Дело C‑428/15

Child and Family Agency

срещу

J. D.

(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 15 — Прехвърляне на делото на съд на друга държава членка — Приложно поле — Условия за прилагане — По-подходящ съд — Висш интерес на детето“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 27 октомври 2016 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Прехвърляне на по-подходящ за разглеждане на делото съд — Приложно поле — Иск за защита на детето, подаден на основание на публичното право от компетентния орган на държава членка, който има за предмет приемането на мерки относно родителската отговорност — Обявяване на компетентност от юрисдикция на друга държава членка, изискващо образуване преди това на производство по иск, различен от предявения в първата държава членка — Включване

   (член 1, параграфи 1 и 2, член 2, точка 7 и членове 8 и 15 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Задължение да се вземе предвид висшият интерес на детето — Обхват

   (съображения 12 и 33 и член 15 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Прехвърляне на по-подходящ за разглеждане на делото съд — Задължение за стриктно тълкуване

   (член 8, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Прехвърляне на по-подходящ за разглеждане на делото съд — Понятия „по-подходящ“ съд и „висш интерес на детето“ — Критерии за преценка

   (член 8, параграф 1 и член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

5. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Прехвърляне на по-подходящ за разглеждане на делото съд — Условия за упражняване — Забрана за компетентния съд да вземе предвид отражението на такова прехвърляне върху правото на свободно движение на други засегнати лица, различни от разглежданото детето, или причината, поради която майката на детето е упражнила правото си на свободно движение

   (член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

1.  Член 15 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че може да се прилага по отношение на основан на публичното право иск във връзка със закрила на детето, направен от компетентния орган на държава членка и имащ за предмет приемането на мерки относно родителската отговорност, когато за приемането на компетентността от съд на друга държава членка е необходимо преди това орган на тази друга държава членка да подаде иск, различен от подадения в първата държава членка, по силата на вътрешното си право и вероятно с оглед на различна фактическа обстановка.

   Всъщност член 15 от Регламент № 2201/2003 се намира в глава II, раздел 2 от този регламент, където се въвежда набор от правила за компетентност по делата за родителска отговорност. С оглед на структурата на глава II, раздел 2 и на мястото, което заема в нея член 15, следва да се приеме, че материалното приложно поле на този член е същото като всички правила за компетентност, предвидени в посочения раздел, и по-конкретно на член 8 от посочения регламент. В това отношение безспорно от текста на член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2201/2003 следва, че тези правила за компетентност се прилагат към „граждански дела“ относно определянето, упражняването, делегирането, ограничаването или лишаването от родителската отговорност, както тя е дефинирана в член 2, точка 7 от посочения регламент. При все това предвидените в Регламент № 2201/2003 правила за компетентност в областта на родителската отговорност трябва да се тълкуват в светлината на съображение 5 от този регламент в смисъл, че са приложими към делата за родителска отговорност с предмет приемането на мерки за закрила на детето, включително когато по силата на вътрешното право на държава членка те се считат за публичноправни.

   Освен това, доколкото национално процесуално правило, съгласно което за приемането на компетентността от съд на друга държава членка е необходимо преди това орган на тази държава членка да подаде иск, различен от подадения в първата държава членка, е предназначено да се приложи единствено преди решението, с което съдът, който по принцип е компетентен, на тази първа държава членка, е поискал прехвърлянето на делото на съд на друга държава членка в приложение на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 и на решението, с което тази друга юрисдикция е приела компетентността въз основа на параграф 5 от същия член, това правило не би могло да се счита за пречка за приемането на тези решения.

   (вж. т. 29—32, 36 и 38; т. 1 от диспозитива)

2.  Съгласно съображение 12 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, установените с него правила за определяне на компетентността по делата, свързани с родителска отговорност, са замислени с оглед на най-добрия интерес на детето. Изискването, че прехвърлянето на делото на юрисдикция на друга държава членка, по смисъла на член 15 от посочения регламент, трябва да бъде в полза на висшия интерес на детето, представлява израз на водещия принцип, от който се е ръководил законодателят при съставянето на този регламент, от една страна, и който трябва да ръководи неговото прилагане в делата за родителска отговорност, които попадат в неговото приложно поле, от друга страна. Освен това вземането предвид на висшия интерес на детето в рамките на Регламент № 2201/2003 цели, както става ясно от съображение 33 от този регламент, да гарантира зачитането на основните права на детето.

   (вж. т. 42—44)

3.  Предвиденото в член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, правило за прехвърляне на съд на друга държава членка представлява правило за специална компетентност, дерогиращо от правилото за обща компетентност, прогласено в член 8, параграф 1 от посочения регламент, поради което трябва да се тълкува стриктно. В този контекст член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, който по принцип е компетентен да разгледа дадено дело, трябва да обори произтичащата от този регламент силна презумпция в полза на запазването на собствената му компетентност, за да поиска прехвърлянето на делото на съд на друга държава членка.

   (вж. т. 48 и 49)

4.  Член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, за да може да приеме, че съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ, компетентният съд на държава членка трябва да се увери, че прехвърлянето на делото на подобен съд е от естество да придаде реална и конкретна добавена стойност на разглеждането на това дело, с оглед по-конкретно на приложимите в посочената друга държава членка процесуални правила, и от друга страна, за да може да приеме, че подобно прехвърляне съответства на висшия интерес на детето, компетентният съд трябва по-конкретно да се увери, че то няма да има негативно отражение върху положението на детето.

   Всъщност по силата на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 прехвърлянето на дело в областта на родителската отговорност, от съд на държава членка, трябва да се извърши единствено в полза на съд на друга държава членка, с която засегнатото дете има особена връзка. За доказване на наличието на подобна връзка в дадено дело трябва да се направи позоваване на елементите, изчерпателно изброени в член 15, параграф 3, букви a)—д) от посочения регламент. Всички тези елементи, ако не изрично, то поне по същество, свидетелстват за близост между засегнатото от делото дете и държава членка, различна от тази, в която се намира съдът, компетентен да разгледа това дело въз основа на член 8, параграф 1 от този регламент. При все това само по себе си наличието на релевантна с оглед на обстоятелствата по делото особена връзка между детето и друга държава членка не предопределя задължително въпроса дали, освен това, съд на тази друга държава членка е по смисъла на тази разпоредба „по-подходящ за разглеждането на делото“ от компетентния съд, нито, ако това е така, въпроса дали прехвърлянето на делото на този последен съд е в полза на висшия интерес на детето.

   Що се отнася до въпроса дали в другата държава членка, с която детето има особена връзка, съществува съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото, компетентният съд може да вземе предвид, наред с останалите данни, процесуалните правила на другата държава членка, като тези, приложими към събирането на доказателствата, необходими за разглеждането на делото. За сметка на това при подобна преценка компетентният съд не би трябвало да взема предвид материалното право на тази друга държава членка, което евентуално би било приложимо от съда на последната, в случай че делото му бъде прехвърлено.

   Освен това изискването, че прехвърлянето трябва да съответства на висшия интерес на детето, предполага компетентният съд да прецени евентуалното негативно отражение, което подобно прехвърляне би могло да има върху привързаността, семейните и социални отношения на засегнатото от делото дете или върху неговото имуществено положение.

   (вж. т. 50—52, 55—59 и 61; т. 2 от диспозитива)

5.  Член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че при прилагането на тази разпоредба в конкретно дело за родителска отговорност компетентният съд на държава членка не трябва да взема предвид нито отражението на възможно прехвърляне на това дело на съд на друга държава членка върху правото на свободно движение на засегнатите лица, различни от разглежданото дете, нито причината, поради която майката на това дете е упражнила това право, преди неговото сезиране, освен ако подобни обстоятелства могат да се отразят негативно върху положението на посоченото дете.

   (вж. т. 67; т. 3 от диспозитива)