18.4.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 90/9

1)

Трябва ли член 11, параграф 4 от Втора директива (1) и член 17, параграф 6 от Шеста директива (2) да се тълкуват в смисъл, че държава-членка, която е искала да се възползва от предоставената с тези членове възможност за (за запазване) на изключението от приспадане на платения за получени сделки данък за категории разходи, описани като:

е изпълнила наложеното ѝ условие да обозначи категория от стоки и услуги, които да са достатъчно определени?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос по отношение на една от категориите разходи, допустима ли е според член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива национална правна разпоредба, като спорната, която е била приета преди влизането в сила на тази директива, и според която при покупка на определени стоки и услуги данъчнозадължено лице не може изцяло да приспадне платения данък върху оборота, защото за тях е било начислено плащане, обложено с данъка, т.е. може да го приспадне само пропорционално на размера на данъка, начислен за тази престация?

3)

Когато по отношение на „за предоставяне на храна и напитки“ условието за обозначаване на категория от стоки и услуги, които да са достатъчно определени, е изпълнено, забранява ли член 17, параграф 6 от Шеста директива да се внесе изменение в изключение от приспадането на платения за получени доставки данък, така че по принцип да се ограничи приложното поле на изключението, без да може да се изключи, че в конкретен случай през дадена година поради общия характер на изменения режим приложното поле на това изключение се разширява?