Дело C‑127/14

Andrejs Surmačs

срещу

Finanšu un kapitāla tirgus komisija

(Преюдициално запитване,

отправено от Augstākā Tiesa)

„Преюдициално запитване — Директива 94/19/ЕО — Приложение I, точка 7 — Схема за гарантиране на депозити — Изключване на някои вложители от схемата за гарантиране на депозитите — Изключване на „ръководителите“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 септември 2015 г.

1. Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Кредитни институции — Схеми за гарантиране на депозитите — Директива 94/19 — Възможност за държавите членки да изключат от режима на гарантиране някои вложители или депозити — Условия — Изчерпателен характер на изброяването на изключенията в приложение I — Възможност за държавите членки да изключат други категории вложители или депозити — Липса

   (член 3 от Директива 94/19 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/14, и точка 7 от приложение I към нея)

2. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване

3. Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Кредитни институции — Схеми за гарантиране на депозитите — Директива 94/19 — Възможност за държавите членки да изключат от режима на гарантиране някои вложители или депозити — Изключване на ръководителите на кредитните институции — Понятие за ръководител — Критерии за преценка

   (член 3 от Директива 94/19 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/14, и точка 7 от приложение I към нея)

1.  Изключените депозити по точка 7 от приложение I към Директива 94/19 относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14, са изчерпателно изброени в тази разпоредба, така че държавите членки не могат да предвиждат в националното право други категории вложители, които предвид изпълняваните функции не са визирани от изброените в тази точка понятия, с цел да прилагат спрямо тях изключението от режима на гарантиране на депозитите.

   В това отношение категориите, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, за да се определи кои депозити или вложители са изключени от режима на гарантиране, трябва да се дефинират от функционална гледна точка. Следователно изключението от режима на гарантиране на депозитите се прилага по отношение на лицата, изпълняващи функции, за които съобразно националното право и търговската практика в държавата членка може да се приеме, че независимо от самото им наименование попадат в обхвата на понятията, използвани в точка 7 от това приложение, което националният съд следва да прецени. Освен това, тъй като представляват изключение от общото правило по член 3 от Директивата, категориите, предвидени в приложение I към нея, трябва да бъдат тълкувани стриктно.

   (вж. т. 24—26; т. 1 от диспозитива)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 28)

3.  Точка 7 от приложение I към Директива 94/19 относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключват от режима на гарантиране по тази директива, като ръководители, лицата, които поради изпълняваната функция в кредитната институция и независимо от наименованието на тази функция разполагат с информация и знания на равнище, което им позволява да преценят какво е реалното финансово състояние на кредитната институция и какви са рисковете, свързани с дейността ѝ.

   Всъщност факултативното изключване на вложителите, изброени в тази точка от приложение I към Директива 94/19, се основава на разбирането, че тези лица по принцип притежават знания и информация за кредитната институция, на която поверяват депозитите си, на равнище, което е недостъпно за повечето вложители. Националният съд следва да провери дали в конкретния случай заинтересованото лице притежава такава информация и такива знания и дали се намира в положение, което му позволява да прецени какво е реалното финансово състояние на кредитната институция и какви са рисковете, свързани с дейността ѝ. За тази цел националният съд ще трябва да вземе предвид всички релевантни обстоятелства по делото, и в частност длъжностната характеристика на заинтересованото лице, работата, която действително е извършвало, и правните и фактическите отношения между него и управителния съвет на банката. В този контекст въпросът дали заинтересованото лице е отговаряло за цялата дейност на банката, или само за конкретна част от дейността ѝ, е само един от факторите, които трябва да се вземат предвид при упоменатата проверка.

   (вж. т. 33, 37 и 38; т. 2 от диспозитива)