31990L0496

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 септември 1990 година

относно етикетирането за питателност на храните

(90/496/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е важно да се приемат мерки с оглед на постепенното изграждане на вътрешния пазар към 31 декември 1992 г.; като се има предвид, че вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че взаимовръзката между храненето и здравето, както и изборът на подходяща храна, съобразена с индивидуалните нужди, пораждат растящ интерес сред широката общественост;

като има предвид, че Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, събрани в рамките на Съвета, в своята резолюция от 7 юли 1986 г. за Европейската програма за действие срещу рака, счетоха като приоритетно подобряването на храненето;

като има предвид, че познаването на основните принципи на храненето и подходящото етикетиране за питателност на храните биха допринесли значително за това потребителят да направи горепосочения избор;

като има предвид, че етикетирането за питателност трябва да подпомага действията в областта на обучението на широката общественост по отношение на храненето;

като има предвид, че в интерес на потребителя, от една страна, и за избягване на евентуални технически препятствия за търговията, от друга страна, етикетирането за питателност трябва да се представя в стандартизирана форма в цялата Общност;

като има предвид, че храните, които имат етикети за питателност, трябва да съответстват на правилата, посочени в настоящата директива;

като има предвид, че всички други начини за етикетиране за питателност трябва да бъдат забранени, но храните, които нямат етикетиране за питателност, трябва да могат да се движат свободно;

като има предвид, че за да привлече вниманието на средния потребител и за да изпълни предназначението, за което се въвежда и предвид сегашното ниско ниво на познанията в областта на храненето представената информация трябва да бъде проста и лесна за разбиране;

като има предвид, че прилагането на настоящата директива за определен период от време ще даде възможност да бъде събран ценен опит в съответната област и да се оцени реакцията на потребителите към начина на представяне на информацията за хранителната стойност, което ще даде възможност на Комисията да преразгледа правилата и да предложи подходящи промени;

като има предвид, че с цел да се насърчават заинтересованите страни и особено малките и средни предприятия да осигуряват етикетиране за питателност на колкото е възможно повече продукти, трябва да се въведат постепенно мерки, които да направят информацията по-пълна и по-балансирана;

като има предвид, че правилата, формулирани в настоящата директива, трябва да вземат под внимание и насоките на Codex Alimentarius по отношение на етикетирането за питателност;

като има предвид, че общите разпоредби и определения по отношение на етикетирането се съдържат в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни, предназначени за крайния потребител (4), последно изменена с Директива 89/395/ЕИО (5); като има предвид, че следователно настоящата директива може да се ограничи до тези разпоредби, които имат отношение към етикетирането за питателност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Настоящата директива се отнася до етикетирането за питателност на храните, които се доставят като такива на крайния потребител. Тя се прилага и по отношение на храни, предназначени за доставяне в ресторанти, болници, столове и други подобни масови доставчици (наричани по-долу „масови доставчици“).

2.   Настоящата директива не се прилага за:

3.   Настоящата директива се прилага без да се засягат разпоредбите относно етикетирането, съдържащи се в Директива 89/398/ЕИО на Съвета (6) от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба, и на специални директиви, посочени в член 4 от настоящата директива.

4.   По смисъла на настоящата директива:

Член 2

1.   При спазване на параграф 2 етикетирането за питателност е по избор.

2.   Когато на етикета фигурира хранителна претенция, представянето или рекламата, с изключение на колективните рекламни кампании, етикетирането за питателност е задължително.

Член 3

Приемат се само хранителните претенции относно енергийната стойност и хранителните вещества, изброените в член 1, параграф 4, буква а), подточка (ii) и субстанциите, които принадлежат към или са компоненти на категория от тези хранителни вещества. Разпоредби относно ограничаването или забраната на някои хранителни претенции по смисъла на настоящия член могат да се приемат в съответствие с предвидената в член 10 процедура.

Член 4

1.   При етикетиране за питателност информацията, която трябва да бъде представена е тази за група 1 или група 2 в следния ред:

2.   Когато хранителната претенция е по отношение на захарите, наситените мастни киселини, целулозата или натрия, информация, която трябва да бъде представена е тази от група 2.

3.   Етикетирането за питателност може да включва и количеството на една или повече от следните съставки:

4.   Когато са предмет на хранителна претенция, субстанциите, които принадлежат към или са компоненти на категория хранителни вещества, посочени в параграфи 1 и 3, задължително се обявяват.

Освен това, когато е посочено количеството полиненаситени и/или мононенаситени мастни киселини и/или холестерол, се посочва и количеството наситени мастни киселини, като в такъв случай обявяването на последното не представлява хранителна претенция по смисъла на параграф 2.

Член 5

1.   Енергийната стойност, която се обявява, се изчислява като се използват следните коефициенти на конверсия:

2.   В съответствие с предвидената в член 10 процедура се приемат разпоредби във връзка с:

Член 6

1.   Обявяването на енергийната стойност и на съдържанието на хранителните вещества или техните компоненти се представя в цифров вид. Използват се следните единици:

2.   Информацията се изразява за 100 г или за 100 мл. Освен това тези сведения могат да се дадат за количествена дажба върху етикета или за порция, при условие че е даден броят на порциите в опаковката.

3.   В съответствие с предвидената в член 10 процедура може да се реши, че информацията в параграфи 1 и 2 може да се предостави и под формата на графики съгласно образци, които следва да се определят.

4.   Упоменатите количества трябва да се отнасят за храната такава, каквато се продава. Когато е целесъобразно, може да се предостави информация за готовата храна, при условие че начинът на приготвяне е описан достатъчно подробно и че информацията се отнася до готовата за консумация храна.

6.   Когато се декларират захарите и/или полиолите и/или скорбялата, обявяването е непосредствено след обозначението на съдържанието на глуциди по следния начин:

7.   Когато се обявяват количеството и/или типа мастни киселини и/или нивото на холестерола, обявяването е непосредствено след обозначението на количеството общи мазнини по следния начин:

8.   Заявените стойности са средните стойности, надлежно изчислени въз основа на:

Условията и реда за прилагането на параграф 1, по-специално за отклоненията между декларираните стойности и установените при официалните проверки стойности, се определят в съответствие с предвидената в член 10 процедура.

Член 7

1.   Данните, обхванати от настоящата директива, трябва да се групират на едно място в табличен вид, с числата на един ред, ако мястото позволява. Ако мястото не позволява, информацията се представя на един ред.

Те трябва да се напишат на видно място с четливи и незаличими букви.

2.   Държавите-членки следят данните, обхванати от настоящата директива, да са на лесно разбираем за купувачите език, освен ако са взети други мерки за информиране на купувачите. Тази разпоредба не пречи такава информация да бъде отбелязана на няколко езика.

3.   По отношение на етикетирането за питателност държавите-членки се въздържат да въвеждат по-подробни уточнения от вече съдържащите се в настоящата директива.

Член 8

По отношение на непакетираните храни за продажба на крайния потребител или на масови доставчици и храните, пакетирани на мястото на продажбата по молба на купувача, или предварително пакетирани за незабавна продажба, обхватът на посочената в член 4 информация и начинът на нейното съобщаване могат да бъдат определени с национални разпоредби до евентуалното приемане на мерки на Общността в съответствие с предвидената в член 10 процедура.

Член 9

Всякакви мерки, които биха могли да засегнат публичното здраве, се приемат след консултация с Научния комитет по храните, създаден с Решение 74/234/ЕИО (7).

Член 10

1.   Когато се прибягва до предвидената в настоящия член процедура, Постоянният комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (8) (наричан по-долу „Комитета“) се сезира от неговия председател или по негова собствена инициатива, или по молба на представителя на държава-членка.

2.   Представителят на Комисията представя пред Комитета проект за мерките, които следва да се приемат. Комитетът постановява становището си по този проект в срок, който може да бъде определен от председателя в зависимост от спешността на проблема. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за приемането на решения, които Съветът е призован да приема по предложение на Комисията. При гласуването в рамките на Комитета гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се претеглят съгласно посочения по-горе начин. Председателят не гласува.

Член 11

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива и незабавно информират за това Комисията. Тези мерки се прилагат по такъв начин, че:

2.   До … (пет години след нотифицирането на настоящата директива), обявяването в етикетирането за питателност, доброволно или въз основа на хранителна претенция, на едно или повече от следните хранителни вещества: захари, наситени мастни киселини, целулоза, натрий, няма да поражда задължението, посочено в член 4, параграфи 1 и 2, да бъдат обявени всички тези хранителни вещества.

3.   Към … (осмата година след нотифицирането на настоящата директива) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива. По същото време тя представя пред Съвета подходящи предложения за изменение.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 282, 5.11.1988 г., стр. 8 и

ОВ C 296, 24.11.1989 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 158, 26.6.1989 г., стр. 250 и

ОВ C 175, 16.7.1990 г., стр. 76.

(3)  ОВ C 159, 26.6.1989 г., стр. 41.

(4)  ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

(6)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., с. 27.

(7)  ОВ L 136, 20.5.1974 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Витамини и минерали, които могат да бъдат обявени, и техният препоръчителен дневен прием (ПДП)

По принцип 15 % от посочения в настоящото приложение препоръчителен прием за 100 г или 100 мл или за опаковка, ако опаковката съдържа само една порция, е количеството, което трябва да се има предвид, за да се реши какво представлява значително количество.