(1)

Връщането на граждани на трети държави, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в държавите членки, при пълно зачитане на основните права и по-специално на принципа на забрана за връщане (non-refoulement), и в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), е съществена част от всеобхватните усилия за справяне с незаконната миграция и увеличаване на дела на върнатите незаконни мигранти.

(2)

Необходимо е да се повиши ефективността на системата на Съюза за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Това е от основно значение за поддържането на общественото доверие в политиката на Съюза в областта на миграцията и убежището и за оказване на подкрепа на лицата, които се нуждаят от международна закрила.

(3)

Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки за връщането, по ефективен и пропорционален начин, на незаконно пребиваващи граждани на трети държави в съответствие с разпоредбите на Директива 2008/115/ЕО.

(4)

Регламент (ЕС) 2018/1861 (3) и Регламент (ЕС) 2018/1862 (4) на Европейския парламент и на Съвета определят условията за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС).

(5)

Следва да се създаде система за обмен на информация между държавите членки, използващи ШИС съгласно Регламент (ЕС) 2018/1861, относно решенията за връщане, взети по отношение на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на държавите членки, и за проследяване на това дали гражданите на трети държави, по отношение на които са взети такива решения, са напуснали територията на държавите членки.

(6)

Настоящият регламент не засяга правата и задълженията на гражданите на трети държави, предвидени в Директива 2008/115/ЕО. Въведен в ШИС сигнал за целите на връщането сам по себе си не представлява определяне на статута на гражданина на трета държава на територията на държавите членки, особено в държави членки, различни от въвелата сигнала в ШИС държава членка.

(7)

Сигналите за връщане, въведени в ШИС, и обменът на допълнителна информация във връзка с тези сигнали следва да помогнат на компетентните органи да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията за връщане. ШИС следва да допринася за установяването на самоличността и обмена на информация между държавите членки относно гражданите на трети държави, по отношение на които е взето решение за връщане, които са се укрили и са задържани в друга държава членка. Тези мерки следва да спомогнат за предотвратяването и възпирането на незаконната миграция и вторичните движения и да подобрят сътрудничеството между органите на държавите членки.

(8)

За да се гарантира ефективността на връщането и да се увеличи добавената стойност на сигналите за връщане, държавите членки следва да въвеждат в ШИС сигнали във връзка с решенията за връщане, които вземат по отношение на незаконно пребиваващи граждани на трети държави в съответствие с разпоредби, съобразени с Директива 2008/115/ЕО. За тази цел държавите членки следва да въвеждат сигнал в ШИС и когато решенията за налагане или постановяване на задължение за връщане се издават в ситуациите, описани в член 2, параграф 2 от същата директива, а именно за граждани на трети държави, по отношение на които има отказ за влизане в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (5), или които са задържани или заловени от компетентните органи във връзка с незаконно преминаване по суша, море или въздух на външната граница на държава членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка, както и за граждани на трети държави, на които е наложено връщане като наказателноправна санкция или като последица от наказателноправна санкция съгласно националното право или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция. При определени обстоятелства държавите членки могат да се въздържат от въвеждането на сигнали в ШИС, когато рискът решението за връщане да не бъде изпълнено е малък, а именно по време на задържане или когато решението за връщане се взема на външната граница и се изпълнява незабавно, с цел да се намали административната тежест за тях.

(9)

С настоящия регламент следва да се определят общи правила за въвеждането в ШИС на сигнали за връщане. Сигнали за връщане следва да се въвеждат в ШИС веднага след като са взети съответните решения за връщане. В сигнала следва да е посочено дали е бил предвиден срок за доброволно напускане на съответния гражданин на трета държава, включително дали този срок е бил удължаван и дали изпълнението на решението е било спряно или извеждането отложено.

(10)

Необходимо е да се определят категориите данни, които могат да се съдържат във въведен в ШИС сигнал относно граждани на трети държави, по отношение на които са взети решения за връщане. Сигналите за връщане следва да съдържат само данните, които са необходими за установяване на самоличността на субектите на данни, за да може компетентните органи да вземат информирани решения, без да се губи време, както и за да се гарантира, когато е необходимо, защитата на тези органи от лица, които например са въоръжени, склонни са към насилие, избягали са или участват в дейност, посочена в членове 3—14 от Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (6). Освен това, за да се улесни установяването на самоличността и с цел разкриване на използването на няколко самоличности, сигналът следва да включва данни за документа за самоличност на съответното лице или копие на този документ, ако е налично.

(11)

Като се има предвид надеждността на установяването на самоличността на лица с пръстови отпечатъци и снимки или лицеви изображения, те следва винаги да се включват в сигналите за връщане. Тъй като такива може да не са налични, например когато дадено решение за връщане е взето задочно, следва да е възможно в тези случаи по изключение да се допуска дерогация от посоченото изискване.

(12)

Обменът на допълнителна информация относно граждани на трети държави, по отношение на които са въведени сигнали за връщане, предоставяна от националните компетентни органи, следва винаги да се осъществява чрез мрежата на националните служби, наричани бюра SIRENE, които служат като звено за контакт, и в съответствие с членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2018/1861.

(13)

Следва да бъдат установени процедури, позволяващи на държавите членки да проверяват дали задължението за връщане е било изпълнено и да потвърждават на държавата членка, въвела в ШИС сигнала за връщане, напускането на съответния гражданин на трета държава. Тази информация следва да допринася за по-всеобхватно наблюдение във връзка със спазването на решенията за връщане.

(14)

Сигналите за връщане следва да бъдат заличавани веднага щом държавата членка или компетентният орган, който е издал решението за връщане, получи потвърждение, че връщането се е състояло, или ако компетентният орган разполага с достатъчно и убедителна информация, че гражданинът на третата държава е напуснал територията на държавите членки. Ако към решение за връщане има забрана за влизане, в ШИС следва да бъде въведен сигнал за отказ за влизане и пребиваване в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1861. В тези случаи държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че между момента, в който гражданинът на трета държава напуска Шенгенското пространство, и активирането в ШИС на сигнала за отказ за влизане и пребиваване няма промеждутък от време. Ако от данните в ШИС става ясно, че към решението за връщане има и забрана за влизане, следва да се осигури изпълнението на забраната за влизане.

(15)

ШИС следва да съдържа механизъм за уведомяване на държавите членки за неизпълнението на задължението за връщане от страна на граждани на трети държави в рамките на определен срок за доброволно напускане. Този механизъм следва да подпомогне държавите членки при изпълнението на техните задължения за изпълнение на решения за връщане и задълженията им да наложат забрана за влизане в съответствие с Директива 2008/115/ЕО по отношение на гражданите на трети държави, които не са изпълнили задължение за връщане.

(16)

С настоящия регламент следва да се установят задължителни правила за консултации между държавите членки с цел избягване на противоречиви указания или намиране на решение в такива случаи. Консултациите следва да се провеждат, когато по отношение на гражданите на трети държави, които притежават или са получили валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване от държава членка, са въведени сигнали за връщане от друга държава членка, по-специално когато решението за връщане е придружено от забрана за влизане или когато може да възникнат противоречащи си ситуации при влизане на териториите на държавите членки.

(17)

Сигналите следва да бъдат съхранявани в ШИС само за времето, необходимо за постигане на целите, за които са били въведени. Следва да се прилагат съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1861 относно сроковете за преглед. Веднага след изтичането на срока им сигналите за връщане следва да се заличават автоматично в съответствие с процедурата за преглед, посочена в същия регламент.

(18)

Личните данни, получени от държава членка съгласно настоящия регламент, не следва да бъдат предавани или предоставяни на трета държава. Като дерогация от това правило предаването на такива лични данни на трета държава следва да е възможно при спазването на строго определени условия и ако е необходимо в отделни случаи, с цел да се подпомогне установяването на самоличността на гражданин на трета държава за целите на неговото връщане. Предаването на лични данни на трети държави следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7) и да се осъществява със съгласието на въвеждащата държава членка. Следва да се отбележи обаче, че третите държави на връщане често не са подчинени на решенията относно адекватното ниво на защита, приети от Комисията съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679. Освен това значителните усилия на Съюза при сътрудничеството с основните държави на произход на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които имат задължение за връщане, не успяха да гарантират системното изпълнение от тези трети държави на установеното от международното право задължение да приемат обратно своите граждани. Споразуменията за обратно приемане, които са сключени или са в процес на договаряне от Съюза или държавите членки и които осигуряват подходящи гаранции за предаването на данни на трети държави съгласно член 46 от Регламент (ЕС) 2016/679, обхващат ограничен брой трети държави.

Сключването на нови споразумения продължава да бъде несигурно. При тези обстоятелства и като изключение от изискването за решение относно адекватното ниво на защита или подходящи гаранции, предаването на лични данни на органи на трети държави съгласно настоящия регламент следва да бъде разрешено за целите на прилагането на политиката на връщане на Съюза. Дерогацията, предвидена в член 49 от Регламент (ЕС) 2016/679, следва да може да се прилага при спазване на условията, установени в посочения член. Съгласно член 57 от същия регламент прилагането на регламента, включително по отношение на предаването на лични данни на трети държави съгласно настоящия регламент, следва да бъде предмет на наблюдение от страна на независими надзорни органи.

(19)

Националните органи, отговарящи за връщането, може да се различават значително между държавите членки, както и в рамките на дадена държава членка, в зависимост от причините за незаконното пребиваване. Съдебните органи също могат да вземат решения за връщане, например в резултат на обжалване на отказ за издаване на разрешение или предоставяне на право на престой, или като наказателноправна санкция. Всички национални органи, отговарящи за вземането и изпълнението на решения за връщане в съответствие с Директива 2008/115/ЕО, следва да имат право на достъп до ШИС с цел въвеждане, актуализиране, заличаване и търсене на сигнали за връщане.

(20)

За целите на установяването на самоличността и връщането на граждани на трети държави, следва да се предостави достъп до сигналите за връщане на националните компетентни органи, посочени в Регламент (ЕС) 2018/1861.

(21)

В Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета (8) се предвижда, че Европол подкрепя и засилва действията на националните компетентни органи и сътрудничество им в борбата с тероризма и тежката престъпност и осигурява анализи и оценки на заплахите. С цел улесняване на Европол при изпълнението на тези задачи, по-специално в рамките на Европейския център за борба с трафика на мигранти, е целесъобразно на Европол да бъде предоставен достъп до категорията сигнали, предвидени в настоящия регламент.

(22)

Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (9) предвижда за целите на посочения регламент, че приемащата държава членка разрешава на членовете на екипите по член 2, точка 8 от същия регламент, разположени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана, да правят справки в базите данни на Съюза, когато това е необходимо за изпълнението на оперативни цели, определени в оперативния план за граничните проверки, наблюдението на границите и връщането. Целта на разполагането на екипите по член 2, точки 8 и 9 от същия регламент, е да се осигури техническа и оперативна подкрепа на отправилите искане държави членки, особено на онези, които са изправени пред непропорционални предизвикателства, свързани с миграцията. За изпълнението на задачите, възложени на екипите по член 2, точки 8 и 9 от посочения регламент, е необходим достъп до сигналите за връщане в ШИС чрез технически интерфейс на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, свързан към централната ШИС.

(23)

Разпоредбите относно отговорностите на държавите членки и на Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, създадена с Регламент (ЕС) 2018/1726 на Европейския парламент и на Съвета (10) (eu-LISA), както и относно въвеждането и обработването на сигнали, относно условията за достъп и съхранение на сигналите, относно обработването на данни, относно защитата на личните данни, относно отговорността, относно наблюдението и статистиката в Регламент (ЕС) 2018/1861, следва да се прилагат и към данните, съдържащи се и обработвани в ШИС в съответствие с настоящия регламент.

(24)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно създаването на система за споделяне на информация за решенията за връщане, взети от държавите членки в съответствие с разпоредби, съобразени с Директива 2008/115/ЕО, с цел улесняване на изпълнението им и наблюдение на спазването от страна на незаконно пребиваващите граждани на трети държави на задължението им за връщане, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради неговия обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(25)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(26)

Прилагането на настоящия регламент не засяга задълженията, произтичащи от Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г.

(27)

Държавите членки следва да прилагат настоящия регламент при пълно зачитане на основните права, включително принципа на забрана за връщане (non-refoulement), и следва винаги да имат предвид висшите интереси на детето, семейния живот и здравословното състояние или уязвимото положение на засегнатите лица.

(28)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(29)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва съгласно Решение 2000/365/ЕО на Съвета (11); следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(30)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (12); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(31)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (14).

(32)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (15), които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (16).

(33)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (17), които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (18).

(34)

По отношение на България и Румъния настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и следва да се тълкува във връзка с решения 2010/365/ЕС (19) и (ЕС) 2018/934 (20) на Съвета.

(35)

По отношение на Хърватия настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г. и следва да се тълкува във връзка с Решение (ЕС) 2017/733 на Съвета (21).

(36)

По отношение на Кипър настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(37)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (22) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 3 май 2017 г.,