели до забавяне на строителството на нови съоръжения и съответно до закъснение в процедурите по закриване на депата.
38 Второ, спирането на плащанията на помощите по секторна оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007—2013 г., чрез която е трябвало в частност да се подпомогнат напредъкът и финансирането на работите по изграждане на депата, също възпрепятствало изпълнението на задълженията по упоменатите разпоредби.
39 Трето, закриването на съществуващите депа за неопасни отпадъци, преди да бъдат изградени новите регионални системи за управление на отпадъците, било неблагоприятно за здравето на гражданите, живеещи в засегнатите райони.
40 Комисията най-напред изтъква, че доводът, според който производствата по обжалване били пряката причина за неизпълнението на член 14 от Директива 1999/31, не може да бъде приет, тъй като изискванията на директиви 85/337 и 89/665 са били добре известни на Република България преди изтичането на срока по член 14 от Директива 1999/31. Следователно тази държава членка имала възможността да ги вземе предвид при планирането на всяка нова процедура за издаване на разрешение или на всеки акт за възлагане на обществени поръчки с оглед на изграждането на новите депа. Поради това забавянията в резултат от административното обжалване не можело да се разглеждат като извънредни или непредвидими и съответно не сочели абсолютна невъзможност за изпълнение на задълженията по член 14 от Директива 1999/31.
41 По-нататък Комисията пояснява, че съгласно постоянната практика на Съда държавата членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения от вътрешния ѝ правен ред, за да оправдае неспазването на задълженията и сроковете, предвидени в дадена директива, или за да докаже, че не отговаря за неизпълнението на задълженията си по правото на Съюза. Това съображение важало и когато неизпълнението се дължи на съдебни производства по обжалване на актовете, необходими за изпълнението на тези задължения.
42 Следователно, доколкото съответната директива не е изменена от законодателя на Съюза, нито е предвиден преходен период за целите на изпълнението ѝ, държавите членки били длъжни да спазват първоначално определените в тази директива срокове.
43 В по-общ план Комисията подчертава, че производството по член 258 ДФЕС се основава на обективната констатация за неспазването от държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС. След като бъде направена такава констатация, както е в случая, доколкото Република България сама признавала факта на въпросното неизпълнение, нямало значение дали неизпълнението произтича от умишлени действия на отговорната държава членка, от нейна небрежност или пък от технически или административни трудности, пред които е била изправена. Накрая, тази институция напомня, че държавата членка, която се позовава на абсолютна невъзможност да изпълни задълженията си в предвидения в директивата срок, е длъжна да докаже отвъд всяко съмнение наличието на това обстоятелство.
44 Що се отнася до довода относно спирането на плащанията по програма „Околна среда“, спомената в точка 38 от настоящото решение, Комисията изтъква, че то е свързано с общото управление и с контрола по тази програма и съответно не може да оправдае неспазването на член 14 от Директива 1999/31. Освен това двете процедури, а именно, от една страна, настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и от друга, процедурата за съфинансиране по програма „Околна среда“, имали самостоятелно съществуване и не можело да се разглеждат като взаимосвързани.
45 Що се отнася до довода за застрашаването на здравето на населението, институцията отбелязва, че Република България не е създала адекватна мрежа от депа за отпадъци. При това положение тази държава членка не можела да се позовава на собственото си противоправно поведение, за да оправдае неизпълнението на задълженията си по член 14 от Директива 1999/31.
46 В писмената си дуплика Република България уточнява, първо, че доводът ѝ е основан по-скоро на невъзможността за изпълнение на задължението за закриване на несъответстващите депа в срока по Директива 1999/31, който изтичал около година и половина след присъединяването на Република България към Съюза, поради наличието на висящи административни и съдебни процедури и обжалването на някои административни актове във връзка с изграждането на новите регионални системи за управление на отпадъците.
47 Второ, материалите от досъдебната фаза на производството потвърждавали, че компетентните български органи са предприели конкретни действия по отношение на изграждането на нови регионални системи за управление на отпадъците.
48 Трето, Република България поддържа, че на Комисията е било известно, че изграждането на новите регионални системи за управление на отпадъците се финансира със средства от структурните фондове на Съюза по оперативна програма „Околна среда“, спомената в точка 38 от настоящото решение. Следователно тази институция нямала основание да твърди, че процедурата по финансиране и съответно процедурата за установяване на неизпълнение са самостоятелни.
49 Четвърто, член 13 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, стр. 3) предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците се извършва, без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда. Затова Република България поддържа, че закриването на несъответстващите депа едва след пускането в експлоатация на новите регионални системи за управление на отпадъците съставлява необходима мярка за защита на човешкото здраве и същевременно цели да се минимизират неблагоприятните въздействия върху околната среда. Преждевременното закриване на несъответстващите депа било в разрез с тези цели.
Съображения на Съда
50 Единственото твърдение на Комисията за нарушение е, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 14 от Директива 1999/31, тъй като не е предприела необходимите мерки, така че съществуващите в страната депа да продължат да действат от 16 юли 2009 г. нататък само ако отговарят на изискванията на тази директива.
51 Директива 1999/31 определя критериите и условията за задължението за депониране на отпадъците и в частност задължава държавите членки да изискват да се притежава разрешение за експлоатацията на депо (вж. по-специално решение Комисия/Гърция, C‑286/08, EU:C:2009:543, т. 82).
52 В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че държава членка, която разрешава експлоатацията на депо, без преди това на компетентните органи да е представен план за подобрение и без те да са го одобрили, не изпълнява задълженията си по тази разпоредба (решение Комисия/Италия, C‑196/13, EU:C:2014:2407, т. 68 и цитираната съдебна практика).
53 По-конкретно, член 14 от Директива 1999/31 предвижда преходен дерогационен режим за „разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане[то] [ѝ]“, което е трябвало да се извърши най-късно до 16 юли 2001 г. Всъщност от този преходен режим следва, че за да могат да продължат да функционират, тези депа трябва най-късно осем години, считано от 16 юли 2001 г., да бъдат приведени в съответствие с новите екологични изисквания, изброени в член 8 от Директива 1999/31, с изключение на тези, които са посочени в точка 1 от приложение I към нея (вж. в този смисъл решение Ville d’Ottignies-Louvain-la-Neuve и др., C‑225/13, EU:C:2014:245, т. 33 и 34).
54 Както следва от член 14, буква в) във връзка с членове 18 и 19 от Директива 1999/31, разпоредбите на член 14, букви а)—в) се прилагат за Република България, считано от 16 юли 2009 г.
55 Съгласно постоянната практика на Съда наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище (вж. по-специално решение Комисия/Белгия, C‑421/12, EU:C:2014:2064, т. 45 и цитираната съдебна практика).
56 В настоящия случай не се оспорва, че макар в досъдебната фаза на производството и след това в изявленията си в производството пред Съда да признава, че към момента на изтичането на дадения в мотивираното становище срок несъответстващите депа в страната са продължавали да функционират, Република България поддържа, че е била в невъзможност да се съобрази със задължението за закриване на съществуващите несъответстващи депа в определения в Директива 1999/31 срок, който е изтичал около година и половина след датата на присъединяването ѝ към Съюза.
57 В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че държавата членка не може да се позовава на положения от вътрешния ѝ ред, за да оправдае неспазването на задълженията и сроковете, предвидени в правото на Съюза (решение Комисия/Белгия, C‑421/12, EU:C:2014:2064, т. 43).
58 По-конкретно, следва да се напомни, че задължението на държавите членки да предприемат всички необходими мерки за постигането на предписания от дадена директива резултат, е правнообвързващо задължение, наложено от член 288, трета алинея ДФЕС и от самата директива. Това задължение да се вземат всички общи и специални мерки е наложено на всички органи на държавите членки, включително на органите на съдебната власт в рамките на техните правомощия (вж. в този смисъл решение SETAR, C‑551/13, EU:C:2014:2467, т. 36).
59 Що се отнася до втория защитен довод на Република България — за спирането на плащанията от структурните фондове на Съюза по оперативна програма „Околна среда“, спомената в точка 38 от настоящото решение, достатъчно е да се констатира, че двете процедури не са взаимосвързани и че е можело да се предприемат поне временни мерки, за да се предотврати продължаващото функциониране на съществуващите несъответстващи депа.
60 Що се отнася до третия защитен довод — за произтичащите от защитата на здравето императивни изисквания, които били пречка дадена държава членка да преустанови експлоатацията на съществуващи депа, които не отговарят на изискванията на Директива 1999/31, преди да открие нови депа, следва да се напомни, че държавата членка не може да се позовава на собственото си противоправно поведение, за да оправдае допуснатото неизпълнение на задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31. Както предвижда член 1 от Директивата, тълкуван с оглед на съображение 6 от нея, депонирането на отпадъците в депа, които отговарят на изискванията на тази директива, е предвидено именно за да се защити здравето на човека. Следователно държавата членка не може да изтъква като довод това, че според нея така се опазва здравето на човека, за да оправдае липсата на приети мерки, чрез които да изпълни задълженията си по същата директива.
61 Оттук следва, че нито едно от обстоятелствата, изтъкнати от Република България, не е годно да оправдае неизпълнението.
62 Следователно трябва да се заключи, че твърдението на Комисията за нарушение на член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31 е основателно.
63 По всички изложени съображения следва да се приеме за установено, че като не е предприела необходимите мерки, така че съществуващите в страната депа за неопасни отпадъци да продължат да действат от 16 юли 2009 г. нататък само ако отговарят на изискванията на Директива 1999/31, Република България не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а)—в) от тази директива.
По съдебните разноски
64 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това член 141, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че страна, която направи отказ от иск или оттегли иск или жалба, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако това е било поискано от другата страна в писменото ѝ становище по отказа или оттеглянето.
65 В настоящия случай Комисията оттегля иска си в частта, в която се отнася до неизпълнение на задълженията по член 14, буква г) от Директива 1999/31.
66 Същевременно, тъй като Република България губи делото, що се отнася до искането на Комисията за установяване на неизпълнение на член 14, букви а)—в) от тази директива, следва двете да понесат направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Като не е предприела необходимите мерки, така че съществуващите в страната депа за неопасни отпадъци да продължат да действат от 16 юли 2009 г. нататък само ако отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, Република България не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а)—в) от тази директива.
2) Отхвърля иска в останалата му част.
3) Европейската комисия и Република България понасят направените от тях съдебни разноски.
Подписи
* Език на производството: български.