(1)

Горите осигуряват голямо разнообразие от екологични, икономически и социални ползи, включително горски продукти от дървен материал и недървесни горски продукти, както и на свързани с околната среда услуги от основно значение за човечеството, тъй като те са дом на по-голямата част от биологичното разнообразие на сушата на Земята. Те поддържат функционирането на екосистемите, спомагат за опазването на климатичната система, осигуряват чист въздух и играят жизненоважна роля за пречистването на водите и почвите, както и за задържането на водата и възстановяването на водните запаси. Големите горски площи действат като източник на влага и спомагат за предотвратяване на опустиняването на континенталните региони. Освен това горите осигуряват препитание и доходи за около една трета от световното население и тяхното унищожаване има сериозни последици за поминъка на най-уязвимите хора, включително коренното население и местните общности, които са силно зависими от горските екосистеми. Освен това обезлесяването и деградацията на горите намаляват основните въглеродни поглътители. Обезлесяването и деградацията на горите увеличават също вероятността за контакти между дивите животни, селскостопанските животни и хората, като по този начин повишават риска от разпространение на нови болести и риска от възникване на нови епидемии и пандемии.

(2)

Обезлесяването и деградацията на горите настъпват с тревожни темпове. По оценка на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) между 1990 г. и 2020 г. в целия свят са изчезнали 420 милиона хектара гори, което представлява приблизително 10 % от останалите гори в света и e равностойно на площ, която е по-голяма от Европейския съюз. Обезлесяването и деградацията на горите представляват също важни фактори за глобалното затопляне и загубата на биологично разнообразие – двете най-важни екологични предизвикателства в днешно време. И все пак, всяка година светът продължава да губи 10 милиона хектара гори. Освен това горите са силно засегнати от изменението на климата и за да се осигури приспособимост и устойчивост на горите през следващите десетилетия, е необходимо да се преодолеят много предизвикателства.

(3)

Обезлесяването и деградацията на горите допринасят за глобалната климатична криза по много начини. Най-важното е, че те увеличават емисиите на парникови газове чрез свързани с тях горски пожари, като капацитетът за поглъщане на въглерод се премахва трайно, намалява се устойчивостта на засегнатата площ към изменението на климата и значително се намалява биологичното ѝ разнообразие и устойчивостта на болести и вредители. Само обезлесяването е причина за 11 % от емисиите на парникови газове, както е посочено в специалния доклад относно изменението на климата и земята на от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменението на климата.

(4)

Влошаването на климата води до загуба на биологично разнообразие в световен мащаб, а вследствие на загубата на биологично разнообразие изменението на климата се задълбочава; така те са неразривно свързани, както потвърждават последните проучвания. Биологичното разнообразие и здравите екосистеми са от основно значение за устойчивото на климатичните изменения развитие. Насекомите, птиците и бозайниците играят ролята на опрашители и разпространители на семена и могат да спомогнат за по-ефективно пряко или косвено съхранение на въглерода. Горите също така осигуряват непрекъснатото допълване на водните ресурси и предотвратяването на суши и техните вредни последици за местните общности, включително коренното население. Драстичното ограничаване на обезлесяването и на деградацията на горите, както и системното възстановяване на горите и другите екосистеми, е единствената най-значима природосъобразна възможност за смекчаване на изменението на климата.

(5)

Биологичното разнообразие е от съществено значение за устойчивостта на екосистемите и техните услуги както на местно, така и на световно равнище. Повече от половината от световния брутен вътрешен продукт зависи от природата и услугите, които се предоставят благодарение на нея. Три основни икономически сектора – строителство, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост – са силно зависими от природата. Загубата на биологично разнообразие застрашава устойчивите водни цикли и продоволствените системи и излага на риск продоволствената сигурност и изхранването. Опрашването на над 75 % от видовете култури в световен мащаб се извършва от животни. Освен това в няколко промишлени сектора се разчита на генетичното разнообразие и екосистемните услуги като критични източници на производствени суровини, по-специално на производството на лекарства, включително на антимикробни средства.

(6)

Изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и обезлесяването са глобални проблеми от най-голямо значение, които засягат оцеляването на човечеството и устойчивите условия на живот на Земята. Ускоряването на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и деградация на околната среда, съчетани с конкретни примери за тяхното опустошително въздействие върху природата, условията на живот на хората и местните икономики, доведоха до признаването на екологичния преход като определящата цел на нашето време и като въпрос на равенство между половете и на равнопоставеност на поколенията.

(7)

Защитниците на правата на човека в областта на околната среда, които се стремят да защитават и утвърждават правата на човека, свързани с околната среда, включително достъпа до чиста вода, въздух и земя, често са обект на преследване и смъртоносни нападения. Тези нападения засягат непропорционално коренното население. Според докладите от 2020 г. повече от две трети от жертвите на тези нападения са работили срещу обезлесяването и промишленото развитие в защита на горите по света.

(8)

Потреблението в Съюза е значителен фактор за обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб. Според оценката на въздействието на настоящия регламент без подходяща регулаторна намеса само потреблението и производството в Съюза на шест стоки (едър рогат добитък, какао, кафе, палмово масло, соя и дървен материал) би довело до 2030 г. до нарастване на обезлесяването приблизително до 248 000 хектара годишно.

(9)

Що се отнася до състоянието на горите в Съюза, в Доклада за състоянието на горите в Европа за 2020 г. се посочва, че между 1990 г. и 2020 г. площта на горите в Европа се е увеличила с 9 %, съхраняваният в биомасата въглерод е нараснал с 50 %, а доставките на дървен материал са се увеличили с 40 %. Първичните и естествено възобновяващите се гори са изложени на риск, inter alia, в резултат на интензивното управление, а уникалното им биологично разнообразие и структурни характеристики са застрашени. Освен това Европейската агенция за околна среда отбеляза, че по-малко от 5 % от европейските горски площи понастоящем се считат за незасегнати или естествени, докато 10 % от европейските горски площи са класифицирани като интензивно управлявани. Горските екосистеми трябва да противостоят на многостранен натиск, причинен от изменението на климата и вариращ от екстремни метеорологични модели до вредители и от антропогенни дейности, които оказват отрицателно въздействие върху екосистемите и местообитанията. По-специално, интензивното управление на гори с дървета от един клас на възраст чрез гола сеч и премахване на мъртвата дървесина могат да окажат сериозно въздействие върху цели местообитания.

(10)

През 2019 г. Комисията прие няколко инициативи за справяне с глобалните екологични кризи, включително конкретни действия във връзка с обезлесяването. В своето съобщение от 23 юли 2019 г.„Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (наричано по-нататък „съобщение „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“) Комисията определя като приоритет намаляването на последиците, които потреблението в Съюза оказва върху земята, и насърчава потреблението в Съюза на продукти от несвързани с обезлесяване вериги на доставки. В своето съобщение от 11 декември 2019 г., „Европейският зелен пакт“, Комисията определи нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, изградена върху устойчива и основана на правила свободна търговия, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и където икономическият растеж не зависи от използването на ресурси и не се пренебрегват нито хора, нито територии. Пактът има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите и бъдещите поколения от свързани с околната среда рискове и въздействия. Освен това Европейският зелен пакт цели да осигури на гражданите и на бъдещите поколения, inter alia, чист въздух, чиста вода, здрава почва и биологично разнообразие. За тази цел съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (наричана по-нататък „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.“), съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно стратегията От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (наричана по-нататък „Стратегия “От фермата до трапезата“), съобщението на Комисията от 16 юли 2021 г. относно Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г., съобщението на Комисията от 12 май 2021 г. относно Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ и други важни стратегии, като например съобщението на Комисията от 30 юни 2021 г. относно Дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г., разработени в рамките на Европейския зелен пакт, допълнително подчертават значението на действията за опазване и устойчивост на горите. По-специално Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. има за цел опазване на природата и постигане на обрат в тенденцията към деградация на екосистемите. И накрая, съобщението на Комисията от 11 октомври 2018 г. за Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда насърчава опазването на околната среда и екосистемите и същевременно с това се решават въпроси, свързани с нарастващото търсене на храни, фуражи, енергия, материали и продукти, като се търсят нови начини за производство и потребление.

(11)

Държавите членки многократно са изразявали своята загриженост във връзка с непрекъснатото обезлесяване и деградация на горите. Те подчертаха, че тъй като настоящите политики и действия на световно равнище за опазване, възстановяване и устойчиво управление на горите не са достатъчни за спиране на обезлесяването, деградацията на горите и загубата на биологично разнообразие, са необходими засилени действия на равнището на Съюза, за да се допринесе по-ефективно за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в рамките на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, която беше приета от всички държави – членки на ООН, през 2015 г. Съветът изрично подкрепи намерението на Комисията, заявено в съобщението „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, да извърши оценка на допълнителните регулаторни и нерегулаторни мерки и да представи предложения за двата вида мерки. Съюзът и държавите членки подкрепиха също Десетилетието на ООН за действия за ЦУР, Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите и Десетилетието на ООН за семейното земеделие.

(12)

Европейският парламент подчерта, че понастоящем унищожаването, деградацията и преобразуването на горите и естествените екосистеми в световен мащаб, както и нарушенията на правата на човека, са свързани до голяма степен с разрастването на селскостопанското производство, по-специално чрез превръщането на горите в земеделска земя, предназначена за производството на редица стоки и продукти, чието търсене е голямо. На 22 октомври 2020 г. Парламентът прие резолюция в съответствие с член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в която се отправя искане към Комисията да представи предложение, въз основа на член 192, параграф 1 от ДФЕС, за „законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване“ на базата на задължителна надлежна проверка.

(13)

Борбата с обезлесяването и деградацията на горите представлява важна част от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за спазване на ангажиментите на Съюза по Европейския зелен пакт, както и на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (3) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), Осмата програма за действие за околната среда, приета с Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета (4), и на правно обвързващия ангажимент по линия на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (5) за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с равнищата от 1990 г.

(14)

Борбата с обезлесяването и деградацията на горите представлява също важна част от пакета от мерки, необходими за борба със загубата на биологично разнообразие и за спазване на ангажиментите на Съюза по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР) (6), Европейския зелен пакт, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и придружаващите ги цели на Съюза за възстановяване на природата.

(15)

Първичните гори са уникални и незаменими. Горските плантации и залесените гори имат различни компоненти на биологичното разнообразие и предоставят различни екосистемни услуги в сравнение с първичните и естествено възобновяващите се гори.

(16)

Разрастването на селското стопанство е причина за почти 90 % от обезлесяването в световен мащаб, като повече от половината от загубите на гори се дължат на преобразуването на горите в земеделски площи, докато пашата на добитък е причина за почти 40 % от загубите на гори.

(17)

Производството на фураж за добитъка може да допринесе за обезлесяването и деградацията на горите. Насърчаването на алтернативни устойчиви селскостопански практики може да отговори на предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, и да предотврати обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб. Стимулите за възприемане на по-балансирани, здравословни и питателни режими на хранене и по-устойчив начин на живот могат да намалят натиска върху земята и ресурсите.

(18)

Между 1990 г. и 2008 г. Съюзът е внасял и консумирал една трета от свързаните с обезлесяване селскостопански продукти, търгувани в световен мащаб. През този период на потреблението в Съюза се дължат 10 % от обезлесяването в световен мащаб, свързано с производството на стоки или предоставянето на услуги. Въпреки че относителният дял на потреблението в Съюза намалява, то е фактор за обезлесяването с прекомерна тежест. Поради това Съюзът следва да предприеме действия, чрез които да се сведе до минимум глобалното обезлесяване и деградация на горите, причинени от потреблението на определени стоки и продукти, и по този начин да се опита да намали своя принос за емисиите на парникови газове и загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, както и да насърчава устойчиви модели на производство и потребление в Съюза и на глобално равнище. За да окаже най-голямо въздействие, политиката на Съюза следва да се стреми да влияе върху световния пазар, а не само върху веригите на доставки за Съюза. В това отношение партньорствата и ефективното международно сътрудничество, включително споразуменията за свободна търговия, с държавите производители и държавите потребители са от основно значение.

(19)

Съюзът се ангажира да насърчава и прилага амбициозни политики в областта на околната среда и климата в целия свят в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 37 от нея, в който се предвижда, че високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие. Като част от външното измерение на Европейския зелен пакт действията съгласно настоящия регламент следва да отчитат значението на съществуващите глобални споразумения, ангажименти и рамки, допринасящи за намаляване на обезлесяването и деградацията на горите, като например Стратегическия план на ООН за горите за периода 2017—2030 г. и неговите глобални цели за горите, Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение, КБР и нейната глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., Глобалния стратегически план за биологичното разнообразие за периода 2011—2020 г. и заложените в него цели за биологичното разнообразие от Аичи, и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването; както и многостранната рамка в подкрепа на справянето с първопричините за обезлесяването и деградацията на горите, като например ЦУР и Декларацията на ООН за правата на коренното население.

(20)

Спирането на обезлесяването и възстановяването на деградиралите гори е съществена част от ЦУР. Настоящият регламент следва да допринесе по-специално за постигането на целите по отношение на живота на земята (ЦУР 15), борбата с климатичните промени (ЦУР 13), отговорното потребление и производство (ЦУР 12), предотвратяването на глада (ЦУР 2) и доброто здраве и благополучие (ЦУР 3). Съответната подцел 15.2 за спиране на обезлесяването до 2020 г. не е постигната, което подчертава спешната необходимост от амбициозни и ефективни действия.

(21)

Чрез настоящия регламент следва също да се даде отговор на Декларацията от Ню Йорк за горите – правно необвързваща политическа декларация, която утвърждава глобален график за намаляване наполовина на загубата на естествени гори до 2020 г. с цел тя да бъде прекратена до 2030 г. Декларацията беше подкрепена от десетки правителства, много от най-големите предприятия в света, влиятелни организации на гражданското общество и на коренното население. В декларацията е отправен призив и към частния сектор да постигне целта за премахване на обезлесяването от производството на селскостопански продукти като палмово масло, соя, хартия и говеждо месо не по-късно от 2020 г. – цел, която не е постигната. Освен това настоящият регламент следва да допринесе за Стратегическия план на Организацията на обединените нации за горите за периода 2017—2030 г., чиято глобална цел № 1 за горите е постигането на обрат в тенденцията към загуба на горско покритие в световен мащаб чрез устойчиво управление на горите, включително опазване, възстановяване, ново залесяване и повторно залесяване, повишаване на усилията за предотвратяване на деградацията на горите и да допринесе за глобалните усилия за справяне с изменението на климата.

(22)

В настоящия регламент следва да бъде отразена и Декларацията на лидерите от Глазгоу от 2021 г. относно горите и земеползването, представена на конференцията на ООН по изменението на климата през ноември 2021 г., в която се отчита, че за да бъдат постигнати целите, свързани със земеползването, климата, биологичното разнообразие и устойчивото развитие както на световно, така и на национално равнище, ще са необходими по-нататъшни действия за трансформация във взаимосвързаните области на устойчиво производство и потребление; развитие на инфраструктурата; търговия, финанси и инвестиции; и подкрепа за дребните земеделски стопани, коренното население и местните общности. Страните, подписали декларацията, се ангажираха да работят заедно за спиране и обръщане до 2030 г. на процеса на загуба на гори и деградация на земите и подчертаха, че ще повишат съвместните си усилия за улесняване, както в международен, така и в национален план, на търговски политики и политики за развитие, които насърчават устойчивото развитие и устойчивото производство и потребление на стоки и които са от взаимна полза за държавите.

(23)

Като член на Световната търговска организация (СТО) Съюзът е поел ангажимент да насърчава многостранна търговска система в рамките на СТО, която е универсална, основана на правила, отворена, прозрачна, предвидима, приобщаваща, недискриминационна и справедлива, както и търговска политика, която е отворена, устойчива и решителна. Поради това приложното поле на настоящия регламент следва да включва както стоките и продуктите, произвеждани в рамките на Съюза, така и стоките и продуктите, внасяни в Съюза.

(24)

Предизвикателствата, пред които е изправен светът по отношение на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, могат да бъдат преодолени единствено чрез действия в световен мащаб. Съюзът следва да бъде силен участник на световната сцена, като едновременно служи за пример и играе водеща роля в международното сътрудничество, за да се създаде отворена и справедлива многостранна система, в която устойчивата търговия да действа като ключов фактор за екологичния преход с цел борба с изменението на климата и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие.

(25)

Настоящият регламент взема под внимание и съобщенията на Комисията от 22 юни 2022 г.„Силата на търговските партньорства: заедно за екологичен и справедлив икономически растеж“ и от 18 февруари 2021 г.„Преглед на търговската политика – отворена, устойчива и решителна търговска политика“, в които се посочва, че с оглед на новите външни и вътрешни предизвикателства, и по-специално на новия модел за по-устойчив растеж, определен в Европейския зелен пакт и европейската стратегия в областта на цифрови технологии, съдържащa се в съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г. за Изграждане на цифровото бъдеще на Европа, Съюзът се нуждае от нова стратегия за търговската политика – такава, която ще подкрепя постигането на целите на вътрешната и външната политика на Съюза и ще способства за увеличаване на устойчивостта в съответствие с ангажиментите му за цялостно изпълнение на ЦУР. Търговската политика трябва да играе в пълнота своята роля за възстановяването на Съюза след пандемията от COVID-19, за екологичната и цифровата трансформация на икономиката, както и за изграждането на по-гъвкав Съюз на световната сцена.

(26)

В съответствие със своето съобщение от 22 юни 2022 г. за „Силата на търговските партньорства: заедно за екологичен и справедлив икономически растеж“ Комисията засилва ангажираността с търговските партньори с цел насърчаване на спазването на международните трудови и екологични стандарти. В съобщението се предвижда укрепване на главите относно устойчивото развитие, съдържащи клаузи относно обезлесяването и деградацията на горите. Гарантирането на прилагането на съществуващите и сключването на нови търговски споразумения с такива глави ще допълни целите на настоящия регламент.

(27)

Настоящият регламент следва да допълва други мерки, предложени в съобщението „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, и по-специално работа в партньорство с държавите производители, за да им се помогне да отстранят първопричините за обезлесяването, например слабото управление, неефективното правоприлагане и корупцията, и засилване на международното сътрудничество с основните държави потребители, като, inter alia, се насърчава търговията с несвързани с обезлесяване продукти и приемането на сходни мерки, с цел да се избегне пускането на техните пазари на продукти с произход от веригите на доставки, свързани с обезлесяване и деградация на горите.

(28)

Настоящият регламент следва да отчита принципа на съгласуваност на политиките за развитие и да служи за насърчаване и улесняване на сътрудничеството с развиващите се страни, по-специално с най-слабо развитите държави, inter alia, чрез предоставяне на техническа и финансова помощ, когато това е възможно и уместно.

(29)

В координация с държавите членки, Комисията следва да продължи да работи в партньорство с държавите производители и в по-общ план – в сътрудничество с международни организации и органи, както и със съответните действащи на място заинтересовани страни, въз основа на многостранни диалози. Комисията следва да засили своята подкрепа и стимули по отношение на опазването на горите и прехода към несвързано с обезлесяване производство, като признава и укрепва ролята и правата на коренното население, местните общности, дребните земеделски стопани и микро-, малките и средните предприятия (МСП), подобрява управлението и правата на земеползване, засилва правоприлагането и насърчава устойчиво управление на горите, с акцент върху природосъобразни горски практики, основани на научнообосновани показатели и прагови стойности, екотуризъм, устойчиво на изменението на климата селско стопанство, диверсификация, агроекология и агролесовъдство. По този начин Комисията следва изцяло да признае ролята и правата на коренното население и местните общности за опазването на горите, като отчита принципа на свободно, предварително и информирано съгласие. Въз основа на опита и поуките, извлечени в контекста на съществуващите инициативи, Съюзът и държавите членки следва да работят за установяване на партньорства с държавите производители, по тяхно искане, и за преодоляване на глобалните предизвикателства, като същевременно задоволяват местните нужди и обръщат внимание на предизвикателствата, пред които са изправени дребните земеделски стопани, в съответствие със съобщението „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“. Партньорският подход следва да помогне на държавите производители и на техните региони при опазването, възстановяването и устойчивото използване на горите и съответно да допринесе за постигането на целта на настоящия регламент за намаляване на обезлесяването и деградацията на горите, включително чрез използването на цифрови технологии, геопространствена информация и изграждане на капацитет.

(30)

Операторите и търговците следва да бъдат обвързани от задълженията по настоящия регламент, независимо дали предоставянето на пазара се прави чрез традиционни или онлайн средства. Настоящият регламент следва съответно да гарантира, че във всяка верига на доставки има оператор по смисъла на настоящия регламент, който е установен в Съюза и от когото може да се търси отговорност при неизпълнение на задълженията по настоящия регламент. Комисията и държавите членки следва да наблюдават прилагането на настоящия регламент и да преценят дали цифровото и технологичното развитие изискват допълнителни спецификации или инициативи в бъдеще, според случая.

(31)

Друго важно действие, обявено в съобщението „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, е създаването на обсерватория на ЕС по въпросите на обезлесяването, деградацията на горите и промените в горското покритие в световен мащаб и свързаните с това фактори (наричана по-нататък „обсерватория на ЕС“), с която Комисията цели по-добър мониторинг на промените в горското покритие в световен мащаб и свързаните с него фактори. Въз основа на съществуващите инструменти за мониторинг, включително продуктите по програма „Коперник“ и други обществено достъпни или частни източници, обсерваторията на ЕС следва да улеснява достъпа до информация относно веригите на доставки на публични субекти, потребители и предприятия, като предоставя лесни за разбиране данни и информация, свързващи обезлесяването, деградацията на горите и промените в горското покритие в световен мащаб с търсенето в Съюза на стоки и продукти и търговията с тях. Обсерваторията на ЕС следва по този начин да подкрепя прилагането на настоящия регламент, като предоставя научни доказателства по отношение на глобалното обезлесяване и деградация на горите и свързаната с това търговия. Обсерваторията на ЕС следва да предостави карти на земното покритие с времеви серии от крайната дата, определена в настоящия регламент, и набор от класове, позволяващи да се оцени съставът на ландшафта. Обсерваторията на ЕС следва да участва в разработването на система за ранно предупреждение, съчетаваща капацитет за научни изследвания и мониторинг. По отношение на настоящия регламент, когато това е технически осъществимо, целта на системата за ранно предупреждение следва да бъде част от платформа, която може да подпомага компетентните органи, операторите, търговците и други заинтересовани страни в тази област и би могла да осигурява непрекъснат мониторинг и ранно уведомяване за възможно обезлесяване или деградация на горите. Тази платформа следва да започне да функционира възможно най-скоро. Обсерваторията на ЕС следва да си сътрудничи с компетентните органи, съответните международни организации и органи, научноизследователски институти, неправителствени организации, оператори, търговци, трети държави и други заинтересовани страни.

(32)

Съществуващата правна рамка на Съюза е съсредоточена върху борбата с незаконната сеч и свързаната с това търговия и в нея не се разглежда пряко обезлесяването. Тя се състои от Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), и Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета (8). И двата регламента бяха оценени в рамките на проверка за пригодност, при която беше установено, че макар законодателството да е оказало положително въздействие върху управлението на горите, целите на двата регламента – а именно да се ограничи незаконната сеч и свързаната с нея търговия и да се намали потреблението в Съюза на незаконно добит дървен материал– не са постигнати и се стигна до заключението, че поставянето на акцент единствено върху законосъобразността на добиването на дървен материал не е достатъчно за постигане на поставените цели.

(33)

Наличните доклади потвърждават, че значителна част от продължаващото обезлесяване е законосъобразна съгласно законите на държавата на производство. Според доклад на Инициатива за търговия и финанси в областта на политиката за горите (Forest Policy Trade and Finance Initiative), публикуван през май 2021 г. в периода между 2013 г. и 2019 г. се счита, че около 30 % от обезлесяването, дължащо се на търговско селскостопанско производство в тропическите държави, е било законосъобразно. Наличните данни обикновено са съсредоточени върху държави с неефективно управление – общият дял на обезлесяването, което е незаконно, може да е по-малък, но вече са налице ясни данни, които показват, че неотчитането на обезлесяването, което е законосъобразно в държавата на производство, подкопава ефективността на мерките на политиката.

(34)

В оценката на въздействието на възможните мерки на политиката за справяне с обезлесяването и деградацията на горите, причинени от Съюза, заключенията на Съвета от 16 декември 2019 г. и резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. ясно се посочва необходимостта от определянето на обезлесяването и деградацията на горите като водещи критерии за бъдещи мерки на Съюза. Акцентирането единствено върху законосъобразността би могло потенциално да породи риск от занижаване на екологичните стандарти с цел да бъде получен достъп до пазара. Поради това в новата правна рамка на Съюза следва да се разгледат както законосъобразността, така и въпросът дали производството на съответните стоки и съответните продукти не е свързано с обезлесяване.

(35)

Определението на понятието „несвързани с обезлесяване“ следва да бъде достатъчно широко, за да обхване както обезлесяването, така и деградацията на горите, следва да осигури правна яснота и да бъде измеримо въз основа на количествени, обективни и международно признати данни.

(36)

За целите на настоящия регламент използването за селскостопански цели следва да се определи като използването на земя за целите на селското стопанство. Във връзка с това Комисията следва да разработи насоки, за да изясни тълкуването на това определение, по-специално във връзка с преобразуването на гори в земи, чиято цел не е използване за селскостопански цели.

(37)

В съответствие с определенията на ФАО агро-лесовъдните системи, включително когато културите се отглеждат под дървесно покритие, както и горско-растениевъдните, горско-пасищните и горско-растениевъдно-пасищните системи, не следва да се считат за гори, а да се третират като използване за селскостопански цели.

(38)

Настоящият регламент следва да обхваща стоките, чието потребление в Съюза е най-значимо от гледна точка на причиняването на глобално обезлесяване и деградация на горите и за които политическата намеса на Съюза би могла да донесе най-големи ползи за единица търговска стойност. Като част от проучването в подкрепа на оценката на въздействието беше извършен обстоен преглед на съответната научна литература, а именно на първичните източници, в които се преценява въздействието на потреблението в Съюза върху обезлесяването в световен мащаб, като този отпечатък върху околната среда се свързва с конкретни стоки, и беше извършена кръстосана проверка чрез широки консултации със заинтересованите страни. Този процес доведе до изготвянето на първи списък от осем стоки. Дървеният материал е включен пряко в приложното поле, тъй като вече е обхванат от Регламент (ЕС) № 995/2010. Според неотдавна проведено научно изследване (9), използвано за анализа на ефективността, от осем стоки, анализирани в него, на седем стоки се пада най-големият дял от обезлесяването, причинено от Съюза: палмово масло (34,0 %), соя (32,8 %), дървен материал (8,6 %), какао (7,5 %), кафе (7,0 %), едър рогат добитък (5,0 %) и каучук (3,4 %).

(39)

За да се гарантира постигането на целите на настоящия регламент, е важно да се гарантира, че фуражите, използвани за добитъка, попадащ в обхвата на настоящия регламент, не водят до обезлесяване. Поради това операторите, които пускат на пазара или изнасят съответните продукти, съдържащи или произведени от едър рогат добитък, хранен със съответните продукти, съдържащи или произведени с други съответни стоки или съответни продукти, следва да гарантират, като част от своята система на надлежна проверка, че фуражът не е свързан с обезлесяване. В този случай изискванията за географско местоположение по настоящия регламент следва да бъдат ограничени до позоваване на географското местоположение на всеки животновъден обект, където е отглеждан едрият рогат добитък, и не следва да се изисква информация за географското местоположение за самия фураж. Ако компетентният орган получи или бъде уведомен за съответна информация, включително информация на базата основателна загриженост, изразена от трети страни, че е налице риск фуражът да не отговаря на изискванията на настоящия регламент, компетентният орган следва незабавно да поиска подробна информация за този фураж. Ако фуражът вече е бил подложен на надлежна проверка на предходен етап от веригата на доставки, операторите следва да използват като доказателство съответните фактури, референтни номера на съответните декларации за надлежна проверка или друга съответна документация, посочваща, че фуражът не е свързан с обезлесяване, и може да се наложи те да я предоставят на компетентните органи при поискване. Доказателствата следва да обхващат живота на животните до максимум пет години.

(40)

Като се има предвид, че следва да се насърчава използването на рециклирани съответни стоки и съответни продукти и че включването на такива стоки и продукти в приложното поле на настоящия регламент би създало несъразмерна тежест за операторите, използваните стоки и продукти, които са приключили жизнения си цикъл и трябва иначе да се изхвърлят като отпадъци съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. Това обаче следва да не се прилага за определени странични продукти от процеса на производство.

(41)

Настоящия регламент следва да определи задълженията по отношение на съответните стоки и съответните продукти с цел ефективна борба с обезлесяването и деградацията на горите и насърчаване на несвързаните с обезлесяване вериги на доставки, като се отчита защитата на правата на човека и правата на коренното население и местните общности, както в Съюза, така и в трети държави.

(42)

Когато се оценява рискът от несъответствие на съответните стоки и съответните продукти, предназначени за пускане на пазара или за износ, следва да се отчитат нарушенията на правата на човека, свързани с обезлесяването или деградацията на горите, включително на правата на коренното население, местните общности и притежателите на обичайни права на земеползване.

(43)

Много международни организации и органи, като например ФАО, Междуправителствения комитет по изменението на климата, Програмата на ООН за околната среда и Международния съюз по опазване на природата, имат активна дейност, а международните споразумения, като например Парижкото споразумение и КБР, са сключени в областта на обезлесяването и деградацията на горите и определенията в настоящия регламент се основават на тази работа.

(44)

От съществено значение е настоящият регламент да разгледа и въпроса за деградацията на горите. Определението за деградация на горите следва да се основава на международно договорени понятия и да гарантира, че произтичащите задължения могат лесно да бъдат изпълнени от операторите и компетентните органи. Тези задължения следва да могат да се измерват и проверяват оперативно и да бъдат ясни и недвусмислени, за да се гарантира правна сигурност. В този контекст настоящият регламент следва да се съсредоточи върху ключови елементи на деградацията на горите, които могат да бъдат измерени и проверени и са от особено значение за избягване на въздействието върху околната среда, въз основа на най-актуалните научни данни. За тази цел определението за деградация на горите следва да се основава на международно приети понятия, определени от ФАО. Определението за деградация на горите следва да бъде преразгледано в съответствие с настоящия регламент, за да се оцени дали то трябва да бъде разширено, с цел да се включи по-широк набор фактори за деградация на горите и на горските екосистеми в световен мащаб с оглед на по-нататъшното подпомагане на екологичните цели на настоящия регламент, като се вземе предвид напредъкът, постигнат в международните дискусии по въпроса, както и разнообразието от горски екосистеми и практики по света. Прегледът следва да се извършва въз основа на задълбочен анализ, в тясно сътрудничество с държавите членки и в консултация със съответните заинтересовани страни, международните организации и органи и научната общност.

(45)

Настоящият регламент следва да гарантира подходящ баланс между защитата на оправданите правни очаквания на операторите и търговците, които пускат на пазара или изнасят съответните стоки и съответните продукти, като същевременно се сведат до минимум внезапните смущения във веригите на доставки, и основното право на опазване на околната среда, установено в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз. За тази цел следва да се определи крайна дата, за да се осигури основа за оценката дали дадена площ е била подложена на обезлесяване или деградация на горите, така че никакви стоки и продукти, попадащи в обхвата на настоящия регламент, да не могат да бъдат пускани на пазара или изнасяни, ако са произведени на земя, която е била подложена на обезлесяване или деградация на горите след тази дата.

(46)

Крайната дата следва да съответства на съществуващите международни ангажименти, определени в ЦУР и Декларацията от Ню Йорк за горите, с които се следва амбицията за спиране на обезлесяването, възстановяване на деградиралите гори и значително увеличаване на новото залесяване и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г., и следователно следва да бъде установена на 31 декември 2020 г. Тази дата е в съответствие с обявеното от Комисията намерение за борба с обезлесяването в съобщението „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, Европейския зелен пакт, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“. В съответствие с принципа на предпазливост изборът на крайна дата, посочен в предложението на Комисията за настоящия регламент, предхожда датата на влизане в сила на настоящия регламент. Крайната дата е била избрана с цел да се предвиди и предотврати ускоряването на дейностите, водещи до обезлесяване и деградация на горите, между обявяването в предложението на Комисията и датата на влизане в сила на настоящия регламент. В настоящия регламент следва да се вземе предвид преследваната екологична цел и да се потвърди предложената крайна дата, за да се гарантира, че производителите и операторите, които са причинили обезлесяването и деградацията на горите в периода на преговорите по настоящия регламент, нямат право да пускат на пазара или да изнасят съответните стоки и съответните продукти.

(47)

Ограниченията за упражняване на основните права и защитата на оправданите правни очаквания на операторите и търговците, произтичащи от избора на крайна дата, следва да бъдат пропорционални и строго необходими за постигане на целта от общ интерес за опазване на околната среда. За да допринесе за постигането на тази цел, настоящият регламент не следва да се прилага за съответните стоки и съответните продукти, произведени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент. Отложеното прилагане на разпоредбите на настоящия регламент, уреждащи задълженията на операторите и търговците, които възнамеряват да пускат на пазара или да изнасят съответните стоки и съответните продукти, също им предоставя разумен срок за адаптиране към новите изисквания на настоящия регламент.

(48)

За да се засили приносът на Съюза за спиране на обезлесяването и деградацията на горите и да се гарантира, че съответните продукти от свързани с обезлесяване и деградация на горите вериги на доставките не се пускат на пазара, нито се изнасят, съответните продукти не следва да се пускат на пазара или предоставят на пазара или да се изнасят, освен ако не са свързани с обезлесяване и са произведени съгласно приложимото законодателство на държавата на производство. За да се потвърди, че това е така, те следва винаги да бъдат придружавани от декларация за надлежна проверка.

(49)

Въз основа на системен подход операторите следва да предприемат подходящи стъпки, за да гарантират, че съответните продукти, които те възнамеряват да пуснат на пазара, отговарят на изискванията съгласно настоящия регламент за несвързано с обезлесяване производство и за законосъобразност. За целта операторите следва да установят и прилагат системи за надлежна проверка. Тези системи за надлежна проверка, следва да включват три елемента, а именно изисквания за информация, оценка на риска и мерки за намаляване на риска, които да се допълват от задължения за докладване. Системите за надлежна проверка следва да бъдат разработени така, че да се предоставя достъп до информация относно източниците и доставчиците на стоките и продуктите, които биват пускани на пазара, включително информация, доказваща, че са изпълнени изискванията за несвързано с обезлесяване и с деградация на горите производство и законосъобразност, inter alia посредством установяване на държавата на производство или части от нея, включително координатите на географското местоположение на съответните парцели. За тези координати на географското местоположение, които зависят от определянето на момента от време, позиционирането и/или наблюдението на Земята, може да се използват космически данни и услуги, предоставяни в рамките на космическата програма на Съюза (EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“). Въз основа на тази информация операторите следва да направят оценка на риска. Когато бъде установен риск, операторите следва да ограничат този риск, за да постигнат нулев или само незначителен риск. Операторът следва да има право да пусне съответните продукти на пазара или да ги изнесе, само след като стигне до заключението, след провеждане на надлежна проверка, че не съществува никакъв риск или че съществува само незначителен риск от несъответствие на съответните продукти с настоящия регламент.

(50)

При снабдяването с продукти следва да се положат разумни усилия да се гарантира, че на производителите, по-специално на дребните земеделски стопани, се заплаща справедлива цена, за да се осигурят доходи, позволяващи достоен живот, и да се противодейства ефективно на бедността като основна първопричина за обезлесяването.

(51)

Операторите следва официално да поемат отговорност за съответствието на съответните продукти, които те възнамеряват да пускат на пазара или да изнасят, като предоставят декларации за надлежна проверка. В настоящия регламент следва да се предвиди образец на такива декларации. С тези декларации за надлежна проверка се очаква да се улесни прилагането на настоящия регламент от страна на компетентните органи и съдилища, както и да се повиши спазването на изискванията от страна на операторите.

(52)

За да се отчетат добрите практики, в рамките на процедурата за оценка на риска могат да се използват схеми за сертифициране или други схеми, проверени от трети страни. Те обаче не следва да заместват отговорността на оператора по отношение на надлежната проверка.

(53)

Търговците следва да носят отговорност за събирането и съхраняването на информация, за гарантиране на прозрачността на веригата на доставките на съответните продукти, които те предоставят на пазара. Търговците, които не са МСП, оказват значително влияние върху веригите на доставки и играят важна роля, за да се гарантира, че веригите на доставки не са свързани с обезлесяване. Поради това те следва да имат същите задължения като операторите, да поемат отговорност за съответствието на съответните продукти с настоящия регламент и да гарантират, преди да предоставят на пазара съответните продукти, че са извършили надлежна проверка в съответствие с настоящия регламент и че са стигнали до заключението, че не е налице никакъв риск или е установен само незначителен риск, че съответните продукти не отговарят на изискванията на настоящия регламент.

(54)

За да се насърчи прозрачността и да се улесни правоприлагането, операторите, които не попадат в категориите за МСП, включително микропредприятия или физически лица, следва ежегодно да докладват публично за своята система за надлежна проверка, включително за стъпките, които са предприели за изпълнение на задълженията си.

(55)

Операторите следва да могат да получават информация за основателна загриженост от заинтересованите страни, включително по електронен път, и следва да разследват задълбочено всяка получена информация за основателна загриженост.

(56)

Следва да се прилагат други правни актове на Съюза, с които се определят изисквания за надлежна проверка по веригата за създаване на стойност по отношение на неблагоприятното въздействие върху правата на човека или околната среда, доколкото в настоящия регламент не са предвидени специални разпоредби със същата цел, естество и последици, които могат да бъдат адаптирани с оглед бъдещи изменения на правните актове на Съюза. Съществуването на настоящия регламент не следва да изключва прилагането на други правни актове на Съюза, с които се определят изисквания по отношение на надлежната проверка на веригата за създаване на стойност. Когато такива други правни актове на Съюза предвиждат по-специални разпоредби или добавят изисквания към разпоредбите, установени в настоящия регламент, тези разпоредби следва да се прилагат във връзка с настоящия регламент. Освен това, когато настоящият регламент съдържа по-специални разпоредби, те не следва да се тълкуват по начин, който подкопава ефективното прилагане на други правни актове на Съюза относно надлежната проверка или постигането на общата им цел. Следва да бъде възможно Комисията да издава ясни и лесноразбираеми насоки по отношение на спазването на настоящия регламент от страна на операторите и търговците, по-специално МСП.

(57)

Зачитането на правата на коренното население по отношение на горите и на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие, включително както е установен в Декларацията на ООН за правата на коренното население, допринася за опазването на биологичното разнообразие, смекчаването на изменението на климата и преодоляването на свързаните с това опасения във връзка с обществения интерес. Коренното население притежава традиционни познания с екологична и медицинска стойност и много често предлага модел за устойчиво използване на горските ресурси. Това може да допринесе за in-situ опазване в съответствие с КБР. Освен това проучванията показват, че живеещото в горите коренно население играе двойна роля в борбата с изменението на климата: първо, то обикновено се противопоставя на завземането и обезлесяването на земите, които е обитавало от поколения, и второ, някои коренни общности считат, че са отговорни за опазването на горите с цел смекчаване на изменението на климата.

(58)

Принципите, определени в Декларацията от Рио де Жанейро от 1992 г. за околната среда и развитието„ и по-специално принцип № 10 относно значението на повишаването на осведомеността и участието на обществеността по въпроси, свързани с околната среда, и принцип № 22 относно жизненоважната роля на коренното население в управлението на околната среда и развитието, са важни в контекста на осигуряването на устойчиво управление на горите.

(59)

Понятието за свободно, предварително и информирано съгласие на коренното население претърпя развитие през годините след одобряването на Конвенция № 169 на Международната организация на труда относно коренното население и племенните народи от 1989 г. и е отразено в Декларацията на ООН за правата на коренното население. То е предназначено да бъде предпазна мярка, която да гарантира, че потенциалното въздействие върху коренното население ще бъде взето предвид в процеса на вземане на решения по проекти, които засягат това население.

(60)

Операторите, попадащи в обхвата на други правни актове на Съюза, с които се определят изисквания за надлежна проверка по веригата за създаване на стойност по отношение на неблагоприятното въздействие върху правата на човека или околната среда, следва да бъдат в състояние да изпълняват задълженията за докладване съгласно настоящия регламент, като включват изискваната информация при докладването съгласно другите правни актове на Съюза.

(61)

Отговорността за прилагане на настоящия регламент следва да се носи от държавите членки, като компетентните органи на държавите членки следва да гарантират, че настоящият регламент се спазва изцяло. Еднаквото прилагане на настоящия регламент по отношение на съответните продукти, въвеждани на пазара или извеждани от него, може да бъде постигнато единствено чрез системен обмен на информация и сътрудничество между компетентните органи, митническите органи и Комисията.

(62)

Ефективното и ефикасното изпълнение и прилагане на настоящия регламент са от съществено значение за постигането на неговите цели. За тази цел Комисията следва да създаде и управлява информационна система, която да подпомага операторите и компетентните органи при представянето и достъпa до необходимата информация за съответните продукти, пуснати на пазара. Операторите следва да подават декларациите за надлежна проверка чрез информационната система. Информационната система следва да бъде достъпна за компетентните органи и митническите органи, за да се улесни изпълнението на техните задължения по настоящия регламент, и следва да улеснява предаването на информация между държавите членки, компетентните органи и митническите органи. Чувствителните данни, които не представляват търговска информация, следва да бъдат достъпни и за широката общественост при анонимизиране на данните – с изключение на информацията относно списъка на окончателните съдебни решения срещу юридически лица за нарушения на настоящия регламент и наложените им санкции – и следва да се предоставят в отворен и машинно четим формат в съответствие с политиката на Съюза на свободно достъпни данни, както е предвидено в Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(63)

По отношение на съответните продукти, въвеждани на пазара или извеждани от него, компетентните органи следва да имат задачата да проверяват съответствието на съответните продукти с настоящия регламент въз основа, inter alia, на декларациите за надлежна проверка, представяни от операторите. Ролята на митническите органи следва да бъде да гарантират, че им е предоставена препратка към декларацията за надлежна проверка, когато е приложимо. Освен това, от момента на въвеждане на електронния интерфейс за обмен на информация между митническите органи и компетентните органи, компетентните органи следва да проверяват статуса на декларацията за надлежна проверка след първоначален анализ на риска, извършен от компетентните органи в информационната система. Митническите органи следва да предприемат подходящите действия като например да спрат или да откажат съответна стока или съответния продукт, ако това бъде поискано, въз основа на статуса на декларацията за надлежна проверка в информационната система. Тази специфична организация на контрола прави глава VII от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета (12) неприложима, що се отнася до прилагането и изпълнението на настоящия регламент.

(64)

Държавите членки следва да гарантират, че винаги са налице достатъчно финансови ресурси, за да се осигурят на компетентните органи подходящия персонал и технически средства. Нужни са значителни ресурси, за ефикасно провеждане на проверки, и във всеки един момент следва да бъдат осигурени стабилни ресурси в степен, съобразена с нуждите, свързани с прилагането. Държавите членки следва да имат възможността да допълват публичното финансиране като изискват от съответните икономически оператори да възстановят разходите, направени при осъществяването на проверки във връзка със съответните стоки и съответните продукти, за които е установено, че не съответстват на изискванията.

(65)

Настоящият регламент не засяга други правни актове на Съюза относно стоките и продуктите, въвеждани на пазара или извеждани от него, по-специално Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13) по отношение на правомощията на митническите органи и митническия контрол. На вносителите следва да се припомни, че членове 220, 254, 256, 257 и 258 от посочения регламент предвиждат, че продуктите, въвеждани на пазара на Съюза, при които се налага допълнителна обработка, се поставят под съответния митнически режим, който позволява такава обработка. Като цяло допускането за свободно обращение или износ не следва да се смята за доказателство за спазване на правото на Съюза, тъй като такова допускане или износ не включва непременно пълен контрол на спазването.

(66)

С цел оптимизиране на процеса на контрол, включително чрез намаляване на административната тежест за съответните продукти, въвеждани на пазара или извеждани от него, е необходимо да се създаде оперативно съвместим електронен интерфейс, който позволява автоматичното предаване на данни между митническите системи и информационната система на компетентните органи. Средата на Европейският съюз за митническо обслужване на едно гише е логичният кандидат, който да даде възможност за такова предаване на данни. Интерфейсът следва да бъде с висока степен на автоматизация и лесен за използване и следва да улеснява процесите за митническите органи и операторите. Освен това, с оглед на ограничените разлики между данните, които трябва да бъдат предоставени на митническите органи и които трябва да се включат в декларацията за надлежна проверка, е целесъобразно да се предложи и подход „от предприятията към правителството“, при който търговците и икономическите оператори да предоставят декларацията за надлежна проверка за съответния продукт чрез националната среда за митническо обслужване на едно гише, като тази декларация се предава автоматично в информационната система съгласно настоящия регламент, използвана от компетентните органи. Митническите органи и компетентните органи следва да допринасят за определяне на данните, които трябва да се предават, и на всички други технически изисквания.

(67)

Рискът от пускане на пазара или износ на неотговарящи на изискванията продукти варира в зависимост от стоката и продукта, както и от държавата на произход и държавата на производство или части от тях. Операторите, снабдяващи се със стоки и продукти от държави или части от тях, които представляват нисък риск от отглеждане, добив или производство на съответни стоки в нарушение на настоящия регламент, следва да бъдат обвързани с по-малко задължения, като по този начин се намаляват разходите за привеждане в съответствие и административната тежест, освен ако операторът знае или има основание да счита, че съществува риск за неспазване на настоящия регламент. Когато компетентен орган узнае за риск от заобикаляне на настоящия регламент, например когато съответни стоки или съответни продукти, произведени в държава с висок риск, впоследствие се преработват в държави или части от тях с нисък риск, от където те се пускат на пазара или го напускат, и декларацията за надлежна проверка или митническата декларация показват, че съответните стоки или съответните продукти са произведени в държава с нисък риск, компетентният орган следва да установи чрез допълнителни проверки дали има несъответствие и при необходимост да предприеме подходящи действия, като например изземване на съответните стоки или съответните продукти и спиране на пускането на пазара на съответните стоки или съответните продукти, както и да извърши допълнителни проверки. От компетентните органи следва да се изисква да прилагат засилен контрол спрямо съответните стоки и съответните продукти от държави с висок риск или части от тях.

(68)

Освен това, Комисията следва да направи оценка на риска от обезлесяване и деградация на горите на равнище държава или части от нея въз основа на съвкупност от критерии, които отразяват както количествени, обективни и международно признати данни, така и признаци, че държавите са активно ангажирани в борбата с обезлесяването и деградацията на горите. Такава информация за сравнителния анализ следва да улесни операторите в Съюза да извършват надлежна проверка, а компетентните органи – да наблюдават и налагат спазването, като същевременно се предоставя стимул за държавите производители да повишат устойчивостта на своите системи за селскостопанско производство и да намалят въздействието им върху обезлесяването. Това следва да спомогне за повишаване на прозрачността и устойчивостта на веригите на доставки. Системата за сравнителен анализ следва да се основава на тристепенна система за класификация на държавите като държави с нисък, стандартен или висок риск. За да се гарантира подходяща прозрачност и яснота, Комисията следва по-специално да оповестява публично данните, използвани за сравнителен анализ, причините за предложената промяна в класификацията и отговора на съответната държава. За съответните продукти от държави с нисък риск или части от такива държави, операторите следва да имат право да извършват опростена надлежна проверка. За съответните продукти от държави с висок риск или части от такива държави, от компетентните органи следва да се изисква да извършват засилен контрол. Комисията следва да разполага с правомощието да приема актове за изпълнение с цел установяване на списък на държавите или частите от тях, които представляват нисък или висок риск.

(69)

Комисията следва да си сътрудничи с държавите, които класифицирани или могат да бъдат класифицирани като представляващи висок риск, както и със съответните заинтересовани страни в тези държави, за да работят за намаляване на нивото на риск.

(70)

Компетентните органи следва редовно да извършват проверки на операторите и търговците, за да установят дали те изпълняват ефективно задълженията, предвидени в настоящия регламент. Освен това компетентните органи следва да извършват проверки въз основа на съответната информация, с която разполагат, включително при изразена основателна загриженост от страна на трети лица. Компетентните органи следва да използват основан на риска подход за определянето на проверките, които трябва да бъдат извършени. По отношение на съответните продукти от държави, които са класифицирани като такива с висок риск или от части от такива държави, съответните оператори и търговци и обемите на техния дял от съответните стоки и съответните продукти, следва да се прилага двустранен подход, който предоставя цялостно обхващане. Поради това от компетентните органи следва да се изисква да проверяват определен процент от операторите и търговците, като същевременно включват в проверката определен процент от съответните продукти. По отношение на съответните продукти от държави или части от държави, класифицирани като представляващи нисък или стандартен риск, от компетентните органи следва да се изисква да проверяват най-малко определен процент от операторите и търговците. Равнището на проверки следва да бъде по-високо за съответните продукти от държави с висок риск или части от тях, докато за държавите със стандартен или нисък риск или части от такива държави то може да бъде по-ниско. При прегледа на настоящия регламент, Комисията следва да оцени и определи количествено измерими цели за годишните проверки, които трябва да се извършват от компетентните органи и които са подходящи за гарантиране на прилагането на настоящия регламент и на хармонизиран подход в целия Съюз.

(71)

Проверките на операторите и търговците, извършвани от страна на компетентните органи следва да обхващат системите за надлежна проверка и това дали съответните продукти отговарят на настоящия регламент. Проверките следва да се извършват на базата на основан на риска план, който да съдържа критерии за риска, които позволяват на компетентните органи да извършват анализ на риска на декларациите за надлежна проверка, представени от операторите и търговците. Критериите за риска следва да отчитат риска от обезлесяване, свързан със съответните стоки в държавата на производство, данните от предишни случаи на неспазване от операторите и търговците на задълженията по настоящия регламент и всяка друга имаща отношение информация, с която разполагат компетентните органи. Анализът на риска на декларациите за надлежна проверка следва да позволи на компетентните органи да установят операторите, търговците и съответните продукти, които трябва да бъдат проверени. Този анализ на риска следва да се извършва чрез използване на техники за електронно обработване на данни в информационната система, чрез която се представят декларациите за надлежна проверка. Ако е необходимо и възможно от техническа гледна точка, компетентните органи следва да могат да извършват и проверки на място, след консултации и в тясно сътрудничество с органите на трети държави.

(72)

В случаите когато анализът на риска на декларациите за надлежна проверка показва, че съществува висок риск конкретните съответни продукти да не отговарят на изискванията, компетентните органи следва да могат да предприемат незабавни временни мерки, за да предотвратят пускането на пазара или предоставянето на пазара на тези съответни продукти или износа им. В случаите когато тези съответни продукти са въвеждани на пазара или са извеждани от него, компетентните органи следва да поискат от митническите органи спиране на допускането за свободно обращение или износа, за да се даде възможност на компетентните органи да извършат необходимите проверки. Тези искания следва да се изпращат чрез системата за взаимодействие между митническите органи и компетентните органи. Спирането на пускането на пазара или предоставянето на пазара на Съюза, на допускането за свободно обращение или на износа следва да бъде ограничено до три работни дни или в случай на нетрайни съответни продукти – 72 часа, освен когато компетентните органи се нуждаят от допълнително време, за да преценят дали съответните стоки и съответните продукти отговарят на изискванията на настоящия регламент. В такива случаи компетентните органи следва да предприемат допълнителни временни мерки за удължаване на срока на спирането или, в случай на съответни продукти, въвеждани на пазара или извеждани от него, да поискат удължаване от митническите органи.

(73)

Компетентните органи следва да актуализират редовно своите планове за проверки въз основа на резултатите от изпълнението на тези проверки. За операторите, които последователно спазват изискванията, може да се прилага намалена честота на проверките.

(74)

За да се гарантира изпълнението и ефективното прилагане на настоящия регламент, държавите членки следва да разполагат с правомощието да изтеглят и изземат съответните продукти, които не отговарят на изискванията, и да предприемат подходящи коригиращи действия. Освен това те следва да гарантират, че нарушенията на настоящия регламент от страна на оператори и търговци подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

(75)

За да се повиши отчетността на операторите и търговците, Комисията следва да публикува на своя уебсайт списък на окончателните съдебни решения срещу юридически лица и наложените им санкции за нарушения на настоящия регламент. Тази информация би моглa да помогне на компетентните органи и на останалите оператори и търговци при техните оценки на риска и да повиши осведомеността на потребителите и гражданското общество по отношение на операторите и търговците, които нарушават настоящия регламент.

(76)

Прилагането на настоящия регламент ще изисква достатъчно ресурси и капацитет. В този контекст, в допълнение към националните ресурси, държавите членки следва да използват във възможно най-голяма степен наличните възможности и варианти за подкрепа на равнището на Съюза, както и други средства, включително кохезионни фондове и инструменти за изграждане на капацитет, по-специално в контекста на инструмента за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(77)

Като се има предвид международният характер на обезлесяването и деградацията на горите и свързаната с това търговия, компетентните органи следва да си сътрудничат помежду си, с митническите органи на държавите членки, с Комисията, както и с административните органи на трети държави. Компетентните органи следва също така да си сътрудничат с компетентните органи за надзора и прилагането на други правни актове на Съюза, с които се определят изисквания за надлежна проверка по веригата за създаване на стойност по отношение на неблагоприятното въздействие върху правата на човека или околната среда.

(78)

В съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз съдилищата на държавите членки са тези, които трябва да гарантират съдебната защита на правата на лицата съгласно правото на Съюза. Освен това член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз изисква от държавите членки да предоставят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Във връзка с това държавите членки следва да гарантират, че на обществеността, включително на физическите или юридическите лица, които изразяват основателна загриженост в съответствие с настоящия регламент, се осигурява достъп до правосъдие в съответствие със задълженията, които държавите членки са поели като страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. („Конвенцията от Орхус“).

(79)

С цел да се гарантира, че настоящият регламент продължава да бъде от значение и в съответствие с развитието на търговията, науката и технологиите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на списъка на кодовете по КН на съответните продукти, съдържащ се в приложение I към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (15). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(80)

С Регламент (ЕС) № 995/2010 се забранява пускането на пазара на Съюза на незаконно добит дървен материал и на изделия, получени от такъв дървен материал. В него се определят задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал за първи път, да извършват надлежна проверка, а на търговците – да водят проследим регистър на своите доставчици и клиенти. С настоящия регламент следва да се запази задължението да се гарантира законността на съответните продукти, включително дървен материал и изделия от дървен материал, пуснати на пазара, и това задължение следва да се допълни с изискването за устойчивост. Ето защо Регламент (ЕС) № 995/2010 и свързаният с него Регламент за изпълнение (ЕС) № 607/2012 на Комисията (16) се оказват излишни поради настоящия регламент и следва да бъдат отменени. Дървеният материал и изделията от дървен материал съгласно определението в член 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 995/2010 са еквивалентни на дървения материал и продуктите от дървен материал, изброени в списъка в приложение I към настоящия регламент и които съдържат или са произведени от дървен материал.

(81)

С Регламент (ЕО) № 2173/2005 се установява схема на разрешителни за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) за вноса на дървесина в Съюза. Схемата на разрешителни се прилага чрез споразумения за доброволно партньорство (СДП) с държави производители на дървен материал, и има за цел е да се спре незаконната сеч и да се подобри управлението на горите и свързаната с това търговия. Настоящият регламент следва да се основава на постигнатите положителни резултати по FLEGT, особено по отношение на засиленото участие на заинтересованите страни и по-доброто управление на горите. В конкретни случаи СДП могат да допълват настоящия регламент що се отнася до законността на изделията от дървен материал. С цел спазване на настоящите двустранни ангажименти и запазване на напредъка, постигнат с държавите партньори, които разполагат с действаща система (етап на издаване на разрешителни FLEGT) и работят, когато е уместно и договорено, с настоящите партньори по СДП, за достигане на този етап, настоящият регламент следва да включва разпоредба, по силата на която дървеният материал и продуктите от дървен материал, включени във валидно разрешително FLEGT, се считат за отговарящи на изискването за законност, съдържащо се в Регламент (ЕО) № 2173/2005.

(82)

Въпреки че настоящият регламент разглежда обезлесяването и деградацията на горите, както е предвидено в съобщението „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, опазването на горите не следва да води до преобразуване или деградация на други естествени екосистеми. Екосистеми, включително управлявани екосистеми, като влажните зони, саваните и торфищата са от голямо значение за усилията в световен мащаб за борба с изменението на климата и кризата в областта на биологичното разнообразие, както и за други ЦУР, и е необходимо незабавно да се предприемат специални действия и да се предотврати тяхното преобразуване или деградация. С оглед на отпечатъка на Съюза върху негорските естествени екосистеми Комисията следва да извърши оценка и, когато е целесъобразно, да представи законодателно предложение за разширяване на обхвата на настоящия регламент, така че да бъдат включени и други залесени земи най-късно една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Освен това не по-късно от две години след датата на влизане в сила Комисията следва да извърши оценка и, ако е целесъобразно, да представи законодателно предложение за разширяване на обхвата на настоящия регламент, така че да бъдат включени и други естествени екосистеми, включително други земи с големи въглеродни запаси и с висока стойност на биологично разнообразие, като например пасища, торфища и влажни зони. Екосистемите също са подложени на все по-голям натиск от преобразуване и деградация поради производството на стоки за пазара на Съюза. Комисията следва да направи оценка и на необходимостта и осъществимостта на разширяването на обхвата, така че бъдат включени допълнителни стоки най-късно две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Същевременно Комисията следва също да извърши преглед на списъка с кодовете по КН на съответните продукти, съдържащ се в приложение I към настоящия регламент.

(83)

Като се има предвид искането, отправено от Европейския парламент в неговата резолюция от 22 октомври 2020 г.„Законодателна рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване“, както и искането, отправено от по-голямата част от почти 1,2 милиона участници в обществената консултация на Комисията, Комисията следва да насочи своята оценка и всяко бъдещо законодателно предложение върху разширяването на обхвата на настоящия регламент, така че да бъдат включени негорските екосистеми и тяхното преобразуване и деградация.

(84)

Когато за целите на настоящия регламент е необходимо да се обработват лични данни, това трябва да се извършва в съответствие с правото на Съюза в областта на защитата на личните данни. Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (17) и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (18), както е приложимо.

(85)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно борбата с обезлесяването и деградацията на горите чрез намаляване на приноса на потреблението в Съюза – не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния мащаб, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(86)

На операторите, търговците и компетентните органи следва да се предостави разумен срок, за да се подготвят за изпълнение на изискванията на настоящия регламент,