Брюксел, 4.5.2016

COM(2016) 279 final

2016/0141(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване

(Турция)


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

На 16 декември 2013 г. Европейският съюз (ЕС) и Турция стартираха диалог за либерализиране на визовия режим паралелно с подписването на Споразумение за обратно приемане между ЕС и Турция. Диалогът за либерализиране на визовия режим се основава на пътната карта за безвизов режим с Турция („пътната карта“) — документ, в който се посочват изискванията, на които страната трябва да отговаря, за да могат Европейският парламент и Съветът да изменят Регламент (ЕО) № 539/2001 1 , което ще позволи на турските граждани, притежаващи биометрични паспорти, които съответстват на стандартите на ЕС, да пътуват за краткосрочно пребиваване (тоест до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период) в държавите членки без виза. Изброените в пътната карта 72 изисквания са разпределени в пет тематични групи („блокове“): сигурност на документите; управление на миграцията; обществен ред и сигурност; основни права; и обратно приемане на незаконни мигранти.

Първият доклад относно напредъка на Турция по отношение на изпълнението на изискванията от нейната пътна карта за либерализиране на визовия режим 2 („първият доклад“) беше приет от Комисията на 20 октомври 2014 г. В него се оценяваше изпълнението на всяко изискване и се отправяха препоръки за постигане на по-нататъшен напредък по всяко едно от тях.

На срещата на върха между ЕС и Турция, която се проведе на 29 ноември 2015 г., турската страна пое задължението да ускори изпълнението на пътната карта, включително като изпълни предварително всички разпоредби на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция, с цел постигане на либерализиране на визовия режим до октомври 2016 г. 3 Поемането на това задължение бе приветствано от Европейския съюз.

На 4 март 2016 г. Комисията прие своя втори доклад относно напредъка на Турция по отношение на изпълнението на изискванията от нейната пътна карта за либерализиране на визовия режим 4 („вторият доклад“), в който се оценяваше постигнатият от Турция напредък по изпълнението на изискванията от пътната карта. Заключението на доклада беше, че след срещата на върха между ЕС и Турция, проведена на 29 ноември 2015, турските власти са активизирали усилията си за изпълнението на пътната карта. В доклада бяха отправени конкретни препоръки относно мерките, които Турция следва да предприеме за постигането на по-нататъшен напредък към пълното изпълнение на всички изисквания, и турските власти бяха насърчени да ускорят още повече процеса на реформи, като незабавно предприемат действия по нерешените въпроси, посочени в доклада. Докладът потвърди областите, в които Турция е изпълнила референтните показатели, и набеляза действия, които е необходимо да бъдат извършени, за да може страната да изпълни всички референтни показатели от пътната карта.

На 7 и 18 март 2016 г. се проведоха срещи между държавните и правителствените ръководители на ЕС и Турция. Срещата на 18 март 2016 г. приключи с приемането на изявление на ЕС и Турция 5 , в което беше посочено, че „изпълнението на пътната карта за либерализиране на визовия режим ще бъде ускорено по отношение на всички участващи държави членки с оглед на премахването на визовите изисквания за турски граждани най-късно до края на юни 2016 г, при условие че всички критерии бъдат изпълнени. За тази цел Турция ще предприеме необходимите стъпки за изпълнение на оставащите изисквания, което ще позволи на Комисията, след нужната оценка на спазването на критериите, до края на април да направи съответно предложение, въз основа на което Европейският парламент и Съветът ще могат да вземат окончателно решение“.

В третия доклад относно напредъка на Турция по отношение на изпълнението на изискванията от нейната пътна карта за либерализиране на визовия режим 6 , представен едновременно с това предложение, Комисията отбелязва, че въз основа на новата степен на ангажираност и решимост, проявени от Турция след срещата на върха между ЕС и Турция на 29 ноември 2015 г., през последните месеци турските органи са активизирали още повече своите усилия за изпълнението на това условие. Комисията отчита добрия напредък, постигнат от турските органи досега, и ги приканва да увеличат спешно усилията си за изпълнение на всички изисквания за либерализиране на визовия режим до края на юни.

В доклада обаче се посочва, че турските органи все още не са успели да постигнат тази амбициозна цел, тъй като седем от общо 72 изисквания не са изпълнени. Някои от тези изисквания са изключително важни.

За изпълнението на две от седемте оставащи изисквания е необходимо повече време поради причини от практически и процедурен характер и поради това беше невъзможно да се приключи цялостната работа по тях до представянето на това предложение. Това се отнася до следните два референтни показателя:

модернизиране на съществуващите биометрични паспорти, така че те да съдържат отличителни знаци за сигурност в съответствие с най-новите стандарти на ЕС;

цялостно изпълнение на разпоредбите на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция, в това число на разпоредбите относно обратното приемане на граждани на трети държави.

Както се посочва в доклада, Комисията и турските органи се договориха за практически начини за прилагането на тези референтни показатели преди цялостното им изпълнение.

Комисията приканва турските органи да предприемат спешно необходимите мерки за изпълнение на другите оставащи референтни показатели от пътната карта, а именно:

приемане на предвидените в пътната карта мерки за предотвратяване на корупцията, т.е. предприемане на ефективни действия във връзка с препоръките, отправени от Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO);

привеждане на законодателството за защита на данните в съответствие със стандартите на ЕС, по-специално гарантиране, че органът за защита на данните може да действа независимо и че действията на правоприлагащите агенции попадат в приложното поле на правото;

договаряне на споразумение за оперативно сътрудничество с Европол. Това зависи също така от посочените по-горе промени на законодателството за защита на данните;

предлагане на ефективно съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с всички държави — членки на ЕС;

преразглеждане на законодателството и практиките във връзка с тероризма в съответствие с европейските стандарти, по-специално по-голямо сближаване на определението за тероризъм с определението, посочено в измененото Рамково решение 2002/475/ПВР, така че да се стесни неговият обхват, и въвеждане на критерий за пропорционалност.

С разбирането, че турските органи ще изпълнят референтните показатели от пътната карта незабавно и в съответствие с поетия от тях на 18 март 2016 г. ангажимент, Комисията реши да представи предложението за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за премахване на изискването за виза за турските граждани, притежаващи биометричен паспорт, отговарящ на стандартите на ЕС.

С цел да подпомогне съзаконодателите в техните дискусии, Комисията ще продължи да следи предприеманите от турските органи действия за изпълнение на оставащите изисквания от пътната карта.

Представянето на настоящото предложение в началото на май дава възможност за изминаването на период от осем седмици между представянето на проекта на националните парламенти и приемането му до края на юни, както се посочва в изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. и в съответствие с член 4 от Протокол № 1 към Договорите относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз. По този начин чрез предложението може да бъде изпълнен ключов елемент от изявлението на ЕС и Турция, одобрено от държавните и правителствените ръководители на 18 март.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

В Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета са посочени третите държави, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Регламент (ЕО) № 539/2001 се прилага от всички държави членки, с изключение на Ирландия и Обединеното кралство, както и от Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Регламентът е част от общата визова политика на ЕС за кратък престой до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.

Понастоящем Турция е включена в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001, т.е. тя е сред държавите, чиито граждани трябва да притежават виза, когато пътуват до територията на държава — членка на ЕС.

Регламент (ЕО) № 539/2001 беше последно изменен с Регламент (EС) № 259/2014 7 , с който Молдова беше прехвърлена в безвизовия списък, след като изпълни успешно своя план за действие за либерализиране на визовия режим (ПДЛВР), и с Регламент (EС) № 509/2014 8 , с който след редовния преглед на визовите списъци пет карибски 9 и единадесет тихоокеански държави 10 наред с Колумбия, Обединените арабски емирства и Перу бяха освободени от изискването за виза, при условие че бъдат сключени споразумения за премахване на визите между ЕС и съответните трети държави. На 9 март 2016 г. и 20 април 2016 г. Комисията направи предложения за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 с цел прехвърлянето на съответно Грузия 11 и Украйна 12 към безвизовия списък, след като двете държави изпълниха успешно своите ПДЛВР.

Критериите, които следва да се отчитат при определяне, въз основа на индивидуална оценка, на третите държави, чиито граждани подлежат на изискването за притежаване на виза или са освободени от него, са посочени в член -1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 (въведен с Регламент (ЕС) № 509/2014). Тези критерии се отнасят до „незаконната имиграция, обществения ред и сигурност, икономическите ползи, по-специално в областта на туризма и външната търговия, и външните отношения на Съюза със съответните трети страни и (които) включват по-специално съображения, свързани с правата на човека и основните свободи, както и последиците за регионалната съгласуваност и реципрочност“ 13 . Следва да се обърне специално внимание на сигурността на документите за пътуване, издадени от съответните трети държави.

Що се отнася до реципрочността, на 2 май 2016 г. турското правителство прие постановление, съгласно което гражданите на всички държави членки ще могат да влизат в Турция без виза от датата на премахване на изискването за виза за турските граждани.

Съгласуваност с другите политики на Съюза

На 6 април 2016 г. Комисията предложи да бъде създадена Система на ЕС за влизане/излизане (EES) с цел укрепване на външните граници на Шенгенското пространство 14 . Основните цели на това предложение са подобряване на качеството на граничните проверки на гражданите на трети държави и постигане на системно и надеждно идентифициране на лицата, пресрочили разрешения срок на престой. Бъдещата Система за влизане/излизане ще бъде важно средство, чрез което ще се гарантира, че гражданите на трети държави използват безвизовите престои в Шенгенското пространство правомерно, и ще се допринесе за предотвратяване на незаконната миграция от държави, чиито граждани пътуват без виза.

Освен това в свое съобщение 15 Комисията обяви, че ще анализира дали е необходимо, осъществимо и пропорционално да се създаде система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS). Комисията пое ангажимента да проучи още през 2016 г. дали въвеждането на такъв допълнителен контрол за лицата от държави, чиито граждани пътуват без виза, е осъществимо и пропорционално и дали ще допринесе по ефективен начин за запазването и засилването на сигурността в Шенгенското пространство.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Тъй като с предложението се изменя общата визова политика на ЕС, правното основание за него е член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Предложеният регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген.

Субсидиарност, пропорционалност и избор на инструмент

Тъй като Регламент (ЕО) № 539/2001 е правен акт на ЕС, той може да бъде изменен само чрез равностоен правен акт. Държавите членки не могат да действат самостоятелно за постигане на целта на политиката. Не съществуват други (незаконодателни) варианти за постигане на целта на политиката.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни

Проведени бяха редовни обсъждания с държавите членки по време на заседанията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, Корепер, работната група на Съвета по въпросите на разширяването (COELA) и съветниците по правосъдие и вътрешни работи на държавите членки, а в Европейския парламент — на пленарно заседание и в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) — бяха направени няколко презентации относно напредъка в диалога за либерализиране на визовия режим.

Събиране и използване на експертни становища

Комисията събра изчерпателни данни относно изпълнението от страна на Турция на всички изисквания от пътната карта. В хода на диалога за либерализиране на визовия режим, провеждан с Турция, и по-конкретно за подготвянето на своите доклади, експерти от службите на Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), държавите — членки на ЕС, и съответните агенции на ЕС (Frontex, EASO, Европол и Евроюст) анализираха турското законодателство в областите, обхванати от диалога за либерализиране на визовия режим, и на практическото му прилагане. Проведени бяха няколко технически консултации и посещения на място и със съдействието на турските органи и експерти беше събрана обширна документация.

Оценка на въздействието

Вторият доклад на Комисията, публикуван на 4 март 2016 г., беше придружен от работен документ на службите на Комисията 16 , в който въз основа на статистическа информация от Евростат, данни от съответните агенции на ЕС и наблюдавани тенденции беше направена оценка на възможното въздействие на либерализирането на визовия режим за Турция върху миграционната ситуация в Европейския съюз.

Третият доклад, публикуван едновременно с това предложение, е придружен от работен документ на службите на Комисията 17 , в който за всяко изискване са предоставени факти относно актуалната ситуация във връзка с изпълнението му. Този документ също съдържа оценка на възможното въздействие на либерализирането на визовия режим за Турция върху сигурността в Европейския съюз.

Не е необходима допълнителна оценка на въздействието.

Основни права

Настоящото предложение не оказва отрицателно въздействие върху защитата на основните права в Европейския съюз. Изпълнението на референтните показатели от пътната карта ще подобри защитата на правата на човека в Турция.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Не е приложимо.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване

Измененият регламент ще бъде пряко приложим от датата на влизането си в сила и неговите разпоредби ще бъдат незабавно изпълнени от държавите членки. Не е необходим план за изпълнение.

Чрез съществуващите структури и диалог за асоцииране и ако е необходимо, чрез ad hoc механизми за проследяване Комисията ще продължи да следи отблизо дали Турция продължава да изпълнява всички референтни показатели в петте блока от пътната карта.

По-специално, дори след предоставянето на безвизов режим на Турция, чрез редовни заседания на Съвместния комитет за обратно приемане между ЕС и Турция Комисията ще продължи да следи как страната изпълнява разпоредбите на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция. Спазването на тези разпоредби по отношение на всички държави — членки на ЕС, представлява едно от основните изисквания за предоставяне на безвизов режим.

Подробно разяснение на конкретни разпоредби от предложението

Регламент (ЕО) № 539/2001 ще бъде изменен, като Турция бъде прехвърлена от приложение I (списък на държавите, за които се прилага визов режим) към приложение II (списък на държавите, за които се прилага безвизов режим). В съответствие с пътната карта ще бъде добавена бележка под линия, в която се уточнява, че освобождаването от виза се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени в съответствие със стандартите на Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета, по-специално с пръстови отпечатъци, криптирани чрез допълнителен контрол върху достъпа (Supplementary Access Control — SAC).

Турция уведоми Комисията, че до края на 2016 г. ще приключи всички необходими реформи за издаването на биометрични паспорти, които изцяло изпълняват изискванията на ЕС. Успоредно с това, до началото на юни Турция ще гарантира, че всички паспорти, които предстои да бъдат издадени, ще имат снимка и пръстовите отпечатъци на притежателя в чип и ще бъдат изцяло в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). В тези паспорти пръстовите отпечатъци ще бъдат криптирани чрез разширен контрол върху достъпа (Extended Access Control — EAC). Поради тази причина освобождаването от виза ще се прилага по изключение и за притежателите на такива паспорти, при условие че те са издадени между 1 юни 2016 г. и 31 декември 2016 г. Срокът на това изключение изтича на 31 декември 2017 г. Преди безвизовият режим да влезе в сила, Турция следва да предостави на всички държави членки сертификатите, даващи възможност за автентификация и четене на информацията, съхранявана на чиповете на турските паспорти.

2016/0141 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване

(Турция)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета 18 са посочени третите държави, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съдържанието на списъците с трети държави в приложения I и II следва да бъде и да продължи да бъде в съответствие с критериите, предвидени в него. Вписванията за някои трети държави, във връзка с които положението спрямо тези критерии се е променило, следва да бъдат прехвърлени от едното приложение в другото, както е целесъобразно.

(2)Критериите, които следва да се отчитат при определяне, въз основа на индивидуална оценка, на третите държави, чиито граждани подлежат на изискването за притежаване на виза или са освободени от него, са посочени в член -1 от Регламент (ЕО) № 539/2001. Тези критерии се отнасят до „незаконната имиграция, обществения ред и сигурност, икономическите ползи, по-специално в областта на туризма и външната търговия, и външните отношения на Съюза със съответните трети страни и (които) включват по-специално съображения, свързани с правата на човека и основните свободи, както и последиците за регионалната съгласуваност и реципрочност“.

(3)След срещите на върха между ЕС и Турция, проведени на 29 ноември 2015 г. и 18 март 2016 г., беше договорено изпълнението на пътната карта за либерализиране на визовия режим, представена от Комисията на турското правителство на 16 декември 2013 г., да бъде ускорено по отношение на всички участващи държави членки с цел изискванията за виза за турски граждани да бъдат премахнати най-късно до края на юни 2016 г.

(4)Либерализирането на визовия режим за Турция е ключов елемент от изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. В това изявление се посочва, че изискването за виза за турски граждани следва да бъде премахнато най-късно до края на юни 2016 г. Представянето на предложението за либерализиране на визовия режим в началото на май позволява да бъде спазен срокът от осем седмици, с който разполагат националните парламенти съгласно член 4 от Протокол № 1 към Договорите относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, преди актът да бъде приет в края на юни.

(5)[Турция е изпълнила изискванията, предвидени в нейната пътна карта за либерализиране на визовия режим. Въз основа на тази оценка и като се вземат предвид всички критерии, посочени в член -1 от Регламент (ЕО) № 539/2001, е целесъобразно турските граждани да се освободят от изискването за притежаване на виза, когато пътуват до територията на държавите членки.]

(6)Поради това Турция следва да бъде прехвърлена от приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 в приложение II към същия регламент.

(7)Освобождаването от изискването за виза зависи от продължаването на изпълнението на изискванията, определени в пътната карта за либерализиране на визовия режим, и на изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. Комисията ще проследява активно изпълнението на тези изисквания и на изявлението. Освобождаването от изискването за виза може да бъде суспендирано от ЕС съгласно механизма за суспендиране, създаден с член 1а от Регламент (ЕО) № 539/2001, изменен с Регламент xxx, при условие че са изпълнени определените в този член условия.

(8)Освобождаването от изискването за виза следва да се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени в съответствие със стандартите по Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета 19 . По изключение това освобождаване следва да се прилага и за притежателите на биометрични паспорти, които съдържат пръстовите отпечатъци на притежателя на паспорта и са издадени в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), при условие че тези паспорти са издадени между 1 юни 2016 г. и 31 декември 2016 г. Срокът на действие на това изключение изтича на 31 декември 2017 г.

(9)Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/EО на Съвета 20 . Следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(10)Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета 21 . Следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(11)По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета 22 .

(12)По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета 23 .

(13)По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета 24 ,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва:

а)в част 1 („ДЪРЖАВИ“) на приложение I вписването за Турция се заличава;

б)в част 1 („ДЪРЖАВИ“) на приложение II се вмъква следното вписване:

„Турция“*

______________

*    Освобождаването от изискване за виза се прилага единствено за притежателите на биометрични паспорти, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 1). По изключение това освобождаване се прилага и за притежателите на биометрични паспорти, които съдържат пръстовите отпечатъци на притежателя на паспорта и са издадени в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), при условие че тези паспорти са издадени между 1 юни 2016 г. и 31 декември 2016 г. Срокът на действие на това изключение изтича на 31 декември 2017 г.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

(1) Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1).
(2) COM(2014) 646 final.
(3) Изявление, прието на срещата между държавните и правителствените ръководители на ЕС и Турция: http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/11/29-eu-turkey-meeting-statement/
(4) COM(2016) 140 final.
(5) Изявление, прието на срещата между държавните и правителствените ръководители на ЕС и Турция: http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/03/18-eu-turkey-statement/.
(6) COM(2016) 278 final.
(7) Регламент (ЕС) № 259/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 105, 8.4.2014 г., стр. 9).
(8) Регламент (ЕС) № 509/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 67).
(9) Гренада, Доминика, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Лусия, Тринидад и Тобаго.
(10) Вануату, Източен Тимор, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Палау, Самоа, Соломонови острови, Тонга, Тувалу.
(11) COM(2016) 142 final.
(12) COM(2016) 236 final.
(13) Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване.
(14) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Система за влизане/излизане (EES) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети държави, преминаващи външните граници на държавите ― членки на Европейския съюз, и за определяне на условията за достъп до Системата за влизане/излизане за целите на правоприлагането, COM(2016) 194 final.
(15) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „По-надеждни и по-интелигентни информационни системи в областта на границите и сигурността“, COM(2016) 205 final.
(16) SWD(2016) 97final.
(17) SWD(2016) 161 final.
(18) Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1).
(19) Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 1).
(20) Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43).
(21) Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).
(22) Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).
(23) Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).
(24) Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).