–

за Föreningen Skydda Skogen, от E. Götmark,

–

за Naturskyddsföreningen i Härryda, от J. Hort,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и L. Dvořáková, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от K. Simonsson, C. Hermes и E. Ljung Rasmussen, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“) и на член 5 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за птиците“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между Föreningen skydda Skogen (сдружение „Пазете гората“), Naturskyddsföreningen i Härryda (сдружение за защита на природата в Херюда) и Göteborgs Ornitologna Förening (орнитоложкото дружество Гьотеборг), от една страна, и Länsstyland i Västra Götalands län (префектура на област Вестра Йоталанд, Швеция), B.A.B. и U.T.B., от друга страна, по повод на решение на префектурата на област Вестра Йоталанд да не предприема действия срещу уведомление за обезлесяване на горски район в община Херюда (Швеция).

3

Съображения три, четири и шест от Директивата за местообитанията гласят:

„като има предвид, че основната цел на настоящата директива е да популяризира опазването на биологичното разнообразие, като се съобразява с икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, и настоящата директива допринася за общата цел на устойчивото развитие; като има предвид, че опазването на биологичното разнообразие може в определени случаи да изисква поддържането или дори насърчаването на определени човешки дейности;

като има предвид, че състоянието на естествените местообитания на европейската територия на държавите членки се влошава непрестанно и все по-голям брой видове диви животни и растения са сериозно застрашени; като има предвид, че застрашените местообитания и видове представляват част от природното наследство на Общността и тяхната застрашеност често има трансграничен характер и от това следва необходимостта да се вземат мерки на нивото на Общността за тяхното опазване;

[…]

като има предвид, че за възстановяването или запазването на естествените местообитания и видовете, които са от интерес за Общността, в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа по установен хронологичен план“.

4

Съгласно член 1, букви и) и м) от тази директива:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

Състоянието на запазване се счита за „благоприятно“, ако:

– въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект, и

– естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и

– налице е и вероятно ще продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид;

[…]

5

Член 2 от посочената директива предвижда:

„1.   Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът.

2.   Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.

3.   Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“.

6

Член 12, параграф 1 от същата директива предвижда:

„Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:

7

Член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията гласи:

„В случай че няма друго задоволително решение и при условие че дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в областта на естественото им разпространение на задоволително равнище, държавите членки могат да предоставят дерогация от разпоредбите на членове 12, 13 и 14 и от член 15, букви а) и б):

8

В буква а) от приложение IV към Директивата за местообитанията се посочва по-специално Rana arvalis, позната като блатна жаба, като животински вид от интерес за Общността, който се нуждае от строга защита.

9

Съображения 3—5 от Директивата за птиците гласят следното:

10

Член 1 от тази директива гласи:

„1.   Настоящата директива се отнася до опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът. Тя има за цел защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване.

2.   Настоящата директива се прилага за птиците, както и за техните яйца, гнезда и местообитания“.

11

Член 2 от посочената директива гласи:

„Държавите членки вземат всички мерки, необходими за поддържане или адаптиране на популациите на всички видове, посочени в член 1, на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания“.

12

Член 3 от същата директива гласи:

„1.   Предвид изискванията, посочени в член 2, държавите членки вземат всички мерки необходими за запазване, поддържане или възстановяване на достатъчно разнообразие и площ на местообитанията за всички видове птици, посочени в член 1.

2.   Запазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията включват основно следните мерки:

13

Съгласно член 4 от Директивата за птиците:

„1.   Видовете, посочени в приложение I, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

[…]

Държавите членки класифицират като специални защитени зони именно най-подходящите по брой и площ територии за опазването на тези видове, съобразно сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива.

[…]

4.   В защитените зони, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те имат съществено значение за постигане целите на настоящия член. Извън тези защитени зони държавите членки също така се стремят да избягват замърсяването и влошаването на местообитанията“.

14

Член 5 от тази директива гласи:

„Без да се засягат членове 7 и 9, държавите членки предприемат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:

[…]“.

15

Член 9, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Държавите членки могат да дерогират от членове 5—8, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:

16

Член 14 от Директивата за птиците гласи:

„Държавите членки могат да вземат по-строги мерки за защита от предвидените от настоящата директива“.

17

Член 4, първа алинея от Аrtskyddsförordningen (2007:845) (Указ за защита на видовете (2007:845), наричан по-нататък „Указът за защита на видовете“), приет на основание член 1 от глава 8 от Miljöbalken, lag (1998:808) (Закон за приемане на Кодекс за околната среда (1998:808), с оглед на транспонирането в шведското право на член 5 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 1979 г., стр. 1), чийто текст е възпроизведен в член 5 от Директивата за птиците, която отменя и заменя Директива 79/409/ЕИО, и в член 12 от Директивата за местообитанията гласи:

„По отношение на дивите птици и такива диви животни, които са обозначени със знака „N“ или „n“ в приложение 1 към настоящия указ, се забраняват:

Забраните се прилагат за всички етапи от живота на животните.

[…]“.

18

Така член 4, първа алинея, точки 1—3 от този указ транспонира умишлените действия, забранени в член 5, букви а)—г) от Директивата за птиците и в член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията. Член 4, първа алинея, точка 4 от посочения указ транспонира член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията.

19

Приложение 1 към Указ за защита на видовете съдържа списък на всички видове, изброени в приложения I—III към Директивата за птиците, както и в приложения II, IV и V към Директивата за местообитанията.

20

От член 30 от Skogsvårdslagen (1979:429) (Закон за управлението на горите (1979:429) следва, че правителството или определеният от него административен орган може да издава указания за отчитане на природната среда, което по-специално се налага при управлението на горите.

21

В Skogsstyrelsen (Национално управление по горите, Швеция) е подадено уведомление за обезлесяване на горски район в община Херюда. Уведомлението се отнася до окончателна сеч, което предполага премахването на почти всички дървета.

22

Националното управление по горите дава становище относно препоръчаните в този конкретен случай предпазни мерки и приема, че описаната в уведомлението дейност не противоречи на никоя от забраните, предвидени в Указа за защита на видовете.

23

Както е видно от преюдициалните запитвания, горският район, за който се отнася разглежданото уведомление, е естествено местообитание на видове, защитени с Указа за защита видовете. Планираната в този район дейност по използване на горите обаче ще доведе до обезпокояване или убиване на екземпляри от тези защитени видове. Освен това яйцата от посочените видове, които се намират в района, ще бъдат унищожени.

24

На 22 декември 2016 г. и на 17 януари 2018 г. жалбоподателите по главното производство искат от префектурата на област Вестра Йоталанд, отговаряща за контрола върху опазването на видовете в тази област, да предприеме действия срещу уведомлението за обезлесяване и становището на Националното управление по горите. Те считат, че планираното обезлесяване противоречи на забраните, предвидени в Указа за защита на видовете, и по-специално искат посочената префектура да упражни функцията си за контрол върху прилагането на този указ.

25

Префектурата на област Вестра Йоталанд решава, че не се налага да се разглежда необходимостта от освобождаване от задължението за прилагане на Указа за защита на видовете, което предполага, че планираната дейност не противоречи на нито една от посочените забрани, доколкото взема предвид препоръчаните предпазни мерки в становището на Националното управление по горите, посочено в точка 22 от настоящото решение. Тогава жалбоподателите по главното производство подават жалба пред запитващата юрисдикция срещу решението на префектурата на област Вестра Йоталанд да не приема контролни мерки.

26

Запитващата юрисдикция уточнява, от една страна, че член 4 от Указа за защита на видовете прилага както член 5 от Директивата за птиците, така и член 12 от Директивата за местообитанията, така че по отношение на обхвата на забраните този указ не прави разлика между видовете, попадащи в обхвата на едната или другата от тези директиви, и забраната за повреждане или унищожаване на местата за размножаване или почивка, предвидена в Директивата за местообитанията, се разпростира съгласно националното право и по отношение на птиците. Според нея това транспониране не поражда никакви спорове, тъй като Директивата за птиците е директива за минимална хармонизация, приета на основание член 175, параграф 1 ЕО.

27

От друга страна, запитващата юрисдикция добавя, че делата, по които тя следва да се произнесе, се отнасят до въздействието на разглежданата в главното производство лесовъдна дейност върху определен брой видове птици, за които се прилага Директивата за птиците, няколко от които са посочени в приложение I към тази директива, както и върху вида Rana arvalis, познат като блатна жаба, посочен в буква а) от приложение IV към Директивата за местообитанията, който се ползва от предвидената в тази директива строга защита и се намира в разглеждания район за обезлесяване. В това отношение тя отбелязва, че е много вероятно тези видове да използват съответния район като места за размножаване. Последните обаче ще бъдат унищожени или влошени от планираното обезлесяване.

28

Посочената юрисдикция счита, че тълкуването на някои понятия от Директивата за птиците и Директивата за местообитанията ѝ е необходимо, за да може да разреши повдигнатите пред нея въпроси и в този контекст да провери съвместимостта с тях на националната съдебна практика, която изисква, когато дадена дейност преследва цел, различна от посочената в забраните, съдържащи се в директивите, тази дейност да поражда опасност от негативно въздействие върху състоянието на запазване на съответните видове, за да се приложат тези забрани.

29

При тези обстоятелства Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen (Първоинстанционен съд Венерсборг, състав по дела, свързани с недвижими имоти и с околната среда, Швеция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, които са формулирани еднакво по всяко от делата C‑473/19 и C‑474/19:

Втори и четвърти въпрос […] включват въпроса дали предвидената в директивите [за птиците и за местообитанията] строга защита спира да се прилага за видовете, за които е постигната целта на [Директива за местообитанията] (благоприятно състояние на запазване)“.

30

С определение на председателя на Съда от 22 юли 2019 г. дела C‑674/19 и C‑675/19 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

31

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 5 от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която предвидените в тази разпоредба забрани се отнасят само до видовете, изброени в приложение I към тази директива, тези, които са застрашени на определено равнище или чиято популация показва тенденция за дългосрочно намаляване.

32

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 2 юли 2020 г., Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), C‑477/19, EU:C:2020:517, т. 23 и цитираната съдебна практика).

33

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно самия текст на член 5 от Директивата за птиците, без да се засягат разпоредбите на членове 7 и 9, държавите членки вземат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1 от тази директива и съдържащи по-специално забраните, установени в посочения член 5.

34

Съгласно член 1, параграф 1 от Директивата за птиците тя се отнася до „опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът“.

35

Така член 5 от Директивата за птиците изисква държавите членки да приемат цялостна и ефикасна законодателна уредба чрез прилагане, аналогично на предвиденото в член 12 от Директивата за местообитанията, на конкретни и специфични мерки за защита, които трябва да позволят да се осигури ефективното спазване на забраните, посочени в член 5 от Директивата за птиците, с които по същество се цели да се защитят местата за размножаване и почивка на птиците, за които се отнася тази директива (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 252).

36

Следователно от ясния и недвусмислен текст на член 5 от Директивата за птиците следва, че прилагането на забраните, посочени в тази разпоредба, по никакъв начин не е запазено за видовете, изброени в приложение I към тази директива или които са застрашени на определено равнище или чиято популация показва тенденция към намаляване в дългосрочен план.

37

На второ място, следва да се отбележи, че нито контекстът, в който се вписва член 5 от Директивата за птиците, нито предметът и целта на тази директива позволяват приложното ѝ поле да се ограничи до трите категории птици, така посочени от запитващата юрисдикция в първия ѝ въпрос.

38

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно член 191, параграф 2 ДФЕС политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита. Тя се основава по-специално и на принципите на предпазните мерки и превантивните действия и на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда.

39

Както следва от съображения 3—5 от Директивата за птиците, голям брой видове, естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, търпят намаляване на популацията им, което представлява сериозна опасност за опазването на природната среда. Следователно опазването на такива видове птици, които в голямата си част са мигриращи видове и които по този начин представляват общо наследство, е необходимо за постигане на целите на Съюза от гледна точка на устойчивото развитие и подобряването на условията на живот.

40

Съдът също така вече е припомнил, че Директивата за птиците, чието приложно поле обхваща всички видове, естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът, предвижда в член 2, че държавите членки вземат всички мерки, необходими за поддържане или адаптиране на популациите на всички тези видове птици на ниво, което отговаря по-специално на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1996 г., Royal Society for the Protection of Birds, C‑44/95, EU:C:1996:297, т. 3).

41

Освен това член 3 от Директивата за птиците налага на държавите членки общи задължения, изразяващи се в осигуряване на достатъчно разнообразие и площ на местообитанията, отнасящи се, също както и член 5 от тази директива, до всички видове птици, посочени в член 1 от Директивата, а именно всички видове птици, естествено живеещи в диво състояние на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът.

42

Определянето на това приложно поле е свързано с важността на пълна и ефикасна защита на дивите птици в целия Съюз, независимо от тяхното място на пребиваване или пространство на преминаване, и следователно независимо от националните законодателства, които определят защитата на дивите птици в зависимост от понятието за национално наследство (вж. в този смисъл решение от 27 април 1988 г., Комисия/Франция, 252/85, EU:C:1988:202, т. 15).

43

Член 4 от Директивата за птиците сам по себе си предвижда конкретно целенасочен и засилен защитен режим, който съдържа специфични задължения по-специално към видовете птици, изброени в приложение I към тази директива (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1996 г., Royal Society for the Protection of Birds, C‑44/95, EU:C:1996:297, т. 19 и 23), при който се вземат специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им. Държавите членки класифицират като специални защитени зони именно най-подходящите по брой и площ територии за опазването на изброените в приложение I към тази директива видове, съобразно сухоземната и морската географска зона на прилагане на посочената директива.

44

От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 44 от заключението си, за целите на член 5 от Директивата за птиците е без значение дали съответните видове птици попадат в приложното поле на приложение I към тази директива, дали са застрашени на някакво равнище, или дали тяхната популация е намаляваща в дългосрочен план.

45

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 5 от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която предвидените в тази разпоредба забрани се отнасят само до видовете, изброени в приложение I към тази директива, тези, които са застрашени на определено равнище или чиято популация показва тенденция за намаляване в дългосрочен план.

46

В самото начало следва да се отбележи, че от актовете за преюдициално запитване следва, че що се отнася до обхвата на забраните за умишленото залавяне или убиване и обезпокояване на животинските видове, както и за унищожаване или събиране на яйца, посочени в член 4 от Указа за защита на видовете, този указ не прави разлика между видовете, обхванати от Директивата за местообитанията, и тези, за които се прилага Директивата за птиците. Запитващата юрисдикция подчертава по-специално че член 4, първа алинея, точки 1—3 от този указ транспонира умишлените действия, забранени по този начин в член 5, букви а)—г) от Директивата за птиците и в член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията.

47

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 14 от Директивата за птиците държавите членки могат да приемат по-строги мерки за защита от предвидените в тази директива (решение от 21 юли 2011 г., Azienda Agro-Zootecnica Franchini и Eolica di Altamura, C‑2/10, EU:C:2011:502, т. 49).

48

Поради това и доколкото запитващата юрисдикция констатира, че от Указа за защита на видовете следва, че забраните, предвидени в член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията, обхващат и птиците, разглеждането на втория въпрос следва да се ограничи до тълкуването на тази разпоредба.

49

При тези условия следва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, не допуска национална практика, съгласно която, когато целта на дадена човешка дейност, като например дейност по използване на горите или на земята, е явно различна от умъртвяването или обезпокояването на животинските видове, предвидените в тази разпоредба забрани се прилагат само в случай на опасност от неблагоприятно въздействие върху състоянието на запазване на съответните видове, и от друга страна, осигурената с тази разпоредба защита престава да се прилага към видовете, които са достигнали благоприятно състояние на запазване на вида.

50

Най-напред е важно да се припомни, че член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията задължава държавите членки да вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV към тази директива, в техните естествени области на разпространение, като се забраняват всички форми на умишлено залавяне или убиване на екземпляри от тези видове и умишленото унищожаване или вземане на яйца.

51

Съдът е постановил, че за да е изпълнено условието за умисъл по член 12, параграф 1, буква а) от Директивата за местообитанията, трябва да се установи, че извършителят на деянието е искал залавянето или убиването на екземпляр от защитен животински вид или най-малкото е приел възможността за такова залавяне или убиване (решение от 18 май 2006 г., Комисия/Испания, C‑221/04, EU:C:2006:329, т. 71). Същата констатация се отнася и за забраните по член 12, параграф 1, букви б) и в) от тази директива.

52

По-специално Съдът квалифицира като умишлено обезпокояване по смисъла на член 12, параграф 1, буква б) от Директивата за местообитанията факти като движението на мотопеди по плаж въпреки предупрежденията, че има гнезда на защитени морски костенурки, и наличието на водни колела и малки кораби в морската зона на съответните плажове, и е постановил, че държава членка не изпълнява задълженията си по член 12, параграф 1, буква б) от тази директива, ако не взема всички необходими конкретни мерки за предотвратяване на умишленото обезпокояване на съответните животински видове по време на размножителния им период (вж. в този смисъл решение от 18 май 2006 г., Комисия/Испания, C‑221/04, EU:C:2006:329, т. 70 и цитираната съдебна практика).

53

Следователно забраните в член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията могат да се прилагат за дейност, като например дейност по използване на горите или на земята, чиято цел очевидно е различна от залавянето или убиването, обезпокояването на животинските видове или умишленото унищожаване или вземане на яйца.

54

Що се отнася до релевантността на състоянието на запазване на даден животински вид за член 12, параграф 1, букви а) и в) от Директивата за местообитанията, следва да се отбележи, че необходимостта от разглеждане на състоянието с оглед на екземплярите от съответния вид произтича от самия текст на тази разпоредба, която задължава държавите членки да забранят определени действия, засягащи „екземпляри“ или „яйца“ от животински видове.

55

Налага се обаче изводът, че определението на понятието „състояние на запазване на вид“ в член 1, буква и) от тази директива, изрично се позовава на „гъстотата на популациите [от даден вид]“, а не на особеното положение на екземпляр от посочения вид, така че това състояние на запазване се определя или оценява по-специално с оглед на популациите на съответните видове.

56

Освен това, що се отнася до член 12, параграф 1, буква б) от Директивата за местообитанията, който съдържа забрана за умишлено обезпокояване на видовете, по-специално през периодите на размножаване, отглеждане на малките, зимуване и миграция, следва да се отбележи, че доколкото тя цели да постави ударението върху нарасналото значение на посочената забрана през периодите, през които екземплярите са особено уязвими, по-специално от гледна точка на капацитета им или на успеха им на размножаване и чието нарушаване с голяма вероятност може да се отрази неблагоприятно на състоянието на запазване на съответния вид, тази разпоредба, видно от самия текст, все пак не изключва, че дейностите, без да водят до такава опасност, могат според случая да я повишат.

57

Ето защо прилагането на предвидения в член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията режим на защита не изисква опасност дадена дейност да може да окаже отрицателно въздействие върху състоянието на запазване на съответния животински вид.

58

По-нататък, що се отнася до контекста, в който се вписва тази разпоредба, следва да се констатира, че преценката на въздействието на дадена дейност върху състоянието на запазване на съответния животински вид, обратно, е от значение за дерогациите, приети на основание член 16 от Директивата за местообитанията.

59

Всъщност при разглеждането на тези дерогации се извършва преценка както на въздействието на разглежданата дейност върху състоянието на запазване на популациите от съответните видове, така и на необходимостта от тази дейност, както и на алтернативните решения, позволяващи да се постигне целта, посочена в подкрепа на исканата дерогация.

60

Да се постави приложимостта на забраните по член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията в зависимост от опасността от негативно въздействие на разглежданата дейност върху състоянието на запазване на съответния вид обаче би могло да доведе до заобикаляне на проверката, предвидена съгласно член 16 от тази директива, и по този начин би лишило този член, както и произтичащите от него дерогиращи разпоредби и ограничителни условия, от тяхното полезно действие. Подобно тълкуване не може да се счита за съответстващо на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, припомнени в точка 38 от настоящото решение, както и на повишеното равнище на защита на екземплярите от животински видове и яйцата, посочени в член 12, параграф 1, букви а)—в) от тази директива.

61

В този смисъл както текстът, така и контекстът на тази разпоредба изключват приложимостта на посочените в тази разпоредба забрани към дейност, като например дейност по използване на горите или на земята, да зависи от наличието на опасност от отрицателно въздействие върху състоянието на запазване на засегнатия животински вид, като това тълкуване се потвърждава и от целите на Директивата за местообитанията.

62

В това отношение, тъй като съгласно трето съображение от посочената директива нейната основна цел е да популяризира опазването на биологичното разнообразие, като се съобразява с икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, тя допринася за общата цел на устойчивото развитие.

63

В този контекст шесто съображение от Директивата за местообитанията предвижда, че за възстановяването или запазването на естествените местообитания и видовете, които са от интерес за Общността, в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа по установен хронологичен план.

64

Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за местообитанията тя има за цел да допринесе за осигуряване на биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки. Освен това съгласно член 2, параграф 2 от тази директива мерките, взети в изпълнение на Директивата, имат за цел да „запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността“.

65

Ето защо от посочените цели също следва, че доколкото Директивата за местообитанията се отнася и до това „да запази“ благоприятното състояние на запазване, следва да се приеме, че видовете, които са достигнали такова състояние на запазване, трябва да бъдат защитени срещу всяко влошаване на това състояние.

66

Ето защо следва да се констатира, че член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията не може да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба защита престава да се прилага за видовете, които са достигнали благоприятно състояние на запазване.

67

Ето защо за целите на прилагането на член 12, параграф 1, букви а)—в) от тази директива запитващата юрисдикция трябва да провери по-специално дали животинските видове, които попадат в обхвата на посочената директива, както са посочени в преюдициалните запитвания, се срещат в разглеждания в главното производство район за обезлесяване.

68

В това отношение следва да се отбележи, че както уточнява запитващата юрисдикция, естественото местообитание на вида Rana arvalis, познат като блатна жаба, вероятно се намира в района, за който се отнася разглежданото в главното производство уведомление за обезлесяване. Този вид е сред животинските видове, защитени с Директивата за местообитанията, които са обект на строга защита съгласно член 12 от тази директива.

69

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че в разглеждания в главното производство район естествени местообитания имат поне видовете Tetrao urogallus, познат като глухар, Pernis apivorus, познат като осояд, и Accipiter gentilis, познат като голям ястреб, които са включени в приложение I към Директивата за птиците и които следователно са най-застрашените видове птици.

70

Запитващата юрисдикция следва също така да провери дали условията, при които трябва да се извърши разглежданото в главното производство обезлесяване, спадат към превантивни и трайни практики на управление на горите, съвместими с изискванията за опазване, произтичащи от Директивата за местообитанията.

71

Тази юрисдикция отбелязва по-специално че тя ще трябва да определи до каква степен препоръчаните от Националното управление по горите предпазни мерки могат да допринесат за намаляване на опасността от увреждане до степен, в която разглежданата в главното производство дейност вече не попада в обхвата на забраните, предвидени в член 4 от Указа за защита на видовете, и дали са необходими допълнителни предпазни мерки, за да се избегне прилагането на тези забрани.

72

В това отношение от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че Националното управление по горите не е оценявало никакъв доброволен план за управление на горите при обработването на разглежданото в главното производство уведомление за обезлесяване. Освен това националната администрация не е проверила дали това обезлесяване може да се извършва при пълно спазване на забраните, предвидени в Указа за защита на видовете.

73

Освен това становището на Националното управление по горите не е било задължително за собственика на земята и не е била предвидена никаква наказателноправна санкция за неспазване на изложените в това становище съображения. Според жалбоподателите по главното производство това становище при всички положения не съдържа данни дали защитените видове живеят в района, за който се отнася обезлесяването, въпреки че те са насочили вниманието на посоченото управление върху присъствието им в посочения район. Що се отнася до разглежданото в главното производство уведомление за обезлесяване, в него не се посочва периодът от годината, през който ще се извърши това обезлесяване.

74

Сдружението „Пазете гората“ освен това уточнява, че ако разглежданият в главното производство горски район се изсича в съответствие със становището на Националното управление по горите, горската среда ще изчезне, което ще доведе и до изчезването на част от естествените местообитания на намиращите се там защитени видове и по този начин ще се застраши оцеляването им в дългосрочен план.

75

При това положение следва да се припомни, че спазването на член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията изисква от държавите членки не само да приемат цялостна законодателна уредба, но и да приложат конкретни и специфични мерки за опазване. Посочената строга система за опазване също така предполага вземане на последователни и съгласувани мерки с превантивен характер. Следователно тази строга система за опазване трябва да позволява да се избегне на практика засягането на защитените животински видове, посочено в тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Alianța pentru combaterea abuzurilor, C‑88/19, EU:C:2020:458, т. 23 и цитираната съдебна практика).

76

Всъщност за постигането на целите на Директивата за местообитанията е важно компетентните органи да са в състояние да предвидят дейностите, които биха били вредоносни за защитените с тази директива видове, без значение в това отношение дали целта на разглежданата дейност е убиването или обезпокояването на тези видове.

77

Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали горските стопански дейности като разглежданите в главното производство се основават на превантивен подход, отчитащ нуждите от опазване на съответните видове и дали са планирани и изпълнявани така, че да не се нарушават забраните, произтичащи от член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията, като същевременно се вземат предвид, както следва от член 2, параграф 3 от тази директива, икономическите, социалните, културните, регионалните и местните изисквания.

78

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, не допуска национална практика, съгласно която, когато целта на дадена човешка дейност, като например дейност по използване на горите или на земята, е явно различна от умъртвяването или обезпокояването на животински видове, предвидените в тази разпоредба забрани се прилагат само в случай на опасност от неблагоприятно въздействие върху състоянието на запазване на съответните видове, и от друга страна, осигурената с тази разпоредба защита не престава да се прилага към видовете, които са достигнали благоприятно състояние на запазване на вида.

79

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която, ако постоянната екологична функция на естественото местообитание на съответния вид в конкретен район се загуби, въпреки предприетите мерки, поради дейност водеща до увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, самостоятелно или заедно с други, предвидената в тази разпоредба забрана се прилага едва след като има вероятност състоянието на запазване на съответния вид да се влоши.

80

Този въпрос произтича от двете предпоставки, изложени от посочената юрисдикция, която тя ще трябва да потвърди, от една страна, че защитените видове птици и блатна жаба използват декларирания район като места за размножаване, които ще бъдат унищожени или влошени чрез разглежданото в главното производство обезлесяване, и от друга страна, че постоянната екологична функция на естественото местообитание на съответните видове ще се загуби вследствие на това обезлесяване.

81

За да се отговори на този въпрос, следва в самото начало да се припомни, че съгласно член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията предвидената в тази разпоредба строга система за опазване се отнася до забрана за „повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка“.

82

Именно с оглед на тази строга система за опазване Съдът вече е постановил, че в тази разпоредба се имат предвид не само умишлено извършени действия, но и такива, които са извършени по непредпазливост. Обстоятелството, че законодателят на Съюза не е ограничил посочената в член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията забрана само до умишлено извършени действия — обратно на това, което е предвидил относно посочените в член 12, параграф 1, букви а)—в) от тази директива действия — изразява волята му да предостави на местата за размножаване или почивка засилена защита срещу всички действия, причиняващи тяхното повреждане или унищожаване (решение от 2 юли 2020 г., Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), C‑477/19, EU:C:2020:517, т. 27 и цитираната съдебна практика).

83

Освен това Съдът подчертава, че строгата система за опазване, предвидена в член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията, се прилага независимо от броя екземпляри от засегнатия вид, намиращи се в съответния район (решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 237).

84

Ето защо следва да се приеме, че след като прилагането на режима на защита, предвиден в член 12, параграф 1, буква г) от тази директива, не зависи от броя на екземплярите от съответния вид, то не може да зависи, както отбелязва генералният адвокат в точки 53 и 55 от заключението си, от опасността от негативно въздействие върху състоянието на запазване на този вид.

85

Следва да се добави, че съображенията, изложени в точки 58—77 от настоящото решение, се прилагат по аналогия по отношение на забраните, предвидени в член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията.

86

От гореизложеното следва, че на четвъртия въпрос трябва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която, ако постоянната екологична функция на естественото местообитание на съответния вид в конкретен район се загуби въпреки предприетите мерки поради дейност, водеща до увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, самостоятелно или заедно с други, предвидената в тази разпоредба забрана се прилага едва след като има вероятност състоянието на запазване на съответния вид да се влоши.

87

Предвид отговорите, дадени на първия, втория и четвъртия въпрос, не следва да се отговаря на третия и петия въпрос.

88

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: