19/ 11

BG

Официален вестник на Европейския съюз

207


41997A0827(01)


C 261/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


КОНВЕНЦИЯ,

съставена на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз, за връчване в държавите-членки на Европейския съюз на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ по настоящата конвенция, държави-членки на Европейския съюз:

КАТО СЕ ПОЗОВАВАТ на Акта на Съвета на Европейския съюз от 26 май 1997 г.,

КАТО ЖЕЛАЯТ да подобрят и ускорят предаването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела за връчване между държавите-членки,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че за тази цел предаването на тези документи трябва да става пряко и по-бърз способ между посочените от държавите-членки органи;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че член K.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз предвижда възможност в конвенциите, съставени на основание член K.3 от него, да се запише, че Съдът на Европейските общности има компетентност да тълкува техните разпоредби в съответствие с клаузите, които могат да бъдат записани в тях;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, и по-специално разпоредбите на член 25 от нея, че посочената конвенция не дерогира конвенциите, които съдържат разпоредби по въпроси, уредени от нея и по която договарящите се държави са или ще станат страни,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНИТЕ РАЗПОРЕДБИ:

ГЛАВА I

Член 1

Обхват

1.   Настоящата конвенция се прилага по граждански и търговски дела, когато съдебен или извънсъдебен документ трябва да бъде предаден от една държава-членка в друга, за да бъде връчен там.

2.   Настоящата конвенция не се прилага, когато адресът на лицето, комуто следва да бъде предаден документът, не е известен.

Член 2

Предаващи и получаващи органи

1.   Всяка държава-членка определя длъжностните лица, органи или други лица, наричани по-долу „предаващи органи“, които са компетентни да предават съдебни или извънсъдебни документи, за да бъдат връчени в друга държава-членка.

2.   Всяка държава-членка определя длъжностните лица, органи или други лица, наричани по-долу „получаващи органи“, които са компетентни да получават съдебни или извънсъдебни документи от друга държава-членка.

3.   Всяка държава-членка може да заяви, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, че ще определи един предаващ орган и/или един получаващ орган. Федералните държави, държавите, в които се прилагат няколко правни системи и държавите с автономни териториални единици имат възможност да определят повече от един такъв орган. Това назначение е с петгодишен срок на валидност, който може да бъде подновяван на всеки пет години.

4.   Когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, всяка държава-членка предоставя следната информация:

a)

имена и адреси на получаващите органи, предвидени в параграфи 2 и 3;

б)

географските области, където те имат компетентност;

в)

способите за получаване на документи, с които те разполагат; и

г)

езиците, които те могат да използват при попълване на стандартния формуляр, съдържащ се в приложението.

Държавите-членки уведомяват депозитара за всяко последващо изменение на тази информация.

Член 3

Централен орган

Когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, всяка държава-членка определя централен орган, отговарящ за:

a)

предоставяне на информация на предаващите органи;

б)

търсене на разрешения на всякакви трудности, които могат да възникнат при предаване на документи за връчване;

в)

препредаване в изключителни случаи по искане на предаващ орган молба за връчване на компетентния получаващ орган.

Федерални държави, държави, в които се прилагат няколко правни системи и държави с автономни териториални единици имат възможност да определят повече от един централен орган.

ГЛАВА II

СЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ

Раздел 1

Предаване и връчване на съдебни документи

Член 4

Предаване на документи

1.   Съдебните документи се предават пряко и възможно най-бързо между органите, определени на основание на член 2.

2.   Предаването на документи, молби, потвърждения, разписки, уверения и всякакви други книжа между предаващи и получаващи органи може да се осъществява по всякакви подходящи способи, при условие че съдържанието на получения документ е достоверно и вярно с това на изпращания документ и че цялата информация в него лесно се чете.

3.   Подлежащият на предаване документ се придружава от молба, съставена при използване на стандартния образец-формуляр, съдържащ се в приложението. Формулярът се попълва на официалния език на замолената държава-членка или ако в тази държава-членка има няколко официални езика, на официалния език или един от официалните езици на мястото, където следва да бъде извършено връчването, или на друг език, който тази държава-членка е посочила, че може да приеме. Когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, всяка държава-членка посочва официалния език или езици на Европейския съюз, различни от нейния собствен език, които са приемливи за нея при попълване на този формуляр.

4.   Документите и всички книжа, които се предават, са освободени от легализация или друга подобна процедура.

5.   В случай че предаващият орган желае копие от документа да бъде върнато заедно с удостоверението по член 10, той изпраща документа в два екземпляра.

Член 5

Превод на документи

1.   Молителят следва да бъде предупреден от предаващия орган, до който той отправя документа за предаване, че адресатът може да откаже да го приеме, ако той не е на един от езиците, предвидени в член 8.

2.   Молителят поема всички разходи по превода преди предаването на документа, без да се накърнява всякакво възможно последващо решение на съда или на компетентния орган относно вменяването на подобни разходи.

Член 6

Получаване на документи от получаващ орган

1.   При получаване на документа получаващият орган изпраща във възможно най-кратък срок и при всички случаи в седемдневен срок от получаването му удостоверение до предаващия орган по възможно най-бързия способ на предаване, като използва стандартния образец-формуляр, съдържащ се в приложението.

2.   В случай че молбата за връчване не може да бъде изпълнена на основание на предадената информация или документи, получаващият орган се свързва с предаващия орган по възможно най-бързия способ с цел да се осигурят липсващата информация или документи.

3.   В случай че молбата за връчване явно попада извън обхвата на настоящата конвенция или в случай че връчването не е възможно поради неспазване на формалните изисквания, молбата и предадените документи се връщат след получаването им на предаващия орган заедно с удостоверението, потвърждаващо връщането, съставено по стандартния образец-формуляр, съдържащ се в приложението.

4.   Получаващ орган, който получава документ за връчване, но няма териториална компетентност да го връчи, го препраща заедно с молбата на компетентния получаващ орган в същата държава-членка, ако молбата отговаря на изискванията, съдържащи се в член 4, параграф 3 и съответно уведомява за това предаващия орган, като използва стандартния образец в приложението. Този получаващ орган уведомява предаващия орган, когато получи документа по способа, предвиден в параграф 1.

Член 7

Връчване на документи

1.   Получаващият орган сам връчва документа или осигурява връчването му в съответствие със закона на замолената държава-членка или по специална процедура, поискана от предаващия орган, освен ако един такъв метод е несъвместим със закона на тази държава-членка.

2.   Всички необходими стъпки за връчване на документа се извършват във възможно най-кратък срок. При всички случаи, ако не е било възможно да бъде извършено връчването в едномесечен срок от получаването, получаващият орган уведомява предаващия орган чрез удостоверение по стандартен образец, съдържащ се в приложението, което се съставя съобразно изискванията на член 10, параграф 2. Срокът се изчислява в съответствие със закона на замолената държава-членка.

Член 8

Отказ от получаване на документ

1.   Получаващият орган уведомява адресата, че той може да откаже да получи документа, подлежащ на връчване, ако е на език, различен от някой от следните езици:

a)

официалния език на замолената държава-членка или при наличие на няколко официални езика в тази държава-членка официалния език или един от официалните езици на мястото, където следва да се осъществи връчването;

или

б)

език на предаващата държава-членка, който адресатът разбира.

2.   В случай че получаващият орган е уведомен, че адресатът отказва да получи документа в съответствие с параграф 1, той незабавно уведомява предаващия орган чрез удостоверението по член 10 и връща молбата и документите, чийто превод се иска.

Член 9

Дата на връчване

1.   Дата на връчване на документ по член 7 е датата, на която той се връчва в съответствие със закона на замолената държава-членка, без да се нарушават разпоредбите на член 8.

2.   Независимо от това, когато се налага даден документ да бъде връчен в определен срок в рамките на подлежащо на образуване или висящо производство в държавата-членка по произхода, датата, която следва да бъде взета под внимание по отношение на молителя, е тази, която е определена от закона на тази държава-членка.

3.   При връчване на уведомлението по член 24, параграф 2 всяка държава-членка има възможност да заяви, че няма да прилага параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 10

Удостоверение за връчване и копие от връчения документ

1.   Когато завърши процедурата по връчване на документа, се съставя удостоверение, потвърждаващо изпълнението на тази процедура по стандартния образец-формуляр, съдържащ се в приложението, което се изпраща на предаващия орган, заедно с копие от връчения документ, в случай че е приложим член 4, параграф 5.

2.   Удостоверението се попълва на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка по произход или на друг език, който държавата-членка по произход е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка следва да посочи, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, официалния език или езици на Европейския съюз, различни от нейния собствен, които са допустими за нея при попълване на този формуляр.

Член 11

Разходи по връчването

1.   Връчването на съдебни документи, издадени в държава-членка, не влече след себе си никакви плащания или възстановяване на такси или разходи за услуги, предоставени от замолената държава-членка.

2.   Молителят заплаща или възстановява разходите, направени във връзка със:

a)

ангажирането на съдебно длъжностно лице или на компетентно съгласно закона на замолената държава-членка лице;

б)

използването на специален метод за връчване.

Раздел 2

Други способи за предаване и връчване на съдебни документи

Член 12

Предаване по консулски или дипломатически път

Всяка държава-членка има възможност в случай на извънредни обстоятелства да използва консулски или дипломатически пътища за изпращане на съдебни документи с цел връчване до съответните органи на друга държава-членка, които са посочени съгласно член 2 или 3.

Член 13

Връчване от дипломатически агенти или консулски длъжностни лица

1.   Всяка държава-членка има възможност да връчва съдебни документи на лица, пребиваващи в друга държава-членка, без прилагане на принуда, пряко чрез своите дипломатически агенти или консулски длъжностни лица.

2.   Всяка държава-членка може да заяви, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, че се противопоставя на прилагането на този способ на връчване на нейна територия, освен ако документите трябва да бъдат връчени на граждани на държавата-членка, в която те са издадени.

Член 14

Връчване по пощата

1.   Всяка държава-членка има възможност да извършва връчване на съдебни документи пряко по пощата до лица, пребиваващи в друга държава-членка.

2.   Всяка държава-членка може да определи, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, или по всяко друго време, условията, при които ще допуска връчване на съдебни документи по пощата.

Член 15

Пряко връчване

1.   Настоящата конвенция не засяга свободата на всяко лице, имащо интерес от съдебно производство, да извърши връчване на съдебни документи пряко чрез съдебни служители, длъжностни лица или други компетентни лица на замолената държава-членка.

2.   Всяка държава-членка може да заяви, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, че се противопоставя на връчването на съдебни документи на нейна територия съобразно параграф 1.

ГЛАВА III

ИЗВЪНСЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ

Член 16

Извънсъдебни документи могат да се предават за връчване в друга държава-членка в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция.

ГЛАВА IV

ТЪЛКУВАНЕ ОТ СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Член 17

Съдът на Европейските общности има компетентност да дава предписания относно тълкуването на настоящата конвенция в съответствие с разпоредбите от протокола, съставен с акт на Съвета на Европейския съюз от 26 май 1997 г.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Изпълнителен комитет

1.   Създава се Комитет, чиито отговорности включват разглеждане на всички въпроси от общ характер, свързани с прилагането на настоящата конвенция.

2.   Комитетът заседава поне веднъж годишно. Първото му заседание се предвижда да се проведе веднага след като настоящата конвенция бъде приложена съгласно изискването на член 24, параграф 4, между три държави-членки. Той следи за прилагането на настоящата конвенция, и по-специално, за ефективността на органите, посочени съгласно член 2 и за практическото прилагане на член 3, буква в) и член 9. Той докладва на Съвета по тези въпроси в тригодишен срок от първото си заседание, а впоследствие — веднъж на пет години.

3.   Комитетът има също така за задача:

a)

да състави и веднъж годишно да актуализира сборник, съдържащ информацията, предоставена от държавите-членки в съответствие с член 2, параграф 4;

б)

да изготви на официалния език на Европейския съюз сборник от документи, които могат да бъдат връчени по смисъла на настоящата конвенция.

4.   Комитетът може също така да прави предложения за:

a)

ускоряване предаването и връчването на документи;

б)

извършване на промени в образеца-формуляр, съдържащ се в приложението;

в)

започване на преговори за ревизиране на текста на настоящата конвенция.

Член 19

Прилагане на членове 15 и 16 от Хагската конвенция от 1965 г.

Членове 15 и 16 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела се прилагат по отношение на съдебни призовки или равностойни документи по смисъла на настоящата конвенция, също както те се прилагат спрямо такива документи, предавани по силата на Хагската конвенция, като съответно:

1.

(a)

В случаите, когато се е налагало да бъде предаденa съдебна призовка или равностоен документ на друга държава-членка с цел връчване по смисъла на разпоредбите на настоящата конвенция и ответникът не се е явил, не следва да бъде издадено съдебно решение, преди да бъде установено, че:

i)

документът е бил връчен по способ, предписан от вътрешното право на замолената държава-членка за връчване на документи по местни искове срещу лица, намиращи се на нейна територия;

или

ii)

документът практически е бил доставен на ответника или по неговото местоживеене по друг способ, предвиден в настоящата конвенция;

и че във всеки един от тези случаи връчването или доставянето са били извършени в срок, достатъчен за да позволи на ответника да организира своята защита.

б)

Всяка държава-членка има възможност, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, да заяви, че независимо от разпоредбите на буква a), съдията може да издаде съдебно решение, дори ако не бъде получено удостоверение, потвърждаващо връчването или доставянето, ако са изпълнени всички приведени по-долу условия:

i)

документът да е предаден по един от способите, предвидени в настоящата конвенция;

ii)

да е изтекъл период, не по-къс от шест месеца, считан за уместен от съдията по делото, считано от деня на предаване на документа;

iii)

да не е получено удостоверение от какъвто и да било вид, въпреки че са положени всички разумни усилия за получаването му чрез компетентните власти на замолената държава.

в)

Независимо от разпоредбите на букви a) и б), съдията може да разпореди в случай на неотложна нужда всякакви временни или охранителни мерки.

2.

(a)

Когато съдебна призовка или друг равностоен документ е трябвало да бъде предаден на друга държава-членка, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящата конвенция, и е било постановено съдебно решение срещу ответник, който не се е явил, съдията има правомощието да освободи ответника от последиците от изтичането на срока за обжалване на съдебното решение, ако са спазени следните условия:

i)

ответникът, без вина от негова страна, не се е запознал своевременно с документа за да се защити, или със съдебното решение, за да го обжалва; и

ii)

аргументите, изложени от ответника по делото, изглеждат на пръв поглед основателни.

б)

Молбата за освобождаване от последиците на изтеклия срок за обжалване се допуска за разглеждане само ако е подадена в рамките на един разумен срок, след като ответникът е узнал за решението.

в)

Всяка държава-членка може да заяви, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, че молбата няма да бъде приета за разглеждане, ако е била подадена след изтичане на срока, който държавата определя в своята декларация, при условие че този срок е не по-малък от една година от постановяване на решението.

г)

Този параграф не се прилага за решенията, отнасящи се до гражданското състояние или правоспособността и дееспособността на лицата.

Член 20

Връзка с други споразумения или съглашения

1.   Разпоредбите на настоящата конвенция не засягат валидността на действащи или бъдещи споразумения, които отговарят на изискванията на член K.7 от Договора за Европейския съюз, между две или повече държави-членки, съдържащи разпоредби по въпроси, уредени с настоящата конвенция.

2.   Държавите-членки изпращат до депозитаря на настоящата конвенция:

a)

копие от споразуменията или съглашенията по параграф 1;

б)

всяко денонсиране на тези споразумения или съглашения.

Член 21

Правна помощ

Настоящата конвенция не засяга прилагането на член 23 от Конвенцията за гражданското производство от 17 юли 1905 г., член 24 от Конвенцията за гражданското производство от 1 март 1954 г. или член 13 от Конвенцията за международния достъп до правосъдие от 25 октомври 1980 г. между държавите-членки, страни по тези конвенции.

Член 22

Закрила на предаваната информация

1.   Информацията, включваща в частност лични данни, предадена по силата на настоящата конвенция, се използва от получаващия орган само за целите, за които тя е била предадена.

2.   Получаващите органи осигуряват поверителността на подобна информация в съответствие с вътрешното им право.

3.   Параграфи 1 и 2 не засягат валидността на съответните разпоредби от националното законодателство, даващи право на субектите на тези данни да бъдат информирани за начина, по който се използва информацията, предадена по силата на настоящата конвенция.

Член 23

Резерви

1.   Всяка държава-членка, когато прави уведомлението по член 24, параграф 2, заявява, че ще направи по отношение на нея самата една или няколко от резервите, предвидени във:

a)

член 2, параграф 3;

б)

член 9, параграф 3;

в)

член 13, параграф 2;

г)

член 15, параграф 2.

2.   Не се допускат други резерви, различни от изрично предвидените такива.

3.   Всяка държава-членка може да оттегли по всяко време направена от нея резерва. Действието на резервата се прекратява на деветдесетия ден, считано от датата на уведомяване с нота за оттеглянето ѝ.

Член 24

Приемане и влизане в сила

1.   Настоящата конвенция подлежи на приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.

2.   Държавите-членки изпращат уведомление до депозитаря за това, че са изпълнили конституционно предвидените процедури по приемане на конвенцията.

3.   Настоящата конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след уведомлението по параграф 2 от страна на държавата-членка, която последна е изпълнила тази процедура.

4.   До влизането на настоящата конвенция в сила всяка държава-членка, когато прави уведомлението по параграф 2 или на по-късна дата, може да заяви, че по отношение на самата нея конвенцията с изключение на член 17, ще се прилага в отношенията ѝ с държави-членки, направили същата декларация. Такива декларации се прилагат на деветдесетия ден от датата на депозиране.

Член 25

Присъединяване

1.   Настоящата конвенция е открита за присъединяване от всяка държава, която става член на Европейския съюз.

2.   Единствено валиден е текстът на конвенцията на езика на присъединилата се държава, съставен от Съвета на Европейския съюз.

3.   Документите за присъединяване се депозират при депозитара.

4.   Настоящата конвенция влиза в сила по отношение на всяка държава, която се присъединява към нея, на деветдесетия ден след депозирането на нейния документ за присъединяване или в деня на влизане в сила на конвенцията, ако тя още не е влязла в сила на датата, на която изтича споменатият деветдесетдневен срок.

5.   В случаите, когато настоящата конвенция все още не е влязла в сила в деня на депозиране на документите им за присъединяване, член 24, параграф 4 се прилага спрямо присъединяващите се държави-членки.

Член 26

Изменения

1.   Промени в настоящата конвенция могат да бъдат предложени от всяка държава-членка, страна по тази конвенция, или от Комисията. Всяко предложение за изменение се изпраща до депозитаря, който го препраща до Съвета.

2.   Промените се приемат от Съвета, който препоръчва те да бъдат приемани от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.

3.   Така приетите изменения влизат в сила съобразно разпоредбите на член 24, параграф 3.

4.   Независимо от параграфи 1, 2 и 3 образците-формуляри в приложението могат да бъдат изменени по решение на Съвета, действащ по предложение на изпълнителния комитет, в съответствие с член 18, параграф 4, буква б), всяка държава-членка, страна по конвенцията, или Комисията.

Член 27

Депозитар и публикуване

1.   Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз действа като депозитар на настоящата конвенция.

2.   Депозитарят публикува в Официален вестник на Европейските общности:

a)

приемането и присъединяванията;

б)

датата, от която настоящата конвенция влиза в сила;

в)

датата, от която настоящата конвенция се прилага между три държави-членки;

г)

декларациите по член 2, параграфи 1 и 2,член 3, член 4, параграф 3, член 10, параграф 2, член 14, параграф 2, член 19, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в) и член 24 параграф 4;

д)

резервите и оттеглянето на резервите по член 23, параграф 1.

En fe de lo cual los plenipotenciarios abajo firmantes suscriben el presente Protocolo.

Til bekræftelse heraf har undertegnede befuldmægtigede underskrevet denne protokol.

Zu Urkund dessen haben die unterzeichneten Bevollmächtigten ihre Unterschriften unter dieses Protokoll gesetzt.

Σε πίστωση των ανωτέρω, οι υπογράφοντες πληρεξούσιοι έθεσαν την υπογραφή τους κάτω από το παρόν πρωτόκολλο.

In witness whereof, the undersigned Plenipotentiaries have signed this Protocol.

En foi de quoi, les plénipotentiaires soussignés ont apposé leurs signatures au bas du présent protocole.

Dá fhianú sin, chuir na Lánchumhachtaigh thíos-sínithe a lámh leis an bPrótacal seo.

In fede di che, i plenipotenziari sottoscritti hanno apposto le loro firme in calce al presente protocollo.

Ten blijke waarvan de ondergetekende gevolmachtigden hun handtekening onder dit Protocol hebben gesteld.

Em fé do que, os plenipotenciários abaixo assinados apuseram as suas assinaturas no presente protocolo.

Tämän vakuudeksi alla mainitut täysivaltaiset edustajat ovat allekirjoittaneet tämän pöytäkirjan.

Till bevis härpå har undertecknade befullmäktigade undertecknat detta protokoll.

Съставено в Брюксел на двадесет и шести май хиляда деветстотин деветдесет и седма година в един екземпляр на английски, гръцки, датски, ирландски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, фински, френски и шведски език, като текстовете на всички езици са еднакво автентични. Оригиналът се депозира в архива на генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

Hecho en Bruselas, el veintiséis de mayo de mil novecientos noventa y siete, en un ejemplar único, en lenguas alemana, inglesa, danesa, española, finesa, francesa, griega, irlandesa, italiana, neerlandesa, portuguesa y sueca, cuyos textos son igualmente auténticos y que será depositado en los archivos de la Secretaría General del Consejo de la Unión Europea.

Udfærdiget i Bruxelles, den seksogtyvende maj nitten hundrede og syvoghalvfems, i ét eksemplar på dansk, engelsk, finsk, fransk, græsk, irsk, italiensk, nederlandsk, portugisisk, spansk, svensk og tysk, hvilke tekster alle har samme gyldighed og er deponeret i arkiverne i Generalsekretariatet for Rådet for Den Europæiske Union.

Geschehen zu Brüssel am sechsundzwanzigsten Mai neunzehnhundertsiebenundneunzig in einer Urschrift in dänischer, deutscher, englischer, finnischer, französischer, griechischer, irischer, italienischer, niederländischer, portugiesischer, schwedischer und spanischer Sprache, wobei jeder Wortlaut gleichermaßen verbindlich ist; die Urschrift wird im Archiv des Generalsekretariats des Rates der Europäischen Union hinterlegt.

Έγινε στις Βρυξέλλες, στις είκοσι έξι Μαΐου χίλια εννιακόσια ενενήντα επτά, σε ένα μόνο αντίτυπο, στην αγγλική, γαλλική, γερμανική, δανική, ελληνική, ιρλανδική, ισπανική, ιταλική, ολλανδική, πορτογαλική, σουηδική και φινλανδική γλώσσα, όλα δε τα κείμενα είναι εξίσου αυθεντικά και κατατίθενται στα αρχεία της Γενικής Γραμματείας του Συμβουλίου της Ευρωπαϊκής Ένωσης.

Done at Brussels, on the twenty-sixth day of May in the year one thousand nine hundred and ninety-seven, in a single original, in the Danish, Dutch, English, Finnish, French, German, Greek, Irish, Italian, Portuguese, Spanish and Swedish languages, each text being equally authentic, such original remaining deposited in the archives of the General Secretariat of the Council of the European Union.

Fait à Bruxelles, le vingt-six mai mil neuf cent quatre-vingt-dix-sept, en un exemplaire unique, en langues allemande, anglaise, danoise, espagnole, finnoise, française, grecque, irlandaise, italienne, néerlandaise, portugaise et suédoise, tous ces textes faisant également foi, exemplaire qui est déposé dans les archives du Secrétariat général du Conseil de l'Union européenne.

Arna dhéanamh sa Bhruiséil, an séú lá is fiche de Bhealtaine sa bhliain míle naoi gcéad nócha a seacht, i scríbhinn bhunaidh amháin sa Bhéarla, sa Danmhairgis, san Fhionlainnis, sa Fhraincis, sa Ghaeilge, sa Ghearmáinis, sa Ghréigis, san Iodáilis, san Ollainnis, sa Phortaingéilis, sa Spáinnis agus sa tSualainnis agus comhúdarás ag na téacsanna i ngach ceann de na teangacha sin; déanfar an scríbhinn bhunaidh sin a thaisceadh i gcartlann Ardrúnaíocht Chomhairle an Aontais Eorpaigh.

Fatto a Bruxelles, addì ventisei maggio millenovecentonovantasette, in unico esemplare in lingua danese, finlandese, francese, greca, inglese, irlandese, italiana, olandese, portoghese, spagnola, svedese e tedesca, i testi di ciascuna di queste lingue facenti ugualmente fede, esemplare depositato negli archivi del Segretariato generale del Consiglio dell'Unione europea.

Gedaan te Brussel, de zesentwintigste mei negentienhonderd zevenennegentig, in één exemplaar in de Deense, de Duitse, de Engelse, de Finse, de Franse, de Griekse, de Ierse, de Italiaanse, de Nederlandse, de Portugese, de Spaanse en de Zweedse taal, zijnde alle teksten gelijkelijk authentiek, dat wordt neergelegd in het archief van het Secretariaat-generaal van de Raad van de Europese Unie.

Feito em Bruxelas, em vinte e seis de Maio de mil novecentos e noventa e sete, em exemplar único, nas línguas alemã, dinamarquesa, espanhola, finlandesa, francesa, grega, inglesa, irlandesa, italiana, neerlandesa, portuguesa e sueca, fazendo igualmente fé todos os textos, depositado nos arquivos do Secretariado-Geral do Conselho da União Europeia.

Tehty Brysselissä kahdentenakymmenentenäkuudentena päivänä toukokuuta vuonna tuhatyhdeksänsataayhdeksänkymmentäseitsemän yhtenä ainoana kappaleena englannin, espanjan, hollannin, iirin, italian, kreikan, portugalin, ranskan, ruotsin, saksan, suomen ja tanskan kielellä kaikkien näiden tekstien ollessa yhtä todistusvoimaiset, ja se talletetaan Euroopan unionin neuvoston pääsihteeristön arkistoon.

Utfärdat i Bryssel den tjugosjätte maj nittonhundranittiosju i ett enda exemplar på danska, engelska, finska, franska, grekiska, iriska, italienska, nederländska, portugisiska, spanska, svenska och tyska, varvid alla texter är lika giltiga, och deponerat i arkiven vid generalsekretariatet för Europeiska unionens råd.

Pour le gouvernement du royaume de Belgique

Voor de regering van het Koninkrijk België

Für die Regierung des Königreichs Belgien

Image

For regeringen for Kongeriget Danmark

Image

Für die Regierung der Bundesrepublik Deutschland

Image

Για την κυβέρνηση της Ελληνικής Δημοκρατίας

Image

Por el Gobierno del Reino de España

Image

Pour le gouvernement de la République française

Image

Thar ceann Rialtas na hÉireann

For the Government of Ireland

Image

Per il governo della Repubblica italiana

Image

Pour le gouvernement du grand-duché de Luxembourg

Image

Voor de regering van het Koninkrijk der Nederlanden

Image

Für die Regierung der Republik Österreich

Image

Pelo Governo da República Portuguesa

Image

Suomen hallituksen puolesta

På finska regeringens vägnar

Image

På Konungariket Sverige vägnar

Image

For the Government of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ

Image

Image

Image