—

за г‑н Isbir, от S. Hermann, Rechtsanwalt,

—

за германското правителство, от г‑жа K. Petersen, г‑жа A. Wiedmann и г‑н T. Henze, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от г‑н A. Posch, в качеството на представител,

—

за полското правителство, от г‑н B. Majczyna и г‑н M. Szpunar, в качеството на представители,

—

за шведското правителство, от г‑жа C. Stege и г‑жа A. Falk, в качеството на представители,

—

за норвежкото правителство, от г‑н P. Wennerås, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г‑н F. Bulst и г‑н J. Enegren, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Isbir, работещ в сектора на промишленото почистване, и неговия работодател DB Services GmbH (наричан по-нататък „DB Services“), предприятие от групата Deutsche Bahn AG, по повод на компонентите, които следва да се вземат предвид при определяне на минималната заплата на заинтересованото лице.

3

Член 3 от Директива 96/71, озаглавен „Условия за работа“, гласи в параграфи 1 и 8:

„1.   Държавите членки трябва да осигурят, независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение, предприятията, посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, командировани на тяхна територия, ред и условия на работа, обхващащи следните въпроси, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата:

По смисъла на настоящата директива понятието за минимални ставки на заплащане, посочено във второ тире, буква в), се определя от националното законодателство и/или практиката на държавата членка, на чиято територия се командирова работникът.

[…]

8.   „Колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими“ означава колективни трудови договори или арбитражни решения, които трябва да се спазват от всички предприятия в географския район и в рамките на съответната професия или отрасъл.

[…]“.

4

Законът за задължителните условия на труд при предоставянето на транснационални услуги (Gesetz über zwingende Arbeitsbedingungen bei grenzüberschreitenden Dienstleistungen – Arbeitnehmer-Entsendegesetz) в редакцията му, публикувана на 25 април 2007 г., влязъл в сила на 1 юли 2007 г. (наричан по-нататък „AEntG 2007“), транспонира в германското право Директива 96/71, както и последващите изменения на правото на Съюза, по-специално направените с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

5

Член 1 от AEntG 2007 съдържа разпоредби, които определят реда и условията за прилагане на колективните трудови договори към чуждестранните работодатели в случай на командироване на работници в Германия.

6

Петият закон за насърчаване на обособяването на вложения (Fünftes Vermögensbildungsgesetz) от 4 март 1994 г. предвижда плащане от работодателя, позволяващо обособяването на вложения в полза на работника.

7

Предвидените в горепосочения закон форми на инвестиране са например договор за спестяване в ценни книжа или други капиталови участия, разходи на работник относно строежа, придобиването, реконструирането или разширяването на жилище, както и разходи, свързани с договор по застраховка „Живот“ за определена сума или със спестовен елемент. В тази връзка въпросният работник може да се разпорежда с посочените плащания едва след изтичането на период на блокиране от няколко години, който е уреден по различен начин в зависимост от формите на инвестиране.

8

Плащанията, спомагащи за обособяването на вложения, са субсидирани, поне що се отнася до някои форми на инвестиране, от държавата.

9

В колективния трудов договор относно трудовите възнаграждения на работниците и на обучаващите се в процеса на работа в DB Services Nord GmbH (Entgelttarifvertrag für die Arbeitnehmer und Auszubildenden der DB Services Nord GmbH) от 16 декември 2004 г. (наричан по-нататък „ETV DB Services Nord“) се съдържат таблици на трудовите възнаграждения на работниците в сферата на услугите, свързани със сградите и движението по пътищата.

10

ETV DB Services Nord е трябвало да бъде отменен на 30 юни 2007 г., но е оставен в сила до 31 март 2008 г.

11

Предвиденото в ETV DB Services Nord почасово трудово възнаграждение възлизало на 7,56 EUR за група A3.

12

Страните по посочения договор предвиждат, че считано от 1 април 2008 г., това почасово трудово възнаграждение за група A3 става 7,90 EUR.

13

В хода на преговорите тези страни също се договарят, че за периода от 1 юли 2007 г. до 31 март 2008 г. работниците ще получат две еднократни плащания (наричани по-нататък „еднократните плащания за м. август 2007 г. и за м. януари 2008 г.“), а именно:

14

Колективният трудов договор относно трудовите възнаграждения на работниците и служителите, заети в сектора на промишленото почистване (Lohntarifvertrag für die gewerblichen Beschäftigten in der Gebäudenreinigung) от 4 октомври 2003 г. (наричан по-нататък „LohnTV Gebäudenreinigung 2004“) е обявен за общоприложим, считано от 1 април 2003 г.

15

Член 2 от LohnTV Gebäudenreinigung 2004 е предвиждал почасово трудово възнаграждение от 7,87 EUR.

16

Този режим е в сила до 29 февруари 2008 г.

17

В колективния трудов договор за регламентиране на минималните заплати на работниците и служителите, заети в сектора на промишленото почистване на територията на Федерална република Германия (Tarifvertrag zur Regelung der Mindestlöhne für gewerbliche Arbeitnehmer in der Gebäudereinigung im Gebiet der Bundesrepublik Deutschland) от 9 октомври 2007 г. (наричан по-нататък „TV Mindestlohn Gebäudereinigung“) се предвижда минимално почасово трудово възнаграждение от 8,15 EUR за категорията работници, съответстваща на група A3.

18

Считано от 1 март 2008 г. прилагането на TV Mindestlohn Gebäudereinigung е разширено.

19

От 1 януари 2004 г. г‑н Isbir работи в сектора на промишленото почистване в Германия за DB Services.

20

В приложение на ETV DB Services Nord той получава до 31 март 2008 г. почасово трудово възнаграждение от 7,56 EUR, а от 1 април 2008 г. — 7,90 EUR.

21

Той иска да му бъде признато правото да се ползва за периода от 1 юли 2007 г. до 29 февруари 2008 г. от по-благоприятните разпоредби, определящи почасовото трудово възнаграждение за сектора на промишленото почистване, а именно от LohnTV Gebäudenreinigung 2004, а считано от 1 март 2008 г. — от TV Mindestlohn Gebäudereinigung, които са приложими за всички работници и служители от този сектор, включително за тези на DB Services.

22

Г‑н Isbir счита, че е трябвало да получи почасово трудово възнаграждение в размер на 7,87 EUR, а след това в размер на 8,15 EUR вместо получените съответно 7,56 EUR и 7,90 EUR.

23

Макар и DB Services да не оспорва, че LohnTV Gebäudenreinigung 2004, а след това TV Mindestlohn Gebäudereinigung са приложими спрямо него, то приема, че г‑н Isbir на практика вече получава възнаграждение, което значително надвишава исканото от него минимално почасово трудово възнаграждение, тъй като през посочения период и по силата на колективните трудови договори, обвързващи групата Deutsche Bahn AG, той е получил суми, които според DB Services би трябвало да се включат в това минимално трудово възнаграждение, а именно:

24

Предмет на спора, с който е сезиран Bundesarbeitsgericht, е въпросът дали тези компоненти на трудовото възнаграждение трябва да се включат или не в минималната заплата.

25

Според посочената юрисдикция спорът се отнася до положение от чисто вътрешен характер. При все това тя изтъква, че съгласно практиката на Съда (Решение от 17 юли 1997 г. по дело Leur-Bloem, C-28/95, Recueil, стр. I-4161 и Решение от 20 май 2010 г. по дело Modehuis A. Zwijnenburg, C-352/08, Сборник, стр. I-4303), за да се избегнат последващи различия в тълкуването, възприетите разпоредби или понятия въз основа на правото на Съюза трябва да получават еднакво тълкуване, независимо дали се прилагат към положение от чисто вътрешен характер, или към положение с трансграничен елемент. В конкретния случай от подготвителните работи по AEntG 2007 ставало ясно, че понятието “минимални ставки на заплащане“, на което се позовава този закон, трябвало според националния законодател да се тълкува по един и същи начин, независимо дали се прилага към положение от вътрешен характер, или към положение, попадащо в приложното поле на правото на Съюза.

26

Запитващата юрисдикция си задава въпроса до каква степен двете суми, споменати в точка 23 от настоящото решение, попадат в рамките на тълкуването, което според нея Съдът вече е дал на минималните ставки на заплащане в своето Решение от 14 април 2005 г. по дело Комисия/Германия (C-341/02, Recueil, стр. I-2733) и което изключва онези компоненти на трудовото възнаграждение, които променят съотношението между предоставената от работника работна сила и получената насрещна престация.

27

При тези обстоятелства Bundesarbeitsgericht решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

Следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в приложното поле на правото на Съюза, но въпросните разпоредби от правото на Съюза са станали приложими в националното право (вж. в този смисъл Решение по дело Leur-Bloem, посочено по-горе, точки 26 и 27). Също така Съдът е приел, че когато при решаването на положения от чисто вътрешен характер дадено национално законодателство се съобразява с решенията, възприети от правото на Съюза, с цел по-конкретно избягване на проявите на дискриминация спрямо гражданите на съответната държава и на евентуални нарушения на конкуренцията, Европейският съюз има известен интерес от това, с оглед избягване на бъдещите различия в тълкуването, възприетите от правото на Съюза разпоредби или понятия да се тълкуват еднакво, независимо от условията, при които те следва да се прилагат (вж. в този смисъл Решение по дело Modehuis A. Zwijnenburg, посочено по-горе, точка 33).

29

Запитващата юрисдикция изтъква в това отношение, че националният законодател е искал, както става ясно от подготвителните работи по AEntG 2007, който транспонира Директива 96/71 в германското право, да се даде еднакво тълкуване на „положенията от вътрешен характер и положенията, които влизат в обхвата на правото на Съюза, по-специално когато се отнася до транснационално командироване на работници“.

30

При тези обстоятелства и при установеното в член 267 ДФЕС разпределяне на правораздавателната компетентност между националните юрисдикции и Съда е задължение обаче единствено на националния съдия да прецени точния обхват на това препращане към правото на Съюза, доколкото компетентността на Съда е ограничена до разглеждане единствено на разпоредбите от това право. Всъщност отчитането на ограниченията, които националният законодател може да е въвел при прилагането на правото на Съюза към чисто вътрешни положения, спада към вътрешното право и поради това е от изключителната компетентност на юрисдикциите на съответната държава членка (вж. Решение по дело Leur-Bloem, посочено по-горе, точка 33).

31

От гореизложеното следва, че Съдът е компетентен да отговори на въпросите на запитващата юрисдикция.

32

С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива 96/71 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в минималната заплата да бъдат включени компоненти на трудовото възнаграждение като разглежданите в главното производство, които са свързани, от една страна, с две еднократни плащания, договорени в рамките на преговорите по колективен трудов договор, и от друга страна, с вноска за обособяване на вложение.

33

В това отношение следва да се припомни, че законодателят на Съюза е приел Директива 96/71 с цел, както това е видно от съображение 6 от нея, да предвиди в интерес на работодателите и техния персонал условия за работа, които са приложими към трудовото правоотношение, когато установено в дадена държава членка предприятие временно командирова работници на територията на друга държава членка в рамките на предоставяне на услуги. От съображение 13 от същата директива следва, че законодателствата на държавите членки трябва да се координират, за да се определи ядро от задължителни правила за минимална закрила, които трябва да се спазват в приемащата държава членка от работодателите, които командироват работници в нея. Въпреки това посочената директива не е хармонизирала материалното съдържание на тези задължителни правила за минимална закрила. При това положение то може да бъде определено свободно от държавите членки при спазване на Договора за ЕО и на общите принципи на правото на Съюза (Решение от 18 декември 2007 г. по дело Laval un Partneri, C-341/05, Сборник, стр. I-11767, точки 58—60).

34

За да осигури зачитането на ядро от задължителни правила за минимална закрила, член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 96/71 предвижда, че държавите членки трябва да следят, независимо от това кой закон е приложим към трудовото правоотношение, за това в рамките на транснационално предоставяне на услуги предприятията да гарантират на работниците, командировани на територията на държавите членки, условия за работа по въпросите, изброени в тази разпоредба, а именно минимални ставки на заплащане, включително ставки за извънреден труд (Решение по дело Laval un Partneri, посочено по-горе, точка 73).

35

Тъй като Директива 96/71 не цели хармонизиране на системите за определяне на условията за работа в държавите членки, последните са свободни да изберат на национално равнище система, която не е изрично посочена сред предвидените от тази директива, стига тази система да не създава пречки за предоставянето на услугите между държавите членки (Решение по дело Laval un Partneri, посочено по-горе, точка 68).

36

Освен това следва да се припомни, че член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 96/71 препраща, за целите на същата, изрично към националното законодателство или практика на държавата членка, на чиято територия се командирова работникът, за определяне на минималните ставки на заплащане, посочени в първа алинея от същия параграф 1.

37

В този контекст трябва да се отбележи, че сама по себе си Директива 96/71 не съдържа никакво материално определение на понятието за минимална заплата. Следователно задачата за определяне кои са съставните ѝ компоненти за целите на прилагането на тази директива, е част от правото на съответната държава членка, стига само това определение, както то следва от националното законодателство, от релевантните национални колективни трудови договори или от тълкуването, дадено му от националните юрисдикции, да не създава пречки за свободното предоставяне на услуги между държавите членки.

38

В това отношение Съдът вече е приел, че добавките и надбавките, които не са признати като компоненти на минималната заплата от законодателството или националната практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и които променят съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна, не биха могли съгласно разпоредбите на Директива 96/71 да бъдат считани като такива компоненти (Решение по дело Комисия/Германия, цитирано по-горе, точка 39).

39

В това отношение Съдът е приел, че всъщност е нормално, ако работодателят изисква от работника полагането на извънреден труд или труд при специфични условия, тази допълнителна престация да бъде компенсирана по отношение на този работник, без посочената компенсация да се взема предвид при изчисляването на минималната заплата (Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 40).

40

Поради това единствено компонентите на трудовото възнаграждение, които не променят съотношението между предоставената от работника сила, от една страна, и получената от него насрещна престация, от друга страна, могат да се вземат предвид при определянето на минималната заплата по смисъла на Директива 96/71.

41

При обстоятелства като разглежданите по главното производство на първо място следва да се отбележи, че направените през м. август 2007 г. и м. януари 2008 г. еднократни плащания се явяват, както подчертава запитващата юрисдикция, насрещна престация за нормално осъществена от съответните работници дейност, като предвидената в общоприложим колективен трудов договор, тоест ETV DB Services Nord.

42

Безспорно посочените плащания са извършени извън периода, за който се счита, че те представляват възнаграждение за престацията на съответните работници. Само по себе си това обстоятелство обаче е без значение за квалифицирането на тези възнаграждения, доколкото страните по ETV DB Services Nord са искали по този начин да въведат увеличение на заплатите за положения труд, като се има предвид националната практика, изразяваща се, в хода на преговорите по подобен договор и с изтичането на срока на предходния договор, в предварително прилагане на новата таблица на заплатите посредством тези еднократни плащания. При все това запитващата юрисдикция е длъжна да провери дали подобна квалификация действително съответства на волята на страните по този колективен трудов договор.

43

На второ място, що се отнася до вноската за обособяване на вложения, с оглед на нейната цел и характеристики, както те са представени от запитващата юрисдикция, тя явно променя съотношението между предоставената от работника работна сила и получената от него насрещна престация под формата на трудово възнаграждение.

44

Всъщност, макар и да не може да се отдели от предоставянето на работна сила, подобна вноска се различава от заплатата в тесен смисъл. Доколкото тя цели посредством обособяването на вложения, от които работникът ще се ползва в някакъв дългосрочен план, да се осъществи целта на социалната политика, подпомагана по-специално с финансово участие на публичните власти, тя не може да се счита за целите на прилагане на Директива 96/71 като част от обичайното отношение между предоставянето на работна сила и насрещната парична престация, дължима от работодателя. При все това запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така в рамките на спора, с който е сезирана.

45

Предвид гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива 96/71 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в минималната работна заплата да се включват компоненти на трудовото възнаграждение, които не променят съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената като възнаграждение за нея насрещна престация, от друга страна. Запитващата юрисдикция има задачата да установи дали такъв е случаят с компонентите на трудовото възнаграждение, разглеждани в делото по главното производство.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в минималната работна заплата да се включват компоненти на трудовото възнаграждение, които не променят съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената като възнаграждение за нея насрещна престация, от друга страна. Запитващата юрисдикция има задачата да установи дали такъв е случаят с компонентите на трудовото възнаграждение, разглеждани в делото по главното производство.