[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 28.11.2008 COM(2008) 761 окончателен 2008/0225 (CNS) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (Кодифицирана версия)(представена от Комисията) ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ 1. В контекста на Европа на гражданите Комисията отдава голямо значение на опростяването и яснотата на общностното право с оглед по-голямата му разбираемост и достъпност за гражданина, на когото по този начин осигурява широки възможности да упражнява предоставените му специфични права. Тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпоредби, които след като са били изменяни неколкократно и често съществено, продължават да се намират отчасти в първоначалния акт, отчасти в последващите го изменящи актове. Необходимо е проучване и сравнение на голям брой актове, за да се установи кои са действащите разпоредби. Поради това кодификацията на разпоредби, претърпели чести изменения, е от съществено значение за яснотата и прозрачността на общностното право. 2. Ето защо, на 1 април 1987 г., Комисията реши[1] да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички законодателни актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на общностното законодателство службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове. 3. Заключенията на Председателството на Европейския съвет в Единбург от декември 1992 г. потвърдиха това[2], като в тях беше подчертано значението на кодификацията, която осигурява правна сигурност по отношение на правото, приложимо към даден момент по даден въпрос. Кодификацията трябва да се извършва при стриктно спазване на обичайния общностен законодателен процес. Предвид невъзможността за въвеждане на изменения по същество в актовете, предмет на кодификация , Европейският парламент, Съветът и Комисията решиха с междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 г., че може да се прилага ускорена процедура за бързо приемане на кодифицираните актове. 4. Целта на настоящото предложение е да се извърши кодификация на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване[3]. Новият регламент ще замести различните актове, които са инкорпорирани в него[4]; той запазва напълно съдържанието на кодифицирания акт и се ограничава до неговото обединяване, като внася единствено формални изменения , необходими за самото кодифициране. 5. Настоящото предложение за кодификация беше изработено на основата на предварителна консолидация на текста, на всички официални езици, на Регламент (ЕО) № 539/2001 и изменящите го актове, с помощта на информационна система от Службата за официални публикации на Европейските общности. При промяна на номерацията на членовете съответствието между старата и новата номерация е посочено в таблица на съответствието, която се съдържа в приложение IV към кодифицирания регламент. ê 539/2001 2008/0225 (CNS) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (кодифицирана версия) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейскaтa общност, и по-специално член 62, точка 2, буква б), подточка i) от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент[5], като взе предвид становището на Eвропейския икономически и социален комитет[6], като има предвид, че: ê (1) Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване[7] е бил неколкократно и съществено изменян[8]. С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран. ê 2414/2001 чл. 1, т. 1 (адаптиран) (2) Настоящият регламент Ö следва да Õ предвижда пълно хармонизиране по отношение на трети страни, към чиито граждани има изискване за виза при преминаване на външните граници на държавите-членки и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. ê 539/2001 съобр. 5, първо изречение (адаптиран) (3) Определянето на тези трети страни, чиито граждани подлежат на изискването за виза, и на третите страни, чиито граждани са освободени от него, се ръководи от задълбочена оценка във всеки отделен случай на множество критерии, които се отнасят, наред с други неща, до нелегалната имиграция, Ö обществения ред и Õ сигурност и до външните взаимоотношения на Европейския съюз с трети страни, като също така се отчитат и принципите за регионална съгласуваност и реципрочност. ê 539/2001 съобр. 6 (адаптиран) (4) Тъй като Споразумението за Европейското икономическо пространство освобождава от изискването за виза гражданите на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, тези страни Ö следва да Õ не са включени в списъка Ö на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването за виза Õ. ê 453/2003 съобр. 3 (адаптиран) (5) Ö Тъй като Õ споразумението за свободно движение на хора, сключено между, от една страна, Европейската общност и нейните държави–членки, и от друга, Конфедерация Швейцария предвижда свободното придвижване Ö без Õ визи за гражданите на Швейцария и на държавите-членки, Швейцария Ö следва да не Õ бъде включена в Ö списъка на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването за виза Õ. ê 539/2001 съобр. 8 (адаптиран) (6) В специфични случаи, когато е оправдано прилагането на специални визови правила, държавите-членки Ö следва да Õ могат да освобождават определени категории лица от изискване за виза или да им го налагат в съответствие с международното публично право или съгласно международния обичай. ê 539/2001 съобр. 7 (адаптиран) (7) По отношение на лица без гражданство и признати бежанци, без да се засягат задълженията по силата на международните споразумения, сключени от държавите-членки, и в частност Европейското споразумение за премахване на визите за бежанци, подписано в Страсбург на 20 април 1959 г., решението по отношение на изискването за визи или за освобождаването от визи следва да се основава на третата страна, в която пребивават тези лица и която им е издала документи Ö за пътуване Õ. Въпреки това, с оглед различията в националните законодателства, които се прилагат към лицата без гражданство и признатите бежанци, държавите-членки Ö следва да Õ могат да вземат решение дали тези категории лица Ö следва да бъдат освободениÕ, когато третата страна, в която пребивават тези лица, и която им е издала документите Ö за пътуване Õ, се явява трета страна, чиито граждани са освободени от изискването за виза. ê 1932/2006 съобр. 7 (адаптиран) (8) Ö В съответствие с Õ Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за определяне на правилата за местния граничен трафик на външните сухопътни граници на държавите-членки и за изменение на разпоредбите на Шенгенската конвенция[9], освобождаване от изискването за виза Ö следва да бъде установено Õ за притежателите на разрешително за местен граничен трафик. ê 1932/2006 съобр. 5 (адаптиран) (9) Държавите-членки Ö следва да Õ могат да предвидят освобождаване от изискването за виза за притежателите на някои паспорти, различни от обикновени паспорти. ê 1932/2006 съобр. 6 (адаптиран) (10) Държавите-членки Ö следва да Õ могат да освободят от изискването за виза признати бежанци, всички лица без гражданство, както тези по Конвенцията за статута на апатридите от 28 септември 1954 г., така и тези, които не попадат в обхвата на същата конвенция, както и учениците, които са на училищна екскурзия, когато лицата от тези категории пребивават в трета страна, Ö чиито граждани са освободени от изискването за виза за престой, който не е по-дълъг от 3 месеца общо, и която е Õ посочена в Ö настоящия Õ Регламент. (11) Ö Общо Õ освобождаване от изискването за виза следва Ö също да бъде установено Õ за лицата от тези категории, които пребивават в държава-членка, която не се е или все още не се е присъединила към шенгенското пространство, доколкото случаят се отнася до тяхното влизане или повторно влизане на територията на всяка друга държава-членка, по отношение на която се прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. ê 1932/2006 съобр. 8 (адаптиран) (12) Договореностите, регулиращи освобождаванията от изискването за виза, следва да отразяват напълно действителните практики. Някои държави-членки предоставят освобождаване от изискването за виза за граждани на трети страни, Ö включени в списъка на третите страни, чиито граждани се нуждаят от виза при преминаване на външните граници на държавите-членки Õ, които са членове на въоръжените сили, които пътуват по въпроси, свързани с НАТО или с Партньорство за мир. С оглед на правната сигурност, тези освобождавания, които се основават на международни задължения извън общностното право, независимо от това следва да бъдат посочени в Ö настоящия Õ регламент. ê 539/2001 съобр. 9 (адаптиран) (13) С оглед на това да се гарантира, че системата се управлява открито и че Ö засегнатите Õ лица са информирани, държавите-членки следва да съобщават на Ö Комисията и на Õ останалите държави-членки мерките, които предприемат по силата на настоящия регламент. По същите причини тази информация също така следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз . ê 539/2001 съобр. 5, второ изречение (адаптиран) (14) Ако някоя от третите страни, които са включени в Ö списъка на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването за виза, Õ реши да въведе изискване за виза за гражданите на една или повече държави-членки, следва да се Ö предвиди Õ общностен механизъм, който да позволи прилагането на принципа за реципрочност. ê 851/2005 съобр. 2 (адаптиран) (15) Предвид сериозността на липсата на реципрочност засегнатата държава-членка/засегнатите държави-членки следва непременно да уведоми/ят за това положение. За да се осигури, че съответната трета страна ще Ö прилага отново безвизово пътуване по отношение на Õ гражданите на засегнатите държави-членки, следва да се предвиди механизъм, Ö който да комбинира мерки Õ на няколко нива и с променлива интензивност на действие, който да може бързо да влезе в действие. Комисията следва да предприеме незабавно постъпки пред съответната трета страна, да докладва на Съвета и да може по всяко време да внесе предложение за приемане от Съвета на Ö временна мярка Õ за възстановяване на Ö изискването Õ за виза за гражданите на тази трета страна. Подобна Ö временна мярка Õ не следва да бъде пречка за включването на тази трета страна в Ö списъка от трети страни, чиито граждани се нуждаят от виза при преминаване на външните граници на държавите-членки, изложен в приложение I към Õ настоящия регламент. Следва да се предвиди времево обвързване между влизането в сила на временната мярка и предложението за включване на третата страна в Ö списъка в това Õ приложение. ê 539/2001 съобр. 10 (адаптиран) (16) Условията за влизането на територията на държавите-членки или издаването на визи не Ö следва да Õ засягат правилата, Ö които понастоящем уреждат Õ признаването на валидността на документите Ö за пътуване Õ. ê 539/2001 съобр. 2 и 3 (адаптиран) (17) Настоящият регламент е продължение на достиженията на правото от Шенген в съответствие с Протокола, който ги интегрира в рамките на Европейския съюз, наричан по-долу „Шенгенския протокол“. Той не Ö следва да Õ влияе на задълженията на държавите-членки, произтичащи от достиженията на правото, както е определено в приложение А към Решение 1999/435/ЕО на Съвета от 20 май 1999 г. относно определението на достиженията на правото от Шенген, с цел установяване, в съответствие с разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз, на правното основание на всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген[10]. Настоящият регламент представлява по-нататъшното развитие на онези разпоредби, по отношение на които съгласно Шенгенския протокол се разрешава по-тясно сътрудничество. ê 851/2005 съобр. 7 (18) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява доразвиване на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при приемането, прилагането и развитието на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген[11], които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени разпоредби за прилагане на посоченото споразумение[12]. ê 1932/2006 съобр. 12 (адаптиран) (19) По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на Ö достиженията на правото от Шенген Õ по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария при прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в обхвата на член 1, буква Б) от Решение 1999/437/ЕО, Ö във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета Õ от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[13]. ê 2414/2001 съобр. 4 (адаптиран) (20) Съгласно член 1 от протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия и Обединеното кралство не участват в приемането на настоящия регламент. Следователно, без да се засяга член 4 от посочения протокол, разпоредбите на настоящия регламент не Ö следва да Õ се прилагат за Ирландия или за Обединеното кралство, ê 539/2001 ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За целите на настоящия регламент, „виза“ означава разрешение, което е издадено от държава-членка, или взето от такава държава-членка решение, което се изисква с оглед на: а) влизане в тази държава-членка или в няколко държави-членки с намерение за престой за общ период не повече от три месеца; б) влизане в тази държава-членка или в няколко държави-членки с цел транзитно преминаване през нейната/тяхната територия, освен за транзит на аерогара. Член 2 ê 539/2001 (адаптиран) 1. Гражданите на третите страни, Ö посочени Õ в приложение I, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. ê 1932/2006 чл. 1, т. 1, буква а) (адаптиран) 2. Без да се засягат изискванията, произтичащи от Европейското споразумение за Ö премахване Õ на визите за бежанци, подписано в Страсбург на 20 април 1959 г., Ö признатите Õ бежанци и лицата без гражданство трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки, ако третата страна, в която те пребивават и която им е издала документ за пътуване, е трета страна, посочена в приложение І към настоящия регламент. ê 539/2001 (адаптиран) è1 2414/2001 чл. 1, т. 2 Член 3 è1 Гражданите на третите страни, Ö посочени Õ в приложение II, са освободени от изискването за виза, установено в член 2, параграф 1, за престой, който не е по-дълъг от три месеца общо. ç ê 1932/2006 чл. 1, т. 1, буква б) (адаптиран) Следните лица също така се освобождават от изискването за виза: a) граждани на трети страни, посочени в приложение І Ö към настоящия регламент Õ, които притежават разрешително за местен граничен трафик, издадено от държавите-членки по силата на Регламент (ЕО) № 1931/2006, когато тези лица упражняват своето право в контекста на режима за местния граничен трафик; б) ученици, които са граждани на трета страна, посочена в приложение І Ö към настоящия регламент Õ, и които пребивават в държава-членка, която прилага Решение 94/795/ПВР на Съвета[14] и които пътуват в рамките на училищна екскурзия като членове на група ученици, придружавани от учител от съответното училище; в) признати бежанци и лица без гражданство и други лица, които не притежават националност на нито една страна, и които пребивават в държава-членка и притежават документ за пътуване, издаден от същата държава-членка. ê 539/2001 (адаптиран) Член 4 Гражданите на Ö новосъздадени Õ трети страни, които са били част от страните, Ö посочени Õ в приложения I и II, подлежат съответно на разпоредбите на членове 2 и 3, освен ако и докато Съветът вземе друго решение в съответствие с процедурата, определена в релевантната разпоредба от Договора. Член 5 1. Държава-членка може да предвиди изключения от изискването за виза, Ö посочено в Õ член 2 или изключения от освобождаването от изискването за виза, Ö посочени в Õ член 3, по отношение на: ê 1932/2006 чл. 1, т. 3, буква а) а) притежателите на дипломатически паспорти, служебни паспорти или специални паспорти в съответствие с една от процедурите, определени в член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 789/2001 на Съвета[15]; ê 539/2001 б) граждански въздушен и морски екипаж; в) екипажа и съпровождащите лица на полети, извършвани с цел провеждане на спасителна операция или оказване на спешна помощ, както и други лица, които оказват помощ при бедствие или катастрофа; г) гражданския екипаж на кораби, които плават в международни води; д) притежателите на пасавани, които някои междуправителствени международни организации издават на своите служители. ê 1932/2006 чл. 1, т. 3, буква б) (адаптиран) 2. Държава-членка може да освободи от изискването за виза: а) ученик с националност на трета страна, посочена в приложение І, който пребивава в трета страна, посочена в приложение ІІ или в Швейцария и Лихтенщайн, и който пътува в рамките на училищна екскурзия като член на група ученици, придружавани от учител от съответното училище; б) признати бежанци и лица без гражданство, ако третата страна, в която те пребивават и която е издала техния документ за пътуване, е една от третите страни, посочени в приложение ІІ; в) членове на въоръжените сили, които пътуват по въпроси, свързани с НАТО или с Партньорство за мир, и притежават заповеди за идентификация и движение, предвидени със Споразумението от 19 юни 1951 г. между страните по Организацията на Северноатлантическия договор по отношение на статута на техните въоръжени сили. ê 539/2001 3. Държава-членка може да предвиди изключения от освобождаването от изискването за виза, предвидено в член 3, по отношение на лицата, които упражняват доходоносна дейност по време на престоя си. ê 539/2001 (адаптиран) Член 6 1. Държавите-членки Ö съобщават на Комисията и на Õ останалите държави-членки мерките, които предприемат съгласно член 5 Ö в срок от пет работни дни от приемането им Õ. ê 539/2001 2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз информацията за мерките, които са съобщени съгласно параграф 1. ê 851/2005 чл. 1, т. 1 (адаптиран) Член 7 1. Ако трета страна, Ö посочена Õ в приложение II, въведе Ö изискване Õ за виза за граждани на държава-членка, се прилагат разпоредби Ö те, установени в алинеи втора—пета от настоящия параграф и в параграфи 2—5 Õ. Ö Засегнатата Õ държава-членка уведомява писмено Съвета и Комисията за въвеждането на Ö изискване Õ за виза в срок от деветдесет дни от Ö въвеждането или от неговото обявяване Õ; нотификацията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз , серия С. В Ö нотификацията Õ се посочват Ö датата на прилагане Õ на мярката, както и видът на документите за пътуване и визите, за които тя се отнася. Ако третата страна вземе решение за отмяна на задължението за виза преди изтичането на този срок, Ö нотификацията Õ не е необходима. Веднага след датата на публикуване на посочената нотификация Комисията предприема, съгласувано със Ö засегнатата Õ държава-членка, действия пред органите на съответната трета страна за Ö възстановяване на безвизовото пътуване Õ. Комисията докладва на Съвета в срок от деветдесет дни след публикуването на нотификацията, съгласувано със Ö засегнатата Õ държава-членка. Докладът може да бъде придружен от предложение за временно възстановяване на Ö изискването Õ за виза за гражданите на съответната трета страна. Комисията може да Ö представи това Õ предложение и след обсъждането на нейния доклад в Съвета. Съветът се произнася по предложението с квалифицирано мнозинство в срок от три месеца. 2. Комисията може, ако счете за необходимо, без предварителен доклад да Ö представи Õ предложение за временно Ö възстановяване на изискването Õ за виза за гражданите на третата страна, посочена в параграф Ö 1, пета алинея Õ. Ö Към Õ това предложение се прилага процедурата, предвидена в Ö същата алинея Õ. Ö Засегнатата Õ държава-членка може да Ö заяви Õ дали желае Комисията да се откаже от временното Ö възстановяване на изискването Õ за виза без предварителен доклад. 3. Ö Процедурата, посочена в параграф 1, пета алинея и в параграф 2, не засяга правото на Õ Комисията да представи предложение за изменение на настоящия регламент с цел включване на съответната трета страна в Ö списъка, изложен в Õ приложение I. Ако бъде взето решение за прилагане на временна мярка, Ö посочена в параграф 1, пета алинея и в параграф 2 Õ, Комисията представя предложението за изменение на настоящия регламент най-късно девет месеца след влизане в сила на временната мярка. Такова предложение освен това съдържа разпоредби относно отмяната на временните мерки, ако такива са въведени съгласно Ö процедурите, посочени в параграф 1, пета алинея и в параграф 2 Õ. Комисията междувременно продължава да Ö полага усилия с цел да насърчи Õ органите на съответната трета страна да възстановят безвизовото пътуване за гражданите на Ö засегнатата Õ държава-членка. 4. Ако трета страна, Ö посочена в приложение II, изискваща виза за гражданите на държава-членка, Õ отмени Ö изискването Õ за виза, държавата-членка Ö незабавно Õ уведомява за това Съвета и Комисията. Нотификацията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз , серия С. Всички временни мерки, Ö за които е взето решение съгласно параграф 2 Õ, изтичат седем дни след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз . Ако съответната трета страна е въвела Ö изискване Õ за виза за граждани на две или повече държави-членки, временната мярка изтича едва след последната публикация. ê 851/2005 чл. 1, т. 2 (адаптиран) 5. Ако продължава да не съществува реципрочност относно освобождаването от Ö изискване Õ за виза между трета страна, посочена в приложение II, и една от държавите-членки, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета преди 1 юли на всяка четна година относно несъществуващата реципрочност и при необходимост прави подходящи предложения. ê 539/2001 (адаптиран) Член 8 Настоящият регламент не засяга правомощията на държавите-членки по отношение на признаването на държави и териториални единици и на паспорти, документи Ö за пътуване Õ и документи за самоличност, издавани от техните органи. ê 1932/2006 чл. 2, втора алинея (адаптиран) Член 9 Държавите-членки прилагат освобождаването от изискването за виза по отношение на гражданите на Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, Барбадос, Мавриций, Сейнт Кийтс и Нейвис и Сейшели от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от визи, сключено от Общността с въпросната трета страна. ê Член 10 Регламент (ЕО) № 539/2001 се отменя. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV. ê 2414/2001 чл. 1, т. 3 Член 11 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. ê 539/2001 (адаптиран) Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки Ö в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност Õ. Съставено в Брюксел на […] За Съвета Председател […] ê 539/2001 (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ I Ö Списък на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки Õ 1. ДЪРЖАВИ Азербайджан Албания Алжир Ангола Армения Афганистан Бангладеш Бахрейн Беларус Белийз Бенин Бивша югославска република Македония ê 1932/2006 чл. 1, т. 4, буква а), подточка i) Боливия ê 539/2001 Босна и Херцеговина Ботсуана Буркина Фасо Бурма/Мианмар Бурунди Бутан Вануату Виетнам Габон Гамбия Гана Гвиана Гвинея Гвинея Бисау Гренада Грузия Демократична република Конго Джибути Доминика Доминиканска република Египет ê 453/2003 чл. 1, т. 1, буква б) Еквадор ê 539/2001 Екваториална Гвинея Еритрея Етиопия Замбия Зимбабве ê 1932/2006 чл. 1, т. 4, буква а), подточка iii) (адаптиран) Ö Източен Тимор Õ ê 539/2001 (адаптиран) Индия Индонезия Иран Ирак Йемен Йордания Кабо Верде Казахстан Камбоджа Камерун Катар Кения Киргизстан Кирибати Китай Колумбия Коморски острови Конго Кот Д'Ивоар Куба Кувейт Лаос Лесото Либерия Либия Ливан Мавритания Мадагаскар Малави Малдиви Мали Мароко Маршалски острови Микронезия Мозамбик Ö Република Õ Молдова Монголия Намибия Науру Непал Нигер Нигерия Обединени арабски емирства Оман Пакистан Палау Папуа Нова Гвинея Перу Руанда Русия ê 1932/2006 чл. 1, т. 4, буква а), подточка v) Самоа ê 539/2001 Сао Томе и Принсипи Саудитска Арабия Свазиленд Северна Корея Северни Мариански острови Сейнт Винсент и Гренадин Сейнт Лучия Сенегал Сиера Леоне Сирия Соломонови острови Сомалия Судан Суринам ê 1932/2006 чл. 1, т. 4, буква а), подточка iv) Сърбия ê 539/2001 Таджикистан Тайланд Танзания Того Тонга Тринидад и Тобаго Тувалу Тунис Туркменистан Турция Уганда Узбекистан Украйна Фиджи Филипините Хаити Централноафриканска република Чад ê 1932/2006 чл. 1, т. 4, буква а), подточка iv) Черна гора ê 539/2001 Шри Ланка Южна Африка Ямайка ê 539/2001 (адаптиран) 2. Ö ОБРАЗУВАНИЯ Õ И ТЕРИТОРИАЛНИ ВЛАСТИ, КОИТО НЕ СА ПРИЗНАТИ ЗА ДЪРЖАВИ ОТ НИТО ЕДНА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА Палестинска власт Тайван ê 1932/2006 чл. 1, т. 4, буква б) (адаптиран) 3. БРИТАНСКИ ГРАЖДАНИ, КОИТО НЕ СА ГРАЖДАНИ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОБЩНОСТНОТО ПРАВО: Граждани на британски отвъдморски територии, които не притежават право на Ö местопребиваване Õ в Обединеното кралство Британски отвъдморски граждани Британски поданици, които не притежават право на Ö местопребиваване Õ в Обединеното кралство Британски защитени лица. _______________ ê 539/2001 (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ II Ö Списък на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването за виза за престой, който не е по-дълъг от три месеца общо Õ 1. ДЪРЖАВИ Австралия Андора ê 1932/2006 чл. 1, т. 5, буква а), т. ii) и iii) (адаптиран) Антигуа и Барбуда[16] ê 539/2001 Аржентина ê 1932/2006 чл. 1, т. 5, буква а), т. ii) и iii) (адаптиран) Барбадос[17] Бахамски острови[18] ê 539/2001 Бразилия ê 1932/2006 чл. 1, т. 5, буква а), т. iv) Бруней Дарусалам ê 539/2001 Ватикана Венецуела Гватемала Израел Канада Коста Рика ê 1932/2006 чл. 1, т. 5, буква а), подточки ii) и iii) (адаптиран) Мавриций[19] ê 539/2001 Малайзия Мексико Монако Нова Зеландия Никарагуа Панама Парагвай Салвадор Сан Марино ê 1932/2006 чл. 1, т. 5, буква а), подточки ii) и iii) (адаптиран) Сейнт Кийтс и Нейвис[20] Сейшели[21] ê 539/2001 Сингапур Съединени американски щати Уругвай Хондурас Хърватия Чили Южна Корея Япония 2. СПЕЦИАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЙОНИ (САР) НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА Макао САР[22] Хонконг САР[23] ê 1932/2006 чл. 1, т. 5, буква б) 3. БРИТАНСКИ ГРАЖДАНИ, КОИТО НЕ СА ГРАЖДАНИ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОБЩНОСТНОТО ПРАВО: Британски граждани (отвъдморски територии). _______________ é ПРИЛОЖЕНИЕ III Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения Регламент (EО) № 539/2001 на Съвета (OВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1) | Регламент (EО) № 2414/2001 на Съвета (OВ L 327, 12.12.2001 г., стр. 1) | Регламент (EО) № 453/2003 на Съвета (OВ L 69, 13.3.2003 г., стр. 10) | Акт за присъединяване от 2003 г., приложение II, т. 18 Б (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 718) | Регламент (EО) № 851/2005 на Съвета (OВ L 141, 4.6.2005 г., стр. 3) | Регламент (EО) № 1791/2006 на Съвета (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1) | единствено член 1, параграф 1, единадесето тире, по отношение на Регламент (EО) № 539/2001, и точка 11 Б.3 от приложението | Регламент (EО) № 1932/2006 на Съвета (OВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23) | _____________ ПРИЛОЖЕНИЕ IV Таблица на съответствието Регламент (ЕО) № 539/2001 | Настоящият регламент | Член 1, параграф 1, първа алинея | Член 2, параграф 1 | Член 1, параграф 1, втора алинея | Член 2, параграф 2 | Член 1, параграф 2, първа алинея | Член 3, параграф 1 | Член 1, параграф 2, втора алинея, уводна част | Член 3, параграф 2, уводна част | Член 1, параграф 2, втора алинея, първо тире | Член 3, параграф 2, буква a) | Член 1, параграф 2, втора алинея, второ тире | Член 3, параграф 2, буква б) | Член 1, параграф 2, втора алинея, трето тире | Член 3, параграф 2, буква в) | Член 1, параграф 3 | Член 4 | Член 1, параграф 4, уводна част | Член 7, параграф 1, първа алинея | Член 1, параграф 4, буква a), първо и второ изречение | Член 7, параграф 1, втора алинея | Член 1, параграф 4, буква a), трето изречение | Член 7, параграф 1, трета алинея | Член 1, параграф 4, буква б) | Член 7, параграф 1, четвърта алинея | Член 1, параграф 4, буква в) | Член 7, параграф 1, пета алинея | Член 1, параграф 4, буква г) | Член 7, параграф 2 | Член 1, параграф 4, буква д), първо изречение | Член 7, параграф 3, първа алинея | Член 1, параграф 4, буква д), второ изречение | Член 7, параграф 3, втора алинея | Член 1, параграф 4, буква д), трето и четвърто изречение | Член 7, параграф 3, трета алинея | Член 1, параграф 4, буква е), първо изречение | Член 7, параграф 4, първа алинея | Член 1, параграф 4, буква е), второ и трето изречение | Член 7, параграф 4, втора алинея | Член 1, параграф 5 | Член 7, параграф 5 | Член 2, уводна част | Член 1, уводна част | Член 2, първо тире | Член 1, буква a) | Член 2, второ тире | Член 1, буква б) | Член 4 | Член 5 | Член 5 | Член 6 | Член 6 | Член 8 | Член 7 | - | - | Член 9 | - | Член 10 | Член 8 | Член 11 | Приложение I | Приложение I | Приложение II | Приложение II | - | Приложение III | - | Приложение IV | _____________ [1] COM(87) 868 PV. [2] Вж. приложение 3 от част А на посочените заключения. [3] Изработено в съответствие със съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета - Кодификация на acquis communautaire, COM(2001) 645 окончателен. [4] Вж. приложение III към настоящото предложение. [5] ОВ C , , стр. . [6] ОВ C , , стр. . [7] OВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1. [8] Вж. приложение III. [9] ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 1. [10] ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 1. [11] ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36. [12] ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31. [13] ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1. [14] ОВ L 327, 19.12.1994 г., стр. 1. [15] ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 2. [16] Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от визи, сключено с Общността. [17] Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от визи, сключено с Общността. [18] Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от визи, сключено с Общността. [19] Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от визи, сключено с Общността. [20] Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от визи, сключено с Общността. [21] Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от визи, сключено с Общността. [22] Освобождаването от изискването за виза се прилага само спрямо притежателите на паспорт от „Região Administrativa Especial de Macau“. [23] Освобождаването от изискването за виза се прилага само спрямо притежателите на паспорт от „Hong Kong Special Administrative Region“.