2003L0087 — BG — 02.02.2009 — 002.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 октомври 2003 година

за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 275, 25.10.2003, p.32)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

ДИРЕКТИВА 2004/101/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 27 октомври 2004 година

  L 338

18

13.11.2004

►M2

ДИРЕКТИВА 2008/101/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 19 ноември 2008 година

  L 8

3

13.1.2009




▼B

ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 октомври 2003 година

за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета

(текст от значение за ЕИП)



ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ( 1 ),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 2 ),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите ( 3 ),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора ( 4 ),

като имат предвид, че:

(1)

Зелената книга за търговия с емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз постави началото на общоевропейски дебат за удачността и евентуалното функциониране на търговията с емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз. В Европейската програма по изменение на климата се разглеждат политики и мерки на Общността, чийто процес обхваща множество заинтересовани страни и които включват схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (схемата на Общността), основаваща се на Зелената книга. В своите Заключения от 8 март 2001 г. Съветът призна особеното значение на Европейската програма по изменение на климата и на работата, основаваща се на Зелената книга, и подчерта спешната необходимост от конкретни действия на равнище Общност.

(2)

В Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда, въведена с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) изменението на климата се определя като приоритет за действие и се предвижда въвеждането на схема за търговия с емисии в рамките на цялата Общност към 2005 г. В тази програма се приема, че Общността е поела ангажимент да постигне 8-процентно намаление на емисиите на парникови газове в периода 2008—20012 г. в сравнение със стойностите от 1990 г. и че в по-дългосрочна перспектива емисиите на парникови газове в глобален мащаб трябва да бъдат намалени с приблизително 70 % в сравнение със стойностите от 1990 г.

(3)

Крайната цел на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата, която беше одобрена с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. относно подписването на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата ( 6 ), е да се постигне стабилизация на концентрациите от парникови газове в атмосферата на равнище, което предотвратява опасна антропогенна намеса в климатичната система.

(4)

С влизането в сила на Протокола от Киото, който беше одобрен с Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. относно приемането, от името на Европейската общност, на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата и съвместното изпълнение на произтичащите от него ангажименти ( 7 ), за Общността и нейните държави-членки ще възникне задължение в периода 2008—2012 г. да намалят съвкупните си антропогенни емисии от парниковите газове, изброени в приложение А към Протокола, с 8 % в сравнение със стойностите от 1990 г.

(5)

Общността и нейните държави-членки приеха да изпълнят своите ангажименти за намаляване на антропогенните емисии от парниковите газове по линия на Протокола от Киото съвместно, в съответствие с Решение 2002/358/ЕО. Целта на настоящата директива е да допринесе за по-ефективното изпълнение на ангажиментите на Европейската общност и на нейните държави-членки чрез ефикасен европейски пазар за търговия с квоти за емисии на парникови газове, с възможно най-малкото забавяне на икономическото развитие и намаляване на заетостта.

(6)

С Решение 93/389/ЕИО от 24 юни 1993 г. относно механизъм на Общността за мониторинг на емисиите от СО2 и други парникови газове ( 8 ) беше въведен механизъм за мониторинг на емисиите от парникови газове и за оценка на напредъка по изпълнение на ангажиментите във връзка с тези емисии. Този механизъм ще помогне на държавите-членки да определят общото количество на квотите за разпределение.

(7)

Разпоредбите на Общността във връзка с разпределението на квоти от държавите-членки са необходими, за да спомогнат за запазване целостта на вътрешния пазар и за избягване на деформации на конкуренцията.

(8)

При разпределянето на квотите държавите-членки трябва да вземат предвид възможностите за намаляване на емисиите чрез дейности, насочени към промишлените процеси.

(9)

Държавите-членки могат да постановят, че отпускат квоти, валидни само за петгодишен период, с начало 2008 г., на лица във връзка с отменени квоти, в съответствие с намалението на емисиите, реализирано от тези лица на територията на собствената им страна в продължение на тригодишен период с начало 2005 г.

(10)

От началото на упоменатия петгодишен период прехвърлянето на квоти на друга държава-членка ще включва съответни корекции в количествените единици, определени по силата на Протокола от Киото.

(11)

Държавите-членки следва да се погрижат субектите, извършващи някои определени дейности, да притежават разрешително за емисии на парникови газове и да следят и докладват своите емисии на парникови газове, определени във връзка с тези дейности.

(12)

Държавите-членки трябва да определят правила за санкции, приложими при нарушаване на настоящата директива, и да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

(13)

За да се осигури прозрачност, обществеността трябва да има достъп до информацията, свързана с разпределението на квотите, и до резултатите от мониторинга на емисиите при съблюдаване единствено на ограниченията, предвидени в Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до екологична информация ( 9 ).

(14)

Държавите-членки следва да представят доклад за изпълнението на настоящата директива, изготвен въз основа на Директива 91/692/ЕИО на Съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизиране и рационализиране на докладите за прилагане на някои директиви, свързани с околната среда ( 10 ).

(15)

Включването на допълнителни инсталации в схемата на Общността следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, като по този начин обхватът на схемата на Общността може да се разшири и да включи и парникови газове различни от въглероден двуоксид, освен всичко останало и от дейности с алуминий и химикали.

(16)

Настоящата директива не бива да възпрепятства никоя държава-членка да поддържа или въвежда национални търговски схеми, регулиращи емисиите на парникови газове от дейности, различни от изброените в приложение I или включени в схемата на Общността или да монтира инсталации, временно изключени от схемата на Общността.

(17)

Държавите-членки могат да участват в международната търговия с емисии като страни по Протокола от Киото с всяка друга страна, включена в приложение Б към него.

(18)

Обвързването на схемата на Общността със схемите за търговия с емисии на парникови газове в трети страни ще увеличи ефективността на разходите за планираното намаляване на емисиите, така както е заложено в Решение 2002/358/ЕО за съвместното изпълнение на ангажиментите.

(19)

Основаните на проекти механизми, включващи Съвместно изпълнение (СИ) и Механизма чисто развитие (МЧР), са важни за постигане както на целта за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб, така и на тази за по-икономичното действие на схемата на Общността. Съгласно съответните разпоредби на Протокола от Киото и Споразумението от Маракеш, използването на механизмите трябва да допълва действията на национално равнище, като по този начин действията на национално равнище ще съставляват важен елемент от полаганите усилия.

(20)

Настоящата директива ще стимулира използването на технологии с по-висока енергийна ефективност, включително технологиите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, при които се отделят по-малко емисии на единица продукция, докато бъдещата директива на Европейския парламент и на Съвета за стимулиране на комбинираното производство въз основа на търсенето на полезна топлина на вътрешния енергиен пазар ще насърчи прилагането на технологии за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

(21)

С Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването ( 11 ) се въвежда обща рамка за предотвратяване и контрол на замърсяването, чрез която могат да се издават разрешителни за емисии на парникови газове. Директива 96/61/ЕО следва да бъде изменена и допълнена, за да се гарантира, че няма да се определят норми за допустими емисии за директни емисии на парникови газове от инсталация, попадаща в обхвата на действие на настоящата директива, и че държавите-членки могат да предпочетат да не налагат изисквания, свързани с енергийната ефективност по отношение на горивни инсталации или други съоръжения, отделящи въглероден двуоксид на обекта, без да се нарушават каквито и да било други изисквания съгласно Директива 96/61/ЕО.

(22)

Настоящата директива е съвместима с Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата и с Протокола от Киото. Тя следва да се преразглежда в светлината на развиващите се събития в този контекст, като се отчитат опитът от нейното прилагане и постигнатият напредък в мониторинга на емисиите на парникови газове.

(23)

Търговията с емисионни квоти трябва да бъде част от всеобхватен пакет от съгласувани политики и мерки, осъществявани на равнище държава-членка и на общностно равнище. Без да се нарушава прилагането на членове 87 и 88 от Договора, по действията, които са обхванати от схемата на Общността, държавите-членки могат да помислят за последиците от регулаторни, фискални или други политики, с които се преследват същите цели. При прегледа на директивата трябва да се отчете степента, в която са постигнати тези цели.

(24)

Инструментът за данъчно облагане може да бъде национална политика за ограничаване на емисиите от инсталации, които са временно изключени.

(25)

Политиките и мерките трябва да се прилагат на равнище държава-членка и на общностно равнище във всички икономически отрасли на Европейския съюз, а не само в промишления и енергийния сектор, за да доведат до значително редуциране на емисиите. По-специално, Комисията следва да обмисли политики и мерки на общностно равнище, за да може транспортният сектор да допринесе в значителна степен за изпълнението на задълженията на Общността и на държавите-членки във връзка с изменението на климата по Протокола от Киото.

(26)

Въпреки многостранните възможности на пазарните механизми, стратегията на Европейския съюз за смекчаване на последиците от изменението на климата трябва да се изгради въз основа на баланс между схемата на Общността и на други видове общностни, национални и международни действия.

(27)

В настоящата директива се зачитат основните права и се съблюдават принципите, възприети по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(28)

Мерките, необходими за въвеждането на настоящата директива, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 12 ).

(29)

Тъй като критерии, обявени в точки 1, 5 и 7 от приложение III, не могат да бъдат изменяни чрез комитология, измененията по отношение на периодите след 2012 г. следва да се извършват единствено чрез процедура по съвместно вземане на решение.

(30)

Тъй като целта на предлаганите действия, въвеждането на схемата на Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен при индивидуално действие на държавите-членки и, следователно, поради мащаба и последиците на предлаганите действия, може да се постигне по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, така както е изложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е изложен в същия член, в настоящата директива не се предвижда повече от необходимото за постигането на тази цел.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



▼M2

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

▼B

Член 1

Предмет

С настоящата директива се въвежда схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (наричана по-долу „схемата на Общността“), за да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин.

Член 2

Обхват

1.  Настоящата директива следва да се прилага спрямо емисии от дейностите, изброени в приложение I, и парниковите газове, изброени в приложение II.

2.  Настоящата директива следва да се прилага, без да се нарушават каквито и да било изисквания съгласно Директива 96/61/ЕО.

▼M2

3.  Прилагането на настоящата директива по отношение на летището на Гибралтар се извършва, без да се засягат съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на спора за суверенитета на територията, на която е разположено летището.

▼B

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а) „квота“ означава квота за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките на определен период, която е валидна единствено за целите на изпълнение на изискванията на настоящата директива и може да бъде прехвърляна в съответствие с разпоредбите на настоящата директива;

▼M2

б) „емисии“ означава отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация или отделянето от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност, включена в списъка в приложение I, на определените по отношение на тази дейност газове;

▼B

в) „парникови газове“ означава газовете, изброен в приложение II;

г) „разрешително за емисии на парникови газове“ означава разрешително, издадено в съответствие с членове 5 и 6;

д) „инсталация“ означава стационарно техническо съоръжение за осъществяване на една или повече от дейностите, изброени в приложение I, както и всякакви други дейности, пряко отнасящи се до тях, които имат техническа връзка с дейностите, осъществявани на този обект и които биха могли да повлияят върху емисиите и замърсяването;

е) „оператор“ означава всяко лице, което експлоатира или контролира инсталация или, когато това е предвидено в националното законодателство, на което са делегирани решаващи икономически правомощия във връзка с техническото функциониране на инсталацията;

ж) „лице“ означава всяко физическо или юридическо лице;

з) „нов участник“ означава всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в приложение I, за която е получено разрешително за емисии на парникови газове или е подновено разрешително за емисии на парникови газове поради промяна в характера или функционирането ѝ, или поради разширяване на инсталацията, след уведомяване на Комисията за националния план за разпределение;

и) „обществеността“ означава едно или повече лица и, в зависимост от националното законодателство или практика, сдружения, организации, или групи лица;

й) „тон еквивалент на въглероден двуоксид“ означава един метричен тон въглероден двуоксид (СО2), или количество от всеки друг парников газ, включен в списъка в приложение II, с еквивалентен потенциал за глобално затопляне;

▼M1

к) „Страна по приложение I“ означава страна, включена в приложение I към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации относно изменението на климата (РКООНИК), която е ратифицирала Протокола от Киото, както е определено в член 1, параграф 7 от Протокола от Киото;

л) „дейност по проект“ означава дейност по проект, одобрена от една или повече страни по приложение I в съответствие с член 6 или член 12 от Протокола от Киото и решенията, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото;

м) „единица редуцирана емисия“ или „ЕРЕ“ означава единица, издадена съгласно член 6 от Протокола от Киото и решенията, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото;

н) „сертифицирана единица редуцирана емисия“ или „СЕРЕ“ означава единица, издадена съгласно член 12 от Протокола от Киото и решенията, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото;

▼M2

о) „оператор на въздухоплавателно средство“ означава лице, което експлоатира въздухоплавателно средство в момента, в който то извършва авиационна дейност, включена в списъка в приложение I, или ако това лице не е известно или не е посочено от собственика на въздухоплавателното средство — лицето, което е собственик на въздухоплавателното средство;

п) „оператор за търговски въздушен превоз“ означава оператор, който срещу възнаграждение предоставя услуги за обществен превоз на пътници, товари или поща по редовни или нередовни въздушни линии;

р) „администрираща държава-членка“ означава държавата-членка, отговорна за администрирането на схемата на Общността по отношение на оператора на въздухоплавателно средство в съответствие с член 18а;

с) „установени авиационни емисии“ означава емисиите от всички полети, попадащи в обхвата на авиационните дейности, изброени в приложение I, които заминават от летище, разположено на територията на държава-членка, или пристигат на такова летище от трета държава;

т) „исторически авиационни емисии“ означава средноаритметичната стойност на годишните емисии през календарните години 2004, 2005 и 2006, отделени от въздухоплавателно средство, извършващо авиационна дейност, включена в списъка в приложение I.



ГЛАВА II

ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ

Член 3а

Приложно поле

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за разпределяне и издаване на квоти по отношение на авиационните дейности, включени в списъка в приложение I.

Член 3б

Авиационни дейности

До 2 август 2009 г., като действа в съответствие с процедурата за регулиране, посочена в член 23, параграф 2, Комисията изготвя насоки за подробно тълкуване на авиационните дейности, изброени в приложение I.

Член 3в

Общо количество на квотите за въздухоплаване

1.  За периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 97 % от историческите авиационни емисии.

2.  За посочения в член 11, параграф 2 период, започващ на 1 януари 2013 г., и при условие че няма направени изменения в резултат от прегледа, посочен в член 30, параграф 4, за всеки следващ период общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 95 % от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.

Този процент квоти може да бъде преразгледан като част от общия преглед на настоящата директива.

3.  Комисията прави преглед на общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства в съответствие с член 30, параграф 4.

4.  До 2 август 2009 г. Комисията взема решение относно историческите авиационни емисии въз основа на най-надеждните налични данни, включително предварителни разчети на базата на информацията за действителния трафик. Това решение се разглежда в рамките на комитета, посочен в член 23, параграф 1.

Член 3г

Метод на разпределение на квотите за въздухоплаването посредством продажба чрез търг

1.  В периода, посочен в член 3в, параграф 1, 15 % от квотите се разпределят чрез търг.

2.  От 1 януари 2013 г. 15 % от квотите се разпределят чрез търг. Този процент квоти може да бъде увеличен като част от общия преглед на настоящата директива.

3.  Приема се регламент, съдържащ подробни разпоредби относно продажбата чрез търг, извършвана от държавите-членки за квоти, за които не се изисква да бъдат издадени безплатно в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член или член 3е, параграф 8. Броят квоти, който ще бъде определен за продажба чрез търг за всеки период от всяка държава-членка, е пропорционален на дела ѝ от общия брой установени авиационни емисии за всички държави-членки за референтната година, докладвани в изпълнение на член 14, параграф 3 и проверени съгласно член 15. За периода, посочен в член 3в, параграф 1, референтната година е 2010 г., а за всеки следващ период, посочен в член 3в, референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

Горепосоченият регламент, предназначен да измени несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 3.

4.  Държавите-членки определят как ще се използват приходите от продажбата на квотите чрез търг. Тези приходи следва да се използват за справяне с изменението на климата в ЕС и в трети държави, inter alia, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата в ЕС и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително и по-специално в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии, както и за покриване на разходите за администриране на схемата на Общността. Приходите от търговете следва да се използват също така като източник на средства за финансовата вноска в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването.

Държавите-членки информират Комисията за действията, предприети в съответствие с настоящия параграф.

5.  Информацията, предоставена на Комисията въз основа на настоящата директива, не освобождава държавите-членки от задължението за предоставяне на информация, предвидено в член 88, параграф 3 от Договора.

Член 3д

Разпределяне и издаване на квоти на оператори на въздухоплавателни средства

1.  За всеки период, посочен в член 3в, всеки оператор на въздухоплавателно средство може да подаде заявление за разпределяне на квотите, които ще се разпределят безплатно. Заявлението може да бъде направено чрез изпращане до компетентния орган в администриращата държава-членка на проверени данни за тонкилометрите от авиационни дейности, изброени в приложение I, изпълнени от този оператор на въздухоплавателно средство за годината, за която е осъществен мониторинг. За целите на настоящия член годината, за която се осъществява мониторинг, е календарната година, приключваща 24 месеца преди началото на периода, за които се отнася, в съответствие с приложения IV и V или във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 2010 г. Заявлението се подава поне 21 месеца преди началото на периода, за който се отнася, или във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 31 март 2011 г.

2.  Държавите-членки изпращат на Комисията получените съгласно параграф 1 заявления поне осемнадесет месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението, или във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 30 юни 2011 г.

3.  Поне петнадесет месеца преди началото на всеки период, посочен в член 3в, параграф 2, или във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 30 септември 2011 г., Комисията изчислява и приема решение, установяващо:

а) общото количество квоти, които да бъдат разпределени за този период в съответствие с член 3в;

б) броя на квотите, които да бъдат разпределени чрез търг за този период в съответствие с член 3г;

в) броя на квотите от специалния резерв за оператори на въздухоплавателни средства за този период в съответствие с член 3е, параграф 1;

г) броя на квотите, които ще бъдат разпределени безплатно за този период, чрез изваждане на броя на квотите, посочени в букви б) и в), от общото количество квоти, за които е взето решение съгласно буква а); и

д) параметъра, който ще се използва при безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства, чиито заявления са подадени до Комисията в съответствие с параграф 2.

Параметърът, посочен в буква д), изразен в брой квоти за тонкилометър, се изчислява, като се раздели броят на квотите, посочени в буква г), на сбора от тонкилометрите, включени в заявленията, изпратени на Комисията в съответствие с параграф 2.

4.  В срок от три месеца след датата, на която Комисията взема решение съгласно параграф 3, всяка администрираща държава-членка изчислява и публикува:

а) всички квоти, разпределени за периода на всеки оператор на въздухоплавателно средство, чието заявление е изпратено на Комисията в съответствие с параграф 2, изчислени, като се умножат тонкилометрите, включени в заявлението, по параметъра, посочен в параграф 3, буква д); и

б) квотите, разпределени на всеки оператор на въздухоплавателно средство за всяка година, които се определят, като се раздели количеството на всички разпределени му квоти за периода, изчислено съгласно буква а), на броя години в периода, за който този оператор на въздухоплавателно средство извършва авиационна дейност, включена в списъка в приложение I.

5.  До 28 февруари 2012 г. и до 28 февруари на всяка следваща година компетентният орган на администриращата държава-членка издава на всеки оператор на въздухоплавателно средство броя квоти, разпределени на този оператор на въздухоплавателно средство за съответната година съгласно настоящия член или член 3е.

Член 3е

Специален резерв за определени оператори на въздухоплавателни средства

1.  За всеки посочен в член 3в, параграф 2 период 3 % от общото количество квоти, които ще се разпределят, се заделят в специален резерв за оператори на въздухоплавателни средства:

а) които започват да извършват авиационна дейност, попадаща в приложение I, след годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно член 3д, параграф 1, по отношение на периода, посочен в член 3в, параграф 2; или

б) чиито тонкилометри се увеличават средно с над 18 % годишно във времето между годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно член 3д, параграф 1, по отношение на периода, посочен в член 3в, параграф 2, и втората календарна година на този период;

и чиято дейност по буква а) или допълнителни дейности по буква б) не представляват изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателно средство.

2.  Оператор на въздухоплавателно средство, който отговаря на условията по параграф 1, може да кандидатства за безплатно разпределение на квоти от специалния резерв, като подаде заявление до компетентния орган на администриращата го държава-членка. Заявлението се подава до 30 юни през третата година на посочения в член 3в, параграф 2 период, за който се отнася то.

Разпределението на квоти за оператор на въздухоплавателно средство съгласно параграф 1, буква б) не надвишава 1 000 000 квоти.

3.  В заявлението по параграф 2:

а) се включват проверени данни за тонкилометрите в съответствие с приложения IV и V за авиационните дейности, изброени в приложение I, извършвани през втората календарна година на периода, посочен в член 3в, параграф 2, за който се отнася заявлението;

б) се представят доказателства за изпълнението на критериите за допустимост, посочени в параграф 1; и

в) по отношение на оператори на въздухоплавателни средства, за които се прилага параграф 1, буква б), се декларира:

i) процентното увеличение в тонкилометри на дейността на оператора на въздухоплавателно средство в периода между годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно член 3д, параграф 1, по отношение на периода, посочен в член 3в, параграф 2, и втората календарна година на този период;

ii) абсолютното увеличение в тонкилометри на дейността на оператора на въздухоплавателно средство за периода между годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно член 3д, параграф 1, по отношение на периода, посочен в член 3в, параграф 2, и втората календарна година на този период; и

iii) абсолютното увеличение в тонкилометри на дейността на оператора на въздухоплавателно средство за периода между годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно член 3д, параграф 1, по отношение на периода, посочен в член 3в, параграф 2, и втората календарна година на този период, което надвишава определения в параграф 1, буква б) процент.

4.  Не по-късно от шест месеца след изтичането на крайния срок за подаване на заявления по параграф 2 държавите-членки изпращат на Комисията заявленията, получени съгласно посочения параграф.

5.  Не по-късно от дванадесет месеца след изтичането на крайния срок за подаване на заявления по параграф 2 Комисията решава какъв да бъде параметърът, който ще се използва за безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства, чиито заявления са изпратени на Комисията в съответствие с параграф 4.

При спазване на параграф 6 параметърът се изчислява, като се раздели броят на квотите в специалния резерв на сбора от:

а) данните за тонкилометрите за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага параграф 1, буква а), включени в заявленията, изпратени на Комисията в съответствие с параграф 3, буква а) и параграф 4; и

б) данните за абсолютното увеличение в тонкилометри, надвишаващи процента, определен в параграф 1, буква б), за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага параграф 1, буква б), включени в заявленията, изпратени на Комисията в съответствие с параграф 3, буква в), подточка iii) и параграф 4.

6.  Показателят, посочен в параграф 5, не следва да води до годишно разпределение на тонкилометър, което е по-голямо от годишното разпределение на тонкилометър за оператори на въздухоплавателни средства съгласно член 3д, параграф 4.

7.  В срок от три месеца след датата, на която Комисията взема решение съгласно параграф 5, всяка администрираща държава-членка изчислява и публикува:

а) квотите от специалния резерв, разпределени на всеки оператор на въздухоплавателно средство, чието заявление е изпратено на Комисията в съответствие с параграф 4. Тези квоти се изчисляват, като се умножи параметърът, посочен в параграф 5:

i) по отношение на операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага параграф 1, буква а) — по тонкилометрите, включени в заявлението, изпратено на Комисията в съответствие с параграф 3, буква а) и параграф 4;

ii) по отношение на операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага параграф 1, буква б) — по абсолютното увеличение в тонкилометри, надвишаващи определения в параграф 1, буква б) процент, включени в заявлението, изпратено на Комисията в съответствие с параграф 3, буква в), подточка iii) и параграф 4; и

б) квотите, разпределени на всеки оператор на въздухоплавателно средство за всяка година, които се определят, като се раздели количеството квоти по буква а) на броя на оставащите за периода, посочен в член 3в, параграф 2, пълни календарни години, за които се отнасят разпределените квоти.

8.  Всички неразпределени квоти от специалния резерв се продават чрез търг от държавите-членки.

9.  Комисията може да установи подробни правила относно използването на специалния резерв по настоящия член, включително оценка на съответствието с критериите за допустимост по параграф 1. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 3.

Член 3ж

Планове за мониторинг и докладване

Администриращата държава-членка гарантира, че всеки оператор на въздухоплавателно средство представя на компетентния орган в тази държава-членка план за мониторинг, в който са установени мерките за мониторинг и докладване на данните за емисиите и тонкилометрите за целите на заявлението по член 3д, както и че тези планове са одобрени от компетентния орган в съответствие с насоките, приети съгласно член 14.



ГЛАВА III

СТАЦИОНАРНИ ИНСТАЛАЦИИ

Член 3з

Приложно поле

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за разрешителните за емисии на парникови газове и за разпределянето и издаването на квоти по отношение на дейностите, включени в списъка в приложение I, различни от авиационни дейности.

▼B

Член 4

Разрешителни за емисии на парникови газове

Държавите-членки следва да се погрижат след 1 януари 2005 г. в никоя инсталация да не се извършва никаква дейност, включена в приложение I, в резултат на която да се отделят указаните във връзка с тази дейност емисии, освен ако нейният оператор не притежава разрешително, издадено от компетентен орган в съответствие с членове 5 и 6, или ако инсталацията не е временно изключена от схемата на Общността съгласно член 27.

Член 5

Заявления за разрешителни за емисии на парникови газове

Заявлението до компетентния орган за разрешително за емисии на парникови газове включва описание на:

а) инсталацията и нейната работа, включително използваната технология;

б) суровините и спомагателните материали, чието използване може да доведе до емисии на газове, включени в списъка в приложение I.

в) източниците на емисии на газове от инсталацията, изброени в приложение I; и

г) планираните мерки за мониторинг и докладване в съответствие с указанията, приети съгласно член 14.

В заявлението следва да се включи и нетехническо резюме на подробната информация, упомената в първата алинея.

Член 6

Условия за издаване и съдържание на разрешителното за емисии на парникови газове

1.  Компетентният орган издава разрешително за емисии на парникови газове, с което се позволява отделянето на газове от цялата инсталация или от част от нея, ако се е уверил, че операторът е в състояние да следи и докладва емисиите.

Едно разрешително за емисии на парникови газове може да е валидно за една или повече инсталации на една и съща площадка, експлоатирани от един е същ оператор.

2.  Разрешителните за емисии на парникови газове съдържат следните елементи:

а) име и адрес на оператора;

б) описание на работата на инсталацията и на емисиите, които се отделят от нея;

в) изискванията за мониторинг, в които са указани методиката и честотата на наблюдение;

г) изискванията за докладване;

▼M2

д) задължение за връщане на квоти, различни от квотите, издадени съгласно глава II, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, проверено и потвърдено в съответствие с член 15, в рамките на четири месеца след приключване на съответната година.

▼B

Член 7

Промени, свързани с инсталациите

Операторът е длъжен да информира компетентния орган за всякакви промени в характера или функционирането или за разширение на инсталацията, за което може да поиска актуализиране на разрешителното за емисии на парникови газове. Когато това е удачно, компетентният орган актуализира разрешителното. Когато е налице промяна в самоличността на оператора на инсталацията, компетентният орган актуализира разрешителното като включва в него името и адреса на новия оператор.

Член 8

Съгласуване с Директива 96/61/ЕО

Държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато в инсталациите се извършват дейности, които са включени в приложение I към Директива 96/61/ЕО, условията и процедурата за издаване на разрешително за емисии на парникови газове са съгласувани с тези за разрешителното, предвидено в тази директива. Изискванията на членове 5, 6 и 7 от настоящата директива могат да се впишат в процедурите, регламентирани в Директива 96/61/ЕО.

Член 9

Национален разпределителен план

1.  За всеки период, упоменат в член 11, параграфи 1 и 2, всяка държава-членка разработва национален план, в който се посочва общото количество на квотите, които тя възнамерява да разпредели за този период, и как предлага да ги разпредели. Планът трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, включително тези, включени в приложение III, като се отчетат надлежно коментарите на обществеността. Най-късно до 31 декември 2003 г. Комисията, без да накърнява Договора, разработва указания за прилагане на критериите, включени в списъка в приложение III.

Планът за периода, упоменат в член 11, параграф 1, се публикува и за него се уведомяват Комисията и другите държавите-членки най-късно до 31 март 2004 г. Планът за следващите периоди се публикува и за него се уведомяват Комисията и другите държавите-членки най-малко 18 месеца преди началото на съответния период.

2.  Националните планове за разпределение се разглеждат в рамките на комитета, упоменат в член 23, параграф 1.

3.  В срок от три месеца след уведомяването за национален план за разпределение от страна на държава-членка съгласно параграф 1 Комисията може да отхвърли този план или някой аспект от него въз основа на това, че е несъвместим с критериите, изброени в приложение III или в член 10. Ако предложените изменения се приемат от Комисията, държавата-членка взима решение единствено по член 11, параграф 1 или 2. Всяко решение за отхвърляне от Комисията се мотивира.

Член 10

Метод на разпределение

За тригодишния период, започващ на 1 януари 2005 г., държавите-членки следва да разпределят най-малко 95 % от квотите безплатно. За петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., държавите-членки следва да разпределят най-малко 90 % от квотите безплатно.

Член 11

Разпределение и издаване на квоти

1.  За тригодишния период, започващ на 1 януари 2005 г. всяка държава-членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и за отпускането на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко три месеца преди началото на периода и се основава на нейния национален план за разпределение, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността.

2.  За петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., и за всеки следващ петгодишен период всяка държава-членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко 12 месеца преди началото на съответния период и се основава на националния план за разпределение на държавата-членка, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността

3.  Решенията, взети съгласно параграф 1 или 2, трябва да отговарят на изискванията на Договора, и по-конкретно на членове 87 и 88 от него. Когато взимат решение за разпределение, държавите-членки отчитат необходимостта от предоставяне на достъп до квоти на нови участници.

4.  Компетентният орган издава част от общото количество квоти всяка година от периода, указан в параграф 1 или 2, до 28 февруари на същата година.



▼M2

ГЛАВА IV

РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО И СТАЦИОНАРНИТЕ ИНСТАЛАЦИИ

▼M1

Член 11а

Използване на СЕРЕ и ЕРЕ от дейности по проекти в рамките на схемата на Общността

1.  При спазването на параграф 3 през всеки период, посочен в член 11, параграф 2, държавите-членки могат да позволят на операторите на инсталации да използват СЕРЕ и ЕРЕ от дейности по проекти, включени в схемата на Общността, до определен процент от разпределянето на квотите за всяка инсталация, който всяка държава-членка следва да посочи в националния си план за разпределение за съответния период. Използването става чрез издаването и незабавното връщане от държавата-членка на една квота в замяна на една СЕРЕ или ЕРЕ, притежавани от оператора в националната регистрационна база данни на държавата-членка, в която той е установен.

▼M2

1а.  По време на периода, посочен в член 3в, параграф 1, операторите на въздухоплавателни средства могат да използват СЕРЕ и ЕРЕ, които се равняват на най-много 15 % от броя на квотите, които се изисква да върнат съгласно член 12, параграф 2а.

За следващите периоди процентът на СЕРЕ и ЕРЕ, които може да се използват във връзка с авиационни дейности, се преразглежда като част от общия преглед на настоящата директива и като се вземе предвид развитието на международния режим за изменението на климата.

Комисията публикува този процент най-малко шест месеца преди началото на всеки период, посочен в член 3в.

▼M1

2.  При спазването на параграф 3 през периода, посочен в член 11, параграф 1, държавите-членки могат да позволят на операторите на инсталации да използват СЕРЕ от дейности по проекти, включени в схемата на Общността. Това става чрез издаването и незабавното връщане от държавата-членка на една квота в замяна на една СЕРЕ. Държавите-членки отменят СЕРЕ, които са използвани от операторите през периода, посочен в член 11, параграф 1.

3.  Всички СЕРЕ и ЕРЕ, които са издадени и могат да бъдат използвани в съответствие с РКООНИК и Протокола от Киото и последващите решения, приети за тяхното изпълнение, се допуска да се използват в схемата на Общността:

а) с изключение на това, че като потвърждение на факта, че съгласно РКООНИК и Протокола от Киото и последващите решения, приети за тяхното изпълнение, държавите-членки трябва да се въздържат от използването на СЕРЕ и ЕРЕ, генерирани от ядрени мощности, за да изпълнят ангажиментите си по член 3, параграф 1 от Протокола от Киото и съгласно Решение 2002/358/ЕО операторите на инсталации следва да се въздържат от използването на СЕРЕ и ЕРЕ, генерирани от такива мощности в рамките на схемата на Общността през периода, посочен в член 11, параграф 1 и през първия петгодишен период, посочен в член 11, параграф 2;

и

б) с изключение на СЕРЕ и ЕРЕ от дейности, свързани със земеползване, промяна в земеползването и горски дейности.

Член 11б

Дейности по проекти

1.  Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да осигурят, че насоките за дейности по проектите, определени с последващите решения, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, и предприети в страните, които са подписали Договор за присъединяване към Европейския съюз, съответстват напълно на достиженията на правото на Общността, включително и с временните дерогации от разпоредбите, постановени в съответния договор за присъединяване.

2.  С изключение на предвиденото в параграфи 3 и 4, държавите-членки, на чиято територия се извършват дейности по проекти, осигуряват, че не се издават СЕРЕ или ЕРЕ с цел намаляването или ограничаването на емисии на парникови газове от ►M2  дейности ◄ , които се включват в обхвата на настоящата директива.

3.  До 31 декември 2012 г. за дейности по проекти за СИ и МЧР, които пряко намаляват или ограничават емисиите от инсталация, която попада в обхвата на настоящата директива, се допуска издаването на СЕРЕ и ЕРЕ само при отмяната на еквивалентен брой квоти от оператора на инсталацията.

4.  До 31 декември 2012 г. за дейности по проекти за СИ и МЧР, които косвено намаляват или ограничават нивото на емисиите от инсталации, попадащи в обхвата на настоящата директива, се допуска издаването на СЕРЕ и ЕРЕ само при отмяната на еквивалентен брой квоти от националния регистър на държавата-членка, от която произхождат СЕРЕ или ЕРЕ.

5.  Държава-членка, която упълномощава частни или публични юридически лица за участие в дейности по проекти, остава отговорна за изпълнението на задълженията си съгласно РКООНИК и Протокола от Киото и осигурява, че това участие отговаря на съответните насоки, условия и процедури, приети в изпълнение на РКООНИК и Протокола от Киото.

6.  Когато се касае за дейности по проекти, свързани с производството на енергия чрез водноелектрически централи с мощност над 20 MW, при одобряване на тези дейности по проекти държавите-членки осигуряват, че по време на развитието на дейностите ще се спазват съответните международни критерии и насоки, включително тези, съдържащи се в Доклада на Световната комисия за язовирите от ноември 2000 г., озаглавен „Язовирите и развитието – нова рамка за вземането на решения“.

7.  В съответствие с член 23, параграф 2 се приемат разпоредби за прилагането на параграфи 3 и 4, в частност по отношение на избягването на двойното отчитане, и всякакви разпоредби, необходими за прилагането на параграф 5, когато страната домакин отговаря на всички изисквания за приемливост по отношение на дейности по проекти за СИ.

▼B

Член 12

Прехвърляне, връщане и отмяна на квоти

1.  Държавите-членки осигуряват възможност за прехвърляне на квоти между:

а) лица в рамките на Общността;

б) лица от Общността и лица в трети страни, където тези квоти се признават по процедурата, упомената в член 25, без други ограничения освен тези, които се съдържат или са приети в съответствие с настоящата директива.

2.  Държавите-членки осигуряват квотите, издадени от компетентен орган в друга държава-членка, да се признават с цел ►M2   изпълнение на задълженията на оператора на въздухоплавателно средство съгласно параграф 2а или ◄ изпълнение на задълженията на оператора съгласно параграф 3.

▼M2

2а.  Администриращите държави-членки гарантират, че до 30 април всяка година всеки оператор на въздухоплавателно средство връща броя квоти, равен на общото за предходната календарна година количество на емисиите от авиационни дейности, изброени в приложение I, които същият е изпълнил като оператор на въздухоплавателно средство, като това е проверено в съответствие с член 15. Държавите-членки гарантират, че върнатите в съответствие с настоящия параграф квоти впоследствие са отменени.

▼M2

3.  Държавите-членки гарантират, че до 30 април всяка година операторът на всяка инсталация връща определен брой квоти, различни от квотите, издадени съгласно глава II, равен на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, като това е проверено в съответствие с член 15, както и че те са отменени впоследствие.

▼B

4.  Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират отмяна на квотите във всеки момент по искане на лицето, което ги притежава.

Член 13

Валидност на квотите

1.  Квотите са валидни за емисии, отделени през периода, посочен в член 11, параграф 1 или 2, за който са издадени.

2.  Четири месеца след началото на първия петгодишен период, посочен в член 11, параграф 2, квотите, които вече не са валидни и не са върнати и отменени в съответствие с член 12, параграф 3, се отменят от компетентния орган.

Държавите-членки могат да издават квоти на лица за текущия период в замяна на всички притежавани от тях квоти, които са отменени съгласно първата алинея.

3.  Четири месеца след началото на всеки следващ период, посочен в член 11, параграф 2, квотите, които вече не са валидни и не са върнати и отменени в съответствие с ►M2  член 12, параграф 2а или 3 ◄ , се отменят от компетентния орган.

Държавите-членки издават квоти на лица за текущия период в замяна на всички притежавани от тях квоти, които са отменени съгласно предходната точка.

Член 14

Указания за мониторинг и докладване на емисии

1.  Комисията приема указания за мониторинг и докладване на емисии, отделени в резултат на дейностите, изброени в приложение I, на парникови газове, определени във връзка с тези дейности ►M2   и от данни за тонкилометрите за целите на заявлението по членове 3д или 3е ◄ , съгласно процедурата, предвидена в член 23, параграф 2, ►M2  —————30 септември 2003 г. ◄ Указанията следва да се основават на принципите за мониторинг и докладване, изложени в приложение IV.

2.  Държавите-членки трябва да се погрижат емисиите да се наблюдават съгласно указанията.

▼M2

3.  Държавите-членки гарантират, че всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство докладва на компетентния орган емисиите, отделени през всяка календарна година от инсталацията или, считано от 1 януари 2010 г., от въздухоплавателното средство, което експлоатира, след края на съответната година в съответствие с насоките.

Член 15

Проверка

Държавите-членки гарантират, че докладите, представени от операторите и операторите на въздухоплавателни средства съгласно член 14, параграф 3, са проверени в съответствие с критериите, установени в приложение V и всички подробни разпоредби, приети от Комисията в съответствие с настоящия член, както и че компетентният орган е информиран за това.

Държавите-членки гарантират, че оператор или оператор на въздухоплавателно средство, чийто доклад не е признат за удовлетворителен след проверката в съответствие с критериите, установени в приложение V и всички подробни разпоредби, приети от Комисията в съответствие с настоящия член, до 31 март всяка година за емисиите през предходната година, не може да извършва други прехвърляния на квоти, докато докладът на този оператор или оператор на въздухоплавателно средство не бъде признат за удовлетворителен след проверката.

Комисията може да приеме подробни разпоредби за проверка на докладите, представени от операторите на въздухоплавателни средства съгласно член 14, параграф 3, и на заявленията по членове 3д и 3е, включително за процедурите за проверка, прилагани от проверяващите, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 23, параграф 2.

▼B

Член 16

Санкции

1.  Държавите-членки определят правилата за налагане на санкциите, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези правила. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези правила ►M2  —————31 декември 2003 г. ◄ и я уведомяват без забавяне за всякакви последващи изменения, които ги засягат.

▼M2

2.  Държавите-членки осигуряват публикуването на имената на операторите и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти по настоящата директива.

3.  Държавите-членки гарантират, че от всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство, който до 30 април всяка година не върне достатъчно квоти за покриване на своите емисии през предходната година, се търси отговорност чрез налагане на санкция за извънредно количество емисии. Размерът на санкцията за извънредно количество емисии е 100 EUR за всеки тон еквивалент на въглероден диоксид емисии, за който операторът или операторът на въздухоплавателно средство не е върнал квоти. Заплащането на сумата по санкцията за извънредно количество емисии не освобождава оператора от задължението да върне определено количество квоти, равняващо се на това извънредно количество емисии при връщане на квоти за следващата календарна година.

▼B

4.  През тригодишния период, започващ на 1 януари 2005 г., държавите-членки прилагат по-малка санкция за извънредно количество емисии — в размер на 40 EUR за всеки тон еквивалент на въглероден двуоксид, отделен от тази инсталация, за който операторът не е върнал квоти. Заплащането на санкцията не освобождава оператора от задължението да върне определено количество квоти, равняващи се на това извънредно количество емисии при връщане на квоти за следващата календарна година.

▼M2

5.  В случай че оператор на въздухоплавателно средство не изпълни изискванията на настоящата директива и спазването им не е постигнато чрез други мерки за осигуряване на прилагането, администриращата държава-членка може да поиска Комисията да вземе решение за налагане на забрана за експлоатация на съответния оператор на въздухоплавателно средство.

6.  Искането, подадено от администриращата държава-членка съгласно параграф 5, включва:

а) доказателства, че операторът на въздухоплавателно средство не е спазил задълженията си по настоящата директива;

б) данни за предприетите от тази държава-членка действия по осигуряване на прилагането;

в) обосновка за налагането на забрана за експлоатация на общностно равнище; и

г) препоръка за обхвата на забраната за експлоатация на общностно равнище, както и други условия, които следва да бъдат приложени.

7.  Когато искания като посочените в параграф 5 са адресирани до Комисията, тя информира другите държави-членки чрез техните представители в комитета, посочен в член 23, параграф 1, в съответствие с процедурния правилник на комитета.

8.  Приемането на решение вследствие на искане по параграф 5 се предшества, когато е уместно и възможно, от консултации с органите, отговорни за осъществяването на регулаторен надзор върху съответния оператор на въздухоплавателно средство. При възможност консултациите се провеждат съвместно от Комисията и държавите-членки.

9.  Когато Комисията разглежда въпроса за приемане на решение вследствие на искане по параграф 5, тя осведомява засегнатия оператор на въздухоплавателно средство за основните факти и съображения, които стоят в основата на такова решение. На засегнатия оператор на въздухоплавателно средство се дава възможност да внесе в Комисията писмени бележки в десетдневен срок от датата, на която са му предоставени тези сведения.

10.  По искане на държава-членка Комисията може да приеме решение за налагане на забрана за експлоатация на засегнатия оператор на въздухоплавателно средство, като действа в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 23, параграф 2.

11.  Всяка държава-членка предприема на своя територия мерки за осигуряване на прилагането на решенията, приети съгласно параграф 10. Тя информира Комисията за предприетите от нея мерки за изпълнение на такива решения.

12.  Когато е уместно, се създават подробни правила във връзка с процедурите, посочени в настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 3.

▼M1

Член 17

Достъп до информация

Решенията, свързани с разпределянето на квоти, информация за дейности по проекти, в които участва държавата-членка или за участие в които е упълномощила частни или публични юридически лица, и докладите за емисиите, които се изискват във връзка с разрешителните за емисии на парникови газове и които се съхраняват от компетентния орган, се предоставят на обществеността от този орган в съответствие с Директива 2003/4/ЕО.

▼B

Член 18

Компетентен орган

Държавите-членки предприемат необходимите административни мерки, включително определяне на подходящ компетентен орган или органи, за прилагане на разпоредбите на настоящата директива. Когато определените компетентни органи са повече от един, дейността, осъществявана от тези органи съгласно настоящата директива, следва да се координира.

▼M1

Държавите-членки осигуряват в частност координацията между техния координационен център, определен за одобряване на дейности по проекти съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Протокола от Киото, и техния национален орган, упълномощен за прилагането на член 12 от Протокола от Киото, които са съответно определени съгласно последващите решения, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото.

▼M2

Член 18а

Администрираща държава-членка

1.  По отношение на операторите на въздухоплавателни средства администриращата държава-членка е:

а) в случай на оператор на въздухоплавателно средство с валиден оперативен лиценз, издаден му от държава-членка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи ( 13 ) — държавата-членка, която е издала оперативния лиценз на съответния оператор на въздухоплавателно средство; и

б) във всички други случаи — държавата-членка с най-голям брой предвидени установени авиационни емисии от полети, извършени от този оператор на въздухоплавателно средство през базовата година.

2.  Когато през първите две години на всеки от периодите, посочени в член 3в, няма установени авиационни емисии от полети, извършени от оператор на въздухоплавателно средство, за който се прилага параграф 1, буква б) от настоящия член, които да са установени за неговата администрираща държава-членка, операторът на въздухоплавателно средство се прехвърля към друга администрираща държава-членка за следващия период. Новата администрираща държава-членка е държавата-членка с най-голям брой предвидени установени авиационни емисии от полети, извършени от този оператор на въздухоплавателно средство по време на първите две години от предходния период.

3.  Въз основа на най-надеждната налична информация Комисията:

а) публикува преди 1 февруари 2009 г. списък на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка в приложение I, към 1 януари 2006 г. или след това, като за всеки оператор на въздухоплавателно средство се посочва администриращата държава-членка в съответствие с параграф 1; и

б) актуализира този списък преди 1 февруари на всяка следваща година, като добавя операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали впоследствие авиационна дейност, включена в списъка в приложение I.

4.  Комисията може да изготвя насоки относно администрирането на операторите на въздухоплавателни средства от администриращите държави-членки съгласно настоящата директива в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 23, параграф 2.

5.  За целите на параграф 1 „базова година“ означава, по отношение на оператор на въздухоплавателно средство, който е започнал да извършва дейност в Общността след 1 януари 2006 г. — първата календарна година на дейността, а във всички останали случаи — календарната година, започваща на 1 януари 2006 г.

Член 18б

Съдействие от Евроконтрол

За да изпълни задълженията си по член 3в, параграф 4 и член 18а, Комисията може да поиска съдействие от Евроконтрол или друга съответна организация и в тази връзка може да сключи съответните споразумения с тези организации.

▼B

Член 19

Регистрационни бази данни

1.  Държавите-членки издават разпоредби за създаването и поддържането на регистър, за да се осигури точно отчитане на издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти. Държавите-членки могат да поддържат своите регистри в обединени системи заедно с една или повече други държави-членки.

2.  Всяко лице може да притежава квоти. Регистърът е достъпен за обществеността и съдържа отделни сметки за вписване на квотите, които се държат от всяко лице, на което или от което се издават или прехвърлят квоти.

3.  За изпълнението на настоящата директива Комисията следва да приеме регламент в съответствие с процедурата, упомената в член 23, параграф 2 за стандартизирана и защитена регистрационна система под формата на стандартизирани електронни бази данни, съдържащи общи информационни елементи за проследяване на издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти, за осигуряване на достъп на обществеността и на подходяща степен на поверителност и за да се гарантира, че не се извършват прехвърляния, които са несъвместими със задълженията, произтичащи от Протокола от Киото. ►M2   Горепосоченият регламент включва също така и разпоредби относно използването и идентифицирането на СЕРЕ и ЕРЕ в схемата на Общността и за мониторинга на степента на използването им, както и разпоредби, с които се взема предвид включването на авиационни дейности в схемата на Общността. ◄

▼M2

Регламентът за стандартизираната и защитена регистрационна система гарантира, че квотите, СЕРЕ и ЕРЕ, върнати от оператори на въздухоплавателни средства, се прехвърлят към партидите за оттеглени квоти на държавите-членки за първия период на ангажиментите, предвиден в Протокола от Киото, само доколкото тези квоти, СЕРЕ и ЕРЕ съответстват на емисии, включени в националните общи стойности от националните инвентаризации на държавите-членки за този период.

▼B

Член 20

Централен администратор

1.  Комисията определя Централен администратор, който да поддържа независим регистър на трансакциите като вписва издаването, прехвърлянето и отмяната на квоти.

2.  Централният администратор извършва автоматизирана проверка на всяка транзакция в регистрите с помощта на независимия регистър на трансакциите, за да се гарантира липсата на нередности при издаването, прехвърлянето и отмяната на квоти.

3.  Ако при автоматизираната проверка се установят нередности, Централният администратор уведомява съответната държава-членка или съответните държави-членки, които не регистрират въпросните трансакции или каквито и да било други транзакции, свързани със съответните квоти, докато не бъдат отстранени нередностите.

Член 21

Докладване от страна на държавите-членки

1.  Всяка година държавите-членки представят на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива. ►M1  В този доклад следва да се обърне особено внимание на мерките за разпределението на квоти, на използването на ЕРЕ и СЕРЕ в схемата на Общността, на функционирането на регистрационните бази данни, на прилагането на указанията за мониторинг и докладване, на верификацията и на въпросите, свързани със съответствието с директивата, както и на данъчното облагане на квотите, ако има такова. ◄ Първият доклад се изпраща на Комисията до 30 юни 2005 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или тезисен план, разработен от Комисията в съответствие с процедурата, изложена в член 6 от Директива 91/692/ЕИО. Въпросникът или тезисният план се изпраща на държавата-членка най-малко шест месеца преди крайния срок за представяне на първия доклад.

2.  Въз основа на докладите, упоменати в параграф 1, Комисията издава доклад за прилагането на настоящата директива в срок от три месеца след получаване на докладите от държавите-членки.

▼M1

3.  Комисията организира обмена на информация между компетентните органи на държавите-членки относно развитието на събитията, свързани с въпросите за разпределението на квоти, използването на ЕРЕ и СЕРЕ в схемата на Общността, функционирането на регистрационните бази данни, мониторинга, докладването, верификацията и съответствието с директивата.

▼M1

Член 21а

Подкрепа за дейности, свързани с изграждане на капацитет

В съответствие с РКООНИК, Протокола от Киото и последващите решения, приети за тяхното прилагане, Комисията и държавите-членки полагат всички усилия да подкрепят дейности, свързани с изграждането на капацитет в развиващите се страни и страните с икономики в преход, за да им помогнат да се възползват максимално от механизма за съвместно изпълнение (СИ) и механизма за чисто развитие (МЧР) по начин, който да е в подкрепа на стратегиите им за устойчиво развитие и да улеснява участието на юридически лица в разработването и изпълнението на проекти за СИ и МЧР.

▼B

Член 22

Изменения към приложение III

Комисията може да изменя и допълва приложение III с изключение на критерии 1, 5 и 7 за периода 2008—2012 г. в светлината на докладите по член 21 и на опита от прилагането на настоящата директива, в съответствие с процедурата, упомената в член 23, параграф 2.

Член 23

Комитет

1.  Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на член 8 от Решение 93/389/ЕИО.

2.  Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Периодът, указан в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

▼M2

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

▼B

Член 24

Процедура за едностранно включване на допълнителни дейности и газове

1.  От 2008 г. държавите-членки могат да осъществяват търговия с емисионни квоти съгласно настоящата директива във връзка с дейности, инсталации и парникови газове, които не са включени в списъка по приложение I, при положение че включването на такива дейности, инсталации и парникови газове е одобрено от Комисията в съответствие с процедурата, указана в член 23, параграф 2, като се вземат предвид всички приложими критерии, и по-конкретно последиците за вътрешния пазар, потенциалните деформации в конкуренцията, екологосъобразния интегритет на схемата и надеждността на планираната система за мониторинг и докладване.

От 2005 г. нататък държавите-членки могат да осъществяват, при същите условия, търговия с емисионни квоти във връзка с инсталации, с които се извършват дейностите, изброени в приложение 1, с капацитет под границите, указани в посоченото приложение.

2.  Квотите, определени за инсталациите, с които се извършват такива дейности, се включват в националния план за разпределение, упоменат в член 9.

3.  Комисията, по своя собствена инициатива или по искане на държава-членка, може да приема указания за мониторинг и докладване на емисии от дейности, инсталации и парникови газове, които не са включени в приложение I в съответствие с процедурата, упомената в член 23, параграф 2, ако мониторингът и докладването на тези емисии могат да се извършват с достатъчна точност.

4.  В случай че се въведат такива мерки, при прегледите, провеждани съгласно член 30, следва да се обмисли дали приложение I трябва да се измени и допълни, за да включи емисиите от тези дейности, за да се постигне хармонизация в цялата Общност.

Член 25

с други схеми за търговия с емисии на парникови газове

1.  Следва да се сключат споразумения с трети страни, включени в списъка от приложение Б към Протокола от Киото, които са ратифицирали протокола, за да се регламентира взаимното признаване на квоти между схемата на Общността и други схеми за търговия с емисии на парникови газове съгласно нормите, формулирани в член 300 от Договора.

2.  Когато е сключено споразумение, както е упоменато в параграф 1, Комисията изготвя всички необходими разпоредби, свързани с взаимното признаване на квоти съгласно това споразумение в съответствие с процедурата, упомената в член 23, параграф 2.

▼M2

Член 25а

Мерки, предприети от трети държави за намаляване на въздействието на въздухоплаването върху изменението на климата

1.  Когато трета държава приеме мерки за намаляване на въздействието върху изменението на климата на полети, заминаващи от тази държава, които кацат в Общността, Комисията, след като предприеме консултации с тази трета държава и държавите-членки в рамките на комитета, посочен в член 23, параграф 1, разглежда наличните възможности за осигуряване на най-добро взаимодействие между схемата на Общността и мерките на тази държава.

При необходимост Комисията може да приеме изменения, съгласно които полетите, пристигащи от съответната трета държава, да бъдат изключени от списъка с авиационни дейности от приложение I, или да се предвидят други изменения на авиационните дейности, включени в списъка в приложение I, които се изискват от споразумение съгласно четвърта алинея. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 3.

Комисията може да внесе в Европейския парламент и в Съвета предложения за други изменения на настоящата директива.

Комисията може също така, когато е уместно и в съответствие с член 300, параграф 1 от Договора, да внесе в Съвета препоръки за започване на преговори с цел сключване на споразумение със съответната трета държава.

2.  Общността и нейните държави-членки продължават да се стремят към споразумение относно глобални мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от въздухоплаването. В контекста на всяко такова споразумение Комисията преценява доколко са необходими изменения на настоящата директива във връзка с прилагането ѝ по отношение на операторите на въздухоплавателни средства.

▼B

Член 26

Изменение на Директива 96/61/ЕО

Към член 9, параграф 3 от Директива 96/61/ЕО се добавят следните алинеи:

„Когато емисиите на парникови газове от дадена инсталация са включени в приложение 1 към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета ( 14 ) във връзка с дейност, осъществявана в тази инсталация, в разрешителното не се включва емисионна пределна стойност за преките емисии от този газ, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се предизвика значително замърсяване на местно равнище.

За дейностите, изброени в приложение 1 към Директива 2003/87/ЕО, държавите-членки могат да решат да не налагат изисквания, свързани с енергийната ефективност по отношение на горивни инсталации, освобождаващи въглероден двуксид на обекта.

При необходимост компетентните органи следва да променят разрешителното по подходящ начин.

Трите предходни алинеи не се отнасят за инсталации, които временно са изключени от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността съгласно член 27 от Директива 2003/87/ЕО.

Член 27

Временно изключване на някои инсталации

1.  Държавите-членки могат да подадат заявление в Комисията за временно изключване на инсталации от схемата на Общността най-късно до 31 декември 2007 г. Във всяко такова заявление се изброяват всички такива инсталации и заявлението се публикува.

2.  Ако, след като разгледа всички бележки на обществеността по заявлението, Комисията реши в съответствие с процедурата, указна в член 23, параграф 2, че инсталациите:

а) в резултат на национални политики ще ограничат своите емисии толкова, колкото ако се подчиняваха на разпоредбите на настоящата директива;

б) ще трябва да отговарят на изискванията за мониторинг, докладване и проверка, които са еквивалентни на предвидените по членове 14 и 15; и

в) ще подлежат на санкции, най-малкото еквивалентни на тези, упоменати в член 16, параграфи 1 и 4, в случай на неизпълнение на националните изисквания;

тя издава разпоредби за временното изключване на тези инсталации от схемата на Общността.

Следва да се гарантира, че няма да има деформиране на вътрешния пазар.

Член 28

Формиране на пулове

1.  Държавите-членки могат да позволят на операторите на инсталации, извършващи една от дейностите, изброени в приложение I, да образуват пул от инсталации, с които се извършва една и съща дейност, за периода, указан в член 11, параграф 1, и/или за първия петгодишен период, указан в член 11, параграф 2 в съответствие с параграфи от 2 до 6 от настоящия член.

2.  Оператори, извършващи дейност, включена в списъка от приложение I, които желаят да образуват пул, подават молба до компетентния орган, в която указват инсталациите и периода, за който желаят да съществува пула, и представят доказателства, че даден попечител ще може да изпълни задълженията, посочени в параграфи 3 и 4.

3.  Оператори, които желаят да образуват пул, определят попечител:

а) на когото да бъде издадено цялото количество квоти, изчислено по инсталации на операторите, като изключение от член 11;

▼M2

б) който да отговаря за връщането на квоти, различни от квотите, издадени съгласно глава II, равни на общото количество емисии от инсталациите от пула, чрез дерогация от член 6, параграф 2, буква д) и член 12, параграф 3; и

▼B

в) на който да бъде наложено ограничение да не извършва нови прехвърляния, в случай че докладът на даден оператор не бъде верифициран като удовлетворителен в съответствие с член 15, втори параграф.

▼M2

4.  Попечителят подлежи на санкции, приложими при нарушаване на изискванията за връщане на достатъчно квоти, различни от квотите, издадени съгласно глава II, за покриване на общото количество емисии от инсталациите в пула, чрез дерогация от член 16, параграфи 2, 3 и 4.

▼B

5.  Държава-членка, която желае да позволи сформирането на един или повече пула, подава молбата, указана в параграф 2, до Комисията. Без да се накърнява Договорът, Комисията може в срок от три месеца от получаването да отхвърли дадена молба, която не удовлетворява изискванията на настоящата директива. Всяко такова решение следва да бъде мотивирано. В случай на отказ държавата-членка може да позволи сформирането на пул само ако предложените изменения се приемат от Комисията.

6.  В случай че попечителят не изпълни санкциите, посочени в параграф 4, всеки оператор на инсталация от пула е отговорен съгласно член 12, параграф 3 и член 16 по отношение на емисиите от техните инсталации.

Член 29

Непреодолима сила

1.  По време на периода, указан в член 11, параграф 1, държавите-членки могат да отправят молба до Комисията за издаване на допълнителни квоти за определени инсталации в случай на непреодолима сила. Комисията определя дали има проява на непреодолима сила, като в такъв случай тя упълномощава въпросната държава-членка да издаде допълнителни и непрехвърляеми квоти на операторите на тези инсталации.

2.  Без да се нарушава Договора, Комисията изготвя указания, в които се описват обстоятелствата, при които има проява на непреодолима сила, най-късно до 31 декември 2003 г.

Член 30

Преглед и по-нататъшно развитие

1.  Въз основа на постигнатия напредък в мониторинга на емисиите на парникови газове Комисията може да направи предложение пред Европейския парламент и пред Съвета до 31 декември 2004 г. да изменят и допълнят приложение I, като включат други дейности и емисии на други парникови газове, изброени в приложение II.

2.  Въз основа на опита от прилагането на настоящата директива и постигнатия напредък в мониторинга на емисиите на парникови газове и в светлината на събитията, развиващи се в международен план, Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива, като разглежда следните въпроси:

а) как и дали трябва да бъде изменено и допълнено приложение I, за да включи други подходящи сектори, сред които: секторите на химикалите, алуминия и транспорта, дейности и емисии на други парникови газове, изброени в приложение II, с оглед на по-нататъшното повишаване на икономическата ефективност на схемата;

б) взаимоотношенията между търговията с емисионни квоти в Общността и международната търговия с емисии, която ще започне през 2008 г.;

в) по-нататъшна хармонизация на метода за разпределение (включително чрез търг за периода след 2012 г.) и на критериите за националните разпределителни планове, упоменати в приложение III;

▼M1

г) използването на кредити от дейности по проекти, включително необходимостта от хармонизиране на разрешената употреба на ЕРЕ и СЕРЕ в схемата на Общността;

▼B

д) взаимоотношенията между търговията с емисии и други политики и мерки, реализирани на равнище държава-членка и Общност, включително данъчното облагане, чрез които се преследват същите цели;

е) дали е удачно да съществува единна регистрационно база данни на Общността;

ж) степента на санкциите за извънредни количества емисии, като се отчита, освен всичко останало, инфлацията;

з) функционирането на пазара на квоти, като се отразят, по-конкретно, всякакви възможни смущения на пазара;

и) как да се приспособи схемата на Общността към един разширен Европейски съюз;

й) образуване на пулове;

к) практическата разработка на параметри, валидни за цялата Общност, като основа за разпределението, като се вземат предвид най-добрите налични методи и се извърши анализ на съотношението разходи-ползи;

▼M1

л) въздействието на проектните механизми върху страните, в които се осъществяват проектите, особено по отношение на целите им за развитие, дали са одобрени дейности по проекти за СИ и МЧР, свързани с производството на енергия чрез водноелектрически централи с мощност над 500 MW, имащи отрицателно екологично и социално въздействие, и бъдещото използване на ЕРЕ или СЕРЕ, произтичащи от различни дейности по проекти, свързани с производството на енергия чрез водноелектрически централи в схемата на Общността;

м) подкрепата за усилия за изграждане на капацитет в развиващите се страни и страните с икономики в преход;

н) условия и процедури за одобрение от страна на държавите-членки на дейности по проекти на местна територия и за издаването на квоти по отношение на намаляването или ограничаването на емисии в резултат на дейностите след 2008 г.;

о) технически разпоредби, отнасящи се до временния характер на кредитите и на границата от 1 %, установена с Решение 17/CP.7 за допустими проекти, свързани със земеползване, промяна на земеползването и горски дейности, както и разпоредби, отнасящи се до крайния резултат от оценката на потенциалните рискове, свързани с употребата на генетично модифицирани организми и с потенциално агресивни видове, чужди за околната среда, от дейности по проекти за залесяване и възстановяване на горите, за да се позволи на операторите да използват ЕРЕ и СЕРЕ, произтичащи от дейности по проекти за земеползване, промяна на земеползването и горски дейности, в рамките на схемата на Общността от 2008 г., в съответствие с решенията, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото.

▼B

Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2006 г., придружен от предложения, когато това е удачно.

▼M1

3.  Преди всеки период, упоменат в член 11, параграф 2, всяка държава-членка публикува в националния си план количеството ЕРЕ и СЕРЕ, които планира да използва, и процента на разпределянето за всяка инсталация, до който операторите имат правото да използват ЕРЕ и СЕРЕ в рамките на схемата на Общността за въпросния период. Общото количество на използваните ЕРЕ и СЕРЕ съответства на допълнителните задължения съгласно Протокола от Киото и РКООНИК и решенията, приети в съответствие с тях.

В съответствие с член 3 от Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизмите за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и за прилагане на Протокола от Киото ( 15 ) на всеки две години държавите-членки представят на Комисията доклад за степента, в която вътрешните действия представляват съществен елемент от полаганите усилия на национално равнище, както и за степента, в която използването на проектните механизми действително допълва вътрешните действия, и за съотношението между тях съгласно съответните разпоредби на Протокола от Киото и решенията, приетите за неговото изпълнение. Комисията докладва по този въпрос в съответствие с член 5 от споменатото решение. В светлината на този доклад и ако е уместно, Комисията прави законодателни или друг вид предложения за допълване на приетите от държавите-членки разпоредби, с цел да се гарантира, че механизмите се използват като допълнение на вътрешните действия в рамките на Общността.

▼M2

4.  До 1 декември 2014 г. и въз основа на мониторинга и натрупания опит при прилагането на настоящата директива Комисията прави преглед на действието на настоящата директива по отношение на авиационните дейности от приложение I и може по целесъобразност да отправи съответните предложения до Европейския парламент и до Съвета съгласно член 251 от Договора. Комисията взема предвид, по-специално:

а) последиците и въздействието на настоящата директива по отношение на общото функциониране на схемата на Общността;

б) функционирането на пазара на квоти за въздухоплаването, като обръща специално внимание на евентуални смущения на пазара;

в) екологичната ефективност на схемата на Общността и степента, в която общото количество квоти, предназначени за разпределяне на операторите на въздухоплавателни средства съгласно член 3в, следва да се намалят в съответствие с общите цели на ЕС за намаляване на емисиите;

г) въздействието на схемата на Общността върху сектора на въздухоплаването, включително въпросите, свързани с конкурентоспособността, като по-специално отчита въздействието на политиките относно изменението на климата, прилагани за въздухоплаването извън ЕС;

д) запазването на специалния резерв за оператори на въздухоплавателни средства, като отчита вероятното сближаване на нивата на растеж в целия отрасъл;

е) въздействието на схемата на Общността върху структурната зависимост от въздушен транспорт на островните, периферните и най-отдалечените региони на Общността, както и на тези без излаз на море;

ж) необходимостта от включване на система „портал“ за улесняване на търговията с квоти между оператори на въздухоплавателни средства и оператори на инсталации, като същевременно се гарантира, че при тези транзакции няма да се получи нетно прехвърляне на квоти от оператори на въздухоплавателни средства към оператори на инсталации;

з) последиците от определените допустими прагове, посочени в приложение I, по отношение на удостовереното максимално тегло при излитане и броя на извършваните от оператора на въздухоплавателно средство полети годишно;

и) въздействието от изключването от схемата на Общността на някои полети, извършвани в рамките на задълженията за предоставяне на обществена услуга, наложени в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността ( 16 );

й) развитието, включително потенциала за бъдещо развитие, на ефикасността на въздухоплаването, и по-специално напредъка към изпълнение на целта на Консултативния съвет за въздухоплавателни изследвания в Европа (ACARE) за разработване и демонстриране на технологии, които са способни да намалят консумацията на гориво с 50 % до 2020 г., както и дали са необходими по-нататъшни мерки за повишаване на ефикасността;

к) развитието на научното разбиране относно въздействието върху изменението на климата на инверсионната следа и перестите облаци, предизвикани от въздухоплаването, с оглед предлагане на ефективни мерки за ограничаване на вредните последици.

След това Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета.



ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

▼B

Член 31

Изпълнение

1.  Държавите-членки следва да предвидят влизане в сила на законите, разпоредбите и административните норми, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2003 г. Те следва веднага да информират Комисията за това. Комисията уведомява другите държави-членки за тези закони, разпоредби и административни норми.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира останалите държави-членки за това.

Член 32

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 33

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

▼M2

КАТЕГОРИИ ДЕЙНОСТИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

▼B

1.

Инсталациите или частите от инсталации, които се използват за проучване, разработка и изпитание на нови продукти и процеси, не влизат в приложното поле на настоящата директива.

2.

Праговите стойности, дадени по-долу, по принцип се отнасят до производствени мощности или продукция. Когато един оператор извършва няколко дейности, попадащи в една и съща категория на една и съща инсталация или на един и същ обект, капацитетът на тези дейности се сумира.

▼M2

От 1 януари 2012 г. се включват всички полети, които пристигат на или заминават от летище, разположено на територията на държава-членка, за която се прилага Договорът.

▼B



Дейности

Парникови газове

Енергийни дейности

Горивни инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW (с изключение на инсталациите за опасни или твърди битови отпадъци)

Въглероден двуоксид

Петролни рафинерии

Въглероден двуоксид

Коксови пещи

Въглероден двуоксид

Производство и преработка на черни метали

Инсталации за пържене или агломерация на метална руда (включително сулфидна руда)

Въглероден двуоксид

Инсталации за производство на чугун или стомана (първично или вторично стапяне), включително непрекъснато леене с капацитет, превишаващ 2,5 тона за час

Въглероден двуоксид

Минералопреработвателна промишленост

Инсталации за производство на циментов клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 тона дневно или варовик в ротационни пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно или в други пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно

Въглероден двуоксид

Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с капацитет на топене над 20 тона дневно

Въглероден двуоксид

Инсталации за производство на керамични продукти чрез изпичане, в частност керемиди за покриви, тухли, огнеупорни тухли, плочки, каменинови и порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 тона дневно и/или в пещ с капацитет над 4 m3 и с плътност на пещ над 300 kg/m3

Въглероден двуоксид

Други дейности

Промишлени предприятия за производство на

а)  целулозен пулп от дървесина или сходни влакнести материали

Въглероден двуоксид

б)  хартия и картон с производствен капацитет над 20 тона дневно

Въглероден двуоксид

▼M2

Въздухоплаване

Полети, които заминават от или пристигат на летище, разположено на територията на държава-членка, за която се прилага Договорът.

Тази дейност не включва:

а)  полети, извършвани единствено за транспортиране по официален повод на управляващ монарх и най-близките му роднини, на държавни ръководители, правителствени ръководители и министри на държави, които не са държави-членки, когато това е подкрепено от съответното указание за характера на полета в летателния план;

б)  военни полети, извършвани от военни въздухоплавателни средства и полети на митническите и полицейските служби;

в)  полети, свързани с издирвателни и спасителни операции, полети с противопожарна цел, хуманитарни полети и полети за оказване на спешна медицинска помощ, които са разрешени от съответния компетентен орган;

г)  всички полети, извършвани изключително по правилата за визуални полети, както са определени в приложение 2 към Чикагската конвенция;

д)  полети, завършващи на летището, от което е излетяло въздухоплавателното средство, и по време на които не са извършвани междинни кацания;

е)  тренировъчни полети, проведени изключително с цел получаване на свидетелство или на клас, когато става дума за летателен екипаж, когато това е подкрепено от съответната забележка в летателния план, при условие че полетът не служи за превоз на пътници и/или товари или за позициониране или превоз на въздухоплавателното средство;

ж)  полети, извършвани изключително с цел провеждане на научни изследвания или проверка, изпитване или издаване на свидетелство за въздухоплавателното средство или оборудване, независимо дали е предназначено за летене или за наземна работа;

з)  полети, извършвани от въздухоплавателни средства с удостоверено максимално тегло при излитане по-малко от 5 700 kg;

и)  полети, извършвани в рамките на задължения за предоставяне на обществени услуги, наложени в съответствие с Регламент (ЕИО) 2408/92, по маршрути в най-отдалечените региони, определени в член 299, параграф 2 от Договора, или по маршрути, при които предложеният капацитет не надвишава 30 000 места на година; и

й)  полети, които при отсъствие на настоящата буква биха попаднали в тази дейност и които се извършват от оператори за търговски въздушен превоз, които извършват или:

— по-малко от 243 полета за период от три последователни четиримесечия, или

— полети с общи годишни емисии под 10 000 тона на година.

Полетите, извършвани единствено за превозване по официален повод на управляващ монарх и най-близките му роднини, на държавни ръководители, правителствени ръководители и министри на държави-членки, не могат да бъдат изключени по настоящата точка.

Въглероден диоксид

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, УПОМЕНАТИ В ЧЛЕНОВЕ 3 И 30

Въглероден двуоксид (СО2)

Метан (СН4)

Диазотен оксид(N2O)

Флуоровъглеводороди (HFCs)

Перфлуоровъглероди (PFCs)

Серен хексафлуорид (SF6)




ПРИЛОЖЕНИЕ III

КРИТЕРИИ ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ПЛАНОВЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 9, 22 И 30

1. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния период, трябва да съответства на задължението на държавата-членка за ограничаване на нейните емисии съгласно Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото, като се вземе предвид, от една страна, делът на общото количество емисии, които тези квоти представляват, в сравнение с емисиите от източници, които не влизат в приложното поле на настоящата директива и, от друга страна, националните енергийни политики, и трябва да е в съответствие с националната програма във връзка с изменението на климата. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят, не бива да превишава количеството, което вероятно ще е необходимо за стриктното прилагане на критериите от настоящото приложение. Преди 2008 г. количеството следва да съответства на етапа от пътя към изпълнението или преизпълнението на плановия показател за всяка държава-членка съгласно Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото.

2. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят, трябва да съответства на оценките на действителния и прогнозен напредък към осъществяване на приноса на държавите-членки към ангажиментите на Общността, поети съгласно Решение 93/389/ЕИО.

3. Количествата на квотите, които следва да се разпределят, трябва да съответстват на потенциала, включително технологичния потенциал на дейностите, обхванати от настоящата схема за намаляване на емисиите. Държавите-членки могат да извършат разпределението на своите квоти въз основа на средното количество емисии на парникови газове на един продукт от всяка дейност и на постижимия напредък във всяка дейност.

4. Планът трябва да съответства на други законодателни и политически актове на Общността. Необходимо е да се отчита неизбежното увеличение на емисиите, произтичащи от нови законови изисквания.

5. В плана не бива да съществува дискриминация между дружества или сектори по такъв начин, че неоправдано да се облагодетелстват определени предприятия или дейности в съответствие с изискванията на Договора, и по-конкретно на членове 87 и 88 от него.

6. Планът трябва да съдържа информация за начина, по който новите участници ще бъдат включени в схемата на Общността в съответната държава-членка.

7. В плана могат да се предвидят действия на ранен етап, като той трябва да съдържа информация за начина, по който се отчитат действията на ранен етап. Параметри, извлечени от справочни документи, относно най-добрите налични технологии, могат да се прилагат от държавите-членки при изготвянето на техните национални разпределителни планове, като в тези параметри може да се съдържа елемент за отчитане на действията на ранен етап.

8. Планът трябва да съдържа информация за начина, по който се взимат предвид чистите технологии, включително технологиите с висока енергийна ефективност.

9. Планът трябва да съдържа клаузи за представяне на коментари от страна на обществеността и да съдържа информация за процедурата, посредством която тези коментари ще се отчитат надлежно преди да се вземе решение за разпределението на квотите.

10. Планът трябва да съдържа списък с инсталациите, влизащи в обхвата на настоящата директива, заедно с количествата квоти, които се планира да бъдат определени за всяка от тях.

11. Планът може да съдържа информация за начина, по който се отчита наличието на конкуренция от страни или субекти извън Съюза.

▼M1

12. Планът трябва да посочва максималното количество ЕРЕ и СЕРЕ, които се допуска да се използват от операторите на инсталации, включени в схемата на Общността, в процентно изражение от разпределението на квотите за всяка инсталация. Процентът трябва да съответства на допълнителните задължения на държавите-членки съгласно Протокола от Киото и решенията, приети в изпълнение на РКООНИК или на Протокола от Киото.

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРИНЦИПИ НА МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ, УПОМЕНАТИ В ЧЛЕН 14, ПАРАГРАФ 1

▼M2

ЧАСТ А —   Мониторинг и докладване на емисиите от стационарни инсталации

▼B

Мониторинг на емисиите от въглероден двуоксид

Емисиите се следят или чрез изчисления или въз основа на измервания.

Изчисления

Емисиите се изчисляват по следната формула:

Данни за дейността × емисионен фактор × фактор на окисляване

Данните за дейността (използвано гориво, производителност и др.) се следят въз основа на данни от доставките или измерванията.

Използват се възприети емисионни фактори. За всички горива са приемливи емисионни фактори, специфични за дейността. Фактори по подразбиране са приемливи за всички горива, с изключение на тези, които не са предмет на търговия (отпадъчни горива като автомобилни гуми и газове от промишлени процеси). Допълнително ще бъдат разработени специфични стойности по подразбиране за въглища в зависимост от жилката, и специфични за ЕС или страната-производител стойности по подразбиране за природен газ. За продукти на рафинерии са приемливи стойности по подразбиране на Международния съвет по изменение на климата (IPCC). Емисионният фактор за биомаса е нула.

Ако в емисионния фактор не се отчита фактът, че част от въглерода не се окислява, се използва допълнителен фактор на окисляване. Ако вече са изчислени специфични за дейността емисионни фактори и вече се отчита окисляването, не е необходимо да се прилага фактор на окисляване.

Използват се фактори на окисляване по подразбиране, разработени съгласно Директива 96/61/ЕО, освен ако операторът може да покаже, че факторите, специфични за дейността, са по-точни.

Извършва се отделно изчисление за всяка дейност, инсталация и за всяко гориво.

Измерване

При измерването на емисиите се използват стандартизирани или възприети методи, като те се съпътстват от подкрепящо изчисление на емисиите.

Мониторинг на емисии на други парникови газове

Използват се стандартизирани или възприети методи, разработени от Комисията в сътрудничество с всички подходящи заинтересовани страни и приети по процедурата, упомената в член 23, параграф 2.

Докладване на емисиите

Всеки оператор включва следната информация в доклада за дадена инсталация:

А. Данни за идентифициране на инсталацията, включващи:

 Название на инсталацията;

 Нейния адрес, включително пощенски код и страна;

 Вида и номера на дейността, извършвана в инсталацията съгласно приложение I;

 Пощенски адрес, телефонен номер, номер на факса и адрес на електронна поща на лицето за връзка; и

 Име на собственика на инсталацията и евентуално на дружеството майка.

Б. За всяка дейност от приложение I, осъществявана на обекта, за която се изчисляват емисии:

 Данни за дейността;

 Емисионни фактори;

 Фактори на окисляване;

 Общо количество на емисиите; и

 Несигурност.

В. За всяка дейност от приложение I, осъществявана на обекта, за която се изчисляват емисии:

 Общо количество на емисиите;

 Информация за надеждността на методите на измерване; и

 Несигурност.

Г. За емисии от горивни процеси в доклада се включва и факторът на окисляване, освен ако окисляването вече не е било отчетено при разработката на емисионен фактор, специфичен за дейността.

Държавите-членки трябва да предприемат мерки за координиране на изискванията за докладване с вече съществуващите изисквания за докладване, за да се сведе до минимум тежестта на докладването за фирмите.

▼M2

ЧАСТ Б —   Мониторинг и докладване на емисиите от авиационни дейности

Мониторинг на емисиите от въглероден диоксид

Мониторингът на емисиите се извършва чрез изчисление. Емисиите се изчисляват, като се използва формулата:

Количеството изразходвано гориво × емисионния фактор

Количеството изразходвано гориво включва и горивото, изразходвано от спомагателния захранващ блок. Когато е възможно, се използва действителното изразходвано гориво за всеки полет, което се изчислява по следната формула:

Количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, когато е завършило зареждането с гориво за полета – количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, когато е завършило зареждането с гориво за следващия полет + количеството заредено гориво за този следващ полет.

Ако няма данни за действително изразходваното гориво, се използва метод на стандартизирано подреждане за оценка на изразходваното гориво въз основа на най-надеждната налична информация.

Използват се емисионните фактори, зададени от МКИК в неговите насоки за инвентаризация от 2006 г. или последващите актуализирани варианти на тези насоки, освен ако няма по-точни емисионни фактори за конкретната дейност, определени от независими акредитирани лаборатории въз основа на признати аналитични методи. Емисионният фактор за биомаса е нула.

За всеки полет и за всяко гориво се прави отделно изчисление.

Докладване на емисиите

Всеки оператор на въздухоплавателно средство включва в доклада си по член 14, параграф 3 следната информация:

А. Данни за идентифициране на оператора на въздухоплавателното средство, включително:

 наименование на оператора на въздухоплавателното средство,

 администриращата го държава-членка,

 адрес, включително пощенски код и държава, както и адрес за контакт в администриращата държава-членка, ако е различен от първия,

 регистрационните номера и типовете въздухоплавателни средства, използвани през периода, обхванат от доклада за авиационни дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство,

 номер и издаващ орган на свидетелството за авиационен оператор и на оперативния лиценз, с които са извършени авиационните дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство,

 адрес, телефон, факс и адрес на електронна поща на лицето за контакти, и

 наименование на собственика на въздухоплавателното средство.

Б. За всеки вид гориво, за който се изчисляват емисии:

 разход на гориво,

 емисионен фактор,

 общо количество съвкупни емисии от всички полети, извършени през обхванатия от доклада период, които спадат към авиационните дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство,

 съвкупните емисии от:

 

 всички извършени полети през обхванатия от доклада период, които спадат към авиационните дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство и които са заминали от летище, разположено на територията на държава-членка, и са пристигнали на летище, разположено на територията на същата държава-членка,

 всички други полети, извършени през обхванатия от доклада период, които спадат към авиационните дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство,

 съвкупните емисии за всички полети, извършени през обхванатия от доклада период, които спадат към авиационните дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство и които:

 

 са заминали от държава-членка, и

 са пристигнали в държава-членка от трета страна,

 несигурност.

Мониторинг на данните за тонкилометри за целите на членове 3д и 3е

За целите на заявлението за получаване на квоти в съответствие с член 3д, параграф 1 или член 3е, параграф 2, количеството авиационна дейност се изчислява в тонкилометри, като се използва следната формула:

тонкилометри = разстояние × полезен товар

където:

„разстояние“ означава разстоянието по най-късата дъга от земната сфера (ортодрома) между летището на заминаване и летището на пристигане плюс допълнителен непроменлив фактор от 95 km; и

„полезен товар“ означава общото тегло на превозваните товари, поща и пътници.

За целите на изчисляването на полезния товар:

 броят на пътниците е броят на лицата на борда без членовете на екипажа;

 операторът на въздухоплавателно средство може да избере да приложи действителното или стандартното тегло за пътници и регистриран багаж, които се съдържат в документите за теглото и разпределението на товара за съответните полети, или стандартна стойност от 100 kg за всеки пътник и регистрирания му багаж.

Докладване на данните за тонкилометри за целите на членове 3д и 3е

Всеки оператор на въздухоплавателно средство включва следната информация в заявлението си по член 3д, параграф 1 или член 3е, параграф 2:

А. Данни за идентифициране на оператора на въздухоплавателно средство, включително:

 наименование на оператора на въздухоплавателно средство,

 администриращата го държава-членка,

 адрес, включително пощенски код и държава, както и адрес за контакт в администриращата държава-членка, ако е различен от първия,

 регистрационните номера и типовете въздухоплавателни средства, използвани през годината, обхванати от заявлението за извършване на авиационни дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство,

 номер и издаващ орган на свидетелството за авиационен оператор и на оперативния лиценз, с които са извършени авиационните дейности, изброени в приложение I, за които той е оператор на въздухоплавателно средство,

 адрес, телефон, факс и адрес на електронна поща на лицето за контакти, и

 наименование на собственика на въздухоплавателното средство.

Б. Данни за тонкилометрите:

 брой полети за всяка двойка летища,

 брой пътникокилометри за всяка двойка летища,

 брой тонкилометри за всяка двойка летища,

 метод, избран за изчисляването на теглото на пътниците и регистрирания багаж,

 общо количество тонкилометри за всички полети, извършени през годината, за която се отнася докладът, и спадащи към авиационните дейности, изброени в приложение I, за които е оператор на въздухоплавателно средство.

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ V

КРИТЕРИИ ЗА ПРОВЕРКА, УПОМЕНАТИ В ЧЛЕН 15

▼M2

ЧАСТ А —   Проверка на емисиите от стационарни инсталации

▼B

Общи принципи

1. Емисиите от всяка дейност, изброена в приложение I, подлежат на проверка.

2. Процесът на проверка включва разглеждане на доклада по член 14, параграф 3 и на мониторинга през предходната година. Той обръща внимание на надеждността, достоверността и точността на системите за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с емисиите, по-конкретно:

а) докладваните данни за дейността и свързаните с тях измервания и изчисления;

б) избора и прилагането на емисионни фактори;

в) изчисленията, водещи до определяне на общите емисии; и

г) ако се използват измервания, удачността на избора и прилагането на методи на измерване.

3. Докладваните емисии могат да бъдат утвърдени само ако надеждни и достоверни данни и информация позволяват определянето на емисиите с висока степен на сигурност. За висока степен на сигурност се изисква операторът да демонстрира, че:

а) в докладваните данни липсват несъответствия;

б) събирането на данните е извършено в съответствие с приложимите научни стандарти; и

в) съответните записи за инсталацията са пълни и логични.

4. На верифициращия орган се предоставя достъп до всички обекти и до цялата информация във връзка с предмета на проверка.

5. Проверяващият орган отчита дали инсталацията е регистрирана към схемата на Общността за управление и одитиране по околната среда (EMAS).

Методика

Стратегически анализ

6. Проверката се основава на стратегически анализ на всички дейности, осъществявани в инсталацията. Това изисква проверяващият орган да има общ поглед върху всички дейности и тяхното значение за емисиите.

Анализ на процеса

7. Проверката на представената информация се извършва на обекта, на който се намира инсталацията, ако това е удачно. Проверяващият орган извършва внезапни проверки за установяване на надеждността на докладваните данни и информация.

Анализ на риска

8. Проверяващият орган подлага на оценка всички източници на емисии в инсталацията по отношение на надеждността на данните за всеки източник, допринасящ за общото количество емисии от инсталацията.

9. Въз основа на този анализ проверяващият орган изрично определя онези източници с висока степен на риск от грешка и други аспекти от процедурата за мониторинг и докладване, за които има вероятност да спомогнат за допускане на грешки при определянето на общото количество емисии. Това се отнася особено за избора на емисионни фактори и за изчисленията, необходими за определяне на равнището на емисиите от индивидуални източници. Особено внимание следва да се обърне на тези източници с висока степен на риск от грешка и на гореспоменатите аспекти от процедурата за мониторинг.

10. Проверяващият орган отчита всички методи за ефективен контрол на риска, прилагани от оператора с оглед свеждане до минимум на степента на несигурност.

Доклад

11. Проверяващият орган изготвя доклад за процеса на утвърждаване като дава становище дали докладът по член 14, параграф 3 е удовлетворителен. В този доклад се посочват всички проблеми, свързани с извършваната работа. Може да се даде становище, че докладът по член 14, параграф 3 е удовлетворителен, ако, по мнение на верифициращия орган, липсва съществено разминаване между реалното и докладваното общо количество на емисиите.

Минимални изисквания за компетентност на верифициращия орган

12. Проверяващият орган е независим от оператора; той осъществява дейността си благонадеждно, обективно и професионално и разбира:

а) разпоредбите на настоящата директива, както и съответните стандарти и указания, приети от Комисията съгласно член 14, параграф 1;

б) законодателните, нормативните и административните изисквания, свързани с дейностите, които се верифицират; и

в) генерирането на цялата информация, свързана с всеки източник на емисии в инсталацията, отнасящо се по-конкретно до събирането, измерването, изчисляването и докладването на данните.

▼M2

ЧАСТ Б —   Проверка на емисиите от авиационни дейности

13. Общите принципи и методика, определени в настоящото приложение, се прилагат за проверка на докладите за емисии от полети, които спадат към авиационните дейности, изброени в приложение I.

За тази цел:

а) в точка 3 думата „оператор“ се тълкува като включваща оператор на въздухоплавателно средство, а в буква в) от посочената точка думата „инсталация“ се тълкува като включваща въздухоплавателното средство, използвано за извършването на авиационни дейности, обхванати от доклада;

б) в точка 5 думата „инсталация“ се тълкува като включваща оператор на въздухоплавателно средство;

в) в точка 6 думата „дейности“, извършени в инсталацията,, се тълкува като включваща авиационни дейности, обхванати от доклада и извършени от оператора на въздухоплавателното средство;

г) в точка 7 думите „обект, на който се намира инсталацията“, се тълкуват като включващи обектите, използвани от оператора на въздухоплавателното средство за провеждане на авиационни дейности, обхванати от доклада;

д) в точки 8 и 9 думите „източници на емисии в инсталацията“ се тълкуват като включващи въздухоплавателните средства, за които е отговорен операторът на въздухоплавателно средство; и

е) в точки 10 и 12 думата „оператор“ се тълкува като включваща оператор на въздухоплавателно средство.

Допълнителни разпоредби за проверка на докладите за емисии от въздухоплаване

14. Проверяващият установява по-специално дали:

а) са взети предвид всички полети в рамките на авиационната дейност, включена в списъка в приложение I. Изпълнението на тази задача от проверяващия се подпомага от данни за разписанието и други данни за въздушното движение, осъществено от оператора на въздухоплавателното средство, включително данни от Евроконтрол, поискани от този оператор;

б) съществува цялостна съгласуваност между съвкупните данни за изразходваното гориво и данните за закупеното или доставено по друг начин гориво за въздухоплавателното средство, извършващо авиационната дейност.

Допълнителни разпоредби за проверката на данните за тонкилометрите, подадени за целите на членове 3д и 3е

15. Установените в настоящото приложение общи принципи и методика за проверка на докладите за емисии по член 14, параграф 3 при възможност се прилагат съответно и за проверка на данните за авиационните тонкилометри.

16. Проверяващият по-специално установява дали в заявлението на този оператор съгласно член 3д, параграф 1 и член 3е, параграф 2 са отчетени само полетите, които действително са извършени и попадат в рамките на авиационната дейност, включена в списъка в приложение I, и за които е отговорен операторът на въздухоплавателното средство. При изпълнението на тази задача проверяващият прави справка с данните за движението на оператора на въздухоплавателното средство, включително данни от Евроконтрол, поискани от този оператор. Освен това проверяващият установява дали докладваният от оператора на въздухоплавателното средство полезен товар отговаря на водените от оператора отчети за полезния товар във връзка с безопасността.



( 1 ) ОВ С 75, 26.3.2002 г., стр. 33.

( 2 ) ОВ С 221, 17.9.2002 г., стр. 27.

( 3 ) ОВ С 192, 12.8.2002 г., стр. 59.

( 4 ) Становище на Европейския парламент от 10 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (ОВ С 125 Е, 27.5.2003 г., стр. 72), Решение на Европейския парламент от 2 юли 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 22 юли 2003 г.

( 5 ) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

( 6 ) ОВ L 33, 7.2.1994 г., стр. 11.

( 7 ) ОВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1.

( 8 ) ОВ L 167, 9.7.1993 г., стр. 31. Решение, изменено с Решение 1999/296/ЕО (ОВ L 117, 5.5.1999 г., стр. 35).

( 9 ) ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

( 10 ) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48.

( 11 ) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26.

( 12 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 13 ) ОВ L 240, 24.8.1992 г., стp. 1.

( 14 ) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.“

( 15 ) ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1.

( 16 ) ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 8.