5.7.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 171/27 |
Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Република Литва) на 14 май 2008 г. — Inga Rinau/Michael Rinau
(Дело C-195/08)
(2008/C 171/42)
Език на производството: литовски
Препращаща юрисдикция
Lietuvos Aukščiausiasis Teismas
Страни в главното производство
Ищец: Inga Rinau
Ответник: Michael Rinau
Преюдициални въпроси
1) |
Може ли заинтересовано лице по смисъла на член 21 от Регламент № 2201/2003 (1) да иска непризнаване на съдебно решение, ако няма подадена молба за признаването на същото? |
2) |
При утвърдителен отговор на първия въпрос, дали при разглеждане на искането за непризнаване на решение, предявено от лице, по отношение на което това решение подлежи на изпълнение, националната юрисдикция е длъжна да приложи член 31, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, който предвижда, че „лицето, срещу което се иска изпълнението, на този етап на производството няма право да представя факти по молбата“? |
3) |
Дали националната юрисдикция, пред която носителят на родителска отговорност подава искането за непризнаване на решението на юрисдикцията на държавата-членка на произхода — с което се разпорежда връщане към държавата на произхода на дете, което пребивава при носителя на родителски права и по отношение на което е издадено удостоверение съгласно член 42 от Регламент № 2201/2003 — трябва да го разгледа на основание разпоредбите на глава III, раздели 1 и 2 от Регламент № 2201/2003, както предвижда член 40, параграф 2 от посочения регламент? |
4) |
Какво е значението на установеното в член 21, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 условие „без да се засягат разпоредбите на раздел 4“? |
5) |
Дали приемането на решение за връщане на детето и издаването на удостоверение по член 42 от Регламент № 2201/2003 от страна на юрисдикцията на държавата-членка на произхода, след като юрисдикцията на държавата-членка, където детето е било неправомерно задържано е приела решение за връщането му в държавата на произхода, е в съответствие с целите и процедурите на Регламент № 2201/2003? |
6) |
Дали предвидената в член 24 от Регламент № 2201/2003 забрана за преразглеждане на компетентността на съда, който е постановил решението означава, че националната юрисдикция — пред която е предявено искането за признаване или за непризнаване на съдебно решение на чуждестранна юрисдикция и която не може да преразгледа компетентността на юрисдикцията на държавата-членка на произхода и не може да установи други посочени в член 23 от Регламент № 2201/2003 основания за непризнаване на съдебни решения — е длъжна да признае решението на юрисдикцията на държавата-членка на произхода за връщане на детето, ако юрисдикцията на държавата-членка на произхода не е спазила определената в регламента процедура при решаване на въпроса за връщането на детето? |
(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183.