—

за г-н Kqiku, от адв. A. Heidegger, Rechtsanwalt,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н M. Wilderspin и г-жа S. Grünheid, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Решение № 896/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия (OВ L 167, стp. 8, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 52).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано в Германия срещу г-н Kqiku, гражданин на Сърбия и Черна гора, обвинен, че на 4 август 2006 г. е влязъл на територията на Федерална репу-блика Германия и е пребивавал там до 6-и същия месец, без да е притежавал необходимото му разрешение за пребиваване под формата на виза.

3

По силата на членове 10 и 11 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална репу-блика Германия и Френската репу-блика за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183), подписана в Шенген (Люксембург) на 19 юни 1990 г., за всички лица, които не са граждани на държавите членки на Европейските общности, се въвежда единна краткосрочна виза за максимален престой от три месеца. При все това тази конвенция установява разлика между пътническите визи и транзитните визи. Последните се издават за продължителност на транзитното преминаване, която не надвишава пет дни.

4

По силата на член 1, параграф 1 и на приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (OВ L 81, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 97), при преминаване на външните граници на държавите членки гражданите на Федерална репу-блика Югославия (Сърбия и Черна гора) трябва да разполагат с виза.

5

Член 2 от посочения регламент гласи следното:

„За целите на настоящия регламент „виза“ означава разрешение, което е издадено от държава членка, или, взето от държава членка решение, което се изисква с оглед на:

6

Второто, третото, шестото и седмото съображение от Решение № 896/2006 гласят следното:

[…]

7

Член 1 от Решение № 896/2006 предвижда:

„Настоящото решение създава облекчен [другаде в текста: „опростен“] режим за контрол на лица по външните граници въз основа на едностранното признаване от страна на държавите членки на разрешения за пребиваване, които са издадени от Швейцария и Лихтенщайн на граждани на трети страни, които имат задължение за виза съгласно Регламент […] № 539/2001, като равностойни на визите по единния образец или националните им визи за транзитно преминаване.

[…]“

8

Член 2 от това решение уточнява:

„Държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, едностранно признават разрешенията за пребиваване, издадени от Швейцария и Лихтенщайн, които са изброени в приложението.

[…]“

9

Член 3, първа алинея от посоченото решение гласи:

„Продължителността на транзитно преминаване на граждани на трети страни през територията на държава/и членка/и не надвишава пет дни.“

10

Сред издаваните от Конфедерация Швейцария разрешения за пребиваване, посочени в член 2 от Решение № 896/2006 и споменати в списъка, който се съдържа в приложението към него, по-специално е документът за самоличност С за чужди граждани, свързан с разрешение за постоянно пребиваване тип С.

11

Приложимите разпоредби от германския закон относно пребиваването, работата и интеграцията на чужденците (наричан по-нататък „Закон за чужденците“) (Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet, BGBl. 2004 I, стp. 1950), предвиждат задължение за чуждите граждани да имат разрешение за пребиваване, освен ако правото на Европейския съюз или подзаконов акт не предвиждат друго. Разрешенията за пребиваване се предоставят между другото под формата на виза и разрешително за пребиваване.

12

Според запитващата юрисдикция, ако чужд гражданин не притежава едно от изискваните от този закон разрешения за пребиваване, влизането му на германска територия е незаконно. По силата на член 95 от посочения закон всеки, който пребивава на германска територия, без да притежава изискваното разрешение за пребиваване, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба. Същото наказание се предвижда, ако чужденецът влезе на германска територия без паспорт или без да има валидно разрешение за пребиваване.

13

В акта за преюдициално запитване Oberlandesgericht Karlsruhe обяснява, че съгласно германското национално право при разглеждане на неправомерно поведение по смисъла на посочения член 95, следва да се отчете единствено дали формално е налице валидно разрешително за влизане и за пребиваване.

14

Г-н Kqiku, който, видно от паспорта му, е гражданин на Сърбия и Черна гора, от юни 2003 г. живее постоянно в Швейцария. От 27 март 2006 г. той притежава документ за самоличност С за чужди граждани, издаден от Конфедерация Швейцария, свързан с разрешение за постоянно пребиваване тип C, чийто „Kontrollfrist“ изтича на 19 юни 2009 г. Всички членове на неговото семейство също разполагат с валидни документи за самоличност за чужди граждани, а децата — със съответните удостоверения.

15

На 4 август 2006 г. г-н Kqiku заедно със съпругата си и трите си деца напуска Швейцария, за да отиде в Германия. По време на пребиваването им на германска територия заинтересованите лица посещават свои роднини в Кьолн и Щутгарт.

16

По този повод и до завръщането му в Швейцария на 6 август 2006 г. г-н Kqiku разполага с валиден паспорт, със своя документ за самоличност С за чужди граждани, както и със свидетелство за управление на моторни превозни средства, също валидно, издадени от швейцарските власти. Всички придружаващи го членове на семейството му също разполагат с валидни паспорти и документи за самоличност за чужди граждани, а децата — със съответните удостоверения.

17

С оглед на това пребиваване на германска територия и за разлика от предходните кратки посещения на г-н Kqiku в Германия, заинтересованото лице изобщо не е поискало издаването на виза за него или за членовете на семейството му.

18

Срещу г-н Kqiku е възбудено наказателно преследване за това, че е влязъл на германска територия и е пребивавал там между 4 и 6 август 2006 г., без да е притежавал разрешение за пребиваване под фирмата на виза, което му е необходимо в качеството му на гражданин на Сърбия и Черна гора.

19

С решение от 29 ноември 2006 г. Amtsgericht Singen (Германия) оправдава г-н Kqiku по обвинението за незаконно влизане и пребиваване по смисъла на Закона за чужденците с мотива, че неговото поведение не представлява нарушение предвид Решение № 896/2006. Прокуратурата подава ревизионна жалба срещу това решение на съда. Като юрисдикция, която действа като последна инстанция, от Oberlandesgericht Karlsruhe е поискано да се произнесе по тази жалба.

20

Като счита, че за да определи дали г-н Kqiku може да бъде санкциониран за незаконно влизане и пребиваване на германска територия по смисъла на член 95, параграф 1, точка 3 и параграф 2 от Закона за чужденците, следва да се тълкуват правилата, свързани с едностранното признаване на разрешенията за пребиваване, предвидени в Решение № 896/2006, Oberlandesgericht Karlsruhe решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли членове 1 и 2 от Решение № 896/2006 […] да се тълкуват в смисъл, че изброените в приложение към посоченото решение разрешения за пребиваване, издадени от Швейцария и Лихтенщайн, пораждат пряко последиците на разрешение за пребиваване, позволяващо транзитно преминаване през общото пространство, поради едностранното им признаване от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, като равностойни на техните визи по единен образец или на националните им визи,

или

следва членове 1 и 2 от Решение № 896/2006 […] да се тълкуват в смисъл, че гражданите на трети страни, които притежават издадено от Швейцария и Лихтенщайн разрешение за пребиваване, посочено в приложение към споменатото решение и едностранно признато от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, за целите на транзитно преминаване през общото пространство са освободени от задължението за виза съгласно член 1, параграф 1 от Регламент […] № 539/2001?“

21

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи по същество обхватът на признаването на разрешенията за пребиваване, посочени в Решение № 896/2006, в светлината на задължението за виза, предвидено в Регламент № 539/2001.

22

Г-н Kqiku поддържа, че Решение № 896/2006 се отнася до признаването на разрешенията за пребиваване, издадени от Конфедерация Швейцария и от Княжество Лихтенщайн за целите на транзитно преминаване през Шенгенското пространство или за краткосрочен престой в това пространство. Той изтъква, че неговият документ за самоличност С за чужди граждани е едно от разрешенията за пребиваване, издавани от Конфедерация Швейцария, които се съдържат в приложението към посоченото решение, че този документ не го освобождава от задължението за виза, предвидено в Регламент № 539/2001, и че посоченият документ представлява валидно разрешително за влизане и пребиваване.

23

Комисията на Европейските общности подчертава, че обхватът на предвидената в Решение № 896/2006 равностойност е ограничен до целите на транзитното преминаване през Шенгенското пространство. Тя счита, че разрешение за пребиваване като разглежданото по главното производство може да бъде приравнено на „Шенгенска виза“ само за транзитното преминаване, и че признаването на разрешение за пребиваване, издадено от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн, обхваща освобождаването от виза, предвидено в член 1, параграф 1 от Регламент № 539/2001, единствено за целите на транзитното преминаване.

24

Следва преди всичко да се напомни, че установеният с Решение № 896/2006 режим съгласно член 1 от него е основан на едностранното признаване от държавите членки като равностойни на техните визи по единния образец или на националните им визи за транзитно преминаване, на разрешенията за пребиваване, издадени от Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн на граждани на трети страни, които трябва да притежават виза по силата на Регламент № 539/2001.

25

Както следва по-специално от член 2 от Регламент № 539/2001, достиженията на правото от Шенген установяват разграничение между две основни категории визи, а именно визите за краткосрочен престой и транзитните визи. Първите се отнасят до пребиваване с обща продължителност не повече от три месеца, докато вторите се отнасят до транзитно преминаване през общото пространство, чиято продължителност не може да надвишава пет дни.

26

Целта на Решение № 896/2006 обаче, както следва от заглавието му и от членове 1 и 2 от него, е да създаде опростен режим за контрол на лица на външните граници, ограничен до транзитното им преминаване през територията на държавите членки. Следователно посочените членове предвиждат единствено, че разрешенията за пребиваване, издавани от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн на граждани на трети страни, ще бъдат равностойни на виза по единен образец или националните визи за транзитно преминаване. Съгласно член 3 от посоченото решение продължителността на едно транзитно преминаване не може да надвишава пет дни.

27

Като се има предвид, че едностранното признаване на определени разрешения за пребиваване, издавани от Конфедерация Швейцария и от Княжество Лихтенщайн в рамките на опростения режим за контрол, установен с Решение № 896/2006, е ограничено до влизане за транзитно преминаване в Шенгенското пространство, се налага изводът, че разрешенията за пребиваване, издавани от тези държави и изброени в приложението към това решение, са признати като равностойни на виза по единен образец или на национална виза единствено за транзитно преминаване.

28

Това тълкуване се потвърждава от третото и седмото съображение от Решение № 896/2006, съгласно които неговата цел е да даде на гражданите на трети страни, по-специално на Сърбия и Черна гора, които разполагат с разрешения за пребиваване, издадени от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн, възможността да се завърнат в страната си на произход, като преминат през общото пространство, без да искат издаване на транзитна виза. Седмото съображение от това решение изрично споменава, че признаването на посочените разрешения за пребиваване следва да се ограничи до целите на транзитното преминаване и не трябва да засяга възможността държавите членки да издават визи за краткосрочен престой.

29

Освен това установеният с Решение № 896/2006 опростен режим няма за цел нито да разшири, нито да ограничи кръга на гражданите от трети страни, които са освободени от задължението да притежават виза по силата на Регламент № 539/2001.

30

Това тълкуване се подкрепя от правното основание на Регламент № 539/2001 и от това на Решение № 896/2006. Регламент № 539/2001 е основан на член 62, точка 2, буква б), подточка i) ЕО, който се отнася до мерките относно преминаването на външните граници, които установяват правила относно визите, и по-специално списъка на третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи, както и на тези, чиито граждани са освободени от това задължение, докато Решение № 896/2006 е основано на член 62, точка 2, буква a) ЕО, който урежда мерките относно нормите, реда и условията, които да бъдат спазвани от държавите членки при осъществяването на проверките на лицата по външните граници.

31

От това следва, че разрешение за пребиваване, издадено от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн, на граждани на трети страни, които трябва да притежават виза, е документ, който трябва да се счита като равностоен на виза за транзитно преминаване през територията на държавите членки. Следователно в рамките на въведената с Решение № 896/2006 опростена процедура лицата, до които това решение се отнася, не са задължени да притежават транзитна виза, когато преминават външните граници, за да преминат транзитно през територията на държавите членки, при условие че продължителността на транзитното преминаване не надвишава пет дни.

32

Предвид гореизложените съображения и в съответствие с установеното в Регламент № 539/2001 разграничение между транзитните визи и визите за краткосрочен престой, на поставения въпрос следва да се отговори, че Решение № 896/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че изброените в приложението към това решение разрешения за пребиваване, издавани от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн на граждани на трети страни, които трябва да притежават виза, се считат за равностойни единствено на транзитна виза. За влизане на територията на държавите членки с цел транзитно преминаване и с оглед изпълнение на изискванията, установени в член 1, параграф 1 и член 2 от Регламент № 539/2001, е достатъчно посоченото в това решение лице да притежава разрешение за пребиваване, издадено от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн, и споменато в приложението към същото решение.

33

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Решение № 896/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия, трябва да се тълкува в смисъл, че изброените в приложението към това решение разрешения за пребиваване, издавани от Конфедерация Швейцария и от Княжество Лихтенщайн на граждани на трети страни, които трябва да притежават виза, се считат като равностойни единствено на транзитна виза. За влизане на територията на държавите членки с цел транзитно преминаване и с оглед изпълнение на изискванията, установени в член 1, параграф 1 и член 2 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване, е достатъчно посоченото в това решение лице да притежава разрешение за пребиваване, издадено от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн и споменато в приложението към същото решение.