(1)

Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в необходимост в ежедневния живот на европейските граждани и играят съществена роля за опазването на редица стратегически интереси. Космическата промишленост на Съюза вече е една от най-конкурентоспособните в света. Появата на нови участници и развитието на нови технологии обаче променя коренно традиционните модели в областта на промишлеността. Поради това, за да може Съюзът да остане водещ участник в международен план с широка свобода на действие в областта на космическото пространство, е изключително важно да насърчава научния и техническия напредък и да подкрепя конкурентоспособността и иновационния капацитет на предприятията от космическия сектор в рамките на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), стартиращите предприятия и иновативните предприятия.

(2)

Възможностите, които космическото пространство предлага за сигурността на Съюза и на неговите държави членки, следва да се използват, както е посочено по-специално в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г., като същевременно се запази гражданският характер на космическата програма на Съюза (наричана по-нататък „Програмата“) и се зачитат евентуалните разпоредби за неутралност или необвързаност, предвидени в конституционното право на държавите членки. Развитието на космическия сектор в исторически план е свързано със сигурността. В много случаи използваните в космическия сектор оборудване, компоненти и инструменти, както и космическите данни и услуги са с двойна употреба. Въпреки това политиката на Съюза в областта на сигурността и отбраната се определя в рамките на общата външна политика и политика на сигурност в съответствие с дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(3)

Съюзът започна да разработва собствени космически инициативи и програми от края на 90-те години на ХХ век, а именно Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и след това „Галилео“ и „Коперник“, които отговарят на нуждите на гражданите на Съюза, както и на изискванията на публичните политики. Трябва да се осигури непрекъснатостта на тези инициативи и програми, а услугите, които те предоставят, трябва да бъдат подобрени, така че да отговарят на новите нужди на ползвателите, да останат на челно място с оглед на развитието на новите технологии и промените в областите на цифровите технологии и информационните и комуникационните технологии и да са в състояние да отговорят на политическите приоритети като изменението на климата, включително наблюдението на промените в полярния регион, транспорта, сигурността и отбраната.

(4)

Необходимо е да се използват полезните взаимодействия между сектора на транспорта, космическия и цифровия сектор с цел да се насърчи по-широкото използване на нови технологии като e-call, цифров тахограф, контрол и управление на движението, автономно шофиране и безпилотни превозни средства и летателни апарати и да се посрещне необходимостта от сигурна и безпроблемна свързаност, устойчиво позициониране, интермодалност и оперативна съвместимост. Такова използване на полезните взаимодействия би повишило конкурентоспособността на транспортните услуги и транспортната промишленост.

(5)

За да се извлекат максимални ползи от Програмата във всички държави членки и от всички техни граждани, е изключително важно да се насърчава използването и възприемането на предоставените данни, информация и услуги, както и да се подкрепя разработването на приложения надолу по веригата въз основа на тези данни, информация и услуги. За тази цел държавите членки, Комисията и отговорните субекти биха могли периодично да провеждат информационни кампании относно ползите от Програмата.

(6)

За постигане на целите за свобода на действие, независимост и сигурност съществено условие е Съюзът да се ползва от независим достъп до космическото пространство и да може да го използва по безопасен начин. Поради това е от съществено значение Съюзът да подкрепя автономния, надежден и ефективен от гледна точка на разходите достъп до космическото пространство, особено по отношение на критичната инфраструктура и технологии, обществената сигурност и сигурността на Съюза и неговите държави членки. Ето защо Комисията следва да има възможност да обединява услуги по изстрелване на европейско равнище както за собствени нужди, така и за нуждите на други субекти по тяхно искане, включително на държавите членки, в съответствие с член 189, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС). За да запази своята конкурентоспособност на бързо развиващия се пазар, изключително важно е също така Съюзът да продължи да има достъп до модерни, ефективни и гъвкави инфраструктурни съоръжения за изстрелване и да разполага с подходящи системи за изстрелване. Поради това, без да се засягат мерките, предприети от държавите членки или Европейската космическа агенция (ЕКА), следва да е възможно с Програмата да се оказва подкрепа за необходимото за изпълнението ѝ приспособяване, включително нови разработки, на космическата наземна инфраструктура, както и за приспособяване, включително технологични разработки, на системи за изстрелване в космоса, необходими за изстрелването на спътници, включително алтернативни технологии и иновативни системи за изпълнението на компонентите на Програмата. Тези дейности следва да се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (2) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и с цел постигане на по-добра разходоефективност на Програмата. Тъй като няма да има специален бюджет, действията в подкрепа на достъпа до космическото пространство не следва да засягат изпълнението на компонентите на Програмата.

(7)

За да засили конкурентоспособността на космическата си промишленост и да повиши капацитета за проектиране, изграждане и експлоатация на своите собствени системи, Съюзът следва да подкрепя създаването, растежа и развитието на цялата космическа промишленост. Възникването на модел, който благоприятства бизнеса и иновациите, следва да бъде подкрепяно на европейско, регионално и национално равнище чрез инициативи като хъбове за космическото пространство, които свързват космическия, цифровия и други сектори, както и ползвателите. Тези хъбове за космическото пространство следва да имат за цел да насърчават предприемачеството и уменията, като използват полезните взаимодействия с хъбовете за цифрови иновации. Съюзът следва да насърчава създаването и разрастването на установените в Съюза предприятия от космическия сектор, да им помага да постигнат успех, включително като им оказва подкрепа при достъпа до рисково финансиране с оглед на факта, че в рамките на Съюза стартиращите предприятия в космическия сектор не разполагат с подходящ достъп до частно дялово финансиране, и чрез насърчаване на търсенето, известно като подход за сключване на първи договор.

(8)

Веригата на стойността в космическата промишленост обикновено се сегментира между дейности нагоре по веригата и надолу по веригата. Дейностите нагоре по веригата включват дейности, водещи до създаване на оперативна космическа система, включително развитие, производство и изстрелване, както и експлоатацията на такава система. Дейностите надолу по веригата включват предоставянето на ползвателя на услуги и продукти, свързани с космическото пространство. Цифровите платформи също са важен елемент в подкрепа на развитието на космическия сектор. Те позволяват достъп до данни и продукти, както и до инструментариуми, съоръжения за съхранение и изчислителни системи.

(9)

В областта на космическото пространство Съюзът упражнява своята компетентност в съответствие с член 4, параграф 3 от ДФЕС. Комисията следва да осигури съгласуваност на дейностите, извършвани в контекста на Програмата.

(10)

Въпреки че редица държави членки разполагат традиционно с активна космическа промишленост, следва да се признае, че в държавите членки с нововъзникващи способности този сектор трябва да се развива и съзрява, както и че трябва да се отговори на предизвикателствата, стоящи пред традиционните космически отрасли, които създава появата на участници от частния сектор в космическото пространство („Ново космическо пространство“). Следва да се насърчават действия за развиване на капацитет на космическата промишленост в целия Съюз и за улесняване на сътрудничеството между действащите в този сектор предприятия във всички държави членки.

(11)

Действията в рамките на Програмата следва да се основават на и да се ползват от национален и европейски капацитет, съществуващ към момента на осъществяване на действието.

(12)

Поради обхвата на Програмата и потенциала ѝ да спомогне за разрешаването на глобалните предизвикателства, дейностите в космическия сектор имат силно изразено международно измерение. В тясно сътрудничество с държавите членки и с тяхно съгласие съответните органи на Програмата могат да участват по въпроси, свързани с Програмата, в международно сътрудничество и да си сътрудничат със съответните секторни органи на ООН. По въпроси, свързани с Програмата, Комисията може да координира, от името на Съюза и в своята област на компетентност, дейностите на международната сцена, по-специално да защитава интересите на Съюза и неговите държави членки на международни форуми, включително в областта на честотите по отношение на Програмата, без да се засяга компетентността на държавите членки в тази област. Особено важно е за Съюза, представляван от Комисията, да участва в работата на органите на Международната програма Cospas-Sarsat.

(13)

Международното сътрудничество е от първостепенно значение за укрепване на ролята на Съюза като глобален фактор в космическия сектор и на технологиите и промишлеността на Съюза, като се насърчава лоялната конкуренция на международно равнище и се има предвид необходимостта от гарантиране на реципрочност на правата и задълженията на страните и от насърчаване на сътрудничеството в областта на обучението. Международното сътрудничество е ключов елемент на Космическата стратегия за Европа, установена от Комисията в нейното съобщение от 26 октомври 2016 г. Комисията следва да използва Програмата, за да допринася чрез инициативи за международните усилия и да се възползва от тях, да насърчава европейските технологии и европейската промишленост на международно равнище, например чрез двустранни диалози, промишлени семинари и подкрепа за интернационализацията на МСП, да улеснява достъпа до международните пазари и да насърчава лоялната конкуренция, като използва и инициативи на икономическата дипломация. Инициативите на европейската дипломация в космическия сектор следва да бъдат напълно съгласувани и взаимно допълващи се със съществуващите политики, приоритети и инструменти на Съюза, като същевременно Съюзът трябва да играе ключова роля заедно с държавите членки, за да запази водещата си позиция на международната сцена.

(14)

Без да се засяга компетентността на държавите членки, Комисията следва да насърчава, заедно с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по-нататък „върховният представител“) и в тясно сътрудничество с държавите членки, отговорно поведение в космическото пространство при изпълнението на Програмата, включително намаляване на количеството на космическите отпадъци. Комисията следва също така да проучи възможността Съюзът да приеме правата и задълженията, предвидени в съответните договори и конвенции на ООН и при необходимост да представи подходящи предложения.

(15)

Програмата споделя сходни цели с други програми на Съюза, по-специално с програмата „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (3), програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (4), Европейския фонд за отбрана, създаден с Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета (5), и фондовете съгласно Регламент за установяване на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (наричан по-нататък „Регламентът за общоприложимите разпоредби“). Поради това следва да бъде предвидено кумулативно финансиране от тези програми, при условие че те не обхващат едни и същи разходни позиции, по-специално чрез договорености за допълнително финансиране от програми на Съюза, чиито условия за управление го позволяват, което да бъде последователно, на принципа на редуването или чрез комбинация от средства, включително по отношение на съвместното финансиране на действия, като се позволява, когато е възможно, използване на партньорства за иновации и на операции за смесено финансиране. По време на изпълнението на Програмата Комисията следва да насърчава полезното взаимодействие с други свързани програми и финансови инструменти на Съюза, което би позволило, когато е възможно, да се използва достъпът до рисково финансиране, партньорствата за иновации и кумулативното или смесеното финансиране. Комисията следва също така да гарантира полезни взаимодействия и съгласуваност между решенията, разработени в рамките на тези програми, по-специално „Хоризонт Европа“, и решенията, разработени в рамките на Програмата.

(16)

В съответствие с член 191, параграф 3 от Финансовия регламент при никакви обстоятелства едни и същи разходи не се финансират два пъти от бюджета на Съюза.

(17)

Политическите цели на Програмата ще бъдат вземани предвид и като области, които са допустими за финансиране и инвестиции посредством финансови инструменти и бюджетна гаранция в рамките на програмата InvestEU, по-специално в рамките на нейните политически компоненти за устойчива инфраструктура и научни изследвания, иновации и цифровизация. Финансовата подкрепа следва да се използва за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации по пропорционален начин, като действията не следва да се дублират, да изместват частното финансиране или да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар. Действията следва да имат ясна европейска добавена стойност.

(18)

Съгласуваността и полезните взаимодействия между „Хоризонт Европа“ и Програмата следва да стимулират иновативността и конкурентоспособността на европейския космически сектор, да засилят независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда и да укрепят ролята на Европа като глобален фактор. Революционните решения в „Хоризонт Европа“ биха могли да бъдат подкрепяни от данните и услугите, предоставяни от Програмата на научноизследователската и иновационната общност.

(19)

За да се постигне максимална социално-икономическа възвръщаемост от Програмата, от съществено значение е да се поддържат най-съвременни системи и те да бъдат модернизирани, за да отговарят на променящите се нужди на ползвателите, а в сектора за приложения надолу по веригата да се появят нови развития. Съюзът следва да подкрепя дейности, свързани с научни изследвания и технологично развитие, или ранните фази на развитие на инфраструктурите, създадени по линия на Програмата, както и научноизследователските и развойни дейности, свързани със приложенията и услугите, основаващи се на системите, създадени в рамките на Програмата, като по този начин стимулира стопанските дейности нагоре и надолу по веригата. Подходящият инструмент на равнището на Съюза за финансиране на тези научноизследователски и иновационни дейности е програмата „Хоризонт Европа“ Въпреки това една много специфична част от развойните дейности следва да се финансира от бюджета, разпределен за компонентите „Галилео“ и EGNOS съгласно настоящия регламент, по-специално когато тези дейности засягат основни елементи като чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, което ще улесни разработването на приложения в различни стопански сектори. Такова финансиране обаче не следва да излага на риск разгръщането или експлоатацията на инфраструктурите, създадени в рамките на Програмата.

(20)

За да се гарантира конкурентоспособността на европейската космическа промишленост в бъдеще, Програмата следва да подкрепя развиването на напреднали умения в областите, свързани с космическото пространство, и да подкрепя дейности в областта на образованието и обучението, като насърчава равните възможности, включително равенството между половете, за да може да се реализира пълният потенциал на гражданите на Съюза в тази област.

(21)

Предназначената за Програмата инфраструктура би могла да изисква допълнителни научни изследвания и иновации, които биха могли да бъдат подкрепяни в рамките на „Хоризонт Европа“ с цел съгласуване с дейностите на ЕКА в тази област. Полезното взаимодействие с „Хоризонт Европа“ следва да гарантира, че нуждите на космическия сектор от научни изследвания и иновации се определят и установяват като част от процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите. Космическите данни и услуги, предоставяни безплатно от Програмата, биха могли да бъдат използвани, включително в рамките на „Хоризонт Европа“, за разработването на революционни решения чрез научни изследвания и иновации в подкрепа на приоритетните области на политиката на Съюза. При процеса на стратегическо планиране в рамките на „Хоризонт Европа“ биха били определени научноизследователските и иновационните дейности, при които следва да се използва инфраструктурата, собственост на Съюза, като „Галилео“, EGNOS и „Коперник“. Научноизследователската инфраструктура, по-специално мрежите за in situ наблюдение, биха представлявали основните елементи от инфраструктурата за in situ наблюдение, позволяващи предоставянето на услугите на „Коперник“.

(22)

От значение е Съюзът да бъде собственик на всички материални и нематериални активи, създадени или разработени чрез обществени поръчки, които той финансира като част от Програмата. За да се гарантира пълно съответствие с основните права във връзка със собствеността, следва да бъдат постигнати необходимите договорености със съществуващите собственици. Тази собственост на Съюза не следва да засяга възможността Съюзът, в съответствие с настоящия регламент и когато това се счита за целесъобразно въз основа на оценка на всеки конкретен случай, да предоставя тези активи за ползване на трети страни или да се разпорежда с тях.

(23)

За да се насърчи възможно най-широкото използване на предлаганите от Програмата услуги, би било полезно да се подчертае, че данните, информацията и услугите се предоставят без гаранция, без да се засягат задълженията, произтичащи от правно обвързващи разпоредби.

(24)

При изпълнението на някои от своите задачи, които не са от регулаторен характер, Комисията следва да може да се обръща за техническа помощ към някои външни страни, ако и доколкото това е необходимо. Другите субекти, участващи в публичното управление на Програмата, също така следва да могат да се ползват от същото техническо съдействие при изпълнение на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(25)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на Програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския Съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (6), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(26)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, прието в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (7), и ангажиментите към целите на ООН за устойчиво развитие, действията, предприети съгласно настоящия регламент, следва да допринесат за интегриране на действията в областта на климата и за постигане на общата цел най-малко 30% от бюджетните разходи на Съюза да подкрепят цели във връзка с климата. Съответните действия следва да бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на Програмата и да им бъде направена повторна оценка в контекста на съответните процеси на оценка и преглед. Европейският парламент, Съветът и Комисията ще си сътрудничат за ефективна, прозрачна и всеобхватна методика, която ще бъде определена от Комисията, за да се направи оценка на разходите по всички програми по линия на многогодишната финансова рамка за целите в областта на биологичното разнообразие, като същевременно се вземат предвид съществуващото припокриване между целите в областта на климата и биологичното разнообразие.

(27)

Генерираните от компонентите на Програмата приходи следва да се получават от Съюза, за да се компенсират частично инвестициите, които той вече е направил, и тези приходи следва да се използват в подкрепа на постигането на целите на Програмата. По същата причина следва да бъде възможно да се предвиди механизъм за разпределяне на приходите в договорите, сключени със субекти от частния сектор.

(28)

Финансовият регламент се прилага за Програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, обществените поръчки, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(29)

Тъй като Програмата по принцип се финансира от Съюза, сключените по нея договори за възлагане на обществени поръчки за финансирани по линия на Програмата дейности следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза. В този контекст Съюзът следва също така да отговаря за определянето на целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение на обществените поръчки. В съответствие с Финансовия регламент Комисията трябва да може въз основа на резултатите от предварителната оценка да разчита на системите и процедурите на лицата или субектите, които изпълняват средства на Съюза. Необходимите специфични корекции на тези системи и процедури, както и споразуменията за продължаване на съществуващите договори следва да се определят в съответното споразумение за финансово рамково партньорство (СФРП) или споразумение за финансов принос.

(30)

Програмата се основава на сложни и постоянно променящи се технологии. Използването на такива технологии води като резултат до несигурност и рискове за договорите за обществени поръчки, сключени в рамките на Програмата, тъй като тези договори са свързани с дългосрочни ангажименти във връзка с оборудване или услуги. Поради това по отношение на договорите за обществени поръчки се изисква да бъдат предвидени специфични мерки в допълнение към правилата, определени във Финансовия регламент. Ето защо следва да е възможно да се възложи договор под формата на договор с условни етапи, да се въведе възможността за включване, при определени условия, на изменение в договор в хода на неговото изпълнение или да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители, и по-специално за да се даде възможност за участието на МСП и на стартиращи предприятия. Накрая, предвид технологичната несигурност, която характеризира компонентите на Програмата, цените на договорите не може винаги точно да се предвидят и поради това следва да има възможност да се сключват договори, без да се определя твърда и окончателна цена, и да се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(31)

С цел засилване на общественото търсене и иновациите в публичния сектор с Програмата следва да се насърчава използването нейни данни, информация и услуги, за да се подкрепя разработването на индивидуални решения от страна на промишлеността и МСП на регионално и местно равнище чрез свързани с космическото пространство партньорства за иновации съгласно посоченото в точка 7 от приложение 1 към Финансовия регламент, което ще позволи да се обхванат всички етапи от разработването до внедряването и възлагането на обществени поръчки за индивидуални оперативно съвместими решения в областта на космическото пространство, приспособени за обществените услуги.

(32)

За да се постигнат целите на Програмата, е важно да съществува възможност за използване, когато е целесъобразно, на капацитета, предлаган от публичните и частните субекти на Съюза, работещи в областта на космическото пространство, и също така да съществува възможност за работа на международно равнище с трети държави или международни организации. По тази причина следва да се изготви разпоредба относно възможността за използване на всички съответни инструменти и методи на управление, предвидени в ДФЕС и във Финансовия регламент, и на процедури за възлагане на съвместни обществени поръчки.

(33)

Що се отнася до безвъзмездните средства, опитът по-специално показва, че възприемането от страна на ползвателите и пазара и повишаването на общата информираност е по-ефективно при прилагане на принципа на децентрализиране, отколкото на възприетия от Комисията подход „отгоре-надолу“. Ваучерите, които представляват форма на финансова подкрепа от страна на бенефициер на безвъзмездни средства в полза на трети страни, са сред действията с най-голям процент успех сред новите участници и МСП. Използването им обаче се възпрепятства от наложения от Финансовия регламент таван за финансовата подкрепа. Поради това този таван по отношение на Програмата следва да се повиши, за да бъде в съответствие с нарастващия потенциал на пазарните приложения в космическия сектор.

(34)

Формите на финансиране и методите на изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на възможността, която предоставят за постигане на специфичните цели на действията и за постигането на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за осъществяване на контрол, административната тежест и очакваният риск от неспазване на изискванията. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(35)

В съответствие с Решение на Съвета 2013/755/ЕС (8), лица и субекти, установени в отвъдморски страни или територии, са допустими за получаване финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(36)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(37)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (10), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (11) и (ЕС) 2017/1939 (12) на Съвета финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събирането на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (13). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 - на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(38)

Членките на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които участват в Европейско икономическо пространство (ЕИП), присъединяващите се държави, държавите кандидатки и държавите потенциални кандидатки, както и държави в рамките на Европейската политика за съседство могат да участват в Програмата, с изключение на „Галилео“, EGNOS, GOVSATCOM и КНП подкомпонент, съгласно съответните споразумения за тяхното участие. Други трети държави също могат да участват в Програмата, с изключение на „Галилео“, EGNOS, GOVSATCOM и КНП подкомпонент, въз основа на споразумение, което се сключва в съответствие с член 218 от ДФЕС. „Галилео“ и EGNOS следва да са отворени за участие на членовете на ЕАСТ, които участват в ЕИП, в съответствие с условията, определени в Споразумението за Европейското икономическо пространство (14). Други трети държави могат да участват в „Галилео“ и EGNOS въз основа на споразумение, което се сключва в съответствие с член 218 от ДФЕС. GOVSATCOM следва да бъде отворена за трети държави единствено въз основа на споразумение, което се сключва в съответствие с член 218 от ДФЕС.

(39)

В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(40)

Международните организации, които нямат седалище в Съюза и които искат да получат достъп до услуги за КНП, които не са публично достъпни, следва да сключат споразумение съгласно член 218 от ДФЕС. Международните организации, чието седалище се намира в Съюза и са собственици и оператори на обществени космически апарати, следва да се считат за основни ползватели на КНП.

(41)

Публично достъпна информация за услугите за КНП следва да се разбира като всяка информация, за която ползвателят има разумни основания да смята, че е законно достъпна. Услугите за КНП за избягване на сблъсък, повторно навлизане и фрагментиране се основават на външна публично достъпна информация за КНП, която е налична след искане за достъп. Следователно услугите за КНП за предотвратяване на сблъсък, повторно навлизане и фрагментиране следва да се разбират като публично достъпни услуги и не следва да изискват сключване на споразумение в съответствие с член 218 от ДФЕС. Достъпът до тях следва да бъде осигурен чрез искане от страна на потенциалните ползватели.

(42)

Доброто публично управление на Програмата изисква ясно разпределение на отговорностите и задачите между различните участващи субекти, за да се избегне ненужно припокриване и да се намалят превишаването на разходите и закъсненията. Всички участници в управлението следва да подкрепят осъществяването на целите на Програмата в своята съответна област на компетентност и в съответствие с отговорностите си.

(43)

Държавите членки отдавна развиват дейност в областта на космическото пространство. Те разполагат със свързани с космическото пространство системи, инфраструктура, национални агенции и органи. Поради това те могат да дадат голям принос към Програмата, по-специално във връзка с нейното изпълнение. Те може да си сътрудничат със Съюза за насърчаване на услугите и приложенията, които са резултат от Програмата. Комисията може да има възможност да мобилизира средствата, които са на разположение на държавите членки, да се ползва от тяхното съдействие и въз основа на взаимно договорени условия да възлага на държавите членки задачи от нерегулаторен характер във връзка с изпълнението на Програмата. Освен това съответните държави членки следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на наземните станции, установени на тяхна територия. Също така държавите членки и Комисията следва да работят заедно и със съответните международни организации и регулаторни органи, за да се гарантира, че необходимите за Програмата честоти са на разположение и са защитени в подходяща степен, така че да се направи възможно пълното разработване и прилагане на приложенията, основани на предлаганите услуги, в съответствие с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15).

(44)

Като институция, отстояваща общия интерес на Съюза, Комисията отговаря за изпълнението на Програмата, носи общата отговорност и насърчава нейното използване. С оглед оптимизиране на ресурсите и компетенциите на различните заинтересовани страни Комисията следва да има възможност при обосновани обстоятелства да възложи някои задачи на други субекти. Натоварена с цялостната отговорност за Програмата, Комисията следва да определя основните технически и оперативни изисквания, необходими за изграждането на системите и развитието на услугите. Тя следва да прави това след консултация с експерти от държавите членки, ползватели и други заинтересовани страни. Накрая, като се има предвид, че в областта на космическото пространство, в съответствие с член 4, параграф 3 от ДФЕС, упражняването на компетентност от Съюза не възпрепятства държавите членки да упражняват своята компетентност, Комисията следва да гарантира съгласуваността на дейностите, извършвани в контекста на Програмата.

(45)

Мисията на Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (наричана по-нататък „Агенцията“), която заменя Европейската агенция за ГНСС, създадена с Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета (16), и е неин правоприемник, е да осигурява принос за Програмата, по-специално по отношение на акредитацията на сигурността, както и развитието на пазара и разработването на приложения надолу по веригата. Поради това някои задачи, свързани с тези области, следва да бъдат възложени на Агенцията. Що се отнася по-специално до сигурността и като се има предвид нейният опит в тази област, Агенцията следва да отговаря за задачите по акредитация на сигурността за всички действия на Съюза в космическия сектор. Въз основа на постигнатите от Агенцията положителни резултати в насърчаването на възприемането на „Галилео“ и EGNOS от страна на ползвателите и навлизането им на пазара, на Агенцията следва също да бъдат възложени дейности, насочени към възприемане от страна на ползвателите на компонентите на Програмата, различни от „Галилео“ и EGNOS, както и дейности по разработване на приложения надолу по веригата за всички компоненти на Програмата. Това ще позволи Агенцията да се ползва от икономиите от мащаба и да се предостави възможност за разработване на приложения въз основа на няколко компонента на Програмата (интегрирани приложения). Тези дейности обаче не следва да засягат дейностите, насочени към възприемането на услугите и възприемането от страна на ползвателите, възложени от Комисията на субектите, на които е възложено изпълнението на „Коперник“. Възлагането на Агенцията на дейности по разработване на приложения надолу по веригата не следва да възпрепятства други субекти, на които е възложено изпълнението, да разработват приложения надолу по веригата. Освен това Агенцията следва да изпълнява задачите, които Комисията ѝ възлага, посредством едно или повече споразумения за финансов принос в рамките на СФРП, обхващащи други свързани с Програмата специфични задачи. При възлагането на задачи на Агенцията следва да се предоставят подходящи човешки, административни и финансови ресурси.

(46)

При определени надлежно обосновани обстоятелства Агенцията следва да може да възлага конкретни задачи на държави членки или на групи от държави членки. Възлагането следва да бъде ограничено до дейности, които Агенцията не е в състояние да изпълни самостоятелно, и не следва да засяга управлението на Програмата и разпределението на задачите, определени в настоящия регламент.

(47)

„Галилео“ и EGNOS са сложни системи, които изискват интензивна координация. Като се има предвид, че те са компоненти на Програмата, тази координация следва да се извършва от институция или орган на Съюза. Въз основа на опита, натрупан през последните години, Агенцията е най-подходящият орган, който да координира всички оперативни задачи, свързани с експлоатацията на тези системи, с изключение на международното сътрудничество. Ето защо на Агенцията следва да бъде възложено управлението на експлоатацията на EGNOS и „Галилео“. Това обаче не означава, че Агенцията следва да изпълнява самостоятелно всички задачи, свързани с експлоатацията на тези системи. Тя може да разчита на опита на други субекти, по-специално на ЕКА. Това следва да включва дейностите, свързани с развитието на системите, проектирането и развитието на части от наземния сегмент и спътниците, които следва да бъдат възложени на ЕКА. Разпределянето на задачи на други субекти се основава на компетентността на тези субекти и следва да избягва дублиране на работата.

(48)

ЕКА е международна организация с богат експертен опит в областта на космическото пространство, която е сключила рамково споразумение с Европейската общност през 2004 г. (наричано по-нататък „ Рамково споразумение от 2004 г.“) (17) Поради това тя е важен партньор в изпълнението на Програмата и с нея следва да бъдат установени подходящи връзки. Във връзка с това и в съответствие с Финансовия регламент Комисията следва да сключи СФРП с ЕКА и Агенцията, което урежда всички финансови отношения между Комисията, Агенцията и ЕКА, гарантира тяхната съгласуваност и е в съответствие с Рамковото споразумение от 2004 г., по-специално с член 2 и член 5 от него. Тъй като ЕКА не е орган на Съюза и не попада в обхвата на правото на Съюза, от съществено значение е ЕКА да предприеме подходящи мерки за гарантиране на защитата на интересите на Съюза и неговите държави членки, а задачите, които ѝ се възлагат по отношение на изпълнението на бюджета, трябва да съответстват на решенията, взети от Комисията. В споразумението следва да се съдържат също така всички клаузи, необходими за опазване на финансовите интереси на Съюза.

(49)

Функционирането на Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN) в качеството му на европейска автономна структура, предоставяща достъп до информация и услуги, получени в резултат на експлоатацията на съответните космически активи и съпътстващите ги данни, беше вече признато при прилагането на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18).

(50)

За да бъде интегрирано в структурно отношение представляването на ползвателите в управлението на GOVSATCOM и за да бъдат обединени нуждите и изискванията на ползвателите отвъд националните и гражданско-военните граници, съответните субекти на Съюза, които имат тесни връзки с ползвателите, като Европейската агенция по отбрана, Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Европейската агенция по морска безопасност, Европейската агенция за контрол на рибарството, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането, Способностите за планиране и провеждане на военни операции/Способностите за планиране и провеждане на граждански операции и Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, могат да имат координираща роля по отношение на конкретни групи ползватели. На съвкупно равнище Агенцията следва да координира свързаните с ползвателите аспекти за общностите на гражданските ползватели и може да наблюдава оперативното използване, търсенето, съответствието с изискванията и променящите се нужди и изисквания.

(51)

Предвид значението на свързаните с космическото пространство дейности за икономиката на Съюза и живота на гражданите на Съюза, както и естеството на системите и приложенията, базирани на тези системи, характеризиращо се с двойна употреба, постигането и поддържането на висока степен на сигурност следва да бъде ключов приоритет на Програмата, по-специално с оглед на защитата на интересите на Съюза и на неговите държави членки, включително по отношение на класифицираната и друга чувствителна некласифицирана информация.

(52)

Без да се засягат прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, Комисията и върховният представител, всеки в съответната си област на компетентност, следва да гарантират сигурността на Програмата в съответствие с настоящия регламент и когато е приложимо, с Решение (ОВППС) 2021/698 на Съвета (19).

(53)

Предвид особения експертен опит, с който разполага Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), и редовните ѝ контакти с органите на трети държави и международни организации, ЕСВД може да подпомага Комисията при изпълнението на някои от нейните задачи във връзка със сигурността на Програмата в областта на външните отношения, в съответствие с Решение 2010/427/ЕС (20) на Съвета.

(54)

Без да засяга отговорността на държавите членки в областта на националната сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС, нито правото на държавите членки да закрилят основните интереси на своята сигурност в съответствие с член 346 от ДФЕС, следва да се определи конкретно управление на сигурността, за да се осигури безпрепятственото прилагане на Програмата. Това управление следва да се основава на три ключови принципа. На първо място, абсолютно необходимо е богатият и уникален опит на държавите членки в областта на сигурността да бъде взет предвид във възможно най-голяма степен. На второ място, с цел предотвратяване на конфликти на интереси и на евентуални недостатъци при прилагането на правилата за сигурност оперативните функции трябва да бъдат отделени от функциите, свързани с акредитация на сигурността. На трето място, субектът, който отговаря за управлението на всички компоненти на Програмата или на част от тях, е и най-подходящ да управлява сигурността на възложените му задачи. Сигурността на Програмата ще се основава на опита, натрупан при прилагането на „Галилео“, EGNOS и „Коперник“ през последните години. Доброто управление на сигурността изисква също така ролите да бъдат правилно разпределени между различните участници. Тъй като отговаря за Програмата, Комисията, без да засяга прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, следва да определи общите изисквания по отношение на сигурността, приложими за всеки от компонентите на Програмата.

(55)

Киберсигурността на европейските космически инфраструктури, наземни и базирани в космоса, е от ключово значение, за да се гарантира непрекъснатото функциониране на системите и непрекъснатостта на услугите. При определянето на изискванията за сигурност следва да бъде надлежно взета предвид необходимостта от защита на системите и техните услуги срещу кибератаки, включително чрез използване на нови технологии.

(56)

Когато е целесъобразно, след анализ на риска и заплахите Комисията следва да определи структура за наблюдение на сигурността. Тази структура за наблюдение на сигурността следва да бъде субектът, изпълняващ указанията, разработени в обхвата на Решение (ОВППС) 2021/698. За „Галилео“ този орган следва да бъде Центърът за наблюдение на сигурността на „Галилео“. Що се отнася до изпълнението на Решение (ОВППС) 2021/698 ролята на Съвета за акредитация на сигурността следва да бъде ограничена до предоставяне на Съвета и/или върховния представител на данни, свързани с акредитацията на сигурността на системата.

(57)

С оглед на уникалността и сложността на Програмата и нейната връзка със сигурността, за акредитация на сигурността следва да бъдат прилагани признати и добре установени принципи. Поради това е необходимо дейностите по акредитация на сигурността да се извършват в рамките на колективна отговорност за сигурността на Съюза и на неговите държави членки, като се полагат усилия за постигане на консенсус и се осигурява участието на всички, които имат отношение към въпроса за сигурността, и е необходимо да бъде въведена процедура за непрекъснато наблюдение на риска. Абсолютно необходимо е също така техническите дейности по акредитация на сигурността да бъдат възложени на специалисти, които притежават необходимата квалификация за извършване на акредитация на сложни системи и имат разрешение за достъп на подходящото ниво.

(58)

Класифицираната информация на ЕС (КИЕС) се обработва в съответствие с правилата за сигурност, съдържащи се в Решение 2013/488/ЕС (21) на Съвета и Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 (22) на Комисията. В съответствие с Решение 2013/488/ЕС държавите членки трябва да спазват установените в него принципи и минимални стандарти, за да се гарантира, че на КИЕС се осигурява равностойно равнище на защита.

(59)

С цел да се гарантира сигурен обмен на информацията следва да се установят подходящи споразумения, за да се гарантира защитата на КИЕС, която се предоставя на трети държави и международни организации в контекста на Програмата.

(60)

Важна цел на Програмата е гарантирането на сигурността ѝ и укрепването на стратегическата автономност в сферата на ключовите технологии и веригите за създаване на стойност, като същевременно се запазва отворената икономика, в т.ч. свободната и справедлива търговия, и като се извлича полза от възможностите, които космическото пространство предлага за сигурността на Съюза и неговите държави членки. В конкретни случаи тази цел изисква да се определят необходимите условия за допустимост и участие, за да се гарантира защитата на целостта, сигурността и устойчивостта на оперативните системи на Съюза. Това не следва да подкопава необходимостта от конкурентоспособност и ефективност на разходите. При оценката на правните субекти, които подлежат на контрол от трета държава или субект от трета държава, Комисията следва да вземе предвид принципите и критериите, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета (23).

(61)

Определена информация, свързана с Програмата, макар и да не е класифицирана, трябва да се обработва в съответствие с правните актове на Съюза, които вече са в сила, или с национални закони, правила и разпоредби, включително чрез ограничения за разпространение.

(62)

Все повече ключови икономически сектори, по-специално транспортът, далекосъобщенията, селското стопанство и енергетиката, използват във все по-голяма степен навигационни спътникови системи и системи за наблюдение на Земята. Програмата следва да използва полезните взаимодействия между тези сектори, като се имат предвид ползите, които космическите технологии носят за тези сектори, да подкрепя разработването на съвместимо оборудване и да насърчава разработването на съответни стандарти и сертификати. Полезните взаимодействия между космическите дейности и дейностите, свързани със сигурността и отбраната на Съюза и неговите държави членки, също се засилват. Поради това разполагането с пълен контрол над спътниковата навигация следва да гарантира технологичната независимост на Съюза, включително в дългосрочен план за компонентите на инфраструктурното оборудване, и да осигури неговата стратегическа автономност.

(63)

Целта на „Галилео“ е изграждането и експлоатацията на първата глобална инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, проектирана специално за граждански цели, която може да бъде използвана от широк кръг участници от публичния и частния сектор в Европа и по целия свят. „Галилео“ функционира независимо както от другите съществуващи системи, така и от тези, които биха могли да бъдат създадени, като по този начин допринася, наред с другото, за стратегическата автономност на Съюза. Второто поколение на „Галилео“ следва да бъде постепенно въведено в експлоатация преди 2030 г., първоначално с намален оперативен капацитет.

(64)

Целта на EGNOS е подобряване на качеството на отворените сигнали от съществуващите глобални навигационни спътникови системи, по-специално излъчваните от „Галилео“. Предоставяните от EGNOS услуги следва до края на 2026 г. да покриват като приоритет териториите на държавите членки, географски разположени в Европа, като за тази цел се включват и Кипър, Азорските острови, Канарските острови и Мадейра. В областта на въздухоплаването всички тези територии следва да се възползват от EGNOS за аеронавигационно обслужване за всички равнища на ефективност, поддържани от EGNOS. В зависимост от техническата осъществимост и с цел безопасност на човешкия живот, въз основа на международни споразумения географското покритие на предоставяните от EGNOS услуги може да бъде разширено, като обхване други региони на света. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета (24) и необходимото наблюдение на качеството на услугите на „Галилео“ за авиационни цели, следва да се отбележи, че макар и излъчваните от „Галилео“ сигнали да могат да се използват действително за улесняване на позиционирането на въздухоплавателните средства на всички етапи на полета посредством необходимата система за повишаване на точността включително регионална, местна, или бордова авионика, само регионални или местни системи за повишаване на точността като EGNOS в Европа могат да представляват услуги за управление на въздушното движение (УВД) и аеронавигационно обслужване (АНО). Услугата за безопасност на човешкия живот на EGNOS следва да се предоставя в съответствие с приложимите стандарти на Международната организация за гражданско въздухоплаване („ИКАО стандарти“).

(65)

Абсолютно необходимо е да бъде гарантирана устойчивостта на „Галилео“ и EGNOS, както и непрекъснатостта, наличността, точността, надеждността и сигурността на предоставяните от тях услуги. В условията на променяща се среда и бързо развиващ се пазар тяхното развитие следва също да продължи и следва да бъдат подготвени нови поколения на тези системи, включително развитието на свързани космически и наземни сегменти.

(66)

Понятието „търговска услуга“, използвано в Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (25), вече не е подходящо предвид развитието на тази услуга. Вместо това бяха определени две отделни услуги в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/224 на Комисията (26), а именно услугата с голяма точност и услугата за установяване на автентичността.

(67)

За да се оптимизира използването на предлаганите услуги, предоставяните от „Галилео“ и EGNOS услуги следва да са съгласувани и оперативно съвместими помежду си, включително на равнището на ползвателите, и доколкото е възможно – с други навигационни спътникови системи и с конвенционалните средства за радионавигация, когато тази съгласуваност и оперативна съвместимост са предвидени в международно споразумение, без да се засяга целта за стратегическа автономност на Съюза.

(68)

Предвид значението за „Галилео“ и EGNOS на наземната им инфраструктура и въздействието ѝ върху сигурността им, определянето на местоположението на тази инфраструктура следва да се извършва от Комисията. За разгръщането на наземната инфраструктура на системите следва да продължи да се прилага открит и прозрачен процес, който може да включва по целесъобразност Агенцията въз основа на нейната област на компетентност.

(69)

С цел максимално увеличаване на социално-икономическите ползи от „Галилео“ и EGNOS, като същевременно се допринася за стратегическата автономност на Съюза, по-специално в чувствителни сектори и в областта на безопасността и сигурността, използването на услугите, предоставяни от EGNOS и „Галилео“, в рамките на други политики на Съюза следва да се насърчава и с помощта на регулаторни мерки, когато това е обосновано и полезно. Мерките за насърчаване на използването на тези услуги във всички държави членки също представляват важна част от процеса.

(70)

Компонентите на Програмата следва да стимулират прилагането на цифровите технологии в космическите системи, разпространението на данни и услуги и развитието надолу по веригата. В този контекст следва да се обърне специално внимание на инициативите и действията, предложени от Комисията в нейните съобщения – от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“ и от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“.

(71)

„Коперник“ следва да гарантира автономен достъп до познания в областта на околната среда и ключови технологии за наблюдение на Земята и геоинформационни услуги, като по този начин Съюзът се подкрепя за вземане на самостоятелни решения и предприемане на действия в областта на, inter alia, околната среда, изменението на климата, развитието на морските райони, на морската среда, на селското стопанство и на селските райони, опазването на културното наследство, гражданската защита, мониторинга на земната повърхност и на инфраструктурата, сигурността, както и цифровата икономика.

(72)

„Коперник“ следва да се основава на, да гарантира приемственост с и да засилва дейностите и постиженията, провеждани и осъществявани съгласно Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета (27) за създаване на програма на Съюза за наблюдение и мониторинг на Земята („Коперник“), както и Регламент (ЕС) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета (28) за създаване на програмата предшественик „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (ГМОСС) и правилата за изпълнението на нейните начални операции, като се вземат предвид последните тенденции в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, които оказват влияние върху областта, свързана с наблюдението на Земята, както и развитието във връзка с анализа на големи масиви от данни и изкуствения интелект и свързаните с тях стратегии и инициативи на равнището на Съюза, както е посочено от Комисията в Бялата книга от 19 февруари 2020 г. относно изкуствения интелект озаглавена „Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ и в Съобщение от 19 февруари 2020 г. озаглавено „Европейската стратегия за данните “. За разработването на нови активи Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, ЕКА, Европейска организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) и когато е приложимо, с други субекти, притежаващи съответни космически и in situ активи. Във възможно най-голяма степен „Коперник“ следва да използва капацитета за извършване на космически наблюдения на Земята на държавите членки, ЕКА, EUMETSAT, както и на други субекти, включително търговски инициативи в Съюза, като по този начин също допринася за развитието на жизнеспособен търговски космически сектор в Европа. Когато е осъществимо и целесъобразно, „Коперник“ следва също така да използва наличните in situ и допълнителни данни, предоставяни най-вече от държавите членки в съответствие с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29). Комисията следва да работи съвместно с държавите членки и Европейската агенция за околната среда за гарантирането на ефективен достъп и използване на наборите от in situ данни за целите на „Коперник“.

(73)

„Коперник“ следва да се прилага в съответствие с целите на Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета (30), по-специално свързаните с прозрачността, създаването на благоприятни условия за развитието на услуги и осигуряването на принос за икономическия растеж и създаването на работни места в Съюза. Данните и информацията от „Коперник“ следва да бъдат достъпни свободно и безплатно.

(74)

Пълният потенциал на „Коперник“ за обществото и икономиката на Съюза следва да се разгърне изцяло, извън кръга на преките бенефициери, посредством засилване на мерките, насочени към възприемането от страна на ползвателите, което изисква по-нататъшни действия за превръщане на данните в използваеми от неспециалисти, като по този начин се стимулират растежът, създаването на работни места и трансферът на знания.

(75)

„Коперник“ е програма, ориентирана към ползвателите. Поради това нейното развитие следва да се основава на променящите се изисквания на основните ѝ ползватели, като същевременно се признава появата на нови както публични, така и частни общности на ползватели. „Коперник“ следва да се основава на анализ на вариантите за удовлетворяване на променящите се нужди на ползвателите, включително свързаните с изпълнението и мониторинга на политиките на Съюза, които изискват постоянно и ефективно участие на ползвателите, особено по отношение на определянето и утвърждаването на изискванията.

(76)

„Коперник“ вече функционира. Поради това е важно да се гарантира непрекъснатото функциониране на вече изградената инфраструктура и въведените услуги, като се извършва адаптиране към изменящите се потребности на ползвателите, пазарната среда, по-специално появата на участници от частния сектор в космическото пространство и социално-политическото развитие, което налага предоставянето на бърз отговор. Това изисква по-нататъшно развитие на функционалната структура на „Коперник“, за да се отрази по-добре преминаването от първия етап на оперативни услуги към предоставянето на усъвършенствани и по-целенасочени услуги на нови общности на ползватели и насърчаването на пазарите с добавена стойност надолу по веригата. За тази цел при по-нататъшното изпълнение на „Коперник“ следва да се възприеме подход, който следва веригата на създаване на стойност от данните, т.е. придобиване на данни, обработване на данни и информация, разпространение и използване, дейности по възприемане от страна на ползвателите и навлизане на пазара, както и изграждане на капацитет, като при процеса на стратегическо планиране по „Хоризонт Европа“ ще се определят научноизследователските и иновационните дейности, при които следва да се използва „Коперник“.

(77)

Що се отнася до придобиването на данни, дейностите по „Коперник“ следва да имат за цел допълване и поддържане на съществуващата космическа инфраструктура, подготвяне на замяната в дългосрочен план на спътниците в края на жизнения им цикъл, както и започването на нови мисии, насочени по-специално към нови системи за наблюдение за подкрепа при посрещането на предизвикателствата, свързани с глобалното изменение на климата, например мониторинга на антропогенните емисии на CO2 и други парникови газове. Глобалният обхват за мониторинг на дейностите по „Коперник“ следва да се разшири, като в него се включат полярните региони, и да се подкрепя осигуряването на спазването на изискванията в областта на околната среда, задължителния мониторинг и докладване в областта на околната среда и иновативните приложения в областта на околната среда в сферите на селското стопанство, горите, управлението на водите и морските ресурси, както и културното наследство, например за мониторинг на реколтите, управление на водите и подобрен мониторинг на пожарите. При това „Коперник“ следва да използва в пълна степен и да извлича максимална полза от инвестициите, направени в рамките на предишния период на финансиране (2014—2020 г.), включително направените от държавите членки, ЕКА и EUMETSAT, като същевременно се проучват нови оперативни и бизнес модели за по-нататъшно допълване на капацитета на „Коперник“. „Коперник“ би могъл също да използва като основа успешни партньорства с държавите членки с цел по-нататъшно развиване на неговото свързано със сигурността измерение при подходящи механизми за управление, за да се отговори на променящите се нужди на ползвателите в сферата на сигурността.

(78)

Като част от функцията за обработване на данни и информация „Коперник“ следва да гарантира дългосрочната устойчивост и по-нататъшно развитие на услугите на „Коперник“, като предоставя информация за удовлетворяване на нуждите на публичния сектор и нуждите, произтичащи от международните ангажименти на Съюза, и да увеличава максимално възможностите за търговска експлоатация. По-конкретно „Коперник“ следва да предоставя на европейско, национално, местно и световно равнище информация за състава на атмосферата и качеството на въздуха; информация за състоянието и динамиката на океаните; информация в подкрепа на мониторинга на земната повърхност и ледовете, в подкрепа на изпълнението на политиките на Съюза, националните и местните политики; както и информация в подкрепа на приспособяването към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; геопространствена информация в подкрепа на управлението на извънредни ситуации, включително чрез превантивни дейности, осигуряване на спазването на изискванията в областта на околната среда, както и на гражданската сигурност, включително подкрепа за външната дейност на Съюза. Комисията следва да определи подходящи договорни условия, които да насърчават устойчивото предоставяне на услугите.

(79)

При изпълнението на услугите на „Коперник“ Комисията следва да разчита на компетентните органи, съответните агенции на Съюза, обединения или консорциуми на национални органи или на всеки друг съответен орган, който е потенциално допустим за сключване на споразумение за финансов принос. При подбора на тези субекти Комисията следва да гарантира, че не са налице смущения във функционирането и предоставянето на услуги и че когато се отнася до чувствителни от гледна точка на сигурността данни, съответните субекти разполагат с възможности за ранно предупреждение и наблюдение на кризи в контекста на общата външна политика и политика на сигурност, и по-специално на общата политика за сигурност и отбрана. В съответствие с член 154, параграф 2 от Финансовия регламент лица и субекти, на които се възлага изпълнението на средства на Съюза, са задължени да спазват принципа на недискриминация по отношение на всички държави членки. Спазването на този принцип следва да се гарантира чрез съответните споразумения за финансов принос, свързани с предоставянето на услугите по програма „Коперник“.

(80)

Изпълнението на услугите на „Коперник“ следва да улеснява общественото възприемане на услугите, тъй като ползвателите ще са в състояние да предвидят наличието и развитието на услугите, както и сътрудничеството с държавите членки и други страни. За тази цел Комисията и субектите, на които тя е възложила предоставянето на услуги, следва да установят тесни връзки с основните общности на ползватели на „Коперник“ в цяла Европа при по-нататъшното развитие на гамата от услуги и информация от „Коперник“, за да се гарантира, че се удовлетворяват променящите се нужди на публичния сектор и на съответната политика и по този начин може да се постигне възприемането в максимална степен на данните от наблюдението на Земята. Комисията и държавите членки следва да работят заедно за развитието на in situ компонента на „Коперник“ и за улесняване на интегрирането на данни in situ на „Коперник“ с набори от космически данни за модернизираните услуги на „Коперник“.

(81)

Политиката на „Коперник“ на безплатен, пълен и свободен достъп до данните беше оценена като един от най-успешните елементи на изпълнението на програмата „Коперник“ и изигра важна роля за насърчаване на голямото търсене на нейните данни и информация, като „Коперник“ се утвърди като един от най-големите доставчици на данни от наблюдението на Земята в света. Налице е ясна необходимост да се гарантира запазването на дългосрочната и сигурна непрекъснатост на безплатното, пълно и свободно предоставяне на данни и на достъпа до тях, за да се постигнат амбициозните цели, определени в Космическата стратегия за Европа. Данните от „Коперник“ се създават предимно в полза на европейците, а чрез предоставянето на свободен достъп до тези данни по света, на предприятията от Съюза и академичните среди възможностите за сътрудничество в световен мащаб се увеличават максимално и допринасят за изграждането на ефективна европейска космическа екосистема. В случай че бъде наложено ограничение върху достъпа до данни и информация от „Коперник“, то следва да бъде в съответствие с политиката в областта на данните на „Коперник“, предвидена в настоящия регламент и в Делегиран регламент (ЕС) № 1159/2013 (31) на Комисията.

(82)

Данните и информацията, изготвяни в рамките на „Коперник“, следва да бъдат достъпни изцяло, свободно и безплатно при спазване на подходящи условия и ограничения, за да се насърчава тяхната употреба и споделяне и да се укрепват европейските пазари, свързани с наблюдението на Земята, и по-специално секторът надолу по веригата, като по този начин в Съюза се създадат условия за растеж и създаване на работни места. Предоставяните в този контекст данни и информация следва да продължават да бъдат с високо равнище на съгласуваност, непрекъснатост, надеждност и качество. Това изисква широкомащабен и лесен достъп до обработката и използването на данни и информация от „Коперник“, на различни равнища на актуалност, като за тази цел Комисията следва да продължи да прилага интегриран подход, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, който позволява също интегрирането им с други източници на данни и информация. Ето защо Комисията следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че данните и информацията от „Коперник“ са лесно и ефикасно достъпни и годни за използване, особено чрез насърчаване на услугите за достъп до данни и информация (DIAS) в държавите членки и когато е възможно, чрез насърчаване на оперативната съвместимост между съществуващите европейски инфраструктури за данни за наблюдение на Земята, за да се създават полезни взаимодействия с тези активи с цел максимално увеличаване и засилване на навлизането на пазара на данните и информацията от „Коперник“.

(83)

Комисията следва да работи с доставчици на данни с цел договаряне на условия за лицензиране на данни на трети страни и улесняване на тяхното използване в рамките на „Коперник“, в съответствие с настоящия регламент и приложимите права на трети страни. Тъй като част от данните и информацията от „Коперник“, включително изображения с висока разделителна способност, може да засегне сигурността на Съюза или държавите членки, в надлежно обосновани случаи може да бъдат приети мерки за противодействие на рисковете и заплахите за сигурността на Съюза или държавите членки.

(84)

За насърчаване и улесняване на използването на данните и технологиите за наблюдение на Земята от националните, регионалните и местните органи, МСП, учените и изследователите, следва да се популяризират, посредством дейности, насочени към възприемане от страна на ползвателите, специалните мрежи за разпространение на данни от „Коперник“, включително национални и регионални органи, като например Copernicus Relays и Copernicus Academy. За тази цел Комисията и държавите членки следва да полагат усилия да установят по-тесни връзки между „Коперник“, политиките на ЕС и националните политики, за да се стимулира търсенето на търговски приложения и услуги, както и да се даде възможност на предприятията, особено на МСП и стартиращите предприятия, да разработват приложения въз основа на данните и информацията от „Коперник“, като целта е в Европа да се развие конкурентоспособна екосистема за данни от наблюдението на Земята.

(85)

В международен план „Коперник“ следва да предоставя точна и надеждна информация за сътрудничество с трети държави и международни организации и в подкрепа на външната политика и политиката за сътрудничество за развитие на Съюза. „Коперник“ следва да се разглежда като европейски принос към Глобалната система от системи за наблюдение на Земята, Комитета по въпросите на спътниците за наблюдение на Земята, Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата от 1992 г., постигането на целите на ООН за устойчиво развитие и Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия. Комисията следва да установи или поддържа подходящо сътрудничество със съответните секторни органи на ООН и Световната метеорологична организация.

(86)

При изпълнението на „Коперник“ Комисията следва да разчита, когато това е целесъобразно, на европейски международни организации, с които вече е установила партньорство, по-специално ЕКА, за развитието, координацията, изпълнението и доразвиването на космическите компоненти, достъпа до данни на трети страни, където е целесъобразно, и когато не е извършено от други субекти – изпълнението на специални мисии. Освен това Комисията следва да разчита на EUMETSAT за изпълнението на специални мисии или части от такива мисии и ако е целесъобразно – за достъп до данни от допринасящи мисии, в съответствие с нейния експертен опит и мандат.

(87)

В областта на услугите Комисията следва да извлича съответна полза от специфичния капацитет, предоставян от агенциите на Съюза, като например Европейската агенция за околната среда, Европейската агенция по морска безопасност, Frontex, SATCEN, както и от междуправителствения Европейски център за средносрочна прогноза за времето и чрез европейските инвестиции, вече направени в услугите за мониторинг на морската среда чрез Mercator Ocean. Що се отнася до сигурността, заедно с върховния представител следва да се търси всеобхватен подход на равнището на Съюза. Съвместният изследователски център (СИЦ) на Комисията участва активно от самото начало на инициативата ГМОСС и подкрепи развитието на „Галилео“ и развитието в областта на МЯКП подкомпонент. Съгласно Регламент (ЕС) № 377/2014 СИЦ управлява услугата на „Коперник“ за управление на извънредни ситуации и глобалния компонент на услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“, той допринася за прегледа на качеството и годността за употреба на данните и информацията, както и за бъдещото развитие. Комисията следва да продължи да разчита на научните и техническите съвети на СИЦ за изпълнението на Програмата.

(88)

В отговор на искането на Европейския парламент и на Съвета с Решение № 541/2014/ЕС Съюзът създаде рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване (КНП). Космическите отпадъци се превърнаха в сериозна заплаха за сигурността, безопасността и устойчивостта на космическите дейности. Поради това КНП подкомпонента е от първостепенна важност, за да се запази непрекъснатостта на функциониране на компонентите на Програмата и приносът им за политиките на Съюза. Като се стреми да предотвратява нарастването на броя на космическите отпадъци, КНП подкомпонента допринася за осигуряване на устойчив и гарантиран достъп до космическото пространство и неговото използване, което представлява обща цел в световен мащаб. В този смисъл КНП би могло да бъде в подкрепа на подготовката на проекти за „почистване“ на европейската орбита.

(89)

Ефективността и автономността на способностите на КНП подкомпонент следва да продължат да се развиват. За тази цел КНП подкомпонентът следва да доведе до изготвянето на автономен европейски каталог на космическите обекти въз основа на данни от мрежата от датчици за КНП. Когато е целесъобразно, Съюзът би могъл да обмисли възможността да предостави част от данните за търговски, нетърговски и изследователски цели. КНП следва също така да продължи да подкрепя функционирането и предоставянето на услугите за КНП. Тъй като услугите на КНП подкомпонента са ориентирани към ползвателите, следва да се въведат подходящи механизми за събиране на изискванията на ползвателите, включително на тези, които са свързани със сигурността и предаването на полезна информация на и от публичните институции, за да се подобри ефективността на системата, като същевременно се спазват националните политики за безопасност и сигурност.

(90)

Предоставянето на услугите за КНП следва да се основава на сътрудничество между Съюза и държавите членки и на използването на съществуващите, както и на бъдещите национални експертни познания и активи, включително на онези, които са разработени чрез ЕКА или от Съюза. Следва да се предвиди възможност за предоставяне на финансова подкрепа за разработването на нови датчици за КНП. Като се отчита чувствителният характер на КНП, участващите в КНП подкомпонента държави членки следва да продължат да упражняват контрол по отношение на националните датчици и тяхното функциониране, поддръжката и подновяването, както и обработването на данните, позволяващи предоставянето на услуги за КНП.

(91)

Държавите членки със собственост или достъп до подходящи способности, налични за КНП подкомпонент, следва да имат възможност да участват в предоставянето на услугите за КНП. Държавите членки, които участват в консорциума, създаден по силата на Решение № 541/2014/ЕС, следва да се считат за имащи собственост или достъп до подходящи способности, налични за КНП подкомпонент. Държавите членки, които желаят да участват в предоставянето на услугите за КНП следва да представят единно съвместно предложение и да докажат наличието на съответствие с допълнителни елементи, свързани с оперативната конфигурация. Следва да бъдат установени подходящи правила за подбор и организиране на тези държави членки.

(92)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с приемането на подробните процедури и елементи за установяване на участието на държавите членки в предоставянето на услуги за КНП. Когато не е представено съвместно предложение от държавите членки, които желаят да участват в предоставянето на услугите за КНП, или когато Комисията счита, че такова предложение не отговаря на определените критерии, Комисията следва да може да започне втора стъпка за установяване на участието на държавите членки в предоставянето на КНП услуги. Процедурите и елементите за тази втора стъпка следва да определят орбитите, които трябва да бъдат обхванати, и да вземат предвид необходимостта от максимално увеличаване на участието на държавите членки в предоставянето на услуги за КНП. Когато тези процедури и елементи предвиждат възможността Комисията да избере няколко предложения, които да обхващат всички орбити, следва да се предоставят и подходящи механизми за координация между групите от държави членки и ефективно решение за обхващане на всички услуги за КНП. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (32).

(93)

След въвеждането на КНП подкомпонент следва да се спазват принципите на взаимно допълване на дейностите и непрекъснатост на предоставянето на висококачествени ориентирани към ползвателите услуги за КНП, основаващи се на най-добрите експертни познания. Поради това при КНП подкомпонент следва да се избягва ненужното дублиране. Излишните способности следва да осигуряват непрекъснатостта, качеството и устойчивостта на услугите за КНП. Дейностите на експертните екипи следва да помагат за избягване на това ненужно дублиране.

(94)

Освен това КНП подкомпонент следва да допринася за съществуващите мерки за понижаване на риска, като например насоките COPUOS за намаляване на космическите отпадъци и насоките за дългосрочна устойчивост на дейностите в космическото пространство или други инициативи, с цел гарантиране на безопасността, сигурността и устойчивостта на дейностите в космическото пространство. С оглед на понижаването на риска от сблъсък, в рамките на КНП подкомпонент ще се търси полезно взаимодействие и с инициативи за мерки за активно премахване и обезвреждане на космически отпадъци. КНП подкомпонент следва да допринесе за гарантирането на използването и експлоатацията на космическото пространство за мирни цели. Увеличаването на космическите дейности може да окаже отражение върху международните инициативи в областта на управлението на космическия трафик. Съюзът следва да наблюдава тези промени и може да ги вземе предвид в контекста на междинния преглед на настоящата многогодишна финансова рамка.

(95)

Дейностите по КНП, МЯКП и БЗО подкомпоненти, следва да вземат предвид сътрудничеството с международни партньори, по-конкретно със Съединените щати, международни организации и други трети страни, по-специално с оглед на избягване на сблъсъци в космическото пространство, предотвратяване на нарастването на броя на космическите отпадъци и увеличаване на подготвеността във връзка с последиците от екстремни метеорологични явления в космическото пространство и близки до Земята обекти.

(96)

Комитетът по сигурността на Съвета препоръча създаването на структура за управление на риска, за да се гарантира, че въпросите, свързани със сигурността на данните, ще бъдат надлежно взети предвид при изпълнението на Решение № 541/2014/ЕС. За тази цел и като се вземе предвид вече извършената работа държавите членки, участващи в КНП подкомпонента, следва да създадат подходящи структури и процедури за управление на риска.

(97)

Екстремните и значимите метеорологични явления в космическото пространство могат да застрашат безопасността на гражданите и да нарушат функционирането на базираната в космоса и наземната инфраструктура. Поради това подкомпонент относно МЯКП следва да бъде създаден като част от Програмата с цел оценка на рисковете, свързани с метеорологичните явления, и съответните нужди на ползвателите, повишаване на осведомеността за рисковете, свързани с метеорологични явления гарантиране на предоставянето на ориентирани към ползвателите услуги във връзка с МЯКП и подобряване на способностите на държавите членки да предоставят услуга във връзка с МЯКП. Комисията следва да определи приоритетните сектори, в които трябва да бъдат предоставяни оперативните услуги във връзка с МЯКП, като се вземат предвид нуждите на ползвателите, рисковете и технологичната подготвеност. В дългосрочен план могат да бъдат взети предвид нуждите на други сектори. Предоставянето на услуги на равнището на Съюза в съответствие с нуждите на ползвателите ще изисква целенасочени, координирани и непрекъснати научноизследователски и развойни дейности в подкрепа на развитието на услугите във връзка с МЯКП. Предоставянето на услуги във връзка МЯКП следва да се основава на съществуващите способности на национално равнище и на равнището на Съюза и да дава възможност за широкото участие на държавите членки, на европейски и международни организации и на частния сектор.

(98)

В Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. за бъдещето на Европа, Декларацията от Рим на ръководителите на 27 държави — членки на ЕС от 25 март 2017 г., и няколко резолюции на Европейския парламент се припомня, че ЕС трябва да играе важна роля при гарантирането на безопасна, сигурна и устойчива Европа, която е способна да се справя с предизвикателства като регионални конфликти, тероризъм, киберзаплахи и нарастващ миграционен натиск. Сигурният и гарантиран достъп до спътниковите комуникации е необходим инструмент за участниците в областта на сигурността и обединяването и споделянето на този ключов ресурс за сигурността на равнището на Съюза укрепва Съюза в ролята му на защитник на своите граждани.

(99)

В заключенията на Европейският съвет от 19 – 20 декември 2013 г. се приветства подготовката за следващото поколение правителствени спътникови комуникации (GOVSATCOM) чрез тясно сътрудничество между държавите членки, Комисията и ЕКА. GOVSATCOM също бяха посочени като един от елементите на Глобалната стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност от юни 2016 г. GOVSATCOM следва да допринасят за реагирането от страна на ЕС на хибридните заплахи и да оказват подкрепа на стратегията на ЕС за морската сигурност и на политиката на ЕС за Арктика.

(100)

GOVSATCOM е ориентирана към ползвателя програма с измерение, което е силно свързано със сигурността. Случаите на използване на GOVSATCOM следва да бъдат анализирани от съответните участници във връзка с три основни групи: управление на кризи, което може да включва граждански и военни мисии и операции по линия на общата политика за сигурност и отбрана, природни и причинени от човека бедствия, хуманитарни кризи и извънредни ситуации в морската област; наблюдение, което може да включва наблюдение на границите, наблюдение на предграничните зони, наблюдение на морските граници, морско наблюдение и наблюдение на незаконен трафик; и ключови инфраструктури, които могат да включват дипломатическа мрежа, комуникация между органите на полицията, цифрова инфраструктура, например центрове за данни; сървъри, критични инфраструктури, например енергетика, транспорт, водни прегради като язовирни стени и космически инфраструктури.

(101)

Капацитетът и услугите на GOVSATCOM следва да се използват от участници от Съюза и от държавите членки в критични за сигурността и безопасността мисии и операции. Следователно е необходимо подходящо равнище на независимост от трети страни (трети държави и субекти от трети държави), което да обхваща всички елементи на GOVSATCOM, като например космическите и наземните технологии на равнище компонент, подсистема и система, производствените отрасли, собствениците и операторите на космически системи, и физическото местоположение на компонентите на наземната система.

(102)

Спътниковите комуникации представляват ограничен ресурс, който зависи от капацитета на спътниците, честотата и географското покритие. Поради това, за да бъдат ефективни от гледна точка на разходите и да извличат полза от икономиите от мащаба, GOVSATCOM трябва да оптимизират съответствието между търсенето си от страна на GOVSATCOM ползватели и предлагането, предоставяно в рамките на договори за GOVSATCOM капацитет и услуги. Тъй като както търсенето, така и потенциалното предлагане се променят с течение на времето, това изисква постоянно наблюдение и гъвкавост за адаптиране на услугите за GOVSATCOM.

(103)

Оперативните изисквания следва да се основават на анализа на случаите на използване. Портфолиото на услугите следва да бъде разработено въз основа на тези оперативни изисквания, в комбинация с изискванията към сигурността. Портфолиото на услугите следва да представлява приложимата основа за GOVSATCOM услугите. За да се поддържа възможно най-добро съответствие между търсенето и предоставяните услуги, портфолиото на услугите за GOVSATCOM следва е в състояние да се актуализира редовно.

(104)

През първия етап на GOVSATCOM, приблизително до 2025 г., ще бъде използван съществуващият капацитет. В този контекст Комисията следва да осигури капацитет за GOVSATCOM от държавите членки, които разполагат с национални системи и космически капацитет, както и от търговски спътникови комуникации или доставчици на услуги, като се вземат предвид основните интереси на Съюза в областта на сигурността. През този първи етап услугите на GOVSATCOM ще бъдат въвеждани чрез стъпаловиден подход. Ако по време на първия етап в резултат на подробен анализ на бъдещото предлагане и търсене се окаже, че този подход не е достатъчен за покриване на нарастващото търсене, следва да бъде възможно да се вземе решение за преминаване към втори етап и развитие на допълнителна специфична космическа инфраструктура или капацитет посредством едно или няколко публично-частни партньорства, например с операторите на спътници на Съюза.

(105)

С цел оптимизиране на наличните ресурси за спътникова комуникация, гарантиране на достъпа при непредвидими ситуации, като природни бедствия, и гарантиране на оперативна ефективност и по-кратко време за получаване на резултати, е необходим нужният наземен сегмент като GOVSATCOM хъбове и потенциални други наземни елементи. Последният следва да бъде разработван въз основа на оперативните изисквания и изискванията към сигурността. За да се намалят рисковете, GOVSATCOM центърът може да се състои от няколко физически обекта. Може да се окаже, че са необходими други елементи от наземния сегмент, като например наземни фиксирани станции.

(106)

За ползвателите на спътникови комуникации оборудването им е най-важният оперативен интерфейс. Подходът по отношение на GOVSATCOM следва да дава възможност на по-голямата част от ползвателите да продължат да използват своето вече налично оборудване за услугите за GOVSATCOM.

(107)

В интерес на оперативната ефективност ползватели посочват, че е важно да се преследва оперативна съвместимост на оборудването за ползватели, както и това оборудване да може да използва различни спътникови системи. В тази област може да бъде необходимо осъществяването на научноизследователска и развойна дейност.

(108)

Що се отнася до равнището на изпълнение, задачите и отговорностите следва да бъдат разпределени между специализираните субекти, като например Европейската агенция по отбрана, ЕСВД, ЕКА, Агенцията и другите агенции на Съюза, по такъв начин, че да се гарантира, че те са в съответствие с основната им роля, по-специално по отношение на свързаните с ползвателите аспекти.

(109)

Компетентният орган за GOVSATCOM изпълнява важна роля по отношение на наблюдението дали ползвателите и другите национални субекти, които играят определена роля в GOVSATCOM, отговарят на изискванията във връзка със споделянето и приоритизирането на правилата и процедурите за сигурност, както е определено в изискванията към сигурността. Държава членка, която не е определила компетентен орган за GOVSATCOM, следва във всеки случай да определи звено за контакт за управление на всяко установено заглушаване, засягащо GOVSATCOM.

(110)

Държавите членки, Съветът, Комисията и ЕСВД следва да могат да станат участници в GOVSATCOM, ако решат да упълномощят ползватели на GOVSATCOM или да осигурят капацитет, обекти или съоръжения. Като се има предвид, че държавите членки избират дали да упълномощят ползватели на GOVSATCOM или да предоставят капацитет, обекти или съоръжения, държавите членки не могат да бъдат задължени да станат участници в GOVSATCOM или да приемат инфраструктура за GOVSATCOM. Следователно компонентът GOVSATCOM не засяга правото на държавите членки да не участват в GOVSATCOM, включително в съответствие с тяхното национално законодателство или конституционни изисквания във връзка с политики на необвързаност и неучастие във военни съюзи.

(111)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, свързани с приемането на оперативните изисквания за услугите на GOVSATCOM и на портфолиото на услугите на GOVSATCOM. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(112)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с приемането на подробни правила за споделянето и приоритизирането относно използване на обединения капацитет на GOVSATCOM за спътникови комуникации. При определянето на подробни правила за споделяне и приоритизиране Комисията следва да вземе предвид оперативните изисквания и изискванията към сигурността и да извърши анализ на рисковете и очакваното търсене от страна на участниците в GOVSATCOM. Въпреки че услугите за GOVSATCOM по принцип следва да се предоставят безплатно на ползвателите на GOVSATCOM, ако този анализ установи, че съществува недостиг на капацитет и за да се избегне изкривяване на пазара, може да се разработи политика на таксуване като част от тези подробни правила за споделяне и приоритизиране. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(113)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с местоположението на инфраструктурата от наземния сегмент на GOVSATCOM. При избора на тези местоположения Комисията следва да може да вземе предвид оперативните изисквания и изискванията към сигурността, както и съществуващата инфраструктура. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011

(114)

С Регламент (ЕС) № 912/2010 бе създадена агенция на Съюза, наречена Европейска агенция за ГНСС, за управление на някои аспекти на програмите за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS. С настоящия регламент се възлагат нови задачи на Европейската агенция за ГНСС, по-специално във връзка с акредитацията на сигурността, не само по отношение на „Галилео“ и EGNOS, но и по отношение на други компоненти на Програмата. Поради това наименованието, задачите и организационните аспекти на Европейската агенция за ГНСС следва да бъдат съответно адаптирани.

(115)

В съответствие с Решение 2010/803/ЕС (33), седалището на Агенцията се намира в Прага. За изпълнение на задачите на Агенцията персоналът на Агенцията може да бъде разположен в един от наземните центрове на „Галилео“ или EGNOS, посочени в Решение за изпълнение (ЕС) 2016/413 (34) на Комисията, за изпълнение на дейностите по Програмата, предвидени в съответното споразумение. Освен това, за да функционира Агенцията по най-ефикасния и ефективен начин, ограничен брой служители би могло да бъдат назначени в местните офиси в една или повече държави членки. Това назначаване на персонала извън седалището на Агенцията или наземни центрове на „Галилео“ и EGNOS не следва да води до прехвърляне на дейностите на Агенцията към такива местни офиси.

(116)

С оглед на разширения ѝ обхват, който вече не следва да се ограничава до „Галилео“ и EGNOS, наименованието на Европейската агенция за ГНСС следва занапред да бъде променено. Продължаването на дейностите на Европейската агенция за ГНСС обаче, включително приемствеността по отношение на правата и задълженията, персонала и валидността на всяко едно взето решение, следва да бъде гарантирано в рамките на Агенцията.

(117)

Като се има предвид мандатът на Агенцията и ролята на Комисията при изпълнението на Програмата, е целесъобразно да се предвиди, че някои от решенията на Административния съвет не следва да се приемат без положителен вот от страна на представителите на Комисията.

(118)

Без да се засягат правомощията на Комисията, Административният съвет, Съветът за акредитация на сигурността и изпълнителният директор следва да са независими при изпълнението на своите задължения и следва да действат с оглед на обществения интерес.

(119)

Възможно е и дори е вероятно някои компоненти на Програмата да се основават на използването на чувствителна или свързана със сигурността национална инфраструктура. В такива случаи по съображения, свързани с националната сигурност, е необходимо да се предвиди, че в заседанията на Административния съвет и на Съвета за акредитация на сигурността участват представители на държавите членки и представители на Комисията на принципа „необходимост да се знае“. В гласуванията в Административния съвет участват само представители на държави членки, които притежават такава инфраструктура, и представител на Комисията. В процедурния правилник на Административния съвет и на Съвета за акредитация на сигурността следва да се определят случаите, в които се прилага тази процедура.

(120)

В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (35) настоящата програма следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специфичните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на Програмата по места.

(121)

Предполага се, че използването на услуги на основата на „Коперник“ и „Галилео“ ще окаже значително въздействие върху европейската икономика като цяло. Въпреки това днес изглежда преобладават преди всичко ad hoc измервания и проучвания на конкретни случаи. Комисията (Евростат) следва да определи съответните статистически измервания и показатели, въз основа на които въздействието на космическите дейности на Съюза ще се наблюдава по систематичен и достоверен начин.

(122)

Европейският парламент и Съветът следва да бъдат незабавно информирани за работните програми,

(123)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия свързани с преразпределението на средства между категориите разходи от бюджета на Програмата, приемането на решенията за принос по отношение на споразуменията за финансов принос, определяне на технически и оперативни изисквания необходими за изпълнение и развитие на компонентите на Програмата и на услугите, които те предоставят, вземане на решение по СФРП, приемането на необходими мерки за безпрепятственото функциониране на „Галилео“ и EGNOS и тяхното приемане от пазара, приемането на подробни разпоредби относно достъпа до услугите за КНП и съответните процедури, приемането на многогодишния план и основните показатели за изпълнението за развитие на КНП услугите на Съюза, приемането на подробни правила за функционирането на организационната рамка за участието на държавите членки в КНП подкомпонента, избора на МЯКП услуги и приемането на работни програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Комисията следва да се подпомага от програмния комитет, който следва да заседава в специален състав.

(124)

Тъй като компонентите на Програмата са ориентирани към ползвателите, те изискват постоянно и ефективно участие на ползвателите при изпълнението и разработването им, особено при определянето и утвърждаването на изискванията във връзка с услугите. С цел повишаване на стойността за ползвателите, техният принос следва да се търси активно чрез провеждане на редовни консултации с крайните ползватели от публичния и частния сектор на държавите членки и, когато е целесъобразно, с международни организации. За тази цел следва да се създаде работна група („Форум на ползвателите“), която да подпомага програмния комитет при определянето на нуждите на ползвателите и проверката на съответствието на услугите, както и при откриването на пропуски в предлаганите услуги. В процедурния правилник на програмния комитет следва да се определи организацията на Форума на ползвателите, за да се вземат предвид особеностите на всеки от компонентите на Програмата и всяка услуга в рамките на компонентите. Когато е възможно, държавите членки следва да допринасят за форума на ползвателите въз основа на систематични и координирани консултации с ползвателите на национално равнище.

(125)

Тъй като доброто публично управление изисква единно управление на Програмата, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на субектите, на които са възложени задачи по изпълнението на Програмата, биха могли да участват като наблюдатели в работата на програмния комитет, създаден в приложение на Регламент (ЕС) № 182/2011. По същите причини представителите на трети държави и на международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, свързано с Програмата или нейните компоненти или подкомпоненти, биха могли да участват в работата на програмния комитет, при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в едно такова споразумение. Представителите на субекти, на които са възложени свързани с Програмата задачи, на трети държави и на международни организации нямат право да участват в процедурите по гласуване в рамките на програмния комитет. Условията за участие на наблюдатели и ad hoc участници следва да бъдат определени в процедурния правилник на програмния комитет.

(126)

С цел да се гарантира ефективното оценяване на напредъка по Програмата за постигането на нейните цели, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с допълване на разпоредбите относно данните и информацията от „Коперник“, които се предоставят на ползвателите на „Коперник“ по отношение на спецификациите, условията и процедурите за достъпа до такива данни и информация и използването им, с изменението на приложението към настоящия регламент по отношение на показателите, когато това бъде счетено за необходимо, и с допълване на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(127)

Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието, които надхвърлят финансовия и техническия капацитет на всяка една отделна държава членка, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(128)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на изискванията за сигурност на Програмата, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Държавите членки следва да могат да упражняват максимален контрол върху изискванията за сигурност на Програмата. При приемането на актове за изпълнение в областта на сигурността на Програмата Комисията следва да бъде подпомагана от програмен комитет, заседаващ в специална конфигурация за сигурността. Като се има предвид чувствителният характер на въпросите, свързани със сигурността, председателят на програмния комитет следва да се стреми да намира решения, които да се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на комитета. Комисията не следва да приема актове за изпълнение за определяне на общите изисквания за сигурност на Програмата в случаите, когато програмния комитет не е дал становище.

(129)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (36) (наричана по-нататък „МФР за периода 2021-2027“). Този ограничен срок не следва да се отнася за Агенцията, която изпълнява собствени задачи.

(130)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.

(131)

Поради това регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и Решение № 541/2014/ЕС следва да бъдат отменени,