1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/183


Четвъртък, 12 март 2009 г.
Прогонване на неправителствени организации от Дарфур

P6_TA(2009)0145

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2009 г. за прогонването на неправителствени организации от Дарфур

2010/C 87 E/39

Европейският парламент,

като взе предвид Декларацията на председателството от името на Европейския съюз от 6 март 2009 г. след решението на Международния наказателен съд (МНС) относно заповедта за задържане на президента на Судан Omar Hassan Al- Bashir,

като взе предвид изявлението на члена на Европейската комисия Louis Michel на 5 март 2009 г. относно прогонването на хуманитарни НПО от Судан,

като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Судан/Дарфур, изразяващи в частност неговата продължаваща подкрепа за МНС,

като взе предвид Римския статут на МНС и неговото влизане в сила на 1 юли 2002 г.,

като взе предвид Резолюция S/Res/1593 (2005)на Съвета за сигурност на ООН от 31 март 2005 г., с която въпроса за положението в Дарфур се отнася до МНС,

като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на 4 март 2009 г. съдебният състав за предварително производство на МНС издаде заповед за задържане на президента на Судан Omar Hassan аl-Bashir във връзка с предполагаеми престъпления срещу човечеството и военни престъпления в разкъсваната от конфликти суданска провинция Дарфур;

Б.

като има предвид, че в отговор на решението на МНС суданското правителство реши да прогони 13 водещи неправителствени организации от Дарфур;

В.

като има предвид, че агенциите за оказване на помощ в Дарфур провеждат най-голямата хуманитарна операция в света; като има предвид, че по данни на ООН броят на хората, нуждаещи се от помощ, е близо 4.7 млн., включително 2.7 млн. вътрешно разселени лица;

Г.

като има предвид, че прогонването на агенциите за оказване на помощ може да доведе до нарастване на смъртността и заболеваемостта поради прекъсването на здравното обслужване и епидемии от инфекциозни заболявания, като например диария и респираторни инфекции; като има предвид, че едни от възможните последици от прогонването може да бъдат спад в процента на имунизираните и нарастване на смъртността сред децата, ако те нямат достъп до терапевтично хранене и снабдяване с храни;

Д.

като има предвид, че неправителствените организации са били прогонени в момент, когато техните услуги са от жизненоважна необходимост, особено с оглед на факта, че в момента в Западен Дарфур има епидемия от менингит; като има предвид, че прогонването ще ограничи драстично достъпа на болните до медицинско лечение или изцяло ще ги лиши от такъв достъп;

Е.

като има предвид, че според концепцията на ООН „отговорността за защита“ в случаите, когато националните власти явно не успяват да защитят населението си, други поемат отговорността да осигурят необходимата защита;

Ж.

като има предвид, че правителството на Судан, като член на ООН, е задължено да сътрудничи на МНС съгласно Резолюция S/Res/1593 (2005), която Съветът за сигурност прие в съответствие с правомощията си по Глава 7;

З.

дълбоко разтревожен от факта, че, от момента на издаване на заповедта за задържане, правителството на Судан многократно отказва да сътрудничи на МНС и реално е увеличило действията си на явно незачитане на МНС и международната общност;

1.

Категорично осъжда прогонването на 13 агенции за хуманитарна помощ от Хартум в отговор на издадената от МНС международна заповед за задържане на президента Al-Bashir на 4 март 2009 г.;

2.

Настоява за незабавното и безусловно освобождаване на всички хуманитарни работници от белгийската секция на Лекари без граници (Médecins sans frontières (MSF), които бяха задържани на 11 март 2009 г. в служебни помещения на MSF-Белгия в Сараф-Умра, на 200 км западно от Ел-Фашер, столицата на Северен Дарфур

3.

Изразява силната си загриженост относно непосредствения ефект от прогонването върху предоставянето на хуманитарна помощ, която е жизненоважна за стотици хиляди хора;

4.

Изисква правителството на Судан незабавно да отмени решението си за прогонване на 13-те агенции за оказване на помощ и да им позволи да продължат своята важна дейност с цел да бъде осигурено оцеляването на уязвимото население в Дарфур; призовава Съвета и Комисията да положат по-големи усилия спрямо Африканския съюз, лигата на арабските държави и Китай, за да принудят суданското правителство да направи това;

5.

Призовава суданското правителство да предприеме действия, за да гарантира, че защитниците на правата на човека не са подлагани на преследвания, ако се изказват в подкрепа на решението на МНС, и да се въздържа от какъвто и да било тормоз или заплахи спрямо защитниците на правата на човека;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за Судан, правителството на Судан, правителствата на държавите-членки и членовете на Съвета за сигурност на ООН, институциите на Африканския съюз, институциите на Лигата на арабските държави и прокурора на Международния наказателен съд.