1990L0496 — BG — 11.12.2008 — 004.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 септември 1990 година

относно етикетирането за питателност на храните

(90/496/ЕИО)

(ОВ L 276, 6.10.1990, p.40)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1882/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 септември 2003 година

  L 284

1

31.10.2003

►M2

ДИРЕКТИВА 2003/120/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 5 декември 2003 година

  L 333

51

20.12.2003

►M3

ДИРЕКТИВА 2008/100/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 28 октомври 2008 година

  L 285

9

29.10.2008

►M4

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година

  L 311

1

21.11.2008




▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 септември 1990 година

относно етикетирането за питателност на храните

(90/496/ЕИО)



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),

в сътрудничество с Европейския парламент ( 2 ),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),

като има предвид, че е важно да се приемат мерки с оглед на постепенното изграждане на вътрешния пазар към 31 декември 1992 г.; като се има предвид, че вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че взаимовръзката между храненето и здравето, както и изборът на подходяща храна, съобразена с индивидуалните нужди, пораждат растящ интерес сред широката общественост;

като има предвид, че Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, събрани в рамките на Съвета, в своята резолюция от 7 юли 1986 г. за Европейската програма за действие срещу рака, счетоха като приоритетно подобряването на храненето;

като има предвид, че познаването на основните принципи на храненето и подходящото етикетиране за питателност на храните биха допринесли значително за това потребителят да направи горепосочения избор;

като има предвид, че етикетирането за питателност трябва да подпомага действията в областта на обучението на широката общественост по отношение на храненето;

като има предвид, че в интерес на потребителя, от една страна, и за избягване на евентуални технически препятствия за търговията, от друга страна, етикетирането за питателност трябва да се представя в стандартизирана форма в цялата Общност;

като има предвид, че храните, които имат етикети за питателност, трябва да съответстват на правилата, посочени в настоящата директива;

като има предвид, че всички други начини за етикетиране за питателност трябва да бъдат забранени, но храните, които нямат етикетиране за питателност, трябва да могат да се движат свободно;

като има предвид, че за да привлече вниманието на средния потребител и за да изпълни предназначението, за което се въвежда и предвид сегашното ниско ниво на познанията в областта на храненето представената информация трябва да бъде проста и лесна за разбиране;

като има предвид, че прилагането на настоящата директива за определен период от време ще даде възможност да бъде събран ценен опит в съответната област и да се оцени реакцията на потребителите към начина на представяне на информацията за хранителната стойност, което ще даде възможност на Комисията да преразгледа правилата и да предложи подходящи промени;

като има предвид, че с цел да се насърчават заинтересованите страни и особено малките и средни предприятия да осигуряват етикетиране за питателност на колкото е възможно повече продукти, трябва да се въведат постепенно мерки, които да направят информацията по-пълна и по-балансирана;

като има предвид, че правилата, формулирани в настоящата директива, трябва да вземат под внимание и насоките на Codex Alimentarius по отношение на етикетирането за питателност;

като има предвид, че общите разпоредби и определения по отношение на етикетирането се съдържат в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни, предназначени за крайния потребител ( 4 ), последно изменена с Директива 89/395/ЕИО ( 5 ); като има предвид, че следователно настоящата директива може да се ограничи до тези разпоредби, които имат отношение към етикетирането за питателност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



Член 1

1.  Настоящата директива се отнася до етикетирането за питателност на храните, които се доставят като такива на крайния потребител. Тя се прилага и по отношение на храни, предназначени за доставяне в ресторанти, болници, столове и други подобни масови доставчици (наричани по-долу „масови доставчици“).

2.  Настоящата директива не се прилага за:

 естествени минерални води или други води, предназначени за консумиране от хора,

 диетични интегратори/хранителни добавки.

3.  Настоящата директива се прилага без да се засягат разпоредбите относно етикетирането, съдържащи се в Директива 89/398/ЕИО на Съвета ( 6 ) от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба, и на специални директиви, посочени в член 4 от настоящата директива.

4.  По смисъла на настоящата директива:

а) „етикетиране за питателност“ означава информацията, която се намира на етикета и се отнася до:

i) енергийната стойност;

ii) следните хранителни съставки:

 белтъчини,

 глуциди,

 мазнини,

 целулоза,

 натрий,

 витамини и минерали, изброени в приложението и намиращи се в значителни количества според определението в това приложение.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива и да променят списъка на витамините, минералите и техните препоръчителни дневни приеми, се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3.

б) „хранителна претенция“ означава всяко представяне и рекламно послание, което твърди, създава предположение или намеква, че даден хранителен продукт има особени хранителни свойства поради енергията (количеството калории), които той:

 доставя,

 доставя в повече или в по-малко или

 не доставя,

и/или поради хранителните съставки, които той

 съдържа,

 съдържа в повече или в по-малко или

 не съдържа.

Количественото или качественото обозначение на хранително вещество не е хранителна претенция, доколкото това е предвидено от закона.

Съгласно определената в ►M4  член 10, параграф 2 ◄ процедура може да се реши в някои случаи дали предвидените в настоящата точка условия са изпълнени;

в) „белтъчини“ означава белтъчно съдържание, изчислено с помощта на формулата: белтък = общ азот по Kjeldahl х 6,25;

г) „глуциди“ означава всички метаболизирани от човека глуциди, включително полиолите;

д) „захари“ означава всички монозахариди и дизахариди, които се намират в храната, с изключение на полиолите;

е) „мазнини“ означава общите липиди, включително фосфолипидите;

ж) „наситени мастни киселини“ означава мастни киселини без двойна връзка;

з) „мононенаситени мастни киселини“ означава мастни киселини с една cis-двойна връзка;

и) „полиненаситени мастни киселини“ означава мастни киселини с cis- cis-двойни връзки, разделени от метиленова група;

▼M4

й) „целулоза“ означава материя, която да бъде определена от Комисията и се измерва посредством метод за анализ, определен от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3;

▼B

к) „средна стойност“ означава стойността, която представлява количеството хранително вещество, съдържащо се в дадена храна, и съобразена със сезонните колебания, начини на консумация и други фактори, които могат да предизвикат колебания в действителната стойност.

Член 2

1.  При спазване на параграф 2 етикетирането за питателност е по избор.

2.  Когато на етикета фигурира хранителна претенция, представянето или рекламата, с изключение на колективните рекламни кампании, етикетирането за питателност е задължително.

▼M4

Член 3

Приемат се само хранителните претенции относно енергийната стойност, хранителните вещества, изброени в член 1, параграф 4, буква а), подточка ii), и субстанциите, които принадлежат към или са компоненти на категория от тези хранителни вещества. Разпоредби относно ограничаването или забраната на някои хранителни претенции по смисъла на настоящия член могат да се приемат от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3.

▼B

Член 4

1.  При етикетиране за питателност информацията, която трябва да бъде представена е тази за група 1 или група 2 в следния ред:

Група 1

а) енергийна стойност;

б) количество на белтъчините, глуцидите и мазнините.

Група 2

а) енергийна стойност;

б) количество на белтъчините, глуцидите, захарите, мазнините, наситените мастни киселини, целулозата и натрия.

2.  Когато хранителната претенция е по отношение на захарите, наситените мастни киселини, целулозата или натрия, информация, която трябва да бъде представена е тази от група 2.

3.  Етикетирането за питателност може да включва и количеството на една или повече от следните съставки:

 скорбяла,

 полиоли,

 мононенаситени мастни киселини,

 полиненаситени мастни киселини,

 холестерол,

 всеки от минералите или витамините, изброени в приложението и присъстващи в значителни количества, както е определено в приложението.

4.  Когато са предмет на хранителна претенция, субстанциите, които принадлежат към или са компоненти на категория хранителни вещества, посочени в параграфи 1 и 3, задължително се обявяват.

Освен това, когато е посочено количеството полиненаситени и/или мононенаситени мастни киселини и/или холестерол, се посочва и количеството наситени мастни киселини, като в такъв случай обявяването на последното не представлява хранителна претенция по смисъла на параграф 2.

Член 5

1.  Енергийната стойност, която се обявява, се изчислява като се използват следните коефициенти на конверсия:



—  Въглехидрати (освен полиоли)

4 ккал/г — 17 кДж/г

—  Полиоли

2,4 ккал/г — 10 кДж/г

—  Белтъчини

4 ккал/г — 17 кДж/г

—  Мазнини

9 ккал/г — 37 кДж/г

—  Алкохол (етанол)

7 ккал/г — 29 кДж/г

—  Органични киселини

3 ккал/г — 13 кДж/г

▼M2

—  салатрими

6 kcal/g — 25 кJ/g

▼M3

—  целулоза

2 kcal/g — 8 kJ/g

—  еритритол

0 kcal/g — 0 kJ/g.

▼M4

2.  С цел по-точно изчисляване енергийната стойност на храните, Комисията приема изменения в посочените в параграф 1 коефициенти на конверсия и добавянето към списъка в същия параграф на субстанции, които принадлежат към или са компоненти на една от категориите хранителни вещества, посочени в него, и техните коефициенти на конверсия. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3.

▼B

Член 6

1.  Обявяването на енергийната стойност и на съдържанието на хранителните вещества или техните компоненти се представя в цифров вид. Използват се следните единици:



—  Енергия — кДж и ккал

 

—  Белтъчини

right accolade грама (г)

—  Глуциди

—  Мазнини

—  Целулоза

—  Натрий

—  Холестерол

милиграма (мг)

—  Витамини и минерални соли

единиците са дадени в приложението

2.  Информацията се изразява за 100 г или за 100 мл. Освен това тези сведения могат да се дадат за количествена дажба върху етикета или за порция, при условие че е даден броят на порциите в опаковката.

3.  В съответствие с предвидената в ►M4  член 10, параграф 2 ◄ процедура може да се реши, че информацията в параграфи 1 и 2 може да се предостави и под формата на графики съгласно образци, които следва да се определят.

4.  Упоменатите количества трябва да се отнасят за храната такава, каквато се продава. Когато е целесъобразно, може да се предостави информация за готовата храна, при условие че начинът на приготвяне е описан достатъчно подробно и че информацията се отнася до готовата за консумация храна.

5.  

а) Информацията за витамините и минералите трябва да се изразява и като процент от препоръчителния дневен прием (ПДП), даден в приложението за количествата, посочени в параграф 2.

б) Процентът от препоръчителния дневен прием (ПДП) за витамините и минералите може също да бъде даден в графична форма. Условията и редът за прилагане на настоящата точка могат да бъдат приети в съответствие с предвидената в ►M4  член 10, параграф 2 ◄ процедура.

6.  Когато се декларират захарите и/или полиолите и/или скорбялата, обявяването е непосредствено след обозначението на съдържанието на глуциди по следния начин:

 



глуциди

г

от които:

—  захари

г

—  полиоли

г

—  скорбяла

г

7.  Когато се обявяват количеството и/или типа мастни киселини и/или нивото на холестерола, обявяването е непосредствено след обозначението на количеството общи мазнини по следния начин:

 



мазнини

г

от които:

—  наситени

г

—  мононенаситени

г

—  полиненаситени

г

—  холестерол

мг

8.  Заявените стойности са средните стойности, надлежно изчислени въз основа на:

а) анализа на храната, извършен от производителя;

б) изчисляването от известни или действителни средни стойности за използваните съставки;

в) изчисляване от общоустановените и общоприети данни.

Условията и реда за прилагането на параграф 1, по-специално за отклоненията между декларираните стойности и установените при официалните проверки стойности, се определят в съответствие с предвидената в ►M4  член 10, параграф 2 ◄ процедура.

Член 7

1.  Данните, обхванати от настоящата директива, трябва да се групират на едно място в табличен вид, с числата на един ред, ако мястото позволява. Ако мястото не позволява, информацията се представя на един ред.

Те трябва да се напишат на видно място с четливи и незаличими букви.

2.  Държавите-членки следят данните, обхванати от настоящата директива, да са на лесно разбираем за купувачите език, освен ако са взети други мерки за информиране на купувачите. Тази разпоредба не пречи такава информация да бъде отбелязана на няколко езика.

3.  По отношение на етикетирането за питателност държавите-членки се въздържат да въвеждат по-подробни уточнения от вече съдържащите се в настоящата директива.

▼M4

Член 8

По отношение на непакетирани храни за продажба на крайния потребител или на масови доставчици, както и на храни, пакетирани на мястото на продажбата по молба на купувача, или предварително пакетирани за незабавна продажба, обхватът на посочената в член 4 информация и начинът на нейното съобщаване могат да бъдат определени от националното право до евентуалното приемане на мерки от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3.

▼B

Член 9

Всякакви мерки, които биха могли да засегнат публичното здраве, се приемат след консултация с Научния комитет по храните, създаден с Решение 74/234/ЕИО ( 7 ).

▼M1

Член 10

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет за хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 ( 8 ),наричан по-долу „комитета“.

2.  При позоваване на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 9 ), като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

▼M4

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

▼B

Член 11

1.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива и незабавно информират за това Комисията. Тези мерки се прилагат по такъв начин, че:

 да позволят най-късно до 1 април 1992 г. търговията с продукти, съответстващи на настоящата директива,

 да забранят, считано от 1 октомври 1993 г., търговията с продукти, които не съответстват на настоящата директива.

2.  До … (пет години след нотифицирането на настоящата директива), обявяването в етикетирането за питателност, доброволно или въз основа на хранителна претенция, на едно или повече от следните хранителни вещества: захари, наситени мастни киселини, целулоза, натрий, няма да поражда задължението, посочено в член 4, параграфи 1 и 2, да бъдат обявени всички тези хранителни вещества.

3.  Към … (осмата година след нотифицирането на настоящата директива) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива. По същото време тя представя пред Съвета подходящи предложения за изменение.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

▼M3




ПРИЛОЖЕНИЕ I



Витамини и минерали, които могат да се обявяват, и препоръчителен дневен прием (ПДП)

Витамин A (μg)

800

Витамин D (μg)

5

Витамин E (mg)

12

Витамин К (μg)

75

Витамин C (mg)

80

Тиамин (mg)

1,1

Рибофлавин (mg)

1,4

Ниацин (mg)

16

Витамин B6 (mg)

1,4

Фолиева киселина (μg)

200

Витамин В12 (μg)

2,5

Биотин (μg)

50

Пантотенова киселина (mg)

6

Калий (mg)

2 000

Хлорид (mg)

800

Калций (mg)

800

Фосфор (mg)

700

Магнезий (mg)

375

Желязо (mg)

14

Цинк (mg)

10

Мед (mg)

1

Манган (mg)

2

Флуор (mg)

3,5

Селен (μg)

55

Хром (μg)

40

Молибден (μg)

50

Йод (μg)

150

По принцип, 15 % от посочения в настоящото приложение препоръчителен прием на 100 g или 100 ml или на опаковка, ако опаковката съдържа само една доза, е количеството, което следва да се вземе предвид, за да се реши какво представлява значително количество.

▼M3




ПРИЛОЖЕНИЕ II

Определение за веществото, представляващо целулоза, и методи за анализ, както е указано в член 1, параграф 4, буква й)

Определение за веществото, представляващо целулоза

За целите на настоящата директива понятието „целулоза“ означава глуцидни полимери, съставени от три или повече монометрични единици, които не подлежат на смилане нито на абсорбиране от дългото черво на човека и спадат към следните категории:

 ядивни глуцидни полимери, естествено съдържащи се в храните във вида, в който последните се консумират,

 ядивни глуцидни полимери, получени от хранителни суровини по физически, ензиматичен или химически път, които оказват благоприятно физиологично въздействие, доказано от общоприети научни данни,

 ядивни синтетични глуцидни полимери, които оказват благоприятно физиологично въздействие, доказано от общоприети научни данни.



( 1 ) ОВ C 282, 5.11.1988 г., стр. 8 и ОВ C 296, 24.11.1989 г., стр. 3.

( 2 ) ОВ C 158, 26.6.1989 г., стр. 250 и ОВ C 175, 16.7.1990 г., стр. 76.

( 3 ) ОВ C 159, 26.6.1989 г., стр. 41.

( 4 ) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

( 5 ) ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

( 6 ) ОВ L 186, 30.6.1989 г., с. 27.

( 7 ) ОВ L 136, 20.5.1974 г., стр. 1.

( 8 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

( 9 ) Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23).