22.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 85/11

1.

Трябва ли член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (1) на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (наричан по-нататък „Регламент Брюксел IIа“) да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност за провеждане на производство в областта на родителската отговорност и в случаи, когато няма висящо дело по този въпрос (т.е. „производство(…), което е различно от това по смисъла на параграф 1“)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2.

Трябва ли член 12, параграф 3 от Регламент „Брюксел IIа“ да се тълкува в смисъл, че за изрично или по друг недвусмислен начин приемане се счита и хипотезата, при която страната, която не е инициирала производството, подаде на свой ред искова молба по същото дело, но впоследствие, в рамките на първото си процесуално действие, посочи липсата на компетентност на съда в производството, образувано преди това от другата страна?