ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.6.2023

COM(2023) 391 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И

СМЕТНАТА ПАЛАТА



КОНСОЛИДИРАНИ ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ЗА 2022 ФИНАНСОВА ГОДИНА

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР    

ФИНАНСОВИ АКЦЕНТИ ЗА ГОДИНАТА    

БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ    

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ    

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС    

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ    

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ    

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ    

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ    

ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ    

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ    

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА    

ПРЕДГОВОР

През 2022 г. Европейският съюз отново доказа силата на единството си в реакцията си на безпрецедентни предизвикателства. Европейската солидарност беше нашият отговор на бруталната война на Русия. От една страна ние подкрепихме нашите украински партньори и се опитахме да смекчим въздействието на тази незаконна и произволна война, която засегна ежедневния живот на милиони украинци. От друга страна предприехме мерки във връзка с преките и косвените последици за нашите граждани, предприятия и държави членки. Поради това мобилизирахме всички налични средства в бюджета на ЕС и в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира, за да допълним подкрепата, предоставена пряко от държавите членки.

Настоящото геополитическо положение подчерта важността на устойчивите и диверсифицирани източници на енергийни доставки. В този контекст нашият специален инструмент за възстановяване NextGenerationEU се оказа важно средство за по-нататъшното ускоряване на екологичния и цифровия преход. В същото време NextGenerationEU изигра важна роля за превръщането на ЕС в голям емитент на държавни дългови инструменти. С прилагането на единна стратегия на ЕС за получаване на заеми Комисията изпрати много важен сигнал към финансовите пазари: тя показа солидарността на ЕС и генерира доверие в устойчивостта на еврозоната.

Наред с това програмата SURE (подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства) продължи да подпомага държавите членки да запазят работните места и да подкрепят заетите в сфери, засегнати от пандемията. В края на 2022 г., последната година на програмата, държавите членки подписаха споразумения за заеми на стойност 98,4 милиарда евро. Всички те бяха изплатени, като беше предоставена подкрепа на повече от 30 милиона души и 2,5 милиона дружества в 19 различни държави членки.

Освен че се справи с кризата с бързи ответни мерки и постоянно адаптиране към политическата и финансовата ситуация, Европейският съюз спази обещанието си и постигна общите цели на политиката си . През 2022 г. — втората година от МФР за периода 2021—2027 г., той използва бюджета за 2022 г. в максимална степен, като изпълнението на поетите задължения възлиза на 357,1 милиарда евро.

Благодарение на бюджета на ЕС Европейският съюз можа да устои на предизвикателствата. Затова имам удоволствието да представя годишните отчети на Европейския съюз за 2022 г., в които това ще бъде илюстрирано подробно. Те съдържат пълен преглед на финансите на ЕС, включително информация за условните пасиви, финансовите задължения и други задължения на Съюза, както и на изпълнението на бюджета на ЕС за миналата година. Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз са част от пакета на Комисията от интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност и представляват съществена част от силно развитата ни система за фискална прозрачност и отчетност.

Johannes Hahn

Член на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси

ФИНАНСОВИ АКЦЕНТИ ЗА ГОДИНАТА

Целта на настоящата част „Финансови акценти“, която бе изготвена въз основа на принципите, описани в Насока за препоръчани практики № 2 (RPG 2) „Обсъждане и анализ на финансовите отчети“ на Съвета по международни счетоводни стандарти за публичния сектор (СМССПС), е да се помогне на читателите да разберат как оперативните, финансовите и инвестиционните дейности на ЕС са отразени в различните елементи на консолидираните финансови отчети на ЕС. Информацията, представена в тази част, не е одитирана.

Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.    ОСНОВНИ СТОЙНОСТИ И АКЦЕНТИ ПРЕЗ ГОДИНАТА    

2.    МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2021—2027 Г. И NextGenerationEU    

2.1.    МФР за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU — основни стойности    

2.2.    NextGenerationEU — общ преглед    

2.3.    Финансово състояние на NextGenerationEU към 31 декември 2022 г.    

3.    ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА    

3.1.    Приходи    

3.2.    Разходи    

4.    ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ    

4.1.    Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС    

4.2.    Бюджетни гаранции: Финансови активи, държани в гаранционни фондове    

4.3.    Отпуснати заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ    

4.4.    Бюджетни условни пасиви във връзка с програмите за финансова помощ    

5.    АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ    

5.1.    ПРИХОДИ    

5.2.    РАЗХОДИ    

5.3.    АКТИВИ    

5.4.    ПАСИВИ    

6.    ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕС    

6.1.    ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА    

6.2.    УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ    

1.ОСНОВНИ СТОЙНОСТИ И АКЦЕНТИ ПРЕЗ ГОДИНАТА

2.МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2021—2027 Г. И NextGenerationEU

3.МФР за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU — основни стойности

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., заедно с Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (NextGenerationEU — NGEU), възлиза на 2,018 трилиона евро по текущи цени (1,8 трилиона евро по цени от 2018 г.).

Пакетът се състои от дългосрочния бюджет — многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. — в размер на 1,211 трилиона евро по текущи цени (1,074 трилиона евро по цени от 2018 г.) и временния инструмент за възстановяване NextGenerationEU в размер до 806,9 милиарда евро по текущи цени (750 милиарда евро по цени от 2018 г.).

Бюджетът е създаден в отговор на приоритетите и най-спешните нужди на Европа:

Тази подкрепа включва:

4.NextGenerationEU — общ преглед 

С бюджет от 806,9 милиарда евро инструментът NextGenerationEU има за цел да се подпомогне възстановяването на непосредствените икономически и социални щети, причинени от коронавирусната пандемия, с което да се допринесе за изграждането на по-екологосъобразна, по-цифрова, по-устойчива и по-добре подготвена за настоящите и предстоящите предизвикателства Европа след COVID-19.

По-голямата част от средствата се насочват през Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Част от средствата, до 338,0 милиарда евро, се предоставят под формата на неподлежаща на връщане подкрепа или под формата на безвъзмездни средства. Другата част, до 385,8 милиарда евро, се използва за предоставяне на заеми от Съюза на отделните държави членки. Тези заеми ще започнат да се изплащат от съответните държави членки едва след изтичането на настоящия период на МФР и ще бъдат с дълъг срок, като крайният падеж на непогасените заеми към 31 декември 2022 г. е едва след 2052 г. (вж. раздел 2.3.3).

Освен това инструментът NextGenerationEU укрепва няколко съществуващи програми и политики на ЕС, както следва:

Освен това след агресивната война на Русия срещу Украйна и произтеклата от нея енергийна криза Комисията предложи REPowerEU — плана на Европейската комисия да се направи Европа независима от руските изкопаеми горива доста преди 2030 г. Съгласно REPowerEU държавите членки добавят към своите национални планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ) — пътните карти за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост — глава за REPowerEU, за да се финансират ключови инвестиции и реформи в областта на диверсификацията на енергийните доставки и намаляването на зависимостта от руските изкопаеми горива. С плана REPowerEU не се увеличава общият пакет за МВУ, а ще се ускори използването на текущия капацитет за вземане на заеми, като на държавите членки се предлага възможността да поискат допълнителни заеми по NextGenerationEU за целите на REPowerEU. Планът REPowerEU се допълва от безвъзмездни средства, финансирани чрез продажба на търг на квоти по СТЕ и чрез трансфери от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит.

5.Финансово състояние на NextGenerationEU към 31 декември 2022 г.

6.Общ преглед

От началото на операциите по финансиране в рамките на NextGenerationEU на 15 юни 2021 г. до края на 2022 г. Комисията е набрала дългосрочно финансиране в (номинален) размер на 170,8 милиарда евро, главно чрез емитиране на облигации по синдикирани сделки (2021 г.: 71,0 милиарда евро). Освен това към декември 2022 г. Комисията е емитирала краткосрочни съкровищни бонове на ЕС на стойност 17,0 милиарда евро. До края на 2022 г. Комисията е изплатила финансова подкрепа в размер на общо 162,0 милиарда евро (2021 г.: 71,6 милиарда евро). По-голямата част от тази сума, 138,7 милиарда евро, беше изплатена в рамките на МВУ, като 93,5 милиарда евро бяха изплатени под формата на неподлежаща на връщане подкрепа, а 45,2 милиарда евро — под формата на заеми. Други 23,3 милиарда евро (без възстановените суми в размер на 0,2 милиарда евро) бяха предоставени под формата на плащания по МФР в рамките на съществуващи програми. Освен това ликвидни средства в размер на 20,5 милиарда евро се държат в банковата сметка на NextGenerationEU в ЕЦБ и в централната бюджетна сметка на Комисията и изплащането им към бюджета на програмите от МФР предстои.

NextGenerationEU — непогасени заеми и плащания към 31 декември 2022 г.

*    Още 0,6 милиарда евро от средствата се държаха в централната бюджетна сметка на Комисията до изплащането им към бюджета на програмите от МФР (в това число възстановени средства по линия на NextGenerationEU, изплатени по-рано, в размер на 0,2 милиарда евро).

7.Получени заеми

За да посрещне нуждите от финансиране по линия на NextGenerationEU, Комисията емитира ценни книжа на международните капиталови пазари. Комисията следва единен подход за предоставяне на финансиране, като съчетава използването на различни инструменти и техники за финансиране с открита и прозрачна комуникация с участниците на пазара.

През 2022 г. съгласно годишното решение за заемане на средства Комисията имаше възможност да емитира ценни книжа за дългосрочно финансиране с максимален размер до 140 милиарда евро и да пусне в обращение ценни книжа за краткосрочно финансиране с максимален размер до 60 милиарда евро 1

Дългосрочно финансиране — синдикирани сделки и продажба на облигации на ЕС на търг

Към 31 декември 2022 г. непогасеният (номинален) размер на дългосрочното финансиране възлизаше на 170,8 милиарда евро (2021 г.: 71,0 милиарда евро). От тази сума 36,4 милиарда евро бяха свързани с екосъобразни облигации (2021 г.: 12 милиарда евро). Падежът на заемите е между 2025 г. и 2052 г., както следва:

Краткосрочно финансиране — продажба на търг на съкровищни бонове на ЕС

С продажбата на търг на съкровищни бонове на ЕС се осигурява допълнителна гъвкавост на Комисията като емитент и се поддържа ликвидността на нейните ценни книжа. Към 31 декември 2022 г. непогасеният (номинален) размер на краткосрочното финансиране, набрано чрез продажба на търг на съкровищни бонове на ЕС със срок до падежа от три или шест месеца, възлизаше на 17,0 милиарда евро (2021 г.: 20,0 милиарда евро).

8.Изплатени суми

През 2022 г. Комисията оцени положително плановете за възстановяване и устойчивост на останалите пет държави членки (България, Нидерландия, Полша, Унгария и Швеция), които впоследствие бяха одобрени от Съвета. В резултат на това плановете за възстановяване и устойчивост на всичките 27 държави членки бяха одобрени до края на 2022 г. Общата неподлежаща на връщане подкрепа, одобрена съгласно плановете на 27-те държави членки, възлиза на 335,1 милиарда евро (2021 г.: 291,2 милиарда евро) и съответства на почти целия финансов пакет за неподлежаща на връщане подкрепа по линия на NextGenerationEU в размер на 338,0 милиарда евро 2 . От тази сума 234,4 милиарда евро бяха покрити от споразумения за финансиране, подписани с държавите членки (2021 г.: 195,4 милиарда евро). Общата финансова подкрепа под формата на заеми, одобрена съгласно плановете, възлиза на 165,3 милиарда евро (2021 г.: 153,9 милиарда евро), от които споразуменията за заем, подписани до края на годината, покриват 153,9 милиарда евро (2021 г.: 153,2 милиарда евро).

Неподлежаща на връщане подкрепа

До края на 2022 г. Комисията е изплатила неподлежаща на връщане подкрепа в размер на общо 93,5 милиарда евро на 22 държави членки (2021 г.: 46,4 милиарда евро на 20 държави членки). От тази сума 36,6 милиарда евро бяха свързани с предварително финансиране (2021 г.: 36,4 милиарда евро), а 56,9 милиарда евро бяха свързани с плащания, извършени след изпълнение на ключовите етапи и цели от държавите членки (2021 г.: 10,0 милиарда евро):

През 2022 г. Комисията изплати неподлежаща на връщане подкрепа на обща стойност 47,2 милиарда евро. Тази сума включваше главно първото плащане, свързано с ключови етапи, към Франция (7,4 милиарда евро), първото и второто плащания, свързани с ключови етапи, към Италия (по 10,0 милиарда евро всяко) и второто плащане, свързано с ключови етапи, към Испания (12,0 милиарда евро).

Заеми

До края на 2022 г. Комисията е изплатила финансова подкрепа под формата на заеми в размер на общо 45,2 милиарда евро на пет държави членки (2021 г.: 18,0 милиарда евро на четири държави членки). От тази сума 19,9 милиарда евро бяха свързани с предварително финансиране (2021 г.: 18,0 милиарда евро), а 25,2 милиарда евро бяха свързани с траншове по заеми, платени след изпълнение на ключовите етапи и цели от държавите членки (2021 г.: нула евро):

През 2022 г. Комисията предостави финансова подкрепа под формата на заеми на обща стойност 27,2 милиарда евро. Тази сума включваше предварителното финансиране по заем в размер на 1,9 милиарда евро за Румъния, плащането на първите траншове по заемите за Гърция (1,8 милиарда евро), Италия (11,0 милиарда евро), Португалия (0,6 милиарда евро) и Румъния (0,8 милиарда евро), както и плащането на втория транш по заема за Италия (11,0 милиарда евро).

Съгласно споразуменията за заем държавите членки ще правят годишни погасителни вноски в размер на 5 % от предоставените суми, като първата вноска ще бъде дължима десет години след датата на предоставяне на средствата. Така Кипър, Гърция, Италия и Португалия ще започнат да погасяват заемите от 2032 г., а Румъния — от 2033 г. Графикът за възстановяване на непогасените номинални суми към края на годината е, както следва:

Принос на NextGenerationEU към други програми от бюджета на ЕС

До края на 2022 г. общите нетни плащания, изплатени по други програми съгласно МФР, възлизат на 23,3 милиарда евро (2021 г.: 7,2 милиарда евро). Този принос, в който не са включени събраните суми в размер на 0,2 милиарда евро, беше свързан главно с REACT-EU, от която се финансират Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд (ЕСФ, в това число ФЕПНЛ):

През 2022 г. Комисията извърши плащания по други програми съгласно МФР на обща стойност 16,1 милиарда евро. Тази сума включваше основно плащанията, свързани с REACT-EU (11,2 милиарда евро, от които 8,7 милиарда евро по линия на ЕФРР и 2,5 милиарда евро по линия на ЕСФ, в това число ФЕПНЛ), „Хоризонт Европа“ (1,9 милиарда евро), InvestEU (1,2 милиарда евро), както и развитието на селските райони (1,2 милиарда евро).

9.Ликвидност

Заемите, предоставяни по линия на NextGenerationEU, не следват стриктния принцип „бек-ту-бек“, използван в миналото. Вместо това за NextGenerationEU е разработена стратегия за диверсифицирано и обединено финансиране, съгласно която се изисква прилагането на ефективно управление на ликвидността. Целта на управлението на ликвидността по NextGenerationEU е да се гарантира, че сумите по банковата сметка на инструмента за възстановяване са достатъчни, за да се посрещнат всички предстоящи нужди от плащания и да се поддържа определен буфер за сигурност, като същевременно се избягва натрупването на твърде високи наличности. За управлението на ликвидността Комисията разработи ИТ инструмент, който дава възможност сметката на NextGenerationEU да се наблюдава ежедневно. В края на 2022 г. размерът на средствата по извънбюджетната сметка на NextGenerationEU възлизаше на 19,9 милиарда евро. Освен това 0,6 милиарда евро от средствата се държаха в централната бюджетна сметка на Комисията до изплащането им към бюджета на програмите съгласно МФР (в това число възстановени средства по линия на NextGenerationEU, изплатени по-рано, в размер на 0,2 милиарда евро).

След успеха на стратегията за диверсифицирано финансиране за NextGenerationEU и все по-честото вземане на заеми за осигуряване на финансиране за приоритетите на политиката на ЕС през 2022 г. Комисията реши да започне да използва единния подход за предоставяне на финансиране като основен метод за финансиране от 2023 г. нататък. Съгласно този подход Комисията — от името на ЕС — отсега нататък ще емитира само „облигации на ЕС“, а не отделно деноминирани облигации за отделните програми. Програмата за възстановяване по NextGenerationEU и новата програма за макрофинансова помощ плюс за Украйна на стойност 18 милиарда евро за 2023 г. са първите програми, които ще се възползват от новия подход за предоставяне на финансиране.

10.ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА 

11.Приходи

В първоначално приетия бюджет на ЕС общият размер на бюджетните кредити за плащания бе 170 603 милиона евро, а сумата, която трябваше да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 157 701 милиона евро. Прогнозните приходи и разходи в първоначалния бюджет обикновено се коригират през бюджетната година чрез коригиращи бюджети. Корекциите на собствените ресурси на база БНД гарантират, че записаните в бюджета приходи съответстват точно на записаните в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.

През 2022 г. бяха приети пет коригиращи бюджета. След като те бяха взети предвид, окончателните приети приходи за 2022 г. възлизаха на 170 038 милиона евро, а общата сума, финансирана със собствени ресурси, беше 153 928 милиона евро. Вноските на държавите членки през 2022 г. бяха намалени основно с излишъка от предходната година (3227 милиона евро). Равнището на бюджетните кредити за плащания остана повече или по-малко в съответствие с първоначално гласувания бюджет.

Приходите идват от шест източника (дялове):

Дял 1: Собствени ресурси

Приходите от традиционни собствени ресурси надвишаваха сумите, прогнозирани в бюджета. Това се дължеше главно на по-високата от очакваната сума, събрана през последните два месеца на годината.

Окончателните плащания на държавите членки на база ДДС, БНД и нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки също бяха близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните и действително платените суми се дължат на разликите между курсовете на еврото, използвани за изготвянето на бюджета, и курсовете в сила в момента, в който държавите членки, които не са част от еврозоната, реално са извършили своите плащания.

Дял 2: Излишъци, салда и корекции

Излишъкът от предходната финансова година възлизаше на 3227 милиона евро. Тази сума беше вписана в бюджета за 2022 г. чрез коригиращ бюджет, а вноските на държавите членки към собствените ресурси бяха съответно намалени.

Що се отнася до салдата по ДДС и по БНД, правилата са посочени в член 10б от Регламента за предоставянето (Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета). Съгласно тези правила общата сума на салдата се изчислява така, че въздействието върху бюджета на ЕС да бъде нулево („система за нетиране“) и процедурата да не води до изменение на бюджета. Поради това Комисията отправя директно искане към държавите членки да изплатят нетните суми в съответствие с правилата на Регламента за предоставянето.

Дял 3: Административни приходи

Този дял включва главно приходите от данъци и такси върху възнагражденията на персонала.

Дял 4: Финансови приходи, лихви за забава и глоби

Основната част от този дял се отнася до глобите във връзка с прилагането на правилата в областта на конкуренцията.

Дял 5: Бюджетни гаранции, операции по получаване и отпускане на заеми

Този дял се увеличи значително след въвеждането на NextGenerationEU. Средствата за NextGenerationEU в рамките на този дял са целеви приходи. Дял 5 обхваща приходите, свързани с гаранции, лихви и погасяване на отпуснати заеми. По него също така се насочват средства (за неподлежаща на връщане подкрепа по NextGenerationEU в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост и за укрепване на програмите от МФР) от целевите приходи, които държавите членки получават по линия на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI).

Дял 6: Приходи, вноски и възстановени суми във връзка с политики на Съюза

Този дял се отнася главно до приходите от финансови корекции, свързани със структурните и селскостопанските фондове (ЕСИ фондовете, ЕФГЗ и ЕЗФРСР). В него се включват и участието на трети държави в научноизследователски програми, уравняването на сметките в селскостопанските фондове и други вноски и възстановявания по програми/дейности на ЕС. Значителна част от тази обща сума представлява целеви приходи, които водят до записването на допълнителни бюджетни кредити в разходната част на бюджета.

Общите приходи в бюджета за 2022 г. възлизат на 245 265 милиона евро.

12.Разходи

13.Изпълнение на бюджета

През 2022-ра — втората година от МФР за периода 2021—2027 г., окончателният приет бюджет възлизаше на 182,2 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 170,0 милиарда евро бюджетни кредити за плащания. Освен това бюджетни кредити за поети задължения в размер на 295,0 милиарда евро бяха налични като целеви приходи, от които 277,8 милиарда евро, свързани с NextGenerationEU 3 , а бюджетни кредити за поети задължения в размер на 4,5 милиарда евро бяха пренесени от 2021 г. Бюджетните кредити за плащания, свързани с целевите приходи за 2022 г., възлизаха на 87,0 милиарда евро, от които 64,3 милиарда евро, свързани с NextGenerationEU, а бюджетни кредити за плащания в размер на 4,3 милиарда евро бяха пренесени от 2021 г.

Изпълнението на бюджета за 2022 г. все пак беше частично повлияно от късното приемане на Регламента за МФР (декември 2020 г.), което доведе до приемането на правните актове за новото поколение програми едва през 2021 г. Освен това изпълнението на бюджета за 2022 г. беше силно засегнато от нахлуването на Русия в Украйна и от необходимостта да се предприемат решителни действия за предоставяне на комплексна хуманитарна и финансова подкрепа на Украйна, да се подпомогнат бежанците, както и държавите, които ги приемат, и да се реагира на криза, която имаше последствия извън границите на Украйна.

Изпълнението на общите бюджетни кредити за поети задължения през 2022 г. възлезе на 357,1 милиарда евро:

Изпълнението на общите бюджетни кредити за плащания през 2022 г. възлезе на 243,3 милиарда евро:

В случаите, разрешени съгласно Финансовия регламент и/или съгласно правните основания, бюджетните кредити по гласувания бюджет, неусвоени през 2022 г., бяха пренесени към 2023 г.: 1,5 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 2,5 милиарда евро бюджетни кредити за плащания.

Също така бюджетни кредити за поети задължения под формата на целеви приходи в размер на 121,5 милиарда евро, от които 115,1 милиарда евро, свързани с NextGenerationEU, и бюджетни кредити за плащания от целеви приходи в размер на 15,2 милиарда евро, от които 0,8 милиарда евро, свързани с NextGenerationEU, бяха пренесени към 2023 г. в съответствие с Финансовия регламент.

Общото изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения през 2022 г. по цели на политиката на ЕС беше, както е показано по-долу:

Изпълнението за 2022 г. за всички видове бюджетни кредити (бюджет, пренасяния от предходната година и целеви приходи) беше 74 % за поетите задължения и 93 % за плащанията. Степента на изпълнение, включително на бюджетните кредити, пренесени към 2023 г. (в съответствие с Финансовия регламент и/или правните основания), достигна 99 % от гласувания бюджет за 2022 г. за бюджетните кредити за поети задължения и 100 % за бюджетните кредити за плащания.

През 2022 г. годишният транш на задълженията по NextGenerationEU 4 възлезе на 144,6 милиарда евро. Освен това задължения в размер на 21,1 милиарда евро бяха пренесени от 2021 г. През 2022 г. за задължения бяха налични общо 165,7 милиарда евро, от които 162,7 милиарда евро, или 98 %, бяха усвоени. Останалите 114 милиарда евро от общия пакет на NextGenerationEU са планирани за изпълнение през 2023 г. (и през следващите години за бюджетните кредити за административни разходи, които могат да бъдат изпълнени до 2027 г.). В съответствие с член 3, параграф 4 от Регламент 2020/2094 за EURI 5 над 60 % от правните задължения за съответните програми по NextGenerationEU (с изключение на заемите по InvestEU и по Механизма за възстановяване и устойчивост — МВУ) бяха поети до 31 декември 2022 г. Изпълнението на бюджетните кредити за плащания по NextGenerationEU достигна 99 %.

14.Неизпълнени поети задължения

Неизпълнените поети задължения (обикновено наричани RAL — reste à liquider), които съответстват на сумите, за които е поето задължение, но които все още не са платени, възлизаха на 452,8 милиарда евро към края на 2022 г. Неизпълнените поети задължения се увеличиха в сравнение с 2021 г. (със 111,2 милиарда евро).

Основната причина за увеличението на RAL през 2022 г. беше изпълнението на NextGenerationEU (неподлежащата на връщане част), поради което към общия размер на RAL в края на 2022 г. бяха добавени 189,1 милиарда евро (42 %). Тъй като задълженията за бюджетните кредити по NextGenerationEU ще бъдат поети до 31 декември 2023 г. и плащанията по тях ще бъдат извършени до 31 декември 2026 г. в съответствие с член 3, параграф 4 и 9 от Регламента EURI, тенденцията на нарастване на RAL в номинално изражение във връзка с NextGenerationEU ще продължи през 2023 г.

15.Бюджетен резултат

Бюджетният резултат (излишък) намаля от 3,2 милиарда евро за 2021 г. на 2,5 милиарда евро за 2022 г. Основен принос за бюджетния резултат (излишък) за 2022 г. имаха по-високите от очакваните приходи от мита.

16.ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ

17.Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС

Финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, съществуват под формата на гаранционни инструменти, капиталови инструменти и инструменти за отпускане на заеми. В рамките на МФР за периода 2021—2027 г. се очаква използването на бюджетни гаранции да нарасне в сравнение с използването на финансови инструменти, които се финансират или провизират изцяло от бюджета на ЕС. По-специално в рамките на програмата InvestEU ще бъдат предоставени гаранции от ЕС в размер на 26,2 милиарда евро на групата на ЕИБ и на други финансови институции, за да се подкрепят различни цели на политиката на Съюза посредством операции по финансиране на инвестиции. Основната идея зад този подход, за разлика от традиционния метод на изпълнение на бюджета чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, е, че за всяко евро, похарчено от бюджета чрез финансови инструменти, крайният бенефициер получава над едно евро финансова подкрепа благодарение на лостовия ефект.

При този вид изпълнение на бюджета средствата или вече са прехвърлени в доверителните сметки, управлявани от оправомощените субекти, и могат да се ползват (като пари и парични еквиваленти, дългови ценни книжа или инвестиции във фондове на паричния пазар или в групи от портфейли от активи) за покриване на бъдещи задействани гаранции, или са инвестирани в капиталови инструменти. Значението и обемът на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, в рамките на прякото и непрякото управление нараства през последните години.

18.Бюджетни гаранции: Финансови активи, държани в гаранционни фондове

При този вид изпълнение на бюджета ЕС предоставя гаранции на партньорите, финансирането за които е само частично обезпечено чрез гаранционни фондове, създадени от Комисията. По този начин се създават условни задължения за бюджета на ЕС, в случай че осигурените провизии не са достатъчни за покриване на исканията за плащане. ЕС е предоставил на групата на ЕИБ гаранции по заемите, отпуснати извън ЕС (така наречения мандат на ЕИБ за външно кредитиране, или МВК), и по дълговите и капиталовите операции, покрити от гаранцията на ЕФСИ. ЕС е предоставил на групата на ЕИБ и на други финансови институции гаранции за операции, покрити от ЕФУР, гаранцията за външна дейност по ИССРМС и InvestEU.

От 2021 г. провизиите се държат в общия фонд „Провизии“ (ОФП). ОФП е създаден с Финансовия регламент 6 с цел в него да се държат провизиите (т.е. задържаните средства) за покриване на финансовите задължения, произтичащи от финансови инструменти, бюджетни гаранции и заеми за финансова помощ във връзка с МФР за периода 2021—2027 г. Той включва и някои активи, свързани с провизии за финансови задължения, произтичащи от предишни МФР.

ОФП е създаден и функционира като единен портфейл, в който понастоящем се съчетават провизии за всички бюджетни гаранции на ЕС и за част от програмите за финансова помощ на ЕС. Ресурсите на ОФП се разпределят в подразделения с цел проследяване на сумите, свързани с внасянето на средства за бюджетни гаранции и програми за финансова помощ.

Към 31 декември 2022 г. Комисията държи финансови активи в ОФП за следните подразделения:

Освен това 342 милиона евро се държат в централната бюджетна сметка на Комисията като ликвиден буфер за покриване на незабавни искания за плащане по гаранции.

19.Отпуснати заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ

Дейностите на ЕС по получаване и отпускане на заеми за програмите за финансова помощ представляват небюджетни операции. С изключение на NextGenerationEU, събраните средства след това се предоставят на държавата бенефициер „бек-ту-бек“, т.е. със същия купон, срок и размер. В резултат на това ЕС обслужва получените заеми с парите, които получава от предоставените заеми. Независимо от това обслужването на получените заеми е правно задължение на ЕС, който ще направи необходимото всички плащания да се извършват в пълен размер и в срок. Комисията е въвела процедури, за да гарантира изплащането на взетите назаем средства, дори в случай на неизпълнение на задълженията по отпуснатите заеми.

Финансовата подкрепа за държавите членки и за трети държави под формата на двустранни заеми, финансирани със средства от капиталовите пазари с гаранцията на бюджета на ЕС, се предоставя от Комисията по силата на решения на Европейския парламент и на Съвета. През 2022 г. Комисията, като действа от името на ЕС, управлява шест основни програми, по които може да отпуска заеми:

Към 31 декември 2022 г. номиналната стойност на заемите, отпуснати за финансова помощ, с изключение на NextGenerationEU (вж. раздел 2), е:

Графикът за възстановяване за непогасените суми към края на годината е, както следва:

SURE

Инструментът SURE бе създаден през 2020 г. с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от тежко икономическо сътресение, причинено от пандемията от COVID-19 на тяхната територия. Инструментът допълва националните мерки, предприети от засегнатите държави членки. Максималният размер на финансовата помощ не може да превишава 100 милиарда евро за всички държави членки.

В края на 2022 г. държавите членки бяха подписали споразумения за заем в размер на 98,4 милиарда евро, като цялата сума беше предоставена до края на 2022 г. През 2022 г. Комисията предостави нови заеми в размер на 8,7 милиарда евро. Срокът на заемите варира между 5 и 30 години.

ЕМФС

ЕМФС бе създаден с цел предоставяне на финансова помощ на всички държави членки, изпитващи или сериозно застрашени от тежки икономически или финансови сътресения, причинени от изключителни обстоятелства извън техния контрол. ЕМФС бе използван за предоставяне на финансова помощ, обвързана с провеждането на реформи, на Ирландия и Португалия между 2011 г. и 2014 г. Тази програма изтече и не могат да бъдат теглени допълнителни заеми, но тя продължава да съществува за специфични задачи, като например удължаване на сроковете до падежа на съществуващите заеми и отпускане на междинни заеми. През 2022 г. заеми в размер на 2,2 милиарда евро за Португалия с падеж през април 2022 г. бяха удължени с 4,5 години, а 0,5 милиарда евро бяха погасени.

МФП

Програмата за МФП е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави извън ЕС, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се осъществява под формата на средносрочни/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства, или на комбинация от тях, и се предоставя само на държави, включени в програма на Международния валутен фонд (МВФ), по която се предоставя помощ.

Украйна

През 2022 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие по три пакета от финансова помощ за Украйна 7 на обща стойност 7,2 милиарда евро за засилване на непосредствената устойчивост на държавата след непровокираната и неоправдана агресивна война на Русия. Всички заеми са изплатени на Украйна до края на 2022 г. Падежът на тези нови заеми за Украйна е между 10 и 30 години.

В края на 2022 г. общият размер на непогасените заеми за МФП за Украйна възлизаше на 11,6 милиарда евро (номинална стойност).

За да продължи подкрепата на ЕС за Украйна през 2023 г., на 14 декември 2022 г. Европейският парламент и Съветът приеха нов пакет от финансова помощ в размер на 18 милиарда евро (Регламент (ЕС) 2022/2463). В началото на 2023 г. Комисията и Украйна подписаха меморандум за разбирателство и споразумение за заем, а до 31 май 2023 г. бяха изплатени заеми в размер на 7,5 милиарда евро. Комисията планира да изплати оставащата сума до края на 2023 г. на месечни траншове в размер на 1,5 милиарда евро.

ПБ

ПБ е програма за подпомагане, предназначена за държави членки извън еврозоната, които изпитват или са застрашени от трудности по отношение на платежния си баланс. Подкрепата за ПБ се осъществява под формата на средносрочни заеми, обвързани с изпълнението на политики, целящи да се намери решение на съществуващите икономически проблеми. Обикновено подкрепата на ПБ от ЕС се предлага в сътрудничество с МВФ и с други международни институции или държави. През 2022 г. не бяха осъществени нови операции, нито бяха погасени заеми.

Евратом

Европейската общност за атомна енергия (Евратом, представлявана от Комисията) отпуска заеми както на държави, които са членки на ЕС, така и на държави, които не са членки на ЕС, а също и на субекти от двата вида държави, с цел финансиране на проекти, свързани с енергийни съоръжения.

20.Бюджетни условни пасиви във връзка с програмите за финансова помощ

Получените заеми на ЕС представляват преки и безусловни задължения на ЕС и се гарантират от държавите — членки на ЕС (бюджетни условни пасиви). Заемите, взети с цел финансиране на заеми за държави извън ЕС, попадат в обхвата на ОФП. Ако държава членка бенефициер не изпълни задълженията си по заем, ако е възможно, дългът се изплаща от средствата, с които разполага Комисията. Ако това не е възможно в този момент, Комисията взема необходимите средства от държавите членки. Съгласно законодателството на ЕС за собствените ресурси (член 14 от Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета) държавите — членки на ЕС, са правно задължени да осигуряват достатъчно средства за изпълнение на задълженията на ЕС. Поради това инвеститорите са изложени само на кредитния риск на ЕС, а не на този на бенефициера, на който са отпуснати финансираните заеми. Благодарение на отпускането на заеми „бек-ту-бек“ бюджетът на ЕС не поема никакъв лихвен или валутен риск.

Заемите, предоставени на държавите членки по линия на инструмента SURE, са подкрепени от система от доброволни гаранции от държавите членки в размер на 25 % от максималния размер на финансовата помощ. Участието на всяка държава членка в общия размер на гаранцията съответства на нейния относителен дял от общия брутен национален доход (БНД) на Европейския съюз въз основа на бюджета на ЕС за 2020 г.

Заеми в размер на 6 милиарда евро, предоставени на Украйна през 2022 г. в рамките на извънредната финансова помощ под формата на МФП, са покрити от система от гаранции от държавите членки за 61 % от експозицията, като първите 9 % от всички загуби ще бъдат покрити от бюджета на ЕС (ОФП). Вж. бележка 2.4.1.1 в консолидираните годишни отчети на ЕС.

За всяка програма за дадена държава в решенията на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се определят общата отпусната сума, броят на траншовете, които трябва да се платят, и максималният (среден) срок на пакета от заеми. Впоследствие Комисията и съответната държава се договарят относно параметрите на заема/финансирането, и по-специално срока на траншовете. Освен това всички части от заема освен първата зависят от спазването на условията на политиката в контекста на финансова помощ от ЕС, което е друг фактор, влияещ на момента на извършване на операциите по финансиране. Това означава, че моментът на емитиране и сроковете зависят от съответните дейности на ЕС по отпускане на заеми. Финансирането се извършва само в евро, а сроковете варират от 3 до 30 години.

21.АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

22.ПРИХОДИ

Консолидираните приходи на ЕС включват сумите, свързани с операции с размяна и операции без размяна, като операциите без размяна са най-съществени. Петгодишната тенденция при основните категории приходи без размяна (включващи ресурси от БНД, традиционни собствени ресурси, ресурси от ДДС, новите собствени ресурси въз основа на нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки, глоби и възстановяване на разходи), е следната:

Петгодишна тенденция на приходите от основните операции без размяна*

* Данни за периода 2020—2022 г.: с изключение на приходите, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС

Тъй като бюджетните приходи следва да са равни на (или да превишават) бюджетните разходи, основният двигател на тенденцията на приходите, показана по-горе, са извършените всяка година плащания.

Консолидирани приходи — основни промени през 2022 г.

През 2022 г. консолидираните приходи, включващи всички категории приходи, възлизаха на 171,2 милиарда евро спрямо 178,9 милиарда евро през предходната година. Основните промени, с които се обяснява намалението със 7,7 милиарда евро, или 4,3 %, бяха:

·Финансовите приходи намаляха с 2,5 милиарда евро главно поради намаление на натрупаните лихви за забава по митнически дела.

23.РАЗХОДИ

Основният компонент на разходите, признати в консолидираните финансови отчети, са разходите при споделено управление, което обхваща следните фондове: i) Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), ii) Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони, iii) Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), както и iv) Европейския социален фонд (ЕСФ). Тези фондове съставляваха 114,8 милиарда евро, или 43,6 %, от общите разходи в размер на 263,1 милиарда евро, направени през 2022 г. (2021 г.: 119,9 милиарда евро, 54,3 % от общите разходи). Разпределението на разходите при споделено управление и тяхното относително тегло са представени по-долу:

Основни разходи при режим на споделено управление за финансовата 2022 година

Намалението на разходите при режим на споделено управление се дължи главно на намалените разходи, свързани с ЕФРР и Кохезионния фонд (с 3,8 милиарда евро) и с ЕСФ (с 2,1 милиарда евро). Това отразява прехода от предишния програмен период на МФР за периода 2014—2020 г. към настоящата МФР за периода 2021—2027 г.: разходите, декларирани за предходния програмен период, намаляват, а разходите за настоящия период са ниски поради бавното започване на изпълнението му. Разходите, свързани с ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони и с ЕФГЗ, се увеличиха съответно с 0,6 милиарда евро и 0,2 милиарда евро.

След успешното начало на NextGenerationEU (вж. раздел 2) през 2021 г. разходите при режим на пряко управление, който представлява изпълнението на бюджета от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове, продължиха да се увеличават от 63,0 милиарда евро през 2021 г. на 94,0 милиарда евро през 2022 г. Увеличението с 31,0 милиарда евро се дължи главно на неподлежащата на връщане подкрепа, предоставена по линия на МВУ в рамките на NextGenerationEU, която възлизаше на 69,5 милиарда евро (2021 г.: 42,9 милиарда евро).

Разходите при режим на непряко управление представляват изпълнението на бюджета от агенциите на ЕС, органите на ЕС, трети държави, международни организации и други субекти. През 2022 г. разходите при режим на непряко управление възлизаха на 13,6 милиарда евро (2021 г.: 10,9 милиарда евро). Увеличението с 31,0 милиарда евро се дължи главно на увеличените разходи в областта на външната дейност.

24.АКТИВИ

Към 31 декември 2022 г. общите активи възлизаха на 445,9 милиарда евро (2021 г.: 414,1 милиарда евро) — увеличението се дължи на допълнителното кредитиране по инструмента SURE и на кредитите и авансите, изплатени по инструмента NextGenerationEU. Най-значимите позиции бяха финансови активи, различни от пари и парични еквиваленти (235,4 милиарда евро), предварително финансиране (100,5 милиарда евро), вземания и възстановими суми (48,2 милиарда евро) и пари и парични еквиваленти (46,5 милиарда евро). Другите активи, възлизащи на 15,2 милиарда евро, включваха основно имоти, машини и съоръжения и нематериални активи.

Състав на активите към 31 декември 2022 г.

Увеличението на общата стойност на активите с 31,8 милиарда евро, или 7,7 %, спрямо предходната година, се дължеше главно на следните ефекти:

Относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС

На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз. Условията за неговото напускане са определени в Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС и Европейската общност за атомна енергия, известно също като „Споразумението за оттеглянето“ или СО. В рамките на това споразумение Обединеното кралство се съгласи да изпълни всички финансови задължения, поети по време на членството му в ЕС. Споразумението влезе в сила на 31 януари 2020 г. Обединеното кралство ще продължи да прави вноски в бюджета на ЕС и да се възползва от програмите и разходите на ЕС от периода преди 2021 г., както ако беше държава членка. Обединеното кралство ще получи обратно и конкретни суми с определен размер, които е внесло в бюджета на ЕС, или суми, получени от бюджета на ЕС във връзка с неговия период на членство. ЕС докладва дължимите суми на Обединеното кралство два пъти годишно, а Обединеното кралство ги плаща на месечна основа. Докладването се актуализира всяка година въз основа на действителните цифри.

Задълженията по споразумението за оттегляне пораждат задължения и вземания за ЕС, които трябва да бъдат изчислени и отразени в годишните отчети на ЕС и обхващат по-специално следните области:

Предварително финансиране

През 2022 г. предварителното финансиране, с изключение на други авансови плащания към държавите членки и вноските в доверителния фонд „Беку“ и доверителния фонд за Африка, възлизаше на 94,1 милиарда евро (2021 г.: 86,2 милиарда евро), почти всички от които са свързани с дейности на Комисията. Увеличението със 7,9 милиарда евро, или 9,2 %, е свързано с увеличаването на предварителното финансиране, свързано с прякото управление, от 31,8 милиарда евро през 2021 г. на 40,6 милиарда евро през 2022 г.:

Предварително финансиране от Комисията по режими на управление

Равнището на предварителното финансиране, предоставено по програми от МФР, се влияе значително от съответния цикъл на МФР — например в началото на даден период на МФР се очаква да бъдат извършени големи авансови плащания към държавите членки в рамките на политиката на сближаване и тези суми остават на разположение на държавите членки до приключването на програмите. Изплаща се и годишно предварително финансиране, което трябва да се използва в рамките на годината или да се възстанови през следващата година като част от годишното приключване на цикъла на сметките. Комисията прави всичко възможно, за да гарантира, че предварителното финансиране се поддържа на подходящо равнище. Трябва да бъде постигнат баланс между осигуряването на достатъчно финансиране за проектите и своевременното признаване на разходите.

25.ПАСИВИ

Към 31 декември 2022 г. общият размер на пасивите беше 577,2 милиарда евро (2021 г.: 496,4 милиарда евро) — увеличението се дължи главно на заемите, взети през 2022 г. по линия на инструментите SURE и NextGenerationEU. Най-значимите пасиви са заеми за NextGenerationEU и финансова помощ (344,3 милиарда евро), начислени разходи и приходи за бъдещи периоди (86,2 милиарда евро), пенсионни задължения и други задължения във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения (80,6 милиарда евро) и задължения към трети страни (55,3 милиарда евро).

Състав на пасивите към 31 декември 2022 г.

Увеличението със 80,8 милиарда евро, или 16,3 % спрямо предходната година, се дължи главно на следните ефекти:

Общо получени декларации за направени разходи и фактури, признати в счетоводния баланс в позицията за задълженията

Нетни активи

Превишението на пасивите над активите към 31 декември 2022 г. възлизаше на 131,3 милиарда евро (2021 г.: 82,3 милиарда евро). Значителното увеличение от 49,0 милиарда евро се дължи главно на заемите във връзка с неподлежаща на връщане подкрепа, взети по линия на NextGenerationEU през 2022 г. (което води до разходи при пряко управление в размер на 69,5 милиарда евро — увеличение с 26,6 милиарда евро спрямо предходната година). Следва да се отбележи, че това, че пасивите надвишават активите, не означава, че институциите и органите на ЕС са в затруднено финансово положение, а по-скоро, че някои задължения ще бъдат финансирани от бъдещи годишни бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през текущата година, въпреки че могат в действителност да бъдат платени през следващите години и да бъдат финансирани от бъдещи бюджети. Съответните приходи ще бъдат отчетени едва през бъдещи периоди. Освен заемите за NextGenerationEU, които трябва да бъдат изплатени между 2028 г. и 2052 г., и задължението за доходи на наети лица, което трябва да бъде изплатено в рамките на няколко десетилетия, най-значимите суми, които трябва да бъдат подчертани, са дейностите, свързани с ЕФГЗ, по-голямата част от които обикновено се изплаща през първото тримесечие на следващата година.

26.ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕС

Европейският съюз (ЕС) е съюз, на който държавите членки предоставят правомощия, чрез които да бъдат постигнати общите им цели. Съюзът се основава на следните ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правова държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, което се характеризира с плурализъм, недопускане на недискриминация, търпимост, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.

27.ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА

ЕС работи за изпълнението на определените от Договора цели с помощта на разнообразни инструменти, един от които е бюджетът на ЕС. Други инструменти са например общата законодателна рамка и съвместните стратегии за политиката.

Основните източници на финансиране на бюджета на ЕС са приходите от собствени ресурси, които се допълват от други приходи. Съществуват четири вида собствени ресурси: Традиционни собствени ресурси (основно мита), собствен ресурс, основан на данък върху добавената стойност (ДДС), собствен ресурс, основан на нерециклирани пластмасови отпадъци от опаковки (въведен през 2021 г.), и собствен ресурс, основан на брутния национален доход (БНД). Другите приходи, идващи от дейностите на ЕС (напр. глобите в областта на конкуренцията), обикновено представляват по-малко от 10 % от общите приходи.

28.УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ

29.Институционална структура

EС разполага с институционална рамка, чрез която се стреми да насърчава своите ценности, да преследва целите си, да служи на своите интереси, на интересите на своите граждани и на тези на държавите членки, както и да осигурява съгласуваност, ефективност и последователност на неговите политики и дейности. Организационната структура се състои от институции, агенции и други органи на ЕС. Финансовият регламент, заедно с приложимите счетоводни правила, определя кои от тези субекти са включени в консолидираните отчети на ЕС (вж. бележка 9 от консолидираните годишни отчети на ЕС за списък на субектите, включени в обхвата на консолидацията).

Европейският парламент изпълнява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции. Комисията се отчита политически пред Европейския парламент. Съветът също изпълнява функции, свързани с определяне на политиките и координиране, в рамките на общите политически насоки и приоритети на Съюза, определени от Европейския съвет.

Европейската комисия е изпълнителният орган на Европейския съюз. Тя защитава общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи за тази цел. Осигурява прилагането на Договорите и следи за прилагането на правото на Съюза от държавите членки под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява координационни, изпълнителни и управленски функции, изпълнява бюджета и управлява програмите.

Комисията изпълнява бюджета, до голяма степен в сътрудничество с държавите членки 10 . Те гарантират съвместно, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Регламентите определят задълженията на държавите членки за контрол и одит, когато те участват в изпълнението на бюджета, както и отговорностите, които произтичат от тези задължения. Те определят също отговорностите и подробни правила за всяка от институциите на ЕС, що се отнася до нейните разходи.

30.Управленска структура на Комисията

Механизмите на Комисията за управление и начинът, по който те гарантират, че Комисията функционира като модерна, отговорна и ориентирана към резултатите институция, са описани в съобщението 11 относно управлението в Европейската комисия.

Комисията изпълнява своите функции под ръководството на колегиума на членовете на Комисията, който определя приоритетите и носи цялата политическа отговорност за работата на Комисията. Като колегиален орган Комисията работи под политическото ръководство на своя председател, който при издигането на неговата кандидатура представя на Европейския парламент целите, които възнамерява да преследва, под формата на политически насоки. Председателят определя вътрешната организация на Комисията, като гарантира, че тя действа последователно, ефективно и като колегиален орган.

Колегиумът делегира оперативното изпълнение на бюджета и финансовото управление на генералните директори и ръководителите на служби, които ръководят административната структура на Комисията. Този децентрализиран подход създава административна култура, която насърчава служителите да поемат отговорност за дейностите, върху които имат контрол, и изисква от тях да предоставят увереност за дейностите, за които носят отговорност.

Под ръководството на председателя и в тясно сътрудничество с члена на Комисията, отговарящ за бюджета, човешките ресурси и администрацията, както и с участието на службите на председателя и на централните служби, Общият управителен съвет осигурява координация, надзор, консултации и стратегически насоки.

Вътрешните договорености предопределят съгласуван набор от солидни инструменти за контрол и управление, които позволяват на колегиума на членовете на Комисията да поеме политическа отговорност за работата на Комисията 12 .

31.Финансово управление на Комисията

В Комисията функциите и отговорностите в областта на финансовото управление са ясно определени (напр. във Финансовия регламент и във Вътрешните правила 13 ) и се прилагат по съответния начин. В качеството си на оправомощени разпоредители с бюджетни кредити генералните директори и ръководителите на служби в Комисията отговарят за доброто финансово управление на ресурсите на ЕС, за спазването на разпоредбите на Финансовия регламент, за управлението на риска и за изготвянето на подходяща рамка за вътрешен контрол.

Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да бъдат постигнати определените от институцията цели на политиката, до управлението на дейностите както от оперативна гледна точка, така и от гледна точка на доброто финансово управление. Задачите могат след това да бъдат вторично делегирани на директори, началници на отдели и други лица, които по този начин стават вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити. Всеки оправомощен разпоредител с бюджетни кредити може да разчита на един или двама директори, отговарящи за управлението на риска и за вътрешния контрол, за да надзирава и наблюдава прилагането на системите за вътрешен контрол.

Централните служби на Комисията дават насоки и съвети и насърчават най-добрите практики, включително чрез дейността на Общия управителен съвет.

Съгласно Финансовия регламент всеки разпоредител с бюджетни кредити трябва да изготвя годишен отчет за дейността (ГОД), в който се описват подробно постигнатите резултати, вътрешният контрол и дейностите по финансово управление през годината. ГОД съдържа декларация, че ресурсите са били използвани при съблюдаване на принципите на доброто финансово управление и че са осигурени процедури за контрол, които дават необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции. Годишният доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС 14 е основният инструмент, чрез който колегиумът на членовете на Комисията поема политическа отговорност за финансовото управление на бюджета на ЕС.

Счетоводителят на Комисията отговаря централно за управлението на паричните средства, за процедурите по събиране на средства, за определянето на счетоводни правила въз основа на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС), за утвърждаването на счетоводните системи и за изготвянето на годишните отчети на Комисията и на консолидираните годишни отчети на ЕС. Освен това счетоводителят трябва да подписва годишните отчети, като декларира, че те представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Съюза. Годишните отчети се приемат от колегиума на членовете на Комисията. Счетоводителят е независима функция. Той носи голяма отговорност за финансовото отчитане в Комисията.

Вътрешният одитор на Комисията също е централизирана и независима функция. Той предоставя независими съвети, становища и препоръки във връзка с качеството и функционирането на системите за вътрешен контрол в Комисията, агенциите на ЕС и други автономни органи.

Комитетът за контрол на одитите гарантира независимостта на вътрешния одитор и следи качеството на дейността по вътрешен одит и последващите действия, предприети от службите на Комисията във връзка с препоръките от вътрешен и външен одит, както и с констатациите и препоръките на Европейската сметна палата, свързани с освобождаването от отговорност, относно надеждността на годишните консолидирани отчети на ЕС. Консултативната роля на комитета допринася за цялостното допълнително подобряване на ефективността и ефикасността на Комисията при постигането на нейните цели и улеснява надзора от страна на колегиума на комисарите върху ръководенето, управлението на риска и практиките за вътрешен контрол на Комисията.

32.Външен одит и процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

В съответствие с принципите на доброто финансово управление средствата трябва да се управляват ефективно, ефикасно и икономично. Съществува рамка за отчетност, основана на подробно докладване, външен одит и политически контрол, която има за цел да предостави разумна увереност, че средствата на ЕС се изразходват по подходящ начин.

След препоръка на Съвета Европейският парламент взема решение дали да даде окончателното си одобрение, известно като „разрешение за освобождаване от отговорност“, за начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през дадена година. Годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета гарантира, че Комисията носи политическа отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС.

Всяка година Европейската сметна палата проверява надеждността на отчетите, дали всички приходи са получени и всички разходи са извършени законосъобразно и редовно, както и дали финансовото управление и качествените аспекти на бюджетирането, включително измерението на изпълнението, са били надеждни. От 2021 г., предвид същественото значение на NextGenerationEU, становището на Европейската сметна палата относно законосъобразността и редовността на разходите по традиционния бюджет на ЕС се допълва от отделно становище относно законосъобразността и редовността на разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Публикуването на годишния доклад на Европейската сметна палата е началото на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Одиторите изготвят и специални доклади относно конкретни разходи или области на политиката или относно бюджетни или управленски въпроси.

Решението относно освобождаването от отговорност се основава и на интегрираните отчети на Комисията за финансите и управленската отговорност, на изслушванията на членове на Комисията в Европейския парламент и на отговорите, дадени на писмени въпроси, отправени към Комисията.

БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ

Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2022 г. са изготвени въз основа на информацията, предоставена от институциите и органите съгласно член 246, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял XIII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам разумна увереност, че отчетите представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Европейския съюз.

Rosa ALDEA BUSQUETS

Счетоводител на Комисията

19 юни 2023 г.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

ФИНАНСОВА 2022 ГОДИНА

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

СЪДЪРЖАНИЕ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС    

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ    

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ    

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ    

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ    

1.    ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ    

2.    БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС    

3.    БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ    

4.    УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ    

5.    БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ    

6.    УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК    

7.    ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА    

8.    СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС    

9.    ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА    

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

*    На 23 ноември 2022 г. Европейският парламент прие бюджет, в който се предвижда плащането на краткосрочните задължения на Съюза от собствените ресурси, които държавите членки ще съберат или които ще бъдат поискани от тях през следващата година. Освен това съгласно член 83 от Правилника за персонала (Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 от 29 февруари 1968 г., изменен), държавите членки гарантират съвместно пенсионните задължения.

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Следва да се отбележи, че в таблиците, които следват, сумите, отнасящи се до Обединеното кралство и засягащи МФР до края на 2020 г., все още са посочени в позицията „Държави членки“, тъй като, въпреки че Обединеното кралство се оттегли от Съюза на 1 февруари 2020 г., в съответствие със споразумението за оттегляне, през тези периоди то продължи да има финансови отношения със Съюза, еквивалентни на тези на държава членка.

1.ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ

Счетоводството на ЕС се води в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1), наричан по-нататък „Финансовият регламент“ (ФР).

В съответствие с член 80 от Финансовия регламент ЕС изготвя своите финансови отчети въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези счетоводни правила, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, попадащи в обхвата на консолидацията, за да се гарантира вътрешната съгласуваност на консолидираните отчети на ЕС.

Прилагане на нови и на изменени счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)

Преразгледани СПЕС в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2022 г.

Няма нови СПЕС, които да са влезли в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2022 г.

Нови СПЕС, които са приети, но все още не са влезли в сила към 31 декември 2022 г.

Няма нови СПЕС, които да са приети, но все още да не са в сила към 31 декември 2022 г.

3.СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг ползватели. За ЕС като публичноправен субект целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели.

Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация.

Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.

4.КОНСОЛИДАЦИЯ

Обхват на консолидацията

Консолидираните финансови отчети на ЕС включват всички важни контролирани субекти, съвместни договорености и асоциирани предприятия. Пълният списък на субектите, попадащи в обхвата на консолидацията, който понастоящем включва 54 контролирани субекта и 1 асоциирано предприятие (2021 г.: 55 контролирани субекта и 1 асоциирано предприятие), може да бъде намерен в бележка 9. Сред контролираните субекти са институциите на ЕС (включително Комисията, но без Европейската централна банка) и агенциите на ЕС (с изключение на тези от общата външна политика и политика на сигурност). Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС в ликв-я) също се счита за контролиран субект. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е единственото асоциирано предприятие в ЕС.

Субектите, които попадат в обхвата на консолидацията, но са несъществени за консолидираните финансови отчети на ЕС като цяло, не е необходимо да бъдат консолидирани или отчетени чрез метода на собствения капитал, когато това ще доведе до прекомерни времеви или финансови разходи за ЕС. Тези субекти се наричат „несъществени субекти“ и са посочени отделно в бележка 9. През 2022 г. като несъществени субекти бяха определени 8 субекта (2021 г.: 8 субекта).

Контролирани субекти

За да бъде определен обхватът на консолидацията, се прилага концепцията за контрол. Контролирани субекти са субектите, при които ЕС е изложен на различни ползи или има право на различни ползи от своето участие и има способността да повлияе на естеството и размера на тези ползи чрез властта си над другия субект. Тази власт трябва да е упражняема в настоящия момент и да е свързана със съответните дейности на предприятието. Контролираните субекти се консолидират изцяло. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.

Най-често използваните показатели за контрол в рамките на ЕС са: създаване на субекта с учредителни договори или вторично законодателство, финансиране на субекта от бюджета на ЕС, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Прави се индивидуална оценка на всеки субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.

Всички съществени операции и салда между контролирани субекти на ЕС са изключени, докато нереализираните печалби и загуби от такива операции не са съществени и поради това не са изключени.

Съвместни договорености

Съвместната договореност e споразумение, върху което ЕС и една или повече страни упражняват съвместен контрол. Съвместният контрол е договореното споделяне на контрола върху дадена договореност посредством обвързваща договореност, който съществува само когато за вземането на решения, свързани със съответните дейности, се изисква единодушното съгласие на страните, които споделят контрола. Съвместните споразумения могат да бъдат съвместни предприятия или съвместни дейности. Съвместното предприятие представлява съвместна договореност, която е структуриранa чрез отделен механизъм и при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореността, имат права върху нетните активи на договореността. Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4). Съвместната дейност представлява съвместна договореност, при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореностите, имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите на договореността. Участията в съвместни дейности се отчитат чрез признаване във финансовите отчети на ЕС на неговите активи и пасиви, приходи и разходи, както и на неговия дял от съвместно държаните или възникнали активи, пасиви, приходи и разходи.

Асоциирани предприятия

Асоциираните предприятия са субекти, върху които ЕС има, пряко или непряко, значително влияние, но не и изключителен или съвместен контрол. Приема се, че съществува значително влияние, ако ЕС държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас. Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4).

Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията

Средствата на общата здравноосигурителна схема за служителите на ЕС, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от името на тези субекти. Тъй като обаче тези субекти не се контролират от ЕС, те не се консолидират в неговите финансови отчети.

5.БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

Финансовите отчети се представят ежегодно в съответствие с член 243 от Финансовия регламент. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

6.Валута и база за конвертиране

Работна и отчетна валута

Освен когато е посочено друго, финансовите отчети са представени в милиони евро — работната валута на ЕС.

Операции и салда

Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към датaтa на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат.

Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменните курсове на Европейската централна банка, прилагани на 31 декември:

Обменни курсове спрямо еврото

7.Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, финансовия риск по вземанията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти, провизиите за обезценка на финансови активи по амортизирана стойност и на задължения по договори за финансова гаранция, начислените приходи и разходи, провизиите, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията, нетната реализируема стойност на материалните запаси, условните активи и условните пасиви. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват през периода, в който те стават известни, ако промяната засяга само периода, или се отразяват през този период и бъдещи периоди, ако промяната засяга и този период, и бъдещи периоди.

8.СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

9.Нематериални активи

Нематериалният актив е разграничим непаричен актив без физическа субстанция. Даден актив е разграничим, ако е или отделим (т.е. може да бъде отделен или разделен от субекта, напр. чрез продажба, прехвърляне, лицензиране, отдаване под наем или размяна, самостоятелно или заедно със съответен договор, разграничим актив или пасив, независимо дали субектът възнамерява да направи това), или произтича от обвързващи договорености (включително права от договори или други законни права), независимо дали тези права са прехвърляеми или отделими от субекта или от други права и задължения).

Придобитите нематериални активи се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато съответните критерии на правилата за счетоводна отчетност на ЕС бъдат изпълнени и разходите са свързани единствено с етапа на разработка на актива. Капитализируемите разходи включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, произвеждането и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.

Нематериалните активи се амортизират по линейния метод през очаквания си полезен живот (от 3 до 11 години). Очакваният полезен живот на нематериалните активи зависи от специфичния им икономически живот или от правния им живот, който се определя от споразумение.

10.Имоти, машини и съоръжения

Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Стойността включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването, създаването или прехвърлянето на актива.

Последващите разходи се включват в балансовата стойност на актива или се признават като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с актива, да са по посока на ЕС и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за финансовия резултат през финансовия период, през който са били извършени.

Земята не се амортизира, тъй като се счита, че има безкраен полезен живот. Активите в процес на изграждане не се амортизират, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи се изчислява чрез линейния метод, за да бъде разпределена тяхната стойност минус остатъчната им стойност през очаквания им полезен живот, както следва:

Печалбите и загубите от намаленията на активи се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с балансовата стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.

Лизинг

Лизингът е споразумение, по силата на което лизингодателят предоставя на лизингополучателя — срещу еднократно плащане или серия от плащания — правото да използва актив за договорен срок. Лизингите се класифицират като финансови лизинги или като оперативни лизинги.

Финансовите лизинги представляват лизинги, при които по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността, се прехвърлят на лизингополучателя. При сключване на финансов лизинг като лизингополучател активите, придобити съгласно финансовия лизинг, се признават като активи, а свързаните с тях лизингови задължения се признават като пасиви, считано от началото на срока на лизинга. Активите и пасивите се признават в размер, равен на справедливата стойност на наетата собственост или, ако е по-ниска, настоящата стойност на минималните лизингови плащания, всяка от които е определена в началото на лизинга. През срока на лизинга активите, държани чрез финансов лизинг, се амортизират през по-краткия от следните периоди — полезния живот на актива и срока на лизинга. Минималните лизингови плащания се разпределят между финансовия разход (лихвата) и намаляването на оставащия пасив (главницата). Финансовият разход се разпределя за всеки период по време на срока на лизинга така, че да се получи постоянна периодична лихва за оставащата част от пасива, който се представя като текущ/нетекущ, в зависимост от случая. Условните наеми се начисляват като разход през периода, в който са извършени.

Оперативният лизинг е лизинг, различен от финансовия, т.е. лизинг, при който лизингодателят запазва по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността върху даден актив. При сключване на оперативен лизинг като лизингополучател плащанията по оперативния лизинг се признават като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод през срока на лизинга, като в счетоводния баланс не се посочват нито лизингов актив, нито лизингов пасив.

11.Обезценка на нефинансови активи

Обезценката представлява загуба на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на даден актив, в допълнение към систематичното признаване на загубата на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на актива чрез амортизация (ако е приложимо). Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, които подлежат на амортизация, се проверяват за обезценка, когато към отчетната дата има признаци, че даден актив може да се е обезценил. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност (на ползване). Възстановимата стойност (на ползване) е по-високата от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.

Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, се коригират поне веднъж годишно. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка съответно се сторнират.

12.Инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал

Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия

Инвестициите, отчетени по метода на собствения капитал, първоначално се признават по себестойност, като първоначалната балансова стойност впоследствие се увеличава или намалява, за да се признаят допълнителните приноси, делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, обезценките и дивидентите. Първоначалният разход заедно с всички движения дава балансовата стойност на инвестицията във финансовите отчети към датата на счетоводния баланс. Делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, се признава в отчета за финансовия резултат, а делът му от движенията на собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано, се признава в резервите при нетните активи. Доходите, получени от инвестицията, намаляват балансовата стойност на актива.

Ако делът на ЕС от дефицита на инвестиция, отчитана по метода на собствения капитал, е равен на дела му от инвестицията или превишава този дял, ЕС спира да признава дела си от следващите загуби („непризнати загуби“). След като делът на ЕС бъде намален до нула, допълнителните загуби се отчитат и се признава пасив само до размера, за който ЕС има правно или конструктивно задължение или е извършил плащания от името на субекта.

Ако има признаци за обезценка, трябва да се направи намаление до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя, както е описано в бележка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до балансовата стойност, която щеше да бъде определена, ако не беше призната загуба от обезценка.

В случаите, когато ЕС държи 20 % или повече от фонд за инвестиционен капитал, той не се стреми да упражнява значително влияние. Поради това тези фондове се третират като финансови инструменти и се категоризират като финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (ССИД).

Асоциираните и съвместните предприятия, класифицирани като несъществени субекти (вж. бележка 1.3), не се отчитат по метода на собствения капитал. Приносът на ЕС към тези субекти се отчита като разход за периода.

13.Финансови активи

Класификация при първоначално признаване

Класификацията зависи от два критерия:

·Модела за управление на финансовите активи. Това налага да се оцени как ЕС управлява финансовите активи, за да генерира парични потоци и да постигне целите си, и как оценява резултатите от финансовите активи.

·Договорните характеристики на паричните потоци на актива. Това налага да се оцени дали договорните парични потоци са единствено плащания на главница и лихва по непогасената главница. Лихвата представлява възнаграждение за стойността на парите във времето, кредитния риск и други основни кредитни рискове и разходи.

След оценка въз основа на тези критерии финансовите активи могат да бъдат класифицирани в три категории: „финансови активи по амортизирана стойност“ (AC), „финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал“ (ССНА) или „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“ (ССИД).

Финансови активи с договорни парични потоци, които представляват единствено главница и лихви, се класифицират в зависимост от модела на управление на субекта. Ако моделът на управление е финансовите активи да се държат с цел събиране на договорните парични потоци, финансовите активи се класифицират по АС. Ако моделът на управление е финансовите активи да се държат както с цел събиране на договорните парични потоци, така и с цел продажба на финансовите активи, класификацията е по ССНА. Ако моделът на управление се различава от тези два модела (например финансовите активи се държат за търгуване или се държат в портфейл, управляван и оценяван на база справедлива стойност), финансовите активи се класифицират като финансови активи по ССИД.

Финансови активи с договорни парични потоци, които не представляват единствено главница и лихви, а въвеждат експозиция към рискове и нестабилност, различни от тези, които са налице при основно споразумение за кредитиране (например промени в цените на собствения капитал), се класифицират по ССИД независимо от модела на управление.

При първоначалното признаване ЕС класифицира финансовите активи, както следва:

I)Финансови активи по амортизирана стойност

ЕС класифицира в тази категория:

·Пари и парични еквиваленти;

·Заеми (включително срочни депозити с първоначален срок до падежа над три месеца);

·Вземания от валутни операции, с изключение на вземания по договори за финансови гаранции, класифицирани като финансов актив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.

Тези недеривативни финансови активи отговарят на две условия: Моделът на управление на ЕС е да ги държи, за да събира договорните парични потоци. Освен това в определени дни има договорни парични потоци, които представляват само главница и лихва по непогасената главница.

Финансовите активи, отчитани по амортизирана стойност, се включват в текущите активи, с изключение на тези, чийто срок до падежа е по-дълъг от 12 месеца от отчетната дата.

II)Финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал

Тези недеривативни финансови активи имат договорни парични потоци, които представляват само главницата и лихвата по непогасената главница. Освен това моделът на управление е да се държат финансовите активи както с цел събиране на договорните парични потоци, така и с цел продажба на финансовите активи.

Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от отчетната дата.

Към 31 декември 2022 г. ЕС не притежава такива активи.

III)Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

ЕС класифицира следните финансови активи по ССИД, тъй като договорните парични потоци не представляват единствено главница и лихви по главницата:

·Деривативи;

·Инвестиции в акции и инвестиции във фондове на паричния пазар или във фондове в групи от портфейли;

·Други инвестиции от капиталов тип (напр. операции с рисков капитал).

Освен това ЕС класифицира притежаваните от него дългови ценни книжа по ССИД, тъй като портфейлите от дългови ценни книжа се управляват и оценяват на базата на справедливата стойност на портфейла (например общия фонд „Провизии“ съгласно член 212 от Финансовия регламент).

Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от отчетната дата.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките на финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал и по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване — датата, на която ЕС се ангажира да закупи актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства бъдат вложени във финансова институция или отпуснати на заемополучателите.

Първоначално финансовите активи се оценяват по справедлива стойност. Разходите по операции за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. За финансовите активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, разходите по операцията се отчитат като разход в отчета за финансовия резултат.

Справедливата стойност на финансовия актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията, освен ако операцията не е извършена при справедливи пазарни условия, т.е. без или с номинално възнаграждение за целите на публичната политика. В този случай разликата между справедливата стойност на финансовия инструмент и цената на операцията е компонент без размяна, който се признава като разход в отчета за финансовия резултат. При това положение справедливата стойност на финансовия актив се получава от текущите пазарни операции за пряко еквивалентен инструмент. Ако няма активен пазар за инструмента, справедливата стойност се определя чрез техника на оценяване, при която се използват налични данни от наблюдаеми пазари.

Когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или дългосрочен заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като настоящата стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.

Заемите, отпуснати по Механизма за възстановяване и устойчивост, и заемите за финансова помощ се оценяват първоначално по номиналната им стойност, като цената на операцията се счита за справедлива стойност на заема. Това е така, защото:

·„Пазарната среда“ за отпускане на заеми от ЕС е много специфична и различна от капиталовия пазар, използван за емитиране на корпоративен или държавен дълг. Тъй като заемодателите на тези пазари имат възможността да изберат алтернативни инвестиции, тази възможност се отчита в пазарните цени. Тази възможност за алтернативни инвестиции обаче не съществува за ЕС, който няма право да инвестира пари на капиталовите пазари; той само заема средства с цел отпускане на заеми. Това означава, че за взетите назаем суми ЕС не разполага с алтернативен вариант за отпускане на заеми или за инвестиране. Ето защо не съществува алтернативен разход и следователно не съществува база за сравнение с пазарните проценти. Всъщност самата операция на ЕС по отпускане на заем представлява пазарът. По същество, тъй като алтернативният разход „вариант“ не важи, пазарната цена не отразява справедливо същността на операциите на ЕС по отпускане на заеми. Поради това не е подходящо справедливата стойност на отпускането на заеми от страна на ЕС да се определя с упоменаване на корпоративни или държавни облигации.

·Освен това, тъй като няма активен пазар или подобни операции, с които да се направи сравнение, лихвеният процент, който ЕС трябва да използва за определяне на справедливата стойност на своите операции по отпускане на заеми, следва да бъде дължимият лихвен процент.

Последващо оценяване

Финансовите активи по амортизирана стойност впоследствие се оценяват по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективния лихвен процент.

Финансовите активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал се оценяват впоследствие по справедлива стойност. Печалбите и загубите поради промени в справедливата стойност се признават в резерва по справедлива стойност, с изключение на разликите във валутния курс при превалутиране на паричните активи, които се признават в отчета за финансовия резултат.

Финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита впоследствие се оценяват по справедлива стойност. Печалбите и загубите от промени в справедливата стойност (включително тези, произтичащи от превалутиране, и всички получени лихви) се включват в отчета за финансовия резултат в периода, в който са възникнали.

Справедлива стойност при последващо оценяване

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривативи), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Инвестициите във фондове за рисков капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.

Обезценка на финансови активи

ЕС признава и оценява загуба от обезценка за очаквани кредитни загуби по финансови активи, които се оценяват по амортизирана стойност и по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал.

Очакваната кредитна загуба (ОКЗ) е настоящата стойност на разликата между договорните парични потоци и паричните потоци, които ЕС очаква да получи. ОКЗ включва разумна и обоснована информация, която е на разположение към отчетната дата без неоправдани разходи или усилия.

ОКЗ се оценява с тристепенен модел, при който се отчитат вероятностно претеглените събития, с които се нарушават поети задължения през жизнения цикъл на финансовия актив, и развитието на кредитния риск от момента на възникване на финансовия актив. За заемите моментът на възникване е датата на неотменимия кредитен ангажимент.

Ако не е налице значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 1“), загубата от обезценка е ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през следващите 12 месеца от отчетната дата („12-месечна ОКЗ“). Ако има значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 2“) или ако има обективни доказателства за кредитна обезценка („етап 3“), загубата от обезценка е равна на ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през целия жизнен цикъл на финансовия актив („ОКЗ през целия жизнен цикъл“) (вж. бележка 6.5).

За активи по амортизирана стойност балансовата стойност на актива се намалява със сумата на загубата от обезценка, която се признава в отчета за финансовия резултат. За активите, отчитани по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал, корективът за загуби се признава в нетните активи/собствения капитал и не намалява балансовата стойност на финансовия актив в счетоводния баланс. Ако в последващ период сумата на загубата от обезценка намалее, признатата преди това загуба от обезценка се отписва чрез отчета за финансовия резултат.

1)Заеми за държави

ЕС основава своята оценка на обезценката на заемите в контекста на естеството на финансирането на ЕС и неговия уникален институционален статут.

За обезценката на заеми към държави извън ЕС Съюзът изчислява очакваните кредитни загуби, като използва външни данни за кредитното качество, но взема предвид своя статут на привилегирован кредитор, с което се намалява кредитният риск. За изчисляването на настоящата стойност дисконтовият процент е първоначалният ефективен лихвен процент по заема. Ако заемът е с променлив лихвен процент, дисконтовият процент е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора.

По отношение на заемите за държавите членки ЕС никога не е понасял загуби от обезценка, нито е бил изправен пред неизпълнение на задълженията за плащане. За тези заеми, в допълнение към статута на привилегирован кредитор, ЕС взема предвид отношенията със своите държави членки. Тези два елемента по принцип гарантират пълното възстановяване на заемите на държавите членки при настъпване на техния падеж. Поради това ЕС счита, че очакваните кредитни загуби от заеми за държави членки са незначителни, а статистическият подход за изчисляване на очакваните кредитни загуби е неподходящ за тези заеми. Затова в отчета за финансовия резултат не се признават очаквани кредитни загуби за заемите към държавите членки.

2)Вземания

ЕС оценява загубата от обезценка като равна на размера на ОКЗ през целия жизнен цикъл, като използва практически целесъобразни методи (напр. матрица на провизиите).

3)Пари и парични еквиваленти

ЕС държи пари и парични еквиваленти в разплащателни банкови сметки и срочни депозити до 3 месеца. Парите се държат в банки с много висок кредитен рейтинг (вж. бележка 6.5), поради което вероятността от неизпълнение е много ниска. Предвид краткия срок и ниската вероятност от неизпълнение, очакваните кредитни загуби от пари и парични еквиваленти са незначителни. Поради това за паричните еквиваленти не се признава провизия за обезценка.

Отписване

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или ЕС по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна. Продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал и чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване.

14.Материални запаси

Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на започнатата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който ЕС би направил, за да придобие актива на отчетната дата.

15.Суми по предварително финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да бъде разделено на няколко плащания в съответствие с принципа на доброто финансово управление за период, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне предварителното финансиране на ЕС. Тъй като ЕС запазва контрола върху предварителното финансиране и има право да му бъде върната недопустимата част, сумата се представя като актив.

Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато средствата бъдат прехвърлени на получателя. То се оценява по стойността на даденото възнаграждение. През следващите периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени през периода.

Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви въз основа на най-надеждната информация и тази оценка се включва в счетоводния баланс.

Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, които произхождат от възстановяването от страна на ЕС на суми, платени авансово от държавите членки на техните бенефициери (включително финансовите инструменти под режим споделено управление), се признават като активи и се представят в позицията за предварителното финансиране. Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, впоследствие се оценяват по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус най-точната оценка на допустимите разходи, направени от крайните бенефициери, изчислена въз основа на разумни предположения, които могат да бъдат подкрепени.

Средствата, отпуснати за доверителните фондове на ЕС (установени съгласно член 234 от Финансовия регламент), които не са консолидирани в Европейската комисия, или за други неконсолидирани субекти, се класифицират като предварително финансиране, тъй като целта им е да осигурят налични средства на доверителния фонд, за да може той да финансира конкретни действия, които са определени в целите на доверителния фонд. Средствата от ЕС за доверителните фондове се оценяват по първоначалната стойност на финансовия принос на ЕС минус допустимите разходи, включително прогнозните суми, когато е необходимо, направени от доверителния фонд през отчетния период и отнесени към финансовия принос на ЕС съгласно съответното споразумение.

16.Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

Съгласно счетоводните правила на ЕС операциите с размяна и операциите без размяна се представят отделно. За да се разграничат двете категории, терминът „вземания“ е запазен за операциите с размяна, а за операциите без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава директно приблизително същата стойност в замяна, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (напр. средствата, които държавите членки трябва да предоставят във връзка със собствените ресурси).

Вземанията от операции по размяна са финансови активи, оценявани по амортизирана стойност, с изключение на определени суми по вземания по договори за финансови гаранции, които се класифицират като финансови активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (вж. бележка 1.5.5).

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се установява, когато има обективно доказателство, че ЕС няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове, предвидени за средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Прави се и общо намаление, въз основа на опит от миналото, за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 относно третирането на начислените приходи в края на годината. Сумите, посочени и оповестени като средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна, не са финансови инструменти, тъй като не са следствие от договор, който ще доведе до финансово задължение или капиталов инструмент. При все това, когато е целесъобразно, в бележките към финансовите отчети средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна са оповестени заедно с вземанията от операции с размяна.

17.Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови активи по амортизирана стойност и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок до падежа от три месеца или под три месеца.

18.Доходи на наети лица

ЕС предоставя на служителите набор от доходи (възнаграждения и социална сигурност). За счетоводни цели те трябва да бъдат класифицирани като краткосрочни доходи и доходи след напускане.

Краткосрочни доходи на наети лица

Краткосрочните доходи на наети лица са доходите, които трябва да бъдат изплатени, преди да са изтекли дванадесет месеца след края на отчетния период, през който служителите са предоставили услугата. Такива доходи са например заплатите, годишният отпуск и платените отпуски по болест, както и други краткосрочни надбавки. Краткосрочните доходи на наети лица се признават като разход, когато свързаната с тях услуга бъде предоставена. Задължение за сумата, която се очаква да бъде платена, се признава, ако ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение да плати в резултат на минала услуга, предоставена от служителя, и задължението може надеждно да бъде оценено.

Доходи след напускане

ЕС предоставя на служителите редица доходи след напускане, които включват пенсии за прослужено време, за инвалидност и за преживяло лице, предоставяни по линия на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ), както и здравноосигурително покритие, предоставяно по линия на общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) (вж. бележка 2.9). Тези доходи се предоставят по линия на единен план — макар и разделен на две схеми — и трябва да се третират по сходен начин, за да се представи честно положението и да се отрази икономическата реалност:

I.Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ): Доходите, предоставяни по тази теоретично финансирана 15 схема, са свързани със старшинството, наличието на инвалидност и факта, че лице е преживяло смъртта на друго лице, както и със семейните надбавки, смъртта преди пенсиониране на служителите, които работят или са работили в институциите, агенциите и други органи на ЕС или са лица, преживели починали длъжностни лица или пенсионери. Една трета от очакваната стойност на тези доходи се финансира чрез удръжки от заплатите на служителите.

II.Обща здравноосигурителна схема (ОЗОС): По тази схема ЕС предоставя здравно осигуряване за служителите на Европейската комисия, институциите, агенциите и други органи на ЕС чрез възстановяване на медицинските разходи. Доходите, изплащани на „неактивните лица“ в тази схема (т.е. пенсионери, сираци и т.н.), се класифицират като доходи след напускане.

ЕС предоставя също доходи след напускане на членове и бивши членове на институциите на ЕС посредством отделни пенсионноосигурителни схеми. Те са посочени в позицията „Други схеми за доходи след пенсиониране“. По тези схеми ЕС предоставя пенсионни доходи на членовете на Комисията, Съда, Сметната палата, Съвета, Европейския парламент, Омбудсмана и Европейския надзорен орган по защита на данните. ЕС предоставя здравно осигуряване на членовете на институциите на ЕС чрез ОЗОС.

Упоменатите по-горе доходи след напускане представляват задължения на ЕС за изплащане на дефинирани доходи и се изчисляват към всяка отчетна дата чрез оценяване на размера на бъдещите доходи, които служителите са спечелили през текущия и предходните периоди, като тази сума се дисконтира и се приспада справедливата стойност на активите на плана. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява ежегодно, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.

Доходите след напускане, предоставяни на служителите на ЕС, са включени в единен план, обхващащ както пенсионноосигурителна схема (ПСЕДЛ), така и здравноосигурителна схема (ОЗОС), като правото на осигуряване по ОЗОС зависи от това дали е придобито право на осигуряване по ПСЕДЛ. Съгласно условията на този единен план, както е посочено в Правилника за персонала, някои права, като например правото на отложена и намалена пенсия по ПСЕДЛ, се придобиват след 10 години трудов стаж. При все това правата, придобити по единния план чрез последващия трудов стаж на служителя, са съществено по-високи от първоначалните права, както е видно от следващите ежегодно начислявани пенсионни права.

Поради това, за да се онагледи икономическата същност на операцията, изисквана от свързаната с достоверното представяне качествена характеристика на финансовото отчитане, съгласно СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС, направените разходи за трудов стаж се начисляват по линейния метод през прогнозния период на активна служба на служителя, т.е. периода от датата, от която трудовият стаж на служителя води за първи път до доходи по плана (независимо от това дали доходите зависят от допълнителен трудов стаж), до датата, на която следващият трудов стаж на служителя не води до допълнителни доходи със съществен размер по плана, с изключение на следващите повишения на заплатата. Този подход се прилага последователно по отношение на доходите, предвидени в единния план.

Преоценките на нетното задължение за изплащане на дефинирани доходи включват актюерските печалби и загуби и възвръщаемостта на активите на плана и се признават незабавно в нетните активи.

ЕС признава нетните разходи за (приходи от) лихви и други разходи, свързани с плановете за дефинирани доходи, в отчета за финансовия резултат в позицията „Разходи за персонал и за пенсии“.

Когато предоставяните доходи бъдат променени или намалени, произтичащата от това промяна на доходите, отнасяща се до минал трудов стаж, или печалбата или загубата от намалението се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Печалбите и загубите от уреждането на задължението се признават при неговото извършване. Разходите за минал трудов стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен когато промените зависят от това служителите да останат на служба за определен период от време.

19.Провизии

Провизиите се признават, когато ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за погасяване на настоящото задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).

Провизиите за обременяващи договори се оценяват по настоящата стойност на по-ниския от следните два вида разходи: очакваните разходи за прекратяване на договора и очакваните нетни разходи за продължаване на изпълнението му.

20.Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност, или като задължения по договори за финансови гаранции.

Заемите се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати (облигации на ЕС, депозити на ЕС и сметки на ЕС). Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) след приспадане на направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. Всяка разлика между постъпленията, от които са приспаднати трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през срока на получените заеми, като се използва методът на ефективната лихва. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, са несъществени и се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита включват деривативите, когато справедливата стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (вж. бележка 1.5.5).

ЕС признава пасив по договор за финансова гаранция, когато сключи договор, според който ЕС трябва да извърши определени плащания, за да възстанови на титуляра на гаранцията загубата, която той е понесъл, тъй като определен длъжник не е извършил плащане, когато то е станало изискуемо съгласно първоначалните или изменените условия на дългов инструмент. Когато съгласно договора за гаранция ЕС трябва да извършва плащания в отговор на промени в цените на финансовите инструменти или промени в други базисни инструменти, гаранционният договор е дериватив, т.е. финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита. Всички други договори за гаранции се отчитат като финансови провизии.

Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност. Тя се равнява на нетната настояща стойност на премията, която се дължи, ако тя е при пазарни условия. Когато не се начислява гаранционна премия или когато възнаграждението не е по справедлива стойност, справедливата стойност се определя въз основа на котираните цени на активен пазар за договори за финансова гаранция, пряко еквивалентни на тези, вписани в задължението по финансова гаранция, ако има такива, или чрез използване на техника за оценяване. Ако не може да се определи надеждна справедлива стойност нито чрез пряко наблюдение на активен пазар, нито чрез друга техника за оценяване, пасивът по договор за финансова гаранция първоначално се оценява по сумата на очакваните кредитни загуби през целия жизнен цикъл.

Последващото оценяване зависи от развитието на експозицията на кредитен риск от финансовата гаранция. Ако няма значително увеличение на кредитния риск („етап 1“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — 12-месечните очаквани кредитни загуби и първоначално признатата стойност, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация. Ако има значително увеличение на кредитния риск („етап 2“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — очакваните кредитни загуби през целия жизнен цикъл и първоначално признатата сума, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация (вж. бележка 6.5).

Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. Договорите за финансови гаранции се класифицират като текущи пасиви, освен ако ЕС има безусловно право да отложи уреждането на пасива за поне дванадесет месеца след отчетната дата.

Доверителните фондове на ЕС, които се считат за част от оперативните дейности на Комисията (т.е. доверителните фондове „Мадад“ и „Колумбия“), се отчитат в отчетите на Комисията и след това се консолидират в годишните отчети на ЕС. По тази причина средствата от други донори, предназначени за доверителните фондове на ЕС, отговарят при определени условия на критериите за приходи от операции без размяна и се представят като финансови задължения, докато условията, свързани с прехвърляните средства, бъдат изпълнени, т.е. докато доверителният фонд извърши допустими разходи. Доверителният фонд трябва да финансира конкретни проекти и да върне оставащите средства при приключването на дейността си. Към датата на счетоводния баланс задълженията по оставащите вноски се оценяват по стойността на получените вноски минус разходите, направени от доверителния фонд, включително прогнозните суми, когато е необходимо. За целите на отчитането нетните разходи се отнасят към вноските на други донори пропорционално на стойността на платените нетни вноски към 31 декември. Това отнасяне на вноските е само ориентировъчно. Когато дейността на доверителния фонд бъде прекратена, реалното разпределение на оставащите средства ще бъде определено от управителния съвет на доверителния фонд.

Същите принципи на оценяване се прилагат по отношение на външните вноски за програмите на ЕС, в случай че такива вноски са получени с условия средствата да се използват според предвиденото в споразуменията за финансов принос, или в противен случай да бъдат върнати на вносителя.

21.Задължения

Значителна част от задълженията на ЕС представляват неплатени декларации за направени разходи от бенефициери на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС (операции без размяна). Те се записват като задължения в размер на исканата сума при получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по допустимата стойност.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните допустими разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от ЕС.

22.Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна представа за икономическите и другите явления, които се предполага, че представляват. Аналогично, ако е направено предварително плащане за услуги или стоки, които все още не са получени, разходът се отсрочва и се признава през следващия отчетен период.

23.ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

24.Приходи

ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

По-голямата част от приходите на ЕС са от операции без размяна, както следва:

Собствени ресурси на база БНД, ДДС и нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки

Приходите се признават за периода, за който Комисията изпрати покана за внасяне на средства до държавите членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Приходът се оценява по неговата „изискуема сума“. Тъй като собствените ресурси на база ДДС, БНД и нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки се основават на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат променяни при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.

Традиционни собствени ресурси

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна и свързаните с тях приходи се признават, когато бъдат получени изпратените от държавите членки съответни месечни отчети „A“ (включително събраните мита и дължимите суми, които са обезпечени и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите членки приходи за периода, които все още не са платени на Комисията, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети „Б“ (включително митата, които не са събрани и не са обезпечени, както и обезпечените суми, които са оспорени от длъжника), изпратени от държавите членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането, на които държавите имат право. Освен това се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.

Глоби

Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба бъде взето и адресатът бъде официално уведомен за него. След решението за налагане на глоба глобените субекти разполагат с два месеца от датата на уведомлението:

1)или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно; или

2)да не приемат решението, като в този случай го оспорват съгласно правото на ЕС.

Дори когато глобата бъде обжалвана, тя трябва да бъде платена в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от ДФЕС). Получените средства се използват за изчистване на подлежащата на събиране сума. Ако счетоводителят на Комисията даде съгласието си обаче, вместо да плати глобата предприятието може да представи банкова гаранция за съответната сума. В този случай глобата остава подлежаща на събиране сума. Ако не бъдат получени нито пари, нито гаранция и има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането.

Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се оповестява като условен пасив или, ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия, за да се покрие този риск. Ако вместо това е предоставена гаранция, оставащата сума, която подлежи на събиране, се намалява.

Натрупаната лихва, получена от Комисията по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава в съответната степен.

От 2010 г. всички условно платени глоби се управляват от Комисията в специално създаден за целта фонд (BUFI) и се инвестират във финансови инструменти.

ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.

Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент ЕС оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и лихвени пунктове, платени или получени между страните по договора и които са неразделна част от ефективния лихвен процент, трансакционните разходи и всички други премии или намаления.

Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи се считат за активи с кредитна обезценка („етап 3“), приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.

Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.

Приходи и разходи от финансови активи чрез излишъка или дефицита

Това се отнася за печалбите (приходите) и загубите (разходите) по справедлива стойност от тези финансови активи, включително тези, произтичащи от превалутиране. За лихвоносните финансови активи това включва и лихвата. Вж. също бележка 3.9.

Приходи от договори за финансови гаранции

Приходите от договори за финансови гаранции (гаранционна премия) се признават за времето, през което ЕС е готов да компенсира титуляра на договора за финансова гаранция за евентуално понесената от него кредитна загуба. В прилагания амортизационен план се отчитат изминалото време и обемът на гарантираната експозиция. Приходите от договори за финансови гаранции включват също така амортизация на пасива по договори за финансови гаранции в случаите, когато гаранцията е предоставена без възнаграждение или с номинално възнаграждение.

25.Разходи

Разходите от операции без размяна представляват основната част от разходите на ЕС. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: i) вземания, ii) трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, както и iii) вноски и дарения.

Трансферите се признават като разходи през периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за персонала или друг регламент) или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера, бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост и може да бъде направена разумна приблизителна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.

Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от ЕС. Те се оценяват по първоначална им фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставената през периода услуга, за която все още не е получена или приета фактура, се оценяват и се признават в отчета за финансовия резултат.

26.УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

27.Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.

28.Условни пасиви

Условното задължение представлява възможно задължение, произтичащо от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от ЕС, или настоящо задължение, което произтича от минали събития, но не е признато или тъй като не е вероятно да бъде нужен изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за услуга, за да бъде погасено задължението, или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно. Условен пасив се оповестява, освен когато възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.

29.ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

Информацията за паричните потоци се използва, за да се осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му, свързани с използването на тези парични потоци.

При изготвянето на отчета за паричните потоци се използва косвеният метод. Това означава, че финансовият резултат за финансовата година се коригира с ефекта от операциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни касови приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци.

Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

В отчета за паричните потоци се представят паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни, инвестиционни и финансови дейности.

Оперативни дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни или финансови дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности.

Инвестиционни дейности са придобиването на нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти, и освобождаването от тях. Инвестиционните дейности не включват заеми, отпуснати на бенефициери, тъй като те са част от общите цели и следователно от ежедневните операции на ЕС. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.

Дейностите по финансиране са дейности, които водят до промени в размера и състава на заемите, различни от тези, предоставени на бенефициери на принципа „бек-ту-бек“ или за придобиване на имоти, машини и съоръжения (които са включени в оперативните дейности).

30.БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

АКТИВИ

31.НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Сумите по-горе се отнасят предимно до компютърния софтуер.

32.ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Категорията на космическите активи обхваща оперативните дълготрайни активи, свързани с двете космически програми на ЕС: Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), т.е. „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), и европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Активите на космическите системи, които все още не са пуснати в експлоатация, са включени в позицията „Активи в процес на изграждане“. Активите, свързани с космическите програми на ЕС, се изграждат с помощта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

За „Галилео“ двата спътника, изстреляни през декември 2021 г., бяха обявени за въведени в експлоатация през март 2022 г. Понастоящем мрежата от спътници включва 28 спътника. Когато бъде завършена, мрежата от спътници на „Галилео“ ще се състои от 30 спътника (включително 6 резервни спътника). След приспадане на натрупаната амортизация оперативните дълготрайни активи на „Галилео“, обхващащи както спътниците, така и наземното оборудване, бяха на стойност 3056 милиона евро към 31 декември 2022 г. (2021 г.: 3413 милиона евро). Оставащите активи в процес на изграждане са на обща стойност 1812 милиона евро (2021 г.: 1344 милиона евро).

Що се отнася до „Коперник“, след технически инцидент с инструмента SAR (осигуряващ радарните данни) на борда на Sentinel-1B и въпреки всички усилия за повторно активиране на спътника, през юли 2022 г. се стигна до заключението, че Sentinel-1B вече не може да поддържа мисията Sentinel-1. Поради това пълната стойност на Sentinel 1B (86 милиона евро, след приспадане на натрупаната амортизация) беше отписана. Общата стойност на оперативните дълготрайни активи на „Коперник“ възлиза на 634 милиона евро (2021 г.: 937 милиона евро) след приспадане на натрупаната амортизация. Още 2583 милиона евро, свързани със спътниците на „Коперник“, са признати като активи в процес на изграждане (2021 г.: 2115 милиона евро).

Дълготрайните активи, свързани с наземната инфраструктура на EGNOS, на стойност 106 милиона евро (2021 г.: 130 милиона евро) също са включени в позицията за космическите активи. Освен това активите на EGNOS, които са в процес на изграждане, възлизат на 292 милиона евро (2021 г.: 189 милиона евро).

Имоти, машини и съоръжения

33.ИНВЕСТИЦИИ, ОТЧЕТЕНИ ПОСРЕДСТВОМ МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ

Участието на ЕС, представляван от Комисията, в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) се третира като асоциирано предприятие, като се използва методът на собствения капитал. ЕИФ е финансовата институция на ЕС, специализирана в предоставянето на рисков капитал и на гаранции на малките и средните предприятия (МСП). ЕИФ развива дейност като публично-частно партньорство. В него членуват Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ЕС и група от финансови институции.

Към 31 декември 2022 г. ЕС притежаваше 30 % дялово участие в ЕИФ (2021 г.: 30 %) и 30 % от правата на глас (2021 г.: 30 %). В следващата таблица е показано движението на участието на ЕС в ЕИФ през текущата година.

Обобщена финансова информация за ЕИФ

Равнението на обобщената по-горе финансова информация с балансовата стойност на дяловото участие в ЕИФ е, както следва:

ЕС, представляван от Комисията, е внесъл 20 % от записаните си акции в капитала на ЕИФ към 31 декември 2022 г., като непоисканата сума е, както следва:

34.ФИНАНСОВИ АКТИВИ

35.Финансови активи по амортизирана стойност

36.Заеми за МВУ (NextGenerationEU) и финансова помощ