22.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/23


Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство) на 11 август 2011 г. — Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd, National Association of Pension Funds Ltd, Ford Pension Fund Trustees Ltd, Ford Salaried Pension Fund Trustees Ltd, Ford Pension Scheme for Senior Staff Trustee Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-424/11)

2011/C 311/39

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Ищци: Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd, National Association of Pension Funds Ltd, Ford Pension Fund Trustees Ltd, Ford Salaried Pension Fund Trustees Ltd, Ford Pension Scheme for Senior Staff Trustee Ltd

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

1.

Може ли изразът „специални инвестиционни фондове“ в член 13, Б, буква е), точка 6 от Шеста директива ДДС (1) и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 (2) да обхваща (i) професионална пенсионна схема, установена от работодател, която има за предназначение да предоставя пенсионни плащания на работниците и/или (ii) общ инвестиционен фонд, в който активите на няколко такива пенсионни схеми са обединени за инвестиционни цели, когато въпросните пенсионни схеми имат следните характеристики:

а)

получаваните от даден член пенсионни плащания са определени предварително в правните актове за създаване на схемата (като се използва формула, основана на прослуженото време на съответния член при работодателя и неговото възнаграждение), а не с оглед на стойността на активите на схемата;

б)

работодателят е задължен да прави вноски по схемата;

в)

само работници на работодателя могат да участват в схемата и да получават пенсионни плащания по нея (участникът в схемата тук е наричан „член“);

г)

работникът е свободен да реши да бъде или не член на схемата;

д)

работникът, който е член на схемата, обикновено е длъжен да прави вноски по схемата, основани на процент от неговото възнаграждение;

е)

вноските на работодателя и на членовете на схемата се обединяват от управителя на схемата и се инвестират (обикновено в ценни книжа), за да образуват фонд, от който се изплащат на членовете предоставяните по схемата пенсионни плащания;

ж)

ако активите на схемата са по-големи от необходимото за финансиране на предоставяните по схемата пенсионни плащания, управителят на схемата и/или работодателят могат в съответствие с условията на схемата и релевантните разпоредби от националното законодателство да предприемат една или няколко от следните мерки: (i) да намалят вноските на работодателя по схемата; (ii) да прехвърлят целия или част от излишъка на работодателя; или (iii) да увеличат пенсионните плащания на членовете по схемата;

з)

ако активите на схемата са по-малко от необходимото за финансиране на предоставяните по схемата пенсионни плащания, работодателят обикновено е длъжен да покрие недостига и ако не направи това или не може да направи това, получаваните от членовете пенсионни плащания се намаляват;

и)

схемата позволява на членовете да правят допълнителни доброволни вноски (ДДВ), които не се включват в схемата, а се прехвърлят на трета страна за инвестиране и предоставяне на допълнителни доходи, основани на резултата от направената инвестиция (такива споразумения не подлежат на облагане с ДДС);

й)

членовете имат право да прехвърлят техния натрупан капитал за пенсионни плащания по схемата (оценен с оглед на актюерската стойност на този капитал към момента на прехвърлянето) в други пенсионни схеми;

к)

вноските на работодателя и на членовете по схемата не се разглеждат за целите на облагането на доходите от държавата членка като доход на членовете на схемата;

л)

пенсионните плащания, получавани от членовете по схемата, се разглеждат за целите на облагането на доходите от държавата членка като доход на членовете на схемата; и

м)

работодателят, а не членовете на схемата, понася разходите за управление на схемата?

2.

В светлината на (i) целта на освобождаването по член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива ДДС и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, (ii) принципа на данъчен неутралитет и (iii) обстоятелствата, описани в първия въпрос, по-горе:

а)

има ли право държава членка да определи в националното си законодателство фондовете, които се обхващат от понятието „специални инвестиционни фондове“, така че да изключи фондовете от вида, посочен в първия въпрос, по-горе, и да включи предприятията за колективно инвестиране, определени в Директива 85/611, с измененията?

б)

Релевантни ли са и в каква степен, за да се определи дали фонд от вида, посочен в първия въпрос, по-горе, трябва да се квалифицира от държавата членка в националното ѝ законодателство като „специален инвестиционен фонд“:

i)

характеристиките на фонда (изложени в първия въпрос, по-горе);

ii)

степента, в която фонда е „сходен и поради това в конкуренция с“ инвестиционните инструменти, които вече са квалифицирани от държавата членка като „специални инвестиционни фондове“?

3.

Ако съгласно отговора на втория въпрос, буква б), (ii), по-горе е релевантно да се определи степента, в която фонда е „сходен и поради това в конкуренция с“ инвестиционните инструменти, които вече са квалифицирани от държавата членка като „специални инвестиционни фондове“, необходимо ли е да се разглежда въпроса за съществуването или обхвата на „конкуренцията“ между въпросния фонд и тези други инвестиционни инструменти като отделен въпрос от въпроса за „сходството“?


(1)  Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

(2)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, поправка ОВ L 73, 2011 г., стр. 3).