ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1.        Общ контекст

Понастоящем икономиката на Съюза губи значително количество потенциални вторични суровини, които са в потоците от отпадъци. През 2011 г. общото количество на образуваните отпадъци в ЕС възлизаше на около 2,5 млрд. тона. Като пример само ограничен дял (40 %) от битовите отпадъци, образувани в Съюза, са били рециклирани, а останалите — депонирани (37 %) или изгорени (23 %), от които около 500 млн. тона са могли да бъдат рециклирани или повторно употребени. Така Съюзът губи значителни възможности да повиши ресурсната си ефективност и да се създаде икономика, в която по-голямата част от отпадъците се използват като ресурси (т.нар. „кръгова икономика“), водейки до икономически растеж и създаване на работни места, като така се намаляват емисиите на парникови газове и зависимостта на икономиката на Съюза от внасяните суровини.

Също така в държавите членки на Съюза се наблюдава различна степен на прилагане. През 2011 г., докато шест държави членки са депонирали под 3 % от битовите си отпадъци, 18 са загубили ресурси, депонирайки над 50 %, а при някои депонираните отпадъци са възлизали на над 90 %. Това показва големи разлики по отношение на резултатите при управлението на отпадъците и е неотложно да се вземат мерки за преодоляването на тези разлики.

1.2         Основания и цели на предложението

Развитието в последно време показва, че е възможен допълнителен напредък по отношение на ресурсната ефективност, от което могат да произтекат важни икономически и социални ползи. Превръщането на отпадъците в ресурси е основен аспект от увеличението на ресурсната ефективност и в рамките на една кръгова икономика това означава „да се затвори кръгът“.

Европейското законодателство и особено определянето на задължителни цели изиграха основна роля за подобрение на управлението на отпадъците, насърчаване на иновациите при рециклирането, ограничаване на депонирането и създаване на стимули за промяна на поведението на потребителите. Развитието на политиката в областта на отпадъците може да доведе до значителни ползи, произтичащи от устойчивия растеж и създаването на работни места при сравнително ниски разходи, като едновременно с това се допринесе за подобряване на състоянието на околната среда.

С настоящото предложение се изпълнява правното задължение за преразглеждане на целите при управление на отпадъците по три директиви: Директива 2008/98/EО относно отпадъците[1], Директива 1999/31/EО относно депонирането на отпадъци[2] и Директива 94/62/EО относно опаковките и отпадъците от опаковки[3]. За тази цел в предложението се разглежда гореописаното положение в съответствие с пътната карта за ефективно използване на ресурсите[4] и 7-та програма за действие за околната среда[5], включително пълно прилагане на йерархията на отпадъците[6] във всички държави членки, намаляване на образуването на отпадъци като абсолютна стойност и на глава от населението и разработване на цялостна стратегия за борба с ненужните хранителни отпадъци, гарантирайки висококачествено рециклиране и употреба на рециклираните отпадъци като основна и надеждна суровина за Съюза, намалявайки оползотворяването на енергия до нерециклируеми материали и ограничавайки депонирането до отпадъци, които не могат да се оползотворят. С предложението се допринася и за изпълнението на инициативата на ЕС за суровините[7].

Освен това с предложението се опростяват изискванията за съобщаване на данни по директиви 94/62/EО относно опаковките и отпадъците от опаковки, 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства[8] и 2006/66/EО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори[9].

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

2.1         Анализи

През последните две години се извършиха три основни анализа, които послужиха за база на оценката на въздействието и законодателното предложение[10] и в тях се разгледаха технологическите и социално-икономическите аспекти и тези във връзка с разходите и ползите по отношение на прилагането и развитието на законодателството на ЕС в областта на отпадъците.

2.2         Вътрешни консултации

На 16 април 2012 г. беше създадена ръководна група по въпросите на оценката на въздействието. Следните генерални дирекции бяха поканени да участват на 5-те срещи на тази група: SG, ECFIN, ENTR, CLIMA, JRC и ESTAT. Групата проследи подготовката на оценката на въздействието.

2.3         Външни консултации

Комисията изготви примерен списък на въпросите, които трябва да се разгледат, и първите разговори с основните заинтересовани страни започнаха през февруари 2013 г. През юни 2013 г. беше стартирана онлайн обществена консултация, която приключи през септември 2013 г., като се спазиха минималните изисквания към консултациите.

Представени бяха 670 отговора, които показаха големия обществен интерес към управлението на отпадъците в ЕС и високите очаквания за действието на ЕС в тази сфера.

2.4         Оценка на въздействието

Заедно с настоящото предложение са публикувани доклад за оценка на въздействието и обобщение. В оценката на въздействието са разгледани основните екологични, социални и икономически последици от различните варианти на политиката с оглед на по-добрите резултати от управлението на отпадъците в ЕС. Различните варианти са оценени и сравнени с „основен вариант“, за да се определят най-подходящите инструменти и цели, позволяващи да се сведат до минимум разходите и същевременно да се увеличават максимално ползите.

На 8 април 2014 г. Съветът за оценка на въздействието към Комисията даде положително становище по оценката на въздействието, като същевременно отправи редица препоръки с цел прецизиране на доклада. Съветът поиска по-ясно да се дефинира проблемът и да се очертае необходимостта от нови средносрочни цели, да се изтъкнат аргументите в полза на забрана на депонирането от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността и аргументите за еднакви цели за всички държави членки и да се разясни по-подробно начинът, по който различните резултати на държавите членки са взети предвид в предложението.

След допълнително разглеждане на вариантите на политиката, посочени в оценката на въздействието, се стигна до заключението, че съчетаването на варианти 2 и 3.7 ще има следните ползи:

– намаляване на административната тежест, особено за малките организации или предприятия, опростяване и по-добро прилагане, включително чрез подходящи цели;

– създаване на работни места — повече от 180 000 преки работни места могат да се създадат до 2030 г., като повечето от тях не могат да се разположат извън ЕС;

– намаление на емисиите на парникови газове — могат да се предотвратят около 443 млн. тона парникови газове между 2014 г. и 2030 г.;

– положително отражение върху конкурентоспособността на секторите на ЕС, свързани с управлението на отпадъците и рециклирането, и производството в ЕС (по-добри режими на разширена отговорност на производителя, по-малко рискове във връзка с достъпността на суровините);

– икономиката на ЕС повторно ще използва вторични суровини, което на свой ред ще намали зависимостта на ЕС от внасяни суровини.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1         Обобщение на предлаганите мерки

Главните изменения, които се внасят с предложението, са:

– уеднаквяване на определенията и премахване на неактуалните правни изисквания;

– опростяване и рационализиране на задълженията за съобщаване на данни;

– въвеждане на система за ранно предупреждение, за да се извършва мониторинг на изпълнението на целите във връзка с рециклирането;

– въвеждане на минимални изисквания към функционирането на режимите на разширена отговорност на производителя;

– увеличение на целите във връзка с подготовката за повторна употреба и с рециклирането на 70 % до 2030 г.;  

– увеличение на целите за повторна употреба и рециклиране на отпадъците от опаковки;

– ограничаване на депонирането на неостатъчни битови отпадъци до 2030 г.;

– привеждане в съответствие с членове 290 и 291 от ДФЕС за делегираните актове и актовете за изпълнение.

С горепосочените мерки ще се създаде необходимата правна рамка, за да могат държавите членки да разработят политиките и законодателството си в областта на рециклирането и предотвратяването на отпадъците.

3.2         Правно основание и право на действие

С настоящата директива се внасят изменения в шест директиви за управлението на различни отпадъци. Четири от тези директиви (Директива 2008/98/EО, Директива 1999/31/EО, Директива 2000/53/EО и Директива 2012/19/EС) бяха приети на основание член 192, параграф 1 от ДФЕС, докато Директива 2006/66/EО беше приета на основание член 192, параграф 2 и член 114 от ДФЕС, а Директива 94/62/EО — на основание член 114 от ДФЕС. По тази причина правното основание на настоящата директива е член 192, параграф 1 и член 114 от ДФЕС във връзка с член 2.

Съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО се определя цел от 50 % за подготовката за повторна употреба и рециклирането на отпадъци от домакинствата и подобни отпадъците и цел от 70 % за подготовката за повторна употреба, рециклирането и друго оползотворяване на материали от неопасни отпадъци от строителство и разрушаване до 2020 г. В съответствие с член 11, параграф 4 най-късно до 31 декември 2014 г. Комисията преразглежда тези цели с оглед, ако е необходимо, на укрепването им, и обмисля поставянето на цели за други потоци от отпадъци, като взема предвид съответните екологични, икономически и социални последици от фиксирането на целите. По силата на член 9, буква в) до края на 2014 г. Комисията следва да постави цели за предотвратяване на отпадъците и за осигуряване на икономически растеж, без това да води до образуване на повече отпадъци, за 2020 г. въз основа на най-добрите съществуващи практики, включително, ако е необходимо, преразглеждане на индикаторите, посочени в член 29, параграф 4. На последно място, съгласно член 37, параграф 4 в първия доклад, който се представя до 12 декември 2014 г., Комисията извършва оценка на някои мерки, включително режимите на отговорност на производителя за конкретни потоци от отпадъци, цели, индикатори и мерки, свързани с рециклирането, както и оползотворяването на материали и енергия, които могат да допринесат за по-ефективно изпълнение на целите, посочени в членове 1 и 4.

В съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 1999/31/ЕО са определени три цели за предотвратяване на депонирането на биоразградими битови отпадъци и се забранява депонирането на определени потоци от отпадъци. Последната цел за предотвратяване на депонирането на биоразградими битови отпадъци трябва да се изпълни от държавите членки до 16 юли 2016 г.  Съгласно член 5, параграф 2 тази цел се преразглежда преди 16 юли 2014 г. с оглед на потвърждението или изменението ѝ, за да се осигури високо ниво на опазване на околната среда и като се взема предвид практическият опит, натрупан от държавите членки при изпълнението на двете предходни цели.

По силата на член 6, параграф 1 от Директива 94/62/ЕО са определени цели за оползотворяването и рециклирането на отпадъците от опаковки, които съгласно член 6, параграф 5 се фиксират на всеки пет години въз основа на практическия опит, натрупан от държавите членки, откритията от научни изследвания и развитието на техниките за оценка, като оценки на жизнения цикъл и анализ на икономическата ефективност.

3.3         Принципи на субсидиарност и пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в член 5 от Договора за Европейския съюз. То се ограничава до изменение на горепосочените директиви, като осигурява рамка за определяне на общи цели и едновременно с това на държавите членки се предоставя свобода да вземат решения относно начините на изпълнение.

3.4         Обяснителни документи

Комисията счита, че са необходими обяснителни документи, за да се подобри качеството на информацията относно транспонирането на Директивата поради следните причини.

Законодателството в областта на отпадъците често се транспонира по силно децентрализиран начин в държавите членки, включително на регионално или местно ниво и чрез многобройни правни актове в зависимост от административната структура на съответната държава членка. В резултат на това при транспониране на изменените директиви може да се наложи на държавите членки да изменят голям брой законодателни актове на национално, регионално и местно ниво.

С настоящата директива се изменят шест различни директиви за отпадъците и се засяга значителен брой задължения, включително всеобхватно изменение на целите по Рамковата директива за отпадъците, Директивата за депонирането, Директивата за опаковките и опростяване на Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване, Директивата за излезлите от употреба превозни средства и Директивата за батериите. Това е комплексно преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците, което евентуално ще засегне известен брой национални законодателни актове.

Преразгледаните цели за управлението на отпадъците, съдържащи се в изменените директиви, са взаимносвързани и поради това следва внимателно да се транспонират в националното законодателство, преди да се включат в националните системи за управление на отпадъците.

Разпоредбите на изменените директиви ще засегнат широк кръг частни и публични заинтересовани страни в държавите членки и ще имат значително въздействие върху планираните инвестиции и бъдещите инфраструктури на системите за управление на отпадъците.  Пълното и правилното транспониране на изменените директиви е от основно значение, за да се гарантира изпълнението на техните цели (т.е. опазване на човешкото здраве и околната среда, по-голяма ресурсна ефективност, осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, предотвратяване на пречките пред търговията и на ограничаването на конкуренцията в ЕС).

Горепосочените фактори могат да увеличат риска от неправилно транспониране и прилагане на Директивата и да усложнят задачата на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС. Предоставянето на ясна информация по отношение на транспонирането на преразгледаните директиви за отпадъците е от основно значение за осигуряване на съответствието на националното законодателство с разпоредбите на тези директиви.

Изискването за предоставяне на обяснителни документи може да създаде допълнителна административна тежест за някои държави членки. Обяснителните документи обаче са необходими за ефективна проверка на пълното и правилното транспониране, което е от основно значение поради горепосочените причини, и не съществуват по-леки мерки, позволяващи извършването на ефективна проверка. Освен това обяснителните документи могат да допринесат значително за намаляване на административната тежест, свързана с мониторинга на прилагането от страна на Комисията; без тях ще са необходими значителни ресурси и многобройни контакти с националните органи, за да се проверят методите за транспониране във всички държави членки. Поради това възможната допълнителна административна тежест във връзка с предоставянето на обяснителни документи е пропорционална на преследваната цел, а именно — да се гарантира ефективно транспониране и да се постигнат напълно целите на преразгледаните директиви.

С оглед на гореизложеното е целесъобразно държавите членки да прилагат към нотификацията на мерките си за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между разпоредбите на настоящата директива, която внася изменения в законодателството за отпадъците, и съответните части на националните актове за транспониране.

3.5         Делегирани и изпълнителни правомощия на Комисията

В параграфи 2, 3, 5, 7, 8, 13, 14, 16, 18, 20 и 21 от член 1, параграфи 2, 5, 6, 8 и 9 от член 2, параграфи 6 и 7 от член 3, изменението, предложено в член 4, и параграф 1 от член 6 от настоящото предложение са посочени делегираните и изпълнителните правомощия на Комисията, съответно в директиви 2008/98/EО, 94/62/EО и 1999/31/EО, и са установени подходящите процедури за приемане на тези актове.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма да има отражение върху бюджета на Европейския съюз и затова не се придружава от финансовата обосновка по член 31 от Финансовия регламент (Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета).

2014/0201 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на директиви 2008/98/ЕО относно отпадъците, 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/EС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него, а във връзка с член 2 от настоящата директива — член 114 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[11],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[12],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Следва да се подобри управлението на отпадъците в Съюза с оглед на опазването, съхранението и по-високото качество на околната среда, защитата на човешкото здраве и внимателното и рационалното използване на природните ресурси.

(2)       Поради това член 192, параграф 2 от Договора е правното основание за измененията на директиви 1999/31/EО, 2000/53/EО, 2006/66/EО, 2008/98/EО и 2012/19/EС. Тъй като обаче Директива 94/62/ЕО е акт за осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, тя следва да се измени на основание член 114 от Договора. С оглед на опростяването и улесняването на процедурата е целесъобразно да се изменят всички тези директиви с един акт за изменение.

(3)       Комисията преразгледа целите по член 11, параграф 2 от Директива 2008/98/EО на Европейския парламент и на Съвета[13], член 5, параграф 2 от Директива 1999/31/EО на Съвета[14] и член 6, параграф 1 от Директива 94/62/EО на Европейския парламент и на Съвета[15]. При преразглеждането си Комисията установи, че е целесъобразно да се изменят тези цели, за да отразяват по-добре нуждите на т.нар. „кръгова икономика“, като се увеличат подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци и отпадъците от опаковки и като се премахне депонирането на отпадъците, предназначени за депа за неопасни отпадъци.

(4)       Много държави членки все още не са създали изцяло необходимата инфраструктура за управление на отпадъците и към настоящия момент се планират инвестициите. Ето защо е от основно значение да се определят ясни стратегически цели, за да се избегне блокирането на вторични суровини в долната част на йерархията на отпадъците.

(5)       Битовите отпадъци представляват около 7 — 10 % от общия обем на отпадъците, образувани в Съюза; въпреки това този поток от отпадъци е един от най-сложните за управление, а начинът, по който се управлява, е добър показател за качеството на цялата система за управление на отпадъците в дадена държава. Предизвикателствата с оглед на управлението на битовите отпадъци произтичат от техния твърде сложен и смесен състав, непосредствената близост на образуваните отпадъци до гражданите и много голямата чувствителност на общественото мнение по този въпрос. Вследствие на това управлението на тези отпадъци изисква много сложна система за управление на отпадъците, включваща ефективна система за събиране, необходимост от активно участие на гражданите и предприятията и от инфраструктура, адаптирана към конкретния състав на отпадъците, и добре изградена система за финансиране. Като цяло държавите с ефективни системи за управление на битовите отпадъци отбелязват по-добри резултати в цялостното управление на отпадъците.

(6)       Отпадъците от опаковки и биоразградимите битови отпадъци представляват значителна част от битовите отпадъци и от отпадъците от домакинствата и подобните отпадъци. По тази причина е необходимо да се разгледа въздействието, което ще има определянето на целите за едновременното управление на тези потоци от отпадъци.

(7)       Производствените отпадъци, отпадъците от търговски дейности и минните отпадъци се различават изключително много от гледна точка на състава и обема си и зависят много от икономическата структура на съответната държава членка, от структурата на промишлеността или търговската дейност, образуваща отпадъците, или от развитието на промишлеността или търговията в дадена географска зона. Поради това един секторен подход, при който си използват референтни документи за най-добрите налични техники (РДНДНТ) с оглед на конкретните въпроси във връзка с управлението на даден вид отпадъци, е подходящо решение за повечето производствени и минни отпадъци[16]. Отпадъците от промишлени и търговски опаковки ще продължат обаче да са в обхвата на изискванията по Директива 94/62/ЕО и Директива 2008/98/ЕО, включително съответните им изменения.

(8)       Чрез постепенно увеличение на съществуващите цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци и намаляване на депонирането на рециклируеми отпадъци до максимум 25 % до 2025 г. следва да се гарантира, че икономически ценни отпадъчни материали се оползотворяват във все по-голяма степен и ефективно чрез подходящо управление на отпадъците и в съответствие с йерархията на отпадъците. Така следва да се гарантира, че ценните материали в отпадъците ще постъпят обратно в европейската икономика, като така се осъществява напредък по отношение на изпълнението на инициативата за суровините[17] и към създаването на кръгова икономика.

(9)       Категорични екологични, икономически и социални ползи ще произтекат от допълнително увеличение на целите по директиви 2008/98/ЕО, 94/62/ЕО и 1999/31/ЕО за повторната употреба и рециклирането на битовите отпадъци и отпадъците от опаковки, като се започне с тези потоци от отпадъци, които могат да се рециклират лесно (напр. пластмаса, метали, стъкло, хартия, дървесина и биоотпадъци).

(10)     Изпълнението на задължението за създаване на системи на разделно събиране за хартия, метали, пластмаса и стъкло е от основно значение за увеличение на процентите за подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци в държавите членки. Освен това разделното събиране на биоотпадъците, което се въвежда с настоящото предложение, следва да допринесе за предотвратяване на замърсяването на рециклируемите материали.

(11)     Като се комбинират целите за рециклирането и ограниченията за депонирането, съдържащи се в настоящото предложение, повече няма да са необходими целите за Съюза по отношение на оползотворяването на енергия и максималните цели за рециклирането на отпадъци от опаковки по Директива 94/62/ЕО и поради това следва да се заличат.

(12)     От целите по настоящото предложение произтича, че държавите членки следва да подпомагат употребата на оползотворени материали, като оползотворена хартия и дървесина, в съответствие с йерархията на отпадъците, за да се гарантират доставките на суровини и да се осъществи напредък по отношение на целта за все по-голямо рециклиране в Съюза, и винаги когато е възможно, следва да не подкрепят депонирането или изгарянето на такива материали. Държавите членки следва да не подпомагат изгарянето на отпадъци, които от техническа и икономическа гледна точка могат да се рециклират при условия, които не застрашават околната среда. В този контекст следва да се разбира съображение 29 от Директива 2008/98/ЕО.

(13)     С настоящото предложение се цели да се създадат ясни насоки за управлението на отпадъците в Съюза и така да се осигури инвестиционна сигурност за държавите членки и промишлеността. При разработване на националните си стратегии за управление на отпадъците и планирането на инвестициите в инфраструктура за управление на отпадъците, държавите членки следва да използват в значителна степен европейските структурни и инвестиционни фондове в съответствие с йерархията на отпадъците, като насърчават подготовката за повторна употреба и рециклирането.

(14)     Комисията определи цели по отношение на рециклирането на отпадъците от пластмасови опаковки за 2025 г., като взе предвид възможностите от техническа гледна точка към момента на преразглеждането на Директивата; Комисията може да предложи нови равнища на целите по отношение на пластмасите за 2030 г. въз основа на преглед на напредъка, реализиран от държавите членки за постигането на тези цели, отчитайки развитието на видовете пластмаси, пускани на пазара, и на новите технологии за рециклиране.

(15)     Разделното събиране и рециклиране на черни метали и алуминий ще има значителни икономически и екологични ползи, тъй като така ще се събира повече алуминий. Ето защо целта за повторната употреба и рециклирането на металните опаковки следва да се раздели на отделни цели за тези видове отпадъци.

(16)     Съществуват големи разлики между държавите членки по отношение на управлението на отпадъците, особено на битовите отпадъци. За да се осигури по-добро, своевременно и уеднаквено прилагане на законодателството в областта на отпадъците и с оглед на проактивното установяване на слабостите при прилагането, следва да се създаде система за ранно предупреждение, с помощта на която да се откриват слабостите и да се предприемат действия преди настъпването на сроковeте за изпълнение на целите.

(17)     С Директива 2008/98/EО са въведени основни определения за управлението на отпадъците. За да се осигури по-голяма съгласуваност в областта на законодателството за отпадъците, определенията в директиви 94/62/ЕО и 1999/31/ЕО следва да се уеднаквят с тези от Директива 2008/98/ЕО.

(18)     В Директива 2008/98/ЕО следва да се включат определения на битови отпадъци, хранителни отпадъци и насипване, а в Директива 1999/31/ЕО — на остатъчни отпадъци, за да се внесе яснота в тези понятия.

(19)     Статистическите данни, съобщавани от държавите членки, са от основно значение за Комисията при оценка на спазването на законодателството в областта на отпадъците. Създаването на единна входна точка за всички данни за отпадъците, отмяната на неактуалните изисквания за съобщаване на данни и сравнението на националните методики за съобщаване на данни, придружено с проверка на качеството на данните от трето лице, следва да подобри качеството и надеждността на статистиката.

(20)     Производителите на стоки и продукти следва да носят отговорността за управлението на отпадъците, образувани след потреблението на съответните стоки и продукти. Режимите на разширена отговорност на производителя са основна част от доброто управление на отпадъците, но тяхната ефективност и резултатност се различават значително в отделните държави членки. Поради това определянето на минимални изисквания към функционирането на режимите на разширена отговорност на производителя, целящи интернализирането на разходите за управление, свързани с края на жизнения цикъл, в съответствие с високи екологични стандарти, от една страна, и осигуряването на стимул за производителите да вземат предвид екологичните аспекти през целия жизнен цикъл на продуктите (от етапа на проектиране до края на жизнения им цикъл), е необходимо за намаляване на цената им и за по-добри резултати, както и за осигуряване на еднакви условия и за предотвратяване на пречките пред функционирането на вътрешния пазар.

(21)     Правилното управление на опасните отпадъци все още представлява проблем в Съюза и данните за третирането им липсват частично. По тази причина е необходимо да се усъвършенстват механизмите за съхраняване на данни и проследимост чрез създаване на електронни регистри за опасните отпадъци в държавите членки. Събирането на електронни данни следва да се разшири и към други видове отпадъци, за да се улеснят предприятията и администрациите при съхранение на данните и за да се подобри мониторингът на потоците от отпадъци в Съюза.

(22)     С оглед на сигурността на доставките на суровините от изключителна важност и в съответствие с инициативата за суровините и целите на Европейското партньорство за иновации в областта на суровините[18], държавите членки следва да предприемат мерки за постигане на възможно най-доброто управление на отпадъците, съдържащи значително количество суровини от изключителна важност[19], съгласно йерархията на отпадъците и като вземат предвид икономическите и технологичните възможности и екологичните ползи. Мерките в настоящата директива, например целите за рециклирането на битовите отпадъци и забраната за обезвреждане на метали, включително металите в изхвърлените продукти, в депа за неопасни отпадъци, ще подпомогнат мерките на национално ниво.

(23)     За да подпомагат в по-голяма степен ефективното изпълнение на инициативата за суровините, в плановете си за управление на отпадъците държавите членки следва да включат целесъобразни мерки относно събирането и оползотворяването на отпадъци, съдържащи значително количество суровини от изключителна важност.

(24)     Като се имат предвид негативните последици от разхищението на храни за околната среда, следва да се създаде рамка за държавите членки за събиране и съобщаване на сравними данни за количествата хранителни отпадъци във всички сектори и да се въведе изискването държавите членки да разработят национални планове за предотвратяване на хранителните отпадъци, с които да се осъществи амбициозната цел от 30 % намаление на хранителните отпадъци до 2025 г.

(25)     При изготвяне на националните програми за предотвратяване на хранителните отпадъци държавите членки следва да определят приоритети въз основа на йерархията при управление на отпадъците: предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане.  По отношение на хранителните отпадъци следва внимателно да се прецени дали и за кои категории хранителни отпадъци, даряването и евентуалната употреба във фуражи на хранителни продукти, които са били предназначени за консумация от човека, следва да имат приоритет пред компостирането, създаването на възобновяема енергия и депонирането. При тази преценка следва да се вземат предвид по-специално икономическите обстоятелства, здравните аспекти, стандартите за качество, както и винаги тя трябва да е в съответствие със законодателството на Съюза в областта на безопасността на храните и фуражите и здравето на животните.

(26)     Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, особено на пластмасови отпадъци, има пряко отрицателно въздействие върху околната среда, а поради високите разходи за дейностите по почистване създава ненужна тежест за икономиката. Предприемането на специални мерки в рамките на плановете за управление на отпадъците, финансовата подкрепа от страна на производителите при режимите на разширена отговорност на производителя и доброто правоприлагане от компетентните органи следва да допринесат за решаването на този проблем.

(27)     Съобщението на Комисията за пригодността и резултатността на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки[20], задължава Комисията да оцени, опрости или отмени законодателните мерки на Съюза, за да намали тежестта за предприятията, да насърчи растежа и създаването на работни места. Водеща роля в REFIT имат действията за намаляване на регулаторната тежест за малките организации или предприятия. При обсъждането относно десетте законодателни актове на ЕС, които в най-голяма степен затрудняват МСП[21], се установи, че законодателството в областта на отпадъците е сфера, в която е необходимо евентуално намаляване на тежестта. Поради това и след по-обстойно обсъждане с малките организации или предприятия в рамките на специална работна среща, която се проведе на 16 септември 2013 г., следва да се опростят изискванията към разрешаването и регистрацията по отношение на малките организации или предприятия.

(28)     Докладите за изпълнението, които държавите членки изготвят на всеки три години, не се оказаха ефективен инструмент за проверка на спазването и за гарантиране на добро прилагане и едновременно с това пораждаха ненужна административна тежест. По тази причина е целесъобразно да се отменят разпоредбите, съгласно които държавите членки трябва да изготвят такива доклади, и вместо това, изключително за мониторинга на спазването, следва да се използват статистическите данни, които държавите членки съобщават всяка година на Комисията и които показват кога по всяка вероятност ще се изпълнят целите.

(29)         Необходимо е да продължат да се съобщават данни за определени аспекти от прилагането на Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[22]. За да се даде възможност за по-добър мониторинг на прилагането на същата директива, съобщаването на тези данни следва да се извършва всяка година.

(30)         Надеждното качество на съобщаваните статистически данни относно управлението на отпадъците е от основно значение за ефективното прилагане и гарантирането на еднакви условия за държавите членки. Поради това при изготвяне на докладите за спазването на целите по законодателството в областта на отпадъците, държавите членки трябва да използват най-актуалната методика, разработена от Комисията и националните статистически служби на държавите членки.

(31)     За да се допълни или измени Директива 94/62/EО, съгласно член 290 от Договора следва да се делегира на Комисията правомощието да приема актове по отношение на член 3, параграф 1, член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20, параграф 1. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(32)     За да се допълни или измени Директива 2008/98/EО, съгласно член 290 от Договора следва да се делегира на Комисията правомощието да приема актове по отношение на член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 7, параграф 1, член 27, параграфи 1 и 4, член 38, параграфи 1, 2 и 3. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(33)     За да се допълни или измени Директива 1999/31/EО, съгласно член 290 от Договора следва да се делегира на Комисията правомощието да приема актове по отношение на член 16. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. Всяко изменение на приложенията следва да се извършва в съответствие с принципите по настоящата директива, както са формулирани в приложенията. За тази цел, по отношение на приложение II, Комисията следва да взима предвид общите принципи и общите процедури за изпитване и критериите за приемане съгласно приложение II и следва да установи специфичните критерии и/или методи за изпитване и свързаните пределно допустими стойности за всяка категория депа, включително, ако е необходимо, за специфични видове депа в рамките на една категория, включително подземните хранилища. Предложенията за стандартизиране на методите на контрол, вземане на проби и анализ във връзка с приложенията следва да се разглеждат за приемане от Комисията, ако е целесъобразно, в рамките на две години след влизането в сила на настоящата директива.

(34)     За да се осигурят еднакви условия за прилагането на Директива 94/62/ЕО, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на член 12, параграф 3б и член 19, параграф 1. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета[23].

(35)     За да се осигурят еднакви условия за прилагането на Директива 1999/31/EО, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на член 3, параграф 3, член 5, параграфи 2, 2а и 2б, приложение І, точка 3.5 и приложение ІІ, точка 5. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета[24].

(36)     За да се осигурят еднакви условия за прилагането на Директива 2008/98/EО, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на член 9, параграф 3, член 11, параграф 3, член 24, параграф 2, член 29, параграф 4, член 33, параграф 2, член 35, параграф 4, член 37, параграф 4 и член 38, параграф 4. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета[25].

(37)     В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи държавите членки се задължиха в обосновани случаи да прилагат към съобщението за мерките си за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между разпоредбите на дадена директива и съответните части от националните актове за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(38)         Доколкото целите на настоящата директива, а именно по-добро управление на отпадъците в Съюза, като така се допринесе за опазването, съхранението и подобрението на качеството на околната среда и за внимателното и рационалното използване на природните ресурси в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба на последиците от мерките могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменение на Директива 2008/98/ЕО

Директива 2008/98/ЕО се изменя, както следва:

1) член 3 се изменя, както следва:

а) вмъква се следната точка 1а:

„1а. „битови отпадъци“ са отпадъците, определени в приложение VІ“;

б) вмъкват се следните точки 4а и 4б:

„4а. „хранителни отпадъци“ са храните (включително негодните за консумация части), които окончателно излизат от хранителната верига, като не се включват храните, които се използват като материали за производството на биопродукти, фуражни продукти или се изпращат за преразпределение;

4б. „отпадъци от строителство и разрушаване“ са отпадъците, съответстващи на категориите отпадъци, посочени в глава 17 от приложението към Решение 2000/532/EО, както е изменено, с изключение на опасните отпадъци и естествените материали, определени в категория 17 05 04“;

в) вмъква се следната точка 15а:

„15a. „оползотворяване на материали“ е всяка дейност по оползотворяване с изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които се използват като гориво“;

г) вмъква се следната точка 17а:

„17а. „насипване“ е някой от следните видове оползотворяване:

i) оползотворяване, при което отпадъци се използват в разкопани участъци, като подземни мини или кариери за чакъл, за възстановяване на склонове, с оглед на безопасността или за инженерни цели при благоустройство;

ii) оползотворяване, при което отпадъци се използват за строителни цели, запълване на мини и кариери, за рекултивация, възстановяване на почвите или благоустройство и където отпадъците са заместители на други неотпадъчни материали, които биха се използвали за тази цел“;

д) добавя се следната точка 20а:

„20а. „малки организации или предприятия“ са предприятия, в който броят на персонала е по-малък от 250 души и които имат годишен оборот, който не надвишава 50 млн. EUR, или общо годишно балансово число, което не надвишава 43 млн. EUR.“;

2) член 5 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 се добавя следната буква д):

„д) всяко друго условие, на което трябва да отговорят специфични вещества или предмети, по параграф 2.“;

б) параграф 2 се заменя със следното:

„2. Съгласно член 38а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за определяне на критериите, на които трябва да отговарят специфични вещества или предмети, за да се считат за странични продукти, а не за отпадъци по смисъла на член 3, точка 1.“;

3) член 6, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Съгласно член 38а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за определяне на критериите по параграф 1 и уточняване на вида отпадъци, към който се прилагат тези критерии. Следва да се предвидят специфични критерии за край на отпадъците, наред с другото, най-малко за инертни материали, хартия, стъкло, метал, автомобилни гуми, текстил и биоотпадъци.“;

4) член 6, параграф 3 се заменя със следното:

„3. Отпадъци, който са престанали да бъдат отпадъци съгласно параграфи 1 и 2, се считат за рециклирани за целите на изчислението на целите по настоящата директива, директиви 94/62/EО, 2000/53/EО и 2006/66/EО и Директива 2012/19/EС на Европейския парламент и на Съвета*, освен ако материалите са предназначени за употреба като гориво или, като се изключват инертните материали от отпадъци от строителство и разрушаване — за насипване.“;

* Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38);

5) член 7 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„1. Съгласно член 38а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за актуализиране на списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО.“;

б) параграф 5 се заличава;

6) член 8 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 се добавя първа алинея, както следва:

„1а. Разширената отговорност на производителя е оперативната и/или финансовата отговорност на производителя за даден продукт, разширена до етапа на жизнения му цикъл след потреблението му.“;

б) параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки приемат целесъобразните мерки за насърчаване на проектирането на продукти, за да се ограничава въздействието им върху околната среда и образуването на отпадъци в хода на производството и последващата употреба на продуктите, без да се нарушава вътрешният пазар.

Сред тези мерки са насърчаване на разработването, производството и предлагането на пазара на продукти, които са подходящи за многократна употреба, са устойчиви от техническа гледна точка и които, след като са станали отпадъци, са подходящи за повторна употреба и рециклиране, за да се улесни доброто прилагане на йерархията на отпадъците.  При тези мерки трябва да се отчита въздействието на целия жизнен цикъл на продуктите.“;

 в) параграф 3 се заменя със следното:

„3. При разработване и прилагане на режимите на разширена отговорност на производителя държавите членки изпълняват минималните изисквания по приложение VІІ.“;

7) член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Предотвратяване на отпадъците

„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на отпадъците.

2. Всяка година Европейската агенция за околната среда публикува доклад, в който се отчита напредъка по предотвратяване на образуването на отпадъци за всяка държава членка и Съюза като цяло, като се включва и информация за напредъка, който е осъществен в посока на осигуряване на икономически растеж, без това да води до образуване на повече отпадъци.

3. Държавите членки предприемат мерки за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци по цялата хранителна верига. Тези мерки целят ограничаване на хранителните отпадъци в сферите на производството, търговията на дребно/разпространението, ресторантьорството/хотелиерството и домакинствата най-малко с 30 % между 1 януари 2017 г. и 31 декември 2025 г.

До 31 декември 2017 г. Комисията приема актове за изпълнение, за да установи еднакви условия за мониторинга на прилагането на мерките за предотвратяване на хранителните отпадъци, които са предприети от държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.“;

8) член 11 се изменя, както следва:

а) параграф 2 се изменя, както следва:

i) буква а) се заменя със следното: „а) най-късно до 1 януари 2020 г. рециклирането и подготовката за повторна употреба на битови отпадъци се увеличават най-малко до 50 % от теглото“;

ii) добавя се следната буква в):

„в) най-късно до 1 януари 2030 г. рециклирането и подготовката за повторна употреба на битови отпадъци се увеличават най-малко до 70 % от теглото.“;

б) параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:

„3. Комисията може да приема актове за изпълнение, необходими за осигуряване на уеднаквено изпълнение на целта по параграф 2, буква б) по отношение на насипването. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.

4. За да се изчисли дали целите по параграф 2, букви а) и в) са постигнати, теглото на подготвените за повторна употреба отпадъци и рециклираните отпадъци се разбира като теглото на отпадъците, които са предмет на краен процес на подготовка за повторна употреба или рециклиране, минус теглото на всички материали, които са отстранени в хода на този процес поради наличието на примеси и които трябва да се обезвредят или да се подложат на други процеси по оползотворяване.

Въпреки това, ако отстранените материали представляват 2 % или по-малко от теглото на отпадъците, които са предмет на този процес, теглото на отпадъците, подготвени за повторна употреба, и рециклирани се разбира като теглото на отпадъците, които са предмет на краен процес на подготовка за повторна употреба или рециклиране.

5. За да се изчисли дали целта по параграф 2, буква б) е постигната, теглото на подготвените за повторна употреба отпадъци, рециклираните отпадъци и отпадъците, подлежали на дейност по оползотворяване на материали, се разбира като теглото на отпадъците, които са предмет на краен процес на подготовка за повторна употреба, рециклиране и друга дейност по оползотворяване на материали, минус теглото на всички материали, които са отстранени в хода на крайния процес на подготовка за повторна употреба, рециклиране или дейност по оползотворяване на материали поради наличието на примеси, които трябва да се обезвредят или да се подложат на други процеси по оползотворяване. 

Въпреки това, ако отстранените материали представляват 2 % или по-малко от теглото на отпадъците, които са предмет на този процес, теглото на отпадъците, подготвени за повторна употреба, и рециклирани се разбира като теглото на отпадъците, които са предмет на краен процес на подготовка за повторна употреба или рециклиране.“;

9) вмъква се следният член 11a:

„Член 11a

Система за ранно предупреждение

1. С подкрепата на Европейската агенция за околната среда Комисията публикува следните доклади:

а)       през 2017 г. — доклад за постигането на целите по член 11, параграф 2, букви а) и б);

б)       през 2022 г. — доклад за постигането на целта по член 9, параграф 3;

в)       през 2027 г. — доклад за постигането на целта по член 11, параграф 2, буква в).

2. Докладите по параграф 1 включват:

а)      оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б)      оценка на очакваното време, за да се постигнат целите от всяка държава членка, и

в)      списък на държавите членки, които могат да не изпълнят целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава с подходящите препоръки.

Ако е необходимо, докладите могат да обхващат прилагането на допълнителни изисквания освен посочените в параграф 1.

3. В срок до шест месеца след датата на публикуване на доклада на Комисията държавите членки, които могат да не изпълнят целите, представят на Комисията план за спазване на целите, където се описват мерките, които планират да предприемат, за да постигнат целите. В плана за спазване на целите се вземат предвид препоръките на Комисията по параграф 2, буква в) и мерките, съдържащи се в приложение VІІІ, или други целесъобразни мерки. В плана се посочва срокът, в който се очаква да се изпълнят целите.

4. При представяне на плана за спазване на целите след изготвянето на доклада от Комисията съгласно параграф 1, буква а), държавите членки могат да поискат удължаване на срока по член 11, параграф 2, буква а) най-много за три години.

Освен ако Комисията формулира възражения по този план за спазване на целите в рамките на пет месеца след получаването му, искането за удължаване на срока се счита за прието.

Ако се отправят възражения, Комисията изисква от съответната държава членка да представи преразгледан план за спазване на целите в срок до два месеца след получаване на коментарите на Комисията.

Комисията оценява преразгледания план за спазване на целите в рамките на два месеца след получаването му и приема или отхвърля писмено искането за удължаване на срока. При липса на отговор от Комисията в този срок, искането за удължаване се счита за прието.“;

10) член 17 се заменя със следното:

„Член 17

Контрол на опасните отпадъци

Държавите членки предприемат необходимите действия, за да гарантират, че производството, събирането и превозът на опасните отпадъци, както и тяхното съхранение и третиране се извършват при условия, осигуряващи опазване на околната среда и защита на човешкото здраве, за да се изпълнят принципите по член 13, включително действия за осигуряване на проследимост от производството до крайното местоназначение и за контрол на опасните отпадъци, за да се съблюдават изискванията по членове 35 и 36.

За целта държавите членки използват информацията, предоставена на компетентните органи и събрана съгласно член 35.“;

11) в член 22 вторият параграф се заменя със следното:

„За да се намали в максимална степен замърсяването на отпадъчните материали, държавите членки предприемат необходимото за разделно събиране на биоотпадъците до 2025 г.

Комисията извършва оценка по отношение на управлението на биоотпадъците с цел да представи предложение, ако това е целесъобразно. При оценката се разглежда възможността за определяне на минимални изисквания по отношение на управлението на биоотпадъците и критериите за качеството на компостиране и анаеробно разграждане, за да се гарантира високо ниво на опазване на човешкото здраве и околната среда.“;

12) член 24 се заменя със следното:

„Член 24

Освобождаване от изискванията за разрешение

Държавите членки могат да освободят организациите или предприятията от посоченото в член 23, параграф 1 изискване за следните дейности:

а) събиране на неопасни отпадъци;

б) превоз на неопасни отпадъци;

в) обезвреждане на собствените им неопасни отпадъци на мястото на производство; или

г) оползотворяване на отпадъци.“;

13) член 26 се заменя със следното:

„Член 26

Регистрация

1. Когато към следните субекти не се прилагат изисквания за разрешение, държавите членки предприемат необходимото за това компетентният орган да води регистър на:

а)       организациите или предприятията, които събират или превозват отпадъци по занятие;

б)       търговците или брокерите; и

в)       организациите или предприятията, които съгласно член 24 са освободени от изискванията за разрешение.

Когато това е възможно, съществуващата документация, с която разполага компетентният орган, се използва за получаване на необходимата за регистрацията информация, за да се намали административната тежест.

2. Държавите членки могат да освободят от изискването по параграф 1 малките организации или предприятия, които събират или превозват много малки количества неопасни отпадъци.

Комисията може да приема актове за изпълнение, необходими за установяване на начина, по който трябва да се определя този праг за много малки количества. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.“;

14) член 27 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следното:

„1. Съгласно член 38а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за определяне на минималните технически стандарти за дейностите по третиране, за които се които изисква разрешение съгласно член 23, когато е установено, че такива минимални стандарти ще са от полза за опазването на човешкото здраве и околната среда.“;

б) параграф 4 се заменя със следното:

„4. Съгласно член 38а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за определяне на минималните стандарти за дейностите, за които се изисква регистрация съгласно член 26, параграф 1, букви а) и б), когато е установено, че такива минимални стандарти ще са от полза за опазването на човешкото здраве и околната среда или за предотвратяване на нарушаването на вътрешния пазар.“;

15) член 28 се изменя, както следва:

а) в параграф 3 буква б) се изменя, както следва:

„б) съществуващите схеми за събиране на отпадъци и основни инсталации за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални разпоредби за отработени масла, опасни отпадъци, отпадъци, съдържащи значително количество суровини от изключителна важност, или потоци от отпадъци, уредени със специфично законодателство на Съюза“;

б) в параграф 3 се добавя следната буква е):

„е) мерки срещу нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.“;

в) параграф 5 се заменя със следното:

„5. Плановете за управление на отпадъците са в съответствие с изискванията към управлението на отпадъците по член 14 от Директива 94/62/ЕО и изискванията по член 11, параграф 2 от настоящата директива и член 5 от Директива 1999/31/ЕО.“;

16) член 29 се изменя, както следва:

а) в параграф 2 се добавя следното изречение:

„Държавите членки включват в програмите си специални мерки за намаляване на хранителните отпадъци, както е посочено в член 9, параграф 3 от настоящата директива.“;

б) параграф 4 се заменя със следното:

„4. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на показателите за мерките за предотвратяване на отпадъците. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.“;

17) член 33, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за съобщаване на информацията във връзка с приемането и съществените изменения на тези планове и програми. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.“;

18) член 35 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следното:

„1. Организациите или предприятията по член 23, параграф 1, причинителите на отпадъци и организациите и предприятията, които по занятие събират или превозват отпадъци или извършват дейност като търговци и брокери на отпадъци, водят отчетни книги с хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато е необходимо, предназначението, периодичността на събиране, начина на превоз и предвидените методи за третиране на отпадъците, и представят тази информация на компетентните органи:

а) за опасни отпадъци — всяка година до 31 декември;

б) за неопасни отпадъци — по искане на компетентния орган.“;

б) добавя се следният параграф 4:

„4. Държавите членки създават електронен регистър или свързани регистри за съхранение на данните за опасните отпадъци и когато е необходимо — други потоци от отпадъци, като се обхваща цялата географска територия на съответната държава членка. Държавите членки използват данните за потоците, които са съобщени от промишлените оператори в рамките на Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006**.

Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на минималните условия за дейността на тези регистри. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.“;

** Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (OВ L 033, 4.2.2006 г., стp. 1);

19) член 36, параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци, включително нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.“;

20) член 37 се заменя със следното:

„Член 37

Съобщаване на данни

1. До 31 декември от годината, следваща тази, за която са събрани данните, държавите членки предават всяка година на Комисията по електронен път данните си относно прилагането на член 9, параграф 3 и член 11, параграф 2, букви а), б) и в). Данните се предават във формàта, определен от Комисията съгласно параграф 6. Първият доклад обхваща периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г.

2. Когато отпадъците се изпращат за подготовка за повторна употреба, рециклиране или друго оползотворяване на материали в друга държава членка, те могат да се вземат предвид само по отношение на целите на държавата членка, в която са били събрани, с оглед на докладите по параграф 1.

3. Отпадъците, изнесени от Съюза за подготовка за повторна употреба или рециклиране, се вземат предвид само с оглед на изпълнението на целите по член 11, параграф 2, ако в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 износителят може да докаже, че третирането извън Съюза е било извършено при условия, които са равностойни на изискванията на съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда.

4. За проверка на спазването на член 11, параграф 2, буква б) количеството отпадъци, използвани за дейности по насипване, се отчитат отделно от количеството отпадъци, подготвени за повторна употреба, или рециклирани, или използвани за други дейности по оползотворяване на материали. Преработването на отпадъци в материали, които ще бъдат използвани за дейности по насипване, се отчита като насипване.

5. Данните, съобщавани от държавите членки съгласно този член, се придружават от доклад за проверка на качеството и се проверяват от независимо трето лице.

6. Комисията може да приема актове за изпълнение, необходими за създаване на еднакви условия за проверка на спазването на целите по член 9, параграф 3 и член 11, параграф 2, букви а), б) и в), за определяне на формàта за съобщаване на данни във връзка с тези цели, както и за установяване на минималните условия за проверката от страна на трето лице. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.“;

21) член 38 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 втората алинея се заменя със следното:

„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да се уточнява прилагането на формулата за инсталациите за изгаряне, посочени в точка R1 от приложение II. Могат да се вземат предвид местните климатични условия, като например интензитета на студа и необходимостта от отопление, доколкото те оказват отражение върху количеството енергия, което може да се използва технически или да се произведе под формата на електричество, отопление, охлаждане или технологична пара. Местните условия в най-отдалечените региони съгласно член 299, параграф 2, четвърта алинея от Договора, както и в териториите, посочени в член 25 от Акта за присъединяване от 1985 г., могат също да се вземат предвид.“;

б) параграф 2 се заменя със следното:

„2. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да изменя приложения І — V с оглед на научно-техническия прогрес.“;

в) добавят се следните параграфи 3 и 4:

„3. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, необходими за изменение на приложения VІІ — VІІІ. 4. Комисията може да приема актове за изпълнение с оглед на преразглеждането на приложение VІ. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 39, параграф 2.“;

22) вмъква се следният член 38a:

„Член 38a

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 7, параграф 1, член 27, параграфи 1 и 4, член 38, параграфи 1, 2 и 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [добавете датата на влизане в сила на настоящото преразглеждане].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 7, параграф 1, член 27, параграфи 1 и 4, член 38, параграфи 1, 2 и 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 7, параграф 1, член 27, параграфи 1 и 4, член 38, параграфи 1, 2 и 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“;

23) член 39 се заменя със следното:

„Член 39

Процедура на комитет

1. За целите на член 9, параграф 3, член 11, параграф 3, член 24, параграф 2, член 29, параграф 4, член 33, параграф 2, член 35, параграф 4, член 37, параграф 4 и член 38, параграф 4 Комисията се подпомага от Комитета за адаптиране към научно-техническия прогрес и за прилагане на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета***.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

***    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“;

24) приложения VІ, VІІ и VІII се добавят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

Изменение на Директива 94/62/ЕО

Директива 94/62/ЕО се изменя, както следва:

1) член 3 се изменя, както следва:

а) в точка 1 се заличава следният текст:

„Ако е целесъобразно, Комисията разглежда и, когато е необходимо, преразглежда обяснителните примери за определението за опаковка, посочени в приложение I. Като приоритет се разглеждат следните артикули:  CD и видеокутии, саксии за цветя, тръби и цилиндри, около които се навиват еластични материали, хартия за самозалепващи се етикети и опаковъчна хартия.  Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.“;

б) точка 2 се заменя със следното:

„2. „отпадъци от опаковки“ е всяка опаковка или опаковъчен материал в обхвата на определението за отпадък по член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета*“;

* Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3);

в) точки 3 — 10 се заличават;

г) добавя се следната точка 13:

„13. прилагат се определенията на „отпадък“, „битови отпадъци“, „опасни отпадъци“, „предотвратяване“, „подготовка за повторна употреба“, „повторна употреба“, „оползотворяване“, „рециклиране“, „обезвреждане“, „управление на отпадъци“, „причинител на отпадъци“ и „притежател на отпадъци“ от член 3 на Директива 2008/98/ЕО.“;

2) добавя се следният член 3a:

„Член 3a

Изменение на приложение 1

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 21а за изменение на обяснителните примери, посочени в приложение I.“;

3) член 6 се изменя, както следва:

а) заглавието се заменя с „Подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване“;

б) в параграф 1 се добавят следните букви е) — к):

„е) до края на 2020 г. най-малко 60 % от теглото на всички отпадъци от опаковки се подготвят за повторна употреба и рециклират;

ж) до края на 2020 г. трябва да се изпълнят следните минимални цели за подготовката за повторна употреба и рециклирането по отношение на долупосочените материали, които се съдържат в отпадъците от опаковки:

i) 45 % за пластмасата,

ii) 50 % за дървесината,

iii) 70 % за черните метали,

iv) 70 % за алуминий,

v) 70 % за стъклото,

vi) 85 % за хартията и картона;

з) до края на 2025 г. най-малко 70 % от теглото на всички отпадъци от опаковки се подготвят за повторна употреба и рециклират;

и) до края на 2025 г. трябва да се изпълнят следните минимални цели за подготовката за повторна употреба и рециклирането по отношение на долупосочените материали, които се съдържат в отпадъците от опаковки:

i) 60 % за пластмасата,

ii) 65 % за дървесината,

iii) 80 % за черните метали,

iv) 80 % за алуминий,

v) 80 % за стъклото,

vi) 90 % за хартията и картона;

й) до края на 2030 г. най-малко 80 % от теглото на всички отпадъци от опаковки се подготвят за повторна употреба и се рециклират;

к) до края на 2030 г. трябва да се изпълнят следните минимални цели за подготовката за повторна употреба и рециклирането по отношение на долупосочените материали, които се съдържат в отпадъците от опаковки:

i) 80 % за дървесината,

ii) 90 % за черните метали,

iii) 90 % за алуминий,

iv) 90 % за стъклото.“;

в) вмъква се следният параграф 1а:

„1а. За да се изчисли дали целите по член 6, параграф 1, букви а) — к) са постигнати, теглото на подготвените за повторна употреба отпадъци и рециклираните отпадъци се разбира като теглото на отпадъците, които са предмет на краен процес на подготовка за повторна употреба или рециклиране, минус теглото на всички материали, които са отстранени в хода на този процес поради наличието на примеси и които трябва да се обезвредят или да се подложат на други процеси по оползотворяване.

Въпреки това, ако отстранените материали представляват 2 % или по-малко от теглото на отпадъците, които са предмет на този процес, теглото на отпадъците, подготвени за повторна употреба, и рециклирани се разбира като теглото на отпадъците, които са предмет на краен процес на подготовка за повторна употреба или рециклиране. “;

г) вмъква се следният параграф 1б:

„1б. Ако опаковката се състои от различни материали, всеки материал се взема предвид отделно при изчислението на целите по член 6, параграф 1, букви е) — к).“;

д) параграфи 3, 5, 8 и 9 се заличават;

е) добавя се следният параграф 12:

„12. Държавите членки приемат целесъобразните мерки за насърчаване на проектирането на опаковки, така че да се ограничава въздействието им върху околната среда и образуването на отпадъци в хода на производството и последващата употреба на продуктите, при условие че с тези мерки се избягва нарушаване на вътрешния пазар и не се възпрепятства спазването на настоящата директива от другите държави членки.

Сред тези мерки са насърчаване на разработването, производството и предлагането на пазара на опаковки, които са подходящи за многократна употреба, са устойчиви от техническа гледна точка и които, след като са станали отпадъци, са подходящи за повторна употреба и рециклиране, за да се улесни доброто прилагане на йерархията на отпадъците. При тези мерки трябва да се отчита въздействието на целия жизнен цикъл на опаковките.“;

4) вмъква се следният член 6а:

„Член 6a

Система за ранно предупреждение

1. С подкрепата на Европейската агенция за околната среда Комисията публикува следните доклади:

а)       през 2017 г. — доклад за постигането на целите по член 6, параграф 1, букви е) и ж);

б)      през 2022 г. — доклад за постигането на целите по член 6, параграф 1, букви з) и и);

в)      през 2027 г. — доклад за постигането на целите по член 6, параграф 1, букви й) и к).

2. Докладите по параграф 1 включват:

а)       оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б)      оценка на очакваното време, за да се постигнат целите от всяка държава членка, и

в)      списък на държавите членки, които могат да не изпълнят целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава с подходящите препоръки.

Ако е необходимо, докладите могат да обхващат прилагането на допълнителни изисквания освен посочените в параграф 1.

3. В срок до шест месеца след датата на публикуване на доклада на Комисията държавите членки, които могат да не изпълнят целите, представят на Комисията план за спазване на целите, където се описват мерките, които планират да предприемат, за да постигнат целите. В плана за спазване на целите се вземат предвид препоръките на Комисията по параграф 2, буква в) и мерките, съдържащи се в приложение VІІІ към Директива 2008/98/ЕО, или други целесъобразни мерки. В плана се посочва срокът, в който се очаква да се изпълнят целите.“;

5) член 11, параграф 3 се заменя със следното:

„3. Съгласно член 21а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове, за да определя условията, при които нивата на концентрация, посочени в параграф 1, не се прилагат за рециклирани материали и за обвързани продукти, които са в затворена и контролирана верига, както и видовете опаковки, които са освободени от изискването по параграф 1, трето тире.“;

6) член 12 се изменя, както следва:

а) заглавието се заменя с „Информационни системи и съобщаване на данни“;

б) параграф 3 се заличава;

в) вмъкват се следните параграфи 3а — 3г:

„3а. До 31 декември от годината, следваща тази, за която са събрани данните, държавите членки предават всяка година на Комисията по електронен път данните си относно прилагането на член 6, параграф 1, буква а) — к). Първият доклад обхваща периода от 1 януари [добавете годината на влизане в сила на настоящия акт за изменение + 1 година] до 31 декември [добавете годината на влизане в сила на настоящия акт за изменение + 1 година].

3б. Когато отпадъците се изпращат за подготовка за повторна употреба, рециклиране или друго оползотворяване на материали в друга държава членка, те могат да се вземат предвид само по отношение на целите на държавата членка, в която са били събрани, с оглед на докладите по параграф 1.

3в. Отпадъците от опаковки, изнесени от Съюза за подготовка за повторна употреба или рециклиране, се вземат предвид само по отношение на изпълнението на целите по член 6, параграф 1, букви а) — к), ако в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 износителят може да докаже, че третирането извън Съюза е било извършено при условия, които са равностойни на изискванията на съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда.

3г. Комисията може да приема актове за изпълнение, необходими за създаване на еднакви условия за проверка на спазването на целите по член 6, параграф 1, букви а) — к), за определяне на формàта за съобщаване на данни във връзка с тези цели, както и за установяване на еднакви условия за проверката от страна на трето лице. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 21, параграф 2.“;

г) параграф 5 се заличава;

7) член 17 се заличава;

8) член 19 се заменя със следното:

„1. Комисията приема актовете за изпълнение, необходими за адаптиране към научно-техническия прогрес на системата за идентификация по член 8, параграф 2 и член 10, втора алинея, шесто тире. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 21, параграф 2.

2.  Комисията приема актовете за изпълнение, необходими за определяне на форматите за съобщаване на данни по член 12, параграф 3г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 21, параграф 2.“;

 9) член 20 се заменя със следното:

„Член 20

Специфични мерки

Съгласно член 21а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове, необходими за преодоляване на трудностите при прилагане на разпоредбите на настоящата директива, по-специално по отношение на инертните опаковъчни материали, пуснати на пазара в много малки количества (т.е. приблизително 0,1 % от теглото) в Съюза, първичните опаковки за медицински изделия и фармацевтични продукти, малките и луксозните опаковки.“;

10) член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Процедура на комитет

1. За целите на член 12, параграф 3б и член 19, параграф 1 Комисията се подпомага от Комитета за адаптиране към научно-техническия прогрес и за прилагане на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета**.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

** Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“;

11) добавя се нов член 21а:

„Член 21a

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1, параграф 1, член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20, параграф 1, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [добавете датата на влизане в сила на настоящото преразглеждане].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 1, член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 1, член 11, параграф 3, член 19, параграф 2 и член 20, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета“.

Член 3

Изменение на Директива 1999/31/ЕО

Директива 1999/31/ЕО се изменя, както следва:

 1) член 2 се изменя, както следва:

а) буква а) се заменя със следното:

„а) прилагат се определенията на „отпадък“, „битови отпадъци“, „опасни отпадъци“, „оползотворяване“, „рециклиране“, „обезвреждане“, „причинител на отпадъци“ и „притежател на отпадъци“ от член 3 на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета*;

* Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).“;

б) вмъква се следната буква аа):

„аа) „остатъчни отпадъци“ са отпадъци в резултат на оползотворяване, включително рециклиране, дейност, след която не може да се извърши последващо оползотворяване и вследствие на което тези отпадъци трябва да се обезвредят“;

в) заличават се букви б), в) и н);

г) буква г) се заменя със следното:

„г) „неопасни отпадъци“ са отпадъците, които не са в обхвата на определението на опасни отпадъци по Директива 2008/98/ЕО“;

д) буква м) се заменя със следното:

„м) „биоразградими отпадъци“ са дървесина, хранителни и растителни отпадъци, хартия и картон, както и всички други отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно“;

2) член 5 се изменя, както следва:

  а) вмъкват се следните параграфи 2а, 2б и 2в:

„2а. Считано от 1 януари 2025 г. държавите членки не приемат следните отпадъци в депа за неопасни отпадъци — рециклируеми отпадъци, включително пластмаса, метали, стъкло, хартия, картон и други биоразградими отпадъци.

2б. Считано от 1 януари 2025 г. държавите членки не приемат в депата за неопасни отпадъци количество отпадъци на годишна база, надвишаващо 25 % от общото количество битови отпадъци, образувани през предходната година.

2в. До 1 януари 2030 г. държавите членки полагат усилия да приемат само остатъчни отпадъци в депата за неопасни отпадъци, в резултат на което общото количество в такива депа да не надвишава 5 % от общото количество битови отпадъци, образувани през предходната година. До 2025 г. Комисията ще преразгледа тази цел и ако е целесъобразно, ще представи законодателно предложение с оглед на това целта за ограничаване на депонирането за 2030 г. да стане правнозадължителна.

2г. Държавите членки не приемат битови отпадъци в депа за инертни отпадъци.

Комисията извършва оценка на възможността за въвеждане на ограничения при депонирането на неостатъчни отпадъци в депа за инертни отпадъци и до 2018 г. изготвя доклад със заключенията си, и ако е целесъобразно — представя законодателно предложение.“;

3) вмъква се следният член 5a:

„Член 5a

Система за ранно предупреждение

1. С подкрепата на Европейската агенция за околната среда Комисията публикува следните доклади:

а)       през 2022 г. — доклад за постигането на целите по член 5, параграф 2а, буква а) и член 5, параграф 2б, буква а);

б)      през 2027 г. — доклад за постигането на целите по член 5, параграф 2а, буква б) и член 5, параграф 2б, буква б).

2. Докладите по параграф 1 включват:

а)       оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б)      оценка на очакваното време, за да се постигнат целите от всяка държава членка, и

в)      списък на държавите членки, които могат да не изпълнят целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава с подходящите препоръки.

Ако е необходимо, докладите могат да обхващат прилагането на допълнителни изисквания освен посочените в параграф 1.

3. В срок до шест месеца след датата на публикуване на доклада на Комисията държавите членки, които могат да не изпълнят целите, представят на Комисията план за спазване на целите, където се описват мерките, които планират да предприемат, за да постигнат целите. В плана за спазване на целите се вземат предвид препоръките на Комисията по параграф 2, буква в) и мерките, съдържащи се в приложение VІІІ към Директива 2008/98/ЕО, или други целесъобразни мерки. В плана се посочва срокът, в който се очаква да се изпълнят целите.“;

4) в член 11, параграф 2 втората алинея се заличава.

5) член 12, буква в) се изменя, както следва:

„в) качественият контрол върху аналитичните операции на контролните и мониторинговите процедури и/или анализите по член 11, параграф 1, буква б) се осъществява от компетентни лаборатории, акредитирани съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008[26].“;

6) член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Съобщаване на данни

1. До 31 декември от годината, следваща тази, за която са събрани данните, държавите членки предават всяка година на Комисията по електронен път данните си относно изпълнението на целите и задълженията по член 5, параграфи 2, 2а и 2б. Данните се предават във формàта, определен от Комисията съгласно параграф 3. Първият доклад обхваща периода от 1 януари [добавете годината на влизане в сила на настоящия акт за изменение + 1 година] до 31 декември [добавете годината на влизане в сила на настоящия акт за изменение + 1 година].

2. До 1 януари 2025 г. държавите членки съобщават данните относно изпълнението на целите по член 5, параграф 2.

3. Комисията може да приема актове за изпълнение, необходими за създаване на еднакви условия за проверка на спазването на целите по член 5, параграфи 2, 2а и 2б, за определяне на формàта за съобщаване на данни във връзка с тези цели, както и за установяване на минималните условия за проверката от страна на трето лице. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 17, параграф 2 от настоящата директива.

4. Данните, съобщавани от държавите членки съгласно параграфи 1 и 2, се придружават от доклад за проверка на качеството и се проверяват от независимо трето лице.

7) член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Изменение на приложенията

Съгласно член 17а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за измененията, необходими за адаптиране на приложенията от настоящата директива към научно-техническия прогрес.“;

8) член 17 се заменя със следното:

„Член 17

Процедура на комитет

1. За целите на член 3, параграф 3, член 5, параграфи 2, 2а и 2б, приложение І, точка 3.5 и приложение ІІ, точка 5 Комисията се подпомага от Комитета за адаптиране към научно-техническия прогрес и за прилагане на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета**. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“;

** Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13);

9) добавя се член 17а:

„Член 17a

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 16, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [добавете датата на влизане в сила на настоящия акт за изменение].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 16, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 16, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета“.

Член 4

Изменение на Директива 2000/53/ЕО

 В член 9 от Директива 2000/53/ЕО се вмъкват следните параграфи 1а — 1в:

„1а. Държавите членки прилагат подробните правила, които могат да се отнасят, наред с другото, за определяне на форматите, приети от Комисията съгласно член 7, параграф 2, трета алинея — последната алинея, за да съобщават данни за проверката на изпълнението на целите по член 7, параграф 2, първа алинея. Данните се предават на Комисията до 31 декември от годината, следваща тази, за която са събрани данните.

1б. Данните, съобщавани от държавите членки съгласно този член, се придружават от доклад за проверка на качеството и се проверяват от независимо трето лице.

1в. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на минималните условия за проверката от страна на трето лице. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 11.“;

Член 5

Изменение на Директива 2006/66/ЕО

Директива 2006/66/ЕО се изменя, както следва:

1) член 22 се заличава;

2) член 23 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следното:

„Най-късно до края на 2016 г. Комисията докладва за прилагането на настоящата директива и произтичащите от това последици за околната среда и функционирането на вътрешния пазар.“;

б) в параграф 2 въвеждащото изречение се заменя със следното:

„В отчета си Комисията включва оценка на следните аспекти на настоящата директива:“.

Член 6

Изменение на Директива 2012/19/ЕС

Директива 2012/19/ЕС се изменя, както следва:

 1) член 16 се изменя, както следва:

а) параграф 5 се заменя със следното:

„5а. До 31 декември от годината, следваща тази, за която са събрани данните, държавите членки предават всяка година на Комисията по електронен път данните си относно прилагането на член 16, параграф 4. Данните се предават във формàта, определен от Комисията съгласно параграф 5г. Първият доклад обхваща периода от 1 януари [добавете годината, следваща тази на влизането в сила на настоящия акт за изменение] до 31 декември [добавете годината, следваща тази на влизането в сила на настоящия акт за изменение].

5в. Данните, съобщавани от държавите членки съгласно параграф 5а, се придружават от доклад за проверка на качеството и се проверяват от независимо трето лице.

5г. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на минималните условия за проверката от страна на трето лице. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 21, параграф 2.“;

 2) член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Процедура на комитет

1. За целите на член 7, параграф 5, член 8, параграф 5, член 11, параграф 3, член 16, параграфи 3 и 6 и член 23, параграф 4 Комисията се подпомага от Комитета за адаптиране към научно-техническия прогрес и за прилагане на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011“.

Член 7

Транспониране

1.           Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до [добавете дата — дванадесет месеца след влизането в сила на настоящата директива].  Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване.  Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.           Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                        За Съвета

Председател                                                Председател

[1]               Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

[2]               Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

[3]               Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета oт 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

[4]               COM(2011) 571.

[5]               Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).

[6]               В йерархията на отпадъците се отдава предпочитание на предотвратяването, следвано от повторната употреба, рециклирането, оползотворяването на енергия и обезвреждането, което включва депониране и изгаряне без оползотворяване на енергия.

[7]               COM(2013) 442.

[8]               Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34 — 43).

[9]               Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1 — 14).

[10]             http://www.wastetargetsreview.eu/.

http://www.eea.europa.eu/publications/waste-opportunities-84-past-and. 

http://www.wastemodel.eu/.

[11]             OВ C , г., стр. .

[12]             OВ C , г., стр. .

[13]             Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

[14]             Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

[15]             Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета oт 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

[16]             Промишлените и минните дейности са обхванати от РДНДНТ, изготвени по Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17) и Директивата за минните отпадъци (2006/21/EО, OВ L 102, 11.4.2006 г., стp. 15) и включващи информация за ефективното използване на ресурсите, предотвратяването на образуването на отпадъци, както и за повторната употреба, рециклирането и оползотворяването. Извършваното понастоящем преразглеждане на РДНДНТ и приемането от страна на Комисията на заключенията за най-добрите налични техники ще увеличат въздействието на тези РДНДНТ върху промишлените дейности, като ще увеличат ресурсната ефективност и процента на рециклиране и оползотворяване на отпадъците.

[17]             COM(2013) 442.

[18]             http://ec.europa.eu/eip/raw-materials/en/content/about-european-innovation-partnership-eip-raw-materials.

[19]             COM(2014) 297.

[20]             Съобщение на Комисията от 2 октомври 2013 г. за пригодността и резултатността на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки (COM(2013)685).

[21]             http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/public-consultation-new/index_en.htm.

[22]             Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).

[23]             Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

[24]             Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

[25]             Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

[26]             Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Състав на битовите отпадъци

Битовите отпадъци включват отпадъците от домакинствата и отпадъците от търговските дейности на дребно, малките предприятия, офис сградите и учрежденията (като училища, болници и публични сгради), които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата, събирани от общините или от тяхно име.

Битовите отпадъци включват:

– обемни отпадъци (например електродомакински уреди, мебели, дюшеци);

– градински отпадъци, листа, отпадъци при косене на трева, отпадъци по улиците, съдържанието на контейнерите и отпадъци при почистване на пазари;

– отпадъци от някои общински дейности, т.е. отпадъци при поддръжката на паркове и градини и при почистването на улиците.

Също така са включени отпадъците, произхождащи от същите източници, и подобни по естество и състав, които:

– не се събират от името на общините, а директно в рамките на режимите на отговорност на производителя или частни организации с нестопанска цел за повторна употреба и рециклиране, основно чрез разделно събиране;

– произхождат от селскостопански райони, където няма услуги по редовно събиране на отпадъците.

От битовите отпадъци са изключени:

– отпадъците от канализационната система и при третирането на отпадъчните води, включително утайки от отпадъчни води;

– отпадъци от строителство и разрушаване.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Минимални изисквания към разширената отговорност на производителя

При разработване и прилагане на режимите на разширена отговорност на производителя държавите членки:

1. вземат предвид техническата осъществимост, икономическата жизнеспособност, цялостното екологично и социално въздействие и последиците за човешкото здраве, като едновременно с това съблюдават нуждата да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар;

2. осигуряват ясно дефиниране на функциите и отговорностите на субектите, участващи в прилагането на режимите на разширена отговорност на производителя, включително производители и вносители, които пускат стоки на пазара на Съюза, и техните системи за съблюдаване на режимите, частни или публични оператори с дейност, свързана с отпадъците, местните органи и ако е приложимо — субектите на социалната икономика;

3. дефинират измерими цели за предотвратяването, подготовката за повторна употреба, рециклирането и/или оползотворяването, за да се изпълнят най-малко съществуващите количествени цели по съответното законодателство на Съюза в областта на отпадъците;

4. гарантират, че на притежателите на отпадъци, които са в обхвата на режими на разширена отговорност на производителя, се предоставя необходимата информация за наличните системи за събиране;

5. създават процедура за съобщаване на данни, при която се събира информация за продуктите, пуснати на пазара, и след като те достигнат края на жизнения си цикъл, правят необходимото за тяхното събиране и третиране в съответствие с йерархията на отпадъците; при необходимост в тази процедура се уточняват потоците от материали;

6. гарантират, че финансовите вноски в рамките на режимите на разширена отговорност на производителя, които се заплащат от производителите или вносителите на продукти, пуснати на пазара на Съюза:

6.1. покриват всички разходи за управление на отпадъците, включително разделното събиране и третиране, предоставянето на достатъчно информация на притежателите на отпадъци, събирането на информация и съобщаването на данни,

6.2. вземат предвид приходите от продажбата на вторични суровини, произлизащи от отпадъци,

6.3. са изчислени въз основа на реалната стойност на управлението на отделните продукти в края на жизнения им цикъл, които са пуснати на пазара на Съюза и които са в обхвата на съответния режим,

6.4. подпомагат дейностите по предотвратяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и инициативите по почистване;

7. създават процедура за признаване във връзка с режимите на разширена отговорност на производителя, с която се цели:

7.1. гарантиране на прозрачност на режимите по отношение на заплатените от производителите вноски, включително отражението върху продажните цени, и по отношение на въздействието върху конкурентоспособността и достъпността за малките организации и предприятия,

7.2. дефинират географския обхват на режимите,

7.3. гарантират еднакво третиране на националните производители и вносителите,

7.4. осигуряват наличието на механизъм за самоконтрол чрез одити, извършвани от трето лице на режимите, във връзка с:

– 7.4.1. доброто финансово управление на съответния режим — изчисление на всички разходи по тип продукти; използване на събраните средства и

– 7.4.2. подходящото събиране и третиране на отпадъците, контрола върху законността на превозите на отпадъци, качеството на данните и съобщаването им;

8. определят пропорционални санкции при неизпълнение на целите и/или неспазване на тези изисквания;

9. създават целесъобразните механизми за мониторинг и правоприлагане и организират официален и редовен диалог между засегнатите субекти.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Мерки, които да се разглеждат в рамките на плана по члена 11а (система за ранно предупреждение)

Следните мерки се разглеждат в плана за спазване на целите, който трябва да се предложи от държавите членки, които могат да не изпълнят целите:

– мерки за подобряване на качеството на статистическата информация и за изготвяне на точни прогнози на капацитета за управление на отпадъците, от една страна, и на това, което трябва да се изпълни, за да се постигнат целите по член 11, параграф 2 от настоящата директива, член 6, параграф 1 от Директива 94/62/ЕО и член 5, параграфи 2а, 2б и 2в от Директива 1999/31/ЕО;

– по-добро използване на основни икономически инструменти, в това число:

– постепенно увеличение на таксите за депониране за всички категории отпадъци (битови, инертни и др.),

– въвеждане или увеличение на таксите за изгаряне или конкретни забрани за изгаряне на рециклируеми отпадъци,

– постепенно разширение, за да се обхване цялата територия на държавите членки, на системите на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, с които да се насърчават причинителите на битови отпадъци да намаляват, повторно употребяват и рециклират отпадъците си,

– мерки за подобрение на икономическа ефективност на съществуващите и бъдещите режими на отговорност на производителя (включително подробно разписани мерки и срокове за изпълнение на минималните изисквания към режимите на разширена отговорност на производителя по приложение VІІ). Разширение на обхвата на режимите на отговорност на производителя, за да се обхванат нови потоци от отпадъци,

– икономически стимули за местните органи да насърчават предотвратяването на отпадъците и развитието и по-широкото използване на схемите за разделно събиране,

– мерки за подпомагане на субектите, извършващи дейност във връзка с повторната употреба,

– мерки за премахване на вредните субсидии, които не са в съответствие с йерархията на отпадъците;

– технически и фискални мерки за подпомагане на пазарите на повторно употребени продукти и рециклирани (включително компостирани) материали и повишаване на качеството на рециклираните материали;

– мерки за привличане на общественото внимание върху значението на доброто управление на отпадъците и ограничаване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, включително специални кампании за намаляване на отпадъците при източника и за по-голямо участие в схемите за разделно събиране;

– мерки за осигуряване на подходящата координация между всички компетентни публични органи, които участват в управлението на отпадъците, и участието на други основни заинтересовани субекти;

– използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за финансиране на развитието на инфраструктурата за управление на отпадъците, която е необходима за изпълнение на съответните цели;

– всяка друга алтернативна или допълнителна мярка със същите цели.

Планът се изготвя въз основа на оценка на съществуващите планове за управление на отпадъците и след консултиране със съответните заинтересовани субекти и компетентните публични органи, участващи в управлението на отпадъците. Към плана се прилагат резултатите от това консултиране, оценка на очакваното въздействие за постигането на съответните цели, които са в обхвата на плана, както и точни срокове за прилагането на предлаганите мерки.

Ако е необходимо, в плана се включва преразгледан график във връзка с нужната инфраструктура и ако се налага — планът се придружава от предложен график за адаптиране на съществуващите национални или регионални планове за управление на отпадъците по член 28, от една страна, и на програмите за предотвратяване на отпадъците по член 29.