06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

172

L 077/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Планът за действие за финансовите услуги, одобрен от Европейския съвет на неговото заседание в Кьолн на 3 и4 юни 1999 г. и в Лисабон на 23 и24 март 2000 г., призна, че границите на платежоспособност на застрахователните дружества представляват важен инструмент на защита на титулярите на застрахователни полици на единния пазар с това, че той гарантира, че застрахователните дружества разполагат със собствени фондове, приспособени към характера на рисковете, които те покриват.

(2)

Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност,различна от животозастраховане (4), изисква застрахователните дружества да имат граници на платежоспособност.

(3)

Задължението за застрахователните дружества да създават в допълнение на техническите резерви, необходими за покриване на техните застрахователни ангажименти, граници на платежоспособността, предназначен да амортизира ефекта от евентуални неблагоприятни икономически вариации, представлява важен елемент от системата за разумен надзор, визираща защитата на интересите на застрахованите и на титулярите на застрахователни полици.

(4)

Правилата в сферата на границите на платежоспособността, въведени от Директива 73/239/ЕИО са останали непроменени по същество от последващото законодателство на Общността и Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото застраховане, различно от животозастраховането (трета директива за застраховане, различно от животозастраховане) (5), предвижда Комисията да представи на застрахователния комитет, създаден чрез Директива 91/675/ЕИО (6), доклад за необходимостта за последваща хармонизация на границите на платежоспособността.

(5)

Комисията изработи този доклад в светлината на препоръките, формулирани в доклада за платежоспособността на застрахователните дружества, постановен от Конференцията на органите по надзор върху застраховането на държавите-членки на Европейския съюз.

(6)

Въпреки че докладът заключи, че сегашната система, опростена и стабилна, функционира задоволително и почива на здрави принципи благодарение на широката си прозрачност, той откри някои слабости в някои определени случаи, по-специално за чувствителните профили на риска.

(7)

Необходимо е да се опростят и да се завишат сегашните фондове за минимална гаранция, по-специално заради прогресията на сумата на пораженията и оперативните разходи от датата на тяхното приемане. Праговете, над които се прилага намален процент за сумите на премиите и пораженията по смисъла на изчислението на изискването за граници на платежоспособността трябва също да бъдат съответно завишени.

(8)

За да се избягнат бъдещи внезапни и мащабни повишения на различните равнища на фонда за минимално гарантиране и на праговете, следва да се създаде механизъм, предвиждащ тяхното адаптиране към развитието на европейския индекс на потребителските цени.

(9)

В специфични случаи, когато правата на титулярите на полици са заплашени, е необходимо компетентните органи да бъдат оправомощени да се намесват в един достатъчно ранен етап, като са задължени, при упражняване на техните правомощия, да информират застрахователните дружества за причините, които мотивират тяхната намеса, в съответствие с принципите на добро управление и на спазването на процедурите. Доколкото такава ситуация е налице, е уместно компетентните органи да се въздържат от удостоверяване, че застрахователното дружество разполага с достатъчни граници на платежоспособността.

(10)

Като се отчита развитието на пазара от естеството на презастрахователното покритие, закупено от първични застрахователи, следва компетентните органи да бъдат оправомощени да намаляват при известни условия намаляването на границите платежоспособността на изискванията при определени обстоятелства.

(11)

Когато дадено застрахователно дружество намалява чувствително своите дейности или преустановява покриването на нови рискове, е необходимо да се предвидят граници на платежоспособността, адаптирани към остатъчните ангажименти, произтичащи от неговата съществуваща дейност, така както произтичат от равнището на неговите технически резерви.

(12)

За специфични класове на застрахователната дейност различна от животозастраховането, представляващи особено променлив профил на риска, следва да се завиши чувствително изискването за настоящите граници на платежоспособност, за да бъде той по-добре адаптиран към действителния профил на риска.

(13)

За да се отчита отражението на различията между прилаганите счетоводен и актюерски метод, следователно е редно да се уточни изчисляването на изискването за граници на платежоспособността, за да се гарантира кохерентността на тези методи, и следователно, равенството в третирането между застрахователните дружества.

(14)

Целесъобразно е настоящата директива да установи минимални норми за изискването за граници на платежоспособността и държавите-членки на произход да могат да издават по-строги правила в интерес на застрахователните дружества, оторизирани от техните собствени компетентни органи.

(15)

Директива 73/239/ЕИО следва да бъде изменена съответно,

1.

в член 3, параграф 1 се заменя от следния текст:

„1.   Настоящата директива не засяга взаимозастрахователни дружества, доколкото те отговарят на всички следващи условия:

Настоящата директива не се отнася до дружествата, които отговарят на всички следващи условия:

Въпреки това разпоредбите на настоящия член не възпрепятстват дружество за взаимозастраховане да поиска да бъде оторизирано или да продължи да бъде такова в съответствие с настоящата директива.“;

2.

член 16 се заменя от следния текст:

„Член 16

1.   Всяка държава-членка налага на всяко застрахователно дружество, което не е животозастрахователно дружество, чието главно управление е на нейна територия, да държи във всеки момент достатъчни налични граници на платежоспособност по отношение на всички свои дейности, най-малкото равни на изискванията на настоящата директива.

2.   Наличните граници на платежоспособност се създават чрез имуществото на застрахователното дружество, свободно от всички предвидими задължения, като се извърши приспадане на нематериалните елементи, включително:

Наличните граници на платежоспособността се намаляват със сумата на собствените акции, притежавани пряко от застрахователното дружество, което е различно от животозастраховащо дружество.

За застрахователни дружества, които не са животозастраховащи дружества, които сконтират или намаляват своите технически провизии за застрахователни събития, за да отчитат приходите от своите инвестиции, по силата на член 60, параграф 1, буква ж) от Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (7), наличните граници на платежоспособността се намаляват с разликата между техническите провизии преди сконтиране или приспадане така, както фигурират в приложението, и техническите резерви след сконтиране или намаляване. Това коригиране се извършва за всички рискове, изброени в точка А на приложението, с изключение на рисковете в класове 1 и 2. За класове, различни от 1 и 2, не е необходимо никакво коригиране в случай на сконтиране на анюитетите, включени в техническите провизии.

3.   Наличните граници на платежоспособността могат да бъдат установени също:

4.   По искане и при оправдаване от дружеството пред компетентния орган на държавата-членка по произход и със съгласието на този орган, наличните граници на платежоспособността могат също да бъдат създадени:

5.   Измененията, внесени в параграфи 2, 3 и 4 с оглед отчитането на приемливите елементи за наличните граници на платежоспособността се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 2 от Директива 91/675/ЕИО на Съвета (8).

3.

добавя се следният член:

„Член 16а

1.   Изискуемата граница на платежоспособност се определя или спрямо годишната сума на премиите или вноските, или по отношение на средния разход за застрахователни събития за последните три финансови години.

Във всеки случай, когато застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, практикува основно само един или няколко риска — кредит, буря, градушка или измръзване, референтният период за средния разход за застрахователни събития съответства на седемте последни финансови години.

2.   При спазване на член 17 изискването за граници на платежоспособността е равно на по-високото равнище от двата резултата, посочени в параграфи 3 и 4.

3.   Основата на премиите се изчислява от брутните емитирани премии или вноски или на брутните получени премии или вноски, както са изчислени по-долу, като се взема предвид по-високото число.

Премиите или вноските за класове 11, 12 и 13, изброени в приложението, точка А, се увеличават с 50 %.

Премиите или вноските, включително допълнителните, емитирани в рамките на преки сделки през последната финансова година, се агрегират.

Към тази сума се добавя общата сума на премиите, приети за презастраховане през последната финансова година.

От нея се изважда общата сума на премиите или вноските, анулирани през последната финансова година, както и общата сума на данъците и таксите, свързани с премиите или вноските, съставляващи агрегата.

Така получената сума се разделя на два дяла, като първият от тях е от 50 милиона ЕUR, а вторият съответства на остатъка; сумите, отговарящи съответно на 18 % и 16 % от тези дялове, се изчисляват и се добавят след това един към друг.

Този резултат се умножава по съотношението за трите последни финансови години между сумата за покриване на застрахователни обезщетения за сметка на дружеството след приспадане на сумите за получаване в рамките на презастраховането, и сумата от брутните застрахователни обезщетения; това съотношение не може в никакъв случай да бъде по-малко от 50 %.

С одобрението на компетентните органи могат да бъдат използвани статистически методи за определяне на премиите или вноските за класове 11, 12 и 13.

4.   Базата за изчисляване за застрахователни събития се изчислява както следва, като за класове 11, 12 и 13, изброени в точка А на приложението, се използват застрахователните събития, провизии и искове, увеличени с 50 %.

Сумите по застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на пряка дейност (без намаляване на застрахователните обезщетения за сметка на цесионери и ретроцесионери) през периодите, посочени в параграф 1, се агрегира.

Към тази сума се добавя сумата на застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на приети презастраховки или ретроцесии през същите периоди, както и сумата на провизиите за неизплатени застрахователни обезщетения, установени в края на последната финансова година, както за пряка дейност, така и за приемане на презастраховки.

Впоследствие от тази сума се приспада сумата на застрахователните обезщетения, изплатени през периодите, посочени в параграф 1.

От така получената сума се приспада сумата на провизиите за платими застрахователни обезщетения, установени в началото на втората финансова година, предшестваща последната финансова година, за която има счетоводни отчети, както за пряката дейност, така и за приемането на презастраховки. Ако референтният период, установен в параграф 1, е от седем години, сумата на провизиите за застрахователни обезщетения, установени в началото на шестата финансова година, предшестваща последната финансова година, за която има счетоводни отчети се приспада.

В зависимост от референтния период, предвиден в параграф 1, една трета или една седма от получената сума се разделя на два дяла, първият от които е от 35 милиона ЕUR, а вторият отговаря на остатъка; дробите, отговарящи съответно на 26 % и 23 % от тези дялове, след това се добавят една към друга.

Така получената сума се умножава по съществуващото съотношение за последните три финансови години между сумата на останалите застрахователни обезщетения за сметка на предприятието след приспадане на възстановимите суми по презастраховане и сумата на брутните застрахователни обезщетения; това съотношение в никакъв случай не може да бъде по-малко от 50 %.

С одобрението на компетентните органи могат да бъдат използвани статистически методи за разпределяне на застрахователните обезщетения, провизиите или исковете за класове 11, 12 и 13. При рисковете, посочени в приложението, точка А, клас 18, сумата на изплатените застрахователни обезщетения, използвана при изчисляването на базата на застрахователните обезщетения, се състои от понесените разходи от застрахователното предприятие по отношение на осъществената интервенция за подпомагане. Такива разходи се изчисляват според националните разпоредби на държавата-членка по произход.

5.   Ако изискваните граници на платежоспособност така изчислени съгласно параграфи 2, 3 и 4 дават резултат, по-малък от изискваната граница на платежоспособност за предходната финансова година, изискването за граници на платежоспособността е най-малкото равно на това за предходната финансова година, умножено по съотношението между техническите провизии за платими застрахователни обезщетения в края на последната финансова година, и сумата на техническите провизии за платими застрахователни обезщетения в началото на последната финансова година. В тези изчисления техническите провизии се изчисляват, като се извърши приспадане на презастраховката, а коефициентът занапред не може в никакъв случай да бъде по-малко от единица.

6.   Дробите, прилагащи се към дяловете, посочени в параграф 3, шеста алинея, и в параграф 4, шеста алинея, са поотделно всяка от тях намалени до една трета относно здравната застраховка, управлявана със следване на техника, сходна с тази на застраховка „Живот“, ако:

4.

член 17 се заменя от следния текст:

„Член 17

1.   Една трета от изискването за граници на платежоспособност така, както е определен в член 16а, представлява фонда за гарантиране. Този фонд се установява от елементите, изброени в член 16, параграфи 2 и 3, и, със съгласието на компетентния орган на държавата-членка по произход, параграф 4, буква в).

2.   Фондът за гарантиране не може да бъде по-малък от 2 милиона ЕUR. Във всеки случай, ако става дума за рискове или за част от рисковете, включени в един от класовете в точка А на приложението под номера 10—15, той трябва да бъде 3 милиона EUR.

Всяка държава-членка може да предвиди, че минималният фонд за гарантиране се намалява с една четвърт в случай на взаимозастрахователни кооперации и сдружения от типа на взаимозастрахователните кооперации.“;

5.

въвежда се следният член 17а:

„Член 17а

1.   Сумите в еуро, посочени в член 16а, параграфи 3 и 4, и в член 17, параграф 2, се ревизират всяка година, като първата ревизия се извършва на 20 септември 2003 г., в зависимост от развитието на европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат за всички държави-членки.

Сумите се коригират автоматично, като се увеличава основната сума и се развива според следната процедура: базисната сума в еуро се увеличава с процента на вариране на въпросния индекс за периода от влизането в сила на настоящата директива до датата на ревизията и се закръглява до кратно на следващите 100 000 ЕUR.

Ако варирането от последната адаптация е по-малко от 5 %, сумата не се коригира.

2.   Комисията информира всяка година Европейския парламент и Съвета за ревизията и за коригираните суми, посочени в параграф 1.“;

6.

в член 20, параграф 2, думите „член 16, параграф 3“, се заменят с думите „член 16а“;

7.

добавя се следният член:

„Член 20а

1.   Държавите-членки осигуряват компетентните органи да разполагат с правомощия, позволяващи им да изискват от застрахователните дружества, които не са животозастрахователни дружества, програма за финансово възстановяване, когато те преценят, че правата на застрахованите са заплашени. Тази програма за възстановяване трябва да съдържа най-малко за следващите три финансови години детайлно описание на следните елементи или отнасящите се към тях оправдания:

2.   Когато правата на застрахованите са заплашени заради влошаване на финансовото състояние на дружеството, държавите-членки съблюдават компетентните органи да разполагат с правомощия, позволяващи им да изискват от застрахователно дружество по-високи от изискваните граници на платежоспособността, за да може дружеството в близко бъдеще да стигне до състояние да удовлетвори изискванията за платежоспособност. Равнището на това по-високо изискване за граници на платежоспособността се определя в зависимост от програмата за финансово възстановяване, посочена в параграф 1.

3.   Държавите-членки съблюдават компетентните органи да разполагат с правомощия, позволяващи им да преразглеждат в посока надолу всички елементи, приети да установяват границите на платежоспособността, по-специално ако пазарната стойност на тези елементи се е променила чувствително от края на последната финансова година.

4.   Държавите-членки съблюдават компетентните органи да имат правомощията да намаляват редукцията, основана на презастраховката, на границите на платежоспособността, определени в съответствие с член 16а, когато:

5.   Когато компетентните органи са изискали програма за финансово възстановяване на застрахователно дружество, което не е животозастраховащо дружество, в съответствие с параграф 1, те се въздържат да дават одобрение в съответствие с член 10, параграф 3, алинея втора, на настоящата директива, с член 16, параграф 1, буква а) от Директива 88/357/ЕИО на Съвета (втора директива „застраховане, различно от животозастраховане“) (9), и съгласно член 12, параграф 2 на Директива 92/49/ЕИО на Съвета (трета директива „застраховане, различно от животозастраховане“) (10), толкова време, колкото сметнат, че са заплашени правата на застрахованите по смисъла на параграф 1.