20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 149/67

(1)

Определянето на третите страни, за чиито граждани се прилага изискването за притежаване на виза или чиито граждани са освободени от това изискване, се извършва от 2001 г. насам въз основа на критериите, предвидени в съображение 5 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (2). С оглед на факта, че за визовата политика на Съюза е присъщо да търпи постоянно развитие, и на повишената необходимост от по-голяма съгласуваност между визовата политика и други политики на Съюза, е оправдано да се вземат предвид някои допълнителни критерии при прегледа на списъците с трети страни в приложения I и II към Регламент (ЕО) № 539/2001.

(2)

Определянето на третите страни, за чиито граждани се прилага изискването за виза или чиито граждани са освободени от това изискване, следва да се основава на внимателна оценка за всеки отделен случай.Тази оценка следва да се извършва периодично и би могла да води до законодателни предложения за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 539/2001, без да се засяга възможността в приложенията да се въвеждат конкретни изменения за отделни страни при наличието на особени обстоятелства, например вследствие на либерализиране на визовия режим или като крайна последица от временно спиране на прилагането на освобождаването от изискването за виза.

(3)

Съставът на списъците с граждани на трети страни в приложения I и II към Регламент (ЕО) № 539/2001 следва да бъде и да продължи да бъде в съответствие с критериите, предвидени в настоящия регламент. Вписванията за някои трети страни, във връзка с които положението спрямо тези критерии се е променило, следва да бъдат прехвърлени от едното приложение в другото.

(4)

Налагането на изискване за притежаване на виза от гражданите на Вануату, Гренада, Доминика, Източен Тимор, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Обединени арабски емирства, Палау, Самоа, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Лусия, Соломонови острови, Тринидад и Тобаго, Тонга и Тувалу вече не е обосновано. Тези страни не представляват какъвто и да било риск от незаконна имиграция или заплаха за обществения ред и сигурността в Съюза според критериите, предвидени в настоящия регламент. Следователно гражданите на тези страни следва да бъдат освободени от изискването за притежаване на виза за престой, не по-дълъг от 90 дни в рамките на период от 180 дни, а вписванията за тези страни следва да се прехвърлят в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001.

(5)

Комисията следва да направи допълнителна оценка на положението в Колумбия и Перу с оглед на критериите, предвидени в настоящия регламент, преди започването на преговорите за сключване на двустранни споразумения за отмяна на визовия режим между Съюза и тези страни.

(6)

Освобождаването от изискването за притежаване на виза за гражданите на Вануату, Гренада, Доминика, Източен Тимор, Кирибати, Колумбия, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Обединени арабски емирства, Палау, Перу, Самоа, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Лусия, Соломонови острови, Тринидад и Тобаго, Тонга и Тувалу не следва да влиза в сила преди сключването на двустранни споразумения за отмяна на визовия режим между Съюза и съответните страни, с които да се осигури пълна реципрочност.

(7)

Статистическите данни сочат, че групите британски граждани, които понастоящем са включени в част 3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001, не представляват риск по отношение на незаконната миграция в Шенгенското пространство и че повечето от тях са жители на острови в Карибския регион, които имат силни връзки и прилики със съседни страни, чиито граждани са освободени от изискването за притежаване на виза. Следователно тези групи британски граждани следва да бъдат освободени от изискването за притежаване на виза за престой, не по-дълъг от 90 дни в рамките на период от 180 дни, и вписванията за тези групи следва да се прехвърлят в приложение II към посочения регламент.

(8)

Развитието на международното право, което води до промяна в статуса или наименованията на някои държави или образувания, следва да намери отражение в приложенията към Регламент (ЕО) № 539/2001. В приложение I към посочения регламент следва да се добави вписване за Южен Судан, тъй като държавата обяви своята независимост на 9 юли 2011 г. и бе приета за член на Организацията на обединените нации на 14 юли 2011 г.

(9)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (3), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (4).

(10)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (6).

(11)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията от правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (8).

(12)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (9); следователно Обединеното кралство не участва в приемането му и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(13)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (10), следователно Ирландия не участва в приемането му и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(14)

По отношение на Кипър настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(15)

По отношение на България и Румъния настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г.

(16)

По отношение на Хърватия настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г.

(17)

Поради това Регламент (ЕО)№ 539/2001 следва да бъде съответно изменен,

1)

Преди член 1 се вмъква следният член:

„Член -1

Целта на настоящия регламент е да определи третите страни, за чиито граждани се прилага изискването за притежаване на виза или чиито граждани са освободени от това изискване, въз основа на индивидуална оценка на множество критерии, които се отнасят, наред с другото, до незаконната имиграция, обществения ред и сигурност, икономическите ползи, по-специално в областта на туризма и външната търговия, и външните отношения на Съюза със съответните трети страни, и които включват по-специално съображения, свързани с правата на човека и основните свободи, както и последиците за регионалната съгласуваност и реципрочност.“;

2)

Приложение I се изменя, както следва:

3)

Приложение II се изменя, както следва: