Дело C‑4/14

Christophe Bohez

срещу

Ingrid Wiertz

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein oikeus)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 1, параграф 2 и член 49 — Компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Изключени области — Семейно право — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 47, параграф 1 — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по делата, свързани с родителската отговорност — Решение относно правото на лични отношения, с което се налага имуществена санкция — Изпълнение на имуществената санкция“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 9 септември 2015 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Приложно поле — Изключени области — Гражданско състояние, правоспособност и дееспособност на физическите лица — Решение, с което в рамките на спор относно спазването на право на лични отношения се налага имуществена санкция — Изключване от приложното поле — Решение, което попада в приложното поле на Регламент № 2201/2003

   (член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 44/2001 на Съвета и Регламент № 2201/2003 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Признаване и изпълнение — Решение, с което в рамките на спор относно спазването на право на лични отношения се налага имуществена санкция — Събиране на имуществената санкция, което попада под същия режим на изпълнение като предвидения за решението относно правото на лични отношения

   (член 28, параграф 1, член 41, параграф 1 и член 47, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Признаване и изпълнение — Решение, с което в рамките на спор относно спазването на право на лични отношения се налага имуществена санкция — Изпълнение — Условие — Размер, окончателно определен от съдилищата на държавата членка по произход

   (Регламент № 2201/2003 на Съвета)

1.  Член 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент не се прилага към изпълнението в една държава членка на имуществена санкция, която е наложена в решение, постановено в друга държава членка и отнасящо се до правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения, за да се гарантира спазването на това право на лични отношения от носителя на родителските права.

   Всъщност тази имуществена санкция е акцесорна спрямо задължението на носителя на родителските права да съдейства за осъществяването на правото на лични отношения, предоставено в същото решение.

   Член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 44/2001 обаче изрично изключва от приложното поле на цитирания регламент гражданското състояние на физическите лица — понятие, което включва упражняването на родителската отговорност за дете.

   Следователно посочената имуществена санкция, чието изпълнение е поискано, е акцесорна мярка, която цели да гарантира защитата на право, попадащо в приложното поле не на Регламент № 44/2001, а на Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000.

   (вж. т. 35—37, 39 и 40; т. 1 от диспозитива)

2.  Събирането на имуществена санкция, наложена от съда на държавата членка по произход, който се е произнесъл по същество относно правото на лични отношения, за да се осигури действителното упражняване на това право, попада под същия режим на изпълнение като предвидения за решението относно правото на лични отношения, което посочената санкция гарантира, и следователно същата трябва да бъде обявена за подлежаща на изпълнение съгласно правилата, определени от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000.

   Всъщност тази имуществена санкция не може да се разглежда обособено като самостоятелно задължение, а трябва да се разглежда неразделно от правото на лични отношения, чиято защита тя гарантира. Ето защо събирането на посочената санкция трябва да попада под същия режим на изпълнение като предвидения за правото на лични отношения, което трябва да бъде гарантирано, а именно залегналите в член 28, параграф 1 и член 41, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 правила.

   Отделянето на режима на изпълнение на имуществената санкция от приложимия към правото на лични отношения, за да се постави в зависимост от самата процедура по изпълнение, която съгласно член 47, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 се урежда от националното законодателство на държавата членка по изпълнението, би означавало да се позволи на съда на тази държава сам да проверява дали е допуснато нарушение на правото на лични отношения.

   Подобна проверка, която би била извършвана съгласно правилата на държавата по изпълнението и би включвала преценка от страна на съда на тази държава на фактите по случая, обаче би противоречала на волята на законодателя на Съюза да създаде за постановените в тази материя решения единен и опростен режим на изпълнение, който забранява всякаква намеса на съда по изпълнението в съществото на спора и се основава на доверието в съда на държавата по произход като съд, определен за компетентен да вземе решението относно правото на лични отношения.

   (вж. т. 49—53; т. 2 от диспозитива)

3.  В рамките на Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, чуждестранните съдебни решения, с които се постановява периодично плащане във вид на глоба за неизпълнение, подлежат на изпълнение в държавата членка, където се иска изпълнение, само ако размерът на плащането е бил окончателно определен от съдилищата на държавата членка по произход.

   Всъщност, ако носителят на предоставено в една държава членка право на лични отношения, позовавайки се на неспазването на това право, поиска в друга държава членка да бъде изпълнена имуществена санкция, окончателният размер на която не е бил определен от държавата по произход, то определянето на окончателната сума, която трябва да бъде платена, ще предполага проверка на нарушенията, твърдени от носителя на правото на лични отношения. Една такава проверка, която е от основополагащо значение за висшия интерес на детето, обаче включва не само установяването на броя случаи, в които детето не е предадено, но и преценка на причините за тези нарушения. Единствено съдът на държавата по произход, в качеството си на компетентен да разгледа спора по същество съд, е оправомощен да прави преценки от такъв характер.

   Следователно в този случай лицето, в чиято полза е имуществената санкция, би следвало да проучи процесуалните възможности, които са на разположение в държавата членка по произход, за да получи титул, определящ окончателния размер на имуществената санкция.

   (вж. т. 59—61; т. 3 от диспозитива)