L_1991175BG.01003501.xml

13/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991L0321

L 175/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 14 май 1991 година

относно храните за кърмачета и преходните храни

(91/321/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храните, предназначени за специфична хранителна употреба (1), и по-специално член 4 от нея,

като има предвид, че основният състав на въпросните храни трябва да отговаря на хранителните нужди на кърмачетата в добро здраве така, както е установено от общоприетите научни данни;

като има предвид, че въз основа на тези данни, вече може да бъде определен основният състав на храните за кърмачета и преходните храни, произведени от белтъчини от краве мляко и от соеви белтъчини, самостоятелно или в комбинация, като това не се отнася за препарати, които се базират изцяло или частично на други източници на белтъчини; като има предвид, че поради това специфичните правила по отношение на тези храни, ако е необходимо, ще трябва да се приемат на по-късен етап;

като има предвид, че настоящата директива отразява сегашното състояние на познанията в тази област; като има предвид, че поради това всяко изменение, целящо да допусне иновации, основани на научно-техническия прогрес, ще бъде одобрено в съответствие с процедурата, описана в член 13 от Директива 89/398/ЕИО;

като има предвид, че вземайки под внимание лицата, за които са предназначени тези продукти, ще трябва да се установят микробиологични критерии и максимални нива за замърсителите; като има предвид, че поради сложността на материята те трябва да бъдат приети на по-късен етап;

като има предвид, че храните за кърмачета са единствената преработена храна, която напълно отговаря на хранителните нужди на кърмачетата по време на първите четири до шест месеца от техния живот; като има предвид, че за опазване на здравето на тези кърмачета е необходимо да се съблюдава тези храни за кърмачета да са единствените продукти, продавани като подходящи за такава употреба през този период;

като има предвид, че в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 89/398/ЕИО посочените в настоящата директива продукти подлежат на общите правила, установени с Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни, предназначени за крайния потребител (2), последно изменена с Директива 89/395/ЕИО (3); като има предвид, че настоящата директива приема и обхваща добавките и дерогациите, които трябва да бъдат направени по отношение на тези общи правила за популяризиране и защита на кърменето;

като има предвид по-специално, че естеството и предназначението на продуктите, предмет на настоящата директива, изискват етикетиране за питателност по отношение на тяхната енергийна стойност и основните хранителни вещества, които съдържат; като има предвид, от друга страна, че начинът на употреба трябва да се уточни в съответствие с член 3, параграф 1, точка 8 и член 10, параграф 2 от Директива 79/112/ЕИО, за да се предотвратят неподходящите начини на употреба, които могат да бъдат вредни за здравето на кърмачетата;

като има предвид, че в изпълнение на член 2, параграф 2 от Директива 79/112/ЕИО, с оглед предоставянето на обективна и научно потвърдена информация, следва да се определят условията, при които се разрешават позоваванията по отношение на конкретния състав на продукта за кърмачета;

като има предвид, че изхождайки от грижата да се осигури по-добро опазване на здравето на кърмачетата, формулираните в настоящата директива правила за състава, етикетирането и рекламирането следва да съответстват на принципите и целите на Международния кодекс за търговия със заместители на майчината кърма, приет от 34-то Събрание на Световната здравна организация, като се отчитат конкретните юридически и фактически условия, които съществуват в Общността;

като има предвид, че поради важната роля, която информацията за храненето на кърмачетата играе за бременните и майките на кърмачета за избора на типа хранене на тяхното дете, е необходимо държавите-членки да вземат съответни мерки така, че тази информация да осигури подходяща употреба на въпросните продукти и да не бъде в противоречие с популяризирането на кърменето;

като има предвид, че настоящата директива не се отнася до условията на продажба на специализираните публикации за грижите за кърмачета, както и на научните публикации;

като има предвид, че в съответствие с член 4 от Директива 89/398/ЕИО е направена консултация с Научния комитет по храните по отношение на разпоредбите, които могат да застрашат общественото здраве;

като има предвид, че съвкупността от въпроси по отношение на продуктите, предназначени за износ в трети страни, трябва да се уредят последователно и хомогенно в рамките на отделна мярка;

като има предвид, че мерките, предвидени с настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива е специална директива по смисъла на член 4 от Директива 89/398/ЕИО и определя изискванията за състава и етикетирането на храните за кърмачета и преходните храни, предназначени за употреба в Общността от кърмачета с добро здраве. Тя позволява също така на държавите-членки да прилагат принципите и целите на Международния кодекс за търговия със заместители на майчиното мляко.

2. По смисъла на настоящата директива,

а)	„кърмачета“ означава деца на възраст под 12 месеца;

б)	„малки деца“ означава деца на възраст между една и три години;

в)	„храни за кърмачета“ означава храните, предназначени за специално хранене на кърмачета по време на първите четири до шест месеца от живота им и които сами по себе си задоволяват хранителните потребности на тази категория лица;

г)	„преходни храни“ означава храните, предназначени за специално хранене на кърмачета на възраст над четири месеца и представляващи основният течен компонент в постепенно разнообразяваното хранене на тази категория лица.

Член 2

Държавите-членки осигуряват продуктите, посочени в член 1, параграф 2, букви в) и г), да бъдат предлагани на пазара в рамките на Общността, само ако съответстват на предвидените в настоящата директива определения и правила. Никакъв друг продукт освен храните за кърмачета не може да бъде предлаган на пазара или представян по друг начин като задоволяващ сам по себе си хранителните нужди на нормални здрави кърмачета по време на първите четири до шест месеца от техния живот.

Член 3

1. Храните за кърмачета се произвеждат, според случая, от определени в приложенията протеинови източници и от други хранителни съставки, чиято целесъобразност за специално хранене на кърмачета от раждането е установена от общоприетите научни данни.

2. Преходните храни се произвеждат, според случая, от определени в приложенията протеинови източници и от други хранителни съставки, чиято целесъобразност за специално хранене на кърмачета на възраст над четири месеца е установена от общоприетите научни данни.

3. Предвидените в приложения I и II забрани и ограничения трябва да се спазват по отношение на употребата на хранителните съставки.

Член 4

1. Храните за кърмачета трябва да отговарят на определените в приложение I критерии за състава.

2. Преходните храни трябва да отговарят на определените в приложение II критерии за състава.

3. Храните за кърмачета и преходните храни, изискват евентуално само добавяне на вода, за да станат готови за консумация.

Член 5

1. Само изброените в приложение III вещества могат да бъдат използвани за производството на храни за кърмачета и на преходни храни, за да отговорят на нуждите от:

—	минерални вещества,

—

витамини,

—	аминокиселини и други азотни съединения,

—	други вещества за специална хранителна употреба.

Критериите за чистота на тези вещества се уточняват на по-късен етап.

2. Разпоредбите, отнасящи се до употребата на добавки при производството на храни за кърмачета и преходни храни, са формулирани в директива на Съвета.

Член 6

1. Храните за кърмачета и преходните храни не съдържат никакви вещества в количества, които биха могли да застрашат здравето на кърмачетата. Където е необходимо, максимални нива за всяко вещество се определят по-късно.

2. Микробиологичните критерии се определят по-късно.

Член 7

1. Търговското наименование на продуктите, посочени в член 1, параграф 2, е съответно:

—	на английски език: „infant formula“ и „follow-on formula“,

—	на датски език: „Modermaelkserstatning“ и „Tilskudsblanding“,

—	на немски език: „Säuglingsanfangsnahrung“ и „Folgenahrung“,

—	на гръцки език: „Παρασκεύασμα για βρέφη“ и „Παρασκεύασμα δεύτερης βρεφικής ηλικίας“,

—	на испански език: „Preparado para lactentes“ и „Preparado de continuación“,

—	на френски език: „Préparation pour nourrissons“ и „Préparation de suite“,

—	на италиански език: „Alimento per lattanti“ и „Alimento di proseguimento“,

—	на нидерландски език: „Volledige zuigelingenvoeding“ и „Opvolgzuigelingenvoeding“,

—	на португалски език: „Fórmula para lactentes“ и „Fórmula de transição“.

Търговското наименование на продуктите, произведени изцяло от белтъчини на кравето мляко, обаче, е съответно:

—	на английски език: „Infant milk“ и „follow-on milk“,

—	на датски език: „Modermaelkserstatning udelukkende baseret på mælk“ и „Tilskudsblanding udelukkende baseret på mælk“,

—	на немски език: „Säuglingsmilchnahrung“ и „Folgemilch“,

—	на гръцки език: „Γάλα για βρέφη“ и „Γάλα δεύτερης βρεφικής ηλικίας“,

—	на испански език: „Leche para lactentes“ и „Leche de continuación“,

—	на френски език: „Lait pour nourrissons“ и „Lait de suite“,

—	на италиански език: „Latte per lattanti“ и „Latte di proseguimento“,

—	на нидерландски език: „Volledige zuigelingenvoeding op basis van melk“ или „Zuigelingenmelk“ и „Opvolgmelk“,

—	на португалски език: „Leite para lactentes“ и „Leite de transição“.

2. Етикетирането, освен посочените в член 3 от Директива 79/112/ЕИО, включва следните задължителни означения:

а)	в случая с храни за кърмачета означение, което уточнява, че продуктът е подходящ за специално хранене на кърмачета още от раждането, когато не са кърмени;

б)	в случая с необогатени с желязо храни за кърмачета означение, уточняващо, че когато продуктът се дава на кърмачета над четири месеца, техните общи нужди от желязо трябва да бъдат удовлетворявани от допълнителни източници;

в)

в случая с преходни храни означение, уточняващо че продуктът е подходящ само за специално хранене на кърмачета най-малко на възраст от четири месеца, че той може да бъде само компонент от разнообразно хранене и че не може да се използва като заместител на майчиното мляко по време на първите четири месеца от живота;

г)	в случая на храни за кърмачета и преходни храни наличната енергийна стойност, изразена в кДж и ккал, както и съдържанието на белтъчини, мазнини и въглехидрати в 100 мл от готовия за употреба продукт;

д)	в случая на храни за кърмачета и преходни храни средното съдържание на всяко минерално вещество и на всеки витамин, упоменати съответно в приложения I и II, и когато е приложимо, на холин, инозитол и карнитин за 100 мл готов за употреба продукт;

е)	в случая храни за кърмачета и преходни храни инструкции за правилно приготвяне на продукта и предупреждение срещу опасностите за здравето при неправилно приготвяне.

3. Етикетите на храните за кърмачета и на преходните храни трябва да са направени по такъв начин, че да предоставят необходимата информация относно правилната употреба на продуктите така, че да не обезсърчават кърменето. Забранена е употребата на термини като „хуманизирани“, „матернизирано“ и подобни. Терминът „адаптирано“ може да се използва само в съответствие с параграф 6 и приложение IV, точка 1.

4. Етикетирането на храните за кърмачета включва и следните задължителни обозначения, предшествани от термините „Важна забележка“ или от сходен текст:

а)	обозначение относно преимуществото на кърменето;

б)	обозначение, препоръчващо продуктът да бъде използван само по мнение на независими квалифицирани лица в областта на медицината, храненето или фармацията, или от други професионалисти, които отговарят за грижите за майките и децата;

5. Етикетирането на храните за кърмачета не може да включва никакво изображение на кърмачета, нито други изображения или текстове, които идеализират употребата на продукта. Въпреки това може да включва графично представяне за по-лесна идентификация на продукта и за илюстриране на начина на приготвяне.

6. Етикетирането може да включва позоваване по отношение на специалния състав на продукта за кърмачета само в случаите, изброени в приложение IV, и в съответствие с условията, формулирани там.

7. Изискванията, забраните и ограниченията, предвидени в параграфи 3—6 се отнасят и до:

а)	представянето на въпросните продукти, и по-специално до формата им, външния вид на опаковката, употребяваните опаковъчни материали, начинът, по който са аранжирани, и обстановката, в която са представени;

б)	рекламирането.

Член 8

1. Рекламата за храните за кърмачета се ограничава до специализирани публикации за грижи за бебетата и научни публикации. Държавите-членки могат да ограничат допълнително или да забранят такова рекламиране. Такива реклами на храни за кърмачета са подчинени на условията, формулирани в член 7, параграфи 3, 4, 5, 6, и параграф 7, буква б), и съдържат само информация от научен и фактически характер. Такава информация не може да създава предположение или да разпространява идеята, че храненето с биберон е равностойно или по-добро от кърменето.

2. За храните за кърмачета на местата за продажба не трябва да има реклама, раздаване на мостри или други средства за популяризиране, които да стимулират продажбите директно на потребителя на ниво търговия на дребно като специални представяния, талони за намаление, награди, специални разпродажби, продажби на загуба за привличане на клиенти, и свързани продажби.

3. Производителите и разпространителите на храни за кърмачета не могат да предоставят за широко потребление или на бременните жени, майки или на членове на техните семейства безплатни продукти или продукти на ниска цена, мостри или каквито и да е било други промоционални подаръци, пряко или непряко, посредством системата за здравеопазване или здравните работници.

Член 9

1. Държавите-членки гарантират, че на семействата и на лицата, които са ангажирани в областта на храненето на кърмачета и малки деца, е предоставена обективна и пълна информация за храненето на кърмачета и на малките деца по отношение на планирането, осигуряването, оформянето и разпространението на информацията и на контрола върху нея.

2. Държавите-членки обезпечават ясна информация по всички следващи точки в информационните и образователните материали за храненето на кърмачетата, писмени или аудиовизуални, предназначени за бременните жени и майките на кърмачета и малки деца:

а)	предимствата и преимуществото на кърменето;

б)	храненето на майката и подготовка за кърменето и поддържането му;

в)	евентуалният отрицателен ефект върху кърменето от въвеждането на частично хранене с биберон;

г)	трудността да бъде променено решението за спиране на кърменето;

д)	когато е необходимо, правилната употреба на храни за кърмачета, промишлено или домашно приготвени.

Когато такива материали съдържат информация за употребата на храни за кърмачета, те включват социалните и финансовите аспекти на тяхната употреба, опасностите за здравето поради неподходящи храни или начини на хранене, и по-специално опасностите за здравето поради неправилно използване на храни за кърмачета. В такива материали няма да се използват изображения, които могат да идеализират употребата на храни за кърмачета.

3. Държавите-членки се уверяват, че даренията от производителите или разпространителите на храни за кърмачета на оборудване и документация с цел информация или с образователна цел могат да се правят само при молба и с писменото одобрение на съответната държавна институция или в рамките на насоките, дадени от институцията за тази цел. Такова оборудване или документация могат да носят наименованието или фирмата на даряващата фирма, но не могат да посочват патентована търговска марка на храни за кърмачета и могат да се разпространяват само чрез системата за здравеопазване.

4. Държавите-членки се уверяват, че даренията или разпродажбите на ниски цени на запаси от храни за кърмачета на институции или организации било с цел употреба от самите институции, било за разпространение извън тях, се използват само от или се разпространяват за кърмачета, които трябва да бъдат хранени с биберон, и само за такъв период от време, който е необходим на тези кърмачета.

Член 10

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Тези разпоредби се прилагат по такъв начин, че:

—	да позволят търговията с продукти, съобразени с настоящата директива, от 1 декември 1992 г.,

—	да забранят търговията с продукти, които не са съобразени с настоящата директива, считано от 1 юни 1994 година.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или са придружени от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 14 май 1991 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Заместник-председател

(1) ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27.

(2) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(3) ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА, КОГАТО СА ПРИГОТВЕНИ СПОРЕД ИНСТРУКЦИИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

NB: Посочените стойности се отнасят до готовите за употреба продукти

1. Енергия

Минимум	Максимум
250 кДж	315 кДж
(60 ккал/100 мл)	(75 ккал/100 мл)

2. Белтъчини

(белтъчно съдържание = азотно съдържание х 6,38) за белтъчините на кравето мляко.

(белтъчно съдържание = азотно съдържание х 6,25) за изолирани соеви белтъчини.

2.1. Храни, произведени от немодифицирани белтъчини на кравето мляко

Минимум	Максимум
0,56 г/100 кДж	0,7 г/100 кДж
(2,25 г/100 ккал)	(3 г/100 ккал)

Химическият индекс на наличните белтъчини е равен най-малко на 80 % от този на контролния (референтния) белтък (майчина кърма съгласно определението в приложение VI); въпреки това за целите на изчисляването могат да бъдат сумирани концентрациите на метионина и цистина.

„Химически индекс“ означава най-ниското съотношение между количеството на всяка от незаменимите аминокиселини в изследваните белтъчини и количеството на съответната аминокиселина в контролния белтък.

2.2. Храни, произведени от модифицирани белтъчини на кравето мляко (промяна на съотношението казеин/суроватъчни белтъчини)

Минимум	Mаксимум
0,45 г/100 кДж	0,7 г/100 кДж
(1,8 г/100 ккал)	(3 г/100 ккал)

При една и съща енергийна стойност храната трябва да съдържа налично количество от всяка незаменима или полунезаменима аминокиселина, което е поне равно на съдържащото се в контролния белтък (майчина кърма съгласно определението в приложение V).

2.3. Храни, произведени от изолирани соеви белтъчини, самостоятелно или в смес с белтъчини на кравето мляко

Минимум	Максимум
0,56 г/100 кДж	0,7 г/100 кДж
(2,56 г/100 ккал)	(3 г/100 ккал)

За производството на тези храни трябва да се използват само изолирани соеви белтъчини.

Химическият индекс е равен най-малко на 80 % от този на контролните белтъчини (майчина кърма, както е определена в приложение VI).

При една и съща енергийна стойност храната трябва да съдържа налично количество метионин, което е най-малко равно на съдържащото се в контролните белтъчини (майчина кърма съгласно определението в приложение V).

Съдържанието на L-карнитин е поне равно на 1,8 мкмол/100 кДж (7,5 мкмол/100 ккал).

2.4. Във всеки случай аминокиселините могат да се добавят единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъчините и само в пропорции, необходими за тази цел.

3. Мазнини

Минимум	Максимум
0,8 г/100 кДж	1,5 г/100 кДж
(3,3 г/100 ккал)	(6,5 г/100 ккал)

3.1. Забранява се употребата на следните субстанции:

—	сусамово масло,

—	памучно масло,

—	мазнини, съдържащи повече от 8 % трансизомери на мастните киселини.

3.2. Лауринова киселина

Минимум	Максимум
—	15 % от общите мазнини

3.3. Миристинова киселина

Минимум	Максимум
—	15 % от общите мазнини

3.4. Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати)

Минимум	Максимум
70 мг/100 кДж	285 мг/100 кДж
(300 мг/100 ккал)	(1 200 мг/100 ккал)

4. Въглехидрати

Минимум	Максимум
1,7 г/100 кДж	3,4 г/100 кДж
(7 г/100 ккал)	(14 г./100 ккал)

4.1. Mогат да се използват само следните глуциди:

—

лактоза,

—

малтоза,

—

захароза,

—	малто-декстрини,

—	сироп на глюкоза или дехидратиран глюкозен сироп,

—	предварително сварено нишесте, естествено несъдържащо глутен

naturally free of gluten

—	желатинизирано нишесте, естествено несъдържащо глутен

4.2. Лактоза

Минимум	Максимум
0,85 г./100 кДж	—
(3,5 г/100 ккал)	—

Настоящата разпоредба не се отнася за продуктите, в които соевите белтъчини представляват повече от 50 % от общите белтъчини.

4.3. Захароза

Минимум	Максимум
—	20 % от общите въглехидрати

4.4. Предварително сварено нишесте и/или желатинизирано нишесте

Минимум	Максимум
—	2 г/100 мл и 30 % от общото съдържание на глуциди

5. Минерални вещества

5.1. Храни, произведени от белтъчини на кравето мляко

	За 100 кДж		За 100 ккал
	Минимум	Максимум	Минимум	Максимум
Нaтрий (мг)	5	14	20	60
Калий (мг)	15	35	60	145
Хлор (мг)	12	29	50	125
Калций (мг)	12	—	50	—
Фосфор (мг)	6	22	25	90
Магнезий (мг)	1,2	3,6	5	15
Желязо (мг) (1)	0,12	0,36	0,5	1,5
Цинк (мг)	0,12	0,36	0,5	1,5
Мед (мкг)	4,8	19	20	80
Йод (мкг)	1,2	—	5	—

Съотношението калций/фосфор е не по-малко от 1,2 и не повече от 2,0.

5.2. Храни, произведени от соеви белтъчини, самостоятелно или в смес с белтъчини на кравето мляко

Приложими са всички изисквания от точка 5.1, с изключение на тези, отнасящи се до желязото и цинка, които са както следва:

	За 100 кДж		За 100 ккал
	Минимум	Максимум	Минимум	Максимум
Желязо (мг)	0,25	0,5	1	2
Цинк (мг)	0,18	0,6	0,75	2,4

6. Витамини

	За 100 кДж		За 100 ккал
	Минимум	Максимум	Максимум	Минимум
Витамин А (мкг-РE) (2)	14	43	60	180
Витамин D (мкг) (3)	0,25	0,65	1	2,5
Тиамин (мкг)	10	—	40	—
Рибофлавин (мкг)	14	—	60	—
Ниацин(мкг-НЕ) (4)	60	—	250	—
Пантотенова киселина (мкг)	70	—	300	—
Витамин B6 (мкг)	9	—	35	—
Биотин (мкг)	0,4	—	1,5	—
Фолиева киселина (мкг)	1	—	4	—
Витамин B12 (мкг)	0,025	—	0,1	—
Витамин C (мкг)	1,9	—	8	—
Витамин K (мкг)	1	—	4	—
Витамин E (мкг α-TE) (5)	0,5/г полиненаситени мастни киселини, изразени като линолова киселина, но в никакъв случай по-малко от 0,1 мг на 100 налични кДж	—	0,5/г полиненаситени мастни киселини, изразени като линолова киселина, но в никакъв случай по-малко от 0,5 мг на 100 налични ккал	—

(1) Лимитът важи за обогатени с желязо продукти.

(2) РЕ = Всички трансретинол еквиваленти.

(3) Под формата на холекалциферол, от който 10 мкг = 400 I.U. витамин D.

(4) НЕ = Ниацин еквивалент = мг никотинова киселина + мг триптофан/60.

(5) α-TE = d-α-Токоферол еквивалент.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ПРЕХОДНИТЕ ХРАНИ, КОГАТО СА ПРИГОТВЕНИ СПОРЕД ИНСТРУКЦИИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

NB: Стойностите се отнасят до готов за употреба продукт

1. Енергия

Минимум	Максимум
250 кДж/100 мл	335 кДж/100 мл
(60 ккал/100 мл)	(80 ккал/100 мл)

2. Белтъчини

(белтъчно съдържание = азотно съдържание х 6,38) за белтъчините на кравето мляко

(белтъчно съдържание = азотно съдържание х 6,25) за изолирани соеви белтъчини

Минимум	Mаксимум
0,5 г/100 кДж	1 г/100 кДж
(2,25 г/100 ккал)	(4,5 г/100 ккал)

Химическият индекс на наличните белтъчини е равен най-малко на 80 % от този на контролните (референтните) белтъци (казеин съгласно определението в приложение VI).

„Химически индекс“ означава най-ниското съотношение между количеството на всяка от незаменимите аминокиселини в изследвания белтък и количеството на съответната аминокиселина в контролния белтък.

За преходни храни, произведени от соеви белтъчини, единствено или в смес с белтъчините на кравето мляко, могат да се използват само белтъчини, изолирани от соя.

Добавянето на аминокиселини към преходни храни е разрешено единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъчините и само в пропорции, необходими за тази цел.

3. Мазнини

Минимум	Максимум
0,8 г/100 кДж	1,5 г/100 кДж
(3,3 г/100 ккал)	(6,5 г/100 ккал)

3.1. Забранена е употребата на следните субстанции:

—	сусамово масло,

—	памучно масло,

—	мазнини, съдържащи повече от 8 % трансизомери на мастните киселини.

3.2. Лауринова киселина

Минимум	Максимум
—	15 % от общите мазнини

3.3. Миристинова киселина

Минимум	Максимум
—	15 % от общите мазнини

3.4. Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати)

Минимум

Максимум

70 мг/100 кДж

—

(300 мг/100 ккал)

Тази граница се отнася само за преходни храни, съдържащи растителни масла.

4. Въглехидрати

Минимум	Максимум
1,7 г/100 кДж	3,4 г/100 кДж
(7 г/100 ккал)	(14 г./100 ккал)

4.1. Забранява се употребата на съдържащи глутен съставки.

4.2. Лактоза

Минимум	Максимум
0,45 г./100 кДж	—
(1,8 г/100 ккал)

Настоящата разпоредба не се отнася до преходни храни, в които соевите белтъчини съставляват повече от 50 % от общото съдържание на белтъчини.

4.3. Захароза, фруктоза, мед

Минимум

Максимум

—

Поотделно или като цяло:

20 % от общите въглехидрати

5. Минерални вещества

	За 100 кДж		За 100 ккал
	Минимум	Максимум	Минимум	Максимум
Желязо (мг)	0,25	0,5	1	2
Йод (мкг)	1,2	—	5	—

5.2. Цинк

5.2.1. Преходни храни, произведени изцяло от краве мляко

Минимум	Mаксимум
0,12 мг/100 кДж	—
(0,5 мг/100 ккал)

5.2.2. Преходни храни, съдържащи изолирани или смесени с краве мляко соеви белтъчини

Минимум	Mаксимум
0,18 мг/100 кДж	—
(0,75 мг/100 ккал)

5.3. Други минерални вещества:

Концентрациите са най-малко равни на тези, които обикновено се откриват в кравето мляко, намалени, където е целесъобразно, в същото съотношение, както съотношението на белтъчините в преходните храни към тези на кравето мляко. Обичайният състав на кравето мляко е даден за справка в приложение VIII.

5.4. Съотношението калций/фосфор не надхвърля 2,0.

6. Витамини

	За 100 кДж		Максимум
	За 100 ккал	Минимум	Минимум	Максимум
Витамин А (мкг РE) (1)	14	43	60	180
Витамин D (мкг) (2)	0,25	0,75	1	3
Витамин C (мкг)	1,9	—	8	—
Витамин E (мкг α-TE) (3)	0,5/г полиненаситени мастни киселини, изразени като линолеова киселина, но в никакъв случай по-малко от 0,1 мг на 100 налични кДж	—	0,5/г полиненаситени мастни киселини, изразени като линолеова киселина, но в никакъв случай по-малко от 0,5 мг на 100 налични ккал	—

(1) РЕ Всички трансретинол еквиваленти.

(2) Под формата на холекалциферол, от който 10 мкг = 400 I.U. витамин D.

(3) α-TE = d-α-Токоферол еквивалент.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

1. Витамини

Витамин	Форма на витамина
Витамин А	Ретинил ацетат Ретинил палмитат Бета-каротин Ретинол
Витамин D	Витамин D2 (ергокалциферол) Витамин D3 (холекалциферол)
Витамин В1	Тиамин хидрохлорид Тиамин мононитрат
Витамин В2	Рибофлавин Рибофлавин-5′-фосфат, натрий
Ниацин	Никотинамид Никотинова киселина
Витамин В6	Пиридоксин хидрохлорид Пиридоксин-5′-фосфат
Фолат	Фолиева киселина
Пантотенова киселина	D-пантотенат, калций D-пантотенат, натрий Дексапантенол
Витамин В12	Цианокобаламин Хидроксокобаламин
Биотин	D-биотин
Витамин С	L-аскорбинова киселина Натриев L-аскорбат Калциев L-аскорбат 6-палмитил-L-аскорбинова киселина (аскорбил палмитат) Калиев аскорбат
Витамин Е	D-алфа-токоферол DL-алфа-токоферол D-алфа-токоферол ацетат DL-алфа-токоферол ацетат
Витамин К	Филоквинон (Фитоменадион)

2. Минерални вещества

Минерални вещества	Разрешени соли
Калций (Ca)	Калциев карбонат Калциев хлорид Калциеви соли на лимонена киселина Калциев глюконат Калциев глицерофосфат Калциев лактат Калциеви соли на ортофосфорната киселина Калциев хидроксид
Магнезий (Mg)	Магнезиев карбонат Магнезиев хлорид Магнезиев оксид Магнезиеви соли на ортофосфорна киселина Магнезиев сулфат Магнезиев глюконат Магнезиев хидроксид Магнезиеви соли на лимонената киселина
Желязо (Fe)	Железен цитрат Железен глюконат Железен лактат Железен сулфат Железен амониев цитрат Железен фумарат Железен дифосфат (Железен пирофосфат)
Мед (Cu)	Меден цитрат Меден глюконат Меден сулфат Медно-лизинов комплекс Меден карбонат
Йод (I)	Калиев йодид Натриев йодид Калиев йодат
Цинк (Zn)	Цинков ацетат Цинков хлорид Цинков лактат Цинков сулфат Цинков цитрат Цинков глюконат Цинков оксид
Манган (Mn)	Манганов карбонат Манганов хлорид Манганов цитрат Манганов сулфат Манганов глюконат
Натрий (Na)	Натриев бикарбонат Натриев хлорид Натриев цитрат Натриев глюконат Натриев карбонат Натриев лактат Натриеви соли на ортофосфорната киселина Натриев хидроксид
Калий (K)	Калиев бикарбонат Калиев карбонат Калиев хлорид Калиеви соли на лимонена киселина Калиев глюконат Калиев лактат Калиеви соли на ортофосфорна киселина Калиев хидроксид

3. Аминокиселини и други азотни съединения

L-аргинин и неговият хидрохлорид

L-цистин и неговият хидрохлорид

L-хистидин и неговият хидрохлорид

L-изолевцин и неговият хидрохлорид

L-левцин и неговият хидрохлорид

L-лизин и неговият хидрохлорид

L-цистеин и неговият хидрохлорид

L-метионин

L-фенилаланин

L-треонин

L-триптофан

L-тирозин

L-валин

L-карнитин и неговият хидрохлорид

Tаурин

4. Други

Холин

Холин хлорид

Холин цитрат

Холин битартарат

Инозитол

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

КРИТЕРИИ ЗА СЪСТАВА НА ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА, ДАВАЩИ ОСНОВАНИЯ ЗА СЪОТВЕТНО ТВЪРДЕНИЕ

Твърдение, свързано с:

Условия, даващи основания за твърдението

1.	Адаптиран белтък

Белтъчното съдържание е по-ниско от 0,6 г/100 кДж (2,5 г/100 ккал) и съотношението суроватъчен белтък/казеин е не по-малко от 1,0.

2.	Нисък натрий

Съдържанието на натрий е под 9 мг/100 кДж (39 мг/100 ккал).

3.	Без захароза

Липсва захароза

4.	Само лактоза

Лактозата е единственият наличен глуцид.

5.	Без лактоза

Липсва лактоза (1)

6.	Обогатена с желязо

Добавяне на желязо.

(1) Когато е определена чрез метод, чиито граници на определяне ще бъдат постановени на по-късен етап.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

НЕЗАМЕНИМИ И ПОЛУНЕЗАМЕНИМИ АМИНОКИСЕЛИНИ В МАЙЧИНОТО МЛЯКО

По смисъла на настоящия доклад незаменимите и полунезаменимите аминокиселини в майчиното мляко, изразени в мг за 100 кДж и 100 ккал, са следните:

	За 100 кДж (1)	За 100 ккал
Аргинин	16	69
Цистин	6	24
Хистидин	11	45
Изолевцин	17	72
Левцин	37	156
Лизин	29	122
Метионин	7	29
Фенилаланин	15	62
Треонин	19	80
Триптофан	7	30
Тирозин	14	59
Валин	19	80

(1) 1 кДж = 0,239 ккал.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Аминокиселинен състав на казеина и белтъка на майчината кърма

Аминокиселинен състав на казеина и белтъка на майчината кърма:

(г/100 г белтък)
	Казеин (1)	Майчина кърма (1)
Аргинин	3,7	3,8
Цистин	0,3	1,3
Хистидин	2,9	2,5
Изолевцин	5,4	4,0
Левцин	9,5	8,5
Лизин	8,1	6,7
Метионин	2,8	1,6
Фенилаланин	5,2	3,4
Треонин	4,7	4,4
Триптофан	1,6	1,7
Тирозин	5,8	3,2
Валин	6,7	4,5

(1) Аминокиселинно съдържание на храни и биологични данни за белтъка. FAO Nutritional studies № 24, Рим, 1970 г., точки 375 и 383.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Минералните елементи в кравето мляко

За справка съдържанието на минерални елементи в кравето мляко, изразени за 100 г обезмаслено твърдо вещество и за г белтъчини, е следното:

	За 100 г ОТВ (1)	За 1 г белтъчини
Натрий (мг)	550	15
Калий (мг)	1 680	43
Хлорид (мг)	1 050	28
Калций (мг)	1 350	35
Фосфор (мг)	1 070	28
Магнезий (мг)	135	3,5
Мед (мкг)	225	6
Йод	НО (2)	НО

(1) ОТВ: обезмаслено твърдо вещество

(2) НО: неопределено, варира в широки граници според сезона и условията на отглеждане