28.2.2022 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 95/14 |
Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Cottbus (Германия), постъпило на 29 ноември 2021 г. — Stadt Frankfurt (Oder) и FWA Frankfurter Wasser- und Abwassergesellschaft mbH/Landesamt für Bergbau, Geologie und Rohstoffe
(Дело C-723/21)
(2022/C 95/19)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Cottbus
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Stadt Frankfurt (Oder), FWA Frankfurter Wasser- und Abwassergesellschaft mbH
Ответник: Landesamt für Bergbau, Geologie и Rohstoffe
Преюдициални въпроси
1) |
|
2) |
Съдържа ли член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 и за водните обекти извън предпазните зони по смисъла на член 7, параграф 3, второ изречение от същата директива, наред със задължението за дългосрочно планиране в плановете за управление и програмите от мерки, задължение, подобно на предвиденото в член 4 от посочената директива, да се откаже разрешение за конкретни проекти поради нарушаване на забраната за влошаване (вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, т. 75)? |
3) |
Въз основа на факта, че член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 — за разлика от приложение V към член 4 от посочената директива — не определя самостоятелни референтни стойности за контрола на забраната за влошаване на състоянието:
|
4) |
Кога следва да се приеме, че е нарушена забраната за влошаване на качеството на питейната вода по член 7, параграф 3 Директива 2000/60 (относно критерия за забраната за влошаване по член 4 от тази директива вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, т. 119 и преди това решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, C-461/13 (5), т. 52)?
|
5) |
Съдържа ли член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 освен материалноправния критерий за контрол и изисквания относно процедурата по официално разрешение, т.е. може ли практиката на Съда относно член 4 от посочената директива да се приложи спрямо обхвата на контрола по член 7, параграф 3 от същата (вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, втори преюдициален въпрос)? |
6) |
Трябва ли организаторът на проекта да възложи експертиза относно наличието на евентуално нарушение на член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 и веднага щом има вероятност проектът да наруши разпоредбите на член 7, параграф 3 от тази директива? |
7) |
Трябва ли и в този случай да се приеме, че експертизата трябва да е налице към момента на вземане на решението по реда на правната уредба в областта на водите и че следователно експертиза, извършена впоследствие в хода на съдебното производство, не може да отстрани незаконосъобразността на разрешението по реда на правната уредба в областта на водите (вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, т. 76 и 80 и сл.)? |
8) |
При претеглянето на интересите в контекста на разрешението могат ли изискванията и забраните по член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 да бъдат преодолени, като се отдаде приоритет на преследваната с проекта цел, например когато усилията за пречистване са малки или целта на проекта е особено важна? |
9) |
Прилага ли се член 4, параграф 7 спрямо член 7, параграф 3 от Директива 2000/60? |
10) |
Какви задължения, които надхвърлят установеното в член 4 от Директива 2000/60, могат да бъдат изведени от член 7, параграф 2 от същата директива, така че те да трябва да се вземат предвид в процедура по разрешаване на проекта? |
(1) Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193).
(2) ECLI:EU:C:2020:391.
(3) ECLI:EU:C:2019:824.
(4) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 1998 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 255).
(5) ECLI:EU:C:2015:433.