5.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 140/114

(1)

Крайната цел на Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКОНИК), която беше одобрена с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. (3), е да стабилизира концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система.

(2)

Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда, създадена с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. (4), определя изменението на климата като приоритетна област за действие. Тази програма признава, че Общността е поела задължението да постигне 8-процентно намаление на емисиите на парникови газове от 2008 до 2012 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и че в дългосрочен аспект е необходимо глобалните емисии на парникови газове да бъдат намалени приблизително със 70 % в сравнение с нивата от 1990 г.

(3)

Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г.„Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий — Пътят до 2020 година и след това“ уточнява, че, в контекста на планираното намаление на емисиите на парникови газове в световен мащаб с 50 % до 2050 година, до 2020 г. е необходимо намаление с 30 % на емисиите на парникови газове в развития свят, което до 2050 г. да достигне 60—80 %. Съобщението посочва още, че това намаление е технически изпълнимо и че ползите значително надхвърлят разходите, но и че за да бъде изпълнена тази цел, трябва да бъдат приложени всички варианти за смекчаване на проблема.

(4)

Улавянето на въглероден диоксид и съхраняването му в геоложки формации (УСВ) е междинна технология, която ще допринесе за справяне с последиците от изменението на климата. То се състои в улавяне на въглероден диоксид (CO2) от промишлени инсталации, преноса му до място за съхранение и инжектирането му в подходяща подземна геоложка формация с цел постоянно съхранение. Тази технология не следва да насърчава увеличаването на дела на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. Развиването ѝ не следва да води до отслабване, както по отношение на научните изследвания, така и във финансов аспект, на усилията в подкрепа на политиките за спестяване на енергия, възобновяемите енергийни източници и други безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии.

(5)

По предварителни изчисления, извършени с цел оценка на въздействието на директивата и посочени в направената от Комисията оценка на въздействието, до 2020 г. могат да бъдат съхранени седем милиона тона CO2, а до 2030 г. — до 160 милиона тона, като се изхожда от предположението за 20-процентно намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г., както и при условие че се получи помощ за УСВ от частни, национални и общностни източници и се докаже, че тази технология е безопасна за околната среда. Избегнатите емисии CO2 през 2030 г. биха могли да съставляват около 15 % от необходимото намаление в ЕС.

(6)

Втората Европейска програма за изменението на климата, която бе създадена със Съобщението на Комисията от 9 февруари 2005 г.„Спечелване на битката срещу глобалното изменение на климата“, за да подготви и проучи бъдещата политика в областта на климата в Общността, създаде работна група за улавянето и съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации. Задачата на работната група бе да проучи УСВ като средство за ограничаване на изменението на климата. Работната група публикува подробен доклад по въпроса за регулирането, който бе приет през юни 2006 г. Той подчерта необходимостта от разработване както на политика, така и на регулаторни рамки за УСВ, и призова Комисията да предприеме допълнително проучване на този въпрос.

(7)

Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г.„Устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива: към постигане на почти нулеви емисии от въглищата след 2020 г.“ отново изтъкна необходимостта от регулаторна рамка, основаваща се на комплексна оценка на риска от изтичане на CO2, включително изисквания за подбор на местата, целящи да намалят до минимум риска от изтичане, режими за мониторинг и отчетност за удостоверяване на съхранението и подходящи мерки за отстраняване на всяка евентуално възникнала вреда. Съобщението изложи план за действие на Комисията в тази област през 2007 г., който изискваше разработването на надеждна рамка за управление за УСВ, включително работа по регулаторната рамка, рамка за насърчаване и помощни програми, както и външни елементи, например технологично сътрудничество в областта на УСВ с ключови държави.

(8)

Европейският съвет от март 2007 г. също призова държавите-членки и Комисията да работят за засилване на научноизследователската и развойна дейност и разработване на необходимата техническа, икономическа и регулаторна рамка с цел премахване на съществуващите правни пречки и разполагане на безопасни за околната среда УСВ при въвеждане на нови електрически централи на база изкопаеми горива, по възможност до 2020 г.

(9)

Европейският съвет от март 2008 г. припомни, че целта на предложението за регулаторна рамка относно УСВ е да се гарантира, че тази нова технология ще се прилага по безопасен за околната среда начин.

(10)

Европейският съвет от юни 2008 г. призова Комисията възможно най-скоро да предложи механизъм за насърчаване на инвестиции от държавите-членки и от частния сектор, за да се осигури изграждането и пускането в експлоатация до 2015 г. на 12 демонстрационни съоръжения за УСВ.

(11)

Всеки един от различните компоненти на УСВ, а именно улавянето, преноса и съхранението на CO2, е бил предмет на пилотни проекти в по-малък мащаб от необходимия за тяхното промишлено приложение. Все още е необходимо интегрирането на тези компоненти в цялостния процес на УСВ, както и намаляване на технологичните разходи и събиране на повече и по-добра научна информация. Ето защо е важно възможно най-скоро да започне работата в Общността по демонстрационната дейност за УСВ в рамките на интегрирана политическа рамка, включително по-конкретно по отношение на правна рамка за безопасно за околната среда съхранение на СО2, на стимули, най-вече за по-нататъшна научноизследователска и развойна дейност, като тази работа включва както демонстрационни проекти, така и дейности за повишаване на обществената осведоменост.

(12)

В международен план правните пречки пред съхранението на CO2 в разположени под морското дъно геоложки формации бяха отстранени с приемането на съответни рамки за управление на риска както с Лондонския протокол от 1996 г. към Конвенцията от 1972 г. за предотвратяване на замърсяването на моретата чрез изхвърляне във водата на отпадъци и други вещества (Лондонски протокол от 1996 г.), така и с Конвенцията за защита на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR).

(13)

През 2006 г. страните по Лондонския протокол от 1996 г. приеха изменения в протокола. Тези изменения допускат и регулират съхранението на потоци от CO2 от процеси на улавяне на CO2 в геоложки формации под морското дъно.

(14)

През 2007 г. страните по Конвенцията OSPAR приеха изменения в приложенията към конвенцията, за да позволят съхранението на CO2 в геоложки формации под морското дъно, решение за осигуряване на безопасно за околната среда съхранение на потоци от CO2 в геоложки формации и насоки OSPAR за оценка и управление на риска, свързан с тази дейност. Те също така приеха решение да забранят разполагането на CO2 във водния стълб в морето и на морското дъно заради възможните отрицателни последици.

(15)

На общностно равнище вече са приети редица правни инструменти за управление на някои от рисковете за околната среда, свързани с УСВ, в частност във връзка с улавянето и преноса на CO2, и те следва да бъдат използвани, когато е възможно.

(16)

При някои промишлени дейности Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (5) е подходяща за регулиране на рисковете от улавянето на CO2 за околната среда и човешкото здраве по отношение на определени промишлени дейности и, следователно, следва да бъде прилагана по отношение на улавянето на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, обхванати от тази директива.

(17)

Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (6) следва да бъде прилагана по отношение на улавянето и преноса на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации. Тя следва също така да се прилага по отношение на местата за съхранение по настоящата директива.

(18)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на съхранението на CO2 в геоложки формации на територията на държавите-членки, в техните изключителни икономически зони и на континенталния им шелф. Директивата следва да не се прилага по отношение на проекти с планиран общ капацитет на съхранение под 100 килотона, извършвани с цел научни изследвания, разработване или изпитване на нови продукти и процеси. Този праг също така изглежда подходящ за целите на други законодателни актове на Общността, имащи отношение към въпроса. Съхранението на CO2 в комплекси за съхранение, простиращи се извън териториалния обхват на настоящата директива, и съхранението на CO2 във водния стълб не следва да бъдат разрешавани.

(19)

Държавите-членки следва да си запазят правото да определят зоните на тяхна територия, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение. Това включва правото на държавите-членки да не позволяват съхранение върху цялата си територия или на отделни части от нея, или да дават приоритет на друго използване на земните недра, като например проучване, добив и съхранение на въглеводороди или геотермална употреба на водоносните хоризонти. В този контекст държавите-членки следва по-специално да обърнат сериозно внимание на други свързани с енергетиката възможности за използването на потенциалните места за съхранение, включително възможности, които са от стратегическо значение за сигурността на енергийните доставки на държавите-членки или за развитието на възобновяеми енергийни източници. Подборът на подходящо място за съхранение е от изключително важно значение, за да се гарантира, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан. При подбора на места за съхранение държавите-членки следва по възможно най-обективен и ефективен начин да отчитат съответните геоложки характеристики, например сеизмичността. Следователно едно място следва да бъде избрано за място за съхранение, единствено ако не съществува значителен риск от изтичане и ако при всички случаи няма вероятност от оказване на значително въздействие върху околната среда и здравето. Това следва да се определи чрез характеризиране и оценка на потенциалния комплекс за съхранение в съответствие със специфичните изисквания.

(20)

Повишено извличане на въглеводород (ПИВ) означава извличането на въглеводороди в допълнение към тези, които са извлечени чрез инжектиране на вода или по друг начин. ПИВ като такова не се включва в приложното поле на настоящата директива. Когато обаче ПИВ се съчетава със съхранение на СО2 в геоложки формации, следва да се прилагат разпоредбите на настоящата директива относно безопасното за околната среда съхранение на СО2. В такъв случай не се предполага разпоредбите на настоящата директива относно изтичането да се прилагат за изпуснати от наземни инсталации количества CO2, които не надвишават необходимото при нормалния процес на извличане на въглеводороди и при което не се застрашава безопасността на съхранението в геоложката формация, нито се оказва неблагоприятно въздействие върху заобикалящата среда. Подобно изпускане е уредено чрез включването на местата за съхранение в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (7), която изисква връщане на квотите за търговия с емисии в случай на изпуснати емисии.

(21)

Държавите-членки следва да предоставят на разположение на обществеността информация за околната среда, свързана със съхранението на CO2 в геоложки формации, в съответствие с приложимото законодателство на Общността.

(22)

Държавите-членки, които възнамеряват да разрешат съхранението в геоложки формации на CO2 на своя територия, следва да направят оценка на наличния капацитет за съхранение на тяхната територия. Комисията следва да организира обмен на информация и най-добри практики между тези държави-членки в контекста на обмена на информация, предвиден в настоящата директива.

(23)

Държавите-членки следва да определят при кои случаи е необходимо проучване за набавяне на необходимата информация за подбора на мястото на съхранение. Проучването, т.е. дейностите, свързани с изследване на земните недра, следва да е обусловено от предоставяне на разрешение. Не е необходимо държавите-членки да определят критерии за допускане по отношение на процедури за предоставяне на разрешения за проучване; ако обаче определят такива, те следва най-малкото да гарантират, че процедурите за предоставяне на разрешения за проучване са открити за участие на всички субекти, притежаващи необходимия капацитет. Държавите-членки следва също да гарантират, че разрешенията се предоставят въз основа на публикувани обективни и недискриминационни критерии. За да се защитят и насърчат инвестициите в проучвания, разрешенията за проучване следва да се предоставят за ограничена площ и за ограничен период от време, през който титулярят на разрешението следва да има изключителното право да проучва потенциалния комплекс за съхранение на CO2. Държавите-членки следва да гарантират, че през този период не са разрешени несъвместими с това употреби на комплекса. Ако в разумен срок не са извършени никакви дейности, държавите-членки следва да гарантират, че разрешението за проучване се отнема и може да се предостави на други субекти.

(24)

Местата за съхранение следва да не бъдат пускани в действие без разрешение за съхранение. Разрешението за съхранение следва да бъде основен инструмент, който да гарантира, че са изпълнени съществените изисквания на настоящата директива и че съответно съхранението се извършва по безопасен за околната среда начин. При предоставянето на разрешението за съхранение титулярят на разрешение за проучване следва да се ползва с предимство пред конкурентите, тъй като обикновено той е направил значителни инвестиции.

(25)

За да се осигури последователност в изпълнението на изискванията на настоящата директива в цялата Общност, на ранния етап от изпълнението на настоящата директива всички заявления за разрешения за съхранение следва при получаване да се предоставят на Комисията. Проекторазрешенията за съхранение следва да бъдат изпращани на Комисията, за да може тя да представи становище по тях в срок от четири месеца след тяхното получаване. Националните органи следва да вземат предвид това становище при вземането на решение относно разрешението и следва да обосноват всяко отклонение от становището на Комисията. Прегледът на общностно равнище следва да спомогне също така за засилване на общественото доверие в УСВ.

(26)

Компетентният орган следва да преразгледа и при необходимост да актуализира или отнеме разрешението за съхранение, ако например е бил уведомен за изтичания или значителни нередности, ако внесените от операторите доклади или извършените проверки разкрият неизпълнение на условията на разрешението, или ако бъде уведомен за друго неспазване на условията на разрешението от страна на оператора. След отнемането на разрешение компетентният орган следва или да издаде ново разрешение, или да затвори мястото за съхранение. До тогава компетентният орган следва да поеме отговорността за мястото за съхранение, включително за конкретни правни задължения. Направените разходи следва да бъдат възстановени от бившия оператор.

(27)

Необходимо е да се наложат ограничения върху състава на потока от CO2, които да са в съответствие с основната цел на съхранението в геоложки формации, а именно — да се изолират емисиите на CO2 от атмосферата, и да отчитат рисковете, които примесите могат да породят за безопасността и сигурността на преносната мрежа и мрежата за съхранение и за околната среда и човешкото здраве. За тази цел съставът на потока от CO2 следва да бъде проверяван преди неговото инжектиране и съхранение. Съставът на потока от CO2 е резултат от процесите в инсталациите за улавяне. След включването на инсталациите за улавяне в Директива 85/337/ЕИО трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда в процеса на издаване на разрешение за улавяне. Включването на инсталациите за улавяне в Директива 2008/1/ЕО допълнително гарантира, че трябва да се определят и прилагат най-добрите налични техники за подобряване на състава на потока от CO2. В допълнение, в съответствие с настоящата директива операторът на мястото на съхранение следва да приема и инжектира потоци от CO2 само ако е бил извършен анализ на състава, включително на корозивни вещества, на потоците, както и оценка на риска, и ако оценката на риска е показала, че нивата на замърсяване на потоците с CO2 съответстват на критериите за състава, посочени в настоящата директива.

(28)

Мониторингът е от ключово значение за това да се даде оценка дали инжектираният CO2 реагира според очакванията, дали се наблюдават миграции или изтичания, и дали констатираното изтичане нанася вреди на околната среда или човешкото здраве. За тази цел държавите-членки следва да гарантират, че по време на оперативния етап операторът извършва мониторинг на комплекса за съхранение и съоръженията за инжектиране въз основа на план за мониторинг, съставен в съответствие със специфичните изисквания за мониторинг. Планът следва да бъде представен на и одобрен от компетентния орган. При съхранение в геоложки формации под морското дъно мониторингът следва да бъде допълнително адаптиран към специфичните условия за управление на УСВ в морска среда.

(29)

Операторът следва най-малко веднъж годишно да представя пред компетентния орган доклад, включващ резултатите от мониторинга. Освен това държавите-членки следва да установят система за проверки, която да гарантира, че мястото за съхранение се експлоатира в съответствие с изискванията на настоящата директива.

(30)

Необходими са разпоредби относно отговорността за вреди, нанесени на местната околна среда и на климата в резултат на пропуски в постоянното задържане на CO2. Отговорността за вреди на околната среда (вреди, нанесени на защитени видове и естествени местообитания, водата и почвата) се урежда от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (8), която следва да бъде прилагана по отношение на експлоатирането на местата за съхранение в съответствие с настоящата директива. Отговорността за вреди, засягащи климата в резултат на случаи на изтичане, е обхваната от включването на местата за съхранение в Директива 2003/87/ЕО, която изисква връщане на квотите за търговия с емисии в случай на изпуснати емисии. В допълнение, настоящата директива следва да наложи на оператора на мястото за съхранение задължението да предприеме коригиращи мерки в случай на изтичания или значителни нередности въз основа на план за коригиращи мерки, представен на и одобрен от компетентния национален орган. В случаите, в които операторът не успее да предприеме необходимите коригиращи мерки, тези мерки следва да бъдат предприети от компетентния орган, като разходите следва да бъдат възстановени от оператора.

(31)

Мястото за съхранение следва да бъде затворено, ако са изпълнени съответните посочени в разрешението условия, по искане на оператора, след разрешение от страна на компетентния орган, или по решение на компетентният орган — след отнемане на разрешение за съхранение.

(32)

След затварянето на място за съхранение операторът следва да продължи да носи отговорност за поддръжката, мониторинга и контрола, отчетността и коригиращите мерки в съответствие с изискванията на настоящата директива, въз основа на план за периода след затварянето, представен на и одобрен от компетентния орган, както и за всички произтичащи от това задължения съгласно други приложими законодателни актове на Общността, до момента в който отговорността за мястото за съхранение се прехвърли на компетентния орган.

(33)

Отговорността за мястото за съхранение, включително специфичните правни задължения, следва да бъдат прехвърлени на компетентния орган, ако и когато всички налични доказателства сочат, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан. За тази цел операторът следва да представи доклад на компетентния орган за одобрение на прехвърлянето. За да се осигури последователност в изпълнението на изискванията на настоящата директива в цялата Общност, на ранния етап от нейното изпълнение всички доклади следва при получаване да се предоставят на Комисията. Проекторешенията за одобрение следва да бъдат изпращани на Комисията, за да може тя да представи становище по тях в срок от четири месеца след тяхното получаване. Националните органи следва да вземат предвид това становище при взимането на решение относно одобрението и следва да обосноват всяко отклонение от становището на Комисията. Прегледът на проекторешенията за одобрение, както и прегледът на проекторазрешенията за съхранение на общностно равнище, следва също така да спомогнат за засилване на общественото доверие в УСВ.

(34)

Отговорностите извън онези, обхванати от настоящата директива, Директива 2003/87/ЕО и Директива 2004/35/ЕО, по-специално по отношение на етапа на инжектиране, затваряне на мястото за съхранение и периода след прехвърлянето на правните задължения на компетентния орган, следва да се уреждат на национално равнище.

(35)

След прехвърлянето на отговорността мониторингът следва да се сведе до равнище, което все пак да позволява откриване на изтичане или значителни нередности, като той следва да бъде отново засилен, ако бъдат установени изтичания или значителни нередности. Също така след прехвърлянето на отговорността бившият оператор не следва да възстановява разходи, направени от компетентния орган, освен в случай на установена вина от страна на оператора преди прехвърлянето на отговорността за мястото за съхранение.

(36)

Следва да бъдат взети финансови мерки за гарантиране на изпълнението на задълженията за затваряне и след затваряне, задълженията, произтичащи от включването в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО, и задълженията съгласно настоящата директива да се предприемат коригиращи мерки в случай на изтичания или значителни нередности. Държавите-членки следва да гарантират, че кандидатът за оператор е взел финансови мерки, под формата на финансово обезпечение или друга сходна мярка, така че те да са валидни и ефективни преди да се пристъпи към инжектиране.

(37)

След прехвърлянето на отговорността може да се наложи националните органи да направят разходи, като например разходи за мониторинг, свързани със съхраняването на въглероден диоксид. Поради това операторът следва да предостави на разположение на компетентния орган финансова вноска, преди отговорността да бъде прехвърлена и въз основа на ред и условия, които ще се определят от държавите-членки. Финансовата вноска следва да покрие най-малко очакваните разходи за мониторинг за период от 30 години. За да се осигури последователност в изпълнението на изискванията на настоящата директива в цялата Общност, размерът на финансовата вноска следва да се определи въз основа на насоки, които ще приеме Комисията.

(38)

Достъпът до преносните мрежи и местата за съхранение на CO2, независимо от географското положение на потенциалните ползватели в рамките на Съюза, може да бъде поставен като условие за навлизане във или конкурентна дейност на вътрешния пазар на топлинна- и електроенергия, в зависимост от съответните цени на въглерода и на УСВ. Следователно е целесъобразно да се установят условия и ред за получаване на такъв достъп от потенциалните ползватели. Това следва да се извърши по начин, определен от всяка държава-членка, като се прилагат целите за честен, открит и недискриминационен достъп и като се вземе предвид, inter alia, капацитетът за съхранение, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен, както и делът от нейните задължения за намаляване на CO2 съгласно международните правни инструменти и законодателството на Общността, които тя възнамерява да изпълни посредством УСВ. Тръбопроводите за пренос на CO2 следва по възможност да бъдат проектирани така, че да се улесни достъпът на потоците от CO2, отговарящи на разумни минимални прагове за състав. Държавите-членки следва също така да създадат механизми за уреждане на спорове, които да позволяват бързото уреждане на спорове относно достъпа до преносни мрежи и места за съхранение.

(39)

Необходими са разпоредби, които да гарантират, че в случай на трансграничен пренос на CO2, трансгранични места за съхранение или трансгранични комплекси за съхранение, компетентните органи на държавите-членки спазват заедно изискванията на настоящата директива, както и на всички други законодателни актове на Общността.

(40)

Компетентният орган следва да създаде и да поддържа регистър на издадените разрешения за съхранение и на всички затворени места за съхранение и заобикалящите ги комплекси за съхранение, включително карти на заеманата от тях площ, които да се вземат предвид от компетентните национални органи при съответните процедури по планиране и предоставяне на разрешения. Съдържанието на регистъра следва да бъде съобщено на Комисията.

(41)

Държавите-членки следва да представят доклади за изпълнението на настоящата директива въз основа на въпросници, изготвени от Комисията съгласно Директива 91/692/ЕИО на Съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизиране и рационализиране на докладите за прилагане на някои директиви, свързани с околната среда (9).

(42)

Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(43)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10).

(44)

По специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да изменя приложенията. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(45)

Директива 85/337/ЕИО следва да бъде изменена, за да обхване улавянето и преноса на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации, както и местата за съхранение в съответствие с настоящата директива. Директива 2004/35/ЕО следва да бъде изменена, за да обхване експлоатацията на местата за съхранение в съответствие с настоящата директива. Директива 2008/1/ЕО следва да бъде изменена, за да обхване улавянето на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, обхванати от тази директива.

(46)

Приемането на настоящата директива следва да осигури високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве от рисковете, свързани със съхранението на CO2 в геоложки формации. Затова Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (11) и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (12) следва да бъдат изменени, за да може от приложното поле на тези инструменти да бъде изключен CO2, улавян и пренасян с цел съхранение в геоложки формации. Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (13) също следва да бъде изменена, за да се позволи инжектирането на CO2 в солени водоносни пластове с цел съхранение в геоложки формации. За такъв вид инжектиране се прилагат разпоредбите на общностното законодателство относно опазването на подпочвените води и то трябва да бъде в съответствие с член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2000/60/ЕО и с Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (14).

(47)

Преходът към производство на електроенергия, характеризиращо се с ниски въглеродни емисии, изисква, в случай на производство на електроенергия от изкопаеми горива, новите инвестиции в производството на електроенергия от изкопаеми горива да бъдат правени по начин, способстващ за значителното намаляване на емисиите. За тази цел Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (15) следва да бъде изменена, за да включи изискването всички горивни инсталации с определен капацитет, за които е предоставено първоначално разрешително за строеж или първоначално разрешително за експлоатация след влизане в сила на настоящата директива, да разполагат с подходящо пространство в рамките на инсталацията за оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на CO2, ако има подходящи места за съхранение и преносът на CO2 и реконструкцията на инсталациите с цел улавяне на CO2 са технически и икономически осъществими. Следва да се направи оценка дали преносът и реконструкцията са икономически осъществими, като се отчетат предвижданите разходи за предотвратени емисии на CO2 за конкретните местни условия при реконструкция и предвижданите разходи за квотите за CO2 в Общността. Предвижданията следва да се основават на най-новите данни; следва да се направи и преглед на възможните технически решения и анализ на несигурността в процеса на оценяване. Въз основа на оценка от страна на оператора и на друга налична информация компетентният орган следва да определи дали тези условия са изпълнени, по-специално по отношение на опазването на околната среда и човешкото здраве.

(48)

До 30 юни 2015 г. Комисията следва да направи преглед на настоящата директива предвид натрупания опит от ранния етап от прилагането ѝ и, ако е целесъобразно, да представи предложения за преразглеждането ѝ.

(49)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се създаде правна рамка за безопасно за околната среда съхранение на CO2, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно, поради нейния мащаб и последици, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(50)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (16) държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които доколкото е възможно илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(51)

Настоящата директива се прилага, без да се засягат членове 87 и 88 от Договора,

1.

„съхранение на CO2 в геоложки формации“ означава инжектиране, придружено от съхранение на потоци от CO2 в подземни геоложки формации;

2.

„воден стълб“ означава вертикална непрекъсната водна маса от повърхността до дънните седименти на воден басейн;

3.

„място за съхранение“ означава определена в рамките на геоложката формация част от пространството, използвана за съхранение на CO2, и прилежащите наземни съоръжения и съоръжения за инжектиране;

4.

„геоложка формация“ означава литостратиграфска единица, в която могат да бъдат открити и картографирани отделни скални пластове;

5.

„изтичане“ означава всяко изпускане на CO2 от комплекс за съхранение;

6.

„комплекс за съхранение“ означава мястото за съхранение и заобикалящите го геоложки домени, които могат да имат отражение върху общата цялост и безопасност на съхранение, например вторични формации за задържане;

7.

„хидравличен блок“ означава свързано по хидравличен път поресто пространство, в което предаването на налягането може да се измери с технически средства и което е ограничено от бариери за потоците, като разломи, солни масиви, литоложки граници, излаз или разкритие на формацията;

8.

„проучване“ означава оценка на потенциалните комплекси за съхранение за целите на съхранението на CO2 в геоложки формации посредством дейности, свързани с навлизане под повърхността, като сондиране с цел събиране на геоложка информация за пластовете в потенциален комплекс за съхранение и, ако е подходящо, осъществяване на опитни инжектирания, за да се установят характеристиките на мястото за съхранение;

9.

„разрешение за проучване“ означава писмено и обосновано решение, разрешаващо проучването и посочващо условията, при които то може да се осъществи, което се издава от компетентния орган в съответствие с изискванията на настоящата директива;

10.

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо, частно или публично лице, което експлоатира или контролира мястото за съхранение или което разполага с решаваща икономическа сила по отношение на техническото функциониране на мястото за съхранение в съответствие с националното законодателство;

11.

„разрешение за съхранение“ означава писмено и обосновано решение или решения, разрешаващи на оператора да съхранява CO2 в геоложки формации в мястото за съхранение и посочващо условията, при които това може да се осъществява, което се издава от компетентния орган в съответствие с изискванията на настоящата директива;

12.

„съществена промяна“ означава всяка промяна, която не е предвидена в разрешението за съхранение и която може да има значителни последици за околната среда или човешкото здраве;

13.

„поток от CO2“ означава поток от вещества, произтичащ от процесите на улавяне на CO2;

14.

„отпадъци“ означава веществата, определени като отпадъци в член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2006/12/ЕО;

15.

„струя от CO2“ означава разпръснатото количество CO2 в геоложката формация;

16.

„миграция“ означава всяко движение на CO2 в комплекса за съхранение;

17.

„значителна нередност“ означава всяка нередност при операциите по инжектиране или съхранение или в състоянието на самия комплекс за съхранение, която поражда риск от изтичане или риск за околната среда или човешкото здраве;

18.

„значителен риск“ означава комбинация от вероятност от настъпване на вреди и тежест на вредите, която не може да бъде пренебрегната, без да се постави под съмнение целта на настоящата директива, по отношение на съответното място за съхранение;

19.

„коригиращи мерки“ означава всички мерки, предприети за коригиране на значителни нередности или за спиране на изтичания с цел да се предотврати или спре изпускането на CO2 от комплекса за съхранение;

20.

„затваряне“ на място за съхранение означава окончателно прекратяване на инжектирането на CO2 в съответното място за съхранение;

21.

„период след затварянето“ означава периода след затварянето на място за съхранение, включително периода след прехвърлянето на отговорността на компетентния орган;

22.

„преносна мрежа“ означава мрежата от тръбопроводи, включително свързаните с нея компресорни станции, за пренос на CO2 към мястото за съхранение.

1.

наименование и адрес на кандидата за оператор;

2.

свидетелство за техническата компетентност на кандидата за оператор;

3.

характеристика на мястото за съхранение и на комплекса за съхранение и оценка на очакваното ниво на безопасност на съхранението в съответствие с член 4, параграфи 3 и 4;

4.

общото количество CO2, което ще бъде инжектирано и съхранявано, както и предвидените източници и методи за пренос, състава на потоците от CO2, скоростите и наляганията при инжектиране и местонахождението на съоръженията за инжектиране;

5.

описание на мерките за предотвратяване на значителни нередности;

6.

предложение за план за мониторинг в съответствие с член 13, параграф 2;

7.

предложение за план за коригиращи мерки в съответствие с член 16, параграф 2;

8.

предложение за временен план за периода след затварянето в съответствие с член 17, параграф 3;

9.

информация, предоставяна в съответствие с член 5 от Директива 85/337/ЕИО;

10.

доказателство, че финансовото обезпечение или друга сходна мярка съгласно изискванията на член 19 ще бъдат валидни и ефективни, преди да се пристъпи към инжектиране.

1.

въз основа на заявлението, подадено в съответствие с член 7 и всяка друга относима информация, компетентният орган се е уверил, че:

2.

компетентният орган е взел предвид становището на Комисията относно проекторазрешението, прието в съответствие с член 10.

1.

наименование и адрес на оператора;

2.

точното местонахождение и граници на мястото за съхранение и комплекса за съхранение и информация относно хидравличния блок;

3.

изисквания към дейностите по съхранение, общото количество на CO2, което е разрешено да бъде съхранявано в геоложката формация, пределните стойности на налягането в резервоара и максималните скорости и налягане при инжектиране;

4.

изискванията за състава на потока от CO2 и процедурата за приемане на потоци от CO2 в съответствие с член 12 и, при необходимост, допълнителни изисквания за инжектирането и съхранението, по-специално с цел предотвратяване на значителни нередности;

5.

одобрения план за мониторинг, задължението за изпълнение на плана и изискванията за актуализирането му в съответствие с член 13, както и изискванията за отчетност в съответствие с член 14;

6.

изискването за уведомяване на компетентния орган в случай на изтичания или значителни нередности, одобрения план за коригиращи мерки и задължението за изпълнение на плана за коригиращи мерки в случай на изтичания или значителни нередности в съответствие с член 16;

7.

условията за затваряне и одобрения временен план за периода след затварянето, посочен в член 17;

8.

разпоредби за промени, преразглеждане, актуализиране или отнемане на разрешението за съхранение в съответствие с член 11;

9.

изискванията за предоставяне и поддържане на финансовото обезпечение или друга сходна мярка в съответствие с член 19.

а)

ако е бил уведомен или е узнал за каквито и да било случаи на изтичания или значителни нередности в съответствие с член 16, параграф 1;

б)

ако представените съгласно член 14 доклади или извършените съгласно член 15 екологични проверки са показали неизпълнение на условията на разрешението или риск от изтичания или значителни нередности;

в)

ако бъде уведомен за друго неспазване на условията на разрешението от страна на оператора;

г)

ако това изглежда необходимо с оглед на последните научни заключения и технически напредък; или

д)

без да се засягат букви а) — г), пет години след издаването на разрешението и на всеки десет години след това.

а)

биха засегнали целостта на мястото за съхранение или съответната преносна инфраструктура;

б)

биха породили значителен риск за околната среда или човешкото здраве; или

в)

биха нарушили изискванията на приложимото общностно законодателство.

а)

приема и инжектира потоци от CO2, само ако е бил извършен анализ на състава, включително на корозивни вещества, на потоците, както и оценка на риска, и ако оценката на риска е показала, че нивата на замърсяване са в съответствие с условията, посочени в параграф 1;

б)

поддържа регистър за количествата и свойствата на доставените и инжектирани потоци от CO2, включително състава на тези потоци.

а)

сравнение между реалното и прогнозираното поведение на CO2 и на пластовите води в мястото за съхранение;

б)

установяване на значителни нередности;

в)

констатиране на миграция на CO2;

г)

констатиране на изтичане на CO2;

д)

установяване на значителни неблагоприятни последици за обкръжаващата среда, в това число по-конкретно за питейната вода, за населението или за ползвателите на околната биосфера;

е)

оценка на ефективността на коригиращите мерки, предприети в съответствие с член 16;

ж)

актуализиране на оценката на безопасността и целостта на комплекса за съхранение в краткосрочен и дългосрочен план, включително на оценката дали съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан.

1.

всички резултати от мониторинга през отчетния период в съответствие с член 13, включително информация за използваната технология за мониторинг;

2.

количествата и свойствата на доставените и инжектирани потоци от CO2 през отчетния период, включително състава на тези потоци, отразени в регистъра съгласно член 12, параграф 3;

3.

доказателство за предоставяне и поддържане на финансовото обезпечение в съответствие с член 19 и член 9, точка 9;

4.

всяка друга информация, която компетентният орган счете за необходима за оценяване на спазването на условията на разрешението за съхранение и за попълване на знанията за поведението на CO2 в мястото за съхранение.

а)

ако компетентният орган е бил уведомен или е узнал за изтичания или значителни нередности в съответствие с член 16, параграф 1;

б)

ако изготвените съгласно член 14 доклади покажат недостатъчно изпълнение на условията на разрешението;

в)

за разследване на сериозни оплаквания, свързани с околната среда или човешкото здраве;

г)

в други случаи, в които компетентният орган счете това за целесъобразно.

а)

ако не са изпълнени съответните условия, посочени в разрешението;

б)

по обосновано искане на оператора, след разрешение от страна на компетентния орган; или

в)

ако компетентният орган вземе това решение след отнемане на разрешението за съхранение в съответствие с член 11, параграф 3.

а)

се актуализира при необходимост, като се взема предвид анализът на риска, най-добрите практики и технологичните подобрения;

б)

се представя на компетентния орган за одобрение; както и

в)

се одобрява от компетентния орган като окончателен план за периода след затварянето.

а)

всички налични доказателства сочат, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан;

б)

изтекъл е минимален период, който се определя от компетентния орган. Посоченият минимален период е не по-кратък от 20 години, освен ако компетентният орган е убеден, че критерият по буква а) е бил изпълнен преди края на този период;

в)

изпълнени са финансовите задължения, посочени в член 20;

г)

мястото на съхранение е запечатано и съоръженията за инжектиране са преместени.

а)

съответствие между реалното и моделираното поведение на инжектирания CO2;

б)

липса на изтичане, което е възможно да бъде установено;

в)

че мястото за съхранение търпи развитие към състояние на дългосрочна стабилност.

а)

след затваряне на място за съхранение в съответствие с член 17, параграф 1, букви а) или б) — до момента, в който отговорността за мястото за съхранение се прехвърли на компетентния орган съгласно член 18, параграфи 1—5;

б)

след отнемане на разрешение за съхранение в съответствие с член 11, параграф 3:

а)

капацитета за съхранение, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен в зоните, определени съгласно член 4, и капацитета за пренос, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен;

б)

дела от нейните задължения за намаляване на CO2 по международните правни инструменти и общностното законодателството, които тя възнамерява да изпълни посредством улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации;

в)

необходимостта да се откаже достъп, когато има несъвместимост на техническите спецификации, която не може да бъде преодоляна по разумен начин;

г)

необходимостта да се зачитат надлежно обоснованите разумни потребности на собственика или оператора на мястото за съхранение или на преносната мрежа и интересите на всички други ползватели на услуги по съхранение, на мрежата или на съответните преработващи или манипулационни съоръжения, които може да бъдат засегнати.

а)

регистър на предоставените разрешения за съхранение, както и

б)

постоянен регистър на всички затворени места за съхранение и заобикалящите ги комплекси за съхранение, включително карти и профили на тяхното пространствено положение и наличната информация, необходима за да се прецени дали съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан.

1.

Приложение I се изменя, както следва:

2.

Приложение II се изменя, както следва:

„—

инжектиране на потоци от въглероден диоксид с цел съхранение в геоложки формации, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели, при условие че това инжектиране се извършва в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (17) или е изключено от приложното поле на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея;

„14.

Експлоатирането на места за съхранение в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (17);

„а)

газови отпадъци, отделяни в атмосферата, и въглероден диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (17) или изключени от приложното поле на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея;

„з)

доставки на CO2 с цел съхранение в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (17);

„6.9.

Улавяне на потоци от CO2 от инсталации, обхванати от настоящата директива, с цел съхранение в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (17).

—

дали е доказано в задоволителна степен постоянно задържане на CO2 по начин, който предотвратява и намалява във възможно най-голяма степен отрицателните последици за околната среда и възможните рискове за човешкото здраве, както и безопасността на УСВ за околната среда и хората,

—

дали продължават да са необходими процедурите относно прегледите от страна на Комисията на проекторазрешения за съхранение, посочени в член 10, и на проекторешения за прехвърляне на отговорността, посочени в член 18,

—

опита с разпоредбите относно критериите и процедурата за приемане на потока от CO2, посочени в член 12;

—

опита с разпоредбите относно достъпа на трети лица, посочен в членове 21 и 22, и с разпоредбите относно трансграничното сътрудничество съгласно член 24;

—

разпоредбите, приложими към горивните инсталации с номинално производство на електроенергия от 300 или повече мегавата, посочени в член 9а от Директива 2001/80/ЕО,

—

перспективите за съхранение на CO2 в геоложки формации в трети държави,

—

допълнително разработване и актуализиране на критериите, посочени в приложения I и II,

—

опит с насърчаването на прилагането на УСВ при инсталации, изгарящи биомаса,

—

опит с насърчаването на прилагането на УСВ при инсталации, изгарящи биомаса,

а)

места за съхранение, използвани в съответствие с действащото законодателство към 25 юни 2009 г.;

б)

места за съхранение, за които има разрешение в съответствие с това законодателство преди или към 25 юни 2009 г., при условие че местата за съхранение започват да се използват не по-късно от една година след тази дата.