24.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/7

1)

Когато съгласно член 28, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, както преди, така и след въвеждане на направените изменения на разпоредбата с Директива 92/77/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г., дадена държава-членка запази в националното си законодателство случаи на освобождаване с възстановяване на заплатения на предходен етап данък при някои определени доставки на стоки или услуги, икономическият оператор, който осъществява такива доставки на стоки или услуги, не може да се позове на никакво право, изведено от общностното право и на което може да се прави непосредствено позоваване, за да обложи с нулева ставка по данък върху добавената стойност тези доставки на стоки или услуги.

2)

Когато съгласно член 28, параграф 2 от Шеста директива 77/388 както преди, така и след въвеждане на направените с Директива 92/77 изменения на разпоредбата дадена държава-членка запази в националното си законодателство при някои определени доставки на стоки или услуги случаи на освобождаване с възстановяване на заплатения на предходен етап данък, но която тълкува неправилно националното си законодателство, в резултат на което някои доставки на стоки или услуги, които съгласно националния закон е трябвало да бъдат освободени с възстановяване на заплатения на предходен етап данък, са били обложени със стандартна ставка, се прилагат основните принципи на общностното право, включително и този за данъчен неутралитет така, че да предоставят на икономическия оператор, който е осъществил тези доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги.

3)

Макар принципите за равно третиране и данъчен неутралитет да се прилагат по принцип в главното производство, тяхното нарушение не се състои само във факта, че отказът за възстановяване се базира на неоснователно обогатяване на засегнатото данъчнозадължено лице. Напротив, принципът за данъчен неутралитет не допуска забраната за неоснователно обогатяване да се прилага единствено спрямо данъчнозадължени лица като „payment traders“ (данъчнозадължени лица, при които за дадена счетоводна година събраният за последващи доставки данък надвишава заплатеният по предходни доставки данък), а не спрямо данъчнозадължени лица като „repayment traders“ (данъчнозадължени лица, чието положение е обратно на гореизложеното), доколкото данъчнозадължените лица търгуват със сходни стоки. Препращащата юрисдикция следва да установи дали такъв е случаят в посоченото дело. Освен това основният принцип за равно третиране, чието нарушение може да се установи в данъчната област посредством дискриминация на икономически оператори, които не е задължително да са конкуренти, но въпреки това се намират в сравнимо положение в други отношения, не допуска обективно неоправдана дискриминация между „payment traders“ и „repayment traders“.

4)

Отговорът на третия въпрос не зависи от това дали е налице доказателство за липса на финансова загуба или неизгода за икономическия оператор, на когото е отказано възстановяване на недължимо събран данък върху добавената стойност.

5)

Самата препращаща юрисдикция трябва да определи евентуалните последици по отношение на минал период от нарушението на принципа за равно третиране, посочено в точка 3 от диспозитива на настоящото решение, съгласно правните норми, свързани с действието във времето на приложимото по главното производство национално право при спазване на общностното право, и по-конкретно на принципа за равно третиране, както и на принципа, по силата на който тя трябва да гарантира, че мерките за обезщетяване, които тя предприема, не са в противоречие с общностното право.